1

С жалбата си Universität Bremen (Бременски университет, Германия) иска да бъде отменено определението на Общия съд на Европейския съюз от 16 декември 2020 г., Universität Bremen/REA (T‑660/19, непубликувано, EU:T:2020:633, наричано по-нататък „обжалваното определение“), с което той отхвърля като явно недопустима жалбата за отмяна на Решение Ares (2019) 4590599 на Европейската изпълнителна агенция за научни изследвания (REA) от 16 юли 2019 г., с което се отхвърля представеното от този университет предложение в рамките на поканата за представяне на предложения H2020-SC6-Governance-2019 (наричано по-нататък „оспорваното решение“).

2

Съгласно член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз (наричан по-нататък „Статутът“), приложим за Общия съд по силата на член 53, първа алинея от същия статут:

„Държавите членки и институциите на [Европейския съюз] се представляват пред Съда от представител, назначен за всеки конкретен случай; този представител може да бъде подпомаган от съветник или от адвокат.

Държавите, различни от държавите членки, страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство [от 2 май 1992 г. (ОВ L 1, 1994 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 53, стр. 4)], а също и Надзорният орган на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), упоменат в това споразумение, се представляват по същия начин.

Останалите страни се представляват от адвокат.

Само адвокат, който има право да практикува пред съд на държава членка или на друга държава, която е страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, може да представлява или да подпомага страна пред Съда.

Когато тези представители, съветници и адвокати се явяват пред Съда, те се ползват с правата и имунитетите, необходими за независимото упражняване на техните функции при условията, предвидени в процедурния правилник.

По отношение на съветниците и адвокатите, които се явяват пред него, Съдът има правомощията, с които обикновено разполагат съдилищата при условията, предвидени в процедурния правилник.

Университетските преподаватели, граждани на държави членки, чието законодателство им дава право да се явяват пред съд, се ползват пред Съда с правата, предоставени с настоящия член на адвокатите“.

3

Член 51, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд предвижда:

„Страните трябва да бъдат представлявани от представител или адвокат при условията, предвидени в член 19 от Статута [на Съда на Европейския съюз]“.

4

Член 67 от Verwaltungsgerichtsordnung (Кодекс за устройството на административните съдилища) от 21 януари 1960 г. (BGBl. 1960 I, стр. 17) в редакцията му, приложима към спора, във връзка с който е подадената жалба, предвижда следното по отношение на правото на университетските преподаватели:

„[…]

(2)   Страните могат да бъдат представлявани процесуално от адвокат или от преподавател по право в държавен университет или в университет, признат от държава — членка на Европейския съюз, от една от държавите — страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, който разполага с необходимата квалификация, за да заема магистратска длъжност […]

(3)   Определението на сезирания съд, с което той отказва да допусне представителството на страните от лица, които не могат да ги представляват процесуално по смисъла на параграф 2, не подлежи на обжалване. Процесуалните действия, извършени от представител, който не разполага с правомощия за процесуално представителство, и връчванията или уведомленията на такъв представител са редовни до постановяването на отказа. […]

[…]“.

5

Обстоятелствата по спора са изложени в точки 2—6 от обжалваното определение. За целите на настоящото производство те могат да бъдат обобщени по следния начин.

6

Бременският университет е определен за координатор на научноизследователски консорциум, в който са включени няколко европейски университета, извършващи интердисциплинарни сравнителноправни изследвания в областта на правото и политиката в областта на жилищното настаняване в целия Съюз.

7

На 17 март 2019 г., след покана за представяне на предложения, Бременският университет представя на REA предложение за проект.

8

Това предложение за проект получава обща оценка десет от петнадесет възможни точки, което му дава право да получи финансиране от Съюза и го класира на десето място сред четиринадесетте постъпили кандидатури. Поради ограниченията на предвидения бюджет обаче могат да бъдат избрани само класираните от първо до трето място предложенията за проекти.

9

Със спорното решение REA уведомява Бременския университет, че предложението му е отхвърлено.

10

С жалба, подадена на 25 септември 2019 г. в секретариата на Общия съд, Бременският университет иска отмяната на обжалваното решение.

11

В представената писмена защита REA повдига възражение за недопустимост на тази жалба, изведено от обстоятелството, че представляващият Бременския университет преподавател не се явява трето лице спрямо последния и следователно не отговаря на предвиденото в Статута на Съда на Европейския съюз условие за независимост.

12

С обжалваното определение Общият съд уважава това възражение за недопустимост и на основание член 126 от своя Процедурен правилник отхвърля жалбата като явно недопустима.

13

В точка 16 от обжалваното определение Общият съд припомня, че съгласно член 19, от трета до пета алинея от Статута Съда на Европейския съюз, приложим към производството пред Общия съд съгласно член 53 от него, страните трябва да бъдат представлявани от адвокат и само адвокат, който има право да практикува пред съд на държава членка, може да представлява страна пред Съда.

14

В точки 18 и 19 от това определение Общият съд отбелязва, що се отнася до двете кумулативни условия, посочени в член 19, четвърта алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, а именно, от една страна, представителят да има качеството на адвокат и от друга страна, да има право да практикува пред съд на държава членка, че за разлика от второто от тези кумулативни условия първото от тях, отнасящо се до качеството „адвокат“, не съдържа изрично препращане към правото на държавите членки за целите на определянето на неговия смисъл и обхват, поради което съгласно постоянната практика понятието „адвокат“ по смисъла на тази разпоредба следва да намери самостоятелно и еднакво тълкуване в Съюза, като се има предвид контекстът, в който то се използва и целите, които се преследват с правната уредба, от която е част.

15

Като в точка 20 от обжалваното определение Общият съд се позовава по-специално на решения от 18 май 1982 г., AM & S Europe/Комисия (155/79, EU:C:1982:157, т. 24) и от 14 септември 2010 г., Akzo Nobel Chemicals и Akcros Chemicals/Комисия и др., (C‑550/07 P, EU:C:2010:512, т. 42), според които концепцията за ролята на адвоката в правния ред на Съюза, която произтича от общите правни традиции на държавите членки, е на сътрудник по правосъдие, призван да предоставя напълно независимо и с оглед на висшия интерес на правосъдието правната помощ, от която клиентът има нужда, в точка 21 от обжалваното определение този съд уточнява, цитирайки определение от 29 септември 2010 г.EREF/Комисия (C‑74/10 P и C‑75/10 P, непубликувано, EU:C:2010:557, т. 53 и цитираната съдебна практика), че условието за независимост на адвоката предполага отсъствието на каквото и да е правоотношение по наемане на работа между последния и неговия клиент, като припомня, че понятието за независимост на адвоката се определя не само позитивно — с позоваване на професионалната етика на адвоката, но и негативно, т.е. посредством липсата на правоотношение по наемане на работа между адвоката и неговия клиент.

16

В точка 25 от обжалваното определение Общият съд установява, че в конкретния случай, освен че процесуалният представител, подписал жалбата в първоинстанционното производство, е назначен от Бременския университет въз основа на публичноправно нормативно установено правоотношение, той е определен за координатор на предложения проект, както и за ръководител на неговия екип, изпълняващ „задачи“ и „съществени функции“ в рамките на този проект, поради което заинтересованото лице имало не само тясна лична връзка с целия предмет на спора, но и пряк интерес от разрешаването му, като реализацията на посочения проект зависела, поне отчасти, от финансирането, отказано на Бременския университет от Европейската комисия.

17

В точка 26 от обжалваното определение Общият съд стига до извода, че изпълняваните от този процесуален представител съществените функции в структурата на юридическото лице, от името на което той е подал жалбата пред първоинстанционния съд, са от естеството да поставят под съмнение положението му на независимо трето лице по смисъла на постоянната съдебна практика, припомнена в точка 65 от решение от 4 февруари 2020 г., Uniwersytet Wrocławski и Полша/REA (C‑515/17 P и C‑561/17 P, EU:C:2020:73), и че тези функции са в състояние да засегнат способността на посочения процесуален представител да изпълни своята функция по защита на интересите на своя доверител.

18

В допълнение, в точки 28—34 от обжалваното определение Общият съд посочва, че този извод не се обезсилва от решение от 4 февруари 2020 г., Uniwersytet Wrocławski и Полша/REA (C‑515/17 P и C‑561/17 P, EU:C:2020:73), в което Съдът несъмнено изяснява обхвата на понятието „независимост“, без обаче да постави под въпрос предходната си съдебна практика и без да последва предложенията, изложени в заключението на генералния адвокат Bobek, представено по съединени дела Uniwersytet Wrocławski и Полша/REA (C‑515/17 P и C‑561/17 P, EU:C:2019:774) относно критерия, използван за целите на прилагането на член 19, трета и четвърта алинея от Статута на Съда на Европейския съюз.

19

Освен това в точка 35 от обжалваното определение Общият съд отхвърля довода на Бременския университет относно член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и относно член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., като припомня, че правото на достъп до съд не е абсолютно право и следователно може да съдържа пропорционални ограничения, които преследват легитимна цел.

20

Накрая, що се отнася до довода на Бременския университет, че той е трябвало да бъде уведомен за евентуалното наличие на основание за недопустимост на жалбата в първоинстанционното производство, за да може да отстрани този порок, в точка 40 от обжалваното определение Общият съд приема, че задължението за процесуално представителство от адвокат не е сред изискванията, чието неизпълнение може да бъде отстранено след изтичането на срока за обжалване.

21

С жалбата си Бременският университет иска от Съда:

22

REA иска от Съда:

23

В самото начало следва да се отбележи, че Бременският университет се представлява пред Съда от същото лице, за което в обжалваното определение Общият съд постановява, че не удовлетворява условията по член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз, за да може да представлява тази страна по това дело пред съд на Съюза.

24

Доколкото обаче въпросът за допустимостта на настоящата жалба съвпада по същество с нейния предмет, следва да се разгледат изложените основания за обжалване (вж. в този смисъл решение от 6 септември 2012 г., Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej и Полша/Комисия, C‑422/11 P и C‑423/11 P, EU:C:2012:553, т. 20).

25

В подкрепа на жалбата си Бременският университет повдига две основания, първото от които е изведено от нарушение на член 19, седма алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, а второто — от нарушение на член 47 от Хартата на основните права и от член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

26

С първото посочено основание Бременският университет упреква Общия съд, че не се е съобразил с текста и структурата на член 19, седма алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, тъй като университетските преподаватели, на които законодателството признава правото да се явяват пред съд, не са длъжни, в качеството си на процесуални представители, да изпълняват предвиденото за адвокатите условие за независимост по смисъла на член 19, трета и четвърта алинея.

27

С първата част от първото основание Бременският университет най-напред посочва, че Общият съд не взел предвид факта, че университетските преподаватели, законодателството на чиято държава членка им дава право да се явяват като процесуални представители пред съд, се ползват „логично“ от тази привилегия по силата на член 19, седма алинея от Статута на Съда на Европейския съюз.

28

Бременският университет припомня, че в практиката на съдилищата на Съюза понятието „адвокат“ е развито въз основа на член 19, трета и четвърта алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, който по принцип изисква независимост на този процесуален представител по отношение на представляваната от него страна. Тъй като отричал наличието на такава независимост единствено с мотива, че конкретният процесуален представител не може да се счита за „адвокат“ по смисъла на член 19, четвърта алинея от този статут, Общият съд не взимал предвид привилегирования режим, запазен за университетските преподаватели съгласно член 19, седма алинея от посочения статут.

29

Всъщност поради твърде ясния текст на последната разпоредба университетските преподаватели се ползвали ex lege от същите права, каквито са предоставени и на адвокатите. Следователно условието за независимост на адвоката по смисъла на член 19, трета и четвърта алинея от Статута на Съда на Европейския съюз не можело да се приложи по отношение на университетските преподаватели.

30

Бременският университет изтъква няколко довода в подкрепа на този извод.

31

На първо място, въпросът относно възможността за университетските преподаватели да осъществяват процесуално представителство пред съд, включително въпросът относно наличието на евентуален конфликт на интереси, намирал цялостна уредба на равнище на националното право, към което изрично препращал член 19, седма алинея от Статута на Съда на Европейския съюз. Така съгласно германското право въпросът за отказа да се допусне процесуално представителство можел да се разглежда само ако съответният процесуален представител не е нито адвокат, нито университетски преподавател или ако този процесуален представител е съдия в сезирания съд. Освен това Bundesverfassungsgericht (Федерален конституционен съд, Германия) приемал, че обстоятелството, че адвокати или университетски преподаватели имат конфликт на интереси, не може да бъде единственият мотив за постановяване на определение за отказ за допускане на такова представителство, тъй като най-тежката последица, предвидена в етичния кодекс, било ангажирането на професионалната отговорност, съчетано с налагането на санкции.

32

На второ място, особеният публичноправен статут на университетските преподаватели позволявал да се изключи всякакъв вид конфликт на интереси. В качеството си на държавни служители те били подчинени на строги задължения за лоялност и доколкото представителната власт представлявала само акцесорна функция, за чието упражняване освен това било необходимо специално упълномощаване от прекия ръководител, те не зависели финансово, за разлика от адвокатите, от осъществяването на дейността по процесуално представителство.

33

На трето място, Бременският университет поддържа, че в качеството си на публичен университет е неразделна част от държавата членка, към която принадлежи, а последната е привилегирована страна по член 19, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз.

34

С втората част от първото основание Бременският университет изтъква, че съгласно разпоредбата на член 67 от Кодекса за устройство на административните съдилища в редакцията му, приложима към настоящото производство, процесуалният представител е оправомощен да осъществява процесуално представителство, без да се поставят никакви други условия, доколкото a priori не съществува никакъв конфликт на интереси.

35

С третата част от първото основание за обжалване Бременският университет поддържа, че дори Съдът да не възприеме това тълкуване, поради недвусмислената формулировка на член 19, седма алинея от Статута този университет би следвало да се ползва от защитата на оправданите правни очаквания. В конкретния случай за Бременският университет било напълно неочаквано университетските преподаватели също да бъдат задължавани да отговарят на условието за независимост на адвоката по смисъла на член 19, трета и четвърта алинея от Статута на Съда на Европейския съюз.

36

REA най-напред повдига възражение за недопустимост на третото и четвъртото искане, с които Бременският университет иска Съдът да направи определени констатации, като тя посочва довода, че при разглеждането на жалба за отмяна контролът на съда на Съюза се свежда до законосъобразността на обжалвания акт.

37

Що се отнася до първото основание, REA счита, че то е неоснователно, тъй като университетските преподаватели нямат никакъв привилегирован статус и Бременският университет тълкувал неправилно условията, предвидени в член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз във връзка с членове 51 и 56 от Процедурния правилник на Общия съд.

38

Според REA, след като университетските преподаватели имат същите права и задължения като адвокатите, съдебната практика относно понятието за процесуално представителство по смисъла на член 19, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз е приложима също спрямо тях и нито един от доводите, изтъкнати от Бременския университет, не може да постави под въпрос този извод.

39

Що се отнася до процесуалното представителство на непривилегированите страни пред съдилищата на Съюза, следва да се припомни, че член 19, трета и четвърта алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим към производството пред Общия съд съгласно член 53 от този статут, предвижда две отделни и кумулативни условия, а именно първото — страните, които не са посочени в първа и втора алинея от този член 19, трябва да бъдат представлявани от адвокат, а второто — само адвокат, който има право да практикува пред съд на държава членка или на друга държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство може да представлява или да подпомага страна пред съдилищата на Съюза.

40

Що се отнася, първо, до второто условие по член 19, четвърта алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и свързано с правото на адвокат да практикува пред национален съд, от текста на тази разпоредба следва, че смисълът и обхватът на това условие трябва да се тълкуват чрез препращане към съответното национално право (решение от 24 март 2022 г., PJ и PC/EUIPO, C‑529/18 P и C‑531/18 P, EU:C:2022:218, т. 59).

41

По същия начин, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 59 от представеното заключение, от текста на член 19, седма алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, съгласно който пред съдилищата на Съюза се допускат университетски преподаватели, граждани на държави членки, чието законодателство им дава право да се явяват пред съд, следва, че смисълът и обхватът на посоченото условие трябва да се тълкуват и чрез препращане към съответното национално право.

42

В конкретния случай не се оспорва обстоятелството, че процесуалният представителят на Бременския университет, който има качеството на университетски преподавател, има право съгласно германското право да осъществява процесуално представителство, поради което съгласно член 19, седма алинея от Статута на Съда на Европейския съюз той се ползва със същите права като тези, които са признати на адвокатите съгласно член 19, четвърта алинея, поради което той може да представлява или да подпомага страна пред Съда.

43

По-нататък, що се отнася до първото условие, предвидено в член 19, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и във връзка с качеството „адвокат“, Съдът е постановил, че тъй като в тази разпоредба липсва препращане към правото на държавите членки, това понятие следва да се тълкува самостоятелно и еднакво в целия Съюз, като се държи сметка не само за текста на посочената разпоредба, но и за нейния контекст и цел (решения от 4 февруари 2020 г., Uniwersytet Wrocławski и Полша/REA, C‑515/17 P и C‑561/17 P, EU:C:2020:73, т. 57 и цитираната съдебна практика и от 24 март 2022 г., PJ и PC/EUIPO, C‑529/18 P и C‑531/18 P, EU:C:2022:218, т. 60).

44

От текста на член 19, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, и по-специално от употребата на думите „се представляват“, следва, че „страна“ по смисъла на тази разпоредба, независимо от качеството ѝ, няма право сама да действа пред юрисдикция на Съюза, а трябва да се ползва от услугите на трето лице. Така представянето на иск или жалба, подписан/а от самия ищец или жалбоподател, не може да е достатъчно за предявяването на иск или подаването на жалба, при това дори ако ищецът или жалбоподателят е адвокат, който има право да практикува пред национална юрисдикция (решения от 4 февруари 2020 г., Uniwersytet Wrocławski и Полша/REA, C‑515/17 P и C‑561/17 P, EU:C:2020:73, т. 58 и 59 и цитираната съдебна практика и от 24 март 2022 г., PJ и PC/EUIPO, C‑529/18 P и C‑531/18 P, EU:C:2022:218, т. 61).

45

Тази констатация се потвърждава от контекста, в който се вписва тази разпоредба, от която изрично следва, че процесуалното представителство на страна, която не е посочена в член 19, първа и втора алинея, може да бъде осигурено само от адвокат, докато посочените в първа и втора алинея страни могат да бъдат представлявани от представител, който евентуално може да бъде подпомаган от съветник или от адвокат (решения от 4 февруари 2020 г., Uniwersytet Wrocławski и Полша/REA, C‑515/17 P и C‑561/17 P, EU:C:2020:73, т. 60 и от 24 март 2022 г., PJ и PC/EUIPO, C‑529/18 P и C‑531/18 P, EU:C:2022:218, т. 62).

46

Посочената констатация се потвърждава от целта на процесуалното представителството от адвокат на страните, които не са посочени в член 19, първа и втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз — цел, която, както основателно припомня Общият съд в точка 29 от обжалваното определение, се състои, от една страна, в това да се попречи на страните, частноправни субекти, да предприемат действия по съдебен ред, без да прибягват до посредник, и от друга страна, да се гарантира, че юридическите лица са защитавани от представител, който е достатъчно отдалечен от представляваното от него юридическо лице (решения от 4 февруари 2020 г., Uniwersytet Wrocławski и Полша/REA, C‑515/17 P и C‑561/17 P, EU:C:2020:73, т. 61 и цитираната съдебна практика и от 24 март 2022 г., PJ и PC/EUIPO, C‑529/18 P и C‑531/18 P, EU:C:2022:218, т. 63).

47

В този контекст Съдът подчертава, че целта на посочената в член 19, трета и четвърта алинея от Статута на Съда на Европейския съюз функция на процесуално представителство от адвокат, която се упражнява в интерес на доброто правораздаване, се състои най-вече в това да се защитят по най-добрия начин интересите на доверителя при пълна независимост, както и при спазване на закона и на правилата на професионалната етика (вж. решения от 4 февруари 2020 г., Uniwersytet Wrocławski и Полша/REA, C‑515/17 P и C‑561/18 P, EU:C:2022:218, т. 62 и от 24 март 2022 г., PJ и PC/EUIPO, C‑529/18 P и C‑531/18 P, EU:C:2022:218, т. 64).

48

Освен това, макар понятието „независимост“ на адвоката да е първоначално развито в контекста на поверителността на документите в областта на конкурентното право, като в това отношение в съдебната практика се уточнява, че адвокатът е сътрудник на правосъдието, призван да предоставя, с оглед на висшия интерес на правосъдието, правна помощ на своя клиент (вж. в този смисъл решения от 18 май 1982 г., AM & S Europe/Комисия, 155/79, EU:C:1982:157, т. 24 и от 14 септември 2010 г., Akzo Nobel Chemicals и Akcros Chemicals/Комисия и др., C‑550/07 P, EU:C:2010:512, т. 42), следва все пак да се констатира, че неотдавна определението на това понятие е доразвито в областта на процесуалното представителство пред съдилищата на Съюза, като доминиращият критерий в това отношение вече е опазването и защитата на интересите на клиента (вж. в този смисъл решения от 4 февруари 2020 г., Uniwersytet Wrocławski и Полша/REA, C‑515/17 P и C‑561/17 P, EU:C:2020:73, т. 62 и от 24 март 2022 г., PJ и PC/EUIPO, C‑529/18 P и C‑531/18 P, EU:C:2022:218, т. 65).

49

В този контекст съгласно постоянната практика на Съда условието за независимост на адвоката се определя не само по отрицателен начин, т.е. с липсата на правоотношение по наемане на работа между адвоката и неговия клиент, но и по положителен начин, а именно чрез позоваване на правилата на професионалната етика (вж. в този смисъл решения от 4 февруари 2020 г., Uniwersytet Wrocławski и Полша/REA, C‑515/17 P и C‑561/17 P, EU:C:2020:73, т. 63 и цитираната съдебна практика и от 24 март 2022 г., PJ и PC/EUIPO, C‑529/18 P и C‑531/18 P, EU:C:2022:218, т. 66).

50

Следователно в точка 21 от обжалваното определение Общият съд основателно е приел, че условието за независимост на адвоката в специфичния контекст на член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз предполага по необходимост липсата на правоотношение по наемане на работа между адвоката и неговия клиент.

51

Освен това подобен подход се прилага със същата сила и в положение, при което адвокат е нает от образувание, свързано с представляваната от него страна (решения от 6 септември 2012 г., Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej и Полша/Комисия, C‑422/11 P и C‑423/11 P, EU:C:2012:553, т. 25 и от 24 март 2022 г., PJ и PC/EUIPO, C‑529/18 P и C‑531/18 P, EU:C:2022:218, т. 68).

52

Що се отнася до положителното определение на понятието „независимост“, Съдът изрично подчертава, че това понятие трябва да се разбира в смисъл, че изисква да липсва не каквато и да било връзка между адвоката и неговия клиент, а само връзка, която явно засяга способността на адвоката да изпълни своята функция по защита, като обслужва по най-добрия начин интересите на своя клиент при спазване на закона и на правилата на професионалната етика (вж. в този смисъл решения от 4 февруари 2020 г., Uniwersytet Wrocławski и Полша/REA, C‑515/17 P и C‑561/17 P, EU:C:2020:73, т. 62—64 и от 24 март 2022 г., PJ и PC/EUIPO, C‑529/18 P и C‑531/18 P, EU:C:2022:218, т. 69).

53

Всъщност, както отбелязва генералният адвокат в точка 60 от заключението си, прилагайки условието за независимост, наложено от правото на Съюза по отношение на представителите на непривилегированите страни, съдът на Съюза упражнява ограничен контрол, тъй като той се ограничава да санкционира с недопустимост на разглежданата от него жалба хипотезите, в които е очевидно, че съответният процесуален представител не е в състояние да изпълни своята функция по защита, обслужвайки по най-добрия начин интересите на клиента си, така че този процесуален представител трябва да бъде отхвърлен в интерес на последния (вж. в този смисъл решение от 24 март 2022 г., PJ и PC/EUIPO, C‑529/18 P и C‑531/18 P, EU:C:2022:218, т. 74).

54

Следва обаче да се определи дали условието за независимост, развито в съдебната практика по отношение на адвокатите, както бе изложено по-горе в точки 48—53 от настоящото решение, се прилага и по отношение на университетските преподаватели, които имат право да представляват процесуално страна пред съд.

55

В това отношение, макар и двете професии да не са съпоставими, що се отнася до описанието на техните функциите, тъй като адвокатът е призван да осигурява запазване и защита на интересите на своя клиент, а призванието на университетския преподавател е да преподава и да провежда научни изследвания напълно независимо, като се има предвид академичната свобода, която е определяща за тази професия, все пак следва да се констатира, както отбелязва генералният адвокат в точки 57 и 58 от представеното заключение, че когато университетски преподавател представлява процесуално дадена страна пред съдилищата на Съюза, той вече не упражнява професията си на преподавател и изследовател, а изпълнява същата функция, която е възложена и на адвоката, а именно осъществяване на процесуално представителство на страна, която не е посочена в член 19, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз.

56

Освен това от текста на член 19, седма алинея от Статута на Съда на Европейския съюз следва, че преподавателите, които съгласно правото на тяхната държава членка имат право да се явяват пред съд като процесуални представители, разполагат със същите правомощия като предоставените на адвокатите с член 19, трета алинея от този статут.

57

От това следва, че в съответствие с целта на изпълняваната функция по процесуално представителство, състояща се преди всичко в опазване и защита по най-добрия начин на интересите на доверителя, както бе припомнено в точки 47 и 48 от настоящото решение, университетските преподаватели трябва да отговарят на същите критерии за независимост, каквито са прилагани и към адвокатите.

58

В съответствие със съдебната практика, цитирана в точки 49 и 52 от настоящото решение, тези критерии се определят по отрицателен начин — посредством липсата на правоотношение по наемане на работа между процесуалния представител и неговия клиент, и по положителен начин — чрез позоваване на правилата за професионалната етика, предполагащи, по-специално, липсата на връзка, която явно засяга способността на адвоката да изпълни своята функция по защита, като обслужва по най-добрия начин интересите на своя клиент при спазване на закона и на правилата на професията.

59

Що се отнася до въпроса за липсата на правоотношение по наемане на работа между представителя и неговия доверител, в точка 25 от обжалваното определение Общият съд приема, че представителят на университета в Бремен е назначен от последния в рамките на публичноправно правоотношение.

60

Като приравнява обаче положението на университетски преподавател, който представлява процесуално университета, в който той преподава и провежда своите научни изследвания, с положението на правен съветник, представляващ дадено образувание, което е свързано с юридическото лице, в което той работи, Общият съд прилага неправилно съдебната практика, цитирана в точки 51 и 52 от настоящото решение.

61

Както отбелязва генералният адвокат в точки 50 и 74 от представеното заключение, за разлика от положението на юрисконсулт, разгледано в решение от 6 септември 2012 г., Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej и Полша/Комисия (C‑422/11 P и C‑423/11 P, EU:C:2012:553, т. 25), съответният университетски преподавател е обвързан с университета, който той представлява, по силата на публичноправно нормативно установено правоотношение. Съгласно условията и разпоредбите на националното право това правно положение му предоставя независимост в качеството му не само на университетски преподавател и изследовател, но и на процесуален представител на непривилегировани страни пред съдилищата на Съюза. Освен това, доколкото процесуалното представителство не е част от функциите, които университетският преподавател е задължен да изпълнява в университета в качеството му на преподавател или изследовател, това представителство по никакъв начин не е свързано с изпълняването на академичните му функции и следователно се осъществява извън всякакво отношение на власт и подчинение с университета, независимо че от преподавателя се изисква да представлява процесуално същия този университет.

62

Доколкото Съдът е постановил, че не е достатъчно само да е налице договорно гражданско правоотношение между адвокат и представлявания от него университет, за да се приеме, че този адвокат се намира в положение, което явно засяга способността му да защитава интересите на своя клиент при спазване на критерия за независимост по смисъла на член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз (вж. в този смисъл решение от 4 февруари 2020 г., Uniwersytet Wrocławski и Полша/REA, C‑515/17 P и C‑561/17 P, EU:C:2020:73, т. 66 и 67), наличието на публичноправно нормативно установено правоотношение между университетски преподавател и университета, който той представлява процесуално, също не е достатъчно, за да се приеме, че този преподавател се намира в положение, което му пречи да защитава интересите на този университет.

63

Като се има предвид, че член 19, седма алинея от Статута на Съда на Европейския съюз предоставя на университетските преподаватели същите права, каквито са предоставени и на адвокатите по смисъла на член 19, трета алинея от този статут, се презумира, че преподавател, който съгласно националното право има право да се явява пред съд като процесуален представител, по принцип отговаря на условието за независимост по смисъла на член 19 от посочения статут дори ако този преподавател представлява университета, в който той упражнява академичната си дейност.

64

Що се отнася до липсата на връзка, засягаща възможността на процесуалния представител да изпълни своята функция по защита, като обслужва по най-добрия начин интересите на своя клиент, в точка 25 от обжалваното определение Общият съд се позовава на факта, че процесуалният представител на Бременския университет е координатор на предложения проект и ръководител на неговия екип и че той изпълнява „съществени задачи и функции“ в този проект. Според Общия съд личната връзка с предмета на спора, която поддържа този процесуален представител, компрометира възможността му да оказва правната помощ, от която се нуждае този университет.

65

Тази преценка на Общия съд е погрешна.

66

Това е така, защото, макар в точка 30 от обжалваното определение Общият съд правилно да припомня, че задължението за независимост на адвоката се разбира не като липса на каквато и да било връзка с неговия клиент, а само като липса на връзка, която явно засяга способността да изпълни своята функция по защита, посочените в точка 25 от това определение връзки, възпроизведени в точка 64 от настоящото решение, не могат да се квалифицират като връзки, които явно засягат способността на процесуалния представител на Бременския университет да го представлява. Вярно е, че изпълняваните от съответния процесуален представител функции в рамките на проекта, предмет на спора, предполагат, че той има общи интереси с Бременския университет. Независимо от това, както подчертава генералният адвокат в точка 80 от представеното заключение, тези припокриващи се интереси не са достатъчни, за да се докаже неспособност на този процесуалния представител надлежно да осъществява повереното му процесуално представителство.

67

Освен това, тъй като не е представено никакво доказателство, позволяващо да се установи, че тези интереси се явяват пречка за процесуалното представителство на Бременския университет от този представител, Общият съд е превишил пределите на упражнявания съдебен контрол, определени в цитираната в точки 52 и 53 от настоящото решение съдебна практика, която представлява не просто хипотеза на прилагане на понятието за независимост по смисъла на член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз, а преориентиране на съдебната практика относно това понятие, в смисъл че то трябва да се тълкува по такъв начин, че да ограничи случаите на недопустимост единствено до хипотезите, в които е очевидно, че съответният процесуален представител не е в състояние да изпълни своята функция по защита, като обслужва по най-добрия начин интересите на клиента си, така че той трябва да бъде отхвърлен в интерес на последния.

68

Поради това Общият съд неправилно е приел, че жалбата е недопустима, тъй като Бременският университет не е надлежно представляван от съответния университетски преподавател.

69

Поради това първото основание за обжалване следва да бъде уважено.

70

Ето защо, без да е необходимо да се разглеждат нито останалите доводи, изтъкнати в рамките на първото и второто основание, нито останалите искания, изложени в жалбата, обжалваното определение следва да бъде отменено.

71

Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, когато жалбата е основателна и Съдът отменя решението на Общия съд, той може да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, или да върне делото на Общия съд за постановяване на решение.

72

В случая, тъй като фазата на производството не позволява да се постанови окончателно решение по същество, делото следва да се върне на Общия съд за ново разглеждане.

73

Тъй като спорът се връща на Общия съд за ново разглеждане, Съдът не следва да се произнася по съдебните разноски, свързани с производството по обжалване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши: