–

за нидерландското правителство, от M. K. Bulterman и P. Huurnink, в качеството на представители,

–

за чешкото правителство, от M. Smolek и J. Vláčil, в качеството на представители,

–

за германското правителство, от J. Möller и R. Kanitz и, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от C. Cattabriga и F. Wilman, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 6 от Директива 2004/81/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година за издаване на разрешение за пребиваване на граждани на трети страни, които са жертви на трафик на хора или са били обект на помощ за незаконна имиграция и които сътрудничат с компетентните органи (ОВ L 261, 2004 г., стр. 19; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 35).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между O. T. E., нигерийски гражданин, и Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (държавен секретар по правосъдието и сигурността, Нидерландия) (наричан по-нататък „държавният секретар“) по повод на отхвърлянето от страна на последния на искането на жалбоподателя в главното производство за издаване на разрешение за временно пребиваване като лице с право на убежище, с мотива, че държавата членка, която е компетентната да разгледа това искане, е Италианската република.

3

Съображения 2, 4 и 9—11 от Директива 2004/81 гласят следното:

[…]

[…]

4

Член 1 от посочената директива гласи:

„Настоящата директива си поставя за цел да определи условията за издаване на разрешение за пребиваване за ограничен период в зависимост от продължителността на националната процедура, приложима по отношение на гражданите на трети страни, които сътрудничат в борбата срещу трафика на хора или срещу помощта за незаконната имиграция“.

5

Член 2 от същата директива предвижда:

„За целите на настоящата директива:

[…]

[…]“.

6

Член 3, параграф 1 от същата директива гласи:

„Държавите членки прилагат настоящата директива спрямо граждани на трета страна, които са или са били жертви на престъпления, свързани с трафик на хора, дори ако са влезли нелегално на територията на държавите членки“.

7

Член 5, първа алинея от Директива 2004/81 има следния текст:

„Когато компетентните органи на някоя държава членка преценят, че даден гражданин на трета страна може да влезе в обхвата на настоящата директива, те информират заинтересуваното лице за възможностите, които тя предлага“.

8

Член 6 от тази директива, озаглавен „Срок за размисъл“, гласи:

„1.   Държавите членки гарантират, че тези граждани на трета страна разполагат със срок за размисъл, който им позволява да се възстановят и да се откъснат от влиянието на извършителя на престъплението, така че съзнателно да могат да решат дали да сътрудничат или не с компетентните органи.

Продължителността на срока, посочен в първата алинея, и датата, от която той започва да тече, се определят съгласно националното законодателство.

2.   Докато тече срокът за размисъл и докато компетентните органи се произнесат, гражданите на трета страна имат достъп до лечението, предвидено в член 7, и спрямо тях не може да се приложи никаква мярка за извеждане от територията.

3.   Срокът за размисъл не дава право на пребиваване по силата на настоящата директива.

4.   Държавата членка може да прекрати във всеки момент срока за размисъл, ако компетентните органи установят, че лицето доброволно и по своя инициатива е подновило връзките си с извършителите на престъплението, посочени в член 2, букви б) и в), или по причини, които имат отношение към обществения ред и защитата на вътрешната сигурност“.

9

Член 7 от Директива 2004/81 е озаглавен „Лечение преди издаването на разрешение за пребиваване“ и гласи:

„1.   Ако тези граждани на трети страни не разполагат с достатъчно средства, то държавите членки им гарантират условия на живот, осигуряващи преживяването им, както и достъп до спешна медицинска помощ. Те задоволяват особените нужди на най-уязвимите лица, включително, ако е необходимо и ако националното законодателство го предвижда, предоставят психологическа помощ.

2.   В прилагането на настоящата директива държавите членки се съобразяват стриктно с нуждите от защита и сигурност на гражданите на трети страни, в съответствие с националното си законодателство.

[…]“.

10

Член 8 от същата директива, озаглавен „Издаване и подновяване на разрешението за пребиваване“, предвижда следното в параграф 1:

„След изтичане на срока за размисъл или преди това, ако компетентните органи преценят, че гражданинът на трета страна вече отговаря на условията, посочени в буква б), държавата членка преценява:

11

Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държава членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна (ОВ L 50, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 56) е отменен и заменен, считано от 18 юли 2013 г., с Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (ОВ L 180, 2013 г., стр. 31) (наричан по-нататък „Регламент „Дъблин 2013“).

12

Член 1 от Регламент „Дъблин III“ гласи:

„С настоящия регламент се установяват критерии и механизми за определяне на държава членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или лице без гражданство („компетентната държава членка“)“.

13

Член 21, параграф 1 от този регламент, озаглавен „Подаване на искане за поемане на отговорност“, предвижда:

„Когато държава членка, пред която е била подадена молба за международна закрила, счита, че друга държава членка е компетентна за разглеждането на молбите, тя може възможно най-бързо и при всички случаи в тримесечен срок от датата, на която молбата е била подадена по смисъла на член 20, параграф 2, да поиска от другата държава членка да поеме отговорността за кандидата.

Независимо от първа алинея, в случай на положителен резултат в Евродак за данните, записани съгласно член 14 от Регламент (ЕС) № 603/2013 [на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за създаване на система Евродак за сравняване на дактилоскопични отпечатъци с оглед ефективното прилагане на Регламент (ЕС) № 604/2013 и за искане на сравнения с данните в Евродак от правоприлагащите органи на държавите членки и Европол за целите на правоприлагането и за изменение на Регламент (ЕС) № 1077/2011 за създаване на Европейска агенция за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в областта на свободата, сигурността и правосъдието [(ОВ L 180, 2013 г., стр. 1)], искането се изпраща в срок от два месеца от получаването на положителния резултат съгласно член 15, параграф 2 от посочения регламент.

Ако искането за поемане на отговорността за кандидат не е отправено в рамките на сроковете, предвидени в първа и втора алинея, компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила е държавата членка, в която е била подадена молбата“.

14

Член 26, параграф 1, първо изречение от регламент „Дъблин III“ гласи:

„Когато замолената държава членка се съгласи да поеме отговорността или да приеме обратно кандидат или друго лице от посочените в член 18, параграф 1, буква в) или г), молещата държава членка уведомява засегнатото лице за решението да го прехвърли в компетентната държава членка и, където това е необходимо, че тя няма да разглежда неговата молба за международна закрила“.

15

Член 27 от Регламент „Дъблин III“, озаглавен „Правна защита“, гласи:

„1.   Кандидатът или друго лице, посочено в член 18, параграф 1, буква в) или г), имат право на ефективна правна защита под формата на право на обжалване или на преразглеждане пред съд или правораздавателен орган на решението за прехвърляне по отношение на неговите правни и фактически основания.

2.   Държавите членки осигуряват приемлив срок, в рамките на който засегнатото лице може да упражни правото на ефективна правна защита съгласно параграф 1.

3.   За целите на обжалването или преразглеждането на решението за прехвърляне, държавите членки предвиждат в националното си право, че:

16

Член 29 от този регламент предвижда:

„1.   Предаването на кандидата или на друго лице, посочено в член 18, параграф 1, буква в) или г) от молещата държавата членка на компетентната държава членка се осъществява в съответствие с националното право на молещата държава членка след съгласуване между заинтересованите държави членки, веднага щом това бъде практически възможно и най-късно в шестмесечен срок от приемането на искането от друга държава членка да поеме отговорността или да приеме обратно въпросното лице или на крайното решение по обжалване или по преразглеждане в случай на суспензивно действие в съответствие с член 27, параграф 3.

[…]

2.   Ако прехвърлянето не е извършено в шестмесечния срок, компетентната държава членка се освобождава от своите задължения за поемане на отговорност или приемане обратно на засегнатото лице и в такъв случай отговорността се прехвърля върху молещата държава членка. Този срок може да бъде удължен най-много до една година, ако прехвърлянето не е могло да бъде извършено поради това че засегнатото лице е задържано в учреждение за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или най-много до осемнадесет месеца, ако засегнатото лице се укрие.

[…]“.

17

Член 1, параграф 1 от Директива 2001/40/ЕО на Съвета от 28 май 2001 година относно взаимното признаване на решения за експулсиране на граждани на трети страни (ОВ L 149, 2001 г., стр. 34; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 124) гласи:

„Без да се засягат задълженията, които произтичат от член 23, и прилагането на член 96 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 година [между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници (ОВ L 239, 2000 г., стр. 19; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 183),], подписана в Шенген на 19 юни 1990 г., […] настоящата директива има за цел да направи възможно признаването на решение за експулсиране, което е взето от компетентен орган в държава членка, наричана по-долу „издала решението държава членка“, на гражданин на трета страна, който се намира на територията на друга държава членка, наричана по-долу „изпълняваща държава членка“.

18

Член 2 от тази директива предвижда:

„За целите на настоящата директива:

[…]

[…]“.

19

Член 28, параграфи 1 и 2 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, 2004 г., стр. 77 и поправки в ОВ L 229, 2004 г., стр. 35 и ОВ L 197, 2005 г., стр. 34; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56), гласи:

„1.   Преди да вземе решение за експулсиране на основания, свързани с обществения ред или обществената сигурност, приемащата държава членка взема предвид продължителността на пребиваване на въпросното лице на нейна територия, неговата/нейната възраст, здравословно състояние, семейно и финансово положение, социална и културна интеграция в приемащата държава членка и степента на неговите/нейните връзки със страната на произход.

2.   Приемащата държава членка не може да взема решение за експулсиране срещу граждани на Съюза или членове на семействата им, независимо от националността им, които имат право на постоянно пребиваване на нейна територия, освен в случай на сериозни основания, свързани с обществения ред или обществената сигурност“.

20

Член 8 от Wet tot algehele herziening van de Vreemdelingenwet (Vreemdelingenwet 2000) (Закон за общо преразглеждане на Закона за чужденците (Закон от 2000 г. за чужденците) от 23 ноември 2000 г. (Stb. 2000, бр. 496) в редакцията му, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „Законът за чужденците“), гласи:

„Чужденецът пребивава законно в Нидерландия само в следните случаи:

[…]

21

В член 30, параграф 1 от Закона за чужденците се уточнява, че молбата за издаване на разрешение за пребиваване за определен срок не се разглежда, когато на основание на Регламент „Дъблин III“ се установи, че друга държава членка е компетентна да разгледа тази молба.

22

Раздел B8/3.1 от Vreemdelingencirculaire 2000 (Циркулярно писмо от 2000 г. относно чужденците) в редакцията му, приложима към спора по главното производство (наричано по-нататък „циркулярното писмо относно чужденците“), гласи по-специално следното:

„Командващият Koninklijke Marechaussee (жандармерия, Нидерландия, наричана по-нататък „KMar“] разполага със същите правомощия, с които разполага началникът на националната полиция, доколкото са налице улики за трафик на хора по отношение на чужденец. […]

Immigratie- en Naturalisatiedienst [Службата по въпросите на имиграцията и натурализацията, Нидерландия, наричана по-нататък „IND“] разграничава три аспекта, свързани с правото на пребиваване, що се отнася до правото на временно пребиваване на жертвите и лицата, подаващи сигнали за трафик на хора:

1. срокът за размисъл за жертвите на трафик на хора;

2. разрешението за пребиваване за жертвите на трафик на хора и

3. разрешението за пребиваване за лицата, подаващи сигнали за трафик на хора.

1. Срокът за размисъл

Съгласно член 8, буква k) от Закона за чужденците на предполагаемите жертви на трафик на хора се предоставя срок за размисъл до три месеца, през който те трябва да решат дали желаят, или не, да подадат жалба относно трафик на хора, или да сътрудничат по друг начин при провеждането на предварително или наказателно производство срещу заподозряно в трафик на хора лице или за произнасяне по същество на съдебно решение относно това лице.

Полицията или KMar предоставя на предполагаемата жертва срок за размисъл при наличие на най-малката улика, че става въпрос за трафик на хора и/или при намесата на Inspectie Sociale Zaken en Werkgelegenheid (Инспекция по социалните въпроси и заетостта, Нидерландия) […]

По време на срока за размисъл IND спира прехвърлянето извън територията на Нидерландия на предполагаемата жертва на трафик на хора.

Срокът за размисъл се предоставя еднократно и не може да се удължава.

Срокът за размисъл се предоставя изключително на чужденци, които пребивават незаконно в Нидерландия и които:

Лицата, подаващи сигнали за трафик на хора, не могат да се ползват от срок за размисъл.

IND предоставя срок за размисъл на задържаните чужденци единствено със съгласието на прокуратурата и на полицията или на КMar.

По време на срока за размисъл предполагаемата жертва трябва да се явява един път месечно в местния участък на полицията или на KMar, в който е била административно регистрирана.

Срокът за размисъл се прекратява, когато:

Когато срокът за размисъл изтече, IND отменя спирането на прехвърлянето на заинтересованото лице“.

23

След като подава три молби за убежище в Италия и допълнителна молба за убежище в Белгия, на 26 април 2019 г. жалбоподателят в главното производство, който е нигерийски гражданин, подава молба за убежище в Нидерландия.

24

На 3 юни 2019 г. Кралство Нидерландия отправя до Италианската република искане за обратно приемане на заинтересованото лице по смисъла на член 18, параграф 1, буква г) от Регламент „Дъблин III“. Италианската република дава съгласието си за това обратно приемане на 13 юни 2019 г.

25

На 18 юли 2019 г. държавният секретар уведомява жалбоподателя в главното производство за намерението си да отхвърли молбата му за убежище, без да я разгледа, тъй като съгласно Регламент „Дъблин III“ Италианската република е държавата членка, която е компетентна да разгледа молбата му.

26

На 30 юли 2019 г. жалбоподателят в главното производство заявява, че е жертва на трафик на хора в Италия и че е разпознал един от извършителите на това престъпление в приемен център в Нидерландия. В тази връзка той е изслушан от полицейската служба, отговаряща за чужденците.

27

С решение от 12 август 2019 г. държавният секретар отказва да разгледа молбата на жалбоподателя в главното производство за издаване на разрешение за временно пребиваване като лице с право на убежище, тъй като Италианската република е компетентната съгласно Регламент „Дъблин III“ държава членка. С това решение държавният секретар разпорежда жалбоподателят в главното производство да бъде прехвърлен в Италия.

28

На 3 октомври 2019 г. жалбоподателят в главното производство подава жалба пред нидерландските органи, като твърди, че е бил жертва на трафик на хора.

29

Съгласно представените на Съда материали прокуратурата е стигнала до извода, че в Нидерландия няма никакви данни в подкрепа на жалбата на жалбоподателя в главното производство. Тъй като не е било необходимо жалбоподателят в главното производство да сътрудничи в наказателно разследване в Нидерландия, производството по жалбата му е прекратено.

30

Жалбоподателят в главното производство обжалва решението от 12 август 2019 г. пред запитващата юрисдикция. Той твърди по-специално, че това решение е незаконосъобразно, тъй като е трябвало да му бъде предоставен срок за размисъл в съответствие с член 6 от Директива 2004/81.

31

Според запитващата юрисдикция възникват въпросите дали в някой момент, считано от 30 юли 2019 г. нататък, на жалбоподателя в главното производство е трябвало да бъде предоставен предвиденият в член 6, параграф 1 от Директива 2004/81 срок за размисъл, и при утвърдителен отговор, дали е било позволено на държавния секретар, при положение че този срок за размисъл не е бил предоставен, да вземе мерки за подготовка на извеждането на жалбоподателя в главното производство от нидерландската територия, а като продължение на този въпрос се поставя въпросът дали решението от 12 август 2019 г. представлява мярка за извеждане от територията по смисъла на член 6, параграф 2 от тази директива. Освен това запитващата юрисдикция иска да установи какви са последиците от обстоятелството, че с изключение на правилата, посочени в Циркулярното писмо относно чужденците, нидерландското право не определя нито продължителността, нито началния момент на този срок за размисъл и следователно член 6, параграф 1 от Директива 2004/81 не е транспониран в това право.

32

При тези обстоятелства Rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд Хага) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

33

Нидерландското и чешкото правителство изразяват съмнения относно релевантността на поставените преюдициални въпроси за решаването на спора в главното производство.

34

Според чешкото правителство поисканото от запитващата юрисдикция тълкуване на член 6 от Директива 2004/81 е явно лишено от връзка с положението на жалбоподателя в главното производство. Всъщност, от една страна, последният само твърдял, че е жертва на престъпления, които имат връзка с трафика на хора, докато съгласно член 3 от Директива 2004/81 последната се прилагала само за гражданите на трети страни, „които са или са били“ жертви именно на трафик. От друга страна, чешкото правителство отбелязва, че от акта за преюдициално запитване не следва, че компетентните органи са разгледали въпроса дали жалбоподателят в главното производство попада в приложното поле на Директива 2004/81 съгласно член 5, първа алинея от нея.

35

Нидерландското правителство от своя страна поддържа, че член 6 от посочената директива не се прилага по отношение на гражданин на трета страна, който, както в случая на жалбоподателя в главното производство, пребивава законно на територията на съответната държава членка в качеството си на кандидат за международна закрила.

36

В това отношение е важно да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда въпросите, свързани с правото на Съюза, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само когато е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решения от 15 декември 1995 г., Bosman, C‑415/93, EU:C:1995:463, т. 59 и 61 и от 25 ноември 2021 г., État luxembourgeois (Информация за група от данъчнозадължени лица), C‑437/19, EU:C:2021:953, т. 81).

37

Освен това необходимостта да се даде тълкуване на правото на Съюза, което да е от полза за националния съд, изисква последният да определи фактическия и правния контекст, в който се вписват поставените от него въпроси, или най-малко да обясни фактическите хипотези, на които те се основават. Актът за преюдициално запитване трябва да посочва и конкретните причини, поради които националният съд си задава въпроси относно тълкуването на правото на Съюза и приема за необходимо да отправи преюдициален въпрос до Съда (решение от 10 март 2022 г., Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs (Пълно здравно застрахователно покритие), C‑247/20, EU:C:2022:177, т. 75 и цитираната съдебна практика).

38

В настоящия случай преюдициалното запитване се отнася основно до това дали от момента, в който жалбоподателят в главното производство, който е нигерийски гражданин, е подал молба за международна закрила в Нидерландия, след като е направил това по-рано в Италия и в Белгия, е декларирал пред нидерландските органи, че е бил жертва на престъпления, свързани с трафик на хора както в Италия, така и в Нидерландия, тези органи е трябвало да му предоставят предвидения в член 6, параграф 1 от Директива 2004/81 срок за размисъл, преди да може правомерно да бъде прието решението от 12 август 2019 за прехвърляне на заинтересованото лице на територията на Италианската република съгласно Регламент „Дъблин III“, като запитващата юрисдикция иска да установи също така дали посоченото решение може да бъде квалифицирано като „мярка за извеждане от територията“ по смисъла на член 6, параграф 2 от Директива 2004/81.

39

Следователно, във връзка с това, че запитващата юрисдикция следва да се произнесе по въпроса дали в спора по главното производство нидерландските органи са нарушили член 6 от Директива 2004/81, като са отказали на жалбоподателя в главното производство предоставените по силата на този член гаранции, трябва да се посочи, че не са налице основания, от които да е видно, че исканото тълкуване на правото на Съюза да няма връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство.

40

При тези условия възражението на нидерландското и чешкото правителство, изведено от неприложимостта на член 6 от Директива 2004/81 към спора по главното производство, не е свързано с допустимостта на преюдициалното запитване, а е свързано с разглеждането на въпросите по същество (вж. в този смисъл решения от 19 март 2020 г., Agro In 2001, C‑234/18, EU:C:2020:221, т. 44 и от 28 октомври 2021 г., Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, C‑319/19, EU:C:2021:883, т. 25).

41

Следователно преюдициалното запитване е допустимо.

42

Що се отнася до реда на разглеждане на въпросите, поставени в рамките на преюдициалното запитване, най-напред следва да се отговори на втория въпрос, който има за предмет тълкуването на понятието „мярка за извеждане от територията“ по смисъла на член 6, параграф 2 от Директива 2004/81, и дали това понятие обхваща решение, с което държава членка прехвърля гражданин на трета държава в друга държава членка съгласно Регламент „Дъблин III“. По-нататък следва да се отговори на третия въпрос, с който тази юрисдикция иска да се установи обхватът на забраната по член 6, параграф 2 от Директива 2004/81. Накрая, следва да се разгледа първият въпрос, с който запитващата юрисдикция иска да установи правилата за изчисляване, приложими към предвидения в член 6, параграф 1 от тази директива срок за размисъл.

43

Преди да се разгледа вторият въпрос, най-напред следва да се отговори на довода на чешкото правителство, посочен в точка 34 от настоящото решение, съгласно който по същество гражданин на трета страна, който само твърди, че е жертва на престъпления, свързани с трафика на хора, не трябва да се ползва от установения в член 6 от Директива 2004/81 срок за размисъл.

44

В това отношение е важно да се отбележи, че съгласно член 1 от Директива 2004/81 нейната цел е да определи условията за издаване на разрешение за пребиваване за ограничен период на гражданите на трети страни, които сътрудничат в борбата срещу трафика на хора или срещу помощта за незаконната имиграция.

45

Съгласно член 3, параграф 1 от тази директива държавите членки прилагат последната по отношение на граждани на трети страни, които са или са били жертви на престъпления, свързани с трафик на хора, дори ако са влезли нелегално на територията на държавите членки.

46

Член 5, първа алинея от посочената директива въвежда задължение за компетентните национални органи да информират всеки гражданин на трета страна за предоставените от същата директива гаранции, когато считат, че той „може да влезе в обхвата“ на тази директива. Съгласно съображение 11 от Директива 2004/81 сред тези гаранции е и правото на предвидения в член 6, параграф 1 от директивата срок за размисъл.

47

Съгласно член 6, параграф 1 от тази директива целта на разглеждания срок за размисъл е да се гарантира възможността съответните граждани на трети страни да се възстановят и да се откъснат от влиянието на извършителите на престъпленията, на които са или са били жертви, така че съзнателно да могат да решат дали да сътрудничат или не с компетентните органи в това отношение.

48

По силата на член 6, параграф 2 от разглежданата директива, докато тече срокът за размисъл и докато компетентните органи се произнесат, съответните граждани на трета страна имат достъп до лечението, предвидено в член 7 от нея, и спрямо тях не може да се приложи никаква мярка за извеждане от територията.

49

Като уточнява, че мерките, от които се ползват тези граждани на трети страни, докато тече срокът за размисъл, се прилагат, „докато компетентните органи се произнесат“, член 6, параграф 2 от Директива 2004/81 препраща имплицитно към член 8 от тази директива, по силата на който на такива граждани може да бъде предоставено разрешение за пребиваване при определени условия след изтичане на срока за размисъл или преди това. От член 8, параграф 1, и по-специално от буква в) от разглежданата директива обаче следва, че за предоставянето на такова право на пребиваване не е необходимо да се доказва, че посочените граждани са или са били жертва на престъпления, свързани с трафика на хора. От това следва a fortiori, че същите граждани могат да се ползват от срока за размисъл, предвиден в член 6 от посочената директива, дори когато не е установено, че са или са били жертва на такива престъпления. В това отношение от прочита на член 5 във връзка с член 6 от Директива 2004/81 следва, че такъв срок за размисъл трябва да бъде признат на всеки гражданин на трета страна от момента, в който съответната държава членка има основателни причини да приеме, че този гражданин може да бъде или е бил жертва на престъпления, свързани с трафика на хора, каквато по необходимост е хипотезата, в която по достатъчно убедителен начин този гражданин изтъква пред някой от органите, сезирани с неговия случай, че търпи или е бил подложен на подобно третиране.

50

В случая от преписката, с която разполага Съдът, е видно, че преди приемането на решението от 12 август 2019 г., чиято законосъобразност запитващата юрисдикция трябва да провери, жалбоподателят в главното производство е посочил, че е бил жертва на трафик на хора, като е заявил, че на това основание желае да подаде жалба по административен ред, и твърди, че е разпознал един от извършителите на това престъпление в приемен център в Нидерландия. Следователно изглежда, че жалбоподателят в главното производство твърди по достатъчно убедителен начин, че е бил жертва на трафик на хора, което обстоятелство обаче следва да се провери от запитващата юрисдикция.

51

На второ място, що се отнася до довода на нидерландското правителство, че предвиденият в член 6 от Директива 2004/81 срок за размисъл по естеството си не бил неприложим по отношение на кандидат за международна закрила, доколкото последният пребивава законно на територията на държава членка и следователно не попада в приложното поле на разглежданата директива, следва да се отбележи, че нито една разпоредба от посочената директива не прави разграничение между съответните граждани на трети страни в зависимост от това дали пребивават законно, или не, на територията на държавите членки. Напротив, тази директива, посочвайки в член 3, параграф 1, че се прилага по отношение на жертвите на престъпления, свързани с трафик на хора, „дори ако са влезли нелегално на територията на държавите членки“, по никакъв начин не изключва възможността жертвите, които са влезли и пребивават законно на територията на държава членка, да се ползват от предоставените от посочената директива гаранции.

52

Освен това от съображение 4 от Директива 2004/81 следва, че правата, които тя предоставя на някои граждани на трети страни, не засягат по-конкретно гаранциите, които произтичат за тях от евентуалното им качество на кандидати за международна закрила. Следователно законодателят на Съюза изобщо не е изключил възможността Директива 2004/81 да признава права, различни от предоставените на тези граждани на трети страни поради качеството им на кандидати за международна закрила, с оглед по-специално на специфичните потребности, свързани с това, че са особено уязвими, като например потребностите в областта на сигурността и закрилата от страна на националните органи, предвидени в член 7, параграф 2 от тази директива.

53

С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 6, параграф 2 от Директива 2004/81 трябва да се тълкува в смисъл, че в обхвата на понятието „мярка за извеждане от територията“ попада мярката, посредством която се осъществява прехвърлянето на гражданин на трета страна от територията на една държава членка към територията на друга държава членка съгласно Регламент „Дъблин III“.

54

В това отношение следва да се отбележи, че Директива 2004/81 не дава определение на понятието „мярка за извеждане от територията“ и не съдържа изрично препращане към правото на държавите членки с оглед на определяне на смисъла и обхвата на разглежданото понятие. Ето защо следва да се направи самостоятелно и еднакво тълкуване на това понятие по смисъла на Директива 2004/81 (вж. в този смисъл решение от 15 април 2021 г., The North of England P & I Association, C‑786/19, EU:C:2021:276, т. 49).

55

Съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се вземе предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ, както и целите, преследвани от правната уредба, от която тя е част (решение от 1 август 2022 г., Vyriausioji tarnybinės etikos komisija, C‑184/20, EU:C:2022:601, т. 121 и цитираната съдебна практика).

56

В това отношение следва да се отбележи, че буквално погледнато терминът „извеждане от територията“ в обичайния му смисъл не позволява да се определи дали територията, която подлежащото на извеждане лице трябва да напусне, е територията на държавата членка, приела въпросната мярка за извеждане от територията или територията на Европейския съюз като цяло. При все това от целите на Директива 2004/81, както и от контекста, в който се вписва член 6, параграф 1 от нея, следва, че мярката, чието изпълнение е забранено по силата на този член, е тази, с която на заинтересованото лице се разпорежда да напусне територията на съответната държава членка.

57

Що се отнася, на първо място, до целите на Директива 2004/81, както следва по-специално от член 1, както и от съображения 2, 4 и 11 от нея, посочената директива преследва двойната цел за насочване на усилията към разкриване и унищожаване на криминалните мрежи, като същевременно се защитят правата на жертвите на трафика на хора и се даде възможност на жертвите през определен период да помислят по-специално върху възможността да сътрудничат с полицията, органите на реда и съдебните органи в рамките на борбата с подобни престъпления.

58

В съответствие с тази двойна цел за защита на правата на жертвите на трафика на хора и за увеличаване на ефикасността на наказателното преследване, Директива 2004/81 установява предвидения в член 6, параграф 1 от нея срок за размисъл, като от текста на тази разпоредба е видно, че тя цели да гарантира, че съответните граждани на трети страни могат да се възстановят и да се откъснат от влиянието на извършителя на престъплението, на което са или са станали жертва, така че съзнателно да могат да решат дали да сътрудничат или не с компетентните органи.

59

Отново с оглед на тази двойна цел член 6, параграф 2 от Директива 2004/81 изисква в рамките на този срок за размисъл, от една страна, държавата членка, на чиято територия се намира заинтересованото лице, да задоволи по-специално основните му нужди, като му предостави предвиденото в член 7 от тази директива третиране, и от друга страна, да се откаже от изпълнението на всяка мярка за извеждане от територията през този период, като временно разреши на заинтересованото лице да остане на съответната територия, „докато компетентните органи се произнесат“. Както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 69 от заключението си, двете посочени изисквания са взаимно свързани, тъй като мерките за помощ и подкрепа, посочени в член 7 от Директива 2004/81, които трябва да бъдат осигурени по време на срока за размисъл, не могат да бъдат надлежно предприети, ако заинтересованото лице е напуснало територията на съответната държава членка.

60

Следователно да се приеме, че по време на посочения срок за размисъл „мярката за извеждане от територията“ по член 6, параграф 2 от Директива 2004/81, чието привеждане в изпълнение е забранено, не обхваща решение за прехвърляне в друга държава членка, прието в приложение на Регламент „Дъблин III“, би могло да застраши постигането на двойната цел, преследвана с тази директива.

61

Всъщност, от една страна, изпълнението на такова решение за прехвърляне в срока за размисъл, предвиден в член 6, параграф 1 от Директива 2004/81, би довело до отдалечаване на жертвата на трафика на хора от специализираните служби за подпомагане, в рамките на които тя е можела да намери подкрепа, и съответно до прекратяване на лечението, предоставено ѝ в тази държава членка по силата на член 7 от Директива 2004/81, което би попречило на възстановяването на тази жертва и следователно би увеличило нейната уязвимост.

62

От друга страна, изпълнението на такова решение на ранния етап, част от който е периодът на размисъл, предоставен на жертвата на трафик на хора, би могло да навреди на сътрудничеството на жертвата в рамките на наказателното разследване и/или на съдебното производство. Всъщност прехвърлянето на посочената жертва в друга държава членка дори преди да е могла в рамките на срока за размисъл, с който се ползва, да се произнесе относно това дали желае да сътрудничи в рамките на това разследване и/или на тази процедура, би лишило не само компетентните органи от свидетелски показания, които може да са особено полезни в рамките на преследването на извършителите на съответното престъпление, но и парадоксално би довело до извеждане на заинтересованото лице от територията на компетентната държава членка, въпреки че би трябвало да присъства там, за да участва в необходимата степен в посоченото разследване.

63

Що се отнася, на второ място, до контекста, в който се вписва срокът за размисъл по член 6, параграф 1 от Директива 2004/81, важно е да се припомни, че съгласно член 5 от нея компетентните органи на съответната държава членка имат задължение по отношение на жертвата на трафика на хора за предварително предоставяне на информация за „възможностите, които [тази директива] предлага“. Тези възможности обхващат възможността заинтересованото лице да се ползва не само от срока за размисъл, но и от предвидените в член 7 от Директива 2004/81 мерки за помощ и подкрепа, както и от възможността при определени условия да му бъде издадено разрешение за временно пребиваване в съответствие с член 8 от тази директива, което съгласно съображение 9 от нея трябва да представлява „достатъчен стимул“ за жертвата да сътрудничи на компетентните органи.

64

Както обаче по същество отбелязва генералният адвокат в точка 67 от заключението си, това задължение за предоставяне на информация би било лишено от полезно действие, ако в рамките на предвидения в член 6, параграф 1 от Директива 2004/81 срок за размисъл съответната държава членка има право да прехвърли заинтересованото лице в друга държава членка, при положение че в рамките на този срок се е задължила да му предостави възможността да се ползва от посочените по-горе мерки, както и от издаването на разрешение за временно пребиваване на нейна територия най-късно до изтичането на споменатия срок, когато са изпълнени изискванията, предвидени в член 8 от тази директива.

65

Посоченият анализ не може да се постави под въпрос посредством разглеждането на Директиви 2001/40 и 2004/38, които са посочени от запитващата юрисдикция. Всъщност е достатъчно да се констатира, че тези директиви, които сами по себе си не дават никакво определение на понятието „мярка за извеждане от територията“, не позволяват да се направят еднозначни изводи относно географския обхват на такова понятие по смисъла на Директива 2004/81. От буквална гледна точка доводът на германското правителство, което се опира по-специално на Директива 2001/40, че понятието „мярка за извеждане от територията“ обикновено се използва в отношенията с трети държави, се опровергава от използването на това понятие, по-специално в член 28 от Директива 2004/38, който несъмнено се отнася само до извеждането от територията на държава членка, а не до извеждането от територията на Съюза като цяло. Освен това Директива 2004/81 не се позовава и на разпоредбите на Регламент № 343/2003, който е бил в сила към датата на приемането на тази директива и който, считано от 18 юли 2013 г., е отменен и заменен с Регламент „Дъблин III“, който впрочем също не се позовава на последната посочена директива.

66

С оглед на всички изложени по-горе съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 6, параграф 2 от Директива 2004/81 трябва да се тълкува в смисъл, че в обхвата на понятието „мярка за извеждане от територията“ попада мярка, посредством която се осъществява прехвърляне на гражданин на трета страна от територията на една държава членка към тази на друга държава членка в приложение на Регламент „Дъблин III“.

67

С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 6, параграф 2 от Директива 2004/81 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска решение за прехвърляне на гражданин на трета страна на основание на Регламент „Дъблин III“ да бъде прието или изпълнено или да бъдат предприети подготвителни мерки за изпълнението му по време на предвидения в член 6, параграф 1 от тази директива срок за размисъл.

68

Съгласно член 6, параграф 2 от Директива 2004/81 в рамките на този срок за размисъл „не може да се приложи никаква мярка за извеждане от територията“ по отношение на съответните граждани на трети страни.

69

Следователно от гледна точка на текста на член 6, параграф 2 от Директива 2004/81 тази разпоредба не забранява приемането нито на мярка за извеждане от територията, нито на каквато и да било друга мярка, подготвителна за изпълнението ѝ.

70

Предвид отговора на втория въпрос, тази разпоредба не допуска по време на предоставения съгласно член 6, параграф 1 от тази директива срок за размисъл да се изпълни решение за прехвърляне, прието съгласно Регламент „Дъблин III“, по отношение на гражданите на трети страни, попадащи в приложното поле на посочената директива.

71

При това положение, както посочва по същество генералният адвокат в точка 88 от заключението си, е важно при приемането на подготвителни мерки за привеждането в изпълнение на това решение за прехвърляне в рамките на предвидения в член 6, параграф 1 от Директива 2004/81 срок за размисъл компетентните национални органи да не застрашават постигането на припомнената в точка 58 от настоящото решение двойна цел, която посочената разпоредба преследва. Следователно, макар приемането на подготвителни мерки за изпълнението на споменатото решение в рамките на този срок за размисъл да не е забранено, такова приемане все пак не следва да лишава от полезно действие разглеждания срок, което обстоятелство запитващата юрисдикция следва да провери в главното производство. Такъв би могъл да бъде случаят по-специално ако мерките, подготвящи изпълнението на подобно решение, се изразяват в задържане на жертвата на трафика на хора с цел нейното прехвърляне, тъй като с оглед на нейната уязвимост такива подготвителни мерки не ѝ позволяват, по-специално с оглед на нейната уязвимост, да се възстанови, нито съзнателно да реши дали да сътрудничи с компетентните органи на държавата членка, на чиято територия се намира.

72

Важно е да се добави, че такова тълкуване на член 6, параграф 2 от Директива 2004/81 не може да застраши спазването на ясно определените и относително кратки срокове, в които се провежда административното производство за прехвърляне на компетентността за разглеждане на молбата за международна закрила в замолената държава членка съгласно разпоредбите на Регламент „Дъблин III“.

73

Така, най-напред, от точка 69 от настоящото решение следва, че предоставянето на срок за размисъл на кандидат за международна закрила не е пречка държавата членка, на чиято територия той се намира, в рамките на този срок за размисъл да подаде искането си за поемане на отговорността за този кандидат от друга държава членка в съответствие с член 21, параграф 1 от посочения регламент, а при утвърдителен отговор от страна на последната — да приеме през разглеждания срок за размисъл решение за прехвърляне в замолената държава членка.

74

По-нататък, вярно е, че съгласно член 29, параграфи 1 и 2 от посочения регламент, за да пристъпи към прехвърляне на кандидата за международна закрила, молещата държава членка разполага със срок от шест месеца, считано от уважаването на искането за поемане на отговорност или от приемането на окончателното решение по жалбата срещу решението за прехвърляне или по преразглеждането от правна и фактическа гледна точка на това решение в случай на суспензивно действие в съответствие с член 27, параграф 3 от същия регламент, като в противен случай замолената държава членка се освобождава от задължението си да поеме отговорност за съответното лице и в такъв случай отговорността се прехвърля на молещата държава членка (вж. в този смисъл решение от 26 юли 2017 г., A.S., C‑490/16, EU:C:2017:585, т. 46, 57 и 58).

75

Що се отнася обаче до Директива 2004/81, важно е да се припомни, че както предвижда член 6, параграф 1, втора алинея от нея, началният момент и продължителността на предвидения в тази разпоредба срок за размисъл се определят в съответствие с националното право.

76

Следователно държавите членки трябва да осигурят баланс между продължителността на срока за размисъл, който предоставят на жертвите на трафика на хора на тяхна територия, и спазването на срока, предвиден в член 29, параграфи 1 и 2 от Регламент „Дъблин III“, за да гарантират правилното съотношение и запазването на полезното действие на тези разпоредби.

77

С оглед на всички изложени по-горе съображения на третия въпрос следва да се отговори, че член 6, параграф 2 от Директива 2004/81 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска решение за прехвърляне на гражданин на трета страна, прието на основание на Регламент „Дъблин III“, да бъде изпълнено в рамките на гарантирания в член 6, параграф 1 срок за размисъл, но допуска приемането на такова решение, както и на подготвителни мерки за изпълнението му, при условие че тези подготвителни мерки не могат да лишат от полезно действие подобен срок за размисъл, което обстоятелство запитващата юрисдикция следва да провери.

78

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали при липсата на мярка за транспониране в националното право член 6, параграф 1 от Директива 2004/81 трябва да се тълкува в смисъл, от една страна, че предвиденият в тази разпоредба срок за размисъл започва да тече автоматично от момента, в който съответният гражданин на трета държава уведоми компетентните национални органи, че е или е бил жертва на трафик на хора, и от друга страна, изтича автоматично, след като този гражданин подаде жалба на основание на това, че е бил жертва на трафик на хора, или обратното, уведоми тези национални органи, че отказва да направи това.

79

В случая, както е видно от фактите в основата на спора по главното производство, изложени накратко в точки 23—30 от настоящото решение, в нито един момент преди приемането на решението за прехвърляне от 12 август 2019 г. компетентните национални органи не са уведомили жалбоподателя в главното производство — който преди това е посочил, че е бил жертва на трафик на хора, изявил е желание да подаде жалба на това основание и е споменал, че е разпознал един от извършителите на това престъпление в приемен център в Нидерландия — за възможностите, предоставени съгласно Директива 2004/81, включително за възможността да се ползва от срок за размисъл по член 6, параграф 1 от тази директива, нито са му предоставили такъв срок.

80

При това положение следва да се отбележи, че видно от предоставената от запитващата юрисдикция информация, спорът в главното производство се отнася до законосъобразността на решението от 12 август 2019 г. за прехвърляне на жалбоподателя в главното производство в Италия съгласно Регламент „Дъблин III“. Както обаче бе посочено в точка 77 от настоящото решение, Директива 2004/81 допуска приемането на решение за прехвърляне по време на предвидения в член 6, параграф 1 от нея срок за размисъл. От това следва, че дори да се предположи, че на жалбоподателя в главното производство е трябвало да бъде признат такъв срок за размисъл, допуснатата в случая нередовност от страна на нидерландските власти нередовност, а именно липсата на предоставяне на такъв срок за размисъл, не би могла да засегне законосъобразността на решението за прехвърляне, обжалвано пред запитващата юрисдикция, тъй като член 6 от Директива 2004/81 се противопоставя единствено на изпълнението на такова решение, когато на гражданина на трета страна не е било признато правото на срок за размисъл, на който той е имал право по силата на член 6.

81

От предходната точка следва също така, че за целите на контрола за законосъобразност на решението от 12 август 2019 г. отговорът от страна на Съда на въпроса от коя до коя дата на жалбоподателя в главното производство е трябвало да се предостави срок за размисъл, означава Съдът да формулира консултативно становище по изцяло хипотетичен въпрос.

82

Съгласно постоянната съдебна практика обаче Съдът не следва да дава консултативни становища по общи или хипотетични въпроси (решение от 16 юли 1992 г., Meilicke, C‑83/91, EU:C:1992:332, т. 25 и от 8 юни 2017 г., OL, C‑111/17 PPU, EU:C:2017:436, т. 33).

83

Ето защо трябва да се констатира, че Съдът не следва да отговаря на първия въпрос.

84

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши: