Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document C2007/082/37

    Дело C-47/07 Р: Жалба, подадена на 2 февруари 2007 г. от Masdar (UK) Ltd срещу Решение на Първоинстанционния съд (пети състав), постановено на 16 ноември 2006 г. по дело T-333/03, Masdar (UK) Ltd срещу Комисията на Европейските общности

    OB C 82, 14.4.2007, p. 20–21 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    14.4.2007   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 82/20


    Жалба, подадена на 2 февруари 2007 г. от Masdar (UK) Ltd срещу Решение на Първоинстанционния съд (пети състав), постановено на 16 ноември 2006 г. по дело T-333/03, Masdar (UK) Ltd срещу Комисията на Европейските общности

    (Дело C-47/07 Р)

    (2007/C 82/37)

    Език на производството: английски

    Страни

    Жалбоподател: Masdar (UK) Ltd (представители: A. Bentley и P. Green, Barristers)

    Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности

    Искания на жалбоподателя

    Жалбоподателят моли Съда:

    да отмени изцяло Решението на Първоинстанционния съд от 16 ноември 2006 г. по дело Т-333/03, MASDAR (U.K.) Ltd. срещу Комисията на Европейските общности,

    да осъди Комисията да заплати на жалбоподателя:

    (i)

    сумата от 448 947,78 EUR, искана от жалбоподателя по дело Т-333/03, или в противен случай, сумата от 249 314,35 EUR или друга сума, която Съдът счете за подходяща, и

    (ii)

    лихвите върху сумата по точка (i),

    да осъди Комисията да заплати разноските по настоящото производство и по производството пред Първоинстанционния съд.

    Правни основания и основни доводи

    Жалбоподателят твърди, че решението на Първоинстанционния съд („ПС“) би трябвало да бъде отменено на следните основания:

    1.

    ПС е допуснал грешка при прилагане на правото, когато е заключил, че жалбоподателят е действал единствено в изпълнение на договорните си задължения към Helmico, вследствие на което ПС е отхвърлил исканията на жалбоподателя, основани на неоснователно обогатяване и negotiorum gestio. По този начин ПС не е отчел правото на жалбоподателя да прекрати договорите за подизпълнение към 2 октомври 1998 г.

    2.

    Независимо дали жалбоподателят е действал в изпълнение на договорни задължения към Helmico или не, ПС е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е взел предвид (i) факта, че Комисията не е била в положението на обикновена страна по договор, а е имала право на възстановяване, което е можела да упражни съгласно Финансовия регламент от 21 декември 1977 година, приложим за общия бюджет на Европейските общности (1), нито (ii) как Комисията е упражнила това правомощие.

    3.

    ПС е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че (i) не би могло да се твърди, че жалбоподателят е действал добросъвестно, (ii) Комисията е била в състояние сама да управлява проекта и (iii) съществува изискване лицето, което се позовава на принципа на negotiorum gestio, задължително да е действало без знанието на заинтересувания.

    4.

    Заключенията на ПС по аргументите за неоснователно обогатяване и negotiorum gestio, от една страна, и по аргумента за оправданите правни очаквания, от друга, са непоследователни.

    5.

    Като отхвърля искането на жалбоподателя, основано на твърдение за отговорност за виновно поведение, ПС погрешно е приел, че жалбоподателят не е изложил достатъчно аргументи, при положение че в този случай обстоятелствата по делото говорят сами за себе си в конкретната ситуация, в която Комисията има право на възстановяване по силата на Финансовия регламент.

    6.

    ПС е допуснал грешка, като е приел, (i) че пред него не са представени доказателства, че уверенията, на които жалбоподателят е разчитал, са му били дадени на среща на 2 октомври 1998 г., и (ii) че е крайно невероятно такива уверения наистина да са били дадени.

    7.

    ПС е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че липсата на съставен от Комисията протокол за срещата от 2 октомври 1998 г. доказва неофициалния й характер, и заради тази грешка той неправилно е отхвърлил възможността Комисията по един или друг начин да е предоставила подобни уверения. По-нататък, ПС неправилно е отчел начина, по който са били дадени уверенията, и погрешно не е взел предвид действителната фактическа обстановка, а именно — че Комисията се е задължила единствено да плати за извършена работа съгласно надлежно приета договорна клауза и за което Комисията вече е имала бюджет.


    (1)  ОВ L 356, стр. 1.


    Top