28.12.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 347/35

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017/2402 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 12 декември 2017 година

за определяне на обща рамка за секюритизациите и за създаване на специфична рамка за опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации, и за изменение на директиви 2009/65/ЕО, 2009/138/ЕО и 2011/61/ЕС и регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 648/2012

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта за законодателен акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейската централна банка (1),

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),

като имат предвид, че:

(1)

Секюритизацията представлява сделки, които позволяват на заемодател или кредитор — обикновено кредитна институция или дружество — да рефинансира група от кредити, експозиции или вземания като например ипотечни кредити, лизингови договори за автомобили, потребителски кредити, кредитни карти или търговски вземания, като ги преобразува в търгуеми ценни книжа. Заемодателят групира и преструктурира своите кредити в портфейл и ги подрежда в различни рискови категории според различните инвеститори, като по този начин позволява на инвеститорите да инвестират в заеми и други експозиции, до които обичайно нямат пряк достъп. Възвръщаемостта за инвеститора се генерира от паричните потоци на базисни заеми.

(2)

В съобщението си от 26 ноември 2014 г. относно План за инвестиции за Европа Комисията обяви намерението си за възобновяване на пазарите на висококачествени секюритизации, без да се повтарят грешките отпреди финансовата криза от 2008 г. Развитието на пазар на опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации е етап по пътя към изграждането на съюза на капиталовите пазари (СКП) и допринася за постигането на приоритетната цел на Комисията — подкрепа за създаването на работни места и за възобновяването на устойчивия растеж.

(3)

Съюзът цели да засили нормативната уредба, въведена след финансовата криза, с цел да се премахнат рисковете, свойствени на подчертано сложни, непрозрачни и рискови секюритизации. Изключително важно е да се гарантира приемането на правила за по-добро разграничаване на опростените, прозрачни и стандартизирани продукти от сложните, непрозрачни и рискови инструменти, както и да се прилага пруденциална рамка с по-висока чувствителност към риска.

(4)

Секюритизацията е важен елемент от добре функциониращите финансови пазари. Подходящо структурираната секюритизация е съществено средство за диверсифициране на източниците на финансиране и за по-широко разпределяне на риска в рамките на финансовата система на Съюза. Тя позволява по-широко разпределяне на риска, свързан с финансовия сектор, и може да спомогне за освобождаването на капацитет в счетоводните баланси на инициаторите и оттам — за допълнително кредитиране на икономиката. Като цяло тя може да подобри ефективността на финансовата система и да осигури допълнителни възможности за инвестиране. Секюритизацията може да създаде мост между кредитните институции и капиталовите пазари с косвена полза за предприятията и гражданите (например чрез по-достъпни заеми и финансиране на бизнеса, кредити за недвижими имоти и кредитни карти). Независимо от това настоящият регламент отчита рисковете от увеличаване на взаимосвързаността и от прекомерен ливъридж, които секюритизацията поражда, и засилва микропруденциалния надзор от страна на компетентните органи върху участието на дадена финансова институция в пазара на секюритизации, както и макропруденциалния надзор върху този пазар от страна на Европейския съвет за системен риск (ЕССР), създаден с Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета (4), и от националните компетентни органи и органите, определени за инструментите за макропруденциален надзор.

(5)

Въвеждането на пруденциална рамка с по-висока чувствителност към риска за опростените, прозрачни и стандартизирани (ОПС) секюритизации налага Съюзът да даде ясно определение на ОПС секюритизация, тъй като в противен случай регулаторните изисквания към кредитните институции и застрахователните предприятия с оглед отчитане в по-голяма степен на риска биха обхванали различни видове секюритизации в различните държави членки. Това би довело до неравнопоставени условия на конкуренция и до регулаторен арбитраж, като същевременно е важно да се гарантира, че Съюзът функционира като единен пазар за ОПС секюритизации и улеснява трансграничните сделки.

(6)

В съответствие със съществуващите определения в секторното законодателство на Съюза е целесъобразно да се предвидят определения на всички основни концепции на секюритизациите. По-специално, необходимо е да се даде ясно и широкообхватно определение на понятието „секюритизация“, което да включва всяка сделка или схема, при която кредитният риск, свързан с дадена експозиция или група експозиции, се разделя на траншове. Експозиция, която създава задължение за пряко плащане по сделка или схема, които се използват за финансиране или операции с материални активи, не следва да се счита за експозиция към секюритизация дори ако сделката или схемата включват задължения за плащане с различен ред.

(7)

Спонсорът следва да може да делегира задачи на обслужващо предприятие, но следва да продължи да отговаря за управлението на риска. По-специално, спонсорът не следва да прехвърля изискването за запазване на риска към обслужващото предприятие. Обслужващото предприятие следва да бъде поднадзорно управляващо активи лице, като управляващо дружество на предприятие за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), лице, управляващо алтернативен инвестиционен фонд (ЛУАИФ), или субект по Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (5).

(8)

С настоящия регламент се въвежда забрана за пресекюритизация, с изключение на определени случаи на пресекюритизации, които сa използвани за законни цели, както и на разясняване дали програмите за обезпечени с активи търговски ценни книжа (ОАТЦК) се считат за пресекюритизации. Пресекюритизациите биха могли да попречат на нивото на прозрачност, което настоящият регламент цели да установи. Независимо от това пресекюритизациите могат, при изключителни обстоятелства, да бъдат полезни за запазването на интересите на инвеститорите. Поради тази причина пресекюритизациите следва да бъдат разрешени само в специфични случаи, посочени в настоящия регламент. В допълнение, за финансирането на реалната икономика е важно програми с изцяло обезпечени с активи търговски ценни книжа, които не въвеждат повторно транширане над сделките, финансирани от програмата, да остават извън обхвата на забраната за пресекюритизация.

(9)

Инвестиции във – или експозиции към – секюритизации не само излагат инвеститора на кредитните рискове на базисни кредити или експозиции, но процесът на структуриране на секюритизациите също би могъл да породи други рискове като риск във връзка с представителството, риск във връзка с избрания модел, правен и операционен риск, риск от контрагента, риск във връзка с обслужването, ликвиден риск и риск от концентрация. Поради това е от съществено значение институционалните инвеститори да подлежат на пропорционални изисквания за надлежна проверка, за да се гарантира, че те оценяват правилно рисковете, произтичащи от всички видове секюритизации, в полза на крайните инвеститори. Надлежната проверка може също така да увеличи доверието както в пазара, така и между отделните инициатори, спонсори и инвеститори. Необходимо е инвеститорите също да осъществяват адекватна надлежна проверка във връзка с ОПС секюритизации. Те могат да се запознаят с оповестената от секюритизиращите страни информация — по-специално уведомлението за ОПС секюритизация и съответната информация, оповестена в тази връзка, което следва да предостави на инвеститорите цялата необходима информация за начина, по който са изпълнени критериите за ОПС. Институционалните инвеститори следва да могат да разчитат в необходимата степен на уведомлението за ОПС секюритизация и на информацията, оповестена от инициатора, спонсора и дружество със специална цел – секюритизация (ДСЦС) относно това дали секюритизацията отговаря на изискванията за ОПС. Те обаче не следва да разчитат единствено и механично на посочените уведомление и информация.

(10)

От основно значение е интересите на инициаторите, спонсорите и първоначалните кредитори, които участват в дадена секюритизация, да са съгласувани с тези на инвеститорите. За тази цел инициаторът, спонсорът или първоначалният кредитор следва да запазва значим интерес в базисните експозиции на секюритизацията. Във връзка с това е важно инициаторът, спонсорът или първоначалният кредитор да запази значителна нетна икономическа експозиция към въпросните базисни рискове. В по-общ план секюритизационните сделки не следва да се структурират така, че да се избягва прилагането на изискването за запазване. Това изискване следва да бъде приложимо във всички случаи, когато се касае за секюритизация от гледна точка на икономическата същност, независимо от използваната юридическа структура или инструменти. Не е необходимо изискването за запазване да се прилага многократно. Достатъчно е то да се прилага само към инициатора, спонсора или първоначалния кредитор при дадена секюритизация. Аналогично, когато секюритизационни сделки съдържат други секюритизиращи позиции като базисни експозиции, изискването за запазване следва да се прилага само за секюритизацията, която е предмет на инвестицията. Уведомлението за ОПС секюритизация следва да е сигнал за инвеститорите, че инициаторът, спонсорът или първоначалният кредитор запазва значителна нетна икономическа експозиция към базисните рискове. Следва да се предвидят някои изключения за случаите, когато секюритизираните експозиции са напълно, безусловно и неотменяемо гарантирани, по-специално от публични органи. Когато се предоставя подкрепа с публични средства под формата на гаранции или по друг начин, настоящият регламент не засяга правилата в областта на държавната помощ.

(11)

Инициаторите или спонсорите следва да не се възползват от обстоятелството, че могат да разполагат с повече информация от инвеститорите и потенциалните инвеститори във връзка с активите, прехвърлени на ДСЦС, и следва да не прехвърлят на ДСЦС активи, чийто кредитен рисков профил е по-висок от този на сходни активи, включени в баланса на инициаторите, без знанието на инвеститорите или потенциалните инвеститори.Всяко нарушение на това задължение следва да подлежи на санкции, които да бъдат наложени от компетентните органи, но само когато това нарушение е умишлено. Небрежността, сама по себе си, не следва да подлежи на санкции в тази връзка.Това задължение обаче не следва да засяга по какъвто и да е начин правото на инициаторите или спонсорите да избират активите, които да бъдат прехвърлени на ДСЦС, които предварително се характеризират с по-висок от средния кредитен рисков профил в сравнение със средния кредитен рисков профил на сходни активи, които остават в баланса на инициатора, до момента, в който инвеститорите или потенциалните инвеститори не бъдат ясно известени за по-високия кредитен рисков профил на активите, прехвърлени на ДСЦС. Компетентните органи следва да упражняват надзор за спазване на това задължение като съпоставят активите в основата на дадена секюритизация със сходни активи, включени в баланса на инициатора. Съпоставянето на показателите следва да се извършва между активи, от които предварително се очаква да имат сходни показатели, например между необслужвани жилищни ипотеки, прехвърлени на ДСЦС, и необслужвани жилищни ипотеки, включени в баланса на инициатора. Не съществува презумпция, че активи в основата на дадена секюритизация следва да имат показатели, сходни с тези на средните активи, включени в баланса на инициатора.

(12)

Способността на инвеститорите и потенциалните инвеститори да извършват надлежна проверка и по този начин да правят информирана оценка на кредитното качество на даден секюритизиращ инструмент зависи от достъпа им до информацията за тези инструменти. Въз основа на съществуващите достижения на правото на ЕС е важно да се изгради цялостна система, в която инвеститорите и потенциалните инвеститори да имат достъп до цялата необходима информация през целия период на действие на сделките, да се намалят изискванията за докладване, на които подлежат инициаторите, спонсорите и ДСЦС, и да се подпомогне непрекъснатият, лесен и свободен достъп на инвеститорите до надеждна информация за секюритизациите. За да се увеличи прозрачността на пазара, следва да се създаде рамка за регистри за секюритизациите, за да се събират съответните доклади, главно относно базисните експозиции при секюритизациите. Такива регистри за секюритизациите следва да бъдат одобрявани и контролирани от Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари) („ЕОЦКП“), създаден с. Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (6). При определянето на подробностите във връзка с тези задачи за докладване, ЕОЦКП следва да гарантира, че информацията, която трябва да се докладва за тези регистри, отразява възможно най-точно съществуващите образци за оповестяване на такава информация.

(13)

Основната цел на общото задължение за инициатора, спонсора и ДСЦС да предоставят информация относно секюритизациите чрез регистъра за секюритизациите е да се предостави на инвеститорите единен и контролиран източник на данните, необходими за извършване на надлежната проверка. Частните секюритизации често са индивидуализирани. Те са важни, защото позволяват на страните да сключват сделки по секюритизация без да разкриват на пазара и конкурентите чувствителна търговска информация относно сделката (напр. дали определено дружество има нужда от финансиране с цел разширяване на производството или дали дадено инвестиционно дружество навлиза на нов пазар като част от своята стратегия) и/или информация, свързана с базисните активи (напр. относно типа на търговските вземания, генерирани от промишлено предприятие). В тези случаи инвеститорите са в пряк контакт с инициатора и/или спонсора и получават пряко от тях информацията, необходима за изпълнението на своята надлежна проверка. Следователно е целесъобразно частните секюритизации да бъдат освободени от изискването за съобщаване на информацията за сделката в регистъра на секюритизациите.

(14)

Инициаторите, спонсорите и първоначалните кредитори следва да прилагат към подлежащите на секюритизация експозиции същите разумни и ясно определени критерии за кредитиране, които прилагат към несекюритизираните експозиции. Доколкото обаче търговските вземания не възникват под формата на заем, не е необходимо по отношение на тях да бъдат изпълнени критериите за кредитиране.

(15)	Секюритизиращите инструменти като цяло не са подходящи за непрофесионалните клиенти по смисъла на Директива 2014/65/ЕС.

(16)

Инициаторите, спонсорите и ДСЦС следва да предоставят в инвеститорския доклад цялата съществена информация за кредитното качество и показателите на базисните експозиции, включително данни, позволяващи на инвеститорите ясно да определят елементи като просрочия и неизпълнение на основните длъжници, преструктуриране, предоговаряне, опрощаване и обратно изкупуване на задължения, гратисни периоди, загуби, отписвания, събиране на вземания и други средства за коригиране на показателите на активите в групата базисни експозиции. В случай, че дадена секюритизация не е сделка с ОАТЦК, в инвеститорския доклад следва да се съдържа информация за паричните потоци, генерирани от базисните експозиции и от пасивите на емитираните секюритизиращи инструменти, включително отделно оповестяване на входящите и изходящите парични потоци, генерирани от секюритизиращата позиция, а именно договорен погасителен план за главницата и лихвата, предплатена главница, просрочени лихви, такси и комисиони, и информация за настъпването на някоя предпоставка, което води до промяна в приоритета на плащанията или замяна на някой контрагент, както и информация за размера и формата на кредитното подобрение при всеки транш. Въпреки че в миналото показателите на ОПС секюритизациите са били добри, фактът, че дадена секюритизираща позиция удовлетворява изискванията за опростеност, прозрачност и стандартизираност, не означава, че тя е безрискова, нито дава индикации за кредитното качество на базисния ѝ актив. Вместо това следва да се разбира само, че благоразумният и полагащ дължимата грижа инвеститор ще е в състояние да анализира свързаните със секюритизацията рискове. С цел да се даде възможност за различни структурни характеристики на дългосрочните и краткосрочните секюритизации (а именно програми за ОАТЦК и сделки с ОАТЦК), изискванията за ОПС следва да са два вида: за дългосрочните секюритизации и за краткосрочните секюритизации, за да съответстват на тези два различно функциониращи пазарни сегмента. Програмите за ОАТЦК разчитат на определен брой сделки с такива активи, представляващи краткосрочни експозиции, които при настъпването на падежа им е необходимо да бъдат заменени. При сделка с ОАТЦК секюритизацията може да бъде постигната, наред с другото, чрез постигане на съгласие по променливи отстъпки от цената при покупка на групата от базисни експозиции, или чрез емитиране на привилегировани и подчинени облигации от ДСЦС в структура за съфинансиране, при която привилегированите облигации впоследствие се прехвърлят към купуващите субекти на една или повече програми за ОАТЦК. Сделките с ОАТЦК, отговарящи на изискванията за ОПС, обаче не следва да включват каквито и да е пресекюритизации. В допълнение, критериите за ОПС следва да отразяват и специфичната роля на спонсора, който предоставя ликвидна подкрепа за програмата за ОАТЦК, по-специално при програми с изцяло обезпечени с активи търговски ценни книжа.

(17)

На международно равнище и на равнището на Съюза беше свършена значителна работа за обособяването на ОПС секюритизация. В делегирани регламенти (ЕС) 2015/35 (7) и (ЕС) 2015/61 (8) на Комисията вече са установени критерии за ОПС секюритизации за конкретни цели, които са обект на пруденциално третиране с по-висока чувствителност към риска.

(18)

ДСЦС следва да се установяват само в трети държави, които не са посочени в списъка на Специалната група за финансови действия (FATF) като високорискови и отказващи съдействие юрисдикции. Ако към момента на провеждането на прегледа на настоящия регламент е приет специален списък на Съюза на юрисдикциите на трети държави, които отказват да спазват стандартите за добро управление в областта на данъчното облагане, този списък на Съюза следва бъде взет предвид и може да послужи като референтен списък на трети държави, в които не се разрешава установяване на ДСЦС.

(19)

Изключително важно е да се изготви общо и приложимо за всички сектори определение на ОПС секюритизация въз основа на съществуващите критерии, както и на критериите, приети от Базелския комитет по банков надзор (БКБН) и Международната организация на комисиите по ценни книжа (МОЦКП) на 23 юли 2015 г. за обособяване на опростените, прозрачни и сравними секюритизации в рамките на капиталовата адекватност за секюритизациите, и по-специално въз основа на становището относно европейска рамка за допустимите секюритизации, публикуваното на 7 юли 2015 г. от Европейския надзорен орган (Европейския банков орган) (ЕБО), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (9).

(20)

Прилагането на критериите за ОПС в Съюза не следва да води до различни подходи. Различните подходи биха породили потенциални пречки за трансграничните инвеститори, тъй като ще ги задължават да се запознават подробно с нормативната уредба на държавите членки, което ще подкопае доверието им в критериите за ОПС. Ето защо ЕБО следва да изготви насоки, които да осигурят постигането на общо и съгласувано разбиране в Съюза на изискванията за ОПС, с оглед на преодоляването на възможни проблеми с тълкуването. Такъв единен източник на тълкуване би улеснил приемането на критериите за ОПС от страна на инициаторите, спонсорите и инвеститорите. ЕОЦКП следва също да играе активна роля при разрешаването на евентуални проблеми с тълкуването.

(21)

С цел да се избегнат различни подходи при прилагането на критериите за ОПС в рамките на Съвместния комитет на европейските надзорни органи трите европейски надзорни органа (ЕНО) следва да координират работата си и тази на компетентните органи, за да се постигне междусекторна съгласуваност и да се направи оценка на практическите трудности, които биха могли да възникнат при ОПС секюритизациите. В този процес следва да се потърсят и, доколкото е възможно, да бъдат взети предвид становищата на пазарните участници. Резултатът от тези обсъждания следва да се оповестява на интернет страниците на ЕНО, така че да се подпомогнат инициаторите, спонсорите, ДСЦС и инвеститорите да оценяват ОПС секюритизации, преди да емитират секюритизиращи инструменти или да инвестират в такива позиции. Такъв координационен механизъм би бил особено важен в периода преди прилагането на настоящия регламент.

(22)

Съгласно настоящия регламент единствено секюритизациите с пълна цесия могат да бъдат ОПС. При секюритизацията с пълна цесия собствеността на базисните експозиции се прехвърля или фактически се предоставя на емитиращия субект, който е ДСЦС. Прехвърлянето на базисни експозиции или прехвърлянето на права върху тях на ДСЦС не следва да бъде предмет на разпоредби за възстановяване в случай на неплатежоспособност на продавача, без да се засягат разпоредбите на националното право относно несъстоятелността, съгласно които продажбата на базисните експозиции, извършена в рамките на определен период преди обявяването на неплатежоспособността на продавача, може да бъде обявена за недействителна при спазването на строги условия.

(23)

Правно становище, предоставено от квалифициран правен специалист, може да потвърди пълната цесия или прехвърляне на права или прехвърляне със същите правни последици на базисните експозиции, както и изпълнимостта на тази пълна цесия или прехвърляне на права или прехвърляне със същите правни последици съгласно приложимото право.

(24)

При секюритизациите, при които няма пълна цесия, базисните експозиции не се прехвърлят на емитиращия субект, който е ДСЦС, а чрез обезпечение или договор за деривати се прехвърля кредитният риск, свързан с базисните експозиции. Това поражда допълнителен кредитен риск от контрагента и потенциална сложност по отношение по-специално на съдържанието на договора за деривати. Поради тези причини критериите за ОПС не следва да позволяват синтетични секюритизации. Следва да се признае постигнатият от ЕБО напредък в доклада му от декември 2015 г., в който беше набелязан възможен набор от критерии за ОПС за синтетичните секюритизации и бяха определени понятията „записана в счетоводния баланс синтетична секюритизация“ и „арбитражна синтетична секюритизация“. След като ЕБО ясно определи набор от критерии за ОПС, приложими специално към синтетичните секюритизации, записани в счетоводния баланс, и с оглед на насърчаване на финансирането на реалната икономика, и по-специално на малките и средните предприятия (МСП), които се възползват в най-голяма степен от такива секюритизации, Комисията следва да изготви доклад и, ако е целесъобразно, да приеме законодателно предложение с цел разширяване на рамката за ОПС, така че да обхваща тези секюритизации. Комисията не следва обаче да предлага такова разширяване на обхвата по отношение на арбитражните синтетични секюритизации.

(25)

Базисните експозиции, прехвърлени от продавача на ДСЦС, следва да отговарят на предварително зададени и ясно определени критерии за допустимост, които не дават възможност за активно управление на портфейл от тези експозиции въз основа на субективна преценка. Заместването на експозиции, които са в нарушение на декларациите и гаранциите, следва по принцип да не се смята за активно управление на портфейл.

(26)

Базисните експозиции не следва да включват експозиции в неизпълнение или експозиции към длъжници или гаранти, които, доколкото е известно на инициатора или първоначалния кредитор, се намират в определено положение на нарушена кредитоспособност (например длъжници, които са били обявени в несъстоятелност). Критерият за „известна информация“ следва да се счита за изпълнен въз основа на информацията, получена от длъжниците при инициирането на експозиции, информацията, получена от инициатора в хода на обслужването на експозициите, или на информация, добита в резултат на процедурата за управление на риска или съобщена на инициатора от трета страна. Към експозициите, които са били необслужвани и впоследствие са били преструктурирани, следва да се прилага предпазлив подход. Добавянето на последните в групата от базисни експозиции обаче не следва да се изключва когато по тези експозиции няма нови просрочени задължения от датата на преструктурирането, което следва да е било извършено най-малко една година преди датата на прехвърлянето на базисните експозиции или на прехвърлянето на права върху тях към ДСЦС. В такъв случай оповестяването следва да се извършва по подходящ начин, който да гарантира пълна прозрачност.

(27)

За да се гарантира, че инвеститорите извършват задълбочена надлежна проверка и за да се улесни оценяването на базисните рискове, е важно секюритизационните сделки да са обезпечени с групи от експозиции, които са хомогенни от гледна точка на вида активи, като групи от жилищни заеми или групи от корпоративни заеми, заеми за търговски имоти, лизингови договори и кредитни улеснения, отпускани на предприятия от една и съща категория, или групи от заеми за покупка и лизинг на автомобил, или групи от кредитни улеснения за физически лица за лично, семейно или битово потребление. Базисните експозиции не следва да включват прехвърлими ценни книжа съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 44 от Директива 2014/65/ЕС. С цел да се намери решение за тези държави членки, в които е обичайна практика кредитните институции да използват облигации вместо споразумения за заем, за да предоставят кредити на нефинансови предприятия, следва да бъде възможно да се включат такива облигации, при условие че те не са допуснати за търгуване на място за търговия.

(28)

От първостепенно значение е да се предотврати повторната поява на модели от типа препродаване на отпуснатите кредити („originate to distribute“). В тези случаи кредиторите отпускат кредити като прилагат слаби и неефективни политики за поемане на емисия, тъй като знаят предварително, че свързаните рискове в крайна сметка се продават на трети страни. Затова подлежащите на секюритизация експозиции следва да бъдат инициирани в рамките на обичайната стопанска дейност на инициатора или първоначалния кредитор съобразно стандарти за поемане на емисия, които следва да са не по-малко строги от тези, които инициаторът или първоначалният кредитор прилага към момента на инициирането спрямо подобни експозиции, които не са секюритизирани. Съществените промени в стандартите за поемане на емисия следва да бъдат изцяло оповестявани на потенциалните инвеститори или, в случай на програми за изцяло обезпечени с активи търговски ценни книжа — на спонсора и другите страни, които имат пряка експозиция към сделка с ОАТЦК. Инициаторът или първоначалният кредитор следва да разполага с достатъчно опит в инициирането на експозиции, чиито характеристики са сходни на тези на секюритизираните експозиции. При секюритизации, при които базисните експозиции са жилищни заеми, в групата от заеми не следва да се включва заем, който е предлаган и сключен при допускането, че лицето, кандидатстващо за заема, или, ако е приложимо — посредниците, са знаели, че предоставената информация може да не бъде проверена от заемодателя. Оценката на кредитоспособността на кредитополучателя следва също така да отговаря, когато е приложимо, на изискванията на директиви 2008/48/ЕО (10) или 2014/17/ЕС (11) на Европейския парламент и на Съвета или на равностойни изисквания в трети държави.

(29)

Когато се извършва погасяване на секюритизиращи позиции, силната зависимост от продажба на активите, които служат за обезпечение на базисните активи, води до появата на уязвими места, както показаха лошите резултати на части от пазара на обезпечени с ипотека върху търговски имот ценни книжа по време на финансовата криза. Следователно обезпечените с ипотека върху търговски имот ценни книжа не следва да се считат за ОПС секюритизации.

(30)

Когато са налице данни относно въздействието върху околната среда на базисните активи на дадена секюритизация, инициаторът и спонсорът на такава секюритизация следва да ги публикува. Поради това инициаторът, спонсорът и ДСЦС на ОПС секюритизации, при които базисните експозиции са жилищни заеми или заеми за закупуване или лизинг на автомобили, следва да публикуват наличната информация, свързана с екологичните показатели на активите, финансирани от тези жилищни заеми или заеми за закупуване или лизинг на автомобили.

(31)

Когато инициаторите, спонсорите и ДСЦС биха искали дадена тяхна секюритизация да използва обозначението ОПС, инвеститорите, компетентните органи и ЕОЦКП следва да бъдат уведомени, че секюритизацията отговаря на изискванията за опростеност, прозрачност и стандартизираност. Уведомлението следва да включва обяснение за това как е изпълнен всеки от критериите за опростеност, прозрачност и стандартизираност. Впоследствие ЕОЦКП следва да включи секюритизацията в списъка на декларираните ОПС секюритизации, публикуван за информация на неговата интернет страница. Включването на емитиран секюритизиращ инструмент в списъка на ЕОЦКП на декларираните ОПС секюритизации не означава, че ЕОЦКП или други компетентни органи са удостоверили, че секюритизацията отговаря на изискванията за опростеност, прозрачност и стандартизираност. Спазването на изискванията за опростеност, прозрачност и стандартизираност остава отговорност единствено на инициаторите, спонсорите и ДСЦС. С това следва да се гарантира, че инициаторите, спонсорите и ДСЦС поемат отговорност за твърдението си, че дадена секюритизация е ОПС, и че е налице прозрачност на пазара.

(32)

Когато дадена секюритизация вече не отговаря на изискванията за ОПС, инициаторът и спонсорът следва незабавно да уведомят ЕОЦКП и съответния компетентен орган. Освен това, ако компетентен орган наложи административни санкции по отношение на секюритизация, която е била декларирана като ОПС секюритизация, той следва незабавно да уведоми ЕОЦКП, за да може последният да ги включи в списъка с уведомления за ОПС секюритизации, което да позволи на инвеститорите да са информирани за тези санкции и за надеждността на уведомленията за ОПС секюритизации. Поради това, в интерес на инициаторите и спонсорите е да правят обмислени уведомления, за да избегнат отрицателни последици за репутацията си.

(33)

Преди всяко инвестиционно решение инвеститорите следва да извършват собствена надлежна проверка, съответстваща на поетите рискове, но те следва да могат да разчитат и на уведомленията за ОПС секюритизации, както и на информацията, предоставена от инициатора, спонсора и ДСЦС относно това дали секюритизацията отговаря на изискванията за ОПС. Те обаче не следва да разчитат единствено и механично на такива уведомления и информация.

(34)

Участието на трети страни, които подпомагат проверката на съответствието на дадена секюритизация с изискванията за опростеност, прозрачност и стандартизираност, би могла да е от полза за инвеститорите, инициаторите, спонсорите и ДСЦС и да допринесе за увеличаване на доверието в пазара на ОПС секюритизации. Инициаторите, спонсорите и ДСЦС биха могли също да използват услугите на трета страна, оправомощена в съответствие с настоящия регламент да оцени дали тяхната секюритизация отговаря на критериите за опростеност, прозрачност и стандартизираност. Тези трети страни следва да се оправомощават от компетентните органи. В уведомлението до ЕОЦКП, както и при последващото публикуване на интернет страницата на ЕОЦКП, следва да се посочва дали изпълнението на критериите за опростеност, прозрачност и стандартизираност е било потвърдено от оправомощена трета страна. Въпреки това е важно инвеститорите да правят своя собствена оценка, да поемат отговорност за инвестиционните си решения, а не механично да разчитат на тези трети страни. Участието на трета страна не следва по никакъв начин да измества от инициаторите, спонсорите и институционалните инвеститори крайната юридическа отговорност за уведомяване и третиране на сделка по секюритизация като ОПС.

(35)

Държавите членки следва да определят компетентни органи и да им предоставят необходимите правомощия за надзор, разследване и налагане на санкции. Административните санкции следва по принцип да се публикуват. Тъй като инвеститорите, инициаторите, спонсорите, първоначалните кредитори и ДСЦС могат да бъдат установени в различни държави членки и върху тях да се упражнява надзор от различни секторни компетентни органи, следва да се осигури тясно сътрудничество между съответните компетентни органи, включително с Европейската централна банка (ЕЦБ) по отношение на специфичните задачи, които са ѝ възложени съгласно Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета (12), и с ЕНО, посредством взаимен обмен на информация и взаимопомощ при надзорните действия. Компетентните органи следва да налагат санкции само в случай на умишлено нарушение или нарушение поради небрежност. Прилагането на коригиращи мерки не следва да зависи от доказателствата за умисъл или небрежност. При определянето на подходящ вид и равнище на санкции или корективни мерки, когато се вземат предвид финансовите възможности на отговорното физическо или юридическо лице, компетентните органи следва по-специално да отчитат общия оборот на отговорното юридическо лице или годишния доход и нетните активи на отговорното физическо лице.

(36)

Компетентните органи следва тясно да координират надзорните си действия и да осигурят съгласувани решения, особено при нарушения на настоящия регламент. Когато такова нарушение се отнася до неточно или подвеждащо уведомление, установилият нарушението компетентен орган следва също да информира ЕНО и съответните компетентни органи на засегнатите държави членки. При несъгласие между компетентните органи, ЕОЦКП и, когато е приложимо, Съвместният комитет на европейските надзорни органи следва да упражняват правомощията си за посредничество с правно-обвързващ характер.

(37)

Изискванията за използване на обозначението „опростена, прозрачна и стандартизирана (ОПС) секюритизация“ са нови и ще бъдат допълнително уточнени в насоки и надзорни практики от ЕБО с течение на времето. С цел да не се възпират участниците на пазара да използват това обозначение, компетентните органи следва да имат възможност да предоставят на инициатора, спонсора и ДСЦС гратисен период от три месеца за коригиране на всяка погрешна употреба на обозначението, използвано от тях добросъвестно. Добросъвестност следва да се презюмира, когато инициаторът, спонсорът и ДСЦС не са могли да знаят, че секюритизацията не отговаря на всички критерии за опростеност, прозрачност и стандартизираност, за да бъде обозначена като ОПС секюритизация. По време на гратисния период въпросната секюритизация следва да продължава да се счита за отговаряща на изискванията за ОПС и не следва да бъде заличена от списъка, изготвен от ЕОЦКП в съответствие с настоящия регламент.

(38)

Настоящият регламент насърчава хармонизирането на редица основни елементи на пазарите на секюритизации, без да се засяга по-нататъшното допълващо пазарно-ориентирано хармонизиране на процесите и практиките на тези пазари. Поради това е от съществено значение пазарните участници и техните професионални сдружения да продължат да работят за по-нататъшното стандартизиране на пазарните практики, и по-специално за стандартизирането на секюритизационната документация. Комисията следва внимателно да следи и докладва за усилията за стандартизиране, положени от пазарните участници.

(39)

Директиви 2009/65/ЕО (13), 2009/138/ЕО (14) и 2011/61/ЕС (15) на Европейския парламент и на Съвета и Регламенти (ЕО) № 1060/2009 (16) и (ЕС) № 648/2012 (17) на Европейския парламент и на Съвета съответно се изменят, за да се осигури съгласуваност на правната рамка на Съюза с настоящия регламент по отношение на разпоредбите относно секюритизациите, чийто основен предмет е създаването и функционирането на вътрешния пазар, по-специално чрез осигуряване на еднакви условия на конкуренция на вътрешния пазар за всички институционални инвеститори.

(40)

Що се отнася до измененията на Регламент (ЕС) № 648/2012, при изпълнението на определени условия задължението за клиринг не следва да се прилага към договорите за извънборсови деривати, сключени от ДСЦС. Това е така, защото контрагентите по договори за извънборсови деривати, сключени с ДСЦС, са обезпечени кредитори по силата на секюритизационните споразумения и обикновено е предвидена адекватна защита срещу кредитен риск от контрагента. За дериватите, при които клирингът е нецентрализиран, равнищата на изискваното обезпечение следва да отчитат също специфичната структура на секюритизационните споразумения и вече предвидените в тях защитни мерки.

(41)

До известна степен покритите облигации и секюритизациите са взаимозаменяеми. Поради това, с цел да се предотврати възможността за изкривяване или арбитраж между използването на секюритизации и покрити облигации поради различното третиране на договорите за извънборсови деривати, сключени от емитенти на покрити облигации или от ДСЦС, Регламент (ЕС) № 648/2012 следва да бъде изменен, за да се осигури последователност на третирането на дериватите, свързани с покрити облигации, и дериватите, свързани със секюритизации, по отношение на задължението за клиринг и на маржовите изисквания за извънборсовите деривати, при които клирингът е нецентрализиран.

(42)

С цел да се хармонизират таксите за надзор, начислявани от ЕОЦКП, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) във връзка с допълнителното конкретизиране на вида на таксите, услугите, за които се дължат такси, размера на таксите и начина на плащането им. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. (18). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(43)

С цел да се уточни изискването за запазване на риска, както и с цел допълнително изясняване на критериите за хомогенност и на експозициите, които да се считат за хомогенни съгласно изискванията за опростеност, като се гарантира, че секюритизациите на заеми за МСП няма да бъдат неблагоприятно засегнати, на Комисията се предостави правомощието да приема регулаторни технически стандарти, разработени от ЕБО относно условията за запазване на риска, за измерване на равнището на запазване, за някои забрани във връзка със запазения риск, за запазването на консолидирана основа и за освобождаването на някои сделки, и за определяне на критериите за хомогенност, както и за базисните експозиции, считани за хомогенни. Комисията следва да приеме тези регулаторни технически стандарти чрез делегирани актове в съответствие с член 290 от ДФЕС и в съответствие с членове 10 — 14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. ЕБО следва да провежда задълбочени консултации с другите два ЕНО.

(44)

С цел да се допринесе за непрекъснатия, лесен и свободен достъп на инвеститорите до надеждна информация за секюритизациите, както и за да се определят условията във връзка със задължението на компетентните органи за сътрудничество и обмен на информация, на Комисията се предоставя правомощието да приема регулаторни технически стандарти, разработени от ЕОЦКП във връзка с: съпоставима информация за базисните експозиции и за редовните инвеститорски доклади; списъка на законните цели, за които е разрешена пресекюритизация; процедурите, даващи възможност за регистрите на секюритизации да проверяват изчерпателността и съгласуваността на докладваната им информация, заявлението за регистрация и опростеното заявление за разширяване на обхвата на регистрацията; данните за секюритизацията, които трябва да се представят за осигуряване на прозрачност, необходимите оперативни стандарти за събиране, обобщаване и сравняване на данните между регистрите на секюритизации, информацията, до която определените субекти имат достъп и реда и условията за пряк достъп; информацията, която трябва да се предоставя при уведомление за ОПС секюритизация; информацията, която трябва да се предоставя на компетентните органи в заявленията за оправомощаване на трета проверяваща страна; и подлежащата на обмен информация и съдържанието и обхвата на задълженията за уведомяване. Комисията следва да приеме тези регулаторни технически стандарти чрез делегирани актове в съответствие с член 290 от ДФЕС и в съответствие с членове 10 — 14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010. ЕОЦКП следва да провежда задълбочени консултации с другите два ЕНО.

(45)

С цел да се улесни процесът за инвеститорите, инициаторите, спонсорите и ДСЦС, на Комисията се предоставя правомощието да приема технически стандарти за изпълнение, разработени от ЕОЦКП относно: образците, които да се използват за предоставяне на информацията на държателите на секюритизираща позиция; формата на заявлението за регистрация и на заявлението за разширяване на обхвата на регистрацията на регистър на секюритизации; образеца за предоставянето на информация; образците, които да се използват за предоставяне на информация на регистъра на секюритизации, като се вземат предвид наличните решения, разработени от субектите, събиращи данни за секюритизации, и образеца на уведомление за ОПС секюритизация, което ще предоставя на инвеститорите и компетентните органи достатъчно информация за оценяване на съответствието с изискванията за опростеност, прозрачност и стандартизираност. Комисията следва да приеме тези технически стандарти за изпълнение чрез актове за изпълнение в съответствие с член 291 от ДФЕС и в съответствие с член 15 Регламент (ЕС) № 1095/2010. ЕОЦКП следва да провежда задълбочени консултации с другите два ЕНО.

(46)

Доколкото целите на настоящия регламент, а именно определяне на обща рамка за секюритизациите и за създаване на специфична рамка за ОПС секюритизации не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки предвид факта, че пазарите на секюритизации функционират в световен мащаб и в рамките на вътрешния пазар за всички институционални инвеститори и дружества, участващи в секюритизациите, следва да бъдат осигурени еднакви условия на конкуренция, а поради обхвата и последиците на предвидените действия могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(47)	Настоящият регламент следва да се прилага по отношение на секюритизациите, чиито ценни книжа са емитирани на или след 1 януари 2019 г.

(48)

За неприключилите към 1 януари 2019 г. секюритизиращи позиции инициаторите, спонсорите и ДСЦС следва да могат да използват обозначението „ОПС“, при условие че секюритизацията отговаря на изискванията за ОПС, за някои изисквания към момента на уведомяването, а за други – към момента на инициирането. Следователно инициаторите, спонсорите и ДСЦС следва да могат да представят на ЕОЦКП уведомление за ОПС секюритизация в съответствие с настоящия регламент. Всяка следваща промяна в секюритизацията следва да се приеме, при условие че секюритизацията продължава да отговаря на всички приложими изисквания за ОПС.

(49)

Изискванията за надлежна проверка, които се прилагат в съответствие с действащото право на Съюза преди датата на прилагане на настоящия регламент, следва да продължат да се прилагат към секюритизациите, емитирани на или след 1 януари 2011 г., както и към секюритизациите, емитираните преди 1 януари 2011 г., когато след 31 декември 2014 г. са били добавени нови – или са били заменени – базисни експозиции. Съответните разпоредби от Делегиран регламент (ЕС) № 625/2014 на Комисията (19), в които са посочени изискванията за запазване на риска за кредитните институции и инвестиционните посредници, по смисъла на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (20), следва да продължат да се прилагат до момента, в който започнат да се прилагат регулаторните технически стандарти за запазване на риска съгласно настоящия регламент. От съображения за правна сигурност, кредитните институции или инвестиционните посредници, застрахователните и презастрахователните предприятия, както и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, следва — за секюритизиращи позиции, неприключили към датата на влизане в сила на настоящия регламент — да продължат да прилагат съответно член 405 от Регламент (ЕС) № 575/2013, глави I,II и III и член 22 от Делегиран регламент (ЕС) № 625/2014 на Комисията, членове 254 и 255 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/35 и съответно член 51 от Делегиран регламент (ЕС) № 231/2013 на Комисията (21). С цел да се гарантира, че инициаторите, спонсорите и ДСЦС спазват задълженията си за осигуряване на прозрачност, докато започнат да се прилагат регулаторните технически стандарти, които Комисията трябва да приеме съгласно настоящия регламент, до информацията, посочена в приложения I — VIII от Делегиран регламент (ЕС) 2015/3 на Комисията (22) следва да се осигури обществен достъп,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА 1

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет и обхват

1.   Настоящият регламент определя обща рамка за секюритизациите. В него се дава определение на секюритизация и се установяват изисквания за надлежна проверка, запазване на риска и прозрачност към участващите в секюритизации страни, критериите за отпускане на кредити, изискванията за продажба на секюритизации на непрофесионални клиенти, забраната за пресекюритизация, изискването за ДСЦС, както и условията и процедурите за регистрите на секюритизации. В него се създава и специфична рамка за опростените, прозрачни и стандартизирани („ОПС“) секюритизации.

2.   Настоящият регламент се прилага към институционалните инвеститори и инициаторите, спонсорите, първоначалните кредитори и дружествата със специална цел — секюритизация.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1)

„секюритизация“ е сделка или схема, при която кредитният риск по експозиция или група от експозиции се разделя на траншове с всяка една от следните характеристики: а) плащанията по сделката или схемата зависят от показателите на експозицията или групата от експозиции; б) подчинеността на траншовете определя разпределението на загубите през срока на валидност на сделката или схемата; в) сделката или схемата не създава експозиции, които притежават всички характеристики, изброени в член 147, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

2)

„дружество със специална цел — секюритизация“ („ДСЦС“) е предприятие, доверително дружество или друг субект, който не е нито инициатор, нито спонсор, а е създаден с цел да извърши една или повече секюритизации, като дейността му е ограничена до необходимото за постигането на тази цел и структурата му е такава, че изолира собствените му задължения от тези на инициатора;

3)

„инициатор“ е субект, който: а) самостоятелно или чрез свързани с него субекти пряко или косвено е участвал в първоначалното споразумение, по което са възникнали задълженията или потенциалните задължения на длъжника или на потенциалния длъжник, от които произтичат експозициите, предмет на секюритизация; или б) купува експозиции от трета страна за своята сметка, след което ги секюритизира;

4)	„пресекюритизация“ е секюритизация, при която поне една от базисните експозиции е секюритизираща позиция;

5)

„спонсор“ е кредитна институция, независимо дали е разположена в Съюза или не, съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013, или инвестиционен посредник съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 1 от Директива 2014/65/ЕС, различен от инициатор, като при това: а) създава и управлява програма за обезпечени с активи търговски ценни книжа или друга секюритизация, при която се купуват експозиции от трети лица, или б) създава програма за обезпечени с активи търговски ценни книжа или друга секюритизация, при която се изкупуват експозиции от трети лица и се делегира ежедневното активно управление на портфейла, свързано с тази секюритизация, на субект, който е упълномощен да извършва такава дейност в съответствие Директива 2009/65/ЕО, Директива 2011/61/ЕС или Директива 2014/65/ЕС;

6)

„транш“ е договорно определеният сегмент от кредитния риск по една експозиция или група експозиции, като дадена позиция в сегмента води до риск от кредитна загуба, който е по-голям или по-малък от този на позиция със същия размер в друг сегмент, без да се отчита кредитната защита, пряко предоставена от трети лица на държателите на позиции в сегмента или в другите сегменти;

7)	„програма за обезпечени с активи търговски ценни книжа“ или „програма за ОАТЦК“ е секюритизационна програма, при която емитираните ценни книжа приемат главно формата на обезпечени с активи търговски ценни книжа с първоначален падеж след не повече от една година;

8)	„сделка с обезпечени с активи търговски ценни книжа“ или „сделка с ОАТЦК“ е секюритизация в рамките на програма за ОАТЦК;

9)

„традиционна секюритизация“ е секюритизация, която включва прехвърлянето на икономическия интерес в секюритизираните експозиции чрез прехвърляне на собствеността върху тях от инициатора към ДСЦС или чрез прехвърляне на риска към ДСЦС, когато емитираните ценни книжа не представляват задължения за плащане от страна на инициатора;

10)	„синтетична секюритизация“ е секюритизация, при която рискът се прехвърля чрез кредитни деривати или обезпечения, а секюритизираните експозиции остават експозиции на инициатора;

11)	„инвеститор“ е физическо или юридическо лице, което държи секюритизираща позиция;

12)

„институционален инвеститор“ е инвеститор, който е едно от следните: а) застрахователно предприятие съгласно определението в член 13, точка 1 от Директива 2009/138/ЕО; б) презастрахователно предприятие съгласно определението в член 13, точка 4 от Директива 2009/138/ЕО; в) институция за професионално пенсионно осигуряване, която попада в обхвата на Директива (ЕС) 2016/2341 на Европейския парламент и на Съвета (23) в съответствие с член 2 от нея, освен когато държавата членка е избрала да не прилага посочената директива изцяло или частично към тази институция в съответствие с член 5 от същата директива; или лица, управляващи инвестиции или лицензирана структура, назначени от институция за професионално пенсионно осигуряване в съответствие с член 32 от Директива (ЕС) 2016/2341; г) лица, управляващи алтернативен инвестиционен фонд (ЛУАИФ), съгласно определението в член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2011/61/ЕС, които управляват и/или предлагат на пазара в Съюза алтернативни инвестиционни фондове; д) предприятие за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) съгласно определението в член 2, параграф 1, буква б) от Директива 2009/65/ЕО; е) вътрешно управлявано ПКИПЦК, което е инвестиционно дружество с предоставено разрешение в съответствие с Директива 2009/65/ЕО и което не e определилo за управлението си управляващо дружество, получило разрешение по посочената директива; ж) „кредитна институция“ съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 за целите на въпросния регламент или инвестиционен посредник съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 2 от същия регламент;

13)	„обслужващо предприятие“ е субект, който управлява ежедневно група закупени вземания или базисните кредитни експозиции;

14)	„ликвидно улеснение“ е секюритизираща позиция, произтичаща от договорно споразумение за финансиране, която осигурява на инвеститорите редовни парични потоци;

15)	„револвираща експозиция“ е експозиция, при която е позволено неизплатените от кредитополучателите салда да се променят в рамките на предварително установен лимит в зависимост от решенията на кредитополучателя за усвояване и погасяване;

16)	„револвираща секюритизация“ е секюритизация, при която самата структура на секюритизацията револвира, като в групата експозиции се добавят или премахват експозиции, независимо от това дали самите експозиции револвират;

17)

„клауза за предсрочна амортизация“ е договорна клауза при секюритизация на револвиращи експозиции или револвираща секюритизация, която изисква в случай на настъпване на предварително договорени събития секюритизиращите позиции на инвеститорите да бъдат изкупени обратно преди първоначално предвидения падеж на тези позиции;

18)	„транш за първа загуба“ е най-подчиненият транш при секюритизация, който е първият транш, понасящ загуби, възникнали по секюритизираните експозиции, като по този начин се осигурява защита за транша за втора загуба, и когато е приложимо, на траншовете от по-висок ранг.

19)	„секюритизираща позиция“ е експозиция към секюритизация;

20)

„първоначален кредитор“ e субект, който сам или чрез свързани с него субекти, пряко или непряко, е сключил първоначалното споразумение, по силата на което са възникнали задълженията или потенциалните задължения на длъжника или на потенциалния длъжник, от които произтичат експозициите, обект на секюритизация;

21)

„програма за изцяло обезпечени с активи търговски ценни книжа“ е програма за ОАТЦК, обезпечена пряко и изцяло от съответния спонсор чрез предоставяне на едно или повече ликвидни улеснения за ДСЦС, които обхващат най-малко всеки един от следни елементи: а) всички ликвидни и кредитни рискове на програмата за ОАТЦК; б) всички съществени рискове от разсейване на секюритизираните експозиции; в) всички други разходи на ниво сделка с ОАТЦК или на ниво програма за ОАТЦК, ако са необходими, за да се гарантира пълното изплащане на инвеститора на всички суми по ОАТЦК;

22)

„сделка с изцяло обезпечени с активи търговски ценни книжа“ е сделка с ОАТЦК, обезпечена от ликвидно улеснение на ниво сделка с ОАТЦК или на ниво програма за ОАТЦК, което обхваща най-малко всеки един от следните елементи: а) всички ликвидни и кредитни рискове на сделката с ОАТЦК; б) всички съществени рискове от разсейване на експозиции, секюритизирани при сделката с ОАТЦК; в) всички други разходи на ниво сделка с ОАТЦК или на ниво програма за ОАТЦК, ако са необходими, за да се гарантира пълното изплащане на инвеститора на всички суми по ОАТЦК.

23)

„регистър на секюритизации“ е юридическо лице, което централизирано събира и поддържа данни за секюритизациите. За целите на член 10 от настоящия регламент позоваванията на „регистри на трансакции“ в членове 61, 64, 65, 66, 73, 78, 79 и 80 от Регламент (ЕС) № 648/2012 се считат за позовавания на „регистри на секюритизации“.

Член 3

Продажби на секюритизации на непрофесионални клиенти

1.   Продавачът на секюритизиращи позиции не продава такава позиция на непрофесионален клиент съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 11 от Директива 2014/65/ЕС, освен в случаите, когато е изпълнено всяко едно от следните условия:

а)	продавачът на секюритизиращата позиция е извършил тест за уместност в съответствие с член 25, параграф 2 от Директива 2014/65/ЕС;

б)	продавачът на секюритизиращата позиция се е убедил, въз основа на теста по буква а), че секюритизиращата позиция е подходяща за въпросния непрофесионален клиент;

в)	продавачът на секюритизиращата позиция незабавно съобщава на непрофесионалния клиент резултатите от теста за уместност под формата на резюме.

2.   В случаите, когато условията по параграф 1 са изпълнени и портфейлът от финансови инструменти на непрофесионален клиент не надвишава 500 000 EUR, продавачът гарантира, въз основа на информацията, предоставена от непрофесионалния клиент в съответствие с параграф 3, че непрофесионалният клиент не инвестира съвкупна сума, надвишаваща 10 % от портфейла с финансови инструменти в секюритизиращи позиции на този клиент, и че първоначалната минимална сума, инвестирана в една или повече секюритизиращи позиции, е 10 000 EUR.

3.   Непрофесионалният клиент предоставя на продавача точна информация относно своя портфейл от финансови инструменти, включително инвестиции в секюритизиращи позиции.

4.   За целите на параграфи 2 и 3 портфейлът от финансови инструменти на непрофесионалния клиент включва парични депозити и финансови инструменти, но изключва всякакви финансови инструменти, които са предоставени като обезпечение.

Член 4

Изисквания за ДСЦС

ДСЦС не се установяват в трета държава, към която е приложимо което и да е от следните:

а)	третата държава фигурира в списъка на високорискови и отказващи съдействие юрисдикции, изготвен от FATF;

б)

третата държава не е подписала споразумение с държава членка, за да гарантира, че спазва изцяло стандартите, установени в член 26 от Модела на данъчна конвенция относно доходите и капитала на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) или в Модела на споразумение на ОИСР за обмен на информация по данъчни въпроси, и че гарантира ефективен обмен на информация по данъчни въпроси, включително по всякакви многостранни данъчни споразумения.

ГЛАВА 2

РАЗПОРЕДБИ, ПРИЛОЖИМИ ЗА ВСИЧКИ СЕКЮРИТИЗАЦИИ

Член 5

Изисквания за надлежна проверка за институционалните инвеститори

1.   Преди да поеме дадена секюритизираща позиция институционалният инвеститор, който е различен от инициатора, спонсора или първоначалния кредитор, проверява:

а)

когато установеният в Съюза инициатор или първоначален кредитор не е кредитна институция или инвестиционен посредник съгласно определенията в член 4, параграф 1, точки 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013 — дали инициаторът или първоначалният кредитор отпуска всички свои кредити, пораждащи базисните експозиции, въз основа на разумни и точно определени критерии и ясно установени процедури за одобряване, изменяне, подновяване и финансиране на тези кредити и разполага с ефективни системи за прилагане на тези критерии и процедури в съответствие с член 9, параграф 1 от настоящия регламент;

б)

когато инициаторът или първоначалният кредитор е установен в трета държава — дали инициаторът или първоначалният кредитор отпуска всички свои кредити, пораждащи базисните експозиции, въз основа на разумни и точно определени критерии и ясно установени процедури за одобряване, изменяне, подновяване и финансиране на тези кредити и разполага с ефективни системи за прилагане на тези критерии и процедури, за да се гарантира, че отпускането на кредитите се извършва въз основа на задълбочена оценка на кредитоспособността на длъжника;

в)	когато инициаторът, спонсорът или първоначалният кредитор е установен в Съюза — дали той запазва постоянен значим нетен икономически интерес в съответствие с член 6 и дали запазването на риска се оповестява на институционалния инвеститор в съответствие с член 7;

г)

когато инициаторът, спонсорът или първоначалният кредитор е установен в трета държава — дали той запазва постоянен значим нетен икономически интерес, който във всички случаи е не по-малък от 5 %, определен в съответствие с член 6, и дали оповестява запазването на риска на институционалните инвеститори;

д)	дали инициаторът, спонсорът или ДСЦС е предоставил, където е приложимо, изискваната съгласно член 7 информация в съответствие с предвидените в същия член честота и условия;

2.   Чрез дерогация от параграф 1, по отношение на сделки с изцяло обезпечени с активи търговски ценни книжа, изискването по параграф 1, буква а) се прилага за спонсора. В такива случаи спонсорът проверява дали инициаторът или първоначалният кредитор, който не е кредитна институция или инвестиционен посредник, отпуска всички кредити, пораждащи базисните експозиции, въз основа на разумни и точно определени критерии и ясно установени процедури за одобряване, изменяне, подновяване и финансиране на тези кредити и разполага с ефективни системи за прилагане на тези критерии и процедури в съответствие с член 9, параграф 1.

3.   Преди да поеме дадена секюритизираща позиция институционалният инвеститор, който е различен от инициатора, спонсора или първоначалния кредитор, извършва надлежна проверка, която му позволява да оцени произтичащите рискове. С тази проверка се отчита най-малко всеки един от следните аспекти:

а)	рисковите параметри на отделната секюритизираща позиция и на нейните базисни експозиции;

б)

всички структурни елементи на секюритизацията, които могат значително да повлияят на показателите на секюритизиращата позиция, включително договорните приоритети на плащанията и свързаните с приоритети на плащанията предпоставки, кредитните подобрения, ликвидните подобрения, свързаните с пазарната стойност предпоставки и определенията за неизпълнение по конкретните сделки;

в)

по отношение на секюритизация, декларирана като ОПС съгласно член 27, съответствието на тази секюритизация с изискванията, предвидени в членове 19 — 22 или в членове 23 — 26 и член 27. Институционалните инвеститори могат да разчитат в подходяща степен на уведомлението за ОПС секюритизация по член 27, параграф 1 и на информацията, оповестена от инициатора, спонсора и ДСЦС, относно съответствието с изискванията за опростеност, прозрачност и стандартизираност, без да се доверяват единствено или механично на споменатите уведомление или информация.

Независимо от посоченото в първа алинея, букви а) и б), в случай на програма за изцяло обезпечени с активи търговски ценни книжа институционалните инвеститори в търговски ценни книжа, емитирани по тази програма за ОАТЦК, отчитат характеристиките на програмата за ОАТЦК и цялостната ликвидна подкрепа.

4.   Институционален инвеститор, който е различен от инициатора, спонсора или първоначалния кредитор, и който държи секюритизираща позиция, извършва най-малко следното:

а)

установява подходящи писмени процедури, които да са пропорционални на рисковия профил на секюритизиращата позиция и, според случая, на търговския и банков портфейл на институционалния инвеститор, с цел да се проследи спазването на текуща основа на параграфи 1 и 3, както и показателите на секюритизиращата позиция и на базисните експозиции. Когато е приложимо по отношение на секюритизацията и на базисните експозиции, тези писмени процедури включват наблюдение на вида експозиция, процентния дял на заемите с просрочие от повече от 30, 60 и 90 дни, процентите на неизпълнение, процентите на предсрочно погасяване, заемите, обезпечението по които е предмет на принудително изпълнение, процента на събиране на вземанията, репо сделките, промените по заема, гратисните периоди, вида обезпечение и дали то се използва, както и честотното разпределение на кредитните оценки или другите показатели на кредитното качество на базисните експозиции, отрасловата и географската диверсификация, честотното разпределение на отношенията между размера на заема и стойността на обезпечението с такива интервали, които улесняват извършването на подходящ анализ на чувствителността. Когато самите базисни експозиции представляват секюритизиращи позиции, както е позволено в съответствие с член 8, институционалните инвеститори наблюдават също така базисните експозиции за тези позиции;

б)

в случай на секюритизация, различна от програма за изцяло обезпечени с активи търговски ценни книжа, редовно извършва стрес тестове във връзка с паричните потоци и стойността на обезпеченията, покриващи базисните експозиции, или, при липса на достатъчни данни за паричните потоци и стойността на обезпеченията — стрес тестове във връзка с допусканията за загубите, като се отчита естеството, мащабът и сложността на риска при секюритизиращата позиция;

в)	в случай на програма за изцяло обезпечени с активи търговски ценни книжа, редовно извършва стрес тестове във връзка с платежоспособността и ликвидността на спонсора;

г)	гарантира вътрешна отчетност пред своя управителен орган, така че управителният орган да бъде осведомен за съществените рискове, произтичащи от секюритизиращата позиция, и гарантира,че тези рискове се управляват по подходящ начин;

д)

при поискване е в състояние да докаже пред своите компетентни органи, че разбира напълно и точно секюритизиращата позиция и нейните базисни експозиции и че е въвел писмени политики и процедури за управление на риска по секюритизиращата позиция и за документиране на проверките и надлежните проверки в съответствие с параграфи 1 и 2, както и на всяка друга значима информация; и

е)	при поискване, в случай на експозиции към програма с изцяло обезпечени с активи търговски ценни книжа, е в състояние да докаже пред своите компетентни органи, че разбира напълно и точно кредитното качество на спонсора и условията на предоставеното ликвидно улеснение.

5.   Без да се засягат параграфи 1 — 4 от настоящия член, когато институционален инвеститор е упълномощил друг институционален инвеститор да взема решения за управление на инвестициите, които биха могли да доведат до експозиция към секюритизация, институционалният инвеститор може да нареди на управляващата страна да изпълни задълженията си по настоящия член по отношение на всяка експозиция към секюритизация, произтичаща от тези решения. Държавите членки гарантират, че когато институционален инвеститор е получил указания съгласно настоящия параграф да изпълни задълженията на друг институционален инвеститор и не го направи, всички санкции по членове 32 и 33 от настоящия регламент, могат да бъдат наложени на управляващата страна, а не на институционалния инвеститор, който има експозиция към секюритизация.

Член 6

Запазване на риска

1.   Инициаторът, спонсорът или първоначалният кредитор на дадена секюритизация запазва постоянен значим нетен икономически интерес в секюритизацията, не по-малък от 5 %. Този интерес се изчислява при инициирането и се определя по условната стойност на задбалансовите позиции. Когато между инициатора, спонсора или първоначалния кредитор не е постигната договореност за това кой да запази значим нетен икономически интерес, запазващото лице е инициаторът. Не се допуска многократно прилагане на изискванията за запазване за дадена секюритизация. Значимият нетен икономически интерес не се разделя между различни видове запазващи лица и не подлежи на редуциране или хеджиране на кредитния риск.

За целите на настоящия член не се счита за инициатор предприятие, което е създадено или извършва дейност с единствената цел да секюритизира експозиции.

2.   Инициаторите не следва да избират активи, които да бъдат прехвърлени на ДСЦС с цел загубите върху активите, прехвърлени на ДСЦС и измерени през целия период на действие на сделката, или за максимум четири години, когато периодът на действие на сделката е по-дълъг от четири години, да станат по-високи от загубите през същия период за сходни активи, фигуриращи в счетоводния баланс на инициатора. Когато компетентният орган открие доказателства за нарушаването на тази забрана, компетентният орган проучва показателите на активите, прехвърлени на ДСЦС, и сходни активи в счетоводния баланс на инициатора. Ако показателите на прехвърлените активи са значително по-ниски от тези на сходни активи, които фигурират в счетоводния баланс на инициатора, вследствие на умишлено поведение от страна на инициатора, компетентният орган налага санкция съгласно членове 32 и 33.

3.   Само следното се счита за запазване на значим нетен икономически интерес, не по-малък от 5 %, по смисъла на параграф 1:

а)	запазване на не по-малко от 5 % от номиналната стойност на всеки от траншовете, продадени или прехвърлени на инвеститори;

б)	в случай на револвиращи секюритизации или секюритизации на револвиращи експозиции — запазване на интереса на инициатора в размер на не по-малко от 5 % от номиналната стойност на всяка от секюритизираните експозиции;

в)

запазване на произволно избрани експозиции, съответстващи на не по-малко от 5 % от номиналната стойност на секюритизираните експозиции, ако в противен случай тези несекюритизирани експозиции биха били секюритизирани при секюритизацията, при условие че броят на потенциално секюритизираните експозиции при инициирането е не по-малък от 100;

г)

запазване на транша за първа загуба, а когато това запазване не възлиза на 5 % от номиналната стойност на секюритизираните експозиции и при необходимост — на други траншове, които имат същия или по-неблагоприятен рисков профил от траншовете, прехвърлени или продадени на инвеститори, и чийто падеж не настъпва по-рано от падежа на траншовете, прехвърлени или продадени на инвеститори, така че запазването да се равнява общо на не по-малко от 5 % от номиналната стойност на секюритизираните експозиции; или

д)	запазване на експозицията за първа загуба в размер на не по-малко от 5 % от всяка секюритизирана експозиция при секюритизацията.

4.   Когато установено в Съюза смесено финансово холдингово дружество по смисъла на Директива 2002/87/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета (24), институция майка или финансов холдинг, установени в Съюза, или някое от техните дъщерни предприятия по смисъла на Регламент (ЕС) № 575/2013 в качеството на инициатор или спонсор секюритизира експозиции от една или повече кредитни институции, инвестиционни посредници или други финансови институции, включени в обхвата на надзора на консолидирана основа, посочените в параграф 1 изисквания могат да бъдат изпълнени въз основа на консолидираното състояние на съответната институция майка, финансов холдинг или смесено финансово холдингово дружество, установени в Съюза.

Първа алинея се прилага само ако кредитните институции, инвестиционните посредници или финансовите институции, които са създали секюритизираните експозиции, спазват изискванията по член 79 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (25) и своевременно предоставят информацията, която е необходима за изпълнение на изискванията по член 5 от настоящия регламент, на инициатора или спонсора и на кредитната институция майка от Съюза, финансовия холдинг или смесеното финансово холдингово дружество, установени в Съюза.

5.   Параграф 1 не се прилага, ако секюритизираните експозиции представляват експозиции към или са изцяло, безусловно и неотменяемо гарантирани от посочените по-долу субекти:

а)	централни правителства или централни банки;

б)	регионални правителства, местни органи на властта и субекти от публичния сектор на държавите членки по смисъла на член 4, параграф 1, точка 8 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

в)	институции, за които е определено рисково тегло от 50 % или по-малко съгласно трета част, дял II, глава 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

г)	национални насърчителни банки или институции по смисъла на член 2, точка 3 от Регламент (ЕС) 2015/1017 на Европейския Парламент и на Съвета (26); или

д)	многостранните банки за развитие, изброени в член 117 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

6.   Параграф 1 не се прилага по отношение на сделки, основани на ясен, прозрачен и достъпен индекс, когато базисните референтни субекти са идентични със субектите, съставляващи широко търгуван индекс от субекти, или които представляват други търгуеми ценни книжа, различни от секюритизиращи позиции.

7.   ЕБО, в тясно сътрудничество с ЕОЦКП и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО), която е създадена с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета (27), разработва проекти на регулаторни технически стандарти, с които по-подробно се определя изискването за запазване на риска, по-специално по отношение на:

а)	условията на запазване на риска съгласно параграф 3, включително изпълнението чрез синтетична или условна форма на запазване;

б)	измерването на равнището на запазване, посочено в параграф 1;

в)	забраната за хеджиране или продажба на запазен интерес;

г)	условията за запазване на консолидирана основа в съответствие с параграф 4;

д)	условията за освобождаване на сделки, основани на ясен, прозрачен и достъпен индекс, посочени в параграф 6;

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 18 юли 2018 г.

На Комисията се предоставя правомощието да допълва настоящия регламент чрез приемане на посочените в настоящия параграф регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10 — 14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 7

Изисквания за прозрачност за инициаторите, спонсорите и ДСЦС

1.   В съответствие с параграф 2 от настоящия член инициаторът, спонсорът и ДСЦС на дадена секюритизация предоставят най-малко следната информация на държателите на секюритизираща позиция, на компетентните органи, посочени в член 29, и, при поискване, на потенциалните инвеститори:

а)	информация за базисните експозиции на тримесечна основа или в случая на обезпечени с активи търговски ценни книжа — информация за базисните вземания или вземанията по кредити на месечна основа;

б)

всякаква базова документация, която e от значение за разбирането на сделката, включително, но не само, следните документи, когато е приложимо: i) крайната оферта или проспектът, заедно с документите по приключването на сделката, с изключение на правните становища; ii) в случай на традиционна секюритизация — споразумението за продажба на активи, споразумението за прехвърляне, новация или трансфер и всяка съответна декларация за доверително управление; iii) споразуменията за деривати и гаранционните споразумения, както и всички съответни документи по договорености за обезпечение, при които секюритизираните експозиции остават експозиции на инициатора; iv) споразуменията за обслужване, допълнително обслужване, административно обслужване и управление на паричните средства; v) фидуциарния акт, договора за обезпечение, споразумението за представителство, банковото споразумение за сметката, гарантирания инвестиционен договор, интегрираните условия или глобалния фидуциарен договор, или рамковото споразумение за определенията, или подобни юридически документи с равностойна правна сила; vi) всички съответни споразумения между кредиторите, документация за деривати, споразумения за подчинен заем, споразумения за заем за започване на дейност и споразумения за ликвидно улеснение; Тази базова документация включва подробно описание на приоритета на плащанията по секюритизацията;

в)

когато не е съставен проспект в съответствие с Директива 2003/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (28) — обобщение на сделката или преглед на основните характеристики на секюритизацията, включително, когато е приложимо: i) подробна информация за структурата на сделката, включително структурни диаграми, съдържащи преглед на сделката, паричните потоци и структурата на собственост; ii) подробна информация за характеристиките на експозицията, паричните потоци, разпределението на загубите, кредитното подобрение и характеристиките на ликвидната подкрепа; iii) подробна информация за правата на глас на държателите на секюритизираща позиция и тяхната връзка с други обезпечени кредитори; iv) списък на всички предпоставки и събития, посочени в предоставените в съответствие с буква б) документи, които могат да окажат съществено въздействие върху показателите на секюритизиращата позиция;

г)	в случай на ОПС секюритизации — уведомлението за ОПС секюритизация, посочено в член 27;

д)

тримесечни инвеститорски доклади или в случай на ОАТЦК — месечни инвеститорски доклади, съдържащи следното: i) всички съществени данни за кредитното качество и показателите на базисните експозиции; ii) информация за събитията, които пораждат промени в приоритета на плащанията или замяната на контрагенти и в случай на секюритизация, която не е сделка с ОАТЦК — данни за паричните потоци, генерирани от базисните експозиции и от пасивите на секюритизацията; iii) информация за запазения риск, включително информация за коя от възможностите, предвидени в член 6, параграф 3, се прилага в съответствие с член 6.

е)	всяка вътрешна информация, свързана със секюритизацията, която инициаторът, спонсорът или ДСЦС е задължен да оповести в съответствие с член 17 от Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета (29) по отношение злоупотребата с вътрешна информация и манипулирането на пазара;

ж)

в случаите, когато буква е) не се прилага — всяко значимо събитие, като например: i) съществено нарушение на задълженията, установени в документите, предоставени в съответствие с буква б), включително всяка коригираща мярка или всяко освобождаване от изисквания или съгласие, предоставени впоследствие във връзка с такова нарушение; ii) промяна в структурните елементи, която може да окаже съществено въздействие върху показателите на секюритизацията; iii) промяна в рисковите параметри на секюритизацията или на базисните експозиции, която може да окаже съществено въздействие върху показателите на секюритизацията; iv) в случай на ОПС секюритизации — когато секюритизацията престава да отговаря на изискванията за опростеност, прозрачност и стандартизираност или когато компетентните органи са предприели коригиращи или административни действия; v) всяко съществено изменение в документите по сделката.

Информацията по първа алинея, букви б), в) и г) се предоставя преди определяне на цената.

Информацията по първа алинея, букви а) и д) се предоставя едновременно всяко тримесечие най-късно един месец след датата за плащане на лихвата или, в случай на сделки с ОАТЦК, най-късно един месец след края на периода, за който се отнася докладът.

В случай на ОАТЦК информацията, посочена в първа алинея, буква а), буква в), подточка ii) и буква д), подточка i), се предоставя в обобщена форма на държателите на секюритизиращата позиция и при поискване — на потенциалните инвеститори. Данни за равнището на кредитите се предоставят на спонсора и при поискване — на компетентните органи.

Без да се засяга Регламент (ЕС) № 596/2014, информацията по първа алинея, букви е) и ж) се предоставя без забавяне.

При изпълнението на настоящия параграф инициаторът, спонсорът и ДСЦС на дадена секюритизация спазват националното право и правото на Съюза, което урежда защитата на поверителността на информацията и обработването на лични данни, за да се избегнат евентуални нарушения на законодателството, както и всички задължения за поверителност по отношение на информацията за клиент, първоначален кредитор или длъжник, освен ако тази поверителна информация е анонимна или обобщена.

По-специално по отношение на информацията, посочена в първа алинея, буква б), инициаторът, спонсорът и ДСЦС могат да предоставят обобщение на съответната документация.

Посочените в член 29 компетентни органи имат право да поискат да им се предостави въпросната поверителна информация, за да могат да изпълняват своите задължения съгласно настоящия регламент.

2.   Инициаторът, спонсорът и ДСЦС на дадена секюритизация определят помежду си един субект, който да изпълни изискванията за предоставяне на информация по параграф 1, първа алинея, букви а), б), г), д), е) и ж).

Субектът, определен в съответствие с първа алинея, предоставя достъп до информацията за дадена секюритизираща сделка чрез регистър на секюритизации.

Задълженията, посочени във втора и четвърта алинеи, не се прилагат по отношение на секюритизации, за които проспектът не е съставен в съответствие с Директива № 2003/71/ЕО.

Когато не е регистриран регистър на секюритизации съгласно член 10, субектът, определен да изпълни изискванията по параграф 1 от настоящия член, осигурява достъп до информацията на интернет страница, която:

а)	включва добре функционираща система за контрол на качеството на данните;

б)	спазва подходящи стандарти за управление и поддържане и за прилагане на подходяща организационна структура, която гарантира непрекъснатостта и нормалното функциониране на интернет страницата;

в)	отговаря на подходящи системи, проверки и процедури, които установяват всички значими източници на операционен риск;

г)	включва системи, които гарантират защитата и целостта на получената информация и незабавния запис на информацията; и

д)	дава възможност за архивиране на информацията за срок от най-малко пет години след падежа на секюритизацията.

Субектът, отговорен за докладване на информацията, и регистърът на секюритизации, където тази информация се предоставя на разположение, се посочват в документацията по секюритизацията.

3.   ЕОЦКП, в тясно сътрудничество с ЕБО и ЕОЗППО, разработва проекти за регулаторни технически стандарти за уточняване на информацията, която инициаторът, спонсорът и ДСЦС трябва да предоставят, за да изпълнят задълженията си по параграф 1, първа алинея, букви а) и д), и, като се взема предвид полезният характер на информацията за държателя на секюритизиращата позиция, дали тази позиция е краткосрочна и, в случаите на сделка с ОАТЦК, дали позицията е напълно обезпечена от спонсора;

ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 18 януари 2019 г.

На Комисията се предоставя правомощието да допълва настоящия регламент чрез приемане на посочените в настоящия параграф регулаторни технически стандарти в съответствие членове 10 — 14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

4.   С цел да се осигурят еднакви условия за прилагане за информацията, която трябва да бъде определена в съответствие с параграф 3, ЕОЦКП, в тясно сътрудничество с ЕБО и ЕОЗППО, разработва проекти на технически стандарти за изпълнение за установяване на нейния формат, посредством стандартизирани образци.

ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение до 18 януари 2019 г.

На Комисията се предоставя правомощието да приема посочените в настоящия параграф технически стандарти за изпълнение в съответствие с процедурата, предвидена в член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

Член 8

Забрана за пресекюритизация

1.   Базисните експозиции, използвани при секюритизация, не трябва да включват секюритизиращи позиции.

Чрез дерогация първа алинея не се прилага за:

а)	всички секюритизации, чиито ценни книжа са емитирани преди 1 януари 2019 г.; и

б)	всички секюритизации, които ще бъдат използвани за законни цели съгласно параграф 3, чиито ценни книжа са емитирани на или след 1 януари 2019 г.

2.   Компетентен орган, определен в съответствие с член 29, параграфи 2, 3 или 4, според случая, може да предоставя разрешение на субект, който попада в обхвата на упражнявания от него надзор, да включва секюритизиращи позиции като базисни експозиции в дадена секюритизация, когато въпросният компетентен орган счита, че пресекюритизацията се използва за законни цели съгласно предвиденото в параграф 3 от настоящия член.

Когато въпросният субект, попадащ в обхвата на надзора, е кредитна институция или инвестиционен посредник съгласно определенията в член 4, параграф 1, точки (1) и (2) от Регламент (ЕС) № 575/2013, компетентният орган, посочен в първата алинея от настоящия параграф, се консултира с органа по преструктуриране и всеки друг орган от значение за този субект преди предоставянето на разрешение за включването на секюритизиращи позиции като базисни експозиции в дадена секюритизация. Тази консултация продължава не повече от 60 дни от датата, на която компетентният орган е уведомил органа по преструктурирането и който и да е друг орган от значение за този субект, относно необходимостта от провеждане на консултация.

Когато консултацията доведе до решение за предоставяне на разрешение за използването на секюритизиращи позиции като базисни експозиции в дадена секюритизация, компетентният орган уведомява ЕОЦКП за това.

3.   За целите на настоящия член следните цели се считат за законни:

а)	улесняването на ликвидацията на кредитна институция, инвестиционен посредник или финансова институция;

б)	за да се гарантира жизнеспособност като действащи предприятия на кредитна институция, инвестиционен посредник или финансова институция с цел да се избегне тяхната ликвидация; или

в)	защитата на интересите на инвеститорите, когато базисните експозиции са необслужвани.

4.   Програма с изцяло обезпечени с активи търговски ценни книжа не се счита за пресекюритизиция за целите на настоящия член, при условие че нито една от сделките с ОАТЦК в рамките на тази програма не представлява пресекюритизация, а кредитното подобрение не създава второ ниво траншове на ниво програма.

5.   С цел да се отрази развитието на пазара на други пресекюритизации, предприети за законни цели, и като се имат предвид първостепенните цели, свързани с финансовата стабилност и запазването по най-добрия начин на интересите на инвеститорите, ЕОЦКП, в тясно сътрудничество с ЕБО, може да разработва проекти на регулаторни технически стандарти за допълване на списъка на законните цели, предвиден в параграф 3.

ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти. На Комисията се предоставя правомощието да допълва настоящия регламент чрез приемане на посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10 — 14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

Член 9

Критерии за кредитиране

1.   Инициаторите, спонсорите и първоначалните кредитори прилагат към подлежащите на секюритизация експозиции същите разумни и ясно определени критерии за кредитиране, които прилагат към несекюритизираните експозиции. За тази цел се прилагат същите ясно установени процедури за одобрение и при необходимост за изменение, подновяване и рефинансиране на кредити. Инициаторите, спонсорите и първоначалните кредитори разполагат с действащи ефективни системи за прилагане на тези критерии и процедури с цел да се гарантира, че предоставянето на кредити се основава на задълбочена оценка на кредитоспособността на длъжника, като се отчитат надлежно факторите, които са от значение за проверката на вероятността длъжникът да изпълни задълженията си по договора за кредит.

2.   В случай че базисните експозиции на секюритизации са жилищни заеми, отпуснати след влизането в сила на Директива 2014/17/ЕС, групата от тези заеми не включва заем, който е предложен и сключен при допускането, че лицето, кандидатстващо за заема, или, ако е приложимо, посредниците, са знаели, че информацията, предоставена от кандидатстващото за заема лице, може да не бъде проверена от заемодателя.

3.   Когато инициатор купува експозиции на трета страна за своя сметка, след което ги секюритизира, той проверява дали субектът, който пряко или косвено е участвал в първоначалното споразумение, породило задълженията или потенциалните задължения, подлежащи на секюритизиране, отговаря на изискванията в посочени в параграф 1.

4.   Параграф 3 не се прилага, ако:

а)	първоначалното споразумение, породило задълженията или потенциалните задължения на длъжника или потенциалния длъжник, е сключено преди влизането в сила на Директива 2014/17/ЕС; и

б)	инициаторът, който купува експозиции на трета страна за своя сметка, след което ги секюритизира, спазва задълженията, които институциите инициатори са били задължени да спазват преди 1 януари 2019 г. съгласно член 21, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) № 625/2014.

ГЛАВА 3

УСЛОВИЯ И ПРОЦЕДУРИ ЗА РЕГИСТРАЦИЯТА НА РЕГИСТЪР НА СЕКЮРИТИЗАЦИИ

Член 10

Регистрация на регистър на секюритизации

1.   Регистрите на секюритизации се регистрират от ЕОЦКП за целите на член 5 съгласно условията и процедурата, предвидени в настоящия член.

2.   За допустимостта на регистрацията съгласно настоящия член, регистърът на секюритизации трябва да бъде юридическо лице, установено в Съюза, да прилага процедури за проверка на изчерпателността и съгласуваността на предоставената му информация съгласно член 7, параграф 1 от настоящия регламент, и да удовлетворява изискванията, предвидени в членове 78, 79 и член 80, параграфи 1 — 3, 5 и 6 от Регламент (ЕС) № 648/2012. За целите на настоящия член позоваванията в членове 78 и 80 от Регламент (ЕС) № 648/2012 на член 9 от същия регламент се считат за позовавания на член 5 от настоящия регламент.

3.   Регистрацията на регистър на секюритизации поражда действие на цялата територия на Съюза.

4.   Регистрираният регистър на секюритизации трябва да изпълнява постоянно условията за регистрация. Регистърът на секюритизации уведомява своевременно ЕОЦКП за всякакви съществени промени, които имат отражение върху условията за регистрация.

5.   Регистърът на секюритизации подава до ЕОЦКП едно от следните:

а)	заявление за регистрация;

б)

заявление за разширяване на обхвата на регистрацията за целите на член 7 от настоящия регламент в случай на регистър на трансакции, който вече е регистриран в съответствие с дял VI, глава 1 от Регламент (ЕС) № 648/2012 или с глава III от Регламент (ЕС) 2015/2365 на Европейския парламент и на Съвета (30).

6.   В срок от 20 работни дни от получаване на заявлението ЕОЦКП преценява дали заявлението е пълно.

Ако заявлението е непълно, ЕОЦКП определя срок, в рамките на който регистърът на секюритизации трябва да предостави допълнителна информация.

След като прецени, че заявлението е пълно, ЕОЦКП уведомява за това регистъра на секюритизации.

7.   За да се гарантира последователно прилагане на настоящия член ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти, с които подробно се уточнява всяко едно от следните:

а)	процедурите, посочени в параграф 2 от настоящия член, които регистрите на секюритизации трябва да прилагат, за да проверят изчерпателността и съгласуваността на предоставената им информация съгласно член 7, параграф 1;

б)	заявлението за регистрация, посочено в параграф 5, буква а);

в)	опростеното заявление за разширяване на обхвата на регистрацията, посочено в параграф 5, буква б).

ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 18 януари 2019 г.

На Комисията се предоставя правомощието да допълва настоящия регламент чрез приемане на посочените в настоящия параграф регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10 — 14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

8.   За да се гарантират еднакви условия за прилагането на параграфи 1 и 2, ЕОЦКП разработва проекти на технически стандарти за изпълнение, с които се уточнява формата на всяко едно от следните:

а)	заявлението за регистрация, посочено в параграф 5, буква а);

б)	заявлението за разширяване на обхвата на регистрацията, посочено в параграф 5, буква б).

По отношение на буква б) от първа алинея ЕОЦКП разработва опростен формат, за да се избегне дублиране на процедури.

ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение до 18 януари 2019 г.

На Комисията се предоставя правомощието да приема посочените в настоящия параграф технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

Член 11

Уведомяване на компетентните органи и консултация с тях преди регистрацията или разширяване на обхвата на регистрацията

1.   Когато регистър на секюритизации подава заявление за регистрация или за разширяване на обхвата на своята регистрация като регистър на трансакции, и е субект, получил разрешение или регистриран от компетентен орган в държавата членка по установяване, ЕОЦКП своевременно уведомява този компетентен орган и се консултира с него преди регистрацията или разширяването на обхвата на регистрацията на регистъра на секюритизации.

2.   ЕОЦКП и съответният компетентен орган обменят цялата информация, необходима за регистрацията на регистъра на секюритизации или за разширяване на обхвата на регистрацията, както и за надзора на спазването от субекта на условията за регистрацията му или за получаването на разрешение в държавата членка по установяване.

Член 12

Разглеждане на заявлението

1.   В срок от 40 работни дни след уведомлението по член 10, параграф 6, ЕОЦКП разглежда заявлението за регистрация или за разширяване на обхвата на регистрацията, като преценява дали регистърът на секюритизации изпълнява условията по настоящата глава, и приема надлежно обосновано решение за регистрация или за отказ на регистрация, или съответно за разширяване на обхвата на регистрацията.

2.   Решението, което ЕОЦКП приема съгласно параграф 1, поражда действие на петия работен ден след приемането му.

Член 13

Уведомяване от ЕОЦКП за решенията относно регистрацията или разширяване на обхвата на регистрацията

1.   Когато ЕОЦКП приеме решение съгласно посоченото в член 12, или отмени регистрацията съгласно посоченото в член 15, параграф 1, той уведомява регистъра на секюритизациите в срок от пет работни дни, като надлежно обосновава своето решение.

ЕОЦКП своевременно уведомява за своето решение компетентния орган съгласно посоченото в член 11, параграф 1.

2.   ЕОЦКП своевременно съобщава на Комисията всяко решение, взето в съответствие с параграф 1.

3.   ЕОЦКП публикува на своята интернет страница списък на регистрите на секюритизации, регистрирани в съответствие с настоящия регламент. Този списък се актуализира в срок от пет работни дни след приемане на решение съгласно параграф 1.

Член 14

Правомощия на ЕОЦКП

1.   Правомощията, предоставени на ЕОЦКП в съответствие с членове 61 — 68, 73 и 74 от Регламент (ЕС) № 648/2012, във връзка с приложения I и II към същия регламент, се упражняват и по отношение на настоящия регламент. Позоваванията на член 81, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 648/2012 в приложение I към посочения регламент се считат за позовавания на член 17, параграф 1 от настоящия регламент.

2.   Правомощията, предоставени на ЕОЦКП или на длъжностно или друго лице, оправомощено от ЕОЦКП в съответствие с членове 61 — 63 от Регламент (ЕС) № 648/2012, не се използват, за да се изисква оповестяването на информация или документи, които са предмет на правно призната привилегия.

Член 15

Отмяна на регистрация

1.   Без да се засяга член 73 от Регламент (ЕС) № 648/2012, ЕОЦКП отменя регистрацията на регистър на секюритизации, когато последният:

а)	се отказва изрично от регистрацията или през предходните шест месеца не е предоставял услуги;

б)	е получил регистрацията посредством неверни твърдения или по друг неправомерен начин; или

в)	вече не отговаря на условията, при които е регистриран.

2.   ЕОЦКП своевременно уведомява съответния компетентен орган, посочен в член 11, параграф 1, относно своето решение да отмени регистрацията на регистър на секюритизации.

3.   Когато компетентният орган на държава членка, в която регистърът на секюритизации осъществява своите услуги и дейности, счита, че е изпълнено някое от условията, посочени в параграф 1, той може да поиска от ЕОЦКП да разгледа дали са изпълнени условията за отмяна на регистрацията на съответния регистър на секюритизации. Ако ЕОЦКП реши да не отмени регистрацията на съответния регистър на секюритизации, той обосновава подробно решението си.

4.   Компетентният орган, посочен в параграф 3 от настоящия член, е органът, определен съгласно член 29 от настоящия регламент.

Член 16

Такси за надзор

1.   ЕОЦКП начислява на регистрите на секюритизации такси съгласно настоящия регламент и делегираните актове, приети съгласно параграф 2 от настоящия член.

Тези такси са пропорционални на оборота на съответния регистър на секюритизации и изцяло покриват разходите на ЕОЦКП, необходими за регистрацията и надзора на регистрите на секюритизации, както и възстановяването на всякакви разходи, които възникват за компетентните органи в резултат на делегирането на задачи съгласно член 14, параграф 1 от настоящия регламент. Доколкото в член 14, параграф 1 от настоящия регламент се съдържа позоваване на член 74 от Регламент (ЕС) № 648/2012, позоваванията на член 72, параграф 3 от посочения регламент се считат за позовавания на параграф 2 от настоящия член.

В случай че регистърът на транзакции вече е регистриран съгласно дял VI, глава 1 от Регламент (ЕС) № 648/2012 или глава III от Регламент (ЕС) 2015/2365, размерът на таксите, посочени в първа алинея от настоящия параграф, се коригира единствено с цел да отрази необходимите допълнителни разходи и разходите, свързани с регистрацията и надзора на регистрите на секюритизации съгласно настоящия регламент.

2.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегиран акт в съответствие с член 47 с цел допълване на настоящия регламент чрез допълнително конкретизиране на вида на таксите, услугите, за които се дължат такси, размера на таксите и начина на плащането им.

Член 17

Наличност на данните, съхранявани в регистъра на секюритизации

1.   Без да се засяга член 7, параграф 2 регистърът на секюритизации събира и поддържа подробни данни за секюритизациите. Той предоставя безплатно пряк и незабавен достъп на всеки един от следните субекти, за да могат те да изпълняват съответните си отговорности, мандати и задължения:

а)

ЕОЦКП;

б)

ЕБО;

в)

ЕОЗППО;

г)

ЕССР;

д)	съответните членове на Европейска система на централните банки (ЕСЦБ), включително Европейската централна банка (ЕЦБ) при изпълнението на своите задачи в рамките на единния надзорен механизъм съгласно Регламент (ЕС) № 1024/2013;

е)	съответните органи, чиито съответни надзорни отговорности и мандати обхващат сделки, пазари, участници и активи, които попадат в обхвата на настоящия регламент;

ж)	органите за преструктуриране, определени съгласно член 3 от Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (31);

з)	Единния съвет за преструктуриране, създаден с Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета (32);

и)	органите по член 29;

й)	инвеститорите и потенциалните инвеститори.

2.   ЕОЦКП, в тясно сътрудничество с ЕБО и ЕОЗППО, и като отчита потребностите на субектите, посочени в параграф 1, разработва проекти за регулаторни технически стандарти, с които се уточняват:

а)	данните за секюритизацията, посочени в параграф 1, които инициаторът, спонсорът или ДСЦС предоставят, за да изпълнят задълженията си по член 7, параграф 1;

б)	необходимите оперативни стандарти, за да се осигури навременно, структурирано и изчерпателно: i) събиране на данни от регистрите на секюритизации; и ii) обобщаване и сравняване на данните между регистрите на секюритизации;

в)	елементите на информацията, до която трябва да имат достъп субектите посочени в параграф 1, в зависимост от съответните им мандати и конкретните им потребности;

г)	реда и условията, при които субектите, посочени в параграф 1, трябва да получат пряк и незабавен достъп до данните, съдържащи се в регистрите на секюритизации.

ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 18 януари 2019 г.

На Комисията се предоставя правомощието да допълва настоящия регламент чрез приемане на посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10 — 14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

3.   С цел да се осигурят еднакви условия за прилагането на параграф 2, ЕОЦКП, в тясно сътрудничество с ЕБО и ЕОЗППО, разработва проекти на технически стандарти за изпълнение за установяване на стандартизираните образци, чрез които инициаторът, спонсорът или ДСЦС предоставят информацията на регистъра на секюритизации, като се вземат предвид наличните решения, разработени от субектите, събиращи данни за секюритизации.

ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение до 18 януари 2019 г.

На Комисията се предоставя правомощието да приема посочените в настоящия параграф технически стандарти за изпълнение в съответствие с процедурата, предвидена в член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

ГЛАВА 4

ОПРОСТЕНА, ПРОЗРАЧНА И СТАНДАРТИЗИРАНА СЕКЮРИТИЗАЦИЯ

Член 18

Използване на обозначението „опростена, прозрачна и стандартизирана секюритизация“

Инициаторите, спонсорите и ДСЦС могат да използват за своя секюритизация обозначението „ОПС“ или „опростена, прозрачна и стандартизирана“, или обозначение, което пряко или косвено се отнася до тези определения, само когато:

а)	секюритизацията отговаря на всички изисквания на раздел 1 или раздел 2 от настоящата глава и ЕОЦКП e бил уведомен съгласно член 27, параграф 1; и

б)	секюритизацията е включена в списъка, посочен в член 27, параграф 5.

Инициаторът, спонсорът и ДСЦС, които участват в секюритизация, считана за ОПС, трябва да са установени в Съюза.

РАЗДЕЛ 1

Изисквания за опростена, прозрачна и стандартизирана секюритизация, различна от ОАТЦК

Член 19

Опростена, прозрачна и стандартизирана секюритизация

1.   За ОПС секюритизации се считат секюритизациите, които отговарят на изискванията по членове 20, 21 и 22, с изключение на програмите и сделките с ОАТЦК.

2.   До 18 октомври 2018 г. ЕБО, в тясно сътрудничество с ЕОЦКП и ЕОЗППО, приема в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 насоки и препоръки относно хармонизираното тълкуване и прилагане на изискванията, установени в членове 20, 21 и 22.

Член 20

Изисквания, свързани с опростяването

1.   Собствеността върху базисните експозиции се придобива от ДСЦС чрез действителна продажба или прехвърляне на права или прехвърляне със същите правни последици по начин, който позволява принудително изпълнение срещу продавача или всяка друга трета страна. По отношение на прехвърлянето на собствеността към ДСЦС не се прилагат строгите разпоредби за възстановяване в случай на неплатежоспособност на продавача.

2.   За целите на параграф 1 всички посочени по-долу разпоредби представляват строги разпоредби за възстановяване:

а)	разпоредби, които позволяват на синдика на продавача да обяви продажбата на базисните експозиции за недействителна единствено въз основа на това, че е извършена в рамките на определен период преди обявяването на неплатежоспособността на продавача;

б)	разпоредби, съгласно които ДСЦС може да предотврати обявяването на недействителност по буква а) единствено ако може да докаже, че не е разполагало с информация за неплатежоспособността на продавача към момента на продажбата.

3.   За целите на параграф 1 разпоредбите за възстановяване в националното право относно несъстоятелността, които позволяват на синдика или на съда да обявят продажбата на базисните експозиции за недействителна в случай на измама при прехвърлянето, несправедливо увреждане на кредитори или прехвърляне за неправомерно облагодетелстване на определени кредитори спрямо други, не представляват строги разпоредби за възстановяване.

4.   Когато продавачът не е първоначалният кредитор, действителната продажба или прехвърляне на права или прехвърляне със същите правни последици на базисната експозиция към същия продавач, независимо дали тази действителна продажба или прехвърляне на права или прехвърляне със същите правни последици се извършва пряко или посредством една или повече междинни стъпки, отговарят на изискванията, посочени в параграфи 1 — 3.

5.   Когато прехвърлянето на базисните експозиции се извършва посредством прехвърляне на права и пълното прехвърляне става на по-късен етап след приключването на сделката, предпоставките за това пълно прехвърляне включват най-малко следните събития:

а)	сериозно влошаване на кредитния рейтинг на продавача;

б)	неплатежоспособност на продавача; и

в)	неотстранени нарушения на договорните задължения от страна на продавача, включително неизпълнение от страна на продавача.

6.   Продавачът предоставя декларации и гаранции, че, доколкото му е известно, включените в секюритизацията базисни експозиции не са обременени, нито по друг начин са в състояние, което може да се очаква да се отрази неблагоприятно на изпълнимостта на действителната продажба или прехвърляне на права или прехвърляне със същите правни последици.

7.   Прехвърлените от продавача на ДСЦС базисни експозиции или права върху базисни експозиции отговарят на предварително определени, ясни и документирани критерии за допустимост, които не дават възможност за активно управление на портфейл от тези експозиции въз основа на субективна преценка. За целите на настоящия параграф заместването на експозиции, които са в нарушение на декларациите и гаранциите, не се смята за активно управление на портфейл. Експозиции, прехвърлени на ДСЦС след приключване на сделката, трябва да отговарят на критериите за допустимост, приложени към първоначалните базисни експозиции.

8.   Секюритизацията се обезпечава от група от базисни експозиции, които са хомогенни по отношение на вида на актива, като се вземат предвид конкретните характеристики, свързани с паричните потоци по този вид активи, включително техните договорни характеристики, характеристики във връзка с кредитния риск и във връзка с предсрочното погасяване. Една група от базисни експозиции съдържа само един вид активи. Базисните експозиции съдържат договорно обвързващи и подлежащи на принудително изпълнение задължения с пълно право на регресен иск спрямо длъжниците и, където е приложимо, гарантите.

Базисните експозиции имат определени периодични платежни потоци, размерът на вноските за които може да бъде различен по отношение на плащанията, свързани с наем, главница или лихви или каквото и да е друго право за получаване на доход от активи, покриващи такива плащания. Базисните експозиции могат също така да генерират постъпления от продажбата на всякакви финансирани или отдадени на лизинг активи.

Базисните експозиции не включват прехвърлими ценни книжа съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 44 от Директива 2014/65/ЕС, различни от корпоративни облигации, които не са предлагани за търгуване на място за търговия.

9.   Базисните експозиции не включват никакви секюритизиращи позиции.

10.   Базисните експозиции се инициират в рамките на обичайната стопанска дейност на инициатора или първоначалния кредитор съобразно стандарти за поемане на емисия, които са не по-малко строги от тези, които инициаторът или първоначалният кредитор е прилагал към момента на инициирането спрямо подобни експозиции, които не са секюритизирани. Стандартите за поемане на емисия, съгласно които се инициират базисните експозиции, както и всички техни съществени промени спрямо предходни стандарти за поемане на емисия, се оповестяват в пълна степен на потенциалните инвеститори без ненужно забавяне.

В случай на секюритизации, при които базисните експозиции са жилищни заеми, групата от заеми не включва заем, който е предложен и сключен при допускането, че лицето, кандидатстващо за заема, или, ако е приложимо, посредниците, са знаели, че предоставената от тях информация може да не бъде проверена от заемодателя.

Оценката на кредитоспособността на кредитополучателя отговаря на изискванията, посочени в член 8 от Директива 2008/48/ЕО, или в член 18, параграфи 1 — 4, параграф 5, буква а) и параграф 6 от Директива 2014/17/ЕС, или, където е приложимо, на равностойни на посочените изисквания в трети държави.

Инициаторът или първоначалният кредитор притежава експертен опит в инициирането на експозиции от вид, подобен на секюритизираните.

11.   Базисните експозиции се прехвърлят на ДСЦС след избирането им без ненужно забавяне и не включват към момента на избирането им експозиции в неизпълнение по смисъла на член 178, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 или експозиции към длъжник или гарант по обезценени кредити, който, доколкото е известно на инициатора или първоначалния кредитор:

а)

е бил обявен за неплатежоспособен или на чиито кредитори съдът е предоставил окончателно неподлежащо на обжалване право на принудително изпълнение или е присъдил обезщетение за имуществени вреди в резултат на пропуснато плащане в рамките на три години преди датата на възникване или е преминал през процес на преструктуриране на дълга във връзка със своите необслужвани експозиции в рамките на три години преди датата на прехвърлянето на базисни експозиции или прехвърлянето на права върху тях на ДСЦС, освен ако: i) преструктурираната базисна експозиция не е представила нови просрочени задължения, считано от датата на преструктурирането, което трябва да е било извършено най-малко една година преди датата на прехвърлянето на базисните експозиции или на прехвърлянето на права върху тях към ДСЦС; и ii) информацията, предоставена от инициатора, спонсора и ДСЦС в съответствие с член 7, параграф 1, първа алинея, буква а) и буква д), подточка i), изрично указва дела на преструктурираните базисни експозиции, датата на преструктурирането и подробна информация за него, както и показателите след датата на преструктурирането;

б)	към момента на инициирането, когато е приложимо, е бил включен в публичен кредитен регистър на лицата с неблагоприятна кредитна история или, когато няма такъв публичен кредитен регистър, в друг кредитен регистър, който е на разположение на инициатора или първоначалния кредитор; или

в)	има присъдена кредитна оценка или кредитен профил, показващи, че рискът да не бъдат извършени договорни плащания е значително по-висок от този за сравними експозиции, държани от инициатора, които не са секюритизирани.

12.   Към момента на прехвърлянето на експозициите длъжниците са извършили поне едно плащане, освен в случай на револвиращи секюритизации, обезпечени с експозиции, погасими с еднократна вноска или при които срокът до падежа им е под една година, включително, но не само, месечни плащания по револвиращи кредити.

13.   Погасяването на задълженията към държателите на секюритизиращи позиции не е било структурирано така, че да зависи преимуществено от продажбата на активите, които обезпечават базисните експозиции. Това не е пречка тези активи впоследствие отново да бъдат използвани като обезпечение или рефинансирани.

По отношение на погасяването на задълженията към държателите на секюритизиращи позиции, чиито базисни експозиции са обезпечени с активи, стойността на които е гарантирана или напълно редуцирана чрез задължение за обратно изкупуване от продавача на обезпечаващите базисните експозиции активи или от друга трета страна, се счита, че погасяването не зависи от продажбата на активите, които обезпечават базисните експозиции.

14.   ЕБО, в тясно сътрудничество с ЕОЦКП и ЕОЗППО, разработва проекти на регулаторни технически стандарти за допълнително определяне на базисните експозиции по параграф 8, които се считат за хомогенни.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 18 юли 2018 г.

На Комисията се предоставя правомощието да допълва настоящия регламент чрез приемане на посочените в настоящия параграф регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10 — 14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 21

Изисквания, свързани със стандартизацията

1.   Инициаторът, спонсорът или първоначалният кредитор изпълняват изискването за запазване на риска в съответствие с член 6.

2.   Произтичащите от секюритизацията лихвени и валутни рискове се редуцират по подходящ начин, а всички предприети за тази цел мерки се оповестяват. Освен с цел хеджиране на лихвения или валутния риск, ДСЦС не сключват договори за деривати и гарантират, че групата от базисни експозиции не включва деривати. Тези деривати се сключват и документират в съответствие с общоприетите стандарти в областта на международните финанси.

3.   Всички референтни лихвени плащания по активите и пасивите на секюритизацията се основават на общоприложими пазарни лихвени проценти или общоприложими секторни проценти, отчитащи стойността на разходите, и не зависят от сложни формули или деривати.

4.   Когато е било представено известие за принудително изпълнение или за предсрочно изпълнение:

а)

в ДСЦС не се блокират парични средства, надхвърлящи необходимото за осигуряване на оперативното функциониране на ДСЦС или за редовното погасяване на задълженията към инвеститорите в съответствие с договорните условия на секюритизацията, освен ако извънредни обстоятелства не налагат блокирането на средства с цел тяхното използване, в най-добрия интерес на инвеститорите, за разходи с цел да се избегне влошаване на кредитното качество на базисните експозиции;

б)	основните постъпления от базисните експозиции се прехвърлят на инвеститорите чрез последователно погасяване на секюритизиращите позиции според реда на секюритизиращата позиция;

в)	погасяването на секюритизиращите позиции не се извършва в различна от определената от техния ред последователност; и

г)	нито една разпоредба не изисква автоматична ликвидация на базисните експозиции по пазарна стойност.

5.   В сделки с непоследователен приоритет на плащанията се включват предпоставки, свързани с показателите на базисните експозиции, които водят до завръщане към последователен приоритет на плащанията според реда им. В тези свързани с показателите предпоставки се включва най-малко влошаването на кредитното качество на базисните експозиции под предварително определен праг.

6.   Документацията по сделката включва подходящи разпоредби за предсрочно погасяване или предпоставки, задействащи прекратяване на револвиращия период, когато секюритизацията е револвираща, което включва най-малко следните елементи:

а)	влошаване на кредитното качество на базисните експозиции до или под предварително определен праг;

б)	възникване на свързано с неплатежоспособност събитие по отношение на инициатора или обслужващото предприятие;

в)	намаляване на стойността на държаните от ДСЦС базисни експозиции под предварително определен праг (събитие за предсрочно погасяване); и

г)	невъзможност за генериране на достатъчно нови базисни експозиции, които да отговарят на предварително определеното кредитно качество (предпоставка за прекратяване на револвиращия период).

7.   В документацията по сделката ясно се посочват:

а)	договорните задължения, функции и отговорности на обслужващото предприятие и попечителя, ако има такъв, и на другите доставчици на спомагателни услуги;

б)

процесите и отговорностите, които са необходими, за да се гарантира, че неизпълнение от страна на обслужващото предприятие или негова неплатежоспособност не води до прекратяване на обслужването, като например договорна разпоредба, която позволява замяната на обслужващото предприятие в такива случаи; и

в)	разпоредби, с които се гарантира замяната на контрагенти по деривати, доставчици на ликвидност и обслужващата сметката банка в случай на неизпълнение от тяхна страна, неплатежоспособност и други конкретни събития, когато е приложимо.

8.   Обслужващото предприятие трябва да има опит в обслужването на експозиции, подобни на секюритизираните, и да разполага с добре документирани и адекватни политики, процедури и контролни механизми за управление на риска, свързани с обслужването на експозиции.

9.   В документацията по сделката се излагат по ясен и последователен начин определения, корективни мерки и действия, свързани с просрочие и неизпълнение на длъжниците, преструктуриране на дълга, опрощаване на дълга, предоговаряне, гратисни периоди, загуби, отписвания, събиране на вземания и други средства за коригиране на показателите на активите. В документацията по сделката ясно се посочват приоритетите на плащания, събитията, които пораждат промени на тези приоритети на плащанията, както и задължението за докладване на такива събития. Всяка промяна на приоритета на плащанията, която ще окаже съществено отрицателно въздействие върху погасяването на секюритизиращата позиция, се докладва на инвеститорите без ненужно забавяне.

10.   В документацията по сделката се съдържат ясни разпоредби, които улесняват навременното разрешаване на конфликти между различни класове инвеститори, правата на глас са ясно определени и разпределени между титулярите, а отговорностите на попечителя и другите субекти с доверителни задължения към инвеститорите се определят по ясен начин.

Член 22

Изисквания, свързани с прозрачността

1.   Преди определянето на цената инициаторът и спонсорът предоставят на потенциалните инвеститори данни за статични и динамични показатели за неизпълнението и загубите за минали периоди, като например данни за просрочени задължения и неизпълнение, които се отнасят за експозиции, които са по същество сходни на секюритизираните, както и източниците на данни и основанието за заявяване на сходство. Тези данни обхващат период от поне пет години.

2.   Подходяща и независима страна извършва външна проверка на извадка от базисните експозиции преди емитирането на получените в резултат на секюритизацията ценни книжа, включително проверка на това дали оповестените по отношение на базисните експозиции данни са точни.

3.   Преди определянето на цената на секюритизацията инициаторът или спонсорът предоставя на потенциалните инвеститори модел на паричните потоци на пасивите, който точно представя договорната връзка между базисните експозиции и плащанията между инициатора, спонсора, инвеститорите, други трети страни и ДСЦС; след определянето на цената предоставя такъв модел на инвеститорите на текуща основа, а на потенциалните инвеститори — при поискване.

4.   В случай на секюритизация, при която базисните експозиции са жилищни заеми или заеми за покупка или лизинг на автомобил, инициаторът и спонсорът публикуват наличната информация, свързана с екологичните показатели на активите, финансирани с тези жилищни заеми или заеми за покупка или лизинг на автомобил, като част от информацията, която се оповестява съгласно член 7, параграф 1, първа алинея, буква а).

5.   Инициаторът и спонсорът са отговорни за спазването на изискванията по член 7. Информацията, която се изисква съгласно член 7, параграф 1, първа алинея, буква а), се предоставя на потенциалните инвеститори преди определянето на цената при поискване от тяхна страна. Информацията, която се изисква съгласно член 7, параграф 1, първа алинея, букви б) — г), се предоставя преди определянето на цената най-малко в проектен или първоначален вид. Окончателната документация се предоставя на инвеститорите най-късно 15 дни след приключване на сделката.

РАЗДЕЛ 2

Изисквания за опростена, прозрачна и стандартизирана секюритизация на ОАТЦК

Член 23

Опростена, прозрачна и стандартизирана секюритизация на ОАТЦК

1.   Сделка с ОАТЦК се счита за ОПС, когато отговаря на изискванията на ниво сделка, установени в член 24.

2.   Програма за ОАТЦК се счита за ОПС, когато отговаря на изискванията установени в член 26 и спонсорът на програмата за ОАТЦК отговаря на изискванията установени в член 25.

За целите на настоящия раздел „продавач“ означава „инициатор“ или „първоначален кредитор“.

3.   До 18 октомври 2018 г. ЕБО, в тясно сътрудничество с ЕОЦКП и ЕОЗППО, приема в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 насоки и препоръки относно хармонизираното тълкуване и прилагане на изискванията, установени в членове 24 и 26 от настоящия регламент.

Член 24

Изисквания на ниво сделка

1.   Собствеността върху базисните експозиции се придобива от ДСЦС чрез действителна продажба или прехвърляне на права или прехвърляне със същите правни последици по начин, който позволява принудително изпълнение срещу продавача или всяка друга трета страна. По отношение на прехвърлянето на собствеността към ДСЦС не се прилагат строги разпоредби за възстановяване в случай на неплатежоспособност на продавача.

2.   За целите на параграф 1 всички посочени по-долу разпоредби представляват строги разпоредби за възстановяване:

а)	разпоредби, които позволяват на синдика на продавача да обяви продажбата на базисните експозиции за недействителна единствено въз основа на това, че е извършена в рамките на определен период преди обявяването на неплатежоспособността на продавача;

б)	разпоредби, съгласно които ДСЦС може да предотврати обявяването на недействителност по буква а) единствено ако може да докаже, че не е разполагало с информация за неплатежоспособността на продавача към момента на продажбата.

3.   За целите на параграф 1 разпоредбите за възстановяване в националното право относно несъстоятелността, които позволяват на синдика или на съда да обявят продажбата на базисните експозиции за недействителна в случай на измама при прехвърлянето, несправедливо ощетяване на кредитори или прехвърляне за неправомерно облагодетелстване на определени кредитори спрямо други, не представляват строги разпоредби за възстановяване.

4.   Когато продавачът не е първоначалният кредитор, действителната продажба или прехвърляне на права или прехвърляне със същите правни последици на базисната експозиция към продавача, независимо дали тази действителна продажба или прехвърляне на права или прехвърляне със същите правни последици се извършва пряко или посредством една или повече междинни стъпки, отговарят на изискванията, посочени в параграфи 1 — 3.

5.   Когато прехвърлянето на базисните експозиции се извършва посредством прехвърляне на права и пълното прехвърляне става на по-късен етап след приключването на сделката, предпоставките за това пълно прехвърляне включват най-малко следните събития:

а)	сериозно влошаване на кредитния рейтинг на продавача;

б)	неплатежоспособност на продавача; и

в)	неотстранени нарушения на договорните задължения от страна на продавача, включително неизпълнение от страна на продавача.

6.   Продавачът предоставя декларации и гаранции, че, доколкото му е известно, включените в секюритизацията базисни експозиции не са обременени с тежести, нито по друг начин са в състояние, което може да се очаква да се отрази неблагоприятно на изпълнимостта на действителната продажба или прехвърляне на права или прехвърляне със същите правни последици.

7.   Прехвърлените от продавача на ДСЦС базисни експозиции или права върху базисни експозиции отговарят на предварително определени, ясни и документирани критерии за допустимост, които не дават възможност за активно управление на портфейл от тези експозиции въз основа на субективна преценка. За целите на настоящия параграф заместването на експозиции, които са в нарушение на декларациите и гаранциите, не се смята за активно управление на портфейл. Експозиции, прехвърлени на ДСЦС след приключване на сделката, трябва да отговарят на критериите за допустимост, приложени към първоначалните базисни експозиции.

8.   Базисните експозиции не включват никакви секюритизиращи позиции.

9.   Базисните експозиции се прехвърлят след избора на ДСЦС без ненужно забавяне и не включват към момента на избирането им експозиции в неизпълнение по смисъла на член 178, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 или експозиции към длъжник или гарант по обезценени кредити, който, доколкото е известно на инициатора или първоначалния кредитор:

а)

е бил обявен за неплатежоспособен или на чиито кредитори съдът е предоставил окончателно неподлежащо на обжалване право на принудително изпълнение или обезщетение за имуществени вреди в резултат на пропуснато плащане в рамките на три години преди датата на възникване или е преминал през процес на преструктуриране на дълга във връзка със своите необслужвани експозиции в рамките на три години преди датата на прехвърлянето на базисни експозиции или прехвърлянето на права върху тях на ДСЦС, освен ако: i) преструктурираната базисна експозиция не е представила нови просрочени задължения, считано от датата на преструктурирането, което трябва да е било извършено най-малко една година преди датата на прехвърлянето на базисните експозиции или на прехвърлянето на права върху тях към ДСЦС; и ii) информацията, предоставена от инициатора, спонсора и ДСЦС в съответствие с член 7, параграф 1, първа алинея, буква а) и буква д), подточка i), изрично указва дела на преструктурираните базисни експозиции, датата на преструктурирането и подробна информация за него, както и показателите след датата на преструктурирането;

б)	към момента на инициирането, когато е приложимо, е бил включен в публичен кредитен регистър на лицата с неблагоприятна кредитна история или, когато няма такъв публичен кредитен регистър, в друг кредитен регистър, който е на разположение на инициатора или първоначалния кредитор; или

в)	има присъдена кредитна оценка или кредитен профил, показващи, че рискът да не бъдат извършени договорни плащания е значително по-висок от този за сравними експозиции, държани от инициатора, които не са секюритизирани.

10.   Към момента на прехвърлянето на експозициите длъжниците са извършили поне едно плащане, освен в случай на револвиращи секюритизации, обезпечени с експозиции, погасими с еднократна вноска или имащи срок до падежа под една година, включително, но не само, месечни плащания по револвиращи кредити.

11.   Погасяването на задълженията към държателите на секюритизиращи позиции не е било структурирано така, че да зависи преимуществено от продажбата на активите, които обезпечават базисните експозиции. Това не е пречка тези активи впоследствие отново да бъдат използвани като обезпечение или рефинансирани.

По отношение на погасяването на задълженията към държателите на секюритизиращи позиции, чиито базисни експозиции са обезпечени с активи, стойността на които е гарантирана или напълно редуцирана чрез задължение за обратно изкупуване от продавача на обезпечаващите базисните експозиции активи или от друга трета страна, се счита, че погасяването не зависи от продажбата на активите, които обезпечават базисните експозиции.

12.   Произтичащите от секюритизацията лихвени и валутни рискове се редуцират по подходящ начин, а всички предприети за тази цел мерки се оповестяват. Освен с цел хеджиране на лихвения или валутния риск, ДСЦС не сключват договори за деривати и гарантират, че групата от базисни експозиции не включва деривати. Тези деривати се сключват и документират в съответствие с общоприетите стандарти в областта на международните финанси.

13.   В документацията по сделката се излагат по ясен и последователен начин определения, корективни мерки и действия, свързани с просрочие и неизпълнение на длъжниците, преструктуриране на дълга, опрощаване на дълга, предоговаряне, гратисни периоди, загуби, отписвания, събиране на вземания и други свързани с показателите на актива корективни мерки. В документацията по сделката ясно се посочват приоритетите на плащанията, събитията, които пораждат промяната на тези приоритети на плащанията, както и задължението за докладване на тези събития. Всяка промяна на приоритета на плащанията, която ще окаже съществено отрицателно въздействие върху погасяването на секюритизиращата позиция, се докладва на инвеститорите без ненужно забавяне.

14.   Преди определянето на цената инициаторът и спонсорът предоставят на потенциалните инвеститори данни за статични и динамични показатели за неизпълнението и загубите за минали периоди, като например данни за просрочени задължения и неизпълнение, които се отнасят за експозиции, които са по същество сходни на секюритизираните, както и източниците на данни и основанието за заявяване на сходство. Когато спонсорът няма достъп до тези данни, той получава от продавача достъп до данни на статична или динамична основа относно резултатите за минали периоди, като например данни за просрочени задължения и неизпълнение, които се отнасят за експозиции, които по същество са сходни на секюритизираните. Всички такива данни обхващат период, не по-кратък от пет години, с изключение на данните, свързани с търговски вземания и други краткосрочни вземания, за които миналият период не е по-кратък от три години.

15.   Сделките с ОАТЦК се обезпечават от група от базисни експозиции, които са хомогенни по отношение на вида на актива, като се вземат предвид конкретните характеристики, свързани с паричните потоци по тези различни видове активи, включително техните договорни характеристики, характеристики във връзка с кредитния риск и във връзка с предсрочното погасяване. Една група от базисни експозиции съдържа само един вид активи.

Групата от базисни експозиции има остатъчна среднопретеглена продължителност от не повече от една година, като никоя от базисните експозиции не е с остатъчен срок до падежа, повече от три години,

Чрез дерогация на втора алинея групите от сделки за заеми за покупка на автомобил, лизинг на автомобил и придобиване на оборудване на лизинг, които имат остатъчна среднопретеглена продължителност на експозицията от не повече от три и половина години, като никоя от базисните експозиции не е с остатъчен срок до падежа повече от шест години.

Базисните експозиции не включват заемите, обезпечени с ипотеки върху жилищни или търговски недвижими имоти, или изцяло гарантираните жилищни заеми, посочени в член 129, параграф 1, първа алинея, буква д) от Регламент (ЕС) № 575/2013. Базисните експозиции съдържат договорно обвързващи и подлежащи на принудително изпълнение задължения с пълно право на регресен иск спрямо длъжниците и с определени платежни потоци, свързани с наем, главница, лихви или с каквото и да е друго право на получаване на доход от активи, изискващи такива плащания. Базисните експозиции могат също така да генерират постъпления от продажбата на всякакви финансирани или отдадени на лизинг активи. Базисните експозиции не включват прехвърлими ценни книжа съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 44 от Директива 2014/65/ЕС, различни от корпоративни облигации, които не са допуснати за търгуване на място за търговия.

16.   Всички референтни лихвени плащания по активите и пасивите на сделка с ОАТЦК се основават на общоприложими пазарни лихвени проценти или общоприложими секторни проценти, отчитащи стойността на разходите, и не зависят от сложни формули или деривати. Референтните лихвени плащания по пасивите на сделка с ОАТЦК могат да се основават на лихви, отчитащи стойността на разходите за програмата за ОАТЦК.

17.   При неизпълнение от страна на продавача или след настъпване на предизвикващо предсрочно погасяване събитие:

а)

в ДСЦС не се блокират парични средства, надхвърлящи необходимото за осигуряване на оперативното функциониране на ДСЦС или за редовното извършване на плащания на инвеститорите в съответствие с договорните условия на секюритизацията, освен ако извънредни обстоятелства не налагат блокирането на средствата с цел тяхното използване, в най-добрия интерес на инвеститорите, за разходи с цел избягване влошаването на кредитното качество на базисните експозиции;

б)	основните постъпления от базисните експозиции се прехвърлят на инвеститорите, които държат секюритизираща позиция, чрез последователно погасяване на секюритизиращите позиции според техния ред; и

в)	нито една разпоредба не изисква автоматична ликвидация на базисните експозиции по пазарна стойност.

18.   Базисните експозиции се инициират в рамките на обичайната стопанска дейност на продавача съобразно стандарти за поемане на емисия, които са не по-малко строги от тези, които той прилага към момента на инициирането спрямо подобни експозиции, които не са секюритизирани. Стандартите за поемане на емисия, съгласно които се инициират базисните експозиции, както и всички техни съществени промени спрямо предходни стандарти за поемане на емисия, се оповестяват в пълна степен без ненужно забавяне на спонсора и другите страни, които пряко поемат експозиция по сделка с ОАТЦК. Продавачът притежава експертен опит в инициирането на експозиции от вид, подобен на секюритизираните.

19.   Когато сделка с ОАТЦК е револвираща секюритизация, документацията по сделката включва предпоставки за прекратяване на револвиращия период, в т.ч. най-малко следното:

а)	влошаване на кредитното качество на базисните експозиции до или под предварително определен праг; и

б)	възникване на свързано с неплатежоспособност събитие по отношение на продавача или обслужващото предприятие;

20.   В документацията по сделката ясно се посочват:

а)	договорните задължения, функции и отговорности на спонсора, обслужващото предприятие и попечителя, ако има такъв, и на другите доставчици на спомагателни услуги;

б)	процесите и отговорностите, които са необходими, за да се гарантира, че неизпълнение от страна на обслужващото предприятие или негова неплатежоспособност не води до прекратяване на обслужването;

в)	разпоредби, с които се гарантира замяната на контрагенти по деривати и обслужващата сметката банка в случай на неизпълнение от тяхна страна, неплатежоспособност и други конкретни събития, когато е приложимо и.

г)	изпълнението на изисквания по член 25, параграф 3 от страна на спонсора.

21.   ЕБО, в тясно сътрудничество с ЕОЦКП и ЕОЗППО, разработва проекти на регулаторни технически стандарти за допълнително определяне на базисните експозиции по параграф 15, които се считат за хомогенни.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 18 юли 2018 г.

На Комисията се предоставя правомощието да допълва настоящия регламент чрез приемане на посочените в настоящия параграф регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10 — 14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 25

Спонсор на програма за ОАТЦК

1.   Спонсорът на програмата за ОАТЦК е кредитна институция, подлежаща на надзор съгласно Директива 2013/36/ЕС.

2.   Спонсорът на програмата за ОАТЦК е доставчик на ликвидно улеснение и предоставя подкрепа по отношение на всички секюритизиращи позиции на ниво програма за ОАТЦК, като чрез тази подкрепа покрива всички кредитни рискове и ликвидни рискове, всички съществени рискове от разсейване на секюритизираните експозиции, както и всички други разходи по сделката и разходи на ниво програма, ако е необходимо за гарантиране на пълното изплащане на инвеститора на всички суми по ОАТЦК с такава подкрепа. Спонсорът предоставя на инвеститорите описание на подкрепата на ниво сделка, включително описание на осигурените ликвидни улеснения.

3.   Преди да може да спонсорира ОПС програма за ОАТЦК, кредитната институция доказва на компетентния орган, че ролята ѝ съгласно параграф 2 не застрашава нейната платежоспособност и ликвидност, дори при крайни сътресения на пазара.

Изискването, посочено в първа алинея, се счита за изпълнено, когато компетентният орган е установил въз основа на прегледа и оценката, посочени в член 97, параграф 3 от Директива 2013/36/ЕС, че прилаганите от кредитната институция правила, стратегии, процеси и механизми, както и собственият ѝ капитал и ликвидността ѝ гарантират добро управление и покритие на рисковете, на които е изложена.

4.   Спонсорът извършва собствена надлежна проверка и се уверява в спазването на изискванията по член 5, параграфи 1 и 3 от настоящия регламент, както е приложимо. Освен това той се уверява, че продавачът разполага със способност за обслужване и процедури за събиране на вземанията, които отговарят на изискванията, посочени в член 265, параграф 2, букви з) — п) от Регламент (ЕС) № 575/2013 или на равностойни на тях изисквания в трети държави.

5.   Продавачът — на ниво сделка, или спонсорът — на ниво програма за ОАТЦК, изпълнява изискването за запазване на риска, посочено в член 6.

6.   Спонсорът отговаря за съответствието с изискванията по член 7 на ниво програма за ОАТЦК и за предоставянето на потенциалните инвеститори преди определянето на цената при поискване от тяхна страна:

а)	на обобщената информация, изисквана съгласно член 7, параграф 1, първа алинея, буква а); и

б)	на информацията, изисквана съгласно член 7, параграф 1, първа алинея, букви б) — д), най-малко в проектен или първоначален вид.

7.   В случай че спонсорът не поднови поетия ангажимент за финансиране на ликвидното улеснение преди изтичането на срока му, ликвидното улеснение се усвоява и ценните книжа с настъпващ падеж се погасяват.

Член 26

Изисквания на ниво програма

1.   Всички сделки с ОАТЦК в рамките на програма за ОАТЦК отговарят на изискванията по член 24, параграфи 1 — 8 и 12 — 20.

Най-много 5 % от общата сума на базисните експозиции за сделките с ОАТЦК и които са финансирани от програмата за ОАТЦК могат временно да не отговарят на изискванията по член 24, параграфи 9, 10 и 11, без да се засяга статутът на ОПС на програмата за ОАТЦК.

За целите на втора алинея от настоящия параграф извадка от базисните експозиции редовно се подлага на външна проверка на съответствието от подходяща и независима страна.

2.   Остатъчната среднопретеглена продължителност на базисните експозиции в рамките на програма за ОАТЦК е не повече от две години.

3.   Програмата за ОАТЦК е напълно обезпечена от спонсор в съответствие с член 25, параграф 2.

4.   Програмата за ОАТЦК не съдържа пресекюритизация, а кредитното подобрение не създава второ ниво траншове на ниво програма.

5.   Ценните книжа, емитирани по програма за ОАТЦК, не включват опции за покупка, клаузи за продължаване или други клаузи, които оказват въздействие върху крайния им падеж, когато тези клаузи или опции могат да бъдат упражнявани по преценка на продавача, спонсора или ДСЦС.

6.   Лихвените и валутните рискове, възникващи на ниво програма за ОАТЦК, се редуцират по подходящ начин и всички предприети за тази цел мерки се оповестяват. Освен с цел хеджиране на лихвения или валутния риск, ДСЦС не сключват договори за деривати и правят необходимото групата от базисни експозиции да не включва деривати. Тези деривати се сключват и документират в съответствие с общоприетите стандарти в областта на международните финанси.

7.   В свързаната с програмата за ОАТЦК документация ясно се определя следното:

а)	отговорностите на попечителя и на другите субекти с доверителни задължения, ако има такива, към инвеститорите;

б)	договорните задължения, функции и отговорности на спонсора, който има експертен опит в сключването на договори за кредит, на попечителя, ако има такъв, и на другите доставчици на спомагателни услуги;

в)	процесите и отговорностите, които са необходими, за да се гарантира, че неизпълнение от страна на обслужващото предприятие или негова неплатежоспособност не води до прекратяване на обслужването;

г)	разпоредбите за замяната на контрагенти по деривати и обслужващата сметката банка на ниво програма за ОАТЦК в случай на неизпълнение от тяхна страна, неплатежоспособност и други конкретни събития, когато ликвидното улеснение не покрива такива събития;

д)	при настъпване на конкретни събития, неизпълнение от страна на спонсора или негова неплатежоспособност се предвиждат коригиращи мерки за постигане, според случая, на обезпечаване на поетия ангажимент за финансиране или замяна на доставчика на ликвидното улеснение; и

е)	ликвидното улеснение се усвоява и ценните книжа с настъпващ падеж се погасяват, в случай че спонсорът не поднови поетия ангажимент за финансиране на ликвидното улеснение преди изтичането на срока му.

8.   Обслужващото предприятие има експертен опит в обслужването на експозиции, подобни на секюритизираните, и разполага с добре документирани политики, процедури и контролни механизми за управление на риска, свързани с обслужването на експозиции.

РАЗДЕЛ 3

Уведомление за ОПС секюритизация

Член 27

Изисквания относно уведомлението за ОПС секюритизация

1.   Инициаторите и спонсорите уведомяват съвместно ЕОЦКП посредством посочения в параграф 7 от настоящия член образец, когато секюритизацията отговаря на изискванията на членове 19 — 22 или членове 23 — 26 („уведомление за ОПС секюритизация“). По отношение на програма за ОАТЦК единствено спонсорът отговаря за уведомлението за тази програма, а в рамките на програмата — за съответствието на сделките с обезпечени с активи търговски ценни книжа с разпоредбите на член 24.

Уведомлението за ОПС секюритизация включва обяснение от страна на инициатора и спонсора за начина, по който е постигнато съответствие с всеки от критериите за ОПС, посочени в членове 20 — 22 или членове 24 — 26.

ЕОЦКП публикува уведомлението за ОПС секюритизация на своята официална интернет страница в съответствие с параграф 5. Инициаторите и спонсорите на секюритизацията уведомяват своите компетентни органи относно уведомлението за ОПС секюритизация и определят един субект измежду тях, който да изпълнява функциите на първо звено за контакт за инвеститорите и компетентните органи.

2.   Инициаторът, спонсорът или ДСЦС могат да използват услугите на трета страна, оправомощена съгласно член 28 да извършва проверка дали секюритизацията отговаря на изискванията на членове 19 — 22 или членове 23 — 26. Използването на такива услуги обаче при никакви обстоятелства не засяга отговорността на инициатора, спонсора или ДСЦС по отношение на техните правни задължения съгласно настоящия регламент. Използването на такива услуги не засяга задълженията, наложени на институционални инвеститори, както е посочено в член 5.

Когато инициаторът, спонсорът или ДСЦС използват услугите на трета страна, оправомощена съгласно член 28 да извърши оценка дали секюритизацията отговаря на изискванията на членове 19 — 22 или членове 23 — 26, уведомлението за ОПС секюритизация включва декларация, че тази оправомощена трета страна е потвърдила спазването на критериите за ОПС. Уведомлението включва наименованието на оправомощената трета страна, нейното място на установяване и наименованието на компетентния орган, който я е оправомощил.

3.   Когато инициаторът или първоначалният кредитор не са кредитна институция или инвестиционен посредник, както са определени в член 4, параграф 1, точки 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013, установени в Съюза, уведомлението съгласно параграф 1 от настоящия член е придружено от следното:

а)

потвърждение от инициатора или първоначалния кредитор, че той отпуска своите кредити въз основа на разумни и точно определени критерии и ясно установени процедури за одобряване, изменяне, подновяване и финансиране на кредитите и че разполага с ефективни системи за прилагане на тези процедури в съответствие с член 9 от настоящия регламент; и

б)	декларация на инициатора или първоначалния кредитор за това дали посоченото в буква а) отпускане на кредити е обект на надзор.

4.   Инициаторът и спонсорът незабавно уведомяват ЕОЦКП и информират своя компетентен орган, когато дадена секюритизация вече не отговаря на изискванията по членове 19 — 22 или по членове 23 — 26.

5.   На своята официална интернет страница ЕОЦКП поддържа списък на всички секюритизации, за които инициаторите и спонсорите са изпратили уведомление до ЕОЦКП, че секюритизацията отговаря на изискванията по членове 19 — 22 или членове 23 — 26. ЕОЦКП незабавно добавя към посочения списък всяка секюритизация, за която е изпратено такова уведомление и актуализира този списък, когато секюритизациите вече не се считат за ОПС секюритизации вследствие на решение на компетентните органи или уведомление от инициатора или спонсора. Когато компетентният орган е наложил административни санкции в съответствие с член 32, той незабавно уведомява ЕОЦКП за това. ЕОЦКП незабавно отбелязва в списъка, че даден компетентен орган е наложил административни санкции по отношение на съответната секюритизация.

6.   ЕОЦКП, в тясно сътрудничество с ЕБО и ЕОЗППО, разработва проекти на регулаторни технически стандарти за уточняване на информацията, която инициаторът, спонсорът и ДСЦС са длъжни да предоставят, за да изпълнят задълженията, посочени в параграф 1.

ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 18 юли 2018 г.

На Комисията се предоставя правомощието да допълва настоящия регламент чрез приемане на посочените в настоящия параграф регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10 — 14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

7.   С цел да се осигурят еднакви условия за прилагането на настоящия регламент ЕОЦКП, в тясно сътрудничество с ЕБО и ЕОЗППО, разработва проекти на технически стандарти за изпълнение за установяване на образците, които да се използват за предоставяне на информацията по параграф 6.

ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение до 18 юли 2018 г.

На Комисията се предоставя правомощието да приема посочените в настоящия параграф технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

Член 28

Трета страна, проверяваща съответствието с изискванията за ОПС

1.   Трета страна, посочена в член 27, параграф 2, се оправомощава от компетентния орган да оценява съответствието на секюритизациите с критериите за ОПС, предвидени в членове 19 — 22 или членове 23 — 26. Компетентният орган предоставя такова правомощие, ако са изпълнени следните условия:

а)	третата страна начислява на инициаторите, спонсорите или ДСЦС, участващи в оценяваните от третата страна секюритизации, единствено недискриминационни и основани на разходите такси, без да диференцира таксите в зависимост от резултатите от своята оценка или във връзка с тях;

б)

третата страна не е нито регулирано образувание съгласно определението в член 2, точка 4 от Директива 2002/87/ЕО, нито агенция за кредитен рейтинг съгласно определението в член 3, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 1060/2009, и изпълнението на другите дейности на третата страна не компрометира независимостта или добросъвестността на нейната оценка;

в)	третата страна не предоставя под никаква форма консултация, одит или подобна услуга на инициатора, спонсора или ДСЦС, който участва в оценяваните от третата страна секюритизации;

г)	членовете на управителния орган на третата страна притежават професионална квалификация, знания и опит, които са адекватни на изпълняваната от третата страна задача, и имат добра репутация и са почтени;

д)	управителният орган на третата страна включва поне една трета, но не по-малко от двама независими директори;

е)

третата страна взема всички необходими мерки, за да гарантира, че проверката на съответствието с изискванията за ОПС не се влияе от никакви съществуващи или потенциални конфликти на интереси или бизнес отношения, свързани с третата страна, нейните акционери или членове, управители, служители или всяко друго физическо лице, чиито услуги са на разположение или под контрола на третата страна. За тази цел третата страна установява, поддържа, налага и документира ефективна система за вътрешен контрол, която определя прилагането на политики и процедури за откриване и предотвратяване на евентуални конфликти на интереси. Потенциалните или съществуващи конфликти на интереси, които са били открити, се премахват или смекчават и се оповестяват без забавяне. Третата страна установява, поддържа, прилага и документира подходящи процедури и процеси за гарантиране на независимостта на оценката за съответствие с изискванията за ОПС. Третата страна периодично следи и преразглежда тези политики и процедури, за да оцени ефективността им и да прецени дали е необходимо да ги актуализира; както и

ж)	третата страна може да докаже, че разполага с подходящи оперативни гаранции и вътрешни процедури, които ѝ позволяват да оцени съответствието с изискванията за ОПС.

Компетентният орган отнема правомощието, когато прецени, че третата страна има съществени несъответствия с първа алинея.

2.   Третата страна, оправомощена в съответствие с параграф 1, уведомява без забавяне своя компетентен орган за всички съществени промени в информацията, предоставена съгласно посочения параграф, или за всички други промени, за които може основателно да се смята, че засягат оценката на нейния компетентен орган.

3.   Компетентният орган може да начислява основани на разходите такси на третата страна, посочена в параграф 1, с цел да се покрият необходимите разходи, свързани с оценката на заявленията за оправомощаване и с последващия мониторинг на съответствието с условията, посочени в параграф 1.

4.   ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти, с които се уточнява информацията, която се предоставя на компетентните органи в заявленията за оправомощаване на трета страна в съответствие с параграф 1.

ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 18 юли 2018 г.

На Комисията се предоставя правомощието да допълва настоящия регламент чрез приемане посочените в настоящия параграф регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10 — 14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

ГЛАВА 5

НАДЗОР

Член 29

Определяне на компетентните органи

1.   Спазването на задълженията, посочени в член 5 от настоящия регламент, е под надзора на следните компетентни органи в съответствие с правомощията, предоставени със съответните правни актове:

а)	при застрахователните и презастрахователните предприятия — компетентният орган, определен в съответствие с член 13, точка 10 от Директива 2009/138/ЕО;

б)	при лицата, управляващи алтернативен инвестиционен фонд — отговорният компетентен орган, определен в съответствие с член 44 от Директива 2011/61/ЕС;

в)	при ПКИПЦК и управляващите дружества на ПКИПЦК — компетентният орган, определен в съответствие с член 97 от Директива 2009/65/ЕО;

г)	при институциите за професионално пенсионно осигуряване — компетентният орган, определен в съответствие с член 6, буква ж) от Директива 2003/41/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (33);

д)	при кредитните институции или инвестиционните посредници — компетентният орган, определен в съответствие с член 4 от Директива 2013/36/ЕС, включително ЕЦБ по отношение на специфичните задачи, които са ѝ възложени с Регламент (ЕС) № 1024/2013.

2.   Компетентните органи, отговорни за надзора на спонсорите в съответствие с член 4 от Директива 2013/36/ЕС, включително ЕЦБ по отношение на специфичните задачи, които са ѝ възложени с Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета, упражняват надзор за спазването от страна на спонсорите на задълженията, посочени в членове 6, 7, 8 и 9 от настоящия регламент.

3.   Когато инициаторите, първоначални кредитори и ДСЦС са поднадзорни субекти в съответствие с Директиви 2003/41/ЕО, 2009/138/ЕО, 2009/65/ЕО, 2011/61/ЕС и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1024/2013, съответните компетентни органи, определени в съответствие с посочените актове, включително ЕЦБ по отношение на специфичните задачи, които са ѝ възложени с Регламент (ЕС) № 1024/2013, упражняват надзор за спазването на задълженията, посочени в членове 6, 7, 8 и 9 от настоящия регламент.

4.   За инициаторите, първоначалните кредитори и ДСЦС, които са установени в Съюза и не попадат в обхвата на посочените в параграф 3 законодателни актове на Съюза, държавите членки определят един или повече компетентни органи, които да упражняват надзор за спазването на задълженията, посочени в членове 6, 7, 8 и и 9. Държавите членки информират Комисията и ЕОЦКП за определените съгласно настоящия параграф компетентни органи до 1 януари 2019 г. Това задължение не се прилага по отношение на субекти, които само извършват продажба на експозиции по програма за ОАТЦК или по друга секюритизационна сделка или схема и не инициират активно експозиции с основна цел редовната им секюритизация.

5.   Държавите членки определят един или повече компетентни органи, които да упражняват надзор за спазването на членове 18 — 27 от инициаторите, спонсорите и ДСЦС и за спазването на член 28 от третите страни. Държавите членки информират Комисията и ЕОЦКП за определените съгласно настоящия параграф компетентни органи до 18 януари 2019 г.

6.   Параграф 5 от настоящия член не се прилага по отношение на субекти, които само извършват продажба на експозиции по програма за ОАТЦК или по друга секюритизационна сделка или схема и не инициират активно експозиции с основна цел редовната им секюритизация. В такъв случай инициаторът или спонсорът проверява дали тези субекти изпълняват съответните задължения, посочени в членове 18 — 27.

7.   ЕОЦКП осигурява последователното прилагане и изпълнение на задълженията, посочени в членове 18 — 27 от настоящия регламент, в съответствие със задачите и правомощията, предвидени в Регламент (ЕС) № 1095/2010. ЕОЦКП наблюдава пазара на секюритизации в Съюза в съответствие с член 39 от Регламент (ЕС) № 600/2014 на Европейския парламент и на Съвета (34) и прилага, когато е уместно, правомощията си за временна намеса в съответствие с член 40 от Регламент (ЕС) № 600/2014.

8.   ЕОЦКП публикува на своята интернет страница списък на посочените в настоящия член компетентни органи и редовно го актуализира.

Член 30

Правомощия на компетентните органи

1.   Всяка държава членка осигурява на компетентния орган, определен в съответствие с член 29, параграфи 1 — 5, надзорните правомощия и правомощията за разследване и за налагане на санкции, необходими за изпълнение на задълженията му по настоящия регламент.

2.   Компетентният орган извършва редовен преглед на правилата, процесите и механизмите, които инициаторите, спонсорите, ДСЦС и първоначалните кредитори са въвели с цел спазване на изискванията на настоящия регламент.

Прегледът, посочен в първа алинея, включва:

а)	процесите и механизмите за правилно измерване и запазване на постоянен значим нетен икономически интерес, събирането и своевременното оповестяване на цялата информация, която трябва да се предостави в съответствие с член 7, както и критериите за предоставяне на кредити в съответствие с член 9;

б)	за ОПС секюритизации, които не са секюритизации по програма за ОАТЦК: процедурите и механизмите за гарантиране на спазването на член 20, параграфи 7 — 12, член 21, параграф 7 и член 22; и

в)	за ОПС секюритизации, които са секюритизации по програма за ОАТЦК: процедурите и механизмите, с които по отношение на сделки с ОАТЦК се гарантира спазването на член 24, а по отношение на програми за ОАТЦК — спазването на член 26, параграфи 7 и 8.

3.   Компетентните органи изискват произтичащите от секюритизационните сделки рискове, включително свързаните с репутацията, да се оценяват и преодоляват чрез подходящи политики и процедури на инициаторите, спонсорите, ДСЦС и първоначалните кредитори.

4.   Компетентният орган наблюдава, по целесъобразност, специфичното въздействие от участието на пазара на секюритизации върху стабилността на финансовата институция, която изпълнява ролята на първоначален кредитор, инициатор, спонсор или инвеститор, като част от функциите си по пруденциалния надзор в областта на секюритизацията, като взема предвид, без да се засяга по-строгата секторна нормативна уредба:

а)	размера на капиталовите буфери;

б)	размера на ликвидните буфери; и

в)	ликвидния риск за инвеститорите вследствие на несъответствие на падежите между тяхното финансиране и инвестиции.

В случаите, когато компетентният орган установи съществен риск за финансовата стабилност на финансова институция или на финансовата система като цяло, независимо от задълженията си по член 36, той предприема действия за редуциране на тези рискове и докладва своите констатации на определения орган, компетентен за инструментите за макропруденциален надзор съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013, и на ЕССР.

5.   Компетентният орган следи за всякакво евентуално заобикаляне на задълженията, предвидени в член 6, параграф 2, и гарантира, че са приложени санкции в съответствие с членове 32 и 33.

Член 31

Макропруденциален надзор върху пазара на секюритизации

1.   В рамките на своя мандат ЕССР отговаря за извършването на макропруденциален надзор върху пазара на секюритизации в Съюза.

2.   ЕССР непрекъснато следи развитието на пазарите на секюритизации с цел да допринася за предотвратяване или редуциране на системните рискове за финансовата стабилност в Съюза, произтичащи от промени във финансовата система, като взема предвид макроикономическите тенденции, така че да бъдат избегнати периоди на мащабни финансови сътресения. Когато ЕССР сметне това за необходимо, или поне веднъж на 3 години, с цел да се посочат рисковете за финансовата стабилност, ЕССР, в сътрудничество с ЕБО, публикува доклад относно последиците за финансовата стабилност, свързани с пазара на секюритизации. Ако са установени съществени рискове, ЕССР отправя предупреждения и, когато е целесъобразно, издава препоръки до Комисията, ЕНО и държавите членки за коригиращи действия в отговор на тези рискове съгласно член 16 от Регламент (ЕС) № 1092/2010, включително относно целесъобразността от изменение на равнищата на запазване на риска или от предприемане на други макропруденциални мерки. Комисията, ЕНО и държавите членки, в съответствие с член 17 от Регламент (ЕС) № 1092/2010, съобщават на ЕССР, Европейския парламент и Съвета действията, предприети в отговор на препоръката, и представят подходяща обосновка за всеки случай на бездействие в срок от три месеца от датата на изпращане на препоръката до адресатите.

Член 32

Административни санкции и коригиращи мерки

1.   Без да се засяга правото на държавите членки да предвиждат и налагат наказателноправни санкции в съответствие с член 34, държавите членки определят правила за установяване на подходящи административни санкции, в случай на небрежност или умишлено нарушение, и коригиращи мерки, приложими най-малко в случаите, когато:

а)	инициатор, спонсор или първоначален кредитор не е спазил изискванията, посочени в член 6;

б)	инициатор, спонсор или ДСЦС не е спазил изискванията, посочени в член 7;

в)	инициатор, спонсор или първоначален кредитор не е изпълнил критериите, посочени в член 9;

г)	инициатор, спонсор или ДСЦС не е спазил изискванията, посочени в член 18;

д)	секюритизацията е определена за ОПС секюритизация и инициатор, спонсор или ДСЦС на тази секюритизация не е спазил изискванията, посочени в членове 19 — 22 или членове 23 — 26;

е)	инициатор или спонсор направи подвеждащо уведомление по член 27, параграф 1;

ж)	инициатор или спонсор не е спазил изискванията, посочени в член 27, параграф 4; или

з)	третата страна, оправомощена в съответствие с член 28, не е уведомила за съществени промени в информацията, предоставена съгласно член 28, параграф 1, или за всякакви други промени, за които може основателно да се смята, че засягат оценката на нейния компетентен орган.

Държавите членки гарантират също така, че административните санкции и/или коригиращите мерки се прилагат ефективно.

Тези санкции и мерки са ефективни, пропорционални и възпиращи.

2.   Държавите членки предоставят на компетентните органи правомощието да налагат най-малко следните санкции и мерки в случай на нарушенията, посочени в параграф 1:

а)	публично изявление, в което се посочва физическото или юридическото лице и естеството на нарушението в съответствие с член 37;

б)	разпореждане, с което от физическото или юридическото лице се изисква да преустанови това поведение и да не извършва повторно нарушение;

в)	временна забрана за член на управителния орган на инициатора, спонсора или ДСЦС или за всяко друго физическо лице, за което се смята, че носи отговорност за нарушението, да упражнява управленски функции в такива предприятия;

г)	в случай на нарушение, посочено в параграф 1, първа алинея, буква д) или буква е) от настоящия член — временна забрана инициаторът и спонсорът да уведомяват съгласно член 27, параграф 1, че дадена секюритизация отговаря на изискванията, посочени в членове 19 — 22 или членове 23 — 26;

д)	за физически лица — максимални имуществени административни санкции най-малко в размер на 5 000 000 EUR или — в държавите членки, чиято парична единица не е еврото — равностойна сума в националната парична единица към 17 януари 2018 г.;

е)

за юридически лица — максимални имуществени административни санкции най-малко в размер на 5 000 000 EUR или — в държавите членки, чиято парична единица не е еврото — равностойна сума в националната парична единица към 17 януари 2018 г., или в размер до 10 % от общия годишен нетен оборот на юридическото лице, посочен в последните налични счетоводни отчети, одобрени от управителния орган; когато юридическото лице е предприятие майка или дъщерно предприятие на предприятие майка, задължено да изготвя консолидирани финансови отчети в съответствие с Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (35), приложимият общ годишен оборот е общият нетен годишен оборот или съответстващият вид приходи в съответствие с приложимите законодателни актове относно счетоводството, посочени в последните налични консолидирани отчети, одобрени от управителния орган на предприятието майка, което ръководи останалите предприятия;

ж)	максимални имуществени административни санкции най-малко в двойния размер на ползата, извлечена вследствие на нарушението, когато размерът на тази полза може да бъде определен, дори този размер да надхвърля максималните суми по букви д) и е);

з)	в случай на нарушение, посочено в параграф 1, първа алинея, буква з) от настоящия член — временно отнемане на правомощието, посочено в член 28, на трета страна, оправомощена да проверява съответствието на дадена секюритизация с членове 19 — 22 или членове 23 — 26.

3.   Когато разпоредбите по параграф 1 се прилагат по отношение на юридически лица, държавите членки предоставят на компетентните органи правомощието да прилагат посочените в параграф 2 административни санкции и коригиращи мерки, при спазване на определените в националното право условия, спрямо членовете на управителния орган и други физически лица, които съгласно националното право носят отговорност за нарушението.

4.   Държавите членки гарантират, че всяко решение за налагане на посочените в параграф 2 административни санкции или коригиращи мерки е надлежно мотивирано и може да бъде обжалвано.

Член 33

Упражняване на правомощието за налагане на административни санкции и коригиращи мерки

1.   Компетентните органи упражняват правомощията за налагане на административни санкции и коригиращи мерки, посочени в член 32, в съответствие със своите национални правни рамки, според случая:

а)

пряко;

б)	в сътрудничество с други органи;

в)	на своя отговорност, като делегират правомощия на други органи;

г)	чрез отнасяне на въпроса пред компетентните съдебни органи.

2.   При определяне на вида и размера на административните санкции или коригиращите мерки, налагани в съответствие с член 32, компетентните органи вземат предвид до каква степен нарушението е умишлено или произтича от небрежност, както и всички други относими обстоятелства, включително, според случая:

а)	съществеността, тежестта и продължителността на нарушението;

б)	степента на отговорност на физическото или юридическото лице, което е отговорно за нарушението;

в)	финансовите възможности на отговорното физическо или юридическо лице;

г)	размера на реализираната печалба или избегнатата загуба от отговорното физическо или юридическо лице, доколкото той може да бъде определен;

д)	загубите, претърпени от трети страни в резултат на нарушението, доколкото могат да бъдат определени;

е)	степента на съдействие, която отговорното физическо или юридическо лице оказва на компетентния орган, без да се засяга необходимостта за осигуряване на принудително възстановяване от това лице на реализираните печалби или избегнатите загуби;

ж)	предходни нарушения на отговорното физическо или юридическо лице.

Член 34

Наказателноправни санкции

1.   Държавите членки могат да решат да не установяват правила за административни санкции или коригиращи мерки за нарушения, за които са предвидени наказателноправни санкции съгласно тяхното национално право.

2.   Когато държавите членки са избрали в съответствие с параграф 1 от настоящия член да предвидят наказателноправни санкции за нарушенията, посочени в член 32, параграф 1, те правят необходимото за въвеждането на подходящи мерки, така че компетентните органи да разполагат с всички необходими правомощия за осъществяване на връзка със съдебните органи, органите за наказателно преследване или органите на наказателното правосъдие в рамките на тяхната юрисдикция с оглед получаването на конкретни сведения за наказателни разследвания или производства, предприети в резултат на посочените в член 32, параграф 1 нарушения, и предоставянето на тези сведения на други компетентни органи, както и на ЕОЦКП, ЕБО и ЕОЗППО в изпълнение на тяхното задължение за сътрудничество за целите на настоящия регламент.

Член 35

Задължения за уведомяване

Държавите членки уведомяват Комисията, ЕОЦКП, ЕБО и ЕОЗППО относно законовите, подзаконовите и административните разпоредби за прилагане на настоящата глава, включително относно всички приложими наказателноправни разпоредби, до 18 януари 2019 г. Държавите членки своевременно уведомяват Комисията, ЕОЦКП, ЕБО и ЕОЗППО за всякакви последващи изменения на тези разпоредби.

Член 36

Сътрудничество между компетентните органи и ЕНО

1.   Компетентните органи, посочени в член 29, и ЕОЦКП, ЕБО и ЕОЗППО си сътрудничат тясно и обменят информация, за да изпълняват задълженията си съгласно членове 30 — 34.

2.   Компетентните органи координират тясно надзорните си дейности, за да установяват и отстраняват нарушения на настоящия регламент, разработват и насърчават добри практики, улесняват сътрудничеството, стимулират последователност при тълкуването и предоставят валидни за различните юрисдикции оценки в случай на несъгласие.

3.   Към съвместния комитет на европейските надзорни органи се създава специален комитет по секюритизацията, в чиито рамки компетентните органи осъществяват тясно сътрудничество за изпълнение на задълженията си съгласно членове 30 — 34.

4.   Когато компетентен орган установи или има основание да смята, че е извършено нарушение на едно или повече от изискванията съгласно членове 6 — 27, той информира достатъчно подробно за своите констатации компетентния орган на субекта или субектите, заподозрени в извършване на нарушението. Съответните компетентни органи координират тясно надзорните си дейности, за да се осигури последователност на взетите решения.

5.   Когато посоченото в параграф 4 от настоящия член нарушение се отнася по-специално до неточно или подвеждащо уведомление съгласно член 27, параграф 1, установилият посоченото нарушение компетентен орган незабавно уведомява за своите констатации компетентния орган на субекта, определен като първо звено за контакт съгласно член 27, параграф 1. Компетентният орган на субекта, определен като първо звено за контакт съгласно член 27, параграф 1, на свой ред информира ЕОЦКП, ЕБО и ЕОЗППО и следва процедурата, предвидена в параграф 6 от настоящия член.

6.   След получаване на посочената в параграф 4 информация компетентният орган на субекта, заподозрян в извършване на нарушението, в рамките на 15 работни дни предприема всички необходими действия за отстраняване на установеното нарушение и уведомява другите заинтересовани компетентни органи, по-специално тези на инициатора, спонсора и ДСЦС, както и компетентните органи на държателя на дадена секюритизираща позиция, когато са известни. Когато даден компетентен орган не е съгласен с друг компетентен орган във връзка с процедурата или съдържанието на неговото действие или бездействие, той своевременно уведомява всички останали заинтересовани компетентни органи за несъгласието си. Ако това разногласие не бъде разрешено в срок от три месеца от датата, на която са уведомени всички заинтересовани компетентни органи, въпросът се отнася до ЕОЦКП в съответствие с член 19, и, когато е приложимо, член 20 от Регламент (ЕС) № 1095/2010. Срокът за помиряване, посочен в член 19, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1095/2010, е един месец.

Когато заинтересованите компетентни органи не успеят да постигнат съгласие в помирителната фаза, посочена в първа алинея, ЕОЦКП взема решението съгласно член 19, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 в едномесечен срок. По време на процедурата, посочена в настоящия член, секюритизация, фигурираща в списъка, поддържан от ЕОЦКП съгласно член 27 от настоящия регламент, продължава да се счита за ОПС съгласно глава 4 от настоящия регламент и се оставя в този списък.

Когато заинтересованите компетентни органи са съгласни, че нарушението е свързано с неумишлено неспазване на член 18, те могат да решат да предоставят на инициатора, спонсора и ДСЦС срок до три месеца за отстраняване на установеното нарушение, считано от деня, в който инициаторът, спонсорът и ДСЦС са били информирани за нарушението от компетентния орган. По време на този срок секюритизациите, фигуриращи в списъка, поддържан от ЕОЦКП съгласно член 27, продължават да се считат за ОПС съгласно глава 4 и се оставят в този списък.

Когато един или повече от участващите компетентни органи е на мнение, че нарушението не е надлежно отстранено в рамките на срока, предвиден в трета алинея, се прилага първа алинея.

7.   Три години след датата на прилагане на настоящия регламент ЕОЦКП провежда партньорска проверка в съответствие с член 30 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 относно прилагането на критериите, установени в членове 19 — 26 от настоящия регламент.

8.   ЕОЦКП, в тясно сътрудничество с ЕБО и ЕОЗППО, разработва проекти на регулаторни технически стандарти с цел определяне на общото задължение за сътрудничество и информацията, която трябва да бъде обменяна в съответствие с параграф 1, както и задълженията за уведомяване по параграфи 4 и 5.

ЕОЦКП, в тясно сътрудничество с ЕБО и ЕОЗППО, представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 18 януари 2019 г.

На Комисията се предоставя правомощието да допълва настоящия регламент чрез приемане на посочените в настоящия параграф регулаторни технически стандарти в съответствие с процедурата, предвидена в членове 10 — 14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

Член 37

Публикуване на административните санкции

1.   Държавите членки гарантират, че компетентните органи своевременно публикуват на своите официални интернет страници най-малко всички решения за налагане на административна санкция, които не могат да бъдат обжалвани и които са издадени за нарушения на членове 6, 7, 9 или член 27, параграф 1, след като адресатът на санкцията е бил уведомен за решението.

2.   Посоченото в параграф 1 публикуване включва информация за вида и естеството на нарушението, за самоличността на отговорните лица и за наложените санкции.

3.   Когато на базата на извършена оценка за всеки конкретен случай компетентният орган счете за несъразмерно публикуването на идентификационните данни за юридическите лица или на самоличността и личните данни за физическите лица, или когато компетентният орган сметне, че публикуването застрашава стабилността на финансовите пазари или текущо наказателно разследване, или когато публикуването би нанесло, доколкото е възможно да се определи, несъразмерни вреди на съответното лице, държавите членки правят необходимото компетентните органи:

а)	да отложат публикуването на решението за налагане на административна санкция до момента, в който отпаднат основанията то да не бъде публикувано;

б)	да публикуват решението за налагане на административна санкция без разкриване на самоличността на адресата, в съответствие с националното право; или

в)

да не публикуват решението за налагане на административна санкция, в случай че посочените в букви а) и б) възможности се считат за недостатъчни, за да се гарантира: i) че стабилността на финансовите пазари не би била изложена на опасност; или ii) съразмерността на публикуването на такива решения по отношение на мерките, за които се смята, че са от незначителен характер.

4.   В случай че бъде взето решение за публикуване на санкция без разкриване на самоличността на адресата, публикуването на съответните данни може да бъде отложено. Когато компетентен орган публикува решение за налагане на административна санкция, срещу което е подадена жалба пред съответните съдебни органи, компетентните органи незабавно публикуват на своята официална интернет страница и тази информация, както и всяка последваща информация за резултата от това обжалване. Публикува се и всяко съдебно решение, с което се отменя решение за налагане на административна санкция.

5.   Компетентните органи правят необходимото публикуваната в съответствие с параграфи 1 — 4 информация да остане на тяхната официална интернет страница за срок от най-малко пет години след публикуването ѝ. Личните данни, които се съдържат в публикацията, се съхраняват на официалната интернет страница на компетентния орган само за необходимия срок в съответствие с приложимите правила за защита на данните.

6.   Компетентните органи информират ЕОЦКП за всички наложени административни санкции, включително, когато е уместно, за всяко обжалване във връзка с тях и резултата от него.

7.   ЕОЦКП поддържа централна база данни за съобщените му административни санкции. Тази база данни е достъпна само за ЕОЦКП, ЕБО, ЕОЗППО и компетентните органи и се актуализира въз основа на информацията, предоставена от компетентните органи в съответствие с параграф 6.

ГЛАВА 6

ИЗМЕНЕНИЯ

Член 38

Изменение на Директива 2009/65/ЕО

Член 50а от Директива 2009/65/ЕО се заменя със следното:

Член 39

Изменение на Директива 2009/138/ЕО

Директива 2009/138/ЕО се изменя, както следва:

(1)

В член 135 параграфи 2 и 3 се заменят със следното: „2.   Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 301а от настоящата директива за допълване на настоящата директива чрез определяне на обстоятелствата, при които може да бъде наложено пропорционално допълнително капиталово изискване, когато са нарушени изискванията по членове 5 или 6 от Регламент (ЕС) 2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета (*2), без да се засяга член 101, параграф 3 от настоящата директива. 3.   За да осигури последователно хармонизиране във връзка с параграф 2 от настоящия член, ЕОЗППО, съгласно условията на член 301б, разработва проекти на регулаторни технически стандарти с цел определяне на методиките за изчисляване на пропорционалното допълнително капиталово изискване в посочения параграф. На Комисията се предоставя правомощието да допълва настоящата директива чрез приемане на посочените в настоящия параграф регулаторни технически стандарти в съответствие с процедурата, предвидена в членове 10 — 14 от Регламент (ЕС) № 1094/2010.“ (*2)  Регламент (ЕС) 2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. за определяне на обща рамка за секюритизациите и за създаване на специфична рамка за опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации, както и за изменение на Директиви 2009/65/ЕО, 2009/138/ЕО, и 2011/61/ЕС, и Регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 347, 28.12.2017 г., стр. 35).“"

(2)	Член 308б, параграф 11 се заличава.

Член 40

Изменение на Регламент (ЕО) № 1060/2009

Регламент (ЕО) № 1060/2009 се изменя, както следва:

1)	В съображения 22 и 41, в член 8в и в приложение I, раздел Г, част II, точка 1 „структуриран финансов инструмент“ се заменя със „секюритизиращ инструмент“.

2)

В съображения 34 и 40, в член 8, параграф 4, член 8в, член 10, параграф 3 и член 39, параграф 4, както и в приложение I, раздел А, точка 2, пета алинея, в приложение I, раздел Б, точка 5, в приложение I, раздел Г, част II, заглавието и точка 2, в приложение III, част I, точки 8, 24 и 45, и в приложение III, част III, точка 8 „структурирани финансови инструменти“ се заменя със „секюритизиращи инструменти“.

3)	В член 1 втора алинея се заменя със следното: „В настоящия регламент се определят също така задълженията на емитентите и свързани с тях трети страни, установени в Съюза, във връзка със секюритизиращите инструменти.“

4)	В член 3, параграф 1, буква л) се заменя със следното: „л) „секюритизиращ инструмент“ означава финансов инструмент или други активи, получени в резултат на секюритизационна сделка или схема, посочени в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/2402 [регламент относно секюритизациите];“

5)	Член 8б се заличава.

6)	В член 4, параграф 3, буква б), в член 5, параграф 6, втора алинея, и в член 25а позоваването на член 8б се заличава.

Член 41

Изменение на Директива 2011/61/ЕС

Член 17 от Директива 2011/61/ЕС се заменя със следното:

Член 42

Изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012

Регламент (ЕС) № 648/2012 се изменя, както следва:

1)	В член 2 се добавят следните точки: „30) „покрита облигация“ означава облигация, която отговаря на изискванията по член 129 от Регламент (ЕС) № 575/2013.“ 31) „емитент на покрити облигации“ означава субект, който емитира покрита облигация или група от обезпечения на покрита облигация.“

2)

В член 4 се добавят следните параграфи: „5.   Параграф 1 от настоящия член не се прилага по отношение на договори за извънборсови деривати, които са сключени от емитенти на покрити облигации във връзка с покрита облигация, или от дружества със специална цел — секюритизация, във връзка със секюритизация по смисъла на Регламент (ЕС) 2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета (*4), при условие че: а) в случай на дружества със специална цел — секюритизация, съответното дружество емитира единствено секюритизации, които отговарят на изискванията на член 18 и на членове 19 — 22 или 23 — 26 и от Регламент(ЕС) 2017/2402 [регламента относно секюритизациите]; б) договорът за извънборсови деривати се използва само за хеджиране на лихвени или валутни несъответствия по покрита облигация или секюритизация; и в) договореностите по покритата облигация или секюритизацията адекватно редуцират кредитния риск от контрагента по отношение на договорите за извънборсови деривати, сключени от емитента на покрити облигации или от дружеството със специална цел — секюритизация, във връзка с покритата облигация или секюритизацията. 6.   За да се осигури последователното прилагане на настоящия член и като се отчита необходимостта от избягване на регулаторен арбитраж, ЕНО разработват проекти на регулаторни технически стандарти, с които се уточняват критерии за установяване на това кои договорености по покрити облигации или секюритизации адекватно редуцират кредитния риск от контрагента по смисъла на параграф 5. ЕНО представят на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 18 юли 2018 г. На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент чрез приемане на регулаторните технически стандарти, посочени в настоящия параграф, в съответствие с членове 10 — 14 от регламенти (ЕС) № 1093/2010, (ЕС) № 1094/2010 или (ЕС) № 1095/2010. (*4)  Регламент (ЕС) 2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. за определяне на обща рамка за секюритизациите и за създаване на специфична рамка за опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации, както и за изменение на Директиви 2009/65/ЕО, 2009/138/ЕО, и 2011/61/ЕС, и Регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 347, 28.12.2017 г., стр. 35).“"

3)

В член 11 параграф 15 се заменя със следното: „15.   За да се осигури последователното прилагане на настоящия член, ЕНО разработват общи проекти на регулаторни технически стандарти, в които се уточняват: а) процедурите за управление на риска, включително нивата и видовете обезпечения и споразумения за отделяне, необходими съгласно изискванията на параграф 3; б) процедурите, които контрагентите и съответните компетентни органи трябва да следват при прилагане на освобождаването съгласно параграфи 6 — 10; в) приложимите критерии, посочени в параграфи 5 — 10, включително по-специално какво следва да се смята за практическа или правна пречка за бърз трансфер на собствен капитал и за изплащане на задължения между контрагентите. Равнището и видът на изискваното обезпечение във връзка с договори за извънборсови деривати, които са сключени от емитенти на покрити облигации във връзка с покрита облигация или от дружество със специална цел — секюритизация, във връзка със секюритизация по смисъла на настоящия регламент, които отговарят на условията на член 4, параграф 5 от настоящия регламент и изискванията, установени в член 18 и в членове 19 — 22 или членове 23 — 26 от Регламент (ЕС) 2017/2402 [регламента относно секюритизациите], се определят, като се отчитат всякакви налични пречки за размяна на обезпечения по отношение на съществуващи договорености за обезпечения по покритата облигация или секюритизацията. ЕНО представят на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 18 юли 2018 г. В зависимост от правния статут на контрагента на Комисията се делегира правомощие за приемане на посочените в настоящия параграф регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10 — 14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, (ЕС) № 1094/2010 или (ЕС) № 1095/2010.“

Член 43

Преходни разпоредби

1.   Настоящият регламент се прилага по отношение на секюритизации, чиито ценни книжа са емитирани на 1 януари 2019 г. или по-късно, при спазване на разпоредбите на параграфи 7 и 8.

2.   По отношение на секюритизации, чиито ценни книжа са емитирани преди 1 януари 2019 г., инициаторите, спонсорите и ДСЦС могат да използват обозначението „ОПС“ или „опростена, прозрачна и стандартизирана“ или обозначение, което пряко или косвено се отнася до него, само когато са изпълнени изискванията по член 18 и условията, установени в параграф 3 от настоящия член.

3.   Секюритизации, чиито ценни книжа са емитирани преди 1 януари 2019 г., различни от секюритизиращи позиции, свързани със сделка с ОАТЦК или програма за ОАТЦК, се считат за ОПС, при условие че:

а)	към момента на емитиране тези ценни книжа те са отговаряли на изискванията, установени в член 20, параграфи 1 — 5, 7 — 9 и 11 — 13 и член 21, параграфи 1 и 3; и

б)	към момента на уведомяване съгласно член 27, параграф 1 отговарят на изискванията, установени в член 20, параграфи 6 и 10, член 21, параграф 2 и параграфи 4 — 10 и член 22, параграфи 1 — 5.

4.   За целите на параграф 3, буква б) се прилага следното:

а)	в член 22, параграф 2 „преди емитирането“ се счита, че гласи „преди уведомлението съгласно член 27, параграф 1“;

б)	в член 22, параграф 3 „преди определянето на цената на секюритизацията“ се счита, че гласи „преди уведомлението съгласно член 27, параграф 1“;

в)

в член 22, параграф 5: i) във второто изречение „преди определянето на цената“ се счита, че гласи „преди уведомлението съгласно член 27, параграф 1“; ii) „преди определянето на цената най-малко в проектен или първоначален вид“ се счита, че гласи „преди уведомлението съгласно член 27, параграф 1“; iii) изискването, посочено в четвъртото изречение, не се прилага; iv) позоваването на спазването на изискванията на член 7 се тълкува все едно член 7 се прилага за тези секюритизации независимо от член 43, параграф 1.

5.   По отношение на секюритизации, чиито ценни книжа са емитирани на или след 1 януари 2011 г., но преди 1 януари 2019 г., и по отношение на секюритизации, чиито ценни книжа са емитирани преди 1 януари 2011 г., когато след 31 декември 2014 г. са били добавени или заменени нови базисни експозиции, продължават да се прилагат изискванията за надлежна проверка, установени в Регламент (ЕС) № 575/2013, Делегиран регламент (ЕС) 2015/35 и съответно Делегиран регламент (ЕС) № 231/2013, съгласно текста, който е в сила към 31 декември 2018 г.

6.   По отношение на секюритизации, чиито ценни книжа са емитирани преди 1 януари 2019 г., кредитните институции или инвестиционните посредници съгласно определението в член 4, параграф 1, точки 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013, застрахователните предприятия съгласно определението в член 13, точка 1 от Директива 2009/138/ЕО, презастрахователните предприятия съгласно определението член 13, точка 4 от Директива 2009/138/ЕО и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (ЛУАИФ), съгласно определението в член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2011/61/ЕС, продължават да прилагат съответно член 405 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и глави I, II и III и член 22 от Делегиран регламент (ЕС) № 625/2014, членове 254 и 255 от Делегиран Регламент (ЕС) 2015/35 и съответно член 51 от Делегиран Регламент (ЕС) № 231/2013 съгласно текста, който е в сила към 31 декември 2018 г.

7.   До момента, в който започнат да се прилагат регулаторните технически стандарти, които трябва да бъдат приети от Комисията в съответствие с член 6, параграф 7 от настоящия регламент, за целите на задълженията, посочени в член 6 от настоящия регламент, инициаторите, спонсорите или първоначалният кредитор прилагат по отношение на секюритизациите, чиито ценни книжа са емитирани на 1 януари 2019 г. на настоящия регламент или по-късно, разпоредбите на глави I, II и III и член 22 от Делегиран регламент (ЕС) № 625/2014.

8.   До момента, в който започнат да се прилагат регулаторните технически стандарти, които трябва да бъдат приети от Комисията в съответствие с член 7, параграф 3 от настоящия регламент, за целите на задълженията, посочени в член 7, параграф 1, първа алинея, букви а) и д) от настоящия регламент, инициаторите, спонсорите и ДСЦС предоставят информацията, посочена в приложения I — VIII към Делегиран регламент (ЕС) 2015/3, в съответствие с член 7, параграф 2 от настоящия регламент.

9.   За целите на настоящия член в случай на секюритизации, които не включват емитирането на ценни книжа, всяко позоваване на „секюритизации, чиито ценни книжа са емитирани“, се счита, че означава „секюритизации, чиито първоначални секюритизиращи позиции са създадени“, при условие че настоящият регламент се прилага за всички секюритизации, при които се създават нови секюритизиращи позиции на или след 1 януари 2019 г.

Член 44

Доклади

До 1 януари 2021 г. и на всеки три години след това съвместният комитет на ЕНО публикува доклад относно:

а)	изпълнението на изискванията за опростеност, прозрачност и стандартизираност, установени в членове 18 — 27;

б)	оценка на предприетите от компетентните органи действия, относно евентуално възникналите съществени рискове и нови слаби места и действията на пазарните участници за допълнително стандартизиране на документацията по секюритизацията;

в)

действието на изискванията за надлежна проверка, установени в член 5 и на изискванията за прозрачност, установени в член 7 и степента на прозрачност на пазара на секюритизации в Съюза, включително относно това дали изискванията за прозрачност, установени в член 7 дават възможност на компетентните органи за достатъчно широко наблюдение на пазара, за да изпълняват съответните си мандати;

г)	изискванията, установени в член 6, включително тяхното спазване от страна на участниците на пазара и условията на запазване на риска съгласно член 6, параграф 3.

Член 45

Синтетична секюритизация

1.   До 2 юли 2019 г. ЕБО, в тясно сътрудничество с ЕОЦКП и ЕОЗППО, публикува доклад относно възможностите за въвеждане на специфична рамка за опростена, прозрачна и стандартизирана синтетична секюритизация, ограничена само до синтетичната секюритизация, записана в счетоводния баланс.

2.   До 2 януари 2020 г. въз основа на доклада на ЕБО, посочен в параграф 1, Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно създаването на специфична рамка за опростена, прозрачна и стандартизирана синтетична секюритизация, ограничена само до синтетичната секюритизация, записана в счетоводния баланс, заедно със законодателно предложение, ако е целесъобразно.

Член 46

Преглед

До 1 януари 2022 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно действието на настоящия регламент, придружен, ако е целесъобразно, от законодателно предложение.

В този доклад се разглеждат по-специално констатациите от докладите, посочени в член 44 и се прави оценка:

а)

на въздействието на настоящия регламент, включително въвеждането на обозначението „ОПС“ на секюритизациите, върху функционирането на пазара на секюритизации в Съюза, приноса на секюритизацията за реалната икономика, по-специално по отношение на достъпа до кредитиране за МСП и инвестициите, както и взаимовръзката между финансовите институции и стабилността на финансовия сектор;

б)

на разликите в използването на условията, посочени в член 6, параграф 3, въз основа на данните, докладвани в съответствие с член 7, параграф 1, първа алинея, буква д), подточка iii). Ако съгласно констатациите е налице повишаване на пруденциалните рискове, произтичащо от използването на условията, посочени в член 6, параграф 3, букви а), б), в) и д), се разглеждат възможностите за подходяща защита;

в)

дали е налице несъразмерно повишаване на броя на сделките, посочени в член 7, параграф 2, трета алинея, от датата на прилагане на настоящия регламент и дали участниците на пазара са структурирали сделките така, че да заобикалят задължението по член 7 за предоставяне на информация чрез регистрите на секюритизации;

г)	дали е необходимо разширяване на изискванията за оповестяване по член 7, така че да бъдат включени сделките, посочени в член 7, параграф 2, трета алинея, и позициите на инвеститорите;

д)	дали в областта на ОПС секюритизациите е възможно да се въведе режим на еквивалентност за инициатори, спонсори и ДСЦС от трети държави, като се вземат предвид международните тенденции в областта на секюритизацията, по-специално инициативите за опростени, прозрачни и съпоставими секюритизации;

е)

на изпълнението на изискванията, установени в член 22, параграф 4 и дали те трябва да бъдат разширени, така че да включват секюритизация, при която базисните експозиции не са жилищни заеми или заеми за покупка или лизинг на автомобил, с цел интегриране на оповестяването по линия на факторите на околната среда и управлението и социалните фактори;

ж)

на целесъобразността на режима на проверка от трета страна, установен в членове 27 и 28, и дали режимът за оправомощаване на трети страни, установен в член 28 насърчава достатъчно конкуренцията между трети страни и дали е необходимо да бъдат въведени промени в надзорната рамка, за да се гарантира финансова стабилност; и

з)

при необходимост от допълване на рамката относно секюритизацията, установена в настоящия регламент, чрез създаване на система от банки с ограничен лиценз, които да изпълняват функциите на ДСЦС и да имат изключителното право да закупуват експозиции от инициаторите и да продават на инвеститорите вземанията, обезпечени със закупените експозиции.

Член 47

Упражняване на делегирането

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 16, параграф 2, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от 17 януари 2018 г.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 16, параграф 2, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г.

5.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

6.   Делегиран акт, приет съгласно член 16, параграф 2, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок може да се удължи с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 48

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се от 1 януари 2019 г.

---

(1)  ОВ C 219, 17.6.2016 г., стр. 2.

(2)  ОВ C 82, 3.3.2016 г., стр. 1.

(3)  Позиция на Европейския парламент от 26 октомври 2017 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и Решение на Съвета от 20 ноември 2017 г.

(4)  Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за пруденциалния надзор върху финансовата система на Европейския съюз на макроравнище и за създаване на Европейски съвет за системен риск (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 1).

(5)  Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 349).

(6)  Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/77/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 84).

(7)  Делегиран регламент (ЕС) 2015/35 на Комисията от 10 октомври 2014 г. за допълнение на Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (ОВ L 12, 17.1.2015 г., стр. 1).

(8)  Делегиран регламент (ЕС) 2015/61 на Комисията от 10 октомври 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискването за ликвидно покритие за кредитните институции (ОВ L 11, 17.1.2015 г., стр. 1).

(9)  Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 12).

(10)  Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, 22.5.2008 г., стр. 66).

(11)  Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 60, 28.2.2014 г., стр. 34).

(12)  Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 63).

(13)  Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 32).

(14)  Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (ОВ L 335, 17.12.2009 г., стр. 1).

(15)  Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове и за изменение на директиви 2003/41/ЕО и 2009/65/ЕО и на регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 1095/2010 (ОВ L 174, 1.7.2011 г., стр. 1).

(16)  Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно агенциите за кредитен рейтинг (ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 1).

(17)  Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции (ОВ L 201, 27.7.2012 г., стр. 1).

(18)  ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

(19)  Делегиран регламент (ЕС) № 625/2014 на Комисията от 13 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета чрез приемане на регулаторни технически стандарти, с които се уточняват изискванията за инвеститор, спонсор, първоначални кредитори и институции инициатори във връзка с експозиции към прехвърлен кредитен риск (ОВ L 174, 13.6.2014 г., стр. 16).

(20)  Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1).

(21)  Делегиран регламент (ЕС) № 231/2013 на Комисията от 19 декември 2012 г. за допълване на Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на освобождаванията, общите условия във връзка с дейността, депозитарите, ливъриджа, прозрачността и надзора (ОВ L 83, 22.3.2013 г., стр. 1).

(22)  Делегиран регламент (ЕС) 2015/3 на Комисията от 30 септември 2014 г. за допълване на Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти относно изискванията за оповестяване по отношение структурираните финансови инструменти (ОВ L 2, 6.1.2015 г., стр. 57).

(23)  Директива (ЕС) 2016/2341 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване (ИППО) (ОВ L 354, 23.12.2016 г., стр. 37).

(24)  Директива 2002/87/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници към един финансов конгломерат и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО, 79/267/ЕИО, 92/49/ЕИО, 92/96/ЕИО, 93/6/ЕИО и 93/22/ЕИО на Съвета и Директиви 98/78/ЕО и 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 35, 11.2.2003 г., стр. 1).

(25)  Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338).

(26)  Регламент (ЕС) 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2015 г. за Европейския фонд за стратегически инвестиции, Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти и за изменение на регламенти (ЕС) № 1291/2013 и (ЕС) № 1316/2013 — Европейски фонд за стратегически инвестиции (ОВ L 169, 1.7.2015 г., стр. 1).

(27)  Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/79/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 48).

(28)  Директива 2003/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно проспекта, който следва да се публикува, когато публично се предлагат ценни книжа или когато се допускат ценни книжа до търгуване, и за изменение на Директива 2001/34/ЕО (ОВ L 345, 31.12.2003 г., стр. 64).

(29)  Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 1).

(30)  Регламент (ЕС) 2015/2365 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно прозрачността при сделките за финансиране с ценни книжа и при повторното използване, и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 337, 23.12.2015 г., стр. 1).

(31)  Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 190).

(32)  Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 г. за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 225, 30.7.2014 г., стр. 1).

(33)  Директива 2003/41/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 юни 2003 г. относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване (ОВ L 235, 23.9.2003 г., стр. 10).

(34)  Регламент (ЕС) № 600/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 84).

(35)  Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (ОВ L 182, 29.6.2013 г., стр. 19).

---