1)

Член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 93/13/ЕО на Съвета от 5 април относно неравноправните клаузи в потребителските договори

трябва да се тълкува в смисъл, че

трябва да се счита, че не е индивидуално договорена по смисъла на тази разпоредба клауза, която е част от договор за кредит, деноминиран в чуждестранна валута, сключен с потребител, по силата на която банката може да определи окончателния размер на кредита, деноминиран в чуждестранна валута, като приложи към сумата, изразена в национална валута, съответстваща на искането на потребителя за финансиране, обменен курс, който тя определя едностранно, когато условията за фиксиране на тази сума са определени изключително от банката преди сключването на договора и следователно потребителят не е могъл да окаже влияние върху определянето на тези условия.

2)

Член 4, параграф 2 от Директива 93/13

трябва да се тълкува в смисъл, че

когато клауза от договор за кредит, деноминиран в чуждестранна валута, сключен с потребител, има за последица, от една страна, прехвърлянето на този потребител на курсовия риск, свързан с поскъпването на тази валута спрямо национална валута и, от друга страна, предоставянето на банката, за сметка на потребителя, на предимство във връзка със съществуващата разлика между обменния курс, избран от банката за целите на фиксирането на окончателния размер на кредита, деноминиран в посочените валута, и други курсове, които тя би могла да използва в този случай, за да се приеме, че тази клауза, доколкото се отнася до курсовата разлика, не отговаря на изискването да е съставена на ясен и разбираем език по смисъла на тази разпоредба, е достатъчно да се констатира, че банката не е съобщила на потребителя никаква информация относно включването на такава разлика, независимо от количеството на предоставената на потребителя информация относно прехвърлянето на курсовия риск.

3)

Член 3, параграф 1 от Директива 93/13

трябва да се тълкува в смисъл, че

когато, клауза от договор за кредит, деноминиран в чуждестранна валута, сключен с потребител, има за последица, от една страна, прехвърлянето на този потребител на курсовия риск, свързан с поскъпването на тази валута спрямо национална валута и, от друга страна, предоставянето на банката на предимство, свързано с курсова разлика, може да се приеме, че тази клауза, доколкото се отнася до курсовата разлика, сама по себе си може да създаде, в ущърб на потребителя, значителен дисбаланс между правата и задълженията, произтичащи от договора, независимо от това дали клаузата, доколкото се отнася до прехвърлянето на курсовия риск, е неравноправна по смисъла на тази разпоредба.

4)

Член 6, параграф 1 от Директива 93/13

трябва да се тълкува в смисъл, че

допуска договор за кредит, деноминиран в чуждестранна валута, сключен с потребител, да бъде обявен за недействителен и по този начин потребителят да бъде освободен от финансовите последици, произтичащи от клаузата от договора, която се отнася до прехвърлянето на курсовия риск, когато националният съд установи, че клауза от този договор, която се отнася до фиксирането на крайния размер на кредита, доколкото има за резултат предоставяне на предимство на банката, свързано с курсовата разлика, е неравноправна, въпреки че клаузите на посочения договор, които предвиждат условията за конвертиране на валутата за целите на изплащането на кредита не са неравноправни или тяхното премахване не би довело до обявяването на договора за недействителен, ако националният съд прецени, в съответствие с правилата на вътрешното си право и следвайки обективен подход, че договорът за кредит не може да съществува без неравноправната клауза, по-специално тъй като тя определя основния предмет на договора.