–

за „Latvijas valsts meži“ AS, от M. Gūtmanis,

–

за Dabas aizsardzības pārvalde, от A. Svilāns,

–

за Европейската комисия, от C. Hermes и I. Naglis, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 1992 г., стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109, наричана по-нататък „Директивата за местообитанията“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между „Latvijas valsts meži“ AS и регионалната администрация за Курландия на Dabas aizsardzības pārvalde (орган за опазване на околната среда, Латвия) относно решението на генералния директор на този орган от 22 март 2021 г., изискващо от посоченото дружество да предприеме различни мерки, за да намали негативното въздействие от изсичането на дървета в специалната защитена зона от значение за Общността („Натура 2000“) Ances purvi un meži (Блата и гори Анче), разположена в Латвия.

3

Член 1, буква л) от Директивата за местообитанията дефинира специалната защитена зона като „територия от значение за Общността, определена от държавите членки чрез законова или административна разпоредба и/или договор, в която се провеждат мероприятията, необходими за опазване или възстановяване на благоприятно състояние на запазване на естествените местообитания и/или популации на видовете, за които тя е определена“.

4

Определянето на специални защитени зони е уредено в член 4, параграф 4 от тази директива:

„Ако дадена територия е приета като територия от значение за Общността съгласно процедурата на параграф 2, съответната държава членка я определя за специална защитена зона във възможно най-кратък срок, но не по-късно от шест години, като установява приоритетите според важността на тези територии за опазване или възстановяване в благоприятно консервационно състояние на тип естествено местообитание от приложение I или на вид от приложение II и за кохерентността на мрежата „Натура 2000“ и в светлината на застрашеността на тези територии от увреждане или унищожаване“.

5

Защитата на териториите от „Натура 2000“ е уредена по-специално в член 6 от посочената директива, който предвижда:

„1.   [За специалните защитени зони д]ържавите членки определят необходимите консервационни мерки, които при необходимост включват подходящи планове за управление, специално разработени за териториите или включени в други развойни планове, и подходящи мерки от правно, административно и договорно естество, които да отговарят на екологичните изисквания на типовете естествени местообитания от приложение I и видовете от приложение II, срещащи се в тези райони.

2.   Държавите членки вземат подходящи мерки за предотвратяване в специалните защитени [зони] на влошаването на състоянието на естествените местообитания [и местообитанията] на видовете, както и обезпокояване на видовете, за които са определени [зоните], доколкото това обезпокояване може да има значително въздействие с оглед на целите на настоящата директива.

3.   Планове или проекти, които не са непосредствено свързани с управлението на територията или не са необходими за него, но които поотделно или във взаимодействие с други планове и проекти могат да окажат значително влияние, се подлагат на [подходяща] проверка, за да се оцени въздействието им върху територията от гледна точка на целите на съхраняването на тази територия. При съблюдаване на резултатите от [оценката] за въздействието върху територията и при спазване на разпоредбите на параграф 4 компетентните национални органи одобряват плана или проекта само след като установят, че той няма да има отрицателно влияние върху съответната територия и ако е подходящо, след като са получили мнението на обществеността.

4.   Ако даден план или проект трябва да бъде осъществен въпреки негативната оценка на въздействието върху територията поради наложителни причини от по-важен обществен интерес, включително и такива от социален или икономически характер, и поради липсата на алтернативно решение, държавата членка предприема всички необходими компенсаторни мерки, за да осигури цялостната кохерентност на „Натура 2000“. Държавата членка информира [Европейската комисия] за приетите от нея компенсаторни мерки.

Ако в съответната област има приоритетен природен тип местообитание и/или приоритетен вид, единствените съображения, които могат да бъдат посочени, са свързаните със здравето на човека или обществената безопасност, с благоприятни въздействия върху околната среда от първостепенно значение или други наложителни причини от приоритетен обществен интерес съгласно становището на Комисията“.

6

Съгласно член 1, параграф 2, буква а) от Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (OВ L 26, 2012 г., стр. 1, наричана по-нататък „Директивата за ОВОС“):

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

7

Директивата за местообитанията е транспонирана в латвийското право с Likums „Par īpaši aizsargājamām dabas teritorijām“ (Закон за специалните защитени зони) от 2 март 1993 г. (Latvijas Vēstnesis, 1993 г., № 5).

8

Съгласно член 15 от този закон, озаглавен „Правила за опазване и използване на защитените зони“:

„(1)   За защитените зони могат да бъдат установени правила за опазване и използване, за да се гарантира опазването на тези територии и запазването на тяхната природна стойност.

(2)   За защитените зони са налице общи правила за опазване и използване на зоните, индивидуални правила за опазване и използване, както и планове за опазване на природата“.

9

Съгласно член 43 от посочения закон, озаглавен „Специални защитени зони от значение за Общността“:

„[…]

(4) всяка планирана дейност или планов документ (с изключение на плановете за опазване на природата за защитените зони и планираните в тях дейности, които са необходими за управлението или възстановяването на местообитанията на специално защитени видове, на местообитания на специално защитени видове с ограничено използване или специално защитени биотопи, както и организирането на инфраструктура за изследователска дейност и обществено достъпен природосъобразен туризъм, предвидени в плановете за опазване на природата в защитените зони), които поотделно или в съчетание с други планирани дейности или други планови документи може да окажат значително въздействие върху защитена зона от значение за Общността („Натура 2000“), се подлага на оценка на въздействието върху околната среда. […]“.

10

Член 10.1, параграф 1 от Ugunsdrošības un ugunsdzēsības likums (Закон за противопожарна защита и борба с пожарите) от 24 октомври 2002 г. (Latvijas Vēstnesis, 2002 г., № 165) предвижда, че собственикът (или ползвателят) на гората е длъжен да осигури спазването на изискванията за противопожарна защита в нея.

11

Член 12 от този закон гласи, че Министерският съвет определя изискванията, на които трябва да отговарят физическите и юридическите лица с оглед на превенцията и ефективното гасене на пожари и намаляването на техните последици, независимо от формата на собственост и мястото, където се намира обектът.

12

Точка 1 от Ministru kabineta noteikumi № 238 „Ugunsdrošības noteikumi“ (Постановление № 238 на Министерския съвет за противопожарната защита) от 19 април 2016 г. (Latvijas Vēstnesis, 2016 г., № 78) (наричано по-нататък „Постановление № 238“) гласи, че постановлението определя изискванията относно предотвратяване на рисковете, на които трябва да отговарят физическите и юридическите лица с оглед на превенцията и ефективното гасене на пожари и намаляването на техните последици, независимо от формата на собственост и мястото, където се намира обектът.

13

В точка 2.7.1 от посоченото постановление се уточнява, че съоръженията на инфраструктурата за противопожарна защита на горите са пътищата в горските терени, противопожарните просеки, минерализираните ленти, естествените пътища, противопожарните водоизточници с достъп и противопожарните наблюдателни кули.

14

Точка 417.3 от същото постановление гласи, че до 1 май всяка година отговорният за съответния горски терен отстранява от горските и естествените пътища, които могат да се използват за тази цел, всичко, което може да препятства движението на противопожарните превозни средства.

15

Точка 417.4 от Постановление № 238 предвижда, че до 1 май всяка година отговорният за горския терен подготвя пътищата и подстъпите до противопожарните водоизточници и ги поддържа в състояние, гарантиращо достъп на противопожарните превозни средства.

16

Параграф 418 от постановлението предвижда, че когато управлява съседни горски терени с площ над 5000 хектара, отговорният за горския терен изготвя и прилага план за предотвратяване на риска от пожар за целия горски терен. Към плана се прилагат картографски карти на горския терен.

17

Точка 2 от Ministru kabineta noteikumi № 478 Dabas lieguma „Ances purvi un meži“ individuālie aizsardzības un izmantošanas noteikumi“ (Постановление № 478 на Министерския съвет относно специфични правила за опазване и използване на природния резерват „Блата и гори Анче“ от 16 август 2017 г. (Latvijas Vēstnesis, 2017 г., № 164) (наричано по-нататък „Постановление № 478“), предвижда, че този резерват е създаден, за да се гарантира опазването на ландшафтния ансамбъл от крайбрежни падини и дюни, характерни за тази територия, и да се опазят специално защитените биотопи и видове, които са от значение за Република Латвия и Европейския съюз.

18

Точка 11 от това постановление гласи:

„На горските терени се забранява:

[…] 11.2. изсичането на сухи дървета и премахването на паднали или изсъхнали дървета или на части от тях с диаметър над 25 сm в най-дебелата част, ако общият им обем е по-малко от 20 кубически метра на хектар на горски насаждения, със следните изключения:

11.2.1. изсичане и премахване на опасни дървета, които се оставят в насажденията;

11.2.2. извършване на изброените дейности в приоритетните горски биотопи на Европейския съюз: в гори върху тресавища и блата (91D0*), в блатисти гори (9080*), в алувиални крайречни и разливни гори (91E0*) и в стари или естествени бореални гори (9010*), където е забранено изсичането на сухи дървета и отстраняването на паднали или изсъхнали дървета или части от тях, чийто диаметър в най-дебелата им част надвишава 25 сm. […]“.

19

Точка 23.3.3 от постановлението гласи, че от 1 февруари до 31 юли се забранява извършването на лесовъдски дейности в сезонния природен резерват, с изключение на мерките за горска защита и борба с горските пожари.

20

За природния резерват „Блата и гори Анче“ има и план за опазване на природата (план за периода 2016‑2028 г., наричан по-нататък „планът за опазване на природата“), одобрен с Vides aizsardzības un reģionālās attīstības ministra rīkojums № 105 (Заповед № 105 на министъра на опазването на околната среда и регионалното развитие) от 28 април 2016 г.

21

Разглежданият природен резерват е специална защитена зона от значение за Общността („Натура 2000“), който се намира в община Вентспилс (Латвия). С площ от 9822 хектара, този резерват е създаден, за да осигури опазването и управлението на биотопи и местообитания на редки животински и растителни видове, защитени в Латвия и в Европейския съюз, както и на ландшафтния ансамбъл от крайбрежни падини и дюни, типични за този район.

22

На 7 и 14 януари 2021 г. служители на органа за опазване на околната среда на регионалната администрация за Курландия правят проверка във въпросния природен резерват и установяват, че жалбоподателят в главното производство е извършил сеч на дървета в този резерват по протежение на естествените пътища в участък от около 17 километра.

23

Органът за опазване на околната среда приема, че съответната мярка не е предвидена нито в плана за опазване на природата, нито в Постановление № 478 и че е трябвало предварително да бъде подложена на процедура за оценка на нейното въздействие.

24

С решение от 15 януари 2021 г. същият орган задължава жалбоподателя в главното производство да намали негативното въздействие от дейностите, извършвани в разглеждания природен резерват, и да остави в горските насаждения отсечените борове, чийто диаметър в най-дебелата им част надхвърля 25 сантиметра, така че с разлагането си тези борове да се превърнат в подходящ субстрат за развитието на видове насекоми, специално защитени в този резерват, и по-специално дългорогия бръмбар (Tragosoma depsarium) и големия дългорог бръмбар (Ergates faber). Органът за опазване на околната среда също така разпорежда на жалбоподателя в главното производство да възстанови количеството мъртва дървесина в приоритетния защитен биотоп 9010* „Стари или естествени бореални гори“, с мотива че това количество е недостатъчно.

25

Жалбоподателят възразява срещу това решение. Генералният директор на органа за опазване на околната среда обаче го потвърждава с решение от 22 март 2021 г. (наричано по-нататък „разглежданото в главното производство решение“).

26

Жалбоподателят в главното производство сезира Аdministratīvā rajona tiesa, Rīgas tiesu nams (Районен административен съд Рига, Латвия), който е запитващата юрисдикция, с жалба за отмяна на разглежданото в главното производство решение.

27

Той изтъква, че дейностите, в които е обвинен, се изискват от приложимата национална правна уредба относно предотвратяването на рисковете от горски пожари, която включва поддържането на горските и на естествените пътища, в това число изсичането на дървета въз основа на разрешителни, издадени от Valsts meža dienests (Държавна служба по горите, Латвия), че тези дейности не подлежат на процедурата за оценка, предвидена в член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, и че са осъществени в съответствие с плана за опазване на природата и на Постановление № 478.

28

Жалбоподателят в главното производство поддържа освен това, че мерките, наложени с разглежданото в главното производство решение, имат негативно въздействие върху противопожарната защита и борбата с пожарите в разглеждания природен резерват. Според запитващата юрисдикция Службата по горите е стигнала до същия извод.

29

Запитващата юрисдикция счита, че трябва да определи дали дейностите, извършвани от жалбоподателя в главното производство, са дейности, които подлежат на предвидената в член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията процедура за оценка на въздействието на плановете и проектите, предвидени в специалните защитени зони от значение за Общността („Натура 2000“).

30

За тази цел запитващата юрисдикция счита, че трябва първо да прецени дали разглежданите в главното производство дейности представляват „план“ или „проект“ по смисъла на член 6, параграф 3 от тази директива, при положение че съгласно тази разпоредба само „плановете“ и „проектите“, които могат да окажат влияние върху специална защитена зона, трябва да бъдат подложени на подходяща оценка на въздействието им.

31

Ако съответните работи бъдат квалифицирани по този начин, запитващата юрисдикция задава и въпроса дали те са непосредствено свързани със или необходими за управлението на въпросния природен резерват, доколкото имат за цел да го опазят от риска от пожари. Всъщност съгласно член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията оценка на въздействието върху съответната територия не се изисква за планове или проекти, непосредствено свързани с управлението на тази територия или необходими за него.

32

Дори да няма такава връзка или необходимост за управлението на територията, запитващата юрисдикция се пита дали все пак се изисква оценка на въздействието на разглежданите дейности, макар да са наложени от приложимата национална правна уредба относно предотвратяването на рисковете от горски пожари.

33

При тези обстоятелства Аdministratīvā rajona tiesa, Rīgas tiesu nams (Районен административен съд Рига) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

34

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „проект“ по смисъла на тази разпоредба включва дейностите, извършвани в горски район, определен като специална защитена зона, за да се осигури поддръжката на инфраструктурата за противопожарна защита на горите в този район в съответствие с изискванията, предвидени в националната правна уредба относно предотвратяването на рисковете от горски пожари.

35

В самото начало следва да се припомни, че съгласно тази разпоредба в специалните защитени зони по смисъла на член 1 буква л) от Директивата за местообитанията „[п]ланове или проекти, които не са непосредствено свързани с управлението на територията или не са необходими за него, но които поотделно или във взаимодействие с други планове и проекти могат да окажат значително влияние, се подлагат на [подходяща] проверка, за да се оцени въздействието им върху територията от гледна точка на целите на съхраняването на тази територия“.

36

На първо място, важно е да се отбележи, че Директивата за местообитанията не съдържа определение на понятието „проект“. Член 1, параграф 2, буква а) от Директивата за ОВОС обаче, на който запитващата юрисдикция изрично се позовава във въпроса си, дава определение на това понятие, според което „проект“ по смисъла на последната директива включва извършването на строителни работи или изграждане на инсталации или схеми, както и друга намеса в естествената околна среда и ландшафта, включително добив на полезни изкопаеми.

37

Съдът е постановил, че понятието „проект“ по смисъла на Директивата за местообитанията включва понятието „проект“ по смисъла на Директивата за ОВОС, така че ако дадена дейност попада в обхвата на Директивата за ОВОС, по аргумент за по-силното основание тя трябва да попада в обхвата на Директивата за местообитанията (решение от 9 септември 2020 г., Friends of the Irish Environnement,C‑254/19, EU:C:2020:680, т. 29 и цитираната съдебна практика).

38

На второ място, от практиката на Съда следва, че „проект“ по смисъла на Директивата за ОВОС предполага извършването на работи или намеса, променящи физическото състояние на съответната територия (вж. в този смисъл решение от 17 март 2011 г., Brussels Hoofdstedelijk Gewest и др., C‑275/09, EU:C:2011:154, т. 24). В случая разглежданите в главното производство дейности се състоят в изсичане на дървета, за да се осигури поддръжката на естествените пътища, пресичащи съответния природен резерват. Следователно тези дейности отговарят на материалноправния критерий от понятието „проект“ по смисъла на Директивата за ОВОС.

39

Няма обаче правен критерий, който да ограничава това понятие. Ето защо обстоятелството, че разглежданите в главното производство дейности по изсичане на дървета се изискват от приложимата национална правна уредба относно предотвратяването на рисковете от горски пожари, не може да постави под въпрос квалифицирането им като „проект“ по смисъла на Директивата за ОВОС.

40

От изложеното по-горе следва, че тези дейности по изсичане представляват „проект“ по смисъла на Директивата за ОВОС, а поради това и „проект“ по смисъла на член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията.

41

С оглед на всички изложени по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „проект“ по смисъла на тази разпоредба включва дейностите, извършвани в горски район, определен като специална защитена зона, за да се осигури поддръжката на инфраструктурата за противопожарна защита на горите в тази зона в съответствие с изискванията, предвидени в приложимата национална правна уредба относно предотвратяването на рисковете от горски пожари, когато тези дейности променят физическото състояние на съответната територия.

42

С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията трябва да се тълкува в смисъл, че дейностите, извършвани в горски район, определен като специална защитена зона, за да се осигури поддръжката на инфраструктурата за противопожарна защита на горите в тази зона в съответствие с изискванията, предвидени в приложимата национална правна уредба относно предотвратяването на рисковете от горски пожари, трябва да се считат за проект, който е „непосредствено свързан[…] с управлението на територията или […]необходим[…] за него]“ по смисъла на тази разпоредба и следователно не трябва да се подлагат на оценка на тяхното въздействие върху съответната територия.

43

Всъщност по силата на член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, ако разглежданите в главното производство работи, извършени в съответствие с приложимата национална правна уредба относно предотвратяването на рисковете от горски пожари, са непосредствено свързани със или необходими за управлението на територията, те не се подлагат на оценка на въздействието им върху тази територия.

44

На първо място, видно от член 1, буква л) от Директивата за местообитанията, специална защитена зона се определя с цел опазване или възстановяване на благоприятно състояние на запазване на определени естествени местообитания или видове. За тази цел държавите членки определят, съгласно член 6, параграф 1 от Директивата за местообитанията, необходимите консервационни мерки, които при необходимост включват подходящи планове за управление, специално разработени за съответните територии или включени в други развойни планове, и подходящи мерки от правно, административно и договорно естество, които да отговарят на екологичните изисквания на типовете естествени местообитания от приложение I към тази директива и видовете от приложение II към нея, срещащи се в тези райони.

45

От изложеното по-горе следва, че посочените в член 6, параграф 1 от Директивата за местообитанията консервационни мерки трябва да са непосредствено свързани със или необходими за управлението на съответната територия по смисъла на член 6, параграф 3 от тази директива.

46

На второ място, както отбелязва генералният адвокат в точка 37 от заключението си, предпазните мерки за предотвратяване или борба с пожари могат да бъдат свързани със или необходими за управлението на защитена територия. Впрочем съгласно акта за преюдициално запитване както в плана за опазване на природата, така и в Постановление № 478 се съдържа косвено позоваване на необходимостта от приемане на мерки за предотвратяване на рисковете от горски пожари в съответната територия.

47

Въпреки това не всички мерки, чиято цел е да осигурят опазването на специална защитена зона срещу рисковете от горски пожари, са непосредствено свързани със или необходими за управлението на съответната територия. Тези мерки трябва също така да са необходими за опазване или възстановяване в благоприятно състояние на запазване на естествени местообитания или видове и да са пропорционални на тези цели, което предполага те да са подходящи за съответната територия и такива, че да позволят осъществяването на посочените цели.

48

В случая, що се отнася до работите по изсичане на дървета с цел поддържане на естествените пътища в защитена зона, следва да се прецени дали тези работи засягат определени цели за съхраняване и евентуално дали опасността от бъдещи щети от пожари на съответната територия оправдава въпросните работи, като се вземат предвид всички характеристики на тази зона.

49

Такава преценка изисква подходяща оценка на въздействието на мерките, предвидени за предотвратяване на пожари, в съответствие с член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията.

50

Положението е различно само ако тези мерки вече са сред мерките, приети в приложение на член 6, параграф 1 от Директивата за местообитанията, и като такива са непосредствено свързани със или необходими за управлението на съответната територия.

51

С оглед на всички изложени по-горе съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията трябва да се тълкува в смисъл, че дейностите, извършвани в горски район, определен като специална защитена зона, за да се осигури поддръжката на инфраструктурата за противопожарна защита на горите в тази зона в съответствие с изискванията, предвидени в приложимата национална правна уредба относно предотвратяването на рисковете от горски пожари, не могат, само защото имат такава цел, да бъдат считани за непосредствено свързани със или необходими за управлението на съответната територия и следователно не могат по тази причина бъдат освободени от оценка на въздействието им върху тази територия, освен ако не са сред консервационните мерки за територията, вече приети в приложение на член 6, параграф 1 от Директивата за местообитанията.

52

С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията трябва да се тълкува в смисъл, че налага да се извърши оценка на посочените в тази разпоредба планове и проекти дори когато осъществяването им се изисква от приложимата национална правна уредба относно предотвратяването на рисковете от горски пожари.

53

На първо място, трябва да се припомни, че всеки план или проект, който не е непосредствено свързан с управлението на дадена територия или не е необходим за него, но който може да окаже значително влияние върху тази територия, се подлага на подходяща проверка, за да се оцени въздействието му върху нея — изискване, което предполага идентифициране, оценка и отчитане на цялостното въздействие на този план или проект върху територията. Подобен план или проект трябва да бъде подложен на подобна оценка, когато съществува вероятност или риск същият да окаже значително влияние върху съответната територия — условие, което с оглед на принципа на предпазните мерки трябва да се счита за изпълнено, когато наличието на вероятност или на риск от значителни увреждащи последици върху тази територия не могат да се изключат въз основа на най-добрите научни постижения в тази област, с оглед по-конкретно на специфичните природни характеристики и условия на посочената територия (вж. в този смисъл решение от 10 ноември 2022 г., AquaPri,C‑278/21, EU:C:2022:864, т. 49 и 50, както и цитираната съдебна практика). Запитващата юрисдикция следва да прецени дали разглежданият в главното производство проект може да окаже значително влияние върху съответната територия, като се има предвид, както отбелязва генералният адвокат в точка 45 от заключението си, че приложимата национална правна уредба относно предотвратяването на рисковете от горски пожари не може да освобождава план или проект от съответствие с изискванията по член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията.

54

При това положение и на второ място, следва да се подчертае, че не е налице противоречие между задължението по националното право да се приемат определени мерки за предотвратяване и борба с горските пожари и задължението по член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията тези мерки предварително да бъдат подложени на оценка на въздействието им върху съответната територия, когато могат да окажат значително влияние върху специална защитена зона.

55

Всъщност, от една страна, напротив, тази оценка позволява да се определят редът и условията за прилагане на посочените мерки, които са най-подходящи за опазване или възстановяване в благоприятно състояние на запазване на естествените местообитания или видове, за чиято защита е създадена съответната специална защитена зона.

56

От друга страна, дори ако оценката заключи, че разглежданите мерки имат негативно въздействие върху територията и не е налично алтернативно решение, член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията предвижда, че тези мерки все пак могат да бъдат осъществени, когато това е оправдано от наложителни причини от по-важен обществен интерес, стига държавата членка да предприеме всички необходими компенсаторни мерки, за да осигури цялостната кохерентност на „Натура 2000“ (вж. в този смисъл решение от 17 април 2018 г., Комисия/Полша (Беловежка гора), C‑441/17, EU:C:2018:255, т. 190).

57

На трето място и при всички положения, следва да се припомни, че Съдът е постановил, че член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията не би могъл да оправомощи държава членка да приеме национални норми, с които по принцип за някои планове или проекти да е възможно отклоняване от задължението за изготвяне на оценка на въздействието им върху съответната територия (решение от 22 юни 2022 г., Комисия/Словакия (Защита на глухара), C‑661/20, EU:C:2022:496, т. 69 и цитираната съдебна практика).

58

Всъщност възможността някои дейности да бъдат освободени общо, в съответствие с действащата национална правна уредба, от оценката на въздействието им върху съответната защитена територия, би могла да застраши целостта на тази територия.

59

Впрочем следва да се отбележи, че в случая от представената на Съда преписка е видно, че приложимата национална правна уредба относно предотвратяването на рисковете от горски пожари не предвижда такава възможност.

60

С оглед на всички изложени по-горе съображения на третия въпрос следва да се отговори, че член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията трябва да се тълкува в смисъл, че налага да се извърши оценка на посочените в този член планове и проекти дори когато осъществяването им се изисква от приложимата националната правна уредба относно предотвратяването на рисковете от горски пожари.

61

С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията трябва да се тълкува в смисъл, че дейностите, предназначени да осигурят поддръжката на инфраструктурата за противопожарна защита на горите в горски район, определен като специална защитена зона, могат да бъдат продължени и приключени преди провеждането на предвидената в тази разпоредба процедура за оценка на тяхното въздействие.

62

Съгласно член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията „[п]ри съблюдаване на резултатите от [оценката] за въздействието върху територията и при спазване на разпоредбите на параграф 4 компетентните национални органи одобряват плана или проекта само след като установят, че той няма да има отрицателно влияние върху съответната територия и ако е подходящо, след като са получили мнението на обществеността“. Така в специална защитена зона не може да бъде изпълнен нито един план или проект, преди да бъде оценено въздействието му върху съответната територия.

63

Съдът многократно е потвърждавал предварителния характер на процедурата за оценка, предвидена в член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията (решения от 7 септември 2004 г., Waddenvereniging и Vogelbeschermingsvereniging, C‑127/02, EU:C:2004:482, т. 34, от 11 април 2013 г., Sweetman и др., C‑258/11, EU:C:2013:220, т. 28, и от 21 юли 2016 г., Orleans и др., C‑387/15 и C‑388/15, EU:C:2016:583, т. 43).

64

Както посочва генералният адвокат в точка 54 от заключението си, освен това е наложително оценката на въздействието на плана или проекта да предхожда неговото изпълнение. Всъщност, от една страна, последващата оценка не би позволила да се избегне увреждане на природозащитния статус на територията. От друга страна, често би било трудно да се оцени мащабът на това въздействие при липсата на предварителен опис на първоначалното състояние на територията.

65

В този смисъл Директивата за местообитанията не позволява осъществяването на план или проект в специална защитена зона, нито a fortiori позволява изпълнението му да продължи и приключи, преди да бъде извършена подходяща оценка на въздействието му върху съответната територия.

66

Тази забрана се прилага за дейностите, извършвани в горски район, определен като специална защитена зона, за да се осигури поддръжката на инфраструктурата за противопожарна защита на горите в тази зона, които имат характер на проект по смисъла на член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, както личи от отговора на Съда на първия въпрос.

67

За сметка на това, посочената забрана не се прилага за дейностите, извършвани в рамките на консервационни мерки за територията, приети в приложение на член 6, параграф 1 от Директивата за местообитанията. Всъщност, както бе посочено в точки 52 и 53 от настоящото решение, на това основание посочените дейности трябва да се считат за непосредствено свързани със или необходими за управлението на територията.

68

Така, ако дейностите по поддръжка на инфраструктурата за противопожарна защита на горите вече са били предвидени в консервационните мерки за територията в приложение на член 6, параграф 1 от Директивата за местообитанията, те не се подлагат на оценката, предвидена в член 6, параграф 3 от тази директива.

69

Както отбелязва генералният адвокат в точка 57 от заключението си, трябва да се изключи и случаят, в който реален или непосредствено предстоящ риск изисква незабавното изпълнение на мерките, необходими за защитата на територията. В подобна хипотеза предварителното провеждане на процедурата по оценка на въздействието на тези мерки върху територията може да не обслужва целта на тази процедура, а именно опазване на територията, а напротив, рискува да го увреди.

70

Такъв може да бъде по-конкретно случаят с предприети спешни мерки за защита и борба с горските пожари. Запитващата юрисдикция следва да прецени дали изпълнението на разглежданите в главното производство работи без предварителна оценка на въздействието им върху съответния природен резерват може да бъде оправдано на това основание.

71

С оглед на изложените по-горе съображения на четвъртия въпрос следва да се отговори, че член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията трябва да се тълкува в смисъл, че дейностите, предназначени да осигурят поддръжката на инфраструктурата за противопожарна защита на горите в горски район, определен като специална защитена зона, не могат да бъдат започнати, нито a fortiori продължени и приключени, преди да бъде проведена предвидената в този член процедура за оценка на тяхното въздействие, освен ако тези дейности не са сред вече приетите съгласно член 6, параграф 1 от тази директива консервационни мерки за съответната територия или пък реален или непосредствено предстоящ риск, който застрашава опазването на тази територия, не изисква незабавното им осъществяване.

72

С петия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията трябва да се тълкува в смисъл, че задължава компетентните органи да приемат мерки за отстраняване на евентуалното значително въздействие на работите, извършвани без да са били подложени на предвидената в тази разпоредба предварителна оценка, и да изискат поправяне на причинените от тези работи вреди.

73

В самото начало следва да се постави въпросът за ползата от петия въпрос, така както е формулиран, за разрешаването на спора в главното производство.

74

Всъщност с разглежданото в главното производство решение генералният директор на органа за опазване на околната среда разпорежда на жалбоподателя в главното производство, от една страна, да остави на място отсечените борове, чийто пън е с диаметър над 25 сантиметра, и от друга страна, да допълни количеството мъртва дървесина в приоритетния защитен биотоп 9010* „Стари или естествени бореални гори“, което е оценил като недостатъчно.

75

Както обаче отбелязва генералният адвокат в точки 69 и 72 от заключението си, първото разпореждане има за цел да предотврати продължаването на работите, извършвани в нарушение на член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, а второто представлява припомняне на точка 11.2 от Постановление № 478, която изисква да не се премахва мъртва дървесина, когато тя е в недостатъчно количество.

76

С други думи, разглежданото в главното производство решение, изглежда, няма за цел да отстрани въздействието от работите, извършени от жалбоподателя в главното производство, нито да изисква от него да поправи причинените от тях вреди.

77

Следва да се припомни, че само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени, предвид особеностите на делото, както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда.

78

В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че петият въпрос, както и останалите поставени въпроси, се отнася до тълкуването на член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията и не е явно, че той би бил безполезен за разрешаването на спора в главното производство. Следователно Съдът е компетентен да отговори на този въпрос.

79

На първо място, следва да се констатира, че Директивата за местообитанията, и по-конкретно член 6, параграф 3 от нея, не съдържа разпоредби относно последиците от неизпълнение на задължението за предварителна оценка на въздействието на даден план или проект (вж. в този смисъл решение от 29 юли 2019 г., Inter-Environnement Wallonie и Bond Beter Leefmilieu Vlaanderen, C‑411/17, EU:C:2019:622, т. 169).

80

Член 6, параграф 2 от Директивата предвижда, че „[д]ържавите членки вземат подходящи мерки за предотвратяване в специалните защитени [зони] на влошаването на състоянието на естествените местообитания [и местообитанията] на видовете, както и обезпокояване на видовете, за които са определени [зоните], доколкото това обезпокояване може да има значително въздействие с оглед на целите на [тази] директива“.

81

Съгласно принципа на лоялно сътрудничество, предвиден в член 4, параграф 3 ДЕС, държавите членки все пак са длъжни да отстранят незаконосъобразните последици от нарушение на правото на Съюза (решения от 16 декември 1960 г., Humblet/État belge, 6/60-IMM, EU:C:1960:48, стр. 1146 и от 7 януари 2004 г., Wells,C‑201/02, EU:C:2004:12, т. 64). Това задължение важи за всеки орган на съответната държава членка, и в частност за националните органи, които в пределите на правомощията си са длъжни да вземат всички необходими мерки, за да отстранят пропуска да бъде извършена оценка на въздействието на план или проект върху околната среда (вж. в този смисъл решение от 12 ноември 2019 г., Комисия/Ирландия (Вятърни генератори в Дерибрин),C‑261/18, EU:C:2019:955, т. 75). Това задължение имат и предприятията, принадлежащи на съответната държава членка (вж. в този смисъл решение от 12 ноември 2019 г., Комисия/Ирландия (Вятърни генератори в Дерибрин), C‑261/18, EU:C:2019:955, т. 91).

82

По силата на този принцип съответната държава членка е длъжна и да поправи всички вреди, настъпили в резултат от пропуска да бъде извършена оценка на въздействието на план или проект върху околната среда (решение от 7 януари 2004 г., Wells,C‑201/02, EU:C:2004:12, т. 66).

83

За сметка на това само от принципа на лоялно сътрудничество, който е задължителен единствено за държавите членки и техните органи, не може да произтича задължение на частноправните субекти да поправят вредите, причинени на околната среда в специална защитена зона, вследствие на извършени от тях работи, които не са били подложени на подходящата оценка, предвидена в член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията.

84

При положение че Директивата за местообитанията не съдържа никаква разпоредба относно поправянето на екологични щети и във всеки случай на частноправните субекти не може да бъде наложено никакво задължение единствено въз основа на тази директива, задължението за поправяне на щети като разглежданите в главното производство би могло да произтича само от латвийското право.

85

Следва да се добави, че ако такова задължение е предвидено в латвийското право, което запитващата юрисдикция следва да провери, компетентните национални органи биха били длъжни да го приложат.

86

Следователно член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, разглеждан в светлината на принципа на лоялно сътрудничество, не може да задължи компетентните органи да изискват от частноправните субекти да поправят такива вреди.

87

Ето защо тази разпоредба не задължава жалбоподателя в главното производство да поправи вредите, причинени от извършените от него работи, без предварително да е била направена подходяща оценка, и така позволява на компетентните органи да изискат поправяне на тези вреди само в хипотезата, разгледана от генералния адвокат в точка 73 от заключението ѝ, при която жалбоподателят в главното производство е приравнен на орган на съответната държава членка. Ако обаче има качеството на частноправен субект, тези органи не могат да изискват от него само на основание на посочената разпоредба и принципа на лоялно сътрудничество да поправи посочените по-горе вреди.

88

С оглед на всички изложени по-горе съображения на петия въпрос следва да се отговори, че член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, разглеждан в светлината на принципа на лоялно сътрудничество, трябва да се тълкува в смисъл, че задължава съответната държава членка, и по-конкретно нейните компетентни органи, да приемат мерки за отстраняване на евентуалното значително въздействие върху околната среда от работи, извършени без да е била направена предвидената в тази разпоредба подходяща оценка на това въздействие, и да поправят причинените от работите вреди. Той обаче не задължава тази държава членка да изисква от частноправни субекти да поправят такива вреди, ако вредите се дължат на тях.

89

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (девети състав) реши: