Неокончателна редакция

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

L. MEDINA

представено на 21 септември 2023 година(1)

Съединени дела C-414/22 и C-584/22

DocLX Travel Events GmbH

срещу

Verein für Konsumenteninformation

(Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия)

и

QM

срещу

Kiwi Tours GmbH

(Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия)

„Преюдициално запитване — Пакетни туристически пътувания и свързани пътнически услуги — Директива (ЕС) 2015/2302 — Прекратяване на договор за пакетно туристическо пътуване — Непредотвратими и извънредни обстоятелства — Събития, настъпили след прекратяването, но преди изпълнението на туристическия пакет — Предвидимост към момента на прекратяване на договора за туристическо пътуване“

I.      Въведение

1.        На 11 март 2020 г. Световната здравна организация (наричана по-нататък „СЗО“) обяви коронавируса COVID-19 за „пандемия“ и предупреди, че светът „никога досега не е виждал пандемия, предизвикана от коронавирус“(2). „Внезапността, мащабът и сериозността“(3) на пандемията доведоха до приемането на безпрецедентни ограничителни мерки в световен мащаб, които се отразиха тежко във всички области на социалната и икономическата дейност. Сред най-сериозно засегнатите сектори е този на пътуванията.

2.        В този контекст много пътуващи твърдяха, че имат право да прекратят договорите си за пакетни туристически пътувания, без да заплащат такса за прекратяването. Те направиха това още преди официалното обявяване на пандемията и затварянето на границите, като се позоваха на наличието на „непредотвратими и извънредни обстоятелства“ по смисъла на член 12, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/2302(4).  Настоящите съединени дела, както и дело C-299/22, Tez Tour, по което представям заключението си днес, повдигат различни въпроси относно тълкуването на тази разпоредба. Един от тях е свързан с определянето на момента, който е определящ за установяването на правото да се прекрати договорът за пакетно туристическо пътуване без задължение за заплащане на такса за прекратяване. Случаите подтикват към размисъл за това как най-добре да се намери целеният с Директива 2015/2302 подходящ баланс между високото равнище на защита на потребителите и конкурентоспособността на предприятията, тъй като светът става все по-несигурен и непредсказуем.

II.    Правна уредба

А.      Правото на Съюза

3.        Съображение 31 от Директива 2015/2302 гласи:

„(31) Пътуващите следва да разполагат и с възможност да прекратят договора за пакетно туристическо пътуване по всяко време преди започване на изпълнението на туристическия пакет срещу заплащане на подходяща и обоснована такса за прекратяването, като се вземат предвид очакваните икономии и приходи от алтернативно реализиране на пътническите услуги. Те следва да имат и право да прекратяват договора за пакетно туристическо пътуване без заплащане на такса за прекратяване, когато изпълнението на туристическия пакет ще бъде засегнато в значителна степен от непредотвратими и извънредни обстоятелства. Това може да включва например война, други сериозни проблеми със сигурността, като терористични актове, значителни рискове за човешкото здраве, като огнище на сериозна болест на мястото на пътуването или природни бедствия, като наводнения или земетресения или атмосферни условия, които правят невъзможно безопасното пътуване до дестинацията, съгласно уговореното в договора за пакетно туристическо пътуване“.

4.        Член 3 от Директива 2015/2302 е озаглавен „Определения“ и предвижда в точка 12:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[...]

(12) „непредотвратими и извънредни обстоятелства“ означава ситуация извън контрола на страната, която се позовава на тази ситуация, чиито последици не биха могли да бъдат избегнати дори при вземането на всички разумни мерки [...]“.

5.        Член 12 от Директива 2015/2302 е озаглавен „Прекратяване на договора за пакетно туристическо пътуване и право на отказ от договора преди започване на изпълнението на туристическия пакет“ и предвижда в параграфи 1—3

„1.      Държавите членки гарантират, че пътуващият може да прекрати договора за пакетно туристическо пътуване по всяко време преди започване на изпълнението на туристическия пакет. Когато пътуващият прекрати договора съгласно настоящия параграф, той може да бъде задължен да заплати на организатора подходяща и обоснована такса за прекратяване на договора. В договора за пакетно туристическо пътуване могат да бъдат предвидени разумни по размер стандартни такси за прекратяване на договора, изчислени въз основа на момента, в който се прекратява договорът преди започване на изпълнение на туристическия пакет и очакваните икономии на разходи и приходи от алтернативно реализиране на пътническите услуги. При липсата на стандартни такси за прекратяване на договора, размерът на таксата за прекратяване съответства на цената на туристическия пакет, от която се приспадат икономиите на разходи и приходите от алтернативно реализиране на пътническите услуги. По искане на пътуващия организаторът представя обосновка за размера на таксите за прекратяване на договора.

2.      Независимо от параграф 1 пътуващият има право да прекрати договора за пакетно туристическо пътуване преди започване на изпълнението на туристическия пакет, без да заплаща никаква такса за прекратяване на договора в случай на непредотвратими и извънредни обстоятелства, настъпили в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията. При прекратяване на договора за пакетно туристическо пътуване съгласно настоящия параграф пътуващият има право на пълно възстановяване на всички направени плащания за туристическия пакет, но няма право на допълнително обезщетение.

3.      Организаторът може да прекрати договора за пакетно туристическо пътуване и да възстанови на пътуващия изцяло всички плащания, направени за туристическия пакет, без да дължи допълнително обезщетение, ако:

[...]

б)      организаторът е възпрепятстван да изпълни договора поради непредотвратими и извънредни обстоятелства и е уведомил пътуващия за прекратяването на договора без необосновано забавяне и преди започване на изпълнението на туристическия пакет“.

6.        Член 23 от Директива 2015/2302 е озаглавен „Императивен характер на директивата“ и предвижда в параграфи 2 и 3:

„2.      Пътуващите не могат да се отказват от правата, предоставени им от националните мерки за транспониране на настоящата директива.

3.      Договорните клаузи или изявленията на пътуващия, които пряко или косвено водят до отказ или ограничаване на правата на пътуващите, предоставени им от настоящата директива, или които имат за цел да се заобиколи прилагането на директивата, не са обвързващи за пътуващия“.

Б.      Националното право

1.      Австрийското право

7.        Член 3 от Pauschalreisegesetz (Закон за пакетните туристически пътувания, BGBl. I, 2017/50) гласи:

„Доколкото споразуменията в ущърб на пътуващия се отклоняват от разпоредбите на този федерален закон, те са недействителни“.

8.        Член 10, параграф 2 от Закона за пакетните туристически пътувания предвижда:

„Независимо от правото на прекратяване на договора съгласно параграф 1 пътуващият има право да прекрати договора за пакетно туристическо пътуване преди започване на изпълнението на туристическия пакет, без да заплаща неустойка в случай на непредотвратими и извънредни обстоятелства, настъпили в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията. Ако пътуващият прекрати договора за пакетно туристическо пътуване съгласно настоящия параграф, той има право на пълно възстановяване на всички направени плащания за туристическия пакет, но няма право на допълнително обезщетение.“

2.      Германското право

9.        Член 651h от Bürgerliches Gesetzbuch (Граждански кодекс) е озаглавен „Отмяна преди започване на изпълнението на туристическия пакет“ и гласи:

„1.      Пътникът може да прекрати договора по всяко време преди началото на пътуването. Когато пътникът прекрати договора, организаторът на пътуването губи правото на договорената цена за пътуването. Въпреки това, организаторът на пътуването може да иска подходящо обезщетение.

2.      В договора могат да се предвидят, също и чрез предварително формулирани договорни условия, фиксирани обезщетения, които се изчисляват според:

1.      срока между волеизявлението за прекратяване и началото на изпълнението на пътуването,

2.      очакваните икономии на разходи на организатора на пътуването и

3.      очакваната печалба от използването на пътническите услуги за други цели.

Ако в договора не са определени фиксирани обезщетения, размерът на обезщетението се определя според цената за пътуването, като се приспада стойността на икономиите на разходи на организатора на пътуването и печалбата му от използването на пътническите услуги за други цели. Организаторът на пътуването е длъжен по искане на пътника да обоснове размера на обезщетението.

3.      Независимо от параграф 1, трето изречение организаторът на пътуването може да не иска обезщетение в случай на непредотвратими и извънредни обстоятелства, настъпили в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, които значително смущават изпълнението на договора за пакетно туристическо пътуване или на договора за превоз на пътници до дестинацията. Обстоятелствата са непредотвратими и извънредни по смисъла на този параграф, когато са извън контрола на страната, която се позовава на тях и последиците им не биха могли да бъдат избегнати дори и да се вземат всички разумни мерки.“

III. Кратко представяне на фактите и на главното производство и преюдициалните въпроси

А.      Дело C-414/22

10.      През януари 2020 г. потребителят FM резервира при ответника DocLX, който е туроператор, екскурзия за зрелостници до Хърватия. Пътуването е трябвало да се осъществи от 27 юни до 3 юли 2020 г. Включвало е превоз до дестинацията и обратно до мястото на отпътуване и е било планирано като празнично пътуване с голям брой млади участници и оживени празненства.

11.      Общата цена на туристическия пакет е била 787 евро, които FM заплатил изцяло предварително.

12.      На 13 март 2020 г. австрийското министерство на външните работи отправя предупреждение за пътуване (ниво 4) за всички страни по света, като призовава хората да отложат пътуванията, които не са абсолютно необходими, или да се възползват от възможностите за разваляне на договорите за пътуване.

13.      На 21 април 2020 г. DocLX информира FM, че към този момент не е възможно да отмени пътуването без разходи и че такава възможност съществува само поради външни обстоятелства, като например предупреждение за пътуване (ниво 6), и то едва седем дни преди планираното начало на пътуването. DocLX обаче предлага отмяна на пътуването при намалена такса за отмяна и FM приема. Впоследствие DocLX възстановява на FM платения от него депозит, като удържа сума в размер на 227,68 евро като разходи за отмяната.

14.      В крайна сметка пакетното туристическо пътуване не е осъществено.

15.      Вземането на FM за възстановяване на таксата за прекратяване на договора е прехвърлено на Verein für Konsumenteninformation (Асоциация за информиране на потребителите, наричана по-нататък „Verein“). Тя претендира от организатора да ѝ заплати удържаната сума от 227,68 евро, като твърди, че към момента на споразумението за отмяна FM е имал право да прекрати договора за туристическо пътуване без такса. Според нея сключеното от пътуващия споразумение за отмяна при намалена такса за отмяна следва да се счита за недействително по член 10, параграф 2 от австрийския Закон за пакетните туристически пътувания, тъй като е било по-неблагоприятно за него.

16.      DocLX възразява срещу иска, като изтъква, че през април 2020 г. все още не е било възможно да се предвиди дали извънредни и непредотвратими обстоятелства действително ще направят невъзможно изпълнението на туристическия пакет през юни 2020 г. Затова той твърди, че към момента на сключване на споразумението относно размера на таксата за отмяна (или на изявлението за прекратяване) не е съществувала възможност за отмяна без заплащане на такса.

17.      Въпреки че първоинстанционният съд отхвърля иска на Verein, като по същество следва доводите на DocLX, въззивният съд отменя това решение и уважава иска, като приема, че към момента на прекратяване на договора пътуване на зрелостници като договореното не е могло да се осъществи поради пандемията от COVID-19.

18.      Запитващата юрисдикция отбелязва, че изходът на спора в главното производство зависи от тълкуването на член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302. По-конкретно, зависи от това дали за да се установи правото на прекратяване на договора за туристическо пътуване без заплащане на такса за прекратяване, е достатъчно след прекратяването на договора — разгледано ex post facto — до започване на изпълнението на туристическия пакет (най-късния възможен момент на прекратяване на договора за пътуване) действително да са настъпили непредотвратими и извънредни обстоятелства, или е определящо, че тези обстоятелства, разгледани ex ante, са били вероятни или се е очаквало да настъпят.

19.      Запитващата юрисдикция отбелязва, че Директива 2015/2302 не предвижда конкретен праг на вероятност от настъпването на „непредотвратими и извънредни обстоятелства“ или срокове, в които пътуващият да прекрати договора без заплащане на такса за прекратяване. Тя счита, че е възможна както последваща, така и предварителна преценка на тези обстоятелства. При последващата преценка пътуващият винаги следва да има право да прекрати договора за пакетно туристическо пътуване без заплащане на такса за прекратяване, ако тези обстоятелства действително настъпят впоследствие и биха засегнали значително или биха направили невъзможно изпълнението на туристическия пакет, който пътуващият е прекратил поради тези обстоятелства. В този случай не би имало значение дали пътуващият е направил неправилна предварителна преценка на ситуацията и е прекратил договора „твърде рано“. При предварителната преценка обаче, единственият определящ фактор е обективната ситуация към момента на изявлението за прекратяване. В този случай последващото подобрение на рисковата ситуация не би накърнило правото на прекратяване. Ако пътуващият обаче направи неправилна (прекалено „предпазлива“) преценка на рисковата ситуация към момента на прекратяване на договора, той все пак ще бъде задължен да плати такса за отмяна, дори ако впоследствие действително стане неразумно или невъзможно да се изпълни туристическият пакет.

20.      При тези обстоятелства Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1.      Трябва ли член 12, параграф 2 от [Директива 2015/2302] да се тълкува в смисъл, че пътуващият — независимо от момента, в който заявява, че прекратява договора — във всеки случай има право да прекрати този договор без заплащане на такса за прекратяване, когато непредотвратимите и извънредни обстоятелства, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет, действително са настъпили в (планираното) начало на пътуването?

2.      Трябва ли член 12, параграф 2 от [Директива 2015/2302] да се тълкува в смисъл, че пътуващият вече има право да прекрати договора без заплащане на такса за прекратяване, когато настъпването на непредотвратими и извънредни обстоятелства е могло да се очаква към момента, в който заявява, че прекратява договора?“

21.      Писмени становища представят жалбоподателят в главното производство, австрийското и гръцкото правителство, както и Европейската комисия. Решението по член 54 от Процедурния правилник за съединяване на производствата по настоящото дело и по дело C-584/22 е взето на 28 март 2023 г. В проведеното на 7 юни 2023 г. съвместно съдебно заседание по дела C-414/22 и C-584/22, заедно с дело C-299/22, Tez Tours, устни становища представят страните в главното производство, гръцкото правителство и Европейската комисия.

Б.      Дело C-584/22

22.      През януари 2020 г. QM резервира при туроператора Kiwi Tours пътуване до Япония за себе си и съпругата си за периода от 3 до 12 април 2020 г. Общата цена на туристическия пакет е 6 148 евро, от които QM плаща като аванс 1 230 евро.

23.      Вследствие на поредица от мерки, приети от японските власти във връзка с коронавируса, с писмо от 1 март 2020 г. QM прекратява договора за пакетно туристическо пътуване поради произтичащата от коронавируса заплаха за здравето.

24.      След това Kiwi Tours издава фактура за прекратяване на договора за допълнителна сума от 307 евро, която QM заплаща.

25.      На 26 март 2020 г. Япония издава забрана за влизане в страната. Тогава QM иска да му се възстановят платените суми, което Kiwi Tours отказва.

26.      Въпреки че по иск на QM Amtsgericht (Районен съд, Германия) осъжда Kiwi Tours да възстанови платените суми, Landgericht (Областен съд, Германия), сезиран с въззивна жалба от Kiwi Tours, отхвърля искането. Landgericht (Областен съд) отбелязва, че към момента на прекратяване на договора не е било възможно да се счита, че са били налице непредотвратими и извънредни обстоятелства. Следователно въз основа на предварителна преценка QM не е имал право да прекрати договора, без да дължи такса за прекратяване.

27.      QM подава ревизионна жалба до Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) срещу решението на Landgericht (Областен съд). Запитващата юрисдикция отбелязва, че въззивният съд правилно е приел, че условията за правото на прекратяване на договора без такса са изпълнени, когато е възможно е да се прецени, дори преди началото на туристическия пакет, че съществуват неизбежни и извънредни обстоятелства. Тази преценка включва преценка дали извънредните обстоятелства пораждат значителна вероятност туристическият пакет или превозът на пътници до дестинацията да бъдат значително засегнати. Според запитващата юрисдикция значителното въздействие е налице, когато изпълнението на туристическия пакет би довело до значителни и необосновани рискове във връзка със защитените от закона интереси на пътуващия.

28.      Въпреки това запитващата юрисдикция счита, че извършената от въззивния съд преценка относно наличието на такъв риск в настоящия случай е опорочена от грешки при прилагане на правото. Въззивният съд е трябвало да разгледа въпроса дали още към момента на прекратяване на договора необичайният характер и количеството на ограничителните мерки са представлявали достатъчни признаци за наличието на значителен риск от заразяване с вируса. Следователно не може да се изключи, че при правилна преценка на този риск въззивният съд би стигнал до извода, че към момента на прекратяване на договора пътуването до Япония е свързано със сериозни и големи рискове за здравето, които разумно не би могло да се очаква да бъдат поети от един благоразумен пътник.

29.      Запитващата юрисдикция обаче припомня, че съгласно германското процесуално право тя не може да се произнесе по същество в това отношение и по принцип би трябвало да върне делото на въззивния съд. Тя обаче би могла да се произнесе по жалбата, без да установява допълнителни факти, и да отхвърли жалбата, ако за преценката на правото на прекратяване без такса са от значение и обстоятелства, които са възникнали едва след прекратяването. Всъщност безспорно е, че пътуването до дестинацията не е могло да бъде осъществено поради забраната за влизане, наложена от Япония на 26 март 2020 г. във връзка с разпространението на коронавируса.

30.      Запитващата юрисдикция е склонна да приеме, че трябва да се вземат предвид обстоятелства, които са възникнали едва след прекратяването. В това отношение тя посочва, първо, че член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302 формално предвижда случай на отмяна, различен от този по параграф 1 от посочения член, който се прилага, когато, противно на преценката на пътуващия, не са налице непредотвратими и извънредни обстоятелства, настъпили към момента на прекратяването и засягащи значително изпълнението на туристическия пакет. Член 12, параграф 2 по същество е релевантен само за правните последици от прекратяването, които зависят не от основанията, на които пътуващият се е позовал, за да прекрати договора за пътуване, а само от действителното наличие на обстоятелства, които оказват значително въздействие върху изпълнението на пътуването.

31.      Второ, според запитващата юрисдикция целта на таксата за прекратяване на договора би довела до същия извод, независимо от това дали тази такса следва да се счита за плащане, подобно на обезщетението за вреди, или за заместител на цената на туристическия пакет. В случай че таксата за прекратяване на договора следва да се разглежда като плащане, подобно на обезщетение, запитващата юрисдикция припомня, че по принцип при определянето на подлежащата на обезщетяване вреда следва да се вземат предвид всички факти за вредата от момента на вредоносното събитие до окончателното решение относно предявеното право на обезщетение. Това дава аргумент да се отрече наличието на вреда, ако след прекратяването на договора стане ясно, че изпълнението на туристическата услуга е значително засегнато и поради това организаторът е щял да бъде длъжен да възстанови цената на пътуването в пълен размер дори и пътуващият да не беше прекратил договора. Ако таксата за прекратяване на договора следва да се счита за заместител на цената на пътуването в смисъл на плащане, което заема мястото на първоначално дължимата цена за пътуването, пак не бива да се оставят без внимание настъпилите впоследствие факти, водещи до отпадане на правото на организатора да получи цената за пътуването. Всъщност според запитващата юрисдикция правото на заместващо плащане съществува само доколкото то би съществувало дори ако пътуващият не беше прекратил договора за пътуване.

32.      Накрая запитващата юрисдикция отбелязва, че съображения, свързани със защитата на потребителите, следва да са в подкрепа на тезата за отчитането на настъпилите впоследствие факти. Според нея високото равнище на защита изисква дори в случай на ранно прекратяване на договора за туристическо пътуване пътуващият да не дължи никакво плащане за туристическа услуга, чието изпълнение впоследствие е значително засегнато. В противен случай пътуващите биха могли да бъдат възпрени да упражнят своевременно правото си на прекратяване на договора за туристическо пътуване в несигурни ситуации, въпреки че ранното прекратяване на договора дава възможност дължимата такса за прекратяване на пътуването да е по-ниска. Според запитващата юрисдикция по този начин обаче се намалява не само рискът за пътуващия, но и рискът за организатора, който получава яснота на ранен етап и разполага с повече време за икономии на разходи или за алтернативно реализиране на пътническите услуги. Напротив, обвързването на правото на отмяна без такса с момента на отмяна би насърчило спекулативно поведение по-специално от страна на организатора. Според запитващата юрисдикция това би могло да накара организатора да не прекратява договора за туристическо пътуване почти до началото на изпълнението му, за да накара възможно най-много пътуващи да прекратят договора, което би било финансово по-изгодно за него.

33.      Запитващата юрисдикция счита, че посочените по-горе доводи не се поставят под съмнение от предвидения в член 12, параграф 4 от Директива 2015/2302 максимален срок за възстановяване на сумата, който е 14 дни след като договорът за пакетно туристическо пътуване бъде прекратен. По-специално, тази юрисдикция смята, че от посочената разпоредба не може да се заключи, че към този момент размерът на таксата за прекратяване трябва да е окончателно изяснен и че са изключени последващи искания за доплащане или възстановяване.

34.      При тези обстоятелства Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 12, параграф 2 от [Директива 2015/2302] да се тълкува в смисъл, че за преценката на основателността на прекратяването [на договора] от значение са само онези непредотвратими и извънредни обстоятелства, които вече са настъпили към момента на прекратяването, или в смисъл, че трябва да се вземат предвид и непредотвратими и извънредни обстоятелства, които настъпват всъщност след прекратяването, но преди планираното начало на пътуването?“

35.      Писмени становища представят QM, гръцкото правителство и Европейската комисия. В проведеното на 7 юни 2023 г. съвместно съдебно заседание по дела C-414/22 и C-584/22, заедно с дело C-299/22, Tez Tours, устни становища представят страните в главното производство, гръцкото правителство и Европейската комисия.

IV.    Анализ

36.      С двата въпроса по дело C-414/22 и въпроса по дело C-584/22 запитващите юрисдикции искат по същество да се установи дали член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302 трябва да се тълкува в смисъл, че преценката на наличието на непредотвратими и извънредни обстоятелства, които значително засягат изпълнението на туристическия пакет и пораждат правото на пътуващия да прекрати договора за пакетно туристическо пътуване, без да заплаща такса за прекратяване, трябва да се извършва само към момента на прекратяване на договора, или пък тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че е необходимо да се вземат предвид и непредотвратими и извънредни обстоятелства, които настъпват всъщност след прекратяването на договора за пакетно туристическо пътуване, но преди началото на пакетното туристическо пътуване.

37.      По дело C-414/22 запитващата юрисдикция смята, че от член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302 може да се заключи, че правото на безплатно прекратяване на договора за пакетно туристическо пътуване следва винаги да съществува, ако непредотвратими и извънредни обстоятелства всъщност настъпват впоследствие и биха засегнали значително или биха направили невъзможно изпълнението на туристическия пакет. Тази юрисдикция обаче счита, че може да се твърди също, че определящо е само обективното положение към момента на изявлението за прекратяване. Запитващата юрисдикция по дело C-584/22 счита, че преценката дали са налице значителни и необосновани рискове във връзка със здравето или други правно защитени интереси на пътуващия изисква прогноза, като релевантният период е този преди започване на изпълнението на договора за пакетно туристическо пътуване. Тя обаче счита, че обстоятелствата, възникнали след прекратяването на договора за пакетно туристическо пътуване, но преди планираното пътуване, също могат да бъдат релевантни за тази преценка.

38.      От актовете за преюдициално запитване следва, че основният поставен въпрос е дали е налице самостоятелно право за прекратяване на договора за пакетно туристическо пътуване, основано единствено на действителното настъпване на непредотвратими и извънредни обстоятелства, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет към датата на пътуването.

39.      В това отношение в самото начало следва да се припомни, че както е видно от заглавието му, член 12 от Директива 2015/2302 урежда „[п]рекратяване[то] на договора за пакетно туристическо пътуване и право[то] на отказ от договора преди започване на изпълнението на туристическия пакет“. Член 12, параграф 1 от директивата предвижда правото на пътуващия да прекрати договора за пакетно туристическо пътуване „по всяко време преди започване на изпълнението на туристическия пакет“. В този случай съгласно посочената разпоредба той „може да бъде задължен да заплати на организатора подходяща и обоснована такса за прекратяване на договора“. Член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302 признава правото на пътуващия да прекрати договора за пакетно туристическо пътуване преди започване на изпълнението на туристическия пакет, без да заплаща никаква такса за прекратяване на договора в случай на „непредотвратими и извънредни обстоятелства, настъпили в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията“.

40.      Съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ, целите, преследвани от правната уредба, от която тя е част, и евентуално нейният генезис. По-специално следва да се вземат предвид съображенията на съответния акт на Съюза, доколкото те могат да изяснят волята на автора на акта и да представляват важни насоки за тълкуване на този акт(5).

41.      Текстът на член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302 може да се тълкува в смисъл, че за да може пътуващият да има право да прекрати безплатно договора за пакетно туристическо пътуване, значителното въздействие върху изпълнението на туристическия пакет трябва да се материализира или да продължава към датата на пътуването. Тази разпоредба се отнася до непредотвратими и извънредни обстоятелства, „настъпили в мястото на дестинацията“, които „засягат значително изпълнението на туристическия пакет“, като е използвано сегашно време. Австрийското правителство и Европейската комисия обаче посочват, че в текста (на английски език) на съображение 31 от директивата се използва бъдеще време, когато се посочва, че правото на прекратяване без заплащане на такса за прекратяване възниква, „когато изпълнението на туристическия пакет ще бъде засегнато в значителна степен от непредотвратими и извънредни обстоятелства“ (курсивът е добавен). Това показвало, че правото на безплатно прекратяване на договора за пакетно туристическо пътуване зависи от оценка занапред на положението от страна на пътуващия към момента на прекратяване на договора.

42.      Независимо от времето, използвано в член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302 и съображение 31 от същата директива, трябва да се посочи, както отбелязвам в заключението си, представено днес по дело C-299/22, че правото да се прекрати договорът за пакетно туристическо пътуване, без да се заплаща такса за прекратяване, възниква „преди започване на изпълнението на туристическия пакет“. Използването на предлога „преди“ показва, че между решението за прекратяване на договора за пакетно туристическо пътуване и началото на пътуването има времеви интервал. Следователно решението за прекратяване на туристическия пакет в съответствие с член 12, параграф 2 се отнася занапред. То се основава на прогноза или предварителна преценка за настъпването на „непредотвратими и извънредни обстоятелства“ и тяхното значително въздействие върху изпълнението на туристическия пакет или, в случай че тези обстоятелства вече са настъпили, на прогноза за продължаването на значителното въздействие върху туристическия пакет. Както австрийското правителство отбелязва, дори ако в конкретна ситуация към датата на прекратяване на договора вече е установено, че тези обстоятелства ще настъпят към датата на пътуването, ще трябва да се прецени до каква степен те ще се отразят именно на изпълнението на туристическия пакет.

43.      Преценката ex ante, извършена от пътуващия към датата на прекратяване на договора за пакетно туристическо пътуване, съответно предполага преценка на вероятността „непредотвратимите и извънредни обстоятелства“ да окажат значително въздействие върху изпълнението на туристическия пакет. Тази преценка трябва да се ръководи от изключителния характер на правото да се прекрати договорът за пакетно туристическо пътуване, без да се дължи такса за прекратяване. Към момента на прекратяване на договора за пакетно туристическо пътуване пътуващият трябва разумно да очаква, че има достатъчно голяма вероятност „непредотвратими и извънредни обстоятелства“ да окажат значително въздействие върху изпълнението на туристическия пакет.

44.      Следователно правото на пътуващия да прекрати договора, без да заплаща такса за прекратяване в съответствие с член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302, може да бъде придобито преди започване на изпълнението на туристическия пакет, в момента на прекратяване на договора за пакетно туристическо пътуване, въз основа на разумната предвидимост на значителното въздействие върху туристическия пакет. Това придобито право не може да се погаси поради последващи събития. Както посочва Комисията, би било абсурдно, ако пътуващият може да прекрати договора поради непредотвратими и извънредни обстоятелства, но впоследствие трябва да изчака тези обстоятелства действително да настъпят към датата на пътуването, за да бъде освободен от заплащане на такса за прекратяване. Напротив, ако пътуващият няма право на безплатно прекратяване, това право не може да бъде придобито с обратна сила след прекратяването на договора за пакетно туристическо пътуване поради последващи събития.

45.      Това тълкуване се потвърждава от контекста на член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302. В това отношение от предварителните бележки по-горе(6) следва, че този член признава на пътуващия две различни права на прекратяване. От една страна, по член 12, параграф 1 от директивата, пътуващият може „да прекрати договора за пакетно туристическо пътуване по всяко време преди започване на изпълнението на туристическия пакет“. Тъй като упражняването на това право не е обвързано с изискването да се посочат причините за прекратяването, пътуващият може да бъде задължен, също съгласно член 12, параграф 1 от директивата, да заплати „подходяща и обоснована такса за прекратяване на договора“. От друга страна, член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302 признава право на прекратяване на договора за пакетно туристическо пътуване без заплащане на такса за прекратяване „преди започване на изпълнението на туристическия пакет […] в случай на непредотвратими и извънредни обстоятелства, настъпили в мястото на дестинацията […], които засягат значително изпълнението на туристическия пакет“.

46.      Ако се приеме, че действителното настъпване на непредотвратими и извънредни обстоятелства е самостоятелно условие за признаване на правото на прекратяване на договора без заплащане на такса за прекратяване, независимо от преценката, направена към датата на прекратяване на договора за пакетно туристическо пътуване, това би довело до признаване на ново право на пълно възстановяване на извършените плащания за всички пътуващи, независимо от основанията, на които те са се позовали, за да прекратят договора. Всъщност, ако не е важно какво е било положението към дата x (датата на прекратяване на договора), а какво действително се е случило на по-късна дата z (датата на пътуването), то пътуващият, който е прекратил договора по лични причини в съответствие с член 12, параграф 1 от Директива 2015/2302, следва също да има право да претендира за възстановява на вече платените такси за прекратяване на пътуването в случай че то не се осъществи поради непредотвратими и извънредни обстоятелства.

47.      Както по същество отбелязва гръцкото правителство, признаването на възможността пътуващият да прекрати договора за пакетно туристическо пътуване, без да заплаща такса за прекратяване, в случай на действително настъпване на непредотвратимите и извънредни обстоятелства, независимо от положението към момента на прекратяването, би било в противоречие с пълната хармонизация на правата и задълженията на страните по договора за туристическо пътуване, както е предвидено в член 4 от Директива 2015/2302.

48.      Всъщност подходът ex post facto създава несигурност по отношение на момента, в който трябва да се преценят правата и задълженията на двете страни по договора. Както посочва гръцкото правителство в съдебното заседание, договорните отношения приключват и за двете страни, когато пътуващият прекрати договора.  Тъй като законодателят на Съюза не е предвидил изрично, че бъдещи събития след прекратяването на договора могат да повлияят на договорните отношения, прекратяването на договора трябва да е определящо за преценката дали направената от пътуващия прогноза е разумна. Именно към този момент трябва да се преценят правните последици от упражняването на правото на прекратяване на договора за пакетно туристическо пътуване. Ако условията на член 12, параграф 2 са изпълнени, правните последици от упражняването на правото на прекратяване на договора се изразяват в задължението на организатора да възстанови изцяло направените плащания не по-късно от 14 дни след прекратяването на договора за пакетно туристическо пътуване в съответствие с член 12, параграф 4 от директивата.

49.      Както посочва гръцкото правителство, краткият срок, в който направените плащания трябва да се възстановят изцяло според член 12, параграф 4, подкрепя тълкуването, според което определящ за установяване на правата и задълженията на страните е моментът на прекратяване на договора за пакетно туристическо пътуване. Във връзка с това бих искала да отбележа, че определянето на точния размер на таксата за прекратяване на договора е различно от определянето на правото на пътуващия да прекрати договора, без да заплаща такса за прекратяване. Пътуващият може да прекрати договора само веднъж и именно в момента на прекратяване трябва да има сигурност дали е налице право на пълно възстановяване на извършените плащания.

50.      Освен това правото на пътуващия да прекрати договора поради непредотвратими и извънредни обстоятелства е неразривно свързано с липсата на задължение за заплащане на такса за прекратяване. Следователно не е възможно да се разделят във времето основните елементи на предвиденото в член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302 право и да се приеме, че е възможно пътуващият да прекрати договора, позовавайки се на непредотвратими и извънредни обстоятелства, но че правото му на пълно възстановяване на извършените плащания зависи от последващи събития.

51.      Последващата преценка на непредотвратимите и извънредни обстоятелства би се отразила и върху тълкуването на съответните права на организатора. Задължение на пътуващия да заплати такса за прекратяване на договора в случай, че не са изпълнени изискванията на член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302, намира отражение в съответна правна претенция на организатора. Както посочва Kiwi Tours в съдебното заседание, ако правото на пътуващия да прекрати договора без такса зависеше от последващи събития, то правото на организатора да получи такса за прекратяване би възниквало или би се погасявало в зависимост от развитието на ситуацията от момента на прекратяването до момента на планираното пътуване.

52.      Освен това трябва да се припомни, че в съответствие с член 12, параграф 3, буква б) от Директива 2015/2302 организаторът може да прекрати договора за пакетно туристическо пътуване и да възстанови на пътуващия изцяло всички плащания, направени за туристическия пакет, без да дължи допълнително обезщетение, ако е „възпрепятстван да изпълни договора поради непредотвратими и извънредни обстоятелства и е уведомил пътуващия […] преди започване на изпълнението на туристическия пакет“ (курсивът е добавен). Ако настъпилите след прекратяването на договора събития имат самостоятелно значение от гледна точка на определянето на правата и задълженията на страните, тогава би трябвало да се приеме, че организаторът може да прекрати договора преди започване на изпълнението на туристическия пакет, но че отговорността му за заплащане на допълнително обезщетение ще зависи от това дали към датата на планираното пътуване прогнозата му действително се е потвърдила. Такъв резултат би направил несигурно освобождаването на организатора от отговорност. Освен това би бил в разрез с посочената по-горе пълна хармонизация от законодателя на правата и задълженията на страните, включително по въпроса за отговорността на организатора да плати допълнително обезщетение.

53.      Следователно последващата преценка би направила несигурно положението на страните по договора за туристическо пътуване към момента на прекратяването му и би могла да създаде пречки за предвидената в член 12 от Директива 2015/2302 система за определяне на правата и задълженията на страните. Напротив, разглеждането на предварителната преценка на рисковата ситуация към момента на прекратяване на договора като единствен определящ критерий гарантира правна сигурност по отношение на последиците от прекратяването. С други думи, бъдещи събития, настъпили преди планираното пътуване, но след прекратяването на договора, не следва да могат да променят установеното правно положение към момента на прекратяване на договора.

54.      Що се отнася до целта на член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302, тази разпоредба признава правото на пътуващия да прекрати договора за пакетно туристическо пътуване, без да заплаща такса за прекратяването му, във всеки един момент още преди започване на изпълнението на туристическия пакет, при предвидените в нея условия. Както обясних по-горе, за да може да прекрати договора за пакетно туристическо пътуване преди започване на изпълнението на туристическия пакет, пътуващият трябва да направи прогноза за ситуацията към момента на прекратяване на договора с оглед на въздействието на непредотвратимите и извънредни обстоятелства върху изпълнението на туристическия пакет. Ако беше възможно да се прецени наличието на право на прекратяване на договора a posteriori с оглед на действително създалото се положение към датата на пътуването, тогава не би било възможно да се установи правото на безплатно прекратяване на договора преди започване на изпълнението на туристическия пакет. Упражняването на това право би трябвало да бъде спряно до датата на пътуването. Това обаче би било в противоречие с предвиденото в член 12, параграф 2 от директивата.

55.      Според мен ex post подходът, според който събитията, настъпили след прекратяването на договора, но преди започване на изпълнението на туристическия пакет, са определящи по отношение на правото на прекратяване на договора, не се подкрепя от съображения, свързани с високото равнище на защита на потребителите. В това отношение трябва да се припомни, че според съображение 5 от Директива 2015/2302 тя има за цел да се намери „точният баланс между високото равнище на защита на потребителите и конкурентоспособността на предприятията“. Ex post подходът не е по-благоприятен за пътуващия от подхода, включващ предварителна преценка. В това отношение може да възникне ситуация, в която пътуващият прави разумна и обоснована преценка на рисковете от пътуване към момента на прекратяване на договора, но след това, противно на първоначалната му прогнозна преценка на рисковата ситуация, в крайна сметка положението се подобрява. Ex post подходът би бил по-благоприятен за пътуващия само ако се приеме, че последващи събития могат да бъдат взети предвид единствено ако потвърждават направената от пътуващия преценка, а не ако я опровергават. За мен обаче е ясно, че възможността да се следва тълкуване на това правило само доколкото то води в благоприятна за пътуващия посока, без да се взема предвид възможният неблагоприятен резултат от същото тълкуване, би била в противоречие с предвиденото от законодателя на Съюза в член 12, параграф 2.

56.      Според запитващата юрисдикция по дело C-584/22 целта на таксата за прекратяване на договора дава по-специално аргумент в полза на тезата, че трябва да се вземат предвид обстоятелствата, настъпили след прекратяването на договора. Според нея това би трябвало да е така, независимо дали таксата за прекратяване на договора следва да се счита за плащане, подобно на обезщетението за вреди, или за заместител на цената на пътуването. Същественият момент, който запитващата юрисдикция изтъква, е, че ако следва да се вземат предвид настъпилите впоследствие факти, организаторът би бил длъжен да възстанови изцяло направените от пътуващия плащания, дори ако той не е прекратил договора. От тази гледна точка не би следвало организаторът да има право на такса за прекратяване, ако впоследствие се окаже, че не са налице „вреди“ или право на тази такса, тъй като непредотвратимите и извънредни обстоятелства действително са настъпили.

57.      Що се отнася до това съображение, следва да се припомни, че таксите за прекратяване на договора се дължат от пътуващия, когато той упражни правото си да прекрати договора „по всяко време“ преди започване на изпълнението на туристическия пакет по смисъла на член 12, параграф 1 от Директива 2015/2302 и по каквато и да е причина. Понятието „такса за прекратяване на договора“ е неутрално в сравнение с понятието „обезщетение“ (немският термин е „Entschädigung“), използвано в националните актове за транспониране на тази разпоредба от директивата. Съгласно член 12, параграф 1 от Директива 2015/2302 в договора за пакетно туристическо пътуване могат да бъдат предвидени разумни по размер такси според „момента, в който се прекратява договорът преди започване на изпълнение на туристическия пакет и очакваните икономии на разходи и приходи от алтернативно реализиране на пътническите услуги“. Описанието на това, което представлява таксата за прекратяване на договора, е като противотежест на правото на пътуващия да прекрати договора по всяко време. Както по същество отбелязва Комисията, това е още един пример за баланса, който директивата цели да постигне между правата и задълженията на страните по договора за туристическо пътуване.

58.      Както посочих по-горе, независимо от правния характер на таксата за прекратяване на договора, приемането, че тя не се дължи, ако впоследствие се окаже, че пътуването не би се осъществило, води до голяма правна несигурност и би накърнило хармонизирането на правата и задълженията на страните по договора за туристическо пътуване.

59.      Независимо от това запитващата юрисдикция по дело C-584/22 предупреждава за риска от възникване на отрицателни последици, ако задължението за заплащане на такса за прекратяване на договора в крайна сметка не се основава на това дали туристическият пакет действително може да бъде изпълнен. Според тази юрисдикция пътуващите биха могли да бъдат възпрени от ранно упражняване на правото си на прекратяване на договора за туристическо пътуване в несигурни ситуации и ще бъдат принудени да изчакат, докато се получи допълнителна информация или организаторът не отмени пътуването по своя инициатива.

60.      В това отношение приемам, че едно решение занапред, което пътуващият е подтикнат да вземе поради настъпването на непредотвратими и извънредни обстоятелства, по дефиниция е свързано с несигурна ситуация. Въпреки това при тълкуването на условията за упражняване на правото на прекратяване на договора за пакетно туристическо пътуване по член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302 трябва да се вземе предвид степента на несигурност. Както по същество отбелязва австрийското правителство, това право не налага пътуващият да може да потвърди с абсолютна сигурност, че непредотвратими и извънредни обстоятелства в крайна сметка ще настъпят и ще имат значително въздействие. Както бе посочено, към момента на прекратяване на договора за пакетно туристическо пътуване е достатъчно пътуващият да очаква, че съществува достатъчно голяма вероятност непредотвратими и извънредни обстоятелства да засегнат значително изпълнението на туристическия пакет. Освен това, както по същество предлагам в заключението си, представено днес по дело C-299/22, Tez Tour, високото равнище на несигурност и изключително бързо развиващото се положение в началото на пандемията трябва се вземат предвид, за да се определи какво е знаел средностатистическият пътуващ и каква е била неговата оценка за вероятността от възникване на значително въздействие върху изпълнението на договора.

61.      От изложените по-горе съображения следва, че текстът, контекстът и целта на Директива 2015/2302 подкрепят тълкуване на член 12, параграф 2 от тази директива, според което определящият момент за установяване на правото на прекратяване на договора, без да се заплаща такса за прекратяване, се основава на предварителна преценка към момента на прекратяване на договора.

62.      При това положение член 12, параграф 2 не пречи на националните юрисдикции да разглеждат настъпилите впоследствие факти като доказателства, които трябва да бъдат преценявани свободно в съответствие с националното процесуално право. Както по същество отбелязва гръцкото правителство в съдебното заседание, ако в момента на прекратяване на договора пътуващият се позовава на непредотвратими и извънредни обстоятелства и изтъкнатата от него ситуация се влоши, оказвайки значително въздействие върху изпълнението на туристическия пакет, това подкрепя прогнозата му, направена към момента на прекратяване на договора. Ако пътуващият обаче не е имал основание да прекрати договора към момента на прекратяването му, настъпилите впоследствие факти не могат сами по себе си да установят право на безплатно прекратяване, което той не е имал. По същия начин подобряване на ситуацията не може да се отрази с обратно действие на правото на пътуващия на пълно възстановяване на извършените плащания, ако към момента на прекратяването той е направил разумна прогноза за въздействието на непредотвратимите и извънредни обстоятелства върху туристическия пакет.

63.      Що се отнася до случаите в главните производства, по дело C-414/22 националната юрисдикция ще трябва да прецени дали към датата на прекратяване на договора през април 2020 г. средностатистически пътуващ би могъл разумно да очаква, че пандемията ще окаже значително въздействие върху изпълнението на туристическия пакет, планиран като празнично пътуване за лятото на 2020 г. От информацията в акта за преюдициално запитване, като се имат предвид призивите на националните власти да се отложат всички неналожителни пътувания и да се ползват възможностите за прекратяване на договорите за пътуване, изглежда разумно средностатистически пътуващ да предвиди през април 2020 г., че подобно пътуване (замисълът на което е да се съберат голям брой млади хора за празнуване) няма да се осъществи. Националната юрисдикция трябва да направи тази преценка, като се ръководи и от параметрите, които анализирам в заключението си, представено днес по дело C-299/22, Tez Tour.

64.      Трябва да се отбележи още, че ако националната юрисдикция приеме, че пътуващият има право да прекрати договора в съответствие с член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302, той се ползва от това право, без да е обвързан със споразумение за заплащане на намалена такса за прекратяване на договора, което е приел поради непознаване на правата си. Всъщност това споразумение води до ограничаване на правата му и съгласно член 23, параграф 3 от тази директива не е обвързващо за пътуващия.

65.      Що се отнася до дело C-584/22, запитващата юрисдикция посочва, че въззивният съд е трябвало да разгледа въпроса дали към момента на прекратяване на договора на 1 март 2020 г. пътуването до Япония вече е било свързано със сериозни рискове за здравето, които не би било разумно да бъдат поети от един благоразумен пътник. Поради причините, които анализирах по-горе, единствено моментът на прекратяване но договора има решаващо значение за това определяне.

66.      С оглед на гореизложеното считам, че член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302 трябва да се тълкува в смисъл, че преценката на настъпването на непредотвратими и извънредни обстоятелства, засягащи значително изпълнението на договора, което настъпване поражда правото на пътуващия да прекрати договора за пакетно туристическо пътуване, без да заплаща никаква такса за прекратяване, трябва да се извършва единствено към момента на прекратяване на договора. Установяването на посоченото право не зависи от това дали такива обстоятелства действително са настъпили след прекратяването на договора.

V.      Заключение

67.      С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на въпросите, отправени от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) и Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия), както следва:

„Член 12, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета

трябва да се тълкува в смисъл, че преценката на настъпването на непредотвратими и извънредни обстоятелства, засягащи значително изпълнението на договора, което настъпване поражда правото на пътуващия да прекрати договора за пакетно туристическо пътуване, без да заплаща никаква такса за прекратяване, трябва да се извършва единствено към момента на прекратяване на договора. Установяването на посоченото право не зависи от това дали такива обстоятелства действително са настъпили след прекратяването на договора.“

1      Език на оригиналния текст: английски.

2      Встъпителни думи на генералния директор на СЗО на брифинга за медиите относно COVID-19, 11 март 2020 г.

3      Вж. „Насоки относно правото на пътуващите да прекратяват договори за пакетни туристически пътувания поради извънредни обстоятелства, настъпили в резултат от COVID-19“, издадени от ирландското правителство, Министерство на предприемачеството, търговията и заетостта на 26 март 2020 г., стр. 5.

4      Директива на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета (ОВ L 326, 2015 г., стр. 1; наричана по-нататък „Директива 2015/2302“).

5      Решение от 8 юни 2023 г., ВБ (Информиране за задочно осъдения) (C-430/22 и C-468/22, EU:C:2023:458, т. 24 и цитираната съдебна практика).

6      Вж. точка 39.