—

да отмени Регламент (ЕС) 2022/1273 (1), в частта му, в която изменен член 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 269/2014 (2) и е предвидено задължение за деклариране в тежест на жалбоподателите,

—

да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: превишаване на компетентността на Съвета в областта на ограничителните мерки. Според жалбоподателите задължението за деклариране не е необходима мярка за привеждането в действие на Решение 2014/145/ОВППС (3) и тази разпоредба навлиза в правомощията на държавите членки за прилагане на ограничителни мерки. Освен това самият Съвет не е имал компетентност да регламентира и дефинира нарушение на задължение за деклариране, което не спада към ограничителните мерки, нито да хармонизира санкциите, налагани за това нарушение.

2.

Второ основание: злоупотреба с власт, тъй като задължението за деклариране, наложено със стриктен срок, съчетано със задължение за държавите членки да санкционират неизпълнението на посоченото задължение чрез режим на санкции, състоящи се по-специално в конфискации, е предвидено с изключителното или най-малкото с основното предназначение да се постигне цел, различна от заявената.

3.

Трето основание: нарушение на принципа на пропорционалност, тъй като задължението за деклариране не е необходимо, поради което последиците от неизпълнението му са непропорционални с оглед на преследваната от регламента цел.

4.

Четвърто основание: нарушение на принципа на правна сигурност, тъй като член 1, параграф 4 от оспорения регламент не е нито ясен, нито точен, и прилагането му не е предвидимо.