Защита на инвеститорите при фалит на инвестиционно предприятие

 

РЕЗЮМЕ НА:

Директива 97/9/EО относно схемите за обезщетение на инвеститорите

КАКВА Е ЦЕЛТА НА ДИРЕКТИВАТА?

Директивата има за цел да защитава инвеститорите след фалит на инвестиционно предприятие.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

• Директивата задължава държавите от Европейския съюз (ЕС) да установят една или повече схеми за обезщетение на инвеститорите*. Всички инвестиционни предприятия, предоставящи инвестиционни услуги, трябва да участват в една такава схема (кредитните институции могат да бъдат освободени при условие, че те вече принадлежат към схема, която гарантира защита, най-малко равностойна на тази, предоставена в рамките на схема за компенсация, и поради това, че отговарят на определени специфични условия).
• Схемата за обезщетение работи, когато:
  • компетентните органи са определили, че по тяхна преценка инвестиционно предприятие към дадения момент не изглежда в състояние да изпълнява задълженията си, произтичащи от вземанията на инвеститорите, и че в скоро време няма перспектива да бъде в състояние да направи това; или
  • съдебен орган е постановил временно отнемане на възможността на инвеститорите да предявяват вземанията си срещу инвестиционното предприятие.
• Трябва да се осигури покритие на вземанията, възникнали в резултат на неспособността на инвестиционното предприятие:
  • да възстанови паричните средства, които дължи или които са собственост на инвеститорите и които държи от тяхно име във връзка с инвестиционната дейност; или
  • да върне на инвеститорите инструменти, които са тяхна собственост и които държи, администрира или управлява от тяхно име във връзка с инвестиционната дейност.
• Когато инвестиционно предприятие също така е и кредитна институция, държавата на произход от ЕС решава коя директива следва да се прилага за паричните вземания: гореспоменатата директива или тази, която управлява схемите за гарантиране на влоговете. Няма претенция по отношение на единична сума, която да отговаря на условията за обезщетение съгласно двете директиви.
• Директивата определя минимално ниво на обезщетение за ЕС в размер на 20 000 EUR на инвеститор, като в същото време разрешава на държавите от ЕС да осигурят по-високо ниво на обезщетение, ако желаят това. Обаче държавите от ЕС могат да изключат някои категории инвеститори от покритието на схемите или да им осигурят покритие в по-малък размер. Редът и условията за организиране и финансиране на схемите са оставени на преценката на държавите от ЕС.
• Съществуват процедури, които трябва да се спазят, ако инвестиционно предприятие не изпълнява задълженията, които произтичат от членството му в схемата (налагане на санкции, включително изключване).
• Клоновете на инвестиционните предприятия могат да се присъединят към схемите за обезщетение в приемащите страни, ако те желаят това.
• Покритието се прилага за общия размер на вземането на инвеститора към инвестиционното предприятие, независимо от броя на сметките, валутата и местонахождението в ЕС. В случай на съвместна инвестиционна дейност вземанията се разпределят поравно между инвеститорите.
• Схемата за обезщетение може да определи срок, през който инвеститорите трябва да представят своите претенции. Фактът, че срокът е изтекъл, не може, въпреки това, да се използва като основание от схемата, за да откаже покритие на инвеститор. Схемата трябва да бъде в състояние да изплати вземането на инвеститора не по-късно от три месеца от установяването на правото и размера на вземането.
• Определени са задължение относно информацията, която трябва да бъде предоставена на инвеститорите.
• Европейската комисия прие предложение за изменение на директивата през юли 2010 г. То беше в светлината на развитието от влизането на директивата в сила и финансовата криза, която започна през 2008 г. Предложеното изменение също така бе изготвено въз основа на оценка, проведена през 2009 г. С предложението щеше:
  • да се повдигне границата на обезщетението до 50 000 EUR;
  • да се скъсят сроковете за изплащане;
  • да се изисква схемите да бъдат предварително финансирани с обща минимална сума и щеше да се разшири техният обхват с включването на конкретни трети страни.
• Предложението беше оттеглено през март 2015 г. поради липсата на напредък в преговорите между съзаконодателите (Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз).

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГА ДИРЕКТИВАТА?

Прилага се от 26 март 1997 г. Държавите от ЕС трябваше да я включат в националното си законодателство до 26 септември 1998 г.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

За допълнителна информация вж.:

• „Инвестиционни услуги и регулирани пазари (MiFID I и MiFID II)“ на уебсайта на Европейската комисия.

* ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Директива 97/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 март 1997 година относно схемите за обезщетение на инвеститорите (ОВ L 84, 26.3.1997 г., стр. 22—31)

последно актуализация 06.10.2016