Иск, предявен на 9 март 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Федерална република Германия

(Дело C-141/07)

(2007/C 117/24)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представител: B. Schima)

Ответник: Федерална република Германия

Искания

Правни основания и главни доводи

Член 28 ЕО забранява всички количествени ограничения и всяка мярка с равностоен ефект между държавите-членки. За мярка с равностоен ефект следва да се счита всяка разпоредба на държавите-членки относно регулирането на търговията, която пряко или посредствено, в действителност или евентуално може да затрудни търговския обмен в рамките на Общността. Обстоятелството, че в съответствие по действащото общностно право правилата за търговия с лекарствени средства са хармонизирани само в някои ограничени сфери, не освобождава държавите-членки от задължението им да спазват разпоредбите за свободно движение на стоки.

Съгласно §14 от германския Закон за аптеките германските болници биха имали възможност, вместо да основат собствена болнична аптека, да се снабдяват с лекарства от външна аптека. В тази разпоредба обаче са предвидени кумулативни изисквания за този вид договори за снабдяване с лекарствени средства, които биха направили невъзможно редовното снабдяване на болницата с лекарствени средства от аптеки в други държави-членки, тъй като определени задължителни елементи от договора биха могли да бъдат изпълнени само от разположени в близост до снабдяваната болница аптеки.

Съгласно практиката на Съда, национални разпоредби, които ограничават или забраняват определени продажбени способи, не попадат в приложното поле на член 28 ЕО, ако са изпълнени две предпоставки: на първо място въпросните разпоредби следва да се прилагат по отношение всички заинтересовани участници в стопанския оборот, които извършват дейността си на територията на дадената държава-членка, и на второ място правните и фактическите последици от тях следва да са еднакви по отношение на продажбите на национални продукти и на продукти от други държави-членки. В настоящия случай обаче, е изпълнена само първата предпоставка, а последиците за националните продукти и тези от други държави-членки не са еднакви поради предвиденото в закона изпълнение на всички елементи от договора само от един-единствен доставчик. Тази разпоредба ограничава в по-голяма степен достъпа до пазара на стоки от други държави-членки отколкото на национални продукти. При това, съгласно практиката на Съда, е без значение обстоятелството, че и национални аптеки, които не се намират в близост до болницата, са изправени пред същите проблеми. Държавна мярка може да бъде квалифицирана като ограничение на търговията между държавите-членки и когато не всички национални продукти са облагодетелствани и се засягат неблагоприятно не само вносни, но и национални стоки.

Ограничения на движението на стоки в Общността могат да бъдат обосновани с императивни съображения от обществен интерес, по-специално с изисквания за обществена сигурност или за закрила на здравето. При това въпросните разпоредби следва да се явяват подходящи, необходими и съразмерни. В настоящия случай обаче, предвидената в закона задължително взаимно обвързване на всички посочени договорни елементи не е необходимо с оглед закрилата на здравето. Напротив, би следвало да е възможно, една аптека, която е по-отдалечена от снабдяваната болница и е установена в друга държава-членка, да поеме редовното снабдяване на последната с лекарства.