—

да приеме настоящите жалба за отмяна/иск за извъндоговорна отговорност/инцидентна преценка на валидността,

—

да ги обяви за допустими и съответно,

—

като основно искане

—

при условията на евентуалност

—

при условията на евентуалност спрямо предходното

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание, изведено от възражението за незаконосъобразност на член 77, параграф 1 и член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника на длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“). В подкрепа на незаконосъобразността на посочените разпоредби жалбоподателката твърди, че длъжностно лице или служител би трябвало да може да направи информиран избор относно прехвърлянето на неговите национални пенсионни права към европейската система към момента на пенсиониране, а не преди това. Прилагането на настоящото правило обаче предполага разлика в третирането по отношение на длъжностно лице, което или е работило по време на цялата си кариера в рамките на европейската система, или е постъпило на служба в европейските институции без да прехвърли пенсионните си права, които са били придобити преди това в рамките на пенсионната система на държава членка. Жалбоподателката счита, че е налице нарушение на принципа на недопускане на дискриминация, което водело до незаконосъобразност на оспорваните разпоредби.

2.

Второ основание, изведено от нарушение на задълженията за оказване на помощ и за полагане на грижа, предвидени в член 24 от Правилника. Жалбоподателката се позовава на факта, че при прехвърлянето на правата си на пенсия не е получила никаква таблица, в която се уточнява, че има право на възстановяване на небонифицирания актюерски еквивалент на внесените суми в нейната национална схема по произход, които не са отчетени в пенсионната схема на Съюза.

3.

Трето основание, изведено от нарушение на принципа на равно третиране и на недопускане на дискриминация. Според жалбоподателката фактът, че на някои длъжностни лица се предоставя възстановяване при прехвърлянето на техните пенсионни права, а на други не, представлява нарушение на принципа на равно третиране и необоснована дискриминация.

4.

Четвърто основание, изведено от наличието на неоснователно обогатяване в ущърб на жалбоподателката. Жалбоподателката твърди, че към момента на прехвърляне на нейните национални права към пенсионния режим на институциите на Европейския съюз не е било направено никакво възстановяване на излишъка от актюерския еквивалент, който не е бил отчетен за изчисляването на бонификацията за прослужено време.