–

за Asociaţia „Forumul Judecătorilor din România“, от D. Călin и L. Zaharia, в качеството на представители,

–

за Consiliul Superior al Magistraturii, от M. B. Mateescu, в качеството на представител,

–

за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,

–

за Европейската комисия, от K. Herrmann, I. Rogalski и P. J. O. Van Nuffel, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 267 ДФЕС, член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и Решение 2006/928/ЕО на Комисията от 13 декември 2006 година за създаване на механизъм за сътрудничество и проверка на напредъка на Румъния в постигането на специфични цели в областите на съдебната реформа и борбата срещу корупцията (ОВ L 354, 2006 г., стр. 56; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 51, стр. 55).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между, от една страна, Asociaţia „Forumul Judecătorilor din România“ (Сдружение „Форум на съдиите от Румъния“) и YN и от друга — Consiliul Superior al Magistraturii (Висш магистратски съвет, Румъния) (наричан по-нататък „CSM“), относно законосъобразността на решение № 1348 от 17 септември 2019 г. на съдийската колегия на CSM за одобряване на Правилник за организиране и провеждане на конкурса за повишаване на съдии (наричано по-нататък „решение № 1348“).

3

Член 2 от Договора между държавите членки на Европейския съюз и Република България и Румъния за присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз (ОВ L 157, 2005 г., стр. 11, наричан по-нататък „Договорът за присъединяване“), подписан на 25 април 2005 г. и влязъл в сила на 1 януари 2007 г., гласи в параграфи 2 и 3:

„2.   Условията за приемане и промените на Учредителните договори на Съюза, произтичащи от [присъединяването], които ще се прилагат от датата на присъединяването до датата на влизане в сила на Договора за създаване на Конституция на Европа, са посочени в Акта, приложен към настоящия договор. Разпоредбите на този акт са неразделна част от настоящия договор.

3.   […]

Актове, приети до влизането в сила на протокола, посочен в член 1, параграф 3, въз основа на настоящия договор или на Акта, посочен в параграф 2, остават в сила и техните правни последици се запазват, докато тези актове не бъдат изменени или отменени“.

4

Член 3 от този договор има следния текст:

„Разпоредбите, отнасящи се до правата и задълженията на държавите членки, както и до правомощията и юрисдикцията на институциите на Съюза, както са определени в договорите, по които Република България и Румъния стават страни, се прилагат по отношение на настоящия договор“.

5

Член 4, параграфи 2 и 3 от посочения договор предвижда:

„2.   Настоящият договор влиза в сила на 1 януари 2007 г., при условие че всички ратификационни инструменти са депозирани преди тази дата.

[…]

3.   Независимо от разпоредбата на параграф 2, институциите на Съюза могат да приемат преди присъединяването мерките, посочени в […] член 37 […] [и] член 38 […] на Протокола, посочен в член 1, параграф 3. Подобни мерки се приемат по силата на равностойните разпоредби на […] член 37 [и] член 38 […] на Акта, посочен в член 2, параграф 2, преди влизане в сила на Договора за създаване на Конституция за Европа.

Тези мерки влизат в сила само поради и от датата на влизане в сила на настоящия договор“.

6

Член 37 от Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в Учредителните договори на Европейския съюз (ОВ L 157, 2005 г., стр. 203) гласи:

„Ако […] Румъния не успе[е] да изпълн[и] ангажиментите, които [е поела] в контекста на преговорите за присъединяване, като с това причинява[…] сериозно нарушение на функционирането на вътрешния пазар, включително наруш[и] свои ангажименти по отношение на всички секторни политики, които засягат икономическите дейности с трансграничен ефект, или представляват неизбежен риск за такова нарушение, Комисията може, до края на период от три години след присъединяването, след мотивирано искане от държава членка или по своя собствена инициатива, да предприеме подходящи мерки.

Мерките са пропорционални, като се отдава приоритет на мерки, които най-слабо затрудняват функционирането на вътрешния пазар, а когато е подходящо, на прилагането на съществуващите секторни защитни механизми. Такива защитни мерки не следва да се налагат като средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки. Защитната клауза може да бъде приведена в действие дори преди присъединяването въз основа на заключенията от мониторинга, а приетите мерки влизат в сила от първия ден на присъединяването, освен ако те не предвиждат по-късна дата. Мерките остават в сила не по-дълго, отколкото е строго необходимо и, във всеки случай, се отменят, когато съответните задължения се изпълнят. Въпреки това, те могат[…] да се прилагат и след периода, определен в първи параграф, доколкото съответните ангажименти не са изпълнени. В отговор на напредъка, който съответната нова държава членка е постигнала при изпълнение на своите ангажименти, Комисията може да промени съответно мерките, доколкото е необходимо. Комисията информира своевременно Съвета преди да отмени защитните мерки и надлежно взема предвид всички съображения на Съвета в това отношение“.

7

Член 38 от този акт предвижда:

„Ако има сериозни недостатъци или какъвто и да било неизбежен риск от настъпването на такива в […] Румъния при транспонирането, състоянието на изпълнение или прилагането на рамковите решения или други съответни ангажименти, инструменти за сътрудничество и решения, отнасящи се до взаимното признаване в областта на наказателното право по смисъла на дял VI от Договора за ЕО и директивите и регламентите, отнасящи се за взаимното признаване на решения по граждански дела, съгласно дял IV на Договора за ЕО, Комисията може, до края на период от най-много три години след присъединяването, след мотивирано искане от държава членка или по собствена инициатива и след консултации с държавите членки, да предприеме подходящи мерки и да определи реда и условията, съгласно които тези мерки се привеждат в действие. Тези мерки могат да се изразят във временно спиране на прилагането на съответните разпоредби и решения в отношенията между […] Румъния и всяка друга държава членка или държави членки, без да се засяга продължаването на тясното съдебно сътрудничество. Защитната клауза може да бъде приложена дори и преди присъединяването въз основа на заключенията от мониторинга, а приетите мерки влизат в сила от първия ден на присъединяването, освен ако те не предвиждат по-късна дата. Мерките остават в сила не по-дълго, отколкото е строго необходимо и, във всеки случай, се отменят, когато недостатъци[те] се отстранят. Въпреки това, те могат да се прилагат и след периода, определен в първи параграф, доколкото съответните недостатъци съществуват. В отговор на напредъка, който съответната нова държава членка е постигнала при коригирането на констатираните недостатъци, Комисията може, след консултации с държавите членки, да промени съответно мерките, доколкото е необходимо. Комисията информира своевременно Съвета преди да отмени защитните мерки и надлежно взема предвид всички съображения на Съвета в това отношение“.

8

По смисъла на член 1 от Решение 2006/928:

„До 31 март всяка година, а за първи път — в срок до 31 март 2007 г., Румъния докладва на Комисията за напредъка, направен по отношение на постигането на всяка от целите, посочени в приложението.

Комисията може по всяко време да предоставя техническа помощ посредством различни дейности и да събира и обменя информация във връзка с наблюдаваните цели. Комисията може също така по всяко време да организира експертни мисии в Румъния за тази цел. Румънските власти оказват необходимата подкрепа в този контекст“.

9

Член 2 от това решение гласи:

„Комисията ще представи на Европейския парламент и на Съвета своите коментари и констатации по отношение на доклада на Румъния за първи път през юни 2007 г.

Впоследствие Комисията докладва отново, когато е наложително, и най-малко веднъж на всеки шест месеца“.

10

Приложението към посоченото решение предвижда:

„Показатели, които Румъния трябва да постигне, посочени в член 1:

[…]“.

11

Член 43 от Legea nr. 303/2004 privind statutul judecătorilor și procurorilor (Закон № 303/2004 за статута на съдиите и прокурорите) от 28 юни 2004 г. (Monitorul Oficial al României, част I, бр. 826 от 13 септември 2005 г.), в редакцията му отпреди влизането в сила на 18 октомври 2018 г. на Legea nr. 242/2018 (Закон № 242/2018) от 12 октомври 2018 г. (Monitorul Oficial al României, част I, бр. 868 от 15 октомври 2018 г.), предвижда в параграфи 1 и 2:

„(1)   Повишаване на съдиите и прокурорите се осъществява само с конкурс, организиран на национално ниво, в рамките на свободните длъжности, съществуващи в окръжните и апелативните съдилища или съответно в прокуратурите.

(2)   Конкурсът с цел повишаване на съдии и прокурори се организира, ежегодно или при необходимост, от Висшия магистратски съвет с посредничеството на Institutul Naţional al Magistraturii (Национален институт на магистратите)“.

12

Член 46 от този закон предвижда:

„(1)   Конкурсът за повишаване включва писмени теоретични и практически изпити.

(2)   Изпитите се отнасят:

(3)   Процедурата за провеждане на конкурса, включително начинът на оспорване на резултатите, е предвидена в правилника за организиране и провеждане на конкурса за повишаване на съдии и прокурори.

[…]“.

13

Закон № 242/2018 изменя по-конкретно членове 43—46 от Закон № 303/2004 и добавя в него членове 461—463.

14

Член 43 от Закон № 303/2004 г., в редакцията му след изменението със Закон № 242/2018 (наричан по-нататък „измененият Закон № 303/2004“), гласи:

„Конкурсът с цел повишаване на съдии и прокурори се организира, ежегодно или при необходимост, от съответните колегии на Висшия магистратски съвет с посредничеството на Националния институт на магистратите“.

15

Член 44, параграф 1 от този закон предвижда:

„В конкурса за повишаване на място в непосредствено по-високата професионална степен могат да участват съдиите и прокурорите, които са получили оценка „много добър“ при последното си атестиране, не са им били налагани дисциплинарни наказания през последните три години и отговарят на минималните изисквания за прослужено време […]“.

16

Член 46, параграфи 1 и 2 от посочения закон гласи:

„(1)   Конкурсът за повишаване на място се състои в писмен изпит.

(2)   Процедурата за провеждане на конкурса, включително начинът на оспорване на резултатите, както и темите, по които се провежда писменият изпит по параграф 1, в зависимост от специализацията на съдията или прокурора, е предвидена в правилника за организиране и провеждане на конкурса за повишаване на съдии и прокурори.

[…]“.

17

Член 461, параграф 1 от изменения Закон № 303/2004 предвижда:

„Ефективното повишаване на съдиите и прокурорите се осъществява само с конкурс, организиран на национално ниво, в рамките на свободните длъжности, съществуващи в окръжните и апелативните съдилища или съответно в прокуратурите“.

18

Член 462, параграф 1 от този закон предвижда:

„В конкурса за ефективно повишаване в непосредствено по-високите по степен съдилища и прокуратури могат да участват съдиите и прокурорите, които са получили оценка „много добър“ при последното си атестиране, не са им били налагани дисциплинарни наказания през последните три години, придобили са професионалната степен, съответстваща на съда или прокуратурата, в която са кандидатствали за повишение, и са упражнявали ефективно функциите си в продължение на поне две години пред по-ниския по степен съд или прокуратура, в случай на повишаване на длъжност съдия в апелативен съд, на прокурор в апелативна прокуратура или на прокурор към Înalta Curte de Casație si Justiție (Върховен касационен съд)“.

19

Член 463, параграфи 1 и 2 от посочения закон предвижда:

„(1)   Конкурсът за ефективно повишаване се състои в провеждане на изпит, който има за цел да се оценят работата и поведението на кандидатите през последните три години.

(2)   Процедурата за организиране и провеждане на конкурса, включително конкурсните комисии и техният състав, предметът на проверка в рамките на изпита по параграф 1 и начинът на определяне и оспорване на резултатите, се определят в правилника по член 46, параграф 2.

[…]“.

20

Съгласно член 106, буква f) от същия закон:

„Висшият магистратски съвет одобрява с решение, което се обнародва в Monitorul Oficial al României, част I:

[…]

[…]“.

21

На 17 септември 2019 г. съдийската колегия на CSM приема, на основание член 463, параграф 2 и член 106, буква f) от изменения Закон № 303/2004, решение № 1348 за одобряване на правилника за организиране и провеждане на конкурса за повишаване на съдии (наричан по-нататък „правилникът относно конкурса за повишаване на съдии“).

22

Правилникът относно конкурса за повишаване на съдии предвижда два етапа на повишаване: от една страна, т.нар. повишаване „на място“, а именно в непосредствено по-високата професионална степен, което е уредено в глава II от този правилник, и от друга страна — „ефективно“ повишаване, регламентирано в глава III от посочения правилник, което позволява на издържалите конкурса кандидати, които вече са били повишени „на място“ и които на това основание притежават изискваната професионална степен, да се предостави ефективно длъжност в по-висок по степен съд.

23

В конкурса за ефективно повишаване могат да участват съдиите, които са получили оценка „foarte bine“ („много добър“) при последното си атестиране, не са им били налагани дисциплинарни наказания през последните три години, в процедурата за повишаване „на място“ са придобили професионалната степен, необходима за съда, в който искат да бъдат повишени, и които са упражнявали ефективно функциите си в продължение на поне две години в по-ниския по степен съд, в случай на повишаване на длъжност съдия в апелативен съд.

24

Ако процедурата за повишаване „на място“ включва конкурс, който се състои в писмен теоретико-практически изпит, то процедурата за „ефективно“ повишаване от своя страна се състои в изпит за оценяване на работата и поведението на кандидатите през последните три години от професионалната им дейност.

25

Това оценяване се извършва от комисия, състояща се от председателя на съответния апелативен съд и четирима негови членове със специализация, съответстваща на колегиите, в които се провежда конкурс за свободни позиции, като тези членове се определят по предложение на ръководния орган на съответния апелативен съд.

26

При оценяването на работата на съдията кандидат трябва да се вземат предвид три критерия: i) способност за анализ и синтез, както и логическа свързаност в начина на изразяване; ii) яснота и логика на аргументацията, анализ на доводите на страните, представени в техните изявления и защити, спазване на практиката на Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд) и на апелативните съдилища и iii) спазване на разумни срокове за разглеждане на делата и изготвяне на решенията. Най-високата оценка при оценяването на работата е 60 точки, т.е. максимум 20 точки за всеки от трите критерия.

27

Спазването на първите два критерия се установява с помощта на анализ на съдебни решения, постановени от съдията кандидат през последните му три години служба. Този анализ се отнася до извадка от десет решения, подбрани на случаен принцип посредством компютърен софтуер, и въз основа на единни критерии, формулирани от конкурсната комисия. Подбраните за тази цел решения трябва да са релевантни за професионалната дейност на кандидата, да имат различен предмет и да са били постановени, доколкото е възможно, в различни процесуални фази.

28

Освен така подбраните решения, се взема предвид и мотивираното становище на колегията, съответстваща на специализацията на кандидата, в по-горния по степен съд от този, в който той заседава. За целта председателят на колегията провежда консултация със съдиите от посочената колегия при поверителност на изразените становища и вписва резултата в доклад, който се предава на конкурсната комисия. Становището има само консултативна стойност.

29

Що се отнася до третия критерий, свързан със спазването на сроковете, оценката се основава на редица статистически данни и други документи, предоставени от съда, в който кандидатът заседава, по следните въпроси: i) относно работата на кандидата: брой съдебни заседания, брой дела, в които е участвал съдията, брой решени дела, брой постановени решения, брой решения, които не са мотивирани в срок, брой дни (средно) неспазени срокове, средна продължителност на разглеждане на делата от кандидата, други дейности, извършвани от кандидата при упражняване на функциите му; ii) относно работата на съда, в който е колегията, в която заседава съдията: среден брой дела на съдия, средно присъствие на съдебни заседания, средна продължителност на разглеждане по вид дела, среден брой решения, постановени от съдиите, и среден брой решения, постановени извън срока.

30

Поведението на съдията кандидат се преценява от конкурсната комисия въз основа на два критерия: i) доколко е било подходящо отношението на кандидата към страните по делата, адвокатите, вещите лица и устните преводачи по време на съдебни заседания и други професионални дейности, доколко е бил подходящ тонът му, проявявал ли е учтивост, липсата на презрително отношение или арогантност в поведението, способността да се справя със ситуации, възникващи в съдебната зала, и ii) способността да си сътрудничи с другите членове на съдебния състав, както и поведението и общуването с останалите съдии и съдебни служители както от съда, където работи кандидатът, така и от другите съдилища, независимо дали са йерархично от по-висока, или по-ниска степен. Най-високата оценка при оценяването на поведението е 40 точки, т.е. максимум 20 точки за всеки от двата критерия.

31

Оценяването на поведението на кандидатите в светлината на гореизложените два критерия се опира на записите на съдебни заседания, в които кандидатът е председателствал съдебния състав, на становището на колегията и/или съответно на съда, в който кандидатът е изпълнявал функциите си през разглеждания период, на данни от професионалното му досие и на всяка друга информация за кандидата, която може да бъде проверена.

32

За тази цел конкурсната комисия изисква необходимата за преценката на поведението на кандидата информация от съдилищата, в които той е работил през разглеждания период, от дирекция „Човешки ресурси“ в CSM и от Inspecția Judiciară (Съдебен инспекторат). Посочената комисия подбира извадка от съдебни заседания, които кандидатът е председателствал, и изисква съответните записи. По-нататък, за да се получи становището на колегията, или, ако не съществува колегия — на съда, в който е изпълнявал функциите си кандидатът, се провеждат консултации със служителите в колегията или в съда при поверителност на изразените становища и резултатът от тях се вписва в доклад, който се подписва и датира и съдържа елементи, които могат да бъдат проверени.

33

Процедурата приключва със съставяне от конкурсната комисия на мотивиран проект на доклад, в който се посочват оценките, присъдени по съответните пет критерия (а именно трите критерия за оценяване на работата и двата критерия за оценяване на поведението), както и общата оценка, получена от кандидата, с максимална обща оценка 100 точки. Проектодокладът се изпраща на кандидата, с когото след това конкурсната комисия провежда събеседване по въпросите, включени в посочения проект. Ако кандидатът има възражения по проектодоклада, той трябва да ги изложи по време на това събеседване и писмено. След събеседването конкурсната комисия разглежда евентуалните възражения, повдигнати от кандидата, и останалите произтичащи от същото въпроси и съставя окончателния мотивиран доклад за оценяване, в който посочва получените оценки по всеки критерий на оценяване и общата оценка. Посоченият доклад се изпраща на кандидата и на CSM.

34

Кандидатът разполага с 48 часа от датата на публикуване на резултатите да оспори получената оценка пред съдийската колегия на CSM. Последната разглежда жалбата в светлината на формулираните възражения и на документите, на които се основава оценяването. Ако счете, че жалбата трябва да бъде уважена, тя извършва ново оценяване на кандидата въз основа на същите критерии и същата скала на оценяване като тези, определени за процедурата за оценяване. Ако тя приеме, обратно, че жалбата трябва да се отхвърли, ново оценяване на кандидата не се извършва.

35

На 12 ноември 2019 г. жалбоподателите по главното производство сезират запитващата юрисдикция, Curtea de Apel Ploiești (Апелативен съд Плоещ, Румъния), с жалба за частична отмяна на решение № 1348, поради това че същото изменя процедурата за ефективно повишаване на съдии в окръжните и апелативните съдилища, заменяйки предишните писмени изпити с оценяване на работата и поведението на кандидатите през последните три години служба.

36

Според жалбоподателите по главното производство новата процедура се отдалечава от принципа на повишаване съобразно заслугите, като се основава на субективни преценки по усмотрение. По-нататък, предоставяйки по-голяма власт на председателите на апелативни съдилища, тази нова процедура имала за последица да насърчава нагласи за йерархично подчинение спрямо членовете на по-висши по степен съдилища, на които е възложено оценяването на работата на съдиите, кандидатстващи за повишение.

37

Жалбоподателите по главното производство считат, че такава промяна в процедурата за повишаване на съдиите е от естество да накърни тяхната независимост. По-конкретно, новата процедура била в противоречие с правото на Съюза и със задълженията, които Румъния има по силата в частност на механизма за сътрудничество и проверка (наричан по-нататък „МСП“), създаден с Решение 2006/928, и на докладите, изготвени в рамките на този механизъм.

38

В това отношение запитващата юрисдикция, от една страна, иска да се установи дали МСП и посочените доклади представляват актове, които подлежат на тълкуване от Съда.

39

От друга страна, тази юрисдикция изпитва съмнения относно съвместимостта на система за повишаване като въведената с разглежданата по главното производство правна уредба с принципа на независимост на съдиите.

40

В този контекст запитващата юрисдикция решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

41

CSM поддържа, че с преюдициалните си въпроси запитващата юрисдикция иска от Съда да се произнесе по законосъобразността на новия режим на повишаване на съдиите, разглеждан по главното производство, а не да тълкува правото на Съюза. Затова Съдът нямал компетентност да се произнася по тези въпроси.

42

Полското правителство от своя страна изтъква, че посочените въпроси са от областта на организацията на правораздаването — област, в която Съюзът не разполага с никаква компетентност.

43

В това отношение следва да се отбележи, че настоящото преюдициално запитване несъмнено се отнася до тълкуването на правото на Съюза, независимо дали става въпрос за разпоредби от първичното право (член 2 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 267 ДФЕС и член 47 от Хартата), или за разпоредби от вторичното право (Решение 2006/928).

44

По-нататък, доводите на полското правителство за липса на компетентност на Съюза в областта на организацията на правораздаването са свързани всъщност със самия обхват, а следователно и с тълкуването на разпоредбите от първичното право на Съюза, посочени в поставените въпроси — тълкуване, което явно е от компетентността на Съда по силата на член 267 ДФЕС.

45

Всъщност Съдът вече е постановил, че макар организацията на правораздаването в държавите членки да е от тяхната компетентност, при упражняването на тази компетентност те все пак са длъжни да спазват задълженията си, които произтичат от правото на Съюза (решение от 18 май 2021 г., Asociația Forumul Judecătorilor din România и др., C‑83/19, C‑127/19, C‑195/19, C‑291/19, C‑355/19 и C‑397/19, EU:C:2021:393, т. 111 и цитираната съдебна практика).

46

Предвид всичко изложено по-горе Съдът е компетентен да отговори на поставените въпроси.

47

CSM оспорва допустимостта на първия и втория преюдициален въпрос с мотива, че отговорите на същите следвали ясно от практиката на Съда.

48

Впрочем CSM изтъква, че третият и четвъртият въпрос са недопустими, тъй като поисканото от запитващата юрисдикция тълкуване на правото на Съюза нямало никаква връзка с реалността на спора по главното производство. Третият въпрос всъщност почивал на погрешно описание на процедурата за повишаване на съдиите, разглеждана по главното производство, а що се отнася до четвъртия въпрос, процедурата за ефективно повишаване на съдиите изобщо не била в разрез с препоръките, формулирани от Комисията в докладите ѝ, съставени в рамките на МСП.

49

В това отношение, от една страна, що се отнася до обстоятелството, че в случая правилното тълкуване на правото на Съюза било толкова очевидно, че не оставяло никакво основателно съмнение, достатъчно е да се припомни, че макар подобно обстоятелство, ако се приеме за установено, да може да накара Съда да се произнесе с определение на основание член 99 от Процедурния правилник, същото обстоятелство все пак не може да попречи на националната юрисдикция да постави преюдициален въпрос, нито да доведе до недопустимост на така поставения въпрос (решение от 21 декември 2021 г., Euro Box Promotion и др., C‑357/19, C‑379/19, C‑547/19, C‑811/19 и C‑840/19, EU:C:2021:1034, т. 138 и цитираната съдебна практика).

50

Следователно първият и вторият въпрос са допустими.

51

От друга страна, според постоянната практика на Съда въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическа рамка, която той определя съгласно своите собствени правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправено от национална юрисдикция преюдициално запитване само ако е очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или пък когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 21 декември 2021 г., Euro Box Promotion и др., C‑357/19, C‑379/19, C‑547/19, C‑811/19 и C‑840/19, EU:C:2021:1034, т. 139 и цитираната съдебна практика).

52

В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че запитващата юрисдикция е сезирана със спор относно законосъобразността на национална правна уредба относно режима на повишаване на съдиите. Именно съмненията на посочената юрисдикция относно съвместимостта на този режим с изискването за независимост, произтичащо от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и от член 47 от Хартата, както и с Решение 2006/928, са я накарали да отправи запитване до Съда относно тълкуването на тези разпоредби от правото на Съюза. Следователно третият и четвъртият въпрос имат връзка с реалността на спора по главното производство. Колкото до доводите, с които CSM оспорва допустимостта на тези въпроси, те засягат отговора по същество, който трябва да бъде даден на същите.

53

Поради това третият и четвъртият въпрос също са допустими.

54

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Решение 2006/928 представлява акт, приет от институция на Съюза, който подлежи на тълкуване от Съда на основание член 267 ДФЕС, дали това решение, що се отнася до неговото правно естество, съдържание и действие във времето, попада в приложното поле на Договора за присъединяване и накрая, дали изискванията, съдържащи се в докладите, изготвени от Комисията в рамките на МСП, са задължителни за Румъния.

55

Както правилно отбелязват Сдружение „Форум на съдиите от Румъния“, CSM и Комисията, отговорът на първия въпрос произтича явно от практиката на Съда, и в частност от точки 1 и 2 от диспозитива на решение от 18 май 2021 г., AsociaţiaForumul Judecătorilor din România и др. (C‑83/19, C‑127/19, C‑195/19, C‑291/19, C‑355/19 и C‑397/19, EU:C:2021:393).

56

Така на първия въпрос следва да се отговори, че Решение 2006/928 представлява акт, приет от институция на Съюза, който подлежи на тълкуване от Съда на основание член 267 ДФЕС. Това решение по правното си естество, съдържанието си и действието си във времето попада в приложното поле на Договора за присъединяване. Наблюдаваните цели, посочени в приложението към посоченото решение, са насочени към това да се гарантира зачитането от Румъния на правовата държава като ценност, прогласена в член 2 ДЕС, и имат обвързващ характер за посочената държава членка, в смисъл че тя е длъжна да предприеме подходящи мерки за постигането на тези цели, като по силата на принципа на лоялно сътрудничество, прогласен в член 4, параграф 3 ДЕС, надлежно вземе предвид изготвените от Комисията въз основа на посоченото решение доклади, и в частност формулираните в тези доклади препоръки.

57

С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 2 ДЕС и член 47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба относно режима на повишаване на съдиите трябва да гарантира спазването на принципа на независимост на съдиите.

58

Както беше припомнено в точка 45 от настоящото решение, макар организацията на правораздаването в държавите членки да е от тяхната компетентност, при упражняването на тази компетентност те все пак са длъжни да спазват задълженията си, които произтичат от правото на Съюза. Постановено е впрочем, че член 19 ДЕС, който конкретизира правовата държава като ценност, утвърдена с член 2 ДЕС, възлага на националните юрисдикции и на Съда задачата да гарантират пълното прилагане на правото на Съюза във всички държави членки, както и съдебната защита на правата, които правните субекти черпят от това право (решение от 21 декември 2021 г., Euro Box Promotion и др., C‑357/19, C‑379/19, C‑547/19, C‑811/19 и C‑840/19, EU:C:2021:1034, т. 217).

59

Самото наличие на ефективен съдебен контрол, чието предназначение е да гарантира спазването на правото на Съюза, е вътрешно присъщо на правовата държава. Във връзка с това и както е предвидено в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, държавите членки следва да предвидят система от способи за защита и производства, които да гарантират на правните субекти зачитането на правото им на ефективна съдебна защита в областите, обхванати от правото на Съюза. Посоченият в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС принцип на ефективна съдебна защита на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, представлява основен принцип на правото на Съюза, който произтича от общите конституционни традиции на държавите членки, прогласен е в членове 6 и 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., и понастоящем е потвърден в член 47 от Хартата (решение от 21 декември 2021 г., Euro Box Promotion и др., C‑357/19, C‑379/19, C‑547/19, C‑811/19 и C‑840/19, EU:C:2021:1034, т. 219 и цитираната съдебна практика).

60

Следователно по силата на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС всяка държава членка трябва да гарантира, че органите, които като „юрисдикции“ по смисъла на правото на Съюза са призвани да се произнасят по въпроси на прилагането или тълкуването на това право, и по този начин са част от системата ѝ от способи за защита в областите, обхванати от правото на Съюза, отговарят на изискванията за ефективна съдебна защита, с уточнението, че тази разпоредба визира „областите, обхванати от правото на Съюза“, независимо от случаите, в които държавите членки прилагат това право по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата (решение от 21 декември 2021 г., Euro Box Promotion и др., C‑357/19, C‑379/19, C‑547/19, C‑811/19 и C‑840/19, EU:C:2021:1034, т. 220 и цитираната съдебна практика).

61

За да се гарантира, че такива органи са в състояние да осигурят така изискваната от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС ефективна съдебна защита, запазването на независимостта на посочените органи е от първостепенно значение, което се потвърждава от член 47, втора алинея от Хартата, който споменава достъпа до „независим“ съд сред изискванията, свързани с основното право на ефективни правни средства за защита (решение от 29 март 2022 г., Getin Noble Bank, C‑132/20, EU:C:2022:235, т. 93 и цитираната съдебна практика).

62

Както Съдът многократно е подчертавал, това изискване за независимост и безпристрастност на съдилищата, присъщо на правосъдната дейност, спада към същественото съдържание на основното право на ефективна съдебна защита и на справедлив съдебен процес, което има кардинално значение като гаранция за защитата на всички права, които правните субекти черпят от правото на Съюза, и за опазването на общите ценности на държавите членки, прогласени в член 2 ДЕС, по-конкретно на правовата държава като ценност (решение от 29 март 2022 г., Getin Noble Bank, C‑132/20, EU:C:2022:235, т. 94 и цитираната съдебна практика).

63

Гаранциите за независимост и безпристрастност, които правото на Съюза изисква, предпоставят наличието на правила, по-конкретно що се отнася до състава на органа, назначаването, срока на упражняване на функциите, както и основанията за самоотвод, отвод и освобождаване от длъжност на членовете му, които правила да дават възможност да се отстрани всяко оправдано съмнение в съзнанието на страните в производството относно неподатливостта на органа към външни фактори и неутралността му по отношение на противопоставящите се интереси (решение от 29 март 2022 г., Getin Noble Bank, C‑132/20, EU:C:2022:235, т. 95 и цитираната съдебна практика).

64

В това отношение е важно съдиите да са защитени от външна намеса или натиск, които могат да застрашат тяхната независимост и безпристрастност. Приложимите към статута на съдиите и към упражняването на техните функции правила трябва по-конкретно да позволяват да се изключи не само всяко пряко влияние под формата на инструкции, но и всички форми на косвено влияние, които биха могли да насочват решенията на съответните съдии, и по този начин те да не създават впечатление за независимост или за безпристрастност, което е в състояние да накърни доверието, което правосъдието трябва да вдъхва на правните субекти в едно демократично общество и в една правова държава (решение от 29 март 2022 г., Getin Noble Bank, C‑132/20, EU:C:2022:235, т. 96 и цитираната съдебна практика).

65

По-конкретно, независимостта на съдиите трябва да се гарантира и запазва не само на етапа на назначаването им, но също и, както отбелязва генералният адвокат в точка 46 от заключението си, през цялата им кариера, включително в процедурите за повишаване, тъй като процедурите за повишаване на съдиите са част от правилата, приложими към статута на съдиите.

66

При това положение е необходимо решенията за повишаване на съдии да се вземат при материалноправни условия и процесуални правила, които не биха могли да породят оправдани съмнения у правните субекти в неподатливостта на съответните съдии на влиянието на външни фактори и в неутралността им по отношение на противопоставящите се интереси от момента на повишаването им нататък (вж. по аналогия решение от 29 март 2022 г., Getin Noble Bank, C‑132/20, EU:C:2022:235, т. 97 и цитираната съдебна практика).

67

Вследствие на това на втория въпрос следва да се отговори, че член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 2 ДЕС и член 47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба относно режима на повишаване на съдиите трябва да гарантира спазването на принципа на независимост на съдиите.

68

С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 2 ДЕС и член 47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, по силата на която режимът на повишаване на съдии в по-висок по степен съд се основава на оценяване на работата и поведението на заинтересованите лица, осъществено от конкурсна комисия, съставена от председателя на този по-висок по степен съд и членове на същия.

69

В самото начало следва да се припомни, че според практиката на Съда държава членка не може да изменя законодателството си така, че да се стигне до намаляване на защитата на правовата държава като ценност, конкретизирана по-специално в член 19 ДЕС. Поради това държавите членки са длъжни да избягват всяко намаляване на защитата на тази ценност в законодателството си в областта на организацията на правораздаването, като се въздържат от приемането на правила, които биха могли да засегнат независимостта на съдиите (решения от 20 април 2021 г., Repubblika, C‑896/19, EU:C:2021:311, т. 63 и 64, и от 21 декември 2021 г., Euro Box Promotion и др., C‑357/19, C‑379/19, C‑547/19, C‑811/19 и C‑840/19, EU:C:2021:1034, т. 162 и цитираната съдебна практика).

70

Както беше припомнено в точка 64 от настоящото решение, съдиите трябва да са защитени от външна намеса или натиск, които могат да застрашат тяхната независимост и безпристрастност. По-конкретно, правилата относно режима на повишаване на съдиите трябва да позволяват да се изключи не само всяко пряко влияние под формата на инструкции, но и всички форми на косвено влияние, които биха могли да насочват решенията на съответните съдии, и по този начин да не се допуска положение, при което тези съдии не изглеждат независими или безпристрастни, което е в състояние да накърни доверието, което правосъдието трябва да вдъхва на правните субекти в едно демократично общество и в една правова държава.

71

Следователно, когато една държава членка въвежда нов режим на повишаване на съдиите, трябва да следи за това решенията за повишаване да се вземат при материалноправни условия и процесуални правила, които не могат да породят оправдани съмнения у правните субекти в неподатливостта на съответните съдии на влиянието на външни фактори и в неутралността им по отношение на противопоставящите се интереси от момента на повишаването им нататък.

72

В конкретния случай това е въпрос, по който ще трябва да се произнесе запитващата юрисдикция, след като направи необходимите за тази цел преценки. Всъщност трябва да се припомни, че член 267 ДФЕС оправомощава Съда не да прилага нормите на правото на Съюза към определен случай, а само да се произнася по тълкуването на Договорите и на актовете на институциите на Съюза. Въпреки това съгласно постоянната съдебна практика Съдът може в рамките на съдебното сътрудничество, въведено с член 267 ДФЕС, и въз основа на материалите по делото да предостави на националната юрисдикция насоките за тълкуване на правото на Съюза, които могат да ѝ бъдат полезни, когато преценява действието на една или друга от неговите разпоредби (решение от 18 май 2021 г., Asociația Forumul Judecătorilor din România и др., C‑83/19, C‑127/19, C‑195/19, C‑291/19, C‑355/19 и C‑397/19, EU:C:2021:393, т. 201 и цитираната съдебна практика).

73

Преди да бъдат разгледани материалноправните условия и процесуалните правила за приемане на решенията за повишаване, както са предвидени в разглежданата по главното производство правна уредба, следва да се припомни, че според индикациите на запитващата юрисдикция процедурата за повишаване на съдиите, разглеждана по главното производство, е структурирана на два етапа. Първият етап, квалифициран като „повишаване на място“, се основава на успешно положени писмени изпити, предназначени да проверят както теоретичните познания на кандидатите, така и тяхната практическа компетентност. Вторият етап, квалифициран като „ефективно повишаване“ и позволяващ на повишените на място кандидати да бъдат ефективно назначени в по-висок по степен съд, се провежда на базата на оценяване на работата и поведението на същите през последните три години служба.

74

В рамките на този втори етап оценяването се извършва от конкурсна комисия, чиито членове се определят от съдийската колегия на CSM. Посочената конкурсна комисия се състои, на нивото на всеки апелативен съд, от председателя на този съд и четирима негови членове, чиято специализация трябва да съответства на тази за свободните позиции. Тези четирима членове се подбират от съдийската колегия на CSM по предложение на ръководния орган на апелативния съд, в който участва председателят на този съд.

75

Макар че включването в процедурата за повишаване на съдии на орган, какъвто е посочената конкурсна комисия, по принцип може да допринесе за обективното протичане на тази процедура, необходимо е също самият този орган да предоставя гаранции за независимост, така че следва да се разгледат по-конкретно условията, при които са определени неговите членове, и начинът, по който той изпълнява конкретно ролята си (вж. по аналогия решение от 20 април 2021 г., Repubblika, C‑896/19, EU:C:2021:311, т. 66—68).

76

В настоящия случай, що се отнася до условията за назначаване на членовете на конкурсната комисия, следва да се подчертае, че тя е съставена изключително от съдии, назначени по предложение на ръководния орган на компетентния апелативен съд, който от своя страна се състои от съдии.

77

По-нататък, както отбелязва генералният адвокат в точки 62, 65 и 66 от заключението си, фактът, че определени съдии упражняват контрол върху професионалната дейност на свои колеги, не сочи сам по себе си, че е налице потенциален проблем с независимостта на съдиите. Доколкото в качеството си на съдии самите членове на конкурсната комисия са длъжни да предоставят гаранции за независимост, те по принцип отговарят на припомненото в точка 75 от настоящото решение изискване и изглеждат, предвид функциите си, способни да преценяват професионалните качества на колегите си.

78

Запитващата юрисдикция отбелязва впрочем, че новата процедура би могла да доведе до концентрация на власт в ръцете на определени членове на тази конкурсна комисия, и по-конкретно на председателите на апелативни съдилища, която е от естество да им предостави решаващо влияние върху резултата от процедурата за ефективно повишаване. Такъв може в частност да бъде случаят, ако се окаже, че тези членове съвместяват няколко функции, които биха могли да засегнат професионалния живот и кариерата на кандидатите за повишение, например ако са им възложени едновременно периодичната атестация на тяхната работа и въззивният контрол на постановените от тях решения.

79

Въпреки че не може да се изключи възможността тази ситуация да засегне начина, по който посочената конкурсна комисия изпълнява конкретно своята роля по смисъла на точка 75 от настоящото решение, такава концентрация на власт, ако се предположи, че е установена, все пак не може да се счита сама по себе си за несъвместима с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС (вж. по аналогия решение от 11 май 2023 г., Inspecţia Judiciară, C‑817/21, EU:C:2023:391, т. 54).

80

Всъщност трябва да се установи и че посочената концентрация на правомощия може на практика сама по себе си или в съчетание с други фактори да даде възможност на лицата, които се ползват от нея, да влияят върху насоката на решенията на съответните съдии и по този начин да създадат липса на независимост или привидност на пристрастност на същите, които могат да накърнят доверието, което правосъдието трябва да вдъхва на правните субекти в едно демократично общество и в една правова държава.

81

Преписката по делото, с която Съдът разполага, обаче не съдържа елементи, които да установяват, че такава евентуална концентрация на власт би могла сама по себе си да предостави на практика такъв капацитет за повлияване, нито елементи, които биха могли в съчетание с посочената концентрация на власт да произведат такова действие, което е от естество да породи в съзнанието на правните субекти съмнения в независимостта на повишените съдии.

82

Следователно запитващата юрисдикция, която единствено разполага със съвкупността от релевантни елементи, трябва да извърши преценка в това отношение.

83

Що се отнася до материалноправните условия за приемането на решенията за ефективно повишаване, и по-конкретно до критериите за преценка, прилагани от конкурсната комисия, следва да се отбележи, от една страна, че предпоставка за допускането до процедурата за ефективно повишаване е успешното полагане на писмени изпити, теоретични и практически, в рамките на процедурата за повишаване „на място“, чиято релевантност жалбоподателите по главното производство не изглежда да поставят под въпрос. От друга страна, както генералният адвокат отбелязва в точка 72 от заключението си, разглежданата по главното производство правна уредба ясно обявява критерии, които изглеждат релевантни за преценяването на професионалните качества на кандидатите.

84

Така, що се отнася до оценяването на работата на кандидатите, то се основава на критерии, свързани с техните способности за анализ и синтез, с яснотата и логиката на аргументацията им, със спазването на практиката на висшите съдилища и със способността им за произнасяне при спазване на разумен срок. Оценяването на поведението на кандидатите от своя страна е основано на критерии, свързани по същество с поведението на кандидатите при упражняване на техните функции както към колегите им, така и към страните по делата и с техните способности да гарантират правилното провеждане на съдебните заседания.

85

По-нататък, тези критерии, изглежда, са предмет на обективни преценки въз основа на елементи, които могат да бъдат проверени. При оценяването на работата на кандидатите конкурсната комисия се опира основно върху извадка от десет съдебни акта, постановени от кандидата, подбрани на случаен принцип и на базата на единни критерии. Поведението на кандидатите се оценява по-конкретно с оглед на професионалното досие на кандидата, както и на записи от съдебни заседания, което също придава проверим характер на елементите, отчетени при това оценяване.

86

При това положение се оказва, че отчетените за целта на оценяването елементи са достатъчно разнообразни и проверими, което ограничава риска от дискреционен характер на процедурата за ефективно повишаване. Обстоятелството, че конкурсната комисия може евентуално да вземе предвид мотивирани становища, изхождащи от колегията, в която заседава съответният кандидат към момента на провеждането на тази процедура, както и от колегията на съда от по-висока степен, съответстваща на неговата специализация, не изглежда от естество да постави под въпрос този анализ, доколкото такива мотивирани становища биха могли да осветлят конкурсната комисия относно професионалните качества на кандидата от гледна точка на неговата работа или на неговото поведение.

87

Що се отнася до процедурните правила за приемането на решенията за ефективно повишаване, следва да се отбележи, че след приключването на процедурата конкурсната комисия изготвя мотивиран доклад, в който се посочват оценките, дадени по всеки от съответните критерии, както и общата оценка, получена от кандидата. По-нататък, ако кандидатът има възражения по този доклад, той може да ги изложи при събеседване с конкурсната комисия, както и в писмена форма. Накрая, кандидатът разполага със срок от 48 часа, считано от публикуването на резултатите, за да оспори получената оценка пред съдийската колегия на CSM. Последната преценява дали е необходимо ново оценяване, и съответно самата тя извършва това оценяване.

88

При тези условия и с оглед по-специално на задължението за мотивиране, което има конкурсната комисия, както и на възможността за обжалване на нейните преценки процесуалните правила за приемането на решенията за ефективно повишаване не изглежда да са от естество да застрашат независимостта на повишените по тази процедура съдии. Същевременно запитващата юрисдикция е единствено компетентна в крайна сметка да се произнесе по фактите, и единствената, която пряко познава посочените процесуални правила, които следва да провери, ако случаят действително е такъв.

89

Затова на третия въпрос следва да се отговори, че член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 2 ДЕС и член 47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, по силата на която режимът на повишаване на съдии в по-висок по степен съд се основава на оценяване на работата и поведението на заинтересованите лица, осъществено от комисия, съставена от председателя на този по-висок по степен съд и членове на същия, стига материалноправните условия и процесуалните правила за приемането на решенията за ефективно повишаване да са такива, че да не могат да породят оправдани съмнения в съзнанието на правните субекти относно неподатливостта на съответните съдии към външни фактори и неутралността им по отношение на противопоставящите се интереси от момента на повишаването им нататък.

90

С този въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Решение 2006/928 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която изменя режима на повишаване на съдиите, когато в докладите, изготвени въз основа на това решение, Комисията не е формулирала никаква препоръка за такова изменение.

91

Следва да се припомни, че съгласно член 1 от Решение 2006/928 Румъния докладва на Комисията всяка година за напредъка, осъществен по отношение на постигането на всяка от целите, посочени в приложението към това решение, и че първата от тези цели визира по-конкретно да „осигури по-прозрачен и ефикасен съдебен процес“.

92

В този контекст от посочената в точка 56 от настоящото решение съдебна практика е видно, че наблюдаваните цели, фигуриращи в това приложение, са насочени към това да се гарантира зачитането от Румъния на правовата държава като ценност, прогласена в член 2 ДЕС, и имат обвързващ характер за тази държава членка, в смисъл че последната е длъжна да предприеме подходящи мерки за постигането на тези цели, като по силата на принципа на лоялно сътрудничество, прогласен в член 4, параграф 3 ДЕС, надлежно вземе предвид изготвените от Комисията въз основа на посоченото решение доклади, и в частност формулираните в тези доклади препоръки.

93

Същевременно, както генералният адвокат отбелязва в точка 83 от своето заключение, нито Решение 2006/928, нито препоръките, огласени в съставените на основание това решение доклади, имат за цел да диктуват на съответната държава членка конкретен модел за организация на съдебната ѝ система. Всъщност, както е видно от постоянната практика на Съда, посочена в точка 45 от настоящото решение, организацията на правораздаването в държавите членки е от тяхната компетентност, при условие да спазват правото на Съюза при нейното упражняване.

94

В настоящия случай, както е видно от становището на Комисията и както генералният адвокат отбелязва в точка 81 от заключението си, в своите доклади, съставени на основание Решение 2006/928, Комисията не посочва конкретен проблем, нито формулира каквато и да било препоръка относно разглеждания по главното производство режим за повишаване на съдиите.

95

В контекст като разглеждания по главното производство, макар че съответната държава членка трябва да вземе предвид, въз основа на принципа на лоялно сътрудничество, докладите на Комисията по Решение 2006/928, и в частност формулираните в тях препоръки, липсата на препоръка не може в никакъв случай да се счита за пречка за упражняването от съответната държава членка на нейната компетентност в областта на организацията на правораздаването.

96

С оглед на гореизложените съображения на четвъртия въпрос следва да се отговори, че Решение 2006/928 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която изменя режима на повишаване на съдиите, когато в докладите, изготвени въз основа на това решение, Комисията не е формулирала никаква препоръка относно такова изменение.

97

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: