This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62021CC0647
Opinion of Advocate General Collins delivered on 11 April 2024.###
Заключение на генералния адвокат A. M. Collins, представено на 11 април 2024 г.
Заключение на генералния адвокат A. M. Collins, представено на 11 април 2024 г.
ECLI identifier: ECLI:EU:C:2024:308
- Date of document:
- 11/04/2024
- Form:
- Заключение на генералния адвокат
- Advocate General:
- Collins
Неокончателна редакция
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
А. M. COLLINS
представено на 11 април 2024 година(1)
Съединени дела C‑647/21 и C‑648/21
D.K. (C‑647/21)
M.C.,
M.F. (C‑648/21)
при участието на:
Prokuratura Rejonowa w Bytowie,
Prokuratura Okręgowa w Łomży
(Преюдициални запитвания, отправени от Sąd Okręgowy w Słupsku (Окръжен съд Слупск, Полша)
„Преюдициални запитвания — Правова държава — Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС — Принципи на несменяемост на съдиите и на независимост на съдебната власт — Принцип на „вътрешна“ независимост на съдебната власт — Решение на колегиума на национален съд за изземване на дела от съдия без негово съгласие — Преместване на съдия без негово съгласие от въззивно в първоинстанционно отделение на национален съд — Липса на процесуални гаранции и на съдебен контрол по националното право — Незаконосъобразно прилагане на националната правна уредба — Предимство на правото на Съюза“
Въведение
1. Настоящите преюдициални запитвания, отправени от съдия A. N-B. от Sąd Okręgowy w Słupsku (Окръжен съд Слупск, Полша) на 20 октомври 2021 г., се отнасят главно до обхвата и практическото приложение на разбирането за „вътрешна“ независимост на съдебната власт, призната в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, и по-специално независимостта на правораздаването от неправомерни влияния или натиск от страна на самата съдебна система.
2. През октомври 2021 г. председателят на Sąd Okręgowy w Słupsku (Окръжен съд Слупск) премества съдия A. N-B. от шесто наказателно отделение на Sąd Okręgowy w Słupsku (Окръжен съд Слупск), функциониращо като въззивна инстанция, във второ наказателно отделение на този съд, разглеждащо дела като първа инстанция. Разпределените ѝ 70 дела(2), включително тези, по които са отправени настоящите преюдициални запитвания, са иззети от нея и преразпределени(3) на други съдии(4). Тези мерки са предприети без съгласието на съдия A. N-B. Тъй като мерките имат за цел да ѝ се попречи да провери, упражнявайки компетентността си като въззивна инстанция, дали по делата, с които е сезирана, е изпълнено изискването за предварително създаден със закон съд, съдия A. N-B. счита, че с тях се нарушават принципите на несменяемост на съдиите и на независимост на съдебната власт. Затова тя иска да се установи дали съгласно член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и принципа на предимство на правото на Съюза начинът, по който са определени членовете на колегиума, липсата на нейно съгласие за изземване на делата, както и липсата на каквито и да било критерии за това изземване ѝ дават право да разглежда делата, по които са отправени настоящите преюдициални запитвания.
Правна уредба — Полското законодателство
Законът за общите съдилища
3. Съгласно член 21, параграф 1 от Ustawa — Prawo o ustroju sądów powszechnych (Закон за устройството на общите съдилища) от 27 юли 2001 г. (Dz. U., бр. 98, позиция 1070), в приложимата му към главното дело редакция (наричан по-нататък „Законът за общите съдилища“), органите на sąd okręgowy (окръжен съд) са председателят на съда, колегиумът на съда и административният ръководител на съда.
4. Член 22а от Закона за общите съдилища гласи:
„1 […] председателят на sąd okręgowy (окръжен съд) при окръжния съд, след консултация с колегиума на окръжния съд, установява реда за разпределяне на задачите, и по-конкретно:
1) разпределението на съдиите […] в отделенията на съда;
2) обхвата на задълженията […] на съдиите и начина, по който те участват в разпределението на делата;
3) графика на дежурствата и заместванията на съдиите, […]
– отчитайки специализацията на съдиите […] за разглеждане на различни видове дела, необходимостта да се осигурят […] подходящо разпределение на съдиите по отделенията на съда и равномерно разпределяне на задълженията им, както и необходимостта да се гарантира ефективност на съдопроизводството.
[…]
4. Председателят на съда може по всяко време да извърши ново разпределение на задачите, пълно или частично, ако това е обосновано от съображенията, изложени в параграф 1. […]
4a. За преместване на съдия в друго отделение се изисква съгласието на съдията.
4b. Съгласието на съдията за преместването му в друго отделение не се изисква, ако:
1) преместването се извършва в отделение, в което се разглеждат дела от същата област;
[…]
5. Съдия или помощник-съдия, чието разпределение на задачите е изменено по начин, който води до промяна на обхвата на функциите му, по-специално чрез преместване в друго отделение на съда, може да подаде жалба до Krajowa Rada Sądownictwa [Национален съдебен съвет, Полша, наричан по-нататък „НСС“] в седемдневен срок, считано от деня на узнаването за новите му функции. Право на обжалване няма при:
1) преместване в отделение, в което се разглеждат дела от същата област;
[…]
6. Жалбата по параграф 5 се подава чрез председателя на съда, извършил обжалваното разпределение на задачите. Председателят на съда изпраща жалбата на [НСС] в 14‑дневен срок, считано от деня на получаването ѝ, като прилага становище по случая. [НСС] се произнася с решение, с което уважава или отхвърля жалбата на съдията, като взема предвид съображенията по параграф 1. Решението на [НСС] по жалба по параграф 5 не се мотивира. Решението на [НСС] е необжалваемо. До момента на постановяване на решението съдията или помощник-съдията изпълнява досегашните си функции“.
5. В член 30, параграф 1 от Закона за общите съдилища се предвижда следното:
„Колегиумът на sąd okręgowy (окръжен съд) се състои от:
1) председателя на sąd okręgowy (окръжен съд);
2) председателите на sądy rejonowe (районни съдилища), включени в съдебния район на sąd okręgowy (окръжен съд)“.
6. Член 47a от посочения закон гласи:
„1. Делата се разпределят на случаен принцип между съдиите и помощник-съдиите според отделните категории дела, освен при разпределяне на дела на дежурен съдия.
2. Разпределянето на делата в рамките на отделните категории става равномерно, освен при ограничаване на обема дела поради заеман пост, участие в разпределението на дела от друга категория или друга посочена в закона причина“.
7. Съгласно член 47b от този закон:
„1 Промяна в състава на съда може да се извърши само при невъзможност съдът да разгледа делото в настоящия си състав, или при наличие на трайна пречка пред разглеждането на делото от съда в настоящия му състав. Разпоредбите на член 47a се прилагат mutatis mutandis.
[…]
3. В посочените в [параграф 1] случаи решенията се вземат от председателя на съда или упълномощен от него съдия.
4. Промяната на мястото на работа на съдия или командироването му в друг съд, както и прекратяването на командироването не възпрепятстват извършването на [процесуални] действия по дела, разпределени по настоящото място на работа на съдията или място на изпълнение на неговите функции, до приключването на тези дела.
5. Колегиумът на съда, компетентен по новото място на работа или място на командироване на съдията, може по искане на съдията или служебно да го освободи от задължението за разглеждане на някои или всички дела, по-специално при голяма отдалеченост на съда от новото място на работа или място на командироване на съдията, както и при отчитане на степента на напредък в производството по разглежданите дела. Преди да вземе решение, колегиумът на съда се консултира с председателите на компетентните съдилища.
6. Разпоредбите на параграфи 4 и 5 се прилагат mutatis mutandis при преместване в друго отделение на същия съд“.
Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси
8. По дело C‑647/21 Sąd Rejonowy w B. (Районен съд Б., Полша) на 11 декември 2020 г. осъжда D.K. за престъпление по член 190, параграф 1 от Ustawa z dnia 6 czerwca 1997 r. — Kodeks karny (Закон от 6 юни 1997 г. — Наказателен кодекс) и му налага наказание лишаване от свобода(5). През февруари 2021 г. адвокатът на D.K. обжалва тежестта на присъдата пред запитващата юрисдикция. Съдия A. N-B. е определена за съдия докладчик и председател на състав от един съдия по въззивната жалба.
9. По дело C‑648/21 M.C. и M.F. са обвинени в извършване на престъплението „злоупотреба с власт от публично длъжностно лице“ по член 231, параграф 1 от Ustawa z dnia 6 czerwca 1997 r. — Kodeks karny (Закон от 6 юни 1997 г. — Наказателен кодекс)(6). През март 2016 г. първоинстанционният съд осъжда M.F. и му налага наказание лишаване от свобода(7). M.C. е оправдан. През ноември 2016 г. въззивният съд отменя тази присъда и връща делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. През декември 2017 г. последният осъжда M.C. и M.F. за разглежданите престъпления. След ново обжалване, през април 2019 г. въззивният съд оправдава M.C. и потвърждава присъдата на M.F. Главният прокурор (Prokurator Generalny) подава касационен протест срещу тази присъда до Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша). През април 2020 г. Sąd Najwyższy (Върховен съд) отменя присъдата на въззивния съд и му връща делото за ново разглеждане на втора инстанция. Делото е висящо пред Sąd Okręgowy w Słupsku (Окръжен съд Слупск), чието въззивно отделение следва да разгледа делото в състав, формиран от председателя на Sąd Okręgowy w Słupsku (Окръжен съд Слупск), съдия A. N-B, която е съдия докладчик и председател на съдебния състав, и трети съдия.
10. През септември 2021 г. по друго несвързано дело(8) съдия A. N-B. постановява акт, който обосновава с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и с който иска от председателя на въззивното отделение на Sąd Okręgowy w Słupsku (Окръжен съд Слупск) да замени в състава по това дело председателя на Sąd Okręgowy w Słupsku (Окръжен съд Слупск). В този акт се припомня фактът, че председателят на Sąd Okręgowy w Słupsku (Окръжен съд Слупск) — назначен в този съд въз основа на решение на НСС в новия му състав(9) — е бил разпределен в този състав в нарушение на правото на съд, предварително създаден със закон, по смисъла на член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., член 47 от Хартата, член 45 от Конституцията на Република Полша и решението на Европейския съд по правата на човека (наричан по-нататък „ЕСПЧ“) по дело Reczkowicz с/у Полша(10).
11. Заместник-председателят на Sąd Okręgowy w Słupsku (Окръжен съд Слупск) отменя този акт на основание член 42а, параграф 2 от Закона за устройството на общите съдилища. Според запитващата юрисдикция заместник-председателят е назначен за съдия въз основа на решение на НСС(11). Впоследствие полският министър на правосъдието, който едновременно е и главен прокурор (Prokurator Generalny), го назначава за заместник-председател на Sąd Okręgowy w Słupsku (Окръжен съд Слупск). Запитващата юрисдикция се съмнява дали заместник-председателят на Sąd Okręgowy w Słupsku (Окръжен съд Слупск) може да отмени акта ѝ в рамките на административния надзор, тъй като формирането на съдебния състав попада в обхвата на правораздавателната дейност, в която намеса от страна на заместник-председателя на съда е недопустима. Във всеки случай, определението на заместник-председателя на Съда от 14 юли 2021 г. по дело Комисия/Полша(12) за спиране на прилагането на някои разпоредби от полското право, включително член 42а, параграф 2 от Закона за устройството на общите съдилища, лишава заместник-председателя на Sąd Okręgowy w Słupsku (Окръжен съд Слупск) от всякакви правомощия да приема актове въз основа на тази разпоредба.
12. В началото на октомври 2021 г. по друго дело съдия A. N-B. отменя акт на долната инстанция, постановен от съдия, назначен въз основа на решение на НСС(13)(14).
13. На 11 октомври 2021 г. колегиумът приема решение около 70 дела да бъдат иззети от съдия A. N-B., включително делата, по които са отправени настоящите преюдициални запитвания. Това изземване става без съгласието на съдия A. N-B. и без изискваното по закон предложение. Решението на колегиума не е връчено на съдия A. N-B., а председателят на Sąd Okręgowy w Słupsku (Окръжен съд Слупск) само я уведомява, че делата се изземат от нея. На съдия A. N-B. не са известни мотивите и правното основание на това решение. Въпреки двукратните ѝ молби председателят на Sąd Okręgowy w Słupsku (Окръжен съд Слупск) отказва на съдия A. N-B. достъп до текста на решението.
14. С разпореждане(15) от 13 октомври 2021 г. (наричано по-нататък „разпореждането от 13 октомври 2021 г.“) председателят на Sąd Okręgowy w Słupsku (Окръжен съд Слупск) премества съдия A. N-B. от въззивното отделение(16) на Sąd Okręgowy w Słupsku (Окръжен съд Слупск)(17) в първоинстанционното отделение на същия съд(18). В разпореждането „лаконично“ се отбелязват необходимостта да се осигури доброто функциониране на въззивните и първоинстанционните отделения на Sąd Okręgowy w Słupsku (Окръжен съд Слупск) и неуточнена кореспонденция между председателя на същия съд и председателя на едно от тези отделения. На 18 октомври 2021 г. разпореждането на председателя на Sąd Okręgowy w Słupsku (Окръжен съд Слупск) влиза в сила и е връчено на съдия A. N-B. Разпореждането не съдържа информация за каквито и да било способи за защита на нейно разположение, чрез които би могла да го оспори.
15. В становището си Комисията посочва, че срещу съдия A. N-B. също така е образувано дисциплинарно производство и че от 29 октомври 2021 г. тя е отстранена от длъжност за поне месец. В съдебното заседание, проведено на 24 януари 2024 г., полското правителство потвърждава съществуването на това дисциплинарно производство, но не е в състояние да предостави никаква информация за неговия изход.
16. Запитващата юрисдикция иска да се установи дали с оглед на посочените по-горе обстоятелства и на решение Преразглеждане Simpson/Съвет и HG/Комисия(19) с изземването от съдия A. N-B. на делата, по които са отправени настоящите преюдициални запитвания, се нарушават член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата. Ако тези разпоредби се окажат нарушени, запитващата юрисдикция иска да се установи дали тя следва да остави без приложение решението на колегиума, така че съдия A. N-B. да продължи да заседава като председател на състава от един съдия по делото, във връзка с което е образувано дело C‑647/21, и като съдия докладчик и председател на тричленния съдебен състав по делото, във връзка с което е образувано дело C‑648/21. Поради това Sąd Okręgowy w Słupsku (Окръжен съд Слупск) решава да спре производствата и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че не допуска национални разпоредби като член 47b, параграфи 5 и 6 във връзка с член 30, параграф 1 и член 24, параграф 1 от Ustawa z dnia 27 lipca 2001 r. — Prawo o ustroju sądów powszechnych [Закон от 27 юли 2001 г. за устройството на общите съдилища], съгласно които орган на национален съд, какъвто е колегиумът на съда, е компетентен да освободи съдия от същия съд от задължението да разгледа част или всички разпределени му дела, при което:
а) в състава на колегиума на съда по право участват председатели на съдилища, назначени на тези длъжности от орган на изпълнителната власт като министъра на правосъдието, който е и главен прокурор,
б) освобождаването на съдията от задължението да разгледа разпределените му дела става без негово съгласие,
в) в националното право не се предвиждат нито критерии, от които трябва да се ръководи колегиумът на съда при освобождаването на съдията от задължението да разгледа разпределените му дела, нито задължение за мотивиране на освобождаването или съдебен контрол върху него,
г) някои членове на колегиума на съда са назначени на съдийска длъжност при аналогични обстоятелства като разгледаните в решение на Съда от 15 юли 2021 г., Комисия/Полша (Дисциплинарен режим на съдиите) (С‑791/19, EU:C:2021:596)?
2) Трябва ли посочените в първия въпрос разпоредби и принципът на предимство [на правото на Съюза] да се тълкуват в смисъл, че оправомощават (съответно задължават) национален съд, който разглежда дело в наказателно производство в приложното поле на Директива 2016/343[(20)] и съдия от който е освободен от задължението да разгледа дела по описания в първия въпрос начин, и всички държавни органи да оставят без приложение акта на колегиума на съда и други последващи го актове — като например разпореждания за преразпределяне на дела, включително на делото в главното производство — пренебрегващи освободения съдия, така че същият да може да продължи да заседава в състава по делото?
3) Трябва ли посочените в първия въпрос разпоредби и принципът на предимство [на правото на Съюза] да се тълкуват в смисъл, че за наказателните производства, попадащи в приложното поле на Директива 2016/343, изискват във вътрешния правен ред да има мерки, които да осигуряват на страните в производството, какъвто е подсъдимият в главното производство, възможност за контрол и обжалване на посочените в [първия въпрос] решения, с които се цели промяна в състава на гледащия делото съд и съответно освобождаване по описания в първия въпрос начин на определения до момента съдия от задължението да разгледа делото?“.
Производството пред Съда
17. С решение от 29 ноември 2021 г. председателят на Съда съединява дела C‑647/21 и C‑648/21 за целите на писмената и устната фаза на производството и на съдебното решение.
18. Запитващата юрисдикция прави искания и двете преюдициални запитвания да бъдат разгледани по реда на бързото производство по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на Европейския съюз. С решение от 29 ноември 2021 г. председателят на Съда отхвърля тези искания. Той счита, че запитващата юрисдикция е представила доводи от общ характер(21), без да изложи никакви конкретни съображения, които да обосновават разглеждането на запитванията по реда на бързото производство. Обстоятелството, че висящите пред запитващата юрисдикция производства са по наказателни дела, не дават основание за това.
19. На 18 октомври 2022 г. Съдът спира производството по съединени дела C‑647/21 и C‑648/21 до постановяването на решение по съединени дела C‑615/20 и C‑671/20. На 20 юли 2023 г. Съдът уведомява запитващата юрисдикция за решение YP и др. (Снемане на имунитета и временно отстраняване от длъжност на съдия)(22) и я приканва да посочи дали поддържа преюдициалните си запитвания. По указание на председателя на Sąd Okręgowy w Słupsku (Окръжен съд Слупск) на 25 септември 2023 г. съдия A. N-B. отговаря(23), уведомявайки Съда, че Sąd Okręgowy w Słupsku (Окръжен съд Слупск) поддържа преюдициалните запитвания по съединени дела C‑647/21 и C‑648/21.
20. С оглед на някои забелязани неясноти в отговора на съдия A. N-B. Съдът ѝ изпраща искане за разяснения(24) на основание член 101, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда. По-специално, Съдът пита дали съдия A. N-B. продължава да заседава в състава, сезиран с делата, по които са отправени преюдициалните запитвания по съединени дела C‑647/21 и C‑648/21, и ако това е така, в какво качество. Съдия A. N-B. отговаря на искането на 17 октомври 2023 г.(25). Тя потвърждава, че към момента на отправяне на преюдициалните запитвания на 20 октомври 2021 г. е била съдия докладчик и председател на съдебния състав в производствата пред Sąd Okręgowy w Słupsku (Окръжен съд Слупск) по двете дела. Делото, по което е отправено преюдициалното запитване по дело C‑648/21, е било преразпределено с определение от 21 октомври 2021 г. на друг съдия докладчик, който преди това е заседавал в тричленен съдебен състав(26). На същата дата е променен и съставът от един съдия по делото, по което е отправено преюдициалното запитване по дело C‑647/21. Съдия A. N-B. потвърждава, че производствата пред Sąd Okręgowy w Słupsku (Окръжен съд Слупск) по делата, по които са отправени настоящите преюдициални запитвания, са били спрени поради отправянето на тези запитвания и те все още са спрени. Освен това съдия A. N-B. уведомява Съда, че когато се произнася по същество по съответното дело (rozprawa), Sąd Okręgowy w Słupsku (Окръжен съд Слупск) заседава в пълен състав(27). В други съдебни заседания (posiedzenie) — като тези по делата, по които са отправени преюдициалните запитвания по съединени дела C‑647/21 и C‑648/21 — Sąd Okręgowy w Słupsku (Окръжен съд Слупск) заседава в състав от един съдия с председател съдията докладчик.
21. Писмени становища представят Prokuratura Rejonowa w Bytowie (Районна прокуратура Битув), Prokuratura Okręgowa w Łomży (Окръжна прокуратура Ломжа), датското, нидерландското, полското и шведското правителство, както и Европейската комисия. Горепосочените страни, с изключение на Prokuratura Rejonowa w Bytowie (Районна прокуратура Битув), Prokuratura Okręgowa w Łomży (Окръжна прокуратура Ломжа) и нидерландското правителство, представят устни становища и отговарят на въпросите на Съда в съдебното заседание от 24 януари 2024 г.
По компетентността на Съда
Доводи
22. Датското и полското правителство, както и Комисията считат, че член 47 от Хартата не се прилага за делата пред Sąd Okręgowy w Słupsku (Окръжен съд Слупск), по които са отправени настоящите преюдициални запитвания. Комисията отбелязва, че макар във въпросите да се упоменава Директива 2016/343, те не се отнасят до тълкуване на нейни разпоредби.
23. Prokuratura Rejonowa w Bytowie (Районна прокуратура Битув) и Prokuratura Okręgowa w Łomży (Окръжна прокуратура Ломжа) посочват, че поставените въпроси се отнасят до изземването на дела от съдия. Това бил въпрос, свързан с организацията на правораздаването в държава членка — изключителна национална компетентност, която не е уредена в правото на Съюза. Prokuratura Okręgowa w Łomży (Окръжна прокуратура Ломжа) добавя, че въпросите, поставени от съдия A. N-B., се отнасят до личното ѝ положение и следователно засягат нея лично, а не правораздаването.
Анализ
24. Съгласно член 51, параграф 1 от Хартата разпоредбите ѝ се отнасят до държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза. Делата в главните производства пред запитващата юрисдикция, във връзка с които са образувани съединени дела C‑647/21 и C‑648/21, са с наказателноправен характер, а вторият въпрос се отнася до Директива 2016/343. Запитващата юрисдикция не излага никакви мотиви, с които да обясни как тълкуване на посочената директива би могло да бъде от значение за решаването на висящите пред нея дела. От актовете за преюдициално запитване също не личи да се поставя въпрос относно тълкуването или прилагането на норма от правото на Съюза. Нищо от изложеното в преюдициалните запитвания не дава основание да се приеме, че някое лице се позовава на правото на ефективни правни средства за защита, закрепено в член 47 от Хартата, нито че лице, което изтъква това право, се позовава на права или свободи, гарантирани от правото на Съюза(28).
25. Съгласно постоянната съдебна практика, макар организацията на правораздаването в държавите членки, включително изземването и преразпределянето на дела, да е от тяхната компетентност, упражняването на тази компетентност трябва да става в съответствие с правото на Съюза, и по-специално с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС(29). По силата на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС всяка държава членка трябва да гарантира, че юрисдикциите, които биха могли да се произнасят в това си качество по прилагането или тълкуването на правото на Съюза(30), отговарят на изискванията за ефективна съдебна защита(31). Тази разпоредба не допуска национални разпоредби относно организацията на правораздаването, които намаляват защитата на правовата държава като ценност(32). Ето защо държавите членки трябва да създадат организацията на правораздаването по такъв начин, че да се гарантира съответствието му с изискванията на правото на Съюза. Сред тях по-специално е изискването за независимост на съдилищата, призвани да се произнасят по въпроси, свързани с прилагането или с тълкуването на правото на Съюза, за да се гарантира на правните субекти ефективната съдебна защита на правата, които черпят от посоченото право(33). От това следва, че Съдът е компетентен да тълкува правото на Съюза по дела, свързани с организацията на правораздавателната система на държава членка.
26. Що се отнася до становището на Prokuratura Okręgowa w Łomży (Окръжна прокуратура Ломжа) относно личния характер на поставените въпроси, достатъчно е да се отбележи, че решение YP също се отнася до компетентността на отделни съдии, които са отправили преюдициални запитвания. В това решение Съдът се произнася по въпроса дали такива съдии могат в съответствие с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС да продължат да разглеждат и да се произнесат по висящите пред тях наказателни дела. Съдът дава отговор на поставените въпроси, за да може запитващата юрисдикция да реши in limine litis процесуални въпроси, свързани с компетентността на тези отделни съдии да разглеждат и решават делата, с които са сезирани(34).
27. Поради всички тези съображения предлагам на Съда да приеме, че с изключение на частта, която се отнася до тълкуването на член 47 от Хартата, той е компетентен да се произнесе по настоящите преюдициални запитвания.
По допустимостта на преюдициалните въпроси
Доводи
28. Prokuratura Rejonowa w Bytowie (Районна прокуратура Битув) и Prokuratura Okręgowa w Łomży (Окръжна прокуратура Ломжа) оспорват допустимостта на настоящите преюдициални запитвания. Делата били иззети от съдия A. N-B. на 18 октомври 2021 г., след което били преразпределени на друг(и) съдия (съдии). Към 20 октомври 2021 г. съдия A. N-B. нямала компетентност да отправя преюдициални запитвания, тъй като към тази дата нито водела националните производства, по които са отправени тези запитвания, нито заседавала в съответните съдебни състави на Sąd Okręgowy w Słupsku (Окръжен съд Слупск). При това положение поставените въпроси били хипотетични, тъй като евентуалните им отговори не били нужни за решаването на висящо пред този съд наказателно дело. Независимостта и безпристрастността на съдията или съдиите, на които са преразпределени тези дела, не били поставени под въпрос. Prokuratura Rejonowa w Bytowie (Районна прокуратура Битув) и Prokuratura Okręgowa w Łomży (Окръжна прокуратура Ломжа) също така твърдят, че настоящите преюдициални запитвания не отговарят на изискванията на член 94, букви а) и б) от Процедурния правилник на Съда.
29. Според Комисията третият въпрос, отнасящ се до правните средства за защита, с които разполагат страните в производството пред запитващата юрисдикция, е недопустим, тъй като е хипотетичен и не повдига никакъв преюдициален проблем, който трябва да бъде разрешен in limine litis. В съдебното заседание полското правителство твърди, че поставените от запитващата юрисдикция въпроси са допустими(35).
30. Уместно е да се разгледа най-напред допустимостта на третия въпрос, обсъждана от Комисията.
31. В актовете за преюдициално запитване няма данни някоя от страните в главните производства по съединени дела C‑647/21 и C‑648/21 да е възразила срещу решението на колегиума за изземване от съдия A. N-B. на тези дела или да е поискала осъществяване на контрол върху него. От преписката, с която разполага Съдът, също така не може да се заключи, че тези страни по някакъв начин са били възпрепятствани или затруднени да направят такова възражение или да поискат такъв контрол. Въз основа на това стигам до извода, че третият въпрос на запитващата юрисдикция е хипотетичен и следователно недопустим.
32. Що се отнася до допустимостта на първия и втория въпрос, отбелязвам, че условията за допустимост на преюдициално запитване трябва да бъдат налице по време на цялото производство(36). Съгласно член 100, параграф 1 от Процедурния правилник Съдът остава сезиран с преюдициално запитване, докато запитващата юрисдикция не го оттегли. В съответствие с член 100, параграф 2 от Процедурния правилник Съдът може във всеки един момент да установи, че условията за упражняване на компетентността му вече не са налице.
33. Съгласно постоянната съдебна практика въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от национален съд в съответствие с член 267 ДФЕС, се ползват с презумпция за релевантност. В рамките на сътрудничеството между Съда и националните юрисдикции, въведено с тази разпоредба, само националният съд, който е сезиран със спора в главното производство и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото в главното производство — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Въпреки това както от текста, така и от систематиката на член 267 ДФЕС следва, че национална юрисдикция може да отправи преюдициално запитване само при наличие на висящо пред нея дело, по което трябва да се произнесе с решение, позволяващо да се вземе предвид отговорът на Съда. Съдът не може да формулира консултативно становище по общи или хипотетични въпроси. Преюдициалното запитване трябва да е необходимо за действителното решаване на висящ пред националната юрисдикция спор или за разрешаването in limine litis на предварителен процесуален въпрос от правото на Съюза или националното право(37).
34. От обширната кореспонденция между Съда и запитващата юрисдикция(38) е видно, че от гледна точка на полското право към момента на отправяне на настоящите преюдициални запитвания на 20 октомври 2021 г. съдия A. N-B. е провеждала производството пред Sąd Okręgowy w Słupsku (Окръжен съд Слупск) по делата, във връзка с които са образувани съединени дела C‑647/21 и C‑648/21, вследствие на което тези производства са спрени(39). Тази юрисдикция не е оттеглила преюдициалните запитвания въпреки решението на колегиума да изземе съответните дела от съдия A. N-B. и да ги преразпредели на други съдии. Ето защо считам, че Съдът е сезиран с преюдициалните запитвания от Sąd Okręgowy w Słupsku (Окръжен съд Слупск) на 20 октомври 2021 г. и продължава да бъде сезиран с тях към момента на изготвяне на настоящото заключение съгласно член 100, параграф 1 от Процедурния правилник.
35. Що се отнася до възражението, че отговорът на Съда не е необходим за решаването на наказателните дела, по които са отправени настоящите преюдициални запитвания, не е ясно дали тези наказателни дела имат някаква материалноправна връзка с правото на Съюза, която да изисква от запитващата юрисдикция да приложи това право, за да се произнесе по същество(40). Видимата липса на връзка между тези наказателни дела и правото на Съюза невинаги може да разреши този въпрос. Съдът е подчертал, че е възможно отговорът на преюдициални въпроси да се окаже необходим, за да може на запитващите юрисдикции да се предостави тълкуване на правото на Съюза, което им позволява да разрешат процесуални въпроси от националното право, преди да могат да се произнесат по същество по висящите пред тях дела(41). Ето защо споделям становището на полското правителство в съдебното заседание, че отговорът на Съда е обективно необходим, за да може запитващата юрисдикция да се произнесе in limine litis по процесуален въпрос, преди да се произнесе по същество по делата, с които е сезирана(42).
36. В точка 69 от решение G Съдът приема, че необходимостта по смисъла на член 267 ДФЕС от исканото от Съда преюдициално тълкуване предполага националният съд „сам по себе си да може да изведе последиците от това тълкуване“. В случая, по който е отправено преюдициалното запитване по дело C‑269/21, съдията докладчик, който заседава в състав от трима съдии, иска да се установи дали друг съдия от същия състав отговаря на изискванията за независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, по смисъла на правото на Съюза. Съдът постановява, че поисканото от запитващата юрисдикция тълкуване на правото на Съюза не е необходимо, за да може тя да се произнесе по спора, с който е сезирана, и че следователно преюдициалното запитване е недопустимо, тъй като съдията докладчик, който е част от тричленен състав, сам по себе си не би могъл да вземе предвид отговорите на Съда. На практика Съдът приема, че съдията, отправил самостоятелно преюдициалното запитване по дело C‑269/21, не е компетентен да отстрани друг съдия, заседаващ в същия съдебен състав(43).
37. Фактите в основата на решение G са лесно различими от тези, във връзка с които са отправени настоящите преюдициални запитвания. Съдия А. N-B. не иска отвод на друг съдия от Sąd Okręgowy w Słupsku (Окръжен съд Слупск). Както посочих в точка 35 от настоящото заключение, запитващата юрисдикция иска разяснения, за да разреши in limine litis процесуалните трудности, произтичащи от решението на колегиума да отстрани съдия A. N-B. от разглеждането и решаването на дела, които са ѝ били възложени и които действително са били висящи пред нея(44). Извършването на такъв контрол е съществено процесуално изискване, чието спазване запитващата юрисдикция е оправомощена да провери служебно(45).
38. Освен това отбелязвам, че отговорът на Съда ще обвърже запитващата юрисдикция, включително съдията (съдиите), пред които са висящи делата, по които са отправени настоящите преюдициални запитвания, както и съдебните органи на запитващата юрисдикция, оправомощени да определят и променят членовете на съставите ѝ(46). В зависимост от отговора на Съда на първия и втория въпрос, въз основа на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и принципа на предимство на правото на Съюза запитващата юрисдикция може да се окаже задължена да не прилага решението на колегиума, за да гарантира разглеждането на висящите наказателни дела от съдия A. N-B(47). При условията на евентуалност е възможно съдията или съдиите, на които тези дела междувременно са били разпределени, да се окажат компетентни да ги разгледат.
39. Никоя от страните в производството пред Съда не оспорва допустимостта на преюдициалното запитване по дело C‑648/21(48) с мотива, че по националното право единствено тричленен състав на Sąd Okręgowy w Słupsku (Окръжен съд Слупск) е компетентен да отправи това запитване, а не съдия A. N-B., действаща самостоятелно(49). За пълнота може да се отбележи, че в отговора си от 17 октомври 2023 г. на искането на Съда за разяснения съдия A. N-B. потвърждава, че в качеството си на съдия докладчик и председател на тричленен съдебен състав е била компетентна съгласно полското право да отправи преюдициално запитване по дело C‑648/21(50).
40. Ето защо предлагам на Съда да отхвърли различните възражения за недопустимост на първия и втория въпрос. Поради съображенията, изложени в точки 30 и 31 от настоящото заключение, считам, че третият въпрос е недопустим.
По същество
41. С първия и втория въпрос, които е уместно да се разгледат заедно, Sąd Okręgowy w Słupsku (Окръжен съд Слупск) иска да се установи дали член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и принципът на предимство на правото на Съюза възпрепятстват възможността колегиумът да изземе от съдия A. N-B. делата, във връзка с които са образувани съединени дела C‑647/21 и C‑648/21, и да ги преразпредели на един съдия или няколко други съдии. Първият въпрос се отнася до реда и условията за сформиране на колегиума, липсата на съгласие на съдия A. N-B. за изземването на делата от нея и липсата на критерии за такова изземване в полското право. Въпросите не се отнасят конкретно до проблема с преместването на съдия А. N-B. от шесто (въззивно) отделение във второ (първоинстанционно) отделение на Sąd Okręgowy w Słupsku (Окръжен съд Слупск).
42. От фактите и становищата, представени в преюдициалните запитвания, е видно, че преместването на съдия A. N-B(51) и последващото изземване на 70 дела, които са ѝ били разпределени, са мерки, предприети в отговор на опитите ѝ да провери дали при назначаването на определени съдии е спазен член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС(52). В съдебното заседание полското правителство потвърждава, че стига до този извод въз основа на въпросните факти и становища. Освен това според същото правителство мерките не са били взети в интерес на доброто правораздаване(53).
43. Също така почти едновременно с това срещу съдия A. N-B. е образувано дисциплинарно производство. От информацията, с която разполага Съдът, не е възможно да се заключи, че преместването на съдия A. N-B. от въззивното в първоинстанционното отделение на същия съд и изземването на делата от нея са извършени в контекста на официално дисциплинарно производство. Следователно запитващата юрисдикция трябва да прецени дали преместването на съдия A. N-B. и изземването на делата от нея действително съставляват прикрита и следователно незаконосъобразна дисциплинарна мярка.
44. Предвид извършването им по едно и също време и очевидната им обща цел, за да се даде полезен отговор на запитващата юрисдикция, считам, че е необходимо преместването на съдия A. N-B. и изземването на делата от нея да се разгледат заедно(54).
45. Изискването за независимост на съдилищата, присъщо на правосъдната дейност, е съставна част от правото на ефективна съдебна защита и е от основно значение за правния ред на Съюза(55). За да изпълни това изискване, съдът трябва да упражнява функциите си самостоятелно, без да е йерархично обвързан или да е подчинен на когото и било и без да получава нареждания или инструкции откъдето и да било, като по този начин бъде защитен от външна намеса или натиск, които могат да накърнят независимостта на преценката на членовете му и да повлияят на техните решения(56). Принципът на независимост на съдебната власт изисква изготвянето на правила, които дават възможност да се отстрани всяко оправдано съмнение у правните субекти в неподатливостта на съдиите на външни фактори, в частност на пряко или непряко влияние от страна на законодателната и изпълнителната власт, които могат да насочват техните решения(57).Така правото на Съюза поставя значителен акцент върху необходимостта съдебната власт в държавата да бъде защитена от натиск от страна на изпълнителната или законодателната власт. За да се отстрани всяко оправдано съмнение в неподатливостта на съдиите на пряко или непряко влияние, което може да засегне техните решения, не по-малко внимание трябва да се обърне на защитата на отделните съдии срещу неправомерно влияние или натиск от страна на самата съдебна система(58).
46. Различните видове подавани декларации или полагани клетви от съдиите за пълна независимост при правораздаването биха се оказали безсмислени, ако при изпълнението на тази функция те рискуват да се окажат подложени на натиск от свои колеги, по-специално от тези, на които е възложена отговорността да председателстват съставите и/или да разпределят делата. Подобен натиск може да варира от неофициални действия, през преместване на съдии (както явно е станало в случая), до разпределяне и преразпределяне на дела (както явно също е станало в случая), чак до образуване и провеждане на дисциплинарни производства (както може би е станало в случая). Такова поведение от страна на други съдии е повече от неетично — за съдиите е също толкова незаконно да оказват натиск върху колегите си при изпълнение на техните функции, колкото и за членовете на изпълнителната и законодателната власт. Тези съображения се прилагат с еднаква сила при обстоятелства, при които съдии са подложени на натиск от свои колеги в резултат на изпълнението на задължението си да се изказват публично по въпроси, свързани с организацията на правната система и упражняването на съдебната власт(59).
47. Това становище се подкрепя както от практиката на ЕСПЧ, така и от практиката на Съда. В решение Parlov-Tkalčić с/у Хърватия ЕСПЧ постановява, че „независимостта на съдебната власт изисква отделните съдии да не бъдат подлагани на неправомерни влияния, идващи не само отвън, но и отвътре в съдебната система. Тази вътрешна независимост на съдебната власт изисква те да не приемат указания и да не бъдат подлагани на натиск от […] други съдии или лица, изпълняващи административни функции в съда, като например председателя на съда или председателя на отделение в съда. […] Липсата на достатъчни гаранции, обезпечаващи независимостта на съдиите в рамките на съдебната система, и по-специално спрямо техните висшестоящи съдебни ръководители, може да доведе [ЕСПЧ] до заключението, че съмненията на жалбоподателя в (независимостта и) безпристрастността на съда могат да се считат за обективно обосновани […]“(60).
48. В решение W.Ż.(61) Съдът подчертава необходимостта от процесуални гаранции или предпазни мерки, които да осигурят вътрешната независимост на съдебната власт и правото на оспорване на мерките, които могат да засегнат тази независимост(62). Той приема, че подобно на дисциплинарния режим, преместването на съдия без негово съгласие в друг съд или от едно в друго отделение на същия съд може да засегне принципите на несменяемост на съдиите и на независимост на съдебната власт. Такива премествания могат да са и средство за упражняване на контрол върху съдържанието на съдебните актове. Те могат не само да засегнат обхвата на задълженията на съответните магистрати и разглеждането на възложените им случаи, но и да окажат значително отражение върху живота и кариерата им, а съответно и да имат последици, подобни на тези на дисциплинарно наказание(63). Затова Съдът постановява, че правилата и принципите, уреждащи приложимия за съдиите дисциплинарен режим, трябва да уреждат и такива премествания(64).
49. От това следва, че за да не се допуснат произвол и/или риск от манипулации, правилата за преместване на съдии без тяхно съгласие трябва да бъдат предварително определени по ясен и прозрачен начин(65). Такива премествания могат да бъдат разпоредени само на законни основания, включително свързани с разпределението на наличните ресурси, за да се насърчи доброто правораздаване. Такива решения трябва да бъдат надлежно мотивирани и да подлежат на обжалване по процедура, която да гарантира изцяло правата, прогласени в членове 47 и 48 от Хартата, и по-специално правото на защита. Тъй като преместването на съдия и изземването на дела от съдия без негово съгласие могат да имат подобен „охлаждащ“ ефект, правилата и принципите, приложими за такива премествания и за който и да било дисциплинарен режим, се прилагат също(66) за изземването на дела от съдия без негово съгласие(67).
50. От преюдициалните запитвания и от писмените и устните становища на страните е видно, че полската правна уредба относно преместването на съдии и изземването на дела, без да е давано съгласие, не съответства на горепосочените правила и принципи(68). Начинът, по който колегиумът и председателят на Sąd Okręgowy w Słupsku (Окръжен съд Слупск) прилагат разпоредбите от полското право спрямо съдия A. N-B., също подкопава тези правила и принципи. Така установените недостатъци, изглежда, са както от системно, така и от индивидуално естество.
51. В съдебното заседание в отговор на поставените от Съда въпроси полското правителство потвърждава, че член 22а от Закона за устройството на общите съдилища урежда измененията във функциите на съдия, включително преместването на съдия в друго отделение на съд. Съгласно член 22а, параграфи 1 и 4a от този закон, за да породят действие подобни изменения, е необходимо съгласието на съответния съдия. Съществува и право на обжалване на такива решения пред НСС(69).
52. Съгласно член 22а, параграф 4b, точка 1 от Закона за устройството на общите съдилища изискването за съгласие отпада, когато „преместването се извършва в отделение, в което се разглеждат дела от същата област“. Съгласно член 22а, параграф 5, точка 1 от същия закон съдията няма право на обжалване при „преместване в отделение, в което се разглеждат дела от същата област“(70). Тези разпоредби позволяват преместване на съдиите без тяхно съгласие при определени обстоятелства. Те не предвиждат процедура по обжалване или контрол, която да гарантира изцяло правата, прогласени в членове 47 и 48 от Хартата, и по-специално правото на защита(71). Тъй като разпоредби като член 22а, параграф 4b, точка 1 и член 22а, параграф 5, точка 1 от Закона за устройството на общите съдилища дават възможност за излагане на съдиите на неуместен натиск отвътре в съдебната система, според мен с тях се нарушават член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, както и принципите на несменяемост на съдиите и на независимост на съдебната власт.
53. Що се отнася до преместването на съдия A. N-B. от въззивното в първоинстанционното отделение на Sąd Okręgowy w Słupsku (Окръжен съд Слупск), позоваването в разпореждането от 13 октомври 2021 г. на необходимостта да се осигури доброто функциониране на въззивното и първоинстанционното отделение, както и на неуточнена кореспонденция между председателя на Sąd Okręgowy w Słupsku (Окръжен съд Слупск) и председателя на едно от отделенията му, е кратко и неясно. Като се има предвид потенциалното отрицателно въздействие на това решение за преместване както върху независимото упражняване на съдебните функции от съдия A. N-B., така и върху нейната кариера, такова лаконично обяснение далеч не може да се приеме за валидно изложение на мотиви(72). Необходимостта от това преместване в интерес на доброто правораздаване е изисквала да се представят обективни и проверими причини, особено с оглед на едновременното преместване на друг съдия от първоинстанционното във въззивното отделение на Sąd Okręgowy w Słupsku (Окръжен съд Слупск).
54. Що се отнася до решението на колегиума и изземването на дела от съдия A. N-B. без нейно съгласие, полското правителство потвърждава в съдебното заседание, че съгласно член 47b от Закона за устройството на общите съдилища по принцип съдията продължава да бъде сезиран с висящите пред него дела, независимо от своето преместване на друго място или командироване. Това правило, изглежда, зачита принципа на несменяемост на съдиите. Съгласно член 47b, параграфи 5 и 6 от Закона за устройството на общите съдилища при преместване на друго място или командироване на съдия делата обаче могат да бъдат иззети по искане на самия съдия или по предложение на колегиума на съда(73).
55. Считам, че член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и принципите на несменяемост на съдиите и на независимост на съдебната власт не допускат разпоредби като член 47b, параграфи 5 и 6 от Закона за устройството на общите съдилища. Тези разпоредби, изглежда, позволяват произволно и неограничено изземване на дела ex officio(74) от съдия без негово съгласие(75) и без възможност за провеждане на процедура по обжалване или контрол, която изцяло да гарантира прогласените в членове 47 и 48 от Хартата права(76). Освен че тези разпоредби действат по непредвидим и непрозрачен начин в ущърб на независимостта на съдебната власт и несменяемостта на съдиите, в съдебното заседание полското правителство потвърждава, че в полското законодателство няма задължение за мотивиране на изземването на дела от съдии по реда на член 47b, параграфи 5 и 6 от Закона за устройството на общите съдилища.
56. Освен ако запитващата юрисдикция не установи друго, изглежда, че решението на колегиума за изземване на делата от съдия A. N-B. е прието преди преместването ѝ от въззивното в първоинстанционното отделение на Sąd Okręgowy w Słupsku (Окръжен съд Слупск). Ако се установи, че това е така, решението на колегиума може да е било прието в нарушение на член 47b, параграфи 5 и 6 от Закона за устройството на общите съдилища, който позволява изземване на дела от съдия вследствие на преместване, но не преди това. Причините за приемането на решението на колегиума също са неизвестни, поне формално(77). Освен това съдия A. N-B. не е преместена в друго място или командирована от Sąd Okręgowy w Słupsku (Окръжен съд Слупск), което също, изглежда, противоречи на полското право. Ако бъдат доказани по задоволителен начин пред запитващата юрисдикция, тези нарушения на полското право водят до нарушаване на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, стига запитващата юрисдикция да приеме, че поради своя характер тези нарушения излагат съдия A. N-B.(78) на неправомерно влияние или натиск от страна на съдебната система(79). Предвид недостатъците на разпоредбите от полското право(80), описани в точки 50—56 от настоящото заключение, както и предвид произволното им прилагане в контекста на обстоятелствата, които са в основата на настоящите преюдициални запитвания, считам, както посочва Комисията в писменото си становище, че в настоящото производство не е необходимо Съдът да проверява начина на сформиране на колегиума.
57. С оглед на директния ефект на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС(81) и с цел да се гарантира предимството на правото на Съюза, предлагам на Съда да постанови, че компетентните съдебни органи трябва да оставят без приложение разпореждането на председателя на Sąd Okręgowy w Słupsku (Окръжен съд Слупск) от 13 октомври 2021 г. за преместване на съдия A. N-B. от въззивното в първоинстанционното отделение на този съд и че тя трябва да бъде върната във въззивното отделение(82). Колегиумът на Sąd Okręgowy w Słupsku (Окръжен съд Слупск) и всички съдебни органи, оправомощени да определят и променят членовете на съставите на този съд, трябва да оставят без приложение решението на колегиума по делата, във връзка с които са образувани съединени дела C‑647/21 и C‑648/21(83), и да вземат необходимите мерки за повторното разпределяне на тези дела на съдия A. N-B(84).
Заключение
58. С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Sąd Okręgowy w Słupsku (Окръжен съд Слупск, Полша) преюдициални въпроси по следния начин:
„Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, принципът на несменяемост на съдиите, принципът на независимост на съдебната власт и принципът на предимство на правото на Съюза трябва да се тълкуват в смисъл, че:
– първо, не допускат разпоредби от националното право, позволяващи преместване на съдии без тяхно съгласие и без да е налице процедура за обжалване на такова решение или за контрол върху него, която да гарантира изцяло правата, прогласени в членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално правото на защита,
– второ, изискват при такива обстоятелства компетентните съдебни органи на националния съд да оставят без приложение разпореждане на председателя му за преместване на съдия от въззивно в първоинстанционно отделение на съда и да върнат този съдия обратно във въззивното отделение,
– трето, не допускат разпоредби от националното право, позволяващи произволно и неограничено изземване на дела ex officio от съдия без негово съгласие и без да е налице каквато и да било процедура за обжалване на това решение или за контрол върху него, която да гарантира изцяло правата, прогласени в членове 47 и 48 от Хартата, и по-специално правото на защита,
– четвърто, ако такова изземване е извършено, изискват съставите на националния съд, на които са преразпределени дела, да не вземат предвид преразпределението, а съдебните органи, оправомощени да определят и променят членовете на съставите на националния съд, да разпределят тези дела на първоначално сезирания с тях състав“.
1 Език на оригиналния текст: английски.
2 Броят е приблизителен.
3 С решение от 11 октомври 2021 г. (наричано по-нататък „решението на колегиума“) колегиумът на Sąd Okręgowy w Słupsku (Окръжен съд Слупск) (наричан по-нататък „колегиумът“) изземва приблизително 70 дела от съдия A. N-B. Колегиумът се състои от председателя на Sąd Okręgowy w Słupsku (Окръжен съд Слупск) и председателите на районните съдилища, находящи се в географския съдебен район на този съд.
4 От преюдициалните запитвания не става ясно на кого са преразпределени тези 70 дела, нито въз основа на какви критерии е направено това. В писмените си становища Prokuratura Rejonowa w Bytowie (Районна прокуратура Битув, Полша) и Prokuratura Okręgowa w Łomży (Окръжна прокуратура Ломжа, Полша) посочват, че делата, по които са отправени настоящите преюдициални запитвания, са преразпределени на други съдии на случаен принцип.
5 Това решение не е окончателно.
6 Твърди се, че престъпленията са извършени през юли 2010 г.
7 Изпълнението на наказанието е отложено.
8 По делото впрочем се стига до отправяне на преюдициално запитване и до постановяване на определение от 11 февруари 2021 г., Raiffeisen Bank International (C‑329/20, EU:C:2021:111).
9 Член 9a от Ustawa o Krajowej Radzie Sądownictwa (Закон за националния съдебен съвет) от 12 май 2011 г. (Dz. U. от 2011 г., позиция 714).
10 Решение от 22 юли 2021 г., CE:ECHR:2021:0722JUD004344719.
11 В новия му състав.
12 C‑204/21 R, EU:C:2021:593.
13 В новия му състав.
14 Съдия A. N-B. се позовава по-специално на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата.
15 Изглежда, правното основание на това разпореждане е член 22а, параграф 4 от Закона за устройството на общите съдилища.
16 Шесто наказателно отделение.
17 Делата, по които са отправени настоящите преюдициални запитвания, са висящи пред шесто наказателно отделение на Sąd Okręgowy w Słupsku (Окръжен съд Слупск).
18 Второ наказателно отделение. Във въззивното отделение е преместен друг съдия, който преди това е заседавал както в първоинстанционното, така и във въззивното отделение на Sąd Okręgowy w Słupsku (Окръжен съд Слупск).
19 Решение от 26 март 2020 г. (C‑542/18 RX‑II и C‑543/18 RX‑II, EU:C:2020:232, т. 57) (наричано по-нататък „решение Simpson“). Това решение изисква съдилищата да проверяват дали техният състав съблюдава правото на независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Вж. също решение от 6 октомври 2021 г., W.Ż. (Колегия за извънреден контрол и публични въпроси на Върховния съд — Назначаване) (C‑487/19, EU:C:2021:798, т. 114 и 115) (наричано по-нататък „решение W.Ż.“).
20 Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (OB L 65, 2016 г., стр. 1).
21 Като например фундаменталното естество на въпросния проблем и важността на принципа на несменяемост на съдиите.
22 Решение от 13 юли 2023 г. (C‑615/20 и C‑671/20, EU:C:2023:562) (наричано по-нататък „решение YP“).
23 Става ясно, че на 20 септември 2023 г. председателят на Sąd Okręgowy w Słupsku (Окръжен съд Слупск) е поискал от съдия A. N-B. да отговори на искането на Съда в 14‑дневен срок, но това следва да се провери от запитващата юрисдикция.
24 Искането от 9 октомври 2023 г. е изпратено до електронния акаунт в e-curia на съдия A. N-B.
25 След прехвърлянето на националните преписки по съединени дела C‑647/21 и C‑648/21 на съдия A. N-B. на 25 септември 2023 г., председателят на Sąd Okręgowy w Słupsku (Окръжен съд Слупск) ѝ разпорежда да отговори на отправеното от Съда искане за разяснения.
26 Съдия A. N-B. допълва, че това определение никога не е било подписвано и че останалите членове на тричленния съдебен състав не са били определени. Определението от 11 март 2021 г. за определяне на първоначалните членове на състава впрочем не е отменено.
27 От един или трима съдии.
28 Вж. по аналогия определение от 2 юли 2020 г., S.A.D. Maler und Anstreicher (C‑256/19, EU:C:2020:523, т. 32—34), и решение от 20 април 2021 г., Repubblika (C‑896/19, EU:C:2021:311, т. 35—44). Вж. също определение от 3 октомври 2023 г., Centar za restrukturiranje i prodaju (C‑327/22, EU:C:2023:757, т. 27—29).
29 Решения от 26 март 2020 г., Miasto Łowicz и Prokurator Generalny (C‑558/18 и C‑563/18, EU:C:2020:234, т. 36 и цитираната съдебна практика), и от 9 януари 2024 г., G. и др. (Назначаване на съдии в общите съдилища в Полша) (C‑181/21 и C‑269/21, EU:C:2024:1, т. 57) (наричано по-нататък „решение G“). Вж. също определение от 2 юли 2020 г., S.A.D. Maler und Anstreicher (C‑256/19, EU:C:2020:523, т. 35—40).
30 Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС визира „областите, обхванати от правото на Съюза“, независимо дали държавите членки прилагат правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата.
31 Решение от 2 март 2021 г., A. B. и др. (Назначаване на съдии във Върховния съд — Искове) (C‑824/18, EU:C:2021:153, т. 112 и цитираната съдебна практика).
32 Решение от 20 април 2021 г., Repubblika (C‑896/19, EU:C:2021:311, т. 63—65).
33 Вж. по аналогия решение от 18 май 2021 г., Asociaţia „Forumul Judecătorilor din România“ и др. (C‑83/19, C‑127/19, C‑195/19, C‑291/19, C‑355/19 и C‑397/19, EU:C:2021:393, т. 230). Гаранциите за независимост и безпристрастност по правото на Съюза изискват наличие на правила — по-конкретно за състава на органа, за назначаването, срока на упражняване на функциите, както и основанията за самоотвод, отвод и освобождаване от длъжност на членовете му — които позволяват да се отстрани всяко оправдано съмнение у правните субекти в неподатливостта на този орган на влиянието на външни фактори и в неутралността му по отношение на противопоставящите се интереси. Вж. решение от 20 април 2021 г., Repubblika (C‑896/19, EU:C:2021:311, т. 53 и цитираната съдебна практика).
34 Вж. решение YP, точки 46 и 47 и цитираната съдебна практика.
35 То се позовава на решение YP, точка 47, и на решение от 16 ноември 2021 г., Prokuratura Rejonowa w Mińsku Mazowieckim и др. (C‑748/19—C‑754/19, EU:C:2021:931, т. 48).
36 Вж. в този смисъл заключението на генерален адвокат Emiliou по дело Cilevičs и др. (C‑391/20, EU:C:2022:166, т. 24).
37 Вж. решения от 27 юни 2013 г., Di Donna (C‑492/11, EU:C:2013:428, т. 24—26 и цитираната съдебна практика), от 27 февруари 2014 г., Pohotovosť (C‑470/12, EU:C:2014:101, т. 27—29 и цитираната съдебна практика), от 26 март 2020 г., Miasto Łowicz и Prokurator Generalny (C‑558/18 и C‑563/18, EU:C:2020:234, т. 44 и 45 и цитираната съдебна практика), и от 24 ноември 2020 г., Openbaar Ministerie (Съставяне на подправени документи) (C‑510/19, EU:C:2020:953, т. 27 и цитираната съдебна практика). Преюдициалното производство е инструмент за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, който се състои в диалог между тях. Започването на този диалог зависи изцяло от преценката на националната юрисдикция за релевантността и необходимостта на това запитване. Националните юрисдикции разполагат с възможно най-широко право да сезират Съда, ако счетат, че висящото пред тях дело повдига въпроси във връзка с тълкуването или преценката на валидността на разпоредби от правото на Съюза, по които въпроси те трябва да вземат решение. Вж. в този смисъл определение от 12 февруари 2019 г., RH (C‑8/19 PPU, EU:C:2019:110, т. 37 и 38).
38 Вж. точки 19 и 20 от настоящото заключение.
39 В отговора си от 17 октомври 2023 г. на искането на Съда за разяснения съдия A. N-B. потвърждава, че наказателното производство пред Sąd Okręgowy w Słupsku (Окръжен съд Слупск) продължава да е спряно в съответствие с националното право.
40 Вж. точка 28 от настоящото заключение.
41 Решение от 26 март 2020 г., Miasto Łowicz и Prokurator Generalny (C‑558/18 и C‑563/18, EU:C:2020:234, т. 50).
42 Вж. по аналогия решение от 16 ноември 2021 г., Prokuratura Rejonowa w Mińsku Mazowieckim и др. (C‑748/19—C‑754/19, EU:C:2021:931, т. 46—50).
43 Вж. т. 66—73 от решение G. Вж. по аналогия решение от 21 март 2023 г., Mercedes-Benz Group (Отговорност на производителите на превозни средства, снабдени с измервателно-коригиращи устройства) (C‑100/21, EU:C:2023:229, т. 54).
44 Вж. по аналогия решение YP, точки 46 и 47 и цитираната съдебна практика, както и решение от 26 март 2020 г., Miasto Łowicz и Prokurator Generalny (C‑558/18 и C‑563/18, EU:C:2020:234, т. 51 и цитираната съдебна практика).
45 Вж. в този смисъл решение Simpson, точка 57.
46 Вж. точки 3—7 от настоящото заключение.
47 Вж. по аналогия решение YP, точки 70—72 и 77—79.
48 По делото, по което е отправено преюдициалното запитване по дело C‑647/21, съдия A. N-B. заседава в състав от един съдия.
49 Вж. обаче точка 60 от решение G., в която Съдът посочва, че полското правителство оспорва допустимостта на преюдициално запитване, отправено еднолично от съдия от тричленен съдебен състав.
50 Вж. точка 20 от настоящото заключение.
51 Според съдия A. N-B. преместването ѝ от въззивното в първоинстанционното отделение е нетипично. Едновременно с нейното преместване съдия от първоинстанционното отделение е преместен във въззивното отделение.
52 От НСС в новия му състав. Шведското правителство отбелязва, че изземването на дела от съдия е мярка с особено голяма степен на намеса, равностойна на освобождаване от длъжност в някои случаи. Съществува риск такива мерки да се използват за дисциплинарни цели и по неправомерен начин, за да се попречи на съдията да упражнява правораздавателните си функции. Този риск е особено очевиден в случаи като настоящия, при които изземването на делата се извършва заедно с налагането на мерки с дисциплинарен характер, като например преместване в друго отделение.
53 Вж. решение W.Ż., точка 118.
54 В съдебното заседание полското правителство и Комисията представят становища в този смисъл.
55 Решение от 20 април 2021 г., Repubblika (C‑896/19, EU:C:2021:311, т. 48—51 и цитираната съдебна практика).
56 Съдилищата трябва също така да запазят еднаква отдалеченост от страните по спора и от съответните им интереси. Този аспект на независимостта изисква съдилищата да са обективни и да нямат интерес от изхода на провежданото от тях производство извън строгото прилагане на правната норма. Решение от 19 ноември 2019 г., A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд) (C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18, EU:C:2019:982, т. 120—122 и цитираната съдебна практика).
57 Решение от 18 май 2021 г., Asociaţia „Forumul Judecătorilor din România“ и др. (C‑83/19, C‑127/19, C‑195/19, C‑291/19, C‑355/19 и C‑397/19, EU:C:2021:393, т. 212). Това отразява концепцията за разделението на властите. Решение от 20 април 2021 г., Repubblika (C‑896/19, EU:C:2021:311, т. 54 и цитираната съдебна практика). Вж. също решение на ЕСПЧ от 8 ноември 2021 г., Dolińska-Ficek и Ozimek с/у Полша (CE:ECHR:2021:1108JUD004986819, § 274). Свободата на съдиите от всякаква външна намеса или натиск изисква определени гаранции за защита на лицата, които се произнасят по спорове, като например гаранции срещу отстраняване от длъжност. Решение от 5 ноември 2019 г., Комисия/Полша (Независимост на общите съдилища) (C‑192/18, EU:C:2019:924, т. 112 и цитираната съдебна практика).
58 Вж. в този смисъл заключението на генерален адвокат Pikamäe по съединени дела Financijska agencija и UDRUGA KHL MEDVEŠČAK ZAGREB (C‑554/21, C‑622/21 и C‑727/21, EU:C:2023:816, т. 63 и 64).
59 Решение на ЕСПЧ от 23 юни 2016 г., Baka с/у Унгария (CE:ECHR:2016:0623JUD002026112, § 168).
60 Решение на ЕСПЧ от 22 декември 2009 г. (CE:ECHR:2009:1222JUD002481006, § 86). ЕСПЧ по-специално проверява дали правомощията, предоставени на председателите на съдебни състави и на председателите на съдилища, „могат да ограничат вътрешната им независимост“ или „могат да създадат скрит натиск, който поставя съдиите в положение на подчинение спрямо техните висшестоящи съдебни ръководители или най-малкото води до нежелание на отделните съдии да противоречат на желанията на техния председател, с други думи, да имат „охлаждащ“ ефект върху вътрешната независимост на съдиите […]“. Ibid, точка 91.
61 Вж. точки 113—118.
62 Преюдициалното запитване по това дело е отправено в контекста на производство, образувано по искане на съдия W.Ż., за оспорване на решение на НСС в новия му състав. В това решение се приема, че липсва основание за произнасяне по жалбата на W.Ż. срещу решение на председателя на Sąd Okręgowy w K. (Окръжен съд K., Полша) за преместване на W.Ż. без негово съгласие от едно отделение на този съд в друго.
63 Вж. решение W.Ż., точка 113.
64 Вж. решение W.Ż., точка 115. Според Съда независимостта на съдебната власт изисква националните дисциплинарни режими на съдиите да осигуряват необходимите гаранции за избягване на всякакъв риск от използване на такъв режим за контрол върху съдържанието на съдебните актове. Тези гаранции включват правила, които определят деянията, съставляващи дисциплинарно нарушение, и приложимите санкции; предвиждат намесата на независим орган в съответствие с процедура, която изцяло гарантира прогласените в членове 47 и 48 от Хартата права, по-специално правото на защита; и закрепват възможността за оспорване пред съд на решенията на дисциплинарните органи: решение от 18 май 2021 г., Asociageia „Forumul Judecătorilor din România“ и др. (C‑83/19, C‑127/19, C‑195/19, C‑291/19, C‑355/19 и C‑397/19, EU:C:2021:393, т. 198 и цитираната съдебна практика). Вж. също решение от 11 май 2023 г., Inspecyia Judiciară (C‑817/21, EU:C:2023:391, т. 55—73), относно необходимостта от подходящи гаранции, за да се избегне злоупотреба с власт от директора на орган, компетентен да провежда разследвания и да образува дисциплинарни производства срещу съдии.
65 Вж. по аналогия решение от 16 ноември 2021 г., Prokuratura Rejonowa w Mińsku Mazowieckim и др. (C‑748/19—C‑754/19, EU:C:2021:931, т. 79), където командироването на съдия е прекратено с решение на полския министър на правосъдието, а не на членове на съдебната система.
66 Вж. точка 13 от становището на нидерландското правителство.
67 Вж. също член 3.4 от Всеобщата харта на съдиите, приета от Централния съвет на Международната съдийска асоциация на 17 ноември 1999 г. в Тайван и обновена на 14 ноември 2017 г. в Сантяго, Чили, озаглавен „Разпределение на делата“. В него се посочва, че „[д]елата не могат да бъдат изземвани от конкретни съдии без належащи причини. Преценката на такива причини следва да почива на обективни и предварително установени по закон правила, прилагани в рамките на прозрачна процедура от орган на съдебната власт“. https://www.unodc.org/res/ji/import/international_standards/the_universal_charter_of_the_judge/universal_charter_2017_english.pdf. Вж. също по аналогия решение на ЕСПЧ от 5 октомври 2010 г., DMD GROUP, A.S. с/у Словакия (CE:ECHR:2010:1005JUD001933403, § 62—72), относно преразпределянето на дела. ЕСПЧ приема, че когато председателят на съд преразпределя дело на себе си и действа като съдия по това дело, първостепенното значение на независимостта на съдебната власт и на правната сигурност за правовата държава изисква наличие на ясни гаранции, за да се осигурят обективност и прозрачност и преди всичко, за да се избегне всякаква проява на произвол при разпределянето на конкретни дела.
68 При условие че бъде потвърдено от запитващата юрисдикция. В производството по член 267 ДФЕС Съдът не се произнася по тълкуването и прилагането на националното законодателство, нито преценява фактите. В рамките на съдебното сътрудничество, въведено с член 267 ДФЕС, и въз основа на материалите по делото Съдът може да предостави на националната юрисдикция тълкуване на правото на Съюза, което да ѝ помогне в преценката на последиците от тези разпоредби.
69 Тъй като съдия A. N-B. не е могла да се възползва от възможността за обжалване по член 22а, параграф 5, точка 1 от Закона за устройството на общите съдилища, няма практическа полза да се разглежда ефикасността на този механизъм за обжалване.
70 В писмените си становища Prokuratura Okręgowa w Łomży (Окръжна прокуратура Ломжа) и Prokuratura Rejonowa w Bytowie (Районна прокуратура Битув) също разглеждат този въпрос.
71 Вж. решение W.Ż., точки 113—118.
72 Както изтъква Комисията в съдебното заседание, а това подлежи на проверка от запитващата юрисдикция, такова преместване би могло да представлява понижаване.
73 Член 47b, параграф 5 от Закона за устройството на общите съдилища.
74 Както изтъква шведското правителство, преразпределянето на делата трябва да се основава на ясни и прозрачни правила, за да не се създаде впечатлението, че делата се преразпределят произволно.
75 Показателно е, че съгласно член 47b, параграф 5 от Закона за устройството на общите съдилища консултации се провеждат с председателите на компетентните съдилища, но не и със съответния съдия. Отчитането на някои обективни критерии, като например напредъка по делата, според мен далеч не е в състояние да отстрани другите недостатъци, които посочих.
76 Вж. решение W.Ż., точки 113—118.
77 Полското правителство уточнява в съдебното заседание, че тъй като това решение не е връчено на съдия A. N-B., от гледна точка на полското право то не съдържа мотиви.
78 А косвено и други съдии, тъй като мерките, взети по отношение на съдия A. N-B., биха могли да накарат други съдии да се въздържат от проверка за съответствие с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата.
79 Вж. по аналогия решение W.Ż., точка 130 и цитираната съдебна практика.
80 Член 22a, параграф 4b, точка 1, член 22a, параграф 5, точка 1 и член 47b, параграфи 5 и 6 от Закона за устройството на общите съдилища.
81 Решение от 2 март 2021 г., A.B. и др. (Назначаване на съдии във Върховния съд — Искове) (C‑824/18, EU:C:2021:153, т. 145 и 146).
82 Датското, полското и шведското правителство, както и Комисията защитават тази позиция в съдебното заседание.
83 Тъй като след отправянето на преюдициалните запитвания разглеждането на тези дела е спряно пред Sąd Okręgowy w Słupsku (Окръжен съд Слупск), принципът на правна сигурност не подлежи на разглеждане. Вж. решение YP, точка 78.
84 Вж. по аналогия решение YP, точки 76 и 77. Вж. също решение от 24 юни 2019 г., Popławski (C‑573/17, EU:C:2019:530, т. 52 и сл.).
