–

за XXX, от D. Andrien, адвокат,

–

за белгийското правителство, от M. Jacobs, C. Pochet и M. Van Regemorter, в качеството на представители, подпомагани от E. Derriks и K. de Haes, адвокати

–

за чешкото правителство, от M. Smolek, J. Očková и J. Vláčil, в качеството на представители,

–

за литовското правителство, от E. Kurelaitytė, в качеството на представител,

–

за люксембургското правителство, от A. Germeaux и T. Schell, в качеството на представители,

–

за унгарското правителство, от M. Z. Fehér, в качеството на представител,

–

за нидерландското правителство, от E. M. Besselink, в качеството на представител,

–

за Европейската комисия, от J. Hottiaux и A. Katsimerou, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива (ЕС) 2016/801 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 година относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави с цел провеждане на научно изследване, следване, стаж, доброволческа дейност, програми за ученически обмен или образователни проекти и работа по програми „au pair“ (ОВ L 132, 2016 г., стр. 21), и по-специално на член 3, точка 3, член 20, параграф 2, буква е) и член 34, параграф 5 от тази директива, както и на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между XXX и État belge (белгийската държава), представлявана от secrétaire d’État à l’Asile et la Migration (държавен секретар по въпросите на убежището и миграцията), по повод отказа на последната да ѝ издаде исканото разрешение за пребиваване в Белгия с цел обучение.

3

Съображения 2, 3, 14, 41 и 60 от Директива 2016/801 гласят:

[…]

[…]

[…]

4

Член 3 от тази директива е озаглавен „Определения“ и гласи:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]

[…]“.

5

Член 5 от посочената директива е озаглавен „Принципи“ и гласи:

„1.   Приемът на гражданин на трета държава съгласно настоящата директива подлежи на проверка на документните доказателства, удостоверяващи, че гражданинът на трета държава отговаря на:

2.   Държавите членки могат да поискат от заявителя да представи документните доказателства, посочени в параграф 1, на официален език на съответната държава членка или на някой официален език на Съюза, определен от същата държава членка.

3.   Когато всички общи и специални условия за прием са изпълнени, гражданите на трети държави имат право на разрешение.

Когато дадена държава членка издава само на своя територия разрешения за пребиваване и са изпълнени всички условия за прием, предвидени в настоящата директива, съответната държава членка издава на гражданина на трета държава необходимата виза“.

6

Член 7 от Директива 2016/801 е озаглавен „Общи условия“ и предвижда в параграф 1:

„Във връзка с приема на гражданин на трета държава съгласно настоящата директива заявителят:

7

Член 11 от тази директива е озаглавен „Специални условия за студентите“ и предвижда в параграф 1:

„В допълнение към общите условия, предвидени в член 7, във връзка с приема на граждани на трети държави с цел следване заявителят представя доказателства:

8

Член 20 от посочената директива е озаглавен „Основания за отказ за издаване на разрешение“ и предвижда в параграфи 1 и 2:

„1.   Държавите членки отхвърлят заявление, ако:

2.   Държавите членки могат да отхвърлят заявление, ако:

[…]

9

Член 21 от Директива 2016/801 е озаглавен „Основания за отнемане или отказ за подновяване на разрешение“ и предвижда в параграф 1:

„Държавите членки отнемат или, когато е приложимо, отказват да подновят разрешение, ако:

[…]

10

Съгласно член 24 от тази директива, озаглавен „Стопанска дейност, упражнявана от студентите“:

„1.   Извън времето, посветено на учебна дейност, и при спазване на правилата и условията за съответната дейност в съответната държава членка студентите имат право да бъдат наемани на работа и може да им бъде разрешено да упражняват самостоятелна стопанска дейност при спазване на ограниченията, предвидени в параграф 3.

2.   Когато е необходимо, държавите членки издават на студентите и/или на работодателите предварително разрешение в съответствие с националното право.

3.   Всяка държава членка определя максималния брой часове седмично, месечно или годишно, през които е допустимо упражняването на такава дейност, като тези часове не могат да са под 15 часа седмично или еквивалента им в дни или в месеци годишно. При това може да се вземе предвид положението на пазара на труда в съответната държава членка“.

11

Член 34 от посочената директива е озаглавен „Процедурни гаранции и прозрачност“ и гласи:

„1.   Компетентните органи на съответната държава членка приемат решение по заявлението за разрешение или за неговото подновяване и уведомяват заявителя в писмена форма за това решение, в съответствие с процедурите за уведомяване съгласно националното право, възможно най-бързо, но не по-късно от 90 дни от датата на подаване на окомплектованото заявление.

2.   Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член, в случай че процедурата за прием е свързана с одобрена приемаща организация, както е посочено в членове 9 и 15, решението по окомплектованото заявление се взема възможно най-бързо, но най-късно в рамките на 60 дни.

3.   Ако информацията или документите, представени в подкрепа на заявлението, са непълни, компетентните органи уведомяват заявителя в разумен срок за изискваната допълнителна информация и определят разумен краен срок за представянето ѝ. Срокът, предвиден в параграф 1 или 2, спира да тече, докато компетентните органи получат изискваната допълнителна информация. Ако допълнителната информация или документи не бъдат представени в рамките на срока, заявлението може да бъде отхвърлено.

4.   Мотивите за решение, с което дадено заявление се обявява за недопустимо или се отхвърля, или за отказ за подновяване на разрешението се предоставят в писмена форма. Мотивите за решение, с което се отнема разрешение, се предоставят на гражданина на трета държава в писмена форма. Мотивите за решение, с което се отнема разрешение, могат да бъдат предоставени в писмена форма и на приемащата организация.

5.   Всяко решение, с което дадено заявление се обявява за недопустимо или се отхвърля, за отказ за подновяване или за отнемане на разрешението подлежи на обжалване в съответната държава членка в съответствие с националното право. В писменото уведомление се посочват съдът или административният орган, пред който може да се подаде жалба, както и срокът за подаване на жалбата“.

12

Член 35 от Директива 2016/801 е озаглавен „Прозрачност и достъп до информация“ и гласи:

„Държавите членки създават условия за лесен достъп на заявителите до информацията относно всички документни доказателства, необходими за подаването на заявление, и до информацията относно условията за влизане и пребиваване, включително правата и задълженията на гражданите на трети държави, попадащи в обхвата на настоящата директива, и на членовете на семействата им, ако е приложимо, както и съответните процесуални гаранции. Това включва, ако е приложимо, информация за размера на средствата, достатъчни за един месец, включително на необходимите средства, достатъчни за покриване на разходите за следване или стаж, без да се засяга правилото за разглеждане на всеки случай поотделно, както и на приложимите такси.

Компетентните органи във всяка държава членка публикуват списъци на одобрените приемащи организации за целите на настоящата директива. След всяка промяна в тези списъци възможно най-скоро се публикуват техни актуализирани версии“.

13

Член 40 от тази директива е озаглавен „Транспониране“ и предвижда:

„1.   Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите актове и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, до 23 май 2018 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Те включват също така уточнение, че позоваванията в съществуващите законови, подзаконови и административни разпоредби на директивите, отменени с настоящата директива, се считат за позовавания на настоящата директива. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.   Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които приемат в областта, уредена с настоящата директива“.

14

Член 58 от Закона от 15 декември 1980 г. за достъпа до територията, пребиваването, установяването и извеждането от страната на чужденци (Moniteur belge от 31 декември 1980 г., стр. 14584) (наричан по-нататък „Законът от 15 декември 1980 г.“) в редакцията му, приложима към главното производство, гласи:

„Когато в белгийско дипломатическо или консулско представителство е подадено заявление за разрешение за пребиваване в Кралството за повече от три месеца от чужденец, който желае да се обучава във висше училище в Белгия или да следва подготвителна година за висше образование, това разрешение трябва да бъде издадено, ако съответното лице не попада в нито една от хипотезите, предвидени в член 3, параграфи 1 и 5—8, и ако представи следните документи:

[…]“.

15

Член 39/2, параграф 2 от този закон гласи:

„Conseil [du contentieux des étrangers (Съветът по споровете във връзка с режима на чужденците)] се произнася с решения по други жалби за отмяна, подадени на основание съществено процесуално нарушение, нарушение на формални изисквания за действителност, превишаване на правомощия или злоупотреба с власт“.

16

На 6 август 2020 г. жалбоподателката в главното производство, гражданка на трета държава, подава заявление за издаване на виза за обучение в Белгия на основание член 58 от Закона от 15 декември 1980 г.

17

След като с решение от 18 септември 2020 г. ѝ е отказано издаването на тази виза, с мотива че вътрешната несъгласуваност на проекта ѝ за обучение показва, че тя няма действително намерение да учи в Белгия, на 28 септември 2020 г. жалбоподателката в главното производство иска отмяна на това решение от Сonseil du contentieux des étrangers (Съвет по споровете във връзка с режима на чужденците), който отхвърля искането ѝ с решение от 23 декември 2020 г.

18

В това решение Conseil du contentieux des étrangers (Съвет по споровете във връзка с режима на чужденците) посочва, че съгласно член 58 от Закона от 15 декември 1980 г. заявлението за издаване на разрешение за пребиваване се подава от гражданин на трета държава, който „желае да се обучава във висше училище в Белгия или да следва подготвителна година за висше образование“. От това той стига до извода, че тази разпоредба задължава компетентните органи да проверят действителното намерение на заявителя да учи в Белгия.

19

Conseil du contentieux des étrangers (Съвет по споровете във връзка с режима на чужденците) приема също, че издаването на визата, поискана на основание член 58 от Закона от 15 декември 1980 г., може да бъде отказано, ако заявителят няма намерение да се обучава, макар член 20, параграф 2, буква е) от Директива 2016/801 все още да не е била транспониран в белгийския правен ред въпреки изтичането на предвидения в член 40, параграф 1 срока за транспониране, тъй като възможността за отхвърляне, която е предвидена в член 20, параграф 2, буква е) от посочената директива, е предвидена и в член 58 от посочения закон. Така той приема, че прилагането на член 58 от посочения закон е в съответствие с член 20, параграф 2, буква е) от посочената директива.

20

На 19 януари 2021 г. жалбоподателката в главното производство сезира запитващата юрисдикция, Conseil d’État (Държавен съвет, Белгия), с касационна жалба срещу посоченото съдебно решение.

21

В жалбата си тя изтъква, на първо място, че Conseil du contentieux des étrangers (Съвет по споровете във връзка с режима на чужденците) неправилно е приел, че при разглежданите в главното производство обстоятелства прилагането на член 58 от Закона от 15 декември 1980 г. е в съответствие с член 20, параграф 2, буква е) от Директива 2016/801, при положение че последната разпоредба не е била транспонирана в белгийското право и че националното право не уточнява сериозните и обективни основания, които позволяват да се установи, че гражданин на трета държава ще пребивава с цел, различна от тези, поради която кандидатства за прием на белгийска територия.

22

Жалбоподателката в главното производство изтъква също, че с оглед на определението на понятието „студент“ в член 3, точка 3 от тази директива може да се провери само дали гражданин на трета държава, който е подал заявление за издаване на учебна виза, е приет във висше учебно заведение, но не и дали има намерение да се обучава.

23

За разлика от това белгийската държава поддържа, че член 58 от Закона от 15 декември 1980 г. признава правото на компетентните органи да проверят намерението на заявителя да се обучава в съответствие със съображение 41 от посочената директива, при това независимо от транспонирането на член 20, параграф 2, буква е) от нея, така че е възможно да се изискат всички необходими доказателства, за да се прецени съгласуваността на заявлението за прием.

24

Според запитващата юрисдикция, след като член 20, параграф 2, буква е) от Директива 2016/801 позволява да се отхвърли заявлението, подадено на основание на тази директива, ако се установи, че гражданинът на трета държава възнамерява да пребивава за цели, различни от тези, за които кандидатства за прием, държавите членки при всички положения имат право да проверят дали този гражданин действително има намерение да се обучава в приемащата държава членка. Тя обаче счита, че трябва да се отправи запитване до Съда по този въпрос, като се имат предвид нейните съмнения и това, че ще се произнесе като последна инстанция.

25

Освен това запитващата юрисдикция счита, че следва да се отправи запитване до Съда и за да се установи дали, както твърди жалбоподателката в главното производство, прилагането на член 20, параграф 2, буква е) от посочената директива изисква, за да е оправдано отхвърлянето на заявление за предоставяне на разрешение за пребиваване, от една страна, националната правна уредба изрично да предвижда, че такова заявление може да бъде отхвърлено, когато държавата членка разполага с доказателства или сериозни и обективни основания да смята, че гражданинът на трета държава ще пребивава с цел, различна от тази, поради която кандидатства за прием, и от друга страна, националната правна уредба да уточнява какви са доказателствата или сериозните и обективни основания, позволяващи да се установи, че случаят е такъв.

26

На второ място, жалбоподателката в главното производство твърди, че редът и условията за упражнявания от Conseil du contentieux des étrangers (Съвет по споровете във връзка с режима на чужденците) контрол, който се ограничава до контрол за законосъобразност, не отговарят на изискванията, произтичащи от правото на Съюза. В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че член 34, параграф 5 от Директива 2016/801 задължава държавите членки да предвидят възможност за обжалване на решенията, с които се отхвърлят заявленията за пребиваване, и счита, че процесуалните правила за обжалване на тези решения трябва да са съобразени с принципите на равностойност и на ефективност.

27

Тя уточнява, че жалбата, предвидена от белгийското право в член 39/2, параграф 2 от Закона от 15 декември 1980 г., е жалба за отмяна и че става въпрос за контрол за законосъобразност, който не предоставя правомощие за изменение на компетентния съд, а именно Conseil du contentieux des étrangers (Съвет по споровете във връзка с режима на чужденците), и следователно не му позволява да замени преценката на компетентните административни органи със своята собствена преценка, нито да вземе ново решение вместо тях. В случай на отмяна на такова решение обаче, тези органи са обвързани от силата на пресъдено нещо на диспозитива на решението и на мотивите, които представляват необходимата му основа.

28

Тъй като жалбоподателката в главното производство твърди, че липсата на правомощие за изменение на Conseil du contentieux des étrangers (Съвет по споровете във връзка с режима на чужденците) противоречи на изискванията, които произтичат от член 34, параграф 5 от Директива 2016/801, от принципа на ефективност и от член 47 от Хартата, запитващата юрисдикция счита, че е необходимо да се отправи запитване до Съда по този въпрос.

29

При тези обстоятелства Conseil d’État (Държавен съвет) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

30

Най-напред следва да се отбележи, че както от преюдициалното запитване, така и от представените пред Съда становища е видно, че член 20, параграф 2, буква е) от Директива 2016/801, който предвижда, че съответната държава членка може да отхвърли заявление, ако има доказателства или сериозни и обективни основания да смята, че гражданинът на трета държава ще пребивава с цел, различни от тази, поради която кандидатства за прием, е бил транспониран изрично в белгийското право едва след настъпване на фактите по главното производство.

31

Запитващата юрисдикция обаче посочва, че в решението си от 23 декември 2020 г. Conseil du contentieux des étrangers (Съвет по споровете във връзка с режима на чужденците) е приел, че въпреки липсата на транспониране на тази разпоредба, компетентните органи могат в съответствие с правото на Съюза да отхвърлят заявление за издаване на виза за обучение в Белгия, когато заявителят няма действително намерение да се обучава.

32

Освен това в съдебното заседание пред Съда, като потвърждава, че член 20, параграф 2, буква е) от тази директива все още не е бил транспониран изрично в националното право през релевантния за спора в главното производство период, белгийското правителство уточнява — в допълнение на писменото си становище, в което поддържа, че независимо от транспонирането на тази разпоредба компетентните органи имат право да проверят намерението за обучение на гражданина на трета държава, който е подал заявление за издаване на виза — че разглежданият в главното производство спор се отнася не до транспонирането, а до понятието „студент“, както е определено в член 3, точка 3 от посочената директива.

33

При тези обстоятелства следва да се приеме, че с първите си два въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Директива 2016/801, по-специално с оглед на член 3, точка 3 от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска възможността държава членка, която не е транспонирала член 20, параграф 2, буква е) от тази директива, да отхвърли заявлението за прием на нейна територия с цел обучение, с мотива че гражданинът на трета държава е подал това заявление, без има действително намерение да учи на територията на тази държава членка.

34

По силата на член 5, параграф 3 от посочената директива гражданинът на трета държава, който е подал такова заявление, има право на разрешение за пребиваване на територията на съответната държава членка, ако отговаря на общите условия по член 7 от Директива 2016/801 и на специалните условия, приложими в зависимост от вида на подаденото заявление, в случая условията, предвидени в член 11 от тази директива за заявленията за прием с цел обучение.

35

От това следва, че съгласно член 5, параграф 3 държавите членки са длъжни да издадат разрешение за пребиваване с цел обучение на заявител, който отговаря на изискванията, предвидени в членове 7 и 11 от тази директива (вж. по аналогия решение от 10 септември 2014 г., Ben Alaya, C‑491/13, EU:C:2014:2187, т. 31).

36

Нито едно от тези изисквания обаче не се отнася изрично до наличието на действително намерение за обучение на територията на съответната държава членка.

37

При все това обаче общ принцип на правото на Съюза е, че правните субекти не могат да се позовават на нормите на правото на Съюза с цел измама или злоупотреба (вж. в този смисъл решение от 26 февруари 2019 г., N Luxembourg 1 и др., C‑115/16, C‑118/16, C‑119/16 и C‑299/16, EU:C:2019:134, т. 96 и цитираната съдебна практика).

38

От това следва, че държавата членка трябва да отказва да предостави предимствата, произтичащи от разпоредбите на правото на Съюза, когато тези разпоредби са изтъкнати не с оглед на постигането на техните цели, а за да се ползва предвидено в правото на Съюза предимство, въпреки че условията за това са само формално изпълнени (решение от 26 февруари 2019 г., N Luxembourg 1 и др., C‑115/16, C‑118/16, C‑119/16 и C‑299/16, EU:C:2019:134, т. 98).

39

Общият принцип на забрана на злоупотребите трябва да се противопостави на всяко лице, което се позовава на предвиждащи определено предимство норми от правото на Съюза по начин, който не съответства на целите на тези норми (вж. в този смисъл решение от 26 февруари 2019 г., N Luxembourg 1 и др., C‑115/16, C‑118/16, C‑119/16 и C‑299/16, EU:C:2019:134, т. 102).

40

Следва да се уточни също, че тъй като при действия с цел измама или злоупотреба не може да възникне съответното предвидено от правния ред на Съюза право, отказът да се предостави предимство по дадена директива, в случая по Директива 2016/801, не представлява налагане на задължение на съответния частноправен субект въз основа на тази директива, а е просто последица от констатацията, че обективните предпоставки, които са предвидени от същата директива за получаване на търсеното предимство, са само формално изпълнени (вж. по аналогия решение от 26 февруари 2019 г., N Luxembourg 1 и др., C‑115/16, C‑118/16, C‑119/16 и C‑299/16, EU:C:2019:134, т. 119 и цитираната съдебна практика).

41

Така, макар член 20, параграф 2, буква е) от Директива 2016/801 да предвижда, че съответната държава членка може да отхвърли заявление за прием, подадено на основание на тази директива, ако разполага с доказателства или сериозни и обективни основания да смята, че гражданинът на трета държава ще пребивава с цел, различна от тази, поради която кандидатства за прием, тази разпоредба не може да се тълкува в смисъл, че изключва прилагането на принципа на правото на Съюза за забрана на злоупотребите, доколкото прилагането на този принцип не е обвързано с изискване за транспониране, каквото е налице по отношение на разпоредбите на Директивата (вж. по аналогия решение от 26 февруари 2019 г., N Luxembourg 1 и др., C‑115/16, C‑118/16, C‑119/16 и C‑299/16, EU:C:2019:134, т. 105 и цитираната съдебна практика).

42

Освен това съображение 41 от Директива 2016/801 предвижда, че в случай на съмнение относно основанията на заявлението за прием държавите членки следва да могат да извършват подходящи проверки или да изискват необходимите доказателства, по-специално за да се избегнат злоупотреби или неправилно използване на процедурата, установена с посочената директива.

43

От гореизложеното следва, че националните органи и съдилища следва да откажат да предоставят предвидените в посочената директива права, когато те са предявени с измамна цел или с цел злоупотреба, дори когато съответната държава членка не е транспонирала член 20, параграф 2, буква е).

44

В това отношение от постоянната съдебна практика следва, че за да се докаже наличието на злоупотреба, от една страна, е необходима съвкупност от обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в правната уредба на Съюза условия преследваната с тази правна уредба цел не е постигната и от друга страна, е необходим субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създават условията, необходими за получаване на това предимство (решение от 14 януари 2021 г., The International Protection Appeals Tribunal и др., C‑322/19 и C‑385/19, EU:C:2021:11, т. 91 и цитираната съдебна практика).

45

В случая, що се отнася до преследваната с Директива 2016/801 цел, в съображения 3 и 14 от нея се посочва, от една страна, че имиграцията от държави извън Съюза е един от източниците на висококвалифицирани хора, като все по-търсени са по-специално студентите и научните работници, и от друга страна, че за да се увеличи привлекателността на цяла Европа като център на световно равнище за провеждане на следване и стаж, тази директива цели да се подобрят и опростят условията за влизане и пребиваване на желаещите да дойдат в Съюза за тези цели.

46

В този смисъл посочената директива има за цел по-специално, както следва от член 3, точка 3 и от член 11, параграф 1, буква а), да позволи на граждани на трета държава да пребивават на територията на държава членка, когато са приети във висше учебно заведение на съответната държава членка, за да следват като основна дейност пълен редовен образователен курс, водещ до получаването на призната от тази държава квалификация за висше образование.

47

При това положение, когато става въпрос за заявление за прием с цел обучение, за да се констатира злоупотреба, трябва да се установи с оглед на всички конкретни обстоятелства по случая, че независимо от формалното спазване на общите и специалните условия, установени съответно в членове 7 и 11 от Директива 2016/801, които дават право на разрешение за пребиваване с цел обучение, съответният гражданин на трета държава е подал заявлението си за прием, без да има действително намерение да следва като основна дейност пълен редовен образователен курс, водещ до получаването на призната от тази държава квалификация за висше образование.

48

Що се отнася до обстоятелствата, които позволяват да се установи, че заявлението за прием е подадено с цел злоупотреба, следва да се подчертае, че тъй като към датата на подаване на заявлението за издаване на разрешение за пребиваване гражданинът на трета държава по правило все още не е започнал посочения в това заявление курс на обучение и следователно не е могъл да осъществи намерението си да следва като основна дейност пълния редовен образователен курс, водещ до получаването на призната от тази държава квалификация за висше образование, заявлението за прием може да се отхвърли само ако тази злоупотреба се установява по достатъчно явен начин от всички релевантни доказателства, с които компетентните органи разполагат, за да извършат преценка на това заявление.

49

В рамките на член 267 ДФЕС Съдът няма компетентност да преценява фактите и да прилага нормите на правото на Съюза към определен случай. Ето защо запитващата юрисдикция е тази, която трябва да даде правните квалификации, необходими за решаването на спора в главното производство. За сметка на това Съдът трябва да ѝ предостави всички необходими указания, за да я насочи при тази преценка (вж. в този смисъл решение от 19 октомври 2023 г., Lufthansa CityLine, C‑660/20, EU:C:2023:789, т. 55 и цитираната съдебна практика).

50

В това отношение може да се отбележи, от една страна, че видно от член 24 от Директива 2016/801, тя допуска гражданите на трети държави, които са поискали разрешение за пребиваване с цел обучение, да могат извън времето, посветено на учебна дейност, и при спазване на условията предвидените в тази разпоредба, да бъдат наемани на работа или да упражняват самостоятелна стопанска дейност в посочената държава членка. Следователно обстоятелството, че гражданинът на трета държава, който е подал заявление за прием с цел обучение, има намерение да извършва и друга дейност на територията на съответната държава членка, не може да се счита непременно за признак за злоупотреба, по-специално ако тази друга дейност не засяга обучението като основна дейност, което обосновава това заявление.

51

За сметка на това, когато заявителят се е ангажирал да упражнява дейност, по-специално от професионално естество, чието осъществяване изглежда явно несъвместимо със следването като основна дейност на пълен образователен курс, водещ до получаването на документ за висше образование, признат от тази държава членка, този ангажимент би могъл да представлява обстоятелство, което може да породи съмнения относно действителните основания на заявлението за прием и евентуално в светлината на всички релевантни обстоятелства в конкретния случай, признак, че гражданинът на трета държава възнамерява да пребивава за цел, различна от тази, поради която кандидатства за прием.

52

От друга страна, както бе припомнено в точка 42 от настоящото решение, в съображение 41 от Директива 2016/801 се уточнява, че в случай на съмнение относно основанията на заявлението за прием, държавите членки следва да могат да извършват подходящи проверки или да изискват необходимите доказателства, за да преценят във всеки отделен случай по-специално обучението, което гражданинът на трета държава възнамерява да следва.

53

Следователно вътрешната несъгласуваност на проекта за обучение на заявителя също може да представлява едно от обективните обстоятелства, въз основа на които се установява злоупотреба, като се отчита, че с неговото заявление всъщност се цели нещо различно от продължаване на обучението, стига тази несъгласуваност да е достатъчно явна и да се преценява с оглед на всички специфични за конкретния случай обстоятелства. Така обстоятелство, което може да се счита за обичайно по време на следването във висше учебно заведение, като преориентиране, само по себе си не е достатъчно, за да се установи, че гражданинът на трета държава, който е подал заявление за прием с цел обучение, няма действително намерение да учи на територията на тази държава членка. По същия начин само по себе си обстоятелството, че планираното обучение не е пряко свързано с преследваните професионални цели, не е непременно показателно за липсата на действително желание за обучение, което обосновава заявлението за прием.

54

При това положение трябва да се подчертае, че тъй като обстоятелствата, които позволяват да се направи извод за наличие на злоупотреба със заявлението за прием с цел обучение, по необходимост са специфични за всеки конкретен случай, както бе отбелязано в точка 47 от настоящото решение, не може да се изготви изчерпателен списък на релевантните в това отношение обстоятелства. Следователно евентуалната злоупотреба със заявление за прием с цел обучение не може да се презумира с оглед на определени обстоятелства, а трябва да се преценява във всеки отделен случай след индивидуална преценка на всички обстоятелства, специфични за всяко заявление.

55

В това отношение, включително при посочените в точки 50—53 от настоящото решение обстоятелства, компетентните органи следва да извършат всички подходящи проверки и да изискат необходимите за индивидуална оценка на това заявление доказателствата, като при необходимост приканят заявителя да представи уточнения и обяснения в това отношение.

56

В този контекст следва също така да се уточни, от една страна, че макар релевантните основания за отказ да трябва да бъдат свързани с конкретните обстоятелства по съответното заявление, това все пак не освобождава компетентните органи от задължението да съобщят писмено тези основания на заявителя, както е предвидено в член 34, параграфи 1 и 4 от Директива 2016/801.

57

От друга страна, изложените по-горе съображения не засягат възможността държавите членки да установят и да санкционират, като отнемат или откажат да подновят разрешението, всяка евентуална злоупотреба след издаване на разрешението за пребиваване, както е предвидено в член 21 от същата директива.

58

С оглед на всички изложени по-горе съображения на първите два въпроса следва да се отговори, че Директива 2016/801, по-специално с оглед на член 3, точка 3 от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка, която не е транспонирала член 20, параграф 2, буква е) от тази директива, да отхвърли заявление за прием на нейна територия с цел обучение, с мотива че гражданинът на трета държава е подал това заявление, без да има действително намерение да учи на територията на тази държава членка в съответствие с общия принцип на правото на Съюза за забрана на злоупотребите.

59

С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 34, параграф 5 от Директива 2016/801 във връзка с член 47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска средството за защита срещу решение на компетентните органи, с което се отхвърля заявление за прием на територията на държава членка с цел обучение, да се състои само в жалба за отмяна, без сезираният с тази жалба съд да разполага с правомощието да замени, ако е необходимо, преценката на компетентните органи със своята собствена преценка или да приеме ново решение.

60

Съгласно член 34, параграф 5 от тази директива всяко решение, с което дадено заявление се обявява за недопустимо или се отхвърля, за отказ за подновяване или за отнемане на разрешението подлежи на обжалване в съответната държава членка в съответствие с националното право.

61

От това следва, че в случай на решение, с което се отхвърля заявление за прием на територията на държава членка с цел обучение, посоченият член 34, параграф 5 изрично предоставя на подалите такова заявление лица възможност да подадат жалба в съответствие с националното право на държавата членка, която е взела това решение (вж. по аналогия решение от 10 март 2021 г., Konsul Rzeczypospolitej Polskiej w N., C‑949/19, EU:C:2021:186, т. 41).

62

В това отношение следва да се припомни, че характеристиките на процедурата за обжалване, посочена в член 34, параграф 5 от Директива 2016/801, трябва да бъдат определени в съответствие с член 47 от Хартата (решение от 10 март 2021 г., Konsul Rzeczypospolitej Polskiej w N., C‑949/19, EU:C:2021:186, т. 44).

63

Правото на ефективна съдебна защита, установено в член 47 от Хартата, би било илюзорно, ако правният ред на държава членка позволява окончателно и задължително съдебно решение да не произведе действие във вреда на една от страните (вж. в този смисъл решение от 19 декември 2019 г., Deutsche Umwelthilfe, C‑752/18, EU:C:2019:1114, т. 35 и 36). Това е особено вярно, когато за ефективното упражняване на произтичащи от правото на Съюза права, признати със съдебно решение, е необходимо съобразяване с времеви изисквания.

64

Така, когато става въпрос за национално административно решение, което, за да се гарантира зачитането на ефективното упражняване на произтичащите от правото на Съюза права на заинтересованото лице, задължително трябва да се приеме бързо, от произтичащата от член 47 от Хартата необходимост да се осигурят ефективни правни средства за защита срещу първоначалното административно решение, с което се отхвърля заявлението на заинтересованото лице, следва, че всяка държава членка така трябва да уреди националното си право, че в случай на отмяна на това решение в кратък срок да се приеме ново решение, което да съответства на преценката, съдържаща се в отменителното съдебно решение (вж. аналогия решение от 29 юли 2019 г., Торубаров,C‑556/17, EU:C:2019:626, т. 59 и цитираната съдебна практика).

65

От това следва, че що се отнася до заявленията за прием с цел обучение на територията на държава членка, обстоятелството, че сезираният съд е компетентен единствено да отмени решението на компетентните органи за отхвърляне на такова заявление, без да може да замени преценката на тези органи със своята собствена преценка или да приеме ново решение, по принцип е достатъчно, за да се изпълнят изискванията на член 47 от Хартата, но при условие че ако се стигне до отмяна, тези органи са обвързани от преценката, която е извършена в съдебното решение за отмяна на това решение.

66

Освен това, ако в рамките на такава жалба сезираната юрисдикция разполага само с правомощието да отмени решението на компетентните органи, с което се отхвърля такова заявление за прием, трябва да се гарантира, че условията, при които е упражнено правото на жалба и евентуално е изпълнено постановеното въз основа на нея съдебно решение, са такива, че по принцип да позволяват приемането на ново решение в кратък срок, така че достатъчно грижливият гражданин на трета държава да може да се ползва от пълната ефективност на правата, които черпи от Директива 2016/801.

67

С оглед на всички изложени по-горе съображения на третия въпрос следва да се отговори, че член 34, параграф 5 от тази директива във връзка с член 47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че допуска средството за защита срещу решение на компетентните органи, с което се отхвърля заявление за прием на територията на държава членка с цел обучение, да се състои само в жалба за отмяна, без сезираният с тази жалба съд да разполага с правомощието при евентуална отмяна да замени преценката на компетентните органи със своята собствена преценка или да приеме ново решение, стига условията, при които е упражнено правото на жалба и евентуално е изпълнено постановеното въз основа на нея съдебно решение, да позволяват приемането на ново решение в кратък срок, което да съответства на преценката, съдържаща се в отменителното съдебно решение, така че достатъчно грижливият гражданин на трета държава да може да се ползва от пълната ефективност на правата, които черпи от Директива 2016/801.

68

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши: