–

за BE, от I. Kulcsár, ügyvéd,

–

за Nemzeti Adatvédelmi és Információszabadság Hatóság, от G. Barabás, jogtanácsos, G. J. Dudás и Á. Hargita, ügyvédek,

–

за унгарското правителство, от Zs. Biró-Tóth и M. Z. Fehér, в качеството на представители,

–

за чешкото правителство, от O. Serdula, M. Smolek и J. Vláčil, в качеството на представители,

–

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от E. De Bonis и M. F. Severi, avvocati dello Stato,

–

за полското правителство, от B. Majczyna и J. Sawicka, в качеството на представители,

–

за Европейката комисия, от H. Kranenborg, Zs. Killmann и P. J. O. Van Nuffel, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 77, параграф 1, член 78, параграф 1 и член 79, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 2016 г., стр. 1 и поправка ОВ L 127, 2018 г., стр. 2).

2

Запитването е отправено във връзка със спор между BE и Nemzeti Adatvédelmi és Információszabadság Hatóság (Национален орган, отговарящ за защитата на данните и за свободата на информацията, Унгария, наричан по-нататък „надзорният орган“) по повод на отхвърленото искане на BE да му бъдат предоставени откъси от звукозаписа на общото събрание на акционерите, в което е участвал.

3

Съгласно съображения 10, 11, 141 и 143 от Регламент 2016/679:

[…]

[…]

4

Членове 60—63 от този регламент установяват механизми за сътрудничество, взаимопомощ и съгласуваност между надзорните органи на държавите членки.

5

Член 77, параграф 1 от посочения регламент гласи:

„Без да се засягат които и да било други административни или съдебни средства за правна защита, всеки субект на данни има право да подаде жалба до надзорен орган, по-специално в държавата членка на обичайно местопребиваване, място на работа или място на предполагаемото нарушение, ако субектът на данни счита, че обработването на лични данни, отнасящи се до него, нарушава разпоредбите на настоящия регламент“.

6

Член 78, параграф 1 от същия регламент гласи:

„Без да се засягат които и да било други административни или несъдебни средства за защита, всяко физическо и юридическо лице има право на ефективна съдебна защита срещу отнасящо се до него решение със задължителен характер на надзорен орган“.

7

Член 79, параграф 1 от Регламент 2016/679 предвижда:

„Без да се засягат които и да било налични административни или несъдебни средства за защита, включително правото на подаване на жалба до надзорен орган съгласно член 77, всеки субект на данни има право на ефективна съдебна защита, когато счита, че правата му по настоящия регламент са били нарушени в резултат на обработване на личните му данни, което не е в съответствие с настоящия регламент“.

8

Член 81 („Прекратяване на производството“) от този регламент има следния текст:

„1.   Когато компетентен съд на държава членка има информация, че производство, засягащо същия въпрос по отношение на обработване от същия администратор или обработващ лични данни, е висящо пред съд на друга държава членка, той установява контакт със съда в другата държава членка, за да потвърди наличието на такова производство.

2.   Когато производство, засягащо същия въпрос по отношение на обработване от същия администратор или обработващ личните данни е висящо пред съд на друга държава членка, всеки компетентен съд, освен първия сезиран съд, може да преустанови производството, което води.

3.   Когато тези производства са висящи пред първоинстанционни съдилища, всеки съд, освен първия сезиран съд, може също да се откаже от компетентност по молба на една от страните, при условие че първият сезиран съд е компетентен по отношение на въпросните искове и правото му допуска тяхното съединяване“.

9

Член 22 от Az információs önrendelkezési jogról és az információszabadságról szóló 2011. évi CXII. törvény (Закон CXII от 2011 г. за правото на самоопределение в областта на информацията и за свободата на информацията) в приложимата му за спора по главното производство редакция предвижда:

„При упражняване на правата си субектът на данни може в съответствие с разпоредбите на глава VI:

10

Член 23 от Закон CXII от 2011 г. в приложимата му за спора по главното производство редакция гласи:

„1.   Субектът на данни може да предприеме действия по съдебен ред срещу администратора или срещу обработващия лични данни, що се отнася до операциите по обработване, обхванати от дейността на последния, ако счита, че администраторът или обработващият лични данни, който действа от името на администратора или по негови указания, е обработил личните му данни в нарушение на установените в правната уредба или в обвързващ правен акт на Европейския съюз разпоредби в областта на обработването на лични данни.

[…]

4.   Страна в съдебното производство може да бъде и лице, което иначе няма процесуална правоспособност. [Надзорният орган] може да встъпи в съдебното производство в подкрепа на исканията на субекта на данни.

5.   Ако уважи жалбата, съдът установява наличието на нарушение и разпорежда на администратора или на обработващия лични данни:

като едновременно с това се произнася по евентуалните искания за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди“.

11

На 26 април 2019 г. BE участва в общото събрание на акционерно дружество, в което е акционер, и съответно поставя въпроси на членовете на управителния съвет на това дружество и на други участници в събранието. Впоследствие BE иска от въпросното дружество, в качеството му на администратор на лични данни, да му предостави направения по време на събранието звукозапис.

12

Това дружество предоставя на BE само откъси от този запис, възпроизвеждащи неговите изказвания, но не и тези на другите участници в събранието.

13

Тогава BE иска от надзорния орган, от една страна, да установи, че като не му е предоставило записа, включващ отговорите на неговите въпроси, дружеството е действало незаконосъобразно и в нарушение на Регламент 2016/679 и от друга страна, да задължи дружеството да му предостави процесния запис. С решение от 29 ноември 2019 г. надзорният орган отхвърля това искане.

14

На основание член 78, параграф 1 от посочения регламент BE обжалва пред запитващата юрисдикция решението на надзорния орган, като иска главно неговото изменение, а при условията на евентуалност — неговата отмяна.

15

Успоредно с жалбата до надзорния орган BE подава втора жалба, този път на основание член 79, параграф 1 от същия регламент пред граждански съд, и по-точно Fővárosi Ítélőtábla (Апелативен съд Будапеща-град, Унгария), с която оспорва решението на администратора.

16

Докато производството по първата от тези жалби все още е висящо пред запитващата юрисдикция, Fővárosi Ítélőtábla (Апелативен съд Будапеща-град, Унгария) постановява окончателно решение, с което уважава втората жалба, по съображение че администраторът е нарушил правото на BE на достъп до личните си данни.

17

Запитващата юрисдикция посочва, че трябва да разгледа същите факти и същото твърдение за нарушение на Регламент 2016/679 като тези, по които Fővárosi Ítélőtábla (Апелативен съд Будапеща-град, Унгария) вече се е произнесъл окончателно. Тя иска да установи в каква взаимовръзка следва да се намира преценката на гражданския съд по въпроса за законосъобразността на прието от администратора на лични данни решение спрямо административното производство, приключило с решението на надзорния орган, посочено в точка 13 от настоящото решение и предмет на висящата пред нея жалба, и по-специално дали дадено средство за правна защита евентуално има предимство пред друго.

18

Всъщност успоредното използване на предвидените в членове 77—79 от Регламент 2016/679 средства за правна защита би могло да доведе до постановяване на противоречиви решения относно едни и същи факти.

19

А това би могло да застраши правната сигурност от гледна точка както на частноправните субекти, така и на надзорните органи.

20

Запитващата юрисдикция посочва, че предвид независимостта на надзорните органи и факта, че компетентността им по Регламент 2016/679 има първостепенно значение в системата за защита на личните данни, задачите и правомощията на тези органи биха били застрашени, ако при преценката си те са обвързани от изводите на граждански съд, сезиран преди това със същите факти на основание член 79, параграф 1 от този регламент.

21

Тъй като разпоредбите на посочения регламент не предвиждат никакво правило за предимство във връзка с предвидените в членове 77—79 от него средства за правна защита, запитващата юрисдикция счита, че Съдът следва да изясни отношението между тези средства за правна защита.

22

При тези обстоятелства Fővárosi Törvényszék (Будапещенски градски съд, Унгария) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

23

Европейската комисия изразява съмнения относно допустимостта на преюдициалните въпроси. Тя отбелязва, че видно от преюдициалното запитване, към датата на отправянето му както надзорният орган, така и гражданският съд са постановили решенията си, така че сами по себе си тези въпроси са хипотетични. Всъщност запитващата юрисдикция не била сигурна каква следва да е взаимовръзката между съответните решения на две национални съдилища, а именно административен и граждански съд. Такъв въпрос обаче не бил формулиран в акта за преюдициално запитване.

24

В това отношение следва да се припомни, че въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическа рамка, която той определя съгласно своите собствени правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправено от национална юрисдикция запитване само ако е очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 10 февруари 2022 г., Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld (Давностен срок), C‑219/20, EU:C:2022:89, т. 20 и цитираната съдебна практика).

25

Освен това съгласно член 94, буква в) от Процедурния правилник на Съда в преюдициалното запитване трябва да са изложени причините, поради които запитващата юрисдикция има въпроси относно тълкуването на някои разпоредби на правото на Съюза, както и установената от нея връзка между тези разпоредби и националното законодателство, приложимо към спора по главното производство.

26

В настоящото дело несъмнено е безспорно, че надзорният орган, който е бил сезиран на основание член 77, параграф 1 от Регламент 2016/679, е постановил решението си преди да бъде сезиран гражданският съд, който се е произнесъл по жалбата, подадена от BE на основание член 79, параграф 1 от този регламент. От изложените от запитващата юрисдикция факти е видно, че по тази жалба е постановено окончателно решение. Освен това е вярно, че запитващата юрисдикция споменава само тези две разпоредби в преюдициалните въпроси, които отправя до Съда.

27

Същевременно обстоятелството, че запитващата юрисдикция е формулирала въпроса си, позовавайки се единствено на някои разпоредби от правото на Съюза, не е пречка Съдът да ѝ предостави всички насоки за тълкуване, които могат да бъдат полезни за решаването на делото, с което тя е сезирана, независимо дали тази юрисдикция ги е посочила, или не в изложението на своите въпроси. В това отношение Съдът трябва да извлече от всички предоставени от запитващата юрисдикция данни, и по-конкретно от мотивите на акта за преюдициално запитване, тези разпоредби от правото на Съюза, които се нуждаят от тълкуване предвид предмета на спора (решение от 10 февруари 2022 г., Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld (Давностен срок), C‑219/20, EU:C:2022:89, т. 34 и цитираната съдебна практика).

28

От една страна, запитващата юрисдикция посочва, че съгласно националното процесуално право не е обвързана от окончателното решение, постановено от гражданския съд, произнесъл се по жалбата, подадена от BE на основание член 79, параграф 1 от Регламент 2016/679. От друга страна, тъй като BE не е оттеглил жалбата, която е подал пред запитващата юрисдикция на основание член 78, параграф 1 от този регламент, за да постигне изменение и дори отмяна на решението на надзорния орган, посочено в точка 13 от настоящото решение, тази юрисдикция следвало да се произнесе по законосъобразността на решението на надзорния орган, постановено преди решението на гражданския съд.

29

Затова с въпросите си запитващата юрисдикция, която е сезирана на основание член 78, параграф 1 от Регламент 2016/679 с жалба срещу това решение на надзорния орган, постановено на основание член 77, параграф 1 от този регламент, иска да установи дали съгласно разпоредбите на последния окончателното решение, постановено от съд, сезиран на основание член 79, параграф 1 от същия регламент, е обвързващо, що се отнася до констатацията за наличие или липса на нарушение на гарантираните с този регламент права.

30

При това положение, за да се даде полезен отговор на запитващата юрисдикция, трябва да се приеме, че с въпросите си, които следва да се разгледат заедно, тази юрисдикция иска по същество да установи дали член 77, параграф 1, член 78, параграф 1 и член 79, параграф 1 от Регламент 2016/679, разглеждани в светлината на член 47 от Хартата на основните права (наричана по-нататък „Хартата“), трябва да се тълкуват в смисъл, че средствата за правна защита, предвидени, от една страна, в посочения член 77, параграф 1 и посочения член 78, параграф 1 и от друга страна, в посочения член 79, параграф 1, могат да се използват успоредно и независимо или дали някое от тях има предимство.

31

Така преформулирани, преюдициалните въпроси съответно са допустими.

32

В самото начало следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда, за да се тълкува определена разпоредба от правото на Съюза, трябва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ, както и целите на правната уредба, от която тя е част (решение от 2 декември 2021 г., Vodafone Kabel Deutschland, C‑484/20, EU:C:2021:975, т. 19 и цитираната съдебна практика).

33

Що се отнася до текста на разпоредбите на Регламент 2016/679, посочени в точка 30 от настоящото решение, следва да се припомни най-напред, че член 77, параграф 1 от този регламент уточнява, че „без да се засягат които и да било други административни или съдебни средства за правна защита“, всеки субект на данни има право да подаде жалба до надзорен орган. По-нататък, съгласно член 78, параграф 1 от посочения регламент всяко физическо и юридическо лице има право на ефективна съдебна защита срещу отнасящо се до него правно обвързващо решение на надзорен орган, „без да се засягат които и да било други административни или несъдебни средства за защита“. Накрая, член 79, параграф 1 от същия регламент гарантира на всеки субект на данни правото на ефективна съдебна защита, „без да се засягат които и да било налични административни или несъдебни средства за защита, включително правото на подаване на жалба до надзорен орган съгласно член 77“.

34

Така тези разпоредби на Регламент 2016/679 предоставят на лицата, които твърдят нарушение на същия, различни средства за правна защита, като всяко от тези средства трябва да може да се използва, „без да се засягат“ останалите.

35

Най-напред, от текста на тези разпоредби следва, че Регламент 2016/679 не предвижда приоритетна или изключителна компетентност, нито пък правило за предимство, що се отнася до извършваната от посочените в него административни или съдебни органи преценка налице ли е нарушение на предоставените с този регламент права. Следователно като средства за правна защита жалбата по член 78, параграф 1 от последния, която има за предмет проверка за законосъобразност на прието на основание член 77 от посочения регламент решение на надзорен орган, и жалбата по член 79, параграф 1 от същия регламент могат да се използват успоредно и независимо.

36

По-нататък, този извод се потвърждава от контекста, в който се вписват разглежданите разпоредби на Регламент 2016/679.

37

Всъщност законодателят на Съюза изрично урежда отношението между жалбите по Регламент 2016/679 в случай на едновременно сезиране на надзорни органи или на съдилища от няколко държави членки във връзка с обработването на лични данни от един и същ администратор, но следва да се отбележи, че случаят със средствата за правна защита, предвидени в членове 77—79 от този регламент, е различен.

38

От една страна, членове 60—63 от Регламент 2016/679 предвиждат механизми за сътрудничество, взаимопомощ и съгласуваност, чрез които надзорните органи взаимно си предоставят помощ и информация и провеждат съвместни операции с цел осигуряване на съгласувано и ефективно прилагане на разпоредбите на този регламент в целия Съюз.

39

От друга страна, член 81, параграфи 2 и 3 от посочения регламент предвижда правила относно случаите на сезиране на няколко съдилища на различни държави членки.

40

Подобни правила обаче не са предвидени в Регламент 2016/679 за хипотезата, в която във връзка с едно и също обработване на лични данни в една и съща държава членка са подадени административна жалба до надзорен орган и съдебни жалби.

41

Освен това, видно от член 78, параграф 1 във връзка със съображение 143 от Регламент 2016/679, съдилищата, сезирани с жалба срещу решение на надзорен орган, следва да разполагат с пълна компетентност, включително за разглеждане на всички фактически и правни въпроси, свързани с висящия спор.

42

Накрая, що се отнася до целите, преследвани с посочения регламент, от съображение 10 от него по-специално следва, че той има за цел да гарантира високо равнище на защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни в рамките на Съюза. Освен това съображение 11 от същия регламент гласи, че ефективната защита на тези данни изисква укрепване на правата на субектите на данните. Както отбелязва генералният адвокат в точка 55 от заключението си, изборът на законодателя на Съюза да остави на субектите на данни възможността да използват успоредно и независимо средствата за правна защита, предвидени, от една страна, в член 77, параграф 1 и член 78, параграф 1 от Регламент 2016/679 и от друга страна, в член 79, параграф 1 от този регламент, се вписва в целта на същия.

43

Всъщност Регламент 2016/679 налага в частност на компетентните органи на държавите членки задачата да осигурят високо ниво на защита на правата, гарантирани в член 16 ДФЕС и член 8 от Хартата (вж. в този смисъл решение от 15 юни 2021 г., Facebook Ireland и др., C‑645/19, EU:C:2021:483, т. 45).

44

Предоставянето на няколко средства за правна защита подсилва и посочената в съображение 141 от Регламент 2016/679 цел да се гарантира, че всеки субект на данни, който счита, че правата му по този регламент са нарушени, разполага с правото на ефективни средства за съдебна защита в съответствие с член 47 от Хартата.

45

Затова при липса на правна уредба на Съюза в съответната област всяка държава членка трябва да уреди, в съответствие с принципа на процесуална автономия на държавите членки, правилата за административните и съдебните производства, предназначени да гарантират високо ниво на защита на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза.

46

Следователно именно въз основа на националните процесуални разпоредби запитващата юрисдикция трябва да определи как предвидените в Регламент 2016/679 средства за правна защита трябва да се прилагат в случай като разглеждания в главното производство.

47

Правилата за прилагане на тези успоредни и независими едно от друго средства за правна защита не бива обаче да поставят под въпрос полезното действие и ефективната защита на гарантираните с този регламент права.

48

Всъщност тези процесуални правила не трябва да са по-неблагоприятни от уреждащите съответните вътрешноправни средства за защита (принцип на равностойност) и не трябва да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност) (вж. в този смисъл решениe от 14 юли 2022 г., EPIC Financial Consulting, C‑274/21 и C‑275/21, EU:C:2022:565, т. 73 и цитираната съдебна практика).

49

Съдилищата на държавите членки са длъжни по силата на принципа за лоялно сътрудничество, прогласен в член 4, параграф 3 ДЕС, да гарантират съдебна защита на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, като, от друга страна, член 19, параграф 1 ДЕС задължава държавите членки да предвидят правните средства, необходими за осигуряването на ефективна съдебна защита в областите, обхванати от правото на Съюза (решение от 27 септември 2017 г., Puškár, C‑73/16, EU:C:2017:725, т. 57).

50

В частност, когато определят процесуалните правила за съдебните производства по обжалване, предназначени да осигурят защитата на правата, предоставени от Регламент 2016/679, държавите членки трябва да гарантират съблюдаване на правото на ефективни правни средства за защита и на достъп до безпристрастен съд, прогласено в член 47 от Хартата, който препотвърждава принципа на ефективна съдебна защита (вж. по аналогия решение от 27 септември 2017 г., Puškár, C‑73/16, EU:C:2017:725, т. 59).

51

Затова държавите членки трябва да се уверят, че конкретните условия и ред за използване на средствата за правна защита, предвидени в член 77, параграф 1, член 78, параграф 1 и член 79, параграф 1 от Регламент 2016/679, не засягат несъразмерно правото на ефективни средства за защита пред съд, посочено в член 47 от Хартата (вж. в този смисъл решение от 27 септември 2017 г., Puškár, C‑73/16, EU:C:2017:725, т. 76).

52

В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че предвидената в унгарското право система от средства за правна защита е така създадена, че жалбите по член 78, параграф 1 и член 79, параграф 1 от Регламент 2016/679 са независими едно от друго средства за правна защита. Всъщност запитващата юрисдикция уточнява, че съгласно това право не е обвързана от решението, постановено от съда, сезиран с жалба на основание този член 79, параграф 1, въпреки че фактите, с които са сезирани тези съдилища, са едни и същи.

53

При това положение не е изключено постановените от тези две съдилища решения да си противоречат, като едното установява нарушение на разпоредбите на Регламент 2016/679, а другото — липса на такова нарушение.

54

В тази хипотеза, от една страна, наличието на две противоречиви решения би поставило под въпрос посочената в съображение 10 от този регламент цел да се гарантира последователно и еднородно прилагане в рамките на Съюза на правилата за защита на основните права и свободи на физическите лица във връзка с обработването на лични данни.

55

Всъщност защитата, предоставена по силата на решение, постановено по подадена на основание член 79, параграф 1 от посочения регламент жалба, с което се установява нарушение на разпоредбите на този регламент, не би могла да се съгласува с наличието на второ съдебно решение, постановено по подадена на основание член 78, параграф 1 от същия регламент жалба, в което се стига до обратния извод.

56

От друга страна, това би довело до отслабване на защитата на физическите лица при обработването на отнасящи се до тях лични данни, тъй като подобна несъгласуваност би създала положение на правна несигурност.

57

С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 77, параграф 1, член 78, параграф 1 и член 79, параграф 1 от Регламент 2016/679, разглеждани в светлината на член 47 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат успоредно и независимо използване на средствата за правна защита, предвидени, от една страна, в посочения член 77, параграф 1 и посочения член 78, параграф 1 и от друга страна, в посочения член 79, параграф 1. Държавите членки следва в съответствие с принципа на процесуалната автономия да предвидят правилата за взаимовръзката между тези средства за правна защита, така че да се осигурят ефективността на защитата на гарантираните с този регламент права, последователното и еднородно прилагане на разпоредбите на последния и правото на ефективни правни средства за защита пред съд, посочено в член 47 от Хартата.

58

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

Член 77, параграф 1, член 78, параграф 1 и член 79, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), разглеждани в светлината на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

трябва да се тълкуват в смисъл, че:

допускат успоредно и независимо използване на средствата за правна защита, предвидени, от една страна, в посочения член 77, параграф 1 и посочения член 78, параграф 1 и от друга страна, в посочения член 79, параграф 1. Държавите членки следва в съответствие с принципа на процесуалната автономия да предвидят правилата за взаимовръзката между тези средства за правна защита, така че да се осигурят ефективността на защитата на гарантираните с този регламент права, последователното и еднородно прилагане на разпоредбите на последния и правото на ефективни правни средства за защита пред съд, посочено в член 47 от Хартата на основните права.