Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62022CC0086

Заключение на генералния адвокат M. Campos Sánchez-Bordona, представено на 25 май 2023 г.
Papier Mettler Italia Srl срещу Ministero della Transizione Ecologica и Ministero dello Sviluppo Economico.
Преюдициално запитване, отправено от Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio.
Преюдициално запитване — Сближаване на законодателствата — Околна среда — Директива 94/62/EO — Опаковки и отпадъци от опаковки — Директива 98/34/EO — Процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество — Задължение на държавите членки да уведомяват Европейската комисия за проектите на технически регламенти — Национална правна уредба с по-ограничителни от предвидените в правната уредба на Съюза технически регламенти.
Дело C-86/22.

Court reports – general – 'Information on unpublished decisions' section

ECLI identifier: ECLI:EU:C:2023:434

 ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

M. CAMPOS SÁNCHEZ-BORDONA

представено на 25 май 2023 година ( 1 )

Дело C‑86/22

Papier Mettler Italia Srl

срещу

Ministero della Transizione Ecologica (предишно Ministero dell’Ambiente e della Tutela del Territorio e del Mare),

Ministero dello Sviluppo Economico,

при участието на

Associazione Italiana delle Bioplastiche e dei Materiali Biodegradabili e Compostabili — Assobioplastiche

(Преюдициално запитване, отправено от Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio (Регионален административен съд Лацио, Италия)

„Преюдициално запитване — Директива 98/34/ЕО — Задължение на държавите членки да уведомяват Комисията за проектите на технически регламенти — Последици от липсата на уведомяване за технически регламент — Директива 94/62/ЕО — Хармонизиране на законодателствата — Околна среда — Опаковки и отпадъци от опаковки — Тънки пластмасови торбички за пазаруване — Национална правна уредба с по-ограничителни от предвидените в правната уредба на Съюза технически регламенти — Член 114, параграфи 5 и 6 ДФЕС — Директен ефект на Директива 94/62 — Отговорност за вреди, причинени на частноправни субекти от държава членка“

1.

Търговският успех на тънките пластмасови торбички за пазаруване се дължи на ниското им тегло и устойчивостта им на разграждане. Широкото им разпространение, дължащо се на обстоятелството, че се използват еднократно или малък на брой пъти и се изхвърлят с лекота, поражда сериозен проблем със замърсяването ( 2 ). Много от тези торбички за пазаруване не се поемат от потоците на управление на отпадъците и се натрупват в околната среда, особено под формата на отпадъци в морските води ( 3 ).

2.

В настоящото производство по преюдициално запитване Съдът трябва да разгледа съвместимостта с правото на Съюза на италианска правна уредба, която забранява използването на територията на Италия на пластмасови торбички за пазаруване с определени характеристики, въпреки че Директива 94/62/ЕО ( 4 ) разрешава пускането им на пазара във всички държави членки.

I. Правна уредба

А.   Правото на Съюза

1. Директива 94/62

3.

Съгласно член 1 („Цели“):

„1.   Настоящата директива има за цел да хармонизира националните мерки относно управлението на дейността, свързана с опаковките и отпадъците от опаковки, от една страна, за да предотврати въздействието им върху околната среда на държавите членки, както и на трети страни, или да намали такова въздействие, като осигури високо ниво на опазване на околната среда, и от друга страна, да гарантира функционирането на вътрешния пазар и да избегне пречките за търговията и нарушаването и ограничаването на конкуренцията в рамките на Общността.

[…]“.

4.

Член 2 („Обхват“) гласи:

„1.   Настоящата директива се отнася за всички опаковки, предлагани на пазара в Общността, и всички отпадъци от опаковки, независимо дали са използвани или са образувани на ниво промишленост, търговия, офис, магазин, услуги, домакинство или нещо друго, независимо от материала.

[…]“.

5.

Съгласно член 3 („Дефиниции“) ( 5 ):

„[…]

1б)

„пластмасови торбички за пазаруване“ означава торбички за пазаруване, със или без дръжка, произведени от пластмаса, които се предлагат на потребителите на мястото на продажба на стоките или продуктите;

1в)

„тънки пластмасови торбички за пазаруване“ означава пластмасови торбички за пазаруване с дебелина на стената под 50 микрона;

[…]“.

6.

Съгласно член 4 („Превенция“), параграф 1а ( 6 ):

„1a. Държавите членки предприемат необходимите мерки за постигане на трайно намаление в потреблението на тънки пластмасови торбички за пазаруване на своята територия.

Тези мерки могат да включват прилагането на национални целеви показатели за намаляване на потреблението, запазването или въвеждането на икономически инструменти, както и ограничения за търговия чрез дерогация от член 18, при условие че тези ограничения са пропорционални и недискриминационни.

[…]“.

7.

Член 9 („Основни изисквания“) гласи:

„1.   Държавите членки осигуряват три години след влизането в сила на настоящата Директива опаковките да се пускат на пазара само ако изпълняват основните изисквания, определени в настоящата директива, включително и в приложение II.

[…]“.

8.

Член 16 („Нотифициране“) предвижда:

„1.   Без да се засяга Директива 83/189/ЕИО [на Съвета от 28 март 1983 година за установяване на процедурата за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти (ОВ L 109, 1983 г., стр. 8)], преди приемането на такива мерки държавите членки уведомяват Комисията за проектомерките, които възнамеряват да приемат в рамките на настоящата директива, като изключват мерките от фискален характер, но включват технически спецификации, свързани с фискални мерки, които насърчават постигането на съответствие с такива технически спецификации, за да се даде възможност на Комисията да ги разгледа в светлината на съществуващите разпоредби, като следва за всеки отделен случай процедурата съгласно горепосочената директива.

2.   Ако предлаганата мярка е същевременно и технически въпрос по смисъла на Директива [83/189], въпросната държавата членка може да посочи при следване на процедурата за нотифициране, посочена в настоящата директива, че нотифицирането е валидно и за Директива [83/189]“.

9.

Член 18 („Свобода на пускане на пазара“) гласи:

„Държавите членки не възпрепятстват пускането на пазара на тяхна територия на опаковки, които отговарят на разпоредбите на настоящата директива“.

10.

Приложение II урежда „основни[те] изисквания за състава и естеството на опаковки, използвани повторно, възстановими, включително и годни за рециклиране“.

2. Директива 98/34/ЕО ( 7 )

11.

Член 1 гласи:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]

12.

„проект на технически регламент“ — текстът на техническа спецификация или друго изискване или правило за услуги, включително административни разпоредби, формулиран с цел да бъде приет и да влезе в сила или в крайна сметка да бъде приет като технически регламент, като текстът е в етап на подготовка, на който все още по него могат да се правят съществени изменения.

[…]“.

12.

Съгласно член 8:

„1.   [Без да се засяга предвиденото в] член 10, държавите членки незабавно предоставят на Комисията всички проекти за технически регламенти, [освен] когато те само транспонират пълния текст на международен или европейски стандарт, в който случай информацията относно съответния стандарт е достатъчна; те също така [отправят до] Комисията [уведомление] за причините за необходимостта от [приемане] на техническия регламент, когато това не е разяснено в проекта.

[…]

5.   Когато проектите на техническия регламент съставляват част от мерките, които се изисква да бъдат предоставени на Комисията при етапа на изготвяне на проекта [съгласно] друг акт на Общността, държавите членки могат да [извършат уведомяването] по смисъла на параграф 1 [съгласно] този друг акт, при условие че официално [посочат], че [уведомяването е и] за целите на настоящата директива.

Липсата на реакция от страна на Комисията, по смисъла на настоящата директива, [по] проект на технически регламент, не засяга което и да било решение прието [съгласно] други актове на Общността“.

Б.   Националното право. Декрет от 18 март 2013 г. ( 8 )

13.

В член 1 торбичките за пазаруване са определени като „торбички, налични на мястото на продажба срещу заплащане или безплатно за пренасяне на хранителни и нехранителни продукти от потребителя“.

14.

Член 2 предвижда:

„1.   Могат да се пускат на пазара торбички за пазаруване, които попадат в една от следните категории:

a)

биоразградими и компостируеми торбички за пазаруване за еднократна употреба, които съответстват на хармонизирания стандарт UNIoEN 13432:2002 ( 9 );

b)

торбички за пазаруване за многократна употреба, произведени от полимерни материали, различни от посочените в буква a), с външни дръжки:

b.1)

с дебелина над 200 микрона, съдържащи най-малко 30 % рециклирана пластмаса, ако са предназначени за контакт с храни;

b.2)

с дебелина над 100 микрона, съдържащи най-малко 10 % рециклирана пластмаса, ако не са предназначени за контакт с храни;

c)

торбички за пазаруване за многократна употреба, произведени от полимерни материали, различни от посочените в буква a), с вътрешни дръжки:

c.1)

с дебелина над 100 микрона, съдържащи най-малко 30 % рециклирана пластмаса, ако са предназначени за контакт с храни;

c.2)

с дебелина над 60 микрона, съдържащи най-малко 10 % рециклирана пластмаса, ако не са предназначени за контакт с храни.

2.   Освен това могат да се пускат на пазара торбички за пазаруване за многократна употреба, произведени от хартия, от тъкани от естествени влакна, от полиамидни влакна и от неполимерни материали.

[…]“.

15.

Съгласно член 6:

„За този декрет се прилага процедура по уведомяване съгласно Директива [98/34] на Европейския парламент и на Съвета и той влиза в сила след успешното приключване на тази процедура“.

II. Фактите, спорът и преюдициалните въпроси

16.

Papier Mettler Italia Srl (наричано по-нататък „Papier Mettler“) е дружество с предмет на дейност дистрибуция на опаковки. Основната му дейност е по-специално производството на полиетиленови опаковки, включително пластмасови торбички за пазаруване.

17.

Тъй като счита, че е засегнато от Декрета от 2013 г., Papier Mettler подава пред запитващата юрисдикция жалба за отмяната му, както и за обезщетение за претърпените и бъдещите вреди, произтичащи от този декрет ( 10 ).

18.

В подкрепа на жалбата си Papier Mettler посочва следното:

Декретът от 2013 г. забранява пускането на пазара на пластмасови торбички за пазаруване, които са разрешени от Директива 94/62. По-конкретно, член 2 от него изисква пластмасовите торбички за пазаруване да отговарят на определени технически изисквания, в противоречие с Директиви 94/62 и 98/34,

от процесуална гледна точка и предвид обстоятелството, че с Директива 94/62 се извършва хармонизация, Комисията е трябвало да бъде уведомена за установените от националния орган технически стандарти преди приемането им (член 114, параграфи 5 и 6 ДФЕС),

член 16 от Директива 94/62 задължава държавите членки да уведомяват предварително Комисията за проектомерките, които възнамеряват да приемат, за да може тя да ги разгледа в светлината на съществуващите разпоредби,

член 8 от Директива 98/34 също изисква „всички проекти за технически регламенти“, както и „причините за необходимостта от [приемане] на техническия регламент“ да бъдат съобщени на Комисията преди приемането си,

следователно Комисията е трябвало да бъде уведомена предварително за Декрета от 2013 г., което Италианската република не е направила,

от материалноправна гледна точка Декретът от 2013 г. противоречи на Директива 94/62, доколкото с него се забранява пускането на пазара на торбички за пазаруване, които отговарят на някое от изискванията за възстановяване по точка 3 от приложение II към тази директива ( 11 ).

19.

Ответният административен орган оспорва исканията на Papier Mettler със следните доводи:

Комисията е била надлежно уведомена за Декрета от 2013 г. на 12 март същата година. Условие за влизането му в сила е било успешното приключване на процедурата по уведомяване съгласно Директива 98/34. Тази процедура е приключила на 13 септември 2013 г.,

техническите изисквания в Декрета от 2013 г. са въведени, за да се противодейства в Италия на проблема със замърсяването при разделното събиране на органични отпадъци и за да се насърчи използването на биоразградими и компостируеми пластмасови торбички за пазаруване ( 12 ),

с определянето на видовете торбички за пазаруване, които могат да се предлагат на пазара ( 13 ), Декретът от 2013 г. въвежда селективна забрана, която се отнася само до пластмасовите торбички за пазаруване, които поради по-малката си дебелина е малко вероятно да бъдат използвани многократно, и бързо се превръщат в пластмасови отпадъци.

20.

В този контекст Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio (Регионален административен съд Лацио, Италия) отправя следните преюдициални въпроси:

„1)

Допускат ли член 114, параграфи 5 и 6 ДФЕС, член 16, параграф 1 от Директива [94/62] и член 8 от Директива [98/34] прилагането на национална разпоредба като предвидената в обжалвания междуведомствен декрет, която забранява пускането на пазара на торбички за пазаруване за еднократна употреба, които не са произведени от биоразградими материали, но отговарят на другите изисквания в Директива [94/62], когато тази национална разпоредба, която съдържа технически стандарти, които са по-ограничителни от предвидените в правото на Съюза, не е съобщена от държавата членка на Европейската комисия предварително, а едва след приемането и преди публикуването ѝ?

2)

Трябва ли членове 1 и 2, член 9, параграф 1 и член 18 от Директива [94/62], допълнени от разпоредбите на точки 1, 2 и 3 от приложение II към Директивата, да се тълкуват в смисъл, че не допускат приемането на национална правна уредба, която забранява пускането на пазара на торбички за пазаруване за еднократна употреба, които не са произведени от биоразградими материали, но отговарят на другите изисквания в Директива [94/62], или предвидените в националната правна уредба допълнителни технически стандарти могат да се обосноват с целта да се осигури по-високо ниво на защита на околната среда, като се отчитат, при необходимост, специфичните проблеми на събирането на отпадъци в държавата членка и необходимостта тази държава да изпълнява и установените от правото на Съюза задължения в тази област?

3)

Трябва ли членове 1 и 2, член 9, параграф 1 и член 18 от Директива [94/62], допълнени от разпоредбите на точки 1, 2 и 3 от приложение II към Директивата, да се тълкуват в смисъл, че представляват ясна и точна правна норма, която цели да забрани всяка пречка за пускането на пазара на торбички, които отговарят на изискванията на Директивата, и която задължава всички държавни органи, включително публичната администрация, да оставят без приложение националната правна уредба, която ѝ противоречи?

4)

Накрая, може ли приемането на национална правна уредба, която забранява пускането на пазара на торбички за пазаруване за еднократна употреба, които не са биоразградими, но са произведени в съответствие с изискванията на Директива [94/62], да представлява сериозно и явно нарушение на член 18 от Директива [94/62], когато тази национална правна уредба не е обоснована от целта да се осигури по-високо ниво на защита на околната среда, от специфичните проблеми на събирането на отпадъци в държавата членка и от необходимостта тази държава да изпълнява и установените от правото на Съюза задължения в тази област?“.

III. Производството пред Съда

21.

Преюдициалното запитване постъпва в Съда на 9 февруари 2022 г.

22.

Писмени становища представят Papier Mettler, Associazione Italiana delle Bioplastiche e dei Materiali Biodegradabili e Compostabili (наричана по-нататък „Assobioplastiche“), италианското правителство и Европейската комисия. Всички те се явяват в съдебното заседание, проведено на 22 март 2023 г.

IV. Анализ

А.   Предварителни бележки

23.

На първо място, следва да се изясни какъв вид пластмасови торбички за пазаруване има предвид запитващата юрисдикция. Въпреки че в акта за преюдициално запитване е използвана невинаги уеднаквена терминология, изглежда, че при всички случаи става въпрос за неподлежащите на връщане тънки пластмасови торбички за пазаруване за еднократна употреба ( 14 ), които не са произведени от биоразградими и компостируеми материали, но отговарят на другите предвидени в Директива 94/62 изисквания.

24.

На второ място, следва да се уточнят релевантните норми от правото на Съюза, за да се отговори на отправените въпроси:

въпреки че запитващата юрисдикция посочва членове 1 и 2 от Директива 94/62, всъщност тълкуването на тези разпоредби (относно съответно предмета и обхвата на тази директива) не е необходимо, тъй като не се изразяват съмнения дали пластмасовите торбички за пазаруване представляват опаковки ( 15 ),

обратно, член 9, параграф 1 и член 18 от Директива 94/62 могат да са определящи за разрешаването на спора.

Б.   По допустимостта на преюдициалното запитване

25.

Assobioplastiche и италианското правителство считат, че преюдициалното запитване е недопустимо, тъй като Декретът от 2013 г. никога не е влязъл в сила или е бил отменен.

26.

Също така Assobioplastiche възразява срещу допустимостта на преюдициалното запитване, тъй като запитващата юрисдикция не е взела предвид член 4, параграф 1а от Директива 94/62.

27.

Считам, че никое от тези възражения не обосновава отхвърлянето на преюдициалното запитване, без то да се разгледа по същество. Запитващата юрисдикция определя съгласно своите правомощия националната правна уредба, приложима към спора, по който са отправени преюдициалните въпроси. Последните, както е добре известно, се ползват с презумпция за релевантност ( 16 ).

28.

В съдебното заседание страните обсъдиха задълбочено действието и прилагането на Декрета от 2013 г., но изявленията им не дават възможност да се направи ясен извод в това отношение. Между страните е безспорно, че създадената правна уредба е объркваща: една от тях я определя като хаотична, друга — като необяснима, а трета — като нормативно безредие.

29.

Според Комисията Декретът от 2013 г. е влязъл в сила и се е прилагал в Италия от официалното си публикуване до официалната си отмяна през 2017 г. ( 17 ). При всички случаи член 6 можел да отложи прилагането му до 13 септември 2013 г., на която дата е изтекъл периодът standstill, предвиден в член 9 от Директива 98/34. След официалното си публикуване на 27 март 2013 г. той престава да бъде проект и се превръща в действаща норма, поради което Комисията не внася мнение относно неговата съвместимост с правото на Съюза.

30.

Според италианското правителство и Assobioplastiche Декретът от 2013 г. никога не е влизал в сила поради неуспешното приключване на процедурата по уведомяване на Комисията и поради действието на предвиденото в член 6 от него отлагателно условие. Години по-късно е отменен официално, за да бъде „изключен“ от италианското право, но това всъщност не представлява отмяна на действащ текст.

31.

Papier Mettler обяснява, че санкционният режим, предвиден в Декрет-закон 2/2012 ( 18 ), започнал да действа с приемането на Декрета от 2013 г. и се прилагал, независимо дали последният е влязъл в сила. Обстоятелството, че на самото него не му е наложена санкция, се дължало на преустановяването от негова страна на продажбата на забранените в Италия с Декрета от 2013 г. пластмасови торбички за пазаруване, което довело до пропуснатите ползи, за които иска обезщетение.

32.

При всички случаи запитващата юрисдикция, която е единствената компетентна да тълкува вътрешното право, следва да разреши сложния въпрос относно влизането в сила и действието на Декрета от 2013 г. Съдът не може да се намесва в спор, който следва да се разреши от запитващата юрисдикция.

33.

Преюдициалното запитване би било нелогично, ако съдът, който го отправя, счита, че Декретът от 2013 г. (във връзка с който е сезиран с жалба от Papier Mettler) никога не е влязъл в сила и не е пораждал правни последици. Достатъчно би било той да установи този факт, за да разреши без затруднение спора в главното производство. Той обаче не счита така и отправя преюдициалното запитване, защото, изглежда, имплицитно приема обратното.

34.

При всички положения не считам, че спорът, с който е сезирана запитващата юрисдикция, и самото преюдициално запитване могат да се квалифицират като фиктивни. Поради това считам, че преюдициалното запитване е допустимо, с уговорката, че националният съд има последната дума относно влизането в сила и тълкуването на Декрета от 2013 г.

35.

Що се отнася до второто възражение за недопустимост, ще посоча само, че член 4, параграф 1а от Директива 94/62 не е приложим ratione temporis към фактите по спора. Те са настъпили през 2013 г., а посоченият член е включен в Директива 94/62 през 2015 г. (с Директива 2015/720).

В.   По първия преюдициален въпрос

36.

Запитващата юрисдикция иска да се установи дали е съвместима с член 16, параграф 1 от Директива 94/62 и с член 8 от Директива 98/34 национална норма с изложеното по-горе съдържание ( 19 ), за която държавата членка е уведомила Комисията след приемането ѝ, но само няколко дни след официалното ѝ публикуване ( 20 ).

1. Прилагане на Директива 98/34

37.

Нито запитващата юрисдикция, нито страните по спора изпитват съмнения дали съдържащата се в Декрета от 2013 г. правна уредба представлява технически регламент (по смисъла на Директива 98/34). Проблемите, свързани с тази квалификация, които често се повдигат пред Съда ( 21 ), не възникват в настоящия случай, тъй като е безспорно, че посочената правна уредба представлява технически регламент.

38.

Както ще обясня по-нататък, италианското правителство е било длъжно да уведоми Комисията за този технически регламент (Декрета от 2013 г.) при етапа на изготвяне на проекта, т.е. преди приемането му ( 22 ).

39.

Съгласно член 8, параграф 1 от Директива 98/34 държавите членки незабавно предоставят на Комисията всички проекти за технически регламенти. В уведомлението те трябва да посочат „причините за необходимостта от [приемане] на техническия регламент, когато това не е разяснено в проекта“. Когато те само транспонират пълния текст на международен или европейски стандарт, информацията относно съответния стандарт е достатъчна.

40.

Неизпълнението на това задължение води до непротивопоставимост на съответния технически регламент на частноправните субекти, независимо дали става дума за наказателно производство, или за друг вид производство по частноправен спор ( 23 ).

41.

Директива 98/34 предоставя на Комисията правомощия за контрол върху проектите на технически регламенти, за които държавите членки я уведомяват ( 24 ). Именно за гарантирането на тези правомощия са предвидени последици, пряко свързани с липсата на уведомяване, съгласно практиката на Съда след решение CIA Security International: задължението по член 8 от Директива 98/34 има директен ефект и националните технически регламенти, за които не е било направено уведомление, са непротивопоставими на частноправните субекти.

42.

До същата последица се стига и в други процедури за предоставяне на информация и контрол, аналогични на разглежданата в настоящия случай процедура, като предвидената в Директива 2000/31/ЕО ( 25 ) в областта на услугите на информационното общество, за която се отнася решение Airbnb Ireland ( 26 ).

43.

В решение Airbnb Ireland Съдът потвърждава последиците, произтичащи от задължението, предвидено в директива, предоставяща на Комисията правомощия от такова естество, което е достатъчно ясно, точно и безусловно: то има директен ефект и следователно частноправен субект може да се позове на него пред националните юрисдикции ( 27 ).

44.

Съгласно акта за преюдициално запитване Декретът от 2013 г. е съобщен на Комисията на 12 март 2013 г. ( 28 ), приет е шест дни по-късно и е публикуван официално на 27 март 2013 г.

45.

Следователно с направеното по този начин уведомяване на Комисията не е изпълнено задължението по член 8, параграф 1 от Директива 98/34, тъй като:

при съобщаването му на Комисията изготвянето на проекта на технически регламент е било в толкова напреднал етап, че не е било възможно да се внесат съществени изменения в него (всъщност никакви изменения),

на Комисията трябва се предостави незабавно „проект“ на технически регламент, а не окончателният му текст ( 29 ),

поради посочената по-горе последователност във времето Италианската република не е могла да вземе предвид коментарите на Кралство Швеция, нито подробните мнения на Кралство Нидерландия и на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия относно проекта на технически регламент, тъй като Декретът от 2013 г. е приет преди внасянето им.

46.

Следователно предвидената в Директива 98/34 процедура е заобиколена. Приемането на проект на технически регламент за срок от шест дни след уведомяването на Комисията нарушава задължението за standstill по член 9, параграф 1 от Директива 98/34: държавата членка не може да приеме съобщения проект в рамките на най-малко три месеца от получаването от Комисията на съобщението.

47.

Италианското правителство посочва две причини, за да обоснове действията си и да обори твърдението, че е нарушило Директива 98/34:

уведомлението за проекта на Декрета от 2013 г. възпроизвежда друго, предходно, уведомление, извършено през 2011 г.,

условие за влизането в сила на Декрета от 2013 г. съгласно член 6 от него е успешното приключване на процедурата по уведомяване. Тъй като Комисията не е представила становище, тази процедура не е приключила успешно ( 30 ), поради което посоченият декрет никога не е влязъл в сила. Поради това Италия не е съобщила на Комисията окончателния текст на посочения технически регламент ( 31 ).

48.

Не считам нито едно от тези две съображения за убедителни.

49.

Що се отнася до уведомлението от 2011 г. ( 32 ), съобщеният тогава на Комисията проект на технически регламент е (бъдещият) Декрет-закон 2/2012, с който се удължава забраната за пускане на пазара на неподлежащи на връщане пластмасови торбички за пазаруване, които не отговарят на хармонизирания стандарт UNI EN 13432:2002. Член 2, параграф 1 от посочения декрет-закон предвижда изготвянето на последващ министерски декрет за определяне на обхвата на забраната за пускане на пазара на пластмасови торбички за пазаруване, които не са биоразградими и компостируеми. Освен това той предвижда санкции за нарушенията на тази бъдеща правна уредба.

50.

Следователно, както твърди Комисията в съдебното заседание, уведомлението от 2013 г. не може да се счита просто за възпроизвеждане на уведомлението от 2011 г. В уведомлението от 2013 г. съществуват нови ограничения за пластмасовите торбички за пазаруване, чието съобщаване на Комисията е задължително съгласно Директива 98/34.

51.

Що се отнася до отлагателното условие (член 6), включването му от италианското правителство в текста на Декрета от 2013 г. е несъвместимо с Директива 98/34.

52.

Всъщност официалното публикуване на Декрета от 2013 г. може само по себе си да засегне свободното движение на стоки, оказвайки влияние върху видовете пластмасови торбички за пазаруване, които могат да бъдат пуснати на пазара в Италия. Поставянето на влизането в сила на декрет в зависимост от условието за успешно приключване на процедурата по уведомяване по Директива 98/34 е законодателна техника, която не зачита правната сигурност, тъй като частноправните субекти не знаят кога ще настъпи резултатът (успешен или неуспешен), с който трябва да съобразят поведението си.

53.

Освен това тази законодателна техника възпрепятства, както в настоящия случай, надлежното вземане предвид на забележките и подробните становища на Комисията и другите държави членки относно съвместимостта на проекта на технически регламент с нормите от правото на Съюза. По този начин се възпрепятства преследваната с Директива 98/34 цел, т.е. предотвратяване на техническите пречки пред търговията, преди да започнат да пораждат ограничителните си последици.

54.

В крайна сметка считам, че с приемането на Декрета от 2013 г. е допуснато формално нарушение на член 8, параграф 1 и член 9, параграф 1 от Директива 98/34.

2. Прилагане на Директива 94/62

55.

Съгласно член 16, параграф 1 от Директива 94/62 преди приемането на такива мерки държавите членки трябва да уведомят Комисията за проектомерките, които възнамеряват да приемат в рамките на тази директива (във връзка с опаковките и отпадъците от опаковки).

56.

В параграф 2 от същия член се посочва, че ако предлаганата мярка е технически въпрос, въпросната държава членка може да посочи, че нотифицирането ѝ е валидно и за Директива 83/189 (която впоследствие е заменена с Директива 98/34).

57.

Италианското правителство е съобщило на Комисията проекта на Декрета от 2013 г. съгласно член 16 от Директива 94/62. Тази разпоредба (за разлика от член 9 от Директива 98/34) не предвижда срок, в който държавата членка трябва да изчака становищата на Комисията и останалите държави, преди да приеме проекта на национален стандарт. Поради това не считам, че Италия я е нарушила, въпреки че Декретът от 2013 г. е публикуван официално, както посочих по-горе, шест дни след уведомяването на Комисията.

58.

Процедурата по член 16 от Директива 94/62 е само за предоставяне на информация, докато съответстващата ѝ процедура по Директива 98/34 е за предоставяне на информация и контрол по отношение на националните регламенти. Следователно става въпрос за различни процедури, чиито последици също са различни.

59.

Нито текстът, нито целта на член 16 от Директива 94/62 дават основание да се счита, че неизпълнението на задължението за предварително уведомяване поражда същите последици като предвиденото в Директива 98/34.

60.

Член 16 от Директива 94/62 се отнася до отношенията между държавите членки и Комисията, поради което не поражда никакво право в полза на частноправните субекти, което може да бъде нарушено, ако държава членка не изпълни предвиденото в него задължение. Следователно не може да се прави позоваване на разпоредбата пред националните юрисдикции, за да се иска да се отменят или да не се прилагат по отношение на частноправни субекти стандарти, за които не е направено уведомление ( 33 ).

61.

Според мен член 16 от Директива 94/62 установява процедура само за предоставяне на информация, подобна на разглежданите от Съда в решения Enichem Base и Bulk Oil ( 34 ).

62.

Според мен в този вид процедури е логично, противно на застъпеното становище от Комисията в съдебното заседание, да се отхвърли неприложимостта по отношение на частноправните субекти на национални разпоредби, когато са приети при неизпълнение на задължение за предварително уведомяване, наложено от норма на Съюза, която не предвижда правни последици, пряко свързани с неизпълнението на това задължение.

63.

Процедурата за предоставяне само на информация по член 16 от Директива 94/62 не може да бъде приравнена, повтарям, на процедурата по Директива 98/34 или на други разпоредби, следващи модела на последната, подобно на задължението, предвидено в член 3, параграф 4, буква б), второ тире от Директива 2000/31, което посочих по-горе ( 35 ).

64.

Кръстосаните препращания, съдържащи се в член 16, параграф 2 от Директива 94/62 и в член 8, параграф 5 от Директива 98/34, не променят казаното дотук. Става въпрос за разпоредби, които само посочват, че съобщаването на национален проект може да важи за две процедури за предоставяне на информация, предвидени от различни „актове на Общността“. По този начин се избягва наличието на множество уведомявания на Комисията за един и същ проект. Това правило обаче не променя различното естество на едните и другите процедури.

65.

Трябва също така да поясня, че както посочва Комисията в съдебното заседание, уведомяването за проект на технически регламент на основание член 8 от Директива 98/34 не важи за целите на прилагането на член 114, параграф 5 ДФЕС. За да се ползва от тази разпоредба на ДФЕС, държавата членка трябва да обоснове приемането на национална норма с необходимостта от по-високо ниво на защита на околната среда (както и на работната среда) поради специфичен проблем на самата уведомяваща държава членка, който е възникнал вследствие на нови научни доказателства след приемането на нормата за хармонизиране.

66.

Уведомяването за целите на прилагането на Директива 98/34 не изисква толкова изчерпателна обосновка. Освен това направеното в съответствие с тази директива уведомяване води само до спиране на влизането в сила на проекта на правна уредба за определен период от време в очакване на евентуалната реакция на Комисията и останалите държави членки.

67.

Обратно, целта на уведомяването по член 114, параграф 5 ДФЕС е да се получи одобрение от страна на Комисията за национална норма, която предоставя по-голяма степен на закрила, след като се установи, че тя не представлява средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки и не препятства функционирането на вътрешния пазар.

Г.   По втория преюдициален въпрос

68.

Запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали национална правна уредба, която забранява пускането на пазара на неподлежащи на връщане торбички за пазаруване (за еднократна употреба), които не са произведени от биоразградими материали, но отговарят на другите изисквания в Директива 94/62:

е в разрез с член 18 във връзка с член 9 от Директива 94/62 и приложение II към нея,

може да е обоснована от гледна точка на целта да се осигури по-високо ниво на защита на околната среда.

1. Несъвместимост на националната правна уредба с член 18 от Директива 94/62

69.

Съгласно този член „[д]ържавите членки не възпрепятстват пускането на пазара на тяхна територия на опаковки, които отговарят на разпоредбите на настоящата директива“.

70.

Съгласно член 9 от Директива 94/62 „опаковките […] се пускат на пазара само ако изпълняват основните изисквания, определени в настоящата директива, включително и в приложение II“. Това приложение от своя страна урежда „основни[те] изисквания за състава и естеството на опаковки, използвани повторно, възстановими, включително и годни за рециклиране“ ( 36 ).

71.

Според Съда „маркирането и идентификацията на опаковките и […] изискванията за състава на опаковките и възможността те да бъдат използвани повторно или да бъдат възстановени“ (членове 8—11 и приложение II към Директива 94/62) са напълно хармонизирани ( 37 ).

72.

От тази констатация произтичат следните последици:

когато с норма на Съюза се извършва пълно хармонизиране, се гарантира, че продуктът, изработен в съответствие с хармонизираните изисквания, може да се движи свободно на цялата територия на Съюза. Държавите членки губят възможността да налагат допълнителни изисквания с оглед на защитата по съображения от общ интерес ( 38 ),

с изчерпателното хармонизиране органите на Съюза извършват необходимото претегляне на целта за свободно движение на стоката спрямо целта за защитата на общи интереси, така че това претегляне не може да се извършва отново от националните органи,

когато дадена област е предмет на изчерпателна хармонизация в рамките на Съюза, всяка свързана с нея национална мярка трябва да се преценява с оглед на разпоредбите на тази мярка за хармонизация, а не с оглед на разпоредбите на първичното право ( 39 ).

73.

Изхождайки от тези предпоставки, член 18 във връзка с член 9 от Директива 94/62 и приложение II към нея възпрепятства по материалноправни съображения или по същество приемането на национална правна уредба като разглежданата в настоящия случай.

74.

Декретът от 2013 г. забранява пускането на пазара на торбички за пазаруване, които не отговарят на технически стандарт (UNI EN 13432:2002), дори да отговарят на останалите изисквания за възстановяване, предвидени в член 3 от приложение II към Директива 94/62, освен ако не отговарят и на допълнителните технически спецификации за дебелина и форма, които обаче също не са предвидени в тази директива.

75.

По този начин, макар Декретът от 2013 г. да има за цел да осигури ефективна защита на околната среда и по-ефикасно събиране на отпадъците, той избира (и отдава предимство на) методите на компостиране и биоразградимост пред методите на рециклиране на материала и на отделяне на енергия, които са разрешени от Директива 94/62.

76.

В точка 3 от приложение II към Директива 94/62 тези четири метода на възстановяване на опаковките са посочени, без да се прави разлика между тях. Следователно национална норма не може да е в противоречие с избора на законодателя на Съюза, когато той е хармонизирал напълно областта, без да остави никакъв избор на държавите членки да отдават предимство или да забраняват едни методи на възстановяване на опаковките спрямо други.

2. Обосноваване със защитата на околната среда?

77.

С членове 8—11 и приложение II от Директива 94/62 се извършва, повтарям, изчерпателно хармонизиране във връзка с маркирането и идентификацията на опаковките, изискванията за състава на опаковките и възможността те да бъдат използвани повторно или да бъдат възстановени. Следователно единствената възможност на Италианската република да приеме по-ограничителна правна уредба, е била предвидената в член 114, параграфи 5 и 6 ДФЕС ( 40 ).

78.

Тези разпоредби от ДФЕС предоставят възможност на държава членка да въведе национални разпоредби, основаващи се на нови научни доказателства, свързани по-специално със защитата на околната среда поради специфичен проблем на тази държава членка, който е възникнал след приемането на мярката за хармонизиране.

79.

Тази възможност обаче зависи от предварителното уведомяване за националната мярка и от одобрението ѝ от Комисията в срок от шест месеца след уведомяването ( 41 ). Тъй като няма данни, че италианското правителство е изпълнило тези изисквания, изключението по член 114, параграфи 5 и 6 ДФЕС не е приложимо в настоящия случай.

3. Значение на член 4, параграф 1a от Директива 94/62

80.

Италианското правителство и Assobioplastiche твърдят, че Декретът от 2013 г. бил потвърден с включването чрез Директива 2015/720 на новия член 4, параграф 1а в Директива 94/62.

81.

Доводите им не могат да бъдат приети, тъй като:

Директива 2015/720, чийто краен срок за транспониране е 27 ноември 2016 г. (член 2), не е приложима ratione temporis в спора, възникнал по повод на приемането на Декрета от 2013 г.,

при всички случаи, въпреки че Директива 2015/720 допуска дерогации в националното право от свободното пускане на пазара на опаковки, съвместими с Директива 94/62, това се отнася само до тънките пластмасови торбички за пазаруване (с дебелина на стената под 50 микрона). Обратно, Декретът от 2013 г. съдържа по-широка забрана, тъй като се прилага за пластмасови торбички за пазаруване с дебелина на стената над 60 микрона.

82.

В обобщение, член 18 във връзка с член 9, параграф 1 от Директива 94/62 и приложение II към нея не допуска национална правна уредба, която забранява пускането на пазара на неподлежащи на връщане торбички за пазаруване (за еднократна употреба), които не са произведени от биоразградими материали, но отговарят на другите изисквания в Директива 94/62, при условие че държавата членка не е уведомила Комисията и не е получила нейното одобрение по отношение на посочената правна уредба съгласно член 114, параграфи 5 и 6 ДФЕС.

Д.   По третия преюдициален въпрос

83.

Запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 18 във връзка с член 9, параграф 1 от Директива 94/62 и приложение II към нея има директен ефект и дали органите на държава членка са длъжни да оставят без приложение националната правна уредба, която ѝ противоречи.

84.

Съгласно съдебната практика относно директния ефект на директивите ( 42 ):

„[…] когато от гледна точка на съдържанието си разпоредбите на една директива са безусловни и достатъчно точни, частноправните субекти могат да се позовават на тях пред националните съдилища в спорове с държавата, ако тя не е транспонирала в срок директивата в националното право или ако я е транспонирала неправилно […]“,

„[…] разпоредба на правото на Съюза, от една страна, е безусловна, когато създава задължение, което не е съпроводено от никакво условие и чието изпълнение или действие не зависи от приемането на акт било на институциите на Съюза, било на държавите членки, и от друга, е достатъчно точна, за да може частноправен субект да се позовава на нея и съдът да я прилага, когато създава задължение по недвусмислен начин […]“,

„[…] дори дадена директива да оставя на държавите членки известна свобода на преценка при приемането на условията и реда за нейното прилагане, може да се счита, че разпоредба от тази директива е безусловна и точна, при положение че възлага по недвусмислен начин на държавите членки конкретно задължение за резултат, без никакви придружаващи условия по отношение на прилагането на установеното в нея правило […]“.

85.

Член 18 във връзка с член 9, параграф 1 от Директива 94/62 и приложение II към нея е ясна, точна и безусловна норма на Съюза, която има директен ефект и частноправните субекти могат да се позовават на нея пред националните съдилища в спорове срещу органите на италианската държава.

86.

В този смисъл е достатъчно да се потвърди, че член 18 от Директива 94/62 забранява изчерпателно и без изключения държавите членки да възпрепятстват пускането на пазара на тяхната територия на опаковки, които отговарят на изискванията, предвидени в самата директива.

87.

Към тези изисквания (членове 8—11 и приложение II) за маркирането и идентификацията на опаковките, както и за състава на опаковките и възможността те да бъдат използвани повторно или да бъдат възстановени, препраща член 9, параграф 1 от Директива 94/62, като предвижда, че могат да се пускат на пазара само опаковките, които изпълняват тези изисквания.

88.

По-конкретно, приложение II съдържа изискванията за производството и състава на опаковките (т. 1), за повторната им употреба (т. 2) и за тяхното възстановяване (т. 3). То предвижда, както посочих по-горе, четири алтернативни критерия за възстановяване на опаковките (рециклиране на материала, отделяне на енергия, компостиране или биоразградимост).

89.

До изменението на Директива 94/62 с Директива 2015/720 опаковките, произведени в съответствие с Директива 94/62, могат безусловно свободно да се пускат на пазара. Едва след влизането в сила на Директива 2015/720 държавите членки могат да въведат по-ограничителни мерки за пускането на пазара на тънки пластмасови торбички за пазаруване.

90.

Тъй като член 18 във връзка с член 9, параграф 1 от Директива 94/62 и приложение II към нея има директен ефект, националният съд трябва да остави без приложение в спора всяка противоречаща му национална норма ( 43 ).

Е.   По четвъртия преюдициален въпрос

91.

Тъй като в спора по главното производство се иска „обезщетение за претърпените и бъдещите вреди, […] произтичащи от противоправните действия на [италианската] администрация“, запитващата юрисдикция иска да се установи дали „национална правна уредба, която забранява пускането на пазара на торбички за пазаруване за еднократна употреба, които не са биоразградими, но са произведени в съответствие с изискванията на Директива 94/62“, представлява сериозно и явно нарушение на член 18 от Директива 94/62.

92.

За ангажиране на отговорността на държава за вреди, причинени на частноправните субекти от допуснати от държавата нарушения на правото на Съюза e необходимо:

предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти,

нарушението на нормата да е достатъчно съществено,

да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда ( 44 ).

93.

Тези три условия са необходими и достатъчни за възникване на право на обезщетение в полза на частноправните субекти. Няма пречка обаче отговорността на държавата да може да бъде ангажирана при по-малко ограничителни условия въз основа на националното право ( 45 ).

94.

Прилагането на тези три условия трябва по принцип да се извършва от националните юрисдикции съобразно насоките, дадени от Съда ( 46 ). От тези условия запитващата юрисдикция отправя въпрос само относно достатъчно същественото нарушение на правото на Съюза. Ето защо не изглежда, че тя изпитва съмнения относно другите две.

95.

Съдът може да даде на запитващата юрисдикция насоки, за да може самата тя да установи дали в настоящия случай е налице достатъчно съществено нарушение с оглед на всички обстоятелства по спора. Сред факторите, които са релевантни за нейната преценка, са:

степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма,

обхватът на свободата на преценка, която нарушената норма предоставя на органите,

умишленият или неумишленият характер на нарушението или причиняването на вредата,

извинимият или неизвинимият характер на евентуална грешка при прилагане на правото и

обстоятелството, че действия на институция на Съюза може евентуално да са допринесли за неприемането, за приемането или за запазването на национални мерки или практики, нарушаващи правото на Съюза ( 47 ).

96.

Що се отнася до яснотата и точността, в член 18 във връзка с член 9, параграф 1 от Директива 94/62 и приложение II към нея са налице и двете характеристики. Става въпрос за недвусмислени разпоредби, с които на държавите членки се налага задължение за въздържане от действия (да не възпрепятстват пускането на пазара на опаковки, отговарящи на характеристиките, определени в директивата, с която се извършва пълно хармонизиране).

97.

Няма съмнение, че италианската държава умишлено разрешава пускането на пазара само на предвидените в Декрета от 2013 г. пластмасови торбички за пазаруване и същевременно забранява други, които могат да бъдат пуснати на пазара съгласно Директива 94/62. Вярно е, че целта на тази мярка е да се намали замърсяването, но италианският законодател е осъзнавал, че с въвеждането на това правило може да наруши Директива 94/62 ( 48 ).

98.

Член 18 във връзка с член 9, параграф 1 от Директива 94/62 и приложение II към нея не оставя никаква свобода на преценка на националните органи да забранят на своята територия опаковките, които отговарят на хармонизираните норми. Италианското правителство е могло да приеме по-ограничителни и защитаващи околната среда правила по реда на член 114, параграфи 5 и 6 ДФЕС, но както посочих по-горе, няма данни, че то е направило това.

99.

Държавите членки, както също посочих по-горе, не са имали свобода на преценка да приемат по-ограничителни национални мерки по отношение на пускането на пазара на тънки пластмасови торбички за пазаруване за еднократна употреба до приемането на Директива 2015/720, с която в Директива 94/62 е включен новият член 4, параграф 1а.

100.

Тази законодателна промяна обаче би могла да има някакво значение ( 49 ), ако запитващата юрисдикция приеме, че италианската държава (поради грешка, чийто извиним или неизвиним характер тя трябва да прецени) е искала да изпревари законодателното предложение на Комисията, представено на 4 ноември 2013 г. ( 50 ), въз основа на което е приета Директива 2015/720.

101.

Това предложение обаче е представено след публикуването на Декрета от 2013 г. Следователно трудно може да се твърди, че в настоящия случай институция на Съюза е допринесла за приемането на националната мярка.

102.

В обобщение, забраната за пускане на пазара на тънки пластмасови торбички за пазаруване за еднократна употреба, които не са биоразградими и компостируеми, както и на неотговарящите на определени условия за дебелина, когато отговарят на изискванията на Директива 94/62, би могло да представлява явно съществено нарушение на член 18 от Директива 94/62, като това обстоятелство следва да се провери от запитващата юрисдикция.

V. Заключение

103.

По изложените съображения предлагам на Съда да отговори на Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio (Регионален административен съд Лацио, Италия) по следния начин:

„1)

Национална правна уредба, която забранява пускането на пазара на (неподлежащи на връщане) торбички за пазаруване за еднократна употреба, които не са произведени от биоразградими материали, и за която държавата членка е уведомила Комисията след приемането ѝ, макар и няколко дни преди официалното ѝ публикуване:

нарушава член 8, параграф 1 и член 9, параграф 1 от Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество, изменена с Директива 98/48 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юли 1998 година, и посочената правна уредба не може да бъде противопоставена на частноправните субекти,

не нарушава процедурата за предоставяне само на информация по член 16, параграф 1 от Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 1994 година относно опаковките и отпадъците от опаковки, ако посочените торбички отговарят на другите изисквания в тази директива.

2)

Член 18 във връзка с член 9, параграф 1 от Директива 94/62 и приложение II към нея не допуска национална правна уредба, която забранява пускането на пазара на неподлежащи на връщане тънки пластмасови торбички за пазаруване (за еднократна употреба), които не са произведени от биоразградими материали, но отговарят на другите изисквания в Директива 94/62, при условие че държавата членка не е уведомила Комисията и не е получила нейното одобрение по отношение на посочената правна уредба по реда на член 114, параграфи 5 и 6 ДФЕС.

3)

Член 18 във връзка с член 9, параграф 1 от Директива 94/62 и приложение II към нея има директен ефект и всички органи на държавите членки, включително юрисдикциите, са длъжни да оставят без приложение в конкретния спор, който разглеждат, всяка противоречаща национална правна уредба.

4)

Забраната за пускане на пазара на тънки пластмасови торбички за еднократна употреба, които не са биоразградими и компостируеми, както и на неотговарящите на определени условия за дебелина, когато те отговарят на изискванията в Директива 94/62, може да представлява явно съществено нарушение на член 18 във връзка с член 9, параграф 1 от Директива 94/62 и приложение II към нея, като това обстоятелство следва да се установи от националната юрисдикция“.


( 1 ) Език на оригиналния текст: испански.

( 2 ) Вж. Резолюция UNEP/EA.5/Res.14 на Асамблеята на ООН по околната среда от 2 март 2022 г., End plastic pollution: towards an international legally binding instrument (Прекратяване на замърсяването с пластмаси: към международен инструмент със задължителна юридическа сила).

( 3 ) Относно това явление в Съюза вж. документ COM(2018) 28 final от 16 януари 2018 г., съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Европейска стратегия за пластмасите в кръговата икономика.

( 4 ) Директива на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 1994 година относно опаковките и отпадъците от опаковки (ОВ L 365, 1994 г., стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 14, стр. 238).

( 5 ) В редакцията, актуализирана с Директива (ЕС) 2015/720 на Европейския съвет и на Съвета от 29 април 2015 година за изменение на Директива 94/62/ЕО по отношение на намаляване на потреблението на тънки пластмасови торбички за пазаруване (ОВ L 115, 2015 г., стр. 11).

( 6 ) Пак там.

( 7 ) Директива на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 204, 1998 г., стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 207), в редакцията, изменена с Директива 98/48/EО на Европейския парламент и на Съвета от 20 юли 1998 година (ОВ L 217, 1998 г., стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 282). Тази директива е заменена, считано от 6 октомври 2015 г., с Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 241, 2015 г., стр. 1).

( 8 ) Decreto ministeriale — Individuazione delle caratteristiche tecniche dei sacchi per l’asporto delle merci, del Ministero dell’Ambiente e della Tutela del Territorio e del Mare e del Ministero dello Sviluppo Economico (Декрет на Министерството на околната среда и защита на земята и морето и на Министерството на икономическото развитие за определяне на техническите характеристики на торбичките за пазаруване) от 18 март 2013 г. (GURI, бр. 73 от 27 март 2013 г., наричан по-нататък „Декретът от 2013 г.“).

( 9 ) UNI EN 13432:2002 Imballaggi — Requisiti per imballaggi recuperabili mediante compostaggio e biodegradazione — Schema di prova e criteri di valutazione per l'accettazione finale degli imballaggi от 1 март 2002 г. Справка с него може да се направи срещу заплащане на уебстраницата на UNI Ente Italiano di Normazione.

( 10 ) В съдебното заседание то определя тези вреди като ползи, пропуснати поради невъзможността да продава в Италия изработени в съответствие с изискванията по Директива 94/62 торбички за пазаруване, които законно предлага на пазара в други държави членки.

( 11 ) Декретът от 2013 г. забранява пускането на пазара на торбички за пазаруване, които не отговарят на стандарт UNI EN 13432:2002 или които не отговарят на допълнителни технически спецификации за дебелина и форма. Тези изисквания не са предвидени в Директива 94/62 и следователно Италия възпрепятства пускането на пазара на торбички за пазаруване, които отговарят на изискванията по член 3 от приложение II към Директива 94/62.

( 12 ) Тя изтъква, че италианските потребители имат навика да използват пластмасови торбички за пазаруване за еднократна употреба за събиране на органични отпадъци.

( 13 ) А именно: а) биоразградими и компостируеми торбички за пазаруване за еднократна употреба, които съответстват на хармонизирания стандарт UNI EN 13432:2002; б) традиционни пластмасови торбички за пазаруване, които са с определена дебелина и следователно могат се използват многократно, и в) торбички за пазаруване за многократна употреба, произведени от хартия, от тъкани от естествени влакна, от полиамидни влакна и от неполимерни материали.

( 14 ) Може би следва да се квалифицират по-точно като торбички за пазаруване, които не подлежат на връщане, а не непременно за еднократна употреба, тъй като потребителят може да ги използва нееднократно според желанието си и издръжливостта на торбичката.

( 15 ) Решения от 29 април 2004 г., Plato Plastik Robert Frank (C‑341/01, EU:C:2004:254), и от 10 ноември 2016 г., Eco-Emballages и др. (C‑313/15 и C‑530/15, EU:C:2016:859).

( 16 ) Решения от 13 ноември 2018 г., Levola Hengelo (C‑310/17, EU:C:2018:899), точка 28, и от 6 октомври 2022 г., Contship Italia (C‑433/21 и C‑434/21, EU:C:2022:760), точка 24.

( 17 ) Според Assobioplastiche (т. 4 от писменото ѝ становище) Декретът от 2013 г. не е в сила от 13 август 2017 г., на която дата е заменен с италианската правна уредба за транспониране на Директива 2015/720, т.е. с Decreto-legge n.o 91, disposizioni urgenti per la crescita economica nel Mezzogiorno (Декрет-закон № 91 за въвеждане на спешни мерки за икономически растеж на Южна Италия) от 20 юни 2017 г. (GURI, бр. 141 от 20 юни 2017 г., стр. 1), преобразуван с изменения в Legge n.o 123 (Закон № 123) от 3 август 2017 г. (GURI, бр. 188 от 12 август 2017 г., стр. 1).

( 18 ) Decreto-Legge n.o 2, misure straordinarie e urgenti in materia ambientale (Декрет-закон № 2 за въвеждане на извънредни и спешни мерки в областта на околната среда, наричан по-нататък „Декрет-закон 2/2012“) от 25 януари 2012 г. (GURI, бр. 20 от 25 януари 2012 г., стр. 1), преобразуван с изменения в Legge n.o 28 (Закон № 28 от 24 март 2012 г. (GURI, бр. 71 от 24 март 2012 г., стр. 1).

( 19 ) Тоест норма, която забранява пускането на пазара на торбички за пазаруване за еднократна употреба (неподлежащи на връщане), които не са произведени от биоразградими материали, но отговарят на другите изисквания в Директива 94/62.

( 20 ) Следователно първият въпрос се отнася до процедурните аспекти. Относно съвместимостта на Декрета от 2013 г. с член 114, параграфи 5 и 6 ДФЕС по материалноправни съображения, ще изразя становището си при анализа на втория въпрос.

( 21 ) Вж. например решение от 24 ноември 2022 г., Belplant (C‑658/21, EU:C:2022:925).

( 22 ) Вж. по-горе определението за „проект на технически регламент“, съдържащо се в член 1, точка 12 от Директива 98/34.

( 23 ) Решения от 30 април 1996 г., CIA Security International (C‑194/94, EU:C:1996:172, наричано по-нататък решение CIA Security International), точки 49 и 50, от 4 февруари 2016 г., Ince (C‑336/14, EU:C:2016:72), точка 84, от 27 октомври 2016 г., James Elliott Construction (C‑613/14, EU:C:2016:821), точка 64, и от 3 декември 2020 г., Star Taxi App (C‑62/19, EU:C:2020:980), точка 57.

( 24 ) След уведомяването започва да тече срок от три, четири или шест месеца, в който съобщеният проект не може да бъде приет окончателно, с цел да се даде възможност на Комисията и останалите държави членки да представят на уведомяващата държава забележки или подробни становища относно съвместимостта на проекта с правото на Съюза. Този срок е дванадесет месеца, ако Комисията реши да предложи правна уредба за хармонизация в съответната област.

( 25 ) Директива на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (ОВ L 178, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 29, стр. 257). Член 3, параграф 4, буква б), второ тире от нея предвижда точно задължение за държавите членки да уведомят предварително Комисията, както и държавата членка, на чиято територия е установен доставчикът на съответните услуги, за намерението си да предприемат мерки, които ограничават свободното движение на тези услуги.

( 26 ) Решение от 19 декември 2019 г. (C‑390/18, EU:C:2011:1112, наричано по-нататък решение Airbnb Ireland), точки 8897.

( 27 ) Процедурата по уведомяване и контрол позволява на Комисията да избегне приемането или най-малкото запазването в сила на противоречащи на ДФЕС пречки пред търговията, предлагайки по-специално внасянето на изменения в националните мерки (решение Airbnb Ireland, точки 90 и 92).

( 28 ) Нотификация № 2013/152/I от 12 март 2013 г., Проект на междуведомствен указ за определяне на техническите характеристики на пазарски чанти, определени в член 2 от Законодателен указ № 2/2012, преобразуван в закон № 28/2012, достъпна на: https://ec.europa.eu/growth/tools-databases/tris/es/search/?trisaction=search.detail&year= 2013&num= 152.

( 29 ) Решение от 8 септември 2005 г., Комисия/Португалия (C‑500/03, непубликувано, EU:C:2005:515), точка 39.

( 30 ) Италианското правителство има предвид писмото, което е изпратило до Комисията на 23 юни 2015 г.

( 31 ) Според италианското правителство това обстоятелство е довело до приемането на Decreto-legge n.o o91 (Декрет-закон № 91/2014) от 24 юни 2014 г. (GURI, бр. 144 от 24 юни 2014 г., стр. 1), преобразуван с изменения в Legge n.o o116, recante disposizioni urgenti per il settore agricolo, la tutela ambientale e l'efficientamento energetico dell'edilizia scolastica e universitaria, il rilancio e lo sviluppo delle imprese, il contenimento dei costi gravanti sulle tariffe elettriche, nonche' per la definizione immediata di adempimenti derivanti dalla normativa europea (Закон № 116 за въвеждане на спешни мерки за селското стопанство, за опазване на околната среда и за енергийна ефективност на училищните и университетските сгради, за оздравяване и развитие на предприятията, за ограничаване на разходите, включване в цените на електроенергията и за незабавно определяне на мерките за изпълнение, произтичащи от европейската нормативна уредба) от 11 август 2014 г. (редовна притурка към GURI, бр. 192 от 20 август 2014 г.), член 11, параграф 2а от който заличава всяка препратка към министерския декрет в член 2, параграф 4 от Декрет-закон 2/2012 с цел прякото прилагане на предвидените в него санкции.

( 32 ) Нотификация № 2011/174/I от 5 април 2011 г., Законопроект за забрана на предлагането на пазара на пазарски чанти, които не са биологично разградими, достъпна на: https://ec.europa.eu/growth/tools-databases/tris/es/search/?trisaction=search.detail&year= 2011&num= 174.

( 33 ) Вж. по аналогия във връзка с член 3, параграф 2 от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 година относно отпадъците (OВ L 194, 1975 г., стр. 39) решение от 13 юли 1989 г., Enichem Base и др. (380/87, EU:C:1989:318, наричано по-нататък решение Enichem Base), точки 2224.

( 34 ) Решение от 18 февруари 1986 г., Bulk Oil (Zug) (174/84, EU:C:1986:60), точка 62.

( 35 ) Решение Airbnb Ireland, точка 94: това задължение „не е просто изискване за информиране, какъвто е случаят, по който е постановено решение […] Enichem Base и др. […], а представлява съществено процесуално изискване, обосноваващо непротивопоставимостта за частноправните субекти на мерки, за които не е било направено уведомление и които ограничават свободата на предоставяне на услуги на информационното общество“. Тази констатация не се поставя под съмнение от липсата на „задължение за standstill в тежест на държавата членка, която има намерение да приеме мярка, ограничаваща свободното предоставяне на услуги на информационното общество“ (т. 93).

( 36 ) По-конкретно, точка 1 от него съдържа различни изисквания за производството и състава на опаковките; точка 2 от него — за повторната им употреба, и точка 3 от него — за тяхното възстановяване. По отношение на последното се предвиждат четири алтернативни критерия за възстановяването на опаковките, което може да се осигури или чрез рециклиране на материала, или под формата на отделяне на енергия, или под формата на тор от отпадъци, или чрез биоразградимост на самата опаковка. Използването на която и да е от тези технологии за възстановяване на опаковката гарантира, че тази опаковка ще бъде пусната на вътрешния пазар на Съюза.

( 37 ) Решения от 14 декември 2004 г., Radlberger Getränkegesellschaft и S. Spitz (C‑309/02, EU:C:2004:799), точка 56, и от 14 декември 2004 г., Комисия/Германия (C‑463/01, EU:C:2004:797), точка 44. Обратно, „организацията на националните системи за насърчаване на повторното използване на опаковките не е напълно хармонизирана“.

( 38 ) Решения от 5 май 1993 г., Комисия/Франция (C‑246/91, EU:C:1993:174), точка 7, от 8 май 2003 г., ATRAL (C‑14/02, EU:C:2003:265), точка 44, и от 12 април 2018 г., Fédération des entreprises de la beauté (C‑13/17, EU:C:2018:246), точка 23.

( 39 ) Решения от 24 февруари 2022 г., Вива Телеком България (C‑257/20, EU:C:2022:125), точка 23, и от 19 януари 2023 г., CIHEF и др. (C‑147/21, EU:C:2023:31), точка 26.

( 40 ) Вж. по аналогия решение от 7 март 2013 г., Lapin ELY-keskus, liikenne ja infrastruktuuri (C‑358/11, EU:C:2013:142), точка 37.

( 41 ) Комисията трябва да установи дали националната мярка представлява средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки и дали препятства функционирането на вътрешния пазар.

( 42 ) Решения от 6 ноември 2018 г., Max-Planck-Gesellschaft zur Förderung der Wissenschaften (C‑684/16, EU:C:2018:874), точка 63, от 14 януари 2021 г., RTS infra и Aannemingsbedrijf Norré-Behaegel (C‑387/19, EU:C:2021:13), точки 46 и 47, и от 8 март 2022 г., Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld (Директен ефект) (C‑205/20, EU:C:2022:168), точки 1719.

( 43 ) Решения от 24 юни 2019 г., Popławski (C‑573/17, EU:C:2019:530), точка 68, и от 18 януари 2022 г., Thelen Technopark Berlin (C‑261/20, EU:C:2022:33), точка 20.

( 44 ) Решения от 28 юни 2022 г., Комисия/Испания (Нарушение на правото на Съюза от законодателя) (C‑278/20, EU:C:2022:503), точка 31, и от 22 декември 2022 г., Ministre de la Transition écologique и Premier ministre (Отговорност на държавата за замърсяването на въздуха) (C‑61/21, EU:C:2022:1015), точка 44.

( 45 ) Решения от 5 март 1996 г., Brasserie du pêcheur и Factortame (C‑46/93 и C‑48/93, EU:C:1996:79), точка 66, и от 28 юни 2022 г., Комисия/Испания (Нарушение на правото на Съюза от законодателя) (C‑278/20, EU:C:2022:503), точка 32.

( 46 ) Решения от 19 юни 2014 г., Specht и др. (C‑501/12—C‑506/12, C‑540/12 и C‑541/12, EU:C:2014:2005), точка 100, и от 4 октомври 2018 г., Кантарев (C‑571/16, EU:C:2018:807), точка 95.

( 47 ) Решения от 5 март 1996 г., Brasserie du pêcheur и Factortame (C‑46/93 и C‑48/93, EU:C:1996:79), точка 56, и от 29 юли 2019 г., Hochtief Solutions Magyarországi Fióktelepe (C‑620/17, EU:C:2019:630), точка 42.

( 48 ) Поради това предвижда като условие за влизането в сила на Декрета от 2013 г. успешното приключване на процедурата по Директива 98/34.

( 49 ) При всички случаи времевият елемент би могъл да има значение за определянето на размера на обезщетението, дължимо от италианската държава, в зависимост от продължителността на неблагоприятните последици от нарушението за икономическите оператори: явно същественото нарушение е преустановено след влизането в сила на Директива 2015/720, поне по отношение на забраната за пускането на пазара на пластмасови торбички за пазаруване за еднократна употреба с дебелина на стената под 50 микрона.

( 50 ) Документ (COM)o2013 761 final от 4 ноември 2013 г., предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 94/62 относно опаковките и отпадъците от опаковки с цел намаляване на потреблението на леки пластмасови пликове за покупки.

Top