23.6.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 140/12

—

1. да се установи, че като е разширила с член 2, параграф 44 от Закон № 350 от 24 декември 2003 г. (Закон за бюджета 2004 г.) приложното поле на предвиденото в членове 8 и 9 от Закон № 289 от 27 декември 2002 г. (Закон за бюджета 2003 г.) опрощаване на данъци, и като е предвидила изрично и по общ начин отказ от данъчна проверка на реализираните през 2002 г. подлежащи на данъчно облагане доставки, Италианската република е нарушила задълженията си по член 2, параграф 1, букви a), в) и г) и по членове 193 — 273 от Дял XI от Директива 2006/112/ЕО (1) на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, с които се отменят и заменят от 1 януари 2007 г. членове 2 и 22 от Шестата директива 77/388/ЕИО (2) на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота (Обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа) във връзка с член 10 от Договора за ЕО,

—

2. да се осъди Италианската република да заплати разноските.

1.

Комисията припомня, че съществува двойно задължение, вменено на държавите-членки от общностния законодател, повеляващо им не само да въведат в действие вътрешноправни законодателни актове, необходими за съобразяване с Шестата директива ДДС, но също така и да предприемат административните мерки, необходими за да се гарантира спазването от субектите на данъчното задължение по ДДС на произтичащите от посочената директива задължения, „in primis“[на първо място] задължението за заплащане на данък, дължим вследствие на реализирани в рамките на определен период доставки. Хармонизирането на ДДС, което общностният законодател цели, би било лишено от смисъл, както и от всякаква практическа полза, ако данъчните администрации не биха били задължени да осъществяват ефективна проверка и контрол „така, че да бъдат осигурени необходимите гаранции за събирането на данъците по уеднаквен начин във всички държави-членки“, както уточнява съображение 14 от Шестата директива.

2.

С въведените с членове 8 и 9 от италианския Закон № 289/2002 норми значително се превишават пределите на предоставеното от общностния законодател на държавите-членки право на усмотрение. Всъщност, вместо да насочи използването на подобно дискреционно правомощие към осъществяването на по-ефективен данъчен контрол, с посочения закон италианската държава е направила действителен, общ и предварителен отказ от всякаква дейност по проверка и контрол в областта на ДДС, без оглед на предмета, като по този начин пряко нарушава разпоредбите на член 22 от Шестата директива, а следователно и на общото установено в член 2 задължение за облагане с ДДС на всички облагаеми доставки. Италианският законодател е предвидил възможността, спрямо всяко подчинено на неговия фискален суверенитет данъчнозадължено лице да бъде изключен „in toto“[изцяло] всякакъв данъчен контрол относно поредица от данъчни периоди. Данъкоплатецът може да се възползва от това значително предимство чрез заплащане на глобално изчислена сума, която няма никаква връзка с ДДС, който би бил дължим върху цената на доставките на стоки или услуги, реализирани от данъчнозадълженото лице през даден данъчен период.

3.

Категоричното „разкъсване на връзката“ между данъчното задължение, изчислено съгласно обичайните правила относно ДДС и „quantum“[сумата], която трябва да се заплати, за да се възползва данъчнозадълженото лице от „мълчаливото опрощаване на данъци“, изпъква особено ясно в случая, в който данъчнозадълженото лице изобщо не е подало данъчна декларация. Данъкоплатецът може да приведе в ред положението си за всеки данъчен период, като заплати 1 500 EUR, ако е физическо лице, и 3 000 EUR, ако е дружество. Подобно отсъствие на каквато ѝ да било връзка с облагаемата основа на реализираните (но недекларирани) доставки, характеризира и друго условие на „мълчаливото“ опрощаване на данъци, което се изпълнява с подаването на допълнителна данъчна декларация. Сумата, дължима от данъкоплатеца, който възнамерява да се възползва от опрощаването на данъци, се изчислява всъщност в ставка (2 %) върху ДДС, който би бил дължим за доставките на стоки и услуги, реализирани във всеки от данъчните периоди (или върху ДДС за придобиванията недължимо начислен за същия данъчен период).

4.

Такъв общ предварителен отказ от всякаква дейност по данъчна проверка е в състояние да предизвика тежки нарушения във функционирането на общата система на ДДС. По-специално, това се проявява в нарушаване на принципа за данъчна неутралност, който се противопоставя на това, икономически субекти с еднакъв предмет на дейност, да бъдат третирани по различен начин при събиране на ДДС. Всяко изключение от правилото на ефективно прилагане и събиране на ДДС се изразява всъщност, от една страна, в тежки неблагоприятни последици за италиански предприятия и такива от други държави-членки, които са подчинени на общия режим на облагане с данък върху добавената стойност, и от друга, в грубо нарушение на принципа на „лоялна конкуренция“ в рамките на вътрешния пазар, провъзгласен в четвърто „съображение“ от Шестата директива.