Дело C-40/05

Kaj Lyyski

срещу

Umeå universitet

(Преюдициално запитване, отправено от Överklagandenämnden för högskolan)

„Свободно движение на работници — Член 39 ЕО — Пречки — Професионално обучение — Преподаватели — Отказ да се допусне до обучение кандидат, нает в учебно заведение на друга държава-членка“

Резюме на решението

Свободно движение на лица — Работници — Достъп до професионално обучение

(член 39 ЕО)

Общностното право допуска възможността национална правна уредба, която предвижда обучение с временен характер, за да се задоволи в кратък срок потребността от квалифицирани преподаватели в определена държава-членка, да изисква кандидатите за това обучение да бъдат наети в учебно заведение в посочената държава, при условие че прилагането на правната уредба не води до принципното отхвърляне на всяка кандидатура на преподавател, който не е нает в подобно заведение, без да се преценяват предварително и индивидуално предимствата на съответната кандидатура, по-специално с оглед на способностите на заинтересованото лице и възможността да се проследи практическата част от неговото обучение или евентуалната възможност за освобождаването му от нея.

(вж. точка 49 и диспозитива)

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)

11 януари 2007 година(*)

„Свободно движение на работници — Член 39 ЕО — Пречки — Професионално обучение — Преподаватели — Отказ да се допусне до обучение кандидат, нает в учебно заведение на друга държава-членка“

По дело C-40/05

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Överklagandenämnden för högskolan (Швеция) с акт от 1 февруари 2005 г., постъпил в Съда на 3 февруари 2005 г., в рамките на производство по дело

Kaj Lyyski

срещу

Umeå universitet,

СЪДЪТ (трети състав),

състоящ се от: г‑н A. Rosas, председател на състав, ‑н A. Borg Barthet и г‑н J. Malenovský (докладчик), съдии,

генерален адвокат: г‑жа C. Stix-Hackl,

секретар: г‑н H. von Holstein, заместник-секретар,

предвид изложеното в писмената фаза на производство и в съдебното заседание от 27 април 2006 г.,

като има предвид становищата, представени:

–        за шведското правителство, от г‑жа K. Wistrand, в качеството на представител,

–        за полското правителство, от г‑н T. Nowakowski, в качеството на представител,

–        за Комисията на Европейските общности, от г‑жа L. Ström van Lier и г‑н G. Rozet, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 14 септември 2006 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 12 ЕО и 39 ЕО.

2        Запитването е отправено във връзка със спор между г‑н Lyyski, шведски гражданин, нает като преподавател в учебно заведение във Финландия, и Umeå universitet (Швеция) относно отхвърлянето на представената от него кандидатура за участие в обучение в този университет.

 Правна уредба

 Общностно право

3        Член 3, параграф 1 ЕО предвижда:

„С оглед на целите, посочени в член 2, дейността на Общността включва, при условията и сроковете, предвидени в настоящия договор:

[...]

р)      съдействие в областите на образованието и професионалната квалификация и за разцвета на културата в държавите-членки;

[...]“

4        Член 12, първа алинея ЕО предвижда:

„В областта, в която се прилага настоящият договор и без да се нарушават специфичните разпоредби, съдържащи се в него, се забранява всякаква дискриминация, основана на гражданство.“

5        По смисъла на член 39, параграфи 1 и 2 ЕО:

„1.      Свободното движение на работници се гарантира в рамките на Общността.

2.      Тази свобода на движение налага премахването на всякаква дискриминация, основаваща се на гражданство, между работниците от държавите-членки, що се отнася до заетост, възнаграждение и други условия на труд.“

6        Член 149, параграфи 1 и 2 ЕО гласи следното:

„1.      Общността допринася за развитието на качествено обучение чрез насърчаване на сътрудничеството между държавите-членки и, ако е необходимо, чрез подпомагане и допълване на техните действия, като напълно зачита отговорностите на държавите-членки за съдържанието на учебния процес и организацията на образователните системи, и тяхното културно и езиково разнообразие.

2.      Действията на Общността целят:

[...]

–        насърчаване на мобилността на студенти и преподаватели […]

[...]“

7        На последно място, по смисъла на член 150, параграфи 1 и 2 ЕО:

„1.      Общността провежда политика на професионално обучение, която подкрепя и допълва действията на държавите-членки, като напълно зачита отговорностите на държавите-членки относно съдържанието и организацията на професионалното обучение.

2.      Действията на Общността имат за цел:

[...]

–         да улеснят достъпа до професионално обучение и да насърчават мобилността на обучаващите и обучаваните, и в частност на младите хора;

[…]“

 Национално право

 Разпоредби относно условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да се наеме лице за неопределено време като преподавател в Швеция

8        Глава 2, член 4, първа алинея, точки 1 и 2, както и втора алинея от Закон № 1985:1100 за училищното обучение [skollagen (1985:1100), наричан по-нататък „Закон за училищното обучение“] предвижда, че отговаря на условията, за да бъде наето за неопределено време като преподавател в рамките на училищното и предучилищното обучение или като аниматор в места за отдих и развлечения, принадлежащи към публичната образователна система:

„1.      всяко лице, което притежава шведска диплома за завършено обучение за преподавател или педагогическо обучение за възпитаване на деца и млади хора, както е предвидено в подзаконовите разпоредби, приети от правителството съгласно глава 1, член 11 от Закон № 1992:1434 за висшето образование [högskolelagen (1992:1434)], или равностойно обучение, уредено от предходен режим, чиито основни дисциплини отговарят на дисциплините на обучението, предвидени за заемане на разглежданата длъжност;

2.      всяко лице, на което Högskoleverket [Служба за висшето образование] е издала удостоверение за квалификация съгласно членове 4a и 4b.

Лице, което не притежава квалификация, може все пак да бъде наето за неопределено време, ако броят на квалифицираните кандидати е недостатъчен, ако е оправдано с оглед на особени съображения, ако лицето разполага с равностойна професионална квалификация, що се отнася до учебните дисциплини, свързани със заемането на съответната длъжност, и ако може да се счита, че то има качества, за да преподава.[…]“

9        Глава 2, член 4a от Закона за училищното обучение предвижда:

„На всяко лице, преминало обучение за преподавател в чужбина, се издава удостоверение за квалификация, ако това обучение, само по себе си или в съчетание с професионалния опит, е равностойно на педагогическото обучение по член 4, първа алинея, точка 1. […]“

 Разпоредбите относно учебната програма, разглеждана в главното производство

10      От акта за препращане е видно, че според проекта на Закон за бюджета за 2002 г. от няколко години се прилага специален проект за обучение на преподаватели („särskild lärarutbildning“, наричан по-нататък „програмата SÄL“ или „обученията SÄL“), за да се обучат по-голям брой преподаватели, предвид значителното увеличаване на броя на учениците, от една страна, и съществения брой на излизащите в пенсия преподаватели, от друга страна.

11      Правилник № 2001:740 за специалното обучение на преподаватели (förordning om särskilda lärarutbildningar (2001:740), наричан по-нататък „Правилникът SÄL“) съдържа разпоредбите, уреждащи обученията SÄL. Той поставя на шест университета и центрове за висше образование задачата да обучават преподаватели, които не притежават необходимата квалификация, за да бъдат назначени за неопределено време от шведско учебно заведение, или които желаят да получат допълнителна квалификация. Предвижда се, че чрез тази инициатива ще се обучат и ще получат квалификация около 4 000 преподаватели. Правилникът SÄL влиза в сила на 1 ноември 2001 г. и се прилага до 31 декември 2006 г.

12      Член 1 от Правилника SÄL, озаглавен „Приложно поле“, предвижда:

„Настоящият правилник съдържа разпоредби относно обучения в рамките на висшето образование, които са организирани със специални средства и с цел да позволят на обучаваните лица да се явят на изпита за преподаватели.“

13      Член 2 от Правилника SÄL, озаглавен „Място на провеждане на обученията“, предвижда:

„Обученията се провеждат в университети и държавни висши учебни заведения, посочени от правителството. По-нататък изразът „висше учебно заведение“ обхваща както университетите, така и висшите учебни заведения.“

14      Член 3 от Правилника SÄL, озаглавен „Цел на обученията“, гласи:

„Обученията се провеждат, за да задоволят в кратък срок потребността от квалифицирани преподаватели и покриват дисциплините и специалностите, които висшето учебно заведение избира след съгласуване със съответните общини.“

15      Що се отнася до условията за приемане, член 6 от Правилника SÄL гласи следното:

Всяко лице, което не отговаря на необходимите условия, за да бъде назначено за неопределено време съгласно глава 2, член 4, първа алинея, точки 1 и 2 от [Закона за училищното обучение], може да бъде прието за обучение, ако:

1.      предвид висшето образование, което преди това е завършило, или професионалния си опит, е способно да се яви на изпита за преподаватели по дисциплините или специалностите, обхванати от обучението, и

2.      ако е наето за преподавател от представител на учебно заведение, в което може да се проведе практическата част от обучението.

Всеки кандидат, който отговаря на условията за назначаване за неопределено време, посочени в глава 2, член 4, първа алинея, точки 1 и 2 от [Закона за училищното обучение], също може да бъде приет за обучение, ако то му позволи да придобие квалификация, за да преподава една или повече дисциплини или допълнителни специалности.“

16      Член 7 от Правилника SÄL предвижда:

„Без да се засягат разпоредбите на член 6, всеки кандидат трябва вече да е завършил съответно висше образование, за да може след преминаване на обучението по настоящия правилник да получи диплома за преподавател съгласно член 6, първа алинея или да придобие квалификация, за да преподава друга дисциплина съгласно член 6, втора алинея. Равностойните знания, придобити в Швеция или в чужбина, се приравняват на висше образование.“

17      Член 10 от Правилника SÄL предвижда, че обученията SÄL трябва да се провеждат най-малко на половин учебен ден и да приключат най-късно на 31 декември 2006 г. Общата продължителност на обучението на определен учащ не може да надвиши 60 точки. Посочените обучения трябва да се организират съобразно предходното образование и професионалния опит на всеки учащ.

 Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

18      Г‑н Lyyski, шведски гражданин, кандидатства за курс на обучение в рамките на програмата SÄL, провеждан в Umeå universitet от началото на учебната 2004 г.

19      В подадените документи за кандидатстване той посочва, че по време на обучението щял да заема длъжността преподавател в гимназия в Ảbo (Финландия), в която се преподава на шведски език.

20      Umeå universitet отхвърля кандидатурата му. Университетът приема, че съгласно тълкуването, което той и шведското министерство на образованието дават на Правилника SÄL, г‑н Lyyski не е доказал, че притежава необходимите квалификации, за да се ползва от обучението, провеждано в рамките на програмата SÄL, тъй като не е нает в шведско учебно заведение и следователно трябва да премине практическата част на обучението във Финландия.

21      Г‑н Lyyski сезира препращащата юрисдикция, като оспорва приетото от Umeå universitet решение да се отхвърли кандидатурата му. Той твърди, че е трябвало да се признае, че отговарял на условията за достъп до посоченото обучение и че в качеството на шведски гражданин, пребиваващ във Финландия и нает в тази държава-членка в гимназия, в която се преподава на шведски език, той притежавал достатъчно професионален опит, за да започне преподавателска кариера.

22      От своя страна Umeå universitet твърди по-конкретно, че условието лицето да е назначено в учебно заведение в Швеция, за да получи достъп до обученията, било оправдано от обективни и пропорционални спрямо целта им съображения.

23      Като се позовава на член 12 ЕО и член 149, параграф 1 ЕО, както и на Решение на Съда от 7 февруари 1979 г. по дело Knoors (115/78, Recueil, стр. 399), Решение от 13 февруари 1985 г. по дело Gravier (293/83, Recueil, стр. 593), Решение от 2 февруари 1988 г. по дело Blaizot (24/86, Recueil, стр. 379) и Решение от 11 юли 2002 г. по дело D’Hoop (C‑224/98, Recueil, стр. I‑6191), препращащата юрисдикция смята, че конкретният случай попада в приложното поле на общностното право и поради това се поставя въпросът за съвместимостта с последното на условието лицето да е наето в шведско училище, за да бъде прието за обученията SÄL.

24      При тези условия Överklagandenämnden för högskolan реши да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Допуска ли общностното право, и по-конкретно член 12 ЕО, при проверка на квалификацията на кандидат за обучение за преподавател, чиято цел е в кратък срок да задоволи потребността от квалифицирани преподаватели в Швеция, да се изисква заинтересованото лице да бъде наето в учебно заведение в Швеция? Подобно изискване може ли да се приеме за оправдано и пропорционално?

2)      За да се отговори на първия въпрос, има ли значение дали кандидатът за обучение, нает в учебно заведение в държава-членка, различна от Кралство Швеция, е гражданин [на последното] или на друга държава-членка?

3)      За да се отговори на първия въпрос, има ли значение обстоятелството, че става въпрос за ограничена във времето, а не за по-дългосрочна програма на обучение?“

 По преюдициалните въпроси

25      С въпросите си, които следва да се разгледат заедно, препращащата юрисдикция иска по същество да се установи дали общностното право допуска национална правна уредба, която предвижда обучение с временен характер, за да се задоволи в кратък срок потребността от квалифицирани преподаватели в определена държава-членка, да се прилага така, че от това обучение да се ползват само кандидатите, наети в учебно заведение от посочената държава-членка, дали, за да се извърши такава преценка, има значение дали обучението има по-дългосрочен характер или не и дали кандидатите са граждани на тази държава-членка или не.

26      За да се отговори на тези въпроси, на първо място следва да се провери дали хипотеза като разглежданата в главното производство попада в приложното поле на общностното право.

27      В конкретния случай обучението, за което ищецът в главното производство кандидатства в рамките на програмата SÄL, цели по-специално да подготви преподавателите, които не притежават необходимата квалификация, за да бъдат наети за неопределено време в шведско учебно заведение по нормалния ред, уреден със Закона за училищното обучение. Така това обучение, въведено за определен срок чрез специално финансиране, предвидено в държавния бюджет, цели придобиването на особена квалификация с оглед на упражняването на преподавателска професия за неопределено време. Ето защо трябва да се приеме, че целта на Правилника SÄL е да се осигури професионално обучение. В допълнение, такова обучение се провежда само в определени университети и висши учебни заведения.

28      Впрочем условията за достъп до професионално обучение попадат в приложното поле на Договора за ЕО, както Съдът вече е постановил в точка 25 от Решение по дело Gravier, посочено по-горе (вж. също така Решение от 1 юли 2004 г. по дело Комисия/Белгия, C‑65/03, Recueil, стр. I‑6427, точка 25 и Решение от 7 юли 2005 г. по дело Комисия/Австрия, C‑147/03, Recueil, стр. I‑5969, точка 32).

29      От съдебната практика е видно също така, че обучението във висши учебни заведения и обучението в университети представляват професионално обучение (вж. Решение по дело Blaizot, посочено по-горе, точки 15—20; Решение от 27 септември 1988 г. по дело Комисия/Белгия, 42/87, Recueil, стр. 5445, точки 7 и 8, както и Решение по дело Комисия/Австрия, посочено по-горе, точка 33). Въпросът дали това обучение има дългосрочен характер не е от значение при извършване на тази преценка.

30      При тези условия решение, взето в областта на професионалното обучение, като постановеното спрямо ищеца в главното производство може да попадне в приложното поле ratione materiae на общностното право.

31      Що се отнася до свободното движение на работници по смисъла на член 39, параграф 1 ЕО, Съдът се е произнесъл, че всеки гражданин на Общността, независимо от местопребиваването и от гражданството му, който се е възползвал от тази свобода и е упражнявал професионална дейност в друга държава-членка, попада в приложното поле на посочения член (вж. по-конкретно Решение от 26 януари 1999 г. по дело Terhoeve, C‑18/95, Recueil, стр. I‑345, точка 27).

32      Като се има предвид, че в такава хипотеза се намира ищецът в главното производство, който упражнява професионална дейност в държава-членка, различна от държавата, на която е гражданин, то положението му попада в приложното поле на общностното право. Ето защо следва да се провери дали неговите правила допускат национална правна уредба като Правилника SÄL.

33      На първо място следва да се отбележи, че член 12 ЕО, на който изрично се позовава препращащата юрисдикция и който закрепя общия принцип на забрана на дискриминацията, основана на гражданството, се прилага самостоятелно само в уредените с общностното право случаи, за които Договорът не предвижда специални разпоредби за забрана на дискриминацията (вж. Решение от 26 ноември 2002 г. по дело Oteiza Olazabal, C‑100/01, Recueil, стр. I‑10981, точка 25; Решение от 11 декември 2003 г. по дело AMOK, C‑289/02, Recueil, стр. I‑15059, точка 25 и Решение от 29 април 2004 г. по дело Weigel, C‑387/01, Recueil, стр. I‑4981, точка 57).

34      Що се отнася до свободното движение на работници обаче, този принцип е въведен и конкретизиран с член 39, параграф 2 ЕО. Ето защо Съдът не следва да се произнася по член 12 ЕО (Решение по дело Weigel, посочено по-горе, точки 58 и 59).

35      По-нататък следва да се отбележи, че Съдът многократно посочва, че разпоредбите на Договора относно свободното движение на лица целят да улеснят гражданите на Общността при упражняването на професионална дейност от всякакво естество на цялата територия на Общността и не допускат мерки, които биха ощетили тези граждани в случаите, когато същите желаят да упражняват стопанска дейност на територията на друга държава-членка (Решение от 7 юли 1988 г. по дело Wolf и др., 154/87 и 155/87, Recueil, стр. 3897, точка 13; Решение от 15 декември 1995 г. по дело Bosman, C‑415/93, Recueil, стр. I‑4921, точка 94; Решение по дело Terhoeve, посочено по-горе, точка 37; Решение от 27 януари 2000 г. по дело Graf, C‑190/98, Recueil, стр. I‑493, точка 21 и Решение от 17 март 2005 г. по дело Kranemann, C‑109/04, Recueil, стр. I‑2421, точка 25).

36      Не се оспорва обстоятелството, че като преподаватели за определено време могат да бъдат назначавани всички граждани на държавите-членки, които притежават необходимата за преподавателска дейност квалификация. В това отношение шведското правителство твърди, без това твърдение да е оспорено, че обученията SÄL са насочени именно към гражданите на други държави-членки, които са наети за преподаватели в Швеция на срочни трудови договори и които в сравнение с шведските граждани е по-малко вероятно да притежават всички необходими квалификации, за да бъдат назначени по нормалния ред като преподаватели на постоянна длъжност.

37      Въпреки това, доколкото национална правна уредба като Правилника SÄL е приложена така, че от кандидатите за обучение се изисква да бъдат наети в учебно заведение в заинтересованата държава-членка, последвалото отхвърляне на кандидатурите на преподаватели, наети в учебно заведение в друга държава-членка, може да ощети работещите в други държави-членки граждани на Общността, и по-конкретно тези, които като ищеца в главното производство са упражнили своето право на свободно движение. Ето защо прилагането на подобна правна уредба може да възпрепятства свободното движение на работници, което по правило е забранено в член 39 ЕО.

38      На последно място, макар изискването, според което кандидатите за обученията SÄL трябва да са наети в шведско учебно заведение, да представлява пречка за свободното движение на работниците, все пак спрямо него може да не се приложи забраната, предвидена в член 39 ЕО, ако то преследва законна цел, съвместима с Договора, и е оправдано от императивни съображения от общ интерес. Освен това в подобен случай прилагането на такава мярка трябва да гарантира осъществяването на съответната цел и да не превишава необходимото за постигането ѝ (вж. по-специално Решение от 31 март 1993 г. по дело Kraus, C‑19/92, Recueil, стр. I‑1663, точка 32; Решение по дело Bosman, посочено по-горе, точка 104; Решение от 30 септември 2003 г. по дело Köbler, C‑224/01, Recueil, стр. I‑10239, точка 77 и Решение по дело Kranemann, посочено по-горе, точка 33).

39      От членове 149 ЕО и 150 ЕО е видно, че организацията на образователните системи и на професионалното обучение е отговорност на държавите-членки. Тази отговорност предполага по-конкретно опазването и подобряването на образователната система, които би следвало да представляват законни цели с оглед на тези разпоредби от Договора. Не се оспорва обстоятелството, че Правилникът SÄL се вписва точно в този контекст.

40      Що се отнася до преценката на императивните съображения от общ интерес, безспорно е, че Правилникът SÄL е приет в контекста на недостиг на квалифицирани преподаватели в Швеция, наети за неопределено време по нормалния ред, уреден със Закона за училищното обучение. От преписката по делото е видно, че този недостиг на първо място е последица от значителния брой излизащи в пенсия преподаватели, на следващо място — от недостатъчния брой дипломирани лица, отговарящи на условията за достъп по нормалния ред, и на последно място — от увеличаването на броя на учениците. Доколкото не се оспорва обстоятелството, че назначаването за неопределено време на дипломирани преподаватели, въпреки възможността на всички граждани на държавите-членки, които притежават необходимите дипломи, да бъдат назначени, не е могло да задоволи потребностите от преподаватели в тази държава-членка, несъмнено е, че властите на държавите-членки са имали право да прибегнат до услугите на преподаватели, наети на срочни договори.

41      Поради това се поставя въпросът дали прилагането на Правилника SÄL отговаря на изискването за пропорционалност по отношение на преследваната цел.

42      От една страна, трябва да се отбележи, че обученията SÄL се провеждат само в шест университета и висши учебни заведения посредством специално финансиране, предвидено в държавния бюджет, с цел да се обучат 4 000 преподаватели. От доказателствата по делото е видно, че при тези условия тази образователна дейност има само временен характер.

43      От друга страна, от кандидатите за специалното обучение се изисква да бъдат наети в шведско учебно заведение. Очевидно това условие, което може да възпрепятства достъпа до въпросното обучение на преподавателите, упражняващи дейността си в друга държава-членка, е свързано с осъществяването на практическата част от специалното обучение. Тази част се провежда по правило на мястото, където преподавателят упражнява дейността си. Нейното проследяване и оценка биха били много по-трудно осъществими, ако тя се провежда в чужда за шведската образователна система среда.

44      За да се прецени дали прилагането на разглежданата мярка превишава необходимото, следва също така да се обсъдят изискванията, свързани с практическата част на въпросното обучение. От данните, представени от шведското правителство в хода на съдебното заседание, е видно, че определени висши учебни заведения и университети могат да освободят заинтересованите лица от участие в практическа част. В допълнение, правителството не изключва възможността тази част да се провежда в учебно заведение, различно от това, в което лицето е наето като преподавател. При тези условия данните, с които разполага Съдът, не му позволяват да установи с точност дали практическата част на посоченото обучение е основен и задължителен елемент от него.

45      Освен това преподавателската дейност, упражнявана от ищеца в главното производство, гарантира a priori, че той притежава необходимите способности, за да премине провежданото в рамките на програмата SÄL обучение и да преподава в Швеция след приключването му. Макар и да не е установено дали въпросният кандидат е заявил намерението си действително да заеме длъжност за неопределено време в Швеция след приключване на подобно обучение, това обстоятелство съвсем не поставя под съмнение факта, че положението му е сходно с това на преподавателите, наети на срочни договори в шведски училища, за които, видно от данните, представени пред Съда в съдебното заседание, не съществува задължение след приключване на обучението да заемат преподавателска длъжност за неопределено време в Швеция.

46      В подобна хипотеза принципното отхвърляне на кандидатурата на ищеца в главното производство единствено поради това, че е представена от лице, което не е наето в шведско учебно заведение, би могло да се окаже в противоречие с преследваните цели и би било непропорционално, особено ако пречките за провеждане на практическата част е можело да бъдат лесно премахнати, при положение че всяка равностойна кандидатура, представена от наети в шведско училище преподаватели, е била уважена.

47      При тези условия не може да се изключи възможността при прилагането на Правилника SÄL да е превишено необходимото за постигане на целта за опазване и подобряване на шведската образователна система.

48      С оглед на непълнотата на данните, с които разполага Съдът, следва да се заключи, че националната юрисдикция, пред която е висящо главното производство и която носи отговорност за постановяване на бъдещото съдебно решение, трябва да провери дали предвид съображенията, изложени в точки 42—45 от настоящото решение, прилагането на Правилника SÄL е пропорционално по отношение на преследваната цел.

49      Предвид изложените по-горе съображения, на поставените въпроси следва да се отговори, че общностното право допуска възможността национална правна уредба, която предвижда обучение с временен характер, за да се задоволи в кратък срок потребността от квалифицирани преподаватели в определена държава-членка, да изисква кандидатите за това обучение да бъдат наети в учебно заведение в посочената държава, при условие обаче че прилагането на правната уредба не води до принципното отхвърляне на всяка кандидатура на преподавател, който не е нает в подобно заведение, без да се преценяват предварително и индивидуално предимствата на съответната кандидатура, по-специално с оглед на способностите на заинтересованото лице и възможността да се проследи практическата част от неговото обучение или евентуалната възможност за освобождаването му от нея.

 По съдебните разноски

50      С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред препращащата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

Общностното право допуска възможността национална правна уредба, която предвижда обучение с временен характер, за да се задоволи в кратък срок потребността от квалифицирани преподаватели в определена държава-членка, да изисква кандидатите за това обучение да бъдат наети в учебно заведение в посочената държава, при условие че прилагането на правната уредба не води до принципното отхвърляне на всяка кандидатура на преподавател, който не е нает в подобно заведение, без да се преценяват предварително и индивидуално предимствата на съответната кандидатура, по-специално с оглед на способностите на заинтересованото лице и възможността да се проследи практическата част от неговото обучение или евентуалната възможност за освобождаването му от нея.

Подписи

---

* Език на производството: шведски.