Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)

29 юли 2024 година(*)

„Преюдициално запитване — Решение 2013/488/ЕС — Класифицирана информация — Удостоверение за сигурност на структура — Отнемане на удостоверението — Неразкриване на класифицираната информация, на която се основава отнемането — Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Задължение за мотивиране — Достъп до преписката — Принцип на състезателност — Член 51 от Хартата на основните права — Прилагане на правото на Съюза“

По дело C‑185/23

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Najvyšší správny súd Slovenskej republiky (Върховен административен съд на Словашката република) с акт от 28 февруари 2023 г., постъпил в Съда на 22 март 2023 г., в рамките на производство по дело

protectus s. r. o., по-рано BONUL s. r. o.,

срещу

Výbor Národnej rady Slovenskej republiky na preskúmavanie rozhodnutí Národného bezpečnostného úradu

СЪДЪТ (голям състав),

състоящ се от: K. Lenaerts, председател, L. Bay Larsen (докладчик), заместник-председател, A. Prechal, K. Jürimäe, C. Lycourgos, T. von Danwitz, F. Biltgen, Z. Csehi и O. Spineanu-Matei, председатели на състави, J.‑C. Bonichot, S. Rodin, P. G. Xuereb, J. Passer, D. Gratsias и M. Gavalec, съдии,

генерален адвокат: J. Richard de la Tour,

секретар: I. Illéssy, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 30 януари 2024 г.,

като има предвид становищата, представени:

–        за protectus s. r. o., от M. Mandzák, M. Para и M. Pohovej, advokáti,

–        за Výbor Národnej rady Slovenskej republiky na preskúmavanie rozhodnutí Národného bezpečnostného úradu, от L’. Mičinský, M. Nemky и M. Rafajová, advokáti,

–        за словашкото правителство, от E. V. Larišová, A. Lukáčik и S. Ondrášiková, в качеството на представители,

–        за естонското правителство, от M. Kriisa, в качеството на представител,

–        за френското правителство, от R. Bénard и O. Duprat-Mazaré, в качеството на представители,

–        за Съвета на Европейския съюз, от I. Demoulin и N. Glindová и J. Rurarz и T. Verdi, в качеството на представители,

–        за Европейската комисия, от Ș. Ciubotaru, A.‑C. Simon, A. Tokár и P.J.O. Van Nuffel, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 16 май 2024 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 47 и член 51, параграфи 1 и 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

2        Запитването е отправено в рамките на спор между protectus s. r. o., по-рано BONUL s. r. o., и Výbor Národnej rady Slovenskej republiky na preskúmavanie rozhodnutí národnnárodného bezpečnostnnzpečnostného úradu (Комитет на Националния съвет на Словашката република за преразглеждане на решенията на Националната служба за сигурност, наричан по-нататък „комитетът“) относно отхвърлянето от последния на жалбата срещу решението на Národný bezpečnostný úrad (Служба за национална сигурност, Словакия) (наричана по-нататък „BNS“) за отмяна на притежаваните от protectus удостоверение за индустриална сигурност и удостоверение за сигурност на структура.

 Правна уредба

 Правото на Съюза

3        Съображение 3 от Решение 2013/488/ЕС на Съвета от 23 септември 2013 година относно правилата за сигурност за защита на класифицирана информация на EC (ОВ L 274, 2013 г., стр. 1) гласи:

„В съответствие с националните законови и подзаконови актове и в степента, необходима за функционирането на Съвета [на Европейския съюз], държавите членки следва да спазват настоящото решение при работа на техните компетентни органи, служители и изпълнители с [класифицирана информация на EC (наричана по-нататък „КИЕС“)], така че всички да имат увереност, че на КИЕС се осигурява еднакво ниво на защита“.

4        Член 1, параграфи 1 и 2 от това решение предвижда:

„1.      С настоящото решение се установяват основните принципи и минимални стандарти за сигурност с оглед защитата на КИЕС.

2.      Тези основни принципи и минимални стандарти се прилагат от Съвета и [Генералния секретариат на Съвета (наричан по-нататък „ГСС“)] и се спазват от държавите членки в съответствие с техните национални законови и подзаконови актове, така че всички да имат увереност, че на КИЕС се осигурява еднакво ниво на защита“.

5        Член 11, параграфи 2, 5 и 7 от посоченото решение предвижда:

„2.      ГСС може да възложи с договор изпълнението на задачи, включващи или налагащи достъп до КИЕС или работа с КИЕС, или нейното съхранение, на индустриални или други единици, регистрирани в държава членка […].

[…]

5.      Във всяка държава членка [националният орган по сигурността (НОС), определеният орган по сигурността (ООС)], или друг компетентен орган по сигурността гарантира в съответствие с националните законови и подзаконови актове, че изпълнителите и подизпълнителите, регистрирани в съответната държава членка, които участват в класифицирани договори за изпълнение и подизпълнение, изискващи достъп до информация с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или SECRET UE/EU SECRET в рамките на техните обекти както при изпълнение на такива договори, така и по време на преддоговорния етап, разполагат с удостоверение за сигурност на структура (УСС) на съответното ниво на класификация за сигурност.

[…]

7.      Разпоредбите за изпълнение на настоящия член се съдържат в приложение V“.

6        Член 15, параграф 3, букви а)—в) от същото решение уточнява:

„В съответствие с националните си законови и подзаконови актове държавите членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че при работа с КИЕС или при съхранението ѝ настоящото решение се спазва от:

а)      служителите на постоянните представителства на държавите членки към Европейския съюз и от членовете на националните делегации, които присъстват на заседания на Съвета или на неговите подготвителни органи или които участват в други дейности на Съвета;

б)      други служители в националните администрации на държавите членки, включително служители, командировани в тези администрации, независимо дали работят на територията на държавите членки или зад граница;

в)      други лица в държавите членки, които по силата на изпълняваните от тях функции имат надлежно разрешение за достъп до КИЕС […]“.

7        Член 16, параграф 3, буква а), подточка i) от Решение 2013/488 гласи:

„За целите на изпълнението на член 15, параграф 3 държавите членки следва да:

a)      определят НОС […] който да отговаря за мерките по сигурността за защита на КИЕС, така че:

i)      КИЕС, държана от национално ведомство, орган или агенция, публични или частни, в страната или зад граница, да бъде защитена в съответствие с настоящото решение“.

8        Приложение V към това решение е озаглавено „Индустриална сигурност“ и в точки 8—13 предвижда:

„8.      Удостоверение за сигурност на структура се издава от националния орган по сигурността/определения орган по сигурността или друг компетентен орган по сигурността на държавата членка, за да удостовери в съответствие с националните законови и подзаконови актове, че индустриална или друга единица може да осигури в рамките на структурите си защита на КИЕС на съответното ниво на класификация за сигурност (CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или SECRET UE/EU SECRET). Това удостоверение се представя на ГСС в качеството му на възложител, преди на изпълнителя или подизпълнителя, или на потенциалния изпълнител или подизпълнител да бъде предоставен или даден достъп до КИЕС.

9.      Когато издава удостоверение за сигурност на структура, съответният национален орган по сигурността или определеният орган по сигурността извършва най-малко следното:

a)      прави оценка на интегритета на индустриалната или друга единица;

б)      прави оценка на собствеността, контрола или потенциала за странично влияние, които могат да се считат за риск за сигурността;

в)      проверява дали индустриалната или друга единица е инсталирала система за сигурност в рамките на структурата, която обхваща всички подходящи мерки за сигурност, необходими за защитата на информация или материал с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или SECRET UE/EU SECRET, в съответствие с изискванията, установени в настоящото решение;

г)      проверява дали статусът, от гледна точка на сигурността, на висшите служители, собствениците и служителите, от които се изисква да имат достъп до информация с ниво на класификация за сигурност СОNFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или SECRET UE/EU SECRET, е установен съгласно изискванията на настоящото решение; и

д)      проверява дали индустриалната или друга единица е назначила служител по сигурността на структурата, който отговаря пред ръководството за прилагане на задълженията в областта на сигурността в рамките на съответната единица.

10.      Когато е уместно, ГСС, в качеството си на възложител, уведомява съответния национален орган по сигурността/определения орган по сигурността или друг компетентен орган по сигурността, че на предварителния етап или за изпълнение на договора се изисква удостоверение за сигурност на структура. Удостоверение за сигурност на структура […] се изисква на предварителния етап, ако в процеса на представяне на оферта трябва да се предостави КИЕС с ниво на класификация за сигурност CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL или SECRET UE/EU SECRET.

11.      Органът възложител не възлага класифициран договор на предпочитан участник в търга, преди да е получил потвърждение от националния орган по сигурността/определения орган по сигурността или друг компетентен орган по сигурността на държавата членка, в която е регистриран съответният изпълнител или подизпълнител, че е издадено съответното удостоверение за сигурност на структура, ако такова е необходимо.

12.      Националният орган по сигурността/определеният орган по сигурността или друг компетентен орган по сигурността, издал удостоверението за сигурност на структура, уведомява ГСС, в качеството му на възложител, за всички промени, засягащи удостоверението за сигурност на структура. При договори за подизпълнение се уведомяват съответно националният орган по сигурността/определеният орган по сигурността или друг компетентен орган по сигурността.

13.      Отнемането на удостоверението за сигурност на структура от съответния национален орган по сигурността/определения орган по сигурността или друг компетентен орган по сигурността представлява достатъчно основание за ГСС, в качеството му на възложител, да прекрати класифициран договор или да изключи участник от търга“.

 Словашкото право

9        Член 46 от Zákon č. 215/2004 Z. z. o ochrane utajovaných skutočností a o zmene a doplnení niektorých zákonov (Закон № 215/2004 за защита на класифицираната информация и за изменение на някои закони) от 11 март 2004 г., в приложимата му в главното производство редакция (наричан по-нататък „Закон № 215/2004“), гласи:

„Удостоверение за индустриална сигурност на стопански субект може да бъде издадено само на стопански субект, който е […]

c)      надежден от гледна точка на безопасността […]“.

10      Член 49, параграф 1 и параграф 2, букви а) и б) от този закон предвижда:

„(1)      Не се счита за надежден от гледна точка на безопасността стопански субект, по отношение на когото е установен риск за сигурността.

(2)      Риск за сигурността са

a)      действия, които противоречат на интересите на Словашката република в областта на държавната отбрана, държавната сигурност и международните отношения, на икономическите интереси на държавата, на функционирането на държавен орган или на интересите, които Словашката република се е задължила да защитава,

b)      чуждестранни, търговски или имуществени отношения, които биха могли да увредят интересите на Словашката република в областта на външната политика или политиката на сигурност […]“.

11      Член 50, параграф 5 от този закон гласи:

„Ако BNS установи, че стопанският субект е престанал да отговаря на едно от условията за индустриална сигурност, предвидени в член 46, или грубо или многократно е нарушил задълженията си за защита на класифицирана информация, той отменя удостоверението“.

12      Член 60, параграф 7 от същия закон гласи:

„BNS провежда процедура за разрешаване на достъп до класифицирана информация на физическите лица, на които трябва да се предостави такава информация във връзка с изпълнението на задължения по международен договор, по който Словашката република е страна, и издава разрешение за достъп; при издаването на това разрешение се прилагат съответно разпоредбите на членове 10—33 […]“.

13      Член 5 от Vyhláška č. 134/2016 Z. z. o personálnej bezpečnosti (Наредба № 134/2016 за сигурността на персонала) от 23 март 2016 г. в приложимата ѝ към спора в главното производство редакция, гласи:

„(1)      В разрешението за достъп на физическо лице по член 60, параграф 7 от [Закон № 215/2004] се посочват:

[…]

d)      максималната степен на секретност на класифицирана информация на Съюза […], до която притежателят на разрешението може да има достъп, и съответните разпоредби от правото на Съюза […], въз основа на които му е предоставен този достъп,

[…]

(4)      При липса на разпоредби в обратен смисъл в международен договор, по който Словашката република е страна,

а)      разрешението се издава за срока на валидност на удостоверението,

б)      преди физическото лице да се запознае с класифицираната информация, отговорният орган гарантира, че то е уведомено за задълженията за защита на класифицираната информация, установени в Закон [№ 215/2004] и в правото на Съюза […]

[…]

(6)      Разпоредбите на параграфи 1—5 се прилагат mutatis mutandis и към издаването на стопански субект на удостоверение за сигурност на структура“.

 Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

14      На 6 септември 2018 г. BNS издава на жалбоподателя в главното производство удостоверение за индустриална сигурност, което му дава право да се запознава с информация с ниво на класификация за сигурност „Строго секретно“, както и да предава или да създава информация с ниво на класификация за сигурност „Секретно“.

15      На 15 ноември 2018 г. BNS му издава и удостоверение за сигурност на структура за ниво „SECRET EU/EU SECRET“.

16      Впоследствие BNS се запознава с некласифицирана информация, в която по-конкретно се посочва, че срещу жалбоподателя в главното производство или неговите управители се води наказателно разследване, че същият е сключил договори с дружества, които са обект на такова разследване, че е изплатил на тези дружества „необичайни суми“ и че с друго дружество, с което са под общ контрол, са участвали в едни и същи процедури за възлагане на обществени поръчки. BNS сам и с помощта на други органи издирва и друга информация, която квалифицира като „писмени класифицирани доказателства“.

17      BNS предоставя възможност на жалбоподателя в главното производство да изрази становище по събраната некласифицирана информация.

18      С решение от 25 август 2020 г. BNS отменя удостоверението за индустриална сигурност и удостоверението за сигурност на структура на жалбоподателя в главното производство. В подкрепа на отмяната на удостоверението за индустриална сигурност BNS посочва, че с оглед на класифицираната и некласифицираната информация, с която разполага, жалбоподателят в главното производство представлява риск за сигурността поради наличието на търговски отношения, които могат да засегнат интересите на Словашката република в областта на сигурността, и поради действия, противоречащи на икономическите интереси на тази държава членка. В решението на BNS се уточнява, че отмяната на удостоверението за индустриална сигурност предполага отмяна и на удостоверението за сигурност на структура, имайки предвид, че валидността на второто е обусловена от валидността на първото.

19      Жалбата, която жалбоподателят в главното производство подава срещу това решение на BNS, е отхвърлена с решение на комитета от 4 ноември 2020 г. Последното решение е мотивирано по-конкретно с класифицирана информация, чието съдържание не посочва, като нито protectus, нито адвокатът му има достъп до тази информация, а искането на този адвокат да се запознае с нея е отхвърлено от директора на BNS.

20      Жалбоподателят в главното производство подава жалба срещу решението на комитета пред Najvyšší súd Slovenskej republiky (Върховен съд на Словашката република). Жалбата му обаче е прехвърлена по компетентност пред запитващата юрисдикция — Najvyšší správny súd Slovenskej republiky (Върховен административен съд на Словашката република).

21      На 28 септември 2022 г. BNS изпраща на запитващата юрисдикция цялата преписка по делото, съдържаща и класифицираните писмени доказателства, с които са мотивирани решенията на BNS и на комитета.

22      С решение от 4 октомври 2022 г. председателят на съдебния състав, който разглежда жалбата на жалбоподателя в главното производство, приема да не се предоставя достъп до класифицираните части от преписката по делото. Същия ден адвокатът на жалбоподателя в главното производство иска от запитващата юрисдикция да му предостави възможност да се запознае с предадените ѝ от BNS класифицирани писмени доказателства. С писмо от 5 октомври 2022 г. председателят на съдебния състав, който разглежда жалбата на жалбоподателя в главното производство, отхвърля споменатото искане, като същевременно иска от BNS да изрази становище дали евентуално не би било възможно да предостави на адвоката достъп до тези доказателства. С писмо от 25 ноември 2022 г. BNS уведомява запитващата юрисдикция, че разрешава предоставянето на две класифицирани писмени доказателства, но отказва да даде съгласието си за предоставянето на другите разглеждани в главното производство класифицирани писмени доказателства, тъй като това би довело до разкриване на източници на информация.

23      С писмо от 16 януари 2023 г. адвокатът на жалбоподателя в главното производство отново иска да му бъде предоставена възможност да се запознае с всички писмени доказателства, като се позовава по-конкретно на член 47 от Хартата, както е тълкуван в решение от 22 септември 2022 г., Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság и др. (C‑159/21, EU:C:2022:708).

24      С оглед на това запитващата юрисдикция иска да се установи дали Хартата е приложима в главното производство.

25      В това отношение запитващата юрисдикция подчертава по-конкретно, че словашкото право определя условията за валидност на удостоверението за сигурност на структура, като я обуславя от валидността на удостоверението за индустриална сигурност, но че не урежда подробно работата с КИЕС и достъпа до нея.

26      Освен това запитващата юрисдикция отбелязва, че Решение 2013/488 налага на държавите членки конкретни задължения във връзка с разрешаването на достъп на физически или юридически лица, които са правоспособни да сключват договори. Освен това според нея обстоятелството, че приложимата словашка правна уредба не е приета за прилагане на конкретен акт от правото на Съюза и че обвързва валидността на удостоверението за сигурност на структура с валидността на националното удостоверение за индустриална сигурност, не означава, че прилагането на тази правна уредба не може да представлява прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата и че следователно последната не е приложима към спора в главното производство.

27      Ако се приеме, че Хартата е приложима към производството в главното производство, запитващата юрисдикция иска да се установи дали словашките правна уредба и практика относно достъпа до класифицирана информация в хода на производство по обжалване на акт за отмяна на удостоверение за индустриална сигурност, са съвместими с член 47 от Хартата.

28      Съгласно тази правна уредба и практика посочената информация е достъпна без ограничения за съдиите, които се произнасят по жалби срещу основани на нея решения, но жалбоподателят няма достъп до частта от преписката, в която се съдържа. Адвокатът на жалбоподателя може да получи достъп до съответната класифицирана информация само след разрешение на установилия я орган, като отказът му да даде такова разрешение не подлежи на съдебен контрол. Освен това адвокатът има задължение за поверителност и не може да разкрива на клиента си съдържанието на класифицираната информация, с която се е запознал.

29      Поради тези съображения споменатите правни разпоредби, както се прилагат от националните органи и съдилища, биха могли според запитващата юрисдикция да се считат съгласно решение от 22 септември 2022 г., Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság и др. (C‑159/21, EU:C:2022:708), за несъвместими с член 47 от Хартата. Следва обаче да се установи дали приетото в това решение е напълно приложимо към разглеждания случай. Запитващата юрисдикция би искала да се установи при необходимост и с какви правомощия разполага, за да гарантира правата, които член 47 от Хартата предоставя в случай като разглеждания в главното производство.

30      При тези обстоятелства Najvyšší správny súd Slovenskej republiky (Върховен административен съд на Словашката република) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли член 51, параграф 1 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че държава членка прилага правото на Съюза, когато съдът на тази държава членка проверява законосъобразността на решение на специална комисия на нейния съвет, която като втора инстанция е потвърдила административно решение на [НОС], с което по отношение на юридическо лице се отменя (отнема):

–        на първо място, удостоверението за индустриална сигурност, което дава право на достъп до класифицирана информация в съответствие с националното законодателство,

–        и едновременно с това и единствено в резултат на отнемането на това удостоверение също така и удостоверението за сигурност на структура, което е издадено на това юридическо лице за целите на достъпа до информация с ниво на класификация за сигурност „SECRET UE/EU SECRET“ по смисъла на член 11 от [Решение 2013/488]?

2)      При утвърдителен отговор на [първия въпрос]:

трябва ли член 47, първа и втора алинея от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национални правна уредба и практика, съгласно които

a)      в решението на [НОС] за отмяна (отнемане) на посочените удостоверения не се посочва класифицираната информация, въз основа на която органът е приел, че са налице условията за тяхната отмяна (отнемане), а се посочва само съответният документ от преписката на органа, който съдържа тази класифицирана информация,

б)      заинтересованото юридическо лице няма достъп до преписката на [НОС] и до отделните документи, съдържащи класифицирана информация, въз основа на които този орган е стигнал до извода, че отмяната (отнемането) на посочените удостоверения е обоснована,

в)      достъп до тази преписка и документи може да получи адвокатът на съответното юридическо лице, но само след съгласие на ръководителя на [НОС] или евентуално след съгласие на друг орган, който е представил документите на [НОС], но дори след получаване на такъв достъп той е длъжен да спазва поверителност по отношение на съдържанието на преписката и документите,

г)      достъп до тази преписка и документи в пълен обхват обаче има съдът, който преценява законосъобразността на решението, описано в първия въпрос?

3)      При утвърдителен отговор на [втория въпрос]:

трябва ли член 47, първа и втора алинея от Хартата да се тълкува в смисъл, че пряко позволява (евентуално указва) на съда, който преценява законосъобразността на описаното в първия въпрос решение, да не прилага описаните във втория въпрос правни норми и практика и да предостави на засегнатото юридическо лице или на неговия адвокат достъп до преписката на [НОС], евентуално до документи, съдържащи класифицирана информация, ако този съд счете това за необходимо, за да гарантира правото на ефективни правни средства за защита и на състезателно производство?

4)      При утвърдителен отговор на [третия въпрос]:

трябва ли член 51, параграфи 1 и 2 от Хартата да се тълкува в смисъл, че правомощието на съда да предостави достъп до преписката или до документите, в зависимост от случая, за целите на [третия въпрос], се отнася

–        само до тези части от преписката или документите, които съдържат информация, която е от значение за оценката на индустриалната сигурност по смисъла на член 11 и приложение V към Решение 2013/488, или

–        също и до онези части от преписката или документите, които съдържат информация, която е от значение изключително за целите на извършването на оценка на индустриалната сигурност съгласно националното право, т.е. извън основанията, предвидени в Решение 2013/488?“.

 Относно компетентността на Съда

31      Комитетът оспорва компетентността на Съда да отговори на преюдициалното запитване.

32      Първо, разглежданият в главното производство случай нямал връзка с правото на Съюза, тъй като словашките органи прилагали национална правна уредба, предназначена да защити само интересите на Словашката република, приета преди присъединяването на тази държава членка към Съюза и отнасяща се до област, която при всички положения попадала в изключителната компетентност на държавите членки.

33      Второ, третият въпрос приканвал пряко Съда да тълкува национална правна уредба и да прецени съвместимостта ѝ с правото на Съюза.

34      В това отношение следва да се отбележи, от една страна, че с първия въпрос се иска да се установи дали положение като разглежданото в главното производство попада в приложното поле на Хартата и че останалите въпроси, които се отнасят до тълкуването на разпоредбите на Хартата, се поставят само в случай че Съдът отговори положително на първия въпрос.

35      От това следва, че изложените в точка 32 от настоящото решение доводи на комитета относно липсата на компетентност на Съда да се произнесе по преюдициалното запитване в неговата цялост, следва да се разгледат заедно с първия въпрос, като не могат да доведат до извода, че Съдът не е компетентен да се произнесе по това запитване.

36      От друга страна, що се отнася до конкретно до третия въпрос, следва да се припомни, че в рамките на производството по член 267 ДФЕС, основано на ясно разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда, само националният съд е компетентен да установи и извърши преценка на фактите по спора в главното производство, както и да тълкува и прилага националното право (решение от 24 юли 2023 г., Lin, C‑107/23 PPU, EU:C:2023:606, т. 76 и цитираната съдебна практика).

37      Видно обаче от самия му текст, този въпрос се отнася до тълкуването на разпоредба не от националното право, а от Хартата.

38      Поради това следва да се приеме, че Съдът е компетентен да се произнесе по преюдициалното запитване.

 По преюдициалните въпроси

 По първия въпрос

39      С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 51, параграф 1 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че контролът от национална юрисдикция на законосъобразността на решение за отнемане, от една страна, на удостоверение за индустриална сигурност, с което държава членка предоставя достъп до класифицирана информация, и от друга страна, като последица от това отнемане, за отнемане на удостоверение за индустриална сигурност, с което се разрешава достъп до КИЕС на основание член 11 и приложение V към Решение 2013/488, има за предмет акт, с който се прилага правото на Съюза по смисъла на посочения член 51, параграф 1.

40      Приложното поле на Хартата е определено в член 51, параграф 1 от същата, съгласно който разпоредбите на Хартата се отнасят за държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза.

41      Следователно основните права, гарантирани в правния ред на Съюза, трябва да се прилагат във всички случаи, уреждани от правото на Съюза, но не и извън тези случаи (решения от 26 февруари 2013 г., Åkerberg Fransson, C‑617/10, EU:C:2013:105, т. 19, и от 6 октомври 2015 г., Delvigne, C‑650/13, EU:C:2015:648, т. 26).

42      Понятието „прилагане на правото на Съюза“ по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата предполага между правния акт на Съюза и съответната национална мярка да съществува връзка, надхвърляща сходството между разглежданите области или непрякото въздействие на едната от областите върху другата (вж. в този смисъл решения от 6 октомври 2016 г., Paoletti и др., C‑218/15, EU:C:2016:748, т. 14, и от 24 февруари 2022 г., Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, C‑262/20, EU:C:2022:117, т. 60).

43      Ето защо, за да се установи дали с дадена национална мярка се към „прилага правото на Съюза“ по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата, следва наред с други обстоятелства да се провери дали предназначението на разглежданата национална правна уредба е да се приложи разпоредба от правото на Съюза, от какво естество е тази правна уредба и дали нейните цели са различни от следваните от правото на Съюза, въпреки че тя може косвено да му влияе, и дали в правото на Съюза съществува конкретна уредба на съответната материя или уредба, която може да ѝ влияе (решение от 5 май 2022 г., BPC Lux 2 и др., C‑83/20, EU:C:2022:346, т. 27 и цитираната съдебна практика).

44      С оглед на това, на първо място, по отношение на приложимостта на Хартата при отнемане на удостоверение за индустриална сигурност, предоставящо достъп до класифицирана информация от държава членка, следва да се отбележи, че на този етап от развитието си правото на Съюза не съдържа акт за установяване на общи правила за решенията на държавите членки за разрешаване на достъп до класифицирана информация на основание на съответните им национални уредби (вж. в този смисъл решение от 25 април 2024 г., NW и PQ (Класифицирана информация), C‑420/22 и C‑528/22, EU:C:2024:344, т. 103).

45      По-конкретно Решение 2013/488, на което се позовава запитващата юрисдикция във връзка с предоставящото достъп до КИЕС удостоверение за сигурност на структура, уточнява в член 1, параграф 1, че установява основните принципи и минимални стандарти за сигурност с оглед защитата на КИЕС. Това решение не съдържа обаче разпоредби относно достъпа до класифицирана информация, който се предоставя по силата на националните правни уредби.

46      В това отношение въз основа на акта за преюдициално запитване не може да се приеме, че националната правна уредба, която урежда отнемането на разглежданото в главното производство удостоверение за индустриална сигурност, има за цел или последица прилагането на разпоредба от правото на Съюза или пък че прилагането на тази правна уредба засяга прилагането на такава разпоредба.

47      Следователно отнемане на удостоверение за индустриална сигурност като разглежданото в главното производство не представлява прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата.

48      По отношение, на второ място, на въпроса дали Хартата е приложима към отнемане на удостоверение за сигурност на структура, с което се разрешава достъп до КИЕС, следва да се отбележи, че институциите на Съюза са приели специфични актове за защита на КИЕС в работата си.

49      По-конкретно е приел за тази цел Решение 2013/488, на което се позовава запитващата юрисдикция.

50      Съгласно съображение 3 и член 1, параграф 2 от това решение основните принципи и минималните стандарти, които това решение определя, трябва да се спазват от държавите членки в съответствие с техните национални законови и подзаконови актове, така че всички да имат увереност, че на КИЕС се осигурява еднакво ниво на защита.

51      Във връзка с индустриалната сигурност член 11, параграф 2 от посоченото решение по-специално предвижда, че ГСС може с договор да възложи на индустриални или други единици изпълнението на задачи, включващи или налагащи по отношение на КИЕС достъп, работа, съхранение или предоставяне.

52      За да се гарантира защитата на КИЕС от изпълнителите и подизпълнителите, член 11, параграф 5 от същото решение изисква във всяка държава членка НОС, ООС или друг компетентен орган по сигурността да гарантира в съответствие с националните законови и подзаконови актове, че изпълнителите и подизпълнителите, регистрирани в съответната държава членка, които участват в класифицирани договори за изпълнение и подизпълнение, изискващи достъп до КИЕС в рамките на техните обекти, както при изпълнение на такива договори, така и по време на преддоговорния етап, разполагат с УСС на съответното ниво на класификация за сигурност.

53      Член 11, параграф 7 от Решение 2013/488 предвижда, че разпоредбите за изпълнение на член 11 се съдържат в приложение V към това решение.

54      Точки 8—13 от това приложение V се отнасят до УСС. Те по-конкретно предвиждат, че УСС се издава от компетентния национален орган в съответствие с националните законови и подзаконови актове, за да удостовери, че индустриална или друга единица може да осигури в рамките на структурите си защита на КИЕС на съответното ниво на класификация за сигурност, че споменатият орган трябва да спази някои установени с това приложение V минимални изисквания и да уведомява ГСС за всички засягащи УСС промени. Освен това точка 13 от същото приложение V уточнява, че отнемането на УСС от компетентния национален орган представлява достатъчно основание за ГСС, в качеството му на възложител, да прекрати класифициран договор или да изключи участник от търга.

55      За да се гарантира изпълнението на Решение 2013/488, в член 15, параграф 3, буква в) от същото се предвижда, че в съответствие с националните си законови и подзаконови актове държавите членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че при работа с КИЕС или при съхранението ѝ това решение се спазва от други лица в държавите членки, които по силата на изпълняваните от тях функции имат надлежно разрешение за достъп до КИЕС. С оглед на изпълнението на това задължение член 16, параграф 3, буква а), подточка i) от посоченото решение предвижда, че държавите членки следва по-специално да определят НОС, който да отговаря за мерките по сигурността за защита на КИЕС, така че КИЕС, държана от национално ведомство, орган или агенция, да бъде защитена в съответствие с това решение.

56      С оглед на така установените с Решение 2013/488 правила, с които се налагат задължения на държавите членки, следва да се приеме, че мерки, приети от последните с цел гарантиране на индустриалната сигурност чрез регламентиране на достъпа до КИЕС при възлагане на поръчки от Съвета с издаване и контрол на УСС, трябва да се считат за прилагане на правото на Съюза.

57      В частност отнемането от национален орган на УСС по смисъла на точка 13 от приложение V към това решение предполага такова прилагане. Всъщност такова отнемане засяга разрешение, чието издаване е изрично предвидено от правото на Съюза, а именно от член 11, параграф 5 от това решение във връзка с точка 8 от приложение V към него. Нещо повече, последиците от такова разрешение са определени, поне отчасти, от правото на Съюза, тъй като споменатият член 11, параграф 5 изисква изпълнителите и подизпълнителите, които участват в класифицирани договори за изпълнение и подизпълнение, изискващи достъп до КИЕС в рамките на техните обекти както при изпълнение на такива договори, така и по време на преддоговорния етап, да разполагат с УСС на съответното ниво на класификация за сигурност.

58      Обстоятелството, че условията, при които национален орган може да отнеме УСС по смисъла на Решение 2013/488, не са пряко определени в това решение или в друг акт на Съюза и поради това попадат в обхвата на правото на преценка на държавите членки, при спазване все пак на определената в същото решение рамка, не може да обоснове различен извод.

59      В практиката си Съдът приема, че държава членка, която упражнява свобода на избор между няколко правила за прилагане на акт на Съюза, дискреционно правомощие или право на преценка, което е неразделна част от установения с този акт режим, прилага правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата (вж. в този смисъл решение от 19 ноември 2019 г., TSN и AKT, C‑609/17 и C‑610/17, EU:C:2019:981, т. 50 и цитираната съдебна практика).

60      Следва да се приеме, че в случая това е така, тъй като широката свобода на преценка, с която разполагат държавите членки съгласно съдържащата се в Решение 2013/488 уредба относно отнемането на УСС по смисъла на същото решение, е част от установения с това решение режим. Наличието на такава свобода на преценка освен това по никакъв начин не означава, че УСС е основано на националното право или че действието му е уредено само в националното право.

61      При тези обстоятелства и с оглед на факта, че установеният с Решение 2013/488 режим на защита на КИЕС цели да гарантира доброто функциониране на Съвета, доводът на словашкото, естонското и френското правителство, че упражняването на тази свобода на преценка е от компетентността само на държавите членки, не може да бъде приет.

62      По отношение на позоваването от словашкото правителство на член 4, параграф 2 ДЕС следва да се припомни, че макар в съответствие с тази разпоредба държавите членки да са тези, които определят основните интереси на своята сигурност и предприемат подходящи мерки, за да гарантират вътрешната и външната си сигурност, сам по себе си фактът, че дадена национална мярка е приета за целите на защитата на националната сигурност, не може да доведе до неприложимост на правото на Съюза и до освобождаване на държавите членки от необходимостта да спазват това право (решение от 16 януари 2024 г., Österreichische Datenschutzbehörde, C‑33/22, EU:C:2024:46, т. 50 и цитираната съдебна практика).

63      В случая от изложените в акта за преюдициално запитване данни следва, че удостоверение за сигурност на структура като разглежданото в главното производство трябва да се счита за УСС по смисъла на Решение 2013/488.

64      В този смисъл, най-напред, от акта за преюдициално запитване се установява, че съгласно приложимата словашка правна уредба такова удостоверение се издава само с цел предоставянето на достъп до КИЕС на предприятието адресат, че при това издаване последното следва да бъде информирано за произтичащите от това за него задължения по правото на Съюза и че словашкото право не предвижда друга възможност за получаване на достъп до КИЕС на основание Решение 2013/488.

65      По-нататък, както уточнява запитващата юрисдикция, това, че приложимата словашка правна уредба не е приета специално за транспонирането на посоченото решение, не означава съгласно практиката на Съда, че основан на тази правна уредба акт не би могъл да се счита за прилагане на установеното с това решение право по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата, при положение че с този акт се привеждат в действие предвидени в същото решение правила (вж. по аналогия решение от 26 февруари 2013 г., Åkerberg Fransson, C‑617/10, EU:C:2013:105, т. 28).

66      Накрая, това, че в акта за преюдициално запитване не се указва дали жалбоподателят в главното производство е страна по договор със Съвета, или участник в преговорите или в изпълнението на такъв договор, не е достатъчно, за да се изключи прилагането на Решение 2013/488. Всъщност, видно от член 11 от това решение и приложение V към него, предприятие може да поиска да му бъде издадено УСС с оглед на евентуално участие в търг на Съвета, за което се изисква достъп до КИЕС.

67      Освен това запитващата юрисдикция иска от Съда да установи дали е от значение обстоятелството, че съгласно словашкото право издаденото на предприятие удостоверение за сигурност на структура може да се отнеме само защото му е отнето удостоверението за индустриална сигурност. В това отношение следва да се констатира, че установяването на такава връзка между отнемането на национално разрешение за достъп по смисъла на словашката правна уредба и отнемането на УСС по смисъла на Решение 2013/488 представлява избор, направен от Словашката република при упражняване на посочената в точка 60 от настоящото решение свобода на преценка, и че следователно този избор не означава, че отнемането на това УСС не представлява прилагане на правото на Съюза.

68      С оглед на изложеното на първия въпрос следва да се отговори, че член 51, параграф 1 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че:

–        контролът от национална юрисдикция на законосъобразността на решение за отнемане на удостоверение за индустриална сигурност, с което държава членка предоставя достъп до класифицирана информация, няма за предмет акт, с който се прилага правото на Съюза по смисъла на тази разпоредба,

–        контролът от национална юрисдикция на законосъобразността на решение за отнемане — като последица от отнемането на посоченото удостоверение за индустриална сигурност — на удостоверение на сигурност на структура, с което се разрешава достъп до КИЕС на основание член 11 и приложение V към Решение 2013/488, има за предмет акт, с който се прилага правото на Съюза по смисъла на посочения член 51, параграф 1.

 По втория и третия въпрос

69      С втория и третия си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 47 от Хартата трябва, от една страна, да се тълкува в смисъл, че не допуска национални правна уредба и практика, съгласно които в решението за отнемане на УСС по смисъла на Решение 2013/488 не се посочва представляващата основание за това отнемане класифицирана информация, като същевременно достъп до тази информация има юрисдикцията, компетентна да се произнесе по законосъобразността на това отнемане, а адвокатът на лицето, чието удостоверение за сигурност на структура е отнето, може да получи такъв достъп само със съгласието на съответните национални органи и при условие че гарантира запазването на поверителността ѝ, и от друга страна, ако се установи, че този член не допуска такива правна уредба и практика, да се тълкува в смисъл, че налага самата национална юрисдикция да съобщи на лицето, чието УСС е отнето, или евентуално на адвоката на това лице класифицирана информация, когато няма основания тя да не им бъде предоставена.

70      На първо място, следва да се провери дали положение като разглежданото в главното производство попада в приложното поле на член 47 от Хартата.

71      Съгласно постоянната практика на Съда признаването в конкретен случай на правото на ефективни правни средства за защита, закрепено в член 47 от Хартата, предполага изтъкващото го лице да се позовава на права или свободи, гарантирани от правото на Съюза, или срещу това лице да е образувано наказателно дело, което да представлява хипотеза на прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата (решение от 22 февруари 2022 г., RS (Действие на решенията на конституционен съд), C‑430/21, EU:C:2022:99, т. 34 и цитираната съдебна практика).

72      В случая следва да се констатира, че Решение 2013/488 несъмнено не установява право на икономическите оператори за получаване на УСС при определени условия.

73      От точка 8 от приложение V към това решение обаче следва, че достъпът до КИЕС от страна на икономически оператор за целите на сключването или изпълнението на класифициран договор на Съвета е обусловен от притежаването на УСС.

74      При тези обстоятелства най-напред следва да се припомни установеното в точка 52 от настоящото решение обстоятелство, че съгласно член 11, параграф 5 от Решение 2013/488 изпълнителите и подизпълнителите, които участват в класифицирани договори за изпълнение и подизпълнение, изискващи достъп до КИЕС в рамките на техните обекти, както при изпълнение на такива договори, така и по време на преддоговорния етап, трябва да разполагат с УСС на съответното ниво на класификация за сигурност.

75      По-нататък, съгласно точка 10 от приложение V към това решение УСС се изисква на предварителния етап, ако в процеса на представяне на оферта трябва да се предостави КИЕС.

76      Накрая, точка 11 от приложение V към посоченото решение предвижда, че органът възложител не възлага класифициран договор на предпочитан участник в търга, преди да е получил потвърждение от компетентния орган по сигурността на държавата членка, в която е регистриран съответният изпълнител или подизпълнител, че е издадено съответното удостоверение за сигурност на структура. Освен това точка 13 от това приложение предвижда, че отнемането на УСС представлява достатъчно основание за прекратяване на класифициран договор.

77      Следователно отнемането на УСС по смисъла на Решение 2013/488 води до загуба от съответния икономически оператор на разрешението за достъп до КИЕС за целите на сключването и изпълнението на класифициран договор. Ето защо това отнемане предполага по-специално, че този оператор ще бъде лишен от възможността, с която е разполагал до този момент, да участва в етапа преди сключването на класифициран договор на Съвета, както и да му бъде възложен такъв договор, ако офертата му бъде избрана. Загубата на тази възможност настъпва дори и в случаите, когато той, също като жалбоподателят в главното производство, не е изпълнител или подизпълнител на Съвета към датата на отнемането на УСС.

78      Поради това член 47 от Хартата налага този икономически оператор да разполага с ефективни правни средства за защита пред съд, за да оспори отнемането му на УСС по смисъла на Решение 2013/488.

79      На второ място, що се отнася до минималните гаранции, на които трябва да отговаря такова оспорване, следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда ефективността на съдебния контрол, гарантиран в член 47 от Хартата, изисква заинтересованото лице да може да се запознае с мотивите за взетото по отношение на него решение посредством прочита на самото решение или чрез изпращането на мотивите му по искане на това лице, без да се засяга правомощието на компетентния съд да изиска изпращането им от съответния орган, за може то да защити правата си при възможно най-добрите условия и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали е необходимо да сезира компетентния съд, както и за да се предостави на този съд пълна възможност за упражняване на контрол за законосъобразността на разглежданото национално решение (решение от 4 юни 2013 г., ZZ, C‑300/11, EU:C:2013:363, т. 53 и цитираната съдебна практика).

80      В случай като разглеждания в главното производство, при който единственото основание за отнемането на УСС по смисъла на Решение 2013/488 е отнемането на друго разрешение за достъп до класифицирана информация, съдебният контрол по отношение на отнемане на УСС би могъл да е ефективен само ако лицето, чието УСС е отнето, може да се запознае с мотивите, на които се основава отнемането на другото разрешение, тъй като само така то би могло да разбере естеството на съображенията, поради които УСС в крайна сметка му е отнето, и следователно евентуално да ги оспори.

81      Вярно е наистина, че императивни съображения, свързани по-специално със защитата на сигурността на държавата или на международните отношения, биха могли да не допускат на лицето, чието УСС е отнето по смисъла на Решение 2013/488, да се предостави цялата или част от информацията, на която се основава това отнемане. В такива случаи обаче компетентната национална юрисдикция, на която не може да бъде противопоставена тайната или поверителността на тази информация, следва в рамките на упражнявания от нея съдебен контрол да приложи механизми, позволяващи да бъдат съвместени, от една страна, посочените императивни съображения, и от друга страна, необходимостта от достатъчни гаранции за спазване на процесуалните права на правния субект, и по-конкретно на правото на изслушване и на принципа на състезателност (вж. по аналогия решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 125 и цитираната съдебна практика).

82      За тази цел държавите членки са длъжни да предвидят ефективен съдебен контрол, както относно наличието и основателността на свързаните със сигурността на държавата съображения, посочени от компетентния национален орган като основание за отказа за разкриване на цялата или на част от информацията, на която се основава отнемането на УСС по смисъла на Решение 2013/488, така и относно законосъобразността на това отнемане (вж. по аналогия решение от 4 юни 2013 г., ZZ, C‑300/11, EU:C:2013:363, т. 58).

83      По отношение на съдебния контрол за законосъобразност на отнемането на УСС по смисъла на Решение 2013/488 държавите членки трябва да предвидят правила, които да позволяват на извършващия такъв контрол съд да се запознае с всички послужили като основание за отнемането съображения и със свързаните с тях доказателства (вж. по аналогия решение от 4 юни 2013 г., ZZ, C‑300/11, EU:C:2013:363, т. 59).

84      По отношение на изискванията, на които трябва да отговаря съдебният контрол за наличие и основателност на свързаните със сигурността на държавата съображения, посочени от компетентния национален орган, съдът трябва да е задължен да извърши независима проверка на всички изложени от този орган правни и фактически обстоятелства и да прецени в съответствие с националните процесуални норми дали императивни съображения, свързани например със защитата на сигурността на държавата или на международните отношения, действително не допускат съобщаването на всички или на част от мотивите, на които се основава разглежданото отнемане, както и на свързаните с тях доказателства (вж. по аналогия решения от 4 юни 2013 г., ZZ, C‑300/11, EU:C:2013:363, т. 60 и 62, и от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 126).

85      Ако стигне до извода, че сигурността на държавата не представлява пречка за съобщаването поне отчасти на мотивите или доказателствата, на които се основава отнемането на УСС по смисъла на Решение 2013/488 и чието съобщаване първоначално е отказано, съдът предоставя възможност на компетентния национален орган да ги съобщи на заинтересованото лице. Ако този орган не разреши съобщаването им, юрисдикцията се произнася по законосъобразността на отнемането въз основа само на съобщените мотиви и доказателства (вж. по аналогия решения от 4 юни 2013 г., ZZ, C‑300/11, EU:C:2013:363, т. 63, и от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 127).

86      Ако обаче се установи, че императивни съображения, свързани например със защитата на сигурността на държавата или на международните отношения, действително не допускат съобщаването на заинтересованото лице на всички или на част от мотивите или доказателствата, на които се основава отнемането на УСС по смисъла на Решение 2013/488, съдебният контрол за законосъобразност на такова отнемане трябва да се извърши в производство, което търси подходящ баланс между изискванията, налагани от посочените императивни съображения, и тези, налагани от правото на ефективна съдебна защита, и в частност от правото на зачитане на принципа на състезателност, и при което евентуално засягане на това право е сведено до строго необходимото (вж. по аналогия решения от 4 юни 2013 г., ZZ, C‑300/11, EU:C:2013:363, т. 64, и от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 128).

87      В това отношение, от една страна, тъй като следва да отговаря на изискванията на член 47 от Хартата, това производство трябва да гарантира във възможно най-голяма степен спазването на принципа на състезателност, за да може заинтересованото лице да разполага с възможност да оспори мотивите, на които се основава отнемането на УСС по смисъла на Решение 2013/488, както и да изрази становище по свързаните с това отнемане доказателства и надлежно да изложи основания в своя защита. За тази цел би могло евентуално да се съобщи резюме на съответните информации или доказателства (вж. по аналогия решения от 4 юни 2013 г., ZZ, C‑300/11, EU:C:2013:363, т. 65, и от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 129).

88      Във всички случаи е важно на заинтересованото лице да бъде съобщено какви по същество са мотивите, на които се основава отнемането, тъй като необходимостта от защита на сигурността на държавата не би следвало да води до лишаването му от правото да бъде изслушано и следователно от правото му да оспори отнемането (вж. по аналогия решение от 4 юни 2013 г., ZZ, C‑300/11, EU:C:2013:363, т. 65).

89      Ако възнамерява да се позове пред компетентната национална юрисдикция само на някои от мотивите си, тъй като счита, че те биха били достатъчни, за да се обоснове отнемането на УСС, националният орган, който е отнел това УСС по смисъла на Решение 2013/488, може да съобщи само по същество какви са тези мотиви (вж. по аналогия решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 119, 127 и 130). Съгласно припомнената в точка 85 от настоящото решение съдебна практика юрисдикцията трябва в такъв случай да разгледа законосъобразността на отнемането въз основа само на съобщените по същество мотиви.

90      От друга страна, постигането на баланс между правото на ефективна съдебна защита и необходимостта да се гарантира сигурността на съответната държава членка или на международните отношения, на което се основава посоченият в точки 87 и 88 от настоящото решение извод, не се отнася по същия начин и за доказателствата, на които се основават изложените пред компетентната национална юрисдикция мотиви. Всъщност в някои случаи разкриването на тези доказателства би могло да засегне пряко и конкретно по-специално сигурността на държавата, тъй като с него може да се застраши животът, здравето или свободата на хората или да се разкрият специалните методи на разследване, прилагани от националните органи, и така да се затрудни сериозно, и дори да се осуети, изпълнението на задачите на тези органи в бъдеще (вж. по аналогия решение от 4 юни 2013 г., ZZ, C‑300/11, EU:C:2013:363, т. 66).

91      В това отношение компетентната национална юрисдикция следва да прецени дали и до каква степен неразкриването на поверителна информация или доказателства пред съответното лице и следователно невъзможността му да изрази становище по тях биха могли да засегнат доказателствената сила на тези доказателства (вж. по аналогия решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 129 и цитираната съдебна практика).

92      При тези обстоятелства компетентната национална юрисдикция трябва да следи дали мотивите, на които се основава отнемането на УСС по смисъла на Решение 2013/488, са съобщени на заинтересованото лице по същество и по начин, който надлежно отчита необходимата степен на поверителност на доказателствата, и ако това задължение за съобщаване не е изпълнено, трябва да предприеме предвидените в националното право последващи действия (вж. по аналогия решение от 4 юни 2013 г., ZZ, C‑300/11, EU:C:2013:363, т. 68).

93      С оглед на тези произтичащи от член 47 от Хартата изисквания посоченото от запитващата юрисдикция правомощие на компетентната национална юрисдикция да получи достъп до цялата класифицирана информация, на която се основава отнемането на УСС по смисъла на Решение 2013/488, представлява необходимо, но не и достатъчно условие, за да се гарантира правото на ефективни правни средства за защита в случай като разглеждания в главното производство.

94      Всъщност спазването на правото на защита не изисква само компетентната юрисдикция да разполага с цялата относима информация, за да може да се произнесе с решение по делото, но и заинтересованото лице да може евентуално чрез правния си съветник да изложи интересите си и да изрази гледната си точка по тази информация (вж. в този смисъл решение от 22 септември 2022 г., Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság и др., C‑159/21, EU:C:2022:708 т. 58).

95      Освен това възможността със съгласието на съответните национални органи да се предостави на адвоката на лицето, чието УСС е отнето, достъп до класифицираната информация, на която се основава отнемането на УСС по смисъла на Решение 2013/488, не е достатъчна, за да се гарантира спазването на член 47 от Хартата, тъй като тези органи могат да откажат такъв достъп и компетентната национална юрисдикция не би могла да предприеме нищо при евентуална необоснованост на този отказ за целите на контрола за законосъобразност на отнемането и тъй като адвокатът трябва да гарантира поверителността на тази информация, което означава, че той не може да я оповести на своя клиент.

96      Освен това от предоставените в акта за преюдициално запитване данни не би могло да се установи дали съгласно словашката правна уредба компетентната национална юрисдикция има право да провери дали изтъкнатите от националните органи съображения действително представляват пречка за предоставянето на цялата или на част от класифицираната информация, на която се основава отнемането на УСС по смисъла на Решение 2013/488, и евентуално да предприеме последващи действия при необоснован отказ да се съобщи част от тази информация.

97      Освен това, макар от акта за преюдициално запитване да става ясно, че на жалбоподателя в главното производство или на адвоката му е предоставен достъп до некласифицираната информация и до част от класифицираната информация, на която се основава отнемането на УСС по смисъла на Решение 2013/488, запитващата юрисдикция не уточнява дали така предоставената информация позволява на жалбоподателя в главното производство да се запознае по същество с мотивите за отнемането или най-малкото със същността на мотивите, на които компетентният национален орган възнамерява да се позове.

98      Ето защо запитващата юрисдикция следва да прецени доколко разглежданите в главното производство национални правна уредба и практика гарантират спазването на произтичащите от член 47 от Хартата и посочени в точки 79—92 от настоящото решение изисквания.

99      На трето място, що се отнася до последиците от евентуалното установяване на несъвместимост на разглежданите национални правна уредба и практика с член 47 от Хартата, държавите членки могат да предвидят възможност за компетентния национален орган да реши сам дали да съобщи или не класифицираните мотиви или доказателства, стига националната юрисдикция, сезирана с жалбата срещу отнемането на УСС по смисъла на Решение 2013/488, да може да предприеме последващи действия с оглед на приетото в крайна сметка от този орган решение (вж. по аналогия решение от 25 април 2024 г., NW и PQ (Класифицирана информация), C‑420/22 и C‑528/22, EU:C:2024:344, т. 113).

100    Всъщност такъв подход може да осигури — в случаите, когато компетентният национален орган необосновано възпрепятства съобщаването на всички или на част от данните, на които се основава отнемането — пълното спазване на член 47 от Хартата, тъй като гарантира, че неизпълнението от страна на този орган на процесуалните му задължения няма да доведе до това съдебното решение да се основава на факти и документи, с които молителят не е могъл да се запознае и по които съответно не е могъл да изрази становище (вж. по аналогия решение от 25 април 2024 г., NW и PQ (Класифицирана информация), C‑420/22 и C‑528/22, EU:C:2024:344, т. 114).

101    Следователно не може да се приеме, че за да се осигури ефективна съдебна защита при преценката на законосъобразността на отнемането на УСС по смисъла на Решение 2013/488, е от съществено значение националната юрисдикция, която разглежда жалба срещу това отнемане, да разполага с право сама да съобщи определена класифицирана информация, когато несъобщаването ѝ на лицето, чието УСС е отнето, или на адвоката му не е обосновано (вж. по аналогия решение от 25 април 2024 г., NW и PQ (Класифицирана информация), C‑420/22 и C‑528/22, EU:C:2024:344, т. 115).

102    С оглед на изложеното на втория и третия въпрос следва да се отговори, че член 47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че

–        от една страна, допуска национални правна уредба и практика — съгласно които в решението за отнемане на УСС по смисъла на Решение 2013/488 не се посочва представляващата основание за това отнемане класифицирана информация поради императивни съображения, свързани например със защитата на сигурността на държавата или на международните отношения, като същевременно достъп до тази информация има юрисдикцията, компетентна да се произнесе по законосъобразността на това отнемане, а адвокатът на лицето, чието удостоверение за сигурност на структура е отнето, може да получи такъв достъп само със съгласието на съответните национални органи и при условие че гарантира запазването на поверителността ѝ — ако посочената юрисдикция следи отказът за разкриване на информация да е ограничен до строго необходимото и лицето, чието УСС е отнето, във всички случаи да е уведомено за мотивите за отнемането по същество и по начин, който надлежно отчита необходимостта от поверителност на доказателствата,

–        от друга страна, ако се установи, че не допуска такива правна уредба и практика, член 47 от Хартата не налага самата национална юрисдикция да съобщи на лицето, чието УСС е отнето, или евентуално на адвоката на това лице класифицирана информация, когато няма основания тя да не им бъде предоставена. При необходимост това трябва да направи компетентният национален орган. Ако той откаже, посочената юрисдикция следва да се произнесе по законосъобразността на отнемането на УСС въз основа само на съобщените мотиви и доказателства.

 По четвъртия въпрос

103    С оглед на отговора, даден на втория и третия въпрос, не се налага да се отговаря на четвъртия въпрос.

 По съдебните разноски

104    С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:

1)      Член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз

трябва да се тълкува в смисъл, че

–        контролът от национална юрисдикция на законосъобразността на решение за отнемане на удостоверение за индустриална сигурност, с което държава членка предоставя достъп до класифицирана информация, няма за предмет акт, с който се прилага правото на Съюза по смисъла на тази разпоредба,

–        контролът от национална юрисдикция на законосъобразността на решение за отнемане — като последица от отнемането на посоченото удостоверение за индустриална сигурност — на удостоверение на сигурност на структура, с което се разрешава достъп до класифицирана информация на ЕС на основание член 11 от Решение 2013/488/ЕС на Съвета от 23 септември 2013 година относно правилата за сигурност за защита на класифицирана информация на EC и приложение V към него, има за предмет акт, с който се прилага правото на Съюза по смисъла на посочения член 51, параграф 1.

2)      Член 47 от Хартата на основните права

трябва да се тълкува в смисъл, че

–        от една страна, допуска национални правна уредба и практика — съгласно които в решението за отнемане на удостоверение за сигурност на структура по смисъла на Решение 2013/488 не се посочва представляващата основание за това отнемане класифицирана информация поради императивни съображения, свързани например със защитата на сигурността на държавата или на международните отношения, като същевременно достъп до тази информация има юрисдикцията, компетентна да се произнесе по законосъобразността на това отнемане, а адвокатът на лицето, чието удостоверение за сигурност на структура е отнето, може да получи такъв достъп само със съгласието на съответните национални органи и при условие че гарантира запазването на поверителността ѝ — ако посочената юрисдикция следи отказът за разкриване на информация да е ограничен до строго необходимото и лицето, чието удостоверение за сигурност на структура е отнето, във всички случаи да е уведомено за мотивите за отнемането по същество и по начин, който надлежно отчита необходимостта от поверителност на доказателствата,

–        от друга страна, ако се установи, че не допуска такива правна уредба и практика, член 47 от Хартата на основните права не налага самата национална юрисдикция да съобщи на лицето, чието удостоверение за сигурност на структура е отнето, или евентуално на адвоката на това лице класифицирана информация, когато няма основания тя да не им бъде предоставена. При необходимост това трябва да направи компетентният национален орган. Ако той откаже, посочената юрисдикция следва да се произнесе по законосъобразността на отнемането на удостоверението за сигурност на структура въз основа само на съобщените мотиви и доказателства.

Подписи

---

*      Език на производството: словашки.