22.11.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 323/20

---

РЕШЕНИЕ НА НАДЗОРНИЯ ОРГАН НА ЕАСТ

№ 206/11/COL

от 29 юни 2011 година

относно схемата за ипотечни кредити (Исландия)

НАДЗОРНИЯТ ОРГАН НА ЕАСТ,

като взе предвид Споразумението за създаване на Европейското икономическо пространство („Споразумението за ЕИП“), и по-специално член 61 и протокол 26 към него,

като взе предвид Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд („Споразумението за надзорен орган и съд“), и по-специално член 24 от него,

като взе предвид член 1 от част I и член 7, параграф 5 от част II на протокол 3 към Споразумението за надзорен орган и съд („протокол 3“),

като взе предвид решението на Органа от 14 юли 2004 г. относно разпоредбите за прилагане, посочени в член 27 на част II от протокол 3 (1),

като покани заинтересованите страни да представят своите коментари в съответствие с член 6, параграф 1 от част II от протокол 3 (2) и като взе предвид техните коментари,

КАТО ИМА ПРЕДВИД, ЧЕ:

I.   ФАКТИ

1.   ПРОЦЕДУРА

От октомври до декември 2008 г. Надзорният орган на ЕАСТ („Органът“) и исландските власти проведоха обсъждания преди уведомяване във връзка с въвеждането на схема за покупка на ипотечни кредити („схемата за ипотечни кредити“). В този контекст исландските власти изпратиха три писма до Органа от 14 октомври 2008 г. (събитие № 494902), 3 ноември 2008 г. (събитие № 496979) и от 3 декември 2008 г. (събитие № 500670).

На 27 май 2009 г. исландските власти уведомиха Органа за схемата за ипотечни кредити (събитие № 519720).

С писмо от 25 юни 2009 г. (събитие № 520515) и електронно съобщение от 29 юни 2009 г. (събитие № 523605) Органът поиска от исландските власти да предоставят допълнителна информация. Исландските власти отговориха в писмо от 27 юли 2009 г. (събитие № 525671) и от 28 август 2009 г. (събитие № 528493).

Случаят беше обсъден също по време на телефонна конференция между Органа и исландските власти на 1 юли 2009 г. и още веднъж на 4 ноември 2009 г. в рамките на срещата за пакета държавна помощ в Исландия.

С писмо от 16 ноември 2009 г. (събитие № 536644) Органът поиска информация за продължаване на обсъждането. Исландските власти отговориха на 25 ноември 2009 г. (събитие № 538088).

С писмо от 10 март 2010 г. (събитие № 548915) Органът уведоми исландските власти, че е взел решение да започне процедурата, предвидена в член 1, параграф 2 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзорен орган и съд, по отношение на схемата за ипотечни кредити.

Решението на Органа № 76/10/COL за започване на тази процедура беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз и в притурката за ЕИП към него на 14 октомври 2010 г. (3) Органът покани заинтересованите страни да предоставят коментарите си, но не получи никакви такива коментари.

С писмо, получено на 3 май 2010 г., исландските власти представиха коментарите си по отношение на Решение на Органа № 76/10/COL за откриване на официална процедура по разследване (събитие № 555824 и събитие № 555999).

Исландските власти представиха допълнителна информация, включително експертно мнение, на 25 май 2010 г. (събитие № 558177 и събитие № 558531).

На 1 юни 2010 г. случаят беше обсъден между Органа и исландските власти в рамките на срещата за пакета държавна помощ в Исландия.

2.   ОПИСАНИЕ НА МЕРКИТЕ

2.1.   Контекст

В резултат от сътресенията на световните финансови пазари през 2008 г. и 2009 г. известен брой исландски финансови институции бяха изправени пред недостатъчна ликвидност и ограничено кредитиране. Като реакция към кризата исландските власти приеха редица мерки, които целят да осигурят функционирането на финансовите пазари в Исландия.

Една такава мярка беше въвеждането на схема за ипотечни кредити, която позволява на исландската жилищна агенция, Housing Financing Fund (Íbúðalánasjóður), да купува ипотечни кредити от определени финансови институции в Исландия в замяна на облигации от Housing Financing Fund (HFF), вид постоянна замяна на активи. Тогава финансовата институция може да използва облигациите от HFF като обезпечение, за да вземе парични заеми от Централната банка на Исландия (4).

Общата цел на схемата за ипотечни кредити е да предостави ликвидни средства на финансови институции, отговарящи на условията, и да гарантира наличието на кредити на пазара на жилищни имоти (и по този начин да опази пази интересите на собствениците на имоти) (5).

Исландските власти обясниха, че схемата за ипотечни кредити е продължение на по-ранна схема, одобрена от Органа на 27 март 2009 г. (Решение № 168/09/COL), чрез което се разрешава на HFF да се намеси от името на исландската държава в условията на финансовата криза като рефинансира временно ипотечните кредити („временната схема за ипотечни кредити“) (6). Съгласно временната схема за ипотечни кредити, ипотеките могат временно да се заменят. Схемата за ипотечни кредити позволява постоянна замяна на активи. Ипотеките, които са били обект на временната схема за ипотечни кредити, трябва да бъдат върнати на бенефициера преди всяко споразумение за замяна съгласно схемата за ипотечни кредити.

Схемата за ипотечни кредити е насочена основно към малки спестовни банки, които са зависими от достъпа до ликвидност чрез други национални финансови институции, които също са изправени пред проблеми за ликвидност (7). Спестовните бани предоставят основно традиционни банкови услуги на местни общности (физически лица, корпоративни клиенти и местни власти), от които те са неразделна част. В много регионални области спестовните банки са единствените действащи финансови институции (8).

2.2.   Правно основание

Схемата за ипотечни кредити се основава на глава V от Закон № 125/2008 от 6 октомври 2008 г. относно Органа за изплащания от хазната поради необичайни условия на финансовия пазар и т.н. (Закона за спешните ситуации) (9), който измени, inter alia, Закон № 44/1998 за жилищните въпроси (Закон за жилищата). Повече подробности са предвидени в Регламент № 1081/2008 от 26 ноември 2008 г. относно пълномощията на Housing Financing Fund за закупуване на облигации, обезпечени с ипотеки за жилищни имоти и издадени от финансови предприятия (регламента). Регламентът беше приет и влезе в сила на 27 ноември 2008 г.

В допълнение съветът на HFF издаде Правила във връзка със закупуването на ипотечни кредити от финансови предприятия („допълнителните правила“) (10). След одобрението на министъра по социалните въпроси и социалната сигурност допълнителните правила бяха публикувани на 15 януари 2009 г. и влязоха в сила в същия ден. Схемата за ипотечни кредити също беше въведена в действие на тази дата.

2.3.   Приложения съгласно схемата за ипотечни кредити

Съгласно схемата за ипотечни кредити, финансови институции, които отговарят на условията, могат да кандидатстват за замяна на активи (ипотечни кредити) с HFF. В резултат от замяната HFF поема за постоянно ипотечните кредити (или „пакет от ипотечни кредити“) на кандидатстващата финансова институция в замяна на съществуващи облигации на HFF, които се прехвърлят на кандидатстващата финансова институция.

Всички банки, спестовни банки и кредитни институции, които са получили разрешение за извършване на дейност в Исландия по силата на Закон № 161/2002 за финансовите предприятия, могат да кандидатстват за замяна на активи съгласно схемата за ипотечни кредити. Това включва дъщерните дружества и клоновете на чуждестранни банки, установени в Исландия.

За да кандидатства, една финансова институция трябва да изпрати писмена кандидатура, която включва информация за преценения размер на пакета от ипотечни кредити, който институцията желае да замени с HFF. Въз основа на това HFF договаря условията на транзакцията с кандидатстващата финансова институция. Важен елемент в този процес е определянето на стойността на ипотечните кредити (вж. раздел 2.4 по-долу). Ако кандидатурата бъде приета, HFF поема пакета от ипотечни кредити на кандидатстващата институция без да се налага да иска разрешение за прехвърлянето от длъжника (заемополучател).

След размяната на активи HFF приема ролята на заемодател спрямо заемополучателя на ипотечния кредит, който подлежи на формално прехвърляне на документите по ипотеката.

Исландските власти са уведомили Органа, че между 22 октомври 2008 г. и 18 декември 2008 г. седем финансови институции са подали кандидатури за замяна на активи по схемата за ипотечни кредити: Keflavik Savings Bank, BYR Savings Bank, Bolungarvik Savings Bank, Ólafsfjarðar Saving Bank, Mýrasýsla Saving Bank, Höfðhverfinga Saving Bank и SPRON.

Keflavik Savings Bank, BYR Savings Bank и Bolungarvik Savings Bank сключиха споразумения за замяна с HFF съответно на 23 март 2009 г., 20 май 2009 г. и 3 юли 2009 г., и 5 август 2009 г (11).

Първото споразумение по схемата за ипотечни кредити беше споразумение за прехвърляне на ипотечен кредит, подписано на 23 март 2009 г. между HFF и Keflavik Savings Bank за обща стойност от 9 959 972 471,00 ISK (12). Споразуменията с BYR Savings Bank и Bolungarvik Savings Bank са били на стойност съответно 2 707 559 690,00 ISK и 477 141 823,00 ISK, и 425 924 422,00 ISK.

Кандидатурите от останалите четири банки, посочени по-горе, бяха отхвърлени.

2.4.   Остойностяване на ипотечните кредити и на облигациите на HFF по схемата за ипотечни кредити

Съгласно схемата за ипотечни кредити от HHF се изисква да премине през няколко стъпки, за да оцени стойността на пакета от ипотечни кредити на кандидатстващата финансова институция и на облигациите на HHF, които ще бъдат заменени.

В член 3 от регламента (13) и в член 6 (14) от допълнителните правила се предвижда, че HHF „прави оценка на стойността на облигациите, предоставени на фонда“ и че „счетоводната стойност на кредита по правило е основа за неговата цена“. С други думи, самият HFF извършва вътрешна оценка на стойността на ипотечните кредити. Тази оценка се основава на счетоводната стойност на кредитите.

2.4.1.   Подбор на ипотечни кредити от HFF  (15)

Преди определянето на стойността на пакета от ипотечни кредити HFF преценява дали има интерес изобщо да закупи кредити. За тази цел HFF оценява кредитите въз основа на състоянието на плащанията на длъжника, съотношението между заем и стойност на ипотечния кредит, статута му за неизпълнение и условията на договора за ипотечен кредит. Въз основа на това HFF разделя ипотечните кредити на три категории:

a)	редовни ипотечни кредити, които покриват всички общи изисквания за кредити на HFF;

б)	други редовни ипотечни кредити, които не покриват всички общи изисквания за кредити на HFF;

в)	ипотечни кредити с неизпълнение.

Ипотечни кредити, попадащи в първите две категории, са допустими за замяна по схемата за ипотечни кредити. Ипотечните кредити в категория в) обаче са допустими само ако ипотечният кредит е премахнат чрез събиране на вземанията и всички такси и разходи са платени преди замяната.

2.4.2.   Установяване на стойността на ипотечните кредити от HFF

В член 3 от регламента и в член 6 от допълнителна правила се предвижда, че от HFF се изисква да основе покупната цена на ипотечните кредити на тяхната пазарна стойност. В член 6 обаче се предвижда също, че HFF трябва да основе пазарната стойност на счетоводната стойност на ипотечните кредити (като се предвиди риск от авансово изплащане, оперативни разходи и други фактори). Последното е потвърдено на Органа от исландските власти (16). Исландските власти са потвърдили също, че счетоводната стойност на всеки отделен кредит е основната сума, дадена назаем на заемополучателя, без обезценки (17). От финансова институция, която кандидатства за участие в схемата с ипотечни кредити, се изисква да предостави на HFF счетоводната стойност на всеки отделен кредит (18).

2.4.3.   Определяне на кредитния риск и на „кредитния буфер“от HFF

Третата стъпка е да се определи кредитният риск, свързан с разглежданите ипотечни кредити. По силата на член 3 от регламента и на член 5 от допълнителните правила, HHF използва модел за кредитен риск за тази цел, предоставен от KPMG Исландия, съгласно който оценяването на кредитния риск на пакетите от ипотечни кредити се извършва въз основа на международния стандарт „Базел II“ за оценяване на рисковия капитал на финансовите институции. Оценяването включва изчисляване на очакваните загуби чрез умножаване на следните три фактора: вероятност за неизпълнение, загуба при неизпълнение и експозиция на неизпълнение. Всяка от тези променливи се оценява за всеки ипотечен кредит и за всяка година от периода на кредита.

Моделът се основава на известен брой параметри, разработени за оценка на вероятната кредитна загуба за отделните кредити, както и на известен брой макроикономически фактори, които вероятно ще окажат влияние върху ипотечните кредити. Параметрите, използвани при оценяването на отделните кредити, са: i) заем и стойност; и ii) платежна история. Макроикономическият анализ е средносрочна прогноза (до 2014 г.) за цените на недвижимите имоти, инфлацията развитието на заплатите и други фактори, които могат да окажат общо влияние върху пакета от ипотечни кредити. След 2014 г. се приема цифра за плоска кредитна загуба въз основа на опита във времето.

След определянето на кредитния риск от HFF счетоводната стойност не се намалява незабавно от стойността на кредитния риск. Стойността на кредитния риск се използва само за определяне на стойността на облигациите, които кандидатстващата финансова институция ще получи по времето на замяната.

По силата на член 3 от регламента и на член 6 от допълнителните правила, HFF използва очаквания кредитен риск за установяване на „кредитен буфер“. Това означава, че финансовата институция първоначално ще получи само облигации на HFF, отговарящи на максимално 80 % от кумулативната счетоводна стойност на пакета от ипотечните кредити. Кредитният буфер може да бъде повече от 20 % в зависимост от изчислените загуби (ИЗ), свързани с пакета от ипотечни кредити, и се повишава спрямо сумата на изчислените загуби (член 5 от допълнителните правила). Кредитният буфер винаги ще бъде по-висок от изчислените загуби. На практика HFF изчислява кредитния буфер като прибавя допълнителни 10% към изчислените загуби.

Приблизително 8 до 10 години след първоначалното споразумение се оценяват резултатите от пакета от кредити за този период. В допълнение, в този момент се оценява бъдещият кредитен риск на пакета. В зависимост от тези два елемента финансовата институция ще получи допълнителни облигации от HFF до стойността на кредитния буфер. С други думи, ако след 8 до 10 години, кредитният риск се е реализирал само отчасти, т.е. ако действителните загуби са по-малко от тези, изчислени в момента на споразумението, HFF ще прехвърли облигации до стойността на кредитния буфер без действителните загуби, които подлежат на изчисляване на бъдещия кредитен риск. При все това ако кредитният риск се е реализирал изцяло, т.е. ако всички очаквани загуби се реализират, HFF няма да прехвърли допълни облигации на финансовата институция. На последно място в случай, че действителните загуби са по-високи от кредитния буфер, HFF ще поеме тези загуби.

2.4.4.   Установяване на съответната сума на облигациите на HFF от HFF

По силата на член 5 от регламента и на член 7 от допълнителните правила (19) HFF определя стойността на облигациите на HFF, които ще се прехвърлят на финансовото предприятие съгласно замяната на пакета от ипотечни кредити (като се извади кредитният буфер).

HFF определя стойността на облигациите на HFF въз основа на „мръсната цена в края на деня“ в деня на транзакцията, както е посочено от OMX Iceland exchange. Тази цена се коригира от среднопретегления лихвен процент на ипотечните кредити (който е намален от риска от авансово плащане, оперативните разходи и кредитните загуби). Въз основа на информацията, предоставена от исландските власти, не е ясно дали това предполага намаляване или увеличаване на стойността на облигациите.

2.4.5.   Уреждане на замяната съгласно схемата за ипотечни кредити

Когато стойността на пакета от ипотечни кредити е определена, той се прехвърля на HFF в замяна на облигации на HFF, които се прехвърлят на финансовата институция (20).

Окончателното уреждане се извършва приблизително 8 до 10 години след сключването на споразумението (21). В този момент, който подлежи на описаното в раздел 2.4.3 по-горе оценяване, HFF прехвърля допълнителни облигации на финансовата институция до стойността на кредитния буфер (без действителните загуби и без изчислените загуби за останалата част от периода на ипотечния кредит) (22).

2.5.   Продължителност и бюджет

Схемата за ипотечни кредити не е ограничена във времето. Това означава, че няма крайна дата за прилагането на схемата или фиксиран период, през който може да се кандидатства по схемата. Следователно понастоящем схемата за ипотечни кредити е в сила и финансовите институции, които отговарят на условията, могат да подават кандидатури.

По отношение на бюджета исландските власти не са предоставили на Органа с годишни или общи очаквани разходи по схемата за ипотечни кредити.

2.6.   Допълнителна пазарна информация в тази връзка

На 22 април 2010 г. Органът за финансов надзор (ОФН) издаде решение за прехвърлянето на активи и пасиви от Keflavik Savings Bank на Spkef Savings Bank (23). На 5 март 2011 г. Органът за финансов надзор издаде решение за прехвърлянето на активи и пасиви от Spkef Savings Bank на NBI hf. (новата Landsbanki) (24).

След срива на Byr Savings Bank (старата Byr) през април 2010 г. исландската държава основа Byr hf (новата Byr), дружество с ограничена отговорност, притежавано изцяло от държавата. Старата Byr в момента е в процедура по ликвидация. Новата Byr ще поеме всички активи и някои пасиви и дейностите на старата Byr (25).

3.   ПРИЧИНИ ЗА ЗАПОЧВАНЕ НА ОФИЦИАЛНА ПРОЦЕДУРА ПО РАЗСЛЕДВАНЕ

През март 2010 г. Органът реши да започне официална процедура по разследване в този случай, тъй като изрази съмнения във връзка с това дали транзакции, осъществени в рамките на схемата за ипотечни кредити, са били по условията на пазара и следователно дали схемата не включва елементи на държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП (26).

Органът също имаше съмнения дали потенциалната помощ може да се разглежда като съвместима с разпоредбите за държавна помощ в Споразумението за ЕИП и беше на мнение, че съответната рамка за оценяване на съвместимостта на мярката е била Насоките за обезценени активи (НОА) (27). Въз основа на НОА Органът изрази съмнения дали: i) пазарната стойност на активите е била правилно изчислена (и отразена в трансферната цена); и ii) споразуменията за замяна са включвали достатъчно възнаграждение за държавата, като гарантират подходящо споделяне на тежестта между страните.

Накрая, Органът възрази спрямо факта, че исландските власти не са ограничили времевия период („входен прозорец“), по време на който финансови институции, отговарящи на условията, могат да кандидатстват по схемата за ипотечни кредити, или че не са уточнили сумата в общия или годишен бюджет на схемата. С други думи, схемата за ипотечни кредити е неограничена по отношение на своите бюджет и продължителност.

4.   КОМЕНТАРИ ОТ ТРЕТИ СТРАНИ

Органът не получи никакви коментари от трети страни след публикуването на Решение № 76/10/COL за започване на официална процедура по разследване.

5.   КОМЕНТАРИ ОТ ИСЛАНДСКИТЕ ВЛАСТИ

Исландските власти твърдят, че прехвърлянето на ипотечни кредити съгласно схемата за ипотечни кредити се извършва при пазарни условия, като по този начин гарантират, че няма държавна помощ в прехвърлянето на облигациите от HFF на кандидатстващите финансови институции.

Исландските власти също поставят под въпрос дали е правилно да се оценява схемата за ипотечни кредити чрез НОА, тъй като ипотечните кредити, които ще бъдат заменени по схемата, не са обезценени. Исландските власти твърдят, че причината за предоставяне на спестовните банки възможността за заменяне на ипотечните си кредити с облигации на HFF не е, че активите са обезценени, а по-скоро, че не са достатъчно ликвидни (28).

Ако Органът все пак направи заключение, че схемата за ипотечни кредити включва държавна помощ и трябва да се оценява чрез НОА, исландските власти твърдят, че помощта е съвместима с критериите за използване на независим експерт. Те обясняват, че моделът за кредитен риск, използван при остойностяването на ипотечните кредити, извършено от HFF, се основава на модел за кредитен риск, разработен от KPMG Iceland, независим експерт оценител. Исландските власти твърдят също, че включването на „кредитен буфер“ гарантира, че счетоводната стойност на ипотечните кредити се коригира спрямо пазарната им стойност (29).

След решението на Органа да започне официалната процедура по разследване исландските власти същи предадоха остойностяване, изготвено от независим финансов експерт (ALM Finance LTD, ALM) (30), на пакета от ипотечни кредити и облигациите на HFF, които вече подлежат на схемата. Остойностяването на ALM се опира на модел за вероятностно претегления паричен поток и на безрискова норма за възвръщаемост, за да се изчисли настоящата стойност (действителна икономическа стойност) на пакета от ипотечни кредити, който подлежи на схемата. Изчисляването на действителната икономическа стойност на пакетите от кредити беше направено за два сценария: очакван сценарий и стресов сценарий. Остойностяването на ALM приблизително потвърждава остойностяването, извършено от HFF.

Исландските власти твърдят също, че схемата за ипотечни кредити включва възнаграждение за предоставящия орган, HFF на основата на това, че HFF коригира стойността на облигациите на HFF, за да покрие оперативните разходи, риска от авансово плащане и кредитните загуби (31).

Исландските власт твърдят също, че схемата за ипотечни кредити следва да се разглежда като част от по-широк план за преструктуриране на спестовните банки в Исландия и по тази причина следва да се оценява чрез насоките на органа за преструктуриране (32). Както Министерството на финансите, така и Централната банка на Исландия са започнали мерки, целящи да рекапитализират спестовните банки в Исландия. Като част от този по-широк план за преструктуриране ОФН следи преструктурирането на спестовните банки и е определил дадени изисквания в това отношение.

Накрая, по отношение на пропорционалността на мярката, исландските власти отбелязват, че имат желание да предприемат необходимите стъпки за разрешаване на безпокойствата на Органа във връзка с ограничаването на продължителността и бюджетния обхват на схемата за ипотечни кредити.

II.   ОЦЕНЯВАНЕ

1.   НАЛИЧИЕ НА ДЪРЖАВНА ПОМОЩ ПО СМИСЪЛА НА ЧЛЕН 61, ПАРАГРАФ 1 ОТ СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ЕИП

Член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП предвижда следното:

За да представлява мярката помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, трябва да се покрият следните четири кумулативни критерия: мярката трябва i) да предоставя на бенефициерите икономическо предимство, което те не получават при обичайното извършване на дейността си; ii) да се отпуска от държавата или чрез държавни ресурси; iii) да бъде селективна при подпомагането на някои предприятия или производства; и iv) да нарушава конкуренцията и да засяга търговията между договарящите се страни.

1.1.   Наличие на държавни ресурси

Мярката трябва да се отпуска от държавата или чрез държавни ресурси.

В съответствие с установената съдебна практика, помощта може да бъде отпусната пряко от държавата или чрез публични, или частни органи, установени, или назначени от държавата за предоставяне на помощта (33).

В замяна на ипотечни кредити, кандидатстващите финансови институции получават облигации на HFF. HFF е установен чрез Закона за жилищата като държавна агенция за жилищата, притежавана изцяло от исландската държава и под административния надзор на Министъра на благоденствието. Министърът на благоденствието назначава петчленния управителен съвет на HFF. Задачите на HFF (даване на кредити на физически лица, общини и дружества за финансиране на придобиването или строежа на жилищни сгради) са залегнали и регулирани в уставни правила: Закона за жилищата и вторичното законодателство (например Регламент № 57/2009 относно категориите кредити на HFF).

Въпросните мерки в този случай следователно бяха осъществени чрез публична агенция, HFF, която подлежи на пълен контрол от страна на държавата. Следователно действията на HFF могат да се припишат на държавата. По този начин прехвърлянето на облигации от HFF на финансови институции включва държавни ресурси.

1.2.   Подпомагане на някои предприятия или производства

1.2.1.   Икономическо предимство

Мярката трябва да предоставя на бенефициерите предимства, облекчаващи ги от разходи, които обичайно се поемат от техните бюджети.

Както беше обяснено от исландските власти, схемата за ипотечни кредити беше установена с цел някои финансови институции да могат да получават финансиране от източници, различни от междубанковите заеми, поради факта, че междубанковото отдаване на заеми намалява в резултат от световните затруднения във финансовия сектор.

Органът смята, че е малко вероятно във финансовата криза финансирането да е предоставено от пазарен икономически инвеститор в сравним мащаб и при подобни условия на финансови институции, които отговорят на условията за участие в схемата за ипотечни кредити. Поради тази причина транзакцията като такава дава на участващите банки икономическо предимство, което те не биха имали при пазарните условия в този момент.

Схемата за ипотечни кредити подобрява позицията на финансовите институции бенефициери като повишава ликвидността на техните активи и отстранява източник на нестабилност в техните счетоводни баланси. Това от своя страна подобрява позицията им на пазара.

1.2.2.   Селективност

За да представлява държавна помощ, мярката трябва да подпомага някои предприятия, производствата на определени стоки и предоставянето на определени услуги.

Схемата за ипотечни кредити е селективна, тъй като подпомага само някои финансови институции. Фактът, че всички предприятия в даден сектор могат да се възползват от една мярка, не води до заключението, че мярката има общ характер. Напротив мярката е селективна доколкото подпомага само един сектор от икономиката (34).

1.3.   Нарушаване на конкуренцията и отражение върху търговията между договарящите се страни

Схемата за ипотечни кредити може да наруши конкуренцията и да засегне търговията между договарящите се страни. Схемата подобрява позицията на финансовите институции бенефициери като увеличава ликвидността на техните активи и отстранява източник на нестабилност в техните счетоводни баланси, като по този начин засилва позицията им в сравнение с техните конкуренти в други държави от ЕИП.

Всички банки, спестовни банки и кредитни институции, на които е дадено разрешение да извършват дейност в Исландия, независимо от размера им, принципно отговарят на условията, за да кандидатстват за подпомагане по схемата за ипотечни кредити. Услугите и продуктите в банковия и финансовия сектор се търгуват на международно равнище. В тази светлина също схемата за ипотечни кредити може да наруши конкуренцията и да засегне търговията между договарящите се страни.

2.   ПРОЦЕДУРНИ ИЗИСКВАНИЯ

Съгласно член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 „Надзорният орган на ЕАСТ следва да бъде информиран в разумен срок, който да му даде възможност да представи своето становище, за всякакви планове за предоставянето или изменението на помощта (…). Заинтересованата държава не може да приведе предложените мерки в действие, докато процедурата не доведе до постановяването на окончателно решение“.

Исландските власти уведомиха Органа за схемата за ипотечни кредити с писмо от 27 май 2009 г. (събитие № 519720). При все това допълнителните правила на управителния съвет на HFF във връзка със закупуването на ипотечни кредити от финансови предприятия влязоха в сила на 15 януари 2009 г., т.е. преди Органът да е взел окончателно решение по отношение на уведомлението.

В светлината на това исландските власти не са спазили задълженията си по силата на член 1, параграф 3 от част I на протокол 3.

3.   СЪВМЕСТИМОСТ НА ПОМОЩТА

Мерките за помощ, определени като държавна помощ съгласно член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП като цяло са несъвместими с функционирането на Споразумението за ЕИП, освен ако не се прилага едно от изключенията в член 61, параграф 2 или член 61, параграф 3 от Споразумението за ЕИП. Дерогацията в член 61, параграф 2 не се прилага за въпросната помощ в този случай, която не цели да постигне някоя от целите, изброени във цитирания член. По същия начин, дерогациите в член 61, параграф 3, букви а) и в) от Споразумението за ЕИП не се прилагат за разследваната мярка за помощ. По-конкретно мярката за помощ не се предоставя с оглед на насърчаването и улесняването на икономическото развитие в някои области или за някои икономически дейности.

Въпросната помощ не е свързана с инвестиция в производствен капитал. Тя само намалява разходите, които дружествата обикновено трябва да поемат при извършването на ежедневните си дейности и трябва следователно да се определи като оперативна помощ. Оперативната помощ обикновено не се смята за подходяща за улесняване на развитието на някои икономически дейности или на определени региони, както се предвижда в член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП. Оперативната помощ се разрешава само при специални обстоятелства (например за определени видове помощ за опазване на околната среда или регионална помощ), когато съответните насоки на Органа предвиждат такова изключение.

Член 61, параграф 3, буква б) от Споразумението за ЕИП позволява на Органа да обяви една помощ за съвместима с функционирането на споразумението за ЕИП, ако е предназначена „за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държава-членка на ЕС или на страна от ЕАСТ“. Органът припомня, че в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз и практиката за вземане на решение на Органа и на Европейската комисия („Комисията“), член 61, параграф 3, буква б) трябва да бъде прилаган ограничено и че въпросните мерки трябва да разрешават затрудненията на цялата национална икономика (35).

Органът признава, че схемата за ипотечни кредити е била приета по време на и в реакция на настоящата международна финансова криза. В Исландия особено малките спестовни банки са се сблъскали с проблеми за ликвидност в резултат от финансовите затруднения на по-големите банки, които традиционно са предоставяли финансиране на малките спестовни банки. За разлика от по-големите финансови предприятия, спестовните банки нямат пряк достъп до финансиране от Централната банка на Исландия.

Както се посочва в решението му да открие официална процедура по разследване, Органът смята, че подходящата рамка за оценяване на съвместимостта на схемата за ипотечни кредити са Насоките за обезценени активи (НОА), основани на член 61, параграф 3, буква б) от Споразумението за ЕИП. Следователно схемата за ипотечни кредити трябва да се оцени съгласно член 61, параграф 3, буква б) от Споразумението за ЕИП и НОА.

Преди да се определи дали схемата за ипотечни кредити е съвместима съгласно НОА, в настоящия случай е уместно да се определи дали схемата, може да се нарече „схема“ по смисъла на протокол 3 към Споразумението за надзорен орган и съд. В член 1, буква г) от част II на протокол 3 се предвижда, че:

Органът е на мнение (което не е оспорвано от исландските власти), че схемата за ипотечни кредити се основава на правила — Закона за жилищата, Регламента и допълнителните правила — въз основа на които, без да се изискват допълнителни мерки за прилагане, може да се предостави индивидуална помощ на предприятията, определени в тези правила по общ и абстрактен начин. Следователно схемата за ипотечни кредити може да се нарече схема за помощ по смисъла на член 1, буква г) от част II на протокол 3. В това отношение Органът припомня, че в дело C-310/99 Съдът на Европейския съюз постанови, че „Обжалваното решение не трябва да съдържа анализ на отпусканите в отделни случаи въз основа на схемата помощи. Едва на етапа на възстановяването на помощите ще бъде необходимо да се провери индивидуалното положение на всяко засегнато предприятие.“ (36)

В съответствие с тази съдебна практика, Органът е оценил схемата за ипотечни кредити въз основа на характеристиките на схемата (в сравнение с конкретните характеристики на индивидуални помощи, отпускани по схемата).

Както е описано по-горе, исландските власти твърдят, че Органът следва да разглежда схемата за ипотечни кредити като част от настоящото преструктуриране на сектора на спестовния банки в Исландия и че следва да се оценява съгласно насоките за преструктуриране на Органа, приложими за финансовите институции по време на финансовата криза („насоки за преструктуриране на банките“) (37). При все това замяната съгласно схемата за ипотечни кредити не изисква общо преструктуриране на финансовите институции, които се възползват от схемата. Схемата за ипотечни кредити може да се приложи за всяка финансова институция без значение дали тези финансови институции се преструктурират или не. При такива обстоятелства Органът е на мнение, че подходящите насоки, приложими за мярката, не са насоките за преструктуриране на банките. Както се установява по-горе, характеристиките на схемата за ипотечни кредити обуславят прилагането на НОА.

3.1   Прилагане на НОА — допустимост на активите

За да бъде обявена за съвместима с член 61, параграф 3, буква б) от Споразумението за ЕИП, помощта трябва да се предоставя във основа на недискриминаторни критерии, да е подходяща с оглед на целта да преодолее сериозни затруднения в икономиката и да е необходима, и пропорционална за това, като се ограничават отрицателните ефекти на разпространение сред конкурентите. НОА предават тези общи принципи чрез конкретни условия за облекчение на обезценените активи.

Както беше споменато, исландските власти поставиха под въпрос приложимостта на НОА за замяната на активи, предвидена по схемата за ипотечни кредити въз основа на факта, че ипотечните кредити, подлежащи на споразумения за замяна, не са обезценени активи. Исландските власти твърдят, че ипотечните кредити представляват най-финансово атрактивните активи, притежавани от банките, и следователно не са обезценени.

В НОА обезценените активи са определени като: „активите, обикновено наричани„токсични активи“ (например американски ценни книжа, обезпечени с ипотечни кредити и свързаните с тях хеджове и деривати), от които започна финансовата криза и които да голяма степен загубиха своята ликвидност или подлежат на сериозно обезценяване…“. В НОА се предвижда също, че при определянето дали активите са обезценени или не е необходимо да се предприеме прагматичен подход и да се позволи известна гъвкавост (38).

Както беше посочено, спестовните банки, които в момента участват в схемата за ипотечни кредити, обикновено финансират своята дейност чрез депозитите на клиентите и чрез заеми от основните исландски банки. Ако това се окаже недостатъчно, за да продължи работата си, при обичаен развой в дейността на спестовната банка, тя продава част от активите си (например ипотечните кредити).

При все това исландските власти обясниха, че основните исландски банки са в несъстоятелност или в процес на преструктуриране, така че заемите от тези банки не са вариант. В допълнение само клиентските депозити не са достатъчни, за да покрият финансовите нужди на спестовните банки. Исландските власти уведомиха Органа, че третата възможност — продажбата на активи — не е била възможна поради финансовата криза. В тези условия е била въведена схемата за ипотечни кредити.

Органът смята, че фактът, че спестовните банки не са могли да продадат ипотечните си кредити на пазара, означава, че тези активи не са ликвидни и следователно са обезценени. Приложение 3 към НОА съдържа списък от категории на обезценени активи, които се смятат за допустими за мерки за облекчение на активи. Списъкът съдържа жилищни ипотеки.

В светлината на това, за да се смята за съвместима със Споразумението за ЕИП, схемата за ипотечни кредити трябва да изпълнява условията за съвместимост на облекчението на активи, както са посочени в НОА. Съответните условия са разгледани в раздели 3.2—3.6 по-долу.

3.2.   Остойностяване на ипотечния кредит — независим експерт

В параграф 20, първа точка от НОА се предвижда, че „Заявленията за помощ следва […] да се базират на адекватно остойностяване, заверено от признати независими експерти […].“

В член 3 от регламента се предвижда, че HFF трябва да направи оценка на стойността на активите на ипотечните кредити, предоставени на фонда. Това се случва и на практика: активите, заменени по схемата за ипотечни кредити, се остойностяват от HFF. По този начин активите, заменени по схемата за ипотечните кредити, не се остойностяват от независим експерт, което противоречи на изискванията в НОА.

Фактът, че един елемент от остойностяването – методът на кредитния риск – е подготвен от независим експерт (KPMG Iceland) не означава автоматично, че цялото оценяване се смята за осъществено от независим експерт. Друг важен елемент в оценката, а именно определянето на основата за оценка (например избор на допустими ипотечни кредити, основата за стойността (счетоводната стойност), резултатите от оценката на кредитния риск и решението как ще се изчислява кредитният буфер и ще се определи съответната сума, дължима в облигации на HFF) се определя чрез регулиране или само от HFF. Фактът, че независимият експерт е предоставил метод за оценяване на кредитния риск, не променя факта, че самият HFF в действителност прилага този метод; с други думи сам извършва остойностяването. Няма проверки дали, и ако е така как, HFF прилага метода.

При такива обстоятелства Органът прави заключение, че остойностяването на активите, извършено съгласно схемата за ипотечни кредити, не е в съответствие с параграф 20 от НОА.

Както беше описано, по време на официалното разследване исландските власти представиха доклад за остойностяване на активите, извършен от независим финансов експерт — ALM, по отношение на ипотечни кредити, които вече са обект на замяна по схемата за ипотечни кредити. Това обаче не променя факта, че съгласно самата схема за ипотечни кредити, както и по силата на съответните законови разпоредби, самият HFF трябва да извърши остойностяването на ипотечните кредити, които той придобива по схемата.

Както е посочено в част II, раздел 3 по-горе, Органът ще разгледа само схемата за ипотечни кредити като „схема за помощ“ по смисъла на член 1, буква г) от част II на протокол 3. По този начин, без да се засяга остойностяването, извършено в отделни случаи по схемата, самата схема за ипотечни кредити не изпълнява условията, посочени в НОА.

Въз основа на гореспоменатото Органът прави заключение, че системата за остойностяване на ипотечните кредити не удовлетворява условията, посочени в НОА.

3.3.   Остойностяване на ипотечните кредити – основа за остойностяване

В НОА също се посочва метод за остойностяване на обезценени активи в рамките на мярка за облекчение на активи. В параграфи 39 и 40 от НОА и приложение 3 се въвеждат понятията „разходи“, „настояща пазарна стойност“, „действителна икономическа стойност“ и „трансферна стойност“. Тези понятия са определени в НОА по следния начин (39).

—	Разходи означава счетоводната сума или номиналната стойност на кредитите минус обезценката.

—	Настоящата пазарна стойност е стойността, която обезценените активи са можели да получат на пазара.

—	Действителната икономическа стойност е основната икономическа стойност на активите в дългосрочен план въз основа на базисните парични потоци и по-далечни времеви хоризонти. Това следва да се изчислява както за основния сценарии, така и за стресовия сценарий.

—	Трансферната стойност е стойността, придадена на обезценените активи в условията на програма за облекчение на активи.

По принцип в НОА се предвижда, че ако трансферната стойност е по-висока на настоящата пазарна стойност, участва държавна помощ. За да бъде помощта обявена за съвместима, трансферната стойност трябва да бъде по-малка или равна на действителната икономическа стойност.

Член 6 от допълнителните правила посочва, че стойността на пакетът от ипотечни кредити се основава на счетоводната стойност на всяка отделна ипотека. Счетоводната стойност обикновено не е същата като действителната икономическа стойност на активите, която се основава на базисните парични потоци и на по-далечни времеви хоризонти

В светлината на горепосоченото, Органът смята, че исландското правителство не е успяло да покаже (или да изчисли), че трансферната стойност се основава на действителната икономическа стойност. Аргументите на исландските власти относно факта, че включването на „кредитен буфер“ гарантира, че счетоводната стойност се коригира до пазарна стойност, не могат да бъдат приети. Първо, „кредитният буфер“ е разработен само, за да защитава HFF срещу кредитен риск (като отлага част от разглеждането на ипотечните кредити), а не, за да установява пазарна стойност. Второ, при окончателния сетълмент, финансовите институции ще получат облигации на HFF, отговарящи на счетоводната стойност на ипотечните кредити без осъществена или очаквана бъдеща обезценка, а не отговарящи на действителната икономическа стойност на ипотечните кредити.

Следователно въз основа на предоставената информация и в съответствие с принципите, посочени в НОА, Органът не може да изключи, че несъвместима държавна помощ участва в схемата за ипотечни кредити.

3.4.   Споделяне на тежестта

По отношение на споделянето на тежестта, в параграфи 21—25 от НОА се посочва общ принцип, че финансовите институции трябва да поемат загубите, свързани с обезценени активи, във възможно най-голяма степен. Това означава, че те следва да поемат загубата в резултат от разликата между настоящата пазарна стойност и действителната икономическа стойност на обезценените активи.

Тъй като HFF не е извършил остойностяване в съответствие с НОА, не е възможно да оцени в каква степен финансовите институции, които отговарят на условията, поемат част от тежестта, както се изисква в НОА.

3.5.   Възнаграждение

Органът отбелязва, че държавите от ЕАСТ трябва също да гарантират, че „ценообразуването на облекчение за активите трябва да включва възнаграждение за държавата, което адекватно отчита рисковете от бъдещи загуби, които надхвърлят предвидените при определянето „реалната икономическа стойност“ и всички допълнителни рискове, свързани с факта, че трансферната стойност е над реалната икономическа стойност“ (40).

В НОА се предлага, че такова възнаграждение може да се предоставя като трансферната стойност на активите се определи достатъчно под „действителната икономическа стойност“, за да се предвиди адекватна компенсация за риска, поет от държавата (41). Всяка система на ценообразуване трябва да гарантира, че цялостното участие на финансовите институции бенефициери намалява нетния размер на държавната намеса до необходимия минимум. При все това тъй като схемата за ипотечни кредити не спазва изискванията на НОА по отношение на остойностяването, не е възможно да се оцени дали исландските власти са се придържали към изискването на възнаграждение.

Както беше вече описано, исландските власти посочиха, че финансовите институции бенефициери се облагат с такса от 95 базисни пункта (бп), която се прибавя към капиталовите разходи на HFF, при сключване на споразумение съгласно схемата за ипотечни кредити. При все това, според информацията, предоставена на Органа, 95 бп е настоящата такса, която HFF обикновено удържа на клиентите за покриване на оперативни разходи (25 бп), риска от авансово плащане (50 бп) и кредитните загуби (20 бп) за редовните ипотечни кредити.

Това е така, въпреки че Органът разбира, че това ще засегне стойността на облигациите на HFF, прехвърлени на финансовата институция бенефициер; при все това, HFF ще осъществи такива разходи във връзка с управлението на прехвърлените ипотечни кредити. До този момент Органът не е получил никакво документно доказателство за обратното (42). В светлината на това таксата от 95 бп не може да се смята за възнаграждение, платено от финансовите институции бенефициери, на държавата.

3.6.   Неограничен обхват и продължителност

Исландските власти не са посочили нито някакъв срок за схемата за ипотечни кредити, нито срок, в рамките на който финансовите институции могат да кандидатстват за влизане в схемата за ипотечни кредити (т. нар. „входен прозорец“ (43).

В НОА се изисква, за да се смятат мерките за облекчение на активите като съвместими със Споразумението за ЕИП, тяхната продължителност да не надхвърля периода на финансовата криза (44). Мерките за облекчение на активи не се одобряват за неограничен период от време.

Въз основа на практиката за вземане на решения на Европейската комисия входните прозорци на мерките за облекчение на активи обикновено се одобряват за максимално шест месеца. За всяко удължаване на продължителността на входния прозорец (обикновено за още шест месеца) трябва да има предварително уведомление отново и да се отчита развитието на ситуацията на съответните финансови пазари. Схемите за облекчение на активи може да се одобряват за период до две години, при условие че двугодишни доклади се предават на Органа (45).

По същия начин исландските власти не са уточнили общия бюджет за схемата за ипотечни кредити или очакваните годишни разходи по схемата. Те не са предали очакван брой бенефициери или граница за стойността на активите, които са потенциално допустими за размяна на активи съгласно схемата. По този начин схемата за ипотечни кредити изглежда с неограничен обхват и следователно не е пропорционална, както се изисква съгласно НОА.

4.   ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Въз основа на информацията, представена от исландските власти, Органът прави заключение, че схемата за ипотечни кредити включва предоставяне на държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, което не е съвместимо с функционирането на Споразумението за ЕИП по гореспоменатите причини. При все това, отделни безвъзмездни помощи, отпускани съгласно схемата за ипотечни кредити, които изпълняват критериите, посочени в насоките за държавна помощ за обезценени активи, са съвместими с функционирането на Споразумението за ЕИП (46).

Органът е уведомен за схемата за ипотечни кредити след като тя е влязла в сила и преди Органът да е взел окончателно решение по отношение на уведомлението. По този начин исландските власти са приложили незаконно въпросната помощ, в нарушение член 1, параграф 3 от част I на протокол 3.

От член 14 от част II на протокол 3 произтича, че незаконна помощ, която е несъвместима с правилата за държавна помощ съгласно споразумението за ЕИП, трябва да се възстанови от бенефициерите,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Схемата за ипотечни кредити представлява държавна помощ, която е несъвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

Член 2

Предвид факта, че исландските власти не са успели да се съобразят с изискването да уведомят Надзорния орган на ЕАСТ преди въвеждането в действие на схемата за ипотечни кредити, в съответствие с член 1, параграф 3 от част I на протокол 3, схемата за ипотечни кредити включва незаконна държавна помощ.

Член 3

Исландските власти премахват схемата за ипотечни кредити с незабавен ефект и предприемат всички необходими мерки за възстановяването на всяка несъвместима и незаконна помощ, предоставена съгласно схемата за ипотечни кредити, както е посочено в член 1 и член 2.

Член 4

До 30 август 2011 г. исландските власти информират Надзорния орган на ЕАСТ за мерките, предприети за прилагане на настоящото решение.

Член 5

Възстановяването се извършва незабавно и във всички случаи не по-късно от 30 октомври 2011 г. Възстановяването се извършва в съответствие с процедурите от националното законодателство, при условие че позволяват незабавното и ефективно изпълнение на решението. Помощта, която ще се възстанови, включва лихва (включително сложна лихва) от датата, на която е достигнала до бенефициерите до датата на нейното възстановяване. Лихвата се изчислява въз основа на член 9 от Решение № 195/04/COL.

Член 6

Адресат на настоящото решение е Република Исландия

Член 7

Единствено версията на английски език на настоящото решение е автентична.

---

(1)  Решение № 195/04/COL от 14.7.2004 г., публикувано в ОВ L 139, 25.5.2006 г., стр. 37 и в притурка за ЕИП № 26, 25.5.2006 г., стр. 1, както е изменено. Консолидирана версия на решението може да се намери на www.eftasurv.int.

(2)  ОВ C 277, 14.10.2010 г., стр. 4 и в притурка за ЕИП № 57, 14.10.2010 г., стр. 4.

(3)  Вж. бележка под линия 2 по-горе.

(4)  Исландските власти обясниха, че не е било възможно финансовите институции да наберат ликвидни средства на отворения пазар, тъй като по онова време не е имало функциониращ междубанков пазар в Исландия поради финансовата криза, и че по-малките спестовни банки не са притежавали активи, които да послужат за обезпечение пред централната банка.

(5)  Вж. декларация на правителството от 19.6.2008 г. относно мерките, свързани с недвижимото имущество и финансовите пазари, и съобщението за пресата на правителството от 18.7.2008 г. Поради финансовите кризи в Исландия срокът на ипотечните кредити се удължи до 70 години.

(6)  ОВ C 241, 8.10.2009 г., стр. 16 и в притурка за ЕИП № 52, 8.10.2009 г., стр. 1. Решението се намира също на уебсайта на Органа: http://www.eftasurv.int/fieldsofwork/fieldstateaid/stateaidregistry/sadecice09/168_09_col.pdf.

(7)  Преди финансовата криза исландският банков сектор се състоеше основно от два сегмента, първият, състоящ се от предишните три най-големи банки — Glitnir, Landsbanki и Kaupthing — които бяха сравнително силно международно представени; и вторият, състоящ се от малки спестовни банки, които разчитаха на финансиране от по-големите банки.

(8)  Вж. Решение № 168/09/COL, стр. 3.

(9)  Закон № 125/2008 влезе в сила след публикуването му, т.е. на 7.10.2008 г.

(10)  Измененият Закон за жилищата и регламентът дават право на HFF да закупува (или рефинансира) облигации, гарантирани чрез ипотеки на жилищни имоти. При все това, допълнителни правила засягат закупуването на самите ипотечни кредити. Исландските власти обясниха, че целта на това е да посочва едно и също нещо.

(11)  Сключени са две споразумения между HFF и Bolungarvik Savings Bank.

(12)  Съгласно споразумението между страните по замяната, окончателната цена ще бъде решена на 15.4.2009 г.

(13)  По отношение на определянето на цената на облигациите в член 3 от регламента се предвижда, че „Housing Financing Fund извършва независимо оценяване на стойността на облигациите, предоставени на фонда. При оценяването на стойността на облигациите фондът отчита, наред с други, състоянието на плащанията на длъжника, ипотекираната част от жилищния имот при прехвърлянето на облигацията,неизпълнението на облигацията и на нейните срокове, така че определянето на цената на облигацията да отразява нейната пазарна стойност. Условията по договора и покупната цена освен това се определят с оглед на максималното намаляване на кредитния риск за фонда“.

(14)  Член 6 от допълнителните правила относно „покупната цена“ предвижда, че:

(15)  Член 4 от допълнителните правила.

(16)  Писмо от исландските власти до Органа от 27.8.2009 г.

(17)  Органът разбира това като максималната основна сума, дадена назаем на заемополучателя (без обезценки).

(18)  В съответствие с член 3 от допълнителните правила „финансовото предприятие предава информация в електронен формат, която HFF смята за жизнено важна за оценяването на стойността и на кредитния риск на пакетите от ипотечни кредити, които ще бъдат продадени на HFF.“

(19)  Член 5 от допълнителните правила относно „изплащането на ипотечните облигации“ предвижда, че „HFF плаща за ипотечните кредити като предоставя облигации на HFF в замяна. Доходността на облигациите на HFF се основава на продължителността и условията за ипотечните кредити. Рискът от авансово плащане и оперативните разходи също се вземат предвид, както и други и фактори.“

(20)  Член 5 от регламента предвижда, че „компенсация за облигациите, закупени от Housing Financing Fund, е като цяло във вид на облигации на HFF.“ Въз основа на това регламентът принципно позволява други видове компенсация, като например парични заплащания. При все това досега е използвана само компенсация във вид на облигации на HFF.

(21)  Точният момент на окончателното определяне обикновено се уточнява в споразумението.

(22)  Член 3 от регламента и член 6 от допълнителните правила.

(23)  Вж. http://www.fme.is/lisalib/getfile.aspx?itemid=7199.

(24)  Вж. http://www.fme.is/lisalib/getfile.aspx?itemid=7997.

(25)  Решение на Надзорния орган на ЕАСТ № 126/11/COL от 13.4.2011 г. относно държавната помощ за установяване и капитализация на Byr hf., още непубликувано, намира се на уебсайта на Органа: http://www.eftasurv.int/media/decisions/126-11-COL.pdf

(26)  Вж. бележка под линия 2 по-горе.

(27)  Актуализираната версия на Насоките за държавна помощ е публикувана на уебсайта на Органа: http://www.eftasurv.int/state-aid/legal-framework/state-aid-guidelines/.

(28)  Органът отбелязва, че това е в противоречие с уведомлението за схемата за ипотечни кредити до Органа от 27.5.2009 г. (събитие № 519720), в която исландските власти твърдят, че НОА биха били правилните насоки за оценяване на схемата (в случай че Органът стигне до заключението, че схемата включва помощ).

(29)  По отношение на съвместимостта на схемата за ипотечни кредити, исландските власти се позовават също на предишни аргументи, представени на Органа, във връзка с жизненоважното значение на спестовните банки в Исландия — вж. например писмо от Централната банка на Исландия от 19.5.2009 г., в което се потвърждава необходимостта от мерки (приложение 5 към уведомлението). В подкрепа исландските власти представиха изследване на Centre for European Policy Studies (CEPS) („Разследване на разнообразието в банковия сектор в Европа: резултатите и ролята на спестовните банки“, CEPS, 26.6.2009 г.).

(30)  Докладът беше изготвен от Hjörtur H. Jónsson от ALM.

(31)  Таксата, платена при Spkef, беше 95 базисни пункта (бп) за покриване на риска от авансово плащане, оперативните разходи и прекомерните кредитни загуби. 95 бп е настоящата такса, която HFF обичайно удържа от клиентите: 25 бп за оперативни разходи, 50 бп за риска от авансово плащане и 20 бп за кредитни загуби.

(32)  Органът предполага, че исландските власти се позовават на насоките на Органа във връзка с възстановяването на жизнеспособността и оценяването на мерките за преструктуриране във финансовия сектор в сегашната криза съгласно правилата за държавна помощ.

(33)  Дело 78/76 Steinike и Weinlig/Федерална република Германия [1977], Recueil, стр. 595, точка 21.

(34)  Съединени дела E-5/04, E-6/04 и E-7/04 Fesil и Finnfjord, [2005] EFTA Court Report, стр. 117, точка 77. Това решение потвърждава практиката на Съда на Европейския съюз, както е заложена в дело C-75/97 Белгия/Комисия [1999], Recueil, стр. I-3671, точка 33. Вж. също дело C-66/02 Италия/Комисия [2005], Recueil, стр. I-10901, точка 95.

(35)  Съединени дела T-132/96 и Т-143/96 Freistaat Sachsen и Volkswagen AG/Комисия [1999], Recueil, стр. II-3663, точка 167. Вж. решенията на Комисията в дело 70/07 Northern Rock (ОВ C 43, 16.2.2008 г., стр. 1) и дело 25/08 Rescue aid to WestLB (ОВ C 189, 26.7.2008 г., стр. 3); и решението на Комисията от 4.6.2008 г. по дело C 9/08 SachsenLB (ОВ L 104, 24.4.2009 г.). Вж. още Решението на Органа № 36/09/COL от 30.1.2009 г. за споразумението между Норвежката държава и Eksportfinans ASA във връзка с финансирането на Eksportfinans (ОВ C 156, 9.7.2009 г., стр. 17 и притурка за ЕИП № 36, 9.7.2009 г., стр. 9); Решение № 205/09/COL от 8.5.2009 г. относно схемата за временна рекапитализация на банки, които като цяло са стабилни, с цел да се насърчи финансовата стабилност и предоставянето на заеми в реалната икономика (ОВ L 29, 3.2.2011 г., стр. 36 и притурка за ЕИП № 6, 3.2.2011 г., стр. 1); Решение № 235/09/COL от 20.5.2009 относно норвежката схема за временна малка помощ (ОВ L 46, 19.2.2011 г., стр. 59 и притурка за ЕИП № 8, 17.2.2011 г., стр. 1); Решение № 168/09/COL от 27.3.2009 г. относно допълнителна категория за заем за исландския Housing Financing Fund във връзка с даването на кредити на банки, спестовни банки и други финансови институции с цел временно рефинансиране на ипотечните кредити (ОВ C 241, 8.10.2009 г., стр. 16 и притурка за ЕИП № 52, 8.10.2009 г., стр. 1).

(36)  Дело C-310/99 Италия/Комисия [2002], Recueil, стр. I-2289, точка 91. В дело C-66/02 Италия/Комисия [2005] Recueil, стр. I-10901, точка 91 Съдът постанови: „Освен това при схеми за помощи Комисията може да се ограничи да изследва общите характеристики на разглежданата схема, без да е длъжна да изследва всеки отделен случай, в който тя се прилага […]за да се провери дали тази схема съдържа елементи на помощ.“ Вж. дело E-2/05 Надзорен орган на ЕАСТ/Исландия [2005] EFTA Court Report, стр. 202, точка 24 и дела С-71/09 P, C-73/09 P и C-76/09 P, Comitato “Venezia vuole vivere”/Комисия, все още непубликувани, точки 63—64.

(37)  Вж. бележка под линия 32.

(38)  Вж. параграф 32 от НОА.

(39)  В параграф 39 се предвижда, че „На първо време, когато това е възможно, активите следва да бъдат остойностени въз основа на настоящата им пазарна цена. По принцип трансфер на включен в схема актив, по цена, която надвишава пазарната, представлява държавна помощ. При сегашните обстоятелства за тези активи настоящата пазарна стойност обаче може да е много различна от счетоводната, или да не съществува при липсата на пазар (за някои активи пазарната стойност действително може да бъда нула).“

В параграф 40 се предвижда, че „На по-късен етап придадената на обезценените активи стойност в контекста на програмата за облекчение („трансферът на стойност“) неизбежно ще бъде над настоящите пазарни цени, за да бъде постигнат ефектът на облекчение. За да се гарантира последователността при оценяването на съвместимостта на помощта, Органът би взел предвид трансферната стойност, която отразява основната икономическа стойност на активите в дългосрочен план („действителната икономическа стойност“) въз основа на базисните парични потоци и по-далечни времеви хоризонти, което е приемлив ориентир за съвместимостта на размера на помощта като възможно най-ниския необходим.“

В допълнение в таблица 1 „Несекюритизирани заеми“ се въвеждат понятията „разходи“, „икономическа стойност“ и „трансферна стойност“ като основа за остойностяването по схемата.

(40)  Приложение 4.II към НОА.

(41)  Приложение 4.II към НОА.

(42)  Дори ако таксата от 95 бп се приеме за възнаграждение за замяната на активи, въпросът остава дали равнището на тази такса е достатъчно, за да представлява подходящо възнаграждение, вж. приложение 4.II към НОА.

(43)  Аргументът на исландските власти, че характерът на Закона за спешните ситуации е временен и че по този начин схемите, въведени в действие съгласно него, са по дефиниция с непостоянен характер, не може да се приеме. В никой от съответните законови актове няма разпоредба, която да попречи на исландските власти да продължат схемата за ипотечни кредити до безкрай. Това противоречи на общия принцип на пропорционалност и необходимост в сърцевината на насоките за държавната помощ по време на финансовата криза. Фактът, че парламентът на Исландия възнамеряваше да преразгледа Закона за спешните ситуации до 1.1.2010 г. не променя това заключение. Във всички случаи, според информацията, с която Органът разполага, до този момент такова преразглеждане не е осъществено от парламента на Исландия.

(44)  Насоки на Органа за финансовите институции, параграф 12.

(45)  Насоки на Органа за финансовите институции, параграф 24.

(46)  Вж. например решението на Комисията от 16.12.2003 г. относно схемата за помощ, приложена от Франция за поемането на предприятия в затруднения (ОВ L 108, 16.4.2004 г., стр. 38) и решението на Комисията от 20.12.2001 г. относно схема за държавна помощ, въведена в действие от Испания през 1993 г. за някои новосъздадени предприятия в провинция Vizcaya (Испания) (ОВ L 40, 14.2.2003 г., стр. 11). Вж. също Решение на Надзорния орган на ЕАСТ № 754/08/COL от 3 декември 2008 г. относно иновационната схема на базата на дървен материал (ОВ C 58, 12.3.2009 г., стр. 12 и притурка за ЕИП № 14, 12.3.2009 г., стр. 5).

---