1

На 29 ноември 2010 г. дружеството Spraylat Boya Sanayi ve Ticaret Sirketi (наричано по-нататък „Spraylat Boya“), установено в Турция, регистрира вещество на основание Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 60, стр. 3).

2

За целите на регистрацията на съответното вещество Spraylat Boya е представлявано от жалбоподателя Spraylat GmbH в съответствие с разпоредбите на член 8 от Регламент № 1907/2006. В хода на процедурата по регистрация жалбоподателят посочва, че Spraylat Boya е „малко“ предприятие по смисъла на Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 година относно определението за микро-, малки и средни предприятия (ОВ L 124, стр. 36). Тази декларация му позволява да ползва намаление на дължимата за всяка регистрация такса по член 6, параграф 4 от Регламент № 1907/2006. В съответствие с член 74, параграф 1 от същия регламент посочената такса се определя с Регламент (ЕО) № 340/2008 на Комисията от 16 април 2008 година относно таксите и плащанията, дължими на Европейската агенция по химикалите в съответствие с Регламент (ЕО) № 1907/2006 (ОВ L 107, стр. 6). В приложение I към Регламент № 340/2008 е посочен размерът на таксите за регистрации, подадени съгласно член 6 от Регламент № 1907/2006, както и намалените такси за микро-, малки и средни предприятия. Освен това съгласно член 13, параграф 4 от Регламент № 340/2008, когато физическо или юридическо лице, което претендира, че има право на намаление или отмяна на такса, не може да докаже това право на намаление или отмяна, Европейската агенция по химикали (ECHA) събира пълния размер на таксата или плащането, а също и административна такса. В това отношение на 12 ноември 2010 г. управителният съвет на ECHA приема решение MB/D/29/2010 относно класификацията на услугите, за които се събират такси. В член 2 и в таблица 1 от това решение се посочва, че административната такса по член 13, параграф 4 от Регламент № 340/2008 е 20700 EUR за голямо предприятие, 14500 EUR за средно предприятие, 8300 за малко предприятие и 2 070 за микропредприятие.

3

На 1 декември 2010 г. жалбоподателят заплаща издадената му от ECHA фактура № 10024214 за сумата от 480 EUR. Съгласно приложение I към Регламент № 340/2008 в редакцията му, приложима към момента на настъпване на фактите, посочената сума съответства на таксата, дължима от малко предприятие в рамките на съвместно подаване на регистрация за вещества в количества от 1 до 10 тона.

4

На 27 септември 2011 г. жалбоподателят попада в направена от ECHA извадка от предприятия за целите на проверка на декларациите им като малки или средни предприятия. Във връзка с това жалбоподателят е поканен да представи някои документи.

5

След извършената размяна на документи и съобщения по електронната поща с ECHA жалбоподателят признава за грешна първоначалната си декларация, че Spraylat Boya е малко предприятие, като посочва, че предвид релевантните за целта критерии и след извършване на съответните проверки е трябвало да декларира, че същото е голямо предприятие. Жалбоподателят заявява и че е готов да плати дължимата за голямо предприятие такса.

6

На 15 февруари 2012 г. ECHA изпраща на жалбоподателя решение SME (2012) 1445 (наричано по-нататък „обжалваното решение“). В него ECHA уведомява жалбоподателя, че Spraylat Boya трябва да се счита за голямо предприятие и че ще му изпрати фактура за разликата между първоначално платената и окончателно дължимата такса, както и фактура за съответната административна такса.

7

На 21 февруари 2012 г. ECHA издава фактура № 10030371 за сумата от 20700 EUR за заплащане на административната такса (наричана по-нататък „обжалваната фактура“).

8

На 7 март 2012 г. ECHA издава фактура № 10030369 за сумата от 720 EUR за разликата между първоначално платената и окончателно дължимата такса от 1200 EUR.

9

На 20 април 2012 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд настоящата жалба.

10

С решение на председателя на Общия съд от 15 май 2012 г. настоящото дело е преразпределено на пети състав.

11

С определение на председателя на пети състав на Общия съд от 4 септември 2012 г. след изслушване на страните Комисията е допусната да встъпи в подкрепа на исканията на ECHA.

12

С решение на председателя на Общия съд от 25 януари 2013 г. настоящото дело е преразпределено на втори състав и на нов съдия докладчик.

13

Поради промяна в съставите на Общия съд съдията докладчик е включен в шести състав, на който съответно е разпределено настоящото дело.

14

По доклад на съдията докладчик Общият съд (шести състав) решава да започне устната фаза на производството.

15

На 2 април 2014 г. в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник на Общия съд, ECHA е приканена да отговори на някои изложени в писмената реплика на жалбоподателя доводи. ECHA изпълнява това искане в определения срок.

16

Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 14 май 2014 г.

17

Жалбоподателят иска от Общия съд:

18

ECHA иска от Общия съд:

19

Комисията иска Общият съд да отхвърли жалбата.

20

Жалбоподателят изтъква пет правни основания в подкрепа на жалбата си. Първото правно основание е изведено от нарушение на Регламент № 1907/2006 и на Регламент № 340/2008. Второто правно основание е изведено от нарушение на принципа на пропорционалност. С третото си правно основание жалбоподателят твърди нарушение на принципа на равно третиране. С четвъртото си правно основание жалбоподателят се позовава на нарушение на принципа на правна сигурност и на принципа на добра администрация. Петото правно основание е изведено от неправомерно делегиране на правомощия на ECHA.

21

Най-напред следва да се отбележи, че с исканията си жалбоподателят цели отмяна на обжалваното решение и на обжалваната фактура. Тъй като в обжалваното решение не са посочени всички съществени елементи на задължението на жалбоподателя, и в частност размерът на административната такса, в случая обжалваната фактура е документът, с който ECHA определя конкретно размера на вземанията си по отношение на жалбоподателя. Обжалваната фактура следователно има неблагоприятни последици за жалбоподателя и поради това също може да бъде предмет на жалба за отмяна пред Общия съд (вж. в този смисъл определение от 8 март 2012 г., Octapharma Pharmazeutika/EMA, T‑573/10, EU:T:2012:114, т. 45).

22

В самото начало следва също да се отбележи, че предвид доводите, които излага в рамките на първо до четвърто правно основание, жалбоподателят всъщност повдига възражение за незаконосъобразност на решение MB/D/29/2010, като потвърждава това обстоятелство по време на съдебното заседание. ECHA и Комисията също посочват по време на съдебното заседание, че са разбрали доводите на жалбоподателя в този смисъл, и това е отбелязано. От писмените становища на ECHA впрочем е видно, че тя е изразила позицията си по изтъкнатите в това отношение от жалбоподателя доводи.

23

Следва да се напомни, че по силата на член 277 ДФЕС „всяка страна може при спор, който засяга акт с общо приложение, приет от институция, орган, служба или агенция на Съюза, да се позове на средствата, предвидени в член 263, втора алинея, за да обоснове пред [съд на Съюза] неприложимостта на този акт“.

24

Съгласно постоянната съдебна практика член 277 ДФЕС е израз на общ принцип, който осигурява на всяка страна, за да постигне тя отмяната на акт, който я засяга пряко и лично, правото да оспори валидността на по-ранни актове на институциите, които представляват правното основание на обжалвания акт, ако тази страна не е имала право да подаде пряка жалба, по силата на член 263 ДФЕС, срещу тези актове, чиито последици търпи, без да е била в състояние да поиска отмяната им (вж. решение от 11 декември 2012 г., Sina Bank/Съвет, T‑15/11, Сб., EU:T:2012:661, т. 43 и цитираната съдебна практика).

25

Възражението за незаконосъобразност по член 277 ДФЕС трябва да се тълкува широко в смисъл, че се отнася до всички актове с общо приложение (решение от 26 октомври 1993 г., Reinarz/Комисия, T‑6/92 и T‑52/92, Сб., EU:T:1993:89, т. 56). То трябва да може да се отнася също и до актовете, които, независимо че формално не представляват правно основание на обжалвания акт, имат пряка правна връзка с него (вж. в този смисъл решение от 13 декември 2006 г., FNCBV и др./Комисия, T‑217/03 и T‑245/03, Сб., EU:T:2006:391, т. 250 и цитираната съдебна практика).

26

В случая решение MB/D/29/2010 е акт с общо приложение, тъй като се прилага към обективно определени положения и поражда правни последици спрямо категории лица, посочени общо и абстрактно (вж. в този смисъл определение от 4 юни 2012 г., Eurofer/Комисия, T‑381/11, Сб., EU:T:2012:273, т. 29), като по време на съдебното заседание страните не спорят в това отношение.

27

Впрочем решение MB/D/29/2010 има пряка правна връзка с обжалваното решение и с обжалваната фактура, тъй като в приложение 1 към последната се определя размерът на приложимите в зависимост от големината на предприятията административни такси.

28

Накрая, няма каквото и да било основание да се приеме, че жалбоподателят е имал право пряко да обжалва решение MB/D/29/2010 по силата на член 263 ДФЕС, което впрочем страните и не твърдят.

29

Следователно жалбоподателят може инцидентно да оспори законосъобразността на решение MB/D/29/2010 в рамките на настоящия спор.

30

Общият съд счита за уместно най-напред да разгледа второто правно основание, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност, доколкото с него се повдига възражение за незаконосъобразност на решение MB/D/29/2010.

31

Според жалбоподателя административната такса от 20700 EUR не се налага за предоставена от ECHA услуга. Ето защо определянето на тази такса нарушавало принципа на пропорционалност. По време на съдебното заседание жалбоподателят също изтъква, че нарушението на принципа на пропорционалност трябва да се прецени спрямо неговото конкретно положение и че съществува изключително голяма разлика между размера на таксата от 1000, съответно 2000 EUR, и размера на административната такса от 20000 EUR. Освен това жалбоподателят по същество посочва, че няма какъвто и да било интерес да предоставя невярна информация на ECHA, за да си спести евентуално няколко стотин евро от размера на таксата.

32

Като отбелязва, че според жалбоподателя определената в член 2 и в таблица 1 от решение MB/D/29/2010 административна такса нарушава принципа на пропорционалност, ECHA поддържа, че с тази административна такса може, без да се надхвърля необходимото, да се постигне целта за покриване на разходите от проверките на декларациите на малките и средните предприятия. Освен това по време на съдебното заседание ECHA отбелязва, че средният размер на таксата е 20000 EUR. Разликата с размера на административната такса следователно не била толкова голяма. ECHA уточнява също, че налагането на административна такса трябвало да доведе до предоставяне на точна информация от регистриращите вещества предприятия. С размера на административната такса предприятията не трябвало да бъдат поощрявани да предоставят невярна информация.

33

Видно от постоянната съдебна практика, принципът на пропорционалност спада към основните принципи на правото на Европейския съюз и изисква установените с разпоредба на правото на Европейския съюз мерки да бъдат в състояние да осъществят легитимните цели, преследвани от съответната правна уредба, и да не надхвърлят необходимото за тяхното постигане (решение от 8 юни 2010 г., Vodafone и др., C‑58/08, Сб., EU:C:2010:321, т. 51). Освен това, когато авторът на обжалвания акт има широко право на преценка, единствено явно неподходящият характер на приета мярка с оглед на преследваната цел може да засегне законосъобразността ѝ (вж. решение от 9 септември 2010 г., Usha Martin/Съвет и Комисия, T‑119/06, Сб., EU:T:2010:369, т. 45 и цитираната съдебна практика).

34

В случая в съображение 11 от Регламент № 340/2008 се уточнява, че „[з]а да се противодейства на представянето на невярна информация, [ECHA] следва да налага административна такса, а държавите членки — възпираща глоба, ако е подходящо“. От това съображение следва, че налагането на административна такса има за цел да се противодейства на представянето на невярна информация от предприятията. От същото това съображение обаче също следва, че административната такса не може да се разглежда като глоба.

35

Този анализ на целите на Регламент № 340/2008 се потвърждава и от подготвителните работи по приемането на решение MB/D/29/2010. В този смисъл в мотивите на проекта на решение, представен на управителния съвет на ECHA за събранието му на 22 и 23 юни 2010 г., се посочва, че административната такса „няма характер на глоба“. Последната е от компетентността на държавите членки и може да бъде „значително по-висока от извлечената от представянето на невярна информация финансова полза“.

36

Предвид тези обстоятелства и без да е необходимо да се определя дали в рамките на настоящия спор ECHA може да прехвърли всички разходи за проверките само на предприятията, които не са представили верни данни за големината си, или дали ECHA разполага с право на преценка при определянето на административната такса, следва да се констатира, че размерът на наложената в случая на жалбоподателя административна такса е явно непропорционален с оглед на преследваната с правната уредба цел.

37

Всъщност от данните по преписката по делото следва, че с оглед на издадената му на 7 март 2012 г. допълнителна фактура № 10030369 окончателно дължимата от жалбоподателя такса е в размер на 1200 EUR. Видно също от посочената допълнителна фактура, невярната декларация относно големината на предприятието би позволила на жалбоподателя да избегне плащането на 720 EUR за дължимата от него на ECHA такса.

38

Следователно в случая наложената като административна такса на жалбоподателя сума от 20700 EUR е над 17 пъти по-голяма от сумата за таксата, която той би трябвало да заплати за регистрацията на разглежданото вещество. Тази сума е и над 28 пъти по-голяма от сумата по посочената по-горе допълнителна фактура и следователно от сумата за таксата, която жалбоподателят е могъл да избегне, ако не беше подавал невярна декларация. Следователно според критериите, изложени от самата ECHA в рамките на подготвителните работи по приемането на решение MB/D/29/2010 (вж. точка 35 по-горе), в случая сумата на административната такса е „значително по-висока“ от финансовата полза, която жалбоподателят би могъл да извлече от представянето на невярната си декларация.

39

С оглед на тези обстоятелства следва да се приеме, че целите на правната уредба не позволяват обосноваването на негативните икономически последици върху жалбоподателя в посоченото по-горе съотношение. Решение MB/D/29/2010, както е приложено спрямо жалбоподателя и в такова съотношение, очевидно надхвърля необходимото за постигането на преследваната от приложимата правна уредба цел на административната такса, а именно да противодейства на представянето на невярна информация, без обаче да има характер на глоба.

40

Другите изложени от ECHA доводи не могат да поставят под съмнение този извод.

41

В частност с оглед преценката на конкретния случай на жалбоподателя не може да се приеме, че невярната декларация относно големината на предприятието би могла в определени случаи да му позволи да избегне заплащането на такса с много по-висок от разглеждания размер.

42

Освен това, що се отнася до довода, изложен от ECHA в писмените ѝ становища и по време на съдебното заседание, че по същество била длъжна да прехвърли всички разходи за разглежданата проверка, същият не може да обоснове очевидно непропорционалния размер на наложената на жалбоподателя административна такса. Всъщност, първо, в случая размерът на наложената на жалбоподателя административна такса е получен в резултат на специфичния метод, който ECHA е избрала за изчисляването ѝ. В частност ECHA е решила всички разходи за проверките на декларациите на по-големи извадки от предприятия да се поемат само от тези от тях, които са подали невярна декларация, пропорционално на действителната им големина. Няма обаче каквото и да било основание да се счита, че в случая не е съществувало разрешение, отговарящо на принципа на пропорционалност по отношение на жалбоподателя и позволяващо да се постигнат целите на правната уредба. Второ, доводът на ECHA противоречи на подготвителните работи по приемането на решение MB/D/29/2010 (вж. точка 35 по-горе), в рамките на които се уточнява, че ако не открие нито една невярна декларация, ECHA понася „всички разходи“ за извършените от нея проверки. Трето, следва също да се отбележи, че съгласно член 96, параграф 1 от Регламент № 1907/2006 приходите на ECHA се състоят не само от таксите, платени от предприятията, но и от субсидия от Съюза, постъпила в общия бюджет на Съюза (раздел на Комисията) и от всеки доброволен принос от държавите членки.

43

Предвид всички изложени обстоятелства второто представено от жалбоподателя правно основание, повдигащо възражение за незаконосъобразност на решение MB/D/29/2010, следва да се приеме. С оглед на това решение MB/D/29/2010 следва да се обяви за неприложимо и да се уважат исканията на жалбоподателя за отмяна на това основание на обжалваното решение и на обжалваната фактура, без при това да е необходимо произнасяне по останалите правни основания на жалбата.

44

По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като ECHA е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на жалбоподателя.

45

Съгласно член 87, параграф 4, първа алинея от Процедурния правилник институциите, които са встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Поради това Комисията, която е встъпила в делото в подкрепа на ECHA, понася направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (шести състав)

реши: