26.1.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 23/12

---

РЕШЕНИЕ НА НАДЗОРНИЯ ОРГАН НА ЕАСТ

№ 176/11/COL

от 1 юни 2011 година

за закриване на официалната процедура по разследване относно финансирането на фитнес центъра в центъра за отдих Kippermoen (Норвегия)

НАДЗОРНИЯТ ОРГАН НА ЕАСТ („Органът“),

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Споразумението за Европейското икономическо пространство („Споразумението за ЕИП“), и по-специално членове 61 и 62 от него,

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд („Споразумението за надзор и съд“), и по-специално член 24 от него,

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Протокол 3 към Споразумението за надзор и съд („Протокол 3“), и по-специално член 1, параграф 2 от част I и член 4, параграф 4, член 6 и член 7, параграф 3 от част II,

КАТО ПРИКАНИ заинтересованите страни да представят своите мнения съгласно тези разпоредби (1) и като взе предвид техните мнения,

като има предвид, че:

I.   ФАКТИ

1.   Процедура

С писмо от 27 януари 2009 г. (док. № 506341) норвежките органи уведомиха Органа за финансирането на фитнес центъра в центъра за отдих Kippermoen (наричан по-нататък „KLC“) съгласно член 1, параграф 3 от част I на Протокол 3.

След обширна размяна на кореспонденция, с писмо от 16 декември 2009 г. (док. № 538177) Органът уведоми съответните норвежки органи за решението си да открие процедурата, предвидена в член 1, параграф 2 от част I на Протокол 3, по отношение на финансирането на фитнес центъра в KLC.

С писмо от 23 февруари 2010 г. (док. № 547864) норвежките органи представиха своите коментари относно решението за откриване на процедурата.

Решение № 537/09/COL на Органа за откриване на процедурата беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз и в притурката за ЕИП към него (2). Органът прикани заинтересованите страни да представят своите коментари по случая.

Органът получи коментари от Норвежката асоциация за фитнес (NAF) (Treningsforbundet) (3) и Европейската асоциация за здраве и фитнес (EHFA). На 2 ноември 2010 г. Органът проведе среща с NAF. С писма от 20 септември 2010 г. (док. № 567099) и 9 ноември 2010 г. (док. № 576711) Органът препрати коментарите и информацията, предоставена по време на срещата, на норвежките органи, които предоставиха своите коментари с писмо от 10 януари 2011 г. (док. № 582713).

Норвежките органи предоставиха допълнителни коментари с писма от 14 март 2011 г. (док. № 590193) и 22 март 2011 г. (док. № 591454) и по електронната поща на 28 март 2011 г. (док. № 592463).

2.   Центърът за отдих Kippermoen (KLC) и фитнес центърът към него

Както бе посочено в Решение № 537/09/COL, KLC е създаден през седемдесетте години. Той е разположен в община Vefsn, област Nordland. Центърът е собственост на община Vefsn и не представлява отделно юридическо лице.

Първоначално KLC е разполагал със закрит плувен басейн със солариум и спортна зала, както и със скромно оборудван фитнес център. През 1997—1999 г. и отново през 2006—2007 г. KLC и фитнес центърът в него са били разширени.

2.1.   Финансирането на KLC и на фитнес центъра към него

От момента на своето създаване през седемдесетте години KLC се финансира от своите клиенти и от общинския бюджет. Приносът на клиентите към финансирането се състои в заплащането на такса за достъпа до центъра. Общината има пълен контрол върху цените, вида на билетите, които се предлагат, и разпределението на приходите. Макар цените на билетите да са изменяни през годините, приносът на клиентите не покрива пълните оперативните разходи на KLC. Дефицитът се покрива от общинския бюджет в съответствие с бюджетните решения на общинския съвет.

2.2.   Нова информация, предоставена от норвежките органи

2.2.1.   Такси за клиентите на фитнес центъра

В Решение № 537/09/COL Органът отбеляза, че от момента на създаването си през седемдесетте години KLC се финансира от таксите, заплащани от неговите клиенти, и от общинския бюджет (4). В контекста на официалната процедура по разследване норвежките органи поясниха, че клиентите са заплащали такса само за достъпа до част от услугите на KLC (например за плувния басейн), всеки обаче е можел да ползва безплатно фитнес центъра до 1996 г., когато общината е въвела такса за ползването му (5).

2.2.2.   Разширението от 1997—1999 г.

В Решение № 537/09/COL Органът отбеляза, че KLC като цяло е бил разширен през 1997 г. и по-специално, че това разширяване е било финансирано със заем от 10 милиона NOK. Органът не е получил подробна информация относно заема и доколко, ако изобщо, фитнес центърът в KLC се е възползвал от този заем (6). По време на официалната процедура по разследване норвежките органи поясниха, че заемът е възлизал на 5,8 млн. NOK, а не на 10 млн. NOK, както се споменава в решението за откриване (7). Освен това норвежките органи поясниха, че общината не е изтеглила заема с цел да финансира разширяванията на фитнес центъра, а именно с цел да построи нов футболен стадион, известен като Mosjøhallen, на обща стойност 14 милиона NOK (8).

През 1997—1999 г. фитнес центърът е бил разширен и KLC е закупил ново оборудване (оборудване за вдигане на тежести, велоергометри и различни други фитнес уреди) на обща стойност приблизително 870 000 NOK (около 109 000 EUR) (9).

2.2.3.   Разширението от 2006—2007 г.

Освен това норвежките органи представиха нова информация по отношение на разширението на KLC, извършено през 2006—2007 г.

През 2005 г. общината е решила да разшири фитнес центъра, като построи нова пристройка, свързваща съществуващите сгради на KLC. Целта е била центърът да бъде направен по-леснодостъпен за неговите клиенти. Освен това общината е решила в рамките на този процес да модернизира съществуващите съоръжения (10). Свързването и модернизирането на съществуващите сгради е било предприето с цел да се гарантира, че стандартът на съоръженията на KLC е сравним с този на подобни центрове (11).

През 2006—2007 г. KLC и фитнес центърът са били съответно модернизирани и разширени с нова пристройка (Mellombygningen). Разширението е било на обща стойност от около 14,2 милиона NOK. Изготвен е план за разпределение на разходите, който е имал за цел да гарантира, че фитнес центърът ще поеме пропорционална част (приблизително 80 % (12)) от разходите по разширяването. Планирано е оставащата част (от около 20 %) да бъде покрита от други средства, тъй като тези разходи не са били свързани с фитнес центъра, а с други съоръжения в KLC. В решението за откриване на официалната процедура по разследване Органът посочи, че фитнес центърът не е поел пълния размер на разходите по заема за 2008 г. в съответствие с плана за разпределение на разходите. Впоследствие норвежките органи поясниха, че всъщност фитнес центърът е поел пълните разходи по заема през 2008 г., като е предоставил своята годишна печалба на общината (13).

2.2.4.   Липса на финансиране от област Nordland

Въз основа на информацията, която беше на разположение към момента на вземане на решението за откриване на официалната процедура по разследване, Органът не беше в състояние да изключи възможността фитнес центърът в KLC да е получил финансиране от област Nordland (14). Затова от норвежките органи бе потърсена информация по този въпрос. Норвежките органи поясниха, че фитнес центърът в KLC не е бил финансиран от област Nordland (15).

3.   Основания за откриване на процедурата

Органът откри официалната процедура по разследване, тъй като имаше съмнения дали финансирането на фитнес центъра в KLC представлява държавна помощ по смисъла на член 61 от Споразумението за ЕИП. Освен това Органът изрази съмнения дали финансирането на фитнес центъра, ако се смята за държавна помощ, е съвместимо със Споразумението за ЕИП съгласно член 59, параграф 2 като помощ за услуга от общ икономически интерес или пък съгласно член 61, параграф 3, буква в) като помощ за насърчаване на културни или регионални дейности.

Норвежките органи изпратиха уведомление за финансирането на фитнес центъра през януари 2009 г., като те не предоставиха информация, с която да подкрепят предварителното заключение, според което, ако се разглежда като държавна помощ, финансирането на фитнес центъра би представлявало система за съществуваща помощ по смисъла на член 1, параграф 1 от част I на Протокол 3. Поради това, с оглед на своите съмнения, Органът откри официалната процедура по разследване, предвидена в член 1, параграфи 2 и 3.

4.   Мнения на трети страни

Органът получи мнения от две трети страни — EHFA и NAF.

4.1.   Мнения на Европейската асоциация за здраве и фитнес (EHFA)

EHFA е независима организация с нестопанска цел, която представлява интересите на европейската индустрия в областта на здравето и фитнеса. Тя заявява, че фитнес центровете трябва да бъдат третирани по един и същи начин независимо дали са частна или обществена собственост и че фитнес центрове, които са обществена собственост, не трябва да се ползват с предимства в разрез с член 59 от Споразумението за ЕИП.

4.2.   Мнения на Норвежката асоциация за фитнес (NAF)

NAF е норвежка организация на търговски фитнес центрове. NAF заявява, че държавни ресурси, които облагодетелстват избрани фитнес центрове на норвежкия пазар, по принцип представляват държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, тъй като това финансиране нарушава конкуренцията и засяга вътрешната търговия в ЕИП. В подкрепа на своя аргумент NAF предостави на Органа обща информация относно норвежкия пазар на фитнес центрове (16).

Освен това NAF твърди, че държавната помощ за фитнес центрове, които са обществена собственост, не може да се смята за съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП въз основа на член 59, параграф 2 като компенсация за обществена услуга, нито въз основа на член 61, параграф 3, буква в) като помощ за културни или регионални дейности, при условие че същата помощ не се предлага при същите условия на частни фитнес центрове.

5.   Мнения на норвежките органи

Според норвежките органи финансирането на фитнес центъра в KLC не представлява държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП поради следните причини: i) фитнес центърът не получава избирателно предимство чрез държавни ресурси, ii) центърът не представлява предприятие, и iii) финансирането на фитнес центъра не нарушава търговията между страните по Споразумението за ЕИП.

В допълнение норвежките органи заявяват, че всички общински ресурси, предназначени за фитнес центъра, отговарят на условията на регламента de minimis  (17) и следователно не представляват държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

В случай че Органът установи, че финансирането включва държавна помощ, норвежките органи смятат тази помощ за съществуваща помощ, тъй като KLC е финансиран от общинския бюджет и от таксите от клиенти преди влизането в сила на Споразумението за ЕИП и поради това, че този метод на финансиране се е запазил непроменен оттогава.

Независимо от горепосоченото норвежките органи считат всяка потенциална помощ за съвместима със Споразумението за ЕИП въз основа на член 59, параграф 2 като помощ за услуга от общ икономически интерес или въз основа на член 61, параграф 3, буква в) като помощ за насърчаване на културни дейности. Накрая, норвежките органи твърдят, че финансирането на разширяването на фитнес центъра през 2006—2007 г. представлява форма на регионална помощ, която е съвместима на основата на член 61, параграф 3, буква в) и на указанията на Органа относно националната регионална помощ (2007—2013 г.) (18).

II.   ОЦЕНКА

1.   Финансирането, предоставено от община Vefsn

Норвежките органи изпратиха до Органа уведомление за финансирането на фитнес центъра през януари 2009 г. В това уведомление норвежките органи не изложиха аргументи в защита на твърдението, че финансирането на фитнес центъра представлява съществуваща помощ, въпреки факта, че уведомлението включваше копие от документ за образуване на съдебно производство в норвежки съдилища, в който жалбоподателят е изложил подробно аргумента, че финансирането на фитнес центъра представлява нова помощ (19).

В решението за откриване на официалната процедура по разследване Органът посочи, че методът на финансиране на фитнес центъра (покриване на общия дефицит на KLC от общинския бюджет и разпределение на приходи от билети) се е прилагал преди влизането в сила на Споразумението за ЕИП и поради тази причина помощта може да представлява съществуваща помощ по смисъла на член 1, буква б), подточка i) от част II на Протокол 3 (20). Въпреки това промените, предприети по отношение на съществуваща помощ, представляват нова помощ съгласно член 1, буква в) от същия протокол.

В своето решение Органът посочи, че не е получил достатъчно конкретна информация относно двете разширения на фитнес центъра и промените в системата на разпределяне на приходите от билети, и отбеляза, че поради това съществуващата система на помощи може да се е изменила в нова помощ по смисъла на член 1, буква в) от същия протокол (21).

В съответствие с принципите, залегнали в практиката на Съда на Европейския съюз (22), Органът третира мерките в рамките на правилата, които се отнасят за нова помощ.

Всяка оценка, направена в решение за откриване на официална процедура по разследване, дали една потенциална мярка за помощ представлява нова или съществуваща помощ, задължително има само предварителен характер. Дори ако на основата на информацията, предоставена към онзи момент, Органът е решил да открие официална процедура по разследване въз основа на член 1, параграф 2 от част I на Протокол 3, в решението за закриване на тази процедура той все още може да заключи, че ако включва помощ, мярката в действителност представлява съществуваща помощ (23). Когато става въпрос за съществуваща помощ, Органът трябва да следва процедурата за съществуваща помощ (24). Съответно в такъв случай Органът би трябвало да закрие официалната процедура по разследване и да открие друга процедура за съществуваща помощ, предвидена в членове 17—19 от част II на Протокол 3 (25). Само в рамките на тази втора процедура Органът би оценил дали дадена мярка представлява помощ и в такъв случай дали тя е съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП.

Както беше обяснено по-горе в глава I.2 от настоящото решение, норвежките органи предоставиха допълнителна фактическа информация относно финансирането и разширяването на фитнес центъра в KLC.

Тъй като фитнес центърът не е бил финансиран като отделна операция, неговото финансиране не може да бъде оценено независимо от финансирането на KLC като такова. От момента на своето създаване през седемдесетте години KLC се финансира от такси от своите клиенти и от общинския бюджет. Макар общината да не е въвела такси за достъп до фитнес центъра до 1996 г., от седемдесетте години тя е изисквала такава такса от клиентите на отделни части от KLC, и по-специално за плувния басейн. Поради това Органът отбелязва, че системата на финансиране на KLC като такава не е била изменена.

Мащабът на разширяване на фитнес центъра през 1997—1999 г. е бил по-малък в сравнение с предварителната информация, предоставена на Органа. По време на официалното разследване норвежките органи обясниха, че общината е взела кредит от 5,8 милиона NOK (вместо от 10 милиона NOK), който не е бил използван за ремонта на фитнес центъра. Напротив, през този период е било извършено сравнително малко разширение и модернизиране на фитнес центъра на обща стойност около 870 000 NOK, като те са били финансирани от приходите от такси от клиентите.

Макар да е било по-значително като обхват, разширението от 2006—2007 г. е служило единствено на целта предлаганата услуга да е на ниво, подобно на нивото на услугите на сходни фитнес центрове. Следователно характерът на дейността на фитнес центъра преди и след разширенията се е запазил един и същ и само е бил приспособен, за да отговори на развитието в сектора и на нуждите на клиентите. С фитнес центъра в KLC общината е била участник на пазара на фитнес центрове преди и след влизането в сила на Споразумението за ЕИП. Тя периодично е разширявала фитнес центъра с единствената цел да предоставя на населението услуга, която съответства на очакванията за един фитнес център. Системата на финансиране (такси от клиентите и принос от общинския бюджет) и преследваната цел (предоставяне на фитнес услуги на населението) не са се променили (26). Освен това тези разширения не са служили на целта общината да навлезе на нови пазари. В това отношение настоящият случай се различава от решението на Комисията относно цифровата програма на BBC (27). Това дело засягаше промени, извършени в съществуващата система за помощи в полза на британския обществен телевизионен разпространител BBC. По това дело Комисията установи, че направените в съществуващата схема за помощ промени включват нова помощ, тъй като са позволили на телевизионния оператор да извършва дейности, които не са били „тясно свързани“ със съществуващата схема и са позволили на BBC да навлезе на развити пазари, на които търговските участници не са имали или са имали в много малка степен BBC като конкурент (28).

Въз основа на горепосоченото Органът заключава, че финансирането на фитнес центъра в центъра за отдих Kippermoen със средства от община Vefsn, доколкото то включва държавна помощ, представлява система за съществуваща помощ. Отделна процедура за съществуваща помощ се съдържа в член 1, параграф 1 от част I на Протокол 3. Съгласно тази разпоредба Органът, в сътрудничество с държавите от ЕАСТ, държи под постоянно наблюдение всички системи за предоставяне на помощ, съществуващи в тези държави. Той предлага на последните всички подходящи мерки, които са необходими за постепенното развитие или функциониране на Споразумението за ЕИП.

2.   Финансирането от област Nordland

Както се посочва по-горе, норвежките органи поясниха, че фитнес центърът в KLC не е бил финансиран от област Nordland. Следователно не е имало трансфер на държавни средства от област Nordland, което е първият от четирите кумулативни критерия, които трябва да бъде изпълнени, за да бъде определена дадена мярка като държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. Въз основа на предоставената неотдавна информация от норвежките органи Органът е на мнение, че в този контекст фитнес центърът в KLC не е получил държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП под формата на предимства, получени чрез държавни ресурси (област Nordland).

3.   Заключение

Съгласно новата информация, предоставена от норвежките органи, област Nordland не е предоставила икономически предимства на фитнес центъра в KLC в периода, обхванат от настоящата официална процедура по разследване. Въз основа на това Органът заключава, че фитнес центърът в KLC не е получил държавна помощ, предоставена от област Nordland през съответния период.

Освен това Органът заключи, че доколкото ресурси от община Vefsn са допринесли за финансирането на фитнес центъра в KLC и доколкото тези ресурси представляват държавна помощ, тази помощ е предоставена в рамите на система за съществуваща помощ. Въз основа на горната оценка Органът реши да закрие официалната процедура по разследване и ще открие процедурата за преглед на съществуваща помощ, предвидена в член 1, параграфи 1 и 2 от част I на Протокол 3,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Официалната процедура по разследване относно финансирането на фитнес центъра в центъра за отдих Kippermoen със средства, предоставени от област Nordland през периода на оценката, е неоснователна и следователно се закрива.

Член 2

Официалната процедура по разследване относно финансирането на фитнес центъра в центъра за отдих Kippermoen със средства, предоставени от община Vefsn, се закрива.

Член 3

Адресат на настоящото решение е Кралство Норвегия.

Член 4

Само текстът на английски език е автентичен.

---

(1)  ОВ C 184, 8.7.2010 г., стр. 5 и Притурка за ЕИП № 35, 8.7.2010 г., стр. 1.

(2)  Вж. бележка под линия 1.

(3)  Бившата Норвежка асоциация на фитнес центровете (NAFC) (Norsk Treningssenterforbund).

(4)  Глава I.2.2 от решението.

(5)  Вж. електронното писмо, изпратено от норвежките органи на 28.3.2011 г. (док. № 592463).

(6)  Глави I.2.2 и II.1.3 от Решение № 537/09/COL.

(7)  Вж. писмото, изпратено от норвежките органи на 23.2.2010 г. (док. № 547864), стр. 6.

(8)  Пак там, стр. 2, 6 и 8.

(9)  Пак там, стр. 7—9.

(10)  Вж. Решения 10/05 и 152/05 на местния съвет на община Vefsn, приложение 2 към док. № 547864.

(11)  Вж. писмото, изпратено от норвежките органи на 23.2.2010 г. (док. № 547864), стр. 10.

(12)  Вж. писмото, изпратено от норвежките органи на 9.9.2009 г. (док. № 529846), стр. 2—4.

(13)  Вж. писмото, изпратено от норвежките органи на 23.2 2010 г. (док. № 547864), стр. 12.

(14)  Глава II.1.1 от Решение № 537/09/COL.

(15)  Вж. писмото, изпратено от норвежките органи на 23.2.2010 г. (док. № 547864), стр. 19—20.

(16)  Вж. писмото на Органа от 9.11.2010 г. (док. № 576711).

(17)  Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора по отношение на помощи de minimis (ОВ L 379, 28.12.2006 г., стр. 5), включен в Споразумението за ЕИП в точка 1да от Приложение 15 към Споразумението.

(18)  Насоките са достъпни в интернет на адрес: http://www.eftasurv.int/?1=1&showLinkID=15125&1=1

(19)  Вж. писмото, изпратено от норвежките органи на 27.1.2009 г. (док. № 506341), стр. 40.

(20)  Съгласно член 1, буква б), подточка i) от част II на Протокол 3 съществуваща помощ е „всяка помощ, която съществува в съответната държава от ЕАСТ преди влизането в сила на Споразумението за ЕИП, т.е. схеми за помощ и индивидуална помощ, които са били въведени в действие преди и продължават да се прилагат след влизането в сила на Споразумението за ЕИП“.

(21)  Глава II.1.3 от Решение № 537/09/COL.

(22)  Дело C-400/99, Италия/Комисия, (2005 г.), Recueil I-3657.

(23)  Пак там, точки 47 и 54—55.

(24)  Дело T-190/00, Regione Siciliana/Комисия, (2003 г.), Recueil II-5015, точка 48.

(25)  Дело C-312/90, Испания/Комисия, (1992 г.), Recueil I-4117, точки 14—17 и дело C-47/91, Италия/Комисия, (1992 г.), Recueil I-4145, точки 22—25.

(26)  Вж. мнението на AG Trabucchi по дело 51/74, Hulst, (1975 г.), Recueil 79.

(27)  Дело № N 37/2003 (Обединено кралство), достъпно на адрес в интернет: http://ec.europa.eu/eu_law/state_aids/comp-2003/n037-03.pdf

(28)  Пак там, съображение 36.

---