1.

В контекста на евентуалната противоконституционност на няколко разпоредби от закон, привеждащ италианското право в съответствие с Рамково решение 2002/584/ПВР ( 2 ), които биха могли да са в противоречие с правото на здраве, гарантирано от италианската конституция, Corte costituzionale (Конституционен съд, Италия) се обръща към Съда с искане за тълкуването на това рамково решение.

2.

Преюдициалното запитване предоставя на Съда възможност отново да се произнесе по основанията да се откаже изпълнението на европейска заповед за арест и предаване (наричана по-нататък „ЕЗА“). По-конкретно, Съдът трябва да уточни дали практиката, установена с решение от 5 април 2016 г., Aranyosi и Căldăraru ( 3 ), е приложима по аналогия за изпълнението на ЕЗА, което може да създаде сериозен риск за здравето на издирваното лице.

3.

Съдът ще трябва да реши в крайна сметка дали към списъка на основанията за неизпълнение на ЕЗА, предвидени в членове 3, 4 и 4а от Рамково решение 2002/584, следва да се добави, и при какви условия, производното от задължението за спазване на членове 3, 4 и 35 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

4.

Член 3 („Право на неприкосновеност на личността“), параграф 1 гласи:

„Всеки има право на физическа и психическа неприкосновеност“.

5.

Член 4 („Забрана на изтезанията и на нечовешкото или унизително отношение или наказание“) прогласява:

„Никой не може да бъде подложен на изтезания, на нечовешко или унизително отношение или наказание“.

6.

Член 35 („Закрила на здравето“) предвижда:

„Всеки има право на достъп до здравна профилактика и да ползва медицински грижи при условията, установени от националните законодателства и практики. При определянето и осъществяването на всички политики и действия на Съюза се осигурява висока степен на закрила на човешкото здраве“.

7.

Съображение 10 гласи:

„Механизмът на [ЕЗА] се основава на високо равнище на поверителност между държавите членки. Нейното прилагане може да бъде спряно единствено в случай на съществено и продължаващо нарушаване на един от принципите на държавите членки, посочени в член 6, параграф 1 от Договора за Европейския съюз [наричан по-нататък „ДЕС“], определени от Съвета съгласно член 7, параграф 1 от Договора с посочените в член 7, параграф 2 от него последици“.

8.

Съображение 12 гласи:

„Настоящото рамково решение спазва основните права и се съобразява с принципите, признати в член 6 от [ДЕС] и отразени в Хартата […], и по-специално глава VI от нея […]“.

9.

В съответствие със съображение 13:

„Никое лице не може да бъде предавано, експулсирано или екстрадирано, когато съществува сериозна опасност то да бъде подложено на смъртно наказание, изтезание или на друго нечовешко или унизително наказание“.

10.

Член 1 („Определение на понятието [ЕЗА] и задължение за изпълнението ѝ“) предвижда:

„1.   [ЕЗА] е съдебно решение, което е издадено от държава членка, с оглед задържане и предаване от друга държава членка на издирвано лице, с цел наказателно преследване или изпълнение на присъда за лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане.

2.   Държавите членки следва да изпълнят всяка [ЕЗА] въз основа на принципите на взаимното признаване и в съответствие с разпоредбите на настоящото рамково решение.

3.   Рамковото решение няма действие по отношение на изменение на задължението за спазване на основните права и основните правни принципи, залегнали в член 6 от [ДЕС]“.

11.

Член 15 („Решение за предаване“) гласи:

„1.   Изпълняващият съдебен орган следва да реши в сроковете и при условията, определени в настоящото рамково решение, дали лицето да бъде предадено.

2.   Ако изпълняващият съдебен орган счете, че предоставената от издаващата държава членка информация е недостатъчна, за да вземе решение за предаване, той следва да поиска незабавно да му бъде предоставена необходимата допълнителна информация, особено що се отнася до членове 3—5 и член 8, и може да определи срок за получаването ѝ, отчитайки необходимостта от спазването на посочените в член 17 срокове.

3.   Издаващият съдебен орган може по всяко време да изпраща необходима допълнителна информация на изпълняващия съдебен орган“.

12.

Според член 23 („Срокове за предаване на лицето“):

„1.   Издирваното лице трябва да бъде предадено възможно най-скоро на определената от съответните органи дата.

2.   То следва да бъде предадено не по-късно от 10 дни след окончателното решение за изпълнение на [ЕЗА].

3.   Когато предаването на издирваното лице не може да се извърши в определения в параграф 2 срок поради обстоятелства извън контрола на държавите членки, изпълняващият и издаващият съдебен орган трябва незабавно да осъществят връзка помежду си и да насрочат нова дата за предаване. В този случай то следва да се състои в 10‑дневен срок от така съгласуваната дата.

4.   По изключение предаването може да бъде временно отложено поради сериозни причини от хуманитарно естество, например, когато съществуват съществени основания да се счита, че то явно ще застраши живота или здравето на издирваното лице. Изпълнението на [ЕЗА] трябва да се извърши възможно най-скоро след отпадане на тези основания. Изпълняващият съдебен орган следва незабавно да уведоми издаващия съдебен орган и заедно да насрочат нова дата за предаване. В този случай то следва да се състои в десетдневен срок от така съгласуваната дата.

5.   След изтичане на посочените в параграфи от 2 до 4 срокове, ако лицето продължава да е задържано, то следва да бъде освободено“.

13.

Член 23, параграф 3 от Legge del 22 aprile 2005, n. 69 ( 4 ), предвижда:

„Когато съществуват причини от хуманитарен характер или основателни причини да се смята, че предаването би застрашило живота или здравето на лицето, председателят на Corte di appello (апелативния съд) или оправомощеният от него съдия може с мотивирано разпореждане да спре изпълнението на решението за предаване, като незабавно уведоми Ministro della giustizia (министъра на правосъдието)“.

14.

На 9 септември 2019 г. Općinski sud u Zadru (Районен съд Задар, Хърватия) издава ЕЗА за целите на наказателното преследване срещу E. D. L., който е обвинен в престъплението притежание, с цел трафик и пренос, на наркотични вещества, извършено през 2014 г. на хърватска територия.

15.

Адвокатите на E. D. L. представят пред Corte d’appello di Milano (Апелативен съд Милано, Италия) медицински документи, удостоверяващи сериозни психиатрични разстройства, свързани включително със злоупотреба с наркотични вещества в миналото от същия. В резултат на извършената психиатрична експертиза се установява, че E. D. L. страда от психотично разстройство, изискващо лечение, както и че съществува сериозен риск от самоубийство, свързан с възможното му настаняване в затвор.

16.

Въз основа на тази експертиза Corte d’appello di Milano (Апелативен съд Милано) приема, че прехвърлянето на E. D. L. в Хърватия в изпълнение на ЕЗА ще прекъсне възможностите за лечение, с произтичащо от това влошаване на общото му състояние с несъмнен риск за неговото здраве.

17.

Въпреки това същата юрисдикция отбелязва, че задължението за изпълнение на ЕЗА се ограничава само в изчерпателно предвидените в членове 18 и 18-bis от Закон № 69 от 2005 г. основания за отказ, сред които не фигурира необходимостта да се избегне нарушаване на основните права на издирваното лице, каквото е правото на здраве. Поради това тя спира производството и повдига въпрос за конституционосъобразност пред Corte costituzionale (Конституционен съд).

18.

В този контекст Corte costituzionale (Конституционен съд) отправя до Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 1, параграф 3 от Рамково решение 2002/584/ПВР […], в светлината на членове 3, 4 и 35 от [Хартата], да се тълкува в смисъл, че изпълняващият съдебен орган трябва — ако смята, че предаването на лице, страдащо от тежки хронични и потенциално необратими заболявания, би могло да го изложи на риск да претърпи сериозно увреждане на здравето — да поиска от издаващия съдебен орган информацията, която позволява да бъде изключено съществуването на този риск, и е длъжен да откаже предаването, ако не получи гаранции за това в приемлив срок?“.

19.

Преюдициалното запитване е постъпило в Съда на 22 ноември 2021 г. Взето е решение делото да бъде разгледано с предимство.

20.

Писмени становища представят E. D. L., хърватското, финландското, италианското, нидерландското, полското и румънското правителство, както и Европейската комисия.

21.

В проведеното на 27 септември 2022 г. съдебно заседание се явяват E. D. L., италианското, полското и румънското правителство, както и Комисията.

22.

Corte costituzionale (Конституционен съд) излага по следния начин случая, пред който е изправен в качеството си на върховен тълкувател на италианската конституция и едновременно с това — на юрисдикция на държава членка, която е обвързана от тълкуването на правото на Съюза:

23.

Целта да се избегне нежеланото противоречие между националния конституционен ред и правото на Съюза, мотивира запитващата юрисдикция да поиска от Съда тълкуване на последното, което да му позволи да се съобрази с изискванията на италианската конституция и да упражни собствените си правораздавателни правомощия.

24.

В този дух на сътрудничество Corte costituzionale (Конституционен съд) посочва, че на поставения от него въпрос би могло да се отговори чрез прилагане по аналогия на постановеното от Съда по отношение на Рамково решение 2002/584 в случаите, когато изпълнението на дадена ЕЗА може да доведе до нарушаване на основните права на издирваното лице, независимо че конкретното основание за отказ не е сред изрично предвидените.

25.

Запитващата юрисдикция се позовава в частност на решение Aranyosi и Căldăraru във връзка с риска изпълнението на дадена ЕЗА да изложи издирваното лице: i) на нечовешко и унизително отношение в издаващата държава членка поради съществуването на системни или общи, засягащи определени групи лица или определени места за лишаване от свобода недостатъци ( 9 ); ii) на риск от наказателно преследване при незачитане на гаранциите по член 47 от Хартата, в резултат също така на системни или общи недостатъци, свързани с независимостта на съдебната власт в издаващата държава членка ( 10 ).

26.

Целта на Рамково решение 2002/584 е чрез въвеждането на опростена и ефикасна процедура за предаване на осъдени или заподозрени в нарушаване на наказателния закон лица да улесни и ускори съдебното сътрудничество. По този начин то допринася за осъществяването на целта на Съюза да се превърне в пространство на свобода, сигурност и правосъдие въз основа на високата степен на доверие, която трябва да съществува между държавите членки ( 11 ).

27.

Крайъгълен камък на този механизъм е принципът на взаимно признаване, отразен в член 1, параграф 2 от Рамково решение 2002/584. Държавите членки са длъжни да изпълняват всяка ЕЗА въз основа на този принцип и в съответствие с разпоредбите на посоченото рамково решение ( 12 ). Техните съдебни органи по принцип могат да откажат да изпълнят ЕЗА само на изчерпателно изброените в това рамково решение основания ( 13 ).

28.

Следователно изпълнението на ЕЗА е правилото, а отказът същата да бъде изпълнена, е предвиден като изключение, което трябва да се тълкува стриктно ( 14 ).

29.

Въпреки това Съдът признава, че „при изключителни обстоятелства“ могат да се въведат ограничения в принципите на взаимно признаване и взаимно доверие ( 15 ). Той припомня, че според член 1, параграф 3 от Рамково решение 2002/584 същото „няма за последица изменение на задължението за спазване на основните права, залегнали по-специално в Хартата“ ( 16 ).

30.

В този контекст Съдът „потвърждава, при определени условия, задължението за изпълняващия съдебен орган да прекрати въведената с Рамково решение 2002/584 процедура по предаване, когато подобно предаване рискува да доведе до нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата към издирваното лице“ ( 17 ).

31.

Причината за това е абсолютният характер на забраната на нечовешко или унизително наказание или отношение, която е неразривно свързана със зачитането на човешкото достойнство (член 1 от Хартата) ( 18 ) и следователно не може да бъде подчинена на цели като стоящите в основата на съдебното сътрудничество ( 19 ).

32.

Рискът от нарушение на член 4 от Хартата може да обоснове, по изключение, отлагането или отказа да се предаде издирваното лице на основание ЕЗА. Преди това изпълняващият съдебен орган трябва да провери реалното съществуване на този риск в представения му за разглеждане случай.

33.

Въпросът за нарушаването на член 4 от Хартата (както и на член 47 ( 20 )) досега е поставян в контекста на системни и общи недостатъци в издаващите държави членки.

34.

Съдът нееднократно е постановявал, че констатацията за наличието на общ и абстрактен риск не е достатъчна, за да се откаже изпълнението на ЕЗА, и още по-малко, за неизпълнението, като правило, на всички ЕЗА, издадени от държава членка, на която се приписват тези общи и системни недостатъци ( 21 ).

35.

При схващането, че релевантен може да бъде само рискът, който грози конкретно и в частност издирваното лице, изпълняващият съдебен орган трябва да извърши двуетапна проверка, за да може да се позове на доктрината Aranyosi и Căldăraru:

36.

Констатацията за системни и общи недостатъци е особено важна, още повече че при сигнал за възможното нарушение на права в издаващата държава членка по принцип действа презумпцията, на която се основава цялата система на съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси, а именно че основните права се спазват от всички държави членки.

37.

По силата на тази презумпция е недопустимо не само да се изисква от друга държава членка ниво на национална защита на основните права от осигуряваното от правото на Съюза, но и — освен в изключителни случаи — да се проверява дали тази друга държава членка действително е зачела в конкретния случай основните права, гарантирани от Съюза ( 22 ).

38.

Следователно, що се отнася до нарушения, на чиято правдоподобност се противопоставя презумпцията, че всички държави членки спазват правата по Хартата, трябва като начало да бъде установено, че в държавата членка, издала ЕЗА, са констатирани общи и системни недостатъци, които позволяват да се постави под съмнение предпоставката на тази презумпция.

39.

Според мен така наречената „двуетапна проверка“ има конкретен източник и се прилага в контекста, за който е замислена. Тази проверка е напълно смислена, когато рискът за правата на издирваното лице се дължи на широко разпространени обстоятелства, които в идеалния случай са невъзможни в държава членка: недостатъци във връзка с условията на задържане или липса на независимост на съдилищата ѝ.

40.

При сигнал за реалното съществуване на тези обстоятелства в издаващата държава членка обаче изпълняващите съдебни органи не могат да останат безучастни; същевременно не могат да ги приемат без наличието на минимални основания, с други думи, без минимална правдоподобност. Така, с оглед на самото естество на твърдените обстоятелства, следва да се установи положение на общи недостатъци като контекст, в който тези обстоятелства засягат, по-специално, конкретната хипотеза, за която се отнася съответната ЕЗА.

41.

В разглеждания тук случай, обратно, рискът за здравето на издирваното лице:

42.

Според мен, за да се оценят правилно величината и обхватът на този риск, не е абсолютно необходимо да се проверява цялата здравна или пенитенциарна система на издаващата държава членка. Важното е да се установи дали на издирваното лице ще бъде осигурена необходимата медицинска помощ. За извършването на тази проверка не трябва непременно да се оценява ex ante здравната или пенитенциарната система в нейната цялост, а единствено възможностите за лечение, които разумно може да се очакват за издирваното лице.

43.

Подчертавам, не става въпрос да се прави оценка на системата за здравна помощ на дадена държава членка, а да се проверят възможностите за конкретно лице да получи надлежна помощ, независимо дали посочената помощ може да му бъде оказана в рамките на система, която като такава е повече или по-малко ефикасна.

44.

Несъмнено евентуалното наличие на общи и системни недостатъци би могло да бъде релевантно: възможно е те да засягат и издирваното лице, и това е предметът на втория етап от подхода, възприет в решение Aranyosi и Căldăraru.

45.

Въпреки това, когато никой не твърди наличието на такъв вид недостатъци, това, което трябва да се направи, е оценка за наличието на конкретен риск за издирването лице (с оглед на неговото положение, на превратностите по преместването му в издаващата държава членка и на санитарните условия, в които ще бъде поставено след предаването му).

46.

Следователно тази оценка се отнася до втория етап на така наречената „двуетапна проверка“, но не и — предварително и самостоятелно — до първи етап, чийто анализ в случая ми се струва напълно ненужен.

47.

Абстрактно погледнато, нищо не пречи нарушението на член 4 от Хартата да е улеснено от системните и общи недостатъци в условията за задържане и настаняване в затвора, на които може да бъде подложено издирваното лице ( 23 ). Не е необходимо обаче да се оценяват тези условия, когато, както Комисията отбелязва ( 24 ), рискът за здравето на издирваното лице не произтича непосредствено от тях.

48.

В този смисъл ще добавя, че:

49.

При това положение по това дело първият от двата етапа на проверката, която решение Aranyosi и Căldăraru предлага, е едновременно ненужен и неуместен.

50.

Позоваването на член 4 от Хартата би могло поначало да бъде допуснато, ако издирваното лице страда от особено тежки заболявания, така че изпълнението на ЕЗА неминуемо ще доведе до сериозно, значително и необратимо, застрашаващо живота му влошаване на здравословното състояние ( 27 ).

51.

В този наистина изключителен контекст предаването би могло да се квалифицира като нечовешко отношение в зависимост от конкретните обстоятелства около болното лице ( 28 ), независимо от отсъствието на системни или общи недостатъци в издаващата държава членка ( 29 ).

52.

Следователно изключителността ще произтича не толкова от общите условия в местата за задържане или на медицинско обслужване в издаващата държава членка като такива, колкото от самото предаване, доколкото същото само по себе си може да доведе до непосредствена опасност за живота или здравето на издирваното лице.

53.

Ще повторя, че в действителност проблемите, които произтичат от разглеждания в настоящото производство риск за здравето (възможността за самоубийство, свързано с лишаването от свобода), не зависят от това дали задържането и евентуалното последващо настаняване в затвор ще настъпят в една или друга държава членка в контекста на ЕЗА. Не считам и че обстоятелствата по това дело позволяват предаването да се квалифицира като нечовешко отношение, като се има предвид, че към момента няма данни, че издирваното лице ще бъде лишено от необходимите медицински грижи в издаващата ЕЗА държава членка.

54.

При всички положения трябва да се подходи с изключителна предпазливост при предоставянето на решение на проблема за психиатричните рискове, свързани с настаняването в затвор (присъщи за всички държави членки), отделна от позоваването, без допълнителни условия, на член 4 от Хартата ( 30 ).

55.

В противен случай отговорът на Съда би могъл да бъде тълкуван в смисъл, че задържането или престоят в място за лишаване от свобода на лица, при които е налице риск от самоубийство, само по себе си представлява нечовешко отношение, т.е. че изначално нарушава забраната по член 4 от Хартата, предвид абсолютния характер на същата. При сегашното състояние на правото на Съюза считам тази теза за незащитима.

56.

Освен на член 4 от Хартата, запитващата юрисдикция се позовава на правото на неприкосновеност на личността (член 3 от Хартата), както и на правото на закрила на здравето (член 35 от Хартата). Някои от страните в производството, като E. D. L., финландското, полското, румънското и италианското правителство, изхождат от тези права в становищата си. Нидерландското правителство, обратно, се позовава единствено на член 4 от Хартата.

57.

Според мен член 35 от Хартата е неприложим по настоящото дело, тъй като в случая не се обсъжда достъпът до здравна превенция и медицинска помощ при установените от националното законодателство и националната практика условия, които гарантират висока степен на закрила на човешкото здраве.

58.

Що се отнася до член 3 от Хартата, правото на психическа неприкосновеност евентуално би могло да бъде засегнато, но отново не поради недостатъци в здравеопазването или в местата за задържане в издаващата държава членка, каквито никой не е изтъкнал, а поради твърдяната липса на подходящо лечение на психотичното разстройство, от което издирваното лице страда според назначената от италианския апелативен съд експертиза.

59.

Съображенията, които изложих по-горе в този контекст относно член 4 от Хартата, могат да се разширят и към член 3 от нея.

60.

Така наречената в интерес на опростяването на текста „доктрина Aranyosi и Căldăraru“ представлява пример за създаване на правото по тълкувателен път от страна на Съда, обосновано от необходимостта да се установи способ за защита на основните права на личността, в хипотези, които не са изрично уредени от законодателя на ЕЗА.

61.

Рамково решение 2002/584 предвижда по категоричен начин в член 1, параграф 3, че същото „няма действие по отношение на изменение на задължението за спазване на основните права и основните правни принципи, залегнали в член 6 от [ДЕС]“. По този начин се установява завършващ механизъм за системата, който се припокрива със специфичните гаранции за определени основни права, които намират отражение в това рамково решение ( 31 ).

62.

При действието на презумпцията, че всички държави членки спазват основните права, европейският законодател трудно би могъл да предвиди евентуалното съществуване на общи и системни недостатъци, които могат да доведат до нарушаване на основните права на издирваното лице.

63.

Ето защо, в съответствие с член 1, параграф 3 от Рамково решение 2002/584, е било неизбежно да се установят, по изключение, основания за отказ, свързани с нарушенията, които биха могли да произтекат от общи и системни недостатъци.

64.

Въпреки това приемането на „ново“ основание за отказ да се изпълни ЕЗА по свързани със здравето съображения, би могло да предполага, както бе посочено в съдебно заседание, пробив в целостта на системата на ЕЗА, което би довело до множество позовавания на това основание от страна на засегнатите лица и съответно до парализиране на системата за предаване на издаващата държава членка.

65.

Считам за ненужна тълкувателна намеса, която би разширила списъка на основанията за неизпълнение с добавянето на производното от рисковете за здравето: отказът да се изпълни ЕЗА, не следва да бъде допускан, когато е достатъчно отлагането на предаването на издирваното лице. Именно последното представлява предвиденият в Рамково решение 2002/584 механизъм за случаи като разглеждания.

66.

По силата на член 23, параграф 4 от Рамково решение 2002/584, по изключение предаването на издирваното лице може да бъде отложено„поради сериозни причини от хуманитарно естество, например, когато съществуват съществени основания да се счита, че то явно ще застраши живота или здравето на издирваното лице“.

67.

Запитващата юрисдикция и на практика всички страни в настоящото производство отбелязват, че текстът на цитираната разпоредба създава затруднения. Според мен обаче тези затруднения не са такива, че да не могат да бъдат преодолени при стриктното, а не творческо тълкуване на разпоредбата.

68.

Според Corte costituzionale (Конституционен съд), доколкото разпоредбата на член 23, параграф 4 от Рамково решение 2002/584 предвижда отлагане на предаването само „по изключение“ за положения с чисто временен характер, същата не е подходяща в случай на тежки хронични заболявания с неопределена продължителност ( 32 ).

69.

Той допълва, че в противен случай отлагането на изпълнението би могло да се проточи във времето за неопределен срок, което би лишило от полезно действие процедурата за предаване: натрупването на отлагания, основани на хронични здравословни причини, би държало заинтересованото лице в положение на трайна несигурност относно съдбата му и би било в разрез с изискването да се гарантира разумна продължителност на всяко производство, което би могло да засегне личната свобода ( 33 ).

70.

В същия ред на мисли хърватското и нидерландското правителство, както и Комисията изтъкват, че отлагането, предвидено в член 23, параграф 4 от Рамково решение 2002/584, е приложимо само след приемането на решение за изпълнението на ЕЗА, но не и към момента на произнасянето по самото изпълнение.

71.

Признавам, че изложените доводи са солидни. Според мен обаче възможностите за тълкуване на разпоредбата надхвърлят становищата на запитващата юрисдикция и на страните, взели участие в съдебното заседание.

72.

Изхождам от предпоставката, че липсата на изрично основание да се откаже изпълнението на ЕЗА в националния закон (или в членове 3 и 4 от Рамково решение 2002/584), не изключва императивното задължение по член 1, параграф 3 от последното. За да се съобрази с това задължение, тълкуващата (правораздавателна) институция трябва да гарантира, когато е възможно, равностойно от материална страна разрешение, като се ползва от нормативните елементи, установени от самия законодател.

73.

Според мен член 23, параграф 4 от Рамково решение 2002/584 предоставя необходимите елементи за такова равностойно от материална страна разрешение. Съдържанието на разпоредбата допуска тълкуване, което — независимо колко разширително и амбициозно може да бъде — винаги ще съответства в по-голяма степен на волята на законодателя, отколкото установяването със съдебна практика на едно ново основание за отказ да се изпълни ЕЗА. В крайна сметка за предпочитане е да се приспособят смисълът и обхватът на посочената позитивна разпоредба, отколкото извън нея съдебната практика да създава ново правило.

74.

При тълкуване на член 23, параграф 4 в контекста на Рамково решение 2002/584, тази разпоредба може, повтарям, да предостави разрешението, което член 1, параграф 3 от това рамково решение изисква в случаи като разглеждания.

75.

Аргумент в подкрепа на подходящия характер на член 23, параграф 4 от Рамково решение 2002/584 за изпълнение на изискването по член 1, параграф 3 от същото е това, че разпоредбата изрично предвижда „предаването […] когато съществуват съществени основания да се счита, че то явно ще застраши живота или здравето на издирваното лице“.

76.

Това посочване въвежда съществена разлика спрямо членове 3, 4 и 4а от Рамково решение 2002/584. Предвидените в тези разпоредби основания за неизпълнение — независимо дали задължително, или факултативно — са свързани с обективни елементи, с други думи, с престъпленията, които са в основата на издаването на ЕЗА, или с лицата, срещу които са образувани или може да бъдат образувани наказателни производства за тези престъпления ( 34 ).

77.

Включването в списъка по член 3 от Рамково решение 2002/584 на допълнително основание за неизпълнение (което по необходимост трябва да бъде задължително предвид характера на основното право), основано на риск от нарушение на член 3 или член 4 от Хартата, разкрива очевидни затруднения в контекста на режим на неизпълнение, основан на взаимовръзките между наказателноправните системи на всички държави членки.

78.

Ако нямаше друг способ за преодоляване, тези затруднения едва ли щяха да бъдат достатъчни, за да попречат на установяването по тълкувателен път на ново основание за неизпълнение, както се случи по дела Aranyosi и Căldăraru и както обясних по-горе. Обратно, по разглеждания тук случай може да се използва способът по член 23, параграф 4 от Рамково решение 2002/584. Този способ е подходящ, особено:

79.

Според мен член 23, параграф 4 от Рамково решение 2002/584 може да предостави отговор на безпокойствата на запитващата юрисдикция.

80.

На първо място, посочената разпоредба установява критерий за определяне на „минимален праг“ на сериозност на риска (застрашаване на „живота или здравето“) във връзка с членове 3 и 4 от Хартата ( 35 ).

81.

На второ място, тази разпоредба предвижда обмен на информация между издаващия и изпълняващия ЕЗА орган, за чието осъществяване запитващата юрисдикция поставя въпрос.

82.

Въпреки че съгласно разглежданата разпоредба обменът на информация между двата съдебни органа не се отнася до наличието на причини за неизпълнение, а до датата на предаване на издирваното лице, според мен няма пречка същият да бъде осъществен преди момента, в който изпълняващият орган трябва да реши дали да отложи предаването.

83.

Чрез обмена на информация изпълняващият съдебен орган може да получи от издаващия съдебен орган разяснения относно възможното медицинско лечение в местата за задържане или лишаване от свобода, което да съответства на здравните нужди на издирваното лице.

84.

Пак в резултат на този диалог и с оглед на здравословното състояние на издирваното лице, което дотогава е било неизвестно на издаващия съдебен орган, последният може — служебно или по покана от изпълняващия съдебен орган, да преразгледа, ако счете за необходимо, съответствието на съответната ЕЗА, отчитайки (нов) фактор с отражение върху преценката за пропорционалност ( 36 ).

85.

По този начин в анализа на обстоятелствата, на който се основава преценката за пропорционалност (наред с други фактори, дали издаването на ЕЗА е за целите на наказателно преследване, или за изпълнението на присъда, както и тежестта на извършеното престъпление), ще бъдат включени и тези, свързани със здравето на издирваното лице. Този анализ може да доведе както до отмяната (временна или окончателна) на ЕЗА, така и до нейното потвърждаване, ако издаващият орган прецени, че независимо от всичко процедурата по предаване трябва да продължи.

86.

Считам, че член 23, параграф 4 от Рамково решение 2002/584 допуска в такива случаи система за обмен на информация между съдилищата, подобна на тази, която в съответствие с член 15 от същото рамково решение може да бъде използвана преди решението за изпълнение на ЕЗА.

87.

Вярно е, че според буквалния текст на член 15 от Рамково решение 2002/584 релевантната за целта му информация е тази, която е необходима на изпълняващия съдебен орган, „за да вземе решение за предаване“, т.е. за допустимостта на същото, в зависимост от изпълнението на условията, установени по-конкретно в членове 3—5 от Рамково решение 2002/584 ( 37 ).

88.

Според мен обаче няма пречка обменът на информация да бъде използван, когато същата е необходима за оценка на риска с определящо значение за евентуалното отлагане на предаването, ако са налице сериозни причини от хуманитарно естество, включително след взето решение за предаване ( 38 ).

89.

Отчитайки, разбира се, правата на издирваното лице, но също така и законния интерес на Съюза в борбата срещу безнаказаността, която е конкретната цел на механизма на ЕЗА ( 39 ), изпълняващият съдебен орган при вземането на решение за евентуалното отлагане на предаването трябва да разполага с цялата необходима информация, за да се произнесе при пълно познаване на фактите.

90.

Ако това познаване на фактите налага непосредствен и безпрепятствен обмен на информация с издаващия съдебен орган, би било целесъобразно използването на механизма по член 15, параграф 2 от Рамково решение 2002/584, включително при вече взето решение за изпълнение.

91.

Следователно отлагането може да бъде приложено спрямо изпълнение, за което вече има взето решение след преминаване през „филтъра“ на основанията за неизпълнение, предвидени в членове 3, 4 и 4а от Рамково решение 2002/584. По този начин сериозният риск за здравето се превръща в основание, което предопределя разрешаването на изпълнението на съответната ЕЗА и обосновава вземането на решение за неговото отлагане.

92.

Що се отнася до разширяването във времето на разглежданата мярка, член 23, параграф 4 от Рамково решение 2002/584 предвижда, че предаването може да бъде „временно“ отложено и че изпълнението на ЕЗА трябва да се извърши „възможно най-скоро след отпадане на [сериозните причини от хуманитарен характер]“.

93.

Следователно временният характер на отлагането трябва да съответства на продължаващото наличие на сериозни причини от хуманитарен характер. Тези причини могат да отпаднат или да се преодолеят в резултат на различни обстоятелства (най-вече подобряване на състоянието на издирваното лице).

94.

При всички положения, както запитващата юрисдикция посочва ( 40 ), при съществуването на вероятност отлагането да се проточи във времето, няма пречка прекият диалог между съответните съдебни органи да позволи намирането на други подходящи решения ( 41 ).

95.

Само в случай че с оглед на всички обстоятелства съществува вероятност отлагането да продължи над определен разумен срок, в диалог с издаващия съдебен орган изпълняващият съдебен орган ( 42 ) може да отмени взетото от него решение за предаване.

96.

В заключение предлагам:

97.

Предвид гореизложеното предлагам на Съда да отговори на Corte costituzionale (Конституционен съд, Италия) по следния начин:

„Член 1, параграф 3 и член 23, параграф 4 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г., разглеждани в светлината на членове 3, 4 и 35 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

трябва да се тълкуват в смисъл, че

изпълняващият съдебен орган трябва — ако смята, че предаването на издирвано лице, страдащо от тежки хронични и потенциално необратими заболявания, би могло да го изложи на риск да претърпи сериозно увреждане на здравето — да поиска от издаващия съдебен орган информацията, която позволява да бъде изключено съществуването на този риск, и когато е приложимо — по изключение и с временен характер, да отложи предаването на това лице, докато посоченият риск продължава да съществува“.