Тя определя правилата относно начинът, по който земеделците, могат да използват утайки от отпадъчни води* като тор, за да предотвратят увреждането на околната среда и човешкото здраве, като се гарантира, че са взети предвид хранителните нужди на растенията и че качеството на почвата и на повърхността, както и на подземните води не е нарушено.
За тази цел се определят гранични стойности относно разрешените концентрации в почвата на 7 тежки метала, които могат да бъдат токсични за растенията и за хората:
- кадмий
- мед
- никел
- олово
- цинк
- живак
- хром.
Тя забранява използването на утайки от упадъчни води, което ще доведе до концентрация на тези тежки метали в почвата, надвишаваща тези гранични стойности.
През 2018 г. директивата беше изменена с Решение (ЕС) 2018/853 по отношение на процедурни правила в областта на предоставянето на информация относно околната среда.
През 2019 г. директивата беше изменена с Регламент (ЕС) 2019/1010, който хармонизира и рационализира изискванията за докладване в законодателството в областта на околната среда.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Специфичните гранични стойности са изброени в приложенията към директивата:
- Приложение IA — тежки метали в почвата;
- Приложение IБ — тежки метали в утайките;
- Приложение IВ — максимални годишни количества тежки метали, които могат да бъдат добавяни към почвата.
По принцип утайката трябва да се третира* преди да бъде използвана в земеделието. В някои държави от ЕС обаче земеделските стопани могат да имат право да използват непреработени утайки, ако те се инжектират или влагат в почвата.
В определени ситуации е възможно изобщо да не се използват утайки в земеделието:
- върху пасища, на които ще пасат животни, или върху фуражни култури, които ще бъдат събирани, освен ако не е минал период от 3 седмици;
- за почви, в които растат плодове и зеленчуци по време на сезона на растеж. Това правило не включва плодни дръвчета;
- земя, предназначена за отглеждането на плодове и зеленчуци, които обикновено са в пряк контакт с почвата и обикновено се консумират сурови. Тази забрана се прилага за 10 месеца преди събирането на културите и по време на самото събиране.
Отговорността да се гарантира използването на утайки от земеделските стопани не превишава правните ограничения, определени за националните органи, които трябва да вземат проби и да анализират утайките и почвата, на която те се използват, и да водят отчетност:
- какво количество утайка е произведена и използвана в земеделието;
- съставът и свойствата на утайката;
- как е била обработена утайката;
- къде се използва и кой я използва.
След приемането на Регламент (ЕС) 2019/1010 от 1 януари 2022 година държавите от ЕС трябва допълнително да съхраняват записи за всяка информация относно транспонирането и прилагането на директивата, които да предоставят на Европейската комисия. Те също така трябва да представят информацията, регистрирана в тези записи по такъв начин, че цифровите данни да се позовават на специфично местоположение или географска зона
От държавите от ЕС се изисква да изпращат информация до Комисията на всеки 3 години относно прилагането на настоящата директива под формата на секторен доклад, който също така да отговаря на други директиви в същата област, въз основа на въпросника, представен в Решение 94/741/ЕО на Комисията. Решение (ЕС) 2018/853 изисква тези секторни доклади да бъдат изготвени въз основа на въпросник или схематичен план, приет от Комисията под формата на акт за изпълнение. Докладът трябва да бъде изпратен на Комисията в рамките на 9 месеца от края на три годишния период, обхванат от нея.
Регламент (ЕС) 2019/1010, чиито промени към настоящата директива се прилагат от 1 януари 2022 г., опростява процедурата за докладване. Той също гарантира, че държавите от ЕС са по-прозрачни по отношение на информацията, която предоставят, както и че обществеността ще получи достъп до тази информация възможно най-скоро. Записите, споменати по-горе, трябва да бъдат налични и лесно достъпни за обществеността за всяка календарна година в рамките на 8 месеца от края на съответната календарна година и също така трябва да бъдат предадени на Комисията.
Комисията публикува регулярен доклад относно използването на утайки в земеделието в ЕС, в който се обединява информацията, съобщена от отделните държави по въпроса.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГА ДИРЕКТИВАТА?

Тя се прилага от 18 юни 1986 г. и трябваше да бъде въведена в законодателството на държавите от ЕС до 18 юни 1989 г.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

За допълнителна информация вж.:

Утайки от отпадни води (Европейска комисия).

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

Утайки от отпадъчни води: утайки от домакински или градски водопречиствателни станции, септични резервоари и подобни съоръжения за третиране на утайки.

Третирана утайка: утайка, която е преминала биологична, химическа или топлинна преработка, била е съхранявана дългосрочно или е преминала друг подходящ процес, който я е направил значително по-малко податлива на ферментация (намалявайки нейните рискове за здравето).

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Директива 86/278/ЕИО на Съвета от 12 юни 1986 година за опазване на околната среда, и по-специално на почвата, при използване на утайки от отпадъчни води в земеделието (ОВ L 181, 4.7.1986 г., стр. 6—12)

Последващите изменения на Директива 86/278/EИО са инкорпорирани в основния текст. Тази консолидирана версия е само за документална справка.

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Регламент (ЕС) 2019/1010 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно привеждането в съответствие на задълженията за докладване в рамките на законодателството, свързано с околната среда, и за изменение на регламенти (ЕО) № 166/2006 и (ЕС) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/49/ЕО, 2004/35/ЕО, 2007/2/ЕО, 2009/147/ЕО и 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 338/97 и (ЕО) № 2173/2005 на Съвета и Директива 86/278/ЕИО на Съвета (OВ L 170, 25.6.2019 г., стр. 115—127)

последно актуализация 19.06.2020

Top