(1)

С писмо от 26 октомври 2016 г. (2) Síminn hf. („жалбоподателят“) подаде жалба във връзка с предполагаема държавна помощ, предоставена от Orkuveita Reykjavíkur (OR) на неговото дъщерно дружество Gagnaveita Reykjavíkur (GR) (3).

(2)

Надзорният орган започна официалната процедура по разследване с Решение № 086/19/COL („решението за откриване на процедурата“) (4). Процедурата преди приемането на решението за откриване на процедурата е описана в раздел 2 от него.

(3)

Надзорният орган започна официалната процедура по разследване по отношение на следните четири мерки (наричани общо „мерките“) (5):

Мярка 1: неплащане на пазарна лихва на OR върху предимството, получено от GR чрез временно спиране на лихвените плащания.

Мярка 2: непряко финансиране от OR за GR за разположението на оптична кабелна мрежа в община Ölfus.

Мярка 3: краткосрочно кредитиране от OR за GR.

Мярка 4: включване на условие в споразуменията за заем на GR с частни заемодатели за трайно мажоритарно дялово участие на OR в GR.

(4)

В решението за откриване на процедурата Надзорният орган изказва предварително становище, че мерките представляват държавна помощ и изразява съмнения относно съвместимостта на мерките с функционирането на Споразумението за ЕИП. Мерките са обяснени по-подробно в раздел 2.4.

(5)

В точка 113 от решението за откриване на процедурата Надзорният орган прикани исландските органи да представят своите мнения до 6 януари 2020 г. Надзорният орган публикува също и съдържателно резюме и прикани заинтересованите страни да представят мненията си в рамките на един месец от публикуването му (6).

(6)

С писмо от 5 март 2020 г. (7) исландските органи представиха мненията си по решението за откриване на процедурата под формата на писмо от 4 март 2020 г., заедно с приложения от GR и OR (8). Никоя друга заинтересована страна не представи мнения на Надзорния орган.

(7)

С писмо от 4 ноември 2021 г. Надзорният орган изпрати официално искане за информация до исландските органи (9). С писмо от 14 януари 2023 г. (10) исландските органи изпратиха отговор на това искане и представиха допълнителна информация в писмо от 21 януари 2022 г. (11)

(8)

С писмо от 14 март 2023 г. Надзорният орган поиска допълнителна информация от исландските органи (12). Исландските органи изпратиха отговор на това искане с писмо от 25 април 2023 г. (13). С писмо от 9 юни 2023 г. исландските органи представиха допълнителни разяснения (14).

(9)

GR е телекомуникационно дружество, създадено през 2007 г. и притежавано изцяло от OR (15). OR е публично предприятие, създадено със Закон № 139/2001 (16) и е притежавано от общините Reykjavík, Akranes и Borgarbyggð (17). GR е създадено като независим правен субект, за да се съобрази с изискванията на пощенската и телекомуникационната администрация (PTA) в Исландия (18) относно разделението между конкурентните и неконкурентните операции на OR (19).

(10)

Чрез различните си дъщерни дружества OR осъществява дейност в областта на услугите, свързани с електроснабдяване, геотермални води за отопление, водоснабдяване и канализация (20). Неговото дъщерно дружество GR (21) експлоатира телекомуникационна мрежа и мрежа за предаване на данни в Исландия. То предоставя достъп на едро до своята оптична мрежа на доставчици на услуги на дребно, предлагащи различни фиксирани широколентови услуги и услуги за предаване на данни.

(11)

Жалбоподателят е дружество, предоставящо телекомуникационни решения в Исландия. Това включва мобилни и фиксирани широколентови услуги за частни и корпоративни клиенти. Към момента на подаване на жалбата до Надзорния орган жалбоподателят е бил дружество майка на Míla (22) — дружество, притежаващо и експлоатиращо телекомуникационна мрежа, обхващаща цялата държава.

(12)

До 1 юли 2021 г. компетентността на PTA в областта на далекосъобщенията е определена (23) в Закон № 69/2003 за пощенската и телекомуникационната администрация, с който се прилага регулаторната рамка на ЕС за електронните съобщения (24). В съответствие с член 36 от Закон №81/2003 за електронните съобщения („ЗЕС“) (25) PTA гарантира, наред с другото, че с приходите, произтичащи от неконкурентните сектори, не се субсидират операции в конкурентния сектор на далекосъобщенията.

(13)

Като част от задълженията ѝ при прилагането на член 36 от ЗЕС на PTA е възложено да контролира инвестициите на OR на телекомуникационния пазар и търговските отношения между GR и OR. Такива разследвания могат да започнат по инициатива на PTA или чрез жалби от заинтересовани страни. С цел да получи предварително одобрение GR също е задължено да уведомява PTA за специфични мерки, като например увеличение на дяловия капитал (26), а заинтересованите страни могат да бъдат страни по такива дела, ако докажат, че имат законен интерес от резултата на делото (27).

(14)

На 8 март 2007 г. OR и GR подписват рамково споразумение („рамковото споразумение“) (28). Рамковото споразумение съдържа няколко допълнения, включително допълнение номер 4 — „Споразумение за заем в чужда валута“ („допълнението“) — с което се урежда заем от OR за GR (29). Надзорният орган ще се позовава на посочените документи като рамковото споразумение и допълнението.

(15)

Съгласно рамковото споразумение и допълнението GR е трябвало да изплати заема на OR за срок на изплащане от дванадесет години и с 24 падежа — на 1 май и 1 ноември всяка година. За първите 14 падежа е била дължима само лихвата. Първият падеж на лихвените плащания е бил на 1 ноември 2007 г. Погасяването на главницата е следвало да започне едва от 1 ноември 2014 г., след което — на 1 май и 1 ноември всяка година. Последният падеж както за лихвата, така и за първоначалната вноска по главницата, е бил предвиден за 1 май 2019 г.

(16)

В своето Решение № 32/2008 от 30 декември 2008 г. PTA стига до заключението (30), че посочения в рамковото споразумение и допълнението период на кредитиране следва да бъде съкратен от дванадесет на пет години. Падежите на лихвите следва да са подобни на договорените в първоначално подписаното допълнение и уреждането на главницата следва да се извърши на 1 май 2012 г.

(17)

На 1 октомври 2009 г. GR и OR подписват приложение, с което срокът на рамковото споразумение и допълнението се променя от 12 години на 5 години. Това e в съответствие с Решение № 32/2008 на PTA. В приложението като крайна дата на падеж е определена май 2012 г., като се уточнява, че заемополучателят следва изцяло да изплати дълга, както и натрупаните лихви, до 1 май 2012 г.

(18)

На 25 ноември 2009 г. GR, в качеството си на заемополучател, сключва споразумение за заем под формата на кредитна линия („Споразумение за кредитна линия“) (31) с NBI Ltd. (бившето Landsbankinn), което се явява заемодател. Споразумението за кредитна линия е било в размер на 1 400 милиона исландски крони и крайната дата е била 15 юли 2011 г. (32)

(19)

С клауза, включена в член 12, буква к) от Споразумението за кредитна линия, на заемополучателя се забранява да изплаща вноски и/или лихви по заеми за срока на това споразумение. Това означава, че съгласно разпоредбите на Споразумението за кредитна линия, докато то все още е в сила не може да бъдат изплащани лихвените проценти по рамковото споразумение и допълнението.

(20)

Поради това плащанията от GR към OR съгласно рамковото споразумение и допълнението са били спрени за срока на Споразумението за кредитна линия, по-конкретно до 15 юли 2011 г. След тази дата вече не са прилагани ограничения, тъй като Споразумението за кредитна линия вече не е било в сила.

(21)

В качеството на OR на заемодател на GR съгласно рамковото споразумение и допълнението, предприятието е трябвало да даде съгласието си за извършване на каквито и да е промени.

(22)

Спирането на лихвените плащания съгласно рамковото споразумение и допълнението е предполагало промяна на първоначалното споразумение между OR и GR. Следователно за извършването на такива промени е било необходимо съгласието на OR в качеството му на заемодател по това споразумение. На 14 октомври 2009 г. GR изпраща до OR писмо (33), в което иска от него да одобри спирането на лихвените плащания по рамковото споразумение и допълнението (34). В това писмо се уточнява и че крайната дата на Споразумението за кредитна линия е 15 юли 2011 г.

(23)

На 16 октомври 2009 г. съветът на директорите на OR се съгласява с условията по Споразумението за кредитна линия (35). На 19 октомври 2009 г. OR изпраща (36) до GR писмо, в което обявява одобрението на спирането на лихвените плащания. Това на практика означава, че OR се е съгласило да спре лихвените плащания по рамковото споразумение и допълнението, които е трябвало да бъдат извършени на 1 ноември 2009 г., 1 май 2010 г., 1 ноември 2010 г. и 1 май 2011 г.

(24)

Датите и сумите на спрените лихвени плащания са, както следва: 1 ноември 2009 г. — 81 240 732 ISK; 1 май 2010 г. — 61 415 704 ISK; 1 ноември 2010 г. — 55 994 167 ISK и 1 май 2011 г. — 62 994 280 ISK.

(25)

В Решение № 25/2010 от 7 септември 2010 г. (37) PTA стига до заключението, че член 12, буква к) от Споразумението за кредитна линия нарушава член 36 от ЗЕС и предишни решения на PTA — № 10/2006 от 13 ноември 2006 г. и № 32/2008 от 30 декември 2008 г. С Решение № 25/2010 PTA изисква от GR да извърши лихвени плащания към OR в съответствие с рамковото споразумение и допълнението.

(26)

Към момента на вземането на Решение № 25/2010 на PTA GR вече е изпълнявало наложените с посоченото решение задължения, тъй като вече е извършило двете въпросни лихвени плащания към OR. По-конкретно, лихвеното плащане от 1 ноември 2009 г. е извършено на 16 декември 2009 г. (44 дни след спирането на плащането), а дължимото на 3 май 2010 г. лихвено плащане е извършено на 30 август 2010 г. (120 дни след спирането на плащането) (38). Както е обяснено от исландските органи, GR е извършило тези лихвени плащания преди приемането на Решение № 25/2010 на PTA въз основа на своята кореспонденция с PTA относно прилагането на член 36 от ЗЕС (39).

(27)

Другите две лихвени плащания, дължими на 1 ноември 2010 г. и 1 май 2011 г., никога не са били спирани, тъй като решението на PTA е прието преди падежа на тези лихвени плащания.

(28)

В нито едно от своите решения PTA не е разпоредила на GR да изчисли и плати лихва, натрупана по време на периода на спиране на въпросните лихвени плащания, нито това е направено от GR на практика.

(29)

В точка 97 от решението за откриване на процедурата Надзорният орган приема предварителното мнение, че GR е получило предимство по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, като не е платило пазарна лихва върху предимството, което е получило чрез временното спиране на лихвените плащания.

(30)

На 28 април 2006 г. OR и община Ölfus („Ölfus“) подписват споразумение („Споразумение за ORF“) (40) за създаване на Фонда за рекултивация на Ölfus (ORF).

(31)

Съгласно Споразумението за ORF OR се ангажира да извършва годишни плащания в ORF в размер на 12,5 милиона исландски крони за срок от шест години. Както е определено в Споразумението за ORF, целта на ORF е била рекултивация на земя в общината, която е била нарушена от електроцентрали, както и подобряване на земята в общината като цяло. В споразумението за ORF OR поема допълнително ангажимент да подпомага изграждането на оптична мрежа в рамките на Ölfus.

(32)

На 25 октомври 2007 г. Ölfus одобрява учредяването на ORF като фонд с отделно управление и заявява в решението за одобрение, че Ölfus е едноличен собственик на ORF. ORF има съвет на директорите, в чийто състав влизат трима директори. Двама от тях се назначават от Ölfus, а третия — от OR. Решенията на съвета на директорите на ORF се вземат по правилото за мнозинство на гласовете, което е и основен принцип на гласуването съгласно исландските закони (41).

(33)

На 31 януари 2014 г. OR и Ölfus подписват споразумение относно осъществяването на проектите по споразумение за ORF. Съгласно споразумението OR възлага на Ölfus всички права във връзка с ORF и се отказва от тях, от задължението да ръководи фонда и от отговорността за него (42).

(34)

На 31 януари 2014 г. GR и Ölfus сключват споразумение относно разгръщането на оптична широколентова мрежа и нейната експлоатация в рамките на Ölfus („споразумение от 2014 г. относно оптичната широколентова мрежа“). Съгласно член 8 от споразумението Ölfus е трябвала да заплати за изграждането, експлоатацията, управлението и предоставянето на услугите по въпросната широколентова мрежа. По-специално Ölfus е трябвала да заплати на GR сумата от 80 милиона исландски крони на три транша — от 1 юни до 1 август 2014 г. (43) Други разходи и разноски по изграждането и експлоатацията на мрежата е трябвало да бъдат поети от GR.

(35)

В съобщение за медиите от 5 февруари 2014 г. Ölfus обявява преустановяването на съществуването на ORF и пренасочването на средствата от него (44).

(36)

На 23 май 2014 г. Ölfus приема решение за преустановяване на съществуването на ORF. Съгласно решението Ölfus е разполагала с безусловното право да разпределя капитал от средствата на бившия ORF към други проекти в рамките на общината (45).

(37)

На 2 юни 2015 г. PTA приема Решение № 11/2015 (46), с което извършва оценка дали средствата от бившия ORF, които първоначално са предоставени от OR, са получени от GR чрез споразумение между Ölfus и GR. PTA преценява също и дали Ölfus е прехвърлила собствеността върху широколентовата мрежа на GR в нарушение на член 36 от ЗЕС.

(38)

PTA решава, че GR трябва да възстанови на Ölfus плащанията, извършени по споразумението от 2014 г. относно оптичната широколентова мрежа. PTA предлага възстановяването на средствата да се извърши или в брой, или вместо това на Ölfus да се предостави участие в собствеността на широколентовата мрежа. В последния случай стойността на участието в собствеността би трябвало да се равнява на вноската в капитала, направена от Ölfus съгласно споразумението, като тогава изискваната норма на възвръщаемост ще бъде определена при пазарни условия (47).

(39)

На 3 декември 2015 г., след обмен на информация с PTA относно спазването на Решение № 11/2015, GR представя на PTA проект на споразумение относно собствеността, експлоатацията и лизинга на широколентовата мрежа. След няколко допълнителни обмена на информация между PTA и GR (48), в писмо от 26 май 2016 г. (49) PTA стига до заключението, че проектът на споразумението е в съответствие с член 36 от ЗЕС. PTA също така счита, че въпросните средства са предоставени на GR от Ölfus, а не от OR (50).

(40)

На 25 ноември 2016 г. Ölfus и GR подписват Споразумение за собственост, експлоатация и лизинг на широколентови мрежи (51). Съдържанието на споразумението съответства на това на проекта, оценен от PTA. В член 2 от това споразумение се предвижда възстановяване на вноската в капитала под формата на участие в собствеността на мрежата въз основа на дела от вноската, предоставена от Ölfus за разгръщането (52).

(41)

В решението за откриване на процедурата Надзорният орган изразява предварително становище, че GR е получило предимство чрез непряко получаване на средства от OR за разположението на оптична кабелна мрежа в Ölfus. Въпросните средства са тези, описани в раздел 2.4.2.

(42)

С писма от 20 април 2015 г. (53) и 7 юли 2015 г. (54) към GR е отправено запитване, а PTA потвърждава, че участието на GR в управляваната от OR концентрация на парични средства ще бъде в съответствие с член 36 от ЗЕС.

(43)

На 1 декември 2016 г. GR и OR подписват споразумение, с което GR получава достъп до концентрацията на парични средства (55).

(44)

На 20 март 2019 г. PTA стига до заключението в своето Решение № 3/2019 (56), че краткосрочното кредитиране за GR от концентрацията на парични средства на OR не е в съответствие с член 36 от ЗЕС. PTA е счела, че като не отразява пазарните условия, заемът от концентрацията на парични средства е в нарушение на решението на PTA от 13 ноември 2006 г. № 10/2006 (57) и следователно на член 36 от ЗЕС.

(45)

В решението за откриване на процедурата Надзорният орган изразява предварително становище, че GR е получило предимство чрез получаването на краткосрочно кредитиране от OR чрез споделената концентрация на парични средства.

(46)

Мярка 4 се отнася до замяната на заемите от OR със заеми за GR чрез заеми от частни заемодатели. Въпросните заеми от частни заемодатели включват условие, съгласно което намаляването на собствеността на OR в GR под 50 % дава на заемодателя правото да поиска изплащане, да прекрати споразумението за заем или да обяви заема за изискуем („клауза за промяна на контролния дял“). Според жалбоподателя в резултат на тази клауза прилаганите от частния заемодател лихвени проценти непрекъснато са били определяни под пазарното равнище.

(47)

В своето Решение № 3/2019 PTA е счела, че чрез тази клауза частните заемодатели са обвързали собствеността върху OR със споразуменията за заем, за да сведат до минимум вероятността от неизпълнение (58). Съответно PTA преценя, че клаузата може да доведе до по-изгодни условия на заема (59).

(48)

В крайна сметка PTA решава, че споразуменията за заем на GR с частни кредитори не може да съдържат клаузата за промяна на контролния дял. В точка 97 от решението за откриване на процедурата Надзорният орган изразява предварително становище, че GR може да е получило предимство чрез включването на клаузата за промяна на контролния дял с частни заемодатели.

(49)

В мненията си исландските органи посочват, че действително са били спрени само двете лихвени плащания, дължими на 2 ноември 2009 г. и 3 май 2010 г. Тези лихвени плащания в крайна сметка са били извършени — съответно 44 и 120 дни след падежа. Оттогава никакви плащания от OR не са били спирани и не е било налице отклоняване от условията на споразуменията за заем.

(50)

Въпросната мярка се отнася до неплащане на пазарна лихва върху предимството, получено от OR чрез временно спиране на лихвени плащания. Исландските органи признават, че това намалява икономическата тежест за заемодателя и се освобождава капитал, който иначе би бил използван за плащанията и по принцип би могъл да представлява предимство.

(51)

Съгласно предоставените от исландските органи изчисления относно двете действително спрени лихвени плащания до датата на плащането, лихвата, изчислена с помощта на лихвения процент, предоставен от Насоките на Надзорния орган относно референтните и сконтовите лихвени проценти (60), възлиза на 13 212 965 ISK/94 588 EUR. Исландските органи приемат, че тази сума представлява помощ de minimis (61). Те са потвърдили също така, че на бенефициера не е предоставяна друга помощ de minimis.

(52)

Исландските органи също твърдят, че 10-годишният давностен срок, посочен в член 15 от част II на Протокол 3, е изтекъл. Тъй като спрените лихвени плащания са изплатени на 16 декември 2009 г. и 30 август 2010 г., исландските органи са на мнение, че давностният срок по отношение на мярка 4 е изтекъл. Според тях комуникацията с Надзорния орган след писмото на жалбоподателя от 26 октомври 2016 г. не може да се счита за предприето от Надзорния орган действие, прекъсващо давностния срок.

(53)

В мненията си исландските органи твърдят, че мярката не може да бъде приписана на OR. Предприятието не е изпълнявало пряка или непряка (например чрез съвета на директорите на ORF) роля в преустановяването на съществуването на ORF и разпореждането със средствата от него. Решението за плащането на 80 милиона исландски крони на GR е взето от Ölfus, а не от OR.

(54)

Исландските органи считат, че Надзорният орган е сгрешил, като е посочил, че „OR е упражнявало съвместен контрол върху ORF заедно с представителите на общината“ (62), тъй като решението на съвета на директорите на ORF е взето с мнозинство на гласовете, без представителя на OR да е имал право на вето. Надзорният орган е сгрешил и като е посочил, че „през 2014 г. от ORF са взели решение средствата от него да се използват за финансиране на разгръщането от GR на оптична мрежа“  (63). Като едноличен собственик на ORF община Ölfus е взела решението за преустановяване на съществуването на фонда и за разпореждане със средствата от него. Исландските органи отбелязват, че PTA също така счита, че средствата са предоставени от общината (64).

(55)

Освен това исландските органи считат, че във всички случаи въпросната мярка е била изплатена и следователно държавната помощ вече е възстановена. Възстановяването е извършено в съответствие с Решение № 11/2015 на PTA и е изплатено в пълен размер от GR на община Ölfus. Това включва както главницата по всяко плащане, така и нормата на възвръщаемост, определена при пазарни условия. Исландските органи заявяват, че това е отразено в процента на собственост върху мрежата, който възлиза на 78 % собственост за община Ölfus.

(56)

Ако Надзорният орган счита, че мярката не е напълно възстановена, исландските органи твърдят, че мярката е съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП, съгласно член 59, параграф 2 или съгласно член 61, параграф 3, буква в) от него. Във връзка с посочените два члена исландските органи твърдят, че в селските райони на Ölfus е налице неефективност на пазара, тъй като в рамките на период от три години никоя страна не е посочила планове или желание за независимо разгръщане и експлоатация на широколентова мрежа в района.

(57)

В своите мнения исландските органи изтъкват, че PTA не е взела предвид кумулативните условия за държавна помощ, посочени в член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. Въпреки че PTA е поставила акцент върху формалните изисквания на договореностите за заем между свързани субекти като OR и GR, тя не е оценила дали заемът предоставя предимство на GR, което не се предлага на пазара.

(58)

Исландските органи твърдят, че при определянето на условията на заема от концентрацията на парични средства OR и GR са съпоставили лихвените проценти и условията на плащане с пазарните в съответствие с писмото на PTA от 7 юли 2015 г.

(59)

По-точно, OR и GR са основали лихвените проценти по заеми от концентрацията на парични средства при условията на […] — търговската банка на GR. През декември 2016 г. […] определя лихвения процент за подобни заеми на […] (65), което се равнява на лихвените проценти на […] (66) за заема на GR от концентрацията на парични средства. Освен това през декември 2016 г. […] е отправила към GR предложение (67) за финансиране на заеми с […], което е довело до действително сключване на споразумение за заем на 28 декември 2016 г. (68)

(60)

Според исландските органи от това следва, че условията и лихвените проценти по заемите са били определени при пазарни условия и достъпът на GR и използването на концентрацията на парични средства не са му предоставили предимство.

(61)

Според исландските органи клаузата за промяна на контролния дял е стандартна договорна клауза в споразуменията за заем и не е изготвена специално с оглед на OR и GR. Исландските органи също така представиха правно становище, според което клаузата е често срещана в споразуменията за заем в Исландия и Европа.

(62)

Исландските органи считат, че предположението на PTA, че клаузата за промяна на контролния дял предоставя удобство на заемодателите, е необосновано. Всяка мярка, която е на разположение на OR, за да подпомага GR при изплащането на заем в състояние на затруднение (69), подлежи съгласно член 36 от ЗЕС на сериозна проверка и предварително одобрение от PTA. Следователно собствеността не дава гаранция за навременна и ефективна намеса от страна на дружеството майка по отношение на заемодателя. Освен това липсата в споразуменията за заем на GR на залози или гаранции е допълнителен признак, че заемодателите смятат GR за независим длъжник въз основа на неговото икономическо положение, операции и бъдещи перспективи на дружеството.

(63)

Следователно исландските органи считат, че трябва да бъдат предоставени доказателства, показващи, че е налице реална и действителна причинно-следствена връзка между собствеността и по-ниските или необичайни лихвени проценти, премия и/или условия на плащане.

(64)

Според исландските органи PTA не е извършила сравнителен анализ. От друга страна GR е представило на PTA подробно проучване на предлаганите на GR кредитни условия и ги е сравнило с кредитните условия, предлагани на подобни предприятия на кредитните пазари.

(65)

Съгласно този сравнителен анализ клаузата за промяна на контролния дял не е довела до каквото и да е предимство за GR. Промяната на контролния дял не е оказала предполагаемото въздействие за осигуряване на по-добър лихвен спред на GR, отколкото дружеството би имало без собствеността върху OR. Точно обратното, анализът показва, че споразумението за заем е сключено при пазарни условия. Исландските органи посочват също така, че PTA е стигнала до заключението, че спредът (70) за GR е равен на този, предлаган на телекомуникационните дружества, използвани при сравнителния анализ на PTA.

(66)

Исландските органи изтъкват също така, че в своето Решение № 3/2019 PTA е забранила включването в новите споразумения за заем на GR на клаузите за промяна на контролния дял. След приемането на Решение № 3/2019 на PTA, на 21 юни 2019 г. GR е сключило ново споразумение за заем с частен заемодател, в което лихвеното равнище не е било повлияно от премахването на клаузата за промяна на контролния дял. Поради това исландските органи твърдят, че клаузата не е оказал твърдяното от PTA въздействие и че споразуменията за заем са били сключени при пазарни условия.

(67)

Член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП гласи следното: „Освен когато е предвидено друго в настоящото споразумение, всяка помощ, предоставена от държава — членка на ЕО, държавите от ЕАСТ или чрез държавни ресурси, под каквато и да било форма, която нарушава или застрашава да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между договарящите се страни, е несъвместима с функционирането на настоящото споразумение.“

(68)

Следователно за определянето на дадена мярка като помощ по смисъла на тази разпоредба следва да са изпълнени следните кумулативни условия: i) мярката трябва да е предоставена от държавата или чрез държавни ресурси; ii) тя трябва да предоставя предимство на дадено предприятие; iii) да поставя в по-благоприятно положение определени предприятия (избирателност); и iv) да заплашва да наруши конкуренцията и да засегне търговията (71).

(69)

Преди оценката на мярката Надзорният орган отбелязва, че противно на обобщените в точка 52 мнения на исландските органи, давностният срок по отношение на мярка 1 не е изтекъл.

(70)

Съгласно член 15, параграф 1 от част II на Протокол 3, правомощията на Надзорния орган за възстановяване на помощ са предмет на давностен срок от десет години. Съгласно член 15, параграф 2 от част II на Протокол 3, давностният срок започва да тече в деня, в който неправомерната помощ е предоставена на бенефициера като индивидуална помощ. Освен това всяко действие, предприето от Надзорния орган по отношение на неправомерната помощ, прекъсва давностния срок. Надзорният орган счита, че мярка 1 е предоставена на 16 октомври 2009 г. (вж. раздел 4.3.1 по-долу). С писмо от 28 ноември 2016 г. (72) Надзорният орган препраща жалбата и получената допълнителна информация на исландските органи за мнения. Поради това Надзорният орган счита, че давностният срок по отношение на мярка 1 не е изтекъл към момента на приемане на настоящото решение.

(71)

Освен това, въз основа на представените по случая факти и аргументи, Надзорният орган намира за подходящо да започне оценката на мярката, като анализира дали тя отговаря на определените за помощта de minimis условия и следователно не представлява държавна помощ, тъй като се приема, че мярката не отговаря на всички кумулативни критерии в член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

(72)

Надзорният орган е решил, че при определени условия за помощите с по-малки размери се приема, че не отговарят на всички критерии, посочени в член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, и следователно не са предмет на процедурата за уведомяване. Такава помощ de minimis може да се разглежда като неоказваща въздействие върху търговията между държавите от ЕИП и като ненарушаваща или незаплашваща конкуренцията.

(73)

Поради посочените в точки 76 — 79 по-долу причини, Надзорният орган счита, че условията за оценката на това дали мярка 1 се определя като помощ de minimis са определени в Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията („Регламента от 2013 г. за помощта de minimis“), включен в Споразумението за ЕИП (73).

(74)

Мярка 1 се отнася до лихвените плащания, дължими на 1 ноември 2009 г., 1 май 2010 г., 1 ноември 2010 г. и май 2011 г., които са били спрени от съвета на OR, който се съгласява на 16 октомври 2009 г. GR да подпише Споразумение за кредитна линия (вж. точка (23)).

(75)

Надзорният орган отбелязва, че в Решение № 25/2010 PTA е счела, че лихвените плащания не могат да бъдат спрени (вж. точка (25)). Следователно действително са били спрени само първите две лихвени плащания, предшестващи решението на PTA. Тези действително спрени плащания са извършени в крайна сметка съответно на 16 декември 2009 г. (44 дни след спирането на плащането) и на 30 август 2010 г. (120 дни след спирането на плащането). При извършването на тези плащания, върху сумите, чието плащане е било спряно, вече e била натрупана лихва и тя не е била възстановена.

(76)

Съгласно член 8 от Регламента от 2013 г. за помощта de minimis регламентът влиза в сила на 1 януари 2014 г. Регламентът от 2013 г. за помощта de minimis е включен в Споразумението за ЕИП чрез Решение на Съвместния комитет на ЕИП от 16 май 2014 г. и влиза в сила в ЕИП на 17 май 2014 г. (74). Следователно регламентът е влязъл в сила след предоставянето на мярката.

(77)

В член 7, параграф 1 от Регламента от 2013 г. за помощта de minimis се определя, че регламентът се прилага за помощта, предоставена преди влизането му в сила, ако помощта изпълнява условията по този регламент. Всяка помощ, която не отговаря на тези условия, ще бъде преценявана от Комисията в съответствие с приложимите рамки, насоки, известия и уведомления.

(78)

Освен това Регламентът от 2013 г. за помощта de minimis се прилага за помощите, предоставяни на предприятия от всички сектори, с изключение на посочените в член 1, букви а—д) от него. Тъй като тези изключения не се прилагат в този случай, Надзорният орган счита, че мярка 1 попада в обхвата на Регламента от 2013 г. за помощта de minimis.

(79)

В този контекст Надзорният орган ще оцени дали мярка 1 представлява помощ de minimis съгласно Регламента от 2013 г. за помощта de minimis, в съответствие с член 1, параграф 1 и член 7, параграф 1 от посочения регламент.

(80)

Съветът на OR приема спирането на плащанията по лихвените плащания на 16 октомври 2009 г. съгласно рамковото споразумение и допълнението (вж. точка 23).

(81)

От член 3, параграф 2 от Регламента от 2013 г. за помощта de minimis следва, че помощта се смята за отпусната „в момента, когато законовото право да получи помощта е предоставено на предприятието, съгласно приложимия национален правен режим, независимо от датата на плащане на помощта de minimis на предприятието“.

(82)

Съгласно исландското право общи лихвени проценти ще се изплащат само върху парични искове, произтичащи от договор, обичай или закон (75). В противен случай се счита, че няма задължение за плащане на обща лихва (76). Когато страните са решили да спрат лихвените плащания, те не са постигнали съгласие, че върху сумите, чието плащане е било спряно, ще се натрупва лихва. С други думи, GR няма договорно задължение да плаща лихва върху спрените лихвени плащания, нито това произтича от обичай или закон. Следователно съгласно мнението на Надзорния орган помощта е предоставена в момента, в който съветът на OR е решил да спре лихвените плащания.

(83)

Съответно Надзорният орган счита, че мярка 1 е предоставена на 16 октомври 2009 г.

(84)

Съгласно член 2, параграф 2 от Регламента от 2013 г. за помощта de minimis„общият размер на помощта de minimis, предоставяна във всяка държава членка на едно и също предприятие, не надхвърля 200 000 EUR за период от три бюджетни години“.

(85)

В член 4, параграф 1 от Регламента от 2013 г. за помощта de minimis се определя, че регламентът се прилага само за помощите, при които брутният еквивалент на безвъзмездна помощ може да бъде изчислен точно и предварително, без да е необходима каквато и да било оценка на риска („прозрачна помощ“).

(86)

Освен това мярка 1 не съответства на посочените в член 4, параграфи 2—6 от Регламента от 2013 г. за помощта de minimis инструменти за помощ (77). Съгласно член 4, параграф 7 от регламента, помощта под формата на други инструменти се счита за прозрачна помощ de minimis, при условие че инструментът предвижда лимит, гарантиращ, че съответният таван не е превишен.

(87)

Надзорният орган заявява още веднъж, че на 16 октомври 2009 г., т.е. датата на предоставянето на мярка 1, OR спира четири лихвени плащания. Надзорният орган отбелязва, че към онзи момент OR не е знаело, че PTA ще се намеси със своето Решение № 25/2010 от 7 септември 2010 г. и няма да позволи спирането на лихвените плащания (вж. точка (23)). Следователно на 16 октомври 2009 г. решението за спиране на OR обхваща всички четири лихвени плащания (вж. точка (24)). Съответно Надзорният орган счита, че за оценката на това дали мярка 1 отговаря на правилата за общия размер на помощта de minimis и дали е прозрачна (член 3, параграф 2, член 4, параграфи 1 и 7 от Регламента от 2013 г. за помощта de minimis), лихвата трябва да се изчислява въз основа на всичките четири спрени лихвени плащания.

(88)

Що се отнася до продължителността на периодите на спиране на четирите лихвени плащания, спирането на тези плащания е основано на разпоредбите на Споразумението за кредитна линия. Следователно спрените лихвени плащания е трябвало да бъдат платени най-късно на посочените в Споразумението за кредитна линия падежи.

(89)

От горепосоченото следва, че към датата на предоставяне на помощта (16 октомври 2009 г.) е било възможно да се изчисли точният размер на лихвата, която ще се натрупа върху спрените лихвени плащания — от датата на предоставяне на помощта до изтичането на Споразумението за кредитна линия. Поради това Надзорният орган счита, че мярка 1 се определя като прозрачна помощ съгласно член 4, параграф 1 от Регламента от 2013 г. за помощта de minimis. Освен това, тъй като продължителността на спирането на лихвените плащания е определена за фиксиран срок, мярка 1 е в съответствие и с член 4, параграф 7 от Регламента от 2013 г. за помощта de minimis.

(90)

Що се отнася до изискването на регламента за оценка на спазването на тавана на помощта de minimis на равнището на „едно и също предприятие“ (78), исландските органи са потвърдили, че за периода от три бюджетни години, в този случай периода 2007—2011 г., помощ de minimis не е предоставяна на друго предприятие, контролирано от град Рейкявик или на дъщерни предприятия на такова дружество. Следователно (79) от значение за оценката на спазването на тавана на помощта de minimis, определен в член 3, параграф 2 от Регламента от 2013 г. за помощта de minimis, е само размерът на лихвата, изчислена за периода на спиране на въпросните четири лихвени плащания.

(91)

Надзорният орган изчислява размерът на помощта de minimis въз основа на следните елементи: сумите на спрените лихвени плащания, броя дни, през които лихвените плащания са спрени, и лихвените проценти, които се прилагат, ако GR е трябвало да заеме спрените суми за продължителността на периодите на спиране на пазара.

(92)

Според предоставената от исландските органи информация, пазарният лихвен процент, който трябва да се приложи в този случай, е 11,45 %, използван също и в Споразумението за кредитна линия между GR и частен заемодател. Този лихвен процент се основава на предпочитания базов лихвен процент K-1 от 10,45 %, към който са добавени 100 базисни пункта (80). Надзорният орган счита това равнище на лихвата за адекватно за целите на изчисляването на размера на помощта de minimis. По-специално този лихвен процент е бил предложен на GR от частен заемодател за подобен заем в съответния момент. Надзорният орган отбелязва също така, че във всеки случай неговият референтен лихвен процент, използван като аналог на пазарния лихвен процент, е бил по-нисък през октомври 2009 г (т.е. 7,67 %).

(93)

Следователно лихвата върху спрените плащания се изчислява за целите на оценката на размера на помощта de minimis, както следва:

Лихва върху спирането на лихвено плащане с падеж на 1 ноември 2009 г.

Лихва върху спирането на лихвеното плащане с падеж на 1 май 2010 г.

Лихва върху спирането на лихвеното плащане с падеж на 1 ноември 2010 г.

Лихва върху спирането на лихвеното плащане с падеж на 1 май 2011 г.

(94)

Въз основа на горепосоченото общата помощ de minimis съгласно мярка 1 възлиза на 184 924 EUR.

(95)

Съгласно член 2, параграф 6 от Регламента от 2013 г. за помощта de minimis и за целите на таваните в параграф 2, помощта се изразява като парични безвъзмездни средства. Всички използвани стойности са в брутно изражение, т.е. преди приспадане на данъци или други такси. В случаите, в които помощта се отпуска под форма, различна от безвъзмездна помощ, размерът на помощта е брутният еквивалент на безвъзмездна помощ. От това следва и че помощ, изплащана на траншове, се сконтира към стойността ѝ към момента на нейното предоставяне. Лихвеният процент, който се използва за сконтиране и за изчисляване на брутния еквивалент на безвъзмездни средства, е референтния процент, приложим към момента на отпускане на помощта.

(96)

В този случай помощта е предоставена чрез спиране на бъдещи лихвени плащания на 16 октомври 2009 г. Следователно сумата от 184 924 EUR също следва да се дисконтира обратно към стойността си в момента на отпускане на помощта. Въпреки че Надзорният орган не е извършил дисконтиране, той отбелязва, че то би довело до дори по-нисък размер на помощта, което подкрепя заключението, че в този случай таванът de minimis е спазен.

(97)

Съответно Надзорният орган счита, че помощта съгласно мярка 1 не надвишава тавана, определен в член 3, параграф 2 от Регламента от 2013 г. за помощта de minimis.

(98)

Съгласно член 6, параграф 1, първо изречение от Регламента от 2013 г. за помощта de minimis, когато държава членка възнамерява да предостави помощ de minimis съгласно настоящия регламент на дадено предприятие, тя уведомява писмено предприятието за предвиждания размер на помощта, изразен като брутен еквивалент на безвъзмездна помощ, и за нейния характер на помощ de minimis, като изрично се позовава на настоящия регламент и цитира неговото заглавие и номер на публикация в Официален вестник на Европейския съюз.

(99)

Съгласно член 6, параграф 2 от Регламента от 2013 г. за помощта de minimis, когато дадена държава членка е създала централен регистър на помощите de minimis, съдържащ пълна информация за всички помощи de minimis, отпуснати от всеки един орган в тази държава членка, параграф 1 спира да се прилага от момента, в който регистърът обхване период от три бюджетни години.

(100)

Както е обяснено от исландските органи, на 16 октомври 2010 г. централният регистър на помощите de minimis все още не е бил създаден. Ето защо по отношение на мярка 1 се прилага член 6, параграф 1, първа алинея. Следователно когато исландските органи са възнамерявали да предоставят на GR помощ de minimis, те по своя инициатива е трябвало да уведомят писмено дружеството за предвиждания размер на помощта (изразена като брутен еквивалент на безвъзмездна помощ) и за нейния характер на помощ de minimis, като изрично са се позовавали на настоящия регламент и са цитирали неговото заглавие и номер на публикация в Официален вестник на Европейския съюз.

(101)

Исландските органи потвърдиха, че GR не е било уведомено за намерението да се предостави помощ de minimis в съответствие с член 6, параграф 1 от Регламента от 2013 г. за помощта de minimis. Надзорният орган счита обаче, че този пропуск не възпрепятства прилагането на Регламента от 2013 г. за помощта de minimis по отношение на мярка 1, в съответствие с тълкуването на посочения регламент от Комисията, което е отразено и в Известие на Комисията относно събирането на неправомерна и несъвместима държавна помощ (82) („Известие от 2019 г. относно събирането“).

(102)

Въпреки че Надзорният орган все още не е приел насоки, които съответстват на Известието на Комисията от 2019 г. относно събирането (83), той приема, че неговите точки 100 и 101 относно помощта de minimis отразяват общите принципи, които Надзорният орган прилага mutatis mutandis.

(103)

Съгласно точка 101 от Известието от 2019 г. относно събирането Комисията може да приеме прилагането на правилото de minimis към получател на помощ със задна дата при следните три условия:

(104)

Предходният анализ показва, че с изключение на член 6, параграф 1, първо изречение, от момента на предоставянето ѝ мярка 1 отговаря на всички изисквания за помощ de minimis, определени в Регламента от 2013 г. за помощта de minimis. Освен това изискванията на член 6, параграф 1, първо изречение не могат да се прилагат със задна дата. Поради това Надзорният орган счита, че мярка 1 е в съответствие с всичките три условия, определени в точка 101 от Известието от 2019 г. относно събирането и че следователно мярка 1 попада в обхвата на Регламента от 2013 г. за помощта de minimis.

(105)

Въз основа на горепосоченото Надзорният орган стига до заключението, че мярка 1 е в съответствие с Регламента от 2013 г. за помощта de minimis и следователно не представлява държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

(106)

В решението за откриване на процедурата Надзорният орган излага предварителното становище, че мярка 2, т.е. непрякото получаване на средства от OR за разположението на оптична кабелна мрежа в община Ölfus, изпълнява всички критерии в член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП и следователно представлява държавна помощ (86).

(107)

При оценката на обхвата на жалбата и съответно при вземането на решение относно обхвата на решението за откриване на процедурата, Надзорният орган е счел, че жалбата засяга предполагаема държавна помощ, предоставена единствено от OR на GR чрез различни средства (87). Както в първоначалната жалба, така и в следващите изложения, жалбоподателят последователно изразява загриженост по отношение на предприемането на различни мерки от OR в полза на GR (88). Такъв е случаят и с мярка 2.

(108)

Ограничението на обхвата на решението за откриване на процедурата до мерки, предприети единствено от OR, също е видно от раздел 6 от него. Така в точка 57 от решението за откриване на процедурата Надзорният орган приема, че самият факт, че мярката е взета от публично предприятие, не е достатъчен per se, за да се счита, че тя може да бъде приписана на държавата. В същия дух, в точка 58 от решението за откриване на процедурата, Надзорният орган посочва, че „с оглед на горепосочените показатели органът ще трябва да прецени, дали в отношенията си с GR OR e действало като автономен субект, освободен от каквото и да е влияние от своите собственици, или дали действията му могат да бъдат приписани на исландските органи, т.е. на град Рейкявик и на общините Akranes и Borgarbyggð“.

(109)

Освен това в точка 63 от решението за откриване на процедурата Надзорният орган поддържа становището, че с оглед на правния статут на OR, на състава на неговия съвет и на горепосочените общи обстоятелства, Надзорният орган не може да изключи, че мерките може да бъдат приписани на държавата и че водят до прехвърляне на държавни ресурси, ако и доколкото предоставят предимства на GR. В точка 64 от решението за откриване на процедурата Надзорният орган приканва исландските органи да представят мнение по въпроса за приписването на отговорност. Следователно Надзорният орган ограничава оценката на приписването на отговорност до OR и неговата връзка с град Рейкявик и общините Akranes и Borgarbyggð, вместо до който и да е друг субект, като например Ölfus или ORF.

(110)

Въз основа на горепосоченото Надзорният орган счита, че обхватът на решението за откриване на процедурата е ограничен до мерки, включително мярка 2, предприети единствено от OR.

(111)

Съгласно утвърдената съдебна практика на Съда на Европейския съюз („Съда“) относно фазата на официално разследване от процедурата за държавна помощ „по силата на член 108, параграф 2 ДФЕС Комисията има задължението да уведоми заинтересованите страни да представят своите мнения във фазата на официално разследване […]. Това правило има характер на съществено процесуално изискване. […]“ (89). Надзорният орган отбелязва, че член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз съответства на член 1, параграф 2 от част I на Протокол 3.

(112)

Освен това Съдът е постановил „съгласно член 6, параграф 1 от Регламент № 659/1999 в решението за започване на процедурата се обобщават релевантните фактически и правни въпроси, включва се предварителната оценка на Комисията и се излагат съмненията по отношение на съвместимостта на мярката с вътрешния пазар. От своя страна официалната процедура по разследване позволява повдигнатите в решението за започване на процедурата въпроси да бъдат задълбочени и изяснени […]. В замяна на това, без да бъде задължена да представя завършен анализ по отношение на разглежданата помощ, Комисията трябва да определи в достатъчна степен рамките на своето разследване, за да не лиши от смисъл правото на заинтересованите лица да представят мнения […]. За тази цел е достатъчно заинтересованите лица да познават обосновката, която е довела до предварителния извод на Комисията, че разглежданата мярка може да представлява нова, несъвместима с вътрешния пазар помощ […]“ (90). Член 6, параграф 1 от Регламент № 659/1999 (91) съответства на член 1, параграф 2 от част I на Протокол 3.

(113)

Освен това, според Общия съд „от това следва, че член 4 от Регламент 2015/1589, приложим в случая по силата на член 15, параграф 1 от същия регламент, който се отнася до решенията на Комисията в областта на неправомерната помощ, установява изчерпателен списък на решенията, които Комисията може да приеме след предварителното разглеждане на съответната национална мярка, като сред тях не фигурира решение, с което национална мярка се обявява за съвместима с вътрешния пазар, без преди това да е била определена като държавна помощ. По-специално член 4, параграф 3 от Регламент 2015/1589 предвижда, че Комисията може да обяви дадена мярка за съвместима с вътрешния пазар, „доколкото тази мярка попада в рамките на приложното поле на член 107, параграф 1 от ДФЕС.“ (92). Членове 4 и 15 от Регламент 2015/1589 (93) съответстват на членове 4 и 13 от част II на Протокол 3.

(114)

Оценката на Надзорният орган на мярка 2 се основава на обхвата на решението за откриване на процедурата и на гореизложените принципи, произтичащи от утвърдената съдебна практика по отношение на правото на защита. Надзорният орган взема под внимание и решението на Общия съд по отношение на задължението да се стигне до заключение относно съществуването на помощ преди оценката за съвместимост на мярка за помощ.

(115)

Както е разяснено в предишния подраздел, обхватът на решението за откриване на процедурата е бил ограничен до предполагаема държавна помощ, предоставена чрез различни средства единствено от OR на GR (94).

(116)

В мненията си към решението за откриване на процедурата исландските органи разясняват, че Ölfus е била задължена и е извършила плащания на GR съгласно споразумение, сключено между тях на 31 януари 2014 г. (вж. точка (34)) (95). Също така Ölfus е била компетентна да се разпорежда с ORF (вж. точки (35) и (36)).

(117)

Надзорният орган отбелязва, че в изявленията на PTA в Решение № 11/2015 (вж. точка (37)) се посочва, че мярка 2 не е предприета единствено от OR. За това становище на PTA свидетелства и нейното заключение в Решение № 11/2015, че OR и Ölfus съвместно са разпределили капитала на фонда за оптичната мрежа (96). Становището на PTA, че мярка 2 не е предприета от OR, също се подразбира от предложенията на PTA за подходящи мерки относно възстановяването на средствата, получени от GR от ORF. По-специално PTA предполага, че GR е можело или да изплати средствата на Ölfus, или че Ölfus е можела да получи подходящ дял в проекта, пропорционален на нейната инвестиция. Надзорният орган заявява още веднъж, че това становище на PTA е показател и че мярката е предприета от Ölfus, а не от OR, или поне не само от OR.

(118)

Надзорният орган стига до заключението, че за разлика от предварителното му становище, изложено в решението за откриване на процедурата, мярка 2 не е предприета единствено от OR. Следователно Надзорният орган счита, че мярка 2 не представлява мярка, предприета от OR в полза на GR.

(119)

Надзорният орган счита, че обхватът на решението за откриване на процедурата е ограничен до мерките, предприети единствено от OR по отношение на GR (97). Следователно в настоящото решение Надзорният орган не стига до заключение дали мярка 2 представлява държавна помощ, доколкото мярката е предприета от лице, различно от (или съвместно с) OR.

(120)

Освен това съгласно решението на Общия съд по дело T-469/20, Надзорният орган трябва да прецени наличието на помощ преди оценката за съвместимост на дадена мярка (вж. точка (113)). В настоящото решение Надзорният орган стига до заключението, че мярка 2 не представлява държавна помощ, предоставена на GR от OR. Поради това Надзорният орган не извършва оценка на аргументите на исландските органи относно съвместимостта на мярката със Споразумението за ЕИП.

(121)

И накрая, Надзорният орган отбелязва, че въз основа на аргументите на исландските органи потенциалното предимство от мярка 2 изглежда е било изплатено от GR на Ölfus (точка (55)). Поради изложените в предходната точка основания обаче, Надзорният орган не стига в настоящото решение до заключение относно това дали потенциалното предимство от мярката е възстановено от GR.

(122)

Надзорният орган стига до заключението, че мярка 2 не представлява държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, предоставена от OR на GR.

(123)

Правната система на ЕИП е неутрална по отношение на режима на собственост на имущество и по никакъв начин не засяга правото на държавите от ЕИП да действат като стопански субекти (98). Както обаче е заявено от Надзорния орган в неговите насоки относно понятието за държавна помощ (NoA), когато публични органи, било то пряко или косвено, извършват икономически сделки под каквато и да било форма, спрямо тях се прилагат правилата на ЕИП в областта на държавната помощ (99).

(124)

Икономическите сделки, извършвани от публични органи (включително публични предприятия), не предоставят предимство на съответния контрагент и следователно не представляват помощ, ако се извършват в съответствие с нормалните пазарни условия (100). За да се извърши тази оценка, съдилищата на ЕИП разработиха концепция, известна като „принцип за оператор в условията на пазарна икономика“. Решаващият елемент на критерия за оператор в условията на пазарна икономика е дали публичните органи са действали така, както в аналогична ситуация би постъпил оператор в условията на пазарна икономика. Дали държавната намеса съответства на пазарните условия трябва да се проверява предварително, като се вземе предвид информацията, която е била налична към момента на вземане на решението за намесата (101). Ако случаят не е такъв, предприятието бенефициер е получило икономическо предимство, което не би получило при нормални пазарни условия, и това го е поставило в по-благоприятно положение от това на неговите конкуренти (102).

(125)

Дали дадена сделка е в съответствие с пазарните условия, трябва да бъде установено чрез цялостна оценка на въздействията на сделката върху съответното предприятие, без да се взема под внимание дали конкретните средства, използвани за осъществяване на въпросната сделка, биха били достъпни за пазарните оператори (103).

(126)

В този контекст Надзорният орган следва да направи обща преценка, като вземе предвид всяко уместно за случая доказателство, което ѝ позволява да определи дали GR явно не би получило подобни облекчения от такъв частен оператор (104).

(127)

Както при всяка друга сделка, заемите, които са предоставени от публични органи (включително публични предприятия), могат да съдържат държавна помощ, ако не отговарят на пазарните условия (105). При липса на конкретна пазарна информация относно дадена дългова сделка, съответствието на дълговия инструмент с пазарните условия може да бъде установено въз основа на съпоставка със сравними пазарни сделки (т.е. чрез целеви показатели) (106). При целевите показатели често не се получава една „точна“ референтна стойност, а по-скоро диапазон от възможни стойности, като се оценява набор от съпоставими сделки. Когато целта на оценката е да се прецени дали държавната намеса съответства на пазарните условия, обикновено е подходящо да се разглеждат мерки с централна тенденция, като например средната стойност или средностатистическата стойност на набор от съпоставими сделки (107).

(128)

Предварителното становище на Надзорния орган в решението за откриване на процедурата е, че прилаганият от PTA критерий съгласно член 36 от ЗЕС като цяло гарантира, че всички сделки между GR и OR или други свързани дружества са извършвани при пазарни условия. Това обаче не означава непременно, че всички мерки, които нарушават член 36, представляват и държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

(129)

PTA е установила, че за да е сигурно, че е гарантирана ефективността на член 36 от ЗЕС, понятието „субсидия“ следва да се разбира в широк смисъл, така че да включва всички мерки от OR, както преки, така и непреки, които потенциално осигуряват на GR предимство, от което не се ползват конкурентите му на пазара (108). С това се прави разграничение в тълкуването от PTA на член 36 от концепцията за държавна помощ в член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. За да се прилага последното, не е достатъчно просто потенциално предимство за въпросното предприятие.

(130)

От съдилищата на ЕИП беше потвърдено, че Надзорният орган не може да предполага, че дадено предприятие се е ползвало от предимство, представляващо държавна помощ, като се основава само на негативна презумпция, опираща се на липсата на информация, която позволява да се направи обратното заключение, при липсата на други данни от естество да установят със сигурност съществуването на такова предимство (109).

(131)

Краткосрочното кредитиране въз основа на споразумението за концентрация на парични средства между OR и GR изглежда не е в съответствие с обичайната цел на вътрешногруповото споразумение за концентрация на парични средства. Споразумението за концентрация на парични средства обикновено е насочено към ефективно управление на краткосрочна ликвидност в рамките на групата, като на участващите в групата дружества се дава възможност да обединят в една сметка своите краткосрочни кредитни и дебитни позиции в различни сметки. Споразумението на GR за краткосрочно кредитиране от OR цели по-скоро финансирането на инвестиции в израждането на оптична кабелна инфраструктура в района Рейкявик и съседните общини. Поради това Надзорният орган намира за по-подходящо при оценяване на съответните сделки, основани на целеви показатели, да сравни краткосрочното кредитиране въз основа на споразумението за концентрация на парични средства с редовна кредитна сделка.

(132)

Решение № 3/2019 на PTA е съсредоточено върху обстоятелството, че липсата на официално представяне на споразумението за краткосрочен заем между OR и GR поражда съмнения относно ефективното финансово разделяне на двете дружества, което би гарантирало, че приходите, произтичащи от неконкурентни сектори, няма да субсидират операциите на GR в конкурентния сектор на далекосъобщенията. Обстоятелството, че в споразумението за концентрация на парични средства липсват условия, които обикновено се срещат в споразуменията за заем между независими страни, и потенциалният риск от нарушаване на конкуренцията на тази основа изглеждат достатъчни за PTA да установи нарушение на член 36 от ЗЕС. За да се прилага обаче член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, на заемодателят, а именно на GR, трябва да бъде предоставено действително предимство.

(133)

Надзорният орган отбелязва, че не е необичайно споразуменията за краткосрочни заеми в рамките на група дружества да са официално представени в по-малка степен, отколкото между независими дружества, като се има предвид съвместният контрол на заемополучателя и заемодателя, което наред с другото намалява рисковете за сделки, които иначе съществуват между независими страни (110). Тази характеристика на вътрешногруповите сделки не е специфична за публичните предприятия. Макар че със споразумението за концентрация на парични средства не се уреждат въпроси като продължителност и ограничителни клаузи, които обикновено биха били включени в споразумение за заем между независими страни, Надзорният орган не счита, че тази липса на формално представяне сама по себе си дава възможност да се установи със сигурност съществуването на предимство.

(134)

Освен това жалбоподателят твърди (111), че лихвените проценти по заемите на GR не са определени при пазарни условия, които отразяват кредитния риск, присъщ на предприятие като GR, с много високо съотношение дълг/печалба преди лихви, данъци и амортизация (EBITDA) (112). Както при решението на PTA, Надзорният орган счита, че тази информация е показател за потенциално предимство, но не и факт, който сам по себе си може да установи със сигурност съществуването на предимство за GR. Съотношението дълг/EBITDA е само един от няколкото важни фактора, които се вземат предвид, когато заемодателите на частния пазар оценяват какви лихвени условия да предложат на заемополучателите и когато агенциите за кредитен рейтинг определят своите кредитни рейтинги (113).

(135)

Надзорният орган също така прецени дали допълнителните уместни доказателства, заедно с наличната информация от решението на PTA и жалбоподателя, позволяват да се установи със сигурност съществуването на предимство за GR.

(136)

Въз основа на наличната информация не е възможно директно да се установи съответствие с пазарните условия чрез специфични за сделката пазарни данни. Следователно съответствието с пазарните условия на кредитната сделка трябва да бъде преценено въз основа на други налични методи (114). Един наличен метод е да се прецени дали съответствието с пазарните условия на дадена сделка може да се установи, като се вземат предвид условията, при които са осъществени сравними сделки от сравними пазарни оператори в сравними ситуации (целеви показатели) (115).

(137)

За откриването на подходяща сделка, основана на целеви показатели, е необходимо да се обърне специално внимание на вида на съответния оператор, типа на разглежданата сделка и съответния(те) пазар(и). Моментът на извършване на сделките също е от значение, особено когато са настъпили значителни икономически промени между сключването на оценяваните сделки (116).

(138)

Сериозен показател за съответствие на кредитната сделка с пазарните условия се установява, ако към момента на пристъпване към краткосрочното кредитиране въз основа на споразумението за концентрация на парични средства, GR е имало сравними алтернативни кредитни сделки, сключени при подобни лихвени условия. Същото важи, ако могат да бъдат направени корекции с разумна надеждност за всякакви икономически значими разлики между сделките, основани на целеви показатели, и краткосрочното кредитиране, основано на споразумението за концентрация на парични средства. Използването на такива сделки като целеви показатели има предимство, тъй като няма да е необходима допълнителна оценка на вида оператор и съответния пазар, като се има предвид, че самият GR ще бъде страна в сделките, основани на целеви показатели.

(139)

Според исландските органи двата заема от частни търговски заемодатели са предложени на GR съответно на 21 и 22 декември 2016 г. Това е след подписването на споразумението за концентрация на парични средства на 1 декември 2016 г., но преди да е започнало действителното краткосрочно кредитиране от OR за GR през януари 2017 г. Както е обяснено от исландските органи, преди подписването на споразумението за концентрация на парични средства, условията са били обсъдени с частния заемодател и при определяне на спреда OR е взело предвид предишни предложения за заем от частни заемодатели (117).

(140)

Първо, по отношение на предложението за заем от 21 декември 2016 г. от […] (118), Надзорният орган посочва, че това е било обвързващо предложение (119). В таблицата по-долу е представено сравнение на икономически най-значимите условия на това предложение за заем с тези на споразумението за концентрация на парични средства.

Таблица 1.1

Предложение за заем от […] спрямо споразумението с OR за концентрация на парични средства

(141)

Надзорният орган отбелязва, че както предложението за […], така и споразумението за концентрация на парични средства имат плаващ лихвен процент в зависимост от пазарните лихвени проценти. Основаното на Reibor споразумение за концентрация на парични средства е довело до лихвен процент, който е близък до неиндексирания базов лихвен процент на предложението за [...]. Най-малкото това е показател, че лихвеният процент на споразумението за концентрация на парични средства е договорен на приемливо за пазара равнище.

(142)

Към споразумението за концентрация на парични средства не са приложени никакви ограничителни клаузи, което е доста често срещано при вътрешногрупови кредитни сделки (вж. точка (133)). Чрез придържане обаче към ограничителните клаузи по заема от […], постигнатата чрез ограничаване на минималния коефициент на собствения капитал еднаква защита на кредитора би облагодетелствала до голяма степен ефективно и OR.

(143)

Надзорният орган отбелязва, че споразумението за концентрация на парични средства не включва такси за обработка и ангажимент. Надзорният орган счита обаче, че липсата на тези такси във вътрешногруповото споразумение за концентрация на парични средства не оказва съществено въздействие върху оценката на равнището на лихвения процент на последното.

(144)

Що се отнася до таксата за обработка, тя е свързана с асиметрия на информацията и свързания с това допълнителен риск и административни разходи, които не присъстват при вътрешногрупова сделка. По отношение на таксата за ангажимент, тя е свързана с ангажимента на заемодателя на трета страна да предостави определено равнище на финансиране през целия срок на споразумение за кредитна линия. Вътрешногруповата концентрация на парични средства няма обаче такива характеристики, тъй като не трябва да се използва за кредитиране на трета страна и може да бъде прекратена по всяко време от дружеството майка.

(145)

Освен това, дори ако такива такси биха били от значение за оценката на вътрешногрупово споразумение за концентрация на парични средства (quod non), размерът на тези такси в предложението от 21 декември 2016 г. (вж. таблица 1.1) не означава, че лихвеното равнище на споразумението за концентрация на парични средства ще бъде извън диапазона на пазарния лихвен процент. Надзорният орган заявява още веднъж, че споразумението за концентрация на парични средства е сключено между свързани страни, не е предназначено за кредитиране на трети страни и може да бъде прекратено по всяко време от дружеството майка. Следователно съответните такси, определени в споразумение за концентрация на парични средства, вероятно ще бъдат дори още по-ниски от тези в предложението за […] от 21 декември 2016 г.

(146)

Като отчита икономически най-значимите условия на предложението за заем от […], Надзорният орган установява, че действителният лихвен процент, предложен на GR, изглежда икономически сравним с този на споразумението за концентрация на парични средства.

(147)

Макар че предложенията за заеми не трябва да бъдат напълно изравнени с действителните сделки като целеви показатели, тъй като те не са довели до обвързващи сделки, обвързващото предложение все пак е добър показател за алтернативните възможности за кредитиране на GR. Информацията за реалистичните алтернативни сделки на заемополучателя би била сред източниците на информация, които частният заемодател обикновено взема предвид при договарянето на условията на споразумението за заем.

(148)

Второ, на 22 декември 2016 г. GR е получило второ предложение за заем от […], в резултат на което на 28 декември 2016 г. е сключено споразумение за заем (вж. точка (59)). В таблицата по-долу е представено сравнение на икономически най-значимите условия на това споразумение с тези на споразумението за концентрация на парични средства.

Таблица 1.2

Споразумение за заем със […] спрямо споразумението за концентрация на парични средства с OR

(149)

Както може да се види от таблица 1.2 по-горе, заемът от […] има базов лихвен процент, различен от този на кредитирането от концентрацията на парични средства. Въпросът е обаче дали има разлика в спреда, водеща до същото равнище на общия лихвен процент.

(150)

Към споразумението за концентрация на парични средства не са приложени никакви ограничителни клаузи, което е често срещана характеристика при вътрешногрупови кредитни сделки (вж. също точка (133)). Чрез придържане обаче към ограничителните клаузи по споразумението за заем с […], същата защита на кредиторите, като например ограничения върху минималното съотношение на собствения капитал, […], […] и […] също би облагодетелствала до голяма степен ефективно и OR.

(151)

Що се отнася до липсата на такса за обработка в споразумението за концентрация на парични средства, Надзорният орган счита, че такава такса не трябва да се прилага при вътрешногрупово споразумение за концентрация на парични средства, поради определените в точка (144) по-горе причини. Освен това въпросната такса за обработка, договорена между несвързани страни, изразена като процент от таксата ([…] милиони исландски крони) върху сумата на заема ([…] милиони исландски крони), е само […] %. Тъй като това е еднократна такса, тя в никакъв случай не би довела до съществена разлика между лихвените равнища на споразумението за заем на […] и споразумението за концентрация на парични средства (вж. също точка (145)).

(152)

Освен това споразумението за заем с […] е пример за търговски заемодател, който приема лихвения процент […] при GR, стига да е […], както е посочено по-горе.

(153)

Като отчита икономически най-значимите условия на предложението за заем от […], Надзорният орган установява, че лихвеният процент, предложен на GR, изглежда икономически относително сравним с този на споразумението за концентрация на парични средства или поне попада в диапазон от лихвени проценти, които вероятно биха могли да бъдат получени от GR на пазара.

(154)

Въз основа на горепосочените съображения Надзорният орган намира, че предложението за заем от […] от 21 декември 2016 г. и споразумението за заем с […] от 28 декември 2016 г. представляват честно и навременно изразяване на пазарни лихвени условия по заеми, сравними с тези на кредитиране от концентрацията на парични средства от OR към GR.

(155)

Надзорният орган счита, че горепосоченото предложение за заем и споразумението за заем са по-представителни за реалистичните разходи за финансиране на GR от тези, които биха се прилагали съгласно Насоките на Надзорния орган относно референтните и сконтовите лихвени проценти. Процентите съгласно тези насоки са само аналози, които трябва да се използват в ситуации, в които е трудно да се установят сравними пазарни сделки (125). Несигурността относно надеждността на този процент, използван като аналог, е допълнително увеличена в този случай поради факта, че е налице значителна несигурност при задаването на правилните входящи стойности, необходими за определяне на курса на аналога, т.е. задаване на правилния рейтингов клас и степен на обезпечение/загуба по подразбиране за GR.

(156)

Въз основа на това Надзорният орган счита, че предложението за заем от […] от 21 декември 2016 г. и споразумението за заем с […] до GR от 28 декември 2016 г. представляват най-добрите възможни аналози на пазарния лихвен процент. Ето защо ESA счита, че GR изглежда не е получило икономическо предимство, което не би получило при нормални пазарни условия.

(157)

Надзорният орган стига до заключението, че с наличната информация не се установява със сигурност, че краткосрочното кредитиране въз основа на споразумението за концентрация на парични средства с OR през периода от януари 2017 г., заедно с всички заеми, изплатени изцяло до края на 2017 г., е предоставило предимство на GR. Информацията, с която разполага Надзорният орган, показва по-скоро, че лихвените условия отразяват нормалните пазарни условия за сравним заем. Предвид това, че не са изпълнени всички условия по член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, мярка 3 не представлява държавна помощ по смисъла на този член.

(158)

В член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, като едно от кумулативните условия за определянето на дадена мярка за държавна помощ се посочва мярката да е предоставена от държавата или чрез държавни ресурси (вж. също раздел 4).

(159)

GR е частно дружество с ограничена отговорност, изцяло притежавано от OR. Ресурсите на публичните предприятия може да представляват държавни ресурси по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, тъй като държавата може да насочва използването на тези ресурси (126).

(160)

В случай обаче на мерки, предприети от публични предприятия, също е необходимо да се определи дали може да се счита, че публичните органи са участвали по един или друг начин в приемането на мярката. Самият факт, че мярката е взета от публично предприятие, не е достатъчен per se, за да се счита, че тя може да бъде приписана на държавата (127).

(161)

Във връзка с мярка 4, OR е единственият съответен субект, който може да е предприел намеса от името на държавата в полза на GR. Надзорният орган заявява още веднъж, че решението за откриване на процедурата обхваща мерки, предприети единствено от OR (вж. точка (110)).

(162)

В решението за откриване на процедурата Надзорният орган счита, че трябва да се прецени дали в отношенията си с GR OR e действало като автономен субект, освободен от каквото и да е влияние от своите собственици, или дали действията му могат да бъдат приписани на исландските органи, т.е. на град Рейкявик и на общините Akranes и Borgarbyggð (точка 58 от решението за откриване на процедурата). Надзорният орган не е успял да стигне до заключението дали мерките са били приписани на държавата и са довели до прехвърляне на държавни ресурси (точка 63 от решението за откриване на процедурата).

(163)

След приемането на решението за откриване на процедурата исландските органи представиха мнения, в които се доказва, че OR не е било страна по което и да е от съответните споразумения за заем, сключени между GR и двамата частни заемодатели (128). Също така не са налице доказателства за участието на държавата (включително общините) в договарянето или одобряването на споразуменията за заем или клаузата за промяна на контролния дял. Надзорният орган отбелязва, че никоя друга заинтересована страна не е представила мнения по решението за откриване на процедурата.

(164)

Поради това Надзорният орган установява, че OR не е страна, нито е участвало в договарянето на клаузата за промяна на контролния дял и няма доказателства за участието на държавата в предприемането на мярка 4.

(165)

Исландските органи заявиха и представиха доказателства относно това, че клаузата за промяна на контролния дял е въведена по искане на заемодателите (129). Те също така представиха становище на правен експерт относно клаузите за промяна на контролния дял, които често се използват от финансовите институции както в Исландия, така и в по-широк мащаб в Европа (130). Фактът, че тази клауза е широко използвана в Исландия, се признава и от PTA. В своето решение № 3/2019 PTA не оспорва твърдението на GR относно това, че клаузата за промяна на контролния дял е сравнима със стандартизирани международни споразумения. Напротив, PTA признава, че клаузите за контролния дял са обичайна пазарна практика на заемодателите (131).

(166)

Исландските органи представиха и доказателства, показващи, че премахването на клаузата за промяна на контролния дял не е оказало въздействие върху достъпа и равнището на лихвения процент при частен заемодател (вж. точка (66)). От обмена на информация между заемодателя и GR е видно, че заемодателят не е придал значение на премахването на клаузата за промяна на контролния дял (132). Ясно е, че обсъжданията са засягали финансовите аспекти на GR, които не са свързани с неговата собственост.

(167)

Съгласно утвърдената съдебна практика Надзорният орган е този, който трябва да предостави доказателство за съществуването на държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП (133).

(168)

Както е обяснено по-горе, OR не е било страна по относимите към мярка 4 споразумения за заем и няма информация за участието на държавата в предприемането на мярка 4. По-скоро изглежда, че мярката е въведена по искане на заемодателите, което е нормална пазарна практика.

(169)

Освен това доказателствата, с които разполага Надзорния орган, показват, че противно на формираното от него предварително мнение в решението за откриване на процедурата, клаузата за промяна на контролния дял не е довела до по-изгодни условия за заема или достъп до заемен капитал за GR.

(170)

Надзорният орган също така отбелязва, че след приемането на решението за откриване на процедурата не са представени мнения, които да противоречат на неговата оценка по отношение на приписването на отговорност и предимството на мярката.

(171)

Надзорният орган стига до заключението, че мярка 4 не е предоставена чрез намеса от страна на държавата или чрез държавни ресурси, които могат да бъдат приписани на държавата. Надзорният орган счита, че мярката не предоставя предимство на GR. Предвид това, че не са изпълнени всички условия по член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, мярка 4 не представлява държавна помощ по смисъла на този член.

(172)

Въз основа на горепосочената оценка Надзорният орган стига до заключението, че мерки 1—4 не представляват държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от споразумението за ЕИП, която е предоставена от OR на GR.