—

за унгарското правителство, от M. M. Tátrai и M. Z. Fehér, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от K. Talabér‑Ritz и M. van Beek, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между г‑жа Baczó и M. Vizsnyiczai, от една страна, и Raiffeisen Bank Zrt, от друга страна, по повод искането да се обявят за недействителни договор за жилищен кредит и съдържащата се в него арбитражна клауза.

3

Съгласно член 1, параграф 1 от Директива 93/13:

„Настоящата директива има за цел да сближи законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно неравноправните клаузи в договори, сключвани между продавач или доставчик и потребител“.

4

Член 3, параграф 1 от тази директива гласи следното:

„В случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора“.

5

Член 6, параграф 1 от посочената директива предвижда:

„Държавите членки определят изискването, включените неравноправни клаузи в договори между потребители и продавачи или доставчици да не са обвързващи за потребителя, при условията на тяхното национално право, и че договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи“.

6

Съгласно член 7, параграф 1 от същата директива:

„Държавите членки осигуряват, че в интерес на потребителите и конкурентите, съще[с]твуват подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици“.

7

Член 200 от Закон № IV от 1959 г. за приемане на граждански кодекс (a Polgári Törvénykönyvről szóló 1959. évi IV. törvény, наричан по-нататък „Гражданският кодекс“), в редакцията, приложима към момента на сключването на процесния договор, предвижда:

„(1)   Страните определят свободно съдържанието на договора. Те могат да се отклоняват по взаимно съгласие от нормативната уредба на договорите, ако законът не забранява това.

(2)   Нищожен е договорът, с който са нарушени или се заобикалят законови разпоредби, освен ако законът не предвижда друга правна последица. Нищожен е и договорът, който явно противоречи на добрите нрави“.

8

Съгласно член 209, параграф 1 от този кодекс „общите договорни условия и клаузите на потребителски договор, които не са уговорени индивидуално, са неравноправни, когато противно на изискванията за добросъвестност и справедливост установяват произтичащите от договора права и задължения едностранно и необосновано във вреда на страната, която не е изготвила клаузите“.

9

Член 209/A, параграф 1 от посочения кодекс предвижда, че ощетената страна може да оспорва неравноправните договорни клаузи. Съгласно параграф 2 от този член такива клаузи са нищожни.

10

Член 227, параграф 2 от същия кодекс гласи, че „договорите с невъзможен предмет са нищожни“.

11

Съгласно член 239/A, параграф 1 от Гражданския кодекс страните могат да поискат от съда, от една страна, да обяви недействителността на договора или на някоя от неговите клаузи (частична недействителност), и от друга страна, да не се произнася по правните последици на тази недействителност.

12

Съгласно член 213, параграф 1 от Закон № CXII от 1996 г. за финансовите и кредитните институции (hitelintézetekről és a pénzügyi vállalkozásokról szóló 1996. évi CXII. törvény), в редакцията, приложима към момента на сключването на процесния договор, нищожни са договорът за потребителски кредит и този за жилищен кредит, които не съдържат изброените в тази разпоредба клаузи, и в частност не посочват предмета на договора, действителния общ годишен процент или общата сума на разходите, свързани с договора.

13

Съгласно член 3, параграф 2 от Закон № III от 1952 г. за приемане на граждански процесуален кодекс (a polgári perrendtartásról szóló 1952. évi III. törveny, наричан по-нататък „Гражданският процесуален кодекс“), ако в закона не е предвидено друго, съдът е обвързан от изложените от страните искания и възражения. Той преценява исканията и възраженията на страните, като се ръководи от тяхното съдържание, а не от формалното им обозначение.

14

Съгласно член 22, параграф 1 от този кодекс районните съдилища (járásbíróság или kerületi bíróság) са основните съдилища по граждански дела. Подсъдни са им всички дела с изключение на тези, които по силата на закона са подсъдни на окръжните съдилища (törvényszék).

15

По силата на член 23, параграф 1, буква k) от посочения кодекс на окръжните съдилища са подсъдни делата за обявяване на недействителност на неравноправни договорни клаузи по член 209/A от Гражданския кодекс.

16

В тълкувателно решение 2/2010/VI.28 на Общото събрание на Гражданската колегия на Kúria (Върховният съд) по някои процесуални въпроси във връзка с исковете за обявяване на нищожност се посочва, че съдът е длъжен служебно да констатира наличието на основание за нищожност, ако то ясно следва от наличните доказателства.

17

В тълкувателно решение 2/2011/XII.12 на Общото събрание на Гражданската колегия на Kúria по някои въпроси относно действителността на потребителските договори се уточнява, че при преценката на основателността на иска районният съд е длъжен, било поради направено от ответника възражение, било служебно, да се произнесе по това дали дадена договорна клауза е неравноправна.

18

Съгласно член 24, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс цената на иска е паричната оценка на предмета на делото.

19

Що се отнася до изчисляването на таксата за предявяване на иск, член 39, параграф 1 от Закон № XCIII от 1990 г. за държавните такси (1990. évi XCIII. tv. az illetékekről, наричан по-нататък „Законът за държавните такси“) предвижда, че освен ако от този закон не следва друго, при гражданските спорни и безспорни производства основа за изчисляване на таксата е цената на иска към момента на предявяването му.

20

Същевременно член 39, параграф 3 от Закона за държавните такси гласи:

„Ако цената на иска не може да се установи съгласно параграф 1, основата за изчисляване на таксата […] се определя:

21

На 13 септември 2007 г. жалбоподателите в главното производство г‑жа Baczó и г‑н Vizsnyiczai сключват договор за ипотечен жилищен кредит с Raiffeisen Bank Zrt, банкова институция, учредена съгласно унгарското право. Този договор съдържа арбитражна клауза, по силата на която споровете, възникнали по договора за кредит, с изключение на тези за паричните вземания, са подсъдни на арбитражен съд.

22

На 26 февруари 2013 г. жалбоподателите в главното производство сезират Pesti Központi Kerületi Bíróság (Пещенски централен районен съд) с искане посоченият договор да бъде обявен за нищожен.

23

В подкрепа на искането си жалбоподателите в главното производство твърдят на основание член 239/A, член 200, параграф 2 и член 227, параграф 2 от Гражданския кодекс, че договорът за жилищен кредит, който са подписали, противоречи на закона и на добрите нрави и е с невъзможен предмет. Те изтъкват и факта, че по отношение на този договор са налице основания за нищожност, предвидени в член 213, параграф 1 от Закон № CXII от 1996 г. за финансовите и кредитните институции.

24

След като са поканени от Pesti Központi Kerületi Bíróság да дадат допълнителни сведения, жалбоподателите в главното производство правят и искане за обявяване на съдържащата се във въпросния договор арбитражна клауза за нищожна, като се позовават на Директива 93/13, на член 209, параграф 2 от Гражданския кодекс и на тълкувателно решение 2/2011/XII.12 на Kúria.

25

Като има предвид последното искане и след като определя договора за жилищен кредит като „договор с общи условия“, с определение от 6 май 2013 г. Pesti Központi Kerületi Bíróság препраща делото на Fővárosi Törvényszék (Будапещенски съд) в съответствие с член 23, параграф 1, буква k) от Гражданския процесуален кодекс, съгласно който делата за обявяване на недействителност на неравноправни договорни клаузи са подсъдни на окръжния съд.

26

Жалбоподателите в главното производство обжалват това определение, като искат същото да бъде изменено и районният съд да бъде обявен за компетентен. В това отношение от акта за преюдициално запитване е видно, че жалбоподателите в главното производство оспорват да са претендирали в подкрепа на исковата им молба клауза от договора им за жилищен кредит да бъде призната за неравноправна, от една страна, и делото им да бъде препратено на окръжния съд, от друга страна.

27

Запитващата юрисдикция уточнява, че съгласно член 23, параграф 1, буква k) от Гражданския процесуален кодекс потребителят може само от окръжния съд да поиска клауза от договор с общи условия като процесния да бъде обявена за неравноправна, докато същият потребител, когато е в положението на ответник по иск, предявен от търговец пред районния съд, може да направи възражение за неравноправност на въпросната клауза.

28

Ако потребителят предяви иск за обявяване на договора с общи условия за недействителен на друго основание, делото все пак може — в зависимост от цената на иска — да е подсъдно на районния съд. Според запитващата юрисдикция би било разумно районният съд да се произнесе и когато се иска обявяване на неравноправни договорни клаузи от същия договор за недействителни.

29

Накрая, посочената юрисдикция счита, че отнасянето на спора пред окръжния съд може да постави потребителя в неизгодно положение, доколкото правилото, съдържащо се в член 23, параграф 1, буква k) от Гражданския процесуален кодекс, води до по-големи съдебни разноски. Подобно положение можело да застраши постигането на целите, преследвани с Директива 93/13.

30

При това положение Fővárosi Törvényszék решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

31

От преюдициалните въпроси и съображенията на запитващата юрисдикция може да се направи извод, че същата иска от Съда да се произнесе по съвместимостта на национална процесуална уредба с правото на Съюза, и в частност с Директива 93/13.

32

В това отношение е уместно да се напомни, че макар Съдът да не следва да се произнася в рамките на преюдициално производство по съвместимостта на разпоредби на националното право или на национална практика с правните норми на Съюза, той многократно е постановявал, че е компетентен да предостави на запитващата юрисдикция всички насоки за тълкуване, свързани с това право, които да ѝ позволят да прецени тази съвместимост при решаването на делото, с което е сезирана (вж. решение Pannon Gép Centrum, C‑368/09, EU:C:2010:441, т. 28 и цитираната съдебна практика).

33

При тези обстоятелства и доколкото съмненията на запитващата юрисдикция са свързани с неизгодата, която прилагането на член 23, параграф 1, буква k) от Гражданския процесуален кодекс може да създаде за потребителя, предявяващ права по Директива 93/13, трябва да се приеме, че преюдициалните въпроси се отнасят до тълкуването на тази директива, и в частност на член 7, параграф 1 от нея.

34

С въпросите, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция пита по същество дали член 7, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална процесуалноправна норма, съгласно която районният съд, компетентен да се произнесе по иска на потребител за обявяване на договор с общи условия за недействителен, не е компетентен да разгледа искането на този потребител за признаване на договорни клаузи, съдържащи се в същия договор, за неравноправни.

35

В това отношение веднага следва да се напомни, че във връзка с член 23, параграф 1, буква k) от Гражданския процесуален кодекс е отправено преюдициално запитване и е образувано делото, по което е постановено решение Jőrös (C‑397/11, EU:C:2013:340).

36

По посоченото дело запитващата юрисдикция пита Съда, наред с другото, и дали Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че националният съд, сезиран със спор относно действителността на клаузи на потребителски договор, може служебно да се произнесе по това дали съответните клаузи са неравноправни и евентуално да обяви договора за нищожен, дори когато съгласно националната правна уредба компетентен да обяви неравноправните договорни клаузи за недействителни е друг съдебен орган.

37

В точка 53 от решение Jőrös (EU:C:2013:340) Съдът приема, че Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че националният съд, който служебно констатира неравноправния характер на договорна клауза, трябва, доколкото е възможно, да приложи вътрешнопроцесуалните си правила по такъв начин, че да се изведат всички последици, произтичащи според националното право от констатирането на неравноправния характер на въпросната клауза, за да се увери, че потребителят не е обвързан от нея.

38

Все пак следва да се уточни, че настоящото дело се различава от това, по което е постановено решение Jőrös (EU:C:2013:340), тъй като повдига въпроса дали самият потребител, в качеството си на ищец, би трябвало да има възможност да изтъкне не само недействителността на попадащ в обхвата на Директива 93/13 договор, но и неравноправността на съдържащи се в същия клаузи, въпреки съществуващо правило за подсъдност, което го задължава да направи това искане пред друг национален съд.

39

Член 7, параграф 1 от Директива 93/13 задължава държавите членки да следят за това в правния им ред да съществуват подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и търговци.

40

Директива 93/13 обаче не съдържа изрична разпоредба, която да определя съда, компетентен да се произнася по исковете на потребителите за обявяване на такива неравноправни клаузи за недействителни.

41

Съгласно постоянната практика на Съда, когато съответната материя не е уредена в правото на Съюза, принципът на процесуалната автономия на държавите членки предполага във вътрешния правен ред на всяка държава членка да се посочат компетентните юрисдикции и да се определят процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза (решение Агроконсултинг-04, C‑93/12, EU:C:2013:432, т. 35 и цитираната съдебна практика).

42

За тази цел Съдът трайно приема в практиката си и че процесуалните правила относно съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, не трябва да бъдат по-неблагоприятни от тези, които уреждат подобни вътрешноправни съдебни производства (принцип на равностойност) и не трябва да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Европейския съюз (принцип на ефективност) (вж. в този смисъл решения Impact, C‑268/06, EU:C:2008:223, т. 46 и цитираната съдебна практика, както и Asociación de Consumidores Independientes de Castilla y León, C‑413/12, EU:C:2013:800, т. 30).

43

Що се отнася, първо, до принципа на равностойност, следва да се отбележи, че в писменото си становище и в съдебното заседание Европейската комисия изразява съмнения в съответствието с този принцип на национална процесуалноправна норма като член 23, параграф 1, буква k) от Гражданския процесуален кодекс, която предоставя на окръжния съд изключителна компетентност да се произнася по исковете на потребители за обявяване на недействителност на неравноправни договорни клаузи. В тази връзка Комисията прави сравнение между посочените искове и исковете, които тези потребители са предявили, за да бъде констатирана на друго основание недействителността на договорните клаузи, доколкото последните искове могат, в зависимост от цената им, да са подсъдни на районния съд.

44

Следва все пак да се подчертае, че националният съд, който пряко познава приложимите процесуални правила, е единствен компетентен да прецени сходството между съответните искове или жалби от гледна точка на предмета, основанието и главните им характеристики (вж. решения Asturcom Telecomunicaciones, EU:C:2009:615, т. 50 и Агроконсултинг-04, EU:C:2013:432, т. 39).

45

Ако се предположи, че потребителските искове за обявяване на недействителност на договорни клаузи на основания, изведени включително от или единствено от правилата на Директива 93/13, са сходни с потребителските искове за обявяване на недействителността на договорни клаузи на основания, изведени единствено от националното право, следва да се прецени дали процесуалните правила за исковете, основани на правото на Съюза, са по-малко благоприятни от тези на исковете, основани изключително на националното право.

46

В това отношение следва да се приеме, че компетентността на окръжните съдилища да се произнасят по искове, предявени на изведени от правото на Съюза основания, не е процесуално правило, което непременно следва да бъде окачествено като „неблагоприятно“. Всъщност определянето на тези съдилища, които са по-малобройни и по-горни по степен спрямо районните, може да спомогне за по-хомогенно и специализирано правораздаване по делата, свързани с произтичащите от Директива 93/13 правила.

47

Обстоятелството, че съдебните разходи на ищеца биха могли да бъдат по-големи пред окръжните съдилища, само по себе си не е достатъчно, за да се заключи, че компетентността на тези съдилища да разглеждат дела като главното е в разрез с принципа на равностойност. Всъщност подобно тълкуване би означавало равностойността на защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, от една страна, и защитата на правата, които те черпят от националното право, от друга страна, да се измерва единствено от гледна точка на разходите, като необосновано се пренебрегват евентуалните предимства — като споменатите в предходната точка — на производството, предвидено за основаните на правото на Съюза искове.

48

С оглед на горното не може да се приеме, че член 23, параграф 1, буква k) от Гражданския процесуален кодекс е в противоречие с принципа на равностойност.

49

Що се отнася, на второ място, до принципа на ефективност, от постоянната практика на Съда следва, че всеки случай, в който се поставя въпросът дали национална процесуална разпоредба прави невъзможно или прекомерно трудно прилагането на правото на Съюза, трябва да се анализира, като се държи сметка за мястото на тази разпоредба в цялото производство пред различните национални инстанции и за развитието и особеностите на това производство (решение Pohotovosť, C‑470/12, EU:C:2014:101, т. 51).

50

Що се отнася до главното производство, от акта за преюдициално запитване е видно, че прекратяването на производството пред районния съд и изпращането на делото на окръжния съд би могло да доведе до допълнителни разходи за потребителите ищци.

51

В това отношение следва да се припомни, че процесуалните правила относно устройството на вътрешноправните способи за обжалване, които обслужват общия интерес от добро правораздаване и предвидимост, трябва да се ползват с предимство пред частните интереси, в смисъл че не могат да бъдат уреждани в зависимост от конкретното финансово положение на една от страните (решение Asociación de Consumidores Independientes de Castilla y León, EU:C:2013:800, т. 38).

52

За да бъде спазен принципът на ефективност, уредбата на вътрешноправните способи за съдебна защита не трябва да прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, които гражданите извеждат от правото на Съюза (решение Asociación de Consumidores Independientes de Castilla y León, EU:C:2013:800, т. 39).

53

В случая на първо място следва да се отбележи, че видно от представената на Съда преписка, само в конкретен и рядък случай изключителната материална компетентност, предоставена на окръжния съд по силата на член 23, параграф 1, буква k) от Гражданския процесуален кодекс, може да доведе до това потребителят ищец да плати по-висока такса. Всъщност, като това следва да се провери от запитващата юрисдикция, такъв би бил единствено случаят, когато цената на иска не може да бъде определена и съгласно член 39, параграф 3, буква b) от Закона за държавните такси дължимата такса за предявения пред окръжния съд иск е предварително определена сума.

54

На второ място, от представената на Съда преписка е видно също така, че за предявяването на искове пред окръжния съд, включително за обявяване на договорни клаузи за неравноправни, е нужно съдействие от страна на адвокат.

55

Същевременно е важно да се вземат под внимание предвидените в националната процесуална уредба механизми за компенсиране на евентуалните финансови затруднения на потребителя, като например този на правната помощ, чрез които биха могли да се компенсират допълнителните съдебни разходи, които произтичат от прекратяването на производството пред районния съд и изпращането на делото на окръжния съд и които са свързани както с плащането на по-висока такса, така и с необходимостта да се ползват услугите на адвокат (вж. решение Asociación de Consumidores Independientes de Castilla y León, EU:C:2013:800, т. 42 и цитираната съдебна практика).

56

На трето място, Комисията поддържа, че евентуалната географска отдалеченост на окръжния съд от жилището на потребителя може да е пречка за последния да упражни правото си на съдебна защита.

57

Все пак следва да се приеме, че преписката, представена пред Съда, не позволява да се установи, освен след проверка, която е от компетентност на запитващата юрисдикция, че правилното развитие на делото изисква явяването на потребителя като ищец във всички негови фази (вж. в този смисъл решение Asociación de Consumidores Independientes de Castilla y León, EU:C:2013:800, т. 41).

58

На четвърто и последно място следва да се подчертае, че както унгарското правителство изтъква в становището си, целта на член 23, параграф 1, буква k) от Гражданския процесуален кодекс е да повери споровете относно неравноправните договорни клаузи на съдиите от окръжния съд, които имат по-голям професионален опит, и да осигури еднаква практика и по-ефективна защита на правата на потребителите.

59

Поради това на поставените въпроси следва да се отговори, че член 7, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална процесуалноправна норма, съгласно която районният съд, компетентен да се произнесе по иска на потребител за обявяване на договор с общи условия за недействителен, не е компетентен да разгледа искането на този потребител за признаване на договорни клаузи, съдържащи се в същия договор, за неравноправни, освен ако се окаже, че прекратяването на производството пред районния съд създава процесуални неудобства, които могат да направят прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени на потребителя от правния ред на Съюза. Необходимата в това отношение проверка следва да се извърши от националния съд.

60

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

Член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална процесуалноправна норма, съгласно която районният съд, компетентен да се произнесе по иска на потребител за обявяване на договор с общи условия за недействителен, не е компетентен да разгледа искането на този потребител за признаване на договорни клаузи, съдържащи се в същия договор, за неравноправни, освен ако се окаже, че прекратяването на производството пред районния съд създава процесуални неудобства, които могат да направят прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени на потребителя от правния ред на Европейския съюз. Необходимата в това отношение проверка следва да се извърши от националния съд.