Неписаните източници на европейското право: допълнително законодателство

 

РЕЗЮМЕ НА:

Член 19 от Договора за Европейския съюз

КАКВА Е ЦЕЛТА НА ЧЛЕН 19 ОТ ДОГОВОРА ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ?

• Член 19 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) описва ролята и състава на Съда на Европейския съюз (Cъда на ЕС).
• Той формира правната база на допълнителното законодателство, като определя Съда на ЕС за върховния съд, който да гарантира, че законодателството на ЕС се тълкува и прилага правилно, както при искове, предявени директно пред него, така и при искания за преюдициални заключения* (за допълнителна информация вж. резюмето относно преюдициалните запитвания).

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Какво означава допълнително законодателство?

• Допълнителното законодателство определя неписаните източници на правото на ЕС спрямо първичните и вторичните източници.
• Тези източници се използват от Съда на ЕС основно като правни норми в случаи, в които първичното и вторичното законодателство не решават проблема.

Кои са допълнителните източници на правото?

• Допълнителните източници на правото включват съдебната практика* на Съда на ЕС, международното право* и общите принципи на правото. Тези 3 източника се припокриват.
• Съдебната практика на Съда на ЕС
  • Често пъти се налага Съдът на ЕС да проявява творчество при тълкуването на правото на ЕС, за да запълни празнотите, оставени от първичното и/или вторичното законодателство.
  • Неговите решения дават официално и правнообвързващо тълкуване на правото на ЕС и като такива се цитират като източник на право (включително и от самия Съд на ЕС).
• Международно право
  • Международното право (включително международни споразумения, сключени от ЕС и държавите от ЕС) се използва от Съда на ЕС при разработването на неговата съдебна практика, доколкото неговите правила се прилагат за ЕС и те не са несъвместими със специфичната структура на ЕС.
  • Освен правните ангажименти на ЕС и на държавите от ЕС, международното право също така е източник на вдъхновение за Съда на ЕС при формулирането на общи принципи на правото.
• Общите принципи на правото
  • Общите принципи, разработени от съдебната практика на Съда на ЕС, позволяват на Съда да прилага правила в различни области, които не се споменават в договорите.
  • Общите принципи на правото на ЕС могат да бъдат общи за всички национални правни системи на държавите от ЕС и съвместими с целите на ЕС или специфични за ЕС, дори и ако са вдъхновени от принципи, които са залегнати само в определени национални правни системи.

Основни права

• Основните права (член 6 от Договора за Европейския съюз (ДЕС)) представляват специална категория източник на право:
  • частично първичен — член 6, параграф 1 от ДЕС признава Хартата на основните права на Европейския съюз за равносилна на договорите;
  • частично допълнителен — член 6, параграф 3 от ДЕС признава изрично за общи принципи на правото на ЕС „основните права, както са гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите членки“.

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Консолидиран текст на Договора за Европейския съюз — Дял III — Разпоредби относно институциите — Член 19 (ОВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 27)

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Консолидиран текст на Договора за функционирането на Европейския съюз — Част първа — Принципи — Дял I — Категории и области на компетентност на Съюза — Член 6 (ОВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 52—53)

последно актуализация 12.03.2018