EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Договор за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз (известен още като „фискален пакт“)

Договор за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз (известен още като „фискален пакт“)

 

РЕЗЮМЕ НА:

Договор за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз

КАКВА Е ЦЕЛТА НА ДОГОВОРА?

Целта на настоящия междуправителствен договор е да се засили бюджетната дисциплина на правителствата от еврозоната след кризата с държавния дълг, която започна през 2010 г.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Настоящият „фискален пакт“ налага изисквания за страните от еврозоната по отношение на техните бюджетни политики. Може да участват и други държави от ЕС, ако желаят. От 28-те държави членки само Чешката република, Хърватия и Обединеното кралство (1) не са подписали договора. Той служи за опора на реформирания Пакт за стабилност и растеж, съгласно който:

  • националният бюджетен дефицит не трябва да превишава 3% от брутния вътрешен продукт (БВП),
  • държавният дълг не трябва да превишава 60% от БВП.

Междуправителственият договор има 3 основни цели.

 

  • 1.
    Да се гарантира, че националните бюджети са балансирани или че е налице бюджетен излишък

    За да бъде спазено това „правило за балансиран бюджет“, държавите членки трябва да поддържат годишен структурен държавен дефицит, който да не надвишава 0,5% от БВП. Структурен дефицит е общият дефицит минус влиянието на икономическия цикъл върху държавните разходи и приходи (например високи разходи за обезщетения за безработица по време на рецесия).

    Правителствата трябва да въведат автоматичен механизъм за предприемане на корективни действия, който да се задейства при всяко едно отклонение от правилото за балансиран бюджет. Това означава, че ако бюджетното салдо се отклони от прогнозната линия, автоматично се предприемат корективни действия.

    Временни отклонения от правилото за балансиран бюджет в някои страни се допускат само при извънредни обстоятелства, например по време на рязък спад на икономиката. Освен това ако държавният дълг е значително под референтната стойност, посочена в Пакта за стабилност и растеж (60% от БВП), може да се гарантира граница за дефицита до 1% от БВП.

    Държави - членки на ЕС, могат да бъдат изправени пред Съда на Европейския съюз, ако не успеят да спазят тези изисквания. Съдът може да налага финансови санкции на страни, които не се съобразяват с неговите решения.

     

  • 2.
    Да се увеличи въздействието на препоръките, направени от Европейската комисия, когато държавният дефицит на страните от еврозоната стане прекомерен

    Настоящият междуправителствен договор ангажира държавите - членки на ЕС, когато гласуват в Съвета на ЕС, да приемат предложенията и препоръките на Комисията относно процедурата при прекомерен дефицит непроменени — освен ако не е налице квалифицирано мнозинство от тях против едно такова решение.

     

  • 3.
    Да се подобри координацията на националните икономически политики

    Междуправителственият договор изисква от правителствата предварително да докладват плановете си за емитиране на държавни дългови инструменти (набиране на средства чрез заеми от притежатели на облигации) на Европейската комисия и на Съвета на ЕС. Те трябва да са сигурни, че плановете им за значителни реформи на икономическата политика са обсъдени или координирани помежду им предварително. Договорът обхваща също и управлението в еврозоната. Например държавните или правителствените ръководители на държавите членки от еврозоната трябва да провеждат най-малко два пъти годишно срещи на върха (срещи на върха на държави от еврозоната).

     

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГА ДОГОВОРЪТ?

Договорът влезе в сила на 1 януари 2013 г.

Обща информация

За допълнителна информация вж.:

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Договор за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз от 2 март 2012 година — непубликувано в Официален вестник.

последно актуализация 10.03.2014



(1) Обединеното кралство напуска Европейския съюз и става трета държава (държава извън ЕС) от 1 февруари 2020 г.

Top