1)

С оглед на описаната фактическа обстановка и правните основания, взети предвид по наказателното дело, което се води в Испания, както и предвид различните осъдителни присъди, постановени по-рано във Франция спрямо MSIG [лицето, срещу което се води наказателното производство], налице ли е в случая хипотеза на „bis in idem“ по член 50 от [Хартата на основните права на Европейския съюз] и член 54 от [Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген (КПСШ)] спрямо обвинението, което се поддържа срещу посоченото лице в Испания, тъй като става въпрос за „същите деяния“ съгласно определения в европейската съдебна практика обхват на това понятие?

2)

Съвместима ли е с член 50 от Хартата и член 54 от КПСШ, както и с член 1, параграф 3, член 3, параграф 2 и член 4, параграфи 3 и 5 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година (1) относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, липсата на правна разпоредба в испанското право, която да позволява признаването на последиците на предходни окончателни присъди, постановени от съдилищата на други държави членки, за целите на евентуалната преценка в разглеждания случай за наличието на bis in idem поради идентичност на деянията?

3)

Противоречи ли — в случая и като цяло на член 45 и член 49, параграф 3 от Хартата или на съображения 7, 8, 9, 13 и 14 и на член 3, параграфи 1, 2 4 и 5 от Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 година за вземане предвид присъдите, постановени в държавите членки на Европейския съюз в хода на новообразувани наказателни производства (2), както и на съображение 12 и член 1, параграф 3 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки — липсата на правна разпоредба, практика или изобщо на правен механизъм или процедура в испанското право, които да позволяват признаване на последиците на предходни окончателни присъди, постановени от съдилищата на други държави членки, с оглед на определяне на наказанието, определяне на общо наказание, адаптиране или ограничаване на максималния размер за изтърпяване на наказания, независимо дали във фазата на разглеждане на производството и постановяване на присъдата или в тази на последващото ѝ изпълнение, с цел, ако не бъде установено наличие на bis in idem поради идентичност на деянията, да се извърши преценка на пропорционалността на наказанието, когато, както в разглежданото производство, се установи наличието на предходна присъда, постановена от съдилищата на друга държава членка, с която са наложени тежки, вече изтърпени, наказания за деяния, съпътстващи тези, които се разглеждат в Испания (извършени по едно и също време, неразделно свързани или които се намират в наказателноправна или друга подобна връзка)?

4)

С оглед на обстоятелствата в разглеждания случай и като цяло, съвместимо ли е абсолютното изключване на последиците на предходни окончателни съдебни решения, постановени в други държави — членки на ЕС, изрично предвидено в член 14, параграф 2, буква b) относно осъдителните присъди, които се постановяват в Испания, в член 14, параграф 2, буква с) относно определенията за изпълнение на присъдите и в единствената допълнителна разпоредба (в двата случая по отношение на присъдите, постановени преди 15 август 2010 г.) от Ley Orgánica 7/2014 sobre intercambio de información de antecedentes penales y consideración de resoluciones judiciales penales en la Unión Europea (Устройствен закон 7/2014 за обмена на информация от регистрите за съдимост и вземането предвид на съдебни решения по наказателни дела в Европейския съюз) от 12 ноември 2014 г. за транспониране на европейската правна уредба: