EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62021CJ0333

Решение на Съда (голям състав) от 21 декември 2023 г.
European Superleague Company, S.L. срещу Unión de Federaciones Europeas de Fútbol (UEFA) и Fédération internationale de football association (FIFA).
Преюдициално запитване, отправено от Juzgado de lo Mercantil de Madrid.
Преюдициално запитване — Конкуренция — Вътрешен пазар — Правна уредба, приета от международни спортни федерации — Професионален футбол — Частноправни субекти, които разполагат с правомощия за регулиране, контрол, приемане на решения и налагане на санкции — Правила, свързани с предварителното разрешаване на състезания, участието на футболни клубове и играчи в тези състезания и упражняването на търговски и медийни права, които са свързани с посочените състезания — Едновременно извършване на икономическа дейност — Организиране и използване с търговска цел на състезания — Упражняване на свързаните с тях търговски и медийни права — Член 101, параграф 1 ДФЕС — Решение на сдружение на предприятия, което нарушава конкуренцията — Понятия за антиконкурентна цел и за антиконкурентен резултат — Освобождаване по член 101, параграф 3 ДФЕС — Условия — Член 102 ДФЕС — Злоупотреба с господстващо положение — Обосноваване — Условия — Член 56 ДФЕС — Пречки за свободата на предоставяне на услуги — Евентуално обосноваване — Условия — Тежест на доказване.
Дело C-333/21.

Court reports – general – 'Information on unpublished decisions' section

ECLI identifier: ECLI:EU:C:2023:1011

 РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)

21 декември 2023 година ( *1 )

Съдържание

 

I. Правна уредба

 

А. Уставът на ФИФА

 

Б. Правилник за международните футболни срещи на ФИФА

 

В. Уставът на УЕФА

 

II. Фактите по главното производство и преюдициалните въпроси

 

А. Проектът за Суперлига

 

Б. Главното производство и преюдициалните въпроси

 

III. Производството пред Съда

 

IV. По допустимостта

 

А. По процесуалните условия за приемане на акта за преюдициално запитване

 

Б. По съдържанието на акта за преюдициално запитване

 

В. По действителността на спора и релевантността на поставените на Съда въпроси

 

V. По преюдициалните въпроси

 

А. Предварителни бележки

 

1. По предмета на делото по главното производство

 

2. По приложимостта на правото на Съюза към спорта и дейността на спортните сдружения

 

3. По член 165 ДФЕС

 

Б. По въпроси от първи до пети, свързани с правилата на конкуренцията

 

1. По първия въпрос относно тълкуването на член 102 ДФЕС при наличието на правила за предварителното разрешаване на клубните състезания по футбол, както и за участието на клубовете и спортистите в тези състезания

 

а) По понятието „злоупотреба с господстващо положение“

 

б) По квалификацията, че е налице злоупотреба с господстващо положение

 

в) По квалифицирането като злоупотреба с господстващо положение на правилата за предварителното разрешаване на клубните състезания по футбол, както и за участието на клубовете и спортистите в тези състезания

 

2. По втория въпрос относно тълкуването на член 101, параграф 1 ДФЕС при наличието на правила за предварителното разрешаване на клубните състезания по футбол, както и за участието на клубовете и спортистите в тези състезания

 

а) По понятието за поведение, което има за „цел“ или за „резултат“ нарушаването на конкуренцията, и по квалификацията, че е налице такова поведение

 

1) По квалификацията, че е налице на поведение, което има за „цел“ предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията

 

2) По квалификацията, че е налице поведение, което има за „резултат“ предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията

 

б) По квалифицирането на правилата за предварителното разрешаване на клубните състезания по футбол, както и относно участието на клубовете и спортистите в тези състезания като решение на сдружение на предприятия, имащо за „цел“ да ограничи конкуренцията

 

3. По третия въпрос относно тълкуването на член 101, параграф 1 ДФЕС и на член 102 ДФЕС при наличие на поведение, изразяващо се в заплаха от санкции за клубовете и спортистите, които участват в неразрешени състезания

 

4. По петия въпрос относно възможността да бъдат обосновани правила относно предварителното разрешаване на състезания, както и относно участието на клубовете и спортистите в тези състезания

 

а) По възможността да се приеме, че някои конкретни действия не попадат в обхвата на член 101, параграф 1 ДФЕС и на член 102 ДФЕС

 

б) По освобождаването, предвидено в член 101, параграф 3 ДФЕС

 

в) По обективната обоснованост с оглед на член 102 ДФЕС

 

5. По четвъртия въпрос относно тълкуването на членове 101 и 102 ДФЕС при наличието на правила относно правата, свързани със спортните състезания

 

а) По притежаването на права, свързани със спортните състезания

 

б) По упражняването на правата, свързани със спортните състезания

 

в) По наличието на евентуална обоснованост

 

В. По шестия въпрос относно свободите на движение

 

1. По определянето на релевантната свобода на движение

 

2. По наличието на пречка за свободното предоставяне на услуги

 

3. По наличието на евентуална обоснованост

 

По съдебните разноски

„Преюдициално запитване — Конкуренция — Вътрешен пазар — Правна уредба, приета от международни спортни федерации — Професионален футбол — Частноправни субекти, които разполагат с правомощия за регулиране, контрол, приемане на решения и налагане на санкции — Правила, свързани с предварителното разрешаване на състезания, участието на футболни клубове и играчи в тези състезания и упражняването на търговски и медийни права, които са свързани с посочените състезания — Едновременно извършване на икономическа дейност — Организиране и използване с търговска цел на състезания — Упражняване на свързаните с тях търговски и медийни права — Член 101, параграф 1 ДФЕС — Решение на сдружение на предприятия, което нарушава конкуренцията — Понятия за антиконкурентна цел и за антиконкурентен резултат — Освобождаване по член 101, параграф 3 ДФЕС — Условия — Член 102 ДФЕС — Злоупотреба с господстващо положение — Обосноваване — Условия — Член 56 ДФЕС — Пречки за свободата на предоставяне на услуги — Обосноваване — Условия — Тежест на доказване“

По дело C‑333/21,

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Juzgado de lo Mercantil de Madrid (Търговски съд Мадрид, Испания) с акт от 11 май 2021 г., постъпил в Съда на 27 май 2021 г., в рамките на производство по дело

European Superleague Company SL,

срещу

Fédération internationale de football association (FIFA),

Union des associations européennes de football (UEFA),

при участието на:

A22 Sports Management SL,

Real Federación Española de Fútbol (RFEF),

Liga Nacional de Fútbol Profesional (LNFP),

СЪДЪТ (голям състав),

състоящ се от: K. Lenaerts, председател, L. Bay Larsen, заместник-председател, Ал. Арабаджиев, A. Prechal, K. Jürimäe и O. Spineanu-Matei, председатели на състави, J.‑C. Bonichot, M. Safjan, L. S. Rossi, I. Jarukaitis, A. Kumin, N. Jääskinen, N. Wahl, J. Passer (докладчик) и M. Gavalec, съдии,

генерален адвокат: A. Rantos,

секретар: M. Ferreira, главен администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 11 и 12 юли 2022 г.,

като има предвид становищата, представени:

за European Superleague Company SL, от J.‑L. Dupont, avocat, B. Irissarry Robina и M. Odriozola Alén, abogados,

за Fédération internationale de football association (FIFA), от J. M. Baño Fos, abogado, M. Hoskins, barrister, и A. Pascual Morcillo, abogado,

за Union des associations européennes de football (UEFA), от H. Brokelmann, abogado, B. Keane, avocat, S. Love, barrister, D. Slater и D. Waelbroeck, avocats,

за A22 Sports Management SL, от L. A. Alonso Díez, F. Giménez-Alvear Gutiérrez-Maturana, F. Irurzun Montoro, abogados, и M. Sánchez-Puelles González-Carvajal, procurador,

за Real Federación Española de Fútbol (RFEF), от P. Callol García, abogado, B. González Rivero, procuradora, T. González Cueto и J. Manzarbeitia Pérez, abogados,

за Liga Nacional de Fútbol Profesional (LNFP), от D. Crespo Lasso de la Vega, Y. Martínez Mata, M. Pajares Villarroya, J. Ramos Rubio и S. Rating, abogados,

за испанското правителство, от L. Aguilera Ruiz и A. Gavela Llopis, в качеството на представители,

за чешкото правителство, от M. Smolek и J. Vláčil, в качеството на представители,

за датското правителство, от J. Farver Kronborg, V. Pasternak Jørgensen, M. Søndahl Wolff и Y. Thyregod Kollberg, в качеството на представители,

за германското правителство, от J. Möller, в качеството на представител,

за естонското правителство, от N. Grünberg, в качеството на представител,

за Ирландия, от M. Browne, Chief State Solicitor, A. Joyce и M. Tierney, в качеството на представители, подпомагани от S. Brittain, barrister,

за гръцкото правителство, от K. Boskovits, в качеството на представител,

за френското правителство, от A.‑L. Desjonquères, P. Dodeller, T. Stehelin и N. Vincent, в качеството на представители,

за хърватското правителство, от G. Vidović Mesarek, в качеството на представител,

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомаган от D. Del Gaizo и S. L. Vitale, avvocati dello Stato,

за кипърското правителство, от I. Neophytou, в качеството на представител,

за латвийското правителство, от J. Davidoviča, K. Pommere и I. Romanovska, в качеството на представители,

за люксембургското правителство, от A. Germeaux и T. Uri, в качеството на представители,

за унгарското правителство, от M. Z. Fehér, E. Gyarmati и K. Szíjjártó, в качеството на представители,

за малтийското правителство, от A. Buhagiar, в качеството на представител,

за австрийското правителство, от F. Koppensteiner, в качеството на представител,

за полското правителство, от B. Majczyna и M. Wiącek, в качеството на представители,

за португалското правителство, от P. Barros da Costa, R. Capaz Coelho и C. Chambel Alves, в качеството на представители, подпомагани от J. L. da Cruz Vilaça, advogado,

за румънското правителство, от E. Gane, L. Liţu и A. Rotăreanu, в качеството на представители,

за словенското правителство, от A. Dežman Mušič и N. Pintar Gosenca, в качеството на представители,

за словашкото правителство, от E. V. Drugda и B. Ricziová, в качеството на представители,

за шведското правителство, от O. Simonsson, M. Salborn Hodgson и H. Shev, в качеството на представители,

за ирландското правителство, от J. B. Bjarnadóttir, в качеството на представител, подпомагана от G. Bergsteinsson, avocat,

за норвежкото правителство, от F. Bersgø, L.‑M. Moen Jünge, O. S. Rathore и P. Wennerås, в качеството на представители,

за Европейската комисия, от S. Baches Opi, M. Mataija, G. Meessen, C. Urraca Caviedes и H. van Vliet, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 15 декември 2022 г.,

постанови настоящото

Решение

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 101 и 102 ДФЕС, от една страна, и на членове 45, 49, 56 и 63 ДФЕС, от друга страна.

2

Запитването е отправено в рамките на спор между European Superleague Company SL (наричано по-нататък „ESLC“) и Fédération internationale de football association (FIFA) (Международна футболна федерация (ФИФА) и Union des associations européennes de football (UEFA) (Съюз на европейските футболни асоциации (УЕФА) по повод на искане да се установи, че ФИФА и УЕФА са нарушили членове 101 и 102 ДФЕС, да се разпореди преустановяването на тези нарушения, както и да се постановят различни разпореждания по отношение на тези субекти.

I. Правна уредба

А. Уставът на ФИФА

3

ФИФА е частноправно сдружение със седалище в Швейцария. Съгласно член 2 от нейния устав, в изданието му от септември 2020 г., на което се позовава актът за преюдициално запитване (наричан по-нататък „уставът на ФИФА“), тя има за цел по-специално „организиране на собствени международни състезания“, „установяване на правила и разпоредби, регламентиращи футбола и свързаните с него въпроси и съблюдаване за спазването им“ и „осъществяване на контрол върху футбола като цяло и приемане на подходящи мерки за недопускане на нарушения на устава, правилниците и решенията на ФИФА, както и на правилата на играта“ на световно равнище.

4

Съгласно членове 11 и 14 от устава на ФИФА всяка „асоциация, която отговаря за организацията и контрола на футбола“ в дадена страна, може да стане член на ФИФА, при условие, по-специално, че вече е член на една от шестте признати от ФИФА континентални конфедерации, посочени в член 22 от този устав, сред които е УЕФА, както и предварително да се ангажира да спазва устава, правилниците, указанията и решенията на ФИФА, както и тези на континенталната конфедерация, на която асоциацията вече е член. На практика понастоящем над 200 национални футболни асоциации са членове на ФИФА. В това си качество съгласно членове 14 и 15 от устава на ФИФА те са длъжни, по-специално, да задължават своите пълноправни или асоциирани членове да спазват устава, правилниците, указанията и решенията на ФИФА, както и да наложат спазването им от всички участници във футбола, по-специално професионалните лиги, клубовете и играчите.

5

Член 20 от този устав, озаглавен „Статут на клубовете, лигите и другите обединения от клубове“, в параграф 1 гласи:

„Клубовете, лигите и другите членуващи в дадена асоциация членка организации са подчинени на и могат да съществуват единствено след признаването им от тази асоциация. Правомощията, правата и задълженията на тези организации са определени в устава на членуващата асоциация и техните устави и правилници трябва да бъдат одобрени от нея“.

6

Член 22 от посочения устав, озаглавен „Конфедерации“, предвижда в параграфи 1 и 3:

„1.   Асоциациите — членки от един и същи континент, са обединени в следните конфедерации, признати от ФИФА:

[…]

c)

Съюз на европейските футболни асоциации — УЕФА

[…]

Признаването от ФИФА на всяка конфедерация включва пълно взаимно зачитане на единия и другия орган в рамките на институционалната им област на компетентност, установена в настоящия устав.

[…]

3.   Всяка конфедерация има следните права и задължения:

a)

да спазва и съблюдава за спазването на устава, правилниците и решенията на ФИФА,

b)

да сътрудничи тясно с ФИФА във всички области, свързани с постигането на целта, посочена в член 2, и с организирането на международни състезания,

c)

да организира свои клубни състезания в съответствие с международния календар,

d)

да организира всички свои международни състезания в съответствие с международния календар,

e)

да гарантира, че международна лига или друго сходно обединение на клубове или лиги няма да бъде учредявано без нейното съгласие или това на ФИФА,

[…]“.

7

Съгласно член 24 от устава на ФИФА органите на ФИФА включват по-специално „законодателен орган“, наречен „Конгрес“, който е „върховен орган“, „стратегически и надзорен орган“, наречен „Съвет“, както и „изпълнителен, оперативен и административен орган“, наречен „генерален секретариат“.

8

Съгласно член 67 от този устав, озаглавен „Права върху състезания и събития“:

„1.   ФИФА, асоциациите членки и конфедерациите са първоначални притежатели — без ограничение на съдържание, време, място или закон — на всички права, които могат да произтекат от състезания и други събития, в рамките на съответната им юрисдикция. Сред тези права са по-специално имуществените права от всякакъв вид, правата на записване, възпроизвеждане и аудио-визуално разпространение, мултимедийните права, маркетинговите и промоционалните права, както и правата върху интелектуалната собственост, като например правата върху отличителни знаци и авторските права.

2.   Съветът определя вида и степента на използване на тези права и установява специални разпоредби за тази цел. Съветът има свободата да реши дали възнамерява да упражнява тези права самостоятелно или съвместно с трети страни, или да предостави използването им на трети страни“.

9

Член 68 от посочения устав, озаглавен „Разрешение за разпространяване“, в параграф 1 предвижда:

„ФИФА, асоциациите членки и конфедерациите разполагат с изключителна компетентност да разрешават разпространяването по-специално на аудио-визуални носители на футболни срещи и събития, които попадат в рамките на тяхната компетентност, без ограничение на място, съдържание, дата, техника или закон“.

10

Съгласно член 71 от устава на ФИФА, озаглавен „Международни състезания и футболни срещи“:

„1.   Съветът има компетентност да приема всички правилници относно организацията на международни състезания и футболни срещи, включващи представителни отбори, лиги, клубове и/или импровизирани отбори. Нито една футболна среща или състезание не може да се състои без предварителното разрешение на ФИФА, на конфедерациите и/или на съответната асоциация членка. Условията са уредени в правилника за международните футболни срещи.

2.   Съветът може да приема разпоредби относно тези футболни срещи и състезания.

3.   Съветът определя критериите относно разрешението за специални ситуации, които не са предвидени в правилника за международните футболни срещи.

4.   С изключение на разрешението в областта на компетентностите, предвидени в правилника за международните футболни срещи, ФИФА може да вземе окончателно решение относно разрешаването на всяка една международна футболна среща или международно състезание“.

11

Член 72 от този устав, озаглавен „Контакти“, в параграф 1 гласи следното:

„Играч или отбор, членуващ в асоциация членка или в организация със статут на временен член на конфедерация, не може да играе във футболни срещи и да има спортни контакти с друг играч или отбор, които не членуват в асоциация членка или в организация със статут на временен член на конфедерация, без съгласието на ФИФА“.

12

Член 73 от въпросния статут, озаглавен „Разрешаване“, предвижда:

„Асоциациите, лигите и клубовете, членуващи в асоциация членка, не могат да се присъединяват към друга асоциация членка или да участват в състезания на нейна територия, освен при наличието на изключителни обстоятелства. При всеки един случай е необходимо разрешението на двете асоциации членки, съответната конфедерация или конфедерации и ФИФА“.

Б. Правилник за международните футболни срещи на ФИФА

13

Член 1 от Правилника за международните футболни срещи на ФИФА, в редакцията му в сила от 1 май 2014 г., гласи, че този правилник има за цел да предвиди разрешенията, уведомленията и другите изисквания, приложими при организирането на футболни срещи или състезания между отбори, членуващи в различни национални футболни асоциации, които са членове на ФИФА, при организирането на футболни срещи или състезания между отбори, членуващи в една и съща национална асоциация, когато те се провеждат в трета държава, както и при организирането на футболни срещи или състезания с участието на играчи или отбори, които не са членове на национална асоциация.

14

Съгласно член 2 от този правилник в приложното му поле попадат всички международни футболни срещи и международни състезания, с изключение на футболните срещи, провеждани в рамките на състезанията, организирани от ФИФА или от някоя от признатите от ФИФА континентални конфедерации.

15

Съгласно член 6 от посочения правилник всяка международна футболна среща трябва да получи разрешение, в зависимост от случая, от ФИФА, от съответната континентална конфедерация и/или от членуващите във ФИФА национални футболни асоциации, в които членуват участващите отбори, или на чиято територия трябва да се организират тези футболни срещи.

16

Съгласно членове 7 и 10 от същия правилник всяка „международна футболна среща от първа категория“, определена като всяка футболна среща между първия представителен отбор на две национални футболни асоциации, които са членове на ФИФА, трябва да бъде разрешена както от ФИФА, така и от континенталната конфедерация и съответните национални асоциации. За сметка на това по силата на членове 8 и 11 от Правилника за международните футболни срещи на ФИФА за всяка „международна футболна среща от втора категория“, определена като всяка футболна среща, в която участва първият представителен отбор само на една национална асоциация, друг представителен отбор на такава национална асоциация, отбор от играчи, картотекирани в няколко клуба на една и съща национална асоциация, или първият отбор на клуб, достигнал до участие в най-добрата лига на национална асоциация, трябва да бъде дадено разрешение само от съответните континентални конфедерации и национални асоциации.

В. Уставът на УЕФА

17

УЕФА също е частноправно сдружение със седалище в Швейцария.

18

Член 2, параграф 1 от устава на УЕФА гласи, че целта на УЕФА е:

„a)

да решава всички въпроси, свързани с европейския футбол,

b)

да насърчава футбола в Европа в дух на мир, разбирателство и честна игра, без каквато и да е дискриминация, основана на политика, пол, религия, раса или каквато и да е друга причина,

c)

да осъществява надзор и контрол върху развитието на футбола в Европа във всички негови разновидности,

d)

да организира и провежда на европейско равнище международни състезания и турнири по футбол във всички негови разновидности […],

e)

да се предотвратят методи или практики, които застрашават редовността на футболните срещи или състезанията или водят до злоупотреби във футбола,

f)

да насърчава и защитава етичните стандарти и доброто управление в европейския футбол,

g)

да се гарантира, че спортните ценности винаги се ползват с предимство пред търговските интереси,

h)

да преразпределя приходите от футбола в съответствие с принципа на солидарност и да подкрепя реинвестирането в полза на всички нива и сектори на футбола, и по-специално в масовия футбол,

i)

да насърчава единството сред членуващите в него асоциации по въпросите, свързани с европейския и световния футбол,

j)

да защитава колективните интереси на своите асоциации членки,

k)

да гарантира, че интересите на различните заинтересовани страни в европейския футбол (лиги, клубове, играчи, привърженици) се вземат предвид по подходящ начин,

l)

да действа като представител на европейското футболно семейство като цяло,

m)

да поддържат добри отношения и сътрудничество с ФИФА и с другите признати от ФИФА конфедерации,

n)

да гарантира, че нейните представители в рамките на ФИФА действат лоялно и в дух на европейска солидарност,

o)

да съвместява интересите на членуващите асоциации, да разрешава споровете между тях и да оказва съдействие по конкретни случаи при поискване от тяхна страна“.

19

Съгласно член 5 от този устав всяка асоциация, която е установена в европейска държава, призната за независима държава от мнозинството от членовете на Организацията на обединените нации (ООН), и която отговаря за организацията на футбола в тази държава, може да стане член на УЕФА. Съгласно член 7а от посочения устав това качество включва задължение за съответните асоциации да спазват устава, правилниците и решенията на УЕФА, както и да наложат спазването им в страната, към която принадлежат, от подчинените им професионални лиги, както и от клубовете и играчите. На практика понастоящем над 50 национални футболни асоциации са членове на УЕФА.

20

Съгласно членове 11 и 12 от същия устав органите на УЕФА включват по-специално „върховен орган“, наречен „Конгрес“, и „Изпълнителен комитет“.

21

Член 49 от устава на УЕФА, озаглавен „Състезания“, предвижда:

„1.   УЕФА сам решава да организира и преустанови провеждането на международни състезания в Европа, в които участват асоциации и/или техни клубове. Тази разпоредба не засяга състезанията на ФИФА.

[…]

3.   За международните мачове, състезания или първенства, които не са организирани от УЕФА, но се провеждат на територията на УЕФА, се изисква предварително разрешение от страна на ФИФА и/или на УЕФА и/или на компетентните асоциации членки, в съответствие с правилника за международните футболни срещи на ФИФА и допълнителните разпоредби за изпълнение, приети от Изпълнителния комитет на УЕФА“.

22

Член 51 от този устав, озаглавен „Забранени отношения“, гласи:

„1.   Без разрешението на УЕФА не могат да бъдат образувани групи или съюзи между асоциации — членки на УЕФА, или между лиги или клубове, пряко или непряко членуващи в различни асоциации — членки на УЕФА.

2.   Членовете на УЕФА или членуващите в тях лиги и клубове не могат да играят[,] нито да организират мачове извън собствената си територия без разрешението на съответните асоциации членки“.

II. Фактите по главното производство и преюдициалните въпроси

А. Проектът за Суперлига

23

ESLC е частноправно дружество, установено в Испания. То е учредено по съвместна инициатива на няколко професионални футболни клубове, които от своя страна са установени съответно в Испания (Club Atlético de Madrid, Fútbol Club Barcelona и Real Madrid Club de Fútbol), в Италия (Associazione Calcio Milan, Football Club Internazionale Milano и Juventus Football Club) и в Обединеното кралство (Arsenal Football Club, Chelsea Football Club, Liverpool Football Club, Manchester City Football Club, Manchester United Football Club и Tottenham Hotspur Football Club). Според запитващата юрисдикция то има за цел да осъществи проект за ново международно състезание за професионален футбол, наречено „Суперлига“. За тази цел то учредява или предвижда да учреди три други дружества, на които да се възложи, на първото дружество — управлението на Суперлигата след нейното създаване, що се отнася до финансовите, спортните и дисциплинарните аспекти, на второто — упражняването на свързаните с това състезание медийни права, и на третото — използването на другите търговски активи, свързани с посоченото състезание.

24

A22 Sports Management SL също е частноправно дружество, установено в Испания. То се представя като дружество, чийто предмет е предоставянето на услуги, свързани провеждането и управлението на състезания по професионален футбол, и по-специално на проекта за Суперлига.

25

Що се отнася до стартирането на този проект, от акта за преюдициално запитване е видно най-напред, че професионалните футболни клубове, учредили ESLC, са възнамерявали да създадат ново международно първенство по футбол, включващо, от една страна, от дванадесет до петнадесет професионални футболни клуба със статут на „постоянни членове“ и от друга страна, подлежащ на определяне определен брой професионални футболни клубове със статут на „квалифицирани клубове“, които трябва да бъдат подбрани съгласно установена за целта процедура.

26

По-нататък, посоченият проект се основава на акционерно и инвестиционно споразумение, предвиждащо, от една страна, сключването на набор от договори, обвързващи всеки от професионалните футболни клубове, които участват или възнамеряват да участват в Суперлигата, с трите дружества, които са учредени или предстои да бъдат учредени от ESLC, и имащи за цел да уточнят по-специално условията, при които тези клубове трябва да прехвърлят на ESLC своите медийни или търговски права върху това състезание, както и възнаграждението за такова прехвърляне. От друга страна, предвижда се сключването на набор от договори между тези три дружества с цел да се координира предоставянето на услугите, необходими за управлението на Суперлигата, за упражняването на правата, прехвърлени на ESLC, и за разпределянето на средствата, с които разполага ESLC, между участващите клубове. Самото предоставяне на тези средства е било предвидено в писмо, с което JP Morgan AG се задължава да предостави на ESLC чрез мостов кредит с максимален размер от около 4 милиарда евро финансова подкрепа и инфраструктурна субсидия, за да може да бъде създадена Суперлигата и да се осигури временното ѝ финансиране докато се организира емитирането на облигации на капиталовите пазари.

27

Накрая, въпросното акционерно и инвестиционно споразумение поставя създаването на Суперлигата и предоставянето на необходимите за тази цел средства в зависимост от отлагателно условие, което се състои или в признаването от страна на ФИФА или УЕФА на това международно първенство и на съвместимостта му с приетите от тези две организации правила, или в получаването на правна защита от страна на съдебните или административни органи, която да позволи на клубовете със статут на постоянни членове на посоченото състезание да участват в него, без това да засегне участието им в съответните национални футболни асоциации, професионални лиги или международни състезания, в които те са участвали до този момент. За тази цел посоченото споразумение предвижда по-специално, че ФИФА и УЕФА ще бъдат уведомени за проекта за Суперлига.

Б. Главното производство и преюдициалните въпроси

28

Главното производство се основава на иск по търговски дела, придружен от молба за налагане на обезпечителни мерки в закрито заседание (inaudita parte), подаден от ESLC пред Juzgado de lo Mercantil de Madrid (Търговски съд Мадрид, Испания) и насочен срещу ФИФА и УЕФА.

29

Според запитващата юрисдикция предявяването на този иск е в резултат от стартирането на проекта за Суперлига от ESLC, както и от противопоставянето на ФИФА и УЕФА на този проект.

30

В това отношение запитващата юрисдикция посочва, че на 21 януари 2021 г. ФИФА и шестте признати от нея конфедерации, сред които УЕФА, са публикували изявление, в което, първо, оповестяват отказа си да признаят Суперлигата, второ, обявяват, че всеки професионален футболен клуб и всеки играч, който участва в това международно състезание, ще бъде изключен от състезанията, организирани от ФИФА и УЕФА, и трето, подчертава, че всички международни състезания по футбол трябва да бъдат организирани или разрешени от съответната компетентна организация, като посочените в уставите на ФИФА и на континенталните конфедерации. Това изявление съдържа по-специално следния текст:

„След неотдавнашните спекулации в медиите относно създаването на затворена европейска „Суперлига“ от някои европейски клубове, ФИФА и шестте конфедерации […] желаят да заявят отново и да подчертаят недвусмислено, че такова състезание няма да бъде признато нито от ФИФА, нито от съответната конфедерация. В резултат на това всеки клуб или играч, участващ в такова състезание, ще бъде лишен от правото да участва във всяко състезание, организирано от ФИФА или от нейната конфедерация.

Съгласно уставите на ФИФА и на конфедерациите всички състезания трябва да бъдат организирани или признати от компетентния орган на съответното ниво, от ФИФА — на международно ниво и от съответната конфедерация — на континентално ниво“.

31

Освен това на 18 април 2021 г. УЕФА, английската, испанската и италианската футболни асоциации, както и някои от професионалните лиги, подчинени на тези асоциации, публикуват прессъобщение, в което по-специално се посочва, че „съответните клубове ще бъдат изключени от участие във всяко друго състезание на национално, европейско или световно равнище, а техните играчи може да бъдат лишени от възможността да представляват своя национален отбор“.

32

На 19 и 20 април 2021 г. запитващата юрисдикция последователно приема, че искът на ESLC е допустим и в закрито заседание приема като обезпечителни мерки няколко разпореждания, чиято цел по същество е да накарат ФИФА, УЕФА и чрез тях националните футболни асоциации — техни членове, до приключването на съдебното производство да се въздържат от всяко поведение, което може да предотврати или възпрепятства провеждането на Суперлигата и участието на професионалните футболни клубове и играчи нея, и по-специално всякакви дисциплинарни мерки, санкции, както и всякаква заплаха за приемането на такива мерки или санкции по отношение на клубовете или играчите.

33

В подкрепа на своето преюдициално запитване тази юрисдикция по същество се позовава, на първо място, на обстоятелството, че съгласно постоянната практика на Съда и на Общия съд спортната дейност не е изключена от приложното поле на разпоредбите на ДФЕС относно свободите на движение (решения от 15 декември 1995 г., Bosman,C‑415/93, EU:C:1995:463, и от 13 юни 2019 г., TopFit и Biffi, C‑22/18, EU:C:2019:497), и относно правилата на конкуренцията (решения от 1 юли 2008 г., MOTOE,C‑49/07, EU:C:2008:376, и от 26 януари 2005 г., Piau/Комисия,T‑193/02, EU:T:2005:22).

34

На второ място, посочената юрисдикция счита, че двете отделни, но допълващи се икономически дейности, които в случая съставляват съответния предметно и географски определен пазар, са организирането и използването с търговска цел на международни клубни състезания по футбол на територията на Съюза, от една страна, и упражняването на различни свързани с тези състезания права, независимо дали става въпрос за имуществени права, права на аудио-визуално записване, възпроизвеждане и разпространение, други медийни права, права от търговски характер или авторски права, от друга страна.

35

На трето място, тя счита, че ФИФА и УЕФА от дълго време притежават положение на икономически и търговски монопол и следователно господстващо положение на съответния пазар, което им позволява да действат независимо от потенциалната конкуренция, което ги прави задължителни съдоговорители за всеки субект, който вече осъществява дейност или възнамерява да навлезе на този пазар на едно или друго основание, и което им налага да носят особена отговорност в областта на запазването на конкуренцията.

36

В това отношение тя отбелязва най-напред, че господстващото положение, с което се ползват ФИФА и УЕФА, е в тежест не само върху предприятията, които биха могли да пожелаят да се конкурират с тях, като организират други международни футболни състезания, но и — чрез членуващите в тях национални футболни асоциации — върху всички останали участници във футбола, като професионалните футболни клубове или играчите — положение, което Общият съд вече взел предвид (решение от 26 януари 2005 г., Piau/Комисия,T‑193/02, EU:T:2005:22). По-нататък тя уточнява, че господстващото положение на ФИФА и УЕФА на разглеждания в главното производство пазар се основава не само на икономически и търговски монопол, но и в крайна сметка, най-вече на наличието на правомощия за регулиране, контрол, приемане на решения и налагане на санкции, които позволяват на ФИФА и УЕФА да регламентират задължително и всеобхватно условията, при които всички останали участници на този пазар могат да упражняват икономическа дейност на него. Накрая тя посочва, че съчетаването на всички тези обстоятелства на практика създава почти непреодолима пречка за навлизане на пазара от потенциалните конкуренти на ФИФА и УЕФА. По-специално те се сблъсквали с правилата за предварително разрешаване, приложими при организирането на международни състезания по футбол и участието на професионалните футболни клубове и на играчите в тях, както и с правилата за присвояване и изключително използване на различните права, свързани с тези състезания.

37

На четвърто място, запитващата юрисдикция иска да се установи дали поведението на ФИФА и УЕФА не представлява в две отношения злоупотреба с господстващо положение, забранена от член 102 ДФЕС.

38

По този въпрос тя посочва, от една страна, че от практиката на Съда и на Общия съд (решения от 1 юли 2008 г., MOTOE,C‑49/07, EU:C:2008:376, т. 51 и 52, и от 16 декември 2020 г., International Skating Union/Комисия,T‑93/18, EU:T:2020:610, т. 70) следва, че възлагането със законови или подзаконови разпоредби на спортно сдружение, упражняващо икономическа дейност по организиране и използване с търговска цел на спортни състезания, на правомощието едновременно с това de jure или de facto да определя другите предприятия, на които е разрешено да провеждат такива състезания без за това правомощие да са предвидени подходящи ограничения, задължения и контрол, предоставя на това спортно сдружение явно предимство пред неговите конкуренти, като му позволява едновременно да възпрепятства достъпа на последните до пазара и да благоприятства собствената си икономическа дейност.

39

Предвид тази съдебна практика запитващата юрисдикция счита за възможно в случая да се приеме, че ФИФА и УЕФА злоупотребяват с господстващото си положение на разглеждания в главното производство пазар. Всъщност правилата, които тези два субекта са приели в качеството си на сдружения и по силата на регулаторните и контролни правомощия, които са си предоставили относно предварителното разрешаване на международните футболни състезания, им позволявали да възпрепятстват навлизането на потенциално конкурентни предприятия на този пазар, още повече че тези правомощия се съчетавали с правомощия за вземане на решения и налагане на санкции, които им дават възможност да принудят както членуващите в тях национални футболни асоциации, така и другите участници във футбола, по-специално професионалните футболни клубове и играчите, да зачитат монопола им на посочения пазар. Освен това уставите на ФИФА и УЕФА не предвиждали разпоредби, гарантиращи, че прилагането на тези правила за предварително разрешаване и по-общо на правомощията за вземане на решения и за налагане на санкции, с които те се съчетават, се ръководи изключително от цели от общ интерес, а не от търговски или финансови интереси, свързани с икономическата дейност, която тези два субекта осъществяват паралелно. Накрая, посочените правила и правомощия не били подчинени на материалноправни критерии и на процедурни правила, които могат да осигурят техния прозрачен, обективен, недискриминационен и пропорционален характер, за да могат да бъдат ограничени дискреционните правомощия на ФИФА и УЕФА. В случая обявените от тези два субекта мерки в отговор на стартирането на проекта за Суперлига илюстрирали това положение.

40

От друга страна, запитващата юрисдикция иска да се установи дали ФИФА и УЕФА не нарушават и членове 101 и 102 ДФЕС, като чрез устава са си възложили упражняването на всички юридически и икономически права, свързани с международните футболни състезания, които се организират на територията на Съюза, както и като са си запазили изключителното използване на тези права. Всъщност приетите от ФИФА правила по този въпрос предоставяли на нея, на УЕФА и на членуващите в тях национални футболни асоциации качеството на „първоначални притежатели“ на посочените права, като по този начин лишавали професионалните футболни клубове, които участват в такива състезания, от собствеността върху тях или ги задължавали да ги преотстъпват на тези два субекта. Освен това тези правила се съчетавали с правилата за предварително разрешаване и по-общо с правомощията за регулиране, контрол, приемане на решения и налагане на санкции, с които впрочем разполагат ФИФА и УЕФА, за да затворят съответния пазар за всички евентуално конкурентни предприятия или поне за да ги разубедят да навлязат на този пазар, ограничавайки възможността им да упражняват различните права, свързани с въпросните състезания.

41

На пето място, тази юрисдикция отбелязва, че поведението на ФИФА и УЕФА също е от естество да наруши предвидената в член 101 ДФЕС забрана на картелите.

42

В това отношение тя счита, първо, че членове 20, 22, 67, 68 и 71—73 от устава на ФИФА, членове 49 и 51 от устава на УЕФА, както и относимите разпоредби на правилника за международните футболни срещи на ФИФА отразяват взетото решение от всяко от тези две сдружения на предприятия, приложимо по-специално на територията на Съюза, да съгласуват като подчинят на определени общи правила и условия своето поведение и поведението на предприятията, които пряко или непряко са техни членове, на пазара на организирането и използването с търговска цел на клубните състезания по футбол, както и на упражняването на различните свързани с тях права. Всъщност независимо от съдържащите се в тези членове правила за предварително разрешаване, за вземане на решения и за налагане на санкции, те съдържали различни разпоредби, целящи да осигурят спазването им както от националните футболни асоциации, членуващи във ФИФА и УЕФА, така и от професионалните футболни клубове, които са пълноправни или асоциирани членове в тези национални асоциации.

43

Второ, запитващата юрисдикция счита, че анализът на съдържанието на разглежданите правила, на икономическия и правен контекст, в който те се вписват, на целите, които преследват, и в случая, на мерките за прилагане, обявени от ФИФА и УЕФА на 21 януари и 18 април 2021 г., показва, че тези правила могат да ограничат конкуренцията на разглеждания в главното производство пазар. Като възпроизвежда в това отношение всички вече споменати елементи в рамките на анализа си относно член 102 ДФЕС, тя добавя по-общо, че проблемът с конкуренцията, който се поставя пред нея, в крайна сметка произтича от обстоятелството, че ФИФА и УЕФА са едновременно предприятия, които монополизират пазара на организирането и използването с търговска цел на международни клубни състезания по футбол, по-специално на територията на Съюза, както и упражняването на различните свързани с тези състезания права, и частноправни сдружения, които по силата на собствените си устави са си предоставили правомощия за регулиране, контрол, приемане на решения и налагане на санкции, приложими за всички останали участници във футбола, независимо дали става въпрос за икономически оператори, или за спортисти. Всъщност, като са едновременно „законодател и страна“, ФИФА и УЕФА очевидно се намирали в положение на конфликт на интереси, което можело да ги доведе да използват правомощията си за предварително разрешаване и за налагане на санкции, за да попречат на провеждането на международни футболни състезания, които не са част от тяхната система, и следователно за да възпрепятстват всякаква евентуална конкуренция на пазара.

44

На шесто и последно място, запитващата юрисдикция иска да се установи дали приетите от ФИФА и УЕФА правила за предварително разрешаване и за налагане на санкции, както и обявените в случая от тези два субекта на 21 януари и 18 април 2021 г. мерки, едновременно с това засягат свободното движение на работници, от което се ползват играчите, които са или биха могли да бъдат наети от професионалните футболни клубове, желаещи да участват в международни футболни състезания като Суперлигата, свободата на предоставяне на услуги и свободата на установяване, от които се ползват както тези клубове, така и предприятията, предлагащи други услуги, свързани с организирането и използването с търговска цел на такива състезания, както и със свободното движение на капитали, необходими за реализирането на последните.

45

В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва по-специално, че от постоянната практика на Съда следва, че правна уредба от публичен или частен характер, която въвежда система за предварително разрешение, трябва не само да бъде обоснована с цел от общ интерес, но и да е в съответствие с принципа на пропорционалност, което предполага по-специално упражняването на правото на преценка, с което разполага компетентният да издаде такова разрешение субект, да бъде ограничено от прозрачни, обективни и недискриминационни критерии (решение от 22 януари 2002 г., Canal Satélite Digital,C‑390/99, EU:C:2002:34, т. 35 и цитираната съдебна практика).

46

В случая обаче тези различни изисквания не били изпълнени, както следвало от различните обстоятелства, изтъкнати в рамките на анализа, извършен с оглед на членове 101 и 102 ДФЕС.

47

При тези обстоятелства Juzgado de lo Mercantil de Madrid (Търговски съд Мадрид) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)

Следва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска злоупотреба с господстващо положение, изразяваща се в установяването от ФИФА и УЕФА в техните устави на разпоредби (в частност членове 22 и 71—73 от устава на ФИФА, членове 49 и 51 от устава на УЕФА, както и всяка друга разпоредба със сходно съдържание в уставите на членуващите в тях федерации и на националните лиги), предвиждащи изискване за предварително разрешение от посочените организации, които са си предоставили изключителните правомощия за организиране и разрешаване на международни клубни състезания в Европа, за да може трета организация да създаде ново европейско клубно състезание като Суперлигата, по-специално когато не съществува регламентирана процедура, основана на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии, и предвид евентуалния конфликт на интереси за ФИФА и УЕФА?

2)

Следва ли член 101 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска ФИФА и УЕФА да предвиждат в уставите си изискване (по-конкретно, членове 22 и 71—73 от устава на ФИФА, членове 49 и 51 от устава на УЕФА, както и всяка друга разпоредба със сходно съдържание в уставите на членуващите в тях федерации и на националните лиги) за предварително разрешение от тези организации, които са си предоставили изключителните правомощия за организиране и разрешаване на международни състезания в Европа, за да може трета организация да създаде ново европейско клубно състезание като Суперлигата, по-специално когато не съществува регламентирана процедура, основана на обективни и недискриминационни критерии, и предвид евентуалния конфликт на интереси за ФИФА и УЕФА?

3)

Следва ли членове 101 и 102 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат поведение от страна на ФИФА, УЕФА, на членуващите в тях федерации и/или на националните лиги, изразяващо се в отправянето на заплахи за налагане на санкции срещу участващите в Суперлигата клубове и/или техни играчи, поради евентуалното възпиращо действие на тези санкции? В случай на налагане на такива санкции за изключване от състезания или забрана за участие във футболни срещи на националните отбори, представляват ли тези санкции, които не се основават на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии, нарушение на членове 101 и 102 ДФЕС?

4)

Следва ли членове 101 и 102 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредби като съдържащите се в членове 67 и 68 от устава на ФИФА, които определят УЕФА и членуващите в нея национални федерации като „първоначални притежатели на всички права, произтичащи от състезанията […] в рамките на тяхната юрисдикция“, лишавайки участващите клубове и всеки друг организатор на алтернативно състезание от първичното право на собственост върху тези права, присвоявайки си изключителните правомощия за тяхната продажба?

5)

Следва ли член 101 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че ако ФИФА и УЕФА[,] като организации, които са си предоставили изключителното правомощие да организират и разрешават международни клубни състезания по футбол в Европа, забранят или се противопоставят на провеждането на Суперлигата, позовавайки се на цитираните разпоредби от [своите] устави, тези ограничения на конкуренцията биха могли да бъдат обхванати от предвиденото в посочения член изключение, като се вземе предвид обстоятелството, че се ограничава съществено производството, не се допуска появата на пазара на продукти, различни от предлаганите от ФИФА/УЕФА, и се ограничават иновациите, тъй като се изключват други формати и разновидности и съответно се премахва евентуалната конкуренция на пазара, и се ограничава изборът на потребителя? Има ли въпросното ограничение обективно основание, така че да се приеме, че не е налице злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС?

6)

Следва ли членове 45, 49, 56 и/или 63 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че разпоредби като съдържащите се в уставите на ФИФА и на УЕФА (в частност членове 22 и 71—73 от устава на ФИФА, членове 49 и 51 от устава на УЕФА, както и всяка друга разпоредба със сходно съдържание в уставите на членуващите в тях федерации [и] на националните лиги) представляват ограничение, което противоречи на някоя от [свободите на движение], гарантирани с посочените разпоредби от ДФЕС, доколкото за създаването от икономически оператор от държава членка на европейско клубно състезание като Суперлигата изискват да е налице предварително разрешение от тези организации?“.

III. Производството пред Съда

48

В акта за преюдициално запитване Juzgado de lo Mercantil de Madrid (Търговски съд Мадрид) иска от Съда да разгледа настоящото дело по реда на бързото производство, предвидено в член 105 от Процедурния правилник на Съда. В подкрепа на това искане той посочва, от една страна, съществения и чувствителен характер от икономическа и социална гледна точка на спора в главното производство и на поставените на Съда въпроси, тъй като този спор и тези въпроси се отнасят до организирането на футболни състезания на територията на Съюза, както и до упражняването на различните свързани с тези състезания права. От друга страна, той обяснява, че посочените въпроси са поставени в рамките на национално съдебно производство, в което вече са приети обезпечителни мерки, и което има определен спешен характер, като се имат предвид вредите, които професионалните футболни клубове, учредили ESLC, твърдят, че са налице, и в по-общ план, практическите и финансовите последици, които пандемията от COVID‑19 е породила за футболния сектор, по-специално на територията на Съюза.

49

С решение от 1 юли 2021 г. председателят на Съда отхвърля това искане с мотива, че посочените в негова подкрепа обстоятелства сами по себе си не обосновават разглеждане на настоящото дело по реда на бързото производство.

50

Всъщност това производство е процесуален способ, който се прилага в случай на необходимост от незабавно произнасяне, която следва да се установи с оглед на специфичните обстоятелства в конкретния случай, във връзка с който е направено искане за бързо производство (определения на председателя на Съда от 20 декември 2017 г., M. A. и др., C‑661/17, EU:C:2017:1024, т. 17, и от 25 февруари 2021 г., Sea Watch, C‑14/21 и C‑15/21, EU:C:2021:149, т. 22).

51

Същественият и чувствителен характер от икономическа и социална гледна точка на спор и на поставените на Съда въпроси във връзка с този спор в съответната област на правото на Съюза не могат обаче да установят наличието на случай на необходимост от незабавно произнасяне и следователно, необходимостта да се прибегне до бързото производство (вж. в този смисъл определения на председателя на Съда от 27 февруари 2019 г., M.V. и др., C‑760/18, EU:C:2019:170, т. 18, и от 25 февруари 2021 г., Sea Watch, C‑14/21 и C‑15/21, EU:C:2021:149, т. 24).

52

Освен това неотложният характер на национален спор и обстоятелството, че компетентната юрисдикция е длъжна да направи всичко възможно, за да осигури бързото му решаване, сами по себе си не обосновават разглеждане на съответното преюдициално дело от Съда по реда на това производство с оглед на предмета и условията за прилагането му (вж. в този смисъл определение на председателя на Съда от 25 февруари 2021 г., Sea Watch,C‑14/21 и C‑15/21, EU:C:2021:149, т. 2629). Всъщност именно националният съд, който е сезиран с този спор, който може най-добре да прецени конкретните интереси на страните и който счита за необходимо да постави преюдициални въпроси на Съда, следва да приеме необходимите обезпечителни мерки в очакване на решението на същия, за да гарантира пълното действие на бъдещото си решение (вж. в този смисъл определение на председателя на Съда от 25 февруари 2021 г., Sea Watch,C‑14/21 и C‑15/21, EU:C:2021:149, т. 33), както впрочем е направила запитващата юрисдикция в настоящия случай.

IV. По допустимостта

53

Ответниците в главното производство, една от двете встъпили в главното производство страни, които ги подкрепят — Ирландия, както и френското и словашкото правителство оспорват допустимостта на преюдициалното запитване в неговата цялост.

54

Изложените от тях доводи по този въпрос по същество са три. Първо, те включват доводи от процесуално естество за това, че актът за преюдициално запитване е постановен, от една страна, след приемането на обезпечителни мерки при липсата на обсъждания при условията на състезателност, тоест без предварително изслушване на страните по спора в главното производство, както са изисквали обаче приложимите разпоредби от вътрешното право, и от друга страна, без запитващата юрисдикция да се е произнесла по искането на ответниците в главното производство да приеме че не е компетентна, а компетентни са швейцарските съдилища. Второ, изложени са доводи от формално естество, че съдържанието на посочения акт за преюдициално запитване не отговаря на изискванията по член 94, буква а) от Процедурния правилник, тъй като не излага достатъчно точно и подробно правната и фактическа обстановка, в която запитващата юрисдикция иска от Съда да се произнесе. Това положение било особено проблематично по дело със сложен характер, което се отнася главно до тълкуването и прилагането на правилата на Съюза в областта на конкуренцията. Освен това то можело да попречи на заинтересованите лица да вземат надлежно отношение по подлежащите на разрешаване въпроси. Трето, изтъкнати са доводи от материалноправно естество, свързани с хипотетичния характер на преюдициалното запитване, тъй като не съществувал реален спор, чието разглеждане би могло да изисква каквото и да било тълкувателно решение на Съда. Подобно положение произтичало по-специално от факта, че пред ФИФА и УЕФА все още не било представено никакво надлежно искане за разрешение на проекта за Суперлига, както и от обстоятелството, че този проект все още бил неясен и в ранен етап както към датата на обявяването му, така и към датата на предявяване на иска, който е в основата на спора по главното производство.

55

Освен това френското, унгарското и румънското правителство поставят под съмнение допустимостта на поставените от запитващата юрисдикция въпроси от трети до шести по съображения, които по същество са аналогични на изложените, за да се оспори допустимостта на преюдициалното запитване в неговата цялост, а именно че те не са достатъчно обосновани или са хипотетични. Основните съображения, изтъкнати в този контекст, са свързани с това, че в акта за преюдициално запитване липсва действителна или достатъчно ясна фактическа или правна връзка между, от една страна, спора по главното производство, и от друга страна, правилата на ФИФА за присвояването и упражняването на различните права, свързани с международните футболни състезания (четвърти въпрос), както и разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно свободите на движение (шести въпрос).

А. По процесуалните условия за приемане на акта за преюдициално запитване

56

В рамките на преюдициално производство с оглед на разпределението на функциите между него и националните юрисдикции Съдът не е компетентен да проверява дали актът за преюдициално запитване е постановен в съответствие с националните съдоустройствени и съдопроизводствени правила. Освен това Съдът трябва да се придържа към този акт, докато същият не бъде отменен съгласно евентуално предвидените в националното право способи за съдебен контрол (решения от 14 януари 1982 г., Reina,65/81, EU:C:1982:6, т. 7, и от 29 март 2022 г., Getin Noble Bank,C‑132/20, EU:C:2022:235, т. 70).

57

Следователно в случая Съдът не е компетентен нито да определя кои са приложимите процесуални правила във вътрешното право за приемането на решение като акта за преюдициално запитване, когато в случай като настоящия преди това са били приети обезпечителни мерки без обсъждания при условията на състезателност, нито да проверява дали този акт е бил взет в съответствие с тези правила.

58

Освен това предвид доводите, изтъкнати от някои от ответниците в главното производство, е важно да се отбележи, че национална юрисдикция може да сезира Съда с преюдициално запитване както в рамките на производство с неотложен характер, като например производство за налагане на обезпечителни мерки или на други привременни мерки (вж. в този смисъл решения от 24 май 1977 г., Hoffmann-La Roche,107/76, EU:C:1977:89, т. 1 и 4, и от 13 април 2000 г., Lehtonen и Castors Braine, C‑176/96, EU:C:2000:201, т. 20), така и в производство, което няма състезателен характер (вж. в този смисъл решения от 14 декември 1971 г., Politi,43/71, EU:C:1971:122, т. 4 и 5, и от 2 септември 2021 г., Finanzamt für Steuerstrafsachen und Steuerfahndung Münster,C‑66/20, EU:C:2021:670, т. 37), стига да са изпълнени всички условия по член 267 ДФЕС и такъв акт да отговаря на всички изисквания, приложими към неговата форма и съдържание (вж. в този смисъл решение от 18 юни 1998 г., Corsica Ferries France,C‑266/96, EU:C:1998:306, т. 23 и 24).

Б. По съдържанието на акта за преюдициално запитване

59

Преюдициалното производство по член 267 ДФЕС представлява инструмент за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, чрез който Съдът предоставя на националните юрисдикции насоки за тълкуването на правото на Съюза, които са им необходими за постановяването на решение по висящите пред тях спорове. Съгласно постоянната съдебна практика, която вече е отразена в член 94, букви а) и б) от Процедурния правилник, необходимостта да се даде тълкуване на правото на Съюза, което да е от полза за националния съд, изисква последният да определи фактическия и правен контекст, в който се вписват поставените от него въпроси, или най-малко да обясни фактическите хипотези, на които те се основава. Освен това е абсолютно необходимо, както предвижда член 94, буква в) от Процедурния правилник, в преюдициалното запитване да са изложени причините, поради които запитващата юрисдикция има въпроси относно тълкуването или валидността на някои разпоредби от правото на Съюза, както и установената от нея връзка между тези разпоредби и националната правна уредба, приложима за спора в главното производство. Тези изисквания са особено важни в области, които се характеризират със сложни фактически и правни положения, като областта на конкуренцията (вж. в този смисъл решения от 27 ноември 2012 г., Pringle,C‑370/12, EU:C:2012:756, т. 83, и от 29 юни 2023 г., Super Bock Bebidas,C‑211/22, EU:C:2023:529, т. 23 и 24).

60

Освен това целта на предоставените с акта за преюдициално запитване сведения е не само да позволят на Съда да даде полезни отговори, но и да дадат на правителствата на държавите членки, както и на другите заинтересовани субекти възможност да представят становища в съответствие с член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз (вж. в този смисъл решения от 1 април 1982 г., Holdijk и др., 141/81—143/81, EU:C:1982:122, т. 7, и от 11 април 2000 г., Deliège,C‑51/96 и C‑191/97, EU:C:2000:199, т. 31).

61

В случая преюдициалното запитване отговаря на изискванията, припомнени в предходните две точки от настоящото решение. Всъщност актът за преюдициално запитване представя подробно фактическия и правен контекст, в който се вписват поставените на Съда въпроси. По-нататък, в този акт подробно са изложени фактическите и правните съображения, поради които запитващата юрисдикция счита за необходимо да постави тези въпроси, както и връзката, която според нея обединява членове 45, 49, 56, 63, 101 и 102 ДФЕС със спора по главното производство в светлината на практиката на Съда и на Общия съд. Накрая, в него запитващата юрисдикция ясно и точно излага обстоятелствата, на които се е основала, за да направи определени преценки от фактическо и правно естество.

62

По-специално преценките на запитващата юрисдикция, които се отнасят, от една страна, до разглеждания в главното производство пазар, определен като пазара на организирането и използването с търговска цел на клубните състезания по футбол на територията на Съюза, както и на упражняването на различните свързани с тези състезания права, и от друга страна, до господстващото положение, което ФИФА и УЕФА заемат на този пазар, позволяват да се разбере действителното съществуване в така определената рамка на връзка между спора по главното производство и четвъртия поставен на Съда въпрос, с който тази юрисдикция иска да се установи как следва да се тълкува член 102 ДФЕС с цел евентуалното прилагане на този член към правилата на ФИФА относно присвояването и упражняването на разглежданите права.

63

Освен това съдържанието на представените пред Съда писмени становища показва, че авторите им не са имали никаква трудност да възприемат фактическата и правна обстановка, в която се вписват поставените от запитващата юрисдикция въпроси, да разберат смисъла и обхвата на фактическите констатации, които са в основата им, за да добият яснота за причините, поради които запитващата юрисдикция е счела за необходимо да ги постави, както и в крайна сметка да се произнесе изчерпателно и полезно по този въпрос.

В. По действителността на спора и релевантността на поставените на Съда въпроси

64

Само националният съд, сезиран със спора в главното производство, който трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно поставените от националните юрисдикции въпроси се ползват с презумпция за релевантност и Съдът може да откаже да се произнесе по тези въпроси само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, ако проблемът е от хипотетично естество или ако Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на посочените въпроси (вж. в този смисъл решения от 16 декември 1981 г., Foglia,244/80, EU:C:1981:302, т. 15 и 18, и от 7 февруари 2023 г., Confédération paysanne и др. (Произволна мутагенеза инвитро), C‑688/21, EU:C:2023:75, т. 32 и 33).

65

В случая следва да се констатира, в допълнение към преценките в точка 61 от настоящото решение, че изложените от запитващата юрисдикция съображения, обобщени в точки 28—32 от него, свидетелстват за действителния характер на спора в главното производство. Освен това от същите тези съображения, както и от споменатите в точки 33—46 от посоченото решение констатации, е видно, че фактът, че в този контекст запитващата юрисдикция отправя до Съда въпроси относно тълкуването на членове 45 и 101 ДФЕС, не е явно лишен от връзка с действителността и с предмета на спора по главното производство.

66

В частност, макар да е вярно, че страните в главното производство спорят дали тази юрисдикция, може успоредно с разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно правилата за конкуренция на Съюза, да прилага разпоредбите относно свободите на движение, като се има предвид съдържанието на исканията, с които е сезирана от ищеца в главното производство, все пак, както припомня испанското правителство в съдебното заседание, на този етап посочената юрисдикция е счела, че е компетентна да направи това, като проверката на основателността на тази преценка не е от компетентността на Съда.

67

Поради това преюдициалното запитване е изцяло допустимо.

V. По преюдициалните въпроси

68

С първите пет въпроса запитващата юрисдикция иска от Съда да тълкува членове 101 и 102 ДФЕС, свързани със забраната на антиконкурентните споразумения и на злоупотребите с господстващо положение, за да се произнесе по съвместимостта с тези два члена на съвкупност от правила, приети от ФИФА и УЕФА.

69

С шестия си въпрос тази юрисдикция иска от Съда тълкуване на членове 45, 49, 56 и 63 ДФЕС, отнасящи се до гарантираните от правото на Съюза свободи на движение, за да се произнесе паралелно по съвместимостта на същите правила с тези четири члена.

70

В основата на спора, в който тези въпроси са поставени на Съда, е иск на предприятие, което по същество се оплаква, че приетите от ФИФА и УЕФА правила, предвид тяхното естество, съдържание, цели, конкретния контекст, в който се вписват, и начина, по който могат да бъдат приложени, възпрепятстват, ограничават или нарушават конкуренцията на пазара на организирането и използването с търговска цел на клубните състезания по футбол на територията на Съюза, както и на упражняването на различните свързани с тези състезания права. По-конкретно това предприятие поддържа, че след стартирането на проекта за ново международно състезание по футбол, което то смята да организира, ФИФА и УЕФА са нарушили членове 101 и 102 ДФЕС, като са посочили, че възнамеряват да приложат посочените правила, и като са подчертали конкретните последици, които такова прилагане би могло да има за съответното състезание, както и за участващите в него клубове и играчи.

71

Предвид както на съдържанието на поставените на Съда въпроси, така и на естеството на спора, в рамките на който са повдигнати, преди да бъдат разгледани, следва да се изложат три групи предварителни бележки.

А. Предварителни бележки

1.   По предмета на делото по главното производство

72

Поставените от запитващата юрисдикция въпроси се отнасят изключително до поредица от правила, с които ФИФА и УЕФА възнамеряват да регламентират, от една страна, предварителното разрешаване на някои международни състезания по футбол, както и участието на професионалните футболни клубове и на играчите в тях, и от друга страна, упражняването на различните свързани с тези състезания права.

73

В това отношение, най-напред, от текста на тези въпроси следва, че съответните правила се съдържат в членове 22, 67, 68 и 71—73 от устава на ФИФА, както и в членове 49—51 от устава на УЕФА. Както обаче следва от изложеното от запитващата юрисдикция, в спора по главното производство тези правила се разглеждат само доколкото са приложими към международните състезания, „включващи“ или „в които участват“ клубовете, съгласно терминологията, използвана съответно в член 71, параграф 1 от устава на ФИФА и в член 49, параграф 1 от устава на УЕФА. Квалифицирани също като „клубни състезания“ в член 22, параграф 3, буква в) от устава на ФИФА, тези състезания спадат към по-широката категория на международни футболни състезания от т.нар. „втора категория“, които са посочени в членове 8 и 11 от Правилника за международните футболни срещи на ФИФА и които попадат в механизма за предварително разрешаване, посочен от тези членове.

74

Следователно в спора по главното производство, а оттам и в настоящото дело, не се разглеждат приетите от ФИФА и УЕФА правила, що се отнася, първо, до предварителното разрешаване на други международни състезания по футбол, като тези, в които участват само представителните отбори на национални футболни асоциации, членове на ФИФА и УЕФА, второ, участието в тези състезания на отбори или играчи и трето, упражняването на различните свързани с тях права.

75

На още по-силно основание в настоящия случай не се поставят под въпрос нито правилата, които ФИФА и УЕФА могат да приемат във връзка с други дейности, нито разпоредбите на уставите на ФИФА и на УЕФА, отнасящи се до функционирането, организацията, целите или самото съществуване на тези две сдружения, като в това отношение следва да се отбележи, че Съдът вече е посочил, че макар да разполагат с юридическа самостоятелност, позволяваща им да приемат правила относно по-специално организирането на състезания в тяхната дисциплина, безпроблемното им протичане и участието на спортистите в тях (вж. в този смисъл решения от 11 април 2000 г., Deliège,C‑51/96 и C‑191/97, EU:C:2000:199, т. 67 и 68, и от 13 юни 2019 г., TopFit и Biffi, C‑22/18, EU:C:2019:497, т. 60), при приемане на такива правила подобни сдружения не биха могли да ограничават упражняването на правата и свободите, които Договорът е предоставил на частноправните субекти (вж. в този смисъл решения от 15 декември 1995 г., Bosman,C‑415/93, EU:C:1995:463, т. 81 и 83, и от 13 юни 2019 г., TopFit и Biffi, C‑22/18, EU:C:2019:497, т. 52).

76

При това положение посочената в предходната точка констатация по никакъв начин не е пречка разпоредби като тези относно организацията или функционирането на ФИФА и УЕФА да бъдат взети предвид от запитващата юрисдикция при проверката, която тя ще трябва да извърши, за да разреши спора в главното производство, доколкото това вземане предвид е оправдано с оглед на прилагането на разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС, по които тази юрисдикция отправя запитване до Съда, в светлината на изложеното в настоящото решение тълкуване.

77

По-нататък, трябва да се констатира, че макар спорът по главното производство да е в резултат от иск, предявен от дружество, обявило стартирането на проект за ново международно футболно първенство, наречено „Суперлига“, и въпреки че третият поставен от запитващата юрисдикция въпрос се отнася специално до конкретните действия, с които ФИФА и УЕФА са реагирали на това стартиране, останалите пет въпроса на тази юрисдикция се отнасят до правилата на ФИФА и на УЕФА, на които се основават тези действия (а именно правилата, свързани с предварителното разрешаване на състезания от такова естество и с участието на професионалните футболни клубове или на играчите в тях), както и до други правила, които според посочената юрисдикция имат връзка със съответния пазар, така както тя го определя (а именно относно присвояването и упражняването на различните свързани с тези състезания права).

78

Така тези въпроси, разгледани заедно, имат за цел да позволят на запитващата юрисдикция да определи дали тези различни правила, доколкото могат да бъдат приложени към всяко ново клубно състезание по футбол, организирано или планирано на територията на Съюза, като това, чието обявено стартиране е в основата на спора по главното производство, предвид естеството, съдържанието, целите и конкретния контекст, в който се вписват, представляват нарушение на членове 45, 49, 56, 63, 101 и 102 ДФЕС.

79

При тези условия в рамките на отговорите си на поставените му въпроси в тяхната съвкупност Съдът ще вземе предвид всички релевантни характеристики на разглежданите в главното производство правила на ФИФА и УЕФА, както са посочени в акта за преюдициално запитване и припомнени от всички страни в главното производство.

80

Накрая, налага се изводът, че запитващата юрисдикция не поставя на Съда въпроси относно тълкуването на членове 45, 49, 56, 63, 101 и 102 ДФЕС, за да се произнесе, в един или друг смисъл, по съвместимостта на самия проект за Суперлига с тези различни членове от Договора за функционирането на ЕС.

81

Впрочем характеристиките на този проект нямат особено значение за отговорите, които следва да се дадат на поставените от запитващата юрисдикция първи, втори и четвърти до шести въпрос, като се има предвид техният предмет. Освен това, доколкото тези характеристики са предмет на разгорещени спорове между страните в главното производство, Съдът ще се ограничи в това отношение да уточни, ако е необходимо, до каква степен те могат да бъдат релевантни, освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши.

2.   По приложимостта на правото на Съюза към спорта и дейността на спортните сдружения

82

Поставените на Съда въпроси се отнасят до тълкуването на членове 45, 49, 56, 63, 101 и 102 ДФЕС в контекста на спор, поставящ под въпрос правила, приети от два субекта, които съгласно съответните си устави имат качеството на частноправни сдружения, които отговарят за организирането и контрола на футбола на световно и европейско равнище, и които са свързани с предварителното разрешаване на международните клубни състезания по футбол, както и с упражняването на различните свързани с тези състезания права.

83

В това отношение следва да се припомни, че доколкото упражняването на спорт представлява икономическа дейност, то попада в обхвата на разпоредбите на правото на Съюза, които се прилагат при наличието на такава дейност (вж. в този смисъл решение от 12 декември 1974 г., Walrave и Koch, 36/74, EU:C:1974:140, т. 4, и от 16 март 2010 г., Olympique Lyonnais,C‑325/08, EU:C:2010:143, т. 27).

84

Само някои специални правила, които, от една страна, са приети изключително по неикономически съображения и от друга страна, се отнасят до въпроси, които засягат единствено спорта като такъв, трябва да се считат, че не са свързани с каквато и да е икономическа дейност. Такъв е случаят по-специално с изключването на чуждестранните играчи от състава на отборите, участващи в първенствата между националните представителни отбори на страните им, или с определянето на критериите за класиране, използвани при подбора на спортистите, които участват в индивидуални състезания (вж. в този смисъл решения от 12 декември 1974 г., Walrave и Koch, 36/74, EU:C:1974:140, т. 8, от 15 декември 1995 г., Bosman,C‑415/93, EU:C:1995:463, т. 76 и 127, и от 11 април 2000 г., Deliège,C‑51/96 и C‑191/97, EU:C:2000:199, т. 43, 44, 63, 64 и 69).

85

С изключение на тези специални правила, правилата на спортните сдружения, приети с цел да регламентират труда на наетите лица или на извършването на услуги, какъвто е случаят с полупрофесионалните и професионалните спортисти, и по-общо, правилата, които, макар формално да не уреждат този труд или това предоставяне на услуги, имат пряко отражение върху тях и могат да попаднат в приложното поле на членове 45 и 56 ДФЕС (вж. в този смисъл решения от 12 декември 1974 г., Walrave и Koch, 36/74, EU:C:1974:140, т. 5, 1719 и 25, от 15 декември 1995 г., Bosman,C‑415/93, EU:C:1995:463, т. 75, 8284 и 87, от 12 април 2005 г., Simutenkov,C‑265/03, EU:C:2005:213, т. 32, и от 16 март 2010 г., Olympique Lyonnais,C‑325/08, EU:C:2010:143, т. 28 и 30).

86

По същия начин приетите от такива сдружения правила могат да попаднат в приложното поле на член 49 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 18 юли 2006 г., Meca-Medina и Majcen/Комисия, C‑519/04 P, EU:C:2006:492, т. 28), и дори на член 63 ДФЕС.

87

Накрая, тези правила, и по-общо поведението на сдруженията, които са ги приели, попадат в приложното поле на разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС в областта на конкурентното право, когато са изпълнени условията за прилагане на тези разпоредби (вж. в този смисъл решение от 18 юли 2006 г., Meca-Medina и Majcen/Комисия, C‑519/04 P, EU:C:2006:492, т. 3033), което означава, че тези сдружения могат да бъдат квалифицирани като „предприятия“ по смисъла на членове 101 и 102 ДФЕС или че разглежданите правила могат да бъдат квалифицирани като „решения на сдружения на предприятия“ по смисъла на член 101 ДФЕС.

88

В по-общ план, тъй като така подобни правила попадат в обхвата на посочените разпоредби от Договора за функционирането на ЕС, в случай че установяват приложими за частноправните субекти изисквания, те трябва да бъдат предвидени и прилагани при спазване на общите принципи на правото на Съюза, и по-специално на принципите на недопускане на дискриминация и на пропорционалност (вж. в този смисъл решение от 13 юни 2019 г., TopFit и Biffi, C‑22/18, EU:C:2019:497, т. 60, 65 и 66 и цитираната съдебна практика).

89

Разглежданите в главното производство правила, независимо дали са приети от ФИФА или УЕФА, не спадат обаче към правилата, към които би могло да се приложи посоченото в точка 84 от настоящото решение изключение, за което Съдът многократно е припомнял, че то трябва да остане ограничено до своя предмет и не може да се използва за изключването на всяка спортна дейност от приложното поле на разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно икономическото право на Съюза (вж. в този смисъл решения от 14 юли 1976 г., Donà,13/76, EU:C:1976:115, т. 14 и 15, и от 18 юли 2006 г., Meca-Medina и Majcen/Комисия, C‑519/04 P, EU:C:2006:492, т. 26).

90

Напротив, първо, правилата относно упражняването от спортно сдружение на правомощия по предварителното разрешаване на спортни състезания, чието организиране и използване с търговска цел представляват, както Съдът вече е отбелязал, икономическа дейност за предприятията, които извършват или възнамеряват да извършват дейност, попадат на това основание в приложното поле на разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно правото на конкуренция (вж. в този смисъл решение от 1 юли 2008 г., MOTOE,C‑49/07, EU:C:2008:376, т. 28). По същата причина те попадат и в приложното поле на разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно свободите на движение.

91

Второ, правилата, приети от ФИФА и УЕФА с цел да се регламентира участието на професионалните футболни клубове и на играчите в международните клубни състезания по футбол, също попадат в приложното поле на тези разпоредби. Всъщност, макар формално да не уреждат нито условията на труд или на предоставяне на услуги от играчите, нито условията за предоставяне на услуги или, по-общо, за упражняването от професионалните футболни клубове на тяхната икономическа дейност, трябва да се приеме, че тези правила имат пряко отражение, според случая, върху този труд, върху това предоставяне на услуги или върху упражняването на тази икономическа дейност, тъй като неминуемо влияят върху възможността на играчите и клубовете да участват в разглежданите състезания.

92

Трето, правилата, които ФИФА е приела, за да уреди упражняването на различните права, свързани с международните състезания по футбол, дори имат за цел да регламентират условията, при които предприятията, които са носители на тези права, могат да ги упражняват или да делегират упражняването им на трети предприятия, като такива дейности имат икономически характер. Освен това те имат пряко отражение върху условията, при които тези трети предприятия или други предприятия могат да очакват да упражняват посочените права или те да им бъдат прехвърлени или преотстъпени под каквато и да било форма, за да извършват междинни дейности (като препродажбата на разглежданите права на телевизионни оператори и на други доставчици на медийни услуги) или в крайни дейности (като излъчване или препредаване на определени мачове по телевизията или по интернет), които също имат икономически характер.

93

Впрочем, както Съдът вече е отбелязал, тези различни икономически дейности за организирането на спортни състезания, за използването с търговска цел на спортния спектакъл, за излъчването му и за поставянето на реклами, освен това се допълват и дори се преплитат (вж. в този смисъл решения от 11 април 2000 г., Deliège,C‑51/96 и C‑191/97, EU:C:2000:199, т. 56 и 57, и от 1 юли 2008 г., MOTOE,C‑49/07, EU:C:2008:376, т. 33).

94

Следователно всички правила на ФИФА и УЕФА, с оглед на които запитващата юрисдикция отправя запитване до Съда, попадат в приложното поле на членове 45, 49, 56, 63, 101 и 102 ДФЕС.

3.   По член 165 ДФЕС

95

Всички страни в главното производство и голям брой правителства, участвали в производството пред Съда, изразяват различни становища относно последиците, които могат да произтекат от член 165 ДФЕС в рамките на отговорите, които следва да се дадат на различните въпроси, поставени от запитващата юрисдикция.

96

В това отношение следва да се отбележи, първо, че член 165 ДФЕС трябва да се разглежда в светлината на член 6, буква д) ДФЕС, който предвижда, че Съюзът разполага с компетентност да предприема действия за подкрепа, координиране или допълване на действията на държавите членки в областта на образованието, професионалното обучение, младежта и спорта. Всъщност член 165 ДФЕС конкретизира тази разпоредба, като уточнява както целите на дейността на Съюза в съответните области, така и средствата, които могат да бъдат използвани, за да се допринесе за постигането на тези цели.

97

Така, що се отнася до целите на дейността на Съюза в областта на спорта, член 165 ДФЕС предвижда в параграф 1, втора алинея, че Съюзът допринася за насърчаването на ролята на спорта в европейския живот, като отчита в същото време спецификите му, структурите, основаващи се на доброволното участие, както и неговата социална и възпитателна функция, а в параграф 2, последно тире, че действията на Съюза в тази област целят развиване на европейското измерение в спорта, чрез насърчаване на равнопоставеността и принципа на откритост в спортните състезания и сътрудничеството между организациите, отговарящи за спорта, и чрез закрила на физическата и морална неприкосновеност на спортистите, по-специално на най-младите сред тях.

98

Що се отнася до средствата, които могат да бъдат използвани, за да се допринесе за постигането на тези цели, член 165 ДФЕС предвижда в параграф 3, че Съюзът поощрява сътрудничеството с трети страни и с компетентните международни организации в областта на спорта, а в параграф 4, че Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, или Съветът само по предложение на Комисията, могат да приемат съответно поощрителни мерки или препоръки.

99

Второ, както следва от текста на член 165 ДФЕС, а също и от текста на член 6, буква д) ДФЕС, авторите на Договорите са искали с тези разпоредби да предоставят на Съюза спомагателна компетентност, позволяваща му да провежда не „политика“, както е предвидено в други разпоредби на Договора за функционирането на ЕС, а „действия“ в няколко конкретни области, сред които спорта. В този смисъл посочените разпоредби представляват правно основание, позволяващо на Съюза да упражнява тази спомагателна компетентност при условията и ограниченията, които те определят, сред които съгласно член 165, параграф 4, първо тире ДФЕС е и изключването на всякаква хармонизация на законови и подзаконови разпоредби, приети на национално равнище. Освен това посочената спомагателна компетентност позволява на Съюза да приема правни актове единствено с цел подкрепа, координиране или допълване на действията на държавите членки в съответствие с член 6 ДФЕС.

100

Съответно, и както е видно и от контекста, в който се вписва член 165 ДФЕС, и по-конкретно от включването му в третата част на Договора за функционирането на ЕС, посветена на „вътрешните политики и дейности на Съюза“, а не в първата част на този договор, която съдържа принципни разпоредби, сред които в дял II са „[р]азпоредбите с общо приложение“, свързани по-специално с насърчаването на висока степен на заетост, с осигуряването на адекватна социална закрила, с борбата срещу всяка форма на дискриминация, със защитата на околната среда или със защитата на потребителите, този член не е обща разпоредба с хоризонтален характер.

101

От това следва, че макар компетентните институции на Съюза да трябва да вземат предвид различните елементи и цели, изброени в член 165 ДФЕС, когато въз основа на този член и при определените в него условия приемат поощрителни мерки или препоръки в областта на спорта, тези различни елементи и цели, както и тези поощрителни мерки или препоръки не трябва да се включват или отчитат задължително при прилагането на правилата, по чието тълкуване запитващата юрисдикция отправя запитване до Съда, независимо дали се отнасят до свободите на движение на хора, услуги и капитали (членове 45, 49, 56 и 63 ДФЕС) или до правилата на конкуренцията (членове 101 и 102 ДФЕС). В по-широк смисъл член 165 ДФЕС не може да се разглежда и като специално правило, което изключва спорта от всички или от част от останалите разпоредби на първичното право на Съюза, които могат да бъдат приложени към него, или което би изисквало в рамките на това прилагане да му се предостави специално третиране.

102

Трето, това не променя факта, както Съдът многократно отбелязва, че спортната дейност има голямо социално и възпитателно значение, което вече е отразено в член 165 ДФЕС, за Съюза, както и за неговите граждани (вж. в този смисъл решения от 15 декември 1995 г., Bosman,C‑415/93, EU:C:1995:463, т. 106, и от 13 юни 2019 г., TopFit и Biffi, C‑22/18, EU:C:2019:497, т. 33 и 34).

103

Освен това тази дейност има неоспорими особености, които, макар да се отнасят конкретно до аматьорския спорт, могат да се открият и при упражняването на спорт като икономическа дейност (вж. в този смисъл решение от 13 април 2000 г., Lehtonen и Castors Braine, C‑176/96, EU:C:2000:201, т. 33).

104

Накрая, такива особености могат евентуално да бъдат взети предвид, наред с други фактори и ако се окажат от значение при прилагането на членове 45 и 101 ДФЕС, като обаче следва да се отбележи, че това отчитане може да се извърши само в рамките и при спазване на условията и критериите за прилагане, предвидени във всеки от тези членове. Същата преценка важи и за членове 49, 56, 63 и 102 ДФЕС.

105

По-специално, когато се поддържа, че прието от спортно сдружение правило представлява пречка за свободното движение на работници или антиконкурентно споразумение, квалифицирането на това правило като пречка или като антиконкурентно споразумение трябва във всички случаи да се основава на конкретна преценка на съдържанието му в реалния контекст, в който то следва да се приложи (вж. в този смисъл решения от 15 декември 1995 г., Bosman,C‑415/93, EU:C:1995:463, т. 98103, от 11 април 2000 г., Deliège,C‑51/96 и C‑191/97, EU:C:2000:199, т. 6164, и от 13 април 2000 г., Lehtonen и Castors Braine, C‑176/96, EU:C:2000:201, т. 4850). Такъв анализ може да включва отчитане например на естеството, организацията или също функционирането на съответния спорт, и по-специално на степента, в която се упражнява професионално, на начина, по който се практикува, на начина, по който взаимодействат различните участници в него, както и на ролята на структурите или организациите, отговарящи за него на всички равнища, с които Съюзът поощрява сътрудничеството в съответствие с член 165, параграф 3 ДФЕС.

106

Освен това, когато е установено наличието на пречка за свободното движение на работници, сдружението, което е приело разглежданото правило, има възможност да докаже неговия обоснован, необходим и пропорционален характер с оглед на някои цели, които могат да се считат за законни (вж. в този смисъл решение от 15 декември 1995 г., Bosman,C‑415/93, EU:C:1995:463, т. 104), които сами по себе си зависят от особеностите на съответния спорт.

107

Въпросите на запитващата юрисдикция относно правилата на конкуренцията, а след това и въпросите относно свободите на движение, следва да се разгледат последователно с оглед на всички изложени по-горе съображения.

Б. По въпроси от първи до пети, свързани с правилата на конкуренцията

108

Първите два въпроса се отнасят по същество до начина, по който правила като тези на ФИФА и УЕФА относно предварителното разрешаване на международни клубни състезания по футбол и относно участието на професионалните футболни клубове и спортистите в тези състезания трябва да се разглеждат с оглед, от една страна, на член 102 ДФЕС, и от друга страна, на член 101, параграф 1 ДФЕС.

109

Третият въпрос се отнася до начина, по който обявеното прилагане на тези правила под формата на изявление и прессъобщение, посочени в точки 30 и 31 от настоящото решение, трябва да се разглежда с оглед на същите тези членове.

110

От своя страна четвъртият въпрос се отнася до начина, по който с оглед на посочените членове следва да се възприемат правила като приетите от ФИФА относно правата за използване на посочените състезания.

111

Петият въпрос, който е поставен, в случай че правилата, посочени в предходните три точки от настоящото решение, трябва да се разглеждат като злоупотреба с господстващо положение от обхвата на член 102 ДФЕС или като антиконкурентно споразумение, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, има за цел да позволи на запитващата юрисдикция да определи дали тези правила все пак могат да се допуснат в светлината на практиката на Съда относно член 102 ДФЕС или при условията, предвидени в член 101, параграф 3 ДФЕС.

112

Предвид обхвата на тези различни въпроси в самото начало е важно да се припомни, на първо място, че членове 101 и 102 ДФЕС са приложими към всяко образувание, което извършва икономическа дейност и което в това си качество трябва да бъде квалифицирано като предприятие, независимо от неговата правна форма и начин на финансиране (вж. в този смисъл решения от 23 април 1991 г., Höfner и Elser, C‑41/90, EU:C:1991:161, т. 21, от 11 декември 2007 г., ETI и др., C‑280/06, EU:C:2007:775, т. 38, и от 1 юли 2008 г., MOTOE,C‑49/07, EU:C:2008:376, т. 20 и 21).

113

Следователно тези членове са приложими по-специално за образувания, които са учредени под формата на сдружения, чиято цел съгласно устава им е организирането и контрола на даден спорт, доколкото тези образувания упражняват икономическа дейност във връзка с този спорт, предлагайки стоки или услуги, и поради това трябва да бъдат квалифицирани като „предприятия“ (вж. в този смисъл решение от 1 юли 2008 г., MOTOE,C‑49/07, EU:C:2008:376, т. 22, 23 и 26).

114

Освен това член 101 ДФЕС е приложим и по отношение на образувания, които, макар самите те да не представляват непременно предприятия, могат да бъдат квалифицирани като „сдружения на предприятия“.

115

В случая, предвид предмета на делото по главното производство и изложеното от запитващата юрисдикция, следва да се приеме, че членове 101 и 102 ДФЕС са приложими към ФИФА и УЕФА, доколкото тези две федерации упражняват двойна икономическа дейност, която, както следва от точки 34, 90 и 92 от настоящото решение, се състои в организирането и използването с търговска цел на клубни състезания по футбол на територията на Съюза, както и в използване на различните права, свързани с тези състезания, и че в това си качество те трябва да бъдат квалифицирани като „предприятия“. Освен това член 101 ДФЕС е приложим за тях, тъй като посочените федерации имат за членове национални футболни асоциации, които от своя страна могат да бъдат квалифицирани като „предприятия“, доколкото упражняват икономическа дейност, свързана с организирането и използването с търговска цел на клубни състезания по футбол на национално равнище, както и с упражняването на свързани с тях права, или самите те имат за пълноправни или асоциирани членове образувания, които могат да бъдат квалифицирани като такива, като например футболните клубове.

116

На второ място, за разлика от член 102 ДФЕС, който се отнася единствено до едностранното поведение на предприятия, които поотделно или заедно според случая имат господстващо положение, член 101 ДФЕС цели да обхване различните форми на поведение, като общото между тях е, че произтичат от сътрудничеството на няколко предприятия, а именно „споразуменията между предприятия“, „съгласуваните практики“ и „решенията на сдружения на предприятия“, без да отчита положението им на пазара (вж. в този смисъл решение от 16 март 2000 г., Compagnie maritime belge transports и др./Комисия, C‑395/96 P и C‑396/96 P, EU:C:2000:132, т. 3436).

117

В настоящото дело прилагането на член 102 ДФЕС към образувание като ФИФА или УЕФА предполага, наред с други условия, да се докаже, че това образувание има господстващо положение на даден пазар. В случая обаче от изложеното от запитващата юрисдикция е видно, че според нея всяко от тези две образувания има господстващо положение на пазара на организирането и използването с търговска цел на клубните състезания по футбол на територията на Съюза, както и на упражняването на различните свързани с тези състезания права. Ето защо на въпросите на запитващата юрисдикция относно тълкуването на член 102 ДФЕС следва да се отговори именно въз основа на тази фактическа и правна предпоставка, която впрочем е безспорна, по-специално предвид обстоятелството, че ФИФА и УЕФА са единствените федерации, които организират и използват с търговска цел такива състезания в световен и европейски мащаб, за разлика от преобладаващото положение при други спортни дисциплини.

118

Що се отнася до член 101, параграф 1 ДФЕС, прилагането му по отношение на образувания като ФИФА или УЕФА предполага да се установи наличието на „споразумение“, на „съгласувана практика“ или на „решение на сдружение на предприятия“, които от своя страна могат да бъдат от различно естество и да се проявяват под различни форми. По-специално решението на сдружение за приемане или прилагане на правна уредба, която пряко засяга условията за упражняване на икономическата дейност на предприятията, които пряко или непряко са нейни членове, може да представлява такова „решение на сдружение на предприятия“ по смисъла на тази разпоредба (вж. в този смисъл решения от 19 февруари 2002 г., Wouters и др., C‑309/99, EU:C:2002:98, т. 64, и от 28 февруари 2013 г., Ordem dos Técnicos Oficiais de Contas,C‑1/12, EU:C:2013:127, т. 4245). В конкретния случая запитващата юрисдикция иска от Съда да тълкува член 101, параграф 1 ДФЕС именно по отношение на решения от този вид, които за ФИФА и за УЕФА се състоят в приемането на правила за предварително разрешаване на международните клубни състезания по футбол, контрола върху участието на професионалните футболни клубове и на играчите в тези състезания и санкциите, които могат да бъдат наложени при неспазване на тези правила за предварително разрешаване и участие.

119

На трето и последно място, доколкото поставените от запитващата юрисдикция въпроси се отнасят едновременно до член 101 ДФЕС и до член 102 ДФЕС, следва да се припомни, че едно и също поведение може да доведе до нарушение както на първия, така и на втория от тези два члена, макар те да преследват различни цели и да имат различно приложно поле. Следователно посочените членове могат да се приложат едновременно, когато съответните условия за прилагането им са изпълнени (вж. в този смисъл решения от 11 април 1989 г., Saeed Flugreisen и Silver Line Reisebüro, 66/86, EU:C:1989:140, т. 37, от 16 март 2000 г., Compagnie maritime belge transports и др./Комисия, C‑395/96 P и C‑396/96 P, EU:C:2000:132, т. 33, и от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 146). Ето защо те трябва да се тълкуват и прилагат непротиворечиво, като обаче се отчитат особеностите, характерни за всека от тези разпоредби.

1.   По първия въпрос относно тълкуването на член 102 ДФЕС при наличието на правила за предварителното разрешаване на клубните състезания по футбол, както и за участието на клубовете и спортистите в тези състезания

120

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 102 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че представлява злоупотреба с господстващо положение обстоятелството, че федерации, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, са приели и прилагат правила, които изискват тяхното предварително разрешение за създаването на ново клубно състезание по футбол на територията на Съюза от трето предприятие, без това правомощие да е подчинено на материалноправни критерии и на процедурни правила, които могат да гарантират неговия прозрачен, обективен и недискриминационен характер.

121

При това положение, както следва едновременно от текста на правилата, на които се позовава този въпрос, и от мотивите в акта за преюдициално запитване, на които той се основава, разглежданите в главното производство правила се отнасят не само до предварителното разрешаване на международните клубни състезания по футбол, но и до възможността професионалните футболни клубове и играчите да участват в такива състезания. Както следва още от тези мотиви, неспазването на посочените правила освен това е съпроводено със санкции, приложими към извършилите нарушение физически или юридически лица — санкции, които включват, както се посочва в третия поставен от запитващата юрисдикция въпрос и както припомнят всички страни по главното производство, изключването на професионалните футболни клубове от всички организирани от ФИФА и УЕФА състезания, забраната за играчите да участват в клубни състезания по футбол или също забраната да участват в срещи между представителни отбори на национални футболни асоциации.

122

С оглед на тези обстоятелства следва да се приеме, че с първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 102 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че представлява злоупотреба с господстващо положение обстоятелството, че федерации, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, са приели и прилагат правила, които изискват тяхното предварително разрешение за създаването на ново клубно състезание по футбол на територията на Съюза от трето предприятие, контролират участието на професионалните футболни клубове и на играчите в такова състезание, като при неспазване се налагат санкции, без тези различни правомощия да са подчинени на материалноправни критерии и на процедурни правила, които могат да гарантират техния прозрачен, обективен, недискриминационен и пропорционален характер.

а)   По понятието „злоупотреба с господстващо положение“

123

Член 102 ДФЕС обявява за несъвместима с вътрешния пазар и забранява всяка злоупотреба от страна на едно или повече предприятия с господстващо положение в рамките на вътрешния пазар или в съществена част от него, доколкото тя може да повлияе върху търговията между държавите членки.

124

Съгласно постоянната практика на Съда този член има за цел да се избегне засягането на конкуренцията за сметка на общия интерес, на интересите на отделните предприятия и на потребителите, като не се допуска поведение на предприятията с господстващо положение, ограничаващо основаната на качествата конкуренция, и по този начин може да причини пряка вреда на последните или което възпрепятства или нарушава тази конкуренция и по този начин може да им причини непряка вреда (вж. в този смисъл решения от 17 февруари 2011 г., TeliaSonera Sverige,C‑52/09, EU:C:2011:83, т. 22 и 24, от 27 март 2012 г., Post Danmark,C‑209/10, EU:C:2012:172, т. 20, и от 12 май 2022 г., Servizio Elettrico Nazionale и др., C‑377/20, EU:C:2022:379, т. 41 и 44).

125

Такова е поведението на пазар, на който именно поради присъствието на това едно или повече предприятия с господстващо положение степента на конкуренция вече е отслабена чрез средства, различни от тези, които управляват основаната на качествата конкуренция между предприятията, което създава пречки за запазването на все още съществуващата на пазара степен на конкуренция или за развитието на тази конкуренция (вж. в този смисъл решения от 14 октомври 2010 г., Deutsche Telekom/Комисия,C‑280/08 P, EU:C:2010:603, т. 174 и 177, от 27 март 2012 г., Post Danmark,C‑209/10, EU:C:2012:172, т. 24, и от 12 май 2022 г., Servizio Elettrico Nazionale и др., C‑377/20, EU:C:2022:379, т. 68).

126

За сметка на това член 102 ДФЕС няма за цел нито да попречи на дадено предприятие да завоюва господстващо положение на един или повече пазари въз основа на своите качества, нито цели да гарантира, че конкурентите, които са по-малко ефективни от заемащо такова положение предприятие, ще останат на пазара (вж. в този смисъл решения от 27 март 2012 г., Post Danmark,C‑209/10, EU:C:2012:172, т. 21, от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия,C‑413/14 P, EU:C:2017:632, т. 133, и от 12 май 2022 г., Servizio Elettrico Nazionale и др., C‑377/20, EU:C:2022:379, т. 73).

127

Напротив, основаната на качествата конкуренция може по дефиниция да доведе до изчезването или изтласкването на конкуренти, които са по-малко ефективни и следователно по-малко привлекателни за потребителите с оглед по-специално на цените, продуктите, избора, качеството или нововъведенията (вж. в този смисъл решения от 27 март 2012 г., Post Danmark,C‑209/10, EU:C:2012:172, т. 22, от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия,C‑413/14 P, EU:C:2017:632, т. 134, и от 12 май 2022 г., Servizio Elettrico Nazionale и др., C‑377/20, EU:C:2022:379, т. 45).

128

На още по-силно основание, като възлага на предприятията с господстващо положение особената отговорност да не засягат със своето поведение ефективната и ненарушена конкуренция на вътрешния пазар, член 102 ДФЕС обявява за неправомерно не господстващото положение, а само злоупотребата с него (вж. в този смисъл решения от 27 март 2012 г., Post Danmark,C‑209/10, EU:C:2012:172, т. 23, и от 6 декември 2012 г., AstraZeneca/Комисия, C‑457/10 P, EU:C:2012:770, т. 188).

б)   По квалификацията, че е налице злоупотреба с господстващо положение

129

За да може в даден случай да се приеме, че определено поведение трябва да се квалифицира като „злоупотреба с господстващо положение“, по принцип е необходимо да се докаже, че като прибягва до средства, различни от тези, които ръководят основаната на качествата конкуренция между предприятията, това поведение има за действителен или потенциален ефект ограничаването на тази конкуренция чрез отстраняване на също толкова ефективни конкурентни предприятия на съответния или съответните пазари (вж. в този смисъл решение от 27 март 2012 г., Post Danmark, C‑209/10, EU:C:2012:172, т. 25) или като възпрепятства развитието им на тези пазари, като се има предвид, че последните могат да бъдат както пазарите, на които е притежавано господстващото положение, така и свързани или съседни пазари, където посоченото поведение е насочено да породи своите настоящи или потенциални последици (вж. в този смисъл решения от 14 ноември 1996 г., Tetra Pak/Комисия, C‑333/94 P, EU:C:1996:436, т. 2527, от 17 февруари 2011 г., TeliaSonera Sverige, C‑52/09, EU:C:2011:83, т. 8486, и от 12 май 2022 г., Servizio Elettrico Nazionale и др., C‑377/20, EU:C:2022:379, т. 76).

130

Това доказване, което може да включва използването на различни рамки за анализ в зависимост от вида на разглежданото в дадения случай поведение, трябва обаче да се осъществи при всяко положение с оглед на всички релевантни фактически обстоятелства (вж. в този смисъл решения от 19 април 2012 г., Tomra Systems и др./Комисия, C‑549/10 P, EU:C:2012:221, т. 18, и от 19 януари 2023 г., Unilever Italia Mkt. Operations,C‑680/20, EU:C:2023:33, т. 40), независимо дали се отнасят до самото поведение, до съответния пазар или пазари или до функционирането на конкуренцията на този пазар или тези пазари. Освен това посоченото доказване трябва да има за цел, въз основа на точни и конкретни елементи на анализ и доказателства, да установи че посоченото поведение може най-малкото да породи отстраняващ ефект (вж. в този смисъл решение от 19 януари 2023 г., Unilever Italia Mkt. Operations,C‑680/20, EU:C:2023:33, т. 42, 51 и 52 и цитираната съдебна практика).

131

Освен поведението, което има за последица действително или потенциално ограничаване на основаната на качествата конкуренция чрез отстраняването на също толкова ефективни конкурентни предприятия на съответния пазар или пазари, като „злоупотреба с господстващо положение“ може да се квалифицира и поведение, за което е доказано, че има за действителен или потенциален резултат или дори за цел да попречи на един предварителен етап, чрез въвеждането на бариери за навлизане на пазара или чрез използването на други блокиращи мерки или на други средства, различни от тези, които ръководят основаната на качествата конкуренция, потенциални конкурентни предприятия дори само да имат достъп до този пазар или пазари и по този начин да възпрепятства развитието на конкуренцията на тези пазари в ущърб на потребителите, като ограничава производството, разработването на алтернативни продукти или услуги или нововъведения (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 154157).

132

Така, макар само по себе си да не е забранено на държава членка да предоставя на дадено предприятие чрез законови или подзаконови нормативни актове изключителни или специални права на даден пазар, подобна ситуация все пак не трябва да позволява на това предприятие да злоупотребява с произтичащото от тях господстващо положение, например като упражнява въпросните права по начин, който възпрепятства потенциални конкурентни предприятия да навлязат на съответния пазар или на свързани или съседни пазари (вж. в този смисъл решения от 10 декември 1991 г., Merci convenzionali porto di Genova,C‑179/90, EU:C:1991:464, т. 14, и от 13 декември 1991 г., GB-Inno-BM,C‑18/88, EU:C:1991:474, т. 1719 и 24). Подобно изискване важи на още по-силно основание, когато такива права предоставят на посоченото предприятие правомощието да определя дали и евентуално при какви условия други предприятия имат право да упражняват своята икономическа дейност (вж. в този смисъл решение от 1 юли 2008 г., MOTOE,C‑49/07, EU:C:2008:376, т. 38 и 51).

133

Всъщност поддържането или развитието на ненарушена конкуренцията на вътрешния пазар може да се гарантира само ако се осигури равенство на възможностите за предприятията. Да се предостави на предприятие, което извършва дадена икономическа дейност, правомощието да определя de jure или дори de facto на кои други предприятия също е разрешено да упражняват такава дейност, както и да указва условията, при които тя може да се упражнява, поставя обаче това предприятие в положение на конфликт на интереси и му предоставя явно предимство пред неговите конкуренти, като му позволява да възпрепятства достъпа им до съответния пазар или да третира по-благоприятно собствената си дейност (вж. в този смисъл решения от 13 декември 1991 г., GB-Inno-BM,C‑18/88, EU:C:1991:474, т. 25, от 12 февруари 1998 г., Raso и др., C‑163/96, EU:C:1998:54, т. 28 и 29, и от 1 юли 2008 г., MOTOE,C‑49/07, EU:C:2008:376, т. 51 и 52), както и по този начин да възпрепятства развитието на основаната на качествата конкуренция в ущърб на потребителите, като ограничава производството, разработването на алтернативни продукти или услуги или нововъведенията.

134

Следователно предоставянето на изключителни или специални права, които дават такова правомощие на съответното предприятие, или наличието на аналогично положение на релевантните пазари трябва да бъде съпроводено с ограничения, задължения и контрол, които могат да изключат опасността то да злоупотребява с господстващото си положение, за да не се наруши така член 102 ДФЕС във връзка с член 106 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 1 юли 2008 г., MOTOE,C‑49/07, EU:C:2008:376, т. 53).

135

По-конкретно, когато съответното предприятие има правомощието да определя условията, при които потенциални конкурентни предприятия могат да получат достъп до пазара или да се произнася по този въпрос за всеки отделен случай с решение за предварително разрешение или отказ за предварително разрешение на такъв достъп, за да не наруши поради самото си съществуване член 102 ДФЕС във връзка с член 106 ДФЕС, това правомощие трябва да бъде подчинено на прозрачни, ясни и точни материалноправни критерии (вж. по аналогия решение от 28 февруари 2013 г., Ordem dos Técnicos Oficiais de Contas,C‑1/12, EU:C:2013:127, т. 8486, 90, 91 и 99), които позволяват да се избегне възможността то да се упражнява по произволен начин. Тези критерии трябва да могат да гарантират недискриминационното упражняване на такова правомощие и да позволяват ефективен контрол (вж. в този смисъл решение от 28 февруари 2013 г., Ordem dos Técnicos Oficiais de Contas,C‑1/12, EU:C:2013:127, т. 99).

136

Освен това въпросното правомощие трябва да бъде ограничено от прозрачни и недискриминационни процедурни правила, отнасящи се по-специално до сроковете за подаване на искане за предварително разрешение и до приемането на решение по него. В това отношение определените срокове не трябва да бъдат в ущърб на потенциалните конкурентни предприятия, като им се попречи да получат ефективен достъп до пазара (вж. по аналогия решение от 28 февруари 2013 г., Ordem dos Técnicos Oficiais de Contas,C‑1/12, EU:C:2013:127, т. 86 и 92) и в крайна сметка да се ограничи производството, разработването на алтернативни продукти или услуги и нововъведенията.

137

Изисквания, идентични с припомнените в предходните три точки от настоящото решение, се налагат още повече когато със собственото си поведение, а не поради предоставянето от държава членка на изключителни или специални права, самото предприятие с господстващо положение се поставя в положение, в което може да попречи на потенциални конкурентни предприятия да получат достъп до даден пазар (вж. в този смисъл решение от 13 декември 1991 г., GB-Inno-BM,C‑18/88, EU:C:1991:474, т. 20). Такъв може да е случаят, когато това предприятие разполага с правомощия за регулиране, контрол и налагане на санкции, които му позволяват да разрешава или контролира този достъп, и следователно със средство, различно от тези, с които обикновено разполагат предприятията и които се ръководят от основана на качествата конкуренция.

138

Следователно, за да не се наруши член 102 ДФЕС, за подобно правомощие трябва също така да са предвидени ограничения, задължения и контрол, които могат да изключат опасността от злоупотреба с господстващо положение.

в)   По квалифицирането като злоупотреба с господстващо положение на правилата за предварителното разрешаване на клубните състезания по футбол, както и за участието на клубовете и спортистите в тези състезания

139

В случая от изложеното от запитващата юрисдикция е видно, че и ФИФА, и УЕФА извършват икономическа дейност по организиране и продажба на международни футболни състезания, както и по упражняването на различните права, свързани с тези състезания. Следователно и двете федерации съставляват в това отношение предприятия. Освен това и двете имат господстващо положение и дори монопол на съответния пазар.

140

По-нататък, от изложеното в акта за преюдициално запитване е видно, че правилата, с оглед на които тази юрисдикция пита Съда, се съдържат в приетите от ФИФА и УЕФА устави, в качеството им на федерации и по силата на правомощията за регулиране и контрол, които те са си предоставили, и че те предоставят на тези два субекта не само правомощието да разрешават създаването и организирането на ново клубно състезание по футбол на територията на Съюза от трето предприятие, но и правомощието да определят правилата за участието на професионалните футболни клубове и играчите в такова състезание, като при неспазването им се налагат санкции.

141

Накрая, съгласно изложеното от запитващата юрисдикция тези различни правомощия не са подчинени нито на материалноправни критерии, нито на процедурни правила, които могат да осигурят техния прозрачен, обективен и недискриминационен характер.

142

В това отношение от цитираната в точка 75 от настоящото решение съдебна практика следва, че федерациите, отговорни за спортна дисциплина като ФИФА и УЕФА, могат да приемат, прилагат и налагат спазването на правила не само общо относно организирането и провеждането на международните състезания в тази дисциплина, в случая в професионалния футбол, но и по-специално относно тяхното предварително разрешаване, както и относно участието на професионалните футболни клубове и на играчите в тях.

143

Всъщност този спорт, който има голямо значение в Съюза, не само социално и културно (вж. в този смисъл решения от 15 декември 1995 г., Bosman,C‑415/93, EU:C:1995:463, т. 106, и от 16 март 2010 г., Olympique Lyonnais,C‑325/08, EU:C:2010:143, т. 40), но също и медийно значение, се характеризира, наред с други особености, с обстоятелството, че води до организирането на многобройни състезания както на европейско, така и на национално равнище, в които се привличат да участват много голям брой клубове и играчи. Освен това той се характеризира, подобно на някои други спортове, с факта, че участието в тези състезания е запазено за отбори, които са постигнали определени спортни резултати (вж. в този смисъл решение от 15 декември 1995 г., Bosman,C‑415/93, EU:C:1995:463, т. 132), тъй като провеждането на посочените състезания се основава на двубоите и постепенното елиминиране на тези отбори. Следователно той се основава главно на спортните качества, които могат да бъдат гарантирани само ако всички участващи отбори провеждат битки при еднородни нормативни и технически условия, осигуряващи определено равенство на възможностите.

144

Тези различни особености позволяват да се приеме, че е законосъобразно организирането и провеждането на международните състезания по професионален футбол да се подчинят на общи правила, предназначени да се гарантира еднородността и координацията на тези състезания в рамките на общ календарен график, както и в по-широк план да се насърчи по подходящ и ефективен начин провеждането на спортни състезания, основани на равенство на възможностите и на заслугите. Освен това е законосъобразно да се гарантира спазването на тези общи правила посредством правила като въведените от ФИФА и УЕФА, що се отнася до предварителното разрешаване на посочените състезания, както и до участието на клубовете и играчите в тях.

145

Доколкото такива правила за предварително разрешаване и участие по този начин са законосъобразни в специфичния контекст на професионалния футбол и на икономическите дейности, до които води упражняването на този спорт, нито приемането им, нито прилагането им могат по принцип и най-общо да се квалифицират като „злоупотреба с господстващо положение“ (вж. по аналогия, що се отнася до ограничение на свободата на предоставяне на услуги, решение от 11 април 2000 г., Deliège,C‑51/96 и C‑191/97, EU:C:2000:199, т. 64).

146

Същото се отнася и за санкциите, въведени в допълнение към тези правила, доколкото такива санкции по принцип са законосъобразни, за да се гарантира ефективността на посочените правила (вж. в този смисъл решение от 18 юли 2006 г., Meca-Medina и Majcen/Комисия, C‑519/04 P, EU:C:2006:492, т. 44).

147

За сметка на това нито една от характерните особености на професионалния футбол не позволява да се счита за законосъобразно приемането и на още по-силно основание прилагането на правила за предварително разрешаване и участие, които по принцип не са обвързани с ограничения, задължения и контрол, които могат да изключат риска от злоупотреба с господстващо положение и които по-специално не са подчинени на материалноправни критерии и от процедурни правила, които могат да гарантират техния прозрачен, обективен, точен и недискриминационен характер, въпреки че предоставят на субекта, който трябва да ги приложи, правомощието да попречи на всяко конкурентно предприятие да навлезе на пазара. Както следва от точки 134—138 от настоящото решение, трябва да се счита, че тези правила са в нарушение на член 102 ДФЕС.

148

Също така при липсата на материалноправни критерии и процедурни правила, които да гарантират прозрачния, обективен, точен, недискриминационен и пропорционален характер на санкциите, въведени в допълнение към тези правила, трябва да се приеме, че тези санкции по самото си естество са в нарушение на член 102 ДФЕС, тъй като имат дискреционен характер. Всъщност подобно положение прави невъзможно да се провери по прозрачен и обективен начин дали прилагането им във всеки отделен случай е обосновано и пропорционално с оглед на конкретните характеристики на съответния проект за международно клубно състезание.

149

В това отношение е без значение обстоятелството, че ФИФА и УЕФА не разполагат със законоустановен монопол и че конкурентни предприятия теоретично могат да създадат нови състезания, за които не се прилагат правилата, приети и прилагани от тези две федерации. Всъщност, както е видно от мотивите на запитващата юрисдикция, господстващото положение на ФИФА и УЕФА на пазара за организирането и използването с търговска цел на международни клубни състезания по футбол е такова, че на практика понастоящем е невъзможно създаването на жизнеспособно състезание извън тяхната екосистема, като се има предвид контролът, който те упражняват пряко или чрез членуващите в тях национални футболни асоциации върху клубовете, играчите, както и върху други видове състезания, като организираните на национално равнище.

150

В случая обаче запитващата юрисдикция следва да квалифицира разглежданите в главното производство правила от гледна точка на член 102 ДФЕС, след като извърши допълнителните проверки, които може да счете за необходими.

151

От тази гледна точка е важно да се уточни, че за да може да се приеме, че правила за предварително разрешаване на спортни състезания и за участие в тези състезания, като разглежданите в главното производство, са подчинени на прозрачни, обективни и точни материалноправни критерии, както и на прозрачни и недискриминационни процедурни правила, които не са пречка за ефективен достъп до пазара, тези критерии и правила трябва по-специално да са били установени в достъпна форма преди всякакво прилагане на посочените правила. Освен това, за да се приеме, че посочените критерии и правила не са дискриминационни, е необходимо, по-специално с оглед на обстоятелството, че субекти като ФИФА и УЕФА сами извършват различни икономически дейности на пазара, за който се отнасят техните правила за предварително разрешаване и участие, същите тези критерии и правила да не поставят организирането и предлагането на пазара на състезания от трети лица, както и участието на клубовете и играчите в тях на изисквания, които са или различни от приложимите към състезанията, организирани и предлагани на пазара от решаващия субект, или идентични или сходни, но невъзможни или изключително трудни за изпълнение на практика от предприятие, което няма същото качество на сдружение или не разполага със същите правомощия като този субект и следователно се намира в различно положение от него. Накрая, за да не бъдат дискреционни, санкциите, установени в допълнение към правила за предварително разрешаване и участие като разглежданите в главното производство, те трябва да се подчиняват на критерии, които също трябва да бъдат не само прозрачни, обективни, точни и недискриминационни, но и да гарантират, че във всеки конкретен случай тези санкции се определят при спазване на принципа на пропорционалност, като се вземат предвид по-специално естеството, продължителността и тежестта на установеното неизпълнение.

152

С оглед на всички изложени по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 102 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че представлява злоупотреба с господстващо положение обстоятелството, че федерации, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, са приели и прилагат правила, които изискват тяхното предварително разрешение за създаването на ново клубно състезание по футбол на територията на Съюза от трето предприятие, контролират участието на професионалните футболни клубове и на играчите в такова състезание, като при неспазване се налагат санкции, без тези различни правомощия да са подчинени на материалноправни критерии и на процедурни правила, които могат да гарантират техния прозрачен, обективен, недискриминационен и пропорционален характер.

2.   По втория въпрос относно тълкуването на член 101, параграф 1 ДФЕС при наличието на правила за предварителното разрешаване на клубните състезания по футбол, както и за участието на клубовете и спортистите в тези състезания

153

С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 101, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че представлява решение на сдружение на предприятия, което има за цел или резултат да възпрепятства конкуренцията, обстоятелството, че федерациите, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, са приели и прилагат пряко или посредством членуващите в тях национални футболни асоциации правила, които изискват тяхното предварително разрешение за създаването на ново клубно състезание по футбол на територията на Съюза от трето предприятие, без това правомощие да е подчинено на материалноправни критерии и на процедурни правила, които могат да гарантират неговия прозрачен, обективен и недискриминационен характер.

154

При това положение, предвид мотивите в акта за преюдициално запитване, които са в основата на този въпрос, и по същите съображения като изложените в точка 121 от настоящото решение, следва да се приеме, че с този въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 101, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че представлява решение на сдружение на предприятия, което има за цел или резултат предотвратяването на конкуренцията, обстоятелството, че федерациите, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, са приели и прилагат пряко или посредством членуващите в тях национални футболни асоциации правила, които изискват тяхното предварително разрешение за създаването на ново клубно състезание по футбол на територията на Съюза от трето предприятие, контролират участието на професионалните футболни клубове и на играчите в такова състезание, като при неспазване се налагат санкции, без тези различни правомощия да са подчинени на материалноправни критерии и на процедурни правила, които могат да гарантират техния прозрачен, обективен и недискриминационен характер.

а)   По понятието за поведение, което има за „цел“ или за „резултат“ нарушаването на конкуренцията, и по квалификацията, че е налице такова поведение

155

На първо място, член 101, параграф 1 ДФЕС обявява за несъвместими с вътрешния пазар всички споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия и съгласувани практики, които биха могли да засегнат търговията между държавите членки и които имат за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар.

156

В случая, както следва от текста на въпроса, запитващата юрисдикция по същество пита Съда единствено дали член 101, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че решенията на сдружения на предприятия като материализираните в посочените от нея правила на ФИФА и УЕФА имат „за цел или за резултат“„предотвратяването“ на конкуренцията.

157

В акта за преюдициално запитване обаче ясно се посочват причините, поради които тази юрисдикция е приела, че тези решения на сдружения на предприятия освен това могат да засегнат търговията между държавите членки.

158

На второ място, за да може в даден случай да се приеме, че споразумение, решение на сдружение на предприятия или съгласувана практика попада в обхвата на забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, е необходимо съгласно самия текст на тази разпоредба да се докаже или че това споразумение има за цел предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията, или че това поведение има такъв резултат (вж. в този смисъл решения от 30 юни 1966 г., LTM,56/65, EU:C:1966:38, стр. 359, и от 29 юни 2023 г., Super Bock Bebidas,C‑211/22, EU:C:2023:529, т. 31).

159

За да се постигне това най-напред следва да се разгледа целта на съответното поведение. В случай че след подобен преглед се окаже, че това поведение има антиконкурентна цел, не е необходимо да се разглеждат неговите последици за конкуренцията. Следователно само в хипотезата, при която не може да се приеме, че посоченото поведение има такава антиконкурентна цел, е необходимо, на второ място, да се пристъпи към разглеждане на този резултат (вж. в този смисъл решения от 30 юни 1966 г., LTM,56/65, EU:C:1966:38, стр. 359, и от 26 ноември 2015 г., Maxima Latvija,C‑345/14, EU:C:2015:784, т. 16 и 17).

160

Проверката, която следва да се извърши, е различна в зависимост от това дали разглежданото поведение има за „цел“ или за „резултат“ предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията, тъй като за всяко от тези две понятия се прилага различен правен режим и правила за доказване (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 63).

1) По квалификацията, че е налице на поведение, което има за „цел“ предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията

161

Както следва от постоянната практика на Съда, обобщена по-специално в решения от 23 януари 2018 г., F. Hoffmann-La Roche и др. (C‑179/16, EU:C:2018:25, т. 78), и от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др. (C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 67), понятието за антиконкурентна „цел“, макар, както следва от точки 158 и 159 от настоящото решение, да не представлява изключение по отношение понятието антиконкурентен „резултат“, все пак трябва да се тълкува стриктно.

162

Така това понятие трябва да се разбира като отнасящо се само към някои видове съгласуване между предприятия, които увреждат в достатъчна степен конкуренцията, за да се приеме, че не е необходимо да се разглежда резултатът от тях. Всъщност определени форми на съгласуване между предприятията могат по самото си естество да се разглеждат като увреждащи доброто функциониране на нормалната конкуренция (вж. в този смисъл решения от 30 юни 1966 г., LTM,56/65, EU:C:1966:38, стр. 359, от 23 януари 2018 г., F. Hoffmann-La Roche и др., C‑179/16, EU:C:2018:25, т. 78, и от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 67).

163

Сред видовете действия, които трябва да се считат за такива, на първо място са посочени някои особено увреждащи доброто функциониране на нормалната конкуренция тайни действия, като хоризонталните картели, водещи до определяне на цените, до ограничаване на производствения капацитет или до подялбата на клиентелата. Всъщност такива видове действия могат да доведат до увеличаване на цените или намаляване на производството, а оттам и на предлагането, при което се стига до лошо разпределяне на ресурсите в ущърб на бизнес ползвателите и на потребителите (вж. в този смисъл решения от 20 ноември 2008 г., Beef Industry Development Society и Barry Brothers, C‑209/07, EU:C:2008:643, т. 17 и 33, от 11 септември 2014 г., CB/Комисия, C‑67/13 P, EU:C:2014:2204, т. 51, и от 16 юли 2015 г., ING Pensii, C‑172/14, EU:C:2015:484, т. 32).

164

Без непременно да са вредни за конкуренцията, в някои случаи други видове поведение също могат да се разглеждат като такива с антиконкурентна цел. Това се отнася по-специално за някои видове хоризонтални споразумения, различни от картелите, например тези, които водят до изключване на конкурентни предприятия от пазара (вж. в този смисъл решения от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 76,77, 8387 и 101, и от 25 март 2021 г., Lundbeck/Комисия, C‑591/16 P, EU:C:2021:243, т. 113 и 114) или някои видове решения на сдружения на предприятия (вж. в този смисъл решение от 27 януари 1987 г., Verband der Sachversicherer/Комисия, 45/85, EU:C:1987:34, т. 41).

165

За да се прецени в даден случай дали определено споразумение, решение на сдружение на предприятия или съгласувана практика поради самото си естество имат достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, за да може да се счита, че имат за цел предотвратяването, ограничаването или нарушаването ѝ, е необходимо да се разгледа, първо, съдържанието на разглежданото споразумение, решение или практика, второ, икономическият и правен контекст, в който те се вписват, и трето, преследваните от тях цели (вж. в този смисъл решения от 11 септември 2014 г., CB/Комисия, C‑67/13 P, EU:C:2014:2204, т. 53, и от 23 януари 2018 г., F. Hoffmann-La Roche и др., C‑179/16, EU:C:2018:25, т. 79).

166

В това отношение, най-напред, що се отнася до икономическия и правен контекст, в който се вписва съответното поведение, следва да се вземе предвид естеството на засегнатите стоки или услуги, както и реалните условия, които характеризират структурата и функционирането на съответния или съответните сектори или пазари (решения от 11 септември 2014 г., CB/Комисия,C‑67/13 P, EU:C:2014:2204, т. 53, и от 23 януари 2018 г., F. Hoffmann-La Roche и др., C‑179/16, EU:C:2018:25, т. 80). За сметка на това изобщо не е необходимо да се разглеждат и на още по-силно основание да се доказват последиците от това поведение върху конкуренцията, независимо дали са действителни или потенциални и отрицателни или положителни, както следва от цитираната в точки 158 и 159 от настоящото решение съдебна практика.

167

По-нататък, що се отнася до преследваните с разглежданото поведение цели, следва да се определят обективните цели, които това поведение се стреми да постигне по отношение на конкуренцията. За сметка на това обстоятелството, че участващите предприятия са действали без никакво субективно намерение да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията, а са преследвали някои законни цели, не са релевантни за целите на прилагането на член 101, параграф 1 от ДФЕС (вж. в този смисъл решения от 6 април 2006 г., General Motors/Комисия,C‑551/03 P, EU:C:2006:229, т. 64 и 77 и цитираната съдебна практика, и от 20 ноември 2008 г., Beef Industry Development Society и Barry Brothers, C‑209/07, EU:C:2008:643, т. 21).

168

Накрая, отчитането на всички обстоятелства, посочени в предходните три точки от настоящото решение, трябва във всички случаи да покаже точните причини, поради които разглежданото поведение е в достатъчна степен вредно за конкуренцията, което да обоснове извода, че то има за цел предотвратяването, ограничаването или нарушаването ѝ (вж. в този смисъл решение от 11 септември 2014 г., CB/Комисия,C‑67/13 P, EU:C:2014:2204, т. 69).

2) По квалификацията, че е налице поведение, което има за „резултат“ предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията

169

Понятието за поведение с антиконкурентен „резултат“ от своя страна обхваща всяко поведение, за което не може да се приеме, че има антиконкурентна „цел“, при условие че бъде доказано, че това поведение има за реални или потенциални последици предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията, и то съществени (вж. в този смисъл решения от 28 май 1998 г., Deere/Комисия,C‑7/95 P, EU:C:1998:256, т. 77, и от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 117).

170

За тази цел е необходимо конкуренцията да се разгледа в реалния контекст, в който би се проявила при липсата на разглежданото споразумение, решение на сдружение на предприятия или съгласувана практика (решения от 30 юни 1966 г., LTM,56/65, EU:C:1966:38, стр. 360 и от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 118), като се определи пазарът или пазарите, на които това поведение може да породи своите последици, а след това и като се квалифицират тези последици, независимо дали са реални или потенциални. Сам по себе си този анализ предполага да се вземат предвид всички относими обстоятелства.

б)   По квалифицирането на правилата за предварителното разрешаване на клубните състезания по футбол, както и относно участието на клубовете и спортистите в тези състезания като решение на сдружение на предприятия, имащо за „цел“ да ограничи конкуренцията

171

В случая от изложеното в акта за преюдициално запитване следва, най-напред, че правилата на ФИФА и УЕФА, с оглед на които запитващата юрисдикция се обръща към Съда, предоставят на тези два субекта не само правомощието да разрешават създаването и организирането на всяко състезание по футбол на територията на Съюза, тоест по-специално на всяко ново клубно състезание по футбол, което може да бъде планирано от трето предприятие, но и да контролират участието на професионалните футболни клубове и на играчите в такова състезание, като при неспазване се налагат санкции.

172

Що се отнася по-специално до съдържанието на правилата на ФИФА, от изложеното в акта за преюдициално запитване е видно, че те предвиждат, първо, че нито една международна лига или друго сходно обединение на клубове или лиги няма да бъде учредявано без съгласието на този субект и на националната футболна асоциация или асоциации, в които членуват тези клубове или лиги. Второ, никакви футболни срещи или състезания не могат да се провеждат без предварително разрешение от страна на ФИФА, УЕФА и тази асоциация или асоциации. Трето, никой играч или отбор, членуващ в национална футболна асоциация, членка на ФИФА или УЕФА, не може да играе във футболни срещи и да има спортни контакти с друг играч или отбор, които не членуват, без съгласието на ФИФА. Четвърто, сдруженията, лигите или клубовете, членуващи в национална футболна асоциация, членка на ФИФА, могат да членуват в друга асоциация или да участват в състезания в рамките на нейната териториална компетентност само по изключение и с разрешение на ФИФА, УЕФА и двете съответни асоциации.

173

От своя страна съгласно акта за преюдициално запитване правилата на УЕФА предвиждат, първо, че този субект сам решава да организира и преустанови провеждането на международни състезания в рамките на териториалната му компетентност, в които участват национални футболни асоциации, които са членове на УЕФА, или членуващите в тях клубове, с изключение на състезанията, организирани от ФИФА. Второ, за международните мачове, състезания или първенства, които не са организирани от УЕФА, но се провеждат в рамките на териториалната му компетентност, се изисква предварително разрешение от страна на ФИФА, на УЕФА и/или на компетентните асоциации членки, в съответствие с правилника за международните футболни срещи на ФИФА. Трето, без разрешение от УЕФА не може да бъдат образувани никакви групи или съюзи между лиги или клубове, пряко или непряко членуващи в различни национални футболни асоциации — членки на УЕФА.

174

Освен това според запитващата юрисдикция нито едно от правомощията, с които разполагат ФИФА и УЕФА, не е ограничено от материалноправни критерии, както и от процедурни правила, които могат да гарантират прозрачния, обективен и недискриминационен характер, като посочените в точка 151 от настоящото решение.

175

По-нататък, от точки 142—149 от настоящото решение следва, че макар специфичното естество на международните футболни състезания и реалните условия, които характеризират структурата и функционирането на пазара на организирането и използването с търговска цел на тези състезания на територията на Съюза, да позволяват да се считат по принцип за законосъобразни правила за предварително разрешаване като така припомнените, тези обстоятелства от контекста все пак не могат да обосноват липсата на материалноправни критерии и процедурни правила, които могат да гарантират прозрачния, обективен, точен и недискриминационен характер на такива правила.

176

Накрая, дори ако приемането на тези правила за предварително разрешаване да може да бъде мотивирано от преследването на определени законни цели, като например да се осигури спазването на принципите, ценностите и правилата на играта, които са в основата на професионалния футбол, остава фактът, че тези правила подчиняват на правомощията за предварително разрешаване и за налагането на санкции от органите, които са ги приели в качеството им на сдружения на предприятия, организирането и използването с търговска цел на всяко международно състезание по футбол, различно от тези, които тези два органа организират паралелно в рамките на извършването на икономическа дейност. По този начин обаче тези правила предоставят на посочените субекти правомощието да разрешават, контролират или поставят условия за достъпа на всяко потенциално конкурентно предприятие до съответния пазар и да определят както степента на конкуренция, която може да съществува на този пазар, така и условията, при които тази евентуална конкуренция може да се упражнява. В това си качество посочените правила по естеството си позволяват, ако не да изключат от посочения пазар всяко конкурентно предприятие, дори и също толкова ефективно, то поне да ограничат разработването и предлагането на пазара на алтернативни или нови по своя формат или съдържание състезания. По този начин те освен това могат да лишат професионалните футболни клубове и играчите от всякаква възможност да участват в тези състезания, въпреки че те биха могли например да предложат новаторски формат, като същевременно спазват всички принципи, ценности и правила на играта, които са в основата на този спорт. В крайна сметка те могат да лишат зрителите по трибуните и телевизионните зрители от всякаква възможност да им бъде предложено да присъстват на посочените състезания или да гледат излъчването им.

177

Освен това, доколкото правилата за предварително разрешаване на международните клубни състезания по футбол са придружени от правила относно участието на професионалните футболни клубове и на играчите в тези състезания, както и относно санкциите, до които това участие може да доведе, следва да се добави, че те очевидно могат да засилят антиконкурентната цел, присъща на всеки механизъм за предварително разрешение, за който не са предвидени ограничения, задължения и контрол, които могат да гарантират, че са прозрачни, обективни, точни и недискриминационни. Всъщност те засилват пречките за навлизане на пазара, които произтичат от такъв механизъм, като възпрепятстват всяко предприятие, което организира потенциално конкурентно състезание, да се възползва надлежно от наличните ресурси на пазара, а именно от клубовете и играчите, като последните, в случай на участие в състезание, което не е получило предварително разрешение от ФИФА и УЕФА, се излагат на санкции, които, както бе посочено в точка 148 от настоящото решение, не са ограничени от никакъв материалноправен критерий, нито от процедурно правило, което да осигури техния прозрачен, обективен, точен, недискриминационен и пропорционален характер.

178

Поради всички тези причини трябва да се приеме, че ако не са подчинени на материалноправни критерии и на процедурни правила, които могат да гарантират техния прозрачен, обективен, точен, недискриминационен и пропорционален характер като посочените в точка 151 от настоящото решение, правила за предварително разрешаване, участие и санкции като разглежданите в главното производство поради самото си естество увреждат в достатъчна степен конкуренцията и поради това имат за цел да я предотвратят. Следователно те попадат в обхвата на забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, без да е необходимо да се разглеждат техните реални или потенциални последици.

179

С оглед на всички изложени по-горе съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 101, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че представлява решение на сдружение на предприятия, което има за цел да възпрепятства конкуренцията, обстоятелството, че федерациите, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, са приели и прилагат пряко или посредством членуващите в тях национални футболни асоциации правила, които изискват тяхното предварително разрешение за създаването на ново клубно състезание по футбол на територията на Съюза от трето предприятие, контролират участието на професионалните футболни клубове и на играчите в такова състезание, като при неспазване се налагат санкции, без тези различни правомощия да са подчинени на материалноправни критерии и на процедурни правила, които могат да гарантират техния прозрачен, обективен, недискриминационен и пропорционален характер.

3.   По третия въпрос относно тълкуването на член 101, параграф 1 ДФЕС и на член 102 ДФЕС при наличие на поведение, изразяващо се в заплаха от санкции за клубовете и спортистите, които участват в неразрешени състезания

180

С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 101, параграф 1 ДФЕС и член 102 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че представлява решение на сдружение на предприятия, което има за цел предотвратяване на конкуренцията или злоупотреба с господстващо положение, обстоятелството, че субекти като ФИФА и УЕФА публично обявяват, че ще бъдат наложени санкции на всеки професионален футболен клуб и на всеки играч, който участва в клубно футболно състезание, което не е получило предварително разрешение, когато тези санкции не са подчинени на материалноправни критерии, както и на процедурни правила, които могат да гарантират техния прозрачен, обективен, недискриминационен и пропорционален характер.

181

С оглед на отговорите, дадени на предходните два въпроса, и по-специално на съображенията, съдържащи се в точки 148 и 177 от настоящото решение, от които следва, че подобно публично изявление представлява прилагане на правила, които противоречат както на член 102 ДФЕС, така и на член 101, параграф 1 ДФЕС, и че следователно то също попада в обхвата на забраните, предвидени в тези две разпоредби, не следва да се отговаря самостоятелно на настоящия въпрос.

4.   По петия въпрос относно възможността да бъдат обосновани правила относно предварителното разрешаване на състезания, както и относно участието на клубовете и спортистите в тези състезания

182

С петия си въпрос, който следва да се разгледа преди четвъртия, доколкото се отнася до същите правила на ФИФА и УЕФА като посочените в първите три въпроса, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 101, параграф 3 ДФЕС и практиката на Съда относно член 102 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че правилата, с които федерации, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, поставят в зависимост от предварително им разрешение създаването на ново клубно състезание по футбол на територията на Съюза от трето предприятие и контролират участието на професионалните футболни клубове и на играчите в такива състезания, като при неспазване се налагат санкции, могат да се ползват от освобождаване или да се считат за обосновани.

а)   По възможността да се приеме, че някои конкретни действия не попадат в обхвата на член 101, параграф 1 ДФЕС и на член 102 ДФЕС

183

От постоянната практика на Съда следва, че не всяко споразумение между предприятия или решение на сдружение на предприятия, което ограничава свободата на действие на предприятията, страни по това споразумение, или обвързани от спазването на това решение, попада непременно в обхвата на забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС. Всъщност анализът на икономическия и правен контекст, в който се вписват някои от тези споразумения и решения, може да доведе до констатацията, първо, че те са обосновани от преследването на една или повече законни цели от общ интерес, които сами по себе си нямат антиконкурентен характер, второ, че конкретните средства, които се използват за постигането на тези цели, са действително необходими за постигането им и трето, че дори да се окаже, че тези средства имат за присъщ резултат ограничаването или нарушаването, поне потенциално, на конкуренцията, този присъщ резултат не надхвърля необходимото, по-специално като премахва всякаква конкуренция. Тази съдебна практика може да се приложи по-специално при наличие на споразумения или решения под формата на правила, приети от сдружение, като съсловно или спортно сдружение, с оглед на постигането на определени цели, свързани с етиката и деонтологията, и в по-широк смисъл, да регламентират упражняването на професионална дейност, ако съответното сдружение докаже, че са изпълнени така припомнените условия (вж. в този смисъл решения от 19 февруари 2002 г., Wouters и др., C‑309/99, EU:C:2002:98, т. 97, от 18 юли 2006 г., Meca-Medina и Majcen/Комисия, C‑519/04 P, EU:C:2006:492, т. 4248, и от 28 февруари 2013 г., Ordem dos Técnicos Oficiais de Contas,C‑1/12, EU:C:2013:127, т. 93, 96 и 97).

184

По-специално в областта на спорта Съдът е трябвало да отбележи, с оглед на данните, с които разполага, че антидопинговата правна уредба, приета от Международния олимпийски комитет (МОК), не попада в обхвата на забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, въпреки че ограничава свободата на действие на спортистите и има за последица ограничаването на потенциалната конкуренция между тях, като определя праг, над който наличието на нандролона представлява допинг, с цел да се запази справедливото, честно и обективно провеждане на спортното състезание, да се осигурят равенство на възможностите за спортистите, да се защити тяхното здраве, както и да се спазят етичните ценности, които са в основата на спорта, сред които са заслугите (вж. в този смисъл решение от 18 юли 2006 г., Meca-Medina и Majcen/Комисия, C‑519/04 P, EU:C:2006:492, т. 4355).

185

За сметка на това посочената в точка 183 от настоящото решение съдебна практика не се прилага при наличие на поведение, което, независимо дали произхожда от такова сдружение или не и независимо какви са законните цели от общ интерес, които биха могли да бъдат изтъкнати в негова подкрепа, нарушава по самото си естество член 102 ДФЕС, както впрочем следва имплицитно, но по задължително от практиката на Съда (вж. в този смисъл решение от 1 юли 2008 г., MOTOE,C‑49/07, EU:C:2008:376, т. 53).

186

След като, от една страна, липсата на субективно намерение за предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията и преследването на евентуално законни цели също не са определящи за прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС, и от друга страна, членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС трябва да се тълкуват и прилагат последователно, следва да се приеме, че посочената в точка 183 от настоящото решение съдебна практика също не може да се прилага по отношение на поведение, което далеч не се изчерпва само с присъщия „резултат“ да ограничи, поне потенциално, конкуренцията, ограничавайки свободата на действие на някои предприятия, и има степен на вредност по отношение на тази конкуренция, която позволява да се приеме, че самата му „цел“ е нейното предотвратяване, ограничаване или нарушаване. Ето защо само ако след проверка на разглежданото в конкретен случай поведение се окаже, че то няма за цел предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията, по-нататък следва да се определи дали то може да попадне в обхвата на тази съдебна практика (вж. в този смисъл решения от 28 февруари 2013 г., Ordem dos Técnicos Oficiais de Contas,C‑1/12, EU:C:2013:127, т. 69, от 4 септември 2014 г., API и др., C‑184/13—C‑187/13, C‑194/13, C‑195/13 и C‑208/13, EU:C:2014:2147, т. 49, и от 23 ноември 2017 г., ЧЕЗ Електро България и Фронтекс Интернешънъл, C‑427/16 и C‑428/16, EU:C:2017:890, т. 51, 53, 56 и 57).

187

Следователно, що се отнася до поведение, което има за цел предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията, единствено на основание член 101, параграф 3 ДФЕС и при условие че са спазени всички предвидени в тази разпоредба условия, това поведение може да бъде освободено от забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 20 ноември 2008 г., Beef Industry Development Society и Barry Brothers, C‑209/07, EU:C:2008:643, т. 21).

188

В случая, като се имат предвид изложеното в акта за преюдициално запитване и отговорите, дадени от Съда, с оглед на тези съображения, по първите три въпроса, поставени от запитващата юрисдикция, следва да се приеме, че припомнената в точка 183 от настоящото решение съдебна практика не се прилага при правила като разглежданите в главното производство.

б)   По освобождаването, предвидено в член 101, параграф 3 ДФЕС

189

От самия текст на член 101, параграф 3 ДФЕС следва, че всяко споразумение, решение на сдружение на предприятия или съгласувани практики, което се е оказало противоречащо на разпоредбите на член 101, параграф 1 ДФЕС, независимо дали поради своята антиконкурентна цел или резултат, може да се ползва от освобождаване, ако отговаря на всички предвидени за тази цел условия (вж. в този смисъл решения от 11 юли 1985 г., Remia и др./Комисия, 42/84, EU:C:1985:327, т. 38, и от 11 септември 2014 г., MasterCard и др./Комисия, C‑382/12 P, EU:C:2014:2201, т. 230), като следва да се отбележи, че тези условия са по-строги от посочените в точка 183 от настоящото решение.

190

Съгласно член 101, параграф 3 ДФЕС в даден случай ползването на това освобождаване е подчинено на четири кумулативни условия. Първо, трябва да се установи с достатъчна степен на вероятност (решение от 6 октомври 2009 г., GlaxoSmithKline Services и др./Комисия и др., C‑501/06 P, C‑513/06 P, C‑515/06 P и C‑519/06 P, EU:C:2009:610, т. 95), че разглежданото споразумение, решение на сдружение на предприятия или съгласувана практика трябва да позволява да се постигне повишаване на ефективността, като допринася за подобряване на производството или разпространението на съответните стоки или услуги или за развитието на техническия или икономическия прогрес. Второ, трябва да се установи в същата степен, че на потребителите се предоставя справедлив дял от получените в резултат на повишаването на ефективността ползи. Трето, разглежданото споразумение, решение или практика не трябва да налага на участващите предприятия ограничения, които не са абсолютно необходими за постигането на такова повишаване на ефективността. Четвърто, това споразумение, решение или практика не трябва да дава възможност на участващите предприятия да премахнат всяка ефективна конкуренция по отношение на значителна част от съответните стоки или услуги.

191

Страната, която се позовава на такова освобождаване, трябва да докаже с убедителни доводи и доказателства, че са изпълнени всички необходими изисквания, за да се ползва от него (вж. в този смисъл решения от 11 юли 1985 г., Remia и др./Комисия, 42/84, EU:C:1985:327, т. 45, и от 6 октомври 2009 г., GlaxoSmithKline Services и др./Комисия и др., C‑501/06 P, C‑513/06 P, C‑515/06 P и C‑519/06 P, EU:C:2009:610, т. 82). В случай че тези доводи и доказателства са такива, че да задължат другата страна да ги обори по убедителен начин, при липсата на такова опровергаване може да се заключи, че тежестта на доказване, която се носи от страната, позоваваща се на член 101, параграф 3 ДФЕС, е удовлетворена (вж. в този смисъл решения от 7 януари 2004 г., Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, EU:C:2004:6, т. 79 и от 6 октомври 2009 г., GlaxoSmithKline Services и др./Комисия и др., C‑501/06 P, C‑513/06 P, C‑515/06 P и C‑519/06 P, EU:C:2009:610, т. 83).

192

По-конкретно, що се отнася до първото условие, припомнено в точка 190 от настоящото решение, повишаването на ефективността, което споразумението, решението на сдружение на предприятия или съгласуваната практика трябва да позволи, съответства не на всяко предимство, което участващите предприятия извличат от това споразумение, от това решение или от тази практика в рамките на своята икономическа дейност, а само на значителните обективни предимства, които посоченото споразумение, решение или практика, разглеждано специално, позволява да се реализират в съответния сектор или сектори, пазар или пазари. Освен това, за да може да се приеме, че това първо условие е изпълнено, следва не само да се установят наличието и обхватът на това повишаване на ефективността, но и да се докаже, че то може да компенсира отрицателните последици, произтичащи от разглежданото споразумение, решение или практика за конкуренцията (вж. в този смисъл решения от 13 юли 1966 г., Consten и Grundig/Комисия, 56/64 и 58/64, EU:C:1966:41, стр. 502, и от 11 септември 2014 г., MasterCard и др./Комисия, C‑382/12 P, EU:C:2014:2201, т. 232, 234 и 236, както и по аналогия, от 27 март 2012 г., Post Danmark,C‑209/10, EU:C:2012:172, т. 43).

193

Що се отнася до второто условие, припомнено в точка 190 от настоящото решение, то предполага да се установи, че повишаването на ефективността, което разглежданото споразумение, решение на сдружение на предприятия или съгласувана практика трябва да позволи, има благоприятно въздействие върху всички ползватели, независимо дали става въпрос за търговци, междинни потребители или крайни потребители, върху различните засегнати сектори или пазари (вж. в този смисъл решения от 23 ноември 2006 г., Asnef-Equifax и Administración del Estado, C‑238/05, EU:C:2006:734, т. 70, и от 11 септември 2014 г., MasterCard и др./Комисия, C‑382/12 P, EU:C:2014:2201, т. 236 и 242).

194

От това следва, че в положение като разглежданото в главното производство, в което поведението, което нарушава член 101, параграф 1 ДФЕС, е антиконкурентно с оглед на целта, тоест е достатъчно вредно за конкуренцията, и освен това то може да засегне различни категории ползватели или потребители, следва да се определи дали и евентуално в каква степен това поведение независимо от вредността си оказва благоприятно въздействие върху всяка от тях.

195

Следователно в делото по главното производство запитващата юрисдикция ще трябва да прецени дали разглежданите в главното производство правила за предварително разрешаване, за участие и за налагане на санкции могат да окажат благоприятно влияние върху различните категории „ползватели“, каквито са по-специално националните футболни асоциации, професионалните или любителските клубове, професионалните играчи или любителите, младите играчи, както и, по-общо, потребителите, независимо дали са зрители по трибуните или телевизионни зрители.

196

В това отношение обаче следва да се припомни, че макар такива правила да могат по принцип да изглеждат законни, като допринасят да се осигури спазването на принципите, ценностите и правилата на играта, залегнали в основата на професионалния футбол, и по-специално открития и основан на заслугите характер на съответните състезания, както и да се осигури определена форма на солидарно преразпределяне във футбола, съществуването на такива цели, колкото и похвални да са те, не освобождава федерациите, които са приели тези правила, от задължението да докажат пред запитващата юрисдикция, че преследването на посочените цели се изразява в реално и количествено измеримо повишаване на ефективността, от една страна, и че това повишаване компенсира отрицателните последици за конкуренцията, произтичащи от разглежданите в главното производство правила, от друга страна.

197

Що се отнася до третото условие, припомнено в точка 190 от настоящото решение, свързано с неизбежността или необходимостта от разглежданото поведение, то предполага да се прецени и сравни съответното въздействие на това поведение и действително възможните алтернативни мерки, за да се определи дали очакваното повишаване на ефективността на посоченото поведение може да бъде постигнато с мерки, които в по-малка степен ограничават конкуренцията. За сметка на това то не може да доведе до възможност за избор по целесъобразност между такова поведение и такива алтернативни мерки, ако последните не изглеждат по-малко ограничаващи конкуренцията.

198

Що се отнася до четвъртото условие, припомнено в точка 190 от настоящото решение, проверката за спазването му в даден случай предполага да се направи преглед на елементите от количествено и качествено естество, които характеризират функционирането на конкуренцията в съответните сектори или пазари, за да се определи дали разглежданото споразумение, решение на сдружение на предприятия или съгласувана практика дава възможност на участващите предприятия да премахнат всяка ефективна конкуренция по отношение на съществена част от съответните стоки или услуги. По-специално при наличие на решение на сдружение на предприятия или на споразумение, към което предприятията са се присъединили колективно, твърде големият пазарен дял на тези предприятия може да представлява, наред с други релевантни обстоятелства и в рамките на цялостния им анализ, показател за възможността, която това решение или споразумение дава на участващите предприятия с оглед на неговото съдържание и цел или последици, да премахнат всяка ефективна конкуренция — причина, която изключва сама по себе си възможността да се ползва освобождаването, предвидено в член 101, параграф 3 ДФЕС. Друго обстоятелство може да бъде дали подобно решение или споразумение, като премахва една форма на ефективна конкуренция или канал за достъп до пазара, запазва или не съществуването на други (вж. в този смисъл решение от 22 октомври 1986 г., Metro/Комисия,75/84, EU:C:1986:399, т. 64, 65 и 88).

199

За да определи дали това четвърто условие е изпълнено в случая, запитващата юрисдикция ще трябва да вземе предвид, на първо място, факта, че както бе отбелязано по-специално в точки 174—179 от настоящото решение, разглежданите в главното производство правила за предварително разрешаване, за участие и за налагане на санкции не са подчинени на материалноправни критерии, както и на процедурни правила, които могат да гарантират техния прозрачен, обективен, точен и недискриминационен характер. Трябва обаче да се приеме, че подобно положение е от естество да позволи на субектите, които са приели тези правила, да възпрепятстват всякаква конкуренция на пазара на организирането и използването с търговска цел на клубни състезания по футбол на територията на Съюза.

200

В по-общ план при преценката на различните посочени в точка 190 от настоящото решение условия може да се окаже необходимо да се вземат предвид характеристиките и особеностите на сектора или секторите, пазара или пазарите, засегнати от разглежданото споразумение, решение на сдружение на предприятия или съгласувана практика, ако тези характеристики и особености са от решаващо значение за резултата от тази преценка (вж. в този смисъл решения от 6 октомври 2009 г., GlaxoSmithKline Services и др./Комисия и др., C‑501/06 P, C‑513/06 P, C‑515/06 P и C‑519/06 P, EU:C:2009:610, т. 103, и от 11 септември 2014 г., MasterCard и др./Комисия, C‑382/12 P, EU:C:2014:2201, т. 236).

в)   По обективната обоснованост с оглед на член 102 ДФЕС

201

В съответствие с предвиденото в член 101, параграф 3 ДФЕС от практиката на Съда относно член 102 ДФЕС следва, че предприятие с господстващо положение има възможност да оправдае действия, които могат да попаднат в обхвата на предвидената в този член забрана (решения от 27 март 2012 г., Post Danmark,C‑209/10, EU:C:2012:172, т. 40, и от 12 май 2022 г., Servizio Elettrico Nazionale и др., C‑377/20, EU:C:2022:379, т. 46).

202

По-специално такова предприятие може да докаже за тази цел или че неговото поведение е обективно необходимо, или че ефектът на отстраняване, до който води то може да бъде неутрализиран и дори преодолян от повишаването на ефективността, което е от полза и за потребителите (решения от 27 март 2012 г., Post Danmark,C‑209/10, EU:C:2012:172, т. 41, и от 12 май 2022 г., Servizio Elettrico Nazionale и др., C‑377/20, EU:C:2022:379, т. 46 и 86).

203

Що се отнася до първата част от тази алтернатива, от точка 147 от настоящото решение следва, че въвеждането от ФИФА и УЕФА на дискреционни правила за предварително разрешаване на международните клубни състезания по футбол, за контрол върху участието на клубовете и играчите в тези състезания, както и за налагането на санкции, в никакъв случай не може, именно поради този дискреционен характер, да се разглежда като обективно обосновано от технически или търговски нужди, за разлика от хипотезата, която щеше да е налице, ако тези правила бяха подчинени на материалноправни критерии, както и на процедурни правила, които отговарят на изискванията за прозрачност, яснота, точност, неутралност и пропорционалност, които са задължителни в тази област. Ето защо следва да се приеме, че от обективна гледна точка тези правила, контрол и санкции имат за цел да запазят за посочените субекти организирането на всяко състезание от този вид с риск да се премахне всякаква конкуренция от страна на трето предприятие, така че такова поведение представлява забранена от член 102 ДФЕС злоупотреба с господстващо положение и не е оправдано от обективна необходимост.

204

Що се отнася до втората част от посочената алтернатива, предприятието с господстващо положение трябва да докаже, първо, че поведението му може да доведе до повишаване на ефективността, като установи наличието и обхвата му, второ, че такова повишаване на ефективността неутрализира възможните увреждащи последици за конкуренцията и за интересите на потребителите на засегнатия пазар или пазари, трето, че въпросното поведение е необходимо за постигането на това повишаване на ефективността, и четвърто, че не премахва ефективната конкуренция чрез отстраняване на всички или на повечето от наличните източници на съществуваща или потенциална конкуренция (вж. в този смисъл решение от 27 март 2012 г., Post Danmark,C‑209/10, EU:C:2012:172, т. 42).

205

Също както при освобождаването, предвидено в член 101, параграф 3 ДФЕС, такова обосноваване изисква предприятието, което се позовава на него, да докаже с убедителни доводи и доказателства, че са изпълнени всички необходими изисквания, за да се ползва от освобождаването.

206

В случая запитващата юрисдикция следва да се произнесе по въпроса дали разглежданите в главното производство правила отговарят на всички условия, позволяващи да се приеме, че те са обосновани от гледна точка на член 102 ДФЕС, след като даде възможност на страните да изпълнят възложената им тежест на доказване, както бе припомнено в точка 191 от настоящото решение.

207

При това положение следва да се отбележи, що се отнася до четвъртото от тези условия, които са приложими както в контекста на член 101, параграф 3 ДФЕС, така и в контекста на член 102 ДФЕС, че с оглед на естеството на тези правила — които изискват предварително разрешение от ФИФА и УЕФА за организиране и използване с търговска цел на всяко клубно футболно състезание на територията на Съюза, без това правомощие да е съпроводено от подходящи материалноправни критерии и процедурни правила — и с оглед на господстващото и дори монополно положение, което, както подчертава запитващата юрисдикция, притежават тези два субекта на съответния пазар, трябва да се приеме, че посочените правила дават възможност на тези субекти да възпрепятстват всякаква конкуренция на този пазар, както бе посочено в точка 199 от настоящото решение.

208

Освен това следва да се припомни, че неспазването на едно от четирите кумулативни условия, припомнени в точки 190 и 204 от настоящото решение, е достатъчно, за да се изключи възможността правила като разглежданите в главното производство да се ползват от освобождаването, предвидено в член 101, параграф 3 ДФЕС, или да се считат за обосновани от гледна точка на член 102 ДФЕС.

209

С оглед на всички изложени по-горе съображения на петия въпрос следва да се отговори, че член 101, параграф 3 ДФЕС и член 102 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че правила, с които федерациите, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, поставят в зависимост от своето предварително разрешение създаването на ново клубно състезание по футбол на територията на Съюза от трето предприятие и контролират участието на професионалните футболни клубове и на играчите в такова състезание, като при неспазване се налагат санкции, могат да се ползват от освобождаване от прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС или да се считат за обосновани от гледна точка на член 102 ДФЕС само ако се докаже с убедителни доводи и доказателства, че са изпълнени всички необходими за тази цел изисквания.

5.   По четвъртия въпрос относно тълкуването на членове 101 и 102 ДФЕС при наличието на правила относно правата, свързани със спортните състезания

210

С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали членове 101 и 102 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правила, приети от федерации, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, които, от една страна, определят тези федерации като първоначални притежатели на всички права, които могат да произтекат от състезанията под тяхната „юрисдикция“, включително правата, свързани със състезание, организирано от трето предприятие, и които, от друга страна, предоставят на посочените федерации изключителни правомощия в областта на използването с търговска цел на тези права.

211

В това отношение следва да се отбележи, че в писмените и устните си становища пред Съда ФИФА и УЕФА изрично настояват, че нормите на швейцарското частно право, на които се позовава запитващата юрисдикция — и по-специално член 67, параграф 1, както и член 68, параграф 1 от устава на ФИФА — трябва да се разбират, доколкото се отнасят до правата, които могат да произтекат от състезания, мачове и други прояви под „юрисдикция“ на ФИФА и УЕФА, в смисъл, че са приложими не към всички състезания, попадащи в обхвата на териториалната компетентност и на съответните правомощия на тези два субекта, а само към тези от състезанията, които са организирани от посочените субекти, като са изключени състезанията, които могат да бъдат организирани от трети образувания или предприятия. Така според собственото им тълкуване на тези правила ФИФА и УЕФА в никакъв случай не биха могли да претендират, че са притежатели на правата, които могат да произтекат от състезанията, организирани от такива трети образувания или предприятия.

212

При тези условия, като отбелязва, подобно на ищеца в главното производство в съдебното заседание за изслушване на устните състезания пред Съда, че разглежданите в главното производство правила биха могли да се тълкуват по различен начин предвид различните значения, които може да има понятието „юрисдикция“, и че поради това е за предпочитане тези правила да бъдат изменени, за да се отстрани всякаква възможна двусмисленост в това отношение, Съдът ще отговори на настоящия въпрос като изхожда от тълкуването, изложеното в предходната точка, и като вземе предвид връзката на взаимно допълване, обединяваща разглежданите правила и правилата за предварително разрешаване, участие и налагане на санкции, предмет на предходните въпроси. Следователно този отговор не засяга отговора, който би могъл да се даде на отделния въпрос дали членове 101 и 102 ДФЕС допускат правила, с които субект като ФИФА би посочил сам себе си или би посочил субект като УЕФА като първоначални притежатели на всички права, които могат да произтекат от състезанията, които, макар да попадат в обхвата на тяхната териториална компетентност и на съответните им правомощия, са организирани от трети образувания или предприятия.

а)   По притежаването на права, свързани със спортните състезания

213

Съгласно член 345 ДФЕС Договорът за ЕС и Договорът за функционирането на ЕС по никакъв начин не засягат разпоредбите в държавите членки, отнасящи се до режима на собственост върху имущество.

214

От това следва, че не може да се приеме, че членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС по принцип не допускат правила като членове 67 и 68 от Устава на ФИФА, доколкото тези правила определят този субект и УЕФА като първоначални притежатели на всички права, които могат да произтекат от клубните състезания по професионален футбол, които те организират на територията на Съюза, с необходимото съдействие на професионалните футболни клубове и играчи, които участват в тези състезания.

215

Напротив, отправната точка на тълкуването на членове 101 и 102 ДФЕС от Съда и прилагането на тези членове от запитващата юрисдикция е обстоятелството, че режимът на собственост върху правата, за които се прилагат такива правила, може да е различен в различните държави членки и че следователно въпросът за смисъла, който следва да се даде на понятието „първоначално притежаване“, посочено в тези правила, трябва да се разгледа преди всичко от гледна точка на приложимото право в областта на собствеността и на интелектуалната собственост, както по същество отбелязват голям брой встъпили в производството пред Съда правителства. В този смисъл някои от тях посочват, че това понятие трябва да се разглежда, що се отнася до тях и за да бъде съвместимо с разпоредбите на вътрешното им право, приложимо в областта на собствеността и на интелектуалната собственост, като „доброволно прехвърляне“ или „принудително прехвърляне“ на права от професионалните футболни клубове на националните футболни асоциации към момента на присъединяването им към тях, допълнено с последващо прехвърляне на същите права на ФИФА и на УЕФА към момента на присъединяването на тези асоциации към тях.

216

Настоящото дело обаче не се отнася до този въпрос, чието разглеждане би означавало да се вземе предвид и член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, който представлява правна норма, предоставяща права на частноправните субекти, като утвърждава правото на собственост и правото на интелектуална собственост, без обаче да придава на тези права абсолютен или неприкосновен характер (вж. в този смисъл решение от 29 юли 2019 г., Spiegel Online,C‑516/17, EU:C:2019:625, т. 56), както Съдът вече е отбелязал по отношение на конкретно разглежданите в случая права (решения от 18 юли 2013 г., FIFA/Комисия,C‑204/11 P, EU:C:2013:477, т. 110, и от 18 юли 2013 г., UEFA/Комисия,C‑201/11 P, EU:C:2013:519, т. 102).

б)   По упражняването на правата, свързани със спортните състезания

217

Що се отнася до въпроса дали член 101, параграф 1 ДФЕС и член 102 ДФЕС допускат правилата, на които се позовава запитващата юрисдикция, доколкото те също се отнасят не до първоначалното притежаване на правата, които могат да произтекат от организираните от ФИФА и УЕФА клубни състезания по професионален футбол, а до търговското използване на тези права, най-напред от точки 115, 117, 118, 139 и 140 от настоящото решение следва, че такива правила могат да се разглеждат успоредно, от една страна, като „решение на сдружение на предприятия“ по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС и от друга страна, като поведение на „предприятие“ с „господстващо положение“, произтичащо от упражняването на регулаторни правомощия, тоест на средство, различно от тези, които ръководят основаната на качествата конкуренция между предприятията.

218

По-нататък, член 101, параграф 1, буква б) ДФЕС и член 102, буква б) ДФЕС забраняват изрично решенията на сдружения на предприятия и злоупотребите, които се състоят в предотвратяване или ограничаване на конкуренцията чрез ограничаване или контролиране, наред с други параметри на конкуренция, на производството и пазарите във вреда на потребителите.

219

Както обаче отбелязват по-специално някои от правителствата, представили становища пред Съда, както и Комисията, самата цел на разглежданите в главните производства правила е, както свидетелства анализът на тяхното съдържание, да се замени по императивен и изчерпателен начин механизмът за изключително и колективно използване на всички права, които могат да възникнат от професионалните клубни състезания по футбол, организирани от ФИФА и УЕФА във всичките им форми, с всеки друг начин на упражняването им, който, при липсата на тези правила, би могъл свободно да бъде избран от професионалните футболни клубове, които участват в организираните в рамките на тези състезания срещи независимо дали този начин на упражняване е индивидуален, двустранен или дори многостранен.

220

Всъщност правила като предвидените в членове 67 и 68 от устава на ФИФА предоставят ясно и точно на това сдружение правомощие да определя с подзаконов акт условията за упражняване и използване на тези права от него или от трето лице. Освен това те запазват за ФИФА и УЕФА изключителното правомощие да разрешават излъчването на мачове или прояви, включително свързаните с клубните футболни състезания, върху аудио-визуални или други носители без ограничение на място, съдържание, дата или технически средства.

221

Освен това тези правила предоставят такива правомощия с формулировка, която също е недвусмислена, за всички посочени права, независимо дали става въпрос за имуществени права, за права на записване, възпроизвеждане и аудио-визуално разпространение, за мултимедийни права, за маркетингови и промоционални права или пък за права на интелектуална собственост.

222

По този начин посочените правила позволяват на ФИФА и на УЕФА да контролират изцяло предлагането на права, свързани с организираните от тях клубни състезания, и следователно да възпрепятстват всякаква конкуренция между професионалните футболни клубове, що се отнася до правата, свързани с мачовете, в които те участват. От преписката, с която разполага Съдът, е видно, че този начин на конкурентно функциониране на пазара изобщо не е теоретичен, а напротив, е реален и конкретен, и че е съществувал например до 2015 г. в Испания, що се отнася до аудио-визуалните права, свързани с организираните от съответната национална футболна асоциация състезания.

223

Накрая, що се отнася до икономическия и правен контекст, в който се вписват разглежданите в главното производство правила, важно е да се отбележи, първо, че различните права, които могат да възникнат от професионалните клубни състезания по футбол, представляват основният източник на приходи, които могат да бъдат получени от тези състезания, по-специално от ФИФА и УЕФА, в качеството им на организатори на тези състезания, както и от професионалните футболни клубове, без чието участие посочените състезания не биха могли да се провеждат. Следователно тези права са в центъра на икономическата дейност, която пораждат такива състезания, и поради това продажбата им е неразривно свързана с организацията на състезанията.

224

В това отношение монополът, който разглежданите в главното производство правила предоставят на организацията, която ги е приела, а именно ФИФА, както и на УЕФА, в областта на упражняването и използването с търговска цел на права, се съчетава с пълния контрол, с който тези субекти разполагат върху организирането и използването с търговска цел на състезания, благодарение на правилата, които са предмет на първите три въпроса на запитващата юрисдикция, и засилва правния, икономическия и практическия обхват на тези правила.

225

Второ, независимо от икономическата дейност, до която водят, разглежданите в главното производство права, възприемани като такива, представляват съществен елемент от системата на ненарушена конкуренция, която Договорът за ЕС и Договорът за функционирането на ЕС имат за цел да установят и поддържат, както Съдът вече е отбелязал по отношение на правата върху марка, чиито притежатели са професионалните футболни клубове (вж. в този смисъл решение от 12 ноември 2002 г., Arsenal Football Club,C‑206/01, EU:C:2002:651, т. 47 и 48). Всъщност те представляват защитени от правна гледна точка права със собствена икономическа стойност да се използва за търговски цели под различни форми вече съществуваща стока или услуга, в случая футболна среща или поредица от срещи, по време на която или които даден клуб се състезава с един или няколко други.

226

Следователно става въпрос за параметър на конкуренцията, който разглежданите в главното производство правила изключват от контрола на професионалните футболни клубове, които участват в организираните от ФИФА и УЕФА клубни състезания.

227

Трето, за разлика от самото организиране на клубни футболни състезания, което е икономическа дейност от „хоризонтално“ естество, при която участват единствено образуванията или предприятията, които действително или потенциално са организатори на тези състезания, предлагането на пазара на различни права, свързани с тези състезания, е от „вертикално“ естество, тъй като от гледна точка на предлагането то включва същите образувания или предприятия, а от гледна точка на търсенето — предприятията, които желаят да закупят тези права, независимо дали с цел да ги препродадат на телевизионни оператори и на други доставчици на медийни услуги (търговия) или самите те да излъчват футболни срещи чрез различни електронни съобщителни мрежи и различни носители като линейна телевизия или телевизия по заявка, радио, интернет, мобилни телефонни устройства и други нововъзникващи носители. Освен това самите тези различни оператори могат да продават пространство или време на предприятия, които извършват дейност в други икономически сектори, с цел реклама или спонсорство, за да позволят на последните да рекламират своите стоки или услуги по време на излъчването на състезанията.

228

Следователно правила като разглежданите в главното производство с оглед на тяхното съдържание, целите, които обективно са предназначени да постигнат в областта на конкуренцията, както и на икономическия и правен контекст, в който се вписват, са от такова естество, че могат не само да възпрепятстват всякаква конкуренция между професионалните футболни клубове, които членуват в националните футболни асоциации, членове на ФИФА и УЕФА, в предлагането на пазара на различни права, свързани с футболните срещи, в които те участват, но и да засегнат функционирането на конкуренцията в ущърб на трети предприятия, осъществяващи дейност на редица медийни пазари, намиращи се надолу по веригата на това използване с търговска цел, в ущърб на потребителите и на телевизионните зрители.

229

По-специално такива правила могат да позволят на двата субекта, на които предоставят монопол в тази област, под формата на пълен контрол върху предлагането, да прилагат прекомерно високи и следователно представляващи злоупотреба продажни цени (вж. в този смисъл решения от 14 февруари 1978 г., United Brands и United Brands Continentaal/Комисия, 27/76, EU:C:1978:22, т. 250, и от 11 декември 2008 г., Kanal 5 и TV 4, C‑52/07, EU:C:2008:703, т. 28 и 29), при наличието на които настоящите или потенциалните купувачи на права a priori имат само ограничени възможности за договаряне, като се има предвид основополагащото и неоспоримо място, което играят състезанията и професионалните футболни срещи между клубовете като атрактивни продукти, които могат да привлекат и да задържат широката публика през цялата година в пакета от програми и предавания, които разпространителите могат да предлагат на своите клиенти и по-общо на телевизионните зрители. Освен това, като задължават всички настоящи или потенциални купувачи на права да се снабдяват от двама продавачи, всеки от които предлага различен асортимент от продукти, изключващи всякаква алтернативна оферта, които се ползват с много голям имидж и репутация, те могат да накарат тези настоящи или потенциални купувачи да уеднаквят поведението си на пазара и офертите си към собствените си клиенти, което означава намаляване на избора и нововъведенията в ущърб на потребителите и телевизионните зрители.

230

Поради всички тези съображения правила като разглежданите в главното производство, доколкото заместват задължително и всеобхватно с инструмент за изключително използване на всички права, които могат да възникнат от клубните състезания по професионален футбол, организирани от ФИФА и УЕФА, всеки друг начин на използване, който може да бъде свободно избран при липсата им, могат да се считат за имащи „за цел“ да възпрепятстват или ограничат конкуренцията на различните съответни пазари по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС и да се разглеждат като представляващи „злоупотреба“ с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС, освен ако не се установи, че те са обосновани. Това важи в още по-голяма степен, когато подобни правила се съчетават с правила за предварително разрешаване, участие и налагане на санкции като тези, които са предмет на предходните въпроси.

в)   По наличието на евентуална обоснованост

231

Що се отнася до това дали такива правила могат да отговарят на всички условия, припомнени в точки 190 и 204 от настоящото решение, които трябва да бъдат изпълнени, за да могат да се ползват от освобождаване по член 101, параграф 3 ДФЕС и да се считат за обосновани от гледна точка на член 102 ДФЕС, е необходимо да се отбележи, че запитващата юрисдикция следва да се произнесе по този въпрос, след като даде възможност на страните в главното производство да изпълнят съответно възложената им тежест на доказване.

232

При това положение е важно да се отбележи, първо, че пред Съда ответниците в главното производство, няколко правителства и Комисията изтъкват, че тези правила позволяват да се постигне повишаване на ефективността, като допринасят за подобряване както на производството, така и на разпространението. Всъщност, позволявайки на настоящите или потенциалните купувачи да договарят закупуването на права с двама продавачи, които имат изключителни права, преди всяко от международните или европейските състезания, организирани от последните, те намалявали значително разходите им по сделките, както и несигурността, с която биха се сблъскали, ако трябва да преговарят за всеки отделен случай с участващите клубове, чието положение и съответни интереси биха могли да се различават по отношение на предлагането с търговска цел на тези права на пазара. Освен това и преди всичко те позволявали на настоящите или потенциални купувачи при определени условия, прилагани последователно на международно или европейско равнище, да имат достъп до несравнимо по-привлекателни права от тези, които биха могли да им бъдат предложени съвместно от клубовете, участващи в една или друга футболна среща, като се има предвид фактът, че тези права се ползвали от известността на ФИФА или на УЕФА и се отнасяли, ако не до цялото организирано от тях състезание, най-малкото до определен брой срещи, планирани на различните етапи на това състезание (квалификационни срещи, мачове в групите и финална фаза).

233

С оглед обаче на доводите и доказателствата, които страните в главното производство трябва да представят, запитващата юрисдикция следва да определи обхвата на това повишаване на ефективността и в случай че наличието и обхватът му бъдат установени, да се произнесе по въпроса дали такова повишаване на ефективността би могло да компенсира неблагоприятните последици, произтичащи от разглежданите в главното производство правила от гледна точка на конкуренцията.

234

Второ, ответниците в главното производство, няколко правителства и Комисията изтъкват, че справедлив дял от ползите, които могат да бъдат получени в резултат на повишаването на ефективността, до което водят разглежданите в главното производство правила, са запазени за потребителите. Така печалбата от централизираната продажба на различните права, свързани с клубните състезания по футбол, организирани от ФИФА и от УЕФА, била предназначена в значителна степен за финансиране или за проекти, предназначени да осигурят определена форма на солидарно преразпределяне във футбола в полза не само на професионалните футболни клубове, които участват в тези състезания, но и на тези, които не участват в тях, на любителските клубове, на професионалните играчи, на женския футбол, на младите играчи, както и на другите категории участници във футбола. Освен това подобряването на производството и разпространението, до което води тази централизирана продажба, и солидарното преразпределяне на печалбата, която тя прави възможно, в крайна сметка облагодетелствали привържениците, потребителите, каквито са телевизионните зрители, и по-общо всички граждани на Съюза, които играят футбол на аматьорско ниво.

235

На пръв поглед тези доводи изглеждат убедителни предвид основните характеристики на клубните състезания по футбол, организирани в световен или европейски мащаб. Всъщност доброто функциониране, устойчивостта и успехът им се основават на поддържането на баланс и на запазването на известно равенство на възможностите между професионалните футболни клубове, които участват в тях, като се има предвид връзката на взаимозависимост между тях, както следва от точка 143 от настоящото решение. Освен това тези състезания зависят от по-малки професионални футболни клубове и от любителски футболни клубове, които, макар да не участват в тях, инвестират на местно равнище в наемането и обучението на млади талантливи играчи, някои от които ще станат професионалисти и ще могат да се надяват да се присъединят към клуб, който участва в такива състезания (вж. в този смисъл решение от 16 март 2010 г., Olympique Lyonnais,C‑325/08, EU:C:2010:143, т. 4145). Накрая, солидарното функциониране на футбола, при условие че е действително, може да засили образователната и социална функция, която той има именно в Съюза.

236

При това положение трябва действително и конкретно да се установи ползата, която централизираната продажба на правата, свързани с клубните състезания по футбол, поражда за всяка категория потребители — включително, не само за професионалните и любителските клубове и за другите участници във футбола, но и за зрителите по трибуните и за телевизионните зрители.

237

Следователно в крайна сметка запитващата юрисдикция трябва да определи с оглед на доказателствата, по-специално от счетоводен и финансов порядък, които следва да бъдат представени от страните в главното производство, в каква степен въпросните доводи — независимо дали се отнасят до „хоризонталната“ солидарност между клубовете, участващи в посочените състезания или до „вертикалната“ солидарност с различните участници във футбола — действително се потвърждават при наличието на разглежданите в главното производство правила.

238

Трето, също така запитващата юрисдикция следва да определи с оглед на доказателствата, които страните в главното производство трябва да представят, дали разглежданите в главното производство правила са абсолютно необходими, за да се постигне посоченото по-горе повишаване на ефективността и да се осигури солидарно преразпределяне на справедлив дял от произтичащата от тях печалба за всички потребители, независимо дали става въпрос за участниците в професионалния или любителския футбол, или за зрителите по трибуните или телевизионните зрители.

239

Що се отнася, четвърто, до въпроса дали разглежданите правила позволяват съществуването на ефективна конкуренция за значителна част от съответните стоки или услуги, следва да се отбележи, че макар да премахват всякаква конкуренция от гледна точка на предлагането, тези правила обаче сами по себе си не изглежда да елиминират конкуренцията от гледна точка на търсенето. Всъщност, макар да изискват от настоящите или потенциалните купувачи да платят по-висока цена за придобиване на права и следователно да намаляват броя на купувачите, които могат да го направят, и дори да ги насърчават да се обединяват, в замяна на това те позволяват последните да имат достъп до по-привлекателен продукт както от гледна точка на съдържанието, така и на имиджа, за който е налице силна конкуренция, като се има предвид заеманото от продукта мястото на гледаемост в пакета от програми или предавания, който може да се предложи на клиентите и в по-широк смисъл на телевизионните зрители.

240

Наличието и конкретното значение на тази конкуренция обаче могат да се преценяват от запитващата юрисдикция само като се вземат предвид действителните правни и икономически условия, при които ФИФА осъществява дейността си и предлага на пазара различните права (аудио-визуални, мултимедийни, маркетингови или други), свързани със състезанията, въз основа на членове 67 и 68 от неговия устав. При липсата на конкуренция между продавачите и следователно „по отношение на продуктите“, посочената конкуренция може да бъде осигурена, наред с други способи, чрез тръжна процедура, процедура за подбор или покана за представяне на оферти, която е открита, прозрачна и недискриминационна, която води до вземане на безпристрастно решение и по този начин позволява на настоящите или потенциалните купувачи да се конкурират ефективно „за продуктите“ и без да се нарушава конкуренцията. Тя може да зависи и от срока, за който се предлагат тези права, от техния изключителен или неизключителен характер, от географския им обхват, от броя на футболните срещи (лотове) и от вида на срещите (квалификационни срещи, срещи в групите или елиминационни срещи), които те позволяват да бъдат излъчени, както и от всички останали правни, технически и финансови условия, при които посочените права могат да бъдат закупени. Извън тези правни параметри конкуренцията може да зависи и от броя настоящи или потенциални купувачи, от съответните им пазарни позиции и от връзките, които евентуално могат да съществуват както между тях, така и с други участници във футбола, като професионални футболни клубове, други предприятия или пък самите ФИФА и УЕФА.

241

С оглед на всички изложени по-горе съображения на четвъртия въпрос следва да се отговори, че членове 101 и 102 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че:

допускат правила, приети от федерации, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, доколкото те определят тези федерации като първоначални притежатели на всички права, които могат да произтекат от състезанията под тяхната „юрисдикция“, ако тези правила се прилагат само за състезанията, организирани от посочените федерации, и изключват тези, които могат да бъдат организирани от трето предприятие или образувание,

не допускат такива правила, доколкото предоставят на същите тези федерации изключителни правомощия в областта на използването с търговска цел на разглежданите права, освен ако не се докаже с убедителни доводи и доказателства, че са изпълнени всички необходими изисквания, за да могат тези правила да се ползват на основание член 101, параграф 3 ДФЕС от освобождаване от прилагането на параграф 1 от този член и да се считат за обосновани от гледна точка на член 102 ДФЕС.

В. По шестия въпрос относно свободите на движение

242

С шестия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали членове 45, 49, 56 и 63 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правила, с които федерации, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, поставят в зависимост от своето предварително разрешение създаването на клубните състезания по футбол на територията на Съюза от трето предприятие и контролират участието на професионалните футболни клубове и на играчите в такива състезания, като при неспазване се налагат санкции, когато тези различни правомощия не са подчинени на материалноправни критерии и на процедурни правила, които могат да гарантират техния прозрачен, обективен, недискриминационен и пропорционален характер.

1.   По определянето на релевантната свобода на движение

243

Когато национална юрисдикция иска от Съда да тълкува различни разпоредби от Договора за функционирането на ЕС относно свободите на движение, за да може да се произнесе по мярка, която се отнася едновременно в няколко от тези свободи, и се окаже, че с оглед на нейния предмет тази мярка е свързана предимно с една от посочените свободи и има второстепенна връзка с другите, Съдът по принцип ограничава своята проверка до основно засегнатата свобода (вж. в този смисъл решения от 8 септември 2009 г., Liga Portuguesa de Futebol Profissional и Bwin International, C‑42/07, EU:C:2009:519, т. 47, и от 7 септември 2022 г., Cilevičs и др., C‑391/20, EU:C:2022:638, т. 50 и 51).

244

В случая запитващата юрисдикция иска от Съда тълкуване на разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно свободното движение на работници, свободата на установяване, свободното предоставяне на услуги и свободното движение на капитали. Все пак правилата, по които тази юрисдикция трябва да се произнесе в рамките на спора по главното производство, имат за предмет, на първо място, да подчинят на предварително разрешение от ФИФА и УЕФА организирането, както и използването с търговска цел на всяко ново клубно футболно състезание на територията на Съюза и така да поставят всяко предприятие, което желае да упражнява такава икономическа дейност в която и да е държава членка, в зависимост от предоставянето на такова разрешение. Макар да е вярно, че тези правила за предварително разрешаване са съпътствани от правила за контрол на участието на професионалните футболни клубове и на играчите в тези състезания, за целите на отговора, който следва да се даде на настоящия въпрос, последните могат да се считат за второстепенни по отношение на първите, в смисъл че са акцесорни спрямо тях.

245

Така може да се приеме, че разглежданите в главното производство правила на ФИФА и УЕФА се отнасят предимно до свободното предоставяне на услуги, към което спадат всички доставки, които не се предлагат трайно и продължително от място на стопанска дейност в държавата членка по местоназначението (решение от 7 септември 2022 г., Cilevičs и др., C‑391/20, EU:C:2022:638, т. 53).

246

При тези обстоятелства Съдът ще ограничи проверката си до член 56 ДФЕС.

2.   По наличието на пречка за свободното предоставяне на услуги

247

Член 56 ДФЕС, който прогласява свободата на предоставяне на услуги в полза както на доставчиците, така и на получателите на такива услуги, не допуска прилагането на всяка мярка, дори тя да се прилага без да се прави разлика, която може да възпрепятства упражняването на тази свобода, като забранява, смущава или прави по-непривлекателно упражняването дейността на тези доставчици в държава членка, различна от тази, в която са се установили (вж. в този смисъл решения от 8 септември 2009 г., Liga Portuguesa de Futebol Profissional и Bwin International, C‑42/07, EU:C:2009:519, т. 51, и от 3 март 2020 г., Google Ireland,C‑482/18, EU:C:2020:141, т. 25 и 26).

248

Такъв е настоящият случай с разглежданите в главното производство правила. Всъщност, доколкото съгласно изложеното от запитващата юрисдикция тези правила не са подчинени на материалноправни критерии и на процедурни правила, които могат да гарантират техния прозрачен, обективен, недискриминационен и пропорционален характер, те позволяват на ФИФА и УЕФА да контролират по свое усмотрение възможността всяко трето предприятие да организира и предлага на пазара клубни състезания по футбол на територията на Съюза, възможността всеки професионален футболен клуб да участва в тези състезания, както и вследствие на това възможността всяко друго предприятие да предоставя услуги, свързани с организирането или предлагането на пазара на посочените състезания както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 175 и 176 от заключението си.

249

По този начин тези правила могат не само да затруднят или да направят по-малко привлекателни съответните различни икономически дейности, но и да ги възпрепятстват, като ограничат достъпа на всеки нов участник до тях (вж. по аналогия решения от 10 март 2009 г., Hartlauer,C‑169/07, EU:C:2009:141, т. 34, и от 8 юни 2023 г., Prestige and Limousine,C‑50/21, EU:C:2023:448, т. 62).

250

От това следва, че посочените правила представляват пречка за свободното предоставяне на услуги, закрепено в член 56 ДФЕС.

3.   По наличието на евентуална обоснованост

251

Мерки с недържавен произход могат да бъдат допуснати, дори и да възпрепятстват закрепена в Договора за функционирането на ЕС свобода на движение, ако се установи, първо, че приемането им е обосновано от законна цел от общ интерес, която не е чисто икономическа, и второ, че те зачитат принципа на пропорционалност, което означава, че те са в състояние да гарантират осъществяването на тази цел и че не надхвърлят необходимото за постигането ѝ (вж. в този смисъл решения от 15 декември 1995 г., Bosman,C‑415/93, EU:C:1995:463, т. 104, и от 13 юни 2019 г., TopFit и Biffi, C‑22/18, EU:C:2019:497, т. 48). Що се отнася по-специално до условието, свързано с пригодността на такива мерки, следва да се припомни, че те могат да се считат, че са в състояние да гарантират осъществяването на изтъкнатата цел единствено ако действително отговарят на грижата за съгласуваното и систематичното ѝ постигане (вж. в този смисъл решения от 8 септември 2009 г., Liga Portuguesa de Futebol Profissional и Bwin International, C‑42/07, EU:C:2009:519, т. 61, и от 6 октомври 2020 г., Комисия/Унгария (Висше образование),C‑66/18, EU:C:2020:792, т. 178).

252

По същия начин, както при наличието на мерки с държавен произход, авторът на разглежданите мерки с недържавен произход трябва да докаже, че тези две кумулативни условия са изпълнени (вж. по аналогия решения от 21 януари 2016 г., Комисия/Кипър, C‑515/14, EU:C:2016:30, т. 54, и от 18 юни 2020 г., Комисия/Унгария (Прозрачност при сдружаването), C‑78/18, EU:C:2020:476, т. 77).

253

В случая с оглед на обстоятелствата, посочени в точки 142—144 и 196 от настоящото решение, трябва да се счита, че приемането на правила относно предварителното разрешаване на клубните състезания по футбол и участието на професионалните футболни клубове и на играчите в тези състезания може по принцип да се обоснове с цели от общ интерес, състоящи се в това да се гарантира преди организирането на такива състезания, че те ще бъдат организирани при спазване на принципите, ценностите и правилата на играта, които са в основата на професионалния футбол, по-специално ценностите на откритост, заслуги и солидарност, но и че тези състезания ще се включат по материално еднороден и съгласуван във времето начин в „организираната система“ на национални, европейски и международни състезания, която е характерна за този спорт.

254

Както следва от точки 147, 175, 176 и 199 от настоящото решение, тези цели обаче не могат да обосноват приемането на такива правила, когато те не са придружени от материалноправни критерии и процедурни правила, които могат да гарантират техния прозрачен, обективен, точен и недискриминационен характер.

255

Всъщност, за да може режим на предварително разрешаване като въведения с тези правила да се счита за обоснован, той трябва във всички случаи да се основава на обективни, недискриминационни и предварително известни критерии, така че да ограничи упражняването на правото на преценка, което предоставя на органа, оправомощен да предостави или да откаже това предварително разрешение, както и да се избегне възможността за произволното прилагане на това правомощие (вж. в този смисъл решения от 22 януари 2002 г., Canal Satélite Digital,C‑390/99, EU:C:2002:34, т. 35, и от 13 юни 2019 г., TopFit и Biffi, C‑22/18, EU:C:2019:497, т. 65).

256

В случая, като се имат предвид съображенията на запитващата юрисдикция, припомнени в точка 248 от настоящото решение, разглежданите в главното производство правила не могат да се считат за обосновани от законна цел от общ интерес.

257

С оглед на всички изложени по-горе съображения на шестия въпрос следва да се отговори, че член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правила, с които федерации, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, поставят в зависимост от своето предварително разрешение създаването на клубни състезания по футбол на територията на Съюза от трето предприятие и контролират участието на професионалните футболни клубове и на играчите в такива състезания, като при неспазване се налагат санкции, когато тези правила не са подчинени на материалноправни критерии и на процедурни правила, които могат да гарантират техния прозрачен, обективен, недискриминационен и пропорционален характер.

По съдебните разноски

258

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

 

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:

 

1)

Член 102 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че представлява злоупотреба с господстващо положение обстоятелството, че федерации, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, са приели и прилагат правила, които изискват тяхното предварително разрешение за създаването на ново клубно състезание по футбол на територията на Съюза от трето предприятие, и които контролират участието на професионалните футболни клубове и на играчите в такова състезание, като при неспазване се налагат санкции, без тези различни правомощия да са подчинени на материалноправни критерии и на процедурни правила, които могат да гарантират техния прозрачен, обективен, недискриминационен и пропорционален характер.

 

2)

Член 101, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че представлява решение на сдружение на предприятия, което има за цел да възпрепятства конкуренцията, обстоятелството, че федерациите, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, са приели и прилагат пряко или посредством членуващите в тях национални футболни асоциации правила, които изискват тяхното предварително разрешение за създаването на ново клубно състезание по футбол на територията на Съюза от трето предприятие, и които контролират участието на професионалните футболни клубове и на играчите в такова състезание, като при неспазване се налагат санкции, без тези различни правомощия да са подчинени на материалноправни критерии и на процедурни правила, които могат да гарантират техния прозрачен, обективен, недискриминационен и пропорционален характер.

 

3)

Член 101, параграф 3 ДФЕС и член 102 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че правила, с които федерациите, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, поставят в зависимост от своето предварително разрешение създаването на ново клубно състезание по футбол на територията на Съюза от трето предприятие и контролират участието на професионалните футболни клубове и на играчите в такова състезание, като при неспазване се налагат санкции, могат да се ползват от освобождаване от прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС или да се считат за обосновани от гледна точка на член 102 ДФЕС само ако се докаже с убедителни доводи и доказателства, че са изпълнени всички необходими за тази цел изисквания.

 

4)

Членове 101 и 102 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че:

допускат правила, приети от федерации, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, доколкото те определят тези федерации като първоначални притежатели на всички права, които могат да произтекат от състезанията под тяхната „юрисдикция“, ако тези правила се прилагат само за състезанията, организирани от посочените федерации, и изключват тези, които могат да бъдат организирани от трето предприятие или образувание,

не допускат такива правила, доколкото предоставят на същите тези федерации изключителни правомощия в областта на използването с търговска цел на разглежданите права, освен ако не се докаже с убедителни доводи и доказателства, че са изпълнени всички необходими изисквания, за да могат тези правила да се ползват на основание член 101, параграф 3 ДФЕС от освобождаване от прилагането на параграф 1 от този член и да се считат за обосновани от гледна точка на член 102 ДФЕС.

 

5)

Член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правила, с които федерации, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, поставят в зависимост от своето предварително разрешение създаването на клубни състезания по футбол на територията на Съюза от трето предприятие и контролират участието на професионалните футболни клубове и на играчите в такива състезания, като при неспазване се налагат санкции, когато тези правила не са подчинени на материалноправни критерии и на процедурни правила, които могат да гарантират техния прозрачен, обективен, недискриминационен и пропорционален характер.

 

Подписи


( *1 ) Език на производството: испански.

Top