This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document C:2010:308:FULL
Official Journal of the European Union, C 308, 12 November 2010
Официален вестник на Европейския съюз, C 308, 12 ноември 2010г.
Официален вестник на Европейския съюз, C 308, 12 ноември 2010г.
ISSN 1830-365X doi:10.3000/1830365X.C_2010.308.bul |
||
Официален вестник на Европейския съюз |
C 308 |
|
Издание на български език |
Информация и известия |
Година 53 |
Известие № |
Съдържание |
Страница |
|
IV Информация |
|
|
ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ |
|
|
Европейска комисия |
|
2010/C 308/01 |
||
2010/C 308/02 |
||
BG |
|
IV Информация
ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Европейска комисия
12.11.2010 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 308/1 |
СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА И СМЕТНАТА ПАЛАТА
ГОДИШНИ ОТЧЕТИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
2009 ФИНАНСОВА ГОДИНА
консолидирани финансови отчети и консолидирани отчети за изпълнението на бюджета
2010/C 308/01
СЪДЪРЖАНИЕ
Бележка, придружаваща консолидираните отчети
Изпълнение и отчитане на бюджета на ЕС
ЧАСТ I — |
Консолидирани финансови отчети на Европейския съюз и обяснителни бележки |
А. |
Счетоводен баланс |
Б. |
Отчет за финансовия резултат |
В. |
Таблица за паричните потоци |
Г. |
Отчет за промените в нетните активи |
Д. |
Бележки към финансовите отчети |
ЧАСТ II — |
Консолидирани отчети за изпълнението на бюджета на Европейския съюз и обяснителни бележки |
РАЗДЕЛ А — |
Консолидирани отчети за изпълнението на бюджета |
РАЗДЕЛ Б — |
Обяснителни бележки към консолидираните отчети за изпълнението на бюджета |
БЕЛЕЖКА, ПРИДРУЖАВАЩА КОНСОЛИДИРАНИТЕ ОТЧЕТИ
Консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за 2009 г. са изготвени въз основа на информацията, представена от институциите и органите съгласно член 129, параграф 2 от Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейския съюз. С настоящото заявявам, че те бяха съставени в съответствие с дял VII от този Финансов регламент и със счетоводните принципи, правила и методи, посочени в бележките към финансовите отчети.
От счетоводителите на тези институции и органи, които удостовериха нейната надеждност, получих цялата информация, необходима за изготвянето на отчетите, които показват активите и пасивите на Европейския съюз и изпълнението на бюджета.
С настоящото удостоверявам, че въз основа на тази информация и на проверките, които прецених за необходими, за да подпиша отчетите на Европейската комисия, имам достатъчна увереност, че отчетите дават вярна и честна представа за финансовото състояние на Европейския съюз във всички съществени аспекти.
Philippe TAVERNE
Счетоводител на Комисията
ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОТЧИТАНЕ НА БЮДЖЕТА НА ЕС
1. ПОДГОТОВКА НА ГОДИШНИЯ БЮДЖЕТ
Бюджетът на Европейския съюз (ЕС) финансира широк кръг от политики и програми в целия ЕС. В съответствие с приоритетите, определени от държавите-членки, Комисията изпълнява специфични програми, дейности и проекти в областта. Те могат да варират от проекти в подкрепа на образованието за мобилността на студенти и преподаватели до проекти, насочени към подкрепа на по-добрата работна среда за работниците в ЕС и засилване на контрола по външните граници.
Над 90 % от бюджета на ЕС се използва за финансиране на такива политики и дейности на ЕС, по които всички държави-членки са постигнали съгласие. Пряката връзка между годишния бюджет и политиките на ЕС се гарантира чрез бюджетиране, основано на дейностите (ABB). Номенклатурата на бюджетирането, основано на дейностите, въведена за първи път в бюджета за 2004 г., позволява ясно определяне на областите на политиката на Европейския съюз и на общия размер на ресурсите, предназначени за всяка от тези области.
Областите на политиката са подразделени на около 200 дейности, от които над 110 включват оперативни бюджетни редове и поради това са отразени в бюджетната номенклатура като бюджетни глави. Тези области на политиката са предимно оперативни, тъй като техните основни дейности са насочени към трета страна бенефициер, всяка в своята съответна област на дейност. Други области на политиката обаче са хоризонтални и осигуряват доброто функциониране на Комисията като „Координиране и правни съвети“ и „Бюджет“. Структурата на дейността осигурява общата концептуална рамка за определянето на приоритетите, планирането, бюджетирането, мониторинга и докладването, като основната цел е повишаване на оптималното, икономично и ефективно използване на ресурсите.
Вътрешната процедура за приемането на проектобюджета започва с неговото подготвяне от Комисията, преди да бъде предаден на Съвета, който може да внесе изменения, ако счете за необходимо. Актуализираният бюджет след това отива в Европейския парламент, който може да предложи изменения или да приеме или отхвърли текущия проект. Когато бъде постигнато съгласие по всички изменения и актуализации (включително, при необходимост, по изцяло нов проект, предложен от Комисията), бюджетът се приема в средата на месец декември от Парламента. Председателят на Парламента заявява, че бюджетът е приет, и тогава той може да бъде изпълнен.
2. КАК СЕ ФИНАНСИРА ЕС?
ЕС разполага с две основни категории финансиране: приходи от собствени ресурси и разни приходи.
2.1. Приходи и вземания от собствени ресурси
Приходите от собствени ресурси се начисляват автоматично за ЕС, за да може той да финансира своя бюджет без нуждата от последващо решение на националните органи. Общият размер на собствените ресурси, необходими за финансиране на бюджета, се определя чрез изваждане на другите приходи от общия размер на разходите. Общият размер на собствените ресурси не може да надвишава 1,24 % (1,23 % от 2010 г. нататък) от брутния национален доход (БНД) на ЕС. Собствените ресурси могат да бъдат разделени на следните категории:
1. |
Традиционните собствени ресурси (ТСР) се състоят от мита и налози върху захарта. Тези собствени ресурси са за сметка на икономическите оператори и се събират от държавите-членки от името на ЕС. При все това държавите-членки задържат 25 % като компенсация за разходите си по събирането. Митата се начисляват върху вноса на продукти от трети държави по ставки въз основа на Общата митническа тарифа. Налозите върху захарта се плащат от производителите на захар за финансиране на възстановяванията при износ на захар. ТСР обикновено представляват +/– 13 % от приходите от собствени ресурси. |
2. |
Собственият ресурс на базата на данък добавена стойност (ДДС) се събира от базите за ДДС на държавите-членки, които са хармонизирани за тази цел в съответствие с правилата на ЕС. Един и същи процент се събира от хармонизираната база на всяка държава-членка. При все това базата за ДДС, която трябва да се вземе предвид, е ограничена до 50 % от БНД на всяка държава-членка. Ресурсът на база ДДС обикновено представлява около 12 % от приходите от собствени ресурси. |
3. |
Ресурсът на база брутен национален доход (БНД) се използва за балансиране на бюджетните приходи и разходи, т.е. за финансиране на частта от бюджета, която не е покрита от никакви други източници на приходи. Един и същи процент се събира от БНД на всяка държава-членка, като този процент се определя в съответствие с правилата на ЕС. Ресурсът на база БНД обикновено представлява +/– 75 % от приходите от собствени ресурси. |
Във връзка с плащането на тези суми отделни сметки съдържат традиционни собствени ресурси, които в съответствие с член 6, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 са констатирани от държавите-членки, но не са предоставени на ЕС, тъй като все още не са събрани или обезпечени или понеже са оспорени. Всяка държава-членка изпраща на Комисията тримесечен отчет за тези сметки със следните подробности за всеки вид ресурс:
— |
остатъчното салдо от предишното тримесечие, |
— |
суми, събрани през въпросното тримесечие, |
— |
поправки на базата (корекции/анулирания) през въпросното тримесечие, |
— |
отписани суми, |
— |
салдото, което подлежи на събиране в края на въпросното тримесечие. |
Когато традиционните собствени ресурси от отделната сметка бъдат събрани, те трябва да бъдат предоставени на Комисията най-късно на първия работен ден след 19-ия ден на втория месец, следващ месеца, през който сумата е била събрана.
Трябва да се направи намаление на вземанията в отделната сметка, за да се отразят ситуациите, в които реалното събиране е малко вероятно. Намалението се основава на прогнозни оценки, направени от самите държави-членки в съответствие с член 6, параграф 4, буква б) от Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 на Съвета, който гласи „Заедно с окончателния тримесечен отчет за дадена година държавите-членки изпращат разчет за общия размер на средствата по отделната сметка към 31 декември на същата година, чието погасяване е малко вероятно.“
Въз основа на прогнозните оценки, изпратени от държавите-членки, се приспада сума от позицията за вземания от държавите-членки в частта за активи на счетоводния баланс. Въпреки това обаче това не означава, че Комисията се отказва от събирането на сумите, включени в тази корекция на стойността. Дори когато събирането изглежда слабо вероятно, ако не и на практика невъзможно, това не означава непременно, че въпросните суми никога няма да влязат в бюджета на ЕС като традиционни собствени ресурси. Това е така, защото несъбраните вземания са загубени единствено ако държавата-членка е изчерпала всички средства, които е длъжна да използва, за да осигури събирането. Когато държавата-членка не изпълни това свое задължение, тя е държана финансово отговорна и от нея се изисква да внесе сумата в бюджета на ЕС в съответствие с член 17, параграф 2 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000.
2.2. Разни приходи
Разните приходи, произтичащи от дейностите на Европейския съюз обикновено представляват по-малко от 10 % от общия размер на приходите. Това са например глобите в областта на конкуренцията и нарежданията за събиране на вземания, издадени на частни и публични длъжници по отношение на управлението на проекти на ЕС. Санкциите, наложени от Съда на Европейските общности на държавите-членки, които не се съобразяват с дадено съдебно решение, също попадат в тази категория. Комисията управлява стотици хиляди проекти всяка година и ѝ се налага да изготвя около 13 000 нареждания за събиране на вземания годишно. Върху всеки дълг, който не е платен на датата, на която е станал дължим, се начислява лихва за забава. Когато дългове на трети страни, различни от държавите-членки, останат неплатени, решенията на Комисията (и на Съвета), налагащи задължението да се плати, се прилагат пряко в съответствие с правилата на гражданския процес в сила на територията, където трябва да се извърши принудителното събиране. Просрочилите плащанията си длъжници са обект на процедури по събирането на дългове, започнати от правната служба с помощта на външни правни кантори.
3. КАК СЕ УПРАВЛЯВА И РАЗХОДВА БЮДЖЕТЪТ НА ЕС
3.1. Основни оперативни разходи
Оперативните разходи на Европейския съюз обхващат различните функции от финансовата рамка и съществуват под различна форма в зависимост от това как парите се разходват и управляват. В съответствие с Финансовия регламент Комисията изпълнява общия бюджет посредством следните методи:
Пряко централизирано управление: при този метод бюджетът се изпълнява пряко от службите на Комисията.
Непряко централизирано управление: то се отнася за случаите, при които Комисията възлага задачи, свързани с изпълнението на бюджета, на органи в рамките на правото на ЕС или на националното право, като публичноправните агенции на ЕС или агенциите на ЕС за публични услуги.
Децентрализирано управление: това са случаите, в които Комисията делегира определени задачи за изпълнението на бюджета на трети държави.
Споделено управление: при този метод на управление задачите по изпълнението на бюджета се делегират на държавите-членки. По-голямата част от разходите попадат в категорията „Споделено управление“, където на държавите-членки се делегират задачи, обхващащи области като селскостопанските разходи и структурните дейности.
Съвместно управление: при този метод Комисията поверява определени задачи, свързани с изпълнението, на международна организация.
3.2. Различните финансови участници
Колегиумът от членовете на Комисията носи колективна политическа отговорност, но на практика не упражнява самият той предоставените му правомощия за изпълнение на бюджета. Всяка година той делегира тези задачи на отделни служители, които отговарят пред колегиума и попадат в обхвата на разпоредбите на Финансовия регламент и Правилника за длъжностните лица. Съответните служители — по принцип генерални директори и началници на служби — са известни като „оправомощени разпоредители с бюджетни кредити“. Те на свой ред могат да делегират по-нататък свързаните с изпълнението на бюджета задачи на „вторично оправомощените разпоредители с бюджетни кредити“.
Отговорността на разпоредителите с бюджетни кредити обхваща целия управленски процес — от определянето на това какво трябва да се направи, за да се постигнат целите на политиката, определени от институцията, до управлението на дейностите, започнати както от оперативна, така и от бюджетна гледна точка, включително подписване на документи за поемане на правни задължения, наблюдаване на изпълнението, извършване на плащания и дори, при необходимост, събиране на средства, които трябва да се възстановят. Разпоредителите с бюджетни кредити трябва също да организират извършването на оценки, за да се анализира жизнеспособността на техните предложения (предварителна оценка) и за да се преценят успехът и ефективността от гледна точка на разходите на програмите, които вече са започнати (междинна и последваща оценка). Резултатите от тези оценки се използват, за да подпомогнат подобряването на процеса на вземане на решения и повишаването на прозрачността, отчетността и ефективността от гледна точка на разходите на интервенцията на ЕС.
Доброто финансово управление и счетоводна отчетност се осигуряват във всяка ГД чрез отделяне на управленския контрол (в ръцете на разпоредителите с бюджетни кредити) от вътрешния одит и контрола на спазването на правилата с ясни стандарти за вътрешен контрол (за които вдъхновение е почерпено от международните стандарти на COSO), предварителни и последващи проверки, независим вътрешен одит въз основа на оценките на риска и редовно докладване за дейностите пред съответния член на Комисията.
Счетоводителят изпълнява платежните нареждания и нарежданията за събиране на вземания, изготвени от разпоредителите с бюджетни кредити, и отговаря за управлението на касата, за определянето на счетоводни правила и методи, за валидирането на счетоводните системи, за воденето на сметките и изготвянето на годишните отчети на институцията. Освен това счетоводителят трябва да подпише отчетите, заявявайки, че те предоставят вярна и честна представа за финансовото състояние.
Вътрешният одитор, който не е финансов участник в тесния смисъл на думата, се назначава от дадена институция или орган, за да провери дали системите и процедурите за изпълнение на бюджета функционират както трябва и за да даде съвети по въпроси, свързани с управлението на риска. Той излиза с независими становища относно качеството на системите за управление и контрол и прави препоръки за това как да се подобрят оперативните процедури и да се насърчи доброто финансово управление.
3.3. Поемане на задължение за разходване на бюджета на ЕС
Когато бюджетът бъде одобрен, посредством счетоводната система на Комисията ГД „Бюджет“ предоставя средства на различните отдели на Комисията и на институциите и другите органи в съответствие с техните отговорности, свързани с политиката, съгласно система, наречена бюджетиране, основано на дейностите. Например отговорността за управлението на бюджетните редове, свързани с околната среда, Комисията делегира на началника — или генералния директор — на ГД „Околна среда“ (който в този контекст става известен като оправомощения разпоредител с бюджетни кредити за въпросните бюджетни редове).
Преди да бъде поето правно задължение (например договор или споразумение за безвъзмездни средства) с трета страна, в годишния бюджет трябва да има бюджетен ред, разрешаващ въпросната дейност. Трябва да има и достатъчно средства по въпросния бюджетен ред за покриване на разходите. Ако тези условия са спазени, нужните средства трябва да се запазят в бюджета посредством бюджетно задължение, отразено в счетоводната система.
Никакви пари от бюджета на ЕС не могат да бъдат изразходвани, освен ако и докато Комисията или друг орган на ЕС и вероятният получател на пари от ЕС не поемат писмено правно задължение. При централизираното пряко управление това правно задължение приема формата или на договор с изпълнител, или на споразумение за безвъзмездни средства с бенефициер.
Когато бъде одобрено, бюджетното задължение се записва в бюджетната счетоводна система и бюджетните кредити се използват в съответствие с него. Това обаче не оказва влияние на общите сметки (или главната счетоводна книга), тъй като все още не е направен разход. Това е така, защото счетоводната система на Европейския съюз обхваща два отделни, но свързани елемента:
а) |
бюджетни сметки, които предоставят подробен запис за изпълнението на бюджета; |
б) |
общи сметки, които се използват за изготвяне на баланса и финансовия резултат. |
3.4. Извършване на плащане
3.4.1. Общи правила
Не може да бъде извършено никакво плащане, освен ако разпоредителят с бюджетни кредити, занимаващ се с въпросната операция, предварително не е одобрил бюджетно задължение.
Когато в счетоводната система бъде одобрено плащане, следващата стъпка е извършването на трансфера към сметката на бенефициера.
Комисията извършва над 1,7 милиона плащания на година. Комисията участва в SWIFT (Society for Worldwide Interbank Financial Telecommunication).
3.4.2. Предварително финансиране, декларации за направени разходи и допустимост на разходите
Предварителното финансиране е плащане, предназначено да осигури на бенефициера паричен аванс, т.е. налични средства. То може да се раздели на няколко плащания в продължение на период, определен в конкретното споразумение за предварително финансиране. Наличните средства, или авансът, или се използват за целта, за която са осигурени, през периода, определен в споразумението, или се връщат — ако бенефициерът не направи допустими разходи, той е длъжен да върне авансово предоставената сума на Европейския съюз. Следователно отпуснатото предварително финансиране не е окончателен разход, докато не бъдат изпълнени съответните договорни условия, и затова се записва в счетоводния баланс на ЕС като актив, когато бъде извършено първоначалното плащане. Стойността на актива по предварителното финансиране се намалява (изцяло или частично) с приемането на допустимите разходи и върнатите суми.
Предварителното финансиране се оценява по размера на своята прогнозна възстановима сума, като се вземе предвид наличието на свързана с предварителното финансиране гаранция, придружаваща предварителното финансиране. Очакваната невъзстановима сума по предварително финансиране се признава като разход в отчета за финансовия резултат и намаление на отчетната стойност на предварителното финансиране в счетоводния баланс. Лихва обикновено се натрупва върху отпуснатото предварително финансиране (сред важните изключения са сумите, изплатени на държавите-членки или като предприсъединителна помощ).
Известно време след извършването на предварителното финансиране съответният орган на ЕС получава декларация за направени разходи, чиято цел е да обоснове начина, по който сумата по предварителното финансиране е била изразходена от бенефициера в съответствие с договора. Честотата на изпращане през годината на тези декларации за направени разходи е различна в зависимост от вида дейност, която се финансира, и договорните условия, като не е задължително да бъдат получени в края на годината.
Критериите за допустимост са определени в основния акт, в поканите за подаване на предложения, в други информационни документи за бенефициерите на безвъзмездни средства и/или в договорните клаузи на споразуменията за безвъзмездни средства. След анализ допустимите разходи се записват като разход, а бенефициерът се уведомява за сумите, установени като недопустими разходи. По тази причина сумите от „Предстояща проверка на допустимостта“ представляват получени декларации за направени разходи, за които допустимостта все още не е проверена и следователно за които събитието, водещо до разхода, все още не е настъпило.
3.4.3. Счетоводно третиране в края на годината (разделяне на финансовите периоди)
По отношение на неприключените суми по предварително финансиране в края на годината, те се оценяват по първоначално платената(ите) сума(и), от която(ито) се изваждат: върнатите суми, изчистените допустими суми, очакваните допустими суми, които все още не са изчистени в края на годината, и намаленията на стойността.
Декларациите за направени разходи, които все още не са получени в края на годината, се взимат предвид при счетоводните процедури за разделяне на финансовите периоди в края на годината. По-специално трябва да се направи оценка на допустимите разходи, направени от бенефициерите на средства на ЕС, но за които все още не е съобщено на ЕС. Използват се различни методи в зависимост от вида на дейностите и наличната информация, за да бъде направена най-точната оценка на тези суми. След това вписване за разделяне на финансовите периоди очакваните допустими суми се записват като начислени разходи, докато очакваните недопустими части остават неприключени в сметките „Предстояща проверка на допустимостта“. Тези суми са показани като текущи задължения, за да не се завиши стойността на активите и пасивите.
3.5. Възстановяване на суми вследствие на открити нередности
Финансовият регламент и друго приложимо законодателство, особено във връзка със селското стопанство и кохезионната политика, дават право да се извършват проверки на разходите в срок от много години след извършването им. При откриване на нередности се прилага възстановяване на суми или финансови корекции. Откриването на нередности и техните корекции са последният етап от функционирането на системите за контрол и са от съществено значение за това да се покаже добро финансово управление.
Допустимостта на разходите за сметка на бюджета се проверява от съответните служби на ЕС или, при споделено управление, от държавите-членки въз основа на оправдателните документи, посочени в приложимото законодателство или в условията за всяка сума безвъзмездни средства. С цел оптимизиране на връзката между разходите и ползите от системите за контрол проверките на оправдателните документи за окончателните декларации за направени разходи имат тенденция да са по-интензивни от проверките на междинните декларации за направени разходи и следователно могат да открият грешки в междинните плащания, които се поправят с корекция на окончателното плащане. Освен това ЕС и/или държавата-членка имат право да проверяват достоверността на оправдателните документи чрез проверки в помещенията на декларатора по време на извършването на финансираната дейност и/или след това (последваща проверка). В приложимото законодателство са предвидени различни процедури за процеса на третиране на нередностите, открити от Комисията и от държавите-членки, като по-подробна информация се съдържа в бележка 6.
4. ОТЧИТАНЕ В КРАЯ НА ГОДИНАТА
4.1. Годишни отчети
Отговорност на счетоводителя на Комисията е да изготвя годишните отчети и да гарантира, че дават вярна и честна представа за финансовото състояние на ЕС. Годишните отчети се състоят от финансовите отчети и отчетите за изпълнението на бюджета. Те се приемат от Комисията и представят на Сметната палата за одит и накрая на Съвета и Европейския парламент за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета.
4.2. Годишни отчети за дейността
Всеки разпоредител с бюджетни кредити е длъжен да изготви годишен отчет за дейността (ГОД) за дейностите, за които отговаря. В този ГОД той докладва за резултатите в областта на политиката и за достатъчната си увереност, че ресурсите, отпуснати за дейностите, описани в неговия доклад, са били използвани по предназначение и в съответствие с принципите на доброто финансово управление и че въведените процедури за контрол предоставят необходимите гаранции във връзка със законосъобразността и редовността на извършените операции.
5. ОДИТ И ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ОТГОВОРНОСТ ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА
5.1. Одит
Годишните отчети и управлението на ресурсите на ЕС се надзирават от неговия външен одитор — Европейската сметна палата, която изготвя годишен доклад за Съвета и Европейския парламент. Главната задача на Палатата е да прави външен, независим одит на годишните отчети на Европейския съюз. Като част от своите дейности Сметната палата изготвя:
1. |
годишен доклад за финансираните от общия бюджет дейности, представящ подробно нейните забележки относно годишните отчети и свързаните с тях операции; |
2. |
становище, базирано на нейните одити и представено в годишния доклад под формата на декларация за достоверност относно i) надеждността и точността на отчетите, както и ii) законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, в които са включени както приходи, събрани от данъчнозадължени лица, така и плащания към крайни бенефициери; |
3. |
специални доклади с резултатите от одитите на специфични области на управлението. |
Сметната палата има право на достъп до всички необходими документи при извършването на своя одит. Палатата прави одит на всички области на дейностите на ЕС, като се задълбочава до проверката на законосъобразността и редовността на отделните операции и плащания. Тя прави одит и на самите годишни отчети, като при необходимост преглежда отделните счетоводни баланси и отчети за финансовия резултат, както и цялостното представяне на финансовите отчети. Следователно Палатата може да излезе със становище не само относно представените цифри, но и относно използваната система и проверки.
5.2. Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета
Окончателната проверка е освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за дадена финансова година. В ЕС Европейският парламент е органът, който освобождава от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета. Това означава, че след одита и приключването на годишните отчети Съветът е този, който прави препоръка, а Парламентът решава дали да освободи Комисията и другите органи на ЕО от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на ЕС за предходната финансова година. Това решение се основава на преглед на отчетите и на годишния доклад на Сметната палата (който включва официална декларация за достоверност) и на отговорите на Комисията, като следва също въпросите и исканията за допълнителна информация, отправени към Комисията.
Освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета представлява политическият аспект на външния контрол върху изпълнението на бюджета и е решението, с което Европейският парламент, действайки по препоръка на Съвета, „освобождава“ Комисията от нейната отговорност във връзка с управлението на даден бюджет, отбелязвайки края на съществуването на този бюджет. Тази процедура по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета може да доведе до един от два резултата: освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета или отлагане на това освобождаване. Когато освобождава от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, Парламентът може да наблегне на забележки, които смята за важни, като често прави препоръки за действия, които Комисията следва да предприеме по тези въпроси. Комисията излага взетите мерки в последващ доклад и план за действие, които изпраща както на Парламента, така и на Съвета.
ЧАСТ I
КОНСОЛИДИРАНИ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
СЪДЪРЖАНИЕ
А. |
Счетоводен баланс |
Б. |
Отчет за финансовия резултат |
В. |
Таблица за паричните потоци |
Г. |
Отчет за промените в нетните активи |
Д. |
Бележки към финансовите отчети |
1. |
Важни счетоводни политики |
2. |
Бележки към счетоводния баланс |
3. |
Бележки към отчета за финансовия резултат |
4. |
Бележки към таблицата за паричните потоци |
5. |
Информация в задбалансовата част на отчета |
6. |
Събиране на платени недължими суми |
7. |
Управление на финансовия риск |
8. |
Оповестяване на свързани лица |
9. |
Събития след датата на счетоводния баланс |
10. |
Консолидирани субекти |
11. |
Неконсолидирани субекти |
A. СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС
млн. EUR |
|||
|
Бележка |
31.12.2009 г. |
31.12.2008 г. |
НЕТЕКУЩИ АКТИВИ: |
|||
Нематериални активи |
2.1 |
72 |
56 |
Имоти, машини и съоръжения |
2.2 |
4 859 |
4 881 |
Дългосрочни инвестиции |
2.3 |
2 379 |
2 078 |
Заеми |
2.4 |
10 764 |
3 565 |
Дългосрочно предварително финансиране |
2.5 |
39 750 |
29 023 |
Дългосрочни вземания |
2.6 |
55 |
45 |
|
|
57 879 |
39 648 |
ТЕКУЩИ АКТИВИ: |
|||
Материални запаси |
2.7 |
77 |
85 |
Краткосрочни инвестиции |
2.8 |
1 791 |
1 553 |
Краткосрочно предварително финансиране |
2.9 |
9 077 |
10 262 |
Краткосрочни вземания |
2.10 |
8 663 |
11 920 |
Пари и парични еквиваленти |
2.11 |
23 372 |
23 724 |
|
|
42 980 |
47 544 |
Общо активи |
|
100 859 |
87 192 |
НЕТЕКУЩИ ПАСИВИ: |
|||
Доходи на заети лица |
2.12 |
(37 242) |
(37 556) |
Дългосрочни провизии |
2.13 |
(1 469) |
(1 341) |
Дългосрочни финансови пасиви |
2.14 |
(10 559) |
(3 349) |
Други дългосрочни пасиви |
2.15 |
(2 178) |
(2 226) |
|
|
(51 448) |
(44 472) |
ТЕКУЩИ ПАСИВИ: |
|||
Краткосрочни провизии |
2.16 |
(213) |
(348) |
Краткосрочни финансови пасиви |
2.17 |
(40) |
(119) |
Задължения |
2.18 |
(93 884) |
(89 677) |
|
|
(94 137) |
(90 144) |
Общо пасиви |
|
(145 585) |
(134 616) |
НЕТНИ АКТИВИ |
|
(44 726) |
(47 424) |
Резерви |
2.19 |
3 323 |
3 115 |
Суми, които трябва да бъдат поискани от държавите-членки: |
2.20 |
|
|
Доходи на заети лица (1) |
|
(37 242) |
(37 556) |
Други суми (2) |
|
(10 807) |
(12 983) |
НЕТНИ АКТИВИ |
|
(44 726) |
(47 424) |
Б. ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ
млн. EUR |
|||
|
Бележка |
2009 г. |
2008 г. |
ОПЕРАТИВНИ ПРИХОДИ |
|||
Приходи от собствени ресурси и от вноски |
3.1 |
110 537 |
112 713 |
Други оперативни приходи |
3.2 |
7 532 |
9 731 |
|
|
118 069 |
122 444 |
ОПЕРАТИВНИ РАЗХОДИ |
|||
Административни разходи |
3.3 |
(8 133) |
(7 720) |
Оперативни разходи |
3.4 |
(104 934) |
(97 214) |
|
|
(113 067) |
(104 934) |
ИЗЛИШЪК ОТ ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ |
|
5 002 |
17 510 |
Финансови приходи |
3.5 |
835 |
698 |
Финансови разходи |
3.6 |
(594) |
(467) |
Движение на задължението, свързано с доходите на заети лица |
2.12 |
(683) |
(5 009) |
Дял в нетния дефицит на асоциираните и съвместните предприятия |
3.7 |
(103) |
(46) |
ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА |
|
4 457 |
12 686 |
В. ТАБЛИЦА ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ
млн. EUR |
|||
|
Бележка |
2009 г. |
2008 г. (3) |
Финансов резултат за годината |
|
4 457 |
12 686 |
Оперативни дейности |
4.2 |
|
|
Амортизация на дълготрайни финансови активи |
|
22 |
19 |
Амортизация |
|
447 |
302 |
(Сторниране на) загуби от обезценка на инвестиции |
|
(16) |
3 |
(Увеличение)/намаление на заемите |
|
(7 199) |
(1 759) |
(Увеличение)/намаление на дългосрочното предварително финансиране |
|
(10 727) |
(15 008) |
(Увеличение)/намаление на дългосрочните вземания |
|
(10) |
82 |
(Увеличение)/намаление на материалните запаси |
|
8 |
3 |
(Увеличение)/намаление на краткосрочното предварително финансиране |
|
1 185 |
10 321 |
(Увеличение)/намаление на краткосрочните вземания |
|
3 257 |
131 |
Увеличение/(намаление) на дългосрочните провизии |
|
128 |
262 |
Увеличение/(намаление) на дългосрочните финансови пасиви |
|
7 210 |
1 775 |
Увеличение/(намаление) на другите дългосрочни пасиви |
|
(48) |
237 |
Увеличение/(намаление) на краткосрочните провизии |
|
(135) |
(21) |
Увеличение/(намаление) на краткосрочните финансови пасиви |
|
(79) |
(16) |
Увеличение/(намаление) на задълженията |
|
4 207 |
(5 703) |
Бюджетен излишък от предходната година, взет като непаричен приход |
|
(1 796) |
(1 529) |
Други непарични движения |
|
37 |
37 |
Увеличение/(намаление) на задължението, свързано с доходите на заети лица |
|
(314) |
4 076 |
Инвестиционни дейности |
4.3 |
|
|
(Увеличение)/намаление на нематериалните активи и на имотите, машините и съоръженията |
|
(463) |
(689) |
(Увеличение)/намаление на дългосрочните инвестиции |
|
(284) |
(108) |
(Увеличение)/намаление на краткосрочните инвестиции |
|
(239) |
(133) |
НЕТНИ ПАРИЧНИ ПОТОЦИ |
|
(352) |
4 968 |
Нетно увеличение на парите и паричните еквиваленти |
|
(352) |
4 968 |
Пари и парични еквиваленти в началото на годината |
2.11 |
23 724 |
18 756 |
Пари и парични еквиваленти в края на годината |
2.11 |
23 372 |
23 724 |
Г. ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ
млн. EUR |
|||||
|
Резерви (А) |
Суми, които трябва да бъдат поискани от държавите-членки (Б) |
Нетни активи = (А) + (Б) |
||
Резерв на справедливата стойност |
Други резерви |
Натрупан излишък/(дефицит) |
Финансов резултат за годината |
||
САЛДО КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2007 Г. |
7 |
2 799 |
(68 888) |
7 462 |
(58 620) |
Движение на резерва на Гаранционния фонд |
|
158 |
(158) |
|
0 |
Движения на справедливата стойност |
34 |
|
|
|
34 |
Други |
|
113 |
(108) |
|
5 |
Разпределение на финансовия резултат за 2007 г. |
|
4 |
7 458 |
(7 462) |
0 |
Бюджетен резултат за 2007 г., отпуснат на държавите-членки |
|
|
(1 529) |
|
(1 529) |
Финансов резултат за годината |
|
|
|
12 686 |
12 686 |
САЛДО КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2008 Г. |
41 |
3 074 |
(63 225) |
12 686 |
(47 424) |
Движение на резерва на Гаранционния фонд |
|
196 |
(196) |
|
0 |
Движения на справедливата стойност |
28 |
|
|
|
28 |
Други |
|
(1) |
10 |
|
9 |
Разпределение на финансовия резултат за 2008 г. |
|
(15) |
12 701 |
(12 686) |
0 |
Бюджетен резултат за 2008 г., отпуснат на държавите-членки |
|
|
(1 796) |
|
(1 796) |
Финансов резултат за годината |
|
|
|
4 457 |
4 457 |
САЛДО КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2009 Г. |
69 |
3 254 |
(52 506) |
4 457 |
(44 726) |
Д. БЕЛЕЖКИ КЪМ ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ
1. ВАЖНИ СЧЕТОВОДНИ ПОЛИТИКИ
1.1. ПРАВНО ОСНОВАНИЕ И ПРАВИЛА ЗА СЧЕТОВОДНА ОТЧЕТНОСТ
Консолидираните отчети на Европейския съюз обхващат отчетите на Европейския съюз, Европейската общност за атомна енергия и Европейската общност за въглища и стомана (в ликвидация). Тези отчети се водят в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. (ОВ L 248, 16.9.2002 г.) относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейския съюз и Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 г. относно определянето на подробни правила за прилагането на този Финансов регламент.
В съответствие с член 133 от Финансовия регламент Европейският съюз изготви своите консолидирани финансови отчети за 2009 г. въз основа на правилата за счетоводна отчетност на базата на текущо начисляване, които произтичат от международните счетоводни стандарти за публичния сектор (МССПС) или, при липса на такива, от международните стандарти за финансово отчитане (МСФО). Тези правила за счетоводна отчетност, приети от счетоводителя на Комисията, трябва да се прилагат от всички институции и органи на ЕС, които попадат в обхвата на консолидацията, с цел да бъде установен единен набор от правила за счетоводна отчетност, оценка и представяне на отчетите с оглед на хармонизиране на процеса на съставяне на финансовите отчети и консолидация. Сметките се водят в евро въз основа на календарната година.
1.2. СЧЕТОВОДНИ ПРИНЦИПИ
Целта на финансовите отчети е да се предостави информация за финансовото състояние, резултатите и паричните потоци на даден субект, която е полезна на широк кръг ползватели. За ЕС като публичен сектор, целите по-конкретно са да бъде предоставена информация, полезна при вземането на решения, и да бъде показана отчетността на субекта за ресурсите, които са му поверени. Настоящият документ е съставен с оглед на тези цели. Член 124 от Финансовия регламент определя счетоводните принципи, които трябва да бъдат прилагани при съставянето на финансовите отчети:
— |
принцип на действащото предприятие; |
— |
предпазливост; |
— |
последователност на счетоводните методи; |
— |
съпоставимост на информацията; |
— |
същественост; |
— |
некомпенсиране; |
— |
предимство на съдържанието пред формата; |
— |
счетоводна отчетност на базата на текущо начисляване. |
Изготвянето на консолидираните финансови отчети в съответствие с гореупоменатите правила и принципи налага ръководството да направи оценки, които оказват отражение върху отчетените суми за някои позиции в консолидирания счетоводен баланс и в консолидирания отчет за финансовия резултат, както и върху свързаните с тях оповестени данни за условните активи и пасиви.
1.3. КОНСОЛИДАЦИЯ
Отражение на Договора от Лисабон
След влизането на Договора от Лисабон в сила на 1 декември 2009 г. годишните отчети вече се наричат „Годишни отчети на Европейския съюз“. Тази промяна не се отрази на обхвата на консолидирането. Агенциите, създадени в рамките на бившия 2-ри стълб на ЕС, не отговарят на критериите за консолидиране, на които не отговаря и Европейската централна банка (ЕЦБ), независимо от това че в Договора от Лисабон тя се разглежда като европейска институция. Следователно всички тези субекти остават извън обхвата на консолидирането, както през предходните години.
Що се отнася до агенциите в рамките на бившия 3-ти стълб на Европейския съюз, две от тях, които получават субсидия от общия бюджет на Европейския съюз, се консолидират, както през предходните години (вж. също бележка 10). Оставащата агенция в обхвата на този стълб (Европол) ще стане орган на ЕС от 2010 г. нататък.
Обхват на консолидацията
Консолидираните финансови отчети на ЕС обхващат всички важни контролирани субекти (институциите и агенциите), асоциирани предприятия и съвместни предприятия, които на брой са съответно 40 контролирани субекта, 3 асоциирани предприятия и 4 съвместни предприятия. Пълният списък на консолидираните субекти е даден в бележка 10. В сравнение с 2008 г. обхватът на консолидирането е разширен с две изпълнителни агенции, две асоциирани предприятия и едно съвместно предприятие, докато една агенция бе ликвидирана към 31 декември 2008 г. Въздействието на добавките върху консолидираните финансови отчети не е съществено.
Контролирани субекти
Решението за включване на субект в обхвата на консолидацията се основава на концепцията за контрол. Контролирани субекти са всички субекти, чиито финансови и оперативни политики Европейският съюз има правомощието да управлява, пряко или непряко, така че да може да извлича полза от дейностите на тези субекти. Това правомощие трябва да е упражняемо в настоящия момент. Контролираните субекти са изцяло консолидирани. Консолидирането започва на първата дата, на която има наличие на контрол, и приключва, когато такъв контрол вече не съществува.
Най-често използваните показатели за контрол в рамките на Европейския съюз са: създаване с учредителните договори или вторичното законодателство, финансиране от общия бюджет, наличие на право на глас в ръководните органи, одит от Европейската сметна палата и освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета от Европейския парламент. Ясно е, че трябва да се извърши оценка на равнище субект, за да се прецени дали един или всички от изброените по-горе критерии са достатъчни, за да се породи контрол.
Съгласно този подход институциите (с изключение на ЕЦБ) и агенциите (с изключение на агенциите от бившия 2-ри стълб и Европол) на ЕС се считат за намиращи се под изключителния контрол на ЕС и поради това попадат в обхвата на консолидирането. Освен това Европейската общност за въглища и стомана в ликвидация (ЕОВС) също се счита за контролиран субект.
Всички операции и салда между предприятията между контролирани субекти на ЕС са елиминирани, докато нереализираните печалби и загуби от операции между субектите не са съществени и затова не са елиминирани.
Асоциирани предприятия
Асоциирани предприятия са субектите, над които Европейският съюз има, пряко или непряко, значително влияние, но не и контрол върху решенията, свързани с финансовата и оперативната политика. Приема се, че съществува значително влияние, ако Европейската комисия държи пряко или непряко 20 % или повече от правата на глас.
Участията в асоциирани предприятия се отчитат по метода на собствения капитал, като първоначално се признават по себестойност. Делът на Европейския съюз в резултатите на неговите асоциирани предприятия се признава в отчета за финансовия резултат на ЕС, а делът му в движенията на резервите се признава в резервите на ЕС. Първоначалният разход плюс всички движения (допълнителни вноски, дял в резултатите и в движенията на резервите, обезценки и дивиденти) образуват счетоводната стойност на асоциираното предприятие в отчетите на ЕС към датата на счетоводния баланс. Разпределенията, получени от дадено асоциирано предприятие, намаляват отчетната стойност на актива. Нереализираните печалби и загуби от операции между Европейския съюз и неговите асоциирани предприятия не са съществени и следователно не са елиминирани.
Счетоводните политики на асоциираните предприятия могат да се различават от тези, приети от Европейския съюз за подобни операции и събития при сходни обстоятелства. В случаите, когато Европейският съюз държи 20 % или повече от фонд за рисков капитал, ЕС не се стреми да упражнява значително влияние. Такива фондове следователно се третират като финансови инструменти, категоризирани като обявени за продажба, и методът на собствения капитал не се прилага.
Съвместни предприятия
Съвместно предприятие е договорно споразумение, по силата на което Европейският съюз и една или повече страни („съдружници“) се заемат със стопанска дейност, подлежаща на съвместен контрол. Съвместен контрол е договорно уреденото поделяне на контрола, пряко или непряко, върху дадена дейност, съдържаща потенциал за предоставяне на услуга.
Участията в съвместни предприятия се отчитат по метода на собствения капитал, като първоначално се признават по себестойност. Делът на Европейския съюз в резултатите на неговите съвместно контролирани предприятия се признава в отчета за финансовия резултат на ЕС, а делът му в движенията на резервите се признава в резервите на ЕС. Първоначалният разход плюс всички движения (допълнителни вноски, дял в резултатите и в движенията на резервите, обезценки и дивиденти) образуват счетоводната стойност на съвместното предприятие в отчетите на ЕС към датата на счетоводния баланс.
Нереализираните печалби и загуби от операции между Европейския съюз и неговия съвместно контролиран субект не са съществени и следователно не са елиминирани. Счетоводните политики на съвместните предприятия могат да се различават от тези, приети от Европейския съюз за подобни операции и събития при сходни обстоятелства.
Неконсолидирани субекти, чиито средства се управляват от Комисията
Средствата на здравноосигурителната схема за служителите на Европейския съюз, на Европейския фонд за развитие и на Гаранционния фонд за участниците се управляват от Комисията от тяхно име, но тъй като тези субекти не се контролират от Европейския съюз, те следователно не се консолидират в неговите отчети — вж. бележка 11 за допълнителни подробности относно съответните суми.
1.4. БАЗА ЗА ИЗГОТВЯНЕТО
1.4.1. Валута и база за конвертиране
Работна и отчетна валута
Финансовите отчети са представени в милиони евро, като еврото е работната и отчетна валута на Европейския съюз.
Операции и салда
Операциите в чуждестранна валута се конвертират в евро, като се използва обменният курс, преобладаващ към дататa на операциите. Печалбите и загубите от разлики в обменния курс, произтичащи от уреждането на операции в чуждестранна валута и от конвертирането на паричните активи и пасиви в чуждестранна валута по обменния курс в края на годината, се признават в отчета за финансовия резултат.
Към следните позиции се прилагат различни методи на конвертиране:
— |
имоти, машини и съоръжения и нематериални активи, които запазват стойността си в евро при курса, който се е прилагал към датата, на която са закупени; и |
— |
суми по предварително финансиране, изплатени по Европейския фонд за гарантиране на земеделието, които се конвертират по обменния курс, прилаган на десетия ден от месеца, следващ месеца, в който са отпуснати. |
Салдата в края на годината на паричните активи и пасиви в чуждестранна валута се конвертират в евро въз основа на обменния курс, прилаган на 31 декември:
Обменни курсове спрямо еврото
Валута |
31.12.2009 г. |
31.12.2008 г. |
BGN |
1,9558 |
1,9558 |
CZK |
26,4730 |
26,8750 |
DKK |
7,4418 |
7,4506 |
EEK |
15,6466 |
15,6466 |
GBP |
0,8881 |
0,9525 |
HUF |
270,4200 |
266,7000 |
LVL |
0,7093 |
0,7083 |
LTL |
3,4528 |
3,4528 |
PLN |
4,1045 |
4,1535 |
RON |
4,2363 |
4,0225 |
SEK |
10,2520 |
10,8700 |
CHF |
1,4836 |
1,4850 |
JPY |
133,1600 |
126,1400 |
USD |
1,4406 |
1,3917 |
Промените в справедливата стойност на паричните ценни книжа в чуждестранна валута, класифицирани като обявени за продажба, които са свързани с разлика от конвертиране, се признават в отчета за финансовия резултат. Разликите от конвертиране за непаричните финансови активи и пасиви, държани по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат, се признават в него. Разликите от конвертиране за непаричните финансови активи, класифицирани като обявени за продажба, се включват в резерва на справедливата стойност.
1.4.2. Използване на приблизителни оценки
В съответствие с МССПС и общоприетите счетоводни принципи финансовите отчети по необходимост включват суми, основани на приблизителни оценки и предположения на ръководителите, основаващи се на най-надеждната налична информация. Съществените приблизителни оценки включват, без да са ограничени до това, сумите за задълженията, свързани с доходите на заети лица, провизиите, финансовия риск, свързан с материалните запаси и вземанията, начислените приходи и разходи, условните активи и пасиви и степента на обезценка на нематериалните активи и на имотите, машините и съоръженията. Действителните резултати могат да се различават от тези приблизителни оценки. Промените в приблизителните оценки се отразяват в периода, през който станат известни.
1.5. СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС
1.5.1. Нематериални активи
Придобитите лицензи за компютърен софтуер се посочват по историческа стойност минус натрупаната амортизация и загубите от обезценка. Активите се амортизират по линейния метод през изчисления си полезен живот, който е 4 години. Вътрешно произведените нематериални активи понастоящем се отчитат като разход в отчета за финансовия резултат. Разходите, свързани с разработването или поддържането на компютърни софтуерни програми, се признават като разходи в момента на възникването си, както разходите за научни изследвания и за разработки.
1.5.2. Имоти, машини и съоръжения
Всички имоти, машини и съоръжения се посочват по историческа стойност минус натрупаната амортизация и загубите от обезценка. Историческата стойност включва разходите, които могат директно да се припишат на придобиването или създаването на актива.
Последващите разходи са включени в отчетната стойност на актива или признати като отделен актив, както е уместно, единствено когато е вероятно бъдещите икономически ползи или потенциалът за предоставяне на услуга, свързани с него, да са по посока на Европейския съюз и цената на актива може да бъде надеждно оценена. Разходите за ремонт и поддръжка са включени в отчета за финансовия резултат за финансовия период, през който са били извършени. Тъй като Европейският съюз не взима средства назаем, за да финансира придобиването на имоти, машини и съоръжения, няма разходи по вземането на средства назаем, свързани с такива покупки.
Земята и произведенията на изкуството не са амортизирани, тъй като се счита, че имат безкраен полезен живот. Активите в строеж не са амортизирани, тъй като тези активи все още не са на разположение за употреба. Амортизацията на другите активи е изчислена, като е използван линейният метод, за да бъде разпределена тяхната цена към остатъчната им стойност през приблизителния им полезен живот, както следва:
Норми на амортизация
Вид актив |
Норма на линейна амортизация |
Сгради |
4 % |
Съоръжения, машини и оборудване |
от 10 % до 25 % |
Обзавеждане |
от 10 % до 25 % |
Неподвижни елементи и инсталации |
от 10 % до 33 % |
Превозни средства |
25 % |
Компютърен хардуер |
25 % |
Други материални активи |
от 10 % до 33 % |
Печалбите и загубите от освобождавания се определят чрез сравняване на приходите минус разходите по продажбата с отчетната стойност на актива, от който институцията се освобождава. Те са включени в отчета за финансовия резултат.
Лизинг
Лизингът на материални активи, при който Европейският съюз носи като цяло всички рискове и ползи от собствеността, е класифициран като финансов лизинг. Финансовият лизинг се капитализира в началото на лизинга по по-ниската от следните две стойности — справедливата стойност на наетия актив и сегашната стойност на минималните лизингови плащания. Всяко лизингово плащане се разпределя между пасива и финансовите разходи така, че да бъде постигната постоянна лихва върху оставащото финансово салдо. Наемните задължения, без включени финансови разходи, са включени в други пасиви (дългосрочни и краткосрочни). Лихвеният елемент от финансовата стойност е отнесен като разход в отчета за финансовия резултат за лизинговия период така, че да бъде получен постоянен периодичен лихвен процент за оставащото салдо по пасива за всеки период. Държаните чрез финансов лизинг активи са амортизирани през по-краткия от следните периоди: полезния живот на активите и срока на лизинговия договор.
Лизингът, при който наемодателят запазва значителна част от рисковете и ползите, произтичащи от собствеността, е класифициран като оперативен лизинг. Плащанията, направени по оперативни лизинги, са отнесени като разход в отчета за финансовия резултат по линейния метод за срока на лизинга.
1.5.3. Обезценка на нефинансови активи
Активите, имащи безкраен полезен живот, не подлежат на амортизация и се проверяват всяка година за обезценка. Активите, подлежащи на амортизация, се проверяват за обезценка, когато събития или промени в обстоятелствата покажат, че отчетната им стойност може да не е възстановима. Загуба от обезценка се признава за сумата, с която отчетната стойност на актива надвишава възстановимата му стойност. Възстановимата стойност е по-високата стойност от следните две стойности — справедливата стойност на актива, намалена с разходите по продажбата му, и стойността му в употреба.
Остатъчната стойност и полезният живот на нематериалните активи и на имотите, машините и съоръженията се преразглеждат и ако е необходимо, коригират поне веднъж годишно. Отчетната стойност на даден актив се намалява веднага до неговата възстановима стойност, ако отчетната стойност на актива е по-голяма от приблизителната му възстановима стойност. Ако основанията за обезценки, признати през предходни години, вече не са валидни, загубите от обезценка се сторнират съответно.
1.5.4. Инвестиции
Участия в асоциирани предприятия и в съвместни предприятия
Участията в асоциирани предприятия и в съвместни предприятия се отчитат посредством метода на собствения капитал. Стойността на собствения капитал се коригира, за да се отрази делът на увеличенията или на намаленията на нетните активи на асоциираните и на съвместните предприятия, които могат да се припишат на Европейския съюз след първоначално признаване, ако има признаци за обезценка, и при необходимост се намаляват до по-ниската възстановима стойност. Възстановимата стойност се определя съгласно описаното в точка 1.5.3. Ако след време причината за обезценката спре да бъде валидна, загубата от обезценка се сторнира до отчетната стойност, която би била определена, ако не беше призната загуба от обезценка.
Инвестиции във фондове за рисков капитал
Класификация и оценяване
Инвестициите във фондове за рисков капитал се класифицират като активи, обявени за продажба (вж. 1.5.5), и в съответствие с това се отчитат по справедлива стойност, като печалбите и загубите, възникващи от промени в справедливата стойност (включително разликите от конвертиране), се признават в резерва на справедливата стойност.
Съображения, свързани със справедливата стойност
Тъй като нямат посочена пазарна цена на активен пазар, инвестициите във фондове за рисков капитал се оценяват ред по ред по по-ниската от следните две стойности — себестойността или нетната стойност на актива („НСА“), която може да му се припише, съобщена от управителя на фонда до датата на счетоводния баланс, като по този начин се изключва всяка нереализирана печалба, която може да му се припише и която може да съществува в инвестиционния портфейл, в който е включен активът. Инвестициите във фондове за рисков капитал, които все още са в начален етап, се оценяват въз основа на същите принципи, освен в случай на нереализирани загуби, дължащи се единствено на административни разходи, когато тези нереализирани загуби не се вземат под внимание.
Нереализираните печалби, произтичащи от оценяването на справедливата стойност, се признават чрез резервите, а нереализираните загуби се оценяват за обезценка, за да се установи дали се признават като загуби от обезценка в отчета за финансовия резултат или като промени в резерва на справедливата стойност. Оценената по справедлива стойност НСА, която може да се припише на актива, се определя, като се приложи или процентното дялово участие на Европейския съюз във фонда към НСА, отразена в последния отчет, или, доколкото е възможно, точната стойност на дела към същата дата, посочена от съответния управител на фонда.
1.5.5. Финансови активи
Класификация
Европейският съюз класифицира своите финансови активи в следните категории: финансови активи по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат; заеми и вземания; инвестиции, държани до падеж; и финансови активи, обявени за продажба. Класификацията на финансовите инструменти се определя при първоначалното им признаване и се преоценява към всяка дата на счетоводния баланс.
i)
Финансов актив бива класифициран в тази категория, ако е придобит главно с цел продажба в краткосрочен план или ако е посочен като такъв от Европейския съюз. Деривативите също попадат в тази категория. Активите в тази категория се класифицират като текущи активи, ако се очаква да бъдат реализирани в рамките на 12 месеца от датата на счетоводния баланс.
ii)
Заемите и вземанията са недеривативни финансови активи с фиксирани или определими плащания, които не се котират на активен пазар. Те възникват, когато ЕС предоставя пари, стоки или услуги пряко на длъжник, без намерение да търгува с вземането. Те се включват в нетекущите активи, освен ако падежът им не настъпва в рамките на 12 месеца от датата на счетоводния баланс.
iii)
Инвестициите, държани до падеж, представляват недеривативни финансови активи с фиксирани или определими плащания и фиксиран падеж, които Европейският съюз има категоричното намерение и възможност да държи до падеж. През тази финансова година Европейският съюз не държа инвестиции в тази категория.
iv)
Обявените за продажба финансови активи са недеривативни инструменти, които или са посочени в тази категория, или не са класифицирани в никоя от другите категории. Те се класифицират или като текущи, или като нетекущи активи в зависимост от срока, в който ЕС възнамерява да се освободи от тях. Инвестициите в неконсолидирани субекти и другите капиталови инвестиции (напр. операциите с рисков капитал), които не са отчетени по метода на собствения капитал, също се класифицират като финансови активи, обявени за продажба.
Първоначално признаване и оценяване
Покупките и продажбите на финансови активи по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат, държани до падеж и обявени за продажба, се признават на датата на търгуване – датата, на която Европейският съюз поема задължение да закупи или продаде актива. Заемите се признават, когато паричните средства бъдат отпуснати на заемополучателите. Финансовите инструменти първоначално се признават по справедлива стойност плюс трансакционните разходи за всички финансови активи, които не са отчетени по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат. Финансовите активи, отчетени по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат, първоначално се признават по справедлива стойност, а трансакционните разходи се вписват като разход в отчета за финансовия резултат.
Справедливата стойност на даден финансов актив при първоначалното признаване обикновено е цената на операцията (т.е. справедливата стойност на полученото възнаграждение). Въпреки това, когато бъде отпуснат дългосрочен безлихвен заем или заем, чиято лихва е под пазарните условия, неговата справедлива стойност може да бъде оценена като сегашната стойност на всички бъдещи парични постъпления, дисконтирани посредством преобладаващия пазарен лихвен процент за подобен инструмент с подобен кредитен рейтинг.
В случай на заеми, отпуснати от заемни средства, операции от вида „бек-ту-бек“ (back-to-back), разликите между условията за отпускане и получаване на заем и между сумите не са съществени и „алтернативният разход“ не се прилага, тъй като ЕС няма право да инвестира средства в капиталовите пазари. Поради това тези отпуснати заеми се оценяват по номинална стойност. Трансакционните разходи, направени от ЕС и след това начислени на бенефициера на заема, се признават направо в отчета за финансовия резултат.
Финансовите инструменти се отписват, когато правата за получаване на парични потоци от инвестициите са изтекли или са били прехвърлени и Европейският съюз по същество е прехвърлил всички рискове и ползи от собствеността.
Последващо оценяване
Финансовите активи, отчетени по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат, впоследствие се отчитат по справедлива стойност. Печалбите и загубите, възникващи от промени в справедливата стойност на категорията „финансови инструменти по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат“, се включват в отчета за финансовия резултат за периода, в който възникват.
Заемите, вземанията и инвестициите, държани до падеж, се отчитат по амортизирана стойност, като се използва методът на ефективната лихва. В случай на заеми, отпуснати от заемни средства, същата ефективна лихва се прилага както за отпуснатите, така и за получените заеми, тъй като тези отпуснати заеми имат характеристиките на операции от вида „бек-ту-бек“ (back-to-back) и разликите между условията за отпускане и получаване на заем и между сумите не са съществени. Трансакционните разходи, направени от ЕС и след това начислени на бенефициера на заема, се признават направо в отчета за финансовия резултат.
Финансовите активи, обявени за продажба, впоследствие се отчитат по справедлива стойност. Печалбите и загубите, възникващи от промени в справедливата стойност на активите, обявени за продажба, се признават в резерва на справедливата стойност. Когато активи, класифицирани като обявени за продажба, бъдат продадени или се обезценят, кумулативните корекции на справедливата стойност, които преди са били признати в резерва на справедливата стойност, се признават в отчета за финансовия резултат. Лихвата по финансовите активи, обявени за продажба, изчислена по метода на ефективната лихва, се признава в отчета за финансовия резултат. Дивидентите от обявени за продажба капиталови инструменти се признават, когато бъде установено правото на ЕС да получи плащането.
Справедливата стойност на инвестициите, котирани на активни пазари, се основава на текущите цени „купува“. Ако пазарът за даден финансов актив не е активен (и за нерегистрирани на борсата ценни книжа), Европейският съюз установява справедлива стойност, като използва техники за оценяване. Те включват използването на скорошни операции между несвързани страни, отнасяне към други инструменти, които по същество са същите, анализ на дисконтирания паричен поток, модели на ценообразуване на опции и други техники за оценяване, обикновено използвани от участниците на пазара.
Когато справедливата стойност на инвестициите в капиталови инструменти, които нямат посочена пазарна цена на активен пазар, не може да бъде оценена по надежден начин, тези инвестиции се оценяват по себестойност минус загубите от обезценка.
Обезценка на финансови активи
Към датата на всеки счетоводен баланс Европейският съюз преценява дали има обективни доказателства, че даден финансов актив се е обезценил. Финансов актив се е обезценил и са настъпили загуби от обезценка, ако и само тогава, когато съществува обективно доказателство за обезценка в резултат на едно или повече събития, настъпили след първоначалното признаване на актива, и че това събитие (или събития), което води до загуба, има измеримо по надежден начин въздействие върху очакваните бъдещи парични потоци по финансовия актив.
i)
Ако има обективно доказателство, че е възникнала загуба от обезценка по заеми и вземания или по инвестиции, държани до падеж, които са отчетени по амортизирана стойност, размерът на загубата се оценява като разликата между отчетната стойност на актива и сегашната стойност на очакваните бъдещи парични потоци (като се изключват бъдещите кредитни загуби, които не са възникнали), дисконтирани по първоначалния ефективен лихвен процент на финансовия актив. Отчетната стойност на актива се намалява и стойността на загубата се признава в отчета за финансовия резултат. Ако заем или инвестиция, държана до падеж, има променлив лихвен процент, дисконтовият процент за оценяване на всяка загуба от обезценка е текущият ефективен лихвен процент, определен съгласно договора. Изчисляването на сегашната стойност на очакваните бъдещи парични потоци по обезпечен финансов актив отразява паричните потоци, които могат да произтекат от конфискацията, минус разходите по придобиването и продажбата на обезпечението, без значение дали конфискацията е вероятна или не. Ако в последващ период размерът на загубата от обезценка намалее и намалението може обективно да бъде свързано със събитие, настъпило след като обезценката е била призната, признатата преди това загуба от обезценка се сторнира чрез отчета за финансовия резултат.
ii)
В случай на капиталови инвестиции, класифицирани като обявени за продажба, при определяне на това дали ценните книжа са се обезценили се взема предвид значителният или постоянен (продължителен) спад в справедливата стойност на ценната книга под нейната себестойност. Ако съществува такова доказателство за финансови активи, обявени за продажба, кумулативната загуба — оценявана като разликата между цената на придобиването и текущата справедлива стойност, минус загубите от обезценка по този финансов актив, вече признати в отчета за финансовия резултат — се отстранява от резервите и се признава в отчета за финансовия резултат. Загубите от обезценка, признати в отчета за финансовия резултат, по отношение на капиталовите инструменти не се сторнират чрез отчета за финансовия резултат. Ако в последващ период справедливата стойност на дългов инструмент, класифициран като обявен за продажба, нарасне и нарастването може обективно да бъда свързано със събитие, настъпило след признаването на загубата от обезценка, загубата от обезценка се сторнира чрез отчета за финансовия резултат.
1.5.6. Материални запаси
Материалните запаси се посочват по по-ниската от следните две стойности — себестойността и нетната реализируема стойност. Себестойността се определя посредством метода първа входяща, първа изходяща (FIFO). Себестойността на завършените стоки и на текущата работа включва суровините, прекия труд, другите разходи, които могат директно да им се припишат, и свързаните с производството режийни разходи (въз основа на обичайния работен капацитет). Нетната реализируема стойност е очакваната продажна цена в нормалния ход на дейността минус разходите по завършване и продажба. Когато материалните запаси са държани за дистрибуция без разход или при номинален разход, те се оценяват по по-ниската от следните две стойности — себестойността и текущата възстановителна стойност. Текущата възстановителна стойност е разходът, който Европейският съюз би направил, за да придобие актива на отчетната дата.
1.5.7. Суми по предварително финансиране
Предварителното финансиране е плащане, предназначено да осигури на бенефициера паричен аванс, т.е. налични средства. То може да се раздели на няколко плащания в продължение на период, определен в конкретното споразумение за предварително финансиране. Наличните средства, или авансът, се връщат или се използват за целта, за която са осигурени, през периода, определен в споразумението. Ако бенефициерът не направи допустими разходи, той е длъжен да върне авансово предоставената сума на Европейския съюз. Сумата по предварителното финансиране се намалява (изцяло или частично) с приемането на допустимите разходи и върнатите суми и тази сума се признава като разход.
В края на годината неприключените суми по предварително финансиране се оценяват по първоначално платената(ите) сума(и), от която(ито) се изваждат: върнатите суми, отчетените като разход допустими суми, очакваните допустими суми, които все още не са изчистени в края на годината, и намаленията на стойността.
Лихвата по предварителното финансиране се признава в момента на начисляването ѝ в съответствие с разпоредбите на съответното споразумение. В края на годината се прави приблизителна оценка на начислените приходи от лихви, въз основа на най-надеждната информация, и се включва в счетоводния баланс.
1.5.8. Вземания
Вземанията се отчитат по първоначална стойност минус намалението за обезценка. Намаление за обезценка на вземания се установява, когато има обективно доказателство, че Европейският съюз няма да може да събере всички дължими суми в съответствие с първоначалните срокове за вземанията. Размерът на намалението е разликата между отчетната стойност на актива и възстановимата стойност, която е сегашната стойност на очакваните бъдещи парични потоци, дисконтирани по пазарния лихвен процент за подобни заемополучатели. Стойността на намалението се признава в отчета за финансовия резултат. Признава се и общо намаление за неизпълнените нареждания за събиране на вземания, които вече не подлежат на специфично намаление. Вж. бележка 1.5.14 по-долу относно третирането на начислените приходи в края на годината.
1.5.9. Пари и парични еквиваленти
Парите и паричните еквиваленти са финансови инструменти и се дефинират като текущи активи. Те включват парите в брой, депозитите по разплащателни сметки в банки, другите краткосрочни високоликвидни инвестиции с първоначален срок от три месеца или по-малко и банковия овърдрафт.
1.5.10. Доходи на заети лица
Пенсионни задължения
Европейският съюз управлява пенсионни планове за дефинирани доходи. Докато персоналът участва с вноски от своята заплата за натрупването на една трета от очакваната стойност на тези доходи, задължението не се финансира. Задължението, признато в счетоводния баланс по отношение на пенсионните планове за дефинирани доходи, е сегашната стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи към датата на счетоводния баланс. Задължението за изплащане на дефинирани доходи се изчислява от актюери, като се използва кредитният метод на прогнозираните единици. Сегашната стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи се определя чрез дисконтиране на очакваните бъдещи изходящи парични потоци, като се използват лихвени проценти на държавни облигации във валутата, в която ще се изплащат доходите, и които имат падежни срокове, приблизително отговарящи на сроковете на съответното пенсионно задължение.
Актюерските печалби и загуби, възникващи от корекции, свързани с опита, и от промени в актюерските предположения, се признават незабавно в отчета за финансовия резултат. Разходите за предишен стаж се признават незабавно в отчета за финансовия резултат, освен ако промените в пенсионния план не са с условието служителите да останат на служба за определен период от време (правопораждащия период). В този случай разходите за предишен стаж се амортизират по линейния метод през правопораждащия период.
Обезщетения за болест след напускане на работа
Европейският съюз предоставя обезщетения при болест на своите служители чрез възстановяване на медицинските разходи. Създаден е отделен фонд („RCAM“) за осъществяване на свързаната с това ежедневна дейност. Както настоящите служители, така и пенсионерите, вдовците и ползвателите на техните права се ползват от системата. Доходите, отпускани на „неактивните лица“ (пенсионери, сираци и т.н.), са класифицирани като „Доходи на заети лица след напускане на работа“. Като се има предвид естеството на тези доходи, е необходимо извършването на актюерски изчисления. Задължението в счетоводния баланс е определено на база, подобна на тази за пенсионните задължения (вж. по-горе).
1.5.11. Провизии
Провизиите се признават, когато Европейският съюз има настоящо правно или конструктивно задължение към трети страни в резултат на минали събития, когато е по-вероятно да е необходим изходящ поток от ресурси за уреждане на задължението и когато сумата може да бъде надеждно оценена. Провизии не се признават за бъдещи оперативни загуби. Размерът на провизията е най-точната оценка на разходите, които се очаква да бъдат необходими за уреждане на сегашното задължение към отчетната дата. Когато провизията включва голям брой позиции, задължението се оценява, като бъдат претеглени всички възможни резултати чрез свързаните с тях вероятности (метод на очакваната стойност).
1.5.12. Финансови пасиви
Финансовите пасиви се класифицират като финансови пасиви по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат или като финансови пасиви, отчетени по амортизирана стойност (получени заеми). Получените заеми се състоят от заеми от кредитни институции и дългове, удостоверени със сертификати. Те се признават първоначално по справедлива стойност, която представлява постъпленията от тяхното отпускане (справедливата стойност на полученото възнаграждение) без направените трансакционни разходи, а впоследствие се отчитат по амортизирана стойност, като се използва методът на ефективната лихва; всяка разлика между постъпленията, от които са извадени трансакционните разходи, и погасителната стойност се признава в отчета за финансовия резултат през периода на заемите, като се използва методът на ефективната лихва.
Те се класифицират като нетекущи пасиви, освен когато падежът настъпва по-малко от 12 месеца след датата на счетоводния баланс. В случай на заеми, отпуснати от заемни средства, методът на ефективната лихва не може да се прилага за отпуснатите заеми и за получените заеми по съображения за същественост. Трансакционните разходи, направени от Европейския съюз и след това начислени на бенефициера на заема, се признават направо в отчета за финансовия резултат.
Финансовите пасиви, категоризирани по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат, включват деривативите, когато справедливата им стойност е отрицателна. Те следват същата счетоводна обработка като финансовите активи по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат, вж. бележка 1.5.5.
1.5.13. Задължения
Значителна част от задълженията на ЕС не са свързани със закупуването на стоки или услуги — те са декларации за направени разходи от бенефициерите на безвъзмездни средства или на друго финансиране от ЕС, по които плащането не е извършено. Те се записват като задължения за исканата сума, когато декларацията за направени разходи бъде получена и след проверка бъде приета като допустима от съответните финансови служители. На този етап те се оценяват по приетата и допустима сума.
Задълженията, възникващи от закупуването на стоки и услуги, се признават при получаването на фактурата за първоначалната сума и съответните разходи се вписват в сметките, когато доставките или услугите бъдат извършени и приети от Европейския съюз.
1.5.14. Начислени приходи и разходи и приходи и разходи за бъдещи периоди
Съгласно счетоводните правила на Европейския съюз операциите и събитията се признават във финансовите отчети през периода, за който се отнасят. В края на отчетния период начислените разходи се признават въз основа на очакван размер на задължението за прехвърляне за периода. Изчисляването на начислените разходи се прави в съответствие с подробни оперативни и практически насоки, издадени от Комисията и насочени към гарантиране на това, че финансовите отчети дават вярна и честна представа.
Приходите също се отчитат през периода, за който се отнасят. В края на годината, ако все още не е издадена фактура, а услугата е предоставена, доставките са извършени от ЕС или съществува договорно споразумение (т.е. чрез позоваване на договор), във финансовите отчети се признава начислен приход.
Освен това в края на годината, ако е издадена фактура, но услугите все още не са предоставени или стоките не са доставени, приходът се отсрочва и признава през следващия отчетен период.
1.6. ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ
1.6.1. Приходи
Приходи, различни от приходите от размяна
Те съставят по-голямата част от приходите на ЕС и включват най-вече преките и косвените данъци и сумите от собствените ресурси. Освен данъци Европейският съюз може да получава и плащания от други страни като мита, глоби и дарения.
Ресурси на база БНД и ресурси от ДДС
Приходите се признават за периода, за който Европейският съюз изпрати покана за внасяне на средства до държавите-членки, с която изисква те да внесат своята вноска. Те се оценяват по своя „поискан размер“. Тъй като ресурсите от ДДС и от БНД са основани на приблизителни оценки на данните за съответната бюджетна година, те могат да бъдат преразглеждани при настъпването на промени до публикуването на окончателните данни от държавите-членки. Резултатът от промяна на приблизителна оценка се включва при определянето на нетния излишък или дефицит за периода, през който е настъпила промяната.
Традиционни собствени ресурси
Вземанията и свързаните с тях приходи се признават, когато от държавите-членки бъдат получени съответните месечни отчети A (включително събраните мита и дължимите суми, които са гарантирани и не са оспорени). Към отчетната дата събраните от държавите-членки приходи за периода, които все още не са платени на Европейския съюз, се оценяват и признават като начислени приходи. Тримесечните отчети Б (включително митата, които не са нито събрани, нито гарантирани, както и гарантираните суми, които са оспорени от длъжника), получени от държавите-членки, се признават като приход, като от тях се изваждат разходите по събирането (25 %), на които държавите имат право. Освен това в отчета за финансовия резултат се признава намаление на стойността в размер на очакваните несъбрани суми.
Глоби
Приходите от глоби се признават, когато решението на ЕС за налагане на глоба е взето и адресатът е официално уведомен за него. Ако има съмнения по отношение на платежоспособността на предприятието, се признава намаление на стойността на вземането. След решението за налагане на глоба длъжниците разполагат с два месеца от датата на уведомлението:
— |
или да приемат решението, в който случай те трябва да платят глобата в посочения срок и сумата се събира от ЕС окончателно; |
— |
или да не приемат решението, в който случай го обжалват в съответствие със законодателството на ЕС. |
При все това, дори и решението да бъде обжалвано, главницата на глобата трябва да се плати в определения тримесечен срок, тъй като обжалването няма суспензивно действие (член 278 от Договора за ЕC), или, при определени обстоятелства и със съгласието на счетоводителя на Комисията, вместо това може да бъде представена банкова гаранция за сумата.
Ако предприятието обжалва решението и вече е платило глобата условно, сумата се записва като условен пасив. Въпреки това, тъй като обжалване на решение на ЕС от адресата няма суспензивно действие, получените парични средства се използват за изчистване на вземането. Ако вместо плащане бъде получена гаранция, глобата остава като вземане. Ако изглежда вероятно, че Общият съд може да не се произнесе в полза на ЕС, се признава провизия за покриване на този риск. Ако вместо това е дадена гаранция, тогава неизплатеното вземане се намалява, колкото е необходимо. Натрупаната лихва, получена от Европейския съюз по банковите сметки, в които се депозират получаваните плащания, се признава като приход и всеки условен пасив се увеличава съответно.
Приходи от размяна
Приходите от продажбата на стоки и услуги се признават, когато значителните рискове и ползи от собствеността върху стоките се прехвърлят на купувача. Приходите, свързани със сделка, включваща предоставянето на услуги, се признават в зависимост от етапа на завършеност на сделката към отчетната дата.
Приходи и разходи от лихви
Приходите и разходите от лихви се признават в отчета за финансовия резултат посредством метода на ефективната лихва. Това е метод за изчисляване на амортизираната стойност на финансов актив или пасив и на разпределяне на лихвените приходи или разходи през съответния период. При изчисляване на ефективния лихвен процент Европейският съюз оценява приблизително паричните потоци, като взема предвид всички договорни условия на финансовия инструмент (например възможностите за предплащане), но не взема предвид бъдещите кредитни загуби. Изчислението включва всички такси и пунктове, платени или получени между страните по договора, които са неразделна част от ефективния лихвен процент, от трансакционните разходи и всички други премии или намаления.
Когато даден финансов актив или група от подобни финансови активи бъде намалена в резултат на загуба от обезценка, приходите от лихви се признават посредством лихвения процент, използван за дисконтиране на бъдещите парични потоци за целите на оценяването на загубата от обезценка.
Приходи от дивиденти
Приходите от дивиденти се признават, когато бъде установено правото за получаване на плащането.
1.6.2. Разходи
Разходите от размяна, възникващи от закупуването на стоки и услуги, се признават, когато доставките са извършени и приети от Европейския съюз. Те се оценяват по първоначална фактурна цена. Разходите, различни от разходите от размяна, са специфични за Европейския съюз и представляват по-голямата част от неговите разходи. Те се отнасят до трансферите към бенефициери и могат да бъдат три вида: вземания, трансфери по споразумения и дискреционни безвъзмездни средства, вноски и дарения.
Трансферите се признават като разходи в периода, през който са настъпили събитията, пораждащи трансфера, при условие че естеството на трансфера се допуска от нормативната уредба (Финансовия регламент, Правилника за длъжностните лица или друг регламент) или е подписан договор, разрешаващ трансфера; бенефициерът е изпълнил всички критерии за допустимост; и може да бъде направена разумна оценка на сумата.
Когато бъде получено искане за плащане или декларация за направени разходи, които изпълняват критериите за признаване, те се признават като разход в размер на допустимата сума. В края на годината направените допустими разходи, които вече се дължат на бенефициерите, но които все още не са съобщени, се оценяват и записват като начислени разходи.
1.7. УСЛОВНИ АКТИВИ И ПАСИВИ
1.7.1. Условни активи
Условен актив е възможен актив, който възниква от минали събития и чието съществуване ще бъде потвърдено единствено от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не са изцяло под контрола на Европейския съюз. Условен актив се оповестява, когато е вероятна появата на входящ поток от икономически ползи или на потенциал за предоставяне на услуга.
1.7.2. Условни пасиви
Условен пасив е възможно задължение, което възниква от минали събития и чието съществуване ще бъде потвърдено единствено от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не са изцяло под контрола на Европейския съюз; или сегашно задължение, което възниква от минали събития, но не е признато, тъй като: не е вероятно да бъде необходим изходящ поток от ресурси, съдържащи икономически ползи или потенциал за предоставяне на услуга, за уреждане на задължението или в редките случаи, когато размерът на задължението не може да бъде оценен достатъчно надеждно.
2. БЕЛЕЖКИ КЪМ СЧЕТОВОДНИЯ БАЛАНС
НЕТЕКУЩИ АКТИВИ
2.1. НЕМАТЕРИАЛНИ АКТИВИ
млн. EUR |
|
|
Сума |
Брутна отчетна стойност към 31 декември 2008 г. |
134 |
Увеличения |
39 |
Освобождавания |
(3) |
Трансфери между категориите активи |
0 |
Други промени |
1 |
Брутна отчетна стойност към 31 декември 2009 г. |
171 |
Натрупана амортизация към 31 декември 2008 г. |
78 |
Амортизационен разход за годината |
22 |
Освобождавания |
(1) |
Трансфери между категориите активи |
0 |
Други промени |
0 |
Натрупана амортизация към 31 декември 2009 г. |
99 |
НЕТНА ОТЧЕТНА СТОЙНОСТ КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2009 Г. |
72 |
Нетна отчетна стойност към 31 декември 2008 г. |
56 |
Сумите се отнасят преди всичко до компютърния софтуер.
2.2. ИМОТИ, МАШИНИ И СЪОРЪЖЕНИЯ
В някои страни стойността на земята не може да бъде разграничена от стойността на сградата, тъй като земята и сградата са закупени като едно цяло. Стойността на земята, която не подлежи на амортизация, не се оценява отделно, освен ако това не стане необходимо, т.е. за последващи разходи като строеж на нов имот или частична продажба.
Активите, свързани с Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS), са включени в машините и съоръженията към 31 декември 2009 г. след прехвърлянето им на Комисията през 2009 г. Тези активи имат нетна счетоводна стойност към тази дата в размер на 11 милиона EUR (брутна стойност 40 милиона EUR минус натрупаната амортизация от 29 милиона EUR).
ИМОТИ, МАШИНИ И СЪОРЪЖЕНИЯ
млн. EUR |
||||||||
|
Земя и сгради |
Машини и съоръжения |
Обзавеждане и превозни средства |
Компютърен хардуер |
Други материални активи |
Финансови лизинги |
Активи в строеж |
Общо |
Брутна отчетна стойност към 31 декември 2008 г. |
3 902 |
368 |
205 |
466 |
151 |
2 621 |
122 |
7 835 |
Увеличения |
39 |
89 |
20 |
57 |
17 |
29 |
141 |
392 |
Освобождавания |
(1) |
(15) |
(20) |
(56) |
(6) |
0 |
0 |
(98) |
Трансфери между категориите активи |
31 |
(2) |
0 |
0 |
3 |
0 |
(32) |
0 |
Други промени |
1 |
20 |
10 |
8 |
17 |
5 |
0 |
61 |
Брутна отчетна стойност към 31 декември 2009 г. |
3 972 |
460 |
215 |
475 |
182 |
2 655 |
231 |
8 190 |
Натрупана амортизация към 31 декември 2008 г. |
1 616 |
300 |
149 |
349 |
92 |
448 |
|
2 954 |
Амортизационен разход за годината |
127 |
66 |
16 |
60 |
17 |
163 |
|
449 |
Отменена амортизация |
0 |
0 |
0 |
(2) |
0 |
0 |
|
(2) |
Освобождавания |
(1) |
(13) |
(14) |
(52) |
(5) |
0 |
|
(85) |
Трансфери между категориите активи |
0 |
(1) |
0 |
0 |
1 |
0 |
|
0 |
Други промени |
0 |
3 |
4 |
4 |
3 |
1 |
|
15 |
Натрупана амортизация към 31 декември 2009 г. |
1 742 |
355 |
155 |
359 |
108 |
612 |
|
3 331 |
НЕТНА ОТЧЕТНА СТОЙНОСТ КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2009 Г. |
2 230 |
105 |
60 |
116 |
74 |
2 043 |
231 |
4 859 |
Нетна отчетна стойност към 31 декември 2008 г. |
2 286 |
68 |
56 |
117 |
59 |
2 173 |
122 |
4 881 |
Разходите, които все още не са платени, по отношение на финансовите лизинги и подобните на тях вземания са показани в дългосрочните и краткосрочните пасиви в счетоводния баланс (вж. също бележки 2.15 и 2.18.1). Те се разбиват, както следва:
ФИНАНСОВИ ЛИЗИНГИ
млн. EUR |
||||||||||
Описание |
Кумулативни разходи (A) |
Бъдещи суми за плащане |
Обща стойност |
Последващи разходи по активите |
Стойност на актива |
Амортизация |
Нетна отчетна стойност |
|||
< 1 година |
> 1 година |
> 5 години |
Общо пасив (Б) |
A + Б |
(В) |
A + Б + В |
(Д) |
= A + Б + В + Д |
||
Земя и сгради |
785 |
51 |
257 |
1 465 |
1 773 |
2 558 |
61 |
2 619 |
(598) |
2 021 |
Други материални активи |
14 |
8 |
13 |
1 |
22 |
36 |
0 |
36 |
(14) |
22 |
Общо към 31.12.2009 г. |
799 |
59 |
270 |
1 466 |
1 795 |
2 594 |
61 |
2 655 |
(612) |
2 043 |
Общо към 31.12.2008 г. |
738 |
52 |
250 |
1 520 |
1 822 |
2 560 |
61 |
2 621 |
(448) |
2 173 |
2.3. ДЪЛГОСРОЧНИ ИНВЕСТИЦИИ
млн. EUR |
|||
|
Бележка |
31.12.2009 г. |
31.12.2008 г. |
Участия в асоциирани предприятия |
2.3.1 |
382 |
278 |
Участия в съвместни предприятия |
2.3.2 |
196 |
145 |
Гаранционен фонд |
2.3.3 |
1 240 |
1 091 |
Активи, обявени за продажба |
2.3.4 |
561 |
564 |
Общо инвестиции |
|
2 379 |
2 078 |
Тази позиция обхваща инвестициите, извършени с цел подкрепа на дейностите на ЕС. Тя включва и нетните активи на Гаранционния фонд.
2.3.1. Участия в асоциирани предприятия
млн. EUR |
||||
|
ЕИФ |
ARTEMIS |
Чисто небе |
Общо |
Сума към 31 декември 2008 г. |
278 |
0 |
0 |
278 |
Придобивания |
26 |
10 |
75 |
111 |
Дял в нетния излишък/(дефицит) |
(2) |
(3) |
(1) |
(6) |
Други капиталови движения |
(1) |
0 |
0 |
(1) |
Сума към 31 декември 2009 г. |
301 |
7 |
74 |
382 |
Участията в асоциирани предприятия се отчитат по метода на собствения капитал (за допълнително обяснение вж. бележка 1.3). Следните отчетни стойности могат да се припишат на ЕС въз основа на процента на участието му в асоциирани предприятия.
млн. EUR |
||
|
31.12.2009 г. |
31.12.2008 г. |
Активи |
420 |
295 |
Пасиви |
(38) |
(17) |
Приходи |
17 |
23 |
Излишък/(Дефицит) |
(6) |
10 |
Европейски инвестиционен фонд (ЕИФ)
Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) е финансовата институция на Европейския съюз, специализирана в предоставянето на рисков капитал и гаранции на МСП. Към 31 декември 2009 г. Комисията участва с общо 861 милиона EUR (от 2 940 милиона EUR) в акционерния капитал на ЕИФ. Това представлява 29,29 % от общия акционерен капитал на ЕИФ. Комисията е внесла 20 %, като непоисканият остатък съответства на сума в размер на 689 милиона EUR — вж. също бележка 5.13.2. По споразумение между Комисията и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), подписано през 2005 г., Комисията има правото да продаде своите акции по всяко време на ЕИБ на цената, съответстваща на оценката на ЕИФ, разделена на общия брой емитирани акции. Стойността на „пут“ опцията е близка до нула, тъй като формулата, използвана за определяне на продажната цена на акциите, е подобна на тази, използвана за определяне на нетния собствен капитал на ЕИФ. Акционерният дял на ЕС се оценява на 29,29 % от нетните активи на ЕИФ, които към 31 декември 2009 г. възлизат на 301 милиона EUR (2008 г.: 278 милиона EUR), от които 2 милиона EUR се отнасят до резултата за 2009 г. (загуба). Дивидент в размер на 4 милиона EUR, свързан с 2008 финансова година, бе получен през 2009 г.
Съвместни технологични инициативи
Публично-частните партньорства под формата на съвместни технологични инициативи, които бяха осъществени посредством съвместни предприятия по смисъла на член 171 от Договора, са създадени с цел изпълняване на целите на програмата от Лисабон за растеж и работни места. Съвместните технологични инициативи са публично-частни партньорства, създадени на европейско равнище и насочени към стратегически области, в които научните изследвания и иновациите са от съществено значение за европейската конкурентоспособност. Нов елемент на 7-та рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности, съвместните технологични инициативи подпомагат широкомащабните многонационални научноизследователски дейности. Те обединяват частни и публични партньори, за да определят общи цели с широко значение за обществото и за да съчетаят финансиране и знания с цел изпълняване на тези цели. Съвместните технологични инициативи са нов начин на съвместна работа за постигане на целите, поставени от ръководителите на ЕС в лисабонската стратегия за растеж и заетост. През 2009 г. бяха приведени в действие първите три съвместни технологични инициативи — съвместното предприятие ARTEMIS и съвместното предприятие „Чисто небе“, описани по-долу, и съвместното предприятие на инициативата за иновативни лекарства (ИИЛ), класифицирано като съвместно предприятие и описано в бележка 2.3.2. Въпреки че ARTEMIS и „Чисто небе“ от правна гледна точка са съвместни предприятия, от счетоводна гледна точка те трябва да се разглеждат като асоциирани предприятия, тъй като Комисията има значително влияние върху тези субекти.
Съвместно предприятие ARTEMIS
Този субект бе създаден с цел осъществяване на съвместна технологична инициатива с частния сектор в областта на вградените компютърни системи. Участието на Европейския съюз, представляван от Комисията, към 31 декември 2009 г. е 100 %, или 7 милиона EUR. Максималната индикативна вноска на ЕС възлиза на 420 милиона EUR.
Съвместно предприятие „Чисто небе“
Целта на този субект е да се ускорят разработването, утвърждаването и демонстрирането на екологично чисти технологии за въздушен транспорт в ЕС, и по-конкретно да се създаде радикално иновационна система за въздушен транспорт с цел намаляване на въздействието на въздушния транспорт върху околната среда. Участието на Европейския съюз, представляван от Комисията, към 31 декември 2009 г. е 99,41 %, или 74 милиона EUR. Максималната индикативна вноска на ЕС за тази инициатива възлиза на 800 милиона EUR.
2.3.2. Участия в съвместни предприятия
млн. EUR |
|||||
|
СПГ |
SESAR |
ITER |
ИИЛ |
Общо |
Сума към 31.12.2008 г. |
0 |
103 |
42 |
0 |
145 |
Придобивания |
0 |
28 |
39 |
81 |
148 |
Дял в нетния резултат |
0 |
(51) |
(46) |
0 |
(97) |
Сума към 31.12.2009 г. |
0 |
80 |
35 |
81 |
196 |
Участията в съвместни предприятия се отчитат по метода на собствения капитал (за допълнително обяснение вж. бележка 1.3). Следните отчетни стойности могат да се припишат на ЕС въз основа на процента на участието му в съвместни предприятия.
млн. EUR |
||
|
31.12.2009 г. |
31.12.2008 г. |
Нетекущи активи |
48 |
0 |
Текущи активи |
192 |
154 |
Нетекущи пасиви |
0 |
0 |
Текущи пасиви |
(44) |
(9) |
Приходи |
72 |
37 |
Разходи |
(169) |
(93) |
Съвместно предприятие „Галилео“ (СПГ) в ликвидация
Съвместното предприятие „Галилео“ (СПГ) мина в ликвидация в края на 2006 г. и този процес все още не е приключил. Нетните активи на СПГ в ликвидация в края на годината възлизаха на 0 EUR. Тъй като субектът не е осъществявал дейност и все още е в ликвидация през 2009 г., не са реализирани приходи и не са извършени разходи. Стойността на инвестицията към 31 декември 2009 г. (и 31 декември 2008 г.) е 0 EUR и е получена като от инвестицията от 585 милиона EUR е изваден делът на натрупаните загуби, който е в размер на 585 милиона EUR.
Европейската надзорна агенция на ГНСС (НАГ), която е агенция на ЕС, създадена през 2004 г. и консолидирана в отчетите на ЕС, първоначално пое отговорността от СПГ на 1 януари 2007 г. След влизането в сила на Регламент (ЕО) № 683/2008 Комисията пое от НАГ ролята на ръководител на европейските програми по ГНСС. Прехвърлянето на тези дейности и задачи от НАГ на Комисията породи действие на 1 януари 2009 г.
Съвместно предприятие SESAR
Целта на това съвместно предприятие е да осигури модернизацията на Европейската система за управление на въздушното движение и бързото осъществяване на Европейския генерален план за управление на въздушното движение чрез координиране и концентриране на всички съответни усилия в областта на научноизследователската и развойната дейност в ЕС. Към 31 декември 2009 г. Комисията притежава 87,4 %, или 80 милиона EUR (2008 г.: 103 милиона EUR), от собствеността на SESAR. Общата (индикативна) вноска на ЕС, предвидена за SESAR (от 2007 до 2013 г.), е 700 милиона EUR.
ITER Международна организация по термоядрена енергия (Международна организация ITER)
В Международната организация ITER участват ЕС, Китай, Индия, Русия, Корея, Япония и САЩ. ITER бе създадена, за да управлява съоръженията на ITER, да насърчава експлоатацията на съоръженията на ITER от лабораториите, другите институции и персонала, работещ по програмите за научноизследователска и развойна дейност в областта на термоядрената енергия, на членовете, да насърчава общественото разбиране и приемане на термоядрената енергия и да извършва всякакви други дейности, необходими за постигане на нейната цел.
Вноската на ЕС (Евратом) за Международната организация ITER се предоставя чрез Агенцията за термоядрен синтез за енергия, като включва и вноските на държавите-членки и на Швейцария. Общият размер на вноската юридически се разглежда като вноска на Евратом в полза на ITER, а държавите-членки и Швейцария нямат дялово участие в ITER. Тъй като от правна гледна точка ЕС притежава участието в съвместното предприятие „Международна организация ITER“, ЕС трябва да признае участието в своите консолидирани отчети.
Към 31 декември 2009 г. Евратом притежава 47 %, или 35 милиона EUR (2008 г.: 42 милиона EUR), от собствеността на ITER. Общата (индикативна) вноска на Евратом, предвидена за ITER (от 2007 до 2041 г.), е 7 649 милиона EUR.
Съвместна технологична инициатива за иновативни лекарства (ИИЛ)
Съвместното предприятие на ИИЛ — третата съвместна технологична инициатива, приведена в действие през 2009 г., подпомага предконкурентните фармацевтични изследвания и развойна дейност в държавите-членки и в асоциираните държави, като има за цел увеличаване на инвестициите в научноизследователска дейност в биофармацевтичния сектор и насърчава участието на малките и средните предприятия (МСП) в своите дейности. Участието на Европейския съюз, представляван от Комисията, към 31 декември 2009 г. е 99,1 %, или 81 милиона EUR. Максималната индикативна вноска на ЕС възлиза на 1 милиард EUR до 31 декември 2017 г.
2.3.3. Гаранционен фонд
Нетни активи на Гаранционния фонд
млн. EUR |
||
|
31.12.2009 г. |
31.12.2008 г. |
Активи, обявени за продажба |
1 050 |
887 |
Пари и парични еквиваленти |
191 |
205 |
Общо активи |
1 241 |
1 092 |
Общо пасиви |
(1) |
(1) |
Нетни активи |
1 240 |
1 091 |
Гаранционният фонд за външни дейности обхваща заемите, гарантирани от ЕС в резултат на решение на Съвета, по-специално операциите на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) по отпускане на заеми извън Европейския съюз и заемите в рамките на макрофинансовата помощ (заеми по МФП) и заемите от Евратом извън Европейския съюз. Той е дългосрочен инструмент за обхващане на всички гарантирани от ЕС заеми, по които задълженията не се изпълняват, и следователно може да се разглежда като дългосрочна инвестиция. Това се доказва от факта, че близо 76 % от активите, обявени за продажба, са със срок между 1 и 10 години. Фондът се финансира от плащания от общия бюджет на ЕС, равни на 9 % от капиталовата стойност на операциите, от постъпленията от лихви върху инвестициите, направени от активите на Фонда, и от сумите, събрани от просрочили плащанията си длъжници, за които Фондът е трябвало да задейства своята гаранция. Всеки произтекъл излишък за годината се връща в специален бюджетен ред в приходната част на общия бюджет на ЕС.
ЕС е длъжен да включва гаранционен резерв за покриването на заемите, отпускани на трети държави. Този резерв е предназначен за покриване на нуждите на Гаранционния фонд и, при необходимост, задействаните гаранции, надвишаващи сумата, налична във Фонда, за да могат тези суми да бъдат включени като разход в бюджета. Този резерв от 1 472 милиона EUR съответства на целевата сума от 9 % от неприключените заеми към 31 декември 2009 г. Нетните активи на Фонда към 31 декември 2009 г. възлизат на общо 1 240 милиона EUR. Разликата между нетните активи и сумата на резерва съответства на сумата, която трябва да се плати от бюджета на ЕС на Фонда, т.е. 232 милиона EUR. Промените в справедливата стойност на портфейла с обявени за продажба дългови ценни книжа са признати в собствения капитал през 2009 г. и са на обща стойност 16 милиона EUR (2008 г.: 15 милиона EUR).
2.3.4. Активи, обявени за продажба
Тази позиция включва инвестициите и участията, закупени, за да се подпомогнат бенефициерите в разработването на техните стопански дейности.
Дълготрайни активи, обявени за продажба
млн. EUR |
||||||
|
ЕБВР |
ОРК |
Стартиране на ЕФО |
ЕФЮИЕ |
Други |
Общо |
Суми към 31.12.2008 г. |
157 |
204 |
133 |
67 |
3 |
564 |
Придобивания |
0 |
11 |
52 |
26 |
19 |
108 |
Освобождавания/оттегляния |
0 |
(26) |
(4) |
0 |
0 |
(30) |
Преоценъчен излишък/(дефицит), прехвърлен към собствения капитал |
0 |
(14) |
(14) |
3 |
0 |
(25) |
Загуба от курсови разлики |
0 |
(42) |
0 |
0 |
0 |
(42) |
Загуба от обезценка |
0 |
(1) |
(13) |
0 |
0 |
(14) |
Суми към 31.12.2009 г. |
157 |
132 |
154 |
96 |
22 |
561 |
Европейска банка за възстановяване и развитие (ЕБВР)
Комисията участва с 3 % в общия капитал на ЕБВР, който е в размер на 20 милиарда EUR. Към датата на счетоводния баланс, поисканата сума е 157 милиона EUR, които са внесени изцяло. Неуредените плащания по непоискания капитал възлизат на 443 милиона EUR (вж. също бележка 5.13.1). Тъй като акциите на ЕБВР не се котират на никоя фондова борса и предвид договорните ограничения, включени в учредителния акт на ЕБВР, свързани, освен с друго, с продажбата на дялови участия, ограничени до цената на придобиване и разрешени единствено за съществуващите акционери, акционерният дял на Комисията се оценява по себестойност минус намалението за обезценка.
Операции с рисков капитал (ОРК)
При операциите с рисков капитал се отпускат суми на финансови посредници за финансирането на капиталови инвестиции. Те се управляват от Европейската инвестиционна банка и се финансират в рамките на Европейската политика на добросъседство.
Други инвестиции
Най-значителните суми се отнасят до програмата за растеж и заетост, програмата MAP и програмата за конкурентоспособност и иновации, под попечителството на ЕИФ, които подпомагат създаването и финансирането на новосъздадени МСП чрез инвестиране в подходящи специализирани фондове за рисков капитал (154 милиона EUR). Също включени са 96 милиона EUR, свързани с Европейския фонд за Югоизточна Европа, който е инвестиционно дружество с променлив акционерен капитал (SICAV). Общата цел на ЕФЮИЕ е насърчаването на икономическото развитие и благоденствието в Югоизточна Европа чрез постоянно осигуряване на допълнително финансиране за развитие през местни финансови посредници. През 2009 г. е включена нова инвестиция в размер на 19 милиона EUR във връзка с Фонда за енергийна ефективност в Югоизточна Европа (SE4F).
2.4. ЗАЕМИ
Тази позиция обхваща сумите по заеми, дължими на Европейския съюз, с падеж след над една година:
млн. EUR |
|||
|
Бележка |
31.12.2009 г. |
31.12.2008 г. |
Заеми, отпуснати от бюджета на ЕС и от ЕОВС |
2.4.1 |
169 |
179 |
Заеми, отпуснати от заемни средства |
2.4.2 |
10 595 |
3 386 |
Общо заеми |
|
10 764 |
3 565 |
2.4.1. Заеми, отпуснати от бюджета на Европейския съюз и от ЕОВС в ликвидация
млн. EUR |
|||
|
Заеми със специални условия |
ЕОВС в ликвидация |
Общо |
Общо към 31.12.2008 г. |
150 |
29 |
179 |
Върнати суми |
(19) |
(5) |
(24) |
Промени в отчетната стойност |
12 |
2 |
14 |
Общо към 31.12.2009 г. |
143 |
26 |
169 |
Заеми със специални условия
Тази позиция обхваща заемите със специални условия, отпуснати при преференциални лихви като част от сътрудничеството с държави, които не са членки на ЕС. Падежът на всички суми настъпва повече от 12 месеца след края на годината. Ефективните лихвени проценти по тези заеми варират между 7,73 % и 12,36 %.
Жилищни кредити, отпуснати от ЕОВС в ликвидация (ЕОВС)
Жилищните кредити са заеми, отпуснати от ЕОВС от собствените ѝ средства в съответствие с член 54 и член 54, параграф 2 от Договора за ЕОВС. Тези заеми са отпуснати при фиксирана лихва от 1 % и поради това се смятат за заеми при преференциални лихви. Ефективните лихвени проценти по тези заеми са 2,806 %—22,643 %. По практически съображения и по съображения за същественост цената на операцията е използвана като справедлива стойност за тези заеми в началото, независимо от всеки предоставен преференциален лихвен процент.
2.4.2. Заеми, отпуснати от заемни средства
млн. EUR |
|||||
|
Заеми по МФП |
Заеми от Евратом |
ПБ |
ЕОВС в ликвидация |
Общо |
Общо към 31.12.2008 г. |
663 |
494 |
2 004 |
338 |
3 499 |
Нови заеми |
25 |
7 |
7 200 |
0 |
7 232 |
Върнати суми |
(95) |
(11) |
0 |
(88) |
(194) |
Курсови разлики |
0 |
(1) |
0 |
16 |
15 |
Промяна в отчетната стойност |
(6) |
(5) |
99 |
(5) |
83 |
Общо към 31.12.2009 г. |
587 |
484 |
9 303 |
261 |
10 635 |
Сума, дължима след < 1 година |
40 |
0 |
0 |
0 |
40 |
Сума, дължима след > 1 година |
547 |
484 |
9 303 |
261 |
10 595 |
Заеми в рамките на макрофинансова помощ (МФП)
МФП е финансов инструмент, основан на политиката, за необвързана и непредназначена за конкретна цел помощ за платежния баланс и/или бюджетна подкрепа за трети държави партньорки, разположени в географска близост до територията на ЕС. Тя е под формата на средно/дългосрочни заеми или безвъзмездни средства или на подходяща комбинация от двете и обикновено допълва финансирането, осигурено в контекста на подкрепяна от МВФ програма за корекция и реформи. Комисията не е получила гаранции от трети страни за тези заеми, но те са гарантирани от Гаранционния фонд (вж. бележка 2.3.3).
Заеми от Евратом
Евратом е правен субект на ЕС и се представлява от Европейската комисия. Тя отпуска заеми на държавите-членки с цел финансиране на инвестиционни проекти в държавите-членки, свързани с промишленото производство на електроенергия от ядрени електроцентрали и с промишлени горивни инсталации. Тя отпуска заеми и на държави, които не са членки на ЕС, за подобряване на степента на безопасност и ефикасност на ядрените електроцентрали и инсталациите в ядрения горивен цикъл, които са в експлоатация или в строеж.
Комисията е получила гаранции за 481 милиона EUR (2008 г.: 486 милиона EUR) от гаранти трети страни във връзка с тези заеми.
Заеми за платежния баланс (ПБ)
Инструментът ПБ, който е основан на политиката финансов инструмент, бе отново задействан с цел осигуряване на средносрочна финансова помощ за държавите членки на ЕС през настоящата икономическа и финансова криза. Благодарение на него могат да се отпускат заеми на държавите-членки, които изпитват или са сериозно застрашени от трудности със своите платежни баланси или капиталови движения. Единствено държавите-членки, които не са приели еврото, могат да се ползват от този инструмент. Максималната обща сума на разрешените заеми е 50 милиарда EUR и тези средства се гарантират от общия бюджет на ЕС.
Между ноември 2008 г. и края на 2009 г. бяха отпуснати заеми, възлизащи на 14,6 милиарда EUR. Финансова помощ по ПБ в размер на 6,5 милиарда EUR е предоставена на Унгария, от които 2 милиарда EUR са изплатени през 2008 г., като падежът настъпва през месец декември 2011 г. През 2009 г. бяха отпуснати още 3,5 милиарда EUR (падеж: ноември 2014 г. и април 2016 г.). Заем по ПБ в размер на 3,1 милиарда EUR бе предоставен на Латвия, като 2,2 милиарда EUR са изплатени през 2009 г. с падежи април 2014 г. и януари 2015 г., а 0,5 милиарда EUR са изплатени през март 2010 г. (с падеж май 2019 г.). 5 милиарда EUR бяха предоставени и на Латвия, от които 1,5 милиарда EUR са изплатени през 2009 г. с падеж януари 2015 г., а още 1 милиард EUR са изплатени през март 2010 г. (с падеж май 2019 г.).
Заеми от ЕОВС в ликвидация
Тази позиция включва главно заеми, отпуснати от ЕОВС в ликвидация, от заемни средства в съответствие с членове 54 и 56 от Договора за ЕОВС, както и три некотирани дългови ценни книги, емитирани от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) като заместител на просрочил плащането си длъжник. Тези дългови ценни книжа ще бъдат държани до крайния си падеж (2017 г. и 2019 г.), за да покрият услугата за свързаните с тях получени заеми. Промените в отчетната стойност съответстват на промяната в натрупаните лихви плюс амортизацията за годината на изплатените премии и на направените в началото трансакционни разходи, изчислени съгласно метода на ефективната лихва.
Ефективните лихвени проценти (изразени като лихвен диапазон) бяха, както следва:
Заеми |
31.12.2009 г. |
31.12.2008 г. |
Макрофинансова помощ (МФП) |
0,9625 % - 4,54 % |
3,022 % - 5,29 % |
Евратом |
1,071 % - 5,76 % |
3,428 % - 5,76 % |
ПБ |
3,125 % - 3,625 % |
3,25 % |
ЕОВС в ликвидация |
0,346% - 5,8103% |
3,072% - 5,8103% (4) |
2.5 ДЪЛГОСРОЧНО ПРЕДВАРИТЕЛНО ФИНАНСИРАНЕ
Моментът, избран за събирането или усвояването на предварителното финансиране, определя дали то се оповестява като текущ или дългосрочен актив по предварително финансиране. Усвояването се определя от споразумението, на което проектът се основава. Всяко възстановяване на средства или усвояване, което трябва да се осъществи преди изтичането на дванадесет месеца от отчетната дата, се оповестява като краткосрочно предварително финансиране и следователно като текущ актив, а остатъкът е дългосрочен.
Общо предварително финансиране
млн. EUR |
||
|
31.12.2009 г. |
31.12.2008 г. |
Дългосрочно предварително финансиране (вж. по-долу) |
39 750 |
29 023 |
Краткосрочно предварително финансиране (вж. бележка 2.9) |
9 077 |
10 262 |
Общо предварително финансиране |
48 827 |
39 285 |
Гаранции, получени по отношение на предварително финансиране
Това са гаранции, които Европейският съюз в някои случаи изисква от бенефициерите при извършване на авансови плащания (предварително финансиране). За този вид гаранция съществуват две стойности за оповестяване: „номиналната“ и „текущата“ стойност. При „номиналната“ стойност пораждащото събитие е свързано със съществуването на гаранцията. При „текущата“ стойност пораждащото събитие за гаранцията е плащането на предварителното финансиране и/или последващите изчиствания. Към 31 декември 2009 г.„номиналната“ стойност на гаранциите, получени във връзка с предварително финансиране, възлиза на 936 милиона EUR. „Текущата“ стойност на тези гаранции възлиза на 724 милиона EUR. Към 31 декември 2008 г. тези стойности са съответно 968 милиона EUR и 769 милиона EUR. Тази разлика успешно действа като покритие за предварително финансиране, което е изчистено и записано като разход, но което може да се наложи да бъде възстановено в бъдеще.
Някои суми по предварителното финансиране, платени по 7-та рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие (7РП), успешно се покриват от Гаранционен фонд за участниците (ГФУ) — към 31 декември 2009 г. изплатеното предварително финансиране възлиза на общо 2,7 милиарда EUR. Това е инструмент от взаимна полза, създаден с цел покриване на финансовите рискове за ЕС и участниците през изпълнението на непреките дейности по 7РП, като неговият капитал и лихви осигуряват сигурност по отношение на изпълнението. Всички участници в непреки дейности под формата на безвъзмездни средства (и следователно предварително финансиране в счетоводните книги на Комисията) осигуряват 5 % от общата вноска на ЕС в капитала на ГФУ за времетраенето на дейността. Като такива участниците са собственици на ГФУ, а ЕС (представляван от Комисията) действа като тяхно изпълнително лице. В края на непряка дейност участниците си възстановяват в пълен размер вноската, която са направили в капитала, освен когато ГФУ претърпи загуби поради неизпълнили задълженията си бенефициери — в този случай участниците си възстановяват поне 80 % от своята вноска. Следователно Гаранционният фонд за участниците гарантира финансовия интерес както на ЕС, така и на участниците. Към 31 декември 2009 г. участниците са внесли в ГФУ сума в размер на общо 561 милиона EUR (2008 г.: 274 милиона EUR) — вж. също бележка 11.
Дългосрочно предварително финансиране
млн. EUR |
||
Вид управление |
31.12.2009 г. |
31.12.2008 г. |
Пряко централизирано управление |
1 148 |
1 351 |
Непряко централизирано управление |
486 |
275 |
Децентрализирано управление |
347 |
90 |
Споделено управление |
37 199 |
26 764 |
Съвместно управление |
568 |
543 |
Извършвано от други институции и агенции |
2 |
0 |
Общо дългосрочно предварително финансиране |
39 750 |
29 023 |
Най-значителните суми по дългосрочното предварително финансиране са свързани с дейности по структурните фондове за периода на програмиране 2007—2013 г.: Фонда за регионално развитие (ЕФРР), Социалния фонд (ЕСФ), Земеделския фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), Кохезионния фонд (КФ) и Фонда за рибарството. Тъй като много от тези проекти са с дългосрочен характер, необходимо е свързаните с тях аванси да бъдат предоставени за повече от една година. Затова тези суми по предварително финансиране са показани като дългосрочни активи. Размерът на горепосоченото дългосрочно предварително финансиране, за което ЕС има право на лихва от бенефициерите, възлиза на 1 607 милиона EUR.
Увеличението през 2009 г. се дължи главно на плащането на трети транш предварително финансиране на държавите-членки в размер на общо 5 милиарда EUR: 2,6 милиарда EUR за КФ, 1,8 милиарда EUR за ЕФРР и 0,6 милиарда EUR за ЕСФ. Освен това поради икономическата криза за всяка програма бяха извършени допълнителни плащания по пакети от мерки за възстановяване в размер на общо 6,2 милиарда EUR: 3,9 милиарда EUR за КФ и ЕФРР и 2,3 милиарда EUR за ЕСФ. Увеличението на сумите, които се отнасят до децентрализираното управление, се дължи главно на плащанията по предварително финансиране, извършени за страните кандидатки по програмите по ИПП.
2.6. ДЪЛГОСРОЧНИ ВЗЕМАНИЯ
млн. EUR |
||
|
31.12.2009 г. |
31.12.2008 г. |
Суми, дължими от държавите-членки |
26 |
24 |
Заеми от ЕОВС за персонала |
10 |
13 |
Други |
2 |
2 |
Гаранции и депозити |
17 |
6 |
Общо |
55 |
45 |
Сумите, които трябва да бъдат получени от държавите-членки, се отнасят до суми, дължими на ЕОВС в ликвидация от предишни присъединяващи се държави.
ТЕКУЩИ АКТИВИ
2.7. МАТЕРИАЛНИ ЗАПАСИ
млн. EUR |
||
|
31.12.2009 г. |
31.12.2008 г. |
Научни материали |
62 |
73 |
Други |
15 |
12 |
Общо |
77 |
85 |
Запасите от научно оборудване се държат и управляват от Съвместния изследователски център (СИЦ). Важна част са запасите от референтни материали, ядрени и неядрени, намиращи се в Geel. Тези запаси имат стратегически характер и се поддържат с цел справяне с непредвидими бъдещи искания в кризисни ситуации. Другите запаси включват запасите по проекта EGNOS, запасите от публикации държани и/или управлявани от Службата за публикации, и запасите от ваксини.
2.8. КРАТКОСРОЧНИ ИНВЕСТИЦИИ
Краткосрочните инвестиции се състоят от финансови активи, обявени за продажба, които са закупени заради възвръщаемостта или печалбата от инвестицията в тях или държани за създаването на конкретна структура от активи или вторичен източник на ликвидност, и затова могат да бъдат продавани в отговор на нуждите от ликвидност или промените в лихвените проценти. През 2008 г. имаше и активи, държани за търгуване, на стойност 7 милиона EUR, които са посочени в тази позиция.
Активи, обявени за продажба
млн. EUR |
|||
|
ЕОВС в ликвидация |
Други |
Общо |
Суми към 31.12.2008 г. |
1 464 |
82 |
1 546 |
Придобивания |
560 |
255 |
815 |
Освобождавания и оттегляния |
(573) |
(32) |
(605) |
Корекции на амортизираната стойност |
(1) |
0 |
(1) |
Промяна в отчетната стойност |
8 |
3 |
11 |
Преоценъчен излишък, прехвърлен към собствения капитал |
25 |
0 |
25 |
Суми към 31.12.2009 г. |
1 483 |
308 |
1 791 |
Във връзка със сумите на ЕОВС в ликвидация всички инвестиции в активи, обявени за продажба, са дългови ценни книжа в евро, котирани на активен пазар. Към 31 декември 2009 г. дълговите ценни книжа (посочени по справедлива стойност), достигащи краен падеж през 2010 г., възлизат на 242 милиона EUR (2008 г.: 126 милиона EUR).
Увеличението на другите суми се дължи на нови придобивания от Механизма за финансиране с поделяне на риска (МФПР) (195 милиона EUR) и от Инструмента за гарантиране на заемите по проекти, свързани с трансевропейските мрежи — транспорт (LGTT) (60 милиона EUR).
2.9. КРАТКОСРОЧНО ПРЕДВАРИТЕЛНО ФИНАНСИРАНЕ
млн. EUR |
||
Вид управление |
31.12.2009 г. |
31.12.2008 г. |
Пряко централизирано управление |
2 924 |
3 055 |
Непряко централизирано управление |
1 990 |
930 |
Децентрализирано управление |
700 |
326 |
Споделено управление |
2 550 |
5 304 |
Съвместно управление |
832 |
608 |
Извършвано от други институции и агенции |
81 |
39 |
Общо краткосрочно предварително финансиране |
9 077 |
10 262 |
Намалението на краткосрочното предварително финансиране се дължи на факта, че за структурните дейности при споделено управление някои финансирани проекти са в процес на приключване (програмите, свързани с периода 2000—2006 г.), докато за новите проекти (програмите, свързани с периода 2007—2013 г.) е платена трета вноска по предварително финансиране през 2009 г., но е посочена при дългосрочните активи, съгласно обяснението в бележка 2.5. Увеличението на краткосрочното предварително финансиране при режима на непряко централизирано управление се дължи на прехвърлянето на дейности от Комисията на нови изпълнителни агенции, главно в сферата на научните изследвания и на развойната дейност. Размерът на краткосрочното предварително финансиране, за което Европейският съюз има право на лихва от бенефициерите, възлиза на 4 629 милиона EUR.
2.10. КРАТКОСРОЧНИ ВЗЕМАНИЯ
млн. EUR |
||
|
31.12.2009 г. |
31.12.2008 г. |
Краткосрочни заеми |
216 |
114 |
Текущи вземания |
4 519 |
6 128 |
Разни вземания |
16 |
23 |
Начислени приходи и разходи за бъдещи периоди |
3 912 |
5 655 |
Общо |
8 663 |
11 920 |
2.10.1. Краткосрочни заеми
Тези суми се отнасят до заеми в размер на 41 милиона EUR с оставащ краен падеж, настъпващ по-малко от 12 месеца след датата на счетоводния баланс (40 милиона EUR, отнасящи се до заеми по МФП, вж. бележка 2.4 по-горе). Също включени в тази позиция са срочните депозити на ЕОВС в ликвидация:
Срочни депозити
млн. EUR |
|
|
Общо |
Суми към 31.12.2008 г. |
0 |
Увеличение |
174 |
Начислени суми |
1 |
Суми към 31.12.2009 г. |
175 |
2.10.2. Текущи вземания
млн. EUR |
||||||
Група сметки |
31.12.2009 г. |
31.12.2008 г. |
||||
Брутна сума |
Намаление |
Нетна стойност |
Брутна сума |
Намаление |
Нетна стойност |
|
Клиенти |
277 |
(76) |
201 |
243 |
(79) |
164 |
Глоби |
3 370 |
(133) |
3 237 |
4 590 |
(96) |
4 494 |
Държави-членки |
2 198 |
(1 191) |
1 007 |
2 576 |
(1 204) |
1 372 |
Други |
76 |
(2) |
74 |
111 |
(13) |
98 |
Общо |
5 921 |
(1 402) |
4 519 |
7 520 |
(1 392) |
6 128 |
Клиенти
Това са нареждания за събиране на вземания, вписани по сметките към 31 декември 2009 г. като установени вземания, които трябва да бъдат събрани и не са вече включени в други позиции в частта за активи на счетоводния баланс.
Глоби
Сумите, които трябва да бъдат събрани, във връзка с наложени от Комисията глоби възлизат на общо 3 370 милиона EUR. По отношение на тази сума бе извършено намаление в размер на 133 милиона EUR. Увеличението на това намаление се обяснява с факта, че в контекста на икономическата и финансовата криза някои нови наложени глоби не можеха да бъдат обхванати от условните плащания или от банковите гаранции. Освен това за някои глоби бързите производства все още не са приключени от Съда. До 31 декември 2009 г. са получени гаранции на обща стойност 2 952 милиона EUR (2008 г.: 2 403 милиона EUR) във връзка с тези вземания, което сочи, че страната, на която е наложена глобата, иска да я обжалва. Следва да бъде отбелязано, че 290 милиона EUR от горепосочените суми не бяха дължими към 31 декември 2009 г.
Вземания от държавите-членки
млн. EUR |
||
|
31.12.2009 г. |
31.12.2008 г. |
Вземания по ЕФГЗ |
||
Вземания по ЕФГЗ |
627 |
684 |
Намаление |
(350) |
(392) |
Общо |
277 |
292 |
ДДС, платено и дължимо от държавите-членки |
38 |
36 |
Собствени ресурси |
||
Установени в счетоводство „А“ |
89 |
97 |
Установени в отделната сметка |
1 254 |
1 260 |
Намаление |
(841) |
(812) |
Други |
25 |
16 |
Общо |
527 |
561 |
Други вземания от държавите-членки |
165 |
483 |
Общо |
1 007 |
1 372 |
Вземания по ЕФГЗ
Тази позиция обхваща сумите, които бенефициерите по ЕФГЗ дължат към 31 декември 2009 г., декларирани и удостоверени от държавите-членки към 15 октомври 2009 г., минус 20 % от сумата, които държавите-членки могат да задържат за покриване на административните си разходи. Направена е приблизителна оценка на вземанията, възникващи след тази декларация до 31 декември 2009 г. Комисията преценява също размера на намаление за сумите, които бенефициерите дължат и които е малко вероятно да бъдат събрани. Фактът, че е направена такава корекция, не означава, че Комисията се отказва от събирането на тези суми в бъдеще.
Собствени ресурси
Следва да се отбележи, че държавите-членки имат право да задържат 25 % от традиционните собствени ресурси като разходи по събирането, поради което цифрите по-горе са дадени след извършване на това намаление. Въз основа на приблизителните оценки, изпратени от държавите-членки, от вземанията от държавите-членки са приспаднати 841 милиона EUR. Въпреки това обаче това не означава, че Комисията се отказва от събирането на сумите, включени в тази корекция на стойността.
Други вземания от държавите-членки
Другите вземания от държавите-членки включват 72 милиона EUR събиране на разходи и аванси по ЕФГЗ в размер на 8 милиона EUR в сравнение със съответно 120 милиона EUR и 244 милиона EUR за 2008 г.
2.10.3. Начислени приходи и разходи за бъдещи периоди
млн. EUR |
||
|
31.12.2009 г. |
31.12.2008 г. |
Начислени приходи |
3 655 |
5 402 |
Разходи за бъдещи периоди |
230 |
223 |
Други |
27 |
30 |
Общо |
3 912 |
5 655 |
Основната сума по тази позиция са начислени приходи в размер на 3 655 милиона EUR:
млн. EUR |
||
Начислени приходи |
31.12.2009 г. |
31.12.2008 г. |
Собствени ресурси |
2 209 |
2 576 |
Селскостопански целеви приходи за ноември и декември |
940 |
1 261 |
Преструктуриране на сектора на захарта |
0 |
911 |
ЕФГЗ: неизпълнени решения за корекция с оглед на съответствието |
0 |
368 |
Кохезионен фонд и Фонд за регионално развитие: финансови корекции |
404 |
146 |
Фонд за рибарството |
0 |
32 |
Други начислени приходи |
102 |
108 |
Общо начислени приходи |
3 655 |
5 402 |
Други начислени приходи са предимно приходите от лихви за забава, начислените банкови лихви и начислените лихви върху суми по предварително финансиране.
Също включени в тази позиция са разходи за бъдещи периоди в размер на 230 милиона EUR, от които основните суми са очаквани плащания в размер на 53 милиона EUR по двустранни споразумения в областта на рибарството с трети държави, 36 милиона EUR за европейското училище, 44 милиона EUR за наемане на офиси, 22 милиона EUR за преобразуване на офиси и 17 милиона EUR лихви върху наети дълготрайни активи.
2.11. ПАРИ И ПАРИЧНИ ЕКВИВАЛЕНТИ
млн. EUR |
||
|
31.12.2009 г. |
31.12.2008 г. |
Свободни парични средства: |
||
Сметки към министерствата на финансите и в централните банки |
10 958 |
15 039 |
Текущи сметки |
1 967 |
1 415 |
Сметки за авансови средства |
42 |
35 |
Трансфери (парични средства в движение) |
9 |
26 |
Краткосрочни депозити и други парични еквиваленти |
1 486 |
1 456 |
Общо |
14 462 |
17 971 |
Блокирани парични средства |
8 910 |
5 753 |
Общо |
23 372 |
23 724 |
2.11.1. Свободни парични средства
Свободните парични средства обхващат всички средства, които ЕС държи в свои сметки във всяка държава-членка и страна от ЕАСТ (към министерството на финансите или в централната банка), както и в текущи сметки, сметки за авансови средства, краткосрочни банкови депозити и в каса.
По-ниският баланс по сметките към министерствата на финансите и в централните банки в края на тази година се дължи на факта, че 3,5 милиарда EUR трябваше да бъдат възстановени на държавите-членки в началото на 2010 г. вследствие на коригиращ бюджет 10/2009 в сравнение с 6,6 милиарда EUR миналата година. Свързаното с него задължение е показано в текущите задължения — вж. също бележка 2.18.2 по-долу. Също влияещи на остатъка на парични средства в края на годината са парите от все още неусвоени целеви приходи в размер на 2,7 милиарда EUR (2008 г.: 5,1 милиарда EUR), които не могат да бъдат върнати на държавите-членки, и 1,4 милиарда EUR (2008 г.: 1,7 милиарда EUR), които бяха удържани за покриване на бюджетните кредити за плащания, пренесени за 2010 г. Бюджетният резултат от 2,3 милиарда EUR също трябва да бъде върнат на държавите-членки чрез приспадане от дължимите от тях суми за 2010 г.
Сумите, оповестени като краткосрочни депозити, са свързани предимно със средства, управлявани от доверени лица от името на ЕС с цел изпълняване на конкретни програми, финансирани от бюджета на ЕС.
2.11.2. Блокирани парични средства
Под блокирани парични средства се имат предвид сумите, получени във връзка с глоби, наложени от Комисията, за които случаят все още не е приключен. Те се държат в специални депозитни сметки, които не се използват за никакви други дейности.
НЕТЕКУЩИ ПАСИВИ
2.12. ДОХОДИ НА ЗАЕТИ ЛИЦА
млн. EUR |
||
|
31.12.2009 г. |
31.12.2008 г. |
Пенсии — персонал |
33 316 |
32 867 |
Пенсии — други |
663 |
696 |
Обща система за здравно осигуряване |
3 263 |
3 993 |
Общо |
37 242 |
37 556 |
2.12.1. Пенсии — персонал
В съответствие с член 83 от Правилника за длъжностните лица плащанията, предвидени в пенсионноосигурителната схема (PSEO: Pension Scheme of European Officials), представляват разход за бюджета на ЕС. Схемата не се финансира, но държавите-членки колективно гарантират изплащането на тези суми в съответствие с таблицата, фиксирана за финансирането на този разход. Освен това длъжностните лица внасят една трета от неговия размер за дългосрочното финансиране на тази схема чрез задължителна вноска. Размерът на тази вноска се преразглежда всяка година и при необходимост се актуализира, за да се гарантира, че тези вноски (понастоящем 11,3 % от основната заплата) са достатъчни за финансиране всяка година на една трета от придобитите през годината права.
Задълженията на пенсионноосигурителната схема бяха оценени въз основа на броя на служителите и на пенсионираните служители към 31 декември 2009 г. и на правилата на Правилника за длъжностните лица, приложими към тази дата. Тази оценка взе под внимание надбавките за старшинство, инвалидност и за преживяло лице (различните видове пенсии, както и обезщетението за инвалидност). Тя беше извършена в съответствие с методологията на IPSAS 25 (а следователно и на счетоводно правило 12 на ЕС). Съгласно този счетоводен стандарт работодателят е длъжен да определя своите задължения, определяни актюерно, като взима предвид както договорните доходи през активния живот на служителите, така и предвидимите увеличения на заплатите. Актюерският метод на оценка, използван за изчисляването на този пасив, е известен като кредитен метод на прогнозираните единици.
Основните актюерски предположения, налични към датата на оценяването и използвани при извършването му, бяха, както следва:
Актюерски предположения |
31.12.2009 г. |
31.12.2008 г. |
Номинален дисконтов процент |
4,5 % |
3,9 % |
Очаквано равнище на инфлацията |
2,5 % |
1,8 % |
Реален дисконтов процент |
2,0 % |
2,1 % |
Вероятност да бъде сключен брак: мъж/жена |
84 %/38 % |
84 %/38 % |
Общо нарастване на заплатата/преоценка на пенсията |
0 % |
0,3 % |
При изчислението бе използвана международната таблица „Живот“ за публичните служители за 2008 г. Оттеглянето при пенсиониране се очаква да възникне в момента, когато длъжностното лице се ползва от пълните си права, като се вземат предвид намалението за ранно пенсиониране и стимулът от Барселона за късно пенсиониране, най-късно на 65-годишна възраст. Изчисленията на брутните пенсии и на семейните надбавки се основават на Правилника за длъжностните лица.
Задълженията обхващат правата, определени по-рано за следните лица:
1. |
Активно заетия персонал към 31 декември 2009 г. във всички институции и агенции, включен в пенсионноосигурителната схема; |
2. |
Персонала в отложено положение, т.е. служителите, които са напуснали институциите временно или окончателно, но са оставили своите пенсионни права в пенсионноосигурителната схема (специално лицата, натрупали поне 10 години служба); |
3. |
Бившите длъжностни лица и други служители, получаващи пенсия за осигурителен стаж; |
4. |
Бившите длъжностни лица и други служители, получаващи пенсия за инвалидност; |
5. |
Бившите длъжностни лица и други служители, получаващи обезщетение за инвалидност; |
6. |
Получателите на пенсия за преживяло лице (вдовци или вдовици, сираци, лица на издръжка). |
Основните движения от 31 декември 2008 г. насам бяха, както следва:
млн. EUR |
|
Движение на задължението за пенсиите на персонала |
Сума |
Брутно пенсионно задължение към 31 декември 2008 г. |
36 495 |
Разходи за трудов стаж |
1 360 |
Разходи за лихви |
1 456 |
Изплатени доходи |
(1 035) |
Актюерски печалби |
(1 248) |
Промяна, дължаща се на новодошли лица |
187 |
Брутно пенсионно задължение към 31 декември 2009 г. |
37 215 |
Основните моменти, които трябва да бъдат отбелязани, са:
— |
Брутният размер на актюерското задължение беше оценен на 37 215 милиона EUR към 31 декември 2009 г. (2008 г.: 36 495 милиона EUR). Към него се добавя ефект на коректор на коефициента в размер на 1 079 милиона EUR (2008 г.: 1 277 милиона EUR). Данъците, дължими от ползвателите, се приспадат от общия брутен размер на задължението, за да бъде получено нетното задължение, включено в счетоводния баланс (тъй като данъкът се приспада при изплащането на пенсиите и се отчита в приходите на ЕС в годината на плащането). По този начин това нетно задължение (брутното задължение минус данъците) към 31 декември 2009 г. бе оценено на 33 316 милиона EUR. |
— |
Лицата, които се осигуряват по пенсионноосигурителната схема, се увеличиха с 5 082 души. Това увеличение се отнася главно до временните служители, договорно наетите лица и асистентите на членовете на Европейския парламент, като последните се включват в схемата за първи път. |
2.12.2. Пенсии — други
Тази позиция се отнася до пасива, свързан с пенсионните задължения към членовете и бившите членове на Комисията, Съда (и Общия съд) и Сметната палата, генералните секретари на Съвета, Омбудсмана, Европейския надзорен орган по защита на данните и Съда на публичната служба на Европейския съюз. Също включен в тази позиция е пасив, свързан с пенсиите на някои членове на Парламента.
2.12.3. Обща система за здравно осигуряване
Направена е и оценка на очакваното задължение на ЕС, що се отнася до вноските му в общата система за здравно осигуряване по отношение на служителите в пенсия. Това брутно задължение е оценено на 3 535 милиона EUR. Активи на плана в размер на 272 милиона EUR се приспадат от това брутно задължение, за да се получи нетната сума. Изчисленията взимат предвид активно заетите служители и пенсионерите от различните институции и агенции на ЕС, както и техните семейства, и активно заетите членове и пенсионерите от Комисията, Сметната палата, Съда, Съвета, Европейския надзорен орган по защита на данните и Европейския омбудсман. Дисконтовият процент и общият ръст на заплатите, използвани при изчислението, са същите като използваните при оценяването на пенсиите на служителите (вж. по-горе). Актюерските печалби, дължащи се на промени в актюерските предположения, са основната причина за малкото намаление на задължението.
млн. EUR |
|
Движение на задължението, свързано с общата система за здравно осигуряване |
Сума |
Брутно задължение към 31 декември 2008 г. |
4 248 |
Обичайни разходи |
168 |
Разходи за лихви |
169 |
Изплатени доходи |
(85) |
Актюерски печалби |
(965) |
Брутно задължение към 31 декември 2009 г. |
3 535 |
Минус активите на плана |
(272) |
Нетно задължение към 31 декември 2009 г. |
3 263 |
2.13. ДЪЛГОСРОЧНИ ПРОВИЗИИ
млн. EUR |
|||||||
|
31.12.2008 г. |
Допълнителни провизии |
Сторнирани неизползвани суми |
Използвани суми |
Трансфер към/от краткосрочни |
Промяна в очакваната стойност |
31.12.2009 г. |
Съдебни дела |
421 |
54 |
(50) |
(12) |
0 |
0 |
413 |
Демонтаж на ядрени обекти |
819 |
0 |
0 |
0 |
(22) |
111 |
908 |
Финансови |
12 |
67 |
0 |
0 |
(3) |
0 |
76 |
Други |
89 |
45 |
(12) |
(37) |
(13) |
0 |
72 |
Общо |
1 341 |
166 |
(62) |
(49) |
(38) |
111 |
1 469 |
Съдебни дела
Това са очакваните суми, които вероятно ще трябва да бъдат платени след 2010 г. във връзка с редица продължаващи съдебни дела. Най-голямата част, 409 милиона EUR, се отнася до неприключили съдебни дела към 31 декември 2009 г. във връзка с финансови корекции на разходи по ЕФГЗ и други съдебни дела, свързани със селскостопанските разходи.
Демонтаж на ядрени обекти
През 2008 г. група от независими експерти актуализира своето проучване от 2003 г. на очакваните разходи за извеждането от експлоатация на ядрените съоръжения на СИЦ и за програмата за управление на отпадъците. Актуализираната им оценка в размер на 1 222 милиона EUR (преди 1 145 милиона EUR) е взета като база за провизията, която трябва да бъде включена във финансовите отчети. В съответствие със счетоводните правила на ЕС тази оценка се индексира с инфлацията, след което се дисконтира до нетната си сегашна стойност. Към 31 декември 2009 г. това доведе до провизия в размер на общо 930 милиона EUR, разпределени между сумите, които се очаква да бъдат платени през 2010 г. (22 милиона EUR) и след това (908 милиона EUR). С оглед на очакваната продължителност на тази програма (около 30 години) следва да бъде посочено, че има известна несигурност по отношение на тази оценка и окончателният разход може да се различава от въведените понастоящем суми.
Финансови провизии
В рамките на гаранционния механизъм за МСП от 1998 г., гаранционния механизъм за МСП от 2001 г. и гаранционния механизъм за МСП от 2007 г. Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) е упълномощен да издава гаранции на свое име, но от името и на риск на Комисията. Финансовият риск, свързан с изтеглените и неизтеглените гаранции, обаче е ограничен. Към датата на счетоводния баланс финансовите провизии съответстват и за двата механизма на задълженията за плащане към финансовите посредници минус исканията за нетните плащания, направени до тази дата. Дългосрочните финансови провизии се дисконтират до нетната си сегашна стойност.
Други провизии
Основната сума тук се отнася до очакваните вноски на ЕС за различни държави-членки в рамките на Ветеринарния фонд за извънредни ситуации за внезапната поява на някои болести по животните и възлиза на общо 60 милиона EUR (2008 г.: 101 милиона EUR), разпределени между сумите, които се очаква да бъдат уредени през 2010 г. (25 милиона EUR) и след това (35 милиона EUR).
2.14. ДЪЛГОСРОЧНИ ФИНАНСОВИ ПАСИВИ
2.14.1. Получени заеми
млн. EUR |
||||||
Име |
31.12.2008 г. |
Нови получени заеми |
Върнати суми |
Курсови разлики |
Промяна в отчетната стойност |
31.12.2009 г. |
МФП |
663 |
25 |
(95) |
— |
(6) |
587 |
ПБ |
2 004 |
7 200 |
— |
— |
99 |
9 303 |
ЕВРАТОМ |
494 |
7 |
(11) |
(1) |
(5) |
484 |
ЕОВС в ликвидация |
282 |
— |
(67) |
18 |
(8) |
225 |
Общо |
3 443 |
7 232 |
(173) |
17 |
80 |
10 599 |
Разделяне на получените заеми на дългосрочни и краткосрочни
млн. EUR |
|||
Получени заеми |
Падеж < 1 година |
Падеж > 1 година |
Общо към 31.12.2009 г. |
МФП |
40 |
547 |
587 |
ПБ |
— |
9 303 |
9 303 |
ЕВРАТОМ |
— |
484 |
484 |
ЕОВС в ликвидация |
— |
225 |
225 |
Общо |
40 |
10 559 |
10 599 |
Тази позиция включва получените заеми, дължими от Европейския съюз, с падеж след над една година: Получените заеми включват дълговете, удостоверени със сертификати, възлизащи на 10 324 милиона EUR (2008 г.: 3 131 милиона EUR). Промените в отчетната стойност съответстват на промяната в начислените лихви плюс, в случая с получените заеми на ЕОВС в ликвидация, амортизацията за годината на съществените трансакционни разходи, направени в началото, като са изчислени съгласно метода на ефективната лихва. Ефективните лихвени проценти (изразени като лихвен диапазон) бяха, както следва:
Получени заеми |
31.12.2009 г. |
31.12.2008 г. |
Макрофинансова помощ (МФП) |
0,9625 % - 4,54 % |
3,022 % - 5,29 % |
Евратом |
0,9031 % - 5,6775 % |
3,348 % - 5,6775 % |
ПБ |
3,125 % - 3,625 % |
3,25 % |
ЕОВС в ликвидация |
0,346 % - 9,2714 % |
4,939 % - 11,875 % (5) |
2.15. ДРУГИ ДЪЛГОСРОЧНИ ПАСИВИ
млн. EUR |
||
|
31.12.2009 г. |
31.12.2008 г. |
Дългове по финансов лизинг |
1 736 |
1 770 |
Сгради, които се изплащат на вноски |
395 |
403 |
Други |
47 |
53 |
Общо |
2 178 |
2 226 |
Тази позиция обхваща предимно задълженията по лизинг, дължими след над една година (вж. бележка 2.2 по-горе). Също включени са сумите, отнасящи се до някои сгради, закупени от Комисията, за които покупната цена ще бъде изплатена на вноски — това не са лизингови договори, тъй като правото на собственост е преминало в ръцете на Комисията веднага.
ТЕКУЩИ ПАСИВИ
2.16. КРАТКОСРОЧНИ ПРОВИЗИИ
млн. EUR |
|||||||
|
31.12.2008 г. |
Допълнителни провизии |
Сторнирани неизползвани суми |
Използвани суми |
Трансфери към/от други позиции |
Промяна в очакваната стойност |
31.12.2009 г. |
Съдебни дела |
16 |
18 |
(3) |
(1) |
0 |
0 |
30 |
Демонтаж на ядрени обекти |
89 |
0 |
0 |
(28) |
22 |
(61) |
22 |
Финансови |
202 |
14 |
(50) |
(41) |
3 |
0 |
128 |
Други |
41 |
7 |
(23) |
(5) |
13 |
0 |
33 |
Общо |
348 |
39 |
(76) |
(75) |
38 |
(61) |
213 |
Тази позиция включва частта от провизиите с падеж след по-малко от една година.
2.17. КРАТКОСРОЧНИ ФИНАНСОВИ ПАСИВИ
Тази позиция включва получени заеми (вж. бележка 2.14.1) в размер на 40 милиона EUR, чийто падеж настъпва през 12-те месеца след датата на счетоводния баланс (2008 г.: 94 милиона EUR плюс 25 милиона EUR във връзка с пасивите, държани за търгуване).
2.18. ЗАДЪЛЖЕНИЯ
млн. EUR |
||
|
31.12.2009 г. |
31.12.2008 г. |
Текущ размер на дългосрочните пасиви |
71 |
64 |
Текущи задължения |
15 260 |
12 026 |
Разни задължения |
133 |
115 |
Начислени разходи и приходи за бъдещи периоди |
78 420 |
77 472 |
Общо |
93 884 |
89 677 |
2.18.1. Текущ размер на дългосрочните пасиви
млн. EUR |
||
|
31.12.2009 г. |
31.12.2008 г. |
Задължения, свързани с финансов лизинг |
59 |
52 |
Други |
12 |
12 |
Общо |
71 |
64 |
2.18.2. Текущи задължения
млн. EUR |
||
Вид |
31.12.2009 г. |
31.12.2008 г. |
Държави-членки |
14 903 |
11 386 |
Доставчици и други |
944 |
1 175 |
Предстояща проверка на допустимостта |
(587) |
(535) |
Общо |
15 260 |
12 026 |
Текущите задължения включват декларациите за направени разходи, получавани от ЕС в рамките на дейностите, свързани с безвъзмездни средства. Те се кредитират с декларираната сума в момента на получаване на искането. Ако партньорът е държава-членка, се класифицират като такива. Процедурата е същата за фактурите и кредитните известия, получавани в рамките на дейностите, свързани с обществените поръчки. Съответните декларации за направени разходи са взети предвид за процедурите по разделяне на финансовите периоди в края на годината. След тези вписвания, свързани с разделянето на финансовите периоди, очакваните допустими суми следователно са записани като начислени разходи (вж. бележка 2.18.3 по-долу), докато недопустимите суми остават неприключени в сметките на позиция „Предстояща проверка на допустимостта“. За да не се надценят активите и пасивите, беше решено да бъде посочена нетната сума, която трябва да бъде платена, в текущите пасиви.
Държави-членки
Основните суми в тази позиция се отнасят до 11 160 милиона EUR (2008 г.: 4 660 милиона EUR) неплатени декларации за направени разходи за дейностите по структурните фондове. Също включени тук са 3 524 милиона EUR, които трябваше да се върнат на държавите-членки вследствие на коригиращ бюджет, изготвен в края на 2009 г. (2008 г.: 6 627 милиона EUR) — те бяха изплатени на държавите-членки през февруари 2010 г.
Доставчици и други
В тази позиция са включени сумите, дължими вследствие на дейности, свързани с безвъзмездни средства и обществени поръчки, както и сумите, дължими на публични органи и на неконсолидирани субекти (напр. ЕФР).
Предстояща проверка на допустимостта
Задълженията са намалени с 587 милиона EUR, които са тази част от получените, но все още непроверени искания за възстановяване на средства, която бе счетена за недопустима. Най-големите суми се отнасят до генералните дирекции, отговарящи за дейностите по структурните фондове.
2.18.3. Начислени разходи и приходи за бъдещи периоди
млн. EUR |
||
|
31.12.2009 г. |
31.12.2008 г. |
Начислени разходи |
76 435 |
77 260 |
Приходи за бъдещи периоди |
1 976 |
50 |
Други |
9 |
162 |
Общо |
78 420 |
77 472 |
Разпределението на начислените разходи е, както следва:
Начислени разходи
млн. EUR |
||
|
31.12.2009 г. |
31.12.2008 г. |
Начислени разходи на ЕФГЗ: |
||
Разходи за периода 16.10.2009—31.12.2009 г. |
32 087 |
30 415 |
Преки помощи |
12 195 |
12 682 |
Преструктуриране на сектора на захарта |
735 |
3 787 |
Други |
(55) |
(13) |
Общо ЕФГЗ: |
44 962 |
46 871 |
Начислени разходи за структурни дейности: |
||
ЕЗФРСР и ФЕОГА-O |
9 076 |
7 004 |
ЕФРР и иновационни дейности |
11 777 |
10 687 |
Кохезионен фонд |
980 |
2 810 |
ИСПА |
3 |
4 |
ЕСФ |
5 411 |
4 596 |
Общо структурни фондове: |
27 247 |
25 101 |
Други начислени разходи: |
||
Научноизследователска и развойна дейност |
1 687 |
1 978 |
Други |
2 539 |
3 310 |
Общо други: |
4 226 |
5 288 |
Общо начислени разходи |
76 435 |
77 260 |
След бавно започване на дейността през предходни години програмите за периода 2007—2013 г. по структурните дейности достигнаха нормално темпо през 2009 г., с което се обясняват увеличенията в тази позиция по-горе. Това увеличение се компенсира от намаление на начислените разходи за преструктурирането на сектора на захарта, тъй като изглежда, че част от тези средства реално няма да бъдат използвани.
Значителното нарастване на приходите за бъдещи периоди се дължи на авансовото плащане от страна на две държави-членки на вноските собствени ресурси за 2010 г.
НЕТНИ АКТИВИ
2.19. РЕЗЕРВИ
млн. EUR |
||
|
31.12.2009 г. |
31.12.2008 г. |
Резерв на справедливата стойност |
69 |
41 |
Други резерви: |
||
Гаранционен фонд |
1 472 |
1 276 |
Преоценъчен резерв |
57 |
57 |
Дейности по получаване и отпускане на заеми |
1 511 |
1 528 |
Други |
214 |
213 |
Общо |
3 254 |
3 074 |
Общо |
3 323 |
3 115 |
2.19.1. Резерв на справедливата стойност
В съответствие с правилата за счетоводна отчетност корекцията на справедливата стойност на активите, обявени за продажба, се отчита чрез резерва на справедливата стойност.
2.19.2. Други резерви
Гаранционен фонд
Вж. също бележка 2.3.3 относно функционирането на Гаранционния фонд. Този резерв отразява 9 %-овата целева сума от неприключените средства, гарантирани от Фонда, която трябва да се държи като актив.
Преоценъчен резерв
Преоценъчният резерв се състои от преоценките на имотите, на машините и на съоръженията. Остатъкът в края на годината от 57 милиона EUR се отнася до преоценка на земите и сградите на Комисията, която вече е била извършена преди преминаването към новите правила за счетоводна отчетност.
Резерв за дейностите по получаване и отпускане на заеми
Сумата се отнася до резерва на ЕОВС в ликвидация за активите на Изследователския фонд за въглища и стомана. Този резерв бе създаден в контекста на приключването на дейността на ЕОВС.
2.20. СУМИ, КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ ПОИСКАНИ ОТ ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ
млн. EUR |
|
|
Сума |
Суми, които трябва да бъдат поискани от държавите-членки, към 31 декември 2008 г. |
50 539 |
Връщане на бюджетния излишък за 2008 г. на държавите-членки |
1 796 |
Движение на резерва на Гаранционния фонд |
196 |
Движения на други резерви |
(10) |
ЕОВС в ликвидация: разпределение на резултата за 2008 г. |
(15) |
Финансов резултат (излишък) за годината |
(4 457) |
Общ размер на сумите, които трябва да бъдат поискани от държавите-членки, към 31 декември 2009 г. |
48 049 |
Разпределение между: |
|
Доходи на заети лица |
37 242 |
Други суми |
10 807 |
Тази сума представлява тази част от разходите, вече направени от ЕС до 31 декември 2009 г., която трябва да бъде финансирана от бъдещи бюджети. Много разходи се признават по правилата за счетоводна отчетност на базата на текущо начисляване през годината N, въпреки че може в действителност да бъдат платени през годината N+1 и финансирани от бюджета за годината N+1. Включването на тези пасиви в отчетите, съчетано с факта, че съответните суми се финансират от бъдещи бюджети, води до това, че в края на годината пасивите съществено надвишават активите. Най-значителните суми, които трябва да бъдат подчертани, са дейностите по ЕФГЗ. Размерът на плащанията, дължими на държавите-членки за периода 16 октомври—31 декември 2009 г., е 32 милиарда EUR. По-голямата част от сумите, които трябва да бъдат поискани, реално се плаща от държавите-членки по-малко от 12 месеца след края на въпросната финансова година като част от бюджета за следващата година.
Имаше намаление на другите суми, които трябва да се поискат от държавите-членки, в сравнение с миналата година — 10,8 милиарда EUR в сравнение с 13 милиарда EUR през 2008 г. Това намаление се дължи главно на увеличението от 9,5 милиарда EUR предварително финансиране (бележки 2.5 и 2.9), компенсирано от 4,2 милиарда EUR увеличение на задълженията (вж. бележка 2.18) и 3,3 милиарда EUR намаление на краткосрочните вземания (бележка 2.10).
По същество само задълженията, свързани с доходите на заети лица, на ЕС към неговия персонал се изплащат в продължение на по-дълъг период от време, като финансирането на пенсионните плащания от годишните бюджети се гарантира от държавите-членки. Само за информация по-долу е дадена приблизителна оценка на разпределението на бъдещите плащания по доходите на заети лица:
млн. EUR |
|
|
Сума |
Краткосрочни: суми за плащане през 2010 г. |
1 214 |
Дългосрочни: суми за плащане след 2010 г. |
36 028 |
Общо задължение, свързано с доходите на заети лица, към 31.12.2009 г. |
37 242 |
Следва също да се отбележи, че горното няма отражение върху бюджетния резултат — бюджетните приходи винаги трябва да са равни на бюджетните разходи или да ги превишават и всеки приходен излишък се връща на държавите-членки.
3. БЕЛЕЖКИ КЪМ ОТЧЕТА ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ
3.1. ПРИХОДИ ОТ СОБСТВЕНИ РЕСУРСИ И ОТ ВНОСКИ
млн. EUR |
|||
|
Бележка |
2009 г. |
2008 г. |
Приходи от собствени ресурси: |
3.1.1 |
|
|
Ресурси от БНД |
|
81 978 |
74 479 |
Ресурси от ДДС |
|
12 795 |
19 008 |
Традиционни собствени ресурси: |
|
|
|
Селскостопански мита |
|
0 |
1 184 |
Мита |
|
14 002 |
15 196 |
Налози върху захарта |
|
130 |
702 |
Общо традиционни собствени ресурси |
|
14 132 |
17 082 |
Бюджетни корекции |
3.1.2 |
1 399 |
1 930 |
Вноски от трети страни (вкл. страните от ЕАСТ) |
|
233 |
214 |
Общо |
|
110 537 |
112 713 |
Приходите от собствени ресурси са основният елемент от оперативните приходи на Европейския съюз. Следователно основният обем разходи се финансират от собствени ресурси, тъй като с другите приходи се извършва само малка част от общото финансиране.
3.1.1. Приходи от собствени ресурси
Има три категории собствени ресурси: традиционни собствени ресурси, ресурс на база ДДС и ресурс на база БНД. Традиционните собствени ресурси на свой ред се състоят от налози върху захарта и мита. Част от системата на собствените ресурси са и корекционен механизъм във връзка с бюджетните дисбаланси (отстъпка за Обединеното кралство), както и брутно намаление на годишната вноска на базата на БНД на Нидерландия и на Швеция. Държавите-членки задържат, като разходи по събирането, 25 % от традиционните собствени ресурси и посочените по-горе суми са показани след приспадане на тази сума.
Собствените ресурси на база ДДС произтичат от прилагането на унифицирана ставка, фиксирана на 0,30 %, към хармонизираната база за ДДС за всички държави-членки, (освен за периода 2007—2013 г., за който изискуемата ставка за Австрия е фиксирана на 0,225 %, за Германия — на 0,15 %, а за Нидерландия и Швеция — на 0,10 %), която база е с таван от 50 % от БНД за всички държави-членки. Ресурсът на база БНД е променлив ресурс, предназначен да осигури необходимите приходи всяка година за покриване на разходите, надвишаващи сумата, събрана от традиционните собствени ресурси, ресурсите на база ДДС и разни приходи. Приходите произтичат от прилагането на унифицирана ставка към съвкупния БНД на всички държави-членки.
В сравнение с 2008 г. има намаление от 6,2 милиарда EUR на приходите от ресурса от ДДС, което бе повече от компенсирано от увеличение от 7,5 милиарда EUR на приходите от собствения ресурс на база БНД. Тези движения се обясняват основно с различните разпоредби в Решение 2007/436/ЕО, Евратом на Съвета от 7 юни 2007 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз (РСР от 2007 г.), които замениха разпоредбите на предишното решение за собствените ресурси от 2000 г. През 2009 г. няма регистрирани приходи от селскостопански мита, тъй като след влизането в сила през 2009 г. на РСР от 2007 г. тези селскостопански мита вече се разглеждат като мита. Има намаление в размер на 1,1 милиарда EUR на митата, причинено от значително намаление за ЕС-27 на вноса в парично изражение за 2009 г. в сравнение с 2008 г., и намаление в размер на 572 милиона EUR на налозите върху захарта, поради това че през 2008 г. имаше допълнителни приходи от еднократните суми от допълнителните квоти захар.
3.1.2. Бюджетни корекции
Бюджетните корекции включват бюджетния излишък от 2008 г. (1 796 милиона EUR), който е върнат по косвен начин на държавите-членки чрез приспадането му от сумите собствени ресурси, които те трябва да прехвърлят на ЕС през следващата година — следователно той е приход за 2009 г. Съгласно РСР от 2007 г. на Обединеното кралство се предоставя корекция във връзка с бюджетните дисбаланси. Тъй като тази сума се финансира от другите държави-членки, не би трябвало да има нетен ефект върху бюджетния или финансовия резултат. Въпреки това по тази позиция бе регистрирана сума от 319 милиона EUR, която представлява разликите в курсовете на еврото, използвани за бюджетни цели (вж. член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000), и курсовете в сила по времето, когато съответните държави-членки, които не са част от Икономическия и паричен съюз (ИПС), действително са извършили плащанията си.
3.2. ДРУГИ ОПЕРАТИВНИ ПРИХОДИ
млн. EUR |
|||
|
Бележка |
2009 г. |
2008 г. |
Глоби |
3.2.1 |
2 648 |
3 171 |
Селскостопански налози |
3.2.2 |
705 |
2 299 |
Възстановяване на разходи: |
3.2.3 |
|
|
Пряко централизирано управление |
|
63 |
61 |
Непряко централизирано управление |
|
6 |
4 |
Децентрализирано управление |
|
41 |
90 |
Споделено управление |
|
1 066 |
1 349 |
Общо |
|
1 176 |
1 504 |
Приходи от административни операции: |
3.2.4 |
|
|
Персонал |
|
1 010 |
974 |
Приходи, свързани с имоти, машини и съоръжения |
|
33 |
25 |
Други административни приходи |
|
165 |
149 |
Общо |
|
1 208 |
1 148 |
Разни оперативни приходи: |
3.2.5 |
|
|
Корекции/провизии |
|
150 |
71 |
Печалби от курсови разлики |
|
618 |
269 |
Други |
|
1 027 |
1 269 |
Общо |
|
1 795 |
1 609 |
Общо |
|
7 532 |
9 731 |
3.2.1. Глоби
Тези приходи са свързани с глобите, наложени от Комисията за нарушение на правилата за конкуренция. Вземанията и свързаните с тях приходи се признават, когато решението на Комисията за налагане на глоба е било взето и адресатът е официално уведомен за него.
3.2.2. Селскостопански налози
Тези суми се отнасят до налозите върху млякото в размер на 99 милиона EUR (2008 г.: 338 милиона EUR) и налозите върху захарта в размер на 606 милиона EUR (2008 г.: 1 961 милиона EUR). Налозите върху млякото са инструмент за управление на пазара, насочен към санкциониране на производителите на мляко, които превишат референтните си количества. Тъй като не са свързани с предходни плащания от страна на Комисията, те на практика се считат за приход за конкретна цел. Квотите за млякото постепенно спират да се прилагат, с което се обяснява намалението на приходите от налози. От 2008/2009 селскостопанска година нататък квотите ще бъдат увеличавани ежегодно с 1 % до премахването им през 2015 г.
Налозите върху захарта са свързани с фонда за преструктуриране на сектора на захарта, чрез който реформата на сектора на захарта доведе до спад на вътрешната цена на захарта, за да се намали разликата между цената в ЕС и международната цена. За да се поощрят по-слабо конкурентоспособните производители на захар да напуснат пазара, бе създаден самофинансиращ се фонд за преструктуриране, който се финансира с приходи от временен данък върху производителите на захар, който се третира като целеви приход. Въпреки че плащанията по схемата ще продължат до септември 2012 г., всички приходи, свързани с фонда за преструктуриране на сектора на захарта, вече са декларирани от държавите-членки към 31 декември 2009 г.
3.2.3. Възстановяване на разходи
Тази позиция представлява нарежданията за събиране на вземания, издадени от Комисията, и приспадането от следващи плащания, записани в нейната счетоводна система, за събирането на вече изплатени от общия бюджет разходи въз основа на проверки, приключени одити или анализ на допустимостта, заедно с нарежданията за събиране на вземания, издадени от държавите-членки на бенефициери на разходи по ЕФГЗ. Тя включва и разликата между приблизителните оценки на начислените приходи от края на предходната година до края на текущата година. Тя обаче не показва пълната степен, в която са възстановени разходите на ЕС, особено за областите с големи разходи като структурните дейности, където са въведени специални механизми за гарантиране на връщането на недопустими парични средства, повечето от които механизми не включват издаването на нарежданe за събиране на вземания. Събирането на суми по предварително финансиране също не е включено като приход в съответствие със счетоводните правила на ЕС.
Основната сума — 1 066 милиона EUR, е свързана със споделеното управление и е съставена от 453 милиона EUR, отнасящи се до Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ), и 613 милиона EUR за структурни дейности.
а) Селско стопанство: ЕФГЗ
В рамките на селското стопанство сумите, отчетени като приход за годината в тази позиция, са 453 милиона EUR, със следния състав:
— |
корекции с оглед на съответствието, за които е взето решение през годината, в размер на 347 милиона EUR; |
— |
измами и нередности в размер на 106 милиона EUR: възстановени суми, декларирани от държавите-членки и събрани през годината, в размер на 163 милиона EUR минус намалението на неприключените суми, декларирани от държавите-членки и които ще бъдат събрани в края на годината във връзка с измами и нередности, в размер на 57 милиона EUR (627 милиона EUR в края на 2009 г. в сравнение с 684 милиона EUR в края на 2008 г.) — вж. също бележка 2.10.2. |
Към 31 декември 2009 г. размерът на разходите по ЕФГЗ, подлежащи на бъдещи корекции след извършването на одити, които все още не бяха приключени, възлиза на общо 2,8 милиарда EUR (вж. бележка 6.4.1).
б) Структурни дейности
Събирането на разходи по структурните дейности, включени в тази позиция, се отнася до сума в размер на 613 милиона EUR (2008 г.: 349 милиона EUR). Тази подпозиция включва нарежданията за събиране на вземания, изготвени от Комисията за събиране на недължимите разходи, направени през предходни години, в размер на 406 милиона EUR, и изменението (увеличението) на начислените приходи в края на годината, което е в размер на 206 милиона EUR.
Нареждания за събиране на вземания се изготвят само в следните случаи:
— |
официални решения за финансови корекции на Комисията след откриването на нередовни разходи в сумите, които държавите-членки са посочили в своите декларации за направени разходи; |
— |
корекции при приключването на програма, водещи до намаление на вноската на ЕС, когато държава-членка не е декларирала достатъчно допустими разходи за оправдаване на общия размер на вече извършените плащания по предварително финансиране и междинни плащания; такива операции могат да се извършват без официално решение на Комисията, ако са приети от държавата-членка; |
— |
връщане на суми, събрани след приключване, след края на съдебно производство, което все още се е водело по време на приключването. |
Другите нареждания за събиране на вземания, издадени в рамките на структурните дейности, се отнасят до събирането на предварително финансиране. Тези суми не са показани като приход, но са включени в позицията за предварителното финансиране в счетоводния баланс.
Към 31 декември 2009 г. се очаква, че 1,1 милиарда EUR ще е размерът на потенциалните финансови корекции, за които процесът на вземане на решение е в ход — вж. бележка 6.4.2 за повече подробности.
3.2.4. Приходи от административни операции
Този приход възниква главно от удръжки от заплатите на персонала и е съставен предимно от две суми — пенсионни вноски и данъци върху доходите.
3.2.5. Разни оперативни приходи
Сума от 376 милиона EUR (2008 г.: 321 милиона EUR) е свързана със суми, получени от присъединяващите се страни. Основната причина за увеличението на разните оперативни приходи в сравнение с миналата година е увеличението на печалбите от курсови разлики (вж. по-долу). То бе леко компенсирано от намалението на сумите по старо предварително финансиране, включени в счетоводния баланс за първи път, чийто съответстващ запис фигурира в настоящата позиция (5 милиона EUR в сравнение с 241 милиона EUR за 2008 г.).
Печалбите от курсови разлики, освен от финансовите дейности, разгледани в бележка 3.5 по-долу, също са включени в тази позиция. Те са резултат от ежедневните дейности и свързаните с тях операции, извършвани във валути, различни от еврото, както и от преоценката в края на годината, необходима за изготвяне на отчетите. Те съдържат както реализираните, така и нереализираните печалби.
По отношение на нетната позиция — имаше нетна печалба от курсови разлики за годината в размер на 185 милиона EUR (2008 г.: нетна загуба в размер на 504 милиона EUR). Тя се разпределя между нереализираните и реализираните суми, като почти всички суми са от Комисията:
Нетни нереализирани печалби от курсови разлики
Нетната печалба от 132 милиона EUR е резултат от преоценката в края на годината на остатъчните салда в чуждестранна валута. По-голямата част от печалбата (87 милиона EUR) е свързана с валутите GBP и SEK, и двете от които поскъпнаха спрямо EUR през 2009 г.
В края на годината Комисията държи значителни наличности чуждестранни валути, включително GBP и SEK, в банковите си сметки за собствените ресурси. В съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 на Съвета тези средства се държат от Комисията в нейните сметки за собствените ресурси, по които сметки те се плащат от държавите-членки, и се използват доколкото е необходимо за покриване на нуждите на Комисията от парични средства вследствие на изпълнението на бюджета.
Нетни реализирани печалби от курсови разлики
По-голямата част от общата печалба от курсови разлики в размер на 53 милиона EUR е резултат от счетоводни операции, свързани със собствените ресурси, плащани в национални валути, различни от EUR, от държавите-членки, които не са част от еврозоната. Печалбата произтича от разликата между счетоводния обменен курс, по който тези суми се осчетоводяват от Комисията, когато бъдат получени, и пазарния обменен курс, по който се конвертират в EUR, преди да се използват за покриване на плащанията на Комисията. Счетоводният обменен курс за всеки отделен месец се фиксира въз основа на пазарния обменен курс за предпоследния ден на предходния месец. Собствените ресурси се осчетоводяват по тези обменни курсове, когато бъдат получени, и след това се конвертират в EUR по пазарните обменни курсове на по-късни дати.
В хода на 2009 г. няколко европейски валути, включително по-конкретно GBP и RON, значително поскъпнаха. В резултат на това пазарните обменни курсове, прилагани през определени периоди за конвертирането на собствените ресурси на Комисията в тези валути, редовно бяха по-високи от счетоводните курсове, по които бяха осчетоводявани при получаването си. Оставащата част от разликата е свързана с други счетоводни операции, включително с плащанията, извършвани от Комисията във валути, различни от EUR.
Промяната в общите курсови разлики между 2008 и 2009 г. от нетна загуба до нетна печалба се дължи на значителната промяна на обменните курсове в хода на тези две години. През 2008 г. няколко европейски валути се обезцениха значително спрямо EUR, докато през 2009 г. тази тенденция частично обърна посоката си.
3.3. АДМИНИСТРАТИВНИ РАЗХОДИ
млн. EUR |
||
|
2009 г. |
2008 г. |
Разходи за персонал |
4 898 |
4 563 |
Амортизация и обезценка |
436 |
330 |
Други административни разходи |
2 799 |
2 827 |
Общо |
8 133 |
7 720 |
Това са административните разходи, извършени като част от дейностите на ЕС, и включват разходите за персонал, амортизацията и други разходи, свързани с работата на институциите и агенциите (като разходите за наем, за поддръжка и за доставки, разходите за обучение и т.н.).
3.4. ОПЕРАТИВНИ РАЗХОДИ
млн. EUR |
|||
|
Бележка |
2009 г. |
2008 г. |
Основни оперативни разходи: |
3.4.1 |
|
|
Пряко централизирано управление |
|
8 744 |
7 998 |
Непряко централизирано управление |
|
3 605 |
3 077 |
Децентрализирано управление |
|
137 |
1 278 |
Споделено управление |
|
89 681 |
81 839 |
Съвместно управление |
|
1 655 |
1 188 |
Общо |
|
103 822 |
95 380 |
Други оперативни разходи: |
3.4.2 |
|
|
Корекции/провизии |
|
199 |
278 |
Загуби от курсови разликиe |
|
432 |
773 |
Други |
|
481 |
783 |
Общо |
|
1 112 |
1 834 |
Общо |
|
104 934 |
97 214 |
3.4.1. Основни оперативни разходи
Оперативните разходи на Европейския съюз обхващат различните функции от финансовата перспектива и съществуват под различна форма в зависимост от това как парите се разходват и управляват. Основната част от разходите (86 %) попадат в позиция „Споделено управление“, при която се делегират задачи на държавите-членки, които задачи обхващат области като разходите по ЕФГЗ и дейностите, финансирани чрез различните дейности по структурните фондове (Фонда за регионално развитие, Социалния фонд, Земеделския фонд за развитие на селските райони, Кохезионния фонд и Фонда за рибарството).
Увеличението за 2009 г. се дължи главно на структурните дейности за периода на програмиране 2007—2013 г. След бавно започване на дейността през предходни години тези програми достигнаха нормално темпо през 2009 г., докато дейностите за периода 2000—2006 г. постепенно приключват.
3.4.2. Други оперативни разходи
Загуби от курсови разлики, освен от финансовите дейности, разгледани в бележка 3.6 по-долу, възникват от ежедневните дейности и свързаните с тях операции, извършвани във валути, различни от еврото, както и от преоценката в края на годината, необходима за изготвянето на отчетите — те са както реализирани, така и нереализирани.
3.5. ФИНАНСОВИ ПРИХОДИ
млн. EUR |
||
|
2009 г. |
2008 г. |
Приходи от дивиденти (от фондове за рисков капитал) |
14 |
22 |
Приходи от лихви: |
||
По предварително финансиране |
59 |
50 |
По просрочени плащания |
132 |
26 |
По суапове |
2 |
13 |
По активи, обявени за продажба |
100 |
102 |
По отпуснати заеми |
265 |
105 |
По пари и парични еквиваленти |
158 |
349 |
Други |
3 |
3 |
Общо |
719 |
648 |
Други финансови приходи: |
||
Реализирана печалба от продажба на финансови активи |
10 |
4 |
Други |
76 |
11 |
Общо |
86 |
15 |
Корекции на сегашната стойност |
10 |
3 |
Печалби от курсови разлики |
6 |
10 |
Общо |
835 |
698 |
3.6. ФИНАНСОВИ РАЗХОДИ
млн. EUR |
||
|
2009 г. |
2008 г. |
Разходи от лихви: |
||
Лизинг |
95 |
91 |
По суапове |
2 |
10 |
По получени заеми |
248 |
90 |
Други |
20 |
9 |
Общо |
365 |
200 |
Други Финансови разходи: |
||
Корекции на финансовите провизии |
39 |
12 |
Финансови разходи по бюджетни инструменти |
73 |
50 |
Реализирана загуба от продажба на финансови активи |
0 |
8 |
Загуби от обезценка на финансови активи |
15 |
11 |
Други |
57 |
56 |
Общо |
184 |
137 |
Корекции на сегашната стойност |
0 |
118 |
Загуби от курсови разлики |
45 |
12 |
Общо |
594 |
467 |
3.7. ДЯЛ В НЕТНИЯ ИЗЛИШЪК/(ДЕФИЦИТ) НА АСОЦИИРАНИ И СЪВМЕСТНИ ПРЕДПРИЯТИЯ
В съответствие с метода на собствения капитал ЕС включва в своя отчет за финансовия резултат дела си в нетния излишък/дефицит на своите асоциирани и съвместни предприятия (вж. също бележки 2.3.1 и 2.3.2).
3.8. ОТЧИТАНЕ ПО СЕГМЕНТИ
Отчетът по сегменти представя разпределението на оперативните приходи и разходи по области на политиката въз основа на структурата на бюджет, основан на дейностите, в Комисията. Тези области на политиката са обединени за целите на представянето на финансовите отчети в три по-големи групи — „Дейности в Европейския съюз“, „Дейности извън Европейския съюз“ и „Услуги и други“.
„Дейности в Европейския съюз“ е най-голямата от тези групи, тъй като обхваща многобройните области на политиката в Европейския съюз. „Дейности извън Европейския съюз“ се отнася до политиките, провеждани извън ЕС, като търговията и отпускането на помощи. „Услуги и други“ са вътрешните и хоризонталните дейности, необходими за функционирането на институциите и органите на ЕС.
Консолидираните агенции са включени в различните области на политиката. Другите институции, освен Комисията, са групирани в определена област на политиката. Различните области на политиката са представени с брутни суми преди консолидационните елиминирания, а консолидационните елиминирания се извършват глобално в една колона.
Следва да се отбележи, че собствените ресурси и вноските не са разпределени по различните дейности, тъй като те се изчисляват, събират и управляват от централни служби на Комисията. Тук те са посочени, за да се даде възможност за сравнение на нетния резултат с отчета за финансовия резултат.
ОТЧИТАНЕ ПО СЕГМЕНТИ — ОБОБЩЕНИЕ
млн. EUR |
|||||||
|
Дейности в ЕС |
Дейности извън ЕС |
Услуги и други |
ЕОВС в ликвидация |
Други институции |
Консолидационни елиминирания |
Общо |
Други оперативни приходи: |
|||||||
Глоби |
2 648 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
2 648 |
Селскостопански налози |
705 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
705 |
Възстановяване на разходи |
1 110 |
64 |
2 |
0 |
0 |
0 |
1 176 |
Приходи от административни операции |
79 |
37 |
840 |
0 |
377 |
(125) |
1 208 |
Други оперативни приходи |
1 930 |
81 |
707 |
2 |
1 |
(926) |
1 795 |
ДРУГИ ОПЕРАТИВНИ ПРИХОДИ |
6 472 |
182 |
1 549 |
2 |
378 |
(1 051) |
7 532 |
Административни разходи: |
|||||||
Разходи за персонал |
(1 732) |
(737) |
(1 151) |
0 |
(1 287) |
9 |
(4 898) |
Разходи, свързани с нематериални активи и с имоти, машини и съоръжения |
(70) |
(18) |
(118) |
0 |
(230) |
0 |
(436) |
Други Административни разходи |
(658) |
(311) |
(853) |
0 |
(1 225) |
248 |
(2 799) |
|
(2 460) |
(1 066) |
(2 122) |
0 |
(2 742) |
257 |
(8 133) |
Оперативни разходи: |
|||||||
Пряко централизирано управление |
(6 279) |
(2 843) |
(278) |
0 |
0 |
656 |
(8 744) |
Непряко централизирано управление |
(2 971) |
(616) |
(4) |
0 |
0 |
(14) |
(3 605) |
Децентрализирано управление |
(32) |
(105) |
0 |
0 |
0 |
0 |
(137) |
Споделено управление |
(89 546) |
(9) |
(126) |
0 |
0 |
0 |
(89 681) |
Съвместно управление |
(368) |
(1 287) |
0 |
0 |
0 |
0 |
(1 655) |
Други оперативни разходи |
(726) |
(9) |
(468) |
(61) |
0 |
152 |
(1 112) |
|
(99 922) |
(4 869) |
(876) |
(61) |
0 |
794 |
(104 934) |
ОБЩО ОПЕРАТИВНИ РАЗХОДИ |
(102 382) |
(5 935) |
(2 998) |
(61) |
(2 742) |
1 051 |
(113 067) |
НЕТНИ ОПЕРАТИВНИ РАЗХОДИ |
(95 910) |
(5 753) |
(1 449) |
(59) |
(2 364) |
0 |
(105 535) |
Приходи от собствени ресурси и от вноски |
110 537 |
||||||
Излишък от оперативни дейности |
5 002 |
||||||
Нетни финансови приходи |
241 |
||||||
Движение на задължението, свързано с доходите на заети лица |
(683) |
||||||
Дял в резултатите на асоциирани/съвместни предприятия |
(103) |
||||||
Финансов резултат за годината |
4 457 |
ОТЧИТАНЕ ПО СЕГМЕНТИ — ДЕЙНОСТИ В ЕС
млн. EUR |
|||||||||
|
Икономически и финансови въпроси |
Предприятия и промишленост |
Конкуренция |
Заетост |
Селско стопанство |
Транспорт и енергетика |
Околна среда |
Научни изследвания |
Информационно общество |
Други оперативни приходи: |
|||||||||
Глоби |
0 |
8 |
2 626 |
0 |
0 |
2 |
10 |
0 |
0 |
Селскостопански налози |
0 |
0 |
0 |
0 |
705 |
0 |
0 |
0 |
0 |
Възстановяване на разходи |
3 |
5 |
0 |
60 |
492 |
3 |
1 |
6 |
12 |
Приходи от административни операции |
0 |
9 |
0 |
0 |
0 |
17 |
0 |
1 |
4 |
Други оперативни приходи |
7 |
261 |
0 |
33 |
84 |
203 |
35 |
513 |
5 |
ДРУГИ ОПЕРАТИВНИ ПРИХОДИ |
10 |
283 |
2 626 |
93 |
1 281 |
225 |
46 |
520 |
21 |
Административни разходи: |
(53) |
(243) |
(74) |
(102) |
(108) |
(265) |
(100) |
(292) |
(127) |
Разходи за персонал |
(46) |
(161) |
(68) |
(75) |
(88) |
(178) |
(74) |
(197) |
(96) |
Разходи, свързани с нематериални активи и с имоти, машини и съоръжения |
0 |
(15) |
0 |
(1) |
0 |
(9) |
(1) |
(2) |
0 |
Други Административни разходи |
(7) |
(67) |
(6) |
(26) |
(20) |
(78) |
(25) |
(93) |
(31) |
Оперативни разходи: |
(35) |
(358) |
(16) |
(8 153) |
(55 539) |
(1 726) |
(192) |
(3 646) |
(1 220) |
Пряко централизирано управление |
(35) |
(159) |
0 |
(182) |
(43) |
(607) |
(173) |
(2 647) |
(1 108) |
Непряко централизирано управление |
0 |
(39) |
0 |
0 |
0 |
(667) |
(4) |
(922) |
(103) |
Децентрализирано управление |
0 |
0 |
0 |
(3) |
(8) |
(11) |
0 |
0 |
0 |
Споделено управление |
0 |
0 |
0 |
(7 952) |
(55 427) |
0 |
0 |
0 |
0 |
Съвместно управление |
0 |
(68) |
0 |
0 |
0 |
(285) |
0 |
0 |
0 |
Други оперативни разходи |
0 |
(92) |
(16) |
(16) |
(61) |
(156) |
(15) |
(77) |
(9) |
ОБЩО ОПЕРАТИВНИ РАЗХОДИ |
(88) |
(601) |
(90) |
(8 255) |
(55 647) |
(1 991) |
(292) |
(3 938) |
(1 347) |
НЕТНИ ОПЕРАТИВНИ РАЗХОДИ |
(78) |
(318) |
2 536 |
(8 162) |
(54 366) |
(1 766) |
(246) |
(3 418) |
(1 326) |
|
Съвместен изследователски център |
Рибарство |
Вътрешен пазар |
Регионална политика |
Данъчно облагане и митници |
Образование и култура |
Здравеопазване и защита на потребителите |
Правосъдие, свобода и сигурност |
Общо дейности в ЕС |
Други оперативни приходи: |
|||||||||
Глоби |
0 |
0 |
2 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
2 648 |
Селскостопански налози |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
705 |
Възстановяване на разходи |
0 |
23 |
0 |
497 |
0 |
4 |
1 |
3 |
1 110 |
Приходи от административни операции |
45 |
0 |
0 |
0 |
0 |
1 |
1 |
1 |
79 |
Други оперативни приходи |
159 |
8 |
190 |
(1) |
1 |
156 |
136 |
140 |
1 930 |
ДРУГИ ОПЕРАТИВНИ ПРИХОДИ |
204 |
31 |
192 |
496 |
1 |
161 |
138 |
144 |
6 472 |
Административни разходи: |
(308) |
(39) |
(161) |
(69) |
(49) |
(177) |
(177) |
(116) |
(2 460) |
Разходи за персонал |
(226) |
(32) |
(105) |
(55) |
(40) |
(88) |
(120) |
(83) |
(1 732) |
Разходи, свързани с нематериални активи и с имоти, машини и съоръжения |
(28) |
0 |
(4) |
0 |
(2) |
(1) |
(4) |
(3) |
(70) |
Други административни разходи |
(54) |
(7) |
(52) |
(14) |
(7) |
(88) |
(53) |
(30) |
(658) |
Оперативни разходи: |
(143) |
(544) |
(36) |
(25 789) |
(65) |
(1 341) |
(495) |
(624) |
(99 922) |
Пряко централизирано управление |
(29) |
(282) |
(7) |
(37) |
(65) |
(157) |
(395) |
(353) |
(6 279) |
Непряко централизирано управление |
0 |
0 |
0 |
(17) |
0 |
(1 179) |
(40) |
0 |
(2 971) |
Децентрализирано управление |
0 |
0 |
0 |
(10) |
0 |
0 |
0 |
0 |
(32) |
Споделено управление |
0 |
(260) |
0 |
(25 710) |
0 |
0 |
0 |
(197) |
(89 546) |
Съвместно управление |
0 |
0 |
0 |
(15) |
0 |
0 |
0 |
0 |
(368) |
Други оперативни разходи |
(114) |
(2) |
(29) |
0 |
0 |
(5) |
(60) |
(74) |
(726) |
ОБЩО ОПЕРАТИВНИ РАЗХОДИ |
(451) |
(583) |
(197) |
(25 858) |
(114) |
(1 518) |
(672) |
(740) |
(102 382) |
НЕТНИ ОПЕРАТИВНИ РАЗХОДИ |
(247) |
(552) |
(5) |
(25 362) |
(113) |
(1 357) |
(534) |
(596) |
(95 910) |
ОТЧИТАНЕ ПО СЕГМЕНТИ — ДЕЙНОСТИ ИЗВЪН ЕС
млн. EUR |
||||||
|
Външни отношения |
Търговия |
Развитие |
Разширяване |
Хуманитарна помощ |
Общо дейности извън ЕС |
Други оперативни приходи: |
||||||
Възстановяване на разходи |
14 |
0 |
9 |
39 |
2 |
64 |
Приходи от административни операции |
37 |
0 |
0 |
0 |
0 |
37 |
Други оперативни приходи |
81 |
0 |
(1) |
1 |
0 |
81 |
ДРУГИ ОПЕРАТИВНИ ПРИХОДИ |
132 |
0 |
8 |
40 |
2 |
182 |
Административни разходи |
(799) |
(50) |
(146) |
(45) |
(26) |
(1 066) |
Разходи за персонал |
(511) |
(45) |
(129) |
(36) |
(16) |
(737) |
Разходи, свързани с нематериални активи и с имоти, машини и съоръжения |
(18) |
0 |
0 |
0 |
0 |
(18) |
Други административни разходи |
(270) |
(5) |
(17) |
(9) |
(10) |
(311) |
Оперативни разходи: |
(2 924) |
(12) |
(939) |
(142) |
(852) |
(4 869) |
Пряко централизирано управление |
(1 514) |
(6) |
(610) |
(296) |
(417) |
(2 843) |
Непряко централизирано управление |
(563) |
0 |
(1) |
(52) |
0 |
(616) |
Децентрализирано управление |
(185) |
0 |
(122) |
202 |
0 |
(105) |
Споделено управление |
(26) |
0 |
17 |
0 |
0 |
(9) |
Съвместно управление |
(634) |
(6) |
(218) |
6 |
(435) |
(1 287) |
Други оперативни разходи |
(2) |
0 |
(5) |
(2) |
0 |
(9) |
ОБЩО ОПЕРАТИВНИ РАЗХОДИ |
(3 723) |
(62) |
(1 085) |
(187) |
(878) |
(5 935) |
НЕТНИ ОПЕРАТИВНИ РАЗХОДИ |
(3 591) |
(62) |
(1 077) |
(147) |
(876) |
(5 753) |
ОТЧИТАНЕ ПО СЕГМЕНТИ — УСЛУГИ И ДРУГИ
млн. EUR |
||||||||||
|
Печат и комуникации |
Служба за борба с измамите |
Координиране |
Персонал и администрация |
Евростат |
Бюджет |
Одит |
Езици |
Други |
Общо услуги и други |
Други оперативни приходи: |
||||||||||
Възстановяване на разходи |
1 |
0 |
0 |
1 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
2 |
Приходи от административни операции |
0 |
6 |
0 |
692 |
0 |
50 |
0 |
92 |
0 |
840 |
Други оперативни приходи |
(2) |
0 |
6 |
54 |
(1) |
(2) |
0 |
47 |
605 |
707 |
ДРУГИ ОПЕРАТИВНИ ПРИХОДИ |
(1) |
6 |
6 |
747 |
(1) |
48 |
0 |
139 |
605 |
1 549 |
Административни разходи: |
(96) |
(49) |
(148) |
(1 360) |
(65) |
(51) |
(8) |
(380) |
35 |
(2 122) |
Разходи за персонал |
(61) |
(36) |
(129) |
(564) |
(60) |
(38) |
(8) |
(290) |
35 |
(1 151) |
Разходи, свързани с нематериални активи и с имоти, машини и съоръжения |
(2) |
0 |
0 |
(116) |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
(118) |
Други административни разходи |
(33) |
(13) |
(19) |
(680) |
(5) |
(13) |
0 |
(90) |
0 |
(853) |
Оперативни разходи: |
(98) |
(13) |
0 |
(36) |
(30) |
(261) |
0 |
(14) |
(424) |
(876) |
Пряко централизирано управление |
(94) |
(13) |
0 |
(32) |
(29) |
(109) |
0 |
(1) |
0 |
(278) |
Непряко централизирано управление |
(4) |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
(4) |
Споделено управление |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
(126) |
0 |
0 |
0 |
(126) |
Други оперативни разходи |
0 |
0 |
0 |
(4) |
(1) |
(26) |
0 |
(13) |
(424) |
(468) |
ОБЩО ОПЕРАТИВНИ РАЗХОДИ |
(194) |
(62) |
(148) |
(1 396) |
(95) |
(312) |
(8) |
(394) |
(389) |
(2 998) |
НЕТНИ ОПЕРАТИВНИ РАЗХОДИ |
(195) |
(56) |
(142) |
(649) |
(96) |
(264) |
(8) |
(255) |
216 |
(1 449) |
4. БЕЛЕЖКИ КЪМ ТАБЛИЦАТА ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ
4.1. ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ И ИЗГОТВЯНЕ НА ТАБЛИЦАТА ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ
Информацията за паричните потоци се използва, за да осигури база за оценка на способността на ЕС да генерира пари и парични еквиваленти и нуждата му да използва тези парични потоци.
При изготвянето на таблицата за паричните потоци е използван косвеният метод. Това означава, че нетният излишък или дефицит за финансовата година се коригира с ефекта от трансакциите, извършвани по безналичен начин, отсрочените или начислените минали или бъдещи оперативни приходи или плащания и приходите или разходите, свързани с инвестирането на парични потоци. Паричните потоци, произтичащи от операции в чуждестранна валута, се отчитат във валутата, използвана за счетоводството на ЕС (евро), като към сумата в чуждестранна валута се прилага обменният курс на еврото към чуждестранната валута към датата на паричния поток.
Представената таблица за паричните потоци съдържа паричните потоци през периода, класифицирани по оперативни и инвестиционни дейности (ЕС не извършва финансови дейности).
4.2. ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ
Оперативните дейности са дейностите на ЕС, които не са инвестиционни дейности. Това са по-голямата част от извършваните дейности. Заемите, отпуснати на бенефициери (и при необходимост свързаните с тях получени заеми), не се считат за инвестиционни дейности (или дейности по финансиране), тъй като са част от общите цели и следователно са ежедневни дейности на ЕС. Оперативните дейности включват също инвестициите като тези на ЕИФ, ЕБВР и фондовете за рисков капитал. Действително целта на тези дейности е участие в постигането на преследвани от политиката резултати.
4.3. ИНВЕСТИЦИОННИ ДЕЙНОСТИ
Инвестиционни дейности са придобиването и освобождаването от нематериални активи и имоти, машини и съоръжения и от други инвестиции, които не са включени в паричните еквиваленти. Инвестиционните дейности не включват заемите, отпуснати на бенефициери. Целта е да бъдат показани реалните инвестиции на ЕС.
Следва да се отбележи, че наличности в размер на 8 910 милиона EUR пари и парични еквиваленти, държани от Общностите, не са на разположение за употреба от Общностите. Това са парите, получени като плащане на наложени глоби, когато другата страна обжалва налагането на глобата. Тези суми са ясно оповестени като „блокирани парични средства“ в бележка 2.11 по-горе.
5. УСЛОВНИ АКТИВИ И ПАСИВИ И ДРУГИ ОПОВЕСТЕНИ ДАННИ
УСЛОВНИ АКТИВИ
млн. EUR |
|||
|
Бележка |
31.12.2009 г. |
31.12.2008 г. |
Получени гаранции |
5.1 |
279 |
260 |
Условни активи, свързани с дела за измами и нередности |
5.2 |
1 944 |
2 010 |
Финансови корекции в ход (в очакване на окончателно решение) |
5.3 |
0 |
4 390 |
Други условни активи |
5.4 |
18 |
43 |
Общо условни активи |
|
2 241 |
6 703 |
УСЛОВНИ ПАСИВИ
млн. EUR |
|||
Условни пасиви |
Бележка |
31.12.2009 г. |
31.12.2008 г. |
Предоставени гаранции |
5.5 |
19 330 |
17 510 |
Глоби — жалби пред Съда |
5.6 |
11 969 |
10 198 |
ЕФГЗ — непроизнесени съдебни решения |
5.7 |
1 945 |
1 609 |
Суми, свързани със съдебни дела и други спорове |
5.8 |
416 |
281 |
Други условни пасиви |
5.9 |
12 |
18 |
Общо условни пасиви |
|
33 672 |
29 616 |
Всички условни пасиви ще бъдат финансирани, ако станат дължими, от бюджета на ЕС през следващите години. Бюджетът на ЕС се финансира от държавите-членки. |
УСЛОВНИ АКТИВИ
5.1. ПОЛУЧЕНИ ГАРАНЦИИ
млн. EUR |
||
|
31.12.2009 г. |
31.12.2008 г. |
Гаранции за добро изпълнение |
252 |
239 |
Други |
27 |
21 |
Общо |
279 |
260 |
Гаранциите за добро изпълнение понякога се изискват, за да се гарантира, че бенефициерите на средства от ЕС изпълняват задълженията по своите договори с ЕС.
5.2. ИЗМАМИ И НЕРЕДНОСТИ
Таблицата по-долу представя потенциалния размер на сумите, които могат да бъдат събрани, по държави-членки след откриването на нередовни декларации за направени разходи по структурните фондове. Тя е основана на официалните доклади, предоставени от държавите-членки в съответствие с Регламент (ЕО) № 1681/94 на Комисията, като сумите са разбити по държави-членки.
Условни активи: случаи на измами и нередности
млн. EUR |
||
Държава-членка |
31.12.2009 г. |
31.12.2008 г. |
Австрия |
8 |
13 |
Белгия |
2 |
16 |
Чешката република |
13 |
13 |
Дания |
2 |
10 |
Естония |
3 |
2 |
Финландия |
2 |
3 |
Франция |
15 |
12 |
Германия |
468 |
581 |
Гърция |
25 |
62 |
Унгария |
6 |
5 |
Ирландия |
1 |
1 |
Италия |
436 |
441 |
Латвия |
5 |
4 |
Литва |
5 |
2 |
Малта |
1 |
1 |
Нидерландия |
15 |
14 |
Полша |
18 |
13 |
Португалия |
82 |
114 |
Словакия |
39 |
9 |
Словения |
7 |
1 |
Испания |
277 |
279 |
Швеция |
2 |
2 |
Обединеното кралство |
347 |
257 |
Общо |
1 779 |
1 855 |
Цифрите, посочени в тази таблица, представляват по-скоро теоретичен максимум, отколкото сумите, които действително ще бъдат предоставени на бюджета на ЕС, поради следните причини:
— |
Държавите-членки невинаги докладват за резултатите от своите дейности по събирането. |
— |
Въпреки че държавите-членки трябва да информират Комисията каква е вероятността да съберат съответните суми, не е възможно точно да бъде определено каква част от все още несъбраните суми действително ще бъде събрана. Националните закони понякога предвиждат 30-годишен давностен срок, поради който националните органи може да отложат официално отписването на дълга, дори и шансовете за събирането му да са само теоретични. При структурните операции държавите-членки вече трябва веднъж годишно да изпращат на Комисията отчет за сумите, чакащи възстановяване (член 8 от Регламент (ЕО) № 438/2001 на Комисията), за да предоставят по-ясна картина на действителната ситуация. |
— |
Дори ако съответната държава-членка стартира навреме процедура по събиране, положителният резултат не е гарантиран. Това важи особено когато нарежданията за събиране на вземания биват оспорвани в съдилищата. |
— |
Отделните проекти се съфинансират като част от многогодишни програми. Докато една многогодишна програма не бъде приключена, не е възможно да бъде посочена точна цифра за сумите, които трябва да бъдат събрани, тъй като средствата, използвани за нередовни разходи, могат при определени обстоятелства да бъдат преразпределени за други, валидни проекти и понеже последващите вноски, по-специално окончателните плащания, могат понякога да бъдат използвани като средство за коригиране на по-ранни нередовни разходи. Цифрите в тези таблици са неокончателни цифри въз основа на получените и обработени доклади до края на февруари 2010 г. Тези цифри могат да бъдат променени в съответствие с допълнителните доклади, пристигнали по-късно. |
Перспективите за събирането във всеки отделен случай не могат да бъдат оценени с достатъчна точност от информацията, изпратена от държавите-членки. Основните движения от 2008 г. насам са свързани с увеличенията, отнасящи се до държавите от ЕС-10. Осъществяването на кохезионната политика започна изцяло през 2004 г. и оттогава, поради все по-активното изпълнение и по-големия контрол на съфинансираните операции, съобщеният брой нередности нараства. Друга основна промяна по отношение на 2008 г. е свързана с Обединеното кралство, което съобщава за повишен брой нередности след задълбочени одити на финансираните операции.
Също включени в тази позиция са 165 милиона EUR във връзка с ЕФГЗ (2008 г.: 153 милиона EUR). Държавите-членки съобщиха на Комисията сумите, записани в тяхната „книга на длъжниците“, а също и сумите, които все още са в предварителен етап на проверка. Тези предварителни суми са сумите, които са оповестени в настоящата позиция.
5.3. ФИНАНСОВИ КОРЕКЦИИ В ХОД В ОЧАКВАНЕ НА ОКОНЧАТЕЛНО РЕШЕНИЕ
Тази информация, която се отнася до събирането на разходи на ЕС, вече е оповестена, заедно със свързаната с нея информация, в бележка 6 на настоящите финансови отчети.
5.4. ДРУГИ УСЛОВНИ АКТИВИ
Тази позиция включва други по-малки суми на условни активи, които не могат да се класифицират към горните позиции.
УСЛОВНИ ПАСИВИ
5.5. ПРЕДОСТАВЕНИ ГАРАНЦИИ
5.5.1. По заеми, отпуснати от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) от нейните собствени средства
млн. EUR |
|||||
|
Поделяне на риска 31.12.2009 г. |
Неподеляне на риска 31.12.2009 г. |
Неизплатени суми 31.12.2009 г. Общо |
Неизплатени суми 31.12.2008 г. |
|
Публичен орган |
Частно дружество |
||||
65 % гаранция |
3 127 |
9 126 |
2 692 |
14 945 |
12 429 |
70 % гаранция |
109 |
1 981 |
506 |
2 596 |
2 908 |
75 % гаранция |
0 |
617 |
233 |
850 |
1 049 |
100 % гаранция |
0 |
625 |
196 |
821 |
1 008 |
Общо |
3 236 |
12 349 |
3 627 |
19 212 |
17 394 |
Бюджетът на ЕС гарантира заемите, подписани и отпуснати от ЕИБ от собствените ѝ средства на трети държави към 31 декември 2009 г. (включително заемите, отпуснати на държави-членки преди присъединяването). При все това обаче гаранцията на ЕС е ограничена до процент от тавана на разрешените кредитни линии: 65 %, 70 %, 75 % или 100 %. Когато таванът не е достигнат, гаранцията на ЕС покрива цялата сума. Към 31 декември 2009 г. неизплатената сума възлиза на 19 212 милиона EUR и това следователно е максималният риск за ЕС.
За заемите, покрити от гаранцията от бюджета на ЕС, ЕИБ получава и гаранции от трети страни (държави, публични или частни финансови институции); в тези случаи Комисията е втори гарант. Гаранцията от бюджета на ЕС покрива само политическия риск на гаранциите, предоставени по категорията „поделяне на риска“ (risk-sharing). Другите рискове се покриват от ЕИБ, в случай че основният гарант не изпълни поетите си задължения. При гаранциите, предоставени по категорията „неподеляне на риска“ (non-risk sharing), всички рискове се покриват от бюджета на ЕС, в случай че основният гарант не изпълни поетите си задължения. Ако основният гарант е публичен орган, тези рискове се ограничават по правило до политическия риск, но когато гаранциите са предоставени от институция или частно дружество, бюджетът на ЕС може да трябва да покрива и търговския риск.
5.5.2. Други предоставени гаранции
млн. EUR |
||
|
31.12.2009 г. |
31.12.2008 г. |
Механизъм за финансиране с поделяне на риска (МФПР) |
94 |
48 |
МЕДА: гаранции от Мароко |
17 |
66 |
Инструмент за гарантиране на заемите по проекти, свързани с трансевропейските мрежи — транспорт (LGTT) |
6 |
1 |
Други |
1 |
1 |
Общо |
118 |
116 |
В рамките на Механизма за финансиране с поделяне на риска (МФПР) вноската на Комисията се използва за осигуряване срещу финансовия риск при заемите и гаранциите, предоставени от ЕИБ на допустими проекти в областта на научните изследвания. Като цяло за периода 2007—2013 г. е предвиден бюджет на Комисията в размер на максимум 1 милиард EUR, от които до 800 милиона EUR са от специфичната програма „Сътрудничество“, а до 200 милиона EUR са от специфичната програма „Капацитети“. ЕИБ се е ангажирала да осигури същата сума. Сума в размер на 94 милиона EUR е блокирана от Комисията като „заделен капитал“. Този заделен капитал покрива неочакваните загуби по заемите и гаранциите, предоставени от ЕИБ в рамките на МФПР. Той представлява максималната загуба, която Комисията може да претърпи в случай на неизпълнение на задължения по заеми или предоставени гаранции. Той е таванът на предоставената от Комисията гаранция по отношение на МФПР и поради това се счита от ЕС за условен пасив.
Като част от програмата „МЕДА“ Комисията създаде гаранционен механизъм чрез специален фонд, който ще подпомага две марокански организации, а именно Caisse Centrale de Garantie и Fonds Dar Ad-Damane. Към 31 декември 2009 г. в покритието на гаранцията на Комисията попадат 17 милиона EUR.
Инструментът за гарантиране на заемите по проекти, свързани с трансевропейските мрежи — транспорт (LGTT) (2007—2013 г.) има за цел предоставяне на гаранции за смекчаване на свързания с приходите риск през първите години на проектите, свързани с трансевропейските мрежи — транспорт. Конкретно гаранцията покрива изцяло стендбай кредитни линии, по които се теглят средства само когато паричните потоци на даден проект не достигат за обслужване на привилегирован дълг. Инструментът ще бъде съвместен финансов продукт на Комисията и ЕИБ, а от бюджета на ЕС ще бъдат отпуснати 500 милиона EUR. ЕИБ ще отпусне още 500 милиона EUR и така общата налична сума ще бъде 1 милиард EUR. Включената тук сума (6 милиона EUR) представлява вноската за обезпечаване на неочакваните загуби във връзка с операциите по LGTT.
5.6. ГЛОБИ
Тези суми се отнасят до глобите, наложени от Комисията за нарушение на правилата за конкуренция и платени условно, когато или е внесена жалба, или не е известно дали такава ще бъде внесена. Условният пасив се запазва до произнасяне на окончателно решение на Съда по делото. Лихвата, натрупана върху условните плащания (460 милиона EUR), се включва във финансовия резултат за годината, а също и като условен пасив, за да се отрази несигурността на правото на собственост на Комисията върху сумите.
5.7. ЕФГЗ — НЕПРОИЗНЕСЕНИ СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ
Това са условни пасиви към държавите-членки, свързани с решенията с оглед на съответствието по ЕФГЗ, за които се очаква Съдът да се произнесе с решение. Определянето на окончателния размер на пасива и годината, през която резултатът от успешните обжалвания ще бъде вписан за сметка на бюджета, зависят от продължителността на процедурата пред Съда. Приблизителна оценка на вероятните сумите, които трябва да бъдат платени, е включена в счетоводния баланс като дългосрочна провизия — вж. бележка 2.13.
5.8. СУМИ, СВЪРЗАНИ СЪС СЪДЕБНИ ДЕЛА И ДРУГИ СПОРОВЕ
Тази позиция се отнася до делата за обезщетения, понастоящем заведени срещу ЕС, други съдебни спорове и очакваните съдебни разходи.
Сумите са свързани със спорове с доставчици, изпълнители и бивши служители. Следва да се отбележи, че при дело за обезщетения по член 288 от Договора за ЕО ищецът трябва да докаже наличието на достатъчно сериозно нарушение от страна на институцията на законова разпоредба, предназначена да предостави права на лица, реална вреда, претърпяна от ищеца, и пряка причинно-следствена връзка между неправомерното действие и вредата.
5.9. ДРУГИ УСЛОВНИ ПАСИВИ
Тази позиция включва други по-малки суми на условни пасиви, които не могат да се класифицират към горните позиции.
ДРУГИ СЪЩЕСТВЕНИ ОПОВЕСТЕНИ ДАННИ
5.10. НЕИЗИСКАНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПО ФИНАНСОВИ ДЕЙНОСТИ
млн. EUR |
||
|
31.12.2009 г. |
31.12.2008 г. |
Неизискани задължения по финансови дейности |
5 733 |
4 885 |
Това са споразумения за отпускане на заеми и за капиталови инвестиции, сключени от Комисията (непокрити от неизпълнените поети задължения (RAL)), до които другата страна все още не е прибегнала преди края на годината. Основните суми са свързани със споразуменията за заеми за платежния баланс, подписани през 2008 и 2009 г., но по които средствата са все още неизплатени преди края на годината (5,4 милиарда EUR към 31 декември 2009 г.).
5.11. ПОЕТИ БЮДЖЕТНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, ВСЕ ОЩЕ НЕИЗВЪРШЕНИ ПЛАЩАНИЯ
млн. EUR |
||
|
31.12.2009 г. |
31.12.2008 г. |
Поети бюджетни задължения, все още неизвършени плащания |
134 689 |
120 023 |
Бюджетните RAL („Reste à Liquider“) са сума, представляваща неприключените задължения, за които все още не са извършени плащания и/или отмяна. Това е нормално следствие от съществуването на многогодишни програми. Към 31 декември 2009 г. бюджетните RAL възлизат на общо 177 272 милиона EUR. Горепосочената сума са тези бюджетни RAL минус свързаните с тях суми, включени като разходи в отчета за финансовия резултат за 2009 г.
5.12. СЪЩЕСТВЕНИ ПРАВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
млн. EUR |
||
|
31.12.2009 г. |
31.12.2008 г. |
Структурни дейности |
275 761 |
332 995 |
Протокол със средиземноморските страни |
263 |
263 |
Споразумения в областта на рибарството |
249 |
401 |
Програма „Галилео“ |
1 517 |
2 023 |
Програма по ГМОСС |
556 |
624 |
ТЕМ-Т |
4 289 |
4 571 |
Други договорни задължения |
1 325 |
983 |
Общо |
283 960 |
341 860 |
Тези задължения възникнаха, тъй като ЕС взе решение да поеме дългосрочни правни задължения по отношение на суми, които все още не са покрити от бюджетни кредити за поети задължения в бюджета. Това може да отнася до многогодишни програми като структурните действия или до суми, които Европейският съюз се е ангажирал да плати в бъдеще по административни договори, съществуващи към датата на счетоводния баланс (напр. във връзка с предоставянето на услуги като охрана, почистване и т.н., но и договорни задължения относно конкретни проекти, като строителни работи). Не всички многогодишни програми съдържат задължения, налагащи включване в тази позиция, тъй като разходите през бъдещи години ще бъдат направени, при условие че бъдат взети ежегодните решения от страна на бюджетния орган или бъдат променени съответните правила.
5.12.1. Структурни дейности
Таблицата по-долу показва сравнение между правните задължения, за които все още не са поети бюджетни задължения, и максималните задължения във връзка със сумите, предвидени във финансовата рамка за 2007—2013 г.: Структурните дейности представляват помощта, планирана за периода 2007—2013 г. Форматът и целите на периода на финансовата рамка, който започна през 2007 г., се различават от тези на предходния период.
млн. EUR |
|||||
|
Суми по финансовата перспектива за 2007—2013 г. (A) |
Поети правни задължения (Б) |
Бюджетни задължения за 2007—2009 г. (В) |
Правни задължения минус бюджетни задължения (= Б – В) |
Максимално задължение (= А – В) |
Средства за кохезионната политика |
346 543 |
346 136 |
140 318 |
205 818 |
206 225 |
Природни ресурси |
100 624 |
98 388 |
39 533 |
58 855 |
61 091 |
Инструмент за предприсъединителна помощ |
10 958 |
5 195 |
2 513 |
2 682 |
8 445 |
Общо |
458 125 |
449 719 |
182 364 |
267 355 |
275 761 |
5.12.2. Протоколи със средиземноморските страни
Тези задължения възлизат на общо 263 милиона EUR и са свързани с финансови протоколи със средиземноморските страни, които не са членки на ЕС. Сумата, включена тук, е разликата между общата сума по подписаните протоколи и сумата на бюджетните задължения, вписани в отчетите. Тези протоколи са международни договори, които не могат да бъдат прекратени без съгласието и на двете страни, въпреки че процесът (на прекратяването им) е в ход.
5.12.3. Споразумения в областта на рибарството
Това са задължения, възлизащи на общо 249 милиона EUR, поети с трети държави за операции по международни споразумения в областта на рибарството.
5.12.4. Програма „Галилео“
„Галилео“ е глобална навигационна спътникова система (ГНСС), която понастоящем се изгражда от Европейския съюз и Европейската космическа агенция (ЕКА). Програмата „Галилео“ вече се финансира изцяло от бюджета на ЕС и се управлява от Комисията от името на ЕС. Очаква се първата фаза на програмата — фазата на валидиране в орбита, да приключи през 2012 г. Тогава създадените активи ще бъдат прехвърлени на Комисията.
Следва да се отбележи, че до края на 2009 г. и включително с предходната инвестиция в СПГ Комисията е платила 1 028 милиона EUR за фазата на валидиране в орбита на програмата „Галилео“. Тъй като тази програма понастоящем все още се намира в научноизследователската фаза, съгласно счетоводните правила на ЕС изразходените средства са отчетени като разход и не са признати нематериални активи. Общата (индикативна) вноска на Комисията, предвидена за следващата фаза на програмата „Галилео“ (от 2008 до 2013 г.), е 2 645 милиона EUR.
5.12.5. Програма по ГМОСС
Комисията сключи договор с ЕКА за периода 2008—2013 г. за привеждането в действие на космическия компонент на глобалния мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС). Общата индикативна сума за този период е 624 милиона EUR. През 2009 г. на ЕКА бяха платени 68 милиона EUR.
5.12.6. Задължения по ТЕМ-Т
Тази сума е свързана с безвъзмездните средства в областта на трансевропейската транспортна мрежа (ТЕМ-Т) за периода 2007—2013 г. Програмата е свързана с проекти за разработването на трансевропейска транспортна мрежа в подкрепа както на инфраструктурните проекти, така и на научноизследователските и иновационните проекти, с цел подпомагане на интегрирането на нови технологии и иновационни процеси във внедряването на нова транспортна инфраструктура. Общата индикативна сума за тази програма е 8 013 милиона EUR.
5.12.7. Други договорни задължения
Включените суми съответстват на сумите, за които е поето задължение за изплащане по време на срока на договорите. Тук са включени неизпълненото договорно задължение от 117 милиона EUR, свързано с договори за сгради на Съвета, както и 441 милиона EUR, свързани с договори за сгради на Парламента. Другите съществени суми, включени тук, са 480 милиона EUR във връзка с договореностите относно поръчките между Агенцията за термоядрен синтез за енергия (европейско съвместно предприятие за ITER и развитието на термоядрената енергетика) и международната организация ITER и 165 милиона EUR във връзка с договореностите относно поръчките, които договорености са подписани между Агенцията за термоядрен синтез за енергия, Японската агенция за атомна енергия (JAEA) и международната организация ITER.
5.13. ВНОСКИ В СВЪРЗАНИ ОРГАНИЗАЦИИ
Тази сума представлява неизвършени плащания по непоискан капитал, записан от Комисията.
5.13.1. Непоискан акционерен капитал: ЕБВР
млн. EUR |
||
ЕБВР |
Общ размер на капитала на ЕБВР |
Участие на Комисията |
Капитал |
19 794 |
600 |
Внесен |
(5 198) |
(157) |
Непоискан |
14 596 |
443 |
5.13.2. Непоискан акционерен капитал: ЕИФ
млн. EUR |
||
ЕИФ |
Общ размер на капитала на ЕИФ |
Участие на Комисията |
Капитал |
2 940 |
861 |
Внесен |
(588) |
(172) |
Непоискан |
2 352 |
689 |
След като през 2007 г. ЕИФ емитира 1 000 нови акции, през 2009 г. ЕС записа още 75 акции с номинална стойност 1 милион EUR на акция, от които 20 % от номиналната стойност и премията бяха платени през 2009 г. Участието на ЕС е ограничено до 900 акции (в размер на 900 милиона EUR). Вж. също бележка 2.3.1.
5.14. ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПО ОПЕРАТИВЕН ЛИЗИНГ
млн. EUR |
||||
Описание |
Бъдещи суми за плащане |
|||
< 1 година |
1—5 години |
> 5 години |
Общо |
|
Сгради |
334 |
1 236 |
842 |
2 412 |
Материали, свързани с информационните технологии, и друго оборудване |
6 |
7 |
0 |
13 |
Общо |
340 |
1 243 |
842 |
2 425 |
Тази позиция обхваща сградите и другото оборудване, взети под наем по договори за оперативен лизинг, които не отговарят на условията за вписване в частта за активи на счетоводния баланс. Посочените суми съответстват на задължения, които все още не са, но трябва да бъдат платени по време на срока на договорите.
През 2009 г. 364 милиона EUR бяха признати като разход в отчета за финансовия резултат по отношение на оперативните лизинги.
6. ФИНАНСОВИ КОРЕКЦИИ И СЪБИРАНЕ НА СРЕДСТВА СЛЕД ОТКРИВАНЕТО НА НЕРЕДНОСТИ
При изпълнението на бюджета на ЕС е необходимо да се гарантират предотвратяването, откриването и коригирането на нередности и измами. Целта на тази бележка е да направи преглед на различните процедури, предвидени в приложимото законодателство за процеса на работа с нередностите, открити от Комисията и от държавите-членки, и да даде най-точна приблизителна оценка на съответните общи суми. Това е последният етап във функционирането на системите за контрол и е от съществено значение за доказването на добро финансово управление.
6.1. ВЪВЕДЕНИЕ
6.1.1. Преглед на процеса на извършване на финансови корекции и събиране на средства по видове управление
Събирането на средства и финансовите корекции могат да бъдат следствие от проверки и одити на всяко равнище на системата за контрол, от одити на равнище ЕС (от Комисията, Европейската сметна палата, ОЛАФ) или от одити, извършени от държавите-членки в случай на споделено управление. Въпреки че нередности могат да възникнат на всеки етап от даден проект, те могат да бъдат открити през последния етап, когато бенефициерът изпраща последната си декларация за направени разходи, която в повечето случаи се проверява на място и/или се удостоверява от независим одитор. Следва обаче да се прави разграничение между „събрани суми“ и „финансови корекции“, отчитайки разликите в режимите на управление, съгласно законодателството, приложимо за даден сектор.
Събиране на средства
Съгласно член 71, параграф 3 от Финансовия регламент недължимо платените суми се възстановяват. Събирането в този контекст е реалното събиране на средства от страна на Комисията или на държавата-членка поради откриването на недължим или нередовен разход.
Финансови корекции
Съгласно изложеното в законодателството, приложимо за даден сектор, в много области на разходите на ЕС (предимно при споделено управление), коригирането на нередности се извършва чрез механизъм, наречен „финансово коригиране“. Целта на финансовите корекции, извършени или от Комисията, или от държавата-членка, е да се възстанови положение, при което 100 % от разходите, декларирани за финансиране или съфинансиране (кохезионна политика), са в съответствие с приложимите национални правила и нормативни разпоредби и правила и нормативни разпоредби на ЕС.
При споделено управление държавите-членки носят основната отговорност за извършването на финансовите корекции, необходими във връзка с отделните или системните нередности, открити в оперативните програми. Комисията отговаря за това да гарантира, че въведените от националните органи системи са ефективни, а когато не са, Комисията налага на държавите-членки финансови корекции.
Когато в резултат на проверки от страна на ЕС бъдат открити недължими плащания за бенефициери, финансовите корекции могат да се разглеждат като първата стъпка в реален процес на събиране, тъй като приложимото законодателство задължава държавите-членки да предприемат последващи действия по наложените им финансови корекции и самите те да събират средствата от крайните бенефициери. В случая на одити, извършени от националните органи, държавите-членки също имат законовото задължение да събират дължимите суми на равнище краен бенефициер.
По-долу е дадено обобщение по видове управление на различните процедури по събиране на средства и за финансови корекции и тяхното отражение върху отчетите на ЕС.
6.1.2. Пряко управление
Когато Комисията управлява бюджета пряко, недопустимите разходи или се събират от бенефициера, или се приспадат от следващата декларация за направени разходи. Ако приспадането се извърши от бенефициерите, преди да изпратят декларацията за направени разходи, информацията не се записва в счетоводната система. Това се случва много често, тъй като от повечето бенефициери се изисква да предоставят на Комисията удостоверена или проверена от одитор окончателна декларация за направени разходи, преди да могат да получат окончателното си плащане. Тази удостоверена декларация за направени разходи следва да коригира всички установени нередности.
6.1.3. Споделено управление
Приблизително 80 % от бюджета на ЕС се управляват съвместно от Европейската комисия и държавите-членки и включват основно разходи за земеделието и развитието на селските райони, за кохезионната политика и за рибарството.
Що се отнася до разходите в рамките на споделено управление, задачите и отговорностите по изпълнението се делегират на държавите-членки, които носят основната отговорност за откриването и коригирането на нередностите, извършени от бенефициерите, и вследствие на това — за гарантиране на редовността на декларираните пред Комисията разходи. Поради това държавите-членки прилагат финансови корекции и, когато в резултат на техни собствени одити или на проверки от страна на ЕС могат да бъдат открити недължими плащания към бенефициерите, държавите-членки са законово задължени да започнат процедура по събиране по отношение на тези бенефициери.
Европейската комисия осъществява цялостен надзор: тя проверява ефективното функциониране на системите за управление и контрол на държавите-членки и предприема корективни мерки, когато заключи, че случаят не е такъв, за да поеме отговорността си за изпълнение на бюджета (член 53б, параграф 4 от Финансовия регламент). Комисия може също самата тя да вземе официално решение да приложи финансови корекции спрямо държавата-членка, когато самата държава-членка не е направила необходимите корекции или когато има сериозни слабости в системите за управление и контрол, които биха могли да доведат до нередности в цялата система.
Комисията налага финансови корекции по отношение на отделни открити корекции, но е оправомощена и да прилага екстраполирани или фиксирани корекции. Екстраполирането се използва при наличието на резултати от представителна извадка от досиета във връзка с нередност в системата. Фиксираните корекции се прилагат в случай на отделни нарушения или на системни нередности, когато финансовото отражение не е точно определимо и когато административният разход за установяване на точната сума би бил диспропорционален. И в двата случая, дори когато събирането на средствата от бенефициерите не е възможно, тези корекции са важно средство за подобряване на слабостите в системите на държавите-членки и следователно за предотвратяване или откриване и събиране на нередовно извършени плащания към бенефициерите.
6.1.4. Други видове управление
Що се отнася до разходите в рамките на децентрализирано управление и непряко централизирано управление, отговорността за събиране на неправилно извършените плащания, се делегира на държавите-членки, третите държави или агенциите. Що се отнася до разходите в рамките на съвместно управление, корективните механизми са определени в споразуменията, сключени с международните организации. Както при споделеното управление, в случаите, в които правилата на разходните схеми на ЕС са неправилно приложени, Комисията може да извърши финансови корекции.
6.1.5. Обобщение на събраните суми и на финансовите корекции за 2009 г.
Обобщение на събраните суми и на финансовите корекции, потвърдени/за които е взето решение през 2009 г.
млн. EUR |
|||||
Финансови корекции |
Бележка |
2009 г. |
2008 г. |
||
ФЕОГА/ЕФГЗ/ЕЗФРСР |
6.2.2 |
462 |
917 |
||
Кохезионна политика (действия на ЕС) |
|||||
|
6.2.4 |
521 |
414 |
||
|
6.2.4 |
1 890 |
1 173 |
||
|
|
2 411 |
1 587 |
||
Общо финансови корекции |
|
2 873 |
2 504 |
млн. EUR |
|||
Събрани средства |
Бележка |
2009 г. |
2008 г. |
ФЕОГА/ЕФГЗ/ЕЗФРСР (открити от ДЧ) |
6.3 |
163 |
360 |
Кохезионна политика (действия на ЕС) |
6.3 |
102 |
31 |
Други видове управление |
6.3 |
181 |
72 |
Общо събрани средства |
|
446 |
463 |
Обща защита на бюджета на ЕС |
|
3 319 |
2 967 |
Тази таблица не включва събиранията и оттеглянията на суми, извършени в рамките на кохезионната политика от държавите-членки вследствие на своите собствени проверки. Въпреки задължението си да предоставят на Комисията информация за оттеглянията и събиранията на средства, държавите-членки не са задължени от законодателството за програмите за периода 2000—2006 г. да посочват отделно събиранията на суми вследствие на собствените си проверки. Поради това и за да се избегне препокриване с финансовите корекции, извършваните от държавите-членки събирания и оттегляния на суми (2009 г.: 1 233 милиона EUR) не са включени (вж. бележка 6.5).
Обобщение на събраните суми и на финансовите корекции, извършени през 2009 г.
млн. EUR |
||||||
Финансови корекции |
Бележка |
Потвърдени през 2009 г. |
Потвърдени преди 2009 г. |
Общо |
||
ФЕОГА/ЕФГЗ/ЕЗФРСР |
6.2.2 |
274 |
429 |
703 |
||
Кохезионна политика |
||||||
|
6.2.4 |
163 |
137 |
300 |
||
|
6.2.4 |
313 |
96 |
409 |
||
|
|
476 |
233 |
709 |
||
Общо финансови корекции |
|
750 |
662 |
1 412 |
млн. EUR |
||||
Събрани средства |
Бележка |
Потвърдени през 2009 г. |
Потвърдени преди 2009 г. |
Общо |
ФЕОГА/ЕФГЗ/ЕЗФРСР |
6.3. |
117 |
31 |
148 |
Кохезионна политика |
6.3. |
102 |
0 |
102 |
Други видове управление |
6.3. |
147 |
34 |
181 |
Общо събрани средства |
|
366 |
65 |
431 |
Обща защита на бюджета на ЕС |
|
1 116 |
727 |
1 843 |
6.2. ФИНАНСОВИ КОРЕКЦИИ ПРИ СПОДЕЛЕНО УПРАВЛЕНИЕ
При споделено управление финансовите корекции имат три основни стъпки:
1. |
Сумата е все още в процес на окончателно определяне чрез правни и състезателни процедури („в ход“ — вж. бележка 6.4 по-долу); |
2. |
Сумата е установена и окончателно определена („определена“ чрез решение на Комисията или „потвърдена“: договорена с държавите-членки при споделено управление); и |
3. |
Сумата е реално събрана или чрез получаване на средствата от държавата-членка (корекция, за която е взето решение), или чрез приспадане (оттегляне/събиране) от държавата членка от бъдеща декларация за направени разходи („извършена“); за финансовите корекции, които все още не са извършени, вж. бележка 6.2.4. |
6.2.1. Земеделие и развитие на селските райони
В рамките на ЕФГЗ и ЕЗФРСР, които заеха мястото на ФЕОГА, секция „Гарантиране“, приложимото законодателство предвижда, че финансовите корекции се извършват от Комисията чрез процедурата по уравняване на сметките.
Процедура по уравняване на сметките
Процедурата по уравняване на сметките се извършва от Комисията и включва годишно финансово уравняване на сметките на всяка разплащателна агенция и многогодишно уравняване с оглед на съответствието, обхващащо съответствието на разходите, декларирани от дадена държава-членка, с правилата на ЕС. В случая на ЕФГЗ всички тези суми са вписани в отчета за финансовия резултат на Комисията като приходи. При ЕЗФРСР сумите, събрани от самите държави-членки, както и сумите, произтичащи от годишното финансово уравняване на сметките, по правило могат да се използват повторно за програмата.
Финансово уравняване: Комисията приема решение за годишното уравняване на сметките, с което официално приема годишните отчети на разплащателните агенции въз основа на проверки на управлението и на удостоверенията и докладите на сертифициращите органи.
Уравняването с оглед на съответствието има за цел изключване от финансиране от ЕС на разходи, които не са извършени в съответствие с правилата на ЕС. Следователно уравняването с оглед на съответствието не е механизъм, чрез който нередовните плащания се събират директно от крайните бенефициери, а по-скоро силен стимул за държавите-членки да подобряват своите системи за управление и контрол и по този начин да предотвратяват или откриват и събират нередовните плащания за крайни бенефициери. Освен това корекция с оглед на съответствието не освобождава държавата-членка от отговорността ѝ да предприема мерки във връзка с откритите нередности. Уравняването с оглед на съответствието не следва годишен цикъл, тъй като обхваща разходите, извършени през повече от една финансова година.
Финансово уравняване на извършените плащания, които не спазват регулаторните срокове: Спазването на фиксираните срокове за плащанията от държавите-членки за бенефициерите се контролира систематично три пъти годишно в съответствие с член 9 от Регламент (ЕО) № 883/2006. При неспазване на сроковете Комисията прави намаления, прилагайки известно снизхождение за специалните случаи и извънредните обстоятелства, както и пропорционалност. Тези финансови корекции се третират като „отрицателни плащания“ и се отчитат в отчета за финансовия резултат като намаление на разходите.
6.2.2. Финансови корекции в областта на земеделието и развитието на селските райони за 2009 г.
Общо финансови корекции, за които е взето решение през 2009 г. за земеделието и развитието на селските райони
млн. EUR |
||
|
2009 г. |
2008 г. |
Процедура по уравняване на сметките: |
||
Финансово уравняване и неспазени срокове за плащане |
103 |
58 |
Уравняване с оглед на съответствието |
359 |
859 |
Общо |
462 |
917 |
Горепосочените суми се отнасят до ЕФГЗ, тъй като за ЕЗФРСР имаше финансови корекции в размер на приблизително само 0,4 милиона EUR за 2009 г. Тези суми са включени в отчета за финансовия резултат. За разпределението на горепосочените суми по държави-членки вж. приложение 1.
Намалението на уравняването с оглед на съответствието между 2008 и 2009 г. се дължеше на неизпълнени решения за уравняване с оглед на съответствието в края на 2008 г. за суми на обща стойност 368 милиона EUR.
Финансови корекции, извършени през 2009 г., за земеделието и развитието на селските райони
млн. EUR |
|
|
Изпълнение за 2009 г. |
Процедура по уравняване на сметките |
|
Финансово уравняване и неспазени срокове за плащане |
103 |
Уравняване с оглед на съответствието |
600 |
Общо |
703 |
За разпределението на горепосочените суми по държави-членки вж. приложение 2.
6.2.3. Кохезионна политика
Приложимото за кохезионната политика законодателство предвижда, че действията за извършване на финансови корекции се предприемат както от държавите-членки, така и от Комисията:
— |
Държавите-членки могат да извършват финансовите корекции по два начина: Те или:
|
— |
Финансовите корекции вследствие на одитите и проверките от страна на ЕС се извършват, както следва:
|
В тези случаи нарежданията за събиране на вземания имат отражение върху отчетите на Комисията.
— |
Комисията не изготвя нареждане за събиране на вземания в другите случаи на финансови корекции, а именно, когато държавите-членки приемат и извършат финансовата корекция. В тези случаи информацията не се въвежда в счетоводната система на Комисията. |
6.2.4. Финансови корекции в рамките на кохезионната политика през 2009 г.
Следва да се отбележи, че таблицата по-долу не включва резултатите от проверките на държавите-членки на разходите по структурните дейности.
Финансови корекции, потвърдени през 2009 г.
млн. EUR |
||||||
|
ЕФРР |
КФ |
ЕСФ |
ФИОР |
ФЕОГА Ориентиране |
Общо |
Финансови корекции за периода 1994—99 г.: |
||||||
Извършени |
87 |
10 |
21 |
41 |
4 |
163 |
Все още неизвършени |
358 |
0 |
0 |
0 |
0 |
358 |
Междинна сума за периода 1994—99 г. |
445 |
10 |
21 |
41 |
4 |
521 |
Финансови корекции за периода 2000—2006 г.: |
||||||
Извършени |
82 |
63 |
141 |
2 |
25 |
313 |
Все още неизвършени |
1 534 |
13 |
18 |
3 |
9 |
1 577 |
Междинна сума за периода 2000—2006 г. |
1 616 |
76 |
159 |
5 |
34 |
1 890 |
Общо финансови корекции за 2009 г. |
2 061 |
86 |
180 |
46 |
38 |
2 411 |
Общо финансови корекции за 2008 г. |
949 |
92 |
522 |
19 |
5 |
1 587 |
N.B.: Включени в цифрите, потвърдени през 2009 г., са финансовите корекции, за които е взето решение/потвърдени през 2008 г. и които не са съобщени по-рано, възлизащи на 90 милиона EUR. |
Увеличението на сумите, потвърдени между 2009 и 2008 г. за ЕФРР, се дължи на активните действия, осъществени в рамките на плана за действие за засилване на надзорните функции на Комисията при споделено управление на структурните дейности (COM(2010) 52), и на приемането на значителна финансова корекция за Испания през ноември 2009 г.
Намалението на потвърдените суми във връзка с ЕСФ през 2009 г. в сравнение със сумите, съобщени за 2008 г., се дължи на изпълнението на гореупоменатия план за действие на Комисията през 2008 г., целящ ускоряване на процедурите за вземане на решения относно финансовите корекции в ход, което впоследствие доведе до намаляване на броя на корекциите, които трябва да бъдат извършени през 2009 г. Следва да се отбележи, че от финансовите корекции в размер на 522 милиона EUR, потвърдени през 2008 г., изпълнението на финансови корекции за ЕСФ възлиза на 518 милиона EUR за тази година.
Цифрите, представени в предходните таблици, са установени на базата на текущо начисляване, което означава, че въпреки че някои от тези суми вече са усвоени през 2009 г. (709 милиона EUR за всички фондове), оставащите средства ще бъдат усвоени през следващите години.
Потвърдени финансови корекции — кумулативни цифри
млн. EUR |
|||
|
Период 2000—2006 г. |
Период 1994—1999 г. |
Общо |
31.12.2009 г. |
31.12.2009 г. |
31.12.2009 г. |
|
Кохезионен фонд |
233 |
273 |
506 |
ЕФРР |
3 797 |
1 633 |
5 430 |
ЕСФ |
1 130 |
392 |
1 522 |
ФИОР |
7 |
97 |
104 |
ФЕОГА „Ориентиране“ |
36 |
121 |
157 |
Общо |
5 203 |
2 516 |
7 719 |
За разпределението на горепосочените суми по държави-членки вж. приложение 3.
Финансови корекции, потвърдени към 31 декември 2009 г., но все още неизвършени към 31 декември 2009 г. (кумулативни цифри)
Събирането или финансовата корекция все още не е извършена, когато за нея е взето решение или е потвърдена, но сумата все още не е възстановена, приспадната или оттеглена.
млн. EUR |
||||||
За извършване към 31.12.2009 г. |
ЕФРР |
КФ |
ЕСФ |
ФИОР |
ФЕОГА Ориентиране |
Общо |
Финансови корекции за периода 1994—99 г.: |
359 |
11 |
1 |
0 |
0 |
371 |
Финансови корекции за периода 2000—2006 г.: |
1 904 |
23 |
22 |
3 |
9 |
1 961 |
Общо за извършване към 31.12.2009 г. |
2 263 |
34 |
23 |
3 |
9 |
2 332 |
Малката сума, приложена във връзка с решенията от 2009 г., се отнася до ЕФРР.
Що се отнася до периода на програмиране 1994—1999 г., повечето от финансовите корекции, все още неизвършени през 2009 г., са решения за финансови корекции, приети през 4-тото тримесечие на 2009 г. Извършването ще бъде осъществено през първото тримесечие на 2010 г.
Що се отнася до периода на програмиране 2000—2006 г., когато държавата-членка се съгласи да направи корекция вследствие на проверка от ЕС, за да извърши финансова корекция, тя може да оттегли сумата нередовен разход в следващата декларация за направени разходи и да я замени с друг допустим разход по същата програма. Тъй като таванът за плащанията е достигнат за повечето програми по ЕФРР и проекти по Кохезионния фонд (2000—2006 г.), приспадането на недопустимите разходи ще бъде отразено само в документите по приключването (окончателно удостоверяване на разходите, декларация за приключването на дейността и окончателен доклад за изпълнението), които ще бъдат предоставени от държавата-членка през следващите месеци.
Финансови корекции, извършени през 2009 г. (потвърдени през 2009 г. и през предходни години)
млн. EUR |
||||||
|
ЕФРР |
КФ |
ЕСФ |
ФИОР |
ФЕОГА Ориентиране |
Общо |
Финансови корекции за периода 1994—99 г.: |
||||||
Потвърдени през 2009 г. |
87 |
10 |
21 |
40 |
5 |
163 |
Потвърдени през предходни години |
131 |
0 |
0 |
6 |
0 |
137 |
Междинна сума за периода 1994—99 г. |
218 |
10 |
21 |
46 |
5 |
300 |
Финансови корекции за периода 2000—2006 г.: |
||||||
Потвърдени през 2009 г. |
82 |
63 |
141 |
2 |
25 |
313 |
Потвърдени през предходни години |
34 |
16 |
44 |
2 |
0 |
96 |
Междинна сума за периода 2000—2006 г. |
116 |
79 |
185 |
4 |
25 |
409 |
Общо финансови корекции, извършени през 2009 г. |
334 |
89 |
206 |
50 |
30 |
709 |
За разпределението на горепосочените суми по държави-членки вж. приложение 4.
6.3. СРЕДСТВА, СЪБРАНИ ОТ КОМИСИЯТА ИЛИ ОТ ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ
Тази позиция се отнася до събирането на недължимо платени суми в резултат на грешки или нередности, открити или от Комисията, държавите-членки, Европейската сметна палата, или от ОЛАФ.
Събиране на средства, потвърдено през 2009 г.
млн. EUR |
||||
|
2009 г. |
2008 г. |
||
Споделено управление |
||||
Селско стопанство: ФЕОГА/ЕФГЗ |
163 |
360 |
||
Кохезионна политика |
102 |
31 |
||
Междинна сума |
265 |
391 |
||
Други видове управление: |
||||
|
81 |
32 |
||
|
100 |
40 |
||
Междинна сума |
181 |
72 |
||
Общо |
446 |
463 |
Средства, събрани през 2009 г.
млн. EUR |
|||||
|
Потвърдени през 2009 г. |
Потвърдени преди 2009 г. |
Общо |
||
Споделено управление |
|||||
Селско стопанство: ФЕОГА/ЕФГЗ |
117 |
31 |
148 |
||
Кохезионна политика |
102 |
0 |
102 |
||
Междинна сума |
219 |
31 |
250 |
||
Други видове управление: |
|||||
|
60 |
21 |
81 |
||
|
87 |
13 |
100 |
||
Междинна сума |
147 |
34 |
181 |
||
Общо |
366 |
65 |
431 |
6.3.1. Селско стопанство: събиране на суми, свързани с нередности, открити от държавите-членки
Държавите-членки са длъжни да откриват и събират сумите, загубени в резултат на нередности, следвайки националните си правила и процедури. За дейностите, финансирани по ЕФГЗ, ако успеят да съберат средства от бенефициерите, те предоставят събраните суми на Комисията и тези суми се вписват в отчета за финансовия резултат като приходи. За ЕЗФРСР подлежащите на събиране суми се приспадат от следващото искане за плащане и следователно съответната сума по ЕЗФРСР може да се използва отново за програмата. Ако държава-членка не продължи да работи за събирането на съответните суми или ако не проявява усърдие в действията си, Комисията може да реши да се намеси чрез процедурата по уравняване с оглед на съответствието и да наложи финансова корекция на съответната държава-членка.
Намалението на приходите от нередности се дължи главно на положителния ефект от по-ефективните системи за контрол в държавите-членки, включително на въздействието на процедурата по уравняване „50 %“ (член 32, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета).
6.3.2. Кохезионна политика
Държавите-членки носят основната отговорност за предотвратяването, откриването и коригирането на нередностите и за събирането на недължимо платените суми заедно, при необходимост, с лихвите за закъснелите плащания. Размерите на събраните от държавите-членки суми не са включени в таблицата по-горе (вж. обяснението в точка 6.5). Размерът на събраните суми, включен в тази позиция, се отнася до събиранията, извършени директно от Комисията.
6.3.3. Други видове управление
Събиранията на суми по нередности, открити в рамките на други видове управление, се осъществяват чрез изготвянето на нареждане за събиране на вземания или чрез извършване на приспадане от следващо плащане. Когато от бенефициера е поискано да изпрати коригирана окончателна декларация за направени разходи, сумата по нередността не се въвежда непременно в счетоводната система на Комисията.
6.4. ФИНАНСОВИ КОРЕКЦИИ В ХОД СЛЕД ПРОВЕРКИ ОТ СТРАНА НА ЕС
6.4.1. Селско стопанство
млн. EUR |
|||||
|
Финансови корекции в ход към 31.12.2008 г. |
Нови финансови корекции в ход през 2009 г. |
Финансови корекции, за които е взето решение през 2009 г. |
Корекции на финансови корекции, за които е взето решение или които са в ход към 31.12.2008 г. |
Финансови корекции в ход към 31.12.2009 г. |
ФЕОГА |
1 733 |
657 |
– 317 |
690 |
2 763 |
Комисията определя всяка година мерките и държавите-членки, които ще бъдат одитирани с оглед на съответствието, въз основа на годишен анализ на риска, извършван по отношение на всички селскостопански разходи. Процедурата по уравняване с оглед на съответствието отнема няколко години. До края на 2009 г. работата във връзка със съответствието по извършените преди 2003 г. разходи бе до голяма степен приключена. Одитите за годините от 2003-та до 2009-та са в ход.
В съответствие със своите счетоводни политики и общоприетите счетоводни принципи Комисията може да използва оценки за съставянето на годишните отчети. Такъв е случаят по отношение на размера на разходите, които има вероятност да бъдат изключени от финансирането от ЕС вследствие на такива бъдещи решения с оглед на съответствието. Тази оценка отчита най-надеждната налична информация. Тъй като корекциите по ЕФГЗ се определят за извършените през една финансова година разходи, следователно е възможно да се изчисли средният размер на корекциите за приключена финансова година и този процент да се екстраполира за по-скорошни финансови години, за които проверките са все още в ход. Надеждността на тази оценка се преценява въз основа на сравнение с размерите на „корекциите в ход“ за годините, за които тази информация е налична, и се проверява спрямо резултатите от одитите с оглед на съответствието, извършени през въпросната година. Освен това следва да се отбележи, че средната стойност на корекциите за приключена финансова година е сравнително стабилна, а именно между 1,1 % и 1,9 %.
Сумата от 2 763 милиона EUR е оценка на сумата, която ще бъде получена вследствие на бъдещи решения с оглед на съответствието за одитите, обхващащи разходите за годините от 2003-та до 2009-та. От тази сума 2,1 милиарда EUR са финансови корекции в ход, размерът на които е изчислен въз основа на текущи одити в ход (които се отнасят основно до разходни години 2003-та — 2007-ма).
Увеличението на горепосочената оценка се дължи на нарастването, в сравнение с предходни години, на средния процент на корекциите спрямо разходите — от 1,1 % на 1,5 %. Последните налични данни за „корекциите в ход“ за 2003-та, 2004-та, 2005-та, 2006-та и 2007-ма година потвърждават този процент и дори показват по-висок среден процент на корекциите от 1,5 %. На този етап е трудно да се предскажат финансовите последици от въвеждането на схемата за единно плащане (СЕП) през 2005 г. От една страна, може да се счита, че ще има по-малко корекции. От друга страна, фиксираните корекции по отношение на мерките по СЕП могат да окажат по-голямо отражение във финансово изражение. Тъй като сумите все още не са окончателни, те не са признати в счетоводния баланс.
6.4.2. Структурни дейности
млн. EUR |
|||||
|
Финансови корекции в ход към 31.12.2008 г. |
Нови финансови корекции в ход през 2009 г. |
Финансови корекции, потвърдени през 2009 г. |
Корекции на финансови корекции, потвърдени или които са в ход към 31.12.2008 г. |
Финансови корекции в ход към 31.12.2009 г. |
Структурни фондове и Кохезионен фонд (програми за периодите 1994—1999 г. и 2000—2006 г.) |
|||||
ЕФРР |
1 771 |
89 |
–1 087 |
– 343 |
430 |
Кохезионен фонд |
178 |
98 |
–80 |
–47 |
149 |
ЕСФ |
630 |
2 |
–56 |
– 250 |
326 |
ФИОР |
35 |
0 |
–33 |
0 |
2 |
ФЕОГА „Ориентиране“ + ЕЗФРСР |
4 |
221 |
–38 |
4 |
191 |
Общо |
2 618 |
410 |
–1 294 |
– 636 |
1 098 |
Горепосочената сума се основава на одитни констатации на Комисията и на одитни констатации на Сметната палата или ОЛАФ, по всички от които съответните ГД предприемат последващи действия чрез официални съдебни производства и продължаващи състезателни процедури със съответните държави-членки. Това е възможно най-точна оценка, като се вземе предвид положението на последващите одитите мерки и изготвянето на писма с окончателно становище (или писма с предсуспензивен характер) към 31 декември 2009 г. Тази сума ще подлежи на промяна след състезателната процедура за суспендиране и финансови корекции, съгласно която на държавите-членки се предоставя възможността да представят допълнителни доказателства в подкрепа на своите декларации за направени разходи.
6.5. ДЕЙНОСТИ ПО СЪБИРАНЕ И ПО ФИНАНСОВИ КОРЕКЦИИ, ИЗВЪРШВАНИ ОТ ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ ЗА СТРУКТУРНИТЕ ДЕЙНОСТИ ИЛИ ЗА КОХЕЗИОННАТА ПОЛИТИКА
В областта на кохезионната политика извършваните от държавите-членки корекции вследствие на собствените им одити или на одитите от страна на ЕС не се регистрират в счетоводната система на Комисията, тъй като държавите-членки могат да използват отново тези суми за други допустими разходи. Независимо от това от държавите-членки се изисква да предоставят на Комисията актуализирана информация за оттеглените суми, събраните суми и сумите, които предстои да бъдат събрани, по структурните фондове както за 2009 г., така и кумулативно за периодите 2000—2006 г. и 2007—2013 г., и за четирите фонда (ЕФРР, ЕСФ, ФЕОГА (секция „Ориентиране“) и ФИОР). При все това те не са длъжни да посочват отделно корекциите, произтичащи от работата на ЕС. Поради това финансовите корекции, които държавите-членки извършват, не се добавят към тези на Комисията.
Оттеглените суми и събраните суми през 2009 г. въз основа на данните, съобщени от държавите-членки в съответствие със задължението им по регламенти (ЕО) № 438/2001 и № 448/2001, възлизат съответно на 986 милиона EUR и 247 милиона EUR, което е общо 1 233 милиона EUR. Тези цифри вземат предвид резултатите от първия анализ на Комисията, който доведе до корекция на някои данни. Прегледът на място на данните на държавите-членки, извършен от Комисията през 2009 г. в девет държави-членки (10 държави-членки през 2008 г.), показа, че системите за записване и докладване на данни все още не са изцяло надеждни във всички държави-членки, въпреки че съществуват доказателства, че качеството се подобрява и че има известно подобрение в сравнение с предходните години. Освен това данните са непълни, особено що се отнася до данните за целия програмен период, тъй като някои от големите държави-членки все още не са съобщили корекциите, извършени през по-ранните години на периода. При все това, дори по отношение на изчерпателността, има известно подобрение в сравнение с предходните години и държавите-членки се съгласиха да предоставят пълна информация при приключването на периода.
За периода 2000—2006 г. съществува опасност от препокриване на цифрите, съобщени за финансовите корекции в резултат на работата на органите на ЕС (одити от Комисията и от Европейската сметна палата и разследвания от ОЛАФ), и цифрите, съобщени от държавите-членки, резултат от собствената им работа. Причината за това е, че голяма част от финансовите корекции в резултат на работата на органите на ЕС се приемат от държавите-членки и се извършват от тях без официално решение на Комисията чрез оттегляне на съответните разходи от декларациите им за направени разходи. Тъй като държавите-членки не са задължени да правят разграничение между корекциите, произтичащи от работата на органите на ЕС, и тези, произтичащи от техния собствен контрол и одити, степента на това препокриване, не може да бъде точно определена. Освен това реалното извършване от държавата-членка може да не бъде осъществено през същата година, през която държавата-членка приема финансовата корекция. Поради това възможното препокриване остава само приблизителна оценка. Сравнение за всяка държава-членка на цифрите на държавите-членки за 2009 г. и сумите на корекциите, произтичащи от работата на органите на ЕС, които държавите-членки са приели за същата година, сочи, че сумата, за която им препокриване, не може да надвишава 465 милиона EUR. За 2008 г. препокриването не може да превишава 600 милиона EUR.
През програмния период 2007—2013 г. Комисията внедри годишното докладване в своите информационнотехнологични системи. Това означава, че тя ще получава данни по електронен път директно от държавите-членки. Държавите-членки също са задължени от нормативните разпоредби за даден сектор да посочват отделно корекциите, произтичащи от работата на органите на ЕС, за да се избегне препокриване.
Бележка 6 — Приложение 1: Общо финансови корекции и събиране на дължими средства, за които е взето решение през 2009 г. за земеделието и развитието на селските райони
Разпределение по държави-членки
млн. EUR |
||||
Държава-членка |
Финансово уравняване |
Уравняване с оглед на съответствието |
Декларирани нередности |
Общо |
Белгия |
0 |
12 |
2 |
15 |
България |
0 |
0 |
5 |
5 |
Чешката република |
0 |
0 |
0 |
1 |
Дания |
0 |
101 |
4 |
104 |
Германия |
0 |
2 |
15 |
17 |
Естония |
0 |
0 |
0 |
0 |
Ирландия |
–2 |
3 |
2 |
4 |
Гърция |
2 |
18 |
1 |
21 |
Испания |
7 |
62 |
38 |
106 |
Франция |
3 |
73 |
35 |
111 |
Италия |
–3 |
5 |
13 |
15 |
Кипър |
0 |
0 |
0 |
0 |
Латвия |
0 |
0 |
0 |
0 |
Литва |
0 |
2 |
1 |
4 |
Люксембург |
0 |
0 |
0 |
0 |
Унгария |
6 |
13 |
2 |
22 |
Малта |
0 |
0 |
0 |
0 |
Нидерландия |
1 |
30 |
5 |
36 |
Австрия |
0 |
2 |
1 |
3 |
Полша |
0 |
11 |
2 |
13 |
Португалия |
0 |
9 |
8 |
18 |
Румъния |
5 |
0 |
9 |
14 |
Словения |
0 |
1 |
0 |
2 |
Словакия |
0 |
0 |
1 |
1 |
Финландия |
2 |
0 |
0 |
2 |
Швеция |
0 |
0 |
2 |
2 |
Обединеното кралство |
83 |
12 |
14 |
109 |
Общо решени |
103 |
359 |
163 |
625 |
N.B.: Посочените по-горе цифри са закръглени в милиони евро, а сумите, показани с „0“, представляват реални цифри на стойност, по-малка от 500 000 EUR. |
Бележка 6 — Приложение 2: Общо финансови корекции и събиране на дължими средства, извършени през 2009 г. за земеделието и развитието на селските райони
Разпределение по държави-членки
млн. EUR |
||||
Държава-членка |
Финансово уравняване и неспазени срокове за плащане |
Уравняване с оглед на съответствието |
Нередности, декларирани от държавите-членки (възстановени на ЕС) |
Общо |
Белгия |
0 |
12 |
2 |
14 |
България |
0 |
— |
1 |
1 |
Чешката република |
0 |
— |
0 |
0 |
Дания |
0 |
101 |
4 |
105 |
Германия |
0 |
1 |
16 |
18 |
Естония |
0 |
0 |
0 |
0 |
Ирландия |
–2 |
5 |
2 |
5 |
Гърция |
2 |
189 |
5 |
196 |
Испания |
7 |
23 |
30 |
59 |
Франция |
3 |
46 |
34 |
82 |
Италия |
–3 |
167 |
13 |
177 |
Кипър |
— |
0 |
0 |
1 |
Латвия |
0 |
0 |
0 |
0 |
Литва |
0 |
0 |
2 |
2 |
Люксембург |
0 |
— |
0 |
0 |
Унгария |
6 |
— |
3 |
9 |
Малта |
— |
— |
0 |
0 |
Нидерландия |
1 |
2 |
6 |
9 |
Австрия |
0 |
— |
1 |
1 |
Полша |
0 |
— |
2 |
2 |
Португалия |
0 |
0 |
7 |
7 |
Румъния |
5 |
— |
7 |
12 |
Словения |
0 |
1 |
0 |
2 |
Словакия |
0 |
0 |
0 |
0 |
Финландия |
2 |
0 |
1 |
2 |
Швеция |
0 |
12 |
2 |
14 |
Обединеното кралство |
83 |
41 |
9 |
133 |
Общо извършени |
103 |
600 |
148 |
851 |
N.B.: Посочените по-горе цифри са закръглени в милиони евро, а сумите, показани с „0“, представляват реални цифри на стойност, по-малка от 500 000 EUR. |
Бележка 6 — Приложение 3: Общо финансови корекции, потвърдени през 2009 г. за структурните дейности
Разпределение по държави-членки
млн. EUR |
||||||||
|
Кумулативно за 2008 г. |
Финансови корекции, потвърдени през 2009 г. |
Кумулативно за 2009 г. |
|||||
Държава-членка |
|
ЕФРР |
КФ |
ЕСФ |
ФИОР |
ФЕОГА „Ориентиране“ |
Общо |
|
1994-1999 |
1 995 |
445 |
10 |
21 |
41 |
4 |
521 |
2 516 |
Белгия |
5 |
— |
— |
0 |
— |
— |
0 |
5 |
Дания |
3 |
0 |
— |
— |
— |
— |
0 |
3 |
Германия |
286 |
49 |
— |
— |
— |
4 |
53 |
339 |
Ирландия |
42 |
0 |
— |
— |
— |
— |
0 |
42 |
Гърция |
526 |
— |
— |
— |
— |
0 |
0 |
526 |
Испания |
244 |
250 |
5 |
17 |
32 |
0 |
304 |
548 |
Франция |
83 |
0 |
— |
0 |
— |
— |
1 |
84 |
Италия |
442 |
63 |
— |
— |
— |
— |
63 |
505 |
Люксембург |
1 |
0 |
— |
4 |
— |
— |
4 |
5 |
Нидерландия |
168 |
1 |
— |
— |
9 |
— |
9 |
177 |
Австрия |
2 |
0 |
— |
— |
— |
0 |
0 |
2 |
Португалия |
113 |
19 |
5 |
— |
— |
— |
24 |
137 |
Финландия |
1 |
— |
— |
0 |
— |
0 |
0 |
1 |
Швеция |
1 |
0 |
— |
— |
— |
— |
0 |
1 |
Обединеното кралство |
77 |
54 |
— |
— |
— |
— |
54 |
131 |
INTERREG |
1 |
9 |
— |
— |
— |
— |
9 |
10 |
2000-2006 |
3 313 |
1 616 |
76 |
159 |
5 |
34 |
1 890 |
5 203 |
Белгия |
5 |
2 |
— |
3 |
— |
— |
5 |
10 |
България |
— |
— |
2 |
— |
— |
— |
2 |
2 |
Чешката република |
— |
— |
0 |
— |
— |
— |
0 |
0 |
Дания |
— |
— |
— |
0 |
0 |
— |
0 |
0 |
Германия |
10 |
0 |
— |
2 |
— |
— |
2 |
12 |
Естония |
— |
0 |
— |
— |
— |
— |
0 |
0 |
Ирландия |
26 |
16 |
— |
— |
— |
— |
16 |
42 |
Гърция |
867 |
37 |
2 |
14 |
— |
— |
53 |
920 |
Испания |
1 246 |
1 200 |
22 |
24 |
3 |
8 |
1 257 |
2 503 |
Франция |
249 |
3 |
— |
9 |
0 |
— |
12 |
261 |
Италия |
608 |
135 |
— |
80 |
2 |
— |
217 |
825 |
Кипър |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
Латвия |
3 |
1 |
— |
0 |
— |
— |
1 |
4 |
Литва |
1 |
— |
1 |
— |
— |
— |
1 |
2 |
Люксембург |
— |
— |
— |
2 |
— |
— |
2 |
2 |
Унгария |
— |
4 |
41 |
7 |
— |
0 |
52 |
52 |
Малта |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
Нидерландия |
1 |
0 |
— |
— |
— |
1 |
1 |
2 |
Австрия |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
Полша |
37 |
85 |
— |
12 |
0 |
11 |
108 |
145 |
Португалия |
95 |
31 |
0 |
0 |
— |
— |
31 |
126 |
Румъния |
2 |
— |
8 |
— |
— |
14 |
22 |
24 |
Словения |
2 |
— |
— |
0 |
— |
— |
0 |
2 |
Словакия |
1 |
38 |
— |
— |
— |
— |
38 |
39 |
Финландия |
— |
0 |
— |
— |
0 |
0 |
0 |
0 |
Швеция |
11 |
— |
— |
0 |
— |
— |
0 |
11 |
Обединеното кралство |
149 |
63 |
— |
5 |
— |
— |
68 |
217 |
INTERREG |
— |
1 |
— |
— |
— |
— |
1 |
1 |
Общо потвърдени |
5 308 |
2 061 |
86 |
180 |
46 |
38 |
2 411 |
7 719 |
N.B.: Посочените по-горе цифри са закръглени в милиони евро, а сумите, показани с „0“, представляват реални цифри на стойност, по-малка от 500 000 EUR. |
Бележка 6 — Приложение 4: Общо финансови корекции, извършени през 2009 г.: структурни дейности
Разпределение по държави-членки
млн. EUR |
||||||
|
Решения, изпълнени през 2009 г. |
|||||
Държава-членка |
ЕФРР |
КФ |
ЕСФ |
ФИОР |
ФЕОГА „Ориентиране“ |
Общо |
Период 1994—1999 г. |
218 |
10 |
21 |
46 |
5 |
300 |
Белгия |
— |
— |
0 |
— |
— |
0 |
Дания |
2 |
— |
— |
— |
— |
2 |
Германия |
109 |
— |
— |
0 |
4 |
113 |
Ирландия |
0 |
— |
— |
0 |
— |
1 |
Гърция |
— |
— |
— |
— |
0 |
0 |
Испания |
3 |
5 |
17 |
32 |
0 |
57 |
Франция |
1 |
— |
0 |
5 |
— |
6 |
Италия |
41 |
— |
— |
— |
— |
41 |
Люксембург |
0 |
— |
4 |
— |
— |
4 |
Нидерландия |
7 |
— |
— |
9 |
— |
16 |
Австрия |
0 |
— |
— |
— |
0 |
0 |
Португалия |
1 |
5 |
— |
— |
— |
6 |
Финландия |
— |
— |
0 |
— |
0 |
0 |
Швеция |
0 |
— |
— |
— |
— |
0 |
Обединеното кралство |
52 |
— |
— |
— |
— |
52 |
INTERREG |
2 |
— |
— |
— |
— |
2 |
Период 2000—2006 г. |
116 |
79 |
185 |
4 |
25 |
409 |
Белгия |
— |
— |
3 |
— |
— |
3 |
България |
— |
3 |
— |
— |
— |
3 |
Чешката република |
— |
0 |
— |
— |
— |
0 |
Дания |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
Германия |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
Естония |
— |
0 |
— |
— |
— |
0 |
Ирландия |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
Гърция |
47 |
5 |
14 |
— |
— |
66 |
Испания |
7 |
14 |
38 |
0 |
— |
59 |
Франция |
1 |
— |
0 |
— |
— |
2 |
Италия |
10 |
— |
80 |
4 |
— |
93 |
Кипър |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
Латвия |
— |
— |
0 |
— |
— |
0 |
Литва |
— |
1 |
— |
— |
— |
1 |
Люксембург |
— |
— |
2 |
— |
— |
2 |
Унгария |
— |
40 |
1 |
— |
0 |
41 |
Малта |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
Нидерландия |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
Австрия |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
Полша |
42 |
— |
42 |
— |
11 |
95 |
Португалия |
9 |
9 |
— |
— |
— |
18 |
Румъния |
— |
6 |
— |
— |
14 |
20 |
Словения |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
Словакия |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
Финландия |
— |
— |
— |
— |
0 |
0 |
Швеция |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
Обединеното кралство |
— |
— |
5 |
— |
— |
5 |
INTERREG |
0 |
— |
— |
— |
— |
0 |
Общо изпълнени |
334 |
89 |
206 |
50 |
30 |
709 |
N.B.: Посочените по-горе цифри са закръглени в милиони евро, а сумите, показани с „0“, представляват реални цифри на стойност, по-малка от 500 000 EUR. |
7. УПРАВЛЕНИЕ НА ФИНАНСОВИЯ РИСК
Следната оповестена информация във връзка с управлението на финансовия риск на Европейския съюз (ЕС) се отнася до:
— |
касовите операции, които Европейската комисия извършва с цел изпълняване на бюджета на ЕС; |
— |
дейностите по отпускане и получаване на заеми, извършвани от Европейската комисия чрез макрофинансовата помощ (МФП), платежния баланс (ПБ) и дейностите по Евратом; |
— |
Гаранционния фонд за външни дейности; и |
— |
дейностите по отпускане и получаване на заеми, както и касовите дейности, извършвани от Европейския съюз чрез Европейската общност за въглища и стомана (в ликвидация). |
7.1. ПОЛИТИКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА
7.1.1. Касови операции
Правилата и принципите за управлението на касовите операции на Комисията са посочени в Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 (съгласно неговото изменение с Регламент № 2028/2004) и във Финансовия регламент (Регламент (ЕО) № 1605/2002, изменен с Регламент (ЕО) № 1995/2006) и правилата за неговото прилагане (Регламент (ЕО) № 2342/2002, изменен с Регламент (ЕО) № 478/2007).
В резултат на посочените по-горе регламенти се прилагат следните основни принципи:
— |
Собствените ресурси се внасят от държавите-членки в сметки, открити за тази цел на името на Комисията към министерството на финансите или към посочения от всяка държава-членка орган. Комисията може да тегли от посочените по-горе сметки само за да покрие нуждите си от парични средства. |
— |
Собствените ресурси се плащат от държавите-членки в националната им валута, докато плащанията на Комисията са предимно в евро. |
— |
Не може по банковите сметки, открити на името на Комисията, да се теглят суми, надвишаващи наличните. |
— |
Наличностите по сметките във валути, различни от EUR, или се използват за плащания в същите тези валути, или периодично се конвертират в EUR. |
Освен сметките за собствените ресурси Комисията открива и други банкови сметки към централните банки и търговските банки с цел извършване на плащания и получаване на приходи, различни от вноските на държавите-членки в бюджета.
Касовите и платежните операции са силно автоматизирани и разчитат на модерни информационни системи. Прилагат се специални процедури, за да се гарантира сигурността на системата и да се осигури разделението на служебните задължения в съответствие с Финансовия регламент, стандартите на Комисията за вътрешен контрол и принципите за одит.
Набор от писмени насоки и процедури уреждат управлението на касата и платежните операции с цел ограничаване на оперативния и финансовия риск и осигуряване на подходяща степен на контрол. Те обхващат различните области на дейност (напр.: извършването на плащанията и управлението на паричните средства, прогнозирането на паричните потоци, непрекъснатостта на дейността и т.н.) и спазването на насоките и на процедурите се проверява редовно. Освен това между ГД „Бюджет“ и ГД „Икономически и финансови въпроси“ се провеждат срещи за обсъждане на обмена на информация относно управлението на риска и най-добрите практики.
7.1.2. Дейности по получаване и отпускане на заеми (МФП, ПБ и Евратом)
Операциите по отпускане и получаване на заеми, както и свързаното с тях управление на касата, се извършват от ЕС съгласно съответните решения на Съвета, ако са приложими, и вътрешни насоки. Изготвени са наръчници за писмени процедури, обхващащи конкретни области като получаването и отпускането на заеми и управлението на касата и които се използват от съответните оперативни отдели. Финансовият и оперативният риск се определят и оценяват, а съблюдаването на вътрешните насоки и процедури се проверява редовно. Като правило не се извършват дейности за компенсиране на промените в лихвените проценти или промените във валутите (дейности по хеджиране), тъй като операциите по отпускане на заеми се финансират чрез „бек-ту-бек“ операции по получаване на заеми, които следователно не генерират открити лихвени или валутни позиции.
7.1.3. Гаранционен фонд
Правилата и принципите за управлението на активите на Гаранционния фонд (вж. бележка 2.3.3) са изложени в Конвенцията между Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) от 25 ноември 1994 г. и в последващите ѝ изменения от 17/23 септември 1996 г., 8 май 2002 г. и 25 февруари 2008 г. Гаранционният фонд работи само в EUR. Той инвестира изключително в тази валута, за да бъде избегнат всякакъв валутен риск. Управлението на активите се основава на традиционните правила за предпазливост, съблюдавани при финансовите дейности. То трябва да обръща специално внимание на намаляването на рисковете и на това да се гарантира, че управляваните активи могат да бъдат продадени или прехвърлени без значително забавяне, отчитайки обхванатите поети задължения.
7.1.4. ЕОВС в ликвидация
Европейската комисия управлява ликвидацията на пасивите и за ЕОВС в ликвидация не се предвижда отпускане на нови заеми или на съответно финансиране. Новите получени заеми на ЕОВС са ограничени до рефинансиране с цел намаляване на разходите за средства. Що се отнася до касовите операции, прилагат се принципите на предпазливо управление с оглед на ограничаване на финансовите рискове.
7.2. ПАЗАРЕН РИСК
Пазарният риск е рискът от колебание на справедливата стойност или бъдещите парични потоци на финансов инструмент поради промени в пазарните цени. Пазарният риск обхваща не само потенциала за загуба, но и потенциала за печалба. Той включва валутния риск, лихвения риск и други ценови рискове. ЕС не е изправен пред значителни други ценови рискове.
7.2.1. Валутен риск
Валутният риск е рискът, че операциите на ЕС или стойността на неговите инвестиции ще бъдат засегнати от промени в обменните курсове. Този риск възниква от промяната в цената на една валута спрямо друга.
7.2.1.1. Касови операции
Собствените ресурси, плащани от държавите-членки във валути, различни от EUR, се държат в сметките за собствени ресурси в съответствие с регламента за собствените ресурси. Те се конвертират в EUR, когато са необходими за обезпечаване на плащания. Процедурите, които се прилагат за управлението на тези средства, са посочени в гореупоменатия регламент. В ограничен брой случаи тези средства се използват директно за плащания, които трябва да се извършат в същите валути.
Комисията има в търговски банки редица сметки във валути на ЕС, различни от EUR, и в USD с цел извършване на плащания в същите тези валути. Тези сметки се захранват в зависимост от размера на плащанията, които трябва да се извършат. Техните нощни наличности се поддържат много ниски, за да се минимизира рискът във връзка с колебанията на обменните курсове на чуждестранните валути.
При получаване на различни постъпления (различни от собствените ресурси) във валути, различни от еврото, те или се прехвърлят в други сметки на Комисията в същите валути, ако са необходими за обезпечаване на плащания, или се конвертират в евро и прехвърлят в сметки в евро. Сметките за авансови средства във валути, различни от еврото, се захранват в зависимост от очакваните краткосрочни платежни нужди в същите валути. Наличностите по тези сметки се поддържат в рамките на съответните тавани.
Тъй като всички условно платени глоби се плащат в евро, няма валутен риск.
7.2.1.2. Дейности по получаване и отпускане на заеми (МФП, ПБ и Евратом)
Повечето финансови активи и пасиви са в евро, поради което в тези случаи за ЕС няма валутен риск. При все това чрез финансовия инструмент Евратом ЕС отпуска заеми в USD, финансирани от получени заеми с равностойна сума в USD (операция от вида „бек-ту-бек“ (back-to-back)). Към датата на счетоводния баланс за ЕС няма валутен риск по отношение на Евратом.
7.2.1.3. Гаранционен фонд
Финансовите активи са в евро, поради което няма валутен риск.
7.2.1.4. ЕОВС в ликвидация
ЕОВС в ликвидация има малка нетна валутна експозиция, еквивалентна на 2,2 милиона EUR, възникваща от жилищни кредити, еквивалентни на 1,5 милиона EUR, и от наличности по текущи сметки, еквивалентни на 0,7 милиона EUR.
7.2.2. Лихвен риск
Лихвеният риск е възможността да намалее стойността на ценна книга, особено на облигация, в резултат на повишение на лихвените проценти. Като цяло по-високите лихвени проценти водят до по-ниски цени на облигациите с фиксиран лихвен процент, и обратно.
7.2.2.1. Касови операции
Касата на Комисията не взема средства назаем. Поради това тя не е изложена на лихвен риск. Тя обаче печели лихва върху наличностите, които държи в различните си банкови сметки. Поради това Комисията е въвела мерки, с които да се гарантира, че лихвата, която се начислява редовно в нейна полза, отразява пазарните лихвени проценти, както и тяхното евентуално колебание. Сметките, открити към министерствата на финансите на държавите-членки или в националните централни банки за постъпленията от собствени ресурси, не носят лихва и по тях не се начисляват такси. За всички други сметки в националните централни банки заплащането зависи от специфичните условия, които предлага всяка банка; лихвите, които се прилагат, се менят и коригират спрямо пазарните колебания.
Върху нощните наличности в сметки в търговски банки лихва се начислява всеки ден. Тази лихва се основава на променливи пазарни лихвени проценти, за които се прилага договорен марж (положителен или отрицателен). За повечето сметки изчисляването на лихвения процент е свързано с маргиналния лихвен процент на ЕЦБ за основните ѝ операции по рефинансиране, и се коригира така, че да отразява всички колебания на този лихвен процент. За някои други сметки изчисляването на лихвения процент е свързано с определяния всеки ден среднопретеглен лихвен процент за депозити в евро. Поради това не съществува риск Комисията да печели лихви при лихвени проценти, които са по-ниски от пазарните.
7.2.2.2. Дейности по получаване и отпускане на заеми (МФП, ПБ и Евратом)
Получени и отпуснати заеми при променлива лихва
Поради естеството на своите дейности по получаване и отпускане на заеми ЕС има значителни лихвоносни активи и пасиви. Получените заеми по МФП и по Евратом, отпуснати при променливи лихвени проценти, излагат ЕС на лихвен риск. При все това лихвените рискове, възникващи от получените заеми, се компенсират от отпуснати заеми при еквивалентни срокове и условия („бек-ту-бек“). Към датата на счетоводния баланс ЕС има отпуснати заеми (изразени в номинални стойности) с променливи лихвени проценти в размер на 0,96 милиарда EUR (2008 г.: 1,05 милиарда EUR), като на всеки 6 месеца се извършва преоценка.
Получени и отпуснати заеми при фиксирана лихва
ЕС има също заеми, отпуснати в рамките на МФП и по Евратом, при фиксирани лихвени проценти в размер на 110 милиона EUR през 2009 г. (2008 г.: 85 милиона EUR) и с краен падеж между една и пет години (25 милиона EUR) и над пет години (85 милиона EUR).
По-съществено е, че ЕС има шест отпуснати заема по свързания с ПБ финансов инструмент с фиксирани лихвени проценти в размер на общо 9,2 милиарда EUR за 2009 г. (2008 г.: 2 милиарда EUR) и с краен падеж между една и пет години (5 милиарда EUR) и над пет години (4,2 милиарда EUR).
7.2.2.3. Гаранционен фонд
Debt securities within the Guarantee Fund issued at variable interest rates are subject to the volatility effects of these rates, whereas debt securities at fixed rates have a risk with regard to their fair value. Облигациите с фиксиран лихвен процент представляват приблизително 97 % от инвестиционния портфейл към датата на счетоводния баланс (2008 г.: 96 %).
7.2.2.4. ЕОВС в ликвидация
Поради естеството на дейностите си ЕОВС в ликвидация е изложена на лихвен риск. Лихвените рискове, възникващи от получените заеми, като цяло се компенсират от отпуснати заеми при еквивалентни срокове и условия. Що се отнася до операциите по управление на активи, облигациите с фиксиран лихвен процент представляват приблизително 97 % от портфейла с ценни книжа към датата на счетоводния баланс (2008 г.: 97 %).
7.3. КРЕДИТЕН РИСК
Кредитният риск е рискът от загуба поради неплащане от страна на длъжник/заемополучател на заем или друга кредитна линия (било то главницата или лихвата (купона) или и двете) или поради друго неизпълнение от негова страна на договорно задължение. Събитията, с които се нарушават поети задължения, включват закъсняване с плащането на вноските, преструктуриране на вноските на заемополучателя и банкрут.
7.3.1. Касови операции
В съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 на Съвета за собствените ресурси по-голямата част от касовите ресурси на Комисията се държат в сметките, открити от държавите-членки за плащане на техните вноски (собствени ресурси). Всички такива сметки са към министерствата на финансите на държавите-членки или в националните централни банки. Тези институции носят най-ниския кредитен риск (или риск на контрагента) за Комисията, тъй като експозицията, принадлежи на държавите-членки.
За частта от касовите ресурси на Комисията, които се държат в търговски банки с цел обезпечаване на плащанията, захранването на тези сметки се извършва съгласно принципа „точно навреме“ и се управлява от системата за управление на касата. Във всяка сметка се държат минимални наличности, пропорционални на средния размер на ежедневните плащания, извършвани от нея. Вследствие на това сумите, които се държат нощем в тези сметки, остават постоянно малки (като цяло средно между 50 милиона EUR и 150 милиона EUR, разпределени в над 30 сметки) и по този начин рискът, на който е изложена Комисията, се ограничава. Тези суми следва да се разглеждат с оглед на цялостните парични наличности, които се колебаят между 1 милиард EUR и 35 милиарда EUR, и на общия размер на извършените през 2009 г. плащания, който възлиза на 130 милиарда EUR.
Освен това за подбора на търговски банки се прилагат специални насоки с цел допълнително минимизиране на кредитния риск, на който е изложена Комисията:
— |
Всички търговски банки се подбират чрез покана за участие в търг. Минималният краткосрочен кредитен рейтинг за допускане до тръжната процедура е Moody’s P-1 или негов еквивалент (S&P A-1 или Fitch F1). При специални и надлежно обосновани обстоятелства може да се изисква по-ниско равнище. |
— |
За търговските банки, избрани специално за внасянето на условно платените глоби, като правило се изисква и минимален дългосрочен рейтинг S&P AA или еквивалентен на него и се прилагат специални мерки, в случай че рейтингът на банки от тази група бъде понижен. |
— |
В хода на 2009 г. службите на Комисията, които управляват касата, въведоха алтернативна система за управлението на условно платените глоби с конкретната цел да се намали рискът в тази област. По силата на Решение на Комисията C(2009) 4264 глобите, наложени от 1 януари 2010 г. нататък, ще се управляват съгласно новата система и вече няма да се внасят в търговски банки. |
— |
Сметките за авансови средства се държат в местни банки, подбрани чрез опростена тръжна процедура. Изискванията във връзка с рейтинга зависят от местната ситуация и могат да се различават значително между различните държави. За да се ограничи излагането на риск, наличностите по тези сметки са възможно най-малки (като се отчитат оперативните нужди); те се захранват редовно, а прилаганите тавани се преразглеждат ежегодно. |
— |
Кредитните рейтинги на търговските банки, в които Комисията има сметки, се разглеждат поне веднъж месечно или по-често, ако и когато това е необходимо. В контекста на финансовата криза бяха приети по-интензивни мерки за мониторинг, които бяха прилагани през цялата 2009 г. |
7.3.2. Дейности по получаване и отпускане на заеми (МФП, ПБ и Евратом)
Излагането на кредитен риск се управлява първо чрез получаване на държавни гаранции в случая на Евратом, след това чрез Гаранционния фонд (МФП и Евратом) и накрая чрез бюджета на ЕС (ПБ и, в случай че другите мерки се окажат недостатъчни, МФП и Евратом). Законодателството в областта на собствените ресурси в сила през 2009 г. определи тавана за ресурса от БНД на 1,24 % от БНД на държавите-членки и през 2009 г. реално за покриване на бюджетните кредити за плащания бяха използвани 1,01 %. Това означава, че към 31 декември 2009 г. имаше наличен марж от 0,23 % за покриване на тази гаранция. Следва да се отбележи, че от 2010 г. нататък таванът пада на 1,23 %. Гаранционният фонд за външни дейности беше създаден през 1994 г., за да покрива рисковете от просрочване на получени заеми, финансиращи заеми за страни извън Европейския съюз. Във всеки случай излагането на кредитен риск се смекчава от възможността за прибягване до бюджета на ЕС, в случай че длъжник не е в състояние да възстанови сумите, които дължи, в пълен размер. С оглед на тази цел ЕС има право да поиска от всички държави-членки да осигурят спазване на правното задължения на ЕС към неговите заемодатели.
Основните получатели на тези заеми са Унгария, Латвия и Румъния. Тези страни представляват приблизително съответно 54 %, 21 % и 18 % от общия обем на отпуснатите заеми. Що се отнася до касовите операции, трябва да се прилагат насоките за избиране на контрагенти. В съответствие с това оперативното звено ще може да работи само с банките, които отговарят на нужните условия и които имат достатъчни ограничения спрямо контрагентите.
7.3.3. Гаранционен фонд
В съответствие със споразумението между ЕС и ЕИБ за управлението на Гаранционния фонд всички междубанкови инвестиции трябва да имат минимален кредитен рейтинг P-1 на Moody’s или еквивалентен на него. Към 31 декември 2009 г. всички инвестиции (153 милиона EUR) бяха извършени с такива контрагенти (2008 г.: 183 милиона EUR). Към 31 декември 2009 г. фондът е инвестирал в четири краткосрочни финансови инструмента, а всички такива инвестиции (37 милиона EUR) са направени с контрагенти с минимален рейтинг P-1 на Moody’s или еквивалентен на него. Всички ценни книжа, държани в портфейла, обявен за продажба, са в съответствие с насоките за управление.
7.3.4. ЕОВС в ликвидация
Излагането на кредитен риск се управлява чрез редовен анализ на способността на кредитополучателите да изпълняват задълженията си по изплащане на лихвата и главницата. Излагането на кредитен риск се управлява също чрез получаването на обезпечение, както и на държавни, корпоративни и лични гаранции. 52 % от общия размер на неизплатените отпуснати заеми са покрити с гаранции от държава-членка или еквивалентни на нея органи (напр. публични институции). 36 % от неизплатените отпуснати заеми са предоставени на банки или са гарантирани от банки. Що се отнася до касовите операции, трябва да се прилагат насоките за избиране на контрагенти. Оперативното звено може само да работи с банките, които отговарят на нужните условия и които имат достатъчни ограничения спрямо контрагентите.
7.4. ЛИКВИДЕН РИСК
Ликвидният риск е рискът, произтичащ от трудното продаване на даден актив — например рискът, че дадена ценна книга или актив не могат да се продадат достатъчно бързо на пазара, за да се предотврати загуба или изпълни задължение.
7.4.1. Касови операции
Принципите на бюджета на ЕС гарантират, че общите парични наличности за годината са винаги достатъчни за извършването на всички плащания. Всъщност общият размер на вноските на държавите-членки е равен на размера на бюджетните кредити за плащания за бюджетната година. Вноските на държавите-членки обаче се получават под формата на дванадесет месечни вноски през цялата година, докато плащанията се характеризират с известна сезонност.
За да се гарантира, че касовите ресурси винаги са достатъчни за покриване на плащанията, които трябва да бъдат извършени през даден месец, са въведени процедури за редовно прогнозиране на паричните средства, а собствените ресурси могат при необходимост да бъдат изискани предварително от държавите-членки, при определени условия.
Освен това в контекста на ежедневните касови операции на Комисията автоматизирани инструменти за управление на паричните средства ежедневно гарантират, че във всяка от банковите сметки на Комисията има достатъчни парични наличности.
7.4.2. Дейности по получаване и отпускане на заеми (МФП, ПБ и Евратом)
Ликвидният риск, възникващ от получените заеми, обикновено се компенсира от отпуснати заеми при еквивалентни срокове и условия (операции „бек-ту-бек“). За МФП и Евратом Гаранционният фонд служи за резерв за ликвидност (или „спасителна мрежа“) в случай на неизпълнение на задължение за плащане и на просрочени плащания на заемополучатели. За ПБ Регламент (ЕО) № 431/2009 на Съвета предвижда процедура, предоставяща достатъчно време за мобилизиране на средства чрез бюджета на ЕС.
7.4.3. Гаранционен фонд
Фондът се управлява съгласно принципа, че активите трябва да имат достатъчна степен на ликвидност и на мобилизация във връзка със съответните задължения. Фондът трябва да поддържа поне 100 милиона EUR в портфейл със срок < 12 месеца, който трябва да бъде инвестиран в парични инструменти. Към 31 декември 2009 г. тези инвестиции възлизат на 190 милиона EUR. Освен това поне 20 % от номиналната стойност на фонда трябва да се състои от парични инструменти, облигации с фиксиран лихвен процент с оставащ срок от не повече от една година и облигации с плаващ лихвен процент. Към 31 декември 2009 г. това съотношение е 27 %.
7.4.4. ЕОВС в ликвидация
Ликвидният риск, възникващ от получените заеми, обикновено се компенсира от отпуснати заеми при еквивалентни срокове и условия (операции „бек-ту-бек“). За управлението на активите и пасивите на ЕОВС в ликвидация Комисията управлява нуждите от ликвидност, основавайки се на прогнози за отпускането на суми, получени чрез консултации с отговорните служби на Комисията.
7.5. ЕЛЕМЕНТИ, ОПОВЕСТЕНИ ПО СПРАВЕДЛИВА СТОЙНОСТ
7.5.1. Дейности по получаване и отпускане на заеми (МФП, ПБ и Евратом)
Първоначално положение:
Следва да се отбележи, че гореупоменатите отпуснати заеми първоначално се признават по номинална стойност в съответствие със счетоводно правило 11 на ЕС. Ако вместо това беше приложен счетоводен стандарт МСС 39 за частния сектор, отпуснатите заеми щяха да бъдат признати по справедлива стойност. Разликата между двете счетоводни третирания само на заемите по ПБ към датата на отпускането им е показана в следната таблица:
млн. EUR |
|||
|
Счетоводно правило 11 на ЕС (номинална стойност) |
МСС 39 (справедлива стойност) |
Разлика в счетоводните третирания |
Оценка на заемите във връзка с ПБ в момента на предоставяне през 2009 г. |
7 200 |
6 649 |
551 |
Оценка на заемите във връзка с ПБ в момента на предоставяне през 2008 г. |
2 000 |
1 767 |
233 |
Причините за прилагане на счетоводното третиране съгласно счетоводно правило 11 на ЕС са:
— |
Има компенсиращи ефекти между отпуснатите и получените заеми поради техния реципрочен характер („бек-ту-бек“). Поради това ефективната лихва за отпуснатия заем е равна на ефективната лихва за свързаните с него получени заеми. |
— |
Първоначалната разлика отразява алтернативния разход, който би бил получен чрез алтернативна инвестиция на капиталовия пазар. Тъй като ЕС не може да инвестира средства на капиталовите пазари, тази „възможност“ по отношение на алтернативния разход не е приложима и затова не отразява справедливо същността на операциите. |
— |
Първоначалната разлика, показана по-горе, се компенсира от приходите от лихви през следващите години. |
Настоящо положение към 31.12.2009 г.:
Очакваната справедлива стойност се определя, както следва:
— |
За отпуснатите заеми: с помощта на модел на дисконтираните парични потоци, като се прилагат специфични за дадената държава криви на доходността, подходящи за оставащия период от време до падежа. |
— |
За получените заеми се използва модел на дисконтираните парични потоци, като се прилагат криви на доходността AAA, подходящи за оставащия период от време до падежа. |
— |
Предполага се, че отпуснатите заеми с променлив лихвен процент се доближават до номиналната си стойност, тъй като преоценяването по пазарни лихвени проценти се извършва на всеки 6 месеца. |
Следната таблица показва очакваната справедлива стойност в края на годината на отпуснатите заеми с фиксиран лихвен процент по МФП, ПБ и Евратом по начин, който позволява да бъде съпоставяна със съответната счетоводна стойност в счетоводния баланс:
млн. EUR |
||||
|
Отпуснати заеми 31.12.2009 г. |
Отпуснати заеми 31.12.2008 г. |
Получени заеми 31.12.2009 г. |
Получени заеми 31.12.2008 г. |
Справедлива стойност |
8 785 |
1 863 |
9 626 |
2 118 |
Счетоводна стойност |
9 416 |
2 091 |
9 416 |
2 091 |
Разлика |
(631) |
(228) |
210 |
27 |
Към датата на счетоводния баланс ПБ представлява 98,8 % от тези отпуснати и получени заеми. Таблицата по-горе отразява факта, че справедливата стойност на получените заеми е по-висока от номиналната стойност, тъй като ЕС има кредитен рейтинг ААА и пазарните лихвени проценти понастоящем са по-високи от лихвените проценти, при които ЕС е получил заеми. Тъй като Унгария, Латвия и Румъния, които са основните получатели на тези заеми, имат рейтинги, по-ниски от ААА, независимо от това че понастоящем пазарните лихвени проценти са по-високи от лихвените проценти, които начислява ЕС, справедливата стойност на отпуснатите заеми е по-ниска от номиналната стойност.
7.5.2. ЕОВС в ликвидация
Очакваната справедлива стойност на отпуснатите и получените заеми се определя чрез модел на дисконтираните парични потоци. Според този модел очакваните бъдещи парични потоци се дисконтират, като се прилагат криви на доходността AAA, подходящи за оставащия период от време до падежа. Предполага се, че очакваната справедлива стойност на отпуснатите заеми с променливи лихвени проценти се доближава до отчетната им стойност, тъй като преоценяването по пазарни лихвени проценти се извършва на всеки 3 или 6 месеца. Очакваната справедлива стойност на отпуснатите и получените заеми с фиксирани лихвени проценти не можа да бъде получена и оповестена, тъй като нужните данни за изчисляването на тези стойности не бяха налични.
Ценните книжа, обявени за продажба, са представени по справедлива стойност, която е пазарната цена плюс начислените лихви. Няма финансови инструменти, оценени по справедлива стойност чрез техника за оценяване, която не е подкрепена от пазарни цени или ставки, които могат да бъдат наблюдавани. Смята се, че номиналната стойност минус провизията за обезценка на търговските вземания и номиналната стойност на търговските задължения се доближават до справедливите си стойности. Справедливата стойност на парите и паричните еквиваленти, включително на текущите сметки и краткосрочните депозити (за по-малко от три месеца), е тяхната отчетна стойност.
8. ОПОВЕСТЯВАНЕ НА СВЪРЗАНИ ЛИЦА
8.1. СВЪРЗАНИ ЛИЦА
Свързаните лица на ЕС са неговите консолидирани субекти и ключовият управленски персонал на тези субекти (вж. по-долу). Операциите между тези субекти се осъществяват като част от обичайните операции на ЕС и тъй като случаят е такъв, не са необходими специални изисквания от гледна точка на оповестяването за тези операции в съответствие със счетоводните правила на ЕС. Списък на консолидираните субекти е даден в бележка 10.
8.2. ФИНАНСОВИ ПРАВА НА СЛУЖИТЕЛИТЕ НА КЛЮЧОВА РЪКОВОДНА ДЛЪЖНОСТ
За целите на представянето на информация за операциите на свързани лица във връзка с ключовото ръководство на Европейския съюз, тук тези лица са показани в пет категории:
Категория 1: председателят на Европейския съвет, председателят на Комисията и председателят на Съда
Категория 2: заместник-председателят на Комисията и върховен представител на Европейския съюз за външните работи и политиката на сигурност и другите заместник-председатели на Комисията
Категория 3: генералният секретар на Съвета, членовете на Комисията, съдиите и генералните адвокати на Съда, председателят и членовете на Общия съд, председателят и членовете на Съда на публичната служба на Европейския съюз, Омбудсманът и Европейският надзорен орган по защита на данните
Категория 4: председателят и членовете на Сметната палата
Категория 5: най-висшестоящите служители в институциите и агенциите
По-долу е дадено обобщение на техните финансови права — допълнителна информация може да бъде намерена в Официален вестник на Европейския съюз (L 187 от 8.8.1967 г., последно изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 202/2005 от 18.1.2005 г. (L 33, 5.2.2005 г.), и L 268 от 20.10.1977 г., последно изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 1293/2004 на Съвета от 30.4.2004 г. (L 243, 15.7.2004 г.)). Друга информация е предоставена и в Правилника за длъжностните лица, публикуван на уебсайта Europa и който е официалният документ, описващ правата и задълженията на всички длъжностни лица на ЕС. Служителите на ключова ръководна длъжност не са получавали никакви заеми при преференциални условия от ЕС.
Финансови права на служителите на ключова ръководна длъжност
EUR |
|||||
Финансово право (на служител) |
Категория 1 |
Категория 2 |
Категория 3 |
Категория 4 |
Категория 5 |
Основна заплата (на месец) |
24 874,61 |
22 531,36 – 23 432,62 |
18 025,08 – 20 278,22 |
19 467,10 – 20 728,85 |
11 461,32 – 18 025,09 |
Квартирна надбавка/Надбавка за експатриране |
15 % |
15 % |
15 % |
15 % |
16 % |
Семейни надбавки: |
|||||
Домакинство (% от заплатата) |
2 % + 167,31 |
2 % + 167,31 |
2 % + 167,31 |
2 % + 167,31 |
2 % + 167,31 |
Дете на издръжка |
365,60 |
365,60 |
365,60 |
365,60 |
365,60 |
Предучилищно образование |
89,31 |
89,31 |
89,31 |
89,31 |
89,31 |
Образование или |
248,06 |
248,06 |
248,06 |
248,06 |
248,06 |
образование извън местоработата |
496,12 |
496,12 |
496,12 |
496,12 |
496,12 |
Надбавка за председателстващи съдии |
N/A |
N/A |
500 - 810,74 |
N/A |
N/A |
Надбавка за представяне |
1 418,07 |
0 - 911,38 |
500 - 607,71 |
N/A |
N/A |
Годишни пътни разноски |
N/A |
N/A |
N/A |
N/A |
Да |
Трансфери към държава-членка: |
|||||
Надбавка за образование (6) |
Да |
Да |
Да |
Да |
Да |
% от заплатата (6) |
5 % |
5 % |
5 % |
5 % |
5 % |
% от заплатата без кк |
максимум 25 % |
максимум 25 % |
максимум 25 % |
максимум 25 % |
максимум 25 % |
Представителни разходи |
възстановяват се |
възстановяват се |
възстановяват се |
N/A |
N/A |
При встъпване в длъжност: |
|||||
Разходи за настаняване |
49 749,22 |
45 062,72 – 46 865,24 |
36 050,16 – 40 556,44 |
38 934,20 – 41 457,70 |
възстановяват се |
Семейни пътни разноски |
възстановяват се |
възстановяват се |
възстановяват се |
възстановяват се |
възстановяват се |
Разходи за преместване |
възстановяват се |
възстановяват се |
възстановяват се |
възстановяват се |
възстановяват се |
При напускане на длъжността: |
|||||
Разходи за пренастаняване |
24 874,61 |
22 531,36 – 23 432,62 |
18 025,08 – 20 278,22 |
19 467,10 – 20 728,85 |
възстановяват се |
Семейни пътни разноски |
възстановяват се |
възстановяват се |
възстановяват се |
възстановяват се |
възстановяват се |
Разходи за преместване |
възстановяват се |
възстановяват се |
възстановяват се |
възстановяват се |
възстановяват се |
Преход (% от заплатата) (7) |
40 % - 65 % |
40 % - 65 % |
40 % - 65 % |
40 % - 65 % |
N/A |
Здравно осигуряване |
покриват се |
покриват се |
покриват се |
покриват се |
незадължително |
Пенсия (% от заплатата, преди облагане с данък) |
максимум 70 % |
максимум 70 % |
максимум 70 % |
максимум 70 % |
максимум 70 % |
Удръжки: |
|||||
Общностен данък |
8 % - 45 % |
8 % - 45 % |
8 % - 45 % |
8 % - 45 % |
8 % - 45 % |
Здравно осигуряване (% от заплатата) |
1,8 % |
1,8 % |
1,8 % |
1,8 % |
1,8 % |
Специален налог върху заплатата |
4,64 % |
4,64 % |
4,64 % |
4,64 % |
4,64 % |
Удръжка за пенсия |
N/A |
N/A |
N/A |
N/A |
11,3 % |
Брой лица към 31.12.2009 г. |
3 |
7 |
91 |
27 |
81 |
9. СЪБИТИЯ СЛЕД ДАТАТА НА СЧЕТОВОДНИЯ БАЛАНС
Към датата на приемане на настоящите отчети, освен предоставената по-долу информация, нямаше други съществени въпроси, към които трябваше да бъде привлечено вниманието на счетоводителя на Комисията или които му бяха съобщени, нуждаещи се от отделно оповестяване в този раздел. Годишните отчети и свързаните с тях бележки бяха изготвени, като бе използвана последната налична информация и това е отразено в представената информация.
Европейски механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС)
На 11 май 2010 г. Съветът прие европейски механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС) с цел запазване на финансовата стабилност в Европа (Регламент (ЕС) № 407/2010 на Съвета). Механизмът се основава на член 122, параграф 2 от Договора и предоставя възможността да се оказва финансова помощ на държава-членка, изпитваща затруднения или сериозно застрашена от големи затруднения, причинени от извънредни събития извън нейния контрол. Помощта може да бъде под формата на заем или кредитна линия, гарантирани от бюджета на ЕС. При задействане Комисията взема средства назаем от капиталовите пазари или от финансови институции от името на ЕС и след това предоставя назаем тези средства на държавата-членка получател. Заключенията на Съвета по икономическите и финансовите въпроси ограничават механизма до 60 милиарда EUR. ЕМФС е създаден в допълнение към съществуващия механизъм във връзка с платежния баланс, който осигурява финансова помощ на държавите-членки, които не са част от еврозоната.
Следва да се отбележи, че въпреки че не оказва влияние нито на отчетите на ЕС, нито на бюджета на ЕС, сходен пакет за финансова помощ — Европейският механизъм за финансова стабилност (ЕМФСт), също бе създаден от държавите-членки от еврозоната и други участващи държави-членки. Тази потенциална помощ за държавите-членки от еврозоната се предоставя посредством носител със специална цел (НСЦ), а участващите държави-членки предоставят гаранции на стойност до 440 милиарда EUR за този НСЦ. Срокът на действие на механизма изтича през месец юни 2013 г.
На последно място, но отново без да се засягат отчетите или бюджетът на ЕС, освен горепосоченото, в горепосочените дейности ще участва и Международният валутен фонд (МВФ) и благодарение на това се очаква да бъдат осигурени още 250 милиарда EUR евентуална помощ.
10. КОНСОЛИДИРАНИ СУБЕКТИ
А. КОНТРОЛИРАНИ СУБЕКТИ
1. Институции и консултативни органи
|
Комитет на регионите |
|
Съвет на Европейския съюз |
|
Съд на Европейския съюз |
|
Европейска комисия |
|
Европейска сметна палата |
|
Европейски надзорен орган по защита на данните |
|
Европейски икономически и социален комитет |
|
Европейски омбудсман |
|
Европейски парламент |
2. Агенции на ЕС
|
Европейска агенция за безопасност и здраве при работа |
|
Европейска агенция за авиационна безопасност |
|
Европейски център за профилактика и контрол на заболяванията |
|
Европейски център за развитие на професионалното обучение |
|
Европейска агенция за околната среда |
|
Европейски орган за безопасност на храните |
|
Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд |
|
Европейска агенция по морска безопасност |
|
Европейска агенция по лекарствата |
|
Европейска агенция по химикали |
|
Термоядрен синтез за енергия (европейско съвместно предприятие за ITER и развитие на термоядрената енергетика) |
|
Евроюст (8) |
|
Агенция на Европейския съюз за основните права |
|
Европейска агенция за мрежова и информационна сигурност |
|
Европейска фондация за обучение |
|
Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз |
|
Център за преводи за органите на Европейския съюз |
|
Европейски надзорен орган на глобалната навигационна спътникова система (ГНСС) |
|
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) |
|
Европейска железопътна агенция |
|
Служба на Общността за сортовете растения |
|
Агенция на Общността за контрол в рибарството |
|
Европейски център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите |
|
Европейски полицейски колеж (ЕПК) (8) |
|
Изпълнителна агенция за конкурентоспособност и иновации |
|
Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура |
|
Изпълнителна агенция на Европейския съвет за научни изследвания (9) |
|
Изпълнителна агенция за здравеопазване и въпроси, свързани с потребителите |
|
Изпълнителна агенция за трансевропейска транспортна мрежа |
|
Изпълнителна агенция за научни изследвания (9) |
3. Други контролирани субекти
Европейска общност за въглища и стомана (в ликвидация)
Б. АСОЦИИРАНИ ПРЕДПРИЯТИЯ
|
Европейски инвестиционен фонд |
|
Съвместно предприятие „Чисто небе“ (9) |
|
Съвместно предприятие ARTEMIS (9) |
В. СЪВМЕСТНИ ПРЕДПРИЯТИЯ
|
ITER Международна организация по термоядрена енергия |
|
Съвместно предприятие SESAR |
|
Съвместно предприятие „Галилео“ в ликвидация |
|
Съвместно предприятие ИИЛ (9) |
11. НЕКОНСОЛИДИРАНИ СУБЕКТИ
Въпреки че ЕС управлява активите на споменатите по-долу субекти, последните не отговарят на изискванията, за да бъдат консолидирани, и затова не са включени в отчетите на Европейския съюз.
11.1. ЕВРОПЕЙСКИ ФОНД ЗА РАЗВИТИЕ (ЕФР)
Европейският фонд за развитие (ЕФР) е основният инструмент за предоставяне на помощ от страна на Европейския съюз за сътрудничество за развитие на страните от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и на Отвъдморските страни и територии (OCT). Договорът от Рим от 1957 г. предвиди неговото създаване с цел предоставяне на техническа и финансова помощ, първоначално ограничена до африканските държави, с които някои държави-членки имаха исторически връзки.
ЕФР не се финансира от бюджета на Европейския съюз, а от преки вноски от държавите-членки, които се договарят с преговори на междуправителствено равнище. Комисията и ЕИБ управляват ресурсите на ЕФР. Всеки ЕФР обикновено се учредява за период от около пет години. От сключването на първата конвенция за партньорство през 1964 г. циклите на програмиране на ЕФР като цяло следват циклите на споразумението/конвенцията за партньорство.
Дейността на ЕФР се урежда от негов собствен финансов регламент (ОВ L 78, 19.3.2008 г.), който предвижда представянето на финансови отчети на фонда, отделно от тези на ЕС. Годишните отчети и управлението на ресурсите на ЕФР подлежат на външен контрол от Сметната палата и Парламента. За информационни цели по-долу са поместени счетоводният баланс и отчетът за финансовия резултат на 8-ия, 9-ия и 10-ия ЕФР:
Счетоводен баланс — 8-и, 9-и и 10-и ефр
млн. EUR |
||
|
31.12.2009 г. |
31.12.2008 г. |
НЕТЕКУЩИ АКТИВИ |
196 |
269 |
ТЕКУЩИ АКТИВИ |
1 389 |
957 |
Общо активи |
1 585 |
1 226 |
ТЕКУЩИ ПАСИВИ |
(860) |
(709) |
Общо пасиви |
(860) |
(709) |
НЕТНИ АКТИВИ |
725 |
517 |
ФОНДОВЕ И РЕЗЕРВИ |
||
Поискан капитал на фонда |
20 381 |
17 079 |
Други резерви |
2 252 |
2 252 |
Финансов резултат, пренесен от предходни години |
(18 814) |
(15 784) |
Финансов резултат за годината |
(3 094) |
(3 030) |
Нетни активи |
725 |
517 |
Отчет за финансовия резултат — 8-и, 9-и и 10-и ефр
млн. EUR |
||
|
2009 г. |
2008 г. |
ОПЕРАТИВНИ ПРИХОДИ |
49 |
23 |
ОПЕРАТИВНИ РАЗХОДИ |
(3 192) |
(3 066) |
ДЕФИЦИТ ОТ ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ |
(3 143) |
(3 043) |
ФИНАНСОВИ ДЕЙНОСТИ |
49 |
13 |
ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА |
(3 094) |
(3 030) |
11.2. ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА СХЕМА
Здравноосигурителната схема е схемата, която предоставя здравно осигуряване на персонала на различните органи на Европейския съюз. Средствата на схемата са нейна собственост и не се контролират от Европейския съюз, въпреки че финансовите ѝ активи се управляват от Комисията. Схемата се финансира с вноски от нейните членове (персонала) и от работодателите (институциите/агенциите/органите). Излишъците остават в схемата.
Схемата се състои от четири отделни субекта — основната схема, обхващаща персонала на институциите и агенциите на Европейския съюз, и три по-малки схеми, обхващащи персонала на Европейския университет във Флоренция, на Европейските училища и персонала, работещ извън ЕС, като персонала в делегациите на ЕС. Общите активи на схемата към 31 декември 2009 г. възлизат на 297 милиона EUR (2008 г.: 288 милиона EUR).
11.3. ГАРАНЦИОНЕН ФОНД ЗА УЧАСТНИЦИТЕ (ГФУ)
Някои суми по предварителното финансиране, платени по 7-та рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие (7РП), успешно се покриват от Гаранционен фонд за участниците (ГФУ). Това е инструмент от взаимна полза, създаден с цел покриване на финансовите рискове за ЕС и участниците през изпълнението на непреките дейности по 7РП, като неговият капитал и лихви осигуряват сигурност по отношение на изпълнението. Всички участници в непреки дейности под формата на безвъзмездни средства участват с 5 % в общата вноска на ЕС в капитала на ГФУ за срока на дейността. Като такива участниците са собственици на ГФУ, а ЕС (представляван от Комисията) действа само като тяхно изпълнително лице. Към 31 декември 2009 г. ГФУ има активи на обща стойност 580 милиона EUR (2008 г.: 283 милиона EUR). Средствата на ГФУ са негова собственост и не се контролират от Европейския съюз, независимо от това че финансовите му активи се управляват от Комисията.
ЧАСТ II
КОНСОЛИДИРАНИ ОТЧЕТИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
СЪДЪРЖАНИЕ
A. |
Консолидирани отчети за изпълнението на бюджета |
1. |
Бюджетен резултат |
2. |
Съпоставка на бюджетните с реалните суми |
Приходи:
3. |
Консолидирано обобщение на изпълнението на бюджетните приходи |
Разходи:
4. |
Разбивка и промени в бюджетните кредити за поети задължения и за плащания по функции от финансовата рамка |
5. |
Изпълнение на бюджетните кредити за поети задължения по функции от финансовата рамка |
6. |
Изпълнение на бюджетните кредити за плащания по функции от финансовата рамка |
7. |
Движение на неизпълнените поети задължения по функции от финансовата рамка |
8. |
Разбивка на неизпълнените поети задължения по години на възникване по функции от финансовата рамка |
9. |
Разбивка и промени в бюджетните кредити за поети задължения и за плащания по области на политиката |
10. |
Изпълнение на бюджетните кредити за поети задължения по области на политиката |
11. |
Изпълнение на бюджетните кредити за плащания по области на политиката |
12. |
Движение на неизпълнените поети задължения по области на политиката |
13. |
Разбивка на неизпълнените поети задължения по години на възникване по области на политиката |
Институции:
14. |
Консолидирано обобщение на изпълнението на бюджетните приходи по институции |
15. |
Изпълнение на бюджетните кредити за поети задължения и за плащания по институции |
Агенции:
16. |
Приходи на агенциите: бюджетни прогнози, вземания и получени суми |
17. |
Бюджетни кредити за поети задължения и за плащания по агенции |
18. |
Бюджетен резултат, включително агенциите |
Б. |
Обяснителни бележки към консолидираните отчети за изпълнението на бюджета: |
1. |
Бюджетни принципи, структури и кредити |
2. |
Обяснение на отчетите за изпълнението на бюджета |
РАЗДЕЛ A: РЕЗУЛТАТ ОТ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА (10)
РЕЗУЛТАТ ОТ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА
1: Бюджетен резултат за 2009 г.
млн. EUR |
||
|
Общо 2009 г. |
Общо 2008 г. |
Приходи за финансовата година |
117 626 |
121 584 |
Плащания спрямо бюджетните кредити за текущата година |
(116 579) |
(115 550) |
Бюджетни кредити за плащания, пренесени за година N+1 |
(1 759) |
(3 914) |
Анулиране на неусвоени бюджетни кредити за плащания, пренесени от година N-1 |
2 791 |
188 |
Курсови разлики за годината |
185 |
(498) |
Бюджетен резултат (11) |
2 264 |
1 810 |
Бюджетният излишък за Европейския съюз се връща на държавите-членки през следващата година чрез приспадането му от сумите, дължими от тях за тази година.
2. Съпоставка на бюджетните с реалните суми
приходи
млн. EUR |
|||||||||
Дял |
Първоначален бюджет |
Окончателен бюджет |
Установени вземания |
Приходи |
Разлика Окончателна сума-реална сума |
Приходи като % от бюджета |
Неизплатени суми |
||
1 |
2 |
3 |
4 |
5 = 2 – 4 |
6 = 4/2 |
7 = 3 – 4 |
|||
|
114 736 |
110 238 |
110 462 |
110 373 |
– 135 |
100,12 % |
89 |
||
|
0 |
410 |
330 |
330 |
80 |
80,56 % |
0 |
||
|
1 120 |
1 120 |
1 033 |
1 025 |
94 |
91,59 % |
7 |
||
|
77 |
85 |
436 |
335 |
– 250 |
394,05 % |
101 |
||
|
10 |
368 |
4 834 |
4 559 |
–4 191 |
1 238,97 % |
275 |
||
|
123 |
757 |
12 774 |
933 |
– 176 |
123,25 % |
11 841 |
||
|
0 |
0 |
80 |
4 |
–4 |
— |
76 |
||
|
30 |
58 |
85 |
66 |
–8 |
114,11 % |
19 |
||
Общо |
116 096 |
113 035 |
130 032 |
117 626 |
–4 590 |
104,06 % |
12 407 |
Разходи — по функции от финансовата рамка
млн. EUR |
|||||||||
Функция от финансовата рамка |
Първоначален бюджет |
Окончателен бюджет (12) |
Извършени плащания |
Разлика Окончателна сума-реална сума |
% |
Пренесени бюджетни кредити |
Бюджетни кредити, които губят сила |
||
1 |
2 |
3 |
4 = 2 – 3 |
5 = 3/2 |
6 |
7 = 2 – 3 – 6 |
|||
|
46 000 |
47 520 |
44 684 |
2 837 |
94,03 % |
2 381 |
456 |
||
|
52 566 |
57 107 |
55 877 |
1 230 |
97,85 % |
986 |
244 |
||
|
1 296 |
2 174 |
1 993 |
181 |
91,66 % |
75 |
106 |
||
|
8 324 |
8 804 |
7 983 |
821 |
90,67 % |
220 |
601 |
||
|
7 701 |
8 754 |
7 615 |
1 139 |
86,99 % |
857 |
281 |
||
|
209 |
209 |
209 |
0 |
100,00 % |
0 |
0 |
||
Общо |
116 096 |
124 569 |
118 361 |
6 208 |
95,02 % |
4 519 |
1 688 |
Разходи — по области на политиката
млн. EUR |
|||||||||
Област на политиката |
Първоначален бюджет |
Окончателен бюджет (13) |
Извършени плащания |
Разлика Окончателна сума-реална сума |
% |
Пренесени бюджетни кредити |
Бюджетни кредити, които губят сила |
||
1 |
2 |
3 |
4 = 2 – 3 |
5 = 3/2 |
6 |
7 = 2 – 3 – 6 |
|||
|
487 |
345 |
327 |
18 |
94,82 % |
14 |
4 |
||
|
601 |
705 |
558 |
147 |
79,21 % |
89 |
58 |
||
|
90 |
107 |
95 |
12 |
88,32 % |
10 |
2 |
||
|
11 203 |
9 929 |
8 906 |
1 023 |
89,70 % |
755 |
268 |
||
|
51 478 |
56 413 |
55 209 |
1 204 |
97,87 % |
954 |
249 |
||
|
2 481 |
2 480 |
2 253 |
227 |
90,84 % |
177 |
51 |
||
|
496 |
409 |
356 |
52 |
87,17 % |
30 |
22 |
||
|
4 960 |
5 644 |
4 826 |
818 |
85,50 % |
789 |
30 |
||
|
1 356 |
1 552 |
1 375 |
177 |
88,58 % |
173 |
5 |
||
|
366 |
735 |
411 |
324 |
55,87 % |
314 |
10 |
||
|
927 |
715 |
592 |
122 |
82,87 % |
19 |
103 |
||
|
66 |
76 |
66 |
10 |
86,89 % |
7 |
3 |
||
|
24 570 |
26 793 |
26 740 |
53 |
99,80 % |
15 |
38 |
||
|
106 |
131 |
120 |
11 |
91,54 % |
9 |
3 |
||
|
1 363 |
1 654 |
1 495 |
159 |
90,38 % |
153 |
6 |
||
|
211 |
229 |
204 |
25 |
89,22 % |
16 |
8 |
||
|
582 |
632 |
526 |
106 |
83,25 % |
35 |
71 |
||
|
678 |
830 |
744 |
86 |
89,64 % |
16 |
70 |
||
|
3 579 |
3 805 |
3 673 |
131 |
96,55 % |
72 |
59 |
||
|
79 |
88 |
77 |
10 |
88,09 % |
8 |
3 |
||
|
1 680 |
1 872 |
1 698 |
174 |
90,68 % |
138 |
37 |
||
|
1 661 |
1 437 |
1 308 |
128 |
91,08 % |
18 |
110 |
||
|
797 |
859 |
800 |
59 |
93,13 % |
47 |
12 |
||
|
74 |
80 |
71 |
9 |
88,65 % |
7 |
2 |
||
|
188 |
212 |
185 |
27 |
87,27 % |
20 |
7 |
||
|
986 |
1 226 |
1 034 |
192 |
84,34 % |
164 |
28 |
||
|
278 |
285 |
271 |
14 |
95,19 % |
12 |
1 |
||
|
11 |
12 |
10 |
1 |
90,05 % |
1 |
0 |
||
|
101 |
138 |
120 |
18 |
87,27 % |
15 |
3 |
||
|
1 160 |
1 136 |
1 117 |
19 |
98,36 % |
0 |
19 |
||
|
389 |
479 |
422 |
58 |
87,91 % |
53 |
5 |
||
|
244 |
229 |
0 |
229 |
0,00 % |
0 |
229 |
||
|
2 848 |
3 334 |
2 771 |
563 |
83,12 % |
392 |
171 |
||
Общо |
116 096 |
124 569 |
118 361 |
6 208 |
95,02 % |
4 519 |
1 688 |
3. Обобщение на изпълнението на бюджетните приходи за 2009 г.
млн. EUR |
||||||||||||
Дял |
Бюджетни кредити от приходи |
Установени вземания |
Приходи |
Приходи като % от бюджета |
Неизплатени суми |
|||||||
Първоначални |
Окончателни |
Текуща година |
Пренесени |
Общо |
От вземания за текущата година |
От пренесени вземания |
Общо |
|||||
|
114 736 |
110 238 |
109 103 |
1 358 |
110 462 |
109 098 |
1 275 |
110 373 |
100,12 % |
89 |
||
|
0 |
410 |
330 |
0 |
330 |
330 |
0 |
330 |
80,56 % |
0 |
||
|
1 120 |
1 120 |
1 026 |
7 |
1 033 |
1 020 |
6 |
1 025 |
91,59 % |
7 |
||
|
77 |
85 |
345 |
90 |
436 |
309 |
26 |
335 |
394,05 % |
101 |
||
|
10 |
368 |
4 430 |
404 |
4 834 |
4 277 |
282 |
4 559 |
1 238,97 % |
275 |
||
|
123 |
757 |
2 836 |
9 938 |
12 774 |
193 |
740 |
933 |
123,25 % |
11 841 |
||
|
0 |
0 |
53 |
27 |
80 |
1 |
3 |
4 |
|
76 |
||
|
30 |
58 |
53 |
32 |
85 |
47 |
20 |
66 |
114,11 % |
19 |
||
Общо |
116 096 |
113 035 |
118 175 |
11 857 |
130 032 |
115 274 |
2 351 |
117 626 |
104,06 % |
12 407 |
Подробно дял 1: Собствени ресурси |
||||||||||||
Глава |
Бюджетни кредити от приходи |
Установени вземания |
Приходи |
Приходи като % от бюджета |
Неизплатени суми |
|||||||
Първоначални |
Окончателни |
Текуща година |
Пренесени |
Общо |
От вземания за текущата година |
От пренесени вземания |
Общо |
|||||
|
1 404 |
0 |
– 350 |
350 |
0 |
– 350 |
350 |
0 |
— |
0 |
||
|
147 |
139 |
104 |
28 |
132 |
104 |
28 |
132 |
94,40 % |
0 |
||
|
17 656 |
14 441 |
13 505 |
980 |
14 485 |
13 499 |
897 |
14 397 |
99,69 % |
89 |
||
|
19 616 |
13 668 |
13 743 |
0 |
13 743 |
13 743 |
0 |
13 743 |
100,54 % |
0 |
||
|
75 914 |
81 989 |
82 413 |
0 |
82 413 |
82 413 |
0 |
82 413 |
100,52 % |
0 |
||
|
0 |
0 |
– 315 |
0 |
– 315 |
– 315 |
0 |
– 315 |
— |
0 |
||
|
0 |
0 |
4 |
0 |
4 |
4 |
0 |
4 |
— |
0 |
||
Общо |
114 736 |
110 238 |
109 103 |
1 358 |
110 462 |
109 098 |
1 275 |
110 373 |
100,12 % |
89 |
Подробно дял 3: Излишъци, салда и корекции |
||||||||||||
Глава |
Бюджетни кредити от приходи |
Установени вземания |
Приходи |
Приходи като % от бюджета |
Неизплатени суми |
|||||||
Първоначални |
Окончателни |
Текуща година |
Пренесени |
Общо |
От вземания за текущата година |
От пренесени вземания |
Общо |
|||||
|
0 |
1 796 |
1 796 |
0 |
1 796 |
1 796 |
0 |
1 796 |
100,00 % |
0 |
||
|
0 |
– 954 |
– 946 |
0 |
– 946 |
– 946 |
0 |
– 946 |
99,17 % |
0 |
||
|
0 |
– 432 |
– 431 |
0 |
– 431 |
– 431 |
0 |
– 431 |
99,70 % |
0 |
||
|
0 |
0 |
6 |
0 |
6 |
6 |
0 |
6 |
— |
0 |
||
|
0 |
0 |
–6 |
0 |
–6 |
–6 |
0 |
–6 |
— |
0 |
||
|
0 |
0 |
–89 |
0 |
–89 |
–89 |
0 |
–89 |
— |
0 |
||
Общо |
0 |
410 |
330 |
0 |
330 |
330 |
0 |
330 |
80,56 % |
0 |
4. Разбивка и промени в бюджетните кредити за поети задължения и за плащания по функции от финансовата рамка
млн. EUR |
||||||||||||||
|
Бюджетни кредити за поети задължения |
Бюджетни кредити за плащания |
||||||||||||
Функция от финансовата рамка |
Одобрени бюджетни кредити |
Изменения (трансфери и коригиращ бюджет) |
Пренесени |
Целеви приходи |
Общо допълнителни суми |
Общо разрешени суми |
Одобрени бюджетни кредити |
Изменения (трансфери и коригиращ бюджет) |
Пренесени |
Целеви приходи |
Общо допълнителни суми |
Общо разрешени суми |
||
1 |
2 |
3 |
4 |
5 = 3 + 4 |
6 = 1 + 2 + 5 |
7 |
8 |
9 |
10 |
11 = 9 + 10 |
12 = 7 + 8 + 11 |
|||
|
60 196 |
2 003 |
19 |
1 705 |
1 724 |
63 923 |
46 000 |
– 795 |
176 |
2 139 |
2 315 |
47 520 |
||
|
56 121 |
585 |
0 |
6 011 |
6 012 |
62 718 |
52 566 |
–2 290 |
829 |
6 002 |
6 831 |
57 107 |
||
|
1 515 |
617 |
83 |
113 |
196 |
2 328 |
1 296 |
725 |
23 |
131 |
153 |
2 174 |
||
|
8 104 |
0 |
271 |
339 |
610 |
8 714 |
8 324 |
– 224 |
378 |
326 |
704 |
8 804 |
||
|
7 701 |
– 100 |
8 |
416 |
424 |
8 025 |
7 701 |
– 101 |
725 |
429 |
1 154 |
8 754 |
||
|
209 |
0 |
0 |
0 |
0 |
209 |
209 |
0 |
0 |
0 |
0 |
209 |
||
Общо |
133 846 |
3 105 |
381 |
8 585 |
8 966 |
145 917 |
116 096 |
–2 686 |
2 132 |
9 026 |
11 158 |
124 569 |
5. Изпълнение на бюджетните кредити за поети задължения по функции от финансовата рамка
млн. EUR |
|||||||||||||||||
Функция от финансовата рамка |
Разрешени бюджетни кредити за поети задължения |
Поети задължения |
Appropriations carried over to 2010 |
Appropriations lapsing |
|||||||||||||
От бюджетните кредити за годината |
От пренасяния |
От целеви приходи |
Общо |
% |
Целеви приходи |
Пренасяния с решение |
Общо |
% |
От бюджетните кредити за годината |
От пренасяния |
Целеви приходи (ЕАСТ) |
Общо |
% |
||||
1 |
2 |
3 |
4 |
5 = 2 + 3 + 4 |
6 = 5/1 |
7 |
8 |
9 = 7 + 8 |
10=9/1 |
11 |
12 |
13 |
14 = 11 + 12 + 13 |
15 = 14/1 |
|||
|
63 923 |
61 630 |
19 |
796 |
62 444 |
97,69 % |
908 |
64 |
972 |
1,52 % |
505 |
0 |
1 |
507 |
0,79 % |
||
|
62 718 |
56 413 |
0 |
5 072 |
61 484 |
98,03 % |
940 |
253 |
1 193 |
1,90 % |
41 |
0 |
0 |
41 |
0,07 % |
||
|
2 328 |
2 118 |
83 |
63 |
2 264 |
97,27 % |
50 |
0 |
50 |
2,15 % |
14 |
0 |
0 |
14 |
0,59 % |
||
|
8 714 |
8 038 |
271 |
173 |
8 481 |
97,34 % |
166 |
0 |
166 |
1,91 % |
66 |
0 |
0 |
66 |
0,76 % |
||
|
8 025 |
7 398 |
8 |
255 |
7 662 |
95,48 % |
161 |
11 |
172 |
2,14 % |
191 |
0 |
0 |
191 |
2,38 % |
||
|
209 |
209 |
0 |
0 |
209 |
100,00 % |
0 |
0 |
0 |
0,00 % |
0 |
0 |
0 |
0 |
0,00 % |
||
Общо |
145 917 |
135 806 |
381 |
6 358 |
142 545 |
97,69 % |
2 225 |
328 |
2 553 |
1,75 % |
817 |
0 |
2 |
819 |
0,56 % |
6. Изпълнение на бюджетните кредити за плащания по функции от финансовата рамка
млн. EUR |
||||||||||||||||||
Функция от финансовата рамка |
Разрешени бюджетни кредити за плащания |
Извършени плащания |
Бюджетни кредити, пренесени за 2010 г. |
Бюджетни кредити, които губят сила |
||||||||||||||
От бюджетните кредити за годината |
От пренасяния |
От целеви приходи |
Общо |
% |
Автоматични пренасяния |
Пренасяния с решение |
Целеви приходи |
Общо |
% |
От бюджетните кредити за годината |
От пренасяния |
Целеви приходи (ЕАСТ) |
Общо |
% |
||||
1 |
2 |
3 |
4 |
5 = 2 + 3 + 4 |
6 = 5/1 |
7 |
8 |
9 |
10 = 7 + 8 + 9 |
11 = 10/1 |
12 |
13 |
14 |
15 = 12 + 13 + 14 |
16 = 15/1 |
|||
|
47 520 |
43 866 |
133 |
684 |
44 684 |
94,03 % |
129 |
808 |
1 443 |
2 381 |
5,01 % |
401 |
43 |
12 |
456 |
0,96 % |
||
|
57 107 |
50 026 |
773 |
5 078 |
55 877 |
97,85 % |
47 |
15 |
924 |
986 |
1,73 % |
188 |
56 |
0 |
244 |
0,43 % |
||
|
2 174 |
1 915 |
15 |
63 |
1 993 |
91,66 % |
7 |
2 |
67 |
75 |
3,46 % |
98 |
7 |
1 |
106 |
4,88 % |
||
|
8 804 |
7 564 |
224 |
195 |
7 983 |
90,67 % |
43 |
46 |
131 |
220 |
2,50 % |
447 |
154 |
0 |
601 |
6,83 % |
||
|
8 754 |
6 745 |
637 |
233 |
, |
86,99 % |
651 |
11 |
196 |
857 |
9,79 % |
193 |
88 |
0 |
281 |
3,21 % |
||
|
209 |
209 |
0 |
0 |
209 |
100,00 % |
0 |
0 |
0 |
0 |
0,00 % |
0 |
0 |
0 |
0 |
0,00 % |
||
Общо |
124 569 |
110 325 |
1 782 |
6 253 |
118 361 |
95,02 % |
877 |
882 |
2 760 |
4 519 |
3,63 % |
1 326 |
350 |
13 |
1 688 |
1,36 % |
7. Движение на неизпълнените поети задължения по функции от финансовата рамка
млн. EUR |
|||||||||||
|
Неизпълнени поети задължения в края на предходната година |
Поети задължения за годината |
|
||||||||
Функция от финансовата рамка |
Задължения, пренесени от предходни години |
Отменени задължения/Преоценки/Анулирания |
Плащания |
Неизпълнени поети задължения към края на годината |
Задължения, поети през годината |
Плащания |
Анулиране на поетите задължения, които не могат да бъдат пренесени |
Неизпълнени поети задължения към края на годината |
Общо неизпълнени поети задължения към края на годината |
||
|
119 797 |
– 647 |
–39 892 |
79 259 |
62 444 |
–4 792 |
–10 |
57 642 |
136 901 |
||
|
14 123 |
– 189 |
–7 370 |
6 564 |
61 484 |
–48 507 |
–0 |
12 977 |
19 541 |
||
|
1 535 |
– 144 |
– 560 |
830 |
2 264 |
–1 433 |
0 |
832 |
1 662 |
||
|
18 840 |
– 876 |
–5 455 |
12 509 |
8 481 |
–2 528 |
–1 |
5 953 |
18 462 |
||
|
750 |
–90 |
– 646 |
15 |
7 662 |
–6 970 |
–1 |
692 |
706 |
||
|
0 |
0 |
0 |
0 |
209 |
– 209 |
0 |
0 |
0 |
||
Общо |
155 045 |
–1 946 |
–53 923 |
99 177 |
142 545 |
–64 438 |
–12 |
78 095 |
177 272 |
8. Разбивка на неизпълнените поети задължения по години на възникване на задължението по функции от финансовата рамка
млн. EUR |
|||||||||||
Функция от финансовата рамка |
< 2003 г. |
2003 г. |
2004 г. |
2005 г. |
2006 г. |
2007 г. |
2008 г. |
2009 г. |
Общо |
||
|
626 |
624 |
1 268 |
2 814 |
18 348 |
11 584 |
43 995 |
57 642 |
136 901 |
||
|
73 |
23 |
27 |
98 |
1 912 |
167 |
4 264 |
12 977 |
19 541 |
||
|
18 |
15 |
36 |
45 |
86 |
257 |
373 |
832 |
1 662 |
||
|
991 |
431 |
711 |
1 020 |
2 632 |
2 455 |
4 270 |
5 953 |
18 462 |
||
|
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
1 |
14 |
692 |
706 |
||
Общо |
1 709 |
1 093 |
2 042 |
3 977 |
22 978 |
14 463 |
52 915 |
78 095 |
177 272 |
9. Разбивка и промени в бюджетните кредити за поети задължения и за плащания по области на политиката
млн. EUR |
||||||||||||||
Област на политиката |
Бюджетни кредити за поети задължения |
Бюджетни кредити за плащания |
||||||||||||
Одобрени бюджетни кредити |
Изменения (трансфер/коригиращ бюджет) |
Пренесени |
Целеви приходи |
Общо допълнителни суми |
Общо разрешени суми |
Одобрени бюджетни кредити |
Изменения (трансфер/коригиращ бюджет) |
Пренесени |
Целеви приходи |
Общо допълнителни суми |
Общо разрешени суми |
|||
1 |
2 |
3 |
4 |
5 = 3 + 4 |
6 = 1 + 2 + 5 |
7 |
8 |
9 |
10 |
11 = 9 + 10 |
12 = 7 + 8 + 11 |
|||
|
442 |
–17 |
0 |
20 |
20 |
445 |
487 |
– 179 |
16 |
21 |
37 |
345 |
||
|
663 |
–2 |
0 |
96 |
96 |
757 |
601 |
–22 |
20 |
105 |
125 |
705 |
||
|
90 |
–0 |
0 |
4 |
4 |
94 |
90 |
–0 |
13 |
4 |
17 |
107 |
||
|
11 188 |
51 |
2 |
14 |
16 |
11 255 |
11 203 |
–1 305 |
18 |
13 |
31 |
9 929 |
||
|
54 682 |
586 |
0 |
5 993 |
5 993 |
61 260 |
51 478 |
–2 030 |
972 |
5 993 |
6 964 |
56 413 |
||
|
2 740 |
1 998 |
1 |
120 |
121 |
4 859 |
2 481 |
– 171 |
21 |
150 |
171 |
2 480 |
||
|
483 |
–23 |
0 |
27 |
27 |
488 |
496 |
– 126 |
20 |
19 |
39 |
409 |
||
|
4 665 |
70 |
0 |
654 |
654 |
5 388 |
4 960 |
– 411 |
46 |
1 049 |
1 095 |
5 644 |
||
|
1 512 |
–71 |
0 |
168 |
168 |
1 609 |
1 356 |
–71 |
16 |
252 |
267 |
1 552 |
||
|
371 |
0 |
0 |
424 |
424 |
795 |
366 |
–5 |
38 |
337 |
374 |
735 |
||
|
1 014 |
–35 |
0 |
6 |
6 |
985 |
927 |
– 222 |
4 |
6 |
10 |
715 |
||
|
66 |
–0 |
0 |
2 |
2 |
68 |
66 |
–0 |
7 |
2 |
10 |
76 |
||
|
37 901 |
629 |
24 |
6 |
30 |
38 560 |
24 570 |
2 027 |
192 |
3 |
195 |
26 793 |
||
|
131 |
–1 |
0 |
3 |
3 |
134 |
106 |
13 |
9 |
3 |
12 |
131 |
||
|
1 401 |
–2 |
0 |
292 |
292 |
1 691 |
1 363 |
–38 |
17 |
312 |
328 |
1 654 |
||
|
214 |
–0 |
0 |
4 |
4 |
217 |
211 |
–3 |
17 |
3 |
20 |
229 |
||
|
624 |
49 |
0 |
22 |
22 |
695 |
582 |
–1 |
30 |
22 |
52 |
632 |
||
|
924 |
1 |
75 |
31 |
107 |
1 032 |
678 |
110 |
14 |
28 |
43 |
830 |
||
|
4 072 |
–12 |
0 |
107 |
107 |
4 168 |
3 579 |
91 |
50 |
84 |
134 |
3 805 |
||
|
80 |
–2 |
0 |
2 |
2 |
81 |
79 |
1 |
6 |
2 |
9 |
88 |
||
|
1 894 |
93 |
265 |
178 |
443 |
2 430 |
1 680 |
–21 |
32 |
180 |
213 |
1 872 |
||
|
1 081 |
0 |
6 |
45 |
51 |
1 132 |
1 661 |
– 296 |
16 |
56 |
72 |
1 437 |
||
|
797 |
110 |
0 |
8 |
8 |
915 |
797 |
49 |
6 |
7 |
13 |
859 |
||
|
78 |
0 |
0 |
0 |
0 |
78 |
74 |
0 |
6 |
0 |
6 |
80 |
||
|
188 |
–2 |
0 |
8 |
8 |
194 |
188 |
–2 |
18 |
8 |
25 |
212 |
||
|
981 |
12 |
0 |
99 |
99 |
1 093 |
986 |
13 |
126 |
101 |
227 |
1 226 |
||
|
278 |
–9 |
0 |
5 |
5 |
274 |
278 |
–9 |
10 |
5 |
16 |
285 |
||
|
11 |
–0 |
0 |
1 |
1 |
11 |
11 |
–0 |
1 |
1 |
1 |
12 |
||
|
133 |
–1 |
0 |
11 |
11 |
143 |
101 |
14 |
7 |
16 |
23 |
138 |
||
|
1 160 |
–24 |
0 |
0 |
0 |
1 136 |
1 160 |
–24 |
0 |
0 |
0 |
1 136 |
||
|
389 |
–10 |
0 |
77 |
77 |
456 |
389 |
–10 |
24 |
77 |
101 |
479 |
||
|
744 |
– 241 |
0 |
0 |
0 |
503 |
244 |
–15 |
0 |
0 |
0 |
229 |
||
|
2 848 |
–43 |
8 |
156 |
164 |
2 970 |
2 848 |
–43 |
361 |
167 |
528 |
3 334 |
||
Общо |
133 846 |
3 105 |
381 |
8 585 |
8 966 |
145 917 |
116 096 |
–2 686 |
2 132 |
9 026 |
11 158 |
124 569 |
10. Изпълнение на бюджетните кредити за поети задължения по области на политиката
млн. EUR |
|||||||||||||||||
Област на политиката |
Разрешени бюджетни кредити за поети задължения |
Поети задължения |
Бюджетни кредити, пренесени за 2010 г. |
Бюджетни кредити, които губят сила |
|||||||||||||
От бюдж. кредити за годината |
От пренасяния |
Целеви приходи |
Общо |
% |
Целеви приходи |
Пренасяния с решение |
Общо |
% |
От бюдж. кредити за годината |
От пренасяния |
Целеви приходи (ЕАСТ) |
Общо |
% |
||||
1 |
2 |
3 |
4 |
5 = 2 + 3 + 4 |
6 = 5/1 |
7 |
8 |
9 = 7 + 8 |
10 = 9/1 |
11 |
12 |
13 |
= 11 + 12 + 13 |
15 = 14/1 |
|||
|
445 |
421 |
0 |
19 |
440 |
98,90 % |
2 |
0 |
2 |
0,35 % |
3 |
0 |
0 |
3 |
0,76 % |
||
|
757 |
657 |
0 |
41 |
698 |
92,12 % |
55 |
0 |
55 |
7,32 % |
4 |
0 |
0 |
4 |
0,56 % |
||
|
94 |
90 |
0 |
2 |
92 |
97,29 % |
2 |
0 |
2 |
1,96 % |
1 |
0 |
0 |
1 |
0,75 % |
||
|
11 255 |
11 186 |
2 |
8 |
11 196 |
99,47 % |
6 |
40 |
46 |
0,41 % |
13 |
0 |
0 |
13 |
0,12 % |
||
|
61 260 |
54 989 |
0 |
5 065 |
60 054 |
98,03 % |
928 |
252 |
1 180 |
1,93 % |
26 |
0 |
0 |
26 |
0,04 % |
||
|
4 859 |
4 727 |
1 |
76 |
4 803 |
98,86 % |
44 |
0 |
44 |
0,91 % |
11 |
0 |
0 |
12 |
0,24 % |
||
|
488 |
451 |
0 |
9 |
460 |
94,25 % |
19 |
0 |
19 |
3,83 % |
9 |
0 |
0 |
9 |
1,92 % |
||
|
5 388 |
4 732 |
0 |
352 |
5 084 |
94,35 % |
301 |
0 |
301 |
5,59 % |
3 |
0 |
0 |
3 |
0,06 % |
||
|
1 609 |
1 440 |
0 |
115 |
1 556 |
96,68 % |
52 |
0 |
52 |
3,25 % |
1 |
0 |
0 |
1 |
0,07 % |
||
|
795 |
365 |
0 |
67 |
433 |
54,39 % |
357 |
4 |
361 |
45,37 % |
2 |
0 |
0 |
2 |
0,24 % |
||
|
985 |
974 |
0 |
2 |
976 |
99,07 % |
4 |
1 |
4 |
0,45 % |
5 |
0 |
0 |
5 |
0,48 % |
||
|
68 |
65 |
0 |
1 |
66 |
96,60 % |
1 |
0 |
1 |
1,62 % |
1 |
0 |
0 |
1 |
1,78 % |
||
|
38 560 |
38 495 |
24 |
5 |
38 523 |
99,90 % |
2 |
20 |
22 |
0,06 % |
15 |
0 |
0 |
15 |
0,04 % |
||
|
134 |
125 |
0 |
1 |
126 |
94,45 % |
2 |
0 |
2 |
1,22 % |
6 |
0 |
0 |
6 |
4,33 % |
||
|
1 691 |
1 397 |
0 |
169 |
1 566 |
92,61 % |
123 |
0 |
124 |
7,30 % |
1 |
0 |
0 |
1 |
0,08 % |
||
|
217 |
212 |
0 |
2 |
214 |
98,32 % |
1 |
0 |
1 |
0,64 % |
2 |
0 |
0 |
2 |
1,04 % |
||
|
695 |
665 |
0 |
11 |
675 |
97,17 % |
11 |
0 |
11 |
1,59 % |
9 |
0 |
0 |
9 |
1,24 % |
||
|
1 032 |
916 |
75 |
17 |
1 008 |
97,67 % |
15 |
0 |
15 |
1,42 % |
9 |
0 |
0 |
9 |
0,91 % |
||
|
4 168 |
4 052 |
0 |
53 |
4 105 |
98,51 % |
54 |
0 |
54 |
1,29 % |
8 |
0 |
0 |
8 |
0,20 % |
||
|
81 |
76 |
0 |
1 |
78 |
96,18 % |
1 |
0 |
1 |
1,63 % |
2 |
0 |
0 |
2 |
2,20 % |
||
|
2 430 |
1 982 |
265 |
78 |
2 325 |
95,68 % |
100 |
0 |
100 |
4,11 % |
5 |
0 |
0 |
5 |
0,21 % |
||
|
1 132 |
1 079 |
6 |
35 |
1 120 |
98,96 % |
10 |
1 |
10 |
0,91 % |
1 |
0 |
0 |
1 |
0,12 % |
||
|
915 |
906 |
0 |
7 |
913 |
99,79 % |
1 |
0 |
1 |
0,11 % |
1 |
0 |
0 |
1 |
0,10 % |
||
|
78 |
77 |
0 |
0 |
77 |
98,64 % |
0 |
0 |
0 |
0,00 % |
1 |
0 |
0 |
1 |
1,36 % |
||
|
194 |
183 |
0 |
4 |
187 |
96,65 % |
4 |
0 |
4 |
1,97 % |
3 |
0 |
0 |
3 |
1,38 % |
||
|
1 093 |
985 |
0 |
63 |
1 048 |
95,92 % |
36 |
0 |
36 |
3,34 % |
8 |
0 |
0 |
8 |
0,74 % |
||
|
274 |
268 |
0 |
3 |
272 |
99,07 % |
2 |
0 |
2 |
0,74 % |
1 |
0 |
0 |
1 |
0,19 % |
||
|
11 |
10 |
0 |
0 |
11 |
96,77 % |
0 |
0 |
0 |
1,93 % |
0 |
0 |
0 |
0 |
1,30 % |
||
|
143 |
129 |
0 |
4 |
133 |
92,73 % |
7 |
0 |
7 |
4,94 % |
3 |
0 |
0 |
3 |
2,33 % |
||
|
1 136 |
1 117 |
0 |
0 |
1 117 |
98,36 % |
0 |
0 |
0 |
0,00 % |
19 |
0 |
0 |
19 |
1,64 % |
||
|
456 |
375 |
0 |
49 |
424 |
93,01 % |
28 |
0 |
28 |
6,25 % |
3 |
0 |
0 |
3 |
0,74 % |
||
|
503 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0,00 % |
0 |
0 |
0 |
0,00 % |
503 |
0 |
0 |
503 |
100,00 % |
||
|
2 970 |
2 659 |
8 |
100 |
2 767 |
93,16 % |
56 |
10 |
66 |
2,22 % |
137 |
0 |
0 |
137 |
4,62 % |
||
Общо |
145 917 |
135 806 |
381 |
6 358 |
142 545 |
97,69 % |
2 225 |
328 |
2 553 |
1,75 % |
817 |
0 |
2 |
819 |
0,56 % |
11. Изпълнение на бюджетните кредити за плащания по области на политиката
млн. EUR |
||||||||||||||||||
Област на политиката |
Разрешени бюджетни кредити за плащания |
Извършени плащания |
Бюджетни кредити, пренесени за 2010 г. |
Бюджетни кредити, които губят сила |
||||||||||||||
От бюдж. кредити за годината |
От пренасяния |
Целеви приходи |
Общо |
% |
Автоматични пренасяния |
Пренасяния с решение |
Целеви приходи |
Общо |
% |
От бюдж. кредити за годината |
От пренасяния |
Целеви приходи (ЕАСТ) |
Общо |
% |
||||
1 |
2 |
3 |
4 |
5 = 2 + 3 + 4 |
6 = 5/1 |
7 |
8 |
9 |
10 = 7 + 8 + 9 |
11 = 10/1 |
12 |
13 |
14 |
15 = 12 + 13 + 14 |
16 = 15/1 |
|||
|
345 |
300 |
15 |
13 |
327 |
94,82 % |
6 |
0 |
9 |
14 |
4,10 % |
3 |
1 |
0 |
4 |
1,08 % |
||
|
705 |
514 |
16 |
28 |
558 |
79,21 % |
13 |
0 |
76 |
89 |
12,57 % |
52 |
4 |
2 |
58 |
8,22 % |
||
|
107 |
82 |
11 |
2 |
95 |
88,32 % |
8 |
0 |
2 |
10 |
9,40 % |
1 |
2 |
0 |
2 |
2,28 % |
||
|
9 929 |
8 886 |
13 |
7 |
8 906 |
89,70 % |
17 |
732 |
6 |
755 |
7,60 % |
263 |
5 |
0 |
268 |
2,70 % |
||
|
56 413 |
49 365 |
780 |
5 064 |
55 209 |
97,87 % |
26 |
0 |
929 |
954 |
1,69 % |
58 |
192 |
0 |
249 |
0,44 % |
||
|
2 480 |
2 177 |
16 |
61 |
2 253 |
90,84 % |
17 |
75 |
85 |
177 |
7,12 % |
41 |
5 |
4 |
51 |
2,04 % |
||
|
409 |
328 |
16 |
12 |
356 |
87,17 % |
18 |
6 |
7 |
30 |
7,40 % |
19 |
3 |
0 |
22 |
5,44 % |
||
|
5 644 |
4 490 |
36 |
300 |
4 826 |
85,50 % |
44 |
0 |
745 |
789 |
13,97 % |
16 |
10 |
4 |
30 |
0,53 % |
||
|
1 552 |
1 268 |
13 |
94 |
1 375 |
88,58 % |
15 |
0 |
158 |
173 |
11,13 % |
2 |
2 |
0 |
5 |
0,30 % |
||
|
735 |
321 |
34 |
56 |
411 |
55,87 % |
32 |
2 |
280 |
314 |
42,73 % |
6 |
4 |
0 |
10 |
1,40 % |
||
|
715 |
588 |
3 |
2 |
592 |
82,87 % |
4 |
11 |
4 |
19 |
2,69 % |
102 |
1 |
0 |
103 |
14,45 % |
||
|
76 |
59 |
6 |
1 |
66 |
86,89 % |
6 |
0 |
1 |
7 |
9,47 % |
1 |
1 |
0 |
3 |
3,64 % |
||
|
26 793 |
26 564 |
174 |
1 |
26 740 |
99,80 % |
13 |
0 |
2 |
15 |
0,06 % |
20 |
18 |
0 |
38 |
0,14 % |
||
|
131 |
111 |
8 |
1 |
120 |
91,54 % |
7 |
0 |
2 |
9 |
6,53 % |
1 |
1 |
0 |
3 |
1,92 % |
||
|
1 654 |
1 310 |
15 |
171 |
1 495 |
90,38 % |
14 |
0 |
140 |
153 |
9,27 % |
3 |
2 |
1 |
6 |
0,35 % |
||
|
229 |
189 |
13 |
2 |
204 |
89,22 % |
15 |
0 |
2 |
16 |
7,17 % |
5 |
4 |
0 |
8 |
3,61 % |
||
|
632 |
484 |
28 |
14 |
526 |
83,25 % |
28 |
0 |
7 |
35 |
5,58 % |
68 |
2 |
0 |
71 |
11,16 % |
||
|
830 |
718 |
7 |
19 |
744 |
89,64 % |
6 |
0 |
9 |
16 |
1,89 % |
63 |
7 |
0 |
70 |
8,47 % |
||
|
3 805 |
3 576 |
38 |
59 |
3 673 |
96,55 % |
43 |
6 |
24 |
72 |
1,90 % |
46 |
12 |
0 |
59 |
1,54 % |
||
|
88 |
71 |
5 |
1 |
77 |
88,09 % |
6 |
0 |
1 |
8 |
8,56 % |
2 |
1 |
0 |
3 |
3,35 % |
||
|
1 872 |
1 588 |
27 |
83 |
1 698 |
90,68 % |
40 |
0 |
98 |
138 |
7,37 % |
31 |
5 |
0 |
37 |
1,95 % |
||
|
1 437 |
1 250 |
11 |
48 |
1 308 |
91,08 % |
9 |
1 |
8 |
18 |
1,25 % |
106 |
5 |
0 |
110 |
7,67 % |
||
|
859 |
788 |
5 |
7 |
800 |
93,13 % |
6 |
40 |
1 |
47 |
5,42 % |
12 |
0 |
0 |
12 |
1,45 % |
||
|
80 |
67 |
4 |
0 |
71 |
88,65 % |
7 |
0 |
0 |
7 |
8,51 % |
1 |
2 |
0 |
2 |
2,84 % |
||
|
212 |
167 |
14 |
3 |
185 |
87,27 % |
15 |
0 |
4 |
20 |
9,32 % |
3 |
4 |
0 |
7 |
3,42 % |
||
|
1 226 |
875 |
108 |
50 |
1 034 |
84,34 % |
113 |
0 |
51 |
164 |
13,35 % |
10 |
18 |
0 |
28 |
2,30 % |
||
|
285 |
259 |
9 |
2 |
271 |
95,19 % |
9 |
0 |
3 |
12 |
4,29 % |
1 |
1 |
0 |
1 |
0,52 % |
||
|
12 |
10 |
0 |
0 |
10 |
90,05 % |
1 |
0 |
0 |
1 |
7,43 % |
0 |
0 |
0 |
0 |
2,52 % |
||
|
138 |
107 |
6 |
7 |
120 |
87,27 % |
6 |
0 |
8 |
15 |
10,63 % |
2 |
1 |
0 |
3 |
2,09 % |
||
|
1 136 |
1 117 |
0 |
0 |
1 117 |
98,36 % |
0 |
0 |
0 |
0 |
0,00 % |
19 |
0 |
0 |
19 |
1,64 % |
||
|
479 |
354 |
22 |
45 |
422 |
87,91 % |
21 |
0 |
32 |
53 |
11,02 % |
3 |
2 |
0 |
5 |
1,07 % |
||
|
229 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0,00 % |
0 |
0 |
0 |
0 |
0,00 % |
229 |
0 |
0 |
229 |
100,00 % |
||
|
3 334 |
2 344 |
327 |
100 |
2 771 |
83,12 % |
315 |
10 |
67 |
392 |
11,75 % |
137 |
34 |
0 |
171 |
5,13 % |
||
Общо |
124 569 |
110 325 |
1 782 |
6 253 |
118 361 |
95,02 % |
877 |
882 |
2 760 |
4 519 |
3,63 % |
1 326 |
350 |
13 |
1 688 |
1,36 % |
12. Движение на неизпълнените поети задължения по области на политиката
млн. EUR |
|||||||||||
Област на политиката |
Неизпълнени поети задължения в края на предходната година |
Поети задължения за годината |
Общо неизпълнени поети задължения към края на годината |
||||||||
Задължения, пренесени от предходни години |
Отменени задължения/Преоценки/Анулирания |
Плащания |
Неизпълнени поети задължения към края на годината |
Задължения, поети през годината |
Плащания |
Анулиране на поетите задължения, които не могат да бъдат пренесени |
Неизпълнени поети задължения към края на годината |
||||
|
329 |
–17 |
– 129 |
183 |
440 |
– 199 |
–0 |
241 |
424 |
||
|
653 |
–25 |
– 238 |
390 |
698 |
– 321 |
–0 |
377 |
767 |
||
|
13 |
–1 |
–11 |
1 |
92 |
–83 |
–0 |
8 |
9 |
||
|
24 080 |
–90 |
–8 675 |
15 315 |
11 196 |
– 231 |
–0 |
10 964 |
26 279 |
||
|
12 408 |
–98 |
–6 854 |
5 457 |
60 054 |
–48 355 |
–0 |
11 699 |
17 155 |
||
|
4 302 |
– 139 |
–1 471 |
2 692 |
4 803 |
– 782 |
–0 |
4 021 |
6 714 |
||
|
682 |
–36 |
– 225 |
421 |
460 |
– 131 |
–0 |
329 |
750 |
||
|
8 253 |
– 103 |
–3 319 |
4 831 |
5 084 |
–1 507 |
–7 |
3 569 |
8 400 |
||
|
2 255 |
–24 |
– 947 |
1 283 |
1 556 |
– 428 |
–1 |
1 127 |
2 411 |
||
|
146 |
–10 |
–87 |
49 |
433 |
– 324 |
–0 |
109 |
158 |
||
|
1 347 |
–99 |
– 364 |
884 |
976 |
– 229 |
–1 |
747 |
1 631 |
||
|
17 |
–2 |
–13 |
2 |
66 |
–53 |
–0 |
13 |
15 |
||
|
81 674 |
– 225 |
–25 542 |
55 907 |
38 523 |
–1 198 |
–0 |
37 325 |
93 232 |
||
|
90 |
–13 |
–54 |
23 |
126 |
–67 |
–1 |
59 |
82 |
||
|
563 |
–48 |
– 232 |
283 |
1 566 |
–1 263 |
–0 |
303 |
586 |
||
|
88 |
–8 |
–68 |
13 |
214 |
– 136 |
–0 |
77 |
90 |
||
|
614 |
–58 |
– 289 |
268 |
675 |
– 237 |
–0 |
438 |
706 |
||
|
866 |
–81 |
– 308 |
477 |
1 008 |
– 436 |
–0 |
572 |
1 049 |
||
|
8 785 |
– 183 |
–2 492 |
6 110 |
4 105 |
–1 181 |
–0 |
2 924 |
9 034 |
||
|
21 |
–2 |
–14 |
5 |
78 |
–63 |
–0 |
14 |
19 |
||
|
2 818 |
–54 |
– 790 |
1 974 |
2 325 |
– 908 |
–0 |
1 417 |
3 391 |
||
|
3 905 |
– 543 |
– 989 |
2 373 |
1 120 |
– 320 |
–0 |
800 |
3 173 |
||
|
422 |
–23 |
– 248 |
151 |
913 |
– 551 |
–0 |
362 |
513 |
||
|
29 |
–3 |
–16 |
10 |
77 |
–55 |
0 |
22 |
32 |
||
|
21 |
–4 |
–16 |
1 |
187 |
– 169 |
–0 |
19 |
19 |
||
|
173 |
–18 |
– 136 |
19 |
1 048 |
– 898 |
–1 |
149 |
168 |
||
|
10 |
–1 |
–9 |
0 |
272 |
– 262 |
–0 |
10 |
10 |
||
|
1 |
–0 |
–0 |
0 |
11 |
–10 |
–0 |
1 |
1 |
||
|
92 |
–4 |
–44 |
45 |
133 |
–77 |
–0 |
56 |
101 |
||
|
0 |
0 |
0 |
0 |
1 117 |
–1 117 |
0 |
0 |
0 |
||
|
24 |
–2 |
–22 |
0 |
424 |
– 400 |
–0 |
24 |
24 |
||
|
366 |
–34 |
– 321 |
11 |
2 767 |
–2 450 |
0 |
317 |
328 |
||
Общо |
155 045 |
–1 946 |
–53 923 |
99 177 |
142 545 |
–64 438 |
–12 |
78 095 |
177 272 |
13. Разбивка на неизпълнените поети задължения по години на възникване на задължението по области на политиката
млн. EUR |
|||||||||||
Област на политиката |
< 2003 г. |
2003 г. |
2004 г. |
2005 г. |
2006 г. |
2007 г. |
2008 г. |
2009 г. |
Общо |
||
|
0 |
0 |
0 |
17 |
93 |
32 |
41 |
241 |
424 |
||
|
12 |
8 |
7 |
19 |
37 |
88 |
219 |
377 |
767 |
||
|
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
1 |
8 |
9 |
||
|
133 |
17 |
28 |
466 |
4 283 |
1 363 |
9 024 |
10 964 |
26 279 |
||
|
35 |
0 |
2 |
26 |
1 737 |
4 |
3 653 |
11 699 |
17 155 |
||
|
80 |
31 |
100 |
172 |
302 |
743 |
1 264 |
4 021 |
6 714 |
||
|
1 |
7 |
17 |
43 |
66 |
112 |
175 |
329 |
750 |
||
|
84 |
235 |
238 |
440 |
841 |
1 232 |
1 761 |
3 569 |
8 400 |
||
|
3 |
16 |
29 |
113 |
195 |
329 |
598 |
1 127 |
2 411 |
||
|
1 |
1 |
0 |
5 |
8 |
8 |
26 |
109 |
158 |
||
|
39 |
17 |
9 |
34 |
301 |
32 |
451 |
747 |
1 631 |
||
|
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
2 |
13 |
15 |
||
|
412 |
476 |
1 085 |
1 825 |
13 108 |
7 765 |
31 235 |
37 325 |
93 232 |
||
|
0 |
0 |
0 |
0 |
1 |
6 |
16 |
59 |
82 |
||
|
12 |
8 |
7 |
23 |
43 |
54 |
136 |
303 |
586 |
||
|
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
2 |
11 |
77 |
90 |
||
|
4 |
9 |
14 |
8 |
23 |
45 |
164 |
438 |
706 |
||
|
5 |
1 |
9 |
19 |
32 |
156 |
256 |
572 |
1 049 |
||
|
579 |
166 |
330 |
386 |
987 |
1 439 |
2 222 |
2 924 |
9 034 |
||
|
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
2 |
3 |
14 |
19 |
||
|
131 |
56 |
103 |
215 |
346 |
442 |
682 |
1 417 |
3 391 |
||
|
174 |
45 |
62 |
164 |
561 |
566 |
801 |
800 |
3 173 |
||
|
2 |
0 |
0 |
0 |
4 |
25 |
120 |
362 |
513 |
||
|
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
4 |
5 |
22 |
32 |
||
|
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
19 |
19 |
||
|
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
5 |
13 |
149 |
168 |
||
|
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
10 |
10 |
||
|
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
1 |
1 |
||
|
1 |
0 |
0 |
3 |
7 |
9 |
25 |
56 |
101 |
||
|
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
||
|
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
–0 |
24 |
24 |
||
|
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
11 |
317 |
328 |
||
Общо |
1 709 |
1 093 |
2 042 |
3 977 |
22 978 |
14 463 |
52 915 |
78 095 |
177 272 |
14. Обобщение на изпълнението на бюджетните приходи по институции
млн. EUR |
||||||||||
Институция |
Бюджетни кредити от приходи |
Установени вземания |
Приходи |
Приходи като % от бюджета |
Неизплатени суми |
|||||
Първоначални |
Окончателни |
Текуща година |
Пренесени |
Общо |
От вземания за текущата година |
От пренесени вземания |
Общо |
|||
Европейски парламент |
99 |
99 |
164 |
86 |
250 |
137 |
4 |
141 |
142,54 % |
109 |
Съвет |
53 |
53 |
96 |
12 |
108 |
90 |
12 |
102 |
192,94 % |
6 |
Комисия |
115 869 |
112 808 |
117 818 |
11 758 |
129 576 |
114 950 |
2 335 |
117 285 |
103,97 % |
12 291 |
Съд |
38 |
38 |
41 |
0 |
41 |
41 |
0 |
41 |
106,26 % |
0 |
Сметна палата |
19 |
19 |
19 |
1 |
19 |
18 |
0 |
19 |
98,50 % |
0 |
Икономически и социален комитет |
10 |
10 |
16 |
0 |
16 |
16 |
0 |
16 |
164,23 % |
0 |
Комитет на регионите |
7 |
7 |
20 |
0 |
20 |
20 |
0 |
20 |
309,74 % |
0 |
Омбудсман |
1 |
1 |
1 |
0 |
1 |
1 |
0 |
1 |
112,93 % |
0 |
Европейски надзорен орган по защита на данните |
1 |
1 |
1 |
0 |
1 |
1 |
0 |
1 |
78,73 % |
0 |
Общо |
116 096 |
113 035 |
118 175 |
11 857 |
130 032 |
115 274 |
2 351 |
117 626 |
104,06 % |
12 407 |
15. Изпълнение на бюджетните кредити за поети задължения и за плащания по институции
Бюджетни кредити за поети задължения
млн. EUR |
|||||||||||||||
Институция |
Разрешени бюджетни кредити за поети задължения |
Поети задължения |
Бюджетни кредити, пренесени за 2010 г. |
Бюджетни кредити, които губят сила |
|||||||||||
От бюдж. кредити за годината |
От пренасяния |
От целеви приходи |
Общо |
% |
От целеви приходи |
Пренасяния с решение |
Общо |
% |
От бюдж. кредити за годината |
Пренесени бюджетни кредити |
Целеви приходи (ЕАСТ) |
Общо |
% |
||
1 |
2 |
3 |
4 |
5 = 2 + 3 + 4 |
6 = 5/1 |
7 |
8 |
9 = 7 + 8 |
10 = 9/1 |
11 |
12 |
13 |
14 = 11 + 12 + 13 |
15 = 14/1 |
|
Европейски парламент |
1 596 |
1 418 |
8 |
42 |
1 467 |
91,94 % |
16 |
10 |
26 |
1,65 % |
102 |
0 |
0 |
102 |
6,42 % |
Съвет |
642 |
551 |
0 |
41 |
593 |
92,33 % |
38 |
0 |
38 |
5,88 % |
12 |
0 |
0 |
12 |
1,80 % |
Комисия |
142 947 |
133 147 |
373 |
6 258 |
139 779 |
97,78 % |
2 169 |
318 |
2 487 |
1,74 % |
680 |
0 |
2 |
682 |
0,48 % |
Съд |
318 |
311 |
0 |
1 |
313 |
98,50 % |
1 |
0 |
1 |
0,37 % |
4 |
0 |
0 |
4 |
1,14 % |
Сметна палата |
188 |
173 |
0 |
0 |
173 |
92,19 % |
0 |
0 |
0 |
0,21 % |
14 |
0 |
0 |
14 |
7,59 % |
Икономически и социален комитет |
122 |
117 |
0 |
3 |
120 |
98,02 % |
0 |
0 |
0 |
0,33 % |
2 |
0 |
0 |
2 |
1,65 % |
Комитет на регионите |
88 |
75 |
0 |
12 |
87 |
98,37 % |
0 |
0 |
0 |
0,08 % |
1 |
0 |
0 |
1 |
1,56 % |
Омбудсман |
9 |
8 |
0 |
0 |
8 |
91,98 % |
0 |
0 |
0 |
|
1 |
0 |
0 |
1 |
8,02 % |
Европейски надзорен орган по защита на данните |
7 |
5 |
0 |
0 |
5 |
81,44 % |
0 |
0 |
0 |
|
1 |
0 |
0 |
1 |
18,56 % |
Общо |
145 917 |
135 806 |
381 |
6 358 |
142 545 |
97,69 % |
2 225 |
328 |
2 553 |
1,75 % |
817 |
0 |
2 |
819 |
0,56 % |
Бюджетни кредити за плащания
млн. EUR |
||||||||||||||||
Институция |
Разрешени бюджетни кредити за плащания |
Извършени плащания |
Бюджетни кредити, пренесени за 2010 г. |
Бюджетни кредити, които губят сила |
||||||||||||
От бюдж. кредити за годината |
От пренасяния |
От целеви приходи |
Общо |
% |
Автоматични пренасяния |
Пренасяния с решение |
От целеви приходи |
Общо |
% |
От бюдж. кредити за годината |
От пренасяния |
Целеви приходи (ЕАСТ) |
Общо |
% |
||
1 |
2 |
3 |
4 |
5 = 2 + 3 + 4 |
6 = 5/1 |
7 |
8 |
9 |
10 = 7 + 8 + 9 |
11 = 10/1 |
12 |
13 |
14 |
15 = 12 + 13 + 14 |
16 = 15/1 |
|
Европейски парламент |
1 799 |
1 237 |
186 |
43 |
1 466 |
81,50 % |
180 |
10 |
22 |
212 |
11,78 % |
102 |
19 |
0 |
121 |
6,72 % |
Съвет |
762 |
510 |
108 |
41 |
659 |
86,44 % |
41 |
0 |
42 |
83 |
10,86 % |
12 |
9 |
0 |
21 |
2,70 % |
Комисия |
121 235 |
107 981 |
1 455 |
6 154 |
115 590 |
95,34 % |
562 |
872 |
2 693 |
4 127 |
3,40 % |
1 189 |
316 |
13 |
1 517 |
1,25 % |
Съд |
332 |
293 |
13 |
1 |
307 |
92,47 % |
18 |
0 |
1 |
19 |
5,84 % |
4 |
2 |
0 |
6 |
1,69 % |
Сметна палата |
200 |
112 |
11 |
0 |
123 |
61,35 % |
61 |
0 |
0 |
62 |
30,76 % |
14 |
2 |
0 |
16 |
7,89 % |
Икономически и социален комитет |
128 |
110 |
4 |
3 |
117 |
91,69 % |
6 |
0 |
1 |
8 |
5,95 % |
2 |
1 |
0 |
3 |
2,37 % |
Комитет на регионите |
95 |
69 |
5 |
12 |
86 |
90,09 % |
6 |
0 |
1 |
6 |
6,75 % |
1 |
2 |
0 |
3 |
3,17 % |
Омбудсман |
10 |
8 |
1 |
0 |
8 |
84,57 % |
1 |
0 |
0 |
1 |
7,57 % |
1 |
0 |
0 |
1 |
7,86 % |
Европейски надзорен орган по защита на данните |
8 |
4 |
1 |
0 |
5 |
64,24 % |
1 |
0 |
0 |
1 |
15,02 % |
1 |
0 |
0 |
2 |
20,75 % |
Общо |
124 569 |
110 325 |
1 782 |
6 253 |
118 361 |
95,02 % |
877 |
882 |
2 760 |
4 519 |
3,63 % |
1 326 |
350 |
13 |
1 688 |
1,36 % |
16. Приходи на агенциите: бюджетни прогнози, вземания и получени суми
млн. EUR |
|||||
Агенция |
Прогнозен бюджет на приходите |
Установени вземания |
Получени суми |
Неизплатени суми |
Финансиране за област на политиката на Комисията |
Европейска агенция за авиационна безопасност |
122 |
102 |
92 |
10 |
06 |
Frontex |
89 |
80 |
80 |
0 |
18 |
Европейски център за развитие на професионалното обучение |
19 |
18 |
17 |
1 |
15 |
Европейски полицейски колеж |
9 |
7 |
7 |
0 |
18 |
Европейска агенция по химикали |
70 |
71 |
71 |
0 |
02 |
Европейски център за профилактика и контрол на заболяванията |
51 |
49 |
49 |
0 |
17 |
Европейски център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите |
15 |
16 |
15 |
0 |
18 |
Европейска агенция за околната среда |
40 |
42 |
42 |
0 |
07 |
Агенция на Общността за контрол в рибарството |
10 |
10 |
10 |
0 |
11 |
Европейски орган за безопасност на храните |
69 |
65 |
65 |
0 |
17 |
Европейски надзорен орган на глобалната навигационна спътникова система (ГНСС) |
44 |
41 |
41 |
0 |
06 |
Термоядрен синтез за енергия |
174 |
174 |
143 |
31 |
08 |
Евроюст |
28 |
28 |
28 |
0 |
18 |
Европейска агенция по морска безопасност |
53 |
51 |
51 |
0 |
06 |
Служба за хармонизация във вътрешния пазар |
225 |
194 |
194 |
0 |
12 |
Европейска агенция по лекарствата |
194 |
198 |
196 |
1 |
02 |
Европейска агенция за мрежова и информационна сигурност |
8 |
8 |
8 |
0 |
09 |
Агенция на Европейския съюз за основните права |
17 |
13 |
13 |
0 |
18 |
Европейска железопътна агенция |
21 |
21 |
21 |
0 |
06 |
Европейска агенция за безопасност и здраве при работа |
14 |
13 |
13 |
0 |
04 |
Център за преводи за органите на Европейския съюз |
63 |
52 |
45 |
7 |
31 |
Европейска фондация за обучение |
20 |
19 |
19 |
0 |
15 |
Служба на Общността за сортовете растения |
13 |
12 |
12 |
0 |
17 |
Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд |
20 |
20 |
20 |
0 |
04 |
Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура |
48 |
48 |
48 |
0 |
15 |
Изпълнителна агенция за конкурентоспособност и иновации |
13 |
13 |
13 |
0 |
06 |
Изпълнителна агенция на Европейския съвет за научни изследвания |
14 |
13 |
13 |
0 |
08 |
Изпълнителна агенция за научни изследвания |
22 |
22 |
21 |
0 |
08 |
Изпълнителна агенция по програмата за обществено здравеопазване |
6 |
6 |
6 |
0 |
17 |
Изпълнителна агенция за трансевропейска транспортна мрежа |
9 |
9 |
9 |
0 |
06 |
Общо |
1 501 |
1 415 |
1 363 |
52 |
|
млн. EUR |
||||
Вид приходи |
Прогнозен бюджет на приходите |
Установени вземания |
Получени суми |
Неизплатени суми |
Субсидия от Комисията |
824 |
796 |
796 |
-0 |
Приходи от хонорари |
415 |
399 |
388 |
11 |
Други приходи |
262 |
220 |
179 |
41 |
Общо |
1 501 |
1 415 |
1 363 |
52 |
17. Агенции: бюджетни кредити за поети задължения и за плащания по агенции
млн. EUR |
||||||
Агенция |
Бюджетни кредити за поети задължения |
Бюджетни кредити за плащания |
||||
Бюджетни кредити |
Поети задължения |
Пренесени за 2010 г. |
Бюджетни кредити |
Извършени плащания |
Пренесени за 2010 г. |
|
Европейска агенция за авиационна безопасност |
136 |
107 |
27 |
150 |
96 |
52 |
Frontex |
90 |
82 |
2 |
119 |
77 |
25 |
Европейски център за развитие на професионалното обучение |
21 |
19 |
1 |
22 |
18 |
2 |
Европейски полицейски колеж |
13 |
10 |
2 |
14 |
6 |
5 |
Европейска агенция по химикали |
70 |
67 |
0 |
83 |
57 |
20 |
Европейски център за профилактика и контрол на заболяванията |
51 |
48 |
0 |
67 |
44 |
18 |
Европейски център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите |
16 |
16 |
0 |
17 |
15 |
1 |
Европейска агенция за околната среда |
42 |
42 |
0 |
48 |
40 |
7 |
Агенция на Общността за контрол в рибарството |
10 |
10 |
0 |
11 |
10 |
1 |
Европейски орган за безопасност на храните |
71 |
69 |
0 |
87 |
67 |
10 |
Европейски надзорен орган на глобалната навигационна спътникова система (ГНСС) |
145 |
119 |
26 |
120 |
68 |
52 |
Термоядрен синтез за енергия |
404 |
400 |
4 |
206 |
133 |
60 |
Евроюст |
28 |
26 |
1 |
31 |
23 |
6 |
Европейска агенция по морска безопасност |
49 |
46 |
0 |
57 |
46 |
2 |
Служба за хармонизация във вътрешния пазар |
338 |
146 |
0 |
367 |
140 |
31 |
Европейска агенция по лекарствата |
194 |
185 |
0 |
230 |
181 |
40 |
Европейска агенция за мрежова и информационна сигурност |
8 |
8 |
0 |
10 |
8 |
2 |
Агенция на Европейския съюз за основните права |
17 |
17 |
0 |
24 |
17 |
7 |
Европейска железопътна агенция |
21 |
21 |
0 |
25 |
20 |
5 |
Европейска агенция за безопасност и здраве при работа |
15 |
13 |
1 |
19 |
13 |
5 |
Център за преводи за органите на Европейския съюз |
63 |
36 |
0 |
66 |
36 |
4 |
Европейска фондация за обучение |
21 |
20 |
2 |
23 |
20 |
2 |
Служба на Общността за сортовете растения |
14 |
12 |
0 |
14 |
12 |
0 |
Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд |
21 |
21 |
1 |
26 |
20 |
6 |
Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура |
48 |
46 |
0 |
54 |
46 |
6 |
Изпълнителна агенция за конкурентоспособност и иновации |
13 |
12 |
0 |
15 |
12 |
1 |
Изпълнителна агенция на Европейския съвет за научни изследвания |
14 |
13 |
0 |
21 |
17 |
2 |
Изпълнителна агенция за научни изследвания |
22 |
23 |
0 |
22 |
18 |
4 |
Изпълнителна агенция по програмата за обществено здравеопазване |
6 |
6 |
0 |
7 |
5 |
1 |
Изпълнителна агенция за трансевропейска транспортна мрежа |
9 |
8 |
0 |
10 |
8 |
1 |
Общо |
1 972 |
1 647 |
68 |
1 964 |
1 272 |
377 |
млн. EUR |
||||||
Вид разходи |
Бюджетни кредити за поети задължения |
Бюджетни кредити за плащания |
||||
Бюджетни кредити |
Поети задължения |
Пренесени за 2010 г. |
Бюджетни кредити |
Извършени плащания |
Пренесени за 2010 г. |
|
Персонал |
547 |
508 |
0 |
561 |
500 |
15 |
Административни разходи |
246 |
238 |
0 |
331 |
232 |
83 |
Оперативни разходи |
1 179 |
901 |
67 |
1 072 |
540 |
279 |
Общо |
1 972 |
1 647 |
68 |
1 964 |
1 272 |
377 |
18. Бюджетен резултат, включително агенциите
млн. EUR |
||||
|
Европейски съюз |
Агенции |
Елиминиране на субсидиите за агенциите |
Общо |
Приходи за финансовата година |
117 626 |
1 363 |
(796) |
118 193 |
Плащания спрямо бюджетните кредити за текущата година |
(116 579) |
(1 082) |
796 |
(116 865) |
Бюджетни кредити за плащания, пренесени за година N+1 |
(1 759) |
(377) |
0 |
(2 136) |
Анулиране на неусвоени бюджетни кредити, пренесени от година N-1 |
2 791 |
188 |
0 |
2 979 |
Курсови разлики за годината |
185 |
(5) |
0 |
180 |
Бюджетен резултат |
2 264 |
87 |
0 |
2 351 |
РАЗДЕЛ Б: ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ КОНСОЛИДИРАНИТЕ ОТЧЕТИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА
1. БЮДЖЕТНИ ПРИНЦИПИ, УСТРОЙСТВО И КРЕДИТИ
1.1. ПРАВНО ОСНОВАНИЕ И ФИНАНСОВИЯТ РЕГЛАМЕНТ
Бюджетните отчети се водят в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 от 25 юни 2002 г. (ОВ L 248, 16.9.2002 г.) относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейския съюз и Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 г. относно определянето на подробни правила за прилагането на този Финансов регламент. Общият бюджет, основният инструмент на финансовата политика на ЕС, е инструментът, който всяка година предвижда и разрешава приходите и разходите на ЕС.
Всяка година Комисията оценява приходите и разходите на всички институции за годината и изготвя предварителен проектобюджет, който изпраща на бюджетния орган. Въз основа на този предварителен проектобюджет Съветът съставя проектобюджет, по който след това се провеждат преговори между двата клона на бюджетния орган. Председателят на Парламента обявява, че бюджетът е окончателно приет, с което той влиза в сила. Задачата за изпълнението на бюджета е основно отговорност на Комисията.
1.2. БЮДЖЕТНИ ПРИНЦИПИ
Общият бюджет на Европейския съюз се управлява от няколко основни принципа:
— Единство и точност на бюджета: всички разходи и приходи трябва да бъдат включени в един бюджет, записани на бюджетен ред и разходите не могат да надвишават разрешените бюджетни кредити;
— универсалност: този принцип се състои от две правила:
правилото за неотнасяне, което означава, че бюджетните приходи не трябва да бъдат заделяни за определени разходни позиции (общият размер на приходите трябва да покрива общия размер на разходите);
правилото за брутния бюджет, което означава, че приходите и разходите се записват в пълния си размер в бюджета, без каквито и да било насрещни корекции;
— ежегодност: бюджетните кредити се разрешават за една година, поради което трябва да бъдат използвани през тази година;
— балансираност: приходите и разходите, показани в бюджета, трябва да бъдат балансирани (очакваните приходи трябва да са равни на бюджетните кредити за плащания);
— специфичност на разходите: всеки бюджетен кредит се отпуска с конкретно предназначение и за конкретна цел;
— разчетна единица на бюджета: бюджетът се съставя и изпълнява в евро, също както и отчетите;
— добро финансово управление: бюджетните кредити се използват в съответствие с принципа на добро финансово управление, т.е. на икономичност, оптималност и ефективност;
— прозрачност: бюджетът, коригиращите бюджети и финансовите отчети се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз.
1.3. УСТРОЙСТВО НА БЮДЖЕТА
Бюджетът се състои от:
а) |
общ разчет за приходната част на бюджета; |
б) |
отделни раздели, представящи приходната и разходната част на бюджета за всяка институция: раздел I: Парламент; раздел II: Съвет; раздел III: Комисия; раздел IV: Съд; раздел V: Сметна палата; раздел VI: Икономически и социален комитет; раздел VII: Комитет на регионите; раздел VIII: Омбудсман; раздел IX: Европейски надзорен орган по защита на данните. |
Приходите и разходите на всяка институция се класифицират според вида си или според употребата, за която са предназначени, по дялове, глави, статии и позиции. Част от средствата на ЕОВС в ликвидация бяха поставени на разположение на оперативния бюджет на ЕОВС в ликвидация. Този оперативен бюджет беше приеман ежегодно от Комисията след консултации със Съвета и с Европейския парламент. Последният бюджет бе изготвен за периода от 1 януари до 23 юли 2002 г. От 24 юли 2002 г. приходите и разходите, свързани с оперативния бюджет, са включени в приходната и разходната сметка на ЕОВС в ликвидация. Оставащите за изпълнение поети задължения са показани в частта за пасиви на счетоводния баланс.
1.4. СТРУКТУРА НА БЮДЖЕТНИТЕ СМЕТКИ
1.4.1. Общ преглед
Само бюджетът на Комисията съдържа бюджетни кредити за административни и за оперативни разходи. Другите институции имат само бюджетни кредити за административни разходи. Освен това в бюджета се прави разграничение между два вида бюджетен кредит: едногодишни бюджетни кредити и многогодишни бюджетни кредити. Едногодишните бюджетни кредити се използват за финансиране на операции с годишен характер (които са в съответствие с принципа на ежегодност на бюджета). Те обхващат всички административни глави на бюджета в раздела за Комисията и цялото съдържание на всеки друг раздел, бюджетните кредити за ЕФГЗ с годишен характер и някои технически бюджетни кредити (погасителни вноски, гаранции по получаване и отпускане на заеми и т.н.). В случая с едногодишните бюджетни кредити размерът на бюджетните кредити за поети задължения е същият като този на бюджетните кредити за плащания.
Многогодишните бюджетни кредити бяха въведени, за да бъде съгласуван принципът на ежегодност с нуждата от управление на многогодишните операции. Те са предназначени да покриват многогодишните операции и включват всички други бюджетни кредити във всички глави освен глава 1 от раздела за Комисията.
Многогодишните бюджетни кредити се разделят на бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания:
— бюджетни кредити за поети задължения: обхващат общия размер на разходите по правните задължения, поети за текущата финансова година за операции, протичащи в рамките на няколко години. Въпреки това бюджетните задължения за дейности, които надхвърлят една финансова година, могат, в съответствие с член 76, параграф 3 от Финансовия регламент, да се разделят на няколко години под формата на годишни вноски, когато това е предвидено в основния акт.
— бюджетни кредити за плащания: обхващат разходите, възникващи от задължения, поети през текущата финансова година и/или предходни финансови години.
1.4.2. Произход на бюджетните кредити
Основният източник на бюджетни кредити е бюджетът на ЕС за текущата година. Въпреки това обаче има и други видове бюджетни кредити, произтичащи от разпоредбите на Финансовия регламент. Те идват от предходни финансови години или от външни източници:
— |
Първоначалните бюджетни кредити, приети за текущата година, могат да бъдат допълнени с трансфери между бюджетните редове в съответствие с правилата в членове 22—24 от Финансовия регламент (№ 1605/2002 от 25 юни 2002 г.) и с коригиращи бюджети (обхванати от членове 37 и 38 от Финансовия регламент). |
— |
Бюджетните кредити, пренесени от предходни години или отново предоставени, също допълват текущия бюджет. Това са:
|
— |
Целеви приходи, които се състоят от:
|
1.4.3. Състав на наличните бюджетни кредити
— |
Окончателни бюджетни кредити = първоначално приети бюджетни кредити + бюджетни кредити в коригиращите бюджети + трансфери; |
— |
Допълнителни бюджетни кредити = целеви приходи (вж. по-горе) + бюджетни кредити, пренесени от предходната финансова година или отново предоставени след отмяна на бюджетни кредити; |
— |
Общ размер на разрешените бюджетни кредити = окончателни бюджетни кредити + допълнителни бюджетни кредити; |
— |
Бюджетни кредити за годината (използвани за изчисляване на бюджетния резултат) = окончателни бюджетни кредити + целеви приходи. |
1.5. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТА
Изпълнението на бюджета се урежда с Финансовия регламент, член 48, параграф 1 от който гласи: „Комисията изпълнява … бюджета в съответствие с настоящия регламент на собствена отговорност и в рамките на разрешените бюджетни кредити.“ Член 50 гласи, че Комисията предоставя на институциите необходимите правомощия за изпълнение на разделите на бюджета, които се отнасят за тях.
1.6. НЕИЗПЪЛНЕНИ ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ (RAL)
С въвеждането на многогодишните бюджетни кредити се появи несъответствие между поетите задължения и извършените плащания: това несъответствие, съответстващо на неизпълнените задължения, представлява разликата във времето между момента, в който се поемат задълженията, и момента, в който се извършват съответните плащания.
2. ОБЯСНЕНИЕ НА ОТЧЕТИТЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА
2.1. БЮДЖЕТЕН РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА ( таблица 1 )
2.1.1. Общ преглед
Сумите собствени ресурси, записани в отчетите, са сумите, кредитирани в течение на годината в сметките, открити на името на Комисията от правителствата на държавите-членки. Приходите обхващат също, в случай на излишък, бюджетния резултат за предходната финансова година. Другите приходи, записани в отчетите, са действително получената в течение на годината сума.
За целите на изчисляването на бюджетния резултат за годината разходите се състоят от плащанията, направени спрямо бюджетните кредити за плащания за годината, плюс всички бюджетни кредити за тази година, които са пренесени за следващата година. Под плащания, извършени спрямо бюджетните кредити за плащания за годината, се разбират плащанията, които са извършени от счетоводителя до 31 декември на финансовата година. В случая с Европейския фонд за гарантиране на земеделието плащанията са тези, извършени от държавите-членки между 16 октомври 2008 г. и 15 октомври 2009 г., при условие че счетоводителят е бил уведомен за поетото задължение и за разрешението до 31 януари 2010 г. Разходите по ЕФГЗ могат да подлежат на решение за съответствието след проверки в държавите-членки.
Бюджетният резултат се състои от два елемента: резултата на Европейския съюз и резултата от участието на страните от ЕАСТ, които са част от ЕИП. В съответствие с член 15 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 за собствените ресурси този резултат представлява разликата между:
— |
общия размер на приходите, получени за тази година; |
— |
и общия размер на плащанията, извършени спрямо бюджетните кредити за тази година, плюс общия размер на бюджетните кредити за тази година, пренесени за следващата година. |
Към така получената цифра се добавя или от нея се приспада следното:
— |
нетното салдо на анулираните бюджетни кредити за плащания, пренесени от предходни години, и всички плащания, които поради колебанията на курса на еврото надвишават едногодишните бюджетни кредити, пренесени от предходната година; |
— |
салдото на записаните през годината печалби и загуби от валутния курс. |
Бюджетният резултат се връща на държавите-членки следващата година чрез приспадането му от дължимите от тях суми за тази финансова година.
Бюджетните кредити, пренесени от предходната финансова година, по отношение на вноските от трети страни и работата за тях, които по дефиниция никога не губят сила, се включват към допълнителните бюджетни кредити за финансовата година. Това обяснява разликата между пренесените от предходната година суми в отчетите за изпълнението на бюджета за 2009 г. и сумите, пренесени за следващата година, в отчетите за изпълнението на бюджета за 2008 г. При изчисляването на резултата за годината не се вземат предвид бюджетните кредити за плащания, предназначени за повторна употреба, и бюджетните кредити, отново предоставени след възстановяването на предплати.
Пренесените бюджетни кредити за плащания включват: автоматично пренесени суми и суми, пренесени с решение. Анулирането на неизползвани бюджетни кредити за плащания, пренесени от предходната година, показва анулиранията на бюджетни кредити, пренесени автоматично и с решение. То включва и намалението на бюджетните кредити от целеви приходи, пренесени за следващата година, в сравнение с 2008 г.
2.1.2. Равнение на бюджетния резултат с финансовия резултат
Финансовият резултат за годината се изчислява въз основа на принципите на счетоводната отчетност на базата на текущо начисляване. Бюджетният резултат обаче се основава на модифицирани правила за касова отчетност в съответствие с Финансовия регламент. Тъй като в основата и на двата резултата стоят едни и същи операции, добре е да се гарантира тяхната равняемост. Таблицата по-долу показва това равнение, като подчертава ключовите равняващи се суми, разделени на приходни и разходни позиции.
Равнение: финансов резултат — бюджетен резултат за 2009 г.
млн. EUR |
||
|
2009 г. |
2008 г. |
ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА |
4 457 |
12 686 |
Приходи |
||
Вземания, установени през текущата година, но все още несъбрани |
(2 806) |
(4 685) |
Вземания, установени през предходни години и събрани през текущата година |
2 563 |
3 485 |
Начислени приходи (нетни) |
436 |
(724) |
Разходи |
||
Начислени разходи (нетни) |
5 381 |
6 353 |
Разходи от предходната година, платени през текущата година |
(432) |
(219) |
Ефект „нето“ на предварителното финансиране |
(9 458) |
(16 446) |
Бюджетни кредити за плащания, пренесени за следващата година |
(1 759) |
(3 914) |
Плащания, извършени от пренесени суми, и анулирани неизползвани бюджетни кредити за плащания |
4 573 |
1 182 |
Движение на провизиите |
(329) |
4 316 |
Други |
(153) |
(88) |
Финансов резултат на агенциите + ЕОВС |
(209) |
(136) |
БЮДЖЕТЕН РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА |
2 264 |
1 810 |
Равняване на позиции — приходи
Реалните бюджетни приходи за дадена финансова година съответстват на събраните приходи от вземанията, установени в хода на годината, и на събраните суми от вземанията, установени през предходни години. Поради това вземанията, установени през текущата година, но все още несъбрани, трябва да бъдат приспаднати от финансовия резултат за целите на равняването, тъй като не са част от бюджетните приходи. Обратно, вземанията, установени през предходни години и събрани през текущата година, трябва да бъдат добавени към финансовия резултат за целите на равняването.
Нетните начислени приходи се състоят главно от начислените приходи от селскостопански налози, собствени ресурси и лихви и дивиденти. Взима се предвид само ефектът „нето“, т.е. начислените приходи за текущата година минус сторнираните начислени приходи от предходната година.
Равняване на позиции — разходи
Нетните начислени разходи се състоят главно от начисленията, направени за целите на разделянето на финансовите периоди в края на годината, т.е. допустимите разходи, направени от бенефициерите на средства от ЕС, но за които все още не е съобщено на ЕС.
Въпреки че начислените разходи не се считат за бюджетни разходи, плащанията, извършени през текущата година и свързани с фактури, регистрирани през предходни години, са част от бюджетните разходи за текущата година.
Ефектът „нето“ на предварителното финансиране е комбинация от 1) новите суми по предварително финансиране, платени през текущата година и признати като бюджетни разходи за годината и 2) изчистването на предварителното финансиране, платено през текущата година или предходни години, чрез приемането на допустимите разходи. Последните представляват разход от гледна точка на начисляването, но не и в бюджетните сметки, тъй като плащането на първоначалната сума по предварителното финансиране вече е било счетено за бюджетен разход в момента на извършването на плащането.
Освен плащанията, извършени спрямо бюджетните кредити за годината, бюджетните кредити за тази година, които са пренесени за следващата година, също трябва да бъдат взети предвид при изчисляването на бюджетния резултат за годината (в съответствие с член 15 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000). Същото важи и за бюджетните плащания, извършени през текущата година от пренесени суми, и за анулираните неизползвани бюджетни кредити за плащания.
Движението на провизиите е свързано с приблизителните оценки в края на годината, направени на сметките за счетоводно отчитане на базата на текущо начисляване (основно на доходите на заети лица), които сметки нямат отражение върху бюджетните сметки. Други равняващи се суми включват различни елементи като амортизацията на активи, придобиването на активи, плащанията по финансов лизинг и финансовите участия, за които бюджетното третиране и счетоводното отчитане на базата на текущо начисляване се различават.
И накрая финансовият резултат на агенциите и ЕОВС, които са включени в консолидирания финансов резултат, трябва да бъде изключен, тъй като бюджетното им изпълнение не е част от консолидирания бюджетен резултат.
2.2. СЪПОСТАВКА НА БЮДЖЕТНИТЕ С РЕАЛНИТЕ СУМИ ( таблица 2 )
В първоначално приетия бюджет, подписан от председателя на Европейския парламент на 18 декември 2008 г., размерът на бюджетните кредити за плащания бе определен на 116 096 милиона EUR, а сумата, която трябва да се финансира със собствени ресурси, възлизаше на 114 736 милиона EUR. Следва да се отбележи, че прогнозите за приходите и за разходите в първоначалния бюджет подлежат на коригиране през бюджетната година, като тези корекции се представят в коригиращи бюджети. Корекциите в плащанията на собствените ресурси на база БНД на държавите-членки гарантират, че включените в бюджета приходи съответстват точно на включените в бюджета разходи. В съответствие с принципа на балансираност бюджетните приходи и разходи (бюджетните кредити за плащания) трябва да са балансирани.
Приходи:
През 2009 г. бяха приети десет коригиращи бюджета. Тяхното отражение върху приходната част на бюджета за 2009 г. доведе до окончателни приходи в размер на 113 035 милиона EUR. Тази сума бе финансирана със собствени ресурси в размер на общо 110 238 милиона EUR (следователно с 4 498 милиона EUR по-малко от първоначално прогнозираната сума), а останалата част — с други приходи. Намалените нужди от собствени ресурси се дължаха главно на включването на 1 796 милиона EUR, свързани с излишъка от предходната година, както и на общия ефект от намаление на бюджетните кредити за плащания и увеличение на прогнозираните приходи в коригиращ бюджет № 10/2009. Последното доведе до допълнително намаление на собствените ресурси с 2 888 милиона EUR.
Що се отнася до собствените ресурси, следва да се отбележи, че събираемостта на традиционни собствени ресурси бе много близка до прогнозираните суми. Това се обяснява с факта, че бюджетните прогнози бяха променени при изготвянето на коригиращ бюджет № 6/2009 (бяха намалени с 5 226 милиона EUR), както и при изготвянето на коригиращ бюджет № 10/2009 (в този случай бяха увеличени с 600 милиона EUR). Тези корекции се основаваха, от една страна, на новите макроикономически прогнози от пролетта на 2009 г., които бяха по-малко оптимистични от предишните, а от друга страна — на промяната на реалната събираемост на вноските.
Окончателните плащания на базата на ДДС и на БНД на държавите-членки също бяха много близки до окончателната бюджетна прогноза. Разликите между прогнозираните суми и реално платените суми се обясняват с разликите в курсовете на еврото, използвани за бюджетни цели, и курсовете в сила в момента, в който държавите-членки, които не са част от ИПС, реално са извършили своите плащания.
Разходи:
През 2009 г. бюджетът на ЕС продължи да е в преход — от една многогодишна финансова рамка към следващата. Бюджетните кредити за поети задължения отразяваха насоките в разходите, договорени за новия период на програмиране 2007—2013 г., докато частта на исканията за плащане, все още свързани с предходната финансова рамка (за периода 2000—2006 г.), възлизаше на близо 12 %.
За поетите задължения първоначалният бюджет, а следователно и поставените политически цели бяха изпълнени на практика съгласно заплануваното. Изпълнението, с изключение на неизползваните резерви (447 милиона EUR за свързания с глобализацията фонд и 56 милиона EUR за Резерва за спешна помощ), достигна 99,6 % от бюджета, който бе леко коригиран през годината. Поетите задължения по функция 2 (Природни ресурси) бяха увеличени с 259 милиона EUR (увеличение с 600 милиона EUR за плана за възстановяване за развитието на селските райони, намаление в края на годината с 390 милиона EUR и увеличение с 49 милиона EUR за мерките за борба със заболяването син език). Средствата по функция 5 (Администрация) намаляха с 55 милиона EUR. Съвместно те представляват увеличение в размер на само 0,15 % от първоначалния бюджет, ако не бъде взето под внимание увеличението от 615 милиона EUR за Европейския фонд „Солидарност“ (поради същността му на резерв за непредвидими разходи).
Изпълнението на плащанията, без неусвоения Резерв за спешна помощ, бе 95 % от първоначалния бюджет и 97 % от окончателния бюджет. Основните намаления на бюджетните кредити за плащания бяха извършени чрез коригиращи бюджети във функция 1а (Конкурентоспособност) на обща стойност 738 милиона EUR (от които за научните изследвания — 448 милиона EUR), във функция 2 (Природни ресурси) — 2 632 милиона EUR (2 192 милиона EUR за развитието на селските райони), и в разширяването — 244 милиона EUR.
Неусвоените гласувани бюджетни кредити, с изключение на резервите, възлязоха на общо 2 395 милиона EUR и се състояха основно от: Европейския социален фонд (за сближаването — 674 милиона EUR, и за регионалната конкурентоспособност — 248 милиона EUR), Инструмента за предприсъединителна помощ (142 милиона EUR), администрацията на Комисията (394 милиона EUR) и конкурентоспособността (377 милиона EUR, разпределени в цялата функция 1а).
По-подробен анализ на бюджетните корекции, техния съответен контекст, тяхната обосновка и отражение е представен в доклада на Комисията за бюджетното и финансовото управление за 2009 г., част А — преглед на бюджетно равнище, и част Б, която разглежда всяка функция от финансовата рамка.
2.3. ПРИХОДИ ( таблица 3 )
Приходите в общия бюджет на Европейския съюз могат да бъдат разделени на две основни категории: собствени ресурси и други приходи. Това е посочено в член 311 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който гласи, че: „Без да се засягат другите приходи, бюджетът се финансира изцяло от собствени ресурси.“ Основната част от бюджетните разходи се финансират със собствени ресурси. Другите приходи представляват само малка част от общото финансиране.
Има три категории собствени ресурси: традиционни собствени ресурси, ресурсът от ДДС и ресурсът от БНД. Традиционните собствени ресурси на свой ред се състоят от налози върху захарта и мита. Част от системата на собствените ресурси са и корекционен механизъм в полза на Обединеното кралство, както и брутно намаление на годишната вноска на базата на БНД на Нидерландия и на Швеция.
Разпределението на собствените ресурси се извършва в съответствие с правилата в Решение 2007/436/ЕО, Евратом на Съвета от 7 юни 2007 г. относно системата на собствените ресурси на Европейските общности (РСР от 2007 г.). РСР от 2007 г. влезе в сила на 1 март 2009 г. При все това то породи действие на 1 януари 2007 г. Поради това последиците със задна дата са взети под внимание през бюджетна година 2009.
2.3.1. Традиционни собствени ресурси
Традиционни собствени ресурси: всички установени суми традиционни собствени ресурси трябва да бъдат записани в една или друга от сметките, водени от компетентните органи.
— В обикновената сметка, предвидена в член 6, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000: всички събрани или обезпечени суми.
— В отделната сметка, предвидена в член 6, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000: всички суми, които все още не са събрани и/или не са обезпечени; сумите, които са обезпечени, но са оспорени, също могат да бъдат вписани в тази сметка.
За отделната сметка държавите-членки изпращат на Комисията тримесечен отчет, който включва:
— |
салдото, подлежащо на събиране през предходното тримесечие, |
— |
сумите, събрани през въпросното тримесечие, |
— |
поправките на базата (корекции/анулирания) през въпросното тримесечие, |
— |
отписаните суми, |
— |
салдото, което подлежи на събиране в края на въпросното тримесечие. |
Традиционните собствени ресурси трябва да бъдат записани в сметката на Комисията към министерството на финансите или назначения от държавата-членка орган най-късно на първия работен ден след 19-ия ден на втория месец след месеца, през който вземането е било установено (или в случая на отделната сметка — събрано). Държавите-членки задържат 25 % от традиционните собствени ресурси като разходи по събирането. Условните вземания, свързани със собствените ресурси, се коригират въз основа на вероятността да бъдат събрани.
2.3.2. Ресурси на база ДДС и ресурси на база БНД
Собствените ресурси на база ДДС произтичат от прилагането на унифицирана ставка за всички държави-членки към хармонизираната база за ДДС, определена в съответствие с правилата на член 2, параграф 1, буква б) от РСР от 2007 г. Унифицираната ставка е фиксирана на 0,30 %, освен за периода 2007—2013 г., за който изискуемата ставка за Австрия е фиксирана на 0,225 %, за Германия — на 0,15 %, а за Нидерландия и Швеция — на 0,10 %. Базата за ДДС не може да надвишава 50 % от БНД за всички държави-членки.
Собствените ресурси на база ДДС произтичат от прилагането на унифицирана ставка за всички държави-членки към хармонизираната база за ДДС, определена в съответствие с правилата на член 2, параграф 1, буква в) от решението на Съвета от 29 септември 2000 г. Базата за ДДС не може да надвишава 50 % от БНД за всички държави-членки.
Ресурсът на база БНД е променлив ресурс, предназначен да осигури необходимите приходи всяка година за покриване на разходите, надвишаващи сумата, събрана от традиционните собствени ресурси, ресурсите от ДДС и разни приходи. Приходите произтичат от прилагането на унифицирана ставка към съвкупния БНД на всички държави-членки. Ресурсите на база ДДС и БНД се определят въз основа на прогнози за базите за ДДС и за БНД, направени при изготвянето на предварителния проектобюджет. Тези прогнози впоследствие се преразглеждат; цифрите се осъвременяват през въпросната бюджетна година чрез коригиращ бюджет.
Реалните цифри за базите за ДДС и БНД са на разположение в хода на годината, следваща въпросната бюджетна година. Комисията изчислява разликите между дължимите от държавите-членки суми, позовавайки се на реалните бази, и реално платените суми въз основа на (преразгледаните) прогнози. Комисията изисква тези салда по ДДС и БНД, били те положителни или отрицателни, от държавите-членки за първия работен ден на месец декември на годината, следваща въпросната бюджетна година. Корекции може все още да се правят на реалните бази за ДДС и БНД през следващите четири години, освен ако не бъде изразена резерва. Изчислените по-рано салда се коригират и разликата се изисква по същото време, както салдата по ДДС и БНД за предходната бюджетна година.
Когато извършва проверки на декларациите за ДДС и данните за БНД, Комисията може да изрази резерви пред държавите-членки по отношение на някои точки, които могат да имат последствия за техните вноски по собствените ресурси. Тези точки могат да се дължат например на липсата на приемливи данни или на нуждата от разработване на подходяща методология. Тези резерви трябва да бъдат разглеждани като потенциални искания към държавите-членки за неопределени суми, тъй като финансовото им отражение не може да бъде оценено с точност. Когато е възможно да бъде определен точният размер, съответните ресурси на база ДДС и БНД се събират или във връзка със салдата по ДДС и по БНД, или с индивидуални покани за внасяне на средства.
2.3.3. Корекция за Обединеното кралство
Този механизъм намалява плащанията по собствените ресурси на Обединеното кралство пропорционално на неговия т.нар. „бюджетен дисбаланс“ и увеличава съответно плащанията по собствените ресурси на другите държави-членки. Механизмът за корекция на бюджетния дисбаланс в полза на Обединеното кралство беше въведен от Европейския съвет във Фонтенбло (юни 1984 г.) и произтеклото от тази среща решение за собствените ресурси от 7 май 1985 г. Целта на механизма бе намаляване на бюджетния дисбаланс на Обединеното кралство чрез намаляване на неговите плащания към ЕС. Германия, Австрия, Швеция и Нидерландия се ползват от намалено финансиране на корекцията (ограничено до една четвърт от обикновената им сума).
2.3.4. Брутно намаление за Нидерландия и Швеция
Съгласно РСР от 2007 г. Нидерландия и Швеция се ползват от брутно намаление на годишните си вноски на база БНД за периода 2007—2013 г. Брутното намаление, което е на стойност 605 милиона EUR за Нидерландия и 150 милиона EUR за Швеция (по цени от 2004 г.), се коригира така, че да отразява текущите цени, чрез прилагане на дефлатора на БВП за ЕС, изразен в евро, и се предоставя след изчисляване на корекцията в полза на Обединеното кралство и нейното финансиране.
2.3.5. Корекция във връзка с изпълнението на РСР от 2007 г. за 2007 и 2008 г.
Член 11 от РСР от 2007 г. постановява, че когато решението влезе в сила, то ще породи действие на 1 януари 2007 г. Това означава, че финансирането за 2007 и 2008 г. трябваше да бъде преизчислено в съответствие с новите правила. Корекцията (разликите между старото и новото РСР за 2007 и 2008 г.) бе записана в коригиращ бюджет № 3/2009 и извършена с едно-единствено плащане на 1 юни 2009 г.
Допълнителна информация за изпълнението на приходите може да бъде намерена в доклада за бюджетното и финансовото управление за 2009 г.
2.4. РАЗХОДИ ( таблици 4—13 )
2.4.1. Финансова рамка за 2007—2013 г.
Този раздел описва основните категории разходи на ЕС, класифицирани по функции от финансовата рамка за 2007—2013 г. Финансова година 2009 бе третата година, обхваната от финансовата рамка за 2007—2013 г. Общият таван на бюджетните кредити за поети задължения за 2009 г. възлиза на 134 722 милиона EUR, което се равнява на 1,13 % от БНД. Съответният таван на бюджетните кредити за плащания възлиза на 120 445 милиона EUR, т.е. 1,01 % от БНД. Таблицата по-горе показва финансовата рамка по текущи цени, очаквани за 2013 г.
млн. EUR |
|||||||||
|
2007 г. |
2008 г. |
2009 г. |
2010 г. |
2011 г. |
2012 г. |
2013 г. |
||
|
53 979 |
57 653 |
61 696 |
63 555 |
63 974 |
66 964 |
69 957 |
||
|
55 143 |
59 193 |
56 333 |
59 955 |
60 338 |
60 810 |
61 289 |
||
|
1 273 |
1 362 |
1 518 |
1 693 |
1 889 |
2 105 |
2 376 |
||
|
6 578 |
7 002 |
7 440 |
7 893 |
8 430 |
8 997 |
9 595 |
||
|
7 039 |
7 380 |
7 525 |
7 882 |
8 334 |
8 670 |
9 095 |
||
|
445 |
207 |
210 |
0 |
0 |
0 |
0 |
||
Бюджетни кредити за поети задължения: |
124 457 |
132 797 |
134 722 |
140 978 |
142 965 |
147 546 |
152 312 |
||
Общ размер на бюджетните кредити за плащания: |
122 190 |
129 681 |
120 445 |
134 289 |
134 280 |
141 360 |
143 331 |
Функция 1 — Устойчив растеж
Тази функция е разделена на два отделни, но взаимосвързани компонента:
— |
1а. „Конкурентоспособност за растеж и заетост“, обхващащ разходите за научни изследвания и иновации, образование и обучение, трансевропейските мрежи, социалната политика, вътрешния пазар и съпътстващите ги политики. |
— |
1б. „Кохезия за растеж и заетост,“ предназначен за подобряване на сближаването на най-слабо развитите държави-членки и региони, за допълване на стратегията на ЕС за устойчиво развитие извън по-бедните региони и за подкрепа на междурегионалното сътрудничество. |
Функция 2 — Опазване и управление на природните ресурси
Функция 2 включва общата селскостопанска политика и общата политика в областта на рибарството, развитието на селските райони и мерките за околната среда, и по-специално „Натура 2000“. Сумата, заделена за общата селскостопанска политика, отразява споразумението, постигнато на заседанието на Европейския съвет в Брюксел през месец октомври 2002 г.
Функция 3 — Гражданство, свобода, сигурност и правосъдие
Новата функция 3 (Гражданство, свобода, сигурност и правосъдие) отразява нарастващото значение, което се отдава на някои сфери, в които на ЕС са възложени нови задачи — правосъдие и вътрешни работи, гранична защита, политика в областта на имиграцията и убежището, обществено здравеопазване и защита на потребителите, култура, младеж, информация и диалог с гражданите. Тя е разделена на два компонента: 3а. Свобода, сигурност и правосъдие и 3б. Гражданство
Функция 4 — ЕС — фактор от световно значение
Функция 4 обхваща всички външни действия, включително предприсъединителните инструменти. Въпреки че Комисията беше предложила да интегрира ЕФР във финансовата рамка, Европейският съвет и Европейският парламент решиха да го оставят извън нея.
Функция 5 — Администрация
Тази функция обхваща административните разходи за всички институции, пенсиите и европейските училища. За останалите институции освен Комисията тези разходи съставляват общия размер на техните разходи, но агенциите и другите органи извършват както административни, така и оперативни разходи.
Функция 6 — Компенсации
В съответствие с политическото споразумение, според което новите държави-членки не трябва да правят нетни вноски в бюджета в самото начало на своето членство, по тази функция беше предвидена компенсация. Тази сума им беше предоставяна като трансфери за балансиране на сумите, които получават от бюджета, и вноските им в него.
2.4.2. Области на политиката
Като част от прилагането на управление, основано на дейностите (ABM), Комисията извършва бюджетиране, основано на дейностите (ABB), в своите процеси на планиране и управление. При ABB се използва бюджетна структура, при която бюджетните дялове съответстват на области на политиката, а бюджетните глави — на дейности. ABB има за цел да предостави ясна рамка за превръщане в действие на целите на политиката на Комисията чрез законодателни, финансови или всякакви други средства на публичната политика. Чрез структуриране на работата на Комисията от гледна точка на дейностите се получава ясна картина на начинанията на Комисията и в същото време се създава обща рамка за определяне на приоритетите. По време на бюджетната процедура средствата се разпределят по приоритети, използвайки дейностите като градивни елементи за целите на бюджетирането. Като създава такава връзка между дейностите и средствата, отпуснати за тях, ABB се стреми да увеличи ефикасността и ефективността при използването на средства в Комисията.
Една област на политиката може да бъде дефинирана като хомогенна група от дейности, представляващи части от работата на Комисията и които са от значение за процеса на вземане на решения. Всяка област на политика по принцип съответства на ГД и обхваща средно около 6 или 7 отделни дейности. Областите на политиката са предимно оперативни, тъй като техните основни дейности са насочени към трета страна бенефициер в съответната си сфера на дейност. Оперативният бюджет се допълва с необходимите административни разходи за всяка област на политиката.
Допълнителна информация за изпълнението на разходите може да бъде намерена в доклада на Комисията за бюджетното и финансовото управление за 2009 г.
2.5. ИНСТИТУЦИИ И АГЕНЦИИ (таблици 14—18)
Консолидираните отчети за изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз включват, както и в предходни години, изпълнението на бюджета на всички институции, тъй като в рамките на бюджета на ЕС се създава отделен бюджет за всяка институция. Агенциите не разполагат с отделен бюджет в бюджета на ЕС и се финансират частично със субсидия от бюджета на Комисията.
За да бъдат предоставени всички съответни бюджетни данни за агенциите, бюджетната част от консолидираните годишни отчети включва отделни отчети за изпълнението на индивидуалните бюджети на традиционните консолидирани агенции.
(1) Съгласно член 83 от Правилника за длъжностните лица (Регламент (ЕИО) № 256/68 на Съвета от 29 февруари 1968 г. съгласно неговото изменение) държавите-членки съвместно гарантират пенсионните задължения.
(2) На 17 декември 2009 г. Европейският парламент прие бюджет, който предвижда плащането на краткосрочните задължения на ЕС от собствените ресурси, които ще бъдат събрани или поискани от държавите-членки през 2010 г.
(3) Отчетите за 2008 г. включват средствата на Гаранционния фонд като парични средства, не като инвестиции.
(4) По-високата граница се отнася до заем с фиксирана лихва, обхванат от лихвен суап.
(5) По-високата граница се отнася до получен заем с фиксирана лихва, обхванат от лихвен суап.
(6) С приложен корекционен коефициент („кк“).
(7) Изплащат се за първите 3 години след напускане.
(8) Децентрализиран орган на ЕС, попадащ в обхвата на стълба „Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси“.
(9) Консолидирана за пръв път през 2009 г.
(10) От който сумите на ЕАСТ възлизат на общо 11 милиона EUR за 2009 г. и на 14 милиона EUR за 2008 г.
(11) От който сумите на ЕАСТ възлизат на общо 11 милиона EUR за 2009 г. и на 14 милиона EUR за 2008 г.
(12) Включително пренесените бюджетни кредити и целевите приходи.
(13) Включително пренесените бюджетни кредити и целевите приходи.
12.11.2010 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 308/129 |
ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ДОСТОВЕРНОСТ, ПРЕДОСТАВЕНА ОТ СМЕТНАТА ПАЛАТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА — ДОКЛАД НА НЕЗАВИСИМИЯ ОДИТОР
2010/C 308/02
I. |
В съответствие с разпоредбите на член 287 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Палатата извърши одит на:
|
Отговорност на ръководството
II. |
В съответствие с членове 310—325 от ДФЕС и с Финансовия регламент ръководството (3) отговаря за изготвянето и вярното представяне на годишните отчети на Европейския съюз, както и за законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции:
|
Отговорност на одитора
III. |
Палатата носи отговорност да представи, въз основа на извършен одит, на Европейския парламент и на Съвета декларация за достоверност относно надеждността и точността на отчетите, както и относно редовността на свързаните с тях операции. Палатата проведе своя одит в съответствие с международните одитни стандарти и етичните кодекси на Международната федерация на счетоводителите и международните стандарти на Върховните одитни институции в рамките на ИНТОСАЙ, доколкото същите са приложими в контекста на Европейския съюз. Съобразно тези стандарти Палатата планира и извършва одита си така че да получи достатъчна увереност, че годишните отчети на Европейския съюз не съдържат съществени неточности, а свързаните с тях операции като цяло са законосъобразни и редовни. |
IV. |
Одитът включва прилагане на процедури за получаване на одитни доказателства относно сумите и оповестените в консолидираните отчети данни, както и относно законосъобразността и редовността на свързаните с отчетите операции. Подбраните одитни процедури зависят от преценката на одитора, която се основава на оценка на риска от съществени неточности в консолидираните отчети и на риска от съществено неспазване на изискванията на правната рамка на Европейския съюз при извършването на свързаните с отчетите операции, независимо дали това се дължи на измами или на грешки. С оглед на разработването на подходящи за обстоятелствата одитни процедури, при оценката на риска одиторът взема предвид вътрешния контрол, необходим за изготвянето и вярното представяне на консолидираните отчети, както и системите за управление и контрол, въведени с цел осигуряване на законосъобразността и редовността на свързаните с отчетите операции. Одитът включва също така оценка на уместността на използваните счетоводни политики, обосноваността на направените счетоводни разчети и оценка на цялостното представяне на консолидираните отчети и годишните отчети за дейността. |
V. |
В областта на приходите извършваният от Палатата одит на собствените ресурси от данъка върху добавената стойност (ДДС) и от брутния национален доход (БНД) приема за своя отправна точка получените от Комисията макроикономически агрегати, представени от държавите членки, след което извършва оценка на системите на Комисията за обработка на данните преди включването им в окончателните отчети и получаването в Комисията на вноските от държавите членки. По отношение на традиционните собствени ресурси Палатата проверява отчетите на митническите органи и анализира потоците на митата от стоки под митнически надзор, преди съответните суми да бъдат записани в окончателните отчети и да бъдат получени от Комисията. |
VI. |
Палатата счита, че получените одитни доказателства са достатъчни и подходящи и могат да се използват като база за нейната декларация за достоверност. |
Становище относно надеждността на отчетите
VII. |
Палатата счита, че „годишните отчети на Европейския съюз“ дават вярна представа, във всички съществени аспекти (7), за финансовото състояние на Съюза към 31 декември 2009 г., както и за резултатите от операциите и паричните потоци за приключилата на тази дата финансова година, в съответствие с разпоредбите на Финансовия регламент и счетоводните правила, приети от счетоводителя на Комисията. |
VIII. |
Без да противоречи на становището си, изразеното в точка VII, Палатата отбелязва, че все още не са отстранени слабостите в счетоводните системи на някои генерални дирекции на Комисията (особено по отношение на предварителното финансиране и съответното разделяне на финансовите периоди, както и фактурите/декларациите за разходи). |
Становище относно законосъобразността и редовността на свързаните с отчетите операции
IX. |
Палатата счита, че общата приходна част на бюджета, поетите задължения за всички групи политики, както и плащанията по операциите в отчетите за годината, приключила на 31 декември 2009 г., отнасящи се до групите политики „Икономически и финансови въпроси“ и „Административни и други разходи“, са законосъобразни и редовни във всички съществени аспекти. |
X. |
Палатата счита, че плащанията, свързани с операциите в отчетите за годината, приключила на 31 декември 2009 г., отнасящи се до групите политики „Земеделие и природни ресурси“, „Сближаване“, „Изследвания, енергетика и транспорт“, „Външна помощ, развитие и разширяване“ и „Образование и гражданство“, са засегнати съществено от грешки. Системите за управление и контрол са частично ефективни по отношение на предотвратяването или откриването и коригирането на грешки, свързани с възстановяването на наддекларирани или недопустими разходи. |
9 септември 2010 г.
Vítor Manuel da SILVA CALDEIRA
Председател
Европейска сметна палата
12, rue Alcide De Gasperi, 1615 Luxembourg
(1) Консолидираните финансови отчети включват счетоводен баланс, отчет за финансовия резултат, отчет за паричните потоци, отчет за промените в нетните активи, обобщение на основните счетоводни политики и други обяснителни бележки (включително отчитане по сектори).
(2) Консолидираните отчети за изпълнението на бюджета се състоят от консолидираните отчети за изпълнението на бюджета, кратко описание на бюджетните принципи и други обяснителни бележки.
(3) На ниво институции и органи на ЕС ръководството се състои от членовете на институциите, директорите на агенциите, оторизиращи служители, действащи като оправомощени или вторично оправомощени лица, счетоводителите и ръководния персонал на финансовите, одитните или контролните звена. На ниво държави членки и държави бенефициенти ръководството включва националните ръководители, счетоводителите и ръководния персонал на разплащателните органи, сертифициращите органи и изпълнителните агенции.
(4) Счетоводните правила, приети от счетоводителя на Комисията, се основават на международните счетоводни стандарти за публичния сектор (IPSAS), издадени от Международната федерация на счетоводителите или, при липсата на такива, на международните счетоводни стандарти (МСС)/ международните стандарти за финансова отчетност (МСФО), издадени от Съвета по международни счетоводни стандарти. В съответствие с Финансовия регламент консолидираните финансови отчети за финансовата 2009 година се изготвят (от финансовата 2005 г. насам) въз основа на посочените счетоводни правила, приети и от счетоводителя на Комисията, които адаптират принципите на счетоводството на начислена основа към специфичната среда на Европейския съюз, докато консолидираните отчети за изпълнението на бюджета все още се съставят предимно на касова основа.
(5) Преди приемането на годишните отчети от институциите счетоводителят на всяка институция подписва нейните отчети, като по този начин удостоверява достатъчната си увереност за това, че отчетите отразяват вярно и точно финансовото състояние на институцията (член 61 от Финансовия регламент).
(6) Годишните отчети на органите се изготвят от техните директори и се изпращат на счетоводителя на Комисията, придружени от становище на съответния управителен съвет. Освен това счетоводителят на ведомството подписва отчетите, като по този начин декларира достатъчната си увереност за това, че те отразяват вярно и точно финансовото състояние на дадения орган (член 61 от Финансовия регламент).
(7) Съгласно Международен одитен стандарт № 700 „Формиране на становище и докладване относно финансови отчети“ (МОС 700, точка 35) термините „дават вярна представа, във всички съществени аспекти“ и „дават вярна и точна представа“ са еквивалентни.