–

за Kapniki A. Michailidis AE, от P. Yatagantzidis, dikigoros,

–

за гръцкото правителство, от E. Leftheriotou, M. Tassopoulou и A.‑E. Vasilopoulou, в качеството на представители,

–

за Съвета на Европейския съюз, от M. Balta, A. Nowak-Salles и A. Tamás, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от M. Konstantinidis и B. Rechena, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до валидността на член 3, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2062/92 на Съвета от 30 юни 1992 г. за определяне за реколта 1992 г. на целевите цени, интервенционните цени и премиите, които се предоставят на изкупвачите на тютюн на листа, производните интервенционни цени за балиран тютюн, референтните качества и производствените райони (ОВ L 215, 1992 г., стр. 22).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Kapniki A. Michaïlidis AE, от една страна, и Organismos Pliromon kai Elenchou Koinotikon Enischiseon Prosanatolismou kai Engyiseon (OPEKEPE) (Агенция за изплащане и контрол на помощите от Общността за ориентиране и гарантиране, Гърция) и Ypourgos Agrotikis Anaptyxis kai Trofimon (министър на развитието на земеделието и храните, Гърция), от друга страна, по повод отмяната на решение на Ethnikos Organismos Kapnou (Национална служба по тютюна, Гърция), прието съгласно Регламент № 2062/92 и изискващо това дружество да възстанови премия с мотива, че му е недължимо платена.

3

Шесто съображение от Регламент (ЕИО) № 727/70 на Съвета от 21 април 1970 г. за установяване на обща организация на пазара на суров тютюн (ОВ L 94, 1970 г., стр. 1), изменен с Регламент (ЕИО) № 860/92 на Съвета от 30 март 1992 г. (ОВ L 91, 1992 г., стр. 1) (наричан по-нататък „Регламент № 727/70“), гласи следното:

„като има предвид, че тези цели могат да бъдат постигнати чрез интервенционен режим, основан на система от целеви и интервенционни цени, включваща, от една страна, задължението за изкупуване на интервенционната цена, и от друга страна, предоставянето на премии на потребителите, които изкупуват тютюн на листа пряко от общностните производители; този режим трябва да се прилага по начин, който насърчава подобряването на качеството и приспособяването на производството, по-специално в посока преобразуване на културите към по-търсени или по-конкурентни сортове“ [неофициален превод].

4

Член 2, параграф 3 от този регламент гласи:

„3.   Целевите и интервенционните цени се определят:

Тези цени обаче могат да бъдат диференцирани за един и същ сорт за конкретни производствени райони по смисъла на член 4, параграф 5“ [неофициален превод].

5

Член 3, параграфи 1 и 3 от посочения регламент предвижда:

„1.   На физически или юридически лица, които изкупуват тютюн на листа пряко от производители на Общността, се предоставя премия.

Премия се предоставя само на изкупвачите:

[…]

3.   Правилата за прилагането на настоящия член, и по-специално тези, които предвиждат административни средства за контрол, се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 17.

Тези правила определят клаузите, които задължително трябва да се съдържат в договорите, и по-специално посочването на цената, която се предоставя на производителя, и на размера на премията, на която дава право договорът“ [неофициален превод].

6

Съгласно член 4, параграфи 3 и 4 от същия регламент:

„3.   Размерът на премията се определя:

[…]

Така определеният размер на премията важи за всички тютюни от съответния сорт. Доколкото обаче предоставянето за даден сорт на премия с еднакъв размер за тютюни с различни качества от този сорт може да възпрепятства правилното функциониране на общата организация на пазарите и качественото приспособяване на производството към нуждите на потребителите, размерът на премията може да се определи по изключение за качества, различни от това, което е възприето като референтно качество, в по-висок или по-нисък размер от обичайно приложимия за всички тютюни от сорта.

Този размер обаче може да бъде диференциран за един и същ сорт за конкретни производствени райони по смисъла на параграф 5.

4.   Всяка година преди 1 ноември размерът на премията по сортове, който важи за реколтата за следващата календарна година, се определя в съответствие с процедурата, предвидена в член 43, параграф 2 от Договора за [ЕИО]“ [неофициален превод].

7

С цел да се ограничи всяко увеличение на производството на тютюн в Европейския съюз и същевременно да се възпре производството на сортове, които се пласират трудно, с Регламент (ЕИО) № 1114/88 на Съвета от 25 април 1988 г. за изменение на Регламент (ЕИО) № 727/70 за установяване на обща организация на пазара на суров тютюн (ОВ L 110, 1988 г., стр. 35) се добавя параграф 5 в член 4 от последния регламент. Тази разпоредба предвижда:

„Съветът определя всяка година в съответствие с процедурата, предвидена в член 43, параграф 2 от Договора за [ЕИО], за всеки от сортовете или групите сортове тютюн от производството на Общността, за които са определени цени и премии, максимално гарантирано количество, в зависимост по-специално от пазарните условия и социално-икономическите и агрономическите условия на съответните региони. Общото максимално количество за Общността се определя за всяка от реколти 1988 г., 1989 г. и 1990 г. на 385000 тона тютюн на листа.

[…]“ [неофициален превод].

8

Условията и изискванията във връзка с договорите за отглеждане, посочени в член 3, параграф 1 от Регламент № 727/70, са определени в Регламент (ЕИО) № 1726/70 на Комисията от 25 август 1970 г. за реда и условията за отпускане на премията за тютюн на листа (ОВ L 191, 1970 г., стр. 1).

9

Член 2 б, параграфи 1, 3 и 4 от Регламент № 1726/70, изменен с Регламент (ЕИО) № 1413/91 на Комисията от 29 май 1991 г. (ОВ L 135, 1991 г., стр. 15) (наричан по-нататък „Регламент № 1726/70“), предвижда:

„1.   Договорът за отглеждане […], който трябва да съдържа поне реквизитите, посочени в точки 1—12 от приложението, се сключва между следните страни:

[…]

3.   Договорът за отглеждане може да бъде едногодишен или многогодишен. Той трябва да бъде сключен преди 1 юни в годината на първото си прилагане, освен при форсмажорни обстоятелства. […]

4.   Договорът за отглеждане задължително трябва да съдържа:

[…]“ [неофициален превод].

10

Приложението към Регламент № 1726/70 съдържа образец на европейски договор за отглеждане, точки 1, 4, 5 и 8 от който гласят:

[…]

[…]

11

Първо, трето и седмо съображение от Регламент № 2062/92 гласят следното:

„като има предвид, че [Европейската комисия] предложи реформа на общата организация на тютюневия пазар, която ще се прилага от реколта 1993 г.; като има предвид, че следователно за реколта 1992 г. трябва да се запазят разпоредбите, приложими за предишната реколта, при условие че бъдат внесени необходимите изменения, за да се гарантира преходът към новия режим; като има предвид, че с оглед на последния за реколта 1993 г. не се изисква определянето на максималното гарантирано количество по сортове или групи сортове, предвидено в член 4, параграф 5, първа алинея от [Регламент № 727/70];

[…]

като има предвид, че целевите и интервенционните цени за тютюна на листа трябва да се определят в съответствие с критериите, посочени в член 2, параграф 2 от [Регламент № 727/70], за да се насърчи ориентирането на производството, по-специално в посока пренасочване на културите към най-търсените, най-конкурентоспособните и най-малко вредните за здравето сортове;

[…]

като има предвид, че премията е еднаква за всички тютюни от въпросния сорт, независимо от качеството на доставения тютюн; като има предвид обаче, че това води до насърчаване на производството на тютюни с ниско качество; като има предвид, че поради това е важно да се намали размерът на премията за изкупените от преработвателя количества тютюн с ниско качество, които надвишават процент, съответстващ на нормалното количество тютюн с ниско качество спрямо цялата реколта“ [неофициален превод].

12

Член 3 от този регламент гласи:

„1.   За реколта 1992 г. целевите и интервенционните цени и размерите на премията, отпусната на изкупвачите на тютюн на листа, посочени в членове 2 и 3 от [Регламент № 727/70], както и производните интервенционни цени за балиран тютюн, посочени в член 6 от същия регламент, са определени в приложение IV към настоящия регламент.

[…]

3.   Когато закупеното от преработвател количество тютюн от по-нисък клас, по-ниска категория или по-ниско качество надвишава посочения в приложение IV процент в сравнение с общото закупено от него количество от съответния сорт, премията се намалява с 30 % за количеството, което надвишава съответния процент“ [неофициален превод].

13

Приложение IV към посочения регламент предвижда в пореден номер 18, че за разряд IV от сорта „Катерини“ и сходни сортове“ процентът по член 3, параграф 3 от същия регламент е 20 %.

14

Жалбоподателят в главното производство сключва преди 1 юни 1992 г. договори за изкупуване на тютюн от сорта „Катерини“ с производители на тютюн за реколта 1992 г. След това той получава авансово премията, предвидена в член 3, параграф 1 от Регламент № 727/70.

15

С решение от 22 септември 1995 г. Ethnikos Organismos Kapnou (Национална служба по тютюна) приканва жалбоподателя в главното производство да възстанови — като недължимо получена сума и съгласно член 3, параграф 3 от Регламент № 2062/92 — част от премията, възлизаща на 51564843 гръцки драхми (GRD) (около 151327 евро), която му е била предоставена, с мотива, че авансът, който е получил на основание на тази премия, е по-голям от този, на който е имал право. Всъщност според Ethnikos Organismos Kapnou (Национална служба по тютюна) закупеното от жалбоподателя в главното производство количество тютюн от по-ниска категория представлява повече от 20 % от общото купено от него количество.

16

Жалбоподателят в главното производство подава жалба за отмяна на това решение пред Symvoulio tis Epikrateias (Държавен съвет, Гърция), запитващата юрисдикция, който връща тази жалба на Dioikitiko Protodikeio Athinon (Първоинстанционен административен съд Атина, Гърция), за да постанови решение при упражняване на пълен съдебен контрол. Пред последната юрисдикция жалбоподателят в главното производство изтъква по-специално невалидността на член 3, параграф 3 от Регламент № 2062/92 поради обратното действие на тази разпоредба и поради нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания. С решение Dioikitiko Protodikeio Athinon (Първоинстанционен административен съд Атина) отхвърля посочената жалба като неоснователна.

17

Жалбоподателят в главното производство подава въззивна жалба срещу това решение пред Dioikitiko Efeteio Athinon (Апелативен административен съд Атина, Гърция), който с решение я отхвърля, с мотива, от една страна, че член 3, параграф 3 от Регламент № 2062/92 няма обратно действие, тъй като тази разпоредба не се отнася до датата на сключване на разглежданите договори за отглеждане, а до качеството на тютюна, и от друга страна, че този регламент не накърнява принципа на защита на оправданите правни очаквания.

18

Жалбоподателят в главното производство обжалва това решение пред Symvoulio tis Epikrateias (Държавен съвет). Последният иска да се установи дали посочената разпоредба е валидна, доколкото тя би могла да противоречи на принципите на недопускане на прилагане с обратна сила на правните норми и на защита на оправданите правни очаквания.

19

По-специално, тази юрисдикция счита, че член 3, параграф 3 от Регламент № 2062/92 има обратно действие, тъй като този регламент е публикуван на 30 юли 1992 г., тоест след датата на изтичане на предвидения в Регламент № 1726/70 срок за сключване на договори за отглеждане между производителите и преработвателите за реколта 1992 г. Във връзка с това посочената юрисдикция счита, че макар намаляването на премията, предвидено в посочения член 3, параграф 3, да е целяло подобряване на качеството на отглежданите сортове тютюн и в този смисъл на тяхната конкурентоспособност, такава цел, която е съответствала на целите на общата организация на пазара на тютюн, не е можела да бъде постигната към датата на влизане в сила на Регламент № 2062/92, тъй като към тази дата посоченият срок е изтекъл и операторите на съответния пазар вече са взели решение за ориентацията на производството, без да е имало възможност тази цел да бъде постигната за реколта 1992 г. Ето защо тази юрисдикция поставя въпроса за валидността на член 3, параграф 3 от Регламент № 2062/92.

20

Освен това запитващата юрисдикция счита, че като предвижда намаляване на премията за тютюн с по-ниско качество, Регламент № 2062/92 може да накърнява принципа на защита на оправданите правни очаквания, тъй като по силата на член 4, параграф 4 от Регламент № 727/70 размерът на премията, който важи за реколтата за съответната година, е трябвало да бъде определен преди 1 ноември на предходната година и при всички положения договорите за отглеждане е трябвало да бъдат сключвани преди 1 юни всяка година.

21

При тези обстоятелства Symvoulio tis Epikrateias (Държавен съвет) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Накърнява ли член 3, параграф 3 от Регламент [№ 2062/92] — който предвижда, че когато закупеното от преработвател количество тютюн на листа с по-ниско качество надвишава, в сравнение с общото закупено количество за съответния сорт, максималния процент, посочен в приложение IV [към този регламент], премията се намалява с 30 % за количеството, което надвишава този процент — принципа на недопускане на прилагане с обратна сила на правните норми и принципа на защита на оправданите правни очаквания?“.

22

С преюдициалния си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 3, параграф 3 от Регламент № 2062/92 е валиден от гледна точка на принципите на недопускане на прилагане с обратна сила на правните норми и на защита на оправданите правни очаквания.

23

В началото следва да се припомни, че в общия случай принципът на правната сигурност не допуска началото на времевия обхват на акт на Съюза да се определя към момент отпреди публикуването му, но по изключение това е възможно, когато го изисква цел от общ интерес и когато оправданите правни очаквания на заинтересуваните лица са надлежно зачетени, както и доколкото от съдържанието, от целта и от структурата на съответните правила ясно следва, че трябва да им бъде отредено такова действие (решение от 30 април 2019 г., Италия/Съвет (Квота за риболов на средиземноморската риба меч), C‑611/17, EU:C:2019:332, т. 106 и цитираната съдебна практика).

24

При тези условия, на първо място, следва да се определи дали член 3, параграф 3 от Регламент № 2062/92, който гласи, че когато закупеното от преработвател количество тютюн от по-нисък клас, по-ниска категория или по-ниско качество надвишава посочения в приложение IV към този регламент процент в сравнение с общото закупено от него количество от съответния сорт, премията се намалява с 30 % за количеството, което надвишава съответния процент, има обратно действие. При утвърдителен отговор следва да се провери, на второ място, дали прилагането с обратна сила на тази разпоредба може да се допусне, в съответствие с цитираната в предходната точка от настоящото решение съдебна практика.

25

Що се отнася, на първо място, до преценката на обратното действие на член 3, параграф 3 от Регламент № 2062/92, следва да се констатира, че този регламент е публикуван на 30 юли 1992 г. Впрочем от член 2 б, параграф 3 от Регламент № 1726/70 следва, че за да имат право за реколта 1992 г. на премията, предвидена в член 3, параграф 1 от Регламент № 727/70, физическите или юридическите лица, които изкупуват тютюн на листа от производителите, трябва да сключат с последните, освен при форсмажорни обстоятелства, договори за отглеждане не по-късно от 1 юни 1992 г.

26

При тези условия се налага изводът, че Регламент № 2062/92, включително член 3, параграф 3 от него, има обратно действие, тъй като е приет на дата, на която физическите или юридическите лица, които изкупуват тютюн на листа от производителите, вече са били задължени да поемат по отношение на последните обвързващи договорни ангажименти във връзка с изкупуването на тяхната продукция (вж. по аналогия решение от 11 юли 1991 г., Crispoltoni, C‑368/89, EU:C:1991:307, т. 14—16).

27

По-нататък, това обратно действие произтича от факта, че по силата на тази разпоредба годишното определяне на размера на премията за реколта 1992 г. е станало през юни 1992 г., докато съгласно член 4, параграф 4 от Регламент № 727/70 то е трябвало да се извърши преди 1 ноември 1991 г.

28

Що се отнася, на второ място, до въпроса дали прилагането с обратна сила на член 3, параграф 3 от Регламент № 2062/92 може да се обоснове с цел от общ интерес, която да изисква това, следва да се отбележи, че прилагането с обратна сила на този регламент, включително на член 3, параграф 3 от него, произтича императивно от необходимостта да се постигне основната цел, преследвана от общата организация на пазара на тютюн за 1992 г., а именно да се предостави финансово подпомагане на производителите и преработвателите на тютюн.

29

При тези условия, на трето място, следва да се провери дали е бил надлежно спазен принципът на защита на оправданите правни очаквания. В това отношение следва да се припомни, че макар този принцип да е един от основните принципи на Съюза, икономическите оператори нямат основание да възлагат оправдани правни очаквания за запазването на съществуващо положение, което може да бъде променяно от институциите на Съюза в рамките на тяхното право на преценка, и то по-специално в област като тази на общата организация на пазарите, чиято цел включва непрекъснато приспособяване в зависимост от промените в икономическото положение (вж. в този смисъл решения от 5 октомври 1994 г., Crispoltoni и др., C‑133/93, C‑300/93 и C‑362/93, EU:C:1994:364, т. 57, от 17 септември 1998 г., Pontillo, C‑372/96, EU:C:1998:412, т. 22, и от 26 юни 2012 г., Полша/Комисия, C‑335/09 P, EU:C:2012:385, т. 180 и цитираната съдебна практика).

30

От това следва, че икономическите оператори не могат да се позовават на придобито право с оглед запазване на предимство, произтичащо за тях от създаването на общата организация на пазарите и от което са се ползвали в даден момент (решения от 5 октомври 1994 г., Crispoltoni и др., C‑133/93, C‑300/93 и C‑362/93, EU:C:1994:364, т. 58, и от 17 септември 1998 г., Pontillo, C‑372/96, EU:C:1998:412, т. 23 и цитираната съдебна практика).

31

Това важи в още по-голяма степен, когато, както е в спора по главното производство, приложимата правна уредба на Съюза, в случая Регламент № 727/70, задължава Съвета да определя всяка година, в зависимост по-специално от развитието на пазарите и от вредността на различните сортове тютюн, цените и премиите за тях, и изрично предвижда възможността за намаляване на тези цени и премии (вж. в този смисъл решение от 17 септември 1998 г., Pontillo, C‑372/96, EU:C:1998:412, т. 24).

32

Всъщност след публикуването на Регламент № 1114/88 всички засегнати оператори са съзнавали положението на несигурност, произтичащо от факта, че все още не е било осъществено годишното определяне на цените и премиите. По-специално, докато законодателят на Съюза не е бил определил цените и премиите във връзка с реколтата на тютюн за 1992 г., тези оператори не са можели да възлагат оправдани правни очаквания за запазването на определено равнище на въпросните цени и премии.

33

По-нататък следва да се отбележи, че по силата на член 4, параграф 3 от Регламент № 727/70 размерът на премията може да се определи по изключение за качества, различни от това, което е възприето като референтно качество, в по-висок или по-нисък размер от обичайно приложимия за всички тютюни от разглеждания сорт. Освен това, както следва от член 3, параграф 3 от Регламент № 2062/92 във връзка с първо, трето и седмо съображение от същия, този регламент цели да възпре производството на сортове тютюн от по-нисък клас, по-ниска категория или по-ниско качество, които се пласират трудно, за да ограничи производството на тютюн в рамките на Съюза като цяло.

34

Освен това следва да се припомни, че видно от член 2 б, параграф 1 от Регламент № 1726/70 във връзка с точка 8 от приложението към този регламент договорите за отглеждане, сключени между изкупвачите и производителите, съдържат клауза, която предвижда предоговаряне на договорната цена в случай на промяна, по-конкретно на премията, плащана на изкупвачите.

35

Ето защо следва да се приеме, че член 3, параграф 3 от Регламент № 2062/92 не накърнява оправданите правни очаквания на засегнатите оператори.

36

С оглед на гореизложените съображения следва да се направи изводът, че при разглеждането на поставения въпрос не се установяват обстоятелства, които могат да засегнат валидността на член 3, параграф 3 от Регламент № 2062/92 от гледна точка на принципите на недопускане на прилагане с обратна сила на правните норми и на защита на оправданите правни очаквания.

37

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (десети състав) реши:

При разглеждането на преюдициалния въпрос не се установяват обстоятелства, които могат да засегнат валидността на член 3, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2062/92 на Съвета от 30 юни 1992 г. за определяне за реколта 1992 г. на целевите цени, интервенционните цени и премиите, които се предоставят на изкупвачите на тютюн на листа, производните интервенционни цени за балиран тютюн, референтните качества и производствените райони от гледна точка на принципите на недопускане на прилагане с обратна сила на правните норми и на защита на оправданите правни очаквания.