1.

Настоящите преюдициални запитвания, отправени от Bundesarbeitsgericht (Федерален съд по трудови спорове, Германия), се отнасят по-специално до тълкуването на член 157 ДФЕС, както и на член 2, параграф 1, буква б) и на член 4, първа алинея от Директива 2006/54/ЕО ( 2 ).

2.

Запитванията са отправени в рамките на спорове между IK (дело C‑184/22) и CM (дело C‑185/22) ( 3 ), двама здравни асистенти, наети на непълно работно време (наричани по-нататък „жалбоподателите“), от една страна, и техния работодател KfH Kuratorium für Dialyse und Nierentransplantation e.V. (наричан по-нататък „ответникът“), от друга страна, във връзка с правото им на допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, положен извън работното време, договорено в трудовите им договори.

3.

По искане на Съда в настоящото заключение ще се съсредоточа върху анализа на вторите преюдициални въпроси, букви а) по тези две дела, които са формулирани по един и същ начин. Те се отнасят до преценката дали е налице непряка дискриминация по смисъла на Директива 2006/54, и по-специално до правилата, по които трябва да се отчитат статистическите данни, за да се определи дали дадена разпоредба поставя лицата от единия пол в особено по-неблагоприятно положение в сравнение с лицата от другия пол.

4.

Настоящите дела предоставят на Съда възможност да уточни допълнително подходящата методология, а именно дали следва да се разглеждат само статистическите данни относно групата лица, поставени в по-неблагоприятно положение от разглежданата национална мярка, или следва да се вземат предвид и данните относно групата лица, за които тази мярка не се прилага.

5.

Съгласно съображение 30 от Директива 2006/54:

„Приемането на правила относно тежестта на доказване играе значителна роля при осигуряването на ефективно привеждане в изпълнение на принципа на равното третиране. Както Съдът е постановил, следва да бъде предвидена разпоредба за осигуряване на разместване на тежестта на доказване в prima facie случаи на дискриминация, с изключение на производства, при които съдът или друг компетентен национален орган е задължен да разследва фактите. Необходимо е обаче да бъде изяснено, че оценката на фактите, от които може да бъде предположено съществуването на пряка или непряка дискриминация, остава въпрос от компетенциите на съответния национален орган в съответствие с националното право или практика. Освен това държавите членки разполагат със свободата да въведат на всеки подходящ етап от производството доказателствени правила, които са по-благоприятни за ищеца“.

6.

Член 1 от тази директива, озаглавен „Предмет“, гласи:

„Целта на настоящата директива е да се осигури прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на жените и мъжете в областта на заетостта и професиите.

За тази цел тя съдържа разпоредби за прилагане на принципа на равното третиране по отношение на:

[…]

б) условията на труда, включително заплащането;

[…]

Тя също така съдържа разпоредби за осигуряването на по-голяма ефективност на такова прилагане чрез въвеждане на подходящи процедури“.

7.

Член 2 от посочената директива, озаглавен „Определения“, предвижда в параграф 1, букви а) и б):

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

8.

Член 4 от същата директива, озаглавен „Забрана за дискриминация“, предвижда:

„За еднаква работа или работа, която е с равна стойност, се премахва всяка пряка или непряка дискриминация на основата на пола по отношение на всички аспекти и условия на възнаграждението.

По-специално, когато за определяне на възнаграждението се използва система за класификация на професиите, то тази система трябва да се основава на еднакви критерии както за мъжете, така и за жените, и да бъде изградена по начин, който изключва всякаква дискриминация, основана на пола“.

9.

Член 14 от Директива 2006/54, озаглавен „Забрана за дискриминация“, предвижда в параграф 1, буква в):

„Не се допуска никаква дискриминация, пряка или непряка, основаваща се на пола, в публичния или частния сектор, включително публичните органи по отношение на:

[…]

10.

Член 4 от Gesetz über Teilzeitarbeit und befristete Arbeitsverträge (Teilzeit- und Befristungsgesetz) (Закон за работата при непълно работно време и за срочните трудови договори) от 21 декември 2000 г. ( 4 ), в редакцията му, приложима към споровете в главните производства, озаглавен „Забрана за дискриминация“, предвижда в параграф 1:

„Работник на непълно работно време не трябва поради работата си на непълно работно време да бъде третиран по-неблагоприятно от сравним работник на пълно работно време, освен ако обективни причини оправдават разлика в третирането. Работникът на непълно работно време трябва да получава възнаграждение или друга делима и оценима в пари престация най-малко в обем, съответстващ на пропорционалната част, на която се равнява продължителността на работното му време спрямо тази на сравним работник на пълно работно време“.

11.

Член 1 от Allgemeines Gleichbehandlungsgesetz (Общ закон за равното третиране) от 14 август 2006 г. ( 5 ), в редакцията му, приложима към споровете в главните производства (наричан по-нататък „AGG“), e озаглавен „Цел на закона“ и предвижда:

„Целта на този закон е да възпрепятства или да премахне всяко поставяне в по-неблагоприятно положение, основано на раса или етнически произход, пол, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална идентичност“.

12.

Член 7 от този закон, озаглавен „Забрана на дискриминацията“, предвижда в параграф 1:

„Работниците не могат да бъдат подлагани на дискриминация въз основа на който и да е от признаците, изброени в член 1; тази забрана се прилага също, когато извършващият дискриминация само допуска наличието на някое от основанията по член 1“.

13.

Член 15 от посочения закон, озаглавен „Компенсация и обезщетение за вреди“, гласи следното в параграфи 1 и 2:

„1.   При нарушение на забраната за дискриминация работодателят е длъжен да поправи причинените вреди. Това не се отнася за случаите, при които работодателят не е отговорен за нарушението на това задължение.

2.   Работникът може да поиска подходящо парично обезщетение за неимуществени вреди. […]“.

14.

Член 3 от Gesetz zur Förderung der Entgeltparenz zwischen Frauen und Männern (Entgeltparenzgesetz) (Закон за насърчаване на прозрачността на заплащането между жените и мъжете) от 30 юни 2017 г. ( 6 ), озаглавен „Забрана за пряка и непряка дискриминация в заплащането, основана на пола“, предвижда в параграф 1:

„За една и съща или за равностойна работа се забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пола, по отношение на всички елементи на трудовото възнаграждение и условията за заплащане на труда“.

15.

Член 7 от този закон, озаглавен „Принцип на равно заплащане“, предвижда:

„В трудови правоотношения не се допуска договаряне на възнаграждение за една и съща или за равностойна работа, което поради пола на наетото лице да е в по-малък размер, отколкото това на работник от другия пол“.

16.

Член 10 от Manteltarifvertrag (Рамков колективен трудов договор, наричан по-нататък „MTV“), сключен между синдиката Ver.di и ответника на 8 март 2017 г., е озаглавен „Работно време“ и гласи следното:

„1.   Нормалната средна седмична продължителност на работното време на работник на пълно работно време без почивките е 38,5 часа.

[…]

Нормалната средна дневна продължителност на работното време на работник на пълно работно време е 7 часа и 42 минути.

[…]

6.   Ако обемът на работата изисква извънреден труд, полагането му трябва по принцип да бъде разпоредено. […] Извънредният труд се ограничава до спешни случаи и полагането му се разпределя възможно най-равномерно между всички работници.

7.   Извънреден труд са отработените в съответствие с разпореденото часове, които съгласно установения работен график или обичайната практика в предприятието надвишават нормалната продължителност на работното време съгласно точка 1, първо и трето изречение. Съгласно член 13, точка 1 се дължи допълнително трудово възнаграждение за извънредния труд, който надвишава месечната продължителност на работното време на работника на пълно работно време и който не може да бъде компенсиран с предоставяне на време за почивка през календарния месец, в който е положен. […]“.

17.

Член 13 от MTV, озаглавен „Заплащане на извънредния труд, допълнително трудово възнаграждение и компенсация на извънредния труд“, предвижда в параграф 1:

„Компенсацията за всеки час извънреден труд в съответствие с член 10, параграф 7 от MTV възлиза на 1/167 от месечното тарифно възнаграждение. Допълнителното трудово възнаграждение за извънреден труд съгласно член 10, параграф 7, второ изречение е в размер на 30 % от основното трудово възнаграждение“.

18.

Ответникът извършва амбулаторна диализа с медицински и немедицински персонал в различни обекти в Германия. MTV се прилага във всички тези обекти, по-специално за трудовите договори на жалбоподателите, наети като здравни асистенти на непълно работно време с работно време, за IK (дело C‑184/22), представляващо 40 % от редовната седмична продължителност на работното време на служител на пълно работно време, и за CM (дело C‑185/22) — 80 % от това работно време.

19.

Според предоставената от ответника информация от общия брой на неговите служители, който възлиза на над 5000 души, 76,96 % са жени, а 52,78 % от всички служители работят на непълно работно време. Що се отнася до тези лица, работещи на непълно работно време, 84,74 % са жени, а 15,26 % — мъже, докато от работещите на пълно работно време 68,20 % са жени, а 31,80 % — мъже.

20.

Ответникът води отчетна ведомост за работното време, по-специално за жалбоподателите. В края на март 2018 г. в тях са записани 129 часа и 24 минути работа за IK, а в края на февруари 2018 г. — 49 часа за CM, съответстващи на отработените часове над работното време, посочено в трудовите договори на жалбоподателите. Ответникът не им изплаща допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд по член 10, точка 7, второ изречение от MTV (наричана по-нататък „разглежданата национална разпоредба“) и не вписва по индивидуалните им партиди във водената отчетна ведомост за работното време компенсация със съответстващо на допълнителното трудово възнаграждение време за почивка.

21.

Жалбоподателите подават иск, с който искат по-специално да им се предостави допълнително време за почивка, съответстващо на допълнителното трудово възнаграждение за извънреден труд, както и обезщетение на основание член 15, параграф 2 от AGG. В това отношение те изтъкват, че като не им е предоставил допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд и като не е вписал по индивидуалните им партиди в отчетната ведомост за работното време допълнително време за почивка, съответстващо на това допълнително трудово възнаграждение, ответникът незаконосъобразно ги е дискриминирал като работници на непълно работно време в сравнение с работниците на пълно работно време. Освен това те били непряко дискриминирани въз основа на пола си, тъй като ответникът наемал на непълно работно време предимно жени. От своя страна, ответникът твърди, че разглежданата национална разпоредба не поражда нито неоправдана дискриминация, основана на работа на непълно работно време, нито такава, основана на пола.

22.

Landesarbeitsgericht (Областен съд по трудови спорове, Германия) приема, че жалбоподателите са дискриминирани поради работата си на непълно работно време, и осъжда ответника да впише по индивидуалните им партиди в отчетната ведомост допълнително време за почивка, съответстващо на допълнителното трудово възнаграждение за извънреден труд. Този съд обаче отхвърля иска на жалбоподателите в частта му, с която претендират обезщетение на основание член 15, параграф 2 от AGG. Те подават ревизионна жалба пред запитващата юрисдикция — Bundesarbeitsgericht (Федерален съд по трудови спорове, Германия), с която искат да им бъде изплатено това обезщетение. Ответникът подава насрещна ревизионна жалба срещу осъждането му да отрази допълнителното трудово възнаграждение за извънреден труд в отчетната ведомост за работното време по индивидуалните партиди на жалбоподателите.

23.

Запитващата юрисдикция подчертава, че въпросът за дискриминацията, основана на пола, и въпросът за дискриминацията, основана на работа на непълно работно време, са от определящо значение за решаването на спора в главното производство. Що се отнася до вторите преюдициални въпроси, букви а) по настоящите дела, тази юрисдикция посочва, че изхожда от принципа, че при прилагането на член 157 ДФЕС, както и на член 2, параграф 1, буква б) и на член 4, първа алинея от Директива 2006/54 за отговора на въпроса дали разликата в третирането, до която води дадена разпоредба, засяга много по-голям брой жени, отколкото мъже, от значение е кръгът от лица, по отношение на които се прилага съответната правна уредба ( 7 ), и че в това отношение е важно да се вземат предвид всички работещи, спрямо които се прилага националната правна уредба, от която произтича различното третиране ( 8 ). Що се отнася до тези работници, следва да се сравни както сред работниците от мъжки пол, така и сред работниците от женски пол, т.е. във всяка група, съответно делът на работниците, които са засегнати от въпросната правна норма, и на тези, които не са засегнати ( 9 ).

24.

Според запитващата юрисдикция MTV се прилага за всички обекти на ответника, а съгласно член 1 от него — спрямо всички работници от мъжки и от женски пол, наети от ответника. Член 2, точка 1 от MTV изключвал от приложното му поле само „работниците, чиято заплата надвишава последната стъпка от най-високата скала на заплатите, […] ръководния персонал и лекарите“. Освен това член 2, точка 2 от MTV предвиждал, че обучаващите се лица се подчиняват на други колективни трудови договори, ако такива договори съществуват. В случай че според отговора на Съда на вторите преюдициални въпроси, букви а) разрешаването на споровете по главното производство налага да се установи дали и евентуално как изключенията от приложното поле на MTV засягат частта от мъжете и жените сред работещите, наети от ответника на пълно и непълно работно време, Landesarbeitsgericht (Областен съд по трудови спорове) следва да направи необходимите фактически констатации.

25.

Запитващата юрисдикция счита, че в случая, за да се провери дали разликата в третирането засяга значително повече жени, отколкото мъже, трябва да се сравни съответно делът на лицата, които са неблагоприятно засегнати от разглежданата национална разпоредба, сред работещите мъже и жени, наети от ответника. Действително в споровете по главното производство процентните дялове все още не били окончателно установени. Изглежда обаче, че групата на жените е силно представена както сред наетите на непълно работно време, така и сред наетите на пълно работно време. В същото време групата на мъжете, дори и значително по-малка, била по-силно представена сред наетите на пълно работно време, отколкото сред наетите на непълно работно време.

26.

При тези обстоятелства запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 157 ДФЕС, член 2, параграф 1, буква б) и член 4, първа алинея от Директива 2006/54 трябва да се тълкуват в смисъл, че в такъв случай, за да се установи, че разликата в третирането засяга значително повече жени, отколкото мъже, е достатъчно сред работниците на непълно работно време да има значително повече жени, отколкото мъже, или трябва да се отчете и обстоятелството, че сред работниците на пълно работно време има значително повече мъже и дори значително по-голям дял мъже.

27.

Запитващата юрисдикция подчертава, че последното положение не е налице в споровете по главните производства, тъй като от работниците на пълно работно време 68,20 % са жени, а само 31,80 % са мъже. По този начин жените били значително повече при ответника както в групата на наетите на непълно работно време, така и в групата на наетите на пълно работно време. Същата юрисдикция не би могла да прецени с необходимата категоричност как в такъв случай следва да се установи дали разликата в третирането засяга значително повече жени, отколкото мъже, по смисъла на правото на Съюза.

28.

При тези условия Bundesarbeitsgericht (Федерален съд по трудови спорове) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

29.

Писмени становища пред Съда представят жалбоподателите, ответникът, датското, полското и норвежкото правителство, а също и Европейската комисия.

30.

С вторите си преюдициални въпроси, букви а) по дела C‑184/22 и C‑185/22, върху които Съдът е поискал настоящото заключение да бъде съсредоточено, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 157 ДФЕС, член 2, параграф 1, буква б) и член 4, първа алинея от Директива 2006/54 трябва да се тълкуват в смисъл, че при преценката дали е налице непряка дискриминация, за да се установи, че една привидно неутрална национална разпоредба поставя „лица от един пол в [особено] по-неблагоприятно положение от лица от друг пол“, е достатъчно в групата на поставените в по-неблагоприятно положение от тази разпоредба работници да има значително по-голям брой лица от определен пол, или е необходимо и групата работници, за която не се прилага посочената разпоредба, да включва значително по-голям брой лица от другия пол.

31.

Съгласно член 157, параграф 1 ДФЕС „[в]сяка държава членка осигурява прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност“. Освен това член 4, първа алинея от Директива 2006/54 гласи, че „[з]а еднаква работа или работа, която е с равна стойност, се премахва всяка пряка или непряка дискриминация на основата на пола по отношение на всички аспекти и условия на възнаграждението“. Съгласно член 2, параграф 1, буква б) от тази директива понятието „непряка дискриминация“ е определено като положение, „[при което] привидно неутрална разпоредба, критерий или практика би поставила лица от един пол в [особено] по-неблагоприятно положение от лица от друг пол, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно обоснована от легитимна цел и средствата за постигането на тази цел са подходящи и необходими“.

32.

От това определение следва, че „непряка дискриминация“ по смисъла на Директива 2006/54 е установена, когато са налице три елемента, по отношение на които намеренията на автора на въпросната национална мярка не са от значение. Първо, налице е мярка, която е привидно неутрална, тъй като не прави формално разграничение между категории лица за еднаква работа или за работа с равна стойност. Второ, тази мярка поставя лицата от единия пол в особено по-неблагоприятно положение от лицата от другия пол. Трето, подобно особено по-неблагоприятно положение не е обосновано от обективни фактори, които не са свързани с каквато и да било дискриминация, основана на пола ( 12 ).

33.

В случая, първо, що се отнася до елемента, свързан с привидната неутралност на разглежданата национална разпоредба, той не поражда особени затруднения. Всъщност от актовете за преюдициално запитване е видно, че тази разпоредба от съответния колективен трудов договор ( 13 ), съгласно която се заплаща допълнително трудово възнаграждение за извънредния труд, положен извън работното време за календарния месец на работник на пълно работно време, се прилага за всички обекти на ответника и освен ако е предвидено друго — за всички наети от него лица ( 14 ). Следователно, като посочва без разлика работниците от мъжки и от женски пол, посочената разпоредба не установява пряка дискриминация по смисъла на член 2, параграф 1, буква а) от Директива 2006/54.

34.

Второ, що се отнася до елемента, свързан с наличието на особено по-неблагоприятно положение, на първо място, той предполага група лица да търпят неблагоприятни последици, а именно, в случая, работниците на непълно работно време по отношение на заплащането на допълнително трудово възнаграждение за положения извънреден труд. Отбелязвам, че запитващата юрисдикция посочва, че вторите преюдициални въпроси по настоящите дела са поставени само ако отговорът на първите преюдициални въпроси е утвърдителен. В това отношение считам, че разглежданата национална разпоредба поставя работниците на непълно работно време в по-неблагоприятно положение, тъй като извънредният труд, който полагат извън уговореното в трудовите им договори работно време и до броя на часовете, отработени от работник на пълно работно време ( 15 ), не води до допълнително трудово възнаграждение към заплатата им. С други думи, възнаграждението за този извънреден труд е по-ниско от това за извънредния труд, положен от работник на пълно работно време ( 16 ).

35.

На второ място, привидно неутралната мярка трябва на практика да поставя лицата от единия пол в особено по-неблагоприятно положение в сравнение с лицата от другия пол. В това отношение Съдът отдавна е признал полезността на статистическите данни при анализа дали е налице непряка дискриминация, по-специално в решение от 31 март 1981 г., Jenkins (96/80, EU:C:1981:80, т. 13). В това решение Съдът се позовава на „значително по-нисък процент“ работници от женски пол в сравнение с работници от мъжки пол, които имат право на почасово заплащане в пълен размер. Това позоваване е възпроизведено по-специално в решение от 13 май 1986 г., Bilka-Kaufhaus (170/84, EU:C:1986:204, т. 29). В този смисъл Съдът е следвал прагматичен подход при разглеждането на дискриминацията ( 17 ).

36.

Понятието „непряка дискриминация“ впоследствие е залегнало в законодателството на ЕС, по-специално в Директива 2002/73/ЕО ( 18 ), заменена с Директива 2006/54. В член 2, параграф 1, буква б) от последната директива се възприема определение за „непряка дискриминация“, формулирано точно по същия начин като съдържащото се в член 1, параграф 2, второ тире от Директива 2002/73. В това определение, както и в другите разпоредби на Директива 2006/54, не се прави позоваване на количествени елементи при оценката на непряката дискриминация. Всъщност в посоченото определение се възприема качествен подход, а именно, че е важно да се провери дали поради самото си естество разглежданата национална мярка може да „постави в [особено] по-неблагоприятно положение“ лица от единия пол в сравнение с лица от другия пол. От това следва, че националният съд трябва да разгледа всички релевантни елементи от качествено естество, за да определи дали е налице такова неблагоприятно положение, например без да се ограничава до предприятието, по отношение на което се прилага спорната разпоредба, като разгледа положението в съответната държава членка или в Съюза като цяло. Освен това в някои случаи снабдяването със статистически данни може да се окаже много трудно ( 19 ) или да възникне трудност при тяхното използване ( 20 ) или тълкуване ( 21 ).

37.

Въпреки това, включително в този контекст на качествен подход, Съдът продължава да се позовава на статистически данни, в случаите, когато такива са налични, за да установи наличието на непряка дискриминация в рамките на прилагането на принципа на равно третиране на мъжете и жените. Така, съгласно постоянната практика на Съда относно Директива 2006/54, такова особено по-неблагоприятно положение би могло да се приеме за налично по-специално ако се докаже, че дадена национална уредба засяга неблагоприятно много по-голям брой лица от единия, отколкото от другия пол ( 22 ). Както следва от съображение 30 от тази директива, оценката на фактите, от които може да бъде предположено съществуването на непряка дискриминация, е от компетентността на националната юрисдикция в съответствие с националното право или практика, което/която може да предвижда по-специално непряката дискриминация да се доказва с всички средства, включително въз основа на статистически данни ( 23 ).

38.

Подчертавам, че посочените статистически данни са само един от елементите наред с други и че освен това тези данни могат да бъдат различни. Така Съдът постановява, че работник, който счита, че е засегнат от основана на пола непряка дискриминация, може да докаже, че е налице prima facie случай на дискриминация, като се основава на общи статистически данни относно пазара на труда в съответната държава членка, в случай че не може да се очаква от заинтересованото лице да представи по-точни данни за съответната група работници, тъй като те са труднодостъпни или дори не съществуват ( 24 ). Не е достатъчно да се изходи от броя на засегнатите лица, понеже този брой зависи от това колко работници общо се трудят в държавата членка, както и от това колко от тях са мъже и колко — жени ( 25 ).

39.

В случай че националният съд разполага със статистически данни, Съдът приема, че той трябва да вземе предвид всички работещи, спрямо които се прилага националната правна уредба, от която произтича различното третиране ( 26 ), и че най-добрият метод за сравняване на статистически данни е сравняването на частта от засегнатите от посоченото различно третиране работещи, от една страна, сред мъжете, които са част от работната сила, а от друга страна — сред жените, които са част от работната сила ( 27 ).

40.

Следва да се подчертае, че макар използването на статистически данни да може да се окаже полезно, за да се приеме, че е налице непряка дискриминация, тези данни трябва да се отчитат внимателно, доколкото начинът им на изготвяне определя валидността на получените резултати ( 28 ). В този контекст съгласно постоянната практика на Съда националният съд следва да прецени доколко представените пред него статистически данни за положението на работната сила са валидни и дали могат да бъдат взети предвид, т.е. дали по-специално не са израз на съвсем случайни или конюнктурни събития и дали са достатъчно значими ( 29 ).

41.

На трето място, ако от статистическите данни, които националният съд действително може да вземе предвид, се вижда, че процентът на работниците от единия пол, засегнати от разглежданата национална правна уредба, е значително по-висок от този на работниците от другия пол, спрямо които също се прилага тази правна уредба, би следвало да се приеме, че такова положение представлява непряка дискриминация, основана на пола, която е в разрез с член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2006/54, освен ако тези разпоредби са обосновани от обективни фактори, които не са свързани с каквато и да било дискриминация, основана на пола ( 30 ).

42.

Отбелязвам, че не съществува референтен праг, над който статистическите данни да се считат за достатъчни, тъй като по естеството си тази преценка е основно емпирична ( 31 ). Тези статистически данни обаче трябва да бъдат релевантни, в смисъл че трябва да се отнасят до достатъчен брой лица, за да бъдат представителни, но също и категорични и недвусмислени.

43.

Що се отнася до споровете в главните производства, от актовете за преюдициално запитване е видно, че при анализа дали разглежданата национална разпоредба установява непряка дискриминация по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от Директива 2006/54, се вземат предвид статистическите данни, които се отнасят до ответника. От практиката на Съда, цитирана в точка 39 от настоящото заключение, следва, че запитващата юрисдикция трябва да установи каква част от работещите са засегнати от посоченото различно третиране, от една страна, сред мъжете, които са част от работната сила, а от друга страна — сред жените, които са част от работната сила.

44.

В случая от актовете за преюдициално запитване е видно, че при ответника работят над 5000 души, от които 76,98 % са жени. От всички тези служители 52,78 % работят на непълно работно време. Сред работниците на непълно работно време 84,74 % са жени и 15,26 % са мъже.

45.

С букви а) от вторите си преюдициални въпроси запитващата юрисдикция иска да се установи дали при проверката за наличие на особено по-неблагоприятно положение по отношение на работещите жени по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от Директива 2006/54 е достатъчно групата на работещите на непълно работно време да включва значително повече жени, отколкото мъже, или също така следва групата на работещите на пълно работно време да се състои от значително повече мъже или делът на мъжете да е значително по-висок.

46.

В случая работещите жени са мнозинство както в „облагодетелстваната“ група, така и в групата, която е поставена „в по-неблагоприятно положение“ от разглежданата национална разпоредба. При това положение считам, че не е очевидно, че тази разпоредба поставя жените в особено по-неблагоприятно положение в сравнение с мъжете.

47.

В това отношение, както вече посочих, считам, че националният съд трябва да следва качествен подход, без да се ограничава само до статистическите данни. Подобен подход предполага да се разгледа пазарът на труда в своята цялост, а не само в съответното предприятие.

48.

Що се отнася до статистическите данни, за чиито условия за отчитане запитващата юрисдикция поставя правен въпрос, следва да се припомни логиката на анализа на непряката дискриминация в рамките на Директива 2006/54.

49.

Най-напред, съгласно самия текст на член 2, параграф 1, буква б) от тази директива непряката дискриминация се свързва единствено с разпоредба, критерий или практика, която „би поставила […] в по-неблагоприятно положение“ лица от единия пол в сравнение с лица от другия пол. Следователно посоченият член 2, параграф 1, буква б) се съсредоточава върху групата лица, които са поставени „в по-неблагоприятно положение“, в случая работниците на непълно работно време. В тази разпоредба не се споменават лицата, които са поставени „в по-благоприятно положение“, а именно тези, за които разглежданата мярка не се прилага. Поради това от текста на посочената разпоредба следва, че може да е налице непряка дискриминация единствено поради факта, че лицата от единия пол са поставени в особено по-неблагоприятно положение в сравнение с лицата от другия пол.

50.

По-нататък, съгласно практиката на Съда, цитирана в точка 39 от настоящото заключение, най-добрият метод за сравняване на статистически данни е сравняването на частта от работещите, засегнати от това различно третиране, от една страна, сред мъжете, които са част от работната сила, а от друга страна — сред жените, които са част от работната сила. Следователно Съдът изрично се е произнесъл по подхода, който трябва да се следва, и е приел, че за да се определи дали националната мярка води до непряка дискриминация, следва да се имат предвид лицата в по-неблагоприятно положение. В това отношение ми се струва полезно да цитирам текста на неотдавнашно решение на Съда, а именно решение от 24 февруари 2022 г., TGSS (Безработица на домашните помощници) (C‑389/20, EU:C:2022:120). В това решение Съдът постановява следното във връзка с национална разпоредба, която изключва обезщетенията за безработица от социалноосигурителните обезщетения, отпускани на домашните помощници по законоустановена социалноосигурителна схема:

„45. Следва […] да се констатира, че видно от представените […] статистически данни, от една страна, към 31 май 2021 г. броят на наемните работници, осигурени по […] обща схема, е 15872720, от които 7770798 жени (48,96 % от наемните работници) и 8101899 мъже (51,04 % от наемните работници). От друга страна, към същата дата групата на наемните работници, осигурени по специалната схема за домашните помощници, наброява 384175 работници, от които 366991 жени (95,53 % от осигурените по тази специална схема, или 4,72 % от наемните работници от женски пол) и 17171 мъже (4,47 % от осигурените по тази специална схема, или 0,21 % от наемните работници от мъжки пол).

46. Тези статистически данни съответно сочат, че делът на осигурените по испанската обща социалноосигурителна схема наемни работници от женски пол, които са засегнати от произтичащото от разглежданата в главното производство национална разпоредба различно третиране, е значително по-голям от този на наемните работници от мъжки пол“.

51.

Следователно съгласно съдебната практика относно непряката дискриминация Съдът е разгледал само групата на лицата в по-неблагоприятно положение, а именно домашните помощници, състояща се от 95,53 % жени, без да взема предвид всички лица, за които се прилага общата схема за социална сигурност, равномерно разпределени между жените (48,96 % от наемните работници) и мъжете (51,04 % от наемните работници).

52.

Накрая, целта на Директива 2006/54 е да забрани всяка дискриминация, основана на пола, и по-специално непряката дискриминация. До момента Съдът приема, че тази цел изисква да се разгледа конкретно положението на групата лица, поставени в по-неблагоприятно положение от национална мярка. Не ми се струва, че посочената цел би довела до отчитане и на положението на групата лица, която не е обект на тази мярка. Ако се предположи, че разглежданата национална мярка поставя работниците от единия пол в особено по-неблагоприятно положение от работниците от другия пол, би следвало да се провери дали тя е обоснована с обективни фактори, които не са свързани с каквато и да било дискриминация, основана на пола.

53.

Следователно считам, че за да се установи, че работниците от женски пол са поставени в особено по-неблагоприятно положение по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от Директива 2006/54, е целесъобразно да се разгледа само групата на работниците в по-неблагоприятно положение. Ще добавя, че тъй като качественият подход, който има за цел да определи дали привидно неутрална разпоредба, критерий или практика поставя лицата от единия пол в особено по-неблагоприятно положение от лицата от другия пол, може да доведе до затруднения при прилагането, според мен въпросът за дискриминацията, основана на заетост на непълно работно време, който е предмет на четвъртия и петия преюдициален въпрос по настоящите дела, може да представлява подходяща основа за осигуряване на равно третиране на работниците на пълно работно време и тези на непълно работно време ( 32 ).

54.

Ето защо предлагам на букви а) от вторите преюдициални въпроси да се отговори, че член 157 ДФЕС, член 2, параграф 1, буква б) и член 4, първа алинея от Директива 2006/54 трябва да се тълкуват в смисъл, че при преценката дали е налице непряка дискриминация, за да установи, че привидно неутрална национална разпоредба поставя „лица от един пол в [особено] по-неблагоприятно положение от лица от друг пол“, националният съд трябва да разгледа всички релевантни елементи от качествено естество, за да определи дали е налице такова по-неблагоприятно положение. Що се отнася до статистическите данни, които са само един от елементите наред с други, следва да се провери дали в групата на поставените в по-неблагоприятно положение от тази национална разпоредба работници има значително по-голям брой лица от определен пол, без да е необходимо и групата на работниците, за която тази разпоредба не се прилага, да включва значително по-голям брой лица от другия пол.

55.

С оглед на изложените съображения предлагам на Съда да отговори на вторите въпроси, букви а), поставени от Bundesarbeitsgericht (Федерален съд по трудови дела, Германия) по съединени дела C‑184/22 и C‑185/22, по следния начин:

„Член 157 ДФЕС и член 2, параграф 1, буква б) и член 4, първа алинея от Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите

трябва да се тълкуват в смисъл, че

при преценката дали е налице непряка дискриминация, за да установи, че привидно неутрална национална разпоредба поставя „лица от един пол в [особено] по-неблагоприятно положение от лица от друг пол“, националният съд трябва да разгледа всички релевантни елементи от качествено естество, за да определи дали е налице такова по-неблагоприятно положение. Що се отнася до статистическите данни, които са само един от елементите наред с други, следва да се провери дали в групата на поставените в по-неблагоприятно положение от тази национална разпоредба работници има значително по-голям брой лица от определен пол, без да е необходимо и групата на работниците, за която тази разпоредба не се прилага, да включва значително по-голям брой лица от другия пол“.