This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62024CC0345
Opinion of Advocate General Campos Sánchez-Bordona delivered on 5 June 2025.###
Заключение на генералния адвокат M. Campos Sánchez-Bordona, представено на 5 юни 2025 г.
Заключение на генералния адвокат M. Campos Sánchez-Bordona, представено на 5 юни 2025 г.
ECLI identifier: ECLI:EU:C:2025:421
- Date of document:
- 05/06/2025
- Form:
- Заключение на генералния адвокат
- Advocate General:
- Campos Sánchez-Bordona
Неокончателна редакция
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛЕН АДВОКАТ
M. CAMPOS SÁNCHEZ-BORDONA
представено на 5 юни 2025 година(1)
Дело C-345/24
Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni (AGCOM)
срещу
BRT SpA,
Federazione Italiana Trasportatori (FEDIT),
Associazione Italiana dei Corrieri Aerei Internazionali (AICAI),
DHL Express (Italy) Srl,
TNT Global Express Srl,
Fedex Express Italy Srl,
United Parcel Service Italia Srl,
Amazon Italia Transport Srl,
Amazon Italia Logistica Srl,
Amazon EU Sàrl,
при участието на:
Amazon Italia Transport Srl,
Amazon Italia Logistica Srl
[Преюдициално запитване, отправено от Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия)]
„ Преюдициално запитване — Услуги за доставка на колетни пратки — Директива 97/67/ЕО — Членове 22 и 22а — Регламент (ЕС) 2018/644 — Член 4 — Налагане на задължения за предоставяне на информация — Правно основание — Граници — Принцип на пропорционалност “
1. През 2022 г. Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni(2) (Орган за регулиране на съобщенията, Италия) налага редица задължения за предоставяне на информация на предприятията, предоставящи услуги за доставка на колетни пратки в Италия.
2. Някои от тези предприятия обжалват решението на AGCOM пред първоинстанционен съд, който уважава техните жалби. AGCOM подава въззивна жалба срещу решенията на първоинстанционния съд пред Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия), който поставя на Съда най-общо следните въпроси:
– Дали правното основание за налагане на задълженията за предоставяне на информация е Регламент (ЕС) 2018/644(3) или Директива 97/67/ЕО(4). Ако правното основание се намира в Регламент 2018/644, се поставя въпросът за валидността на неговото приложно поле.
– В какви граници НРО може да налага такива задължения.
I. Правна уредба
А. Правото на Съюза
1. Директива 97/67
3. Член 2 предвижда:
„По смисъла на настоящата директива, се прилагат следните дефиниции:
1. пощенски услуги: услуги, които включват събирането, сортирането, пренасянето и доставката на пощенските пратки;
1а. доставчик на пощенски услуги: предприятие, което предоставя една или повече пощенски услуги;
[…]“.
4. Съгласно член 3, параграф 7:
„Универсалната услуга, както е определена в настоящия член, обхваща както националните, така и презграничните услуги“.
5. Член 22, параграф 2, първа алинея гласи:
„[НРО] имат за конкретна задача да гарантират изпълнението на задълженията, произтичащи от настоящата директива, по-специално чрез установяване на контролни и регулаторни процедури, гарантиращи предоставянето на универсалната услуга. Също така може да им бъде поверена и функцията за гарантиране на спазването на правилата за конкуренцията в пощенския отрасъл“.
6. Член 22а предвижда:
„1. Държавите членки гарантират, че доставчиците на пощенски услуги предоставят, по-специално на [НРО], цялата информация, включително финансова информация и информация относно предоставянето на универсалната услуга, по-конкретно за следните цели:
a) за да могат [НРО] да гарантират съгласуваност с разпоредбите на настоящата директива или с решенията, взети в съответствие с настоящата директива;
б) за ясно определени статистически цели.
2. […] Изискваната от [НРО] информация е пропорционална на изпълнението на неговите задачи […]
[…]“.
2. Регламент 2018/644
7. Съображение 13 от този регламент гласи:
„Понастоящем пощенските услуги са уредени с Директива [97/67]. […] [Н]астоящият регламент допълва правилата, определени в Директива [97/67], по отношение на услугите за трансгранична доставка на колетни пратки […]“.
8. Съгласно член 2 („Определения“)(5), точка 3, „доставчик на услуги за доставка на колетни пратки“ означава предприятие, което предоставя една или повече услуги за доставка на колетни пратки с изключение на предприятия, установени само в една държава членка, които предоставят единствено услуги за доставка на колетни пратки вътре в страната като част от договор за продажба и като част от него доставят на ползвателя лично стоките, които са предмет на съответния договор“.
9. Член 4 („Предоставяне на информация“) предвижда:
„[…]
3. До 30 юни всяка календарна година всички доставчици на услуги за доставка на колетни пратки подават следната информация до [НРО] на държавата членка, в която са установени, освен в случаите, когато [НРО] вече я е поискал и получил:
a) годишния оборот от услуги за доставка на колетни пратки за предходната календарна година в държавата членка, в която те са установени, разбит по вътрешни, входящи и изходящи трансгранични услуги за доставка на колетни пратки;
б) броя на лицата, работили за тях през предходната календарна година, които са участвали в предоставянето на услуги за доставка на колетни пратки в държавата членка, в която те са установени, включително разбивки показващи броя на лицата по статус на заетост, и по-специално тези, работещи на пълно работно време и на непълно работно време, тези, които са временно наети служители и тези, които са самостоятелно заети лица;
в) броя на колетните пратки, обработени през предходната календарна година в държавата членка, в която те са установени, с разбивка по вътрешни, входящи и изходящи трансгранични колетни пратки;
г) имената на техните подизпълнители, заедно с всякаква информация, с която доставчиците на услуги за доставка на колетни пратки разполагат относно характеристиките на услугите за доставка на колетни пратки, предоставяни от тези подизпълнители;
д) ако са налични, публично достъпните списъци с тарифите, приложими за услугите за доставка на колетни пратки към 1 януари за всяка календарна година.
[…]
5. [НРО] могат да налагат допълнителни изисквания за информация освен посочените в параграфи 1 и 3, при условие че те са необходими и пропорционални.
6. Параграфи 1—5 не се прилагат по отношение на доставчик на услуги за доставка на колетни пратки, за който през предходната календарна година са работили средно по-малко от 50 лица, участващи в предоставянето на услуги за доставка на колетни пратки в държавата членка, в която е установен съответният доставчик, освен ако доставчикът е установен в повече от една държава членка. [НРО] може да включи в прага от 50 лица и лицата, работещи за подизпълнителите на доставчика на услуги за доставка на колетни пратки.
7. Независимо от параграф 6, [НРО] може да поиска информацията по параграфи 1—5 да се подава от всеки доставчик на услуги за доставка на колетни пратки, който през предходната календарна година е имал средно между 25 и 49 заети лица, когато особеностите на съответната държава членка предполагат това и при условие че това е необходимо и пропорционално, за да се гарантира съответствието с настоящия регламент“.
10. Член 5 („Прозрачност на трансграничните тарифи“), параграф 1 предвижда:
„Всички доставчици на услуги за трансгранична доставка на колетни пратки, освен изключените съгласно член 4, параграфи 6 и 7, представят на [НРО] на държавата членка, в която са установени, публичен списък с тарифите, приложим към 1 януари всяка календарна година за доставката на единични колетни пратки, различни от кореспондентски пратки, попадащи в категориите, изброени в приложението. Тази информация се представя до 31 януари всяка календарна година“.
11. Член 6 („Оценка на трансграничните тарифи за единични колетни пратки“) гласи:
„1. Въз основа на публичния списък с тарифите, получен в съответствие с член 5, [НРО] определя за всяка от единичните пощенски пратки, изброени в приложението, трансграничните тарифи на доставчика на услуги за доставка на колетни пратки с произход от неговата държава членка и които тарифи са предмет на задължение за универсална услуга и за които [НРО] обективно счита, че е необходимо да бъдат оценени.
2. [НРО] извършва обективна оценка, в съответствие с принципите по член 12 от Директива [97/67], на трансграничните тарифи, определени съгласно параграф 1, с цел да се установят тези трансгранични тарифи, които той счита за необосновано високи. В тази оценка [НРО] взима предвид по-специално следните елементи:
a) вътрешните и всякакви други имащи отношение тарифи на сравнимите услуги за доставка на колетни пратки в държавата членка на произход и в държавата членка по местоназначение;
[…]“.
Б. Националното право. Законодателен декрет № 261 от 22 юли 1999 г.(6)
12. Съгласно член 2, параграф 4, НРО в пощенския сектор:
„[…] упражнява следните функции, при пълна независимост на преценката:
a) регулиране на пазара на пощенски услуги;
[…]
d) приемане на подзаконови нормативни актове в областта на достъпа до пощенската мрежа и свързаните услуги, определяне на тарифите в регулираните сектори и насърчаване на конкуренцията на пазара на пощенски услуги;
e) извършване на дейности по наблюдение, контрол и проверка на критериите за качество на пощенските услуги, включително чрез трети лица;
f) надзор […] върху изпълнението на задълженията, наложени на доставчиците на универсалната услуга, както и на задълженията по лицензии и разрешителни, по-специално, по отношение на общите условия за предоставяне на пощенските услуги;
g) анализ и наблюдение на пазара на пощенски услуги, по-специално, по отношение на цените на услугите, включително създаването на център за наблюдение за тази цел“.
13. Член 14 bis възпроизвежда почти дословно член 22а от Директива 97/67.
II. Фактите, спора в главните производства и преюдициалните въпроси
14. Съгласно акта за преюдициално запитване(7), „с Решение № 94/22/CONS от 31 март 2022 г. относно „Регулаторни задължения на пазара на услуги за доставка на колетни пратки“ AGCOM въвежда някои (симетрични) задължения за предоставяне на информация на оператори, извършващи дейност по предоставяне на услуги за доставка на колетни пратки в среден или голям мащаб, с цел увеличаване на равнището на надзор върху условията за предоставяне на услугите, договорните условия, които уреждат отношенията между предприятията, осъществяващи отделните етапи от предоставянето на услугата, и условия на труд, както и някои специфични (асиметрични) задължения за предоставяне на информация, които AGCOM решава да наложи единствено на Amazon поради критичните точки, установени при анализа на пазара на услугите за доставка на колетни пратки“.
15. С други думи, Решение № 94/22/CONS въвежда:
– общи задължения за предоставяне на информация, наложени на операторите, които имат право да предоставят на обществеността услуги за доставка на колетни пратки, отговарящи на определени условия(8) (член 1);
– специфични задължения за предоставяне на информация, наложени на Amazon, в допълнение към общите задължения (член 2).
16. По отношение на първата категория оператори, AGCOM налага задължение ежегодно да предоставят:
a) информация относно икономическите условия на услугите, предлагани на обществеността;
б) референтните икономически условия (средни цени) за някои групи бизнес клиенти, определени въз основа на годишния оборот;
в) действащите договори, уреждащи търговските им отношения с предприятията в сектора, които участват в предоставянето на пощенската услуга;
г) декларация за спазване на условията на труд по отношение на всички лица, участващи в предоставянето на услугата, както и на всички равнища на организацията на мрежата;
д) стандартните договорни схеми, използвани по отношение на персонала от различните категории на всяко организационно равнище.
17. Що се отнася до специфичните задължения за предоставяне на информация, наложени на Amazon, AGCOM изисква от това предприятие да предостави:
a) средната цена, плащана за търговците на дребно („retailer“), участващи в логистичната програма на Amazon (т.нар. „FBA“) за услугата по доставка;
б) средната единична цена, плащана на Delivery Service Providers (DSP) за услугата по доставка; и
в) средната единична цена, плащана на други оператори за доставка за услугата по доставка.
18. Решение № 94/22/CONS на AGCOM е оспорено с четири отделни жалби пред Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio (Областен административен съд Лацио, Италия; наричан по-нататък „TAR Lazio“), подадени от Associazione Italiana dei Corrieri Aerei Internazionali (A.I.C.A.I.), DHL Express Italy Srl, TNT Global Express Srl, Fedex Express Italy Srl и United Parcel Service Italia Srl, BRT SpA и Federazione Italiana Trasportatori (FEDIT) (наричани по-нататък заедно „операторите, различни от Amazon“), както и от Amazon Italia Transport Srl, Amazon Italia Logistica Srl и Amazon EU Sàrl (наричани по-нататък заедно „Amazon“).
19. С четири отделни решения TAR Lazio уважава четирите жалби и отменя обжалваното решение:
– Съгласно акта за преюдициално запитване, по отношение на операторите, различни от Amazon, TAR Lazio „отбелязва, на първо място, липсата на разследване във връзка с [решение № 94/22/CONS]. По-специално AGCOM е въвел задължения за предоставяне на информация в сектори B2B („business-to-business“), в които при извършеното разследване не са били установени никакви проблеми, обосноваващи регулаторната намеса“. Проблеми действително са установени най-вече (или единствено) в сектор B2C („business-to-consumer“).
– По отношение на специфичните задължения за предоставяне на информация, наложени на Amazon, TAR Lazio уважава жалбата, поради липсата на „сигурна“ законова основа.
20. AGCOM обжалва решенията на първоинстанционния съд пред Consiglio di Stato (Държавен съвет), който отправя до Съда четири преюдициални въпроса, от които ще възпроизведа първия, втория и четвъртия въпрос(9), чието съдържание е следното:
„1) Прилага ли се Регламент [2018/644], що се отнася до събирането на информация, само към доставчиците на услуги за трансгранична доставка на колетни пратки или като цяло към всички доставчици на услуги за доставка на колетни пратки, освен конкретни изключения, свързани с отделни разпоредби?
2) Ако отговорът потвърждава първата хипотеза, следва ли да се приеме, че в Директива [97/67] или в т.нар. „имплицитни правомощия“ се намира правното основание, позволяващо на [НРО] при всички случаи да налагат на доставчиците на услуги за доставка, включително нетрансгранична, общи задължения за предоставяне на информация?
[…]
4) В какви граници (включително от гледна точка на необходимостта и пропорционалността) [НРО] може да налага на доставчиците на услуги за доставка на колетни пратки задължения за предоставяне на информация, и по-специално може ли да налага симетрични задължения за предоставяне на информация относно:
i) условията, прилагани за различните видове клиенти;
ii) договорите, които уреждат отношенията между отделното предприятие, което предоставя услугата за доставка на колетни пратки, и предприятията, които по различни начини, в зависимост от спецификата на сектора, участват в предоставянето на тази услуга;
iii) икономическите условия и правната защита, признати на наетите на различни длъжности работници при предоставянето на услугата?“.
III. Производството пред Съда
21. Преюдициалното запитване постъпва в Съда на 10 май 2024 г.
22. Писмени становища представят AICAI и други, Amazon, BRT, FEDIT, италианското правителство, Европейският парламент, Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия. Всички те се явяват в съдебното заседание, проведено на 26 март 2025 г.
23. По указания на Съда, в настоящото заключение няма да обсъждам третия преюдициален въпрос.
IV. Анализ
А. По първия преюдициален въпрос
24. Запитващата юрисдикция иска да установи дали Регламент 2018/644 се прилага „що се отнася до събирането на информация, само към доставчиците на услуги за трансгранична доставка на колетни пратки или като цяло към всички доставчици на услуги за доставка на колетни пратки, освен конкретни изключения, свързани с отделни разпоредби“.
1. Релевантност на въпроса
25. Amazon счита, че въпросът е неотносим, тъй като спорът в главното производство не засяга приложението на Регламент 2018/644 по отношение на услугите за трансгранична доставка на колетни пратки. Според него, същият трябва да бъде преформулиран, за да се установи дали Регламент 2018/644 „може да съставлява подходящо правно основание, която позволява на НРО да налагат допълнителни задължения за предоставяне на информация, свързана с въпроси, които нямат трансграничен характер“(10).
26. Запитващата юрисдикция, а не страните по спора, преценява необходимостта от въпросите, които поставя на Съда и формулира тяхното съдържание(11).
27. Consiglio di Stato (Държавен съвет) счита, че предмет на спора в главното производство са задълженията за предоставяне на информация, наложени с обжалваното решение, и че в това производство възникват, „освен други“(12), съмнения относно „наличието и евентуалното разширяване на правомощието на [НРО] да налага такива задължения […] като се започне от положението на доставчиците на услуги за доставка на колетни пратки, които не са трансгранични, типа на Amazon“(13).
28. Така разглеждан, въпросът е релевантен. При наличието на съмнения относно законосъобразността на наложените задължения на доставчиците на услуги за доставка на колетни пратки, запитващата юрисдикция може да си зададе, на първо място, въпроса относно приложното поле на Регламент 2018/644. Отговорът на този въпрос би ѝ позволил да установи дали разпоредбите на този регламент относно задълженията за предоставяне на информация се разпростират спрямо всички доставчици на посочените услуги — национални или трансгранични.
29. Ще повторя, че въпросът не е ирелевантен, ако запитващата юрисдикция не може ясно да установи правното основание на упражняваната от AGCOM функция. Още повече, че съгласно посоченото от тази юрисдикция, „AGCOM изглежда в миналото е изключвал правомощието за налагане на задължения за предоставяне на информация да произтича от Регламент 2018/644, докато в настоящото производство защитава обратното становище“(14).
2. Становище по същество
30. Регламент 2018/644, както показва наименованието му, се отнася до услугите за трансгранична доставка на колетни пратки. Повечето от негови разпоредби засягат тази категория услуги.
31. По-конкретно, съгласно член 1 от Регламент 2018/644, същият „установява конкретни разпоредби за насърчаване на подобряването на услугите за трансгранична доставка на колетни пратки в допълнение към разпоредбите, предвидени в Директива [97/67], относно […]“.
32. В букви б) и в) на същия член 1 от Регламент 2018/644 са посочени, съответно, „прозрачността на тарифите и оценката на тарифите за определени трансгранични услуги за доставка на колетни пратки […] и „информация за потребителите, предоставяна от търговците относно услугите за трансгранична доставка на колетни пратки“.
33. Други разпоредби на Регламент 2018/644 също се отнасят изрично за доставчиците на трансгранични услуги за доставка на колетни пратки. Такъв е случаят с член 5 (прозрачност на трансграничните тарифи), член 6 (оценка на трансграничните тарифи за единични колетни пратки) и член 7 (информация за потребителите относно възможностите и таксите за трансгранична доставка).
34. От всички тези разпоредби изглежда се установява, че Регламент 2018/644 не намира приложение спрямо услугите за доставка на колетни пратки, които не са трансгранични. Други разпоредби от същия регламент, обаче, допускат да се приеме обратното що се отнася до задълженията за предоставяне на информация.
35. На първо място, в член 1 от Регламент 2018/644 сред целите му фигурира „регулаторният надзор по отношение на услугите за доставка на колетни пратки“, където не са посочени само трансграничните услуги; следователно разпоредбата обхваща и националните услуги.
36. На второ място, като адресати на член 4, параграфи 1 и 3 от Регламент 2018/644, който определя информацията, която доставчиците на услуги за доставка на колетни пратки трябва да предоставят на НРО на държавата членка, в която са установени, са посочени общо и изрично „всички доставчици на услуги за доставка на колетни пратки“ (курсивът е мой). Следователно не се прави разлика между национални и трансгранични доставчици.
37. Определението за доставчик на услуги за доставка на колетни пратки по член 2, точка 3 от Регламент 2018/644 потвърждава това тълкуване. В същия смисъл, понятието „доставчик на пощенски услуги“ по член 2, точка 1а от Директива 97/67 („предприятие, което предоставя една или повече пощенски услуги“) също не е ограничено до националните услуги. Съгласно предвиденото в член 2, първа алинея от Регламент 2018/644, това понятие от Директива 97/67 се прилага за целите на посочения регламент.
38. На трето място, членове 5, 6 и 7 от Регламент 2018/644 се отнасят за определен вид информация (тарифна или договорна), която измежду всички оператори на услуги за доставка на колетни пратки, трябва да предоставят само тези, чиято дейност е трансгранична. Тази информация е допълнителна спрямо предвидената за всички останали оператори в член 4, параграфи 1 и 3 от същия регламент. Следователно членове 5, 6 и 7 са разпоредби, насочени към конкретна група от всички доставчици на услуги за доставка на колетни пратки — национални и трансгранични.
39. Възможно е националният или трансграничен характер на услугата за доставка на колетни пратки да е от значение за целите на Регламент 2018/644. Ще повторя, обаче, че не става въпрос за критерий за определяне на приложното поле на задълженията за предоставяне на информация, ограничавайки същите до доставчиците на трансгранични услуги за доставка на колетни пратки, а за определяне на вида на информацията, която двете категории доставчици трябва да предоставят.
40. Както вече посочих, в някои разпоредби от Регламент 2018/644 действително се разглежда специфичното положение на операторите, които предоставят трансгранични услуги. Това, обаче, не е пречка да бъде предвидено, че всички оператори в сектора, независимо от националното или трансгранично измерение на предоставяната от тях услуга, трябва да спазват задълженията за предоставяне на информация по член 4 от този регламент.
41. Следователно критерият, който с оглед на текста установява член 4, параграфи 1 и 3, се отнася до фактическото естество на предоставяната услуга, а не до националното или трансгранично измерение на предоставянето ѝ.
42. Според мен, в подкрепа на това тълкуване е член 4, параграф 3, буква в) от Регламент 2018/644: при предоставянето на информация за броя на колетните пратки, обработени в държавата членка, в която са установени, операторите на услуги за доставка на колетни пратки, трябва да предоставят разбивка по „по вътрешни […] и […] трансгранични колетни пратки“. Или националните колетни пратки са обхванати от задължението за предоставяне на информация по силата на самия регламент.
43. От гледна точка на целта на задължението за предоставяне на информация, наложено на операторите на услуги за доставка на колетни пратки, постигането на същата ще бъде гарантирано в по-голяма степен, ако НРО, адресати на тази информация, разполагат с данни както за националните, така и за трансграничните услуги при упражняване на възложените им функции(15). Тези данни ще им позволят да си съставят цялостна, а не фрагментирана представа за сектора, върху който упражняват надзор и за пазара, който трябва да анализират.
44. Ето защо считам, че що се отнася до събирането на информация Регламент 2018/644 се прилага спрямо всички доставчици на услуги за доставка на колетни пратки, независимо дали става въпрос за национални или за трансгранични услуги.
Б. По втория преюдициален въпрос
45. Запитващата юрисдикция поставя втория преюдициален въпрос в случай, че съгласно отговора на първия преюдициален въпрос, Регламент 2018/644 намира приложение единствено спрямо доставчиците на трансгранични услуги за доставка на колетни пратки.
46. Въпреки това според мен вторият въпрос е релевантен, независимо от отговора на първия въпрос. Въпреки това ще представя становище по него, не само за изчерпателност, но и в случай, че Съдът не приеме предложението ми за отговор на първия въпрос.
47. Consiglio di Stato (Държавен съвет) иска да установи дали „в Директива [97/67] или в т.нар. „имплицитни правомощия“ се намира правното основание, позволяващо на [НРО] при всички случаи да налагат на доставчиците на услуги за доставка, включително нетрансгранична, общи задължения за предоставяне на информация“.
48. Евентуалното приложение на Директива 97/67, изменена с Директива 2008/6, засяга задълженията за предоставяне на информация, които могат да бъдат налагани на доставчиците на услуги за доставка на колетни пратки.
49. Според мен, дори да не съществува правната основа, предоставена с Регламент 2018/644, налагането на задължения за предоставяне на информация на доставчиците на национални услуги за доставка на колетни пратки може да намери основание в Директива 97/67. Вече няма съмнение, че тези услуги за доставка на колетни пратки могат да бъдат квалифицирани като пощенски услуги(16).
50. Както се посочва в съображение 13 от Регламент 2018/644, с Директива 97/67 „са установени общи правила, уреждащи предоставянето на пощенски услуги и универсалната пощенска услуга в рамките на Съюза“. А в съображение 2 от Директива 2008/6 се припомня, че Директива 97/67 „установи регулаторна рамка за пощенския сектор на общностно равнище, включваща мерки за гарантиране на универсалната услуга“.
51. Следователно приложното поле на Директива 97/67 обхваща всички доставчици на пощенски услуги(17), а не само на универсалната услуга. Освен това, както Комисията посочва(18), член 3, параграф 7 от Директива 97/67 включва в универсалната пощенска услуга както националните, така и трансграничните услуги.
52. Изхождайки от тази предпоставка, член 22а от Директива 97/67 предвижда, че държавите членки гарантират, че доставчиците на пощенски услуги предоставят, по-специално на НРО, цялата информация, включително финансова информация и информация относно предоставянето на универсалната услуга(19).
53. Посочването на доставчиците на пощенски услуги отново се прави без да се прави разграничение между национални и трансгранични услуги. Тази липса на разграничение е необходима в още по-голяма степен, за да може, съгласно същия член, [НРО] да гарантират „[…] съгласуваност с разпоредбите на [Директива 97/67] или с решенията, взети в съответствие с настоящата директива“.
54. Доколкото „разпоредбите на Директива 97/67“ засягат доставчиците на национални пощенски услуги, е логично като цяло от тях също да може да се събира. Това се установява от съображение 51 от Директива 2008/6: „[н]ационалните регулаторни органи е необходимо да събират информация от участниците на пазара, за да изпълняват ефективно своите задачи“.
55. Освен това, както Комисията посочи в съдебно заседание, Директива 97/67 допуска националните разпоредби за транспонирането ѝ да предоставят на НРО правомощието да изискват предоставянето на информация с по-широко съдържание от посоченото в самата директива (стига тази информация да е пропорционална на необходимостта от изпълнение на техните задачи).
56. Като цяло Директива 97/67 допуска налагане на общи задължения за предоставяне на информация на всички доставчици на национални или трансгранични пощенски услуги, включително за доставка на колетни пратки.
В. По четвъртия преюдициален въпрос
57. С четвъртия преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска да установи „в какви граници“ НРО може да налага задължения за предоставяне на информация на доставчиците на услуги за доставка на колетни пратки. По-конкретно, въпросът е дали е законосъобразно да им бъдат налагани „симетрични задължения за предоставяне на информация“ относно определени условия и договори (които ще обсъдя по-нататък).
58. В съответствие с отговора, който предлагам на първите два въпроса, също като Комисията считам, че относимите разпоредби за предоставянето на отговор на четвъртия преюдициален въпрос са член 4, параграфи 3 и 5 от Регламент 2018/644 и член 22а от Директива 97/67.
59. От тези разпоредби се установява, от една страна, задължителната информация, която трябва да бъде предоставяна на НРО съгласно Регламент 2018/644 и Директива 97/67; а от друга страна, допълнителната информация, която НРО имат право да изискват от доставчиците на услуги за доставка на колетни пратки. Към двата вида информация може да бъде прибавена, когато е приложимо, информацията, която НРО изискват на основание на националните си разпоредби(20).
60. Първо ще обсъдя характера на задължителната и на допълнителната информация, която НРО могат да изискват, а след това — значението на изводите от направения анализ за предоставянето на отговор на запитващата юрисдикция.
1. Информация, която се изисква на основание Регламент 2018/644 и Директива 97/67
61. Информацията, която всички оператори са длъжни да предоставят ежегодно на НРО, е посочена в член 4, параграф 3 от Регламент 2018/644(21), като същата се отнася до петте категории данни, които вече посочих(22)
62. Текстът на член 22а от Директива 97/67 е по-отворен и не конкретизира вида на информацията, която задължително трябва да бъде предоставена.
63. Освен това, съгласно Директива 97/67 (член 22, параграф 2), НРО, ако им бъде поверена, могат да осъществяват и функцията за гарантиране на спазването на правилата за конкуренцията в пощенския отрасъл(23). В този случай предприятията в сектора ще бъдат задължени да предоставят информацията, която обичайно трябва да бъде предоставяна на органите, натоварени със защитата на конкуренцията.
2. Допълнителна информация, която НРО могат да изискват
64. Директива 97/67 не съдържа изрична разпоредба относно допълнителните задължения за предоставяне на информация. Предвид широката формулировка на член 22а от посочената директива, който установява изискване за пропорционалност на изискваната информация, НРО са тези, които трябва да преценяват в съответствие с това правило необходимостта от техните искания за предоставяне на информация.
65. От друга страна, съгласно член 4, параграф 5 от Регламент 2018/644, НРО „могат да налагат допълнителни изисквания за информация освен посочените в параграфи 1 и 3, при условие че те са необходими и пропорционални“.
66. Към горното следва да се прибави информацията, която НРО имат право да изискват съгласно националните разпоредби.
3. Граници на изискването за предоставяне на информация в разглеждания случай
67. Четвъртият въпрос на запитващата юрисдикция е разделен на два подвъпроса:
– На първо място, тя иска да установи „в какви граници (включително от гледна точка на необходимостта и пропорционалността) НРО може да налага на доставчиците на услуги за доставка на колетни пратки задължения за предоставяне на информация“.
– На второ място, въпросът е „по-специално може ли да налага симетрични задължения за предоставяне на информация относно три категории прилагани условия (или подписани договори) от операторите на услуги за доставка на колетни пратки.
68. Първият от подвъпросите, които възпроизведох по-горе, е прекалено общ. Според мен, така формулиран въпросът е предпоставя Съдът да предостави отговор, който би обхванал всякакъв вид „граници“, независимо дали същите са от значение за решаването на делото. Такъв въпрос излиза извън рамките на компетентност на Съда в контекста на член 267 ДФЕС(24).
69. За да бъде предоставен полезен отговор на запитващата юрисдикция и за да се избегнат прекалено абстрактни съображения, вниманието следва да бъде съсредоточено върху информацията, която AGCOM(25) е изискал. „Симетричните задължения за предоставяне на информация“, за които се отнася втората част от разглеждания преюдициален въпрос, като цяло съвпадат с наложените от AGCOM в член 1 от Решение № 94/22/CONS.
70. Както всички страни в производството признават в съдебно заседание, обаче, не Съдът, а италианските юрисдикции са компетентни да преценят дали изисканата с това решение информация съответства на разпоредбите, които уреждат правния ѝ режим. Ето защо ще изложа становището си само по отношение на общото съответствие на тези задължения с разпоредбите от правото на Съюза, на които се прави позоваване.
а) Информация от търговски характер
71. AGCOM е наложило на определени оператори на услуги за доставка на колетни пратки, отговарящи на конкретни параметри, задължения за предоставяне на информация относно: а) „икономическите условия“ на услугите, предлагани на обществеността ; б) референтните икономически условия (средни цени) за някои групи бизнес клиенти; и в) „действащите договори, уреждащи търговските отношения с предприятията в сектора […], които участват в предоставянето на пощенската услуга(26).
72. Поначало посоченото изискване за предоставяне на информация би могло да се впише или в задължението за предоставяне на информация по член 4, параграф 3 от Регламент 2018/644, или в член 22а от Директива 97/67.
73. Що се отнася конкретно до съответните икономически условия за определени клиенти и до действащите договори, сключени с други предприятия в сектора(27), запитващата юрисдикция може да прецени дали изискването за предоставяне на информация се основава на правомощията на AGCOM в областта на конкуренцията в пощенския отрасъл(28).
74. Член 22, параграф 2 от Директива 97/67 предвижда, че освен да гарантират изпълнението на задълженията, произтичащи от самата директива, на НРО „може да им бъде поверена и функцията за гарантиране на спазването на правилата за конкуренцията в пощенския отрасъл“.
75. Следователно запитващата юрисдикция трябва да провери дали националното законодателство действително възлага на AGCOM задачи в областта на защитата на конкуренцията — становище, което Amazon отхвърля. Тя трябва да провери дали като възлага на AGCOM „насърчаването на конкуренцията на пощенските пазари“, член 2, параграф 4, буква d) от Законодателен декрет № 261/1999 оправомощава този НРО да събира информация, която, подобно на разглежданата, може да има значение за разбирането на условията на пощенския пазар като необходима предпоставка за насърчаването на конкуренцията. „Насърчаването“ на конкуренцията в пощенския сектор едва ли може да бъде постигнато без задълбочено познаване на състоянието на този пазар, информация за което могат да предоставят само участниците в него.
б) Информация, свързана с условията на труд
76. AGCOM е изискал от същите доставчици на услуги за доставка на колетни пратки, на които е наложил задължение за предоставяне на търговска информация, да предоставят: а) декларация за спазване на условията на труд по отношение на всички лица, участващи в предоставянето на услугата, както и на всички равнища на организацията на мрежата; и б) стандартните договорни схеми, използвани по отношение на персонала от различните категории на всяко организационно равнище“(29)
77. Запитващата юрисдикция, с оглед на характера на изисканата информация, ще трябва да провери, на първо място, дали тази информация от трудовоправно естество се вписва в границите на член 4, параграф 3, буква б) от Регламент 2018/644(30).
78. По принцип този вид информация позволява на НРО да оцени положението на служителите на предприятията за предоставяне на услуги за доставка на колетни пратки и съответно, изпълнението на задължението за представяне на разбивка на броя на лицата, работещи за тях, съгласно член 4, параграф 3, буква б) от Регламент 2018/644.
79. Запитващата юрисдикция може също, ако е необходимо, да провери дали тази информация относно условията на труд е включена в член 22а от Директива 97/67. Съгласно тази разпоредба, доставчиците на пощенски услуги са длъжни да предоставят „цялата информация“ за целите на проверката за спазване на „разпоредбите на настоящата директива“. По-конкретно, „разпоредбите“ на Директива 97/67 предвиждат:
– установяването на „контролни и регулаторни процедури, гарантиращи предоставянето на универсалната услуга“ (член 22, параграф 2);
– по отношение на доставчиците на услуги, които попадат извън обхвата на универсалната услуга, гаранция за спазване на „съществените изисквания“, определени в член 2, точка 19 от същата Директива 97/67. Сред тези изисквания е това за „зачитането на трудовите условия, схемите за социална сигурност“;
– Предоставянето на разрешения на доставчиците на пощенски услуги, обвързани със задължението за спазване установените от националното законодателство условия на труд или налагането на такова задължение (член 9, параграф 2, втора алинея, пето тире)(31).
4. Междинно заключение
80. Съгласно изложеното дотук, основание за изискваната информация от AGCOM под заглавието „Общи задължения за предоставяне на информация“ в член 1 от Решение № 94/22/CONS може да бъде както член 4, параграфи 3 и 5 от Регламент 2018/644, така и член 22а от Директива 97/67.
81. Доколкото „специфичните задължения за предоставяне на информация“, наложени на Amazon с член 2 от Решение № 94/22/CONS, на практика са само подробна разбивка на едно от общите задължения, съдържащи се в член 1, параграфи 2 и 3 от посоченото решение, спрямо тях може да бъде приложено същото правно основание.
82. Ако запитващата юрисдикция установи, че наложените задължения се основават на съответните разпоредби от Регламент 2018/644 и Директива 97/67, тя ще трябва да провери също така тяхната необходимост и пропорционалност.
83. Информацията по член 4, параграф 3 от Регламент 2018/644 включва, най-общо, годишния оборот, броя на заетите лица, броя на обработените колетни пратки или имената на подизпълнителите. Изискването за предоставянето на тази информация е обосновано в Регламент 2018/644 с изпълнението на възложените надзорни функции на НРО. Следователно самият законодател на Съюза е извършил спрямо тази информация преценката за необходимост и пропорционалност, като валидността на посочената разпоредба не се оспорва.
84. Не такъв е случаят с информацията, различна от посочената в член 4, параграф 3 от Регламент 2018/644. „Допълнителните изисквания за информация“, които НРО могат да налагат по силата на член 4, параграф 5 от посочения регламент, трябва да бъдат преценявани във всеки отделен случай (когато биват оспорени), за да се установи дали същите са „необходими и пропорционални“. Тези критерии са посочени и в Директива 97/67: информацията трябва да бъде необходима (параграф 1) и пропорционална на изпълнението на задачите на НРО (параграф 2).
85. Следователно искането за предоставяне на информация трябва да бъде подложено на теста за необходимост и пропорционалност по смисъла на съображение 51 от Директива 2008/6 („Исканията за информация следва да бъдат пропорционални и да не налагат прекомерна тежест върху предприятията“).
86. Актът за преюдициално запитване е изключително лаконичен що се отнася до критериите за необходимост и пропорционалност, което затруднява тяхната преценка. Въпреки това, на запитващата юрисдикция могат да бъдат предоставени някои насоки в това отношение.
5. Необходимост на изискваната информация
87. Необходимостта(32) на спорната информация зависи от това дали без нея НРО могат ефективно да изпълняват възложените им задачи.
88. Въпреки че запитващата юрисдикция е тази, която трябва да прецени конкретната необходимост AGCOM да разполага с посочената информация, изложените по-горе съображения ме карат да приема, че поначало от наличието на тази информация би могло да зависи ефикасното изпълнение на задачите, възложени на НРО в пощенския сектор, тъй като:
– гаранцията за изпълнение на задължението за зачитането на трудовите условия и схемите за социална сигурност налага получаването на декларация от оператора за спазването на условията на труд по отношение на лицата, които участват в предоставянето на услугата (четвъртото от общите задължения), както и на договорните схеми, използвани по отношение на персонала (петото от общите задължения);
– необходимостта от познаване на средните цени на услугите за някои групи бизнес клиенти (второто общо задължение и трите специфични задължения, наложени на Amazon) поначало може да бъде свързана със задачите на НРО, отнасящи се до конкуренцията, независимо да ли за нейното насърчаване или спазване. Както вече посочих, тези задачи изискват задълбочено познаване на състоянието на пазара;
– информацията относно действащите договори, уреждащи търговските отношения с предприятията в сектора (третото от общите задължения) също би могла да бъде определена като необходима, за да може AGCOM да вземе отношение по някои критични точки, установени от този орган при анализа на пазара на услугите за доставка на колетни пратки.
6. Пропорционалност на искането
89. Ако бъде установена необходимостта на изискваната информация, остава да се прецени дали с оглед на нейния обхват и сложност, същата изпълнява изискването за пропорционалност. Както вече припомних, НРО не трябва да отправят искания за предоставяне на информация, които налагат прекомерна тежест на предприятията.
90. От прочита на обжалваните пред въззивната инстанция решения в главното производство се установява, че TAR Lazio е извършил задълбочена преценка на наложените задължения за предоставяне на информация, включително на тяхната пропорционалност. Решението относно правилността на преценката на първоинстанционния съд в това отношение е от изключителната компетентност на Consiglio di Stato (Държавен съвет).
91. Върху този въпрос са съсредоточени, по-специално, писмените становища на BRT и Amazon, в качеството им на самостоятелни оператори, както и на организациите (FEDIT y AICAI), представляващи техните членове.
92. Всички те твърдят, в по-малка или по-голяма степен, че задълженията за предоставяне на информация, посочени в четвъртия преюдициален въпрос, са неприемливи за предприятията от организационна, кадрова и икономическа гледна точка. Италианското правителство твърди обратното.
93. Становището ми, което в по-голямата си част се припокрива с това на Комисията(33), е че Съдът не може да се произнася по тези въпроси, чиято преценка е в правомощията единствено на запитващата юрисдикция. Това признаха всички страни по време на съдебното заседание, включително италианското правителство.
94. Запитващата юрисдикция е тази, която трябва да установи дали изпълнението на спорните задължения, с оглед на обема и степента на подробност на изисканата информация, предполага тежест, която не е прекомерна за засегнатите предприятия или дали преследваната цел може да бъде постигната с други, по-малко обременяващи мерки(34).
V. Заключение
95. С оглед на изложените съображения, предлагам на Съда да отговори на първия, втория и четвъртия въпрос, поставени от Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия), по следния начин:
„1) Регламент (ЕС) 2018/644 на Европейския парламент и на Съвета от 18 април 2018 година относно услугите за трансгранична доставка на колетни пратки
трябва да се тълкува в смисъл, че
намира приложение , както за национални, така и за трансгранични услуги, що се отнася до изискваната от националните регулаторни органи информация, към всички доставчици на услуги за доставка на колетни пратки освен конкретни изключения, свързани с отделни разпоредби.
2) Член 4, параграфи 3 и 5 от Регламент 2018/644 и член 22а от Директива 97/67/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 1997 година относно общите правила за развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността и за подобряването на качеството на услугата, в редакцията след изменението ѝ с Директива 2008/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 година,
трябва да се тълкуват в смисъл, че
допускат националните регулаторни органи да налагат на доставчиците на услуги за доставка на колетни пратки задължения за предоставяне на информация относно:
i) условията, прилагани за различните видове клиенти;
ii) договорите, които уреждат отношенията между отделното предприятие, което предоставя услугата за доставка на колетни пратки, и предприятията, които по различни начини, в зависимост от спецификата на сектора, участват в предоставянето на тази услуга;
iii) икономическите условия и правната защита, признати на наетите на различни длъжности работници при предоставянето на услугата,
при условие че наложените задължения са необходими за изпълнение на задачите, възложени на националния регулаторен орган, че същите са пропорционални и не предполагат прекомерна тежест на предприятията, преценката за което трябва да бъде извършена от запитващата юрисдикция“.
1 Език на оригиналния текст: испански.
2 Наричан по-нататък „AGCOM“. AGCOM упражнява функциите на национален регулаторен орган (наричан по-нататък „НРО“) в посочения сектор.
3 Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 18 април 2018 година относно услугите за трансгранична доставка на колетни пратки (ОВ L 112, 2018 г., стр. 19).
4 Директива на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 1997 година относно общите правила за развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността и за подобряването на качеството на услугата (ОВ L 15, 1998 г., стр. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 3, стр. 12). В настоящото заключение ще използвам редакцията след изменението с Директива 2008/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 година (ОВ L 52, 2008 г., стр. 3).
5 Първа алинея на разпоредбата предвижда, че „[з]а целите на настоящия регламент се прилагат определенията в член 2 от Директива [97/67] и в член 2, точки 1, 2 и 5 от Директива 2011/83/ЕС [на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 304, 2011 г., стр. 64]“.
6 Decreto legislativo n. 261 - Attuazione della direttiva 97/67/CE concernente regole comuni per lo sviluppo del mercato interno dei servizi postali comunitari e per il miglioramento della qualità del servizio (Законодателен декрет № 261 за транспониране на Директива 97/67/ЕО относно общите правила за развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността и за подобряването на качеството на услугата) от 22 юли 1999 г. (GURI № 182 от 5 август 1999 г., стр. 4); наричан по-нататък „Законодателен декрет № 261/1999“.
7 Точка 1. Факти [от оригиналния текст на акта за преюдициално запитване].
8 Оператори, в които са ангажирани най-малко 50 служители и които в продължение на най-малко три последователни години са реализирали годишен оборот от дейностите, спадащи към пощенските услуги, над 10 милиона евро.
9 Вж. точка 23 от настоящото заключение.
10 Точка IV, подточка i) от писменото становище на Amazon. В нея се посочва, че би следвало да се установи дали тези допълнителни задължения i) могат да бъдат налагани на оператори, които не предоставят трансгранични услуги и са фокусирани върху националната територия; и ii) могат да бъдат обосновани с евентуални проблеми на конкуренцията на чисто национално ниво, без каквато и да било връзка с трансграничните услуги.
11 От по-скорошната съдебна практика, вж., наред с други, решение от 12 декември 2024 г., Rada Nadzorcza Getin Noble Bank и др. (C-118/23, EU:C:2024:1013, т. 87).
12 Точка 17.2 от [оригиналния текст на] преюдициалното запитване.
13 Пак там.
14 Точка 27.6 от [оригиналния текст на] акта за преюдициално запитване.
15 Вж. съображение 51 от Директива 2008/6: „Националните регулаторни органи е необходимо да събират информация от участниците на пазара, за да изпълняват ефективно своите задачи“.
16 Делата, по които е постановено решение от 31 май 2018 г., Confetra и др. (C-259/16 y C-260/16, EU:C:2018:370) се отнасят до квалификацията като доставчици на пощенски услуги по смисъла на член 2, точка 1а от Директива 97/67 на две категории предприятия: от една страна, предприятията, които предоставят автотранспортни и спедиторски услуги и от друга страна, фирмите за експресни куриерски услуги. В това решение Съдът припомня (точка 30), че „понятието „пощенски услуги“ обхваща услугите, които включват събирането, сортирането, пренасянето и доставката на пощенските пратки.
17 Решение от 31 май 2018 г., Confetra и др. (C-259/16 и C-260/16, EU:C:2018:370, т. 34).
18 Точка 41 от писменото становище на Комисията, която в подкрепа на доводите си цитира точка 26 от решение от 16 ноември 2016 г., DHL Express (Austria) (C-2/15, EU:C:2016:880): „[…] от подготвителните работи във връзка с Директива 2008/6 става ясно, че законодателят на Съюза е възнамерявал да премахне не само последните пречки пред пълното отваряне на пазара за някои доставчици на универсалната услуга, но също и всички останали пречки пред предоставянето на пощенските услуги“.
19 Няма пречка искането за предоставяне на информация да бъде отправено общо до всички или до определена категория оператори на пазара. Параграф 2 на член 22а допуска както индивидуалните, така и колективните искания.
20 Както бе посочено в съдебно заседание, с оглед на хармонизиращата роля на Директива 97/67, не е изключено държавите членки да възлагат на своите НРО повече функции, от предвидените в директивата.
21 Информацията, която се изисква съгласно член 4, параграф 1 от Регламент 2018/644 (идентификационни данни на доставчика на услугите, характеристики и описание на предлаганите услуги, както и условия за предоставянето на същите, включително подробности за процедурите за подаване на жалби от ползвателите и всякакви евентуални ограничения на отговорността), е без значение за целите на настоящото производство.
22 Точка 9 от настоящото заключение.
23 По настоящото дело не са налице обстоятелствата, които стоят в основата на решение от 30 май 2024 г., Expedia (C-663/22, EU:C:2024:433), на което Amazon и BRT се позовават в поoкрепа на своите доводи. Както се установява от точка 56 от това решение, изискваната по това дело информация относно икономическото положение на доставчиците на услуги няма „достатъчно пряка връзка с целта“ на Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги (ОВ L 186, 2019 г., стр. 57). По отношение на установяването на евентуални нарушения на конкуренцията, Съдът приема в същата точка 56 от посоченото решение, че то не попада в обхвата на целта на Регламент 2019/1150. В настоящото производство, обаче, са налице както пряка връзка с целта на приложимите разпоредби, така и (допустимото) възлагане на НРО на функции в областта на правилата за конкуренцията в пощенския отрасъл.
24 Поради тази причина няма да се спирам на „границите“, които биха могли да произтичат от изпълнението на разпоредбите, свързани със защитата на потребителите, защитата на личните данни или на поверителността на предоставената информация. Няма да обсъждам и дали от гледна точка на италианското право член 18 bis от Законодателен декрет № 261/1999 предвижда контрол от национален орган, различен от AGCOM, за спазването на задълженията в областта на трудовото законодателство от страна на операторите в пощенския сектор.
25 Според мен, именно това очаква Consiglio di Stato (Държавен съвет), който с цел да конкретизира съдържанието на своя въпрос, посочва, „по-специално“, определени задължения за предоставяне на информация, които са предмет на спора в главното производство.
26 Член 1, параграфи 1, 2 и 3 от Решение № 94/22/CONS.
27 По отношение на задължението за предоставяне на информация, посочено в буква а), т.е. относно икономическите условия на услугите, предлагани на обществеността, AGCOM твърди, че тези условия са предмет на задължението за публикуване, произтичащо от друго решение на AGCOM — № 413/14/CONS.
28 Съгласно акта за преюдициално запитване, това изглежда е решаващият мотив за Решение № 94/22/CONS, в което AGCOM, „особено в перспектива, счита, че съществува възможен риск от нарушаване на динамиката на конкуренцията в сектора. За да намали този риск, [AGCOM] въвежда задължения за предоставяне на информация […]“ (точка 17.1 от [оригиналния текст на] акта за преюдициално запитване). В същия смисъл, т. 17.7. от акта за преюдициално запитване, в която са изложени съображенията на AGCOM.
29 Член 1, параграфи 4 и 5 от Решение 94/22/CONS.
30 Съгласно член 4, параграф 3, буква б) от Регламент 2018/644: сред информацията, която „всички доставчици на услуги за доставка на колетни пратки“ са задължени да предоставят на НРО, е тази относно „броя на лицата, работили за тях през предходната календарна година, които са участвали в предоставянето на услуги за доставка на колетни пратки в държавата членка, в която те са установени, включително разбивки показващи броя на лицата по статус на заетост, и по-специално тези, работещи на пълно работно време и на непълно работно време, тези, които са временно наети служители и тези, които са самостоятелно заети лица“.
31 Задължение, което съгласно решение от 16 ноември 2016 г., DHL Express (Austria) (C-2/15, EU:C:2016:880, т. 27), засяга и услугите, попадащи извън обхвата на универсалната услуга.
32 Според мен не е нужно да се обсъжда „степента на необходимост“, която трябва да се приеме за критерий. Вярно е, че дори в решенията на Съда понякога се прави разлика между това, което е „необходимо“, и това, което е „строго необходимо“. Смятам, че в действителност използването на термина „строго необходимо“ всъщност е литературен похват (а именно плеоназъм), който придава изразителност на казаното, но не променя неговата същност. Всъщност, в бинома необходимо/ненужно няма tertium genus. Не намирам съществена разлика между „необходим“ и „абсолютно необходим“.
33 Точка 52 от писменото ѝ становище.
34 Например, чрез използване на информация, с която италианските публични органи вече разполагат на друго основание, както Amazon настоява по време на съдебното заседание. В решение на TAR Lazio № 14370/2023 от 28 септември 2023 г. (точка 9) се посочва, че в искането за предоставяне на информация от 16 декември 2022 г. AGCOM е признал, че изискването за повече информация относно структурата на мрежата би могло да бъде изпълнено чрез предаване на обикновени стандартни договори, използвани за уреждане на търговските отношения с различните категории поддоставчици. Това задължение, добавя TAR Lazio, е „значително по-малко обременително“ от предвиденото в член 1, параграф 3 от обжалваното решение
