EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62023TN0428

Дело T-428/23: Жалба, подадена на 17 юли 2023 г. — ABN AMRO Bank и ABN AMRO Hypotheken Groep/ЕСП

OВ C, C/2023/142, 16.10.2023, ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2023/142/oj (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2023/142/oj

European flag

Официален вестник
на Европейския съюз

BG

Cерия C


C/2023/142

16.10.2023

Жалба, подадена на 17 юли 2023 г. — ABN AMRO Bank и ABN AMRO Hypotheken Groep/ЕСП

(Дело T-428/23)

(C/2023/142)

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподатели: ABN AMRO Bank NV (Амстердам, Нидерландия) и ABN AMRO Hypotheken Groep BV (Амерсфорт, Нидерландия) (представители: R. Raas и T. Barkhuysen, Rechtsanwälte)

Ответник: Единен съвет за преструктуриране

Искания

Жалбоподателите молят Общия съд:

да отмени частично решението на ЕСП от 2 май 2023 г. (SRB/ES/2023/23), включително и приложенията към него, тъй като с него вноските на ABN AMRO Hypotheken Groep (наричано по-нататък „AAHG“) за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и/или 2023 г. са изчислени неправилно чрез включване по-специално в „общите пасиви“ на AAHG на коригираща стойност от баланса му, и

да осъди ЕСП да заплати съдебните разноски на ABN AMRO или, при условията на евентуалност, съответната част от тях.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите посочват три основания за жалбата.

1.

Първо основание: с обжалваното решение вноските на AAHG в Единния съвет за преструктуриране (наричан по-нататък „ЕСП“) за годините от 2016 г. до 2023 г. били определени в нарушение на Регламент (ЕС) № 806/2014 и Делегиран регламент (ЕС) 2015/63, тъй като при изчисляването им неправилно и необосновано била включена счетоводна коригираща стойност, която впоследствие не била изключена като вътрешногрупово задължение съгласно член 5, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63. ABN AMRO безспорно можело да внесе определените му от ЕСП вноски, но не искало необосновано да плаща два пъти едно и също задължение. В това отношение ЕСП:

не взел предвид в достатъчна степен особените обстоятелства, видни от начина, по който ABN AMRO било структурирало секюритизационните си сделки,

тълкувал член 70 от Регламент № 806/2014 в противоречие с текста, целите и контекста на този регламент, като не включил в основата за изчисляване на вноските само действителните задължения на AAHG,

неправилно и необосновано приложил определението за „общи пасиви“ по член 3, параграф 11 от Делегиран регламент 2015/63 за определяне на фиксираната част от вноската за ЕСП, въпреки че то се прилагало само за коригирани с оглед на риска вноски, и

приложил Регламент № 806/2014 и Делегиран регламент 2015/63 в противоречие с техните цели, което довело до неправилно и необосновано двойно плащане.

2.

Второ основание: обжалваното решение противоречало на принципа на правна сигурност и на принципа на защита на оправданите правни очаквания, като освен това нарушавало правото на добра администрация (член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз), разглеждано в светлината на правото на защита на собствеността (член 17 от Хартата),

ЕСП на практика неправомерно отменил предишните решения за вноските на AAHG за годините от 2016 г. до 2022 г.,

по отношение на 2023 г. ЕСП също се отклонил от дългогодишно установената практика за определяне на вноските на AAHG и очакванията, които ЕСП и De Nederlandsche Bank N. V. (наричано по-нататък „DNB“) породили в ABN AMRO, видно от кореспонденцията между ЕСП и DNB, както и от решенията за вноските за годините от 2016 г. до 2022 г.

ABN AMRO действало съответно на създадените очаквания. По този начин ABN AMRO било лишено от възможността да включи секюритизационните си сделки на друго място в баланса си, да ги приключи или изведе по-рано, за да избегне коригиращата стойност в баланса на AAHG, а следователно и неоправданото двойно отчитане.

3.

Трето основание: самото обжалвано решение на ЕСП нарушавало принципа на пропорционалност (член 5, параграф 4 ДФЕС и член 52, параграф 1 от Хартата), правото на добра администрация (член 41 от Хартата) и правото на защита на собствеността (член 17 от Хартата).

ABN AMRO трябвало да плати от името на AAHG значително завишена сума на ЕСП.

Негативните последици от обжалваното решение за ABN AMRO били непропорционални на преследваната с него от ЕСП цел.


ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2023/142/oj

ISSN 1977-0855 (electronic edition)


Top