1

Жалбоподателят, г‑н Guillaume Vincenti, е длъжностно лице със степен AST 7 на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO). Той е титуляр на тези степен, считано от 1 април 2009 г. От 10 юни 2013 г. нататък той е в отпуск по болест.

2

Съгласно преценката, осъществена по отношение на жалбоподателя в атестационните доклади за 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г., „като цяло ефикасността, компетентността и оценените аспекти на поведението му отговарят на нивото, което се изисква за заеманата длъжност“. В замяна на това атестационните доклади за 2013 г. и 2014 г., които обхващат съответно периодите от 1 януари 2013 г. до 31 декември 2013 г. и от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2014 г., не са били завършени поради обоснованото отсъствие на жалбоподателя.

3

Прагът за повишаване за степента на жалбоподателя е 9 точки. С писмо от 21 юли 2014 г. Органът по назначаване (наричан по-нататък „ОН“) на EUIPO уведомява жалбоподателя, че неговите окончателно определени точки за повишаване за 2014 г. са 9,25.

4

Със съобщение до персонала от 27 април 2015 г. EUIPO открива процедурата по повишаване за 2015 г. и уведомява персонала, че съгласно член 110 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-долу „Правилникът“) ще приложи по аналогия Решение C(2013) 8968 окончателен на Комисията от 16 декември 2013 година относно общите разпоредби за прилагане на член 45 от Правилника (наричано по-нататък „Общите разпоредби за прилагане на член 45“) спрямо длъжностните лица. С това съобщение службата уведомява също така персонала си, че са изработени предписания за работа за определяне на реда и условията за повишаване в рамките на EUIPO (наричани по-нататък „Предписанията за работа“).

5

В рамките на процедурата по повишаване за 2015 г. управителният консултативен комитет на EUIPO не включва името на жалбоподателя в списъка на длъжностните лица, предложени за повишаване. Посоченият списък е публикуван на уебсайта на EUIPO на 25 юни 2015 г.

6

На 2 юли 2015 г. жалбоподателят оспорва това решение на управителния консултативен комитет пред съвместната комисия по повишаването (наричана по-нататък „СКП“) и моли името му да бъде включено в списъка на длъжностните лица, предложени за повишаване.

7

След разглеждане на случая на жалбоподателя, на 24 юли 2015 г. СКП приема препоръка до ОН. В нея СКП препоръчва искането на жалбоподателя да не се уважава. Основавайки се на Предписанията за работа, СКП приема, че когато длъжностното лице заеме отново длъжността си, следва да се изработи атестационнен доклад и да му се признаят с обратна сила точки за повишаване, както и да се осъществи съпоставяне на заслугите. Тази препоръка не е приета с единодушие. Така двамата членове на СКП, определени от Комитета по персонала, са посочили, че не е налице правно основание за отклонение от ясния текст на Общите разпоредби за прилагане на член 45 и че тълкуването на Предписанията за работа, на които се основава посочената препоръка, според тях се отклонява от ясния смисъл на член 3 от тези общи разпоредби.

8

На 24 юли 2015 г. ОН публикува списъка с длъжностните лица, повишени в рамките на процедурата по повишаване за 2015 г., в който списък не фигурира името на жалбоподателя.

9

С жалба по административен ред, подадена на 18 август 2015 г. на основание член 90, параграф 2 от Правилника, жалбоподателят оспорва решението на EUIPO от 24 юли 2015 г., съдържащо списъка с длъжностните лица, които са повишени в рамките на процедурата по повишаване за 2015 г. (наричано по-нататък „оспорваното решение“).

10

С решение от 8 декември 2015 г. ОН отхвърля жалбата, подадена по административен ред (наричано по-нататък „решението за отхвърляне на жалбата, подадена по административен ред“).

11

На 18 март 2016 г. жалбоподателят подава жалба в секретариата на Съда на публичната служба. Тази жалба е регистрирана под номер F‑16/16.

12

Съгласно член 3 от Регламент (ЕС, Евратом) 2016/1192 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 година за прехвърляне на Общия съд на компетентността да разглежда като първа инстанция спорове между Европейския съюз и неговите служители (ОВ L 200, 2016 г., стр. 137) настоящото дело е прехвърлено на Общия съд на етапа на производството, на който се намира към 31 август 2016 г. То е заведено в регистъра под номер T‑586/16 и е разпределено на трети състав.

13

Чрез процесуално-организационно действие на 8 март 2017 г. Общият съд приканва EUIPO да отговори на няколко въпроса. На 28 март 2017 г. EUIPO изпълнява това искане.

14

Жалбоподателят моли Общия съд:

15

EUIPO иска от Общия съд:

16

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква три основания, които са изложени заедно в жалбата. Първото основание е изведено от нарушение на член 45 от Правилника, на член 3 от Общите разпоредби за прилагане на член 45, както и на член 13 от решение ADM‑05‑09 на EUIPO. Второто основание е изведено от нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, на принципа на добра администрация и на правото на жалбоподателя на защита, както и от изопачаване на фактите, на които се основава оспорваното решение. Третото основание е изведено от явна грешка в преценката, която ОН е допуснал основно поради отказа да упражни своето право на преценка относно повишаването на жалбоподателя, а при условията на евентуалност — поради отказа му да повиши жалбоподателя, доколкото подобен отказ надхвърлял пределите на правото му на преценка.

17

В самото начало следва да се посочи, както беше отбелязано в точка 4 по-горе, че приложимите разпоредби, които действително са били приложени от EUIPO по отношение на длъжностните лица по време на процедурата по повишаване за 2015 г., са били по аналогия Общите разпоредби за прилагане на член 45. Когато в съдебното заседание на жалбоподателя е зададен въпрос относно релевантността на решение ADM‑05‑09 на EUIPO за настоящото дело, той потвърждава, че оспорваното решение не се основава на това решение на EUIPO, и се отказва от доводите си, изведени от неговото нарушение, което е отбелязано в протокола от съдебното заседание.

18

Жалбоподателят поддържа, че ОН е нарушил член 3, пето тире, второ изречение от Общите разпоредби за прилагане на член 45. Според жалбоподателя докладите на този орган не са завършени поради обстоятелство, което не може да му се вмени във вина, а именно поради неговия отпуск по болест. Текстът на тази разпоредба не позволявал неговият случай да се изключи от процедурата по повишаване за 2015 г. ОН бил приел неправилно, че отлагането на провеждането по отношение на жалбоподателя на процедурите по оценка и повишаване, докато той не заеме отново своята длъжност, не го лишава от неговите права по силата на членове 43 и 45 от Правилника. Подобен подход имал много недостатъци, по-специално в случай на смърт или на трайна инвалидност на съответното длъжностно лице. Освен това ОН не можел да обоснове липсата на участие на жалбоподателя в разглежданата процедура по повишаване с липса на съпоставяне на заслугите му, тъй като това обстоятелство не може да му се вмени във вина. Според жалбоподателя в действителност за тази цел ОН е можел да използва други данни, с които е разполагал. Поради това че не се е съобразил с член 3 от Общите разпоредби за прилагане на член 45, ОН е нарушил посочения член 45 от Правилника.

19

EUIPO възразява по същество, че член 3, пето тире, второ изречение от Общите разпоредби за прилагане на член 45 не се отнася до случая на жалбоподателя, а например до хипотези, в които отсъства оценителят, като съответното длъжностното лице присъства по време на процедурата по повишаване в съответствие с издадените от EUIPO Предписания за работа. Това тълкуване се подкрепяло от факта, че атестационните доклади били необходими, за да се осигури надлежно съпоставяне на заслугите на подлежащите на повишаване длъжностни лица, което произтичало и от член 3 от Общите разпоредби за прилагане на член 45, който изисквал принципно тези доклади да са влезли в сила. Според EUIPO, тъй като принципно се счита, че лице в отпуск по болест не е в състояние да оспори своя атестационен доклад и са спази процедурните срокове, службата била длъжна да спре процедурите по оценка на жалбоподателя и в съответствие със същия принцип — да спре и процедурата по повишаването му, за да гарантира неговите процедурни права. Освен това EUIPO счита, че до съпоставяне на заслугите въз основа на данни, различни от тези, които се съдържат в атестационните доклади, трябва да се прибегне едва като последна мярка и такова съпоставяне може да се обоснове единствено ако е видно, че не е налице какъвто и да е надлежно изготвен доклад, тъй като съответното длъжностно лице не е заело отново длъжността си. Поради задължението си да действа внимателно EUIPO следвало да се убеди, че решението за повишаване на жалбоподателя е взето, след като същият е имал възможност да изложи становището си относно своите заслуги. Освен това в отговор на предприетото от Общия съд процесуално-организационнто действие EUIPO поддържа, че е в интерес на жалбоподателя да може да присъства на интервю за оценка и да проследи цялата процедура по оценяване, вместо да се провежда процедура, в която EUIPO се позовава на други релевантни данни, тъй като по отношение на жалбоподателя се провежда разследване на Европейската служба за борба с измамите (OLAF), което, макар да е започнало след приемането на оспорваното решение, се отнася до релевантния период на провеждане на процедурата по оценяване. EUIPO добавя, че атестационните доклади осигуряват защитата на правата на членовете на персонала посредством диалог и процедура по обжалване, която защита не може да се осъществи, ако съпоставянето на заслугите се основава на други налични данни.

20

В конкретния случай най-напред следва да се посочи, че релевантните мотиви за преценка на законосъобразността на оспорваното решение са изложени в решението, с което се отхвърля подадената по административен ред жалба. От това решение по същество се установява, че според ОН член 3, пето тире, второ изречение от Общите разпоредби за прилагане на член 45 се отнася до хипотези, в които самият атестационен доклад на длъжностното лице не е завършен, например поради отсъствието на оценителя или на оценителя в процедурата по обжалване, в момента, когато тяхното участие е необходимо в рамките на процедурата по оценяване. Следователно службата счита, че тази разпоредба не е била приложима в случая на жалбоподателя. Освен това ОН посочва, че поради отпуска по болест на жалбоподателя той не е разполагал с атестационни доклади за 2013 г. и 2014 г. и че провежданите относно него процедури по оценка и повишаване са били спрени до момента, в който той възобнови изпълнението на функциите си. Службата уточнява, че тъй като процедурата по повишаване на жалбоподателя е била спряна с оглед на обоснованото му отсъствие, неговите подлежащи на сравнение заслуги не са били взети надлежно предвид в рамките на процедурата по повишаване за 2015 г. Накрая, от гореизложеното ОН прави извод, че с основание името на жалбоподателя не е било включено в списъка на повишените длъжностни лица за 2015 г.

21

В това отношение съгласно член 110 от Правилника при липса на дерогация Решение C(2013) 8985 окончателен на Европейската комисия от 16 декември 2013 г. относно общите разпоредби за прилагане на член 43 от Правилника (наричано по-нататък „Общите разпоредби за прилагане на член 43“) и Общите разпоредби за прилагане на член 45 се прилагат по аналогия по отношение на EUIPO.

22

Следва да се напомни, че съгласно член 2 от Общите разпоредби за прилагане на член 45 процедурата по повишаване е ежегодна.

23

По време на тази процедура, която се организира всяка година, по отношение на дадено длъжностно лице може да бъде прието решение за повишаване, тоест то подлежи на повишение, ако отговаря на пет кумулативни условия съгласно член 3 от Общите разпоредби за прилагане на член 45. Съгласно тълкуването на EUIPO петото от тези условия е атестационните доклади за длъжностното лице да са влезли в сила в съответствие с Общите разпоредби за прилагане на член 43. При все това посоченият член 3 предвижда изрично, че „когато даден атестационен доклад не е завършен поради забавяне, което не [е можело] да се вмени на титуляря на длъжността, последният участва в процедурата по повишаване въз основа на други релевантни данни, които запълват липсата на атестационен доклад, и следователно по отношение на него може да бъде прието решение за повишаване“.

24

От тази разпоредба следва, че длъжностното лице, което отговаря на първите четири условия, установени в член 3 от Общите разпоредби за прилагане на член 45, но чийто атестационен доклад не е влязъл в сила, се счита също за подлежащо на повишаване, ако посоченият доклад не е бил завършен поради забавяне, което не може да му се вмени във вина. В този случай съответното длъжностно лице участва в процедурата по повишаване въз основа на други релевантни данни, които запълват липсата на атестационен доклад.

25

В конкретния случай от преписката се установява, че не се оспорва обстоятелството, че липсата на атестационни доклади относно жалбоподателя за 2013 г. и 2014 г. се дължи на неговия отпуск по болест, нито обстоятелството, че този отпуск по болест съставлява обосновано отсъствие.

26

Следователно се налага изводът, че доколкото отпускът по болест на жалбоподателя съставлява обосновано отсъствие, невъзможността да бъдат приключени отнасящите се до него атестационни доклади за 2013 г. и 2014 г. и съответно липсата на такива не може да му се вмени във вина. Освен това в съдебното заседание EUIPO признава, че отпускът по болест на жалбоподателя не е обстоятелство, което може да му бъде вменено във вина.

27

В подобна хипотеза обаче член 3, пето тире, второ изречение от Общите разпоредби за прилагане на член 45 уточнява, че длъжностното лице подлежи на повишаване и има право да участва в ежегодната процедура по повишаване въз основа на други релевантни данни. Следователно, като отказва да признае на жалбоподателя правото да участва в процедурата по повишаване за 2015 г., на основание че неговото отсъствие, обосновано с отпуск по болест, не е позволило съставянето на някои от отнасящите се до него доклади за оценка, ОН е нарушил посочената разпоредба и е допуснал грешка при прилагане на правото.

28

Следователно е неправилно тълкуването, дадено от EUIPO на член 3, пето тире, второ изречение от Общите разпоредби за прилагане на член 45, съгласно което този член не се отнася до случая на жалбоподателя.

29

В това отношение не могат да бъдат приети доводите на EUIPO, че съгласно част III, буква а) от Предписанията за работа службата е била длъжна да спре процедурата по оценяване и съответно процедурата по повишаване на жалбоподателя по време на отпуска му по болест, за да гарантира неговите процедурни права, които са му предоставени по повод на посочената процедура по оценяване. Всъщност в хипотеза като тази на жалбоподателя, т.е. когато изготвянето на атестационни доклади в рамките на предвидената за целта процедура не може да се осъществи своевременно, за да могат те да бъдат взети предвид в рамките на съответната процедура по повишаване, по силата на Общите разпоредби за прилагане на член 45 жалбоподателят има право да се счита за подлежащо на повишаване длъжностно лице, да участва в тази процедура по повишаване и съответно да участва в съпоставянето на заслугите на подлежащите на повишаване длъжностни лица в рамките на процедурата по повишаване за 2015 г. с оглед на други релевантни данни, които запълват липсата на изготвени по отношение на него атестационни доклади.

30

Впрочем следва де се посочи, че в качеството си на решение на служба, което е съобщено на целия персонал и цели да гарантира на съответните длъжностни лица идентично третиране, що се отнася до повишаването, Предписанията за работа съставляват вътрешни правила. Принципно няма пречка чрез вътрешно решение с общо действие ОН да установи правила за упражняване на предоставеното му с Правилника широко право на преценка. Съществуват обаче известни ограничения на възможността за прибягване до такива вътрешни инструкции, и по-специално съществува задължение за спазване на принципа на йерархията на нормите. Вътрешната инструкция, каквато съставляват Предписанията за работа, е норма с по-нисък ранг от Правилника и от правната уредба, приета с оглед на прилагането му (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 30 януари 2008 г., Strack/Комисия, T‑85/04, EU:T:2008:18, т. 37—41 и цитираната съдебна практика). Следователно Предписанията за работа на EUIPO не могат законосъобразно да предвиждат правила, които да дерогират разпоредбите от Правилника или Общите разпоредби за прилагане на член 45.

31

Освен това не са убедителни доводите на EUIPO, че участието на длъжностното лице в процедурата по повишаване въз основа на данни, различни от съдържащите се в атестационните доклади, трябва да се допусне само като последна мярка. От една страна, се налага изводът, че EUIPO не уточнява защо положението на жалбоподателя не съставлява положение, „в което може да се приложи тази последна мярка“, обосноваващо използването на други данни, които заместват липсата на атестационни доклади по отношение на него за 2013 г. и 2014 г. Освен това, запитана в съдебното заседание, EUIPO признава, че нейното тълкуване на член 3, пето тире, второ изречение от Общите разпоредби за прилагане на член 45, което се обосновава по-специално посредством Предписанията за работа, не е предназначено да се прилага към случаи като този на жалбоподателя, когато става дума за обосновано отсъствие за повече от година. Всъщност това тълкуване, с което EUIPO отказва на съответното длъжностно лице възможността да участва в разглежданата процедура по повишаване въз основа на данни, които заместват атестационните доклади по отношение на него, и обвързва тази възможност с възобновяването на неговите функции, не отчита хипотезите, в които това лице не може да възобнови своевременно осъществяването на своите функции или пък в които не ги възобнови никога.

32

От друга страна, ОН е длъжен да проведе годишната процедура по повишаване (вж. в този случай решение от 12 декември 2002 г., Morello/Комисия, T‑338/00 и T‑376/00, EU:T:2002:314, т. 111) и не може да забавя, както е направил в конкретния случай — с няколко години, участието на дадено длъжностно лице в процедурата по повишаване за съответната година, когато това лице подлежи на повишаване по силата на Общите разпоредби за прилагане на член 45.

33

Що се отнася до задължението на EUIPO, което тя има с оглед на необходимостта да действа внимателно, да се убеди, че лицето може да изрази своето становище относно заслугите си, в конкретния случай следва да се приеме, че в нито един момент EUIPO не е целяла да постави жалбоподателя в положение, в което той да има възможност да изрази становището си относно своите заслуги. В действителност EUIPO се е задоволила с това неправилно да забави участието на жалбоподателя в процедурата по повишаване за 2015 г. поради неговия отпуск по болест в очакване на възобновяване на неговите функции. EUIPO обаче не може да презюмира във всички случаи, че длъжностно лице в отпуск по болест не е способно да изрази надлежно становище относно заслугите си. Освен това, макар изготвянето на атестационни доклади да гарантира, както поддържа EUIPO, защитата на правата на персонала посредством диалог и процедура по обжалване, което би могло да не е налице при съпоставяне на заслугите, което се основава на други данни, следва да се напомни, че решение като оспорваното може да бъде предмет на обжалване по административен ред, а впоследствие, ако е необходимо, то може да бъде и предмет на обжалване пред съда.

34

В конкретния случай, макар че е бил в отпуск по болест, жалбоподателят е оспорил надлежно най-напред по електронната поща факта, че името му не се съдържа в списъка на длъжностните лица, предложени за повишаване пред СКП съгласно член 5, параграф 7 от Общите разпоредби за прилагане на член 45, а впоследствие е подал надлежно жалба по административен ред срещу оспорваното решение по силата на член 90, параграф 2 от Правилника, като след това е подал настоящата жалба пред Общият съд, което оборва и довода на EUIPO, че службата е била длъжна да спре процедурата по повишаване на жалбоподателя, тъй като принципно се счита, че длъжностно лице в отпуск по болест не е в състояние „да разсъждава и да представи доводите си или да оспори адекватно решенията относно своето кариерно развитие“.

35

Накрая, доводът на EUIPO, изведен от обстоятелството, че жалбоподателят е обект на разследване на OLAF, е ирелевантен в конкретния случай. Всъщност трябва да се посочи, от една страна, че както посочва самата EUIPO, това разследване е образувано след постановяване на оспорваното решение. От друга страна, в решението, с което се отхвърля подадената по административен ред жалба, не се посочва, че поведението на жалбоподателя е мотивирало оспорваното решение, като EUIPO се е задоволила с това да забави участието на жалбоподателя в процедурата по повишаване за 2015 г. в очакване на евентуалното възобновяване на неговите функции.

36

От това следва, че неспазването на член 3 от Общите разпоредби за прилагане на член 45 в процедурата по повишаване за 2015 г. относно жалбоподателя е било от решаващо значение за протичането на тази процедура и за решението той да не бъде повишен, тъй като не е допуснат до участие в посочената процедура.

37

Следователно оспорваното решение трябва да бъде отменено, доколкото жалбоподателят не е бил взет в предвид в рамките процедурата по повишаване за 2015 г.

38

За изчерпателност Общият съд отбелязва, че за да бъдат възстановени правата на жалбоподателя, възможността той да участва в процедурата по повишаване за 2015 г., трябва да бъде преразгледана. Едва след подобно преразглеждане ОН би могъл надлежно да вземе решение по отношение на жалбоподателя и да прецени дали следва да го включи с обратна сила и при надвишаване на определения брой в списъка на повишените длъжностни лица в рамките на процедура по повишаване за 2015 г. В това отношение в отговор на предприетото от Общия съд процесуално-организационно действие EUIPO уточнява, като потвърждава това в съдебното заседание, че от бюджетна гледна точка няма пречка жалбоподателят да бъде повишен с обратна сила и при надвишаване на определения брой повишени длъжностни лица в рамките на процедура по повишаване за 2015 г.

39

Предвид отмяната на оспорваното решение, която се налага с оглед на първото основание, не е необходимо да се разглежда второто основание, изведено от нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, на принципа на добра администрация и на правото на защита, както и от изопачаване на фактите, нито да се разглежда третото основание, изведено от явна грешка в преценката, допусната от EUIPO поради нейния отказ да упражни правото си на преценка. Освен това не е необходимо да се разглеждат и доводите на жалбоподателя, изложени при условията на евентуалност, с които цели да докаже, че е трябвало непременно да бъде повишен в рамките на процедурата по повишаване за 2015 г. и съответно да бъде вписан в списъка на повишените длъжностни лица на основание провеждането на тази процедура.

40

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като е загубила делото, EUIPO следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на жалбоподателя.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (трети състав)

реши: