–

за ДД, от В. Василев, адвокат,

–

за чешкото правителство, от M. Smolek и J. Vláčil, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от M. Wasmeier и Ив. Залогин, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 8, параграф 1 от Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (ОВ L 65, 2016 г., стр. 1) и на член 3, параграф 1 от Директива № 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане (ОВ L 294, 2013 г., стр. 1).

2

Запитването е отправено в рамките на наказателно производство, образувано срещу ДД за престъпления в областта на незаконната имиграция.

3

Съображение 54 от Директива 2013/48 гласи:

„Настоящата директива установява минимални правила. Държавите членки могат да разширят правата, установени в настоящата директива, за да осигурят по-висока степен на защита. […]“.

4

Член 1 от тази директива е озаглавен „Предмет“ и гласи:

„С настоящата директива се установяват минимални правила относно правото на заподозрени и обвиняеми в наказателно производство […] на достъп до адвокат и на уведомяване на трето лице при задържането, както и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи по време на задържането им“.

5

Член 3 от посочената директива е озаглавен „Право на достъп до адвокат в наказателното производство“ и предвижда:

„1.   Държавите членки гарантират, че заподозрените и обвиняемите имат право на достъп до адвокат в срок и по начин, които позволяват на заинтересованите лица реално и ефективно да упражнят правата си на защита.

[…]

3.   Правото на достъп до адвокат включва следното:

[…]

[…]“.

6

Съображения 33 и 47 от Директива 2016/343 гласят:

[…]

7

Член 8 от тази директива е озаглавен „Право на лицата да присъстват на съдебния процес“ и в параграф 1 предвижда:

„Държавите членки гарантират, че заподозрените и обвиняемите имат правото да присъстват на съдебния процес срещу тях“.

8

Член 55 от Наказателно-процесуалния кодекс (наричан по-нататък „НПК“) гласи:

„Обвиняемият има следните права:

[…]

да участва в наказателното производство

[…]

да има защитник“.

9

Съгласно член 94, алинея 1, точка 8 от НПК, участието на защитник в наказателното производство е задължително, когато делото се разглежда в отсъствието на обвиняемия.

10

Член 99 от НПК предвижда:

„Защитникът има следните права:

[…]

да участва в наказателното производство […]“.

11

Съгласно член 269, алинея 3 от НПК делото може да бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия само ако последният не може да бъде намерен или е уведомен, че е възможно производството да се проведе в негово отсъствие.

12

Съгласно член 271, алинея 2 от НПК:

„Съдебното заседание се отлага, когато не се яви:

[…]

2. подсъдимият […]

3. защитникът […]“.

13

Съгласно член 348, алинея 3 от НПК:

„Нарушението на процесуални правила е съществено, когато:

[…]“.

14

Пред запитващата юрисдикция — Специализирания наказателен съд (България), е образувано наказателно производство за престъпления в областта на незаконната имиграция срещу ДД, служител на граничната полиция на аерогара София (България), и други лица.

15

В първото съдебно заседание, проведено пред запитващата юрисдикция на 15 октомври 2020 г., ДД се явява заедно с адвоката си ВВ. В това съдебно заседание е проведен разпит, по-конкретно на свидетел с тайна самоличност № 263, като ВВ е имал възможност да го разпита. Продължаването на този разпит е отложено за 30 ноември 2020 г.

16

На 27 ноември 2020 г. ВВ иска отлагане на съдебното заседание и насрочване на делото на по-късна дата, с мотива че все още не се е възстановил след прекаран коронавирус.

17

В съдебно заседание на 30 ноември 2020 г. ДД прави искане за отлагане на делото предвид отсъствието на адвоката му ВВ. При все това запитващата юрисдикция провежда разпит на свидетеля с тайна самоличност № 263, като признава, че така нарушава правата на ДД да бъде представляван от адвокат и правото на адвоката ВВ да присъства и да участва в процеса. Като се позовава обаче на решение от 13 февруари 2020 г., Специализирана прокуратура (Съдебно заседание в отсъствието на обвиняемия) (C‑688/18, EU:C:2020:94), тази юрисдикция приема, че това нарушение може да бъде отстранено, като се проведе нов разпит на свидетеля с тайна самоличност № 263 в следващото съдебно заседание, насрочено на 18 декември 2020 г., за да може ВВ да му зададе въпросите си. Присъстващите в съдебното заседание на 30 ноември 2020 г. страни поставят въпросите си на посочения свидетел. Впоследствие на ВВ е изпратено копие от протокола с този разпит.

18

На 4, 10 и 15 декември 2020 г. ВВ представя документи, удостоверяващи неговите здравословни проблеми, както и факта, че ДД е заболял от коронавирус и на два пъти иска отлагане на делото за по-късна дата.

19

В хода на следващото съдебно заседание, което при все това е проведено на 18 декември 2020 г. в отсъствието на ДД и ВВ, запитващата юрисдикция разпитва свидетеля ЯР, чиито показания са от значение за наказателното преследване срещу ДД, като отново отбелязва, че на ДД и ВВ ще бъде дадена възможност да го разпитат в хода на следващото съдебно заседание. Копие от протокола с този разпит е изпратено на ДД и ВВ.

20

На 11 януари 2021 г. се провежда съдебно заседание, на което се явяват ДД и ВВ. В това заседание ВВ оспорва решението на запитващата юрисдикция да проведе съдебните заседания на 30 ноември 2020 г. и 18 декември 2020 г., като посочва, че е нарушено правото на защита. В това отношение запитващата юрисдикция по-специално приема, че макар провеждането на посочените съдебни заседания да е довело до нарушение на правото на ДД и ВВ да присъстват лично, това нарушение може да бъде отстранено чрез нов разпит на съответните свидетели.

21

В проведено на 22 февруари 2021 г. съдебно заседание на ДД и ВВ е дадена възможност да разпитат свидетеля с тайна самоличност № 263 и свидетеля ЯР. В заседанието ДД не задава никакви въпроси, а ВВ задава въпроси само на свидетеля ЯР и посочва, че няма въпроси към свидетеля с тайна самоличност № 263.

22

Запитващата юрисдикция отбелязва, че съгласно националното право е налице нарушение на правото на обвиняемия да присъства на съдебния процес и да има адвокат, ако в отсъствие на обвиняемия и адвоката му са събрани доказателства, по-специално чрез разпит на свидетели. Несъмнено това процесуално нарушение може да бъде отстранено само ако отново се призоват тези свидетели и се даде възможност на обвиняемия и адвоката му да им зададат въпроси.

23

Националното право обаче не съдържа никаква изрична разпоредба относно естеството на този нов разпит на свидетелите. Последният има или само допълнителен характер, като в този случай показанията, дадени от свидетелите по въпросите на другите страни по време на предходния разпит в отсъствието на обвиняемия и неговия адвокат, запазват своето значение, или новият разпит заменя предходния, който трябва да се счита за невалиден и лишен от правна стойност. В подобна хипотеза страните, присъствали на предходния разпит, отново следва да зададат въпросите, които са поставили по този повод. В това отношение запитващата юрисдикция посочва, че е налице индиция, че допълнителният разпит е достатъчен, за да се отстрани нарушаването на разглежданите в главното производство процесуални правила.

24

Според запитващата юрисдикция от решение от 13 февруари 2020 г., Специализирана прокуратура (Съдебно заседание в отсъствието на обвиняемия) (C‑688/18, EU:C:2020:94) следва, че когато обвиняемият не е присъствал в съдебно заседание, правото му да присъства лично на съдебния процес, предвидено в член 8, параграф 1 от Директива 2016/343, не е нарушено, ако извършените в негово отсъствие действия впоследствие се преповторят в негово присъствие. Тази юрисдикция обаче счита, че не е налице яснота какво е съдържанието на това изискване. По-точно тя иска да се установи дали е необходимо да се повтори изцяло разпитът на свидетел, така че, от една страна, присъствалите преди това страни, които вече са задали въпросите си на свидетеля, да трябва отново да зададат същите въпроси, а от друга страна, обвиняемият, който преди това е отсъствал, след това да зададе своите въпроси, или е достатъчно допълнителният разпит да предостави само на обвиняемия и на неговия защитник възможността да зададат въпросите си на свидетеля.

25

Освен това запитващата юрисдикция иска да се установи дали, доколкото в настоящото дело съдебните заседания на 30 ноември 2020 г. и 18 декември 2020 г. са проведени в отсъствието на ВВ, правото на ДД да бъде защитаван от адвокат, прогласено в член 3, параграф 1 от Директива 2013/48, е нарушено.

26

При тези обстоятелства Специализираният наказателен съд решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

27

С писмо от 5 август 2022 г. Софийски градски съд (България) уведомява Съда, че вследствие на изменение на закона, влязло в сила на 27 юли 2022 г., Специализираният наказателен съд е закрит и че считано от тази дата, някои от разглежданите от него наказателни дела, включително делото по главното производство, преминават в компетентността на Софийски градски съд.

28

С въпросите си, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 8, параграф 1 от Директива 2016/343 и член 3, параграф 1 от Директива 2013/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато, за да се гарантира спазването на правото на обвиняемия да присъства на съдебния процес срещу него и на правото му на достъп до адвокат, националният съд трябва да проведе допълнителен разпит на свидетел на обвинението, доколкото по независещи от волята им причини обвиняемият и неговият адвокат не са могли да присъстват на предходния разпит на този свидетел, е достатъчно обвиняемият и неговият адвокат да могат свободно да зададат своите въпроси на свидетеля, или допълнителният разпит трябва да бъде пълно повторение на предходния разпит на същия свидетел, което би довело до обезсилване на извършените при предходния разпит процесуални действия.

29

На първо място, следва да се припомни, че член 8, параграф 1 от Директива 2016/343 предвижда, че държавите членки гарантират, че заподозрените и обвиняемите имат правото да присъстват на съдебния процес срещу тях.

30

Съгласно съображение 47 от тази директива тя зачита основните права и принципи, признати в Хартата на основните права и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), включително правото на справедлив съдебен процес, презумпцията за невиновност и правото на защита.

31

Както следва от съображение 33 от посочената директива, правото на заподозрените и обвиняемите да присъстват на съдебния процес се основава на правото на справедлив съдебен процес, закрепено в член 6 от ЕКПЧ, на който съответстват, както се уточнява в разясненията относно Хартата на основните права (ОВ C 303, 2007 г., стр. 17), член 47, втора и трета алинея и член 48 от Хартата. Следователно Съдът трябва да гарантира, че даденото от него тълкуване на последните разпоредби осигурява такова ниво на защита, което се съобразява с нивото на защита, гарантирано от член 6 от ЕКПЧ, както е тълкуван от Европейския съд по правата на човека (вж. в този смисъл решение от 29 юли 2019 г., Gambino и Hyka, C‑38/18, EU:C:2019:628, т. 39 и цитираната съдебна практика).

32

В това отношение от практиката на Европейския съд по правата на човека следва, че провеждането на публично съдебно заседание е основен принцип, закрепен в член 6 от ЕКПЧ. Този принцип е от особено значение в наказателноправната област, в която по принцип трябва да има първоинстанционен съд, отговарящ изцяло на изискванията по член 6 от ЕКПЧ, пред който обвиняемият има право да иска да бъде „изслушан“, както и да му се предостави по-специално възможност да изложи устно своите защитни доводи, да изслуша показанията на свидетелите на обвинението и да разпита свидетелите, включително тези на обвинението (вж. в този смисъл ЕСПЧ, 23 ноември 2006 г., Jussila с/у Финландия, CE:ECHR:2006:1123JUD007305301, § 40 и ЕСПЧ, 4 март 2008 г., Hüseyin Turan с/у Турция, CE:ECHR:2008:0304JUD001152902, § 31).

33

От практиката на този съд следва също, че договарящите държави разполагат с голяма свобода при избора на средствата, позволяващи на техните съдебни системи да изпълнят изискванията на член 6 от ЕКПЧ относно правото на обвиняемия да участва в съдебното заседание, като процесуалните средства, предоставени от вътрешното право и практика, трябва да са ефективни в случаите, когато обвиняемият не се е отказал от лично явяване и защита и не е имал намерение да избегне правосъдие (вж. в този смисъл ЕСПЧ, 1 март 2006 г., Sejdovic с/у Италия, CE:ECHR:2006:0301JUD005658100, § 83).

34

Що се отнася по-специално до правото на призоваване и разпит на свидетелите, предвидено в член 6, точка 3, буква d) от ЕКПЧ, Европейският съд по правата на човека приема, че тази разпоредба закрепва принципа, че преди обвиняемият да бъде признат за виновен, всички уличаващи доказателства по принцип трябва да бъдат събрани пред него в открито съдебно заседание, за да бъдат обсъдени при условията на състезателност. Изключения от този принцип са допустими само при условие че се зачита правото на защита, което по принцип изисква да се даде на обвиняемия адекватна и достатъчна възможност да оспори показанията на свидетелите на обвинението и да участва в разпита им в момента на даването на показанията или на по-късен етап (вж. в този смисъл ЕСПЧ, 15 декември 2011 г., Al-Khawadja и Tahery с/у Обединеното кралство, CE:ECHR:2011:1215JUD002676605, § 118, и ЕСПЧ, 23 март 2016 г., Блокин с/у Русия, CE:ECHR:2016:0323JUD004715206, § 200).

35

С оглед на тази съдебна практика се налага изводът, че макар разпитът на свидетел на обвинението в съдебно заседание, проведено в отсъствието на обвиняемия по независещи от волята му причини, да представлява нарушение на закрепеното в член 8, параграф 1 от Директива 2016/343 право на лицето да присъства на съдебния процес срещу него, посочената разпоредба допуска това нарушение да бъде отстранено на по-късен етап от същото производство. Така Съдът е постановил, че лице, чието искане за преповтаряне в негово присъствие на действията, извършени в съдебни заседания, на които то не е могло да се яви, е уважено, не може да се разглежда като неприсъствало на процеса срещу него (решение от 13 февруари 2020 г., Специализирана прокуратура (Съдебно заседание в отсъствието на обвиняемия), C‑688/18, EU:C:2020:94, т. 48).

36

За да се гарантира спазването на правото на справедлив съдебен процес и на правото на защита, преповтарянето на разпита на свидетел на обвинението трябва обаче да се извърши при условия, които дават на обвиняемия адекватна възможност да оспори показанията на свидетеля на обвинението и да го разпита.

37

За тази цел е достатъчно да се проведе допълнителен разпит, при който обвиняемият има възможност свободно да зададе своите въпроси на свидетеля, без да е необходимо пълно повтаряне на проведения в негово отсъствие разпит, тъй като обезсилването на процесуалните действия, извършени по време на този разпит, не изглежда необходимо с оглед на изискванията, посочени в предходната точка.

38

Важно е обаче преди допълнителния разпит на обвиняемия да е връчено копие от протокола с извършения в негово отсъствие разпит на свидетеля на обвинението. Всъщност, само при условие че е запознат със съдържанието и протичането на разпита на свидетеля по време на това предходно изслушване, обвиняемият е напълно в състояние да му зададе въпроси евентуално въз основа на показанията, дадени по време на посоченото изслушване.

39

В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че поради здравословни причини ДД не е могъл да присъства в съдебното заседание, проведено на 18 декември 2020 г., в хода на което е разпитан свидетелят ЯР. На ДД обаче е връчено копие от протокола с този разпит и впоследствие е имал възможност свободно да разпита този свидетел в последващо съдебно заседание, проведено на 22 февруари 2021 г. Следователно, освен ако не се установи друго при проверките на запитващата юрисдикция, следва да се констатира, че по този начин е отстранено нарушението на закрепеното в член 8, параграф 1 от Директива 2016/343 право на ДД да присъства на съдебния процес срещу него.

40

На второ място, следва да се припомни, че член 3, параграф 1 от Директива 2013/48 установява основния принцип, че заподозрените и обвиняемите имат право на достъп до адвокат в срок и по начин, които им позволяват реално и ефективно да упражнят правата си на защита (вж. в този смисъл решение от 12 март 2020 г., VW (Право на достъп до адвокат в случай на неявяване), C‑659/18, EU:C:2020:201, т. 31).

41

Що се отнася до действията по разследване или събиране на доказателства, за които се прилага това право, член 3, параграф 3, буква в) от Директива 2013/48 предвижда, че държавите членки гарантират, че заподозрените или обвиняемите имат най-малко право техният адвокат да присъства на разпознаване, очна ставка и възстановка на местопрестъплението.

42

Освен това е важно да се припомни, че съгласно член 1 от Директива 2013/48 тя установява минимални правила по-специално относно правото на заподозрените и обвиняемите на достъп до адвокат в наказателното производство.

43

Съображение 54 от тази директива гласи, че тъй като тя установява само минимални правила, държавите членки могат да разширят правата, установени в нея, за да осигурят по-висока степен на защита.

44

Съгласно самия текст на член 3, параграф 3, буква в) от Директива 2013/48 държавите членки могат по този начин да разширят обхвата на правото на заподозрените или обвиняемите техният адвокат да присъства на изброените в тази разпоредба следствени действия или действия по събиране на доказателства, спрямо други действия, като например разпит на свидетел на обвинението пред наказателен съд.

45

При тези условия обаче следва да се констатира, че с оглед на основните принципи на справедлив съдебен процес, изложени в точки 35—38 от настоящото решение, упражняването на правото на защита на обвиняемия може да се счита за конкретно и ефективно, когато макар разпитът на свидетел на обвинението пред наказателен съд да е проведен в отсъствие на адвоката на обвиняемия по независещи от волята му причини, адвокатът е имал възможност по време на допълнителен разпит свободно да зададе въпроси посочения свидетел въз основа на протокола от извършения в негово отсъствие разпит. Ето защо не е необходимо пълно повтаряне на проведения в негово отсъствие разпит.

46

По изложените съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 8, параграф 1 от Директива 2016/343 и член 3, параграф 1 от Директива 2013/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато, за да се гарантира спазването на правото на обвиняемия да присъства на съдебния процес срещу него и на правото му на достъп до адвокат, националният съд провежда допълнителен разпит на свидетел на обвинението, тъй като по независещи от волята им причини обвиняемият и неговият адвокат не са могли да присъстват на предходния разпит на този свидетел, е достатъчно обвиняемият и неговият адвокат да могат да зададат свободно своите въпроси на посочения свидетел, при условие че преди този допълнителен разпит, на обвиняемия и неговия адвокат е връчено копие от протокола с предходния разпит на същия свидетел. При тези условия не е необходимо пълно повтаряне на разпита, проведен в отсъствие на обвиняемия и неговия адвокат, като се обезсилят извършените по време на този разпит процесуални действия.

47

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:

Член 8, параграф 1 от Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство и член 3, параграф 1 от Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане

трябва да се тълкуват в смисъл, че:

когато, за да се гарантира спазването на правото на обвиняемия да присъства на съдебния процес срещу него и на правото му на достъп до адвокат, националният съд провежда допълнителен разпит на свидетел на обвинението, тъй като по независещи от волята им причини обвиняемият и неговият адвокат не са могли да присъстват на предходния разпит на този свидетел, е достатъчно обвиняемият и неговият адвокат да могат да зададат свободно своите въпроси на посочения свидетел, при условие че преди този допълнителен разпит, на обвиняемия и неговия адвокат е връчено копие от протокола с предходния разпит на същия свидетел. При тези условия не е необходимо пълно повтаряне на разпита, проведен в отсъствие на обвиняемия и неговия адвокат, като се обезсилят извършените по време на този разпит процесуални действия.