–

за нидерландското правителство, от K. Bulterman и C. S. Schillemans, в качеството на представители,

–

за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,

–

за Европейската комисия, от S. Grünheid и K. Herrmann, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграф 4 и член 8 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз (ОВ L 327, 2008 г., стр. 27), изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. (ОВ L 81, 2009 г., стр. 24) (наричано по-нататък „Рамково решение 2008/909“), във връзка с член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

2

Запитването е отправено в рамките на производство по искане за признаване и изпълнение в Германия на присъда, с която полски съд е осъдил M. D. на наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца.

3

Съображения 5 и 13 от Рамково решение 2008/909 имат следния текст:

[…]

4

Съгласно член 3 от това рамково решение, озаглавен „Цел и приложно поле“:

„1.   Целта на настоящото рамково решение е да установи привила, съгласно които държавите членки, с оглед улесняване на социалната реинтеграция на осъденото лице, да признават постановените съдебни решения и да изпълняват наказанието.

2.   Настоящото рамково решение се прилага, когато осъденото лице се намира в издаващата или в изпълняващата държава.

[…]

4.   Настоящото рамково решение не води до изменение на задължението за спазване на основните права и основните правни принципи, залегнали в член 6 от Договора за Европейския съюз“.

5

Член 4 от посоченото рамково решение е озаглавен „Критерии за изпращане на съдебни решения и удостоверения до друга държава членка“ и гласи:

„1.   При условие че осъденото лице се намира в издаващата държава или в изпълняващата държава и че това лице е дало съгласието си, когато такова се изисква съгласно член 6, съдебно решение, заедно с удостоверение, стандартен формуляр за което е даден в приложение I, може да бъде изпратено до една от следните държави членки:

[…]“.

6

Член 8 от същото рамково решение, озаглавен „Признаване на съдебното решение и изпълнение на наказанието“, гласи:

„1.   Компетентният орган на изпълняващата държава признава решението, което е предадено в съответствие с член 5 и съгласно процедурата по член 5, и незабавно предприема необходимите действия за изпълнение на наказанието, освен ако не реши да се позове на някое от основанията за отказ от признаване или от изпълнение по член 9.

[…]“.

7

Член 9 от Рамково решение 2008/909 със заглавие „Основания за отказ от признаване на съдебното решение и изпълнение на наказанието“ предвижда:

„1.   Компетентният орган на изпълняващата държава може да откаже да признае решението и изпълни наказанието, ако:

[…]

[…]“.

8

Член 17 от това рамково решение, озаглавен „Приложимо право при изпълнението“, има следния текст:

„1.   За изпълнение на наказанието се прилага правото на изпълняващата държава. Органите на изпълняващата държава са единствено компетентни, при спазване на параграфи 2 и 3, да вземат решения относно процедурата за изпълнение и да определят произтичащите от нея мерки, включително и относно основанията за предсрочно или условно освобождаване.

[…]“.

9

M. D. е полски гражданин с обичайно местопребиваване в Германия, осъден от Sąd Rejonowy Szczecin-Prawobrzeże (Районен съд Шчечин — Район Правобжеже, Полша) с присъда от 7 август 2018 г. на наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца условно. Заинтересованото лице не е присъствало на процеса си, въпреки че според предоставената от полските съдилища информация призовката за съдебното заседание му е била изпратена на адреса в Полша, който самото то е посочило в предварителното разследване.

10

С определение от 16 юли 2019 г. същият съд отменя първоначално постановеното условно осъждане и постановява изпълнението на наказанието лишаване от свобода, наложено на M. D. Мотивите за тази отмяна, и по-конкретно въпросът дали тя е вследствие на ново осъждане за престъпление, не стават ясни от предоставената на Съда преписка по делото.

11

На 13 август 2020 г. Sąd Okregowy w Szczecinie (Окръжен съд Шчечин, Полша) издава европейска заповед за арест, на основание на която M. D. е задържан в Германия. С решение от 17 декември 2020 г. Staatsanwaltschaft Köln (Прокуратура Кьолн, Германия) отказва да изпълни тази заповед за арест на основание член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (OВ L 190, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3 и поправки в ОВ L 205, 2019 г., стр. 34 и ОВ L 181, 2022 г., стр. 35), изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. (ОВ L 81, 2009 г., стр. 24) (наричано по-нататък „Рамково решение 2002/584“) поради това, че заинтересованото лице е с обичайно местопребиваване в Германия от много години и е възразило срещу предаването си на полските власти.

12

На 26 януари 2021 г. Sąd Okregowy w Szczecinie (Окръжен съд Шчечин) изпраща на Generalstaatsanwaltschaft Berlin (Главна прокуратура Берлин, Германия) заверено копие от присъдата от 7 август 2018 г. заедно с посоченото в член 4 от Рамково решение 2008/909 удостоверение, за целите на изпълнението в Германия на наложеното на M. D. наказание лишаване от свобода. Преписката е препратена на териториално компетентната Staatsanwaltschaft Aachen (Прокуратура Аахен, Германия).

13

С решение от 2 ноември 2021 г., след като изслушва M. D., който заявява, че не е получил призовка за съдебното заседание, проведено в Полша, и поддържа, че обвиненията срещу него са неоснователни, Staatsanwaltschaft Aachen (Прокуратура Аахен) отправя искане до състава за изпълнение на наказанията на Landgericht Aachen (Областен съд Аахен, Германия), който е запитващата юрисдикция, да уважи искането за признаване и изпълнение на решението и определението на Sąd Rejonowy Szczecin — Prawobrzeże (Районен съд Шчечин — Район Правобжеже) от 7 август 2018 г. и 16 юли 2019 г. и да постанови по отношение на M. D. наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. Според Staatsanwaltschaft Aachen (Прокуратура Аахен) всички условия, които се изискват за изпълнението на постановеното в Полша съдебно решение, са налице. По-конкретно, деянията, за които е осъден, извършени между март и юни 2009 г., според тази прокуратура са наказуеми по германското наказателно право като присвояване и подправка на документи.

14

Запитващата юрисдикция поставя въпроса дали може да откаже да обяви за допустимо изпълнението в Германия на наказанието лишаване от свобода, на което е осъден M. D. в Полша, поради нарушението от тази държава членка на член 47, втора алинея от Хартата и на член 2 ДЕС. Тя отбелязва, че данните, с които разполага, сочат за наличието на системни или общи недостатъци на полската съдебна система към датите на постановяване на съдебното решение и на определението на Sąd Rejonowy Szczecin-Prawobrzeże (Районен съд Шчечин — Район Правобжеже), чието изпълнение се иска, а именно 7 август 2018 г. и 16 юли 2019 г. В това отношение тя се позовава на мотивираното предложение на Европейската комисия от 20 декември 2017 г., прието на основание член 7, параграф 1 ДЕС, относно правовата държава в Полша (COM(2017) 835 final) и на неотдавнашната практика на Съда по този въпрос.

15

В този контекст Landgericht Aachen (Областен съд Аахен) си задава въпроса дали за целите на признаването и изпълнението в Германия на наказанието лишаване от свобода, на което е осъден M. D. в Полша, той трябва да определи дали в съдебната система на тази държава членка са били налице недостатъци към 7 август 2018 г. и 16 юли 2019 г. и дали основното право на заинтересованото лице на справедлив съдебен процес е било нарушено, или Съдът е този, който трябва да направи това, за да се избегнат различия между държавите — членки на Съюза. По същество тази юрисдикция преценява, че не е очевидно, че приетото от Съда в решението му от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебна система), C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586) относно Рамково решение 2002/584 може да се пренесе към Рамково решение 2008/909 при липсата в последното на еквивалент на съображение 10 от Рамково решение 2002/584, и като се има предвид постановеното от Съда в неговото решение от 27 май 2019 г., OG и PI (Прокуратури на Любек и Цвикау) (C‑508/18 и C‑82/19 PPU, EU:C:2019:456).

16

Landgericht Aachen (Областен съд Аахен) поставя въпроса и как трябва да се постъпи, когато на датата на решението или решенията, чието изпълнение се иска, положението в издаващата държава членка е съответствало на принципа на правовата държава, но впоследствие то е претърпяло неблагоприятно развитие, така че вече не съответства на този принцип към момента, в който съдът на изпълняващата държава трябва да се произнесе по признаването и изпълнението на съдебното решение за наказателно осъждане.

17

При тези обстоятелства Landgericht Aachen (Областен съд Аахен) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

18

С първите си три въпроса, които трябва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 3, параграф 4 и член 8 от Рамково решение 2008/909 трябва да се тълкуват в смисъл, че съдът на изпълняващата държава членка може да откаже да признае и изпълни съдебното решение за наказателно осъждане, постановено от съд на друга държава членка, когато разполага с елементи, които сочат за съществуването в тази държава членка на системни или общи недостатъци, що се отнася до правото на справедлив съдебен процес и в по-широк план — функционирането на съдебната система и спазването на принципа на правовата държава. При утвърдителен отговор запитващата юрисдикция иска да се установи към кой момент трябва да оцени наличието на такива системни или общи недостатъци, и дали трябва също така да се увери, че последните са имали конкретно отражение върху положението на осъденото лице.

19

Подобно на Рамково решение 2002/584, Рамково решение 2008/909 конкретизира в областта на наказателното право принципите на взаимно доверие и на взаимно признаване, които изискват, по-специално що се отнася до пространството на свобода, сигурност и правосъдие, от всяка държава членка да приеме, освен при изключителни обстоятелства, че останалите държави членки зачитат правото на Съюза, и особено признатите от него основни права (вж. в този смисъл решения 10 ноември 2016 г., Poltorak, C‑452/16 PPU, EU:C:2016:858, т. 26, и от 22 февруари 2022 г., Openbaar Ministerie (Съд, създаден със закон в издаващата държава членка), C‑562/21 PPU и C‑563/21 PPU, EU:C:2022:100, т. 40). Както се подчертава в съображение 5 от Рамково решение 2008/909, то укрепва съдебното сътрудничество в областта на признаване и изпълнение на съдебни решения по наказателни дела, с които граждани на Съюза са осъдени на наказания или мерки, включващи лишаване от свобода в друга държава членка, за улесняване на тяхната социална реинтеграция.

20

За тази цел член 8 от това рамково решение предвижда, че изпълняващият орган по принцип е задължен да уважи искането за признаване на съдебно решение и за изпълнение на наказанието или мярката, включваща лишаване от свобода, наложени в друга държава членка, което му е предадено в съответствие с членове 4 и 5 от посоченото рамково решение. По принцип той може да отхвърли такова искане само на някое от основанията за отказ [на] признаване или [на] изпълнение, изчерпателно изброени в член 9 от същото рамково решение.

21

Съдът обаче приема, че при изключителни обстоятелства могат да се въведат допълнителни ограничения в принципите на взаимно признаване и взаимно доверие (решение от 5 април 2016 г., Aranyosi и Căldăraru, C‑404/15 и C‑659/15 PPU, EU:C:2016:198, т. 82 и цитираната съдебна практика).

22

Това е така при определени условия в материята, регламентирана от Рамково решение 2002/584, когато по отношение на лицето, за което е издадена европейска заповед за арест, е налице реална опасност от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата в случай на предаване на издаващата държава членка. За да стигне до този извод, Съдът се основава, от една страна, на член 1, параграф 3 от Рамково решение 2002/584, който предвижда, че то няма за последица изменение на задължението за спазване на основните права и основните правни принципи, прогласени в член 6 ДЕС, а също и на абсолютния характер на основното право, гарантирано с член 4 от Хартата (вж. в този смисъл решение от 5 април 2016 г., Aranyosi и Căldăraru (C‑404/15 и C‑659/15 PPU, EU:C:2016:198, т. 83 и 84).

23

Съдът след това е постановил, че изпълняващият орган може също така при изключителни обстоятелства да откаже да изпълни европейска заповед за арест, когато предаването на издирваното лице може да изложи същото на реален риск от нарушаване на неговото основно право на справедлив съдебен процес, закрепено в член 47, втора алинея от Хартата, предвид кардиналното значение на същото за защитата на всички права, които правните субекти черпят от правото на Съюза, и за опазването на общите ценности на държавите членки, прогласени в член 2 ДЕС, по-конкретно на ценността правова държава (вж. в този смисъл решения от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебна система), C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586, т. 48 и 59, и от 22 февруари 2022 г., Openbaar Ministerie (Съд, създаден със закон в издаващата държава членка), C‑562/21 PPU и C‑563/21 PPU, EU:C:2022:100, т. 45 и 46).

24

Запитващата юрисдикция поставя въпроса дали такова решение може да се пренесе към случай на искане не за предаване на издаващите органи на лице, за което е издадена европейска заповед за арест на основание Рамково решение 2002/584, а за признаване на съдебно решение и за изпълнение в изпълняващата държава на съдебно решение за наказателно осъждане, постановено в друга държава членка, когато са налице елементи, сочещи, че условията в последната държава членка към датата на приемането на подлежащото на изпълнение решение или на отнасящите се до него последващи решения, са несъвместими с основното право на справедлив съдебен процес, прогласено в член 47, втора алинея от Хартата.

25

В това отношение следва да се отбележи, че член 3, параграф 4 от Рамково решение 2008/909 гласи, че същото не води до изменение на задължението за спазване на основните права и основните правни принципи, залегнали в член 6 ДЕС.

26

По-нататък, в съображение 13 от това рамково решение се посочва, че то „зачита основните права и се съобразява с принципите, признати в член 6 [ДЕС] и отразени в Хартата […], по-специално в глава VI от нея“, сред които е и правото на справедлив съдебен процес пред независим и безпристрастен съд, предвидено в член 47, втора алинея от същата. Същото съображение уточнява, че „никоя разпоредба от [Рамково решение 2008/909] не следва да се тълкува като забраняваща отказа да се изпълни решение, когато са налице обективни причини да се счита, че наказанието е наложено с цел наказване на определено лице поради неговия пол, раса, религия, етнически произход, гражданство, език, политически убеждения или сексуална ориентация, или че неговото положение може да бъде застрашено поради някоя от тези причини“.

27

От това следва, че подобно на Рамково решение 2002/584, Рамково решение 2008/909 трябва да се тълкува в смисъл, че компетентният орган на изпълняващата държава членка може да откаже, при изключителни обстоятелства, признаването и изпълнението на съдебно решение за наказателно осъждане, постановено в издаващата държава членка, когато разполага с елементи, които сочат на съществуването на системни или общи недостатъци, които могат да засегнат независимостта на съдебната власт в тази държава членка и по този начин да накърнят същественото съдържание на основното право на справедлив съдебен процес на съответното лице.

28

Конкретно, в отговор на въпросите на запитващата юрисдикция относно условията, при които може да се откаже изпълнението на искане, отправено на основание на Рамково решение 2008/909, в случай на системни или общи нарушения на правото на справедлив съдебен процес в издаващата държава членка, следва да се уточни, че възможността да се откаже признаване на съдебно решение и изпълнение на присъда на основание член 3, параграф 4 от Рамково решение 2008/909 поради риск от нарушаване на основното право на справедлив съдебен процес, предполага компетентният орган на изпълняващата държава членка да извърши проверка на два етапа.

29

На първия етап този орган трябва да определи дали съществуват обективни, достоверни, точни и надлежно актуализирани данни, доказващи наличието в издаващата държава членка на реален риск от нарушаване на основното право на справедлив съдебен процес, гарантирано от член 47, втора алинея от Хартата, поради системни или общи недостатъци във връзка с независимостта на съдебната власт в тази държава членка (вж. по аналогия решение от 22 февруари 2022 г., Openbaar Ministerie (Съд, създаден със закон в издаващата държава членка) (C‑562/21 PPU и C‑563/21 PPU, EU:C:2022:100, т. 52 и цитираната съдебна практика).

30

Ако това е така, компетентният орган на изпълняващата държава членка трябва, на втория етап, да направи конкретна и точна преценка до каква степен недостатъците, констатирани на първия етап, могат да окажат влияние върху функционирането на юрисдикциите на издаващата държава членка, които са компетентни да проведат приложимите към съответното лице производства, и дали с оглед на личното положение на това лице, на естеството на правонарушението, за което същото е осъдено, и на фактическия контекст, в който се вписва съдебното решение за наказателно осъждане, чието признаване и изпълнение са поискани, както и съответно с оглед на данните, евентуално предоставени от тази държава членка в изпълнение на това рамково решение, има сериозни и потвърдени основания да се счита, че такъв риск наистина е реализиран в конкретния случай (вж. по аналогия решение от 22 февруари 2022 г., Openbaar Ministerie (Съд, създаден със закон в издаващата държава членка) (C‑562/21 PPU и C‑563/21 PPU, EU:C:2022:100, т. 53 и цитираната съдебна практика).

31

В това отношение липсата в Рамково решение 2008/909 на еквивалент на съображение 10 от Рамково решение 2002/584, според което прилагането на европейската заповед за арест може да бъде спряно единствено в случай на съществено и продължаващо нарушаване на един от принципите на държавите членки, посочени в член 6, параграф 1 ДЕС, констатирано от Съвета на Европейския съюз съгласно член 7, параграф 1 ДЕС, който се отнася до възможността за спиране, по общ начин, на механизма на европейската заповед за арест по отношение на дадена държава членка, не може да постави под въпрос необходимостта компетентният орган на изпълняващата държава членка да извърши във всеки отделен случай проверките, описани в предходната точка.

32

Решение от 27 май 2019 г., OG и PI (Прокуратури на Любек и Цвикау) (C‑508/18 и C‑82/19 PPU, EU:C:2019:456), на което се позовава запитващата юрисдикция, се отнася от своя страна до въпроса дали органите на прокуратурата попадат в понятието „издаващ съдебен орган“ по смисъла на Рамково решение 2002/584, който не е в пряка връзка с поставения по настоящото дело въпрос. Във всички случаи от това съдебно решение не може да се направи извод, че системни или общи недостатъци във връзка с независимостта на съдебната власт на издаващата държава членка са достатъчни, за да освободят изпълняващата държава от задължението да признае съдебните решения и да изпълни наказателните осъждания, постановени от съдилищата на издаващата държава членка на основание Рамково решение 2008/909 (вж. по аналогия решение от 17 декември 2020 г., Openbaar Ministerie (Независимост на издаващия съдебен орган) (C‑354/20 PPU и C‑412/20 PPU, EU:C:2020:1033, т. 50).

33

Следва да се припомни всъщност, че наличието на такива системни или общи недостатъци не оказва непременно влияние върху всяко решение, което юрисдикциите на посочената държава членка постановяват във всеки отделен случай (вж. в този смисъл по аналогия решение от 17 декември 2020 г., Openbaar Ministerie (Независимост на издаващия съдебен орган) (C‑354/20 PPU и C‑412/20 PPU, EU:C:2020:1033, т. 41 и 42).

34

Да се позволи на компетентния орган на изпълняващата държава членка да спре по своя инициатива предвидения в Рамково решение 2008/909 механизъм, като откаже по принцип да изпълни всички искания за признаване на съдебни решения и за изпълнение на наказателни осъждания, изхождащи от държавата членка, засегната от тези недостатъци, би поставило под въпрос принципите на взаимно доверие и на взаимно признаване, които са в основата на това рамково решение (вж. по аналогия решение от 17 декември 2020 г., Openbaar Ministerie (Независимост на издаващия съдебен орган) (C‑354/20 PPU и C‑412/20 PPU, EU:C:2020:1033, т. 43).

35

Впрочем за разлика от това, което предлага запитващата юрисдикция, именно тази юрисдикция, а не Съдът, трябва да прецени дали доказателствата, представени от съответното лице, разкриват основание, обосноваващо отказа на признаването и изпълнението на разглежданото по главното производство съдебно решение за наказателно осъждане, като същевременно се има предвид, че в съответствие с практиката на Съда възможността за такъв отказ представлява изключение, което трябва да се тълкува стриктно (вж. по аналогия определение от 12 юли 2022 г., Minister for Justice and Equality (Съд, създаден със закон в издаващата държава членка — II), C‑480/21, EU:C:2022:592, т. 48 и цитираната съдебна практика).

36

Що се отнася до датата, към която компетентният орган на изпълняващата държава членка трябва да направи тази преценка, трябва също така да се уточни, че по отношение на искане, попадащо в обхвата на Рамково решение 2008/909, за признаването и изпълнението в една държава членка на съдебно решение за наказателно осъждане, постановено в друга държава членка, наличието на системни или общи недостатъци на издаващата държава членка, по-конкретно засягащи независимостта на съдилищата, трябва задължително да се разгледа с оглед на положението в тази държава членка към датата на това осъждане. При тази преценка могат да се вземат предвид промените в това положение до тази дата. Обратно, по принцип не следва да се отчита развитието на посоченото положение след посочената дата.

37

Целта на тази проверка е действително да позволи на компетентния орган на изпълняващата държава членка да прецени, въз основа на доказателствата, представени от съответното лице, дали такива системни или общи недостатъци са могли да имат конкретно въздействие върху наказателното производство, проведено срещу това лице, довело до неговото осъждане (вж. по аналогия определение от 12 юли 2022 г., Minister for Justice and Equality (Съд, създаден със закон в издаващата държава членка — II), C‑480/21, EU:C:2022:592, т. 41).

38

От това следва, че запитващата юрисдикция трябва да оцени към датата на осъждането както наличието на системни или общи недостатъци на издаващата държава членка, така и конкретното въздействие на последните върху положението на осъденото лице.

39

За сметка на това няма основание да се поставя въпросът за спазването от издаващата държава членка към датата, на която компетентният орган на изпълняващата държава членка трябва да се произнесе по искането за признаването на дадено съдебно решение и за изпълнението на съдебно решение за наказателно осъждане, постановено в издаващата държава членка, при положение че самият предмет на това производство е, че съответното лице — далеч от задължението да бъде предадено на органите на последната държава членка — е в изпълняващата държава членка, за да изтърпи наказанието си там.

40

Това важи и за положението в издаващата държава членка към датата на привеждането в изпълнение на отложено наказание лишаване от свобода, когато то е постановено поради нарушение на обективно условие, като такава отмяна на отлагането на изпълнението на наказание представлява просто мярка за изпълнение и не променя нито естеството, нито размера на наказанието (вж. в този смисъл решение от 23 март 2023 г., Minister for Justice and Equality (Отмяна на отлагането на изпълнението на наказание), C‑514/21 и C‑515/21, EU:C:2023:235, т. 53 и цитираната съдебна практика).

41

Същевременно в хипотезата, при която отмяната на отлагането на изпълнението на наказание е в резултат на ново съдебно решение за наказателно осъждане, което запитващата юрисдикция трябва да провери в делото по главното производство, компетентният орган на изпълняващата държава членка трябва да прецени положението, съществуващо в издаващата държава членка до датата на новото съдебно решение за осъждане, чието постановяване е довело до това привеждане в изпълнение на наказанието и следователно е направило възможно искането за признаване и изпълнение на първоначалното наказание (вж. по аналогия решение от 23 март 2023 г., Minister for Justice and Equality (Отмяна на отлагането на изпълнението на наказание), C‑514/21 и C‑515/21, EU:C:2023:235, т. 67 и 68).

42

Предвид всички гореизложени съображения на първите три въпроса следва да се отговори, че член 3, параграф 4 и член 8 от Рамково решение 2008/909 трябва да се тълкуват в смисъл, че компетентният орган на изпълняващата държава членка може да откаже да признае и изпълни съдебното решение за наказателно осъждане, постановено от съд на друга държава членка, когато разполага с елементи, които сочат за съществуването в тази държава членка на системни или общи недостатъци, що се отнася до правото на справедлив съдебен процес, и по-конкретно до независимостта на съдилищата, и има сериозни основания да се счита, че тези недостатъци са могли да имат конкретно въздействие върху наказателното производство, проведено срещу съответното лице. Компетентният орган на изпълняващата държава членка трябва да прецени положението, съществуващо в издаващата държава членка до датата на съдебното решение за наказателно осъждане, чието признаване и изпълнение се иска, както и, при необходимост — до датата на новото осъждане, довело до отмяната на отлагането на изпълнението на наказанието, което отлагане се е отнасяло до първоначалното наказание, чието изпълнение се иска.

43

Предвид отговора на първите три въпроса не е необходимо да се отговаря на четвъртия.

44

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

Поради изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:

Член 3, параграф 4 и член 8 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 година,

трябва да се тълкуват в смисъл, че

компетентният орган на изпълняващата държава членка може да откаже да признае и изпълни съдебното решение за наказателно осъждане, постановено от съд на друга държава членка, когато разполага с елементи, които сочат за съществуването в тази държава членка на системни или общи недостатъци, що се отнася до правото на справедлив съдебен процес, и по-конкретно до независимостта на съдилищата, и има сериозни основания да се счита, че тези недостатъци са могли да имат конкретно въздействие върху наказателното производство, проведено срещу съответното лице. Компетентният орган на изпълняващата държава членка трябва да прецени положението, съществуващо в издаващата държава членка до датата на съдебното решение за наказателно осъждане, чието признаване и изпълнение се иска, както и, при необходимост — до датата на новото осъждане, довело до отмяната на отлагането на изпълнението на наказанието, което отлагане се е отнасяло до първоначалното наказание, чието изпълнение се иска.