–

за LACD GmbH, от S. Kuhn, Rechtsanwalt,

–

за BB Sport GmbH & Co. KG, от C. Rohnke, Rechtsanwalt,

–

за Европейската комисия, от M. Noll-Ehlers, I. Rubene и N. Ruiz García, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, точка 14 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 304, 2011 г., стр. 64) и на член 2, точка 12 от Директива (ЕС) 2019/771 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 година за някои аспекти на договорите за продажба на стоки, за изменение на Регламент (ЕС) 2017/2394 и на Директива 2009/22/ЕО и за отмяна на Директива 1999/44/ЕО (ОВ L 136, 2019 г., стр. 28).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между LACD GmbH и BB Sport GmbH & Co. KG относно законосъобразността на заявление, поставено върху продукти, които се предлагат на пазара от LACD.

3

Съображения 4, 5 и 7 от Директива 2011/83 гласят:

[…]

4

Съгласно член 1 от тази директива целта ѝ е „чрез постигането на високо равнище на защита на потребителите да допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар, като сближи някои аспекти на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно договорите, сключени между потребители и търговци“.

5

Член 2, точка 14 от посочената директива определя понятието „търговска гаранция“ като „всеки ангажимент от страна на търговец или производител („гарант“) към потребителя, в допълнение към неговите правни задължения, произтичащи от гаранцията за съответствие, да възстанови заплатената цена или да замени или поправи стоките, или да предостави сервизно обслужване за стоките, по какъвто и да било начин, ако те не отговарят на спецификациите или евентуално на други изисквания, несвързани със съответствието, посочени в заявлението за предоставяне на гаранция или в съответната реклама, направена в момента на сключване на договора или преди неговото сключване“.

6

Член 6 от същата директива е озаглавен „Изисквания за предоставяне на информация при договорите от разстояние и договорите извън търговския обект“ и предвижда в параграф 1:

„Преди потребителят да се обвърже с договор от разстояние или договор извън търговския обект, или от съответно предложение за сключване на договор, търговецът предоставя на потребителя по ясен и разбираем начин следната информация:

[…]

[…]“.

7

Съгласно член 1 от Директива 2019/771 „[ц]елта [ѝ] е да допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар, като същевременно осигури високо равнище на защита на потребителите […]“.

8

В този контекст в член 2, точка 12 от тази директива определя понятието „търговска гаранция“ като „всяко задължение от страна на продавач или производител (наричан по-долу „гарант“) към потребителя, в допълнение към правните задължения на продавача във връзка с гаранцията за съответствие, да възстанови заплатената цена или да замени или ремонтира стоките, или да предостави сервизно обслужване за стоките по какъвто и да било начин, ако те не отговарят на спецификациите или на други изисквания, несвързани със съответствието, посочени в заявлението за предоставяне на гаранция или в съответната реклама, достъпна към момента на сключване на договора или преди неговото сключване“.

9

Член 24, параграф 2 от посочената директива предвижда, че нейните разпоредби не се прилагат за договори, сключени преди 1 януари 2022 г.

10

Съгласно член 443, параграф 1 от Bürgerliches Gesetzbuch (Граждански кодекс) в редакцията му, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „Граждански кодекс“), гаранция е налице в случай на конкретно задължение от страна на продавача, производителя или друго трето лице, което задължение се поема в заявление или съответна реклама, направено/направена в момента на сключване на договора за покупко-продажба или преди него, в допълнение към неговите правни задължения, произтичащи от гаранцията за съответствие, да възстанови платената цена, да замени или да поправи стоките, или да предостави сервизно обслужване за стоките по какъвто и да било начин, ако те не отговарят на спецификациите или на други изисквания, несвързани със съответствието, посочени в заявлението за предоставяне на гаранция или в съответната реклама.

11

Член 479, параграф 1 от този кодекс предвижда, от една страна, че заявлението за предоставяне на гаранция по смисъла на член 443 от посочения кодекс се изготвя на ясен и разбираем език, а от друга страна, че в него се изброяват обстоятелствата, които това заявление трябва да съдържа.

12

LACD разпространява чрез търговци на дребно и онлайн търговци спортни и фитнес стоки с марката „LACD“. Поне до 2013 г. то поставя висящи етикети („Hang-Tags“) на своите тениски, върху които фигурира следният текст (наричан по-нататък „заявлението LACD“):

„Гаранция LACD

Всеки продукт на LACD се предлага със собствената ни доживотна гаранция. Ако не сте напълно удовлетворени от някой от нашите продукти, моля, върнете го на търговеца, от когото сте го закупили. Можете да го върнете директно и на LACD, но не забравяйте да посочите къде и кога сте го закупили“.

13

През август 2018 г. BB Sport, което продава спортни и фитнес стоки, купува онлайн чрез тестващ стоки купувач („Testkäuferin“) две тениски с марката „LACD“, на които е закачен висящ етикет, съдържащ заявлението LACD.

14

Тъй като счита, че съдържащата се в тези висящи етикети информация не отговаря на законовите изисквания, приложими към заявлението за предоставяне на гаранция по смисъла на членове 443 и 479 от BGB, BB Sport предявява иск пред Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I, Германия), с който иска LACD да бъде осъдено да преустанови поставянето на такива висящи етикети върху своите облекла. Тъй като тази юрисдикция отхвърля иска, BB Sport подава жалба пред Oberlandesgericht München (Висш областен съд Мюнхен, Германия), който уважава жалбата.

15

Тогава LACD подава ревизионна жалба пред Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия), запитващата юрисдикция, която счита, че изходът на спора в главното производство зависи от тълкуването както на член 2, точка 14 от Директива 2011/83, така и на член 2, точка 12 от Директива 2019/771, доколкото искът за преустановяване на нелоялна търговска практика, основан на опасността от повторно извършване на нарушение, като предявения в главното производство, може да бъде уважен само ако поведението, в което се упреква ответникът в главното производство, противоречи на конкурентното право, което е в сила не само към момента на настъпване на фактите, но и към момента на постановяване на решението по ревизионната жалба.

16

В самото начало тази юрисдикция отбелязва, че констатацията, че е налице нарушение от страна на LACD на задълженията за предоставяне на информация, предвидени в член 479, параграф 1 от Гражданския кодекс, предполага, че съдържащият се в заявлението на LACD ангажимент за обратно приемане на продаденото облекло при липса на удовлетвореност на потребителя представлява „гаранция“ по смисъла на член 443, параграф 1 от този кодекс — разпоредба, която транспонира в германското право понятието „гаранция“, което е посочено в Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 година относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции (ОВ L 171, 1999 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 5, стр. 89), и което от 1 януари 2022 г. намира своето основание в член 2, точка 12 от Директива 2019/771.

17

Запитващата юрисдикция счита, че макар „удовлетвореността на потребителя от закупения продукт“ да не попада в обхвата на „спецификациите на продадената стока“, тя все пак би могла да представлява „[…] други изисквания, несвързани със съответствието“ по смисъла на член 443, параграф 1 от BGB. Тя уточнява, че вторият критерий е добавен в тази разпоредба, считано от 13 юни 2014 г., за да се транспонира в германското право понятието „търговска гаранция“, съдържащо се в член 2, точка 14 от Директива 2011/83.

18

Според тази юрисдикция нито текстът, нито контекстът на този член 2, точка 14 или на член 2, точка 12 от Директива 2019/771 позволяват недвусмислено да се заключи, че липсата на „удовлетвореност на потребителя от закупения продукт“ представлява „друго изискване, несвързано със съответствието, посочено в заявлението за предоставяне на гаранция“ по смисъла на тези разпоредби, чието доказване може да доведе до възстановяване на платената цена, замяна или поправка на тази стока или сервизно обслужване за посочените стоки, по какъвто и да било начин, без да е необходимо тази липса на удовлетвореност да произтича от състоянието или характеристиките на стоката.

19

При все това, тъй като целта за гарантиране на високо равнище на защита на потребителите, посочена в Директиви 2011/83 и 2019/771, подкрепя подобно тълкуване, споменатата юрисдикция си поставя въпроса по какъв начин тази липса на „удовлетвореност на потребителя от закупения продукт“ трябва да бъде доказана, за да се приложи „търговската гаранция“ по смисъла на член 2, точка 14 от Директива 2011/83 и на член 2, точка 12 от Директива 2019/771.

20

При тези условия Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

21

След изслушване на заключението на генералния адвокат на 9 март 2023 г., на 6 април 2023 г. LACD подава в секретариата на Съда искане за възобновяване на устната фаза на производството на основание член 83 от Процедурния правилник на Съда. В подкрепа на това искане LACD изтъква, от една страна, че генералният адвокат не е взел предвид факта, че то не стопанисва онлайн магазин. От друга страна, LACD подчертава релевантността на поисканото от запитващата юрисдикция тълкуване на член 2, точка 12 от Директива 2019/771.

22

Следва да се припомни, че съгласно член 252, втора алинея ДФЕС генералният адвокат представя публично, при пълна безпристрастност и независимост, мотивирани заключения по делата, за които съгласно Статута на Съда на Европейския съюз се изисква неговото произнасяне. Съдът не е обвързан нито от това заключение, нито от изложените от генералния адвокат мотиви към него. Освен това нито Статутът на Съда на Европейския съюз, нито неговият процедурен правилник предвиждат възможност страните да представят становища в отговор на представеното от генералния адвокат заключение. Следователно несъгласието на заинтересовано лице със заключението на генералния адвокат не може само по себе си да бъде основание за възобновяване на устната фаза на производството (решение от 21 октомври 2021 г., Beeren-, Wild-, Feinfrucht, C‑825/19, EU:C:2021:869, т. 24—26 и цитираната съдебна практика).

23

В случая, тъй като, както бе изтъкнато в точка 21 от настоящото решение, LACD се ограничава до това да оспори някои пасажи от заключението на генералния адвокат и да представи становище по съдържанието му, не следва да се постановява възобновяване на устната фаза на производството.

24

В самото начало, доколкото запитващата юрисдикция иска тълкуване на член 2, точка 12 от Директива 2019/771, следва да се констатира, че съгласно член 24, параграф 2 от тази директива тя не се прилага за договори, сключени преди 1 януари 2022 г. От акта за преюдициално запитване обаче е видно, че разглежданият в главното производство договор за покупко-продажба на тениски е сключен през август 2018 г.

25

При тези условия следва да се разгледат заедно двата въпроса, с които запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 2, точка 14 от Директива 2011/83 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „търговска гаранция“ включва като „други изисквания, несвързани със съответствието, посочени в заявлението за предоставяне на гаранция или в съответната реклама, направена в момента на сключване на договора или преди неговото сключване“, задължение, поето от гарант спрямо съответния потребител и свързано с обстоятелства, отнасящи се до личността на последния, като например удовлетвореността му от закупената стока, оставена на неговата собствена преценка, и ако това е така, по какъв начин тези обстоятелства трябва да бъдат доказани, за да се приложи посочената търговска гаранция.

26

Член 2, точка 14 от Директива 2011/83 определя понятието „търговска гаранция“ като „всеки ангажимент от страна на търговец или производител [гарант] към потребителя, в допълнение към неговите правни задължения, произтичащи от гаранцията за съответствие, да възстанови заплатената цена или да замени или поправи стоките, или да предостави сервизно обслужване за стоките, по какъвто и да било начин, ако те не отговарят на спецификациите или евентуално на други изисквания, несвързани със съответствието, посочени в заявлението за предоставяне на гаранция или в съответната реклама, направена в момента на сключване на договора или преди неговото сключване“.

27

В това отношение е важно да се отбележи най-напред, че текстът на член 2, точка 14 от Директива 2011/83 не съдържа нищо, което позволява да се изключи от приложното му поле задължение от страна на гарант, свързано с „удовлетвореността на потребителя от закупения продукт“, която е оставена на субективната преценка на този потребител.

28

Всъщност, от една страна, в тази разпоредба се говори за „всеки ангажимент“ от страна на гарант към съответния потребител „в допълнение към неговите правни задължения, произтичащи от гаранцията за съответствие“. От друга страна, както отбелязва генералният адвокат в точка 30 от заключението си, неутралният и общ израз „други изисквания“ може да включва неудовлетворяване на субективните очаквания на този потребител по отношение на закупената стока, независимо от обективните съображения, свързани с характеристиките или качествата на тази стока.

29

По-нататък, както следва по-специално от член 6, параграф 1, буква м) от Директива 2011/83, предоставянето на информация относно „търговската гаранция“ е част от задълженията по тази директива на съответния потребител да се осигури предоставянето на преддоговорната информация. Така посоченият член 6 задължава всеки търговец да предоставя на потребителя по ясен и разбираем начин — преди потребителят да се обвърже с договор от разстояние или договор извън търговския обект, или от съответно предложение за сключване на договор — информацията относно наличието, когато е приложимо, и условията за търговски гаранции.

30

Тълкуване на член 2, точка 14 от Директива 2011/83 в смисъл, че понятието „търговска гаранция“ включва задължението от страна на търговеца, свързано с „удовлетвореността на съответния потребител от закупения продукт“, е в съответствие с преследваната с тази директива цел да се осигури високо равнище на защита на потребителите, като се гарантира информирането и сигурността им при сделките с търговци, както е установено в член 1 от посочената директива, разглеждан с оглед на съображения 4, 5 и 7 от нея. Всъщност това тълкуване позволява на посочения потребител, от една страна, да се запознае със задължението на този търговец и да бъде по-добре информиран предварително за условията на договора, който възнамерява да сключи, за да вземе информирано решение дали да сключи такъв договор, и от друга страна, да получи от посочения търговец възстановяване на платената цена, като просто заяви неудовлетвореността си, което повишава равнището му на защита по отношение на същия този търговец.

31

Освен това задължението на търговеца да приеме обратно закупената стока при липсата на удовлетвореност на съответния потребител представлява израз на свободата на стопанска инициатива на този търговец, закрепена в член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз, която също трябва да се спазва при тълкуването на Директива 2011/83 в светлината на целта, посочена в съображение 4 от нея, да се осигури справедлив баланс между високо равнище на защита на потребителите и конкурентоспособност на предприятията (вж. в този смисъл решение от 5 май 2022 г., Victorinox, C‑179/21, EU:C:2022:353, т. 39 и цитираната съдебна практика).

32

Накрая, въпросът дали евентуалната липса на удовлетвореност на съответния потребител от закупената стока трябва да бъде установена обективно, може да получи само отрицателен отговор, както отбелязва генералният адвокат в точка 48 от заключението си. Всъщност неудовлетворяването на субективните очаквания на този потребител от такава стока по дефиниция не може да бъде предмет на обективна проверка. Ето защо самото твърдение на посочения потребител в този смисъл трябва да се счита за достатъчно.

33

С оглед на изложените по-горе съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 2, точка 14 от Директива 2011/83 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „търговска гаранция“ включва като „други изисквания, несвързани със съответствието, посочени в заявлението за предоставяне на гаранция или в съответната реклама, направена в момента на сключване на договора или преди неговото сключване“, задължение, поето от гарант спрямо съответния потребител и свързано с обстоятелства, отнасящи се до личността на последния, като например удовлетвореността му от закупената стока, оставена на неговата собствена преценка, без да е необходимо наличието на тези обстоятелства да се проверява обективно, за да се приложи тази търговска гаранция.

34

Като се има предвид, както бе констатирано в точка 15 от настоящото решение, че съгласно посоченото от запитващата юрисдикция, за целите на проверката на законосъобразността на заявлението LACD тази юрисдикция ще трябва да вземе предвид и член 2, точка 12 от Директива 2019/771, следва да се добави, че направеното в предходната точка от настоящото решение тълкуване на член 2, точка 14 от Директива 2011/83 важи за тълкуването на член 2, точка 12 от Директива 2019/771, тъй като понятието „търговска гаранция“ е дефинирано по почти идентичен начин в тези две разпоредби, и както следва от член 1 от Директива 2019/771, тази последна директива, подобно на Директива 2011/83, има за цел да осигури високо равнище на защита на потребителите.

35

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

Член 2, точка 14 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

следва да се тълкува в смисъл, че

понятието „търговска гаранция“ включва като „други изисквания, несвързани със съответствието, посочени в заявлението за предоставяне на гаранция или в съответната реклама, направена в момента на сключване на договора или преди неговото сключване“, задължение, поето от гарант спрямо съответния потребител и свързано с обстоятелства, отнасящи се до личността на последния, като например удовлетвореността му от закупената стока, оставена на неговата собствена преценка, без да е необходимо наличието на тези обстоятелства да се проверява обективно, за да се приложи тази търговска гаранция.