4.8.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 183/18

1)

Трябва ли член 7, трети параграф от Директива 96/62/ЕО на Съвета от 27 септември 1996 година относно оценката и управлението на качеството на околния въздух (1) да се тълкува в смисъл, че на трето лице с увредено здраве се предоставя субективното право на изготвяне на план за действие, дори когато независимо от този план, тя е в състояние да упражни правото си на защита срещу причиненото от превишаване на пределно допустимите стойности на емисии на фини частици PM10 вредно въздействие върху здравето чрез иск, който има за цел да задължи администрацията да предприеме необходимите мерки?

2)

В случай на положителен отговор на първия въпрос, има ли право третата страна, засегната от вредното за здравето замърсяване с фини частици PM10, да изготви план за действие, който определя краткосрочно мерките, които следва да се предприемат, за да се осигури стриктно спазване на пределно допустимите стойности на емисии на фини частици PM10?

3)

При отрицателен отговор на втория въпрос, в каква степен трябва чрез предвидените в план за действие мерки да се намали риска от превишаване на пределно допустимите стойности и от ограничаване на продължителността на подобни явления? Може ли въз основа на принципа на постепенния подход планът за действие да се ограничи до мерки, които не гарантират спазване на пределно допустимите стойности, но които въпреки това в краткосрочен план допринасят за подобряване на качеството на околния въздух?