7.6.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 142/4

1)

Общностното право, и в частност принципът на ефективност, изисква специализирана юрисдикция, която в рамките на предоставената й от законодателството за транспониране на Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) компетентност — макар и факултативна — трябва да се произнесе по искане на основание нарушение на това законодателство, да приеме, че е компетентна да разгледа и исканията на лицата, които се основават пряко на самата директива за периода от датата, на която изтича срокът за нейното транспониране, до датата на влизане в сила на посоченото законодателство, ако се установи, че задължението за тези лица да сезират успоредно обща юрисдикция с отделно искане, което се основава пряко на посочената директива, би довело до процесуални пречки, които могат да направят изключително трудно упражняването на предоставените им от общностния правен ред права. Препращащата юрисдикция трябва да извърши необходимите проверки в това отношение.

2)

Клауза 4, точка 1 от Рамково споразумение относно срочната работа, което е сключено на 18 март 1999 г. и се намира в приложението към Директива 1999/70, е безусловна и достатъчно точна по своето съдържание, за да могат частноправните субекти да се позоват на нея пред национален съд. Такъв обаче не е случаят с клауза 5, точка 1 от посоченото рамково споразумение.

3)

Член 10 ЕО и член 249, трета алинея ЕО, както и Директива 1999/70 трябва да се тълкуват в смисъл, че орган на държава-членка, действащ в качеството на публичен работодател, не може да приема мерки, които противоречат на целта, преследвана с тази директива и с Рамковото споразумение относно срочната работа, по отношение на предотвратяването на злоупотребата със срочни договори, изразяваща се в подновяване на тези договори за необичайно дълъг срок през периода между датата, на която изтича срокът за транспониране на тази директива, и датата на влизане в сила на закона за нейното транспониране.

4)

Доколкото приложимото национално право съдържа норма, която изключва прилагането на законите с обратна сила при липса на ясни и недвусмислени указания в обратен смисъл, националната юрисдикция, сезирана с искане на основание нарушение на разпоредба на националния закон за транспониране на Директива 1999/70, е длъжна, съгласно общностното право, да придаде обратно действие на посочената разпоредба към датата, на която изтича срокът за транспониране на тази директива, само ако в националното право съществува указание от такова естество, което може да придаде обратно действие на тази разпоредба.

5)

Клауза 4 от Рамковото споразумение относно срочната работа трябва да се тълкува в смисъл, че условията за наемане на работа по смисъла на тази клауза включват условията относно възнагражденията, както и относно пенсиите, които са функция на трудовото правоотношение, с изключение на условията относно пенсиите, които произтичат от законоустановена схема на социално осигуряване.