—

на заседание в гр. Висбаден (Германия) от 25 до 28 юни 2007 г.,

—

като взе предвид чл. 17, параграф 1от своя правилник за дейност,

—

като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибския и Тихоокеанския район, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга страна, подписано в Котону (Бенин) на 23 юни 2000 г., изменено със споразумение за изменение на споразумението за партньорство, подписано в Люксембург на 25 юни 2005 г. („Споразумението от Котону“), и по-специално членове 9, 68, 96 и 97 от него,

—

като взе предвид Конвенцията на Обединените нации от 31 октомври 2003 г. срещу корупцията,

—

като взе предвид създаването на Международен наказателен съд (МНС) в Рим на 17 юли 1998 г.,

—

като взе предвид Декларацията на Обединените нации от 16 декември 1996 г. за борба с корупцията и подкупа в международни търговски сделки,

—

като взе предвид Междуамериканската конвенция срещу корупцията, приета в Каракас на 29 март 1996 г.,

—

като взе предвид Конвенцията на Африканския съюз за предотвратяване и борба с корупцията, приета на втората редовна сесия на Асамблеята на Африканския съюз в Мапуто на 11 юли 2003 г.,

—

като взе предвид Конвенцията на ОИСР от 21 ноември 1997 г. за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки,

—

като взе предвид националното законодателство относно прането на пари, приложимо в държавите от АКТБ-ЕС,

—

като взе предвид Парижката декларация от 2 март 2005 г. за ефективността на помощта,

—

като взе предвид Декларацията от 2 юни 2003 г., приета на Срещата на върха на Г-8 в Евиан, озаглавена „Борба с корупцията и подобряване на прозрачността“, и като взе предвид Декларацията, приета на 8 юни 2007 г. на Срещата на върха на Г-8 в Хайлигендам (Германия), „Растежът и отговорността в Африка“,

—

като взе предвид Специалния доклад № 2/2005 на Европейската сметна палата относно помощта от бюджета на ЕФР за страните от АКТБ (2),

—

като взе предвид наръчника за прозрачност на приходите от природни ресурси на МВФ, приет през юни 2005 г.,

—

като взе предвид прегледа на Световната банка относно добивните отрасли от 2004 г.,

—

като взе предвид 40-те препоръки на Групата за финансови действия (FATF) по прането на пари,

—

като взе предвид резултатите от пленарното заседание на Групата за финансови действия, което се проведе във Ванкувър от 9 до 13 октомври 2006 г.,

—

като взе предвид инициативите „Публикувай какво плащаш (PWYE)“ и „Публикувай какво печелиш (PWYP)“,

—

като взе предвид принципите и критериите на Инициативата за прозрачност в добивната промишленост (EITI),

—

като взе предвид подкрепата, оказана от Европейския съюз за схемата за сертифициране на процеса „Кимбърли“ относно вноса и износа на диаманти, и участието на страните от държавите от АКТБ в процеса „Кимбърли“,

—

като взе предвид Плана за действие на ЕС за правоприлагане, управление и търговия в горския сектор (FLEGT) и Регламента (ЕО) № 2173/2005,

—

като взе предвид Африканската схема за правоприлагането и управлението в горския сектор, приета през 2003 г.,

—

като взе предвид резолюциите на Европейския парламент от 31 март 2004 г. относно управлението в политиката на Европейския съюз за развитие (3) и от 6 април 2006 г. относно ефективността на помощта и корупцията в развиващите се страни (4),

—

като взе предвид своите резолюции от 24 ноември 2005 г. относно ролята на националните парламенти за прилагането на Споразумението за партньорство от Котону и относно основните селскостопански и минни продукти (5),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 12 октомври 2005 г. до Съвета, Европейския парламент и Икономическия и социален комитет, озаглавено „Стратегия на ЕС за Африка: Към евро-африкански пакт за ускоряване на развитието на Африка“,

—

като взе предвид Наръчника на парламентариста за борба срещу корупцията, изготвен от Световната организация на парламентаристите срещу корупцията (GOPAC),

—

като взе предвид Индекса на възприемане на корупцията от 2006 г., публикуван на 6 ноември 2006 г. в Берлин от „Транспърънси Интернешънъл“,

—

като взе предвид доклада с констатациите на мисията от Бюрото на Съвместната парламентарната асамблея в Мавритания от 23 до 27 февруари 2006 г.,

—

като взе предвид доклада на Комитета по политическите въпроси (ACP-EU/3937/07/fin.),

A.

като потвърждава принципа на отговорността на правителствата пред техните държави и всички техни граждани за управлението на публичните приходи и разходи,

Б.

като има предвид, че икономическите и финансови изгоди, получени в резултат на използването на националното богатство, трябва да се отразяват като съществен напредък в човешкото развитие,

В.

като има предвид, че правителствата на страните, богати на природни ресурси, имат задължението и отговорността да направят свой приоритет използването на приходите за задоволяване на основните потребности на своите граждани, и по-специално потребностите в областта на образованието и здравеопазването, както и в борбата срещу бедността,

Г.

като има предвид, че доброто управление трябва да отчита факта, че тези приходи имат много повече добавена стойност, когато природните ресурси се обработват и обогатяват в самата страна, отколкото когато те се изнасят като суровини,

Д.

като има предвид, че задължение на суверенните правителства и на компетентните публични власти също така е да използват приходите от експлоатацията на природните ресурси на техните страни отговорно, за пряка полза на своите сегашни и бъдещи жители,

Е.

като има предвид, че използването на природните ресурси може да представлява сила за устойчиво развитие, само ако се сведе до минимум неговото отрицателно социално и екологично въздействие и ако облагите и разходите се разпределят справедливо,

Ж.

като има предвид, че населението на страните, богати на природни ресурси, има неотменимото право да се възползва по възможно най-справедливия начин от богатствата, които се получават в резултат на това, и от потенциала за икономическо развитие,

З.

като има предвид, че заинтересованите компании носят също така и отговорността да гарантират, че техните инвестиции допринасят за устойчивото развитие на страните, чиито големи природни ресурси те използват,

И.

като има предвид, че липсата на прозрачност по отношение на — легитимните — плащания, които компаниите извършват в полза на правителствата, представлява значителен риск за фирмите, доколкото това ги прави уязвими за обвинения в съучастничество в корупционни практики и накърнява легитимността на тяхната дейност,

Й.

като има предвид, че европейските правителства имат задължението да се борят срещу такива практики,

К.

като има предвид, че е вероятно лошото управление и липсата на прозрачност при управлението на държавните приходи, получени от природните ресурси, да задълбочи корупцията и да увеличи рисковете от присвояване на обществени средства,

Л.

отчитайки увеличението на световните цени на петрола през последните 36 месеца и получените в резултат на това допълнителни приходи,

М.

като има предвид, че значителните приходи от използването на природните ресурси, в частност петрола, в развиващите се страни може да доведе до сериозен икономически и социален дисбаланс, да засили социалната несправедливост и дори да способства за създаването на климат на насилие, ако те не се използват както трябва, в полза на всички сектори от населението и за целите на националното развитие, и като има предвид, в случая с петрола, че съществува риск от изкуствено създадени показатели за висок ръст в ущърб на показателите за човешкото развитие,

Н.

като има предвид, че Европейският парламент прие през март 2004 г. изменение на директивата относно изискванията за прозрачност, призовавайки държавите-членки на ЕС да поощряват компаниите, които се котират на европейските фондови борси, да публикуват плащанията, извършени в полза на правителствата,

О.

като има предвид, че подобряването на управлението и отчетността при управлението на публичните финанси може да намали рисковете от възникване на конфликт във връзка с използването на природните ресурси,

П.

като има предвид, че значителното увеличаване на прозрачността във фискалната сфера и изкореняването на корупцията в публичните институции би спомогнало за намаляване на политическия риск и за създаване на по-стабилна среда, което ще доведе до по-големи национални и чуждестранни инвестиции, най-вече в сектора на добивната промишленост, както беше потвърдено от институционалните инвеститори, управляващи средства, възлизащи общо на 12,3 милиарда еуро,

Р.

отчитайки, че финансовата прозрачност и сигурността на енергийните доставки са свързани, като се има предвид, че корупцията и лошото управление в страните, доставящи енергия, вероятно ще засилят местното чувство на негодувание срещу енергийния сектор и ще станат причина за отправяне на заплахи към енергийните инсталации като по този начин ще намалят доставките, стигащи до световните пазари,

С.

като има предвид, че лошото управление и липсата на отчетност относно използването на природните ресурси може да има също така сериозни екологични последици с прекалено голямото изсичане на дървета, което потенциално води до опустиняване, други климатични изменения и увреждане на околната среда, засягащи хората, фауната и флората,

Т.

като има предвид, че населението на районите, които се експлоатират заради природните ресурси, не се възползва достатъчно от изгодите, получени в резултат на това, и освен това често са засегнати от сериозни екологични въздействия от такива дейности например замърсяването на въздуха, водата и почвата,

У.

като има предвид, че природните ресурси включват не само полезните изкопаеми, но също така и фауната и флората, чистата вода и чистия въздух, които трябва да бъдат защитени или подобрени,

Ф.

съзнавайки значението на прилагането на най-добрите практики, насочени към опазване на околната среда, при управлението на нефтените запаси и основните природни ресурси на страните от АКТБ,

Х.

като има предвид, че е важно да се поощряват ценности и добродетели, като например безпристрастност, честност, отговорност, прозрачност и почтеност, сред длъжностните лица с цел корупционните практики да стават немислими и невъзможни,

Ц.

като има предвид, че стремежът към честност и спазване на етичните стандарти е, преди всичко, начин да се гарантира, че на гражданите се предоставят услуги, които те имат право да очакват от държавата във връзка с използването на природните ресурси,

Ч.

съзнавайки необходимостта от укрепване на капацитета на парламентите и демократичните институции на развиващите се страни, за да могат те да упражняват ефективно техните правомощия за контролиране на изпълнителната и бюджетната власт,

Ш.

като има предвид, че наличието на природни ресурси в една страна в миналото не винаги е било благословия, а много по-често проклятие за засегнатото население в страните, където липсва демократичен контрол, отчетност и върховенство на закона, където борбата за ресурсите е създала корупция и ожесточени конфликти, от които често е страдало местното население,

Щ.

като има предвид, че нарастващото търсене на природни ресурси от бързо разрастващите се икономики, като например Китай, засили международните стремежи за използване на тези ресурси и често продължава управлението на недемократични режими, предизвиква ожесточени конфликти и води до неспазване на човешките права,

AA.

като има предвид, че някои компании не се присъединяват към основните трудови стандарти на МОТ и са отговорни за произшествия с фатален край и използването на детски труд; като има предвид, че те са също така и движеща сила за увеличаването на опустиняването на Африка и на незаконната търговия на слонова кост в Африка, докато някои пък са многократно хващани да ловят незаконно риба в африкански води,

1.

Призовава страните от АКТБ приоритетно да предназначат приходите от използването на природните ресурси за задоволяване на основните нужди на своето население, по-специално в областта на здравеопазването, образованието, съхраняването на природните ресурси и опазването на околната среда като по този начин спомогнат за постигането на Целите на хилядолетието за развитие;

2.

Призовава страните от АКТБ и европейските държави да спазват и напълно да изпълняват определенията и препоръките на Споразумението от Котону относно доброто управление (чл. 9 (3));

3.

Призовава държавите-членки и Комисията, в тяхната загриженост за добро управление, по-скоро да обърнат повече внимание на развитието на преработвателния сектор в страните от АКТБ, отколкото да предоставят на европейски компании достъп до природните богатства на държавите от АКТБ;

4.

Призовава африканските страни от групата на страните от АКТБ да ратифицират Конвенцията на Африканския съюз за предотвратяване и борба с корупцията; призовава карибските страни да ратифицират Междуамериканската конвенция за борба срещу корупцията; призовава всички страни от АКТБ-ЕС да ратифицират Конвенцията на Обединените нации за борба срещу корупцията и Декларацията на Обединените нации за борба срещу корупцията и подкупа при международни търговски сделки и да създадат конкретни механизми за ефективен мониторинг и прилагане на разпоредбите на т. 3 по-горе;

5.

Отправя искане към правителствата на държавите-членки на Европейския съюз и на страните от АКТБ да приемат и да помогнат за осъществяването на практика на принципите, залегнали в частните инициативи за поощряване на по-доброто ръководство при управлението на приходите от природните ресурси, като например Инициативата за прозрачност в добивните индустрии (EITI) и кампаниите „Публикувай какво плащаш“ и „Публикувай какво печелиш“;

6.

Отправя искане към Европейската комисия и правителствата на държавите-членки на ЕС да поощрят подобряването и цялостното прилагане на Инициативата за прозрачност в добивните индустрии (EITI), по-специално като направят разпоредбите за прозрачност задължителни, като въведат в действие ефективни механизми за контрол и като изпълнят петия критерий, в който е заложено активното участие на гражданското общество в Инициативата за прозрачност в добивните индустрии (EITI) и като дадат финансов принос в попечителския фонд на EITI;

7.

Призовава страните от АКТБ да гарантират, че приходите се използват също и за разнообразяване на техните икономики и развитие на икономическите дейности по-скоро в по-напредналата фаза на производствения процес, отколкото да се ограничават само до извличане на природните ресурси;

8.

Отправя искане към Европейската комисия да изпрати мисии в развиващите се страни, доставящи енергия, които да им помогнат за осъществяването на Инициативата за прозрачност в добивните индустрии (EITI);

9.

Отправя искане към всички страни от АКТБ, които формално са подписали Инициативата за прозрачност в добивните индустрии, да започнат прилагането на практика на нейните минимални критерии, по-специално петия критерий като гарантират, че гражданското общество е в състояние да изпълнява своята контролна функция без ограничения и без страх и заплахи от какъвто и да е характер;

10.

Насърчава всички страни, богати на природни ресурси, подписали Споразумението от Котону, които все още не са се присъединили формално към EITI, да сторят това и призовава правителствата на държавите-членки на ЕС и на страните от АКТБ да изпълнят разпоредбите на чл. 7 на Споразумението от Котону относно изграждането на капацитет на гражданското общество, както и препоръките на двата форума за гражданско общество на страните от АКТБ, проведени през 2002 г. и април 2006 г.;

11.

Отправя искане към всички правителства на страните от АКТБ и ЕС да настояват всички инвеститори да се присъединят към Инициативата за прозрачност в добивните индустрии (EITI) и към други инициативи и конвенции, които увеличават доброто управление, прозрачността и отчетността при използването на природните ресурси;

12.

Отправя искане към всички правителства на страните от АКТБ и ЕС да приканят също правителствата на страните с възникващи пазари да изпълнят своите ангажименти за присъединяване към основните международни трудови стандарти, забраната на детския труд, да намалят разпространението на малки оръжия и леки въоръжения (SALW), по-специално в конфликтните зони, и да забранят незаконния внос на суровини и дървен материал;

13.

Отправя искане към Европейската комисия и държавите-членки на Европейския съюз да поставят предоставянето на помощ за развитие на страните, богати на природни ресурси, в зависимост от напредъка в областта на доброто управление, прозрачността и отчетността във връзка с управлението на природните ресурси чрез присъединяване и активно прилагане на инициативи като „Публикувай какво плащаш“, „Публикувай какво печелиш“ и Инициативата за прозрачност в добивните индустрии;

14.

Отправя искане към правителствата на държавите-членки на Европейския съюз и Европейската комисия да подкрепят усилията на държавите-членки за поощряване на прозрачността в добивните индустрии чрез въвеждане на подходящи счетоводни стандарти за отчитане и норми на дружественото право във връзка с приетото от Европейския парламент през март 2004 г. изменение на директивата относно изискванията за прозрачност и със съобщението на Комисията от 12 октомври 2005 г. относно стратегията за Африка;

15.

Отправя искане към всички заинтересовани участници да прилагат стандартите, изискващи прозрачност и по-голяма отчетност в системите за управление на публичните разходи и приходи, включително:

16.

Отправя искане към всички участници да гарантират, че правителствата на страните, доставчици на енергия, които са имали сериозни проблеми с управлението и с корупцията, няма да ползват, освен от крайно необходимите помощи, благоприятните търговски условия или други предимства дотогава, докато не представят доказателство за количествено изразена ангажираност за по-голяма прозрачност, по-специално по отношение на националния бюджет;

17.

Призовава всички двустранни и многостранни донори и агенции, предоставящи експортни кредити, да разработят комплект условия, които не са просто абстрактни, а се основават на доверителната отговорност на правителствата към техните граждани, и система за партньорство, при което нехуманитарната помощ е в зависимост от съблюдаването на редица конкретни, съвместно договорени критерии, и по-специално обществената прозрачност относно приходите от използването на природните ресурси в съответствие с принципите, кодифицирани в „Наръчника на МВФ за прозрачност на приходите“;

18.

Призовава страните от АКТБ и ЕС да гарантират, че насърчаването на доброто управление, прозрачността и отчетността при използването на природни ресурси ще са предмет на взаимни начинания и съвместно договорени критерии в рамките на политическия диалог съгласно чл. 8 на Споразумението от Котону;

19.

Отправя искане към правителствата на държавите-членки на ЕС да гарантират, че поощряването на прозрачността и демократичния контрол във връзка с използването на приходите в страните, доставчици на енергия за ЕС, е приоритетна задача в общата европейска енергийна стратегия;

20.

Препоръчва въпросът за доброто управление, прозрачност и отчетност във връзка с използването на природните ресурси да бъде включен като важна точка в бъдещата „Обща стратегия на ЕС-Африка“;

21.

Насърчава прилагането на най-добрата практика в управлението на нефтените залежи, така както е систематизирана в „Наръчника на МВФ за прозрачност на приходите“;

22.

Отправя искане към правителствата и парламентите на страните от АКТБ и ЕС да гарантират, че използването на природните ресурси не създава голям екологичен дисбаланс; в тази връзка отбелязва със загриженост, че прекаленото изсичане на гори може да доведе до опустиняване и други климатични промени, срещу което трябва да бъдат предприети мерки чрез отговорни горски практики за залесяване, и призовава компаниите, експлоатиращи природните ресурси, да спазват екологичните стандарти;

23.

Призовава националните и регионални правителства, парламенти и институции да гарантират, че законното използване на природните ресурси съставлява част от плана за защита на околната среда като се включат мерки за защита на въздуха, водата и почвата и запазване на разнообразието на фауната и флората;

24.

Отправя искане към всички правителства да приемат закони, забраняващи вноса на незаконно изсечен дървен материал; и същевременно да се уверят, че процедурите за обществени поръчки се ограничават до дървен материал от постоянни и законни източници;

25.

Приканва всички страни, производителки на дървен материал, да гарантират устойчиво изсичане на гори на цялата тяхна територия като се спазват правата на техните граждани и като се отчита въздействието върху околната среда;

26.

Отправя искане към ЕС да направи цялостен и формален преглед на горското стопанство, да укрепи системата на земевладение и правата за достъп на местните общности и да осигури значително публично участие;

27.

Настоява всички страни, участващи в търговията с диаманти, да се присъединят напълно към схемата за сертифициране „Кимбърли“ за международна търговия с необработени диаманти; подчертава важното значение на постигането на напредък в независимата проверка на спазването от страна на държавите участнички и на диамантената индустрия на основните насоки за търговия с диаманти и гарантирането, че всички участници в процеса „Кимбърли“ са в състояние да контролират спазването им от диамантената индустрия;

28.

Призовава членовете на Съвета за сигурност на ООН да приемат определение за „конфликтни ресурси“ и да добави управлението на природните ресурси към мандата на Комисията по омиротворяване;

29.

Насърчава въвеждането и правилното използване на информационни системи, като например база данни за разработване на мини;

30.

Подчертава, че компаниите, използващи природните ресурси, носят отговорност за поощряването на прозрачна икономическа среда, която зачита устойчивото развитие, и че е в техен интерес да сторят това; насърчава тези компании да подемат колективни инициативи за тази цел, като например издаването на сертификати за „чисти“ компании;

31.

Изтъква, че в съответствие с чл. 96 и 97 от Споразумението от Котону в случаи на голяма корупция могат да се провеждат консултации;

32.

Призовава страните от АКТБ да започнат публичен дебат на национално равнище по въпроса за използването на приходите от природните ресурси и социалната справедливост;

33.

Отправя искане към страните от АКТБ — производителки на нефт — да обърнат внимание, да подпомагат и насърчават дейностите на активно участващите в борбата срещу корупцията и защитниците на прозрачността;

34.

Подчертава ролята на националните парламенти на страните от АКТБ за насърчаване на доброто управление и препоръчва тази роля да бъде призната и официално включена в бъдещата „Обща стратегия ЕС-Африка“;

35.

Призовава националните и регионални парламенти на страните от АКТБ и ЕС, както и представителите на гражданското общество, да си сътрудничат за създаване на система за проверки и правене на баланси, включително при наказателни производства за противодействие с корупцията в правителствата и административните органи;

36.

Настоява правителствата, институциите и всички политически лидери да заделят част от приходите, получени в резултат на отговорното използване на природните ресурси, да увеличат заплатите на държавните служители, полицейските служители и чиновниците в съответните икономически сектори с цел корупцията да стане по-малко привлекателна;

37.

Призовава правителствата на страните от АКТБ и Европейската комисия да подкрепят националните и регионални парламенти на страните от АКТБ в тяхната работа като бюджетен орган чрез диалог, споделяне на информация и изграждане на капацитет;

38.

Отправя искане към Комисията да изготви съобщение, в което да се определи стратегията на Европейския съюз за укрепване на парламентарната демокрация и върховенството на закона в развиващите се страни;

39.

Насърчава националните парламенти на страните от АКТБ да упражнят натиск върху техните правителства да противодействат на вътрешната корупция и по този начин да подкрепят по-доброто ръководство в управлението на публичните приходи чрез въвеждането на антикорупционни закони и механизми за независим мониторинг с цел увеличаване на прозрачността или предоставяне на по-голям достъп до информацията относно използването и разпределянето на приходите, получени от използването на природните ресурси;

40.

Подчертава, че е много важно също така да бъде укрепена съдебната система, независимата съдебна власт и висшите институции, извършващи одит в страните от АКТБ;

41.

Призовава също така парламентите на страните от АКТБ да приемат специални кодекси за поведение за добро управление, за да предотвратят всякаква опасност от вътрешна корупция; счита, че публикуването на доходите на членовете на парламентите също може да допринесе за по-голяма прозрачност;

42.

Призовава националните и регионални парламенти да подкрепят и улесняват действията на представителите на гражданското общество в борбата срещу лошото управление и корупцията, като им дадат възможност да вършат работата си при оптимални условия и като им предоставят максимална свобода на действие, и като им осигурят капацитет, необходимите технически и финансови средства;

43.

Отправя искане към гражданското общество и националните парламенти да участват ефективно в мониторинга на изпълнението на бюджета под формата на отчети за проследяване на публичните разходи (PETS), където се прави подробно сравнение между това, „което влиза“ и „което излиза“ на базата на критерии, които се прилагат от Комитета на ОИСР за подпомагане на развитието (DAC);

44.

Счита, че е целесъобразно да се изработят конкретни социални показатели, за да може да се получават по-подробни данни за качеството на управлението, постигнато от страните, подписали Споразумението от Котону, и призовава за прозрачност от страна на съответните организации на гражданското общество относно управлението на финансовите средства, които те получават;

45.

Призовава правителствата, институциите и всички политически лидери да осигурят специално обучение за служителите, за да им се даде възможност те да осъзнаят значението на отговорното използване на природните ресурси по начин, който гарантира опазването на околната среда;

46.

Подчертава, че борбата срещу корупцията може да допринесе по най-ефективен начин за установяването на по-благоприятен климат за инвестиции; призовава Европейския съюз, като съпредседател на Програмата за публичните разходи и финансовата отчетност (PEFA), която предоставя стандартна рамка за оценка на фидуциарния риск в страните получатели — да включи специални показатели на PEFA, предназначени за измерване нивото на корупцията;

47.

Отправя искане към Комисията да вземе нивата на корупция, определени по този начин, като основа за поощряване на доброто управление и за иницииране на консултации съгласно членове 96 и 97 на Споразумението от Котону относно подходящите мерки срещу корупционните режими; подчертава обаче, че поощряването на доброто управление не трябва да служи като претекст за едностранно налагане на условия за помощ;

48.

Изтъква важната роля на регионалните инициативи за намаляване на корупцията и поощряване на доброто управление, като например Африканския механизъм за партньорска проверка (APRM); подчертава, че е необходимо африканските страни да осъществят тези инициативи, а Комисията и държавите-членки да предоставят техническа и финансова помощ за тази цел;

49.

Отправя искане към държавите-членки на Европейския съюз, които разполагат с финансови центрове, да вземат всички необходими правни и административни мерки, за да се гарантира връщането на незаконно придобитите средства в страната по произход;

50.

Възлага на своите съпредседатели да предадат настоящата резолюция на Съвета на АКТБ-ЕС, на Европейската комисия, Комисията на Африканския Съюз, на Панафриканския парламент и на националните и регионални парламенти, както и на Световната организация на парламентаристите срещу корупцията (GOPAC).

—

на заседание в гр. Висбаден (Германия) от 25 до 28 юни 2007 г.,

—

като взе предвид чл. 17.1 от своя правилник за дейност,

—

като взе предвид целите на Споразумението за партньорство между държавите от АКТБ-ЕС, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. в областта на улесняването на търговията и намаляването на бедността,

—

като взе предвид доклада на Обединените нации за безопасността на хранителните продукти в развиващите се страни, представен от специалния докладчик на Обединените нации към Комисията на ООН по правата на човека през март 2002 г. (2),

—

като взе предвид Декларацията от Кейптаун за бъдещи преговори между АКТБ-ЕС за нови споразумения за търговия,

—

като взе предвид ангажимента, поет през 1996 г. на Световната среща на върха за храните за намаляване до 2015 г. наполовина на броя на недохранените хора, което далеч не се постига (3),

—

като взе предвид декларацията на Обединените нации относно Целите на хилядолетието за развитие и поетото задължение за премахване на бедността (4),

—

като взе предвид последователните доклади за човешкото развитие, изготвени по Програмата за развитие на Обединените нации,

—

като взе предвид средносрочния преглед на Споразуменията за икономическо партньорство, изготвен от регионалните мрежи на организациите на фермерите от страните от АКТБ, публикуван на 10 декември 2006 г. (5), и настоящите преговори по Споразуменията за икономическо партньорство,

A.

като има предвид, че съгласно доклада на УНКТАД от 2006 г. относно слаборазвитите страни броят на хората, живеещи в крайна бедност, се е увеличил повече от два пъти през последните тридесет години — от 138 милиона през 1960 г. на 334 милиона през 2000 г. — и ако сегашната тенденция се запази, броят на хората, живеещи с по-малко от 1 щатски долар на ден, ще се увеличи от 334 милиона на 471 милиона през 2010 г.,

Б.

като има предвид, че гладът, недохранването и изключването на милиони хора от достъпа до храна са последици, между другото, от икономическите, селскостопански и търговски политики на правителствата, както в развиващите се, така и в индустриализираните страни,

В.

като има предвид, че селското стопанство е основен икономически сектор за населението на повечето от страните от АКТБ; като се има предвид, че техните средства за препитание зависят от селскостопанското производство и свързаните с него дейности — изчислено е, че във всички държави от АКТБ 60 % от работещото население е заето в този сектор; като взе предвид, че 73 % от селското население в Африка се състои от дребни земеделски собственици, за които осигуряването на храната е най-голям приоритет,

Г.

като има предвид, че биологичното разнообразие, устойчивото селско стопанство и безопасността на храните зависи именно от признаването на суверенитета на храните и политическите стратегии на страните от АКТБ, необходими за защитата на крехките икономически сектори, и индивидуалните и колективни права на фермерите от страните от АКТБ да съхраняват, разменят, разпространяват и подобряват семената с цел да се увеличи производството на храни,

Д.

като има предвид, че повечето от дейностите в земеделското производство и износа на селскостопански продукти в страните от АКТБ се извършват основно от малки семейни ферми, които са много чувствителни към колебанията на цените,

Е.

като има предвид, че по-голямата част от износа на селскостопански стоки от страните от АКТБ зависи от един или два непреработени продукта, които дават малка прибавена стойност на икономиката, и това прави техните икономики все по-уязвими,

Ж.

като има предвид, че през последните 15 години цифрите на растежа за традиционния износ на селскостопански стоки, като например кафе, какао, обработени и необработени кожи, са малки за пазара на ЕС, за разлика от впечатляващия растеж (шест пъти) по отношение на нови стоки, като например цветя и бързото разширяване на пазарните ниши в справедливата търговия и органичните продукти, които показват, че притежават голям потенциал,

З.

като има предвид, че програмите за преструктуриране, които се изпълняват от 1980 г. насам, доведоха до намаляване на държавните помощи за дребните фермери и производството на храни и спомогнаха за отслабването на местното земеделие,

И.

като има предвид, че радикалните промени на политиката в селскостопанската система на страните от АКТБ включват премахване на контрола върху цените на влаганите средства и получаваните продукти от фермите, драстично намаляване на вносните тарифи, драстичното намаляване на държавните помощи за разширяване на селскостопанските дейности и ветеринарните услуги, премахването на организациите, контролирани изцяло или частично от държавата, извършващи маркетинг на селскостопанските стоки, и откриването на националните пазари за външна конкуренция,

Й.

като има предвид, че усилията на местните фермери от страните от АКТБ се подбиват от вноса на основни продукти за вътрешна консумация, като например зърнени храни, мляко, месо, зеленчуци и преработени продукти,

К.

като има предвид, че икономиката на стоковите култури, неизбежно зависима от геоклиматичните условия и почвите, поставя населението на страните от АКТБ в много парадоксалното положение да произвеждат храни за международните пазари, а да внасят субсидирани основни хранителни продукти от богатите страни за задоволяване на своите местни нужди,

Л.

като отбелязва, че приходите от износа от страните от АКТБ са намалели през последните десетилетия, въпреки тяхното абсолютно преимущество по отношение на тропическите продукти, като колебанията на цените на стоките за широко потребление са станали причина за рязко спадане на цените на тропическите продукти, като например кафето, какаото, палмовото масло и памука с 60 %, което има пагубно социално и икономическо въздействие върху населението на страните от АКТБ,

M.

като има предвид, че преговорният процес, който сега протича по Споразумение за икономическо партньорство, е неправилен, особено по отношение на селскостопанския сектор, като се имат предвид огромните разлики в производителността и конкурентоспособността между шестте региона на страните от АКТБ и ЕС,

Н.

като припомня, че търговските отношения между страните от АКТБ и ЕС се коренят в споразуменията от Яунде между предишните колониални власти и техните бивши колонии, които искаха да осигурят достъп за Европа до някои суровини, като предоставят на страните от АКТБ обезпечени пазари и добри експортни приходи на стабилна и предсказуема основа, по-специално съгласно протоколите за стоките за широко потребление,

O.

като има предвид, че съгласно Втория доклад на ООН за световните водни запаси от 2006 г. 75 % от населението на Африка живее в безводни или полусухи райони, а около 20 % — в райони с големи годишни климатични колебания,

П.

като има предвид, че заключението на Доклада на хилядолетието за оценка на екосистемата е, че приблизително 60 % от световната екосистема, включително прясната вода и рибните запаси, се е влошила или се използва екологично нерационално; като има предвид, че в резултат на това най-много страдат най-бедните хора в света като най-уязвимите области са водата, селското стопанство, човешкото здраве, биоразнообразието и повишаващото се ниво на моретата,

Р.

като има предвид, че се очаква наводненията и засушаванията да станат все по-често явление, което ще доведе до глад и широкоразпространено влошаване на социално-икономическото благосъстояние, най-вече в Африка, докато пък повишаването на нивото на моретата застрашава съществуването на някои тихоокеански острови,

С.

като има предвид, че съгласно Четвъртия доклад за оценка на Междуправителствената група експерти за промените в климата от 2007 г. измененията на климата през следващите 50 години могат да попречат на постигането на Целите на хилядолетието за развитие като земеделската реколта в някои африкански страни има вероятност до 2020 г. да спадне с до 50 %, а доставките на питейна вода да станат недостатъчни в някои малки острови в Африка, Карибския и Тихоокеанския райони,

Т.

като има предвид, че съгласно изчисленията на Организацията по прехраната и земеделието (FAO) от 1985 г. насам от ХИВ/СПИН са починали 7 милиона селскостопански работници, а през следващите две десетилетия има вероятност в 25-те най-засегнати страни в Африка смъртните случаи да достигнат 16 и повече милиона,

У.

като има предвид, че в десетте най-засегнати африкански страни се очаква работната сила да намалее с между 10 % и 26 %, което представлява много сериозна заплаха за здравето на хората и общественото и икономическо развитие на Африка, където земеделието има основна роля,

Ф.

като има предвид, че ХИВ/СПИН засяга главно производителната работна сила като лишава засегнатите райони от техните производители на хранителни стоки и фермери и оголва селскостопанския сектор за поколения наред,

Х.

като има предвид, че проблемите на дребното земеделско производство и ХИВ/СПИН са неразривно свързани, при положение че един устойчив сектор на дребно земеделие е от значение не само за предоставяне на средства за заплащане на антиретровирусните (AVR) лекарства, но също така и за осигуряване на балансирано и питателно хранене, необходимо за да се постигне ефект от лекарствата,

Ц.

като има предвид, че трябва да бъдат разработени стратегии за справяне с проблемите (достъп до земеделски имот, кредит и лекарства) и нови инструменти за задоволяване на конкретните нужди на селското население, засегнато от пандемията, по-специално възрастните, жените и старите хора, отслабнали поради болест,

Ч.

като има предвид, че въпреки факта, че повечето от бедните хора в страните от АКТБ живеят в селските райони, нито националните правителства, нито политиката на ЕС за сътрудничество за развитие поставят като приоритетна задача развитието на селското стопанство и развитието на селските райони,

Ш.

като има предвид, че съгласно 9-ия Европейски фонд за развитие (EDF) само 4 от 78-те страни от АКТБ са поставили селското стопанство като приоритетен сектор,

Щ.

като има предвид, че 30,7 % от средствата, отпуснати от 9-ия Европейски фонд за развитие, са предназначени за програми за преструктуриране, 21,4 % за транспорт, а само 7 % за развитие на селските райони и 1,1 % за секторите, свързани конкретно със земеделието,

AA.

като има предвид, че, въпреки че повечето от производителите са жени, не се дава признание за тяхната работа, а на техните конкретни потребности се отделя много малко внимание,

AБ.

като има предвид, че по 10-ия Европейски фонд за развитие се избират само два основни сектора,

AВ.

като има предвид, че достъпът до кредити е основен проблем за дребните фермери и това спъва тяхното развитие,

AГ.

като има предвид, че на дребните фермери от по-необлагодетелстваните райони трябва да се дава приоритет, тъй като традиционно до тях не достигат земеделски помощи; като има предвид, че принципът на даване на субсидии и инвестиране в отдалечени и лишени от добри условия за живот райони е добре установен принцип в кохезионната политика на ЕС,

AД.

като има предвид, че понастоящем ЕС е в процес на разработване на стратегия „Помощ за търговия“, в резултат на която може да се увеличи помощта за дребните фермери,

1.

Счита, че политиката на страните от АКТБ-ЕС за сътрудничество за развитие трябва да се основава на признаването на правото на страните от АКТБ да защитават тяхното селско стопанство, за да се гарантират прилични доходи за дребните фермери, да се увеличи местното производство и да се гарантира безопасността на храните, като същевременно това позволи откриването на селективни пазари, както беше случаят в Европа;

2.

Счита, че борбата срещу бедността и рисковите храни трябва да се справи със структурните причини за бедността в развиващите се страни и съответно призовава за вземане на мерки за увеличаване на достъпа до земя, вода и източници на биоразнообразие и поощряване на политика на предоставяне на местна помощ за устойчиви малки селскостопански ферми;

3.

Подкрепя Декларацията от Мапуто (6) на африканските държавни глави, в която се признава главната роля на селското стопанство в борбата срещу бедността и необходимостта да се увеличи с 10 % бюджетната помощ в този сектор;

4.

Счита, че фермерските организации трябва да бъдат признати за важни участници в инициативите, отнасящи се до селскостопанския сектор, и трябва да бъдат включени в неправителствената група, с която ЕС се консултира редовно; по-специално счита, че интересите на дребните фермери трябва да бъдат адекватно представени;

5.

Отправя искане както към държавите на ЕС, така и към страните от АКТБ да пренасочат своята политика като поставят селското стопанство в центъра на програмите на ЕФР, които да отчитат факта, че по-голямата част от бедните хора в страните от АКТБ живеят в селските райони;

6.

Призовава ЕС да подкрепи структурните реформи на производството в бедните страни, които да пренасочат икономиката, зависеща от износа, към стратегии за устойчиво развитие в самите региони, като се отчитат действителните нужди на населението и които да се стремят към намаляване на зависимостта от индустриализираните страни, и които да изградят вътрешни и регионални пазари;

7.

Подчертава, че е важно да се предоставят на разположение достатъчно финансови средства, за да се улесни спазването на нормите, като например изискванията за етикетирането, опаковката и здравните изисквания за продуктите, идващи от дребните фермери и изнасяни за регионални пазари и пазарите на ЕС, и да се организира подходящо обучение за фермерите;

8.

Подчертава, че е важно да се поставят на разположение на дребните фермери, по-специално на жените, достатъчно финансови средства, за да могат те да правят инвестиции в подобряването на местните производствени процеси;

9.

Препоръчва да се поставят на разположение повече финансови средства на организациите, обслужващи селските общности и производителите, като се предоставя финансиране от ЕФР съгласно Споразумението АКТБ-ЕС от Котону;

10.

Призовава за помощ от ЕФР за преминаване към органично селско стопанство, където е възможно, и установяване на справедлива система на търговия в селското стопанство, когато е целесъобразно, за да се постигне дългосрочно устойчиво производство, както и да се увеличат приходите на фермерите на килограм продукция;

11.

Призовава за помощ от ЕФР, за да се даде възможност за използване на модерни технологии за обезсоляване на морската вода и за подобряване качеството на водата във всички райони, където водата е недостатъчна;

12.

Призовава за помощ от ЕФР за намаляване използването на капиталоемки пестициди и изкуствени торове в полза на по-устойчиви алтернативни източници на средства за подхранване на почвата и продукти, запазващи продуктите, приспособени към местните нужди;

13.

Призовава нуждите на дребните фермери да станат приоритет в стратегическите политики за развитие в страните от АКТБ и ЕС, предвид на това, че те съставляват голям процент от фермерите на държавите от АКТБ и са особено уязвими;

14.

Счита, че някои от споразуменията за свободна търговия между неравностойни партньори са засилили бедността и влияят неблагоприятно върху безопасността на хранителните продукти и допринасят за влошаване на положението на някои страни от АКТБ, нетни вносители на хранителни продукти; призовава ЕС и държавите-членки да отчетат това положение при разпределението на средствата при пропорционалното увеличаване на официалната помощ за развитие в зависимост от изискванията за преструктуриране на търговията;

15.

Отбелязва, че политиката на свободна търговия, очертана от дарителите, която включва драстично намаляване на вносните мита, доведе до увеличен внос на хранителни продукти в няколко африкански страни: вносът на ориз в Буркина Фасо е нараснал от 99 000 тона през 1996 г. на 137 000 тона през 2000 г., необработеният ориз местно производство е намалял от 111 700 тона през 1997 г. на 66 300 тона през 2001 г., а вносът на ориз в Камерун днес покрива 87 % от нуждите на населението за сметка на местните производители;

16.

Призовава страните от АКТБ да постигнат стабилна, функционираща и допълваща се регионална интеграция преди да започне обсъждане на въпроса за споразумение за свободна търговия с ЕС и/или други и счита, че регионалната интеграция на страните от АКТБ трябва да бъде предпоставка за сключването на Споразумения за икономическо партньорство за развитие;

17.

Отбелязва с изненада, че регионалните конфигурации за провеждане на преговори за Споразумение за икономическо партньорство не винаги отговарят на съществуващите регионални структури, в рамките на които работят понастоящем страните от АКТБ;

18.

Призовава страните, участващи във водените в момента преговори за Споразумение за икономическо партньорство, да потвърдят, че задължението за запазване на предимствата, закрепени с гаранциите, предвидени в съществуващото търговско споразумение, се запазват и се спазват, така че никоя от страните от АКТБ да не бъде в по-неблагоприятно положение в бъдещите Споразумения за икономическо партньорство;

19.

Счита, че настоящите преговори за свободна търговия съгласно Споразумението за икономическо партньорство може да поставят сериозна заплаха за местното производство в страните от АКТБ, ако те доведат до конкуренция между две селскостопански системи, които се различават много по отношение на производителността, политиката и предоставянето на субсидии от ЕС, и настоява ЕС да вземе под внимание становищата на местните власти;

20.

Подчертава, че справедливата търговия между Севера и Юга изисква честно заплащане за ресурсите и селскостопанските продукти на развиващите се страни, т.е. цени, които отразяват вътрешните и външните разходи като се спазват минималните критерии за работните условия, заплатите на работниците и опазването на околната среда; настоява ЕС и страните от АКТБ да увеличат своята помощ за справедлива търговия в съответствие с ангажимента по чл. 23 (ж) на Споразумението от Котону;

21.

Подчертава необходимостта от подкрепа на публичните и регионални процеси на развитие в страните от АКТБ; призовава местните структури и регионалните мрежи за производство и разпространение на селскостопанска продукция да бъдат укрепени;

22.

Настоятелно призовава да бъдат разработени и да се използват общодостъпни инструменти за финансиране на финансово слаби производители; подчертава важното значение на програмите за отпускане на малки и средни заеми за насърчаване развитието на селските райони и подпомагане на местните производители, местните кооперативи и започване на бизнес, по-специално от жени;

23.

Насочва вниманието към унищожителното въздействие на промените на климата върху уязвимите страни като мащабът на хранителните кризи, които се случват всяка година в Африка, се е увеличил трикратно от средата на осемдесетте години, а само през 2006 г. повече от 25 милиона са били изправени пред хранителни кризи;

24.

Отбелязва, че проучване на Международната здравна организация (МЗО) от 2005 г. е установило пряка връзка между глобалната промяна на климата и нарастването на заболеваемостта от малария, недохранването и диарията, което подсказва, че болестите и други опасности за хората ще се увеличават по-бързо в Африка, защото липсват средства, за да се справя с тях;

25.

Призовава страните от АКТБ и ЕС да поставят въпроса за промените в климата в основата на своите политики за стратегическо развитие и да обърнат сериозно внимание на заплахата от глобалното затопляне за производството на хранителни продукти, което докладът на ООН посочва, че може да спадне с 5 % до 2080 г., между 25 % и 40 % от естествените африкански хабитати биха могли също да бъдат загубени, а 30 % от крайбрежната инфраструктура разрушена;

26.

Призовава ЕС да изпълни своята цел за гарантиране на максимално повишение на температурата с 2 градуса като необходимите разноски за инвестиции да бъдат поети от развитите страни;

27.

Изисква да се извърши оценка на въздействието върху околната среда на споразуменията за либерализиране на търговията, за да се определят разходите за опазване на околната среда и тяхното въздействие върху безопасността на хранителните продукти, енергийните източници и глобалното затопляне;

28.

Изразява своята сериозна загриженост от потенциално вредното въздействие на ХИВ/СПИН върху устойчивото развитие в страните от АКТБ, и по-специално неговото въздействие върху селското стопанство, задоволяващо както нуждите на местното население, така и за търговски цели, поради намаляващата работна сила в селските райони и загубата на онези, които притежават знания за селското стопанство и квалифицираните работници, като в резултат на това ще се получи намаляване на производителността, намаляване на възможностите за заетост и несигурност на хранителните продукти;

29.

Счита, че борбата срещу ХИВ/СПИН трябва да бъде поставена в центъра на вниманието на правителствата на страните от АКТБ и на политиките за развитие на ЕС, за да се справят с унищожителните последици от ХИВ/СРИН върху безопасността на хранителните продукти и обществено-икономическото развитие, а мерките за борба с ХИВ/СПИН трябва да бъдат съответно обвързани с програмите за развитие на селското стопанство и селските райони;

30.

Счита, че високата цена на лекарствата за борба с ХИВ/СПИН и други лечими болести представлява сериозна заплаха за селскостопанското производство и развитието на земеделския сектор за страните от АКТБ;

31.

Подчертава, че политиките за структурни промени, водени от Международните финансови институции (IFI) и подкрепяни от ЕС от 1980 г. насам, които се основават само на икономическата дефлация чрез монетарни мерки, прилагането на принципите на пазарната икономика и по-малко държавно участие, не се покриват със задачата за намаляване на бедността;

32.

Призовава за премахването на всички експортни субсидии на ЕС, тъй като те сериозно подкопават местното производство на храни;

33.

В тази връзка приветства решението, взето от ЕС на конференцията на Световната търговска организация (СТО) в Хонконг през 2005 г. за премахване до 2013 г. на експортните субсидии за селското стопанство и настоява изпълнението на взетото решение да бъде изтеглено напред;

34.

Призовава държавите-членки на ЕС и Европейската комисия да поемат ангажимент за решаване на въпроса със структурните причини за масовата миграция като променят своите настоящи политики, включително дъмпинга на продуктите на ЕС на пазарите на трети страни, за да дадат възможност на африканските страни да защитят и изградят техните икономики, да гарантират прилични доходи на своето население и по този начин да предоставят по-добри перспективи за в бъдеще;

35.

Възлага на своите съпредседатели да предадат настоящата резолюция на Съвета на АКТБ-ЕС и на Европейската комисия.

—

като проведе заседание в гр. Висбаден (Германия) от 25 до 28 юни 2007 г.,

—

като взе предвид чл. 177, 178, 179, 180, 181 и 181а от Договора за създаване на Европейската общност,

—

като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. („Споразумението от Котону“) (2), изменено в Люксембург на 25 юни 2005 г. (3), и по-специално чл. 13 от него относно миграцията,

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Миграцията и развитието: някои конкретни насоки“ (4),

—

като взе предвид съобщението от Комисията до Съвета и Европейския парламент, озаглавено „Стратегия за действие на ЕС във връзка с кризата в човешките ресурси в здравеопазването в развиващите се страни“ (5),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета, озаглавено „Принос за позицията на ЕС към диалога на Обединените нации на високо равнище по въпросите на миграцията и развитието“ (6),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент, озаглавено „Глобалният подход по въпросите на миграцията една година по-късно: към всеобхватна европейска политика по миграцията“ (7),

—

като взе предвид Плана за политиката на Европейската комисия за законна миграция (8),

—

като взе предвид Срещата на върха на държавните и правителствени глави на Африканския съюз, състояла се в Хартум на 23-24 януари 2006 г., която потвърди обхвата и въздействието на миграция върху развитието,

—

като взе предвид доклада, приет от пленарната сесия на Срещата на експертите от ЕС, Латинска Америка и Карибите за миграцията през март 2006 г.,

—

като взе предвид Декларацията от Брюксел и плана за действие относно убежищата, миграцията и мобилността, приети на първата среща на министрите от страните от АКТБ, отговарящи за убежищата, миграцията и мобилността, проведена в Брюксел на 13 април 2006 г.,

—

като взе предвид Съвместната декларация Африка-ЕС относно миграцията и развитието, приета на Министерската конференция ЕС-Африка, състояла се в Триполи на 22-23 ноември 2006 г.,

—

като взе предвид резултатите от Министерската конференция ЕС-Африка относно миграцията и развитието, състояла се в Рабат на 10-11 юли 2006 г.,

—

като взе предвид резолюцията на Общото събрание на Обединените нации относно „Международната миграция и развитието“ (9),

—

като взе предвид заключенията на Европейските съвети от декември 2005 г., март 2006 г. и декември 2006 г.,

—

като взе предвид резултатите от диалога на високо равнище на Общото събрание на Обединените нации по въпросите на миграцията и развитието, състояла се в Ню Йорк на 14-15 септември 2006 г.,

—

като взе предвид доклада на генералния секретар на Обединените нации, озаглавен „Международната миграция и развитието“ (10),

—

като взе предвид доклада от октомври 2005 г. на Световната комисия относно международната миграция, озаглавен „Миграцията в един взаимно свързан свят: нови насоки за действие“ (11),

—

като взе предвид доклада от юни 2006 г. на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), озаглавен „Въздействието на миграцията върху изпращащите страни: какво знаем?“,

—

като взе предвид доклада от 2002 г. на ОИСР, озаглавен „Международно придвижване на висококвалифицирани работници“,

—

като взе предвид доклада на Световната банка, озаглавен „Перспективи на световната икономика за 2006 г.: Икономически аспекти на паричните преводи и миграцията“ (12),

—

като взе предвид „Доклад за човешкото развитие — 2001 г.“ на Програмата на Обединените нации за развитие (UNDP),

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 6 юли 2006 г. относно развитието и миграцията (13),

—

като взе предвид чл. 17, параграф 1от своя правилник за дейността,

—

като взе предвид доклада от комисията по социални въпроси и околна среда (ACP-EU/100.012/07/fin.),

A.

като има предвид, че правото на хората да се преместват в чужбина е неотменимо човешко право,

Б.

като има предвид, че международната миграция стана приоритетен въпрос в международния дневен ред, който напоследък се разглежда от политиците на световно, европейско, евро-африканско равнище и на равнището на европейските държави и страните от АКТБ и все повече се признава, че миграцията и развитието са тясно свързани на световно равнище и че те си оказват взаимно влияние,

В.

като има предвид, че в политическите кръгове все повече се увеличава консенсусът по въпроса, че по-доброто управление на миграцията може да даде много добри резултати, може би по-добри отколкото премахването на бариерите в световната търговия,

Г.

като има предвид, че Европа, както на равнището на Общността, така и на равнището на държавите-членки, все още не е приела единна миграционна политика, а политиките за миграцията, развитието, търговията и сигурността се изпълняват от различни ведомства, чиито действия са некоординирани,

Д.

като има предвид, че не съществува международен консенсус относно действителното въздействие на миграцията на (високо) квалифицирани работници за страните по произход и „дебатът за изтичането на мозъци“ все още е белязан от голяма неяснота и безизходица, дължащ се най-вече на липсата на сигурни статистически данни и липсата на проучване за оценка на въздействието, с оглед на възможни препоръки за политика, която да разреши проблема с явлението „изтичане на мозъци“,

Е.

като има предвид, че на проблема с изтичането на мозъци не е обърнато достатъчно внимание в рамките на диалога ЕС-АКТБ,

Ж.

като има предвид, че в повечето от страни от АКТБ повече от 10 % от пълнолетното население с висше образование са имигрирали в ЕС, Северна Америка и други развити страни, а регионът на Африка на юг от Сахара е най-много засегнат от миграцията на квалифицирани работници като за почти целия регион се отчита над 20 % хора с висше образование, живеещи в страните от ОИСР (14), а в някои малки страни този процент достига драматичния размер от 80 % (15),

З.

като има предвид, че докато основни центрове на миграция са Азия и Латинска Америка, висококвалифицираните мигранти идват в Европа най-вече от Африка (13,5 % висококвалифицирани жители на ЕС са родени в страни, които не са членки на ОИСР) (16),

И.

като има предвид, че статистическите данни за миграционните вълни от някои страни в Африка често са непълни и остарели, което лишава политиците от един важен инструмент за вземане на решения,

Й.

като има предвид, че в Програмата на ООН за развитие (UNDP) се казва, че изтичането на мозъци представлява загуба на милиарди долари за развиващите се страни (17); като има предвид значението на знанията като решаващ фактор за растеж в глобализирания свят,

К.

като има предвид, че в страните от Африка на юг от Сахара изтичането на мозъци може да стане причина за недостиг на работна ръка в жизненоважни сектори, по-специално в здравеопазването и образованието, с унищожителни последици за предлагането и качеството на тези крайно необходими услуги,

Л.

като има предвид, че напускането на квалифицирани работници означава за страната на произход загуба на приходи от данъци и в най-лошия случай загуба, в най-добрия непряка възвращаемост, на инвестиции в образованието и обучението на квалифицирани работници, както и загуба на умения и опит, които биха допринесли за развитието,

M.

като има предвид, че изтичането на мозъци забавя иновационния процес в изпращащите страни, още повече намалява потенциала за икономически растеж,

Н.

като има предвид, че изтичането на мозъци има обществен ефект върху създаването на семейство, равнопоставеността на половете и образованието и здравето на децата,

О.

като има предвид, че миграцията се отразява върху отглеждането, здравето и възпитанието на децата на мигрантите като резултатите са или положителни (преведените парични суми могат да освободят децата от полагане на труд и да увеличат разходите на домакинствата за образование и здравеопазване), или отрицателни (разпадане на семейството и стрес, възможно занижен контрол може да доведе до намаляване на посещаването на училище и влошаване на резултатите),

П.

като има предвид, че много европейски страни са приели законодателство за улесняване на приемането на квалифицирани работници, по-специално като провеждат селективни политики за приемане на мигранти при условията на „избрана миграция“, за да се конкурират със Северна Америка в привличането на най-можещите хора от развиващите се страни, което засили изтичането на квалифицирани работници от много южни страни, в случая драстично изтичане от страните от Африка на юг от Сахара,

Р.

като има предвид, че, докато страните от ЕС и АКТБ са поели ангажимент да работят за постигането на Целите на хилядолетието за развитие, включително постигането на начално образование в целия свят (цел № 2), намаляване на детската смъртност (цел № 4), подобряване на здравеопазването за майките (цел № 6) и борба с ХИВ/СПИН, малария и други болести (цел № 6), постигането на тези цели може да бъде застрашено от масовото изселване на професори, доктори и медицински сестри от страните от АКТБ в страни от ОИСР и това да стане по-трудно поради липсата на международна регулаторна рамка, насочена към гарантиране на постигането на целите,

С.

като има предвид, че мигрирането на квалифицирана работна ръка от развиващите се страни в Европа се дължи на икономически фактори (бедност, изостаналост, ниско заплащане, недобра образователна система, застаряване на населението в страните от ОИСР, водещи до липса на работна ръка), политически фактори (насилие, конфликти, политически репресии, по-специално срещу интелектуалците, утежнени от тяхното изгнаничество) и особено за страните от Африка — от географската близост, общия език и колониални или исторически връзки,

Т.

като има предвид, че потребностите на европейските страни пораждат обратно въздействие като се привлича квалифицирана работна сила от страните от АКТБ, а това допринася за влошаването на качеството на живот и обществените услуги в страните от АКТБ,

У.

като има предвид, че въпросът за нерегламентираната или принудителна миграция се разглежда по-скоро от съображения за сигурност, отколкото в по-широкия контекст на развитието и вземане под внимание на проблемите на миграцията в стратегиите за развитие,

Ф.

като има предвид, че мигрирането на квалифицирани работници може да има положителни последици за отделния мигрант, по-добри икономически перспективи и по-висока заплата за него или неговото семейство в страната на произход, както и за самата страна на произход, най-вече чрез изпращане на парични суми,

Х.

като има предвид, че е от жизненоважно значение да се отбележи положителният принос, който миграцията може да има за по-доброто разбиране между цивилизациите и културите и за издигане над постколониалните и териториални разделения чрез установяване на взаимоотношения между държавите и народите,

Ц.

като има предвид, че трудностите на интегрирането, които изпитват мигрантите в приемащите страни и на реинтегрирането в техните страни по произход, дискриминацията и „похабяването на мозъци“ (когато един мигрант е нает на работа под неговото/нейното равнище на квалификация) може да попречи на кариерното развитие на мигранта,

Ч.

като има предвид, че паричните преводи са вторият най-голям източник на външно финансиране за развиващите се страни, че имат положително въздействие в страните по произход (главно увеличаване на дохода на семействата на мигранти и увеличаване на потреблението и инвестициите — което на свой ред допринася за икономически растеж) и че имат противоцикличен ефект в случай на икономически кризи, войни и природни бедствия, но от друга страна пък до 20 % от тяхната стойност се поглъща от разходите при извършването на операциите,

Ш.

като има предвид, че въпросът за ефективността на незадължителните кодекси на поведение за етика при наемането на работа (което в някои случаи не отговаря точно на разпоредбите, установени от Международната организация на труда (МОТ)), беше повдигнат от експерти и практикуващи, по-специално, когато са ограничени до публичния сектор,

Щ.

като има предвид, че циркулиращата миграция (разрешаваща двупосочно придвижване между страните по произход и страните по предназначение) улеснява действителната международна мобилност, създава международна информираност и предлага големи възможности за развитие на страните домакини и страните по произход и поради това трябва да бъде поощрявана и подпомагана,

AA.

като има предвид, че завръщащите се мигранти предоставят по-голяма възможност за справяне с изтичането на мозъци и подпомагане на развитието, когато това става на основата на доброволно завръщане на имигрантите в техните страни по произход, и по-специално, когато това получава подходяща подкрепа,

AБ.

като има предвид, че завръщащите се мигранти могат парадоксално да се окажат изключително трудни за интегриране в техните страни по произход и могат също така да бъдат по-уязвими за безработицата в техните страни по произход, отколкото хората, които не са мигрирали,

AВ.

като има предвид, че съществуват доказателства, че събирането на групи мигранти, като например диаспори, в национални или транснационални сдружения на мигранти и насочването на техните дейности към развитие — явление, познато като „съвместно развитие“ — може да има много положителни резултати както за приемащата, така и за изпращащата страна,

AГ.

като има предвид, че застаряващото население на Европа ще окаже дори повече натиск върху пазара на квалифицирана работна ръка и по този начин ще увеличи вече забележимите проблеми и поради това ще бъде необходимо по-отговорно и по-добро управление на миграцията на квалифицирана работна ръка в страните от ЕС и АКТБ,

AД.

като има предвид, че не може да има „едно решение за всичко“; като има предвид, че поради това е необходимо да се направи по-добро проучване на националните трудови пазари в АКТБ, за да се запълни информационната празнота и да се отстранят по по-подходящ начин недостатъците при миграцията на квалифицирана работна ръка;

1.

Призовава държавите членки на ЕС и страните от АКТБ да увеличат усилията си за изпълнение на поетите ангажименти за постигане на Целите на хилядолетието за развитие, и по-специално до 2015 г. да намалят наполовина крайната бедност в света;

2.

Подчертава факта, че потенциалните ползи от добре управляваната международна миграция може да бъдат по-големи от онези, които се получават чрез по-свободна международна търговия;

3.

Посочва, че лошата и непоследователна политика за миграцията има огромни последици по отношение на страданията на отделните хора и постоянната изостаналост;

4.

Настоява страните от ЕС и АКТБ да разрешат предизвикателствата на миграцията, включително изтичането на мозъци, в духа на истинско партньорство за развитие, на базата на Споразумението от Котону и в частност чл. 13 от него, и да разработят конкретни политики и режими за миграцията спрямо развиващите се страни, от които мигрират много квалифицирани работници, като особено внимание се обърне на африканските страни на юг от Сахара, с цел да се намали икономическият и социален ефект на миграцията на квалифицирани работници;

5.

Изразява загриженост за настоящите политики на Европейската комисия и на държавите-членки на ЕС относно миграцията, които се съсредоточават приоритетно върху сигурността, а не върху развитието;

6.

Изразява безпокойство поради възможното приемане от ЕС на дискриминационни практики между различните категории мигранти и призовава Европейската комисия да предотврати това; във връзка с това призовава Комисията да предостави на всички категории мигранти благоприятни работни и битови условия за висококвалифицирани мигранти, както се предлага в Плана за политика относно законната миграция (18), който скоро ще бъде отразен в съответна директива, като например разрешение за работа в ЕС (зелена карта на ЕС), издадена от една държава-членка, но валидна за целия ЕС;

7.

Подчертава, че помощта на ЕС за развитие трябва да бъде насочена към изкореняване на бедността като по този начин се премахнат някои от основните причини за миграцията;

8.

Подчертава необходимостта от съгласувани политики за миграцията на международно, регионално равнище (включително на равнище ЕС и АКТБ) и национално равнище като се гарантира, че загрижеността за разрешаване на проблемите с миграция ще се изразят в насочване на всички стратегии към намаляване на бедността и последователност на всички политики, които могат да окажат влияние върху миграцията, като например селското стопанство, рибарството, търговията, развитието, сигурността, правосъдието, вътрешните работи и външните работи;

9.

Настоява Европейската комисия, държавите-членки на ЕС и страните от АКТБ да разгледат общи политики за миграция и развитие и да проучат връзката между тях, за да увеличат ефективността и на двете политики;

10.

Настоява държавите-членки на ЕС, международните междуправителствени институции и други институции, имащи отношение към въпроса, да разработят и прилагат превантивни мерки и стратегии, насочени към изкореняване на расовата дискриминация, ксенофобията, етноцентризма и свързаната с тях нетолерантност срещу мигрантите от страните от АКТБ;

11.

Счита, че една обща политика за миграцията на равнището на ЕС изисква съвместно решение с Парламента и гласуване с квалифицирано мнозинство в Съвета и призовава Съвета да предприеме съответните действия;

12.

Приветства заключенията на Съвета на ЕС през април 2006 г., които имат за цел да се справят с недостига на работна ръка в здравеопазването в развиващите се страни;

13.

Призовава Европейската комисия и държавите-членки на ЕС да разработят и прилагат, както е посочено в заключенията от април 2006 г., Кодекс на поведение на ЕС (в съответствие с разпоредбите на МОТ) за етика в набирането на здравни работници и изказва похвала на онези държави-членки, които вече са сторили това, като например Обединеното кралство;

14.

Препоръчва обхватът на Кодекса на поведение на ЕС да бъде разширен до други жизненоважни области, като например образованието, като цел на подобрения кодекс да бъдат както публичните, така и частните агенции за набиране на кадри, да възприемат етичен подход към, или дори по-добре да се въздържат от наемането на квалифицирани мигранти, работещи в която и да е област, в която тяхната страна по произход страда от голям недостиг на работна ръка;

15.

Подкрепя двустранните и многостранни споразумения между страните по произход и приемащите страни, имащи за цел да:

16.

Подчертава, че един незадължителен кодекс на поведение относно етиката при набиране на кадри, по-специално ако е ограничен до публичния сектор, е добра мярка, но в никакъв случай не е достатъчна за разрешаване на последствията от масовата миграция на квалифицирани работници — необходими са стимулиращи мерки в страните по произход и в приемащите страни;

17.

Призовава страните от ЕС и АКТБ съществено да увеличат инвестициите в обучението и образованието в развиващите се страни като обърнат най-голямо внимание на сектори, страдащи от недостиг на работна ръка, по-специално здравеопазването и образованието;

18.

Призовава страните от ЕС и АКТБ да създадат национални и регионални центрове за усъвършенстване, по-специално под формата на университети и научно-изследователски институти главно в областта на здравеопазването и образованието; призовава освен това страните от ЕС и АКТБ да създадат тези многодисциплинарни центрове за усъвършенстване като използват средствата на Европейския фонд за развитие (ЕФР), в зависимост от случая, във всички сектори, необходими за икономическия растеж и устойчиво развитие;

19.

Счита, че държавите-членки на ЕС и развиващите се страни трябва да приемат проактивни инициативи за подобряване на квалификацията като инвестират значителни средства в образованието; подчертава, че е готов да подкрепи целта „20/20“: 20 % от публичната помощ от Севера и 20 % от националните бюджети на Юга да бъдат предназначени за основните социални услуги (здравеопазване и образование);

20.

Призовава развиващите се страни да инвестират печалбите от нефтения бум в дългосрочни стратегии и програми за образование и обучение и да използват тези приходи по прозрачен начин;

21.

Настоява страните от АКТБ да развиват потенциалните ресурси на икономическите богатства, които те притежават, и да обърнат специално внимание на развитието на човешките ресурси и създаването на работни места във всички съответни сектори, за да стимулират квалифицираните работници да остават или да се връщат в техните страни по произход;

22.

Настоява Европейската комисия да си сътрудничи със Секретариата на страните от АКТБ за определяне на инициативи за икономическа помощ съгласно споразумението от Котону, което може да даде възможност на страните по произход да подобрят своя икономически профил и да намалят процента на незаконната миграция като с това намалят напрежението между държавите партньорки в рамките на Съвместната парламентарна асамблея (СПА);

23.

Призовава държавите-членки на ЕС да се придържат към целите на Лисабон, като например подобряване на качеството на образованието и увеличаване на процента на участието на жените в трудовия процес, за да се увеличи процентът на квалифицирана работна ръка в рамките на ЕС;

24.

Подчертава отрицателното въздействие на похабяването на мозъци за всички участващи действащи лица, тъй като страните домакини не могат да се възползват от уменията на мигрантите, страните по произход са изправени пред загуба на инвестиции, а мигрантите работят под тяхното ниво на квалификация;

25.

Настоява Европейската комисия, държавите-членки на ЕС и страните от АКТБ да предприемат решителни мерки за разрешаване на въпроса с похабените мозъци, като например международно и двустранно признаване на дипломи и квалификации и полагане на категорични усилия за борба с дискриминацията във фазата на набиране на кадри;

26.

Призовава Европейската комисия да направи предложения за създаване на европейска система за равностойност на чуждестранните дипломи;

27.

Припомня факта, че преводите на парични суми са и трябва да останат частни средства, че на частни лица не може да бъде наложено задължително използване на преводи и че преводите не могат по никакъв начин да заместят официалната помощ за развитие (ОПР);

28.

Призовава държавите-членки на ЕС и страните от АКТБ да разработят и следват политики за максимално увеличаване на положителното въздействие на преводите на парични суми чрез получаване на по-големи, по-бързи, по-евтини и по-добре насочени преводни потоци, специално като се намали бюрократизмът и като се подобри банковото обслужване на малки транзакции, без да се регулира прекалено много пазарът;

29.

По-специално, призовава Европейската комисия, държавите-членки на ЕС и страните от АКТБ да осъществяват политики, целящи:

30.

При все това предупреждава за риска от прекалено регулиране на финансовите потоци, което може да попречи на или да затрудни потока от парични преводи и призовава държавите-членки на ЕС и Европейския парламент да вземат предвид тези съображения при разглеждането на предложението на Европейската комисия за директива за услугите по плащанията на вътрешния пазар (21);

31.

Призовава държавите-членки на ЕС и страните от АКТБ да насърчават циркулиращата миграция като съгласуват конкретни мерки, насочени към увеличаване на гъвкавостта на изискванията и процесите за влизане и реадмисия както в страните по произход, така и в страните по предназначение, по-дългосрочни и гъвкави договори и опцията за повторно влизане за циркулиращите мигранти;

32.

Призовава държавите-членки на ЕС и страните от АКТБ да насърчават циркулиращата миграция като въведат системи с „двойна длъжност“ за персонала от публичния сектор в южните страни (учители, научни работници и лекари); призовава отново Европейската комисия да проведе проучване на опита в държавите-членки на ЕС във връзка с „двойните длъжности“;

33.

Счита, че директивата относно висококвалифицираните работници, която в момента се подготвя от Европейската комисия, трябва да вземе под внимание статута на квалифицираните мигранти, за да им даде стимул за циркулираща миграция и/или временно завръщане;

34.

Призовава държавите-членки на ЕС и на страните от АКТБ да предприемат необходимите действия за гарантиране преносимост на пенсията, преносимост на здравните осигуровки на мигрантите, когато се върнат в техните страни, и възможността да се върнат за медицински грижи в страната, където са били предоставени услугите;

35.

Призовава държавите-членки на ЕС и страните от АКТБ да разгледат споразумения за двойно гражданство, за да насърчат циркулиращата миграция и временното завръщане;

36.

Призовава ЕС да предложи на потенциалните кандидати за завръщане възможността да решат да се върнат в ЕС за известен период след тяхното първоначално завръщане;

37.

Призовава Европейската комисия и държавите-членки да разработят конкретни инициативи, а именно специална бюджетна линия за подпомагане на доброволното завръщане на мигранти, в рамките на тематичната програма за сътрудничество с трети страни в областта на миграцията и даването на убежище със следните компоненти:

38.

Признава значението на диаспорите и сдруженията на мигрантите за засилване на връзките между ЕС и страните по произход, особено в областта на миграцията; призовава за по-тясно сътрудничество между институциите в развиващите се страни и държавите членки, включително изпълнение на проекти за съвместно развитие;

39.

Е на мнение, че съвместното развитие, което се състои в признаване и подкрепа на ролята на диаспорите при оказване помощ за развитието на техните страни по произход, трябва да бъде напълно признато на европейско равнище;

40.

Призовава страните домакини и страните по произход да подкрепят — логистично и финансово — инициативите на диаспорите и сдруженията на имигрантите, които имат за цел интегрирането на мигрантите, колективни преводи на суми, инвестиционни проекти в техните страни по произход и разпространяването на информация относно придобитите права;

41.

Съветва правителствата на страните по произход също да развиват по-тесни връзки с мигрантите като създадат специални институционални платформи, където публичните деятели да работят заедно;

42.

Признава и насърчава силната ангажираност на диаспорите за увеличаване на търговското и икономическо сътрудничество между страните домакини и страните по произход преди всичко чрез премахване на информационните бариери;

43.

Насърчава диаспорите да се ангажират с и да улесняват предаването на умения и знания, по-специално като поощряват връзката между квалифицираните работници в страните от ОИСР и онези, които остават в страните по произход, чрез създаването на транснационални мрежи на научни работници и изследователи и на дигитални университети и увеличаване на електронното обучение и приветства програмите, управлявани от Международната организация по миграция („Миграция за развитие на Африка“) и от Програмата за развитие на Обединените нации („Предаване на знания чрез експатрирани граждани“) в тази област;

44.

Приветства създаването на миграционни научно-изследователски центрове в Африка в рамките на миграционни възможности вътре в самите АКТБ като източник на достоверни данни и допълнителни инструменти за по-добро провеждане на политика и управление на миграцията, по-специално от правителствата на АКТБ;

45.

Приветства обявеното създаване на миграционни центрове за информация и управление (22) по програмата на ЕС за миграция и развитие на Африка с цел предоставяне на информация и помощ за потенциалните мигранти и за връщане на мигрантите, и призовава държавите-членки на ЕС да помогнат на тези центрове финансово и логистично;

46.

Признава значителния принос на неправителствените организации за подобряване управлението на мигрантските потоци, и по-специално за увеличаването на приноса на мигрантите към развитието на техните собствени страни, и призовава да бъде предоставена подходяща подкрепа на неправителствените организации, които са активни в областта на миграцията;

47.

Подчертава, че ролята на диаспорите, мигрантските сдружения и неправителствените организации трябва да бъде придружена от една последователна и ефективна политика за миграцията и развитието в страните домакини и в страните по произход;

48.

Възлага на своите съпредседатели да предадат настоящата резолюция на Съвета на АКТБ-ЕС, на Европейската комисия и Африканския съюз.

—

на заседание в гр. Висбаден (Германия) от 25 до 28 юни 2007 г.,

—

като взе предвид окончателния доклад от 11 октомври 2006 г., изготвен от Групата от експерти за Судан, създадена към Съвета за сигурност на ООН с Резолюция 1591,

—

като взе предвид решението на Африканския съюз от април 2004 г. за създаване на мисия на Африканския съюз в Судан,

—

като взе предвид Мирното споразумение от Дарфур, подписано в Абуджа (Нигерия) на 5 май 2006 г. между правителството на Судан и главната бунтовническа група Суданска армия за освобождение/движение (SLA/M),

—

като взе предвид консенсуса от Триполи по политическия процес за Дарфур, приет в Триполи на 28 и 29 април 2007 г.,

—

като взе предвид тристранното споразумение от 9 април 2007 г. в Адис Абеба, постигнато между правителството на Судан, Обединените нации и Африканския съюз за малкия пакет помощи и за големия пакет помощи,

—

като взе предвид чл. 17, параграф 2 от своя правилник за дейност,

A.

като има предвид, че доктрината на ООН „Отговорност за защита“ предвижда, когато националните власти явно не защитават своето население, други да имат отговорност да предоставят необходимата защита,

Б.

като има предвид, че Китай е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и привилегирован търговски партньор на Судан; като има предвид, че на 10 май 2007 г. Китай назначи Liu Guijin специален пратеник за Дарфур,

В.

като има предвид, че Судан е подписал Римския статут, с който през 2002 г. беше създаден Международният наказателен съд, но не го е ратифицирал,

Г.

като има предвид, че действията на силите на Африканския съюз в Дарфур са наистина похвални; като взе предвид обаче, че те трябва да бъдат засилени и да им се предостави цялата необходима логистична и финансова подкрепа, за да изпълняват ефективно своите задачи,

1.

Приветства приемането от правителството на Судан на 12 юни 2007 г. на обединените сили на Африканския съюз/ООН; напомня, че правителството на Судан пое преди това ангажимента да позволи настаняването на обединени сили в Судан; във връзка с това подчертава, че е важно да се осигури възможно най-бързото разгръщане на силите и непрекъснатото съдействие на суданските власти и очаква правителството на Судан да разоръжи цялата милиция, включително Джанджауид, и да спре бомбардировките в района на Дарфур;

2.

Осъжда всякакво нарушение на споразуменията за прекратяване на огъня от която и да е от страните, и по-специално всякакво насилие, насочено към гражданското население и определяне като цел получаване на хуманитарна помощ;

3.

Призовава правителството на Судан да съдейства напълно на ООН и да изпълни съответните резолюции на ООН;

4.

Призовава ООН да действа в съответствие с „Отговорност за защита“ като гарантира, че бъдещите обединени сили ще имат пълен мандат за защита на цивилното население, съгласно Хартата на ООН;

5.

Призовава ООН и други национални действащи лица да прилагат съответни мерки, насочени към всички извършители на насилствени действия, които нарушават прекратяването на огъня или нападат цивилни граждани, членове на мироопазващите сили или хуманитарни операции, и да предприемат всички необходими действия, за да помогнат да се сложи край на безнаказаността;

6.

Призовава ООН и АС да образуват единен фронт в усилията си да разрешат конфликта в Дарфур и да дадат приоритет на един цялостен мирен процес, който трябва да включва консултации и представителство на племената от Дарфур, общностите на вътрешно разселените лица, групите на жените и други групи на гражданското общество; призовава международната общност да гарантира, че посредничеството на АС/ООН е единственият път, по който ще бъде постигнато мирното уреждане на конфликта в Дарфур, и да подпомогне политическия диалог в Чад и Централноафриканската република, който да обедини опозиционните групи;

7.

Призовава международната общност да изгради консенсус относно следващите стратегически мерки, които трябва да бъдат взети в Дарфур, за да се включат основни действащи лица, като например Китай и САЩ, във всяко действие, да се създаде контактна група, която да бъде способна непрекъснато да поддържа и актуализира този консенсус и да упражни натиск върху всички бунтовнически движения и върху правителството на Судан за спиране на огъня и за започване на нови мирни преговори;

8.

Призовава към непрекъсната международна подкрепа и подкрепа от ЕС за мерките за изграждане на доверие, като например „Дарфур-Диалог“ и консултации с Дарфур, в които да участват всички страни в конфликта, както и гражданското общество;

9.

Призовава Народното движение за освобождение на Судан да помогне за обединяване на всички бунтовнически фракции в Дарфур, за да им даде възможност да вземат участие в международните преговори; призовава международната общност да упражни натиск върху бунтовническите групи да се обединят и призовава също така правителството на Судан да даде време на бунтовниците да се прегрупират;

10.

Призовава международната общност, АС и ООН да следват политически процес, който да започне с подпомагане на останалите бунтовнически групи да обединят своите редици, за да могат да преговарят съгласувано, да разширят участието и да укрепят структурата на преговорите;

11.

Призовава за възможно най-пълното сътрудничество между Централноафриканската република, Чад и правителството на Судан чрез дипломатически и мирни средства, заради регионалната сигурност и в интерес на всички;

12.

Приветства консенсуса от Триполи по политическия процес за Дарфур (2), който настоява всички страни в конфликта „да прекратят незабавно военните действия и да действат съгласно техния ангажимент за незабавно спиране на огъня“, предупреждава че „онези, които пречат на мирния процес в Дарфур, ще трябва да понесат последиците“ и подчертава „необходимостта от постоянно финансиране на мисията на Африканския съюз в Судан до преминаването към съвместна операция“;

13.

Настоява правителството на Судан да ратифицира статута на Международния наказателен съд и да спазва своите задължения съгласно Резолюция 1593 на Съвета за сигурност на ООН; призовава лицата, които са привлечени под отговорност от Международния наказателен съд, да се предадат сами;

14.

Признава приноса, който Китай се постара да направи за разгръщане на обединените сили на ООН; настоява Китай да използва своето влияние за продължаване на предприетите напоследък мерки и да насърчи правителството на Судан да поднови преговорите като се включат всички бунтовнически сили за постигане на мирно уреждане на конфликта;

15.

Призовава също така всички трети страни да спрат да изнасят оръжие за всички страни в конфликта в региона и да зачитат правата на човека и международния мир и сигурност в отношенията си със Судан;

16.

Счита, че основните причини за конфликта в Дарфур са изостаналостта и икономическата и политическа маргинализация на населението от региона, както и тежките екологични проблеми, свързани с измененията в климата, като например бързото опустиняване, големите засушавания и увеличаващият се недостиг на вода;

17.

Призовава правителството на Судан и международната общност да не жалят сили за разрешаване проблемите на изостаналостта на региона Дарфур, включително голямото предизвикателство на недостига на вода, да предоставят значителна хуманитарна помощ, както и помощ, насочена към укрепване на върховенството на закона и политическите и икономически права на населението;

18.

Призовава всички страни, участващи в конфликта, да се въздържат от набиране и използване на деца под 18 годишна възраст за войници, и призовава суданските власти да защитават преместените деца без придружител, по-специално непълнолетните, както е залегнало в съответните конвенции;

19.

Възлага на своите съпредседатели да предадат настоящата резолюция на Съвета на АКТБ-ЕС, на Европейската комисия, правителството и парламента на Судан, Съвета за сигурност на ООН и институциите на Африканския съюз.