1)

Трябва ли член 23, параграф 4 от Директива [2019/1023] (1) да се тълкува в смисъл, че изключването на други задължения (различни от изброените в параграфите) е допустимо само когато е „надлежно обосновано“?

2)

Трябва ли възможността държавите членки да изключат определени категории задължения от опрощаването (при условие че това изключване е надлежно обосновано, както е предвидено в член 23, параграф 4 от Директива 2019/1023) да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки да изключват данъчни вземания (които не са посочени в съответния член), като се поставят в привилегировано положение?

3)

При утвърдителен отговор на тези въпроси какви са критериите, на които трябва да отговаря такова изискване за обоснованост по смисъла на правото на Европейския съюз, за да се спазят (такава обоснованост) общите принципи на правото на Съюза и защитата на основните права, на които се подчиняват европейският и националният законодател („недискриминация, основана на гражданство“ (член 18 ДФЕС) и „свобода на стопанската инициатива“ (член 16 от [Хартата на основните права на Европейския съюз]), в допълнение към основните икономически свободи на вътрешния пазар).

4)

При отрицателен отговор на този въпрос обхваща ли определението (по смисъла на правото на Европейския съюз и за целите на тълкуването на разглежданата директива) за „задължения, произтичащи от или във връзка с наказателни санкции“ и за „задължения, произтичащи от деликтна отговорност“, и данъчните задължения, предвидени във вътрешното законодателство за транспониране на Директива 2019/1023 (Закон № 9/2022 от 11 януари 2022 г.).