1)

Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права да се тълкува в смисъл, че не допуска национални разпоредби като член 47b, параграфи 5 и 6 във връзка с член 30, параграф 1 и член 24, параграф 1 от Закона от 27 юли 2001 г. за устройството на общите съдилища, съгласно които орган на национална юрисдикция, какъвто е председателската колегия на съда, е компетентен да освобождава съдия от същия съд от задължението да разглежда част или всички разпределени му дела, при което:

2)

Трябва ли посочените в първия въпрос разпоредби, както и принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че оправомощават (съответно задължават) национална юрисдикция, сезирана в рамките на наказателно производство, попадащо в приложното поле на Директива 2016/343 (1), в която съдия е освободен от задължението да разглежда дела по описания в първия въпрос начин, както и всички държавни органи, да не вземат предвид акта на председателската колегия на съда и други последващи актове, като например разпорежданията за преразпределяне на делата, включително на делото в главното производство, без участието на освободения съдия, така че същият да може да продължи да заседава в състава по делото?

3)

Трябва ли посочените в първия въпрос разпоредби, както и принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че изискват във вътрешния правен ред, по наказателни дела, попадащи в приложното поле на Директива 2016/34, да съществуват такива мерки, които да предоставят на страните в производството, какъвто е подсъдимият в главното производство, възможност за проверка и обжалване на посочените в първия въпрос решения, с които се цели промяна в състава на гледащия делото съд и следователно освобождаване по описания в първия въпрос начин на определения до момента съдия от задължението да разгледа това дело?