–

за Antea Polska S.A., Pectore-Eco sp. z o.o. и Instytut Ochrony Środowiska — Państwowy Instytut Badawczy, от D. Ziembiński, radca prawny,

–

за Państwowe Gospodarstwo Wodne Wody Polskie, от P. Daca, M. Klink и T. Skoczyński, radcowie prawni,

–

за CDM Smith sp. z o.o., от F. Łapecki, adwokat, и J. Zabierzewski,

–

за полското правителство, от B. Majczyna и M. Horoszko, в качеството на представители,

–

за австрийското правителство, от A. Posch, в качеството на представител,

–

за Европейската комисия, от P. Ondrůšek, J. Szczodrowski и G. Wils, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 18, параграф 1 и член 21, параграф 1 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 2014 г., стр. 65), на член 2, точка 1 от Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване (ОВ L 157, 2016 г., стр. 1), както и на член 1, параграфи 1 и 3 и член 2, параграф 1 от Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство (ОВ L 395, 1989 г., стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 237), изменена с Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. (ОВ L 94, 2017 г., стр. 1).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между, от една страна, Antea Polska S.A., Pectore-Eco sp. z o.o. и Instytut Ochrony Środowiska — Państwowy Instytut Badawczy, действащи заедно като един оферент (наричан по-нататък „Antea“), и от друга, Państwowe Gospodarstwo Wodne Wody Polskie (Държавно водно стопанство „Полски води“, Полша, наричано по-нататък „възлагащият орган“), подкрепяно от Arup Polska sp. z o.o. (наричано по-нататък „Arup“), CDM Smith sp. z o.o. (наричано по-нататък „CDM Smith“), както и от Multiconsult Polska sp. z o.o., Arcadis sp. z o.o. и Hydroconsult sp. z o.o. Biuro Studiów i Badań Hydrogeologicznych i Geofizycznych, действащи заедно като един оферент (наричан по-нататък „Multiconsult“), във връзка с възлагането на обществена поръчка на CDM Smith.

3

Член 1 от Директива 89/665 е озаглавен „Приложно поле и наличие на процедури за преразглеждане“ и предвижда:

„1.   Настоящата директива се прилага за поръчките, посочени в Директива [2014/24] […]

[…]

Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че […] решенията, взети от възлагащите органи, могат да бъдат ефективно преразглеждани, и по-специално колкото е възможно най-бързо в съответствие с условията, посочени в членове 2—2е от настоящата директива, на основание, че тези решения са в нарушение на правото на Съюза в областта на обществените поръчки или националните разпоредби, транспониращи това право.

[…]

3.   Държавите членки гарантират достъпност до процедурите по преразглеждане съгласно подробни разпоредби, които държавите членки могат да установят, най-малко за всяко лице, имащо или имало интерес от получаването на определена обществена поръчка и на което е нанесена или рискува да бъде нанесена вреда от твърдяно нарушение.

[…]“.

4

Съображения 90 и 92 от Директива 2014/24 гласят:

[…]

[…]“.

5

Член 18 от тази директива е озаглавен „Принципи на обществените поръчки“ и параграф 1 от него предвижда:

„Възлагащите органи третират икономическите оператори при условията на равнопоставеност и без да ги дискриминират, и действат по прозрачен и пропорционален начин.

[…]“.

6

Член 21 от посочената директива е озаглавен „Поверителност“ и предвижда:

„1.   Освен ако не е предвидено друго в настоящата директива или в националното право, на което е подчинен възлагащият орган, по-специално законодателството относно достъпа до информация, и без да се засягат задълженията, свързани с обявяването на възложените поръчки и с информацията за кандидати и оференти по смисъла на членове 50 и 55, възлагащият орган не може да разкрива информация, предоставена му от икономическите оператори, която те са определили като поверителна, включително, но не само, технически или търговски тайни и поверителните аспекти на офертите.

2.   Възлагащите органи могат да наложат на икономическите оператори изисквания, имащи за цел защитата на поверителния характер на информацията, която възлагащите органи предоставят в хода на процедурата за възлагане на обществена поръчка“.

7

Член 50 от същата директива е озаглавен „Обявления зa възложени поръчки“ и гласи:

„1.   Не по-късно от 30 дни след сключването на договор за поръчка или на рамково споразумение след решението за възлагане или за сключване, възлагащите органи изпращат обявление за възложена поръчка, съдържащо резултатите от процедурата за възлагане на обществена поръчка.

Това обявление съдържа информацията, посочена в част Г от приложение V […]

[…]

4.   Определена информация за възлагането на поръчката или за сключването на рамковото споразумение може да не бъде публикувана, когато разкриването ѝ би попречило на правоприлагането или би било в противоречие с обществения интерес поради други причини, би увредило законните търговски интереси на конкретен публичен или частен икономически оператор или би накърнило лоялната конкуренция между икономическите оператори“.

8

Член 55 от Директива 2014/24 е озаглавен „Информиране на кандидатите и оферентите“ и гласи:

„1.   Възлагащите органи възможно най-бързо информират всеки кандидат и оферент за решенията, взети във връзка със сключването на рамково споразумение, възлагането на обществена поръчка или допускането до динамична система за покупки […]

2.   По искане на съответния кандидат или оферент възлагащият орган, по най-бързия възможен начин и във всички случаи не по-късно от 15 дни след получаване на писменото искане, уведомява:

[…]

[…]

3.   Възлагащите органи могат да решат да откажат достъп до определена информация по параграфи 1 и 2, свързана с възлагането на поръчката, сключването на рамкови споразумения или допускането до динамична система за покупки, когато разкриването ѝ би попречило на правоприлагането или би било в противоречие с обществения интерес поради други причини, би увредило законните търговски интереси на конкретен публичен или частен икономически оператор или би накърнило лоялната конкуренция между икономическите оператори“.

9

Член 58 от тази директива е озаглавен „Критерии за подбор“ и предвижда:

„1.   Критериите за подбор могат да се отнасят до:

[…]

4.   По отношение на техническите и професионалните способности възлагащите органи могат да налагат изисквания, с които да се гарантира, че икономическите оператори притежават необходимите човешки и технически ресурси и опит за изпълнение на поръчката при спазване на подходящ стандарт за качество.

Възлагащите органи могат по-специално да изискват икономическите оператори да притежават достатъчен опит, удостоверен чрез подходящи свидетелства за изпълнени в миналото поръчки. […]

При процедурите за възлагане на обществени поръчки за доставки, изискващи проучване на терена или инсталиране, за услуги или за строителство, професионалните способности на икономическите оператори да предоставят услугата или да изпълнят инсталирането или строежа могат да бъдат оценявани по отношение на техните умения, ефективност, опит и надеждност.

[…]“.

10

Съгласно член 59 от посочената директива, озаглавен „Единен европейски документ за обществени поръчки“:

„1.   При подаването на заявленията за участие или на офертите възлагащите органи приемат единния европейски документ за обществени поръчки (ЕЕДОП), който се състои от актуализирани лични декларации като предварително доказателство вместо издадени от публични органи или трети лица удостоверения, потвърждаващи, че съответният икономически оператор отговаря на което и да е от следните условия:

Когато икономическият оператор използва капацитета на други субекти в съответствие с член 63, ЕЕДОП съдържа също така информацията, посочена в първа алинея от настоящия параграф, по отношение на тези субекти.

В ЕЕДОП се съдържа официално изявление на икономическия оператор, че съответното основание за изключване не се прилага и/или че съответният критерий за подбор е изпълнен, и се предоставя съответната информация, изисквана от възлагащия орган. […]

[…]

4.   Възлагащият орган може да поиска от оферентите и кандидатите във всеки момент от процедурата да представят всички или част от придружаващите документи, когато това е необходимо за осигуряване на правилното провеждане на процедурата.

[…]“.

11

Член 60 от същата директива е озаглавен „Доказателства“ и гласи:

„1.   Възлагащите органи могат да изискват сертификатите, изявленията и другите доказателства, посочени в параграфи 2, 3 и 4 от настоящия член и в приложение XII, като доказателства за липсата на основания за изключване по член 57 и за изпълнението на критериите за подбор в съответствие с член 58.

Възлагащите органи не изискват други доказателства, освен посочените в настоящия член и в член 62. Във връзка с член 63 икономическите оператори могат да използват всякакви подходящи средства, за да докажат на възлагащия орган, че ще разполагат с необходимите ресурси.

[…]

3.   Доказателството за икономическото и финансовото състояние на икономическия оператор може по принцип да бъде представено посредством едно или няколко от свидетелствата, изброени в част I от приложение XII.

[…]

4.   Доказателство за техническите способности на икономическите оператори може да бъде представено по един или няколко от начините, изброени в част II от приложение XII, според естеството, количеството или значението и използването на строителството, доставките или услугите.

[…]“.

12

Член 63 от Директива 2014/24 е озаглавен „Използване на капацитета на други субекти“ и параграф 1 от него предвижда:

„По отношение на критериите, свързани с икономическото и финансовото състояние, установени съгласно член 58, параграф 3, и критериите, свързани с техническите и професионалните способности, установени съгласно член 58, параграф 4, икономически оператор може, когато е целесъобразно и за конкретна поръчка, да използва капацитета на други субекти, независимо от правния характер на отношенията му с тях. По отношение на критериите, свързани с образованието и професионалната квалификация, посочени в част II, буква е) от приложение ХII, или със съответния професионален опит, икономическите оператори могат обаче да използват капацитета на други субекти само когато последните ще изпълняват строителството или услугите, за които е необходим този капацитет. Когато икономически оператор иска да използва капацитета на други субекти, той доказва на възлагащия орган, че ще разполага с необходимите ресурси, например като представя доказателство за поетия от посочените субекти ангажимент за тази цел.

[…]“.

13

Съгласно член 67 от тази директива, озаглавен „Критерии зa възлагане нa поръчките“:

„1.   Без да се засягат националните законови, подзаконови или административни разпоредби относно цената на определени доставки или възнаграждението за определени услуги, възлагащите органи възлагат обществените поръчки въз основа на критерия за икономически най-изгодната оферта.

2.   Икономически най-изгодната оферта от гледна точка на възлагащия орган се определя въз основа на цената или разходите, като се използва подход на разходната ефективност, […] и може да включва критерия за най-доброто съотношение качество/цена, което се оценява въз основа на критерии, включващи качествени, екологични и/или социални аспекти, свързани с предмета на въпросната обществена поръчка. Тези критерии могат да включват например:

Елементът, свързан с разходите, може също така да приема формата на фиксирана цена или разходи, въз основа на което икономическите оператори ще се състезават само по отношение на критериите за качество.

Държавите членки могат да предвидят, че възлагащите органи не могат да използват само критерия „цена“ или само критерия „разходи“ като единствен критерий за възлагане, или да ограничат тяхното използване до определени категории възлагащи органи или определени видове поръчки.

[…]

4.   Критериите за възлагане не трябва да водят до предоставянето на възлагащия орган на неограничена свобода на избор. Те трябва да гарантират, че е възможна реална конкуренция, и да се придружават от спецификации, които позволяват ефективната проверка на представената от оферентите информация с цел да се прецени доколко офертите отговарят на критериите за възлагане. При съмнение възлагащите органи проверяват ефективно точността на информацията и доказателствата, предоставени от оферентите.

5.   Възлагащият орган посочва в документацията за обществената поръчка относителната тежест, която придава на всеки от критериите, избрани за определяне на икономически най-изгодната оферта, освен когато тя се определя само въз основа на цената.

[…]“.

14

Приложение V към посочената директива е озаглавено „Информация, която трябва да бъде включена в обявленията“ и съдържа част Г, озаглавена „Информация, която трябва да бъде включена в обявленията за възлагане на поръчки (съгласно член 50)“ и в която се посочва:

„[…]

[…]

15

Съгласно приложение XII към същата директива, озаглавено „Доказателства за съответствие с критериите за подбор“:

„Част I: Икономическо и финансово състояние

Икономическото и финансовото състояние на икономическия оператор като правило може да бъде доказано чрез един или няколко от следните документи:

Част II: Техническа способност

Средства за доказване на техническата способност на икономическия оператор по член 58:

[…]“.

16

Член 1 от Директива 2016/943 е озаглавен „Предмет и обхват“ и параграф 1 от него предвижда:

„Настоящата директива определя правила за защита срещу незаконното придобиване, използване и разкриване на търговски тайни.

[…]“.

17

Член 2 от тази директива е озаглавен „Определения“ и гласи:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]“.

18

Член 8 от Ustawa Prawo zamówień publicznych (Закон за обществените поръчки) от 29 януари 2004 г. (Dz. U. 2015 г., позиция 2164), в редакцията, приложима за спора в главното производство (наричан по-нататък „Законът за обществените поръчки“), предвижда:

„1.   Процедурата за възлагане на поръчката е публична.

2.   Възложителят може да ограничава достъпа до информацията във връзка с процедурата за възлагане на поръчката само в случаите, посочени в закона.

2a.   Възложителят може да определи в спецификацията на поръчката изискванията относно опазването на поверителността на информацията, предоставена на икономическия оператор в хода на процедурата.

3.   Не се разкрива информация, която съставлява търговска тайна по смисъла на правилата за борба с нелоялната конкуренция, ако не по-късно от деня на изтичането на срока за подаване на оферти или заявления за участие в процедурата икономическият оператор декларира, че не следва да се дава достъп до тази информация, и докаже, че тя представлява търговска тайна. Икономическият оператор не може да декларира за конфиденциална информацията по член 86, параграф 4. […]“.

19

Съгласно член 86, параграф 4 от посочения закон:

„При отварянето на офертите се разкриват имената (фирмите) и адресите на икономическите оператори, както и информация за цената, срока на изпълнение на поръчката, гаранционния срок и условията за плащане, съдържащи се в офертите“.

20

Член 96 от същия закон предвижда:

„1.   В процедурата за възлагане на поръчката възложителят изготвя протокол, който съдържа най-малко следните данни:

[…]

[…]

[…]

2.   Към протокола се прилагат офертите, експертизите, декларациите, […] уведомленията, заявленията, другите документи и сведения, представени от възложителя и икономическите оператори, както и договорът за обществената поръчка.

3.   Протоколът заедно с приложенията към него е публичен. Достъп до приложенията към протокола се предоставя след избора на най-изгодната оферта или след прекратяването на процедурата, като достъп до офертите се предоставя от момента на отварянето им, до предварителните оферти — от деня на поканата за представяне на оферти, а до заявленията за участие в процедурата — от деня на съобщаването на резултатите от оценката за изпълнение на условията за участие в процедурата“.

21

Член 11, параграф 2 от Ustawa o zwalczaniu nieuczciwej konkurencji (Закон за борба с нелоялната конкуренция) от 16 април 1993 г. (кодифициран текст, Dz. U., 2020 г., позиция 1913) гласи:

„Търговска тайна е всяка техническа, технологична и организационна информация на предприятието и всяка друга информация с икономическа стойност, която като цяло или в точната си конфигурация и сбор от компоненти не е общоизвестна или лесно достъпна за лица от средите, които обичайно се занимават със съответния вид информация, доколкото лицето, което има право да ползва информацията или да се разпорежда с нея, с дължимата грижа е предприело действия за запазването на нейната поверителност“.

22

През 2019 г. възлагащият орган публикува обявление за попадаща в приложното поле на Директива 2014/24 обществена поръчка за изготвяне на проекти за екологично управление на някои речни басейни в Полша. В спецификацията на поръчката се посочват условията за участие в процедурата, необходимите документи и критериите за възлагане на поръчката.

23

Във връзка с последното в спецификацията на поръчката се предвижда, че офертите ще бъдат оценявани въз основа на три критерия, а именно цената (40 %), концепцията на разработката на проектите(42 %) и описанието на начина на изпълнение на поръчката (18 %), като последните два критерия, свързани с качеството на офертата, съдържат няколко подкритерия.

24

След оценка на четирите подадени оферти поръчката е възложена на CDM Smith. Макар цената на офертата на Antea да е по-ниска от тази на офертата на CDM Smith, Antea получава по-ниска обща оценка от тази на другия оферент, на когото са дадени повече точки по качествените критерии.

25

Antea сезира запитващата юрисдикция с жалба по-специално за отмяна на решението за възлагане на поръчката на CDM Smith, за ново разглеждане на офертите и за разгласяване на определена информация.

26

В подкрепа на жалбата Antea упреква по-специално възлагащия орган, че е пропуснал да разкрие информацията, която CDM Smith, Multiconsult и Arup са му съобщили във връзка с офертите си. Ставало въпрос по-специално за списъците на предходните извършени дейности, списъците на лицата, които в случай на възлагане на поръчката ще бъдат натоварени с изпълнението ѝ, информацията за подизпълнителите или за другите трети лица, които предоставят на разположение ресурси, и по-общо за концепцията на разработката на проектите и за описанието на начина на изпълнение на поръчката.

27

Като приел тази информация да бъде третирана като поверителна, възлагащият орган нарушил Закона за обществените поръчки и Закона за борба с нелоялната конкуренция. Той неправилно счел, че CDM Smith, Multiconsult и Arup са доказали, че посочената информация е търговска тайна.

28

Освен това възлагащият орган не изпълнил задължението си да изложи пълни мотиви — като се основе на установените в спецификацията на поръчката подкритерии — за оценката на всяка от офертите.

29

Antea смята, че е било лишено от правото си на ефективни правни средства за защита поради, от една страна, прекомерното третиране като поверителна на информацията, съдържаща се в офертите на конкурентите му, и от друга, липсата на пълни мотиви за дадените оценки. С оглед на принципите на равно третиране и на прозрачност правото определена информация да се третира като поверителна, трябвало да се тълкува стриктно. Икономическите оператори, които решават да участват в процедура за възлагане на обществена поръчка, трябвало да приемат, че ще бъде разкрита определена информация за дейността им.

30

Възлагащият орган оспорва тези доводи.

31

Той счита, че концепцията на разработката на проектите и описанието на начина на изпълнение на поръчката включват проучвания, които са плод на придобития през годините опит и са прецизирани за разглежданата процедура. Съответно тези проучвания били част от интелектуалната собственост на техния автор.

32

При всички положения имало опасност разкриването на тази информация да увреди законните интереси на оферента. Съответно съдържащата се в офертата на CDM Smith информация имала икономическа стойност и този оферент предприел необходимите мерки, за да я опази в тайна, а именно мерки като съответни вътрешни процедури, клаузи за поверителност, работни правила и мерки за сигурност на документите. Нейното разкриване щяло да позволи на конкурентите да използват притежаваното от оферента ноу-хау и разработените от него технически или организационни решения.

33

В случая всеки оферент дал заедно с офертата си правдиво и логично обяснение защо информацията трябва да се квалифицира като търговска тайна и въз основа на това обяснение било решено да се предостави исканото третиране на информацията като поверителна. Възлагащият орган смята в това отношение, че принципът на прозрачност няма предимство пред правото на защита на търговските тайни.

34

Поверителността обхващала по-специално списъците на лицата, на които е възложено изпълнението на поръчката. Разкриването на такива списъци, които съдържат информация, позволяваща да се установи самоличността на специалисти, можело да доведе до загуби на кадри за оферентите, тъй като конкурентите можело да се опитат да привлекат тези специалисти. Информацията за подизпълнителите или за други трети лица също съдържала данни за техните специалисти.

35

Възлагащият орган отбелязва освен това, че всеки от критериите за възлагане е приложен в съответствие със спецификацията и че оценката на офертите по тези критерии е била изчерпателно мотивирана.

36

Според CDM Smith и Multiconsult информацията относно организацията и условията на предоставяните от тях услуги като информацията, предоставена на възлагащия орган, е нематериален актив, който спада към „интелектуалния капитал“ на оферента. При разкриване на тази информация конкурентите можело да заимстват отразените в нея идеи и разрешения. Освен това и при всички положения информацията за кадровия състав имала голяма икономическа стойност и била търговска тайна.

37

Запитващата юрисдикция констатира, че от член 96 от Закона за обществените поръчки следва, че оферентите по принцип имат пълен достъп до документите, представяни в процедурите за възлагане на обществени поръчки. Според тази юрисдикция липсата на такъв достъп води до неблагоприятни последици за доверието на оферентите в решенията на възлагащите органи и за упражняването на правото на ефективни правни средства за защита.

38

Посочената юрисдикция отбелязва, че много оференти искат документите, предадени от тях на възлагащите органи, да бъдат третирани като поверителни, като изтъкват, че съдържащата се в тях информация е търговска тайна. Всъщност съгласно член 8, параграф 3 от Закона за обществените поръчки на възлагащите органи е забранено да разгласяват такава информация, ако оферентът е поискал конфиденциалност, като е представил необходимите доказателства.

39

Съществува обаче неяснота относно обхвата на член 21, параграф 1 от Директива 2014/24 и относно релевантността в този контекст на член 2, точка 1 от Директива 2016/943. За да се гарантира във възможно най-голяма степен единството на практиката в областта на обществените поръчки, е необходимо да се даде тълкуване на посочения член 21, което да е в съответствие по-специално с принципите на лоялна конкуренция, равно третиране, прозрачност и пропорционалност.

40

Според запитващата юрисдикция не може да се смята, че всички данни, предоставени от оферентите на възлагащия орган, са търговска тайна или по-общо са поверителни. Ако законодателят на Европейския съюз e считал, че всички данни, посочени в членове 59 и 60 от Директива 2014/24 и в приложение XII към нея, са търговска тайна, той e щял да посочи това. Горепосочените принципи ще бъдат нарушени, ако въз основа на прекалено широко тълкуване на понятието за търговска тайна се улесни третирането на предоставяната от оферентите информация като поверителна.

41

Тази юрисдикция представя накратко информацията, и по-специално проучванията, които всеки оферент трябва да представи на възлагащия орган в конкретния случай в съответствие със спецификацията на поръчката. Тя отбелязва, че макар така представените на възлагащия орган технически и методологически разрешения да имат интелектуална стойност и следователно да е възможно да спадат към защитено с авторско право произведение, от това не следва непременно, че те са търговска тайна.

42

Посочената юрисдикция също така не е убедена в релевантността на изтъкнатата от възлагащия орган опасност от „открадване“ на специалисти. Наистина съществува такава опасност, но тя не е проблем. Естествено е служителите да търсят нова работа и работодателите да търсят нови сътрудници, по-специално когато става въпрос за области, в които се изискват експертни знания.

43

За сметка на това има проблем, когато оферентът разполага с много малко информация за офертите, подадени от неговите конкуренти до възлагащия орган, защото това може да възпрепятства и дори да попречи на ефективното използване на способите за защита. В това отношение посочената юрисдикция иска да установи дали ако констатира, че някои документи не е трябвало да бъдат третирани като поверителни, би трябвало да се позволи на жалбоподателя отново да подаде жалба.

44

Запитващата юрисдикция има съмнения и относно критериите за възлагане „концепция на разработката“ на проектите и „описание на начина на осъществяване на поръчката“. Иска да се установи дали подобни критерии не са твърде широки и неясни. Всеки критерий, установен от възлагащия орган, трябва да му позволи да вземе решение въз основа на обективни данни, които са лесно сравними и измерими.

45

При това положение Krajowa Izba Odwoławcza (Национална комисия по жалбите, Полша) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

46

С първия въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 18, параграф 1 и член 21, параграф 1 от Директива 2014/24 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство в областта на възлагането на обществени поръчки, което изисква предоставената от оферентите на възлагащите органи информация, с изключение единствено на търговските тайни, да се публикува или съобщава изцяло на другите оференти, и не допуска практика на възлагащите органи системно да уважават исканията за поверително третиране като търговска тайна.

47

В това отношение следва да се отбележи като начало, че член 18 от Директива 2014/24 установява принципите, които се прилагат за възлагането на уредените в тази директива обществени поръчки. Както следва от параграф 1 от тази разпоредба, възлагащите органи трябва да третират икономическите оператори „при условията на равнопоставеност и без да ги дискриминират“ и да действат по-специално „по прозрачен начин“.

48

При все това, независимо от задължението на възлагащите органи да действат по прозрачен начин, член 21, параграф 1 от посочената директива забранява на такъв орган да разкрива „информация, предоставена му от икономическите оператори, която те са определили като поверителна“.

49

По този въпрос Съдът многократно е постановявал, че главната цел на правилата на Съюза в областта на обществените поръчки е да се осигури ненарушено конкурентно начало и че за постигането на тази цел е важно възлагащите органи да не разкриват информация, свързана с процедурите за възлагане на обществени поръчки, чието съдържание може да бъде използвано за нарушаване на конкуренцията било в процедура за възлагане, която е в ход, било в последващи процедури за възлагане. Тъй като процедурите за възлагане на обществени поръчки са основани на отношение на доверие между възлагащите органи и икономическите оператори, последните трябва да могат да предоставят на възлагащите органи всяка полезна информация във връзка с процедурата за възлагане, без да се страхуват, че те ще предоставят на трети лица информация, чието разкриване би могло да причини вреди на споменатите оператори (решения от 14 февруари 2008 г., Varec, C‑450/06, EU:C:2008:91, т. 34—36, и от 7 септември 2021 г., Klaipėdos regiono atliekų tvarkymo centras, C‑927/19, EU:C:2021:700, т. 115).

50

При все това принципът на защита на поверителната информация трябва да бъде съвместен с изискванията за ефективна съдебна защита. За тази цел забраната по член 21, параграф 1 от Директива 2014/24 трябва да бъде претеглена с общия принцип на добра администрация, от който произтича задължението за мотивиране. При посоченото претегляне трябва по-специално да се отчете фактът, че без достатъчно информация, която да му позволи да провери дали решението на възлагащия орган за възлагане на поръчката е неправилно или незаконосъобразно, неизбраният оферент на практика няма да има възможност да отстоява предвиденото в член 1, параграфи 1 и 3 от Директива 89/665 право на ефективна защита (вж. в този смисъл решение от 7 септември 2021 г., Klaipėdos regiono atliekų tvarkymo centras, C‑927/19, EU:C:2021:700, т. 121—123).

51

В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че искането на жалбоподателя в главното производство за достъп до информацията, предоставена на възлагащия орган от CDM Smith, Arup и Multiconsult, е разгледано въз основа на Закона за обществените поръчки. Съгласно член 8 от този закон по искане на оферентите техните търговски тайни се третират като поверителни, а съгласно член 96 от посочения закон всяка друга информация, предадена от оферентите на възлагащия орган, трябва да бъде публично оповестена в приложение към изготвения от този орган протокол.

52

От акта за преюдициално запитване следва също, че понятието „търговска тайна“, определено в полското право в член 11, параграф 2 от Закона за борба с нелоялната конкуренция, означава информация, която е с икономическа стойност и не е общоизвестна или лесно достъпна за лица от средите, които обичайно се занимават със съответния вид информация, доколкото лицето, което има право да ползва информацията или да се разпорежда с нея, с дължимата грижа е предприело действия за запазването на нейната поверителност.

53

Това определение по същество съответства на определението на понятието „търговска тайна“ в член 2, точка 1 от Директива 2016/943.

54

Трябва да се отбележи, че нито от текста, нито от целта на Директива 2014/24 следва, че тя не допуска законодателят на държава членка да използва такова понятие, за да очертае обхвата на член 21, параграф 1 от тази директива.

55

Действително понятието „търговска тайна“, определено в член 2, точка 1 от Директива 2016/943 или в съответна разпоредба от националното право, се припокрива само отчасти с израза „информация, предоставена […] от икономическите оператори, която те са определили като поверителна“, употребен в член 21, параграф 1 от Директива 2014/24. Всъщност съгласно самия текст на последната разпоредба посочената в нея информация обхваща „включително, но не само, технически или търговски тайни и поверителните аспекти на офертите“, а това показва, както отбелязва генералният адвокат в точки 34 и 35 от заключението си, че защитата на поверителността, предвидена в Директива 2014/24, е по-широка от защитата само на търговските тайни. Освен това Съдът вече е уточнил, че правилата относно незаконното придобиване, използване и разкриване на търговска тайна по смисъла на Директива 2016/943 не освобождават публичните органи от задълженията за поверителност, които могат да произтекат от Директива 2014/24 (вж. в този смисъл решение от 7 септември 2021 г., Klaipėdos regiono atliekų tvarkymo centras, C‑927/19, EU:C:2021:700, т. 97 и 99).

56

В член 21, параграф 1 от Директива 2014/24 обаче се уточнява, че забраната за разкриване на информация, която при предоставянето ѝ е определена като поверителна, се прилага, „[о]свен ако не е предвидено друго […] в националното право, на което е подчинен възлагащият орган“.

57

От това уточнение следва, че всяка държава членка може да претегли поверителността, уредена в тази разпоредба от Директива 2014/24, и нормите на националното право, с които се преследват други законни интереси, сред които и изрично споменатият в тази разпоредба интерес от гарантиране на „достъпа до информация“, за да се осигури най-голяма прозрачност на процедурите за възлагане на обществени поръчки.

58

При все това, за да не накърнят полезното действие на правото на Съюза, при упражняване на правото на преценка, което им е признато с член 21, параграф 1 от посочената директива, държавите членки не трябва да въвеждат режими, които не гарантират пълното постигане на целта на тази разпоредба, припомнена в точка 49 от настоящото решение, които препятстват претеглянето, посочено в точка 50 от настоящото решение, или които засягат режима на публичност във връзка с възложените поръчки, както и правилата относно информирането на кандидатите и оферентите, предвидени в членове 50 и 55 от същата директива.

59

Във връзка с последното е важно да се отбележи, че както изрично е предвидено в член 21, параграф 1 от Директива 2014/24, всеки режим на поверителност не трябва да накърнява посочените режим на публичност и правила в членове 50 и 55 от тази директива.

60

Съгласно член 50, параграф 1 от посочената директива възлагащият орган трябва след приключване на процедурата за възлагане на поръчка да издаде подлежащо на публикуване обявление за възложена поръчка, което в съответствие с част Г от приложение V към същата директива съдържа определена информация по-специално за оферента, на когото е възложена поръчката, и за представената от него оферта. При все това член 50, параграф 4 от Директива 2014/24 предвижда също, че тази информация може да не бъде публикувана, когато разкриването ѝ би попречило на правоприлагането, би било в противоречие с обществения интерес, би увредило законните търговски интереси на даден икономически оператор или би накърнило лоялната конкуренция.

61

Също така, макар член 55, параграф 2 от Директива 2014/24 изрично да позволява на всеки оферент, който е подал допустима оферта, да поиска от възлагащия орган да го уведоми за причините за отхвърляне на неговата оферта, за характеристиките и относителните предимства на избраната оферта, както и за името на спечелилия оферент, параграф 3 от този член все пак предвижда, че възлагащият орган може да реши да откаже достъп до част от тази информация, когато разкриването ѝ би попречило на правоприлагането, би било в противоречие с обществения интерес, би увредило законните търговски интереси на даден икономически оператор или би накърнило лоялната конкуренция.

62

При все това национално законодателство, предвиждащо задължение за публичност на всяка информация, съобщена на възлагащия орган от всички оференти, включително от спечелилия оферент, с изключение единствено на информацията, попадаща в обхвата на понятието за търговска тайна, може, противно на позволеното от член 50, параграф 4 и член 55, параграф 3 от Директива 2014/24, да попречи на възлагащия орган да реши да не разкрива определена информация с оглед на интереси или цели, посочени в тези разпоредби, при положение че тази информация не попада в обхвата на понятието за търговска тайна.

63

Следователно член 21, параграф 1 от Директива 2014/24 във връзка с членове 50 и 55 от нея, от една страна, допуска държава членка да установи режим, при който обхватът на задължението за поверително третиране е очертан въз основа на понятие за търговска тайна, което по същество съответства на понятието по член 2, точка 1 от Директива 2016/943. От друга страна, тази разпоредба не допуска такъв режим, когато той не съдържа подходящ набор от правила, позволяващи на възлагащите органи, при обстоятелствата, при които се прилагат посочените членове 50 и 55, по изключение да откажат да разкрият информация, която, макар да не попада в обхвата на понятието за търговска тайна, не трябва да бъде достъпвана поради интерес или цел, посочени в членове 50 и 55.

64

На последно място, що се отнася до описаната от запитващата юрисдикция практика в съответната държава членка възлагащите органи системно да уважават исканията на оферентите за квалифициране като търговска тайна на цялата информация, която не желаят да бъде разкривана на конкурентните оференти, следва да се констатира, че такава практика — ако се предположи, че е действително установена, което Съдът не следва да проверява — може да накърни не само равновесието между принципа на прозрачност, закрепен в член 18, параграф 1 от Директива 2014/24, и защитата на поверителността по член 21, параграф 1 от тази директива, но и припомнените в точка 50 от настоящото решение изисквания за ефективна съдебна защита, както и общия принцип на добра администрация, от който произтича задължението за мотивиране.

65

В това отношение следва да се припомни, че възлагащият орган не може да бъде обвързан само от твърдението на икономически оператор, че представената информация е поверителна, а трябва да изисква от този оператор да докаже, че информацията, срещу чието разкриване възразява, действително е поверителна (вж. в този смисъл решение от 7 септември 2021 г., Klaipėdos regiono atliekų tvarkymo centras, C‑927/19, EU:C:2021:700, т. 117).

66

Освен това, за да спази общия принцип на добра администрация и да съвмести защитата на поверителността с изискванията за ефективна съдебна защита, възлагащият орган трябва не само да мотивира решението си да третира някои данни като поверителни, но и да съобщи в неутрална форма — доколкото е възможно и при условие че това съобщаване може да запази поверителния характер на конкретни части от тези данни, за които на това основание защитата е обоснована — основното съдържание на тези данни на неизбран оферент, който ги е поискал, и по-специално съдържанието на данните относно ключовите аспекти на неговото решение и избраната оферта (вж. в този смисъл решение от 7 септември 2021 г., Klaipėdos regiono atliekų tvarkymo centras, C‑927/19, EU:C:2021:700, т. 122 и 123).

67

Съответно възлагащият орган може по-специално и доколкото приложимото за него национално право допуска това, да съобщи в обобщена форма някои аспекти от кандидатурата или офертата, както и техническите им характеристики по такъв начин, че поверителната информация да не може да бъде идентифицирана. Освен това, ако се приеме, че неповерителната информация е подходяща, за да се гарантира спазването на правото на неизбрания оферент на ефективни средства за защита, възлагащият орган ще може да поиска от оператора, чиято оферта е била избрана, да му предостави неповерителен вариант на документите, съдържащи поверителна информация (решение от 7 септември 2021 г., Klaipėdos regiono atliekų tvarkymo centras, C‑927/19, EU:C:2021:700, т. 124 и 125).

68

С оглед на всички изложени по-горе съображения на първия поставен въпрос следва да се отговори, че член 18, параграф 1 и член 21, параграф 1 във връзка с член 50, параграф 4 и член 55, параграф 3 от Директива 2014/24 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство в областта на възлагането на обществени поръчки, което изисква предоставената от оферентите на възлагащите органи информация, с изключение единствено на търговските тайни, да се публикува или съобщава изцяло на другите оференти, и не допуска практика на възлагащите органи системно да уважават исканията за поверително третиране като търговска тайна.

69

Вторият, третият и четвъртият въпрос, които следва да бъдат разгледани заедно, се отнасят по-специално до тълкуването на член 18, параграф 1 и член 21, параграф 1 от Директива 2014/24.

70

При все това, както бе посочено в точка 59 от настоящото решение, последната разпоредба не засяга по-специално режима за информиране на кандидатите и оферентите, предвиден в член 55 от тази директива.

71

Всъщност, независимо от обхвата на член 21, параграф 1 от посочената директива, член 55, параграф 2 от нея позволява в частност на всеки оферент, който е подал допустима оферта, да поиска от възлагащия орган да го уведоми за причините за отхвърляне на неговата оферта, за характеристиките и относителните предимства на избраната оферта, както и за името на спечелилия оферент, без да се засяга само възможността по параграф 3 от този член възлагащият орган да реши да откаже достъп до част от тази информация, когато разкриването ѝ би попречило на правоприлагането, би било в противоречие с обществения интерес, би увредило законните търговски интереси на даден икономически оператор или би накърнило лоялната конкуренция.

72

С оглед на релевантността на всички тези разпоредби следва да се приеме, че с втория, третия и четвъртия въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 18, параграф 1, член 21, параграф 1 и член 55 от Директива 2014/24 трябва да се тълкуват в смисъл, че възлагащият орган трябва да предостави или, напротив, да откаже на оферент, чиято допустима оферта е била отхвърлена, достъп до информацията, която другите оференти са представили във връзка с релевантния си опит и референциите за него, със самоличността и професионалната квалификация на предложените да изпълняват поръчката лица или подизпълнителите и с концепцията на разработката на проектите, чието изпълнение се предвижда в рамките на поръчката, и начина на осъществяването на последната.

73

Що се отнася най-напред до релевантния опит на оферентите и до референциите, които прилагат към офертите си като удостоверение за този опит и за капацитета си, следва да се приеме, че такава информация, която до голяма степен съответства на посочената в приложение XII към Директива 2014/24, към което препращат по-специално членове 60 и 63 от нея, не може да се квалифицира като поверителна в нейната цялост.

74

Когато икономически оператор участва в процедура за възлагане на обществена поръчка, той няма основание да иска списъкът с получените поръчки или осъществените проекти, по които е придобил релевантния за съответната обществена поръчка опит, както и референциите, които позволяват да се удостовери този опит, да бъдат третирани изцяло или в голямата си част като поверителни.

75

Всъщност, тъй като поначало опитът на даден оферент не е тайна, по принцип няма как неговите конкуренти да бъдат лишени от информацията за този опит на основание „търговска тайна“ — понятие, което е използвано в правото на съответната държава членка, за да се очертае обхватът на поверителността по член 21, параграф 1 от Директива 2014/24, или на основание защитата на „законните търговски интереси“ или опазването на „лоялната конкуренция“ по смисъла на член 55, параграф 3 от тази директива.

76

Във всички случаи в съответствие с изведените в практиката на Съда принципи, припомнени в точки 66 и 67 от настоящото решение, оферентите трябва, от съображения за прозрачност и с цел да се гарантира спазването на изискванията за добра администрация и ефективна съдебна защита, да получат достъп най-малко до основното съдържание на информацията, предоставена от всеки от тях на възлагащия орган във връзка с релевантния им за съответната обществена поръчка опит и референциите, позволяващи удостоверяването му. Принципът за такъв достъп обаче не засяга особените обстоятелства в случай на някои поръчки за чувствителни стоки или услуги, когато по изключение може да е обоснован отказът да се предостави информация с оглед на някое от другите основания по член 55, параграф 3 от Директива 2014/24, свързани със спазването на забрана или изискване, установени със закон, или с опазването на обществения интерес.

77

На следващо място, що се отнася до информацията за лицата, както физически, така и юридически, включително подизпълнителите, за които оферентът посочва, че може да изпълни поръчката с тяхна подкрепа, е важно да се направи разграничение между данните, позволяващи да се установят тези лица, и данните, които се отнасят до професионалните квалификации или капацитет на посочените лица, без да позволяват установяването им.

78

Възлагащият орган ще трябва да определи дали разкриването на самоличността на специалистите или подизпълнителите, които са поели задължение към оферента да допринесат за изпълнението на тази поръчка в случай на възлагането ѝ, излага оферента, както и тези специалисти или подизпълнители на опасност от накърняване на защитата на поверителността, предвидена в член 21, параграф 1 от Директива 2014/24. За тези цели възлагащият орган ще трябва да вземе предвид всички релевантни обстоятелства, включително предмета на съответната обществена поръчка, както и интереса на оферента и посочените специалисти и подизпълнители да участват със същите договорени при условията на поверителност задължения в последващи процедури за възлагане на поръчки. Разгласяването на информация, предоставена на възлагащия орган в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка, не може да бъде отказано, ако информацията, макар да е релевантна за разглежданата процедура за възлагане, няма никаква икономическа стойност в по-широкия контекст на дейностите на тези икономически оператори.

79

С оглед на тези съображения и доколкото е вероятно между оферента и предложените от него специалисти или подизпълнители да се породи синергия с икономическа стойност, не е изключено достъпът до поименните данни във връзка с тези задължения да трябва да бъде отказан на основание забраната за разкриване, установена в член 21, параграф 1 от Директива 2014/24, или да може да бъде отказан на основание член 55, параграф 3 от тази директива.

80

Що се отнася до непоименните данни, които, без да дават възможност за установяване на самоличността, указват професионалните квалификации или капацитет на физическите или юридическите лица, участващи в изпълнението на поръчката, числеността и структурата на така формирания кадрови състав или пък частта от изпълнението на поръчката, която оферентът предвижда да повери на подизпълнители, следва да се приеме, че с оглед на значението на тези данни за възлагането на поръчката принципът на прозрачност и правото на ефективни правни средства за защита налагат най-малко основното съдържание на такива данни да бъде достъпно за всички оференти.

81

На последно място, що се отнася до концепцията на разработката на проектите, чието изпълнение се предвижда в рамките на обществената поръчка, и до описанието на начина на осъществяване на поръчката, възлагащият орган трябва да провери дали те са елементи, или съдържат елементи, които могат да бъдат защитени с право на интелектуална собственост, по-специално от авторско право, и поради това попадат в обхвата на предвиденото в член 55, параграф 3 от Директива 2014/24 основание за отказ за разкриване, свързано с правоприлагането.

82

В това отношение обаче следва да се припомни, че дори тези концепция и описание или част от тях да се приемат за произведения, защитени с авторско право, което предполага те да се приемат за оригинални, в смисъл че са собственото авторско интелектуално творение, отразяващо личността на автора (вж. в този смисъл решение от 29 юли 2019 г., Funke Medien NRW, C‑469/17, EU:C:2019:623, т. 19 и цитираната съдебна практика), тази защита е запазена за елементите, които изразяват такова творение, и не се прилага за идеите, процедурите, методите на действие или математическите концепции като такива (вж. в този смисъл решение от 13 ноември 2018 г., Levola Hengelo, C‑310/17, EU:C:2018:899, т. 37 и 39 и цитираната съдебна практика). Следователно посочената защита не се прилага за самите технически или методологически разрешения, които могат да включват тези произведения.

83

Освен това и независимо от въпроса дали са, или съдържат защитени с право на интелектуална собственост елементи, концепцията на разработката на проектите, чието изпълнение се предвижда в рамките на обществената поръчка, и описанието на начина на осъществяване на съответните строителни работи или услуги може евентуално да имат икономическа стойност, която би била неправомерно снижена, ако концепцията и описанието бъдат разкрити в оригиналния им вид. В такъв случай публикуването им може да наруши конкуренцията, по-специално като ограничи възможността на съответния икономически оператор благодарение на същите концепция и описание да се открои в последващи процедури за възлагане на обществени поръчки.

84

Ето защо е възможно цялостният достъп до информацията за концепцията на разработката на проектите, чието изпълнение се предвижда в рамките на обществената поръчка, и до описанието на начина на осъществяване на поръчката да трябва да бъде отказан на основание забраната за разкриване, установена в член 21, параграф 1 от Директива 2014/24, или да може да бъде отказан на основание член 55, параграф 3 от тази директива. Същевременно би било прекомерно трудно и дори невъзможно останалите оференти да упражнят правото си на ефективни правни средства за защита срещу решенията на възлагащия орган във връзка с оценяването на офертите, ако не разполагат с никаква информация за тези концепция или начин на осъществяване. Поради това основното съдържание на тази част от офертите трябва да бъде достъпно в съответствие с изведените в практиката на Съда принципи, припомнени в точки 66 и 67 от настоящото решение.

85

С оглед на всички изложени по-горе съображения на втория, третия и четвъртия въпрос следва да се отговори, че член 18, параграф 1, член 21, параграф 1 и член 55 от Директива 2014/24 трябва да се тълкуват в смисъл, че за да реши дали ще откаже на оферент, чиято допустима оферта е била отхвърлена, достъп до информацията, която другите оференти са представили във връзка с релевантния си опит и референциите за него, със самоличността и професионалната квалификация на предложените да изпълняват поръчката лица или подизпълнителите и с концепцията на разработката на проектите, чието изпълнение се предвижда в рамките на поръчката, и начина на осъществяването на последната, възлагащият орган трябва да прецени дали тази информация има икономическа стойност, която не се ограничава до съответната обществена поръчка, доколкото разкриването ѝ може да накърни законни търговски интереси или лоялната конкуренция. Освен това възлагащият орган може да откаже да предостави достъп до тази информация, когато, дори и тя да няма такава икономическа стойност, разкриването ѝ би попречило на правоприлагането или би било в противоречие с обществения интерес. Когато е отказан цялостен достъп до информацията, възлагащият орган трябва да предостави на посочения оферент достъп до основното съдържание на тази информация, така че да се гарантира спазването на правото на ефективни правни средства за защита.

86

Петият въпрос се основава на фактическата предпоставка, че в държавата членка на запитващата юрисдикция възлагащите органи системно уважават исканията на оферентите да третират като поверителна съдържащата се в офертите информация, която е от определящо значение с оглед на критериите за възлагане на поръчката, избрани от възлагащия орган. От това следвало, че никой оферент не може да си създаде мнение относно качеството на офертите на неговите конкуренти. При това положение за оферентите било невъзможно да разберат дали поръчката е възложена въз основа на обективно, или произволно сравнение.

87

При все това, без да е задача на Съда в рамките на производство по преюдициално запитване да проверява дали тази предпоставка действително съответства на практика на възлагащите органи в тази държава членка, следва да се отбележи, че видно от точки 71—85 от настоящото решение, не би могло съдържащата се в офертите информация, която е релевантна за оценката на тези оферти и възлагането на поръчката въз основа на критериите в обявлението и спецификацията за поръчката, да се квалифицира системно и изцяло като поверителна. От това следва, че Директива 2014/24 не допуска практика като тази, която е описана в петия въпрос като негова фактическа предпоставка. Ето защо не следва да се отговаря на този въпрос, свързан с критериите за възлагане на поръчката, които може да бъдат използвани при следването на такава практика за поверително третиране.

88

С шестия въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 18, параграф 1 от Директива 2014/24 във връзка с член 67, параграф 4 от нея трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска критериите за възлагане на поръчката да включват критериите „концепция на разработката“ на проектите, чието изпълнение се предвижда в рамките на съответната обществена поръчка, и „описание на начина на осъществяване на поръчката“.

89

Тези разпоредби на Директива 2014/24 предвиждат задължение за спазване на принципите на прозрачност и равно третиране, които позволяват да се гарантират условия на реална конкуренция.

90

Освен това, както се подчертава в съображение 90 от тази директива, обществените поръчки следва да се възлагат въз основа на критерии, които гарантират съобразяване с тези принципи, за да се осигури обективно сравняване на относителната стойност на офертите, с цел въз основа на най-доброто съотношение качество/цена да се определи коя оферта е икономически най-изгодна. За тази цел възлагащите органи са свободни да установяват подходящи стандарти за качество чрез технически спецификации или условия за изпълнение на поръчката. В същия дух съображение 92 от посочената директива гласи, че установените от възлагащия орган икономически и качествени критерии следва да позволяват извършването на сравнителна оценка на нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта.

91

Съответно е важно критериите за възлагане да не предоставят на възлагащия орган безусловна свобода на избор (решение от 20 септември 2018 г., Montte, C‑546/16, EU:C:2018:752, т. 31 и цитираната съдебна практика). Ето защо, както следва от член 67, параграф 4 от Директива 2014/24, тези критерии трябва да се придружават от спецификации, които позволяват ефективната проверка на представената от оферентите информация с цел да се прецени доколко офертите отговарят на критериите за възлагане.

92

Следователно, когато, както в случая, възлагащият орган установява критерии за възлагане с цел да се оцени качеството на офертите, тези критерии не може само да препращат към концепцията на разработката на проектите, чието изпълнение е предвидено в рамките на съответната поръчка, или към описания от оферента начин на осъществяване на поръчката, а трябва да се придружават от спецификации, които позволяват достатъчно конкретна сравнителна оценка на предложеното ниво на изпълнение. В случай като разглеждания в главното производство, в който качествените критерии съответстват общо на 60 % от точките, които може да бъдат дадени при оценяване на офертата, е още по-важно, за да се гарантира обективно сравнение и да се отстрани рискът от произволно третиране, тези критерии да бъдат изложени прецизно.

93

Такава прецизност може по-специално да се гарантира чрез установяването на подкритерии.

94

Когато престацията, предмет на поръчката, както в случая по главното производство е услуга за разработка на проекти, следва по-специално да се вземат предвид обучението и професионалният опит на членовете на екипа, предложен да изпълни съответната поръчка (вж. в този смисъл решение от 26 март 2015 г., Ambisig, C‑601/13, EU:C:2015:204, т. 31—34).

95

В случая запитващата юрисдикция следва да провери дали подкритериите „концепция на разработката“ на проектите и „описание на начина на осъществяване на поръчката“ са достатъчно прецизни, за да позволят на възлагащия орган да направи конкретна и обективна оценка на представените оферти.

96

С оглед на гореизложеното на шестия поставен въпрос следва да се отговори, че член 18, параграф 1 от Директива 2014/24 във връзка с член 67, параграф 4 от нея трябва да се тълкува в смисъл, че допуска критериите за възлагане на поръчката да включват критериите „концепция на разработката“ на проектите, чието изпълнение се предвижда в рамките на съответната обществена поръчка, и „описание на начина на осъществяване на поръчката“, стига тези критерии да се придружават от спецификации, които позволяват на възлагащия орган да направи конкретна и обективна оценка на представените оферти.

97

Както е видно от данните за спора в главното производство, обобщени в точки 25—27 от настоящото решение, Antea подава жалба, с която иска да бъде отменено решението за възлагане на обществената поръчка по-специално с мотива че след приемането на това решение не е имало достъп до информацията, която конкурентите му, сред които и избраният оферент, са предоставили на възлагащия орган.

98

Със седмия въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 1, параграфи 1 и 3 от Директива 89/665 трябва да се тълкува в смисъл, че когато при разглеждането на жалба срещу решение за възлагане на обществена поръчка се установи, че възлагащият орган е длъжен да разкрие пред жалбоподателя информация, която неправилно е била третирана като поверителна, тази констатация трябва да доведе и до приемането от възлагащия орган на ново решение за възлагане на поръчката, за да се позволи на жалбоподателя отново да подаде жалба.

99

Видно от член 1, параграф 1 от Директива 89/665, решенията, взети от възлагащия орган в процедура за възлагане на поръчка, попадаща в приложното поле на правото на Съюза, трябва да могат да бъдат преразглеждани ефективно и колкото е възможно най-бързо, тъй като процедурите по преразглеждане позволяват да се оспори съответствието на тези решения с правото на Съюза или с националните норми за неговото транспониране. Освен това в член 1, параграф 3 се пояснява, че процедурите по преразглеждане трябва да бъдат достъпни най-малко за всяко лице, което има или е имало интерес от получаването на определена поръчка и на което е нанесена или има опасност да бъде нанесена вреда от твърдяно нарушение.

100

Съответно посоченият член 1 е предназначен да защити икономическите оператори от произвола на възлагащия орган, като гарантира наличието във всички държави членки на процедури за преразглеждане, които гарантират ефективното прилагане на правилата на Съюза в областта на възлагането на обществени поръчки, по-специално на етап, на който нарушенията все още могат да бъдат отстранени. Следователно Директива 89/665 има за цел пълното спазване на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, предвидено в член 47, първа и втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз (вж. в този смисъл решение от 7 септември 2021 г., Klaipėdos regiono atliekų tvarkymo centras, C‑927/19, EU:C:2021:700, т. 127 и 128).

101

За целите на спазването на това право на ефективни правни средства за защита националната юрисдикция, сезирана с жалба във връзка с процедура за възлагане на обществена поръчка, трябва да провери — като вземе предвид задължението на възлагащия орган да предостави на неизбрания оферент достатъчно информация, за да гарантира посоченото право на ефективна защита, както и правото на други икономически оператори да бъде защитена поверителността — дали възлагащият орган правилно е приел, че информацията, която е отказал да предостави на жалбоподателя, е поверителна. За тази цел посочената юрисдикция трябва да извърши цялостна проверка на всички релевантни фактически и правни обстоятелства. Тя трябва непременно да може да разполага с изискваната информация, включително с информацията, третирана като поверителна, за да бъде в състояние да се произнесе при пълно познаване на делото (вж. в този смисъл решение от 7 септември 2021 г., Klaipėdos regiono atliekų tvarkymo centras, C‑927/19, EU:C:2021:700, т. 129 и 130).

102

Когато след тази проверка националната юрисдикция констатира, че определена информация неправилно е била квалифицирана като поверителна, тя трябва да може да отмени решението на възлагащия орган за отказ да разкрие тази информация, както и евентуално решението, с което е отхвърлена подадената по административен ред срещу този отказ жалба. В допълнение посочената юрисдикция трябва да може сама да постанови ново решение по този въпрос, ако националното право разрешава това (вж. в този смисъл решение от 7 септември 2021 г., Klaipėdos regiono atliekų tvarkymo centras, C‑927/19, EU:C:2021:700, т. 136).

103

Що се отнася до последиците от неразкриването на посочената информация за законосъобразността на процедурата за възлагане на поръчката, а оттам и за решението за възлагането ѝ, разпоредбите на Директива 89/665 не позволяват да се определи въз основа точно на какви процесуални правила националната юрисдикция трябва да провери тези последици. Следователно всяка държава членка трябва да определи тези подробни правила, които съгласно член 1, параграф 3 от тази директива трябва да позволяват на всяко лице, което има или е имало интерес от получаването на определена поръчка и на което е нанесена или има опасност да бъде нанесена вреда от твърдяно нарушение да оспори ефективно и бързо приетите от възлагащия орган решения (вж. в този смисъл решение от 7 септември 2021 г., Klaipėdos regiono atliekų tvarkymo centras, C‑927/19, EU:C:2021:700, т. 136).

104

При това положение в случай като разглеждания в главното производство, в който жалбоподателят иска отмяна на решението за възлагане на поръчката по-специално поради това че определена информация неправилно е била квалифицирана като поверителна, сезираната юрисдикция следва да провери дали тази информация действително е трябвало да бъде разкрита и при утвърдителен отговор да прецени дали поради неразкриването на посочената информация жалбоподателят е бил лишен от възможността да упражни ефективно правно средство за защита срещу това решение за възлагане.

105

На следващо място, тази юрисдикция трябва да гарантира, че ще бъде отстранено всяко евентуално констатирано нарушение на правото на ефективни правни средства за защита.

106

В този контекст тя следва по-специално да взема предвид постоянната практика на Съда, съгласно която посочената в член 1 от Директива 89/655 цел да се гарантира наличието на ефективни правни средства за защита срещу нарушенията на разпоредбите, приложими в областта на възлагането на обществени поръчки, може да бъде постигната само ако срокът за обжалване на съответното решение започва да тече едва от датата, на която жалбоподателят е узнал или е трябвало да узнае за твърдяното нарушение на посочените разпоредби (решения от 28 януари 2010 г., Uniplex (UK), C‑406/08, EU:C:2010:45, т. 32, и от 8 май 2014 г., Idrodinamica Spurgo Velox и др., C‑161/13, EU:C:2014:307, т. 37, както и определение от 14 февруари 2019 г., Cooperativa Animazione Valdocco, C‑54/18, EU:C:2019:118, т. 45).

107

Следователно, в случай че националното процесуално право не позволява на юрисдикцията, сезирана с жалба срещу решение за възлагане на обществена поръчка, да вземе в хода на производството мерки, с които да се гарантира отново спазването на правото на ефективни правни средства за защита, и се окаже, че това право е било нарушено поради неразкриването на информация, тази юрисдикция трябва или да отмени решението за възлагане, или да приеме, че жалбоподателят може отново да подаде жалба срещу вече приетото решение за възлагане, като срокът за това започва да тече от момента, в който жалбоподателят е получил достъп до цялата информация, която неправилно е била квалифицирана като поверителна.

108

Ето защо на седмия въпрос следва да се отговори, че член 1, параграфи 1 и 3 от Директива 89/665 трябва да се тълкува в смисъл, че когато при разглеждането на жалба срещу решение за възлагане на обществена поръчка се установи, че възлагащият орган е длъжен да разкрие пред жалбоподателя информация, която неправилно е била третирана като поверителна, и че правото на ефективни правни средства за защита е било нарушено поради неразкриването на тази информация, тази констатация не трябва непременно да води до приемането от възлагащия орган на ново решение за възлагане на поръчката, стига националното процесуално право да позволява на сезираната юрисдикция да вземе в хода на производството мерки, с които да се гарантира отново спазването на правото на ефективни правни средства за защита, или да ѝ позволява да приеме, че жалбоподателят може отново да подаде жалба срещу вече приетото решение за възлагане. Срокът за подаване на такава жалба трябва да започва да тече едва от момента, в който жалбоподателят е получил достъп до цялата информация, която неправилно е била квалифицирана като поверителна.

109

С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши: