–

за X, явяваща се от свое име и в качеството ѝ на законен представител на ненавършилите пълнолетие нейни деца Y и Z, от J. Schellemans, K. Verhaegen и K. Verstrepen, advocaten,

–

за белгийското правителство, от M. Jacobs, C. Pochet и M. Van Regemorter, в качеството на представители, подпомагани от D. Matray, S. Matray, адвокати, и S. Van Rompaey, advocaat,

–

за Европейската комисия, от C. Cattabriga и S. Noë, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, буква е) и член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейството (ОВ L 251, 2003 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 164).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между X, явяваща се от свое име и в качеството ѝ на законен представител на ненавършилите пълнолетие нейни деца Y и Z, и Belgische Staat (белгийската държава) по повод на отказа за издаване на X на виза за събиране на семейството с нейната дъщеря, както и отказа за издаване на хуманитарни визи за Y и Z.

3

Съображения 2 и 8 от Директива 2003/86 гласят:

[…]

4

Текстът на член 1 от тази директива е следният:

„Настоящата директива има за цел да определи условията за упражняване на правото на събиране на семейството от граждани на трети страни, пребиваващи законно на територията на държавите членки“.

5

Член 2, буква е) от посочената директива определя понятието „непридружено малолетно или непълнолетно лице“ по следния начин:

„непридружено малолетно или непълнолетно лице“ означава всеки гражданин на трета страна или лице без гражданство на възраст под 18 години, влизащи на територията на държава членка, непридружени от възрастен, който да отговаря по закон или съгласно обичая за времето, през което грижата за тях не е поета от такова лице или всяко малолетно или непълнолетно лице, което е оставено само след влизането си на територията на държава членка“.

6

Член 4, параграфи 1, 2 и 5 от посочената директива гласи:

„1.   Държавите членки разрешават влизането и пребиваването в съответствие с настоящата директива и при условие че са спазени изискванията на глава IV, а също и на член 16, на следните членове на семейството:

Малолетните и непълнолетните деца, визирани в този член, трябва да са на възраст, която да не надхвърля определената за достигане на пълнолетие по силата на националното законодателство на заинтересованата държава членка и да не са сключили брак.

Чрез дерогация, когато детето е на възраст над 12 години и пристигне независимо от останалите членове на семейството си, държавата членка може, преди да разреши влизането и пребиваването по реда на настоящата директива, да провери дали то отговаря на условието за интегриране, предвидено от нейното действащо законодателство към датата на прилагане на настоящата директива.

2.   Държавите членки могат със закон или подзаконов нормативен акт да разрешат влизането и пребиваването по смисъла на настоящата директива, при условие че са спазени изискванията на глава IV за следните членове на семейството:

[…]

5.   С цел да се осигури по-добро интегриране и да се предотвратят насилствените бракове държавите членки могат да изискат кандидатът и неговият съпруг да са на минимална възраст, която да не надхвърля 21 години, преди съпругът да може да се присъедини към него“.

7

Член 5, параграф 5 от Директива 2003/86 предвижда:

„При разглеждане на заявлението държавите членки се ръководят от висшите интереси на малолетните и непълнолетните деца“.

8

Член 10, параграф 3, буква a) от тази директива гласи:

„Ако бежанецът е непридружено малолетно или непълнолетно лице, държавите членки:

9

Член 2, буква ж) от Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (ОВ L 180, 2013 г., стр. 31 и поправка в ОВ L 49, 2017 г., стр. 50, наричан по-нататък „Регламент „Дъблин III“) съдържа следното определение:

„За целите на настоящия регламент:

[…]

10

Съгласно член 8, параграф 1 от посочения регламент:

„В случай че кандидатът е непридружен ненавършил пълнолетие, компетентната държава членка е тази, в която законно се намира член на семейството или брат или сестра на непридружения ненавършил пълнолетие, при условие че това е във висшия интерес на ненавършилия пълнолетие. Когато кандидатът е сключил брак ненавършил пълнолетие и неговият съпруг или съпруга не се намира законно на територията на държавите членки, компетентната държава членка е държавата членка, в която законно се намират бащата, майката или друго пълнолетно лице, което отговаря за ненавършилия пълнолетие съгласно правото или в резултат на практиката на тази държава членка, или негов брат или сестра“.

11

Член 9 от посочения регламент гласи:

„В случай че кандидатът има член на семейството, независимо от това дали семейството е било създадено преди това в държавата по произход, който е получил разрешение да пребивава като лице, на което е предоставена международна закрила в държава членка, същата държава членка е компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила, при условие че заинтересованите лица изразят желанието си в писмена форма“.

12

X, която декларира, че е с палестински произход, има родена на 2 февруари 2001 г. дъщеря. На 8 декември 2016 г. дъщерята, която тогава е на петнадесет години, сключва брак с Y.B. в Ливан.

13

На 28 август 2017 г. дъщерята на Х пристига в Белгия, за да се събере с Y.B., който притежава валидно разрешение за пребиваване в тази държава членка.

14

На 29 август 2017 г. Службата за настойничество на FOD Justitie (Федерална публична служба, Белгия) приема, че дъщерята на Х е непридружен ненавършил пълнолетие чужденец, и ѝ определя настойник.

15

На 20 септември 2017 г. дъщерята на Х подава молба за международна закрила до белгийските органи.

16

Същия ден Dienst Vreemdelingenzaken (Служба за чужденците, Белгия) отказва да признае удостоверението за сключен брак на дъщерята на Х с мотива, че става въпрос за детски брак, несъвместим с обществения ред по силата на релевантните членове от белгийския Кодекс на международното частно право.

17

На 26 септември 2018 г. дъщерята на Х е призната за бежанец.

18

На 18 декември 2018 г. X подава до посолството на Белгия в Ливан, от една страна, заявление за издаване на виза за събиране на семейството с дъщеря си и от друга страна, заявления за хуманитарни визи за ненавършилите пълнолетие нейни синове Y и Z.

19

С три решения от 21 юни 2019 г. представителят на minister van Sociale Zaken en Volksgezondheid, van Asiel en Migratie (министър на социалните въпроси, общественото здраве, убежището и имиграцията, Белгия, наричан по-нататък „министърът“) отхвърля заявленията за издаване на визи, подадени от X на 18 декември 2018 г. Тези решения са отменени от запитващата юрисдикция с решение от 7 ноември 2019 г.

20

Вследствие на тази отмяна министърът приема на 17 март 2020 г. три нови решения, с които цели да откаже издаването на посочените визи. В тях той приема по същество, че с оглед на белгийското законодателство за чужденците, някои разпоредби от което транспонират Директива 2003/86, семейното ядро се състои от съпрузите и малолетните или непълнолетни несемейни деца. Вследствие на това след брак, валиден в страната, в която е сключен, дъщерята на Х вече не принадлежала към на семейното ядро на родителите си.

21

На 10 август 2020 г. Х подава жалба срещу посочените решения пред запитващата юрисдикция.

22

В подкрепа на жалбата си Х изтъква, че нито белгийското законодателство относно чужденците, нито Директива 2003/86 изискват бежанецът да няма сключен брак, за да може да се ползва от правото на събиране на семейството с родителите си. Освен това, тъй като бракът на дъщеря ѝ не бил признат в Белгия, той не пораждал никакви правни последици в тази държава членка. Тя твърди, че дъщеря ѝ трябва да отговаря само на две условия, за да се ползва от правото на събиране на семейството с родителите си, и че те са изпълнени, тъй като дъщеря ѝ, от една страна, е малолетно или непълнолетно лице и от друга страна, е непридружена по смисъла на член 2, буква е) от Директива 2003/86.

23

Запитващата юрисдикция счита, че положението на дъщерята на X явно спада към понятието „непридружено малолетно или непълнолетно лице“ по смисъла на член 10, параграф 3, буква а) във връзка с член 2, буква е) от Директива 2003/86. В това отношение посочената юрисдикция отбелязва, че тази директива не съдържа никакво указание относно семейното положение на непридруженото малолетно или непълнолетно лице. Тази юрисдикция обаче отбелязва, че следва да се вземе предвид и член 9 от Регламент „Дъблин III“, който изисква малолетният или непълнолетен бежанец да не е сключил брак, за да може държавата членка, в която пребивава, да бъде компетентна да разгледа молбата за международна закрила на родителите му.

24

При тези обстоятелства Raad voor Vreemdelingenbetwistingen (Съвет по споровете във връзка с режима на чужденците, Белгия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

25

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86 във връзка с член 2, буква е) от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че за да придобие статут на кандидат за събиране на семейството с неговите възходящи роднини по права линия от първа степен, непридружен малолетен или непълнолетен бежанец, пребиваващ в държава членка, трябва да няма сключен брак.

26

В самото начало следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се взема предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (решения от 17 ноември 1983 г., Merck, 292/82, EU:C:1983:335, т. 12 и от 20 юни 2022 г., London Steam-Ship Owners’Mutual Insurance Association, C‑700/20, EU:C:2022:488, т. 55).

27

На първо място, от текста на член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86 следва, че ако бежанецът е непридружено малолетно или непълнолетно лице по смисъла на член 2, буква е) от тази директива, държавите членки „разрешават влизането и пребиваването с цел събиране на семейството на негови родственици от първа степен по пряка възходяща линия, без да се прилагат изискванията на член 4, параграф 2, буква а)“.

28

Така член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86 налага на държавите членки конкретното позитивно задължение да разрешат в определената от тази разпоредба хипотеза събирането на семейството с възходящи роднини по права линия от първа степен на кандидата. По този начин правото на събиране на семейството, признато на непридружените малолетни или непълнолетни бежанци, не подлежи нито на преценка от страна на държавите членки, нито на условията, определени в член 4, параграф 2, буква a) от същата директива (вж. в този смисъл решение от 12 април 2018 г., A и S, C‑550/16, EU:C:2018:248, т. 34).

29

Член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86 не предвижда по-специално че малолетният или непълнолетен бежанец трябва да не е сключил брак, за да бъде разрешено влизането и пребиваването на неговите възходящи роднини по права линия от първа степен с цел събиране на семейството.

30

Освен това съгласно член 2, буква е) от Директива 2003/86 „непридружено малолетно или непълнолетно лице“ означава „всеки гражданин на трета страна или лице без гражданство на възраст под 18 години, влизащи на територията на държава членка, непридружени от възрастен, който да отговаря по закон или съгласно обичая за времето, през което грижата за тях не е поета от такова лице или всяко малолетно или непълнолетно лице, което е оставено само след влизането си на територията на държава членка“.

31

Съдът вече е постановил, че това определение предвижда две условия, а именно заинтересованото лице да бъде „малолетно или непълнолетно“ и „непридружено“ (решение от 12 април 2018 г., A и S, C‑550/16, EU:C:2018:248, т. 37).

32

Както отбелязва генералният адвокат в точка 28 от заключението си, това определение изобщо не се отнася до гражданското състояние на малолетното или непълнолетно лице и не изисква това лице да не е сключило брак, за да може да се счита за непридружено малолетно или непълнолетно лице.

33

Що се отнася, на второ място, до контекста, в който се вписва член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86, следва да се подчертае, че тази директива съдържа разпоредби, които се отнасят изрично до положения, при които се взема предвид семейното положение на малолетното или непълнолетно лице.

34

По-специално член 4, параграф 1 от посочената директива, който определя членовете на семейството на кандидата, които могат да се ползват от правото на събиране на семейството, предвижда, че „[м]алолетните и непълнолетните деца, визирани в този член, трябва […] да не са сключили брак“. Така съгласно тази разпоредба малолетните и непълнолетните деца на родителя, който кандидатства за събиране на семейството, могат да влязат и да пребивават в Европейския съюз на основание събиране на семейството само при условие че нямат сключен брак.

35

Обстоятелството, че законодателят на Съюза е предвидил такова условие, що се отнася до гражданското състояние на малолетните или непълнолетни деца на родител, който кандидатства за събиране на семейството, но не и за непридружения малолетен или непълнолетен бежанец, кандидат за събиране на семейството, явно свидетелства за волята му да не ограничава възможността по член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86 само до непридружените малолетни или непълнолетни бежанци, които не са сключили брак.

36

Освен това, противно на поддържаното от белгийското правителство, това тълкуване на контекста, в който се вписва член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86 във връзка с член 2, буква е) от тази директива, не създава неравно третиране между посоченото в член 4, параграф 1 от Директива 2003/86 положение на сключило брак малолетно или непълнолетно лице, което иска да се събере с възходящия си роднина — кандидат за събиране на семейството, и положението на сключил брак непридружен малолетен или непълнолетен бежанец, кандидат за събиране на семейството, чийто възходящ роднина по права линия от първа степен иска да се ползва от събирането на семейството, посочено в член 10, параграф 3, буква а) от тази директива, тъй като тези две положения не са сходни.

37

Всъщност непридруженият малолетен или непълнолетен бежанец, който пребивава самостоятелно на територията на държава, различна от държавата му на произход, се намира в особено уязвимо положение, което обосновава насърчаване на събирането на семейството с неговите възходящи роднини по права линия от първа степен, намиращи се извън Съюза. Тази разлика в положението обосновава правото на събиране на семейството на последното лице да не зависи от условията, предвидени в член 4, параграф 2, буква а) от Директива 2003/86, а от предвидените в член 10, параграф 3, буква а) от нея, който специално цели да осигури по-голяма защита на бежанците, които са непридружени малолетни или непълнолетни лица (вж. в този смисъл решение от 12 април 2018 г., A и S, C‑550/16, EU:C:2018:248, т. 44).

38

Тази защита е още по-необходима, тъй като съгласно член 4, параграф 5 от тази директива държавите членки могат да наложат, в рамките на събирането на семейството на съпрузите, условие за минимална възраст на кандидата за събиране на семейството и на неговия съпруг, преди вторият да може да се присъедини към първия. В такъв случай тълкуване на член 10, параграф 3, буква а) от посочената директива, което отказва събирането на семейството с възходящите роднини по права линия от първа степен, когато непридруженият малолетен или непълнолетен бежанец е сключил брак, би поставило това малолетно или непълнолетно лице в особено уязвимо положение, тъй като в отсъствието на неговия съпруг и на роднините му по възходяща линия той би бил лишен напълно от семейни връзки в държавата членка, в която се намира.

39

Белгийското правителство твърди, че член 9 и член 2, буква ж), последно тире от Регламент „Дъблин III“ изискват малолетният или непълнолетен бежанец да не е сключил брак и семейството да е съществувало още в държавата на произход, за да може държавата членка, в която този бежанец пребивава, да бъде компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила на майка му или на баща му. Този регламент обаче не се отнася до условията, на които е подчинено правото на събиране на семейството на непридружени малолетни или непълнолетни бежанци, а до определянето на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, подадена в една от държавите членки. Следователно посоченият регламент не е релевантен за спора в главното производство.

40

На трето място, що се отнася до целта на Директива 2003/86, следва да се припомни, че съгласно текста на член 1 от нея тя е да се определят условията за упражняване на правото на събиране на семейството от граждани на трети страни, пребиваващи законно на територията на държавите членки.

41

В това отношение, видно от съображение 8 от тази директива, тя предвижда за бежанците по-благоприятни условия за упражняването на това право на събиране на семейството, тъй като тяхното положение изисква специално внимание поради причините, които са ги принудили да избягат от страната си и които им пречат да водят там нормален семеен живот. В съответствие с тази цел посочената директива цели да улесни събирането на семейството на непридружен малолетен или непълнолетен бежанец с неговите възходящи роднини по права линия от първа степен.

42

Всъщност съгласно член 4, параграф 2, буква а) от Директива 2003/86 възможността за такова събиране по принцип е оставена на преценката на всяка държава членка и зависи по-специално от условието възходящите роднини по права линия от първа степен да са на издръжка на кандидата за събиране на семейството и да са лишени от необходимата семейна подкрепа в страната на произход. За сметка на това, както бе припомнено в точка 28 от настоящото решение, член 10, параграф 3, буква а) от тази директива предвижда изключение от този принцип.

43

Освен това, както бе припомнено в точка 37 от настоящото решение, Директива 2003/86 не само преследва общо целта да се насърчи събирането на семейството и да се предостави защита на гражданите на трети страни, по-специално на малолетните и непълнолетните, а с член 10, параграф 3, буква а) конкретно цели да осигури по-голяма защита на бежанците, които са непридружени малолетни или непълнолетни лица (решение от 12 април 2018 г., A и S, C‑550/16, EU:C:2018:248, т. 44 и цитираната съдебна практика).

44

С оглед на този контекст тълкуване на член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86, което ограничава правото на събиране на семейството с техните възходящи роднини по права линия от първа степен единствено в полза на непридружените малолетни или непълнолетни бежанци, които не са сключили брак, би било в разрез с тази цел за специална защита.

45

Всъщност, както подчертава генералният адвокат в точка 46 от заключението си, подобно тълкуване би довело до това непридруженият малолетен или непълнолетен бежанец, който е сключил брак и чийто съпруг пребивава на територията на Съюза, да не може да се ползва от предоставената му от Директива 2003/86 засилена защита, въпреки че бракът не намалява особената уязвимост на малолетните и непълнолетните лица. Тъкмо обратното, сключеният брак може да показва, особено що се отнася до малолетните или непълнолетни момичета, че те са изложени на тежка форма на насилие, каквито са детските и принудителните бракове.

46

Освен това следва да се подчертае, че гражданското състояние на непридружен малолетен или непълнолетен бежанец често може трудно да се установи, по-специално в случая на бежанци от страни, които не са в състояние да издадат достоверни официални документи. Така тълкуването, че член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86 не ограничава правото на събиране на семейството с възходящите роднини по права линия от първа степен единствено в полза до непридружените малолетни или непълнолетни бежанци, които не са сключили брак, е в съответствие и с принципите на равно третиране и на правна сигурност, тъй като гарантира, че правото на събиране на семейството не зависи от административните способности на страната на произход на съответното лице.

47

Накрая, разпоредбите на тази директива трябва да се тълкуват и прилагат в светлината на член 7 и член 24, параграфи 2 и 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), както впрочем това се установява и от текста на съображение 2 и на член 5, параграф 5 от тази директива, които възлагат на държавите членки да разглеждат заявленията за събиране на семейства в интерес на съответните деца и с грижата да се благоприятства семейният живот (решение от 16 юли 2020 г., État belge (Събиране на семейството — малолетно или непълнолетно дете), C‑133/19, C‑136/19 и C‑137/19, EU:C:2020:577, т. 35 и цитираната съдебна практика).

48

В това отношение най-напред следва да се отбележи, че член 7 от Хартата признава правото на зачитане на личния или семейния живот. По-нататък, тази разпоредба от Хартата трябва да се разглежда във връзка със задължението за отчитане на висшия интерес на детето, признат в член 24, параграф 2 от нея, тъй като тази разпоредба се прилага и към решения, които нямат непременно за адресат малолетното или непълнолетно лице, но имат важни последици за него (вж. в този смисъл решение от 11 март 2021 г., État belge (Връщане на родител на ненавършило пълнолетие дете), C‑112/20, EU:C:2021:197, т. 36). Накрая, трябва да се отчита необходимостта едно дете да поддържа редовно лични отношения с двамата си родители, изразена в член 24, параграф 3 от Хартата (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2020 г., État belge (Събиране на семейството — Малолетно или непълнолетно дете), C‑133/19, C‑136/19 и C‑137/19, EU:C:2020:577, т. 34 и цитираната съдебна практика).

49

С оглед на гореизложеното на първия въпрос следва да се отговори, че член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86 във връзка с член 2, буква е) от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че непридружен малолетен или непълнолетен бежанец, който пребивава в държава членка, не трябва да не е сключил брак, за да получи статута на кандидат за събиране на семейството с неговите възходящи роднини по права линия от първа степен.

50

Предвид отговора на първия въпрос не е необходимо да се отговаря на втория въпрос.

51

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

Член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейството във връзка с член 2, буква е) от тази директива

трябва да се тълкува в смисъл, че:

непридружен малолетен или непълнолетен бежанец, който пребивава в държава членка, не трябва да не е сключил брак, за да получи статута на кандидат за събиране на семейството с неговите възходящи роднини по права линия от първа степен.