1.

Настоящото преюдициално запитване се отнася до тълкуването на член 27, параграф 3 и член 29 от Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство ( 2 ).

2.

Запитването е отправено в рамките на спорове между E.N., S.S. и J.Y., кандидати за международна закрила, от една страна, и Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Държавен секретар по правосъдие и сигурност, Нидерландия) (наричан по-нататък „държавният секретар“), от друга страна, относно приети от него решения да отхвърли без разглеждане молбите им за международна закрила и да ги прехвърли в други държави членки. Решенията са отменени от компетентните първоинстанционни съдилища. Държавният секретар е обжалвал тези решения и наред с това е поискал като временна мярка срокът за прехвърляне на тези кандидати за международна закрила да бъде спрян, като това искане е уважено.

3.

Настоящото дело предоставя на Съда възможност да даде пояснения относно реда и начина на броене на срока, с който разполага молещата държава членка за прехвърляне на кандидата за международна закрила в компетентната държава членка.

4.

Делото е свързано с висящо дело Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Срок за прехвърляне — Трафик на хора) (C‑338/21), по което се поставя въпросът дали срокът за прехвърляне по член 29, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ (наричан по-нататък „срок за прехвърляне“) се спира, когато успоредно с молбата за международна закрила, засегнатото лице подава искане за преразглеждане на решението, с което се отказва издаване на разрешение за временно пребиваване по член 8 от Директива 2004/81/ЕО ( 3 ).

5.

Независимо че по тези две дела Raad van State (Държавен съвет, Нидерландия) иска да се установи какви са последиците от спирането на изпълнението на решението за прехвърляне спрямо изчисляването на срока на самото прехвърляне, поставените конкретни въпроси са различни. Ето защо тези дела са предмет на отделни заключения, които се представят на една и съща дата.

6.

В настоящото заключение в края на моя анализ ще предложа на Съда да постанови, че член 27, параграф 3 и член 29 от Регламент „Дъблин III“ трябва да се тълкуват в смисъл, че доколкото молещата държава членка е избрала да приложи член 27, параграф 3, буква в) от този регламент и тъй като кандидатът за международна закрила не е поискал спиране на изпълнението на решението за прехвърляне на основание на тази разпоредба, не е възможно въззивният съд да разпореди при разглеждане на делото и по искане на компетентния орган на тази държава членка временни мерки, които имат за цел спиране на срока за прехвърляне.

7.

Съгласно член 1 от Регламент „Дъблин III“ с него се установяват критерии и механизми за определяне на държава членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство. В това отношение съображения 4, 5 и 19 от този регламент гласят:

[…]

8.

Член 27, параграфи 3 и 4 от Регламент „Дъблин III“ предвижда:

„3.   За целите на обжалването или преразглеждането на решението за прехвърляне, държавите членки предвиждат в националното си право, че:

4.   Държавите членки могат да предвидят, че компетентните органи могат да решат служебно да спрат изпълнението на решение за прехвърляне до произнасянето по жалбата или искането за преразглеждане“.

9.

Член 29, параграф 1, първа алинея и параграф 2 от този регламент гласи:

„1.   Предаването на кандидата […] от молещата държавата членка на компетентната държава членка се осъществява в съответствие с националното право на молещата държава членка след съгласуване между заинтересованите държави членки, веднага щом това бъде практически възможно и най-късно в шестмесечен срок от приемането на искането от друга държава членка да поеме отговорността или да приеме обратно въпросното лице или на крайното решение по обжалване или по преразглеждане в случай на суспензивно действие в съответствие с член 27, параграф 3.

[…]

2.   Ако прехвърлянето не е извършено в шестмесечния срок, компетентната държава членка се освобождава от своите задължения за поемане на отговорност или приемане обратно на засегнатото лице и в такъв случай отговорността се прехвърля върху молещата държава членка. Този срок може да бъде удължен най-много до една година, ако прехвърлянето не е могло да бъде извършено поради това че засегнатото лице е задържано в учреждение за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или най-много до осемнадесет месеца, ако засегнатото лице се укрие“.

10.

Член 8:81, параграф 1 от Algemene wet bestuursrecht (Административен кодекс) ( 4 ) от 4 юни 1992 г. гласи:

„Ако пред административен съд е подадена жалба срещу решение или ако преди евентуално обжалване пред административен съд е подадено искане за преразглеждане […], съдията по обезпечителното производство към административната юрисдикция, който е или може да бъде компетентен в главното производство, може при поискване да постанови временни мерки, ако това се налага по спешност, като се вземат предвид съответните интереси“.

11.

Съгласно член 8:108, параграф 1 от този кодекс:

„Доколкото в настоящия дял не се предвижда друго, дялове 8.1—8.3 се прилагат mutatis mutandis във въззивното производство […]“.

12.

На 12 юли и 7 октомври 2019 г. и на 22 ноември 2020 г. E.N., S.S. и J.Y. подават съответно молба за международна закрила в Нидерландия. Държавният секретар отправя до органите на другите държави членки искане за поемане на отговорност или за обратно приемане на кандидатите за международна закрила. На 27 октомври и 20 ноември 2019 г. и на 19 януари 2021 г. тези органи приемат изрично или мълчаливо исканията за поемане на отговорност или за обратно приемане.

13.

На 9 януари и 8 февруари 2020 г., както и на 16 февруари 2021 г. държавният секретар отказва да разгледа молбите за международна закрила, тъй като органите на другите държави членки са компетентни да разгледат тези молби, и E.N., S.S. и J.Y. трябва да бъдат прехвърлени на тези органи. E.N., S.S. и J.Y. подават жалби за отмяна на тези решения. От изявленията на заинтересованите лица в съдебното заседание е видно, че те не са поискали спиране на изпълнението на посочените решения до произнасянето по техните жалби ( 5 ).

14.

На 25 февруари и 16 септември 2020 г. ( 6 ), както и на 1 април 2021 г., първоинстанционните съдилища отменят решенията, с които се отказва разглеждане на молбите за международна закрила и решенията за прехвърляне и разпореждат на държавния секретар да приеме нови решения по молбите за международна закрила, подадени от E.N., S.S. и J.Y.

15.

Държавният секретар обжалва тези решения пред Raad van State (Държавен съвет). Заедно с тези жалби той иска да бъдат постановени временни мерки, от една страна, за да не се налага да взема ново решение по молбите за международна закрила преди произнасянето във въззивното производство и от друга страна, за да се спре срокът за прехвърляне. На 17 март и 16 ноември 2020 г., както и на 28 май 2021 г., запитващата юрисдикция уважава тези искания.

16.

Запитващата юрисдикция уточнява, че тя трябва да установи, че срокът за прехвърляне е изтекъл и оттук че Кралство Нидерландия е компетентно да разгледа молбите за международна закрила, подадени от E.N., S.S. и J.Y., ако следва да се приеме, че член 27, параграф 3 и член 29, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ не допускат да бъде уважено във въззивно производство искане за временни мерки от държавния секретар за спиране на срока за прехвърляне.

17.

Тази юрисдикция припомня, че Кралство Нидерландия е избрало да приложи член 27, параграф 3, буква в) от Регламент „Дъблин III“, съгласно който засегнатото лице има право да поиска в разумен срок съдът да спре изпълнението на решението за прехвърляне до произнасянето по неговата жалба или по искането му за преразглеждане.

18.

Според запитващата юрисдикция решението, съгласно което членове 27 и 29 от Регламент „Дъблин III“ не допускат във въззивно производство да бъде уважено искане на държавния секретар за постановяване на временни мерки с цел спиране на срока за прехвърляне да може да бъде обосновано, от една страна, с определението на понятието „засегнато лице“ по смисъла на член 27, параграф 3, буква в) от този регламент и от друга страна, с целта за бързо определяне на компетентната държава членка за разглеждане на молба за международна закрила.

19.

Тя обаче посочва обстоятелства, които обосновават извода, че посоченият регламент не допуска във въззивно производство да бъде уважено искане за временни мерки от държавния секретар за спиране на срока за прехвърляне.

20.

Първо, от решение от 26 септември 2018 г., Staatssecretaris van Veiligheid en justitie (Суспензивно действие на обжалването) ( 7 ) запитващата юрисдикция прави извод, че ако директива предвижда задължение да гарантира наличието на ефективна съдебна защита в първоинстанционното производство, това задължение не е пречка да се предвиди второинстанционно или въззивно производство.

21.

Второ, запитващата юрисдикция посочва, че макар една от целите на Регламент „Дъблин III“ е да се определи бързо държавата членка, компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила, трябва да се гарантира ефективна съдебна защита срещу решенията за прехвърляне в компетентната държава членка. На това основание засегнатото лице може да отдаде предимство на допълнителна правна защита за бързо определяне на компетентната държава членка.

22.

Според тази юрисдикция такова тълкуване има за цел да се избегнат две нежелани положения, а именно, от една страна, засегнатото лице да бъде прехвърлено в компетентната държава членка, въпреки че въззивното производство е висящо, за да бъде изпратено след това в молещата държава членка, ако жалбата е основателна или, от друга страна, засегнатото лице да не може да бъде прехвърлено в компетентната държава членка и срокът за прехвърляне да изтече в хода на въззивното производство, поради което да се наложи молбата за международна закрила да бъде разгледана от молещата държава членка, въпреки че жалбата на засегнатото лице е отхвърлена.

23.

Трето, тази юрисдикция приема, че държавният секретар има възможност да поиска във въззивното производство спиране на срока за прехвърляне. Обратното би лишило държавния секретар от всякаква конкретна възможност за обжалване, тъй като срокът за прехвърляне невинаги е достатъчен, за да позволи на сезирания съд да се произнесе.

24.

При тези обстоятелства Raad van State (Държавен съвет) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 27, параграф 3 и член 29 от Регламент [„Дъблин III“] да се тълкуват в смисъл, че допускат възможност, ако правната система на държавата членка предвижда второинстанционно съдебно производство по дела като настоящото, при разглеждането на делото въззивният съд да постанови по искане на компетентния орган на държавата членка временна мярка, която води до спиране на срока за прехвърляне?“.

25.

E.N., S.S. и J.Y., нидерландското и германското правителство и Европейската комисия представят писмени становища.

26.

В общо заседание с висящо дело C‑338/21, проведено на 14 юли 2022 г., E.N., S.S. и J.Y., нидерландското правителство и Комисията са изслушани и са приканени по-специално да отговорят на отправени от Съда въпроси за писмен отговор.

27.

С преюдициалния си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество Съдът да установи дали член 27, параграф 3 и член 29, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална практика, съгласно която, когато правната система на държава членка предвижда производство пред втора съдебна инстанция по дела за обжалване на решенията за прехвърляне или на молбите за преразглеждане на тези решения, предвидени в посочения член 27, параграф 3, въззивният съд може да разпореди в хода на разглеждане на делото и по искане на компетентния орган на държавата членка временна мярка, която води до спиране на срока за прехвърляне.

28.

За да се отговори на въпросите на запитващата юрисдикция, най-напред следва да се припомни, че сам по себе си Регламент „Дъблин III“ не предвижда възможност национален съд да постанови спиране на шестмесечния срок, с който разполага молещата държава членка, за да осъществи прехвърлянето на кандидата за международна закрила в компетентната държава членка.

29.

Член 27, параграф 3 от този регламент обаче предвижда възможност национален съд да постанови спиране на изпълнението на решението за прехвърляне служебно ( 8 ) или по искане на засегнатото лице ( 9 ). Именно спирането на изпълнението поражда последици спрямо изчисляването на срока за прехвърляне.

30.

Всъщност съгласно член 29, параграф 1 от посочения регламент срокът на предаване по принцип започва да тече от приемането на искането за поемане на отговорност или обратно приемане от друга държава членка на въпросното лице. Когато обаче засегнатото лице е подало жалба или искане за преразглеждане на решението за прехвърляне, този срок започва да тече от постановяване на крайното решение по обжалване или по преразглеждане в случай на суспензивно действие в съответствие с член 27, параграф 3.

31.

Последната разпоредба предвижда три възможности за спиране на изпълнението на решението за прехвърляне. Държавите членки трябва да предвидят, първо, че жалбата срещу решението за прехвърляне предоставя на засегнатото лице право да остане в държавата членка, която е взела решението, до произнасяне по жалбата му ( 10 ), вследствие на което прехвърлянето не може да бъде осъществено; или, второ, че след подаването на жалба срещу решението за прехвърляне прехвърлянето автоматично се спира за разумен срок, през който съдът преценява дали тази жалба следва да има суспензивно действие ( 11 ); или, трето, че засегнатото лице има възможност да подаде жалба, с която да поиска спиране на изпълнението на решението за прехвърляне до произнасяне по жалбата срещу това решение ( 12 ). От връзката между член 27, параграф 3 и член 29, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ следва, че само когато спирането на изпълнението на решението за прехвърляне е допуснато според някоя от трите възможности по член 27, параграф 3 от този регламент, началният момент на срока за прехвърляне може да бъде отложен за по късен момент съгласно член 29, параграф 1 от посочения регламент.

32.

Следва да се отбележи обаче, че от една страна, член 27, параграф 3 от Регламент „Дъблин III“ не предвижда компетентният орган на молещата държава членка да може да поиска спиране на изпълнението на решението за прехвърляне и от друга, Кралство Нидерландия е избрало да приложи сред трите предвидени в тази разпоредба възможности за такова спиране тази, при която кандидатът за международна закрила може да подаде жалба за спирането ( 13 ).

33.

Разглежданата в главното производство нидерландска правна система обаче предвижда, че след отмяна на решение за прехвърляне в първоинстанционно производство компетентният административен орган може да поиска от съдията по обезпечителното производство към въззивния съд да обяви, че не е необходимо да се приеме ново решение по молбата за международна закрила до произнасянето по жалбата, и да постанови, че срокът за прехвърляне се спира до произнасянето на въззивния съд по жалбата, при това въпреки че кандидатът за международна закрила не е поискал спиране на изпълнението на решението за прехвърляне в първоинстанционното производство или че такова спиране не е постановено.

34.

Следователно трябва да се прецени дали, доколкото Кралство Нидерландия е избрало да приложи член 27, параграф 3, буква в) от Регламент „Дъблин III“ и кандидатът за международна закрила не е поискал спиране на изпълнението на решението за прехвърляне в първоинстанционното производство, член 27, параграф 3 и член 29, параграф 1 от този регламент не допускат такава правна практика.

35.

За тази цел следва да се припомни, че разпоредбите на член 27, параграф 3 и на член 29 от Регламент „Дъблин III“ преследват присъщата си цел.

36.

Първо, процедурите за поемане на отговорност и за обратно приемане на кандидатите за международна закрила трябва да се провеждат при спазване на редица императивни срокове, сред които шестмесечният срок, с който разполага молещата държава членка за прехвърляне на засегнатото лице в компетентната държава членка съгласно член 29, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ ( 14 ).

37.

Тези срокове имат определящ принос за постигането на упоменатата в съображение 5 от този регламент цел за бърза обработка на молбите за международна закрила, като гарантират, че процедурите за поемане на отговорност и за обратно приемане се провеждат без неоправдано забавяне ( 15 ).

38.

Второ, с приемането на член 27, параграф 3 от посочения регламент законодателят на Съюза е възнамерявал да укрепи процесуалните гаранции, признати на кандидата за международна закрила ( 16 ), и по-специално съдебната защита, от която то се ползва съгласно член 47 от Хартата на основните права ( 17 ).

39.

С други думи, за да предостави достатъчна съдебна защита на засегнатото лице член 27, параграф 3 от Регламент „Дъблин III“ гарантира, че компетентните органи на молещата държава членка не могат да го прехвърлят в друга държава членка.

40.

Както Съдът е постановил в решението си от 29 януари 2009 г., Petrosian ( 18 ), от връзката между тези цели следва, че за съгласуване на гаранцията за ефективна съдебна защита на засегнатите лица със спазването на императивните срокове, наложени на държавите членки, трябва да е възможно срокът за прехвърляне да започва да тече от по-късен момент, считано от съдебното решение, с което съдът се произнася по съществото на делото и което вече не може да бъде пречка за изпълнението на решението за прехвърляне.

41.

Съгласно постоянната съдебна практика законодателят на Съюза не е възнамерявал да пожертва съдебната защита на кандидатите за международна закрила в полза на изискването за бързина при разглеждането на молбите им, като им осигури ефективна и пълна съдебна защита ( 19 ).

42.

С оглед на изложеното ми струва се уместно да припомня, че когато срокът за прехвърляне започва да тече от по-късен момент, това може да възпрепятства постигането на целта за бързина при разглеждането на молбите за международна закрила само ако изпълнението на решението за прехвърляне е спряно при условията по член 27, параграф 3 от Регламент „Дъблин III“, с цел да се гарантира достатъчна съдебна защита на кандидата за международна закрила. Следователно способи за съдебна защита срещу решенията за прехвърляне са налице само в полза на посочения кандидат за закрила и спирането на изпълнението на тези решения, което води до спиране на срока за прехвърляне, може да бъде постановено само в полза на този кандидат.

43.

Ето защо според мен спирането на изпълнението на решението за прехвърляне от въззивния съд по искане на компетентния орган на молещата държава членка не позволява да се гарантира ефективна съдебна защита на кандидатите за международна закрила.

44.

Всъщност по главното производство E.N., S.S. и J.Y. са постигнали отмяната на решенията за прехвърляне в първоинстанционното производство, без да са отправили искане за спиране на изпълнението им.

45.

Във връзка с това могат да се направят две забележки.

46.

От една страна, що се отнася до отмяната на решенията за прехвърляне, следва да се припомни, че спирането на изпълнението на решението за прехвърляне съгласно член 27, параграф 3 от Регламент „Дъблин III“ е неразривно свързано, без да бъде автоматично необходимо, с наличието на обжалване на това решение. Именно защото е налице решение за прехвърляне, неговото изпълнение може да се спре, за да има възможност кандидатът за международна закрила да оспори надлежно това решение.

47.

Освен това възможността предвиденият шестмесечен срок за осъществяване на прехвърлянето да започне да тече от по-късен момент, може да се обоснове само с интереса на засегнатото лице съдебен орган да изясни дали решението за прехвърляне е законосъобразно ( 20 ).

48.

Така, при положение че решенията за прехвърляне са отменени от първоинстанционните съдилища, за E.N., S.S. и J.Y. няма опасност да бъдат прехвърлени в компетентната държава членка, докато е в ход въззивното производство. Не съществува никаква опасност от засягане на съдебната им защита, тъй като те могат да останат на територията на молещата държава членка и надлежно да защитават правата си пред въззивния съд.

49.

От друга страна, що се отнася до липсата на суспензивно действие на жалбата, Съдът вече е приел, че от член 27, параграф 3 от Регламент „Дъблин III“ е видно, че с уточнението, че държавите членки предвиждат, че на засегнатото лице се предоставя възможност да подаде в разумен срок молба до съд или друг правораздавателен орган за спиране на изпълнението на решение за прехвърляне до произнасянето по предприетото от това лице обжалване, законодателят на Съюза е признал, че държавите членки могат да решат, че самото обжалване на решението за прехвърляне не води до спиране на прехвърлянето, което поради това може да бъде осъществено, без да се изчака изходът от обжалването, стига да не е подадена молба за спиране на изпълнението или, ако такава е подадена, тя да е отхвърлена ( 21 ).

50.

От изявленията на техните юридически съветници в съдебното заседание е видно, че в рамките на жалбите им в първоинстанционното производство срещу решенията за прехвърляне, взети спрямо тях, E.N., J.Y. и S.S. не са поискали на тези жалби да се признае суспензивно действие ( 22 ).

51.

В това отношение може да се направи извод, че E.N., J.Y. и S.S. са възнамерявали да отдадат предимство на бързината при разглеждане на молбите им за международна закрила и че спирането на изпълнението на решенията за прехвърляне, поискано във въззивно производство по инициатива на държавния секретар, съответства по-скоро на интереса на този административен орган да запази действието на тези решения, отменени в първоинстанционното производство, за да се спре изпълнението на посочените решения, както и вследствие на това срокът за прехвърляне да започне да тече от по-късен момент.

52.

Всъщност следва да се констатира, че от преюдициалното запитване е видно, че временните мерки, постановени във въззивното производство и по инициатива на националния компетентен орган, имат за цел основно да се избегне възможността срокът за прехвърляне да изтече, преди да се разгледа жалбата. Следователно тези мерки се постановяват само в полза на този орган.

53.

Както обаче уточнява нидерландското правителство в съдебното заседание, доколкото жалбата, подадена в първоинстанционното производство от кандидат за международна закрила, не е придружена от временни мерки за спиране на изпълнението на решението за прехвърляне, няма пречка компетентните национални органи да прехвърлят този кандидат за международна закрила в компетентната държава членка, докато е в ход първоинстанционното производство ( 23 ).

54.

Несъмнено е вярно, че такъв сценарий може да доведе до това молещата държава членка да прехвърли кандидат за международна закрила в държавата членка, която е приела да поеме отговорност за лицето или за обратното му приемане, въпреки че решението за прехвърляне впоследствие е отменено от компетентните съдилища на молещата държава членка.

55.

Следва обаче да се отбележи, че член 29, параграф 3 от Регламент „Дъблин III“ предвижда в такъв случай, че „държавата членка, извършила прехвърлянето, следва бързо да приеме обратно лицето“ ( 24 ).

56.

Така, след като молещата държава членка е избрала да приложи член 27, параграф 3, буква в) от Регламент „Дъблин III“ и засегнатото лице не е поискало спиране на изпълнението на решението за прехвърляне в първоинстанционното производство, няма пречки за изпълнението на това решение да обоснове необходимостта от спиране впоследствие на срока за прехвърляне.

57.

Стигам до извода, че няма причина молещата държава членка да се отклонява от шестмесечния срок по член 29, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“, считано от момента, в който компетентната държава членка е уважила искането за поемане на отговорност или обратно приемане на засегнатото лице, ако това лице не е поискало в първоинстанционното производство спиране на изпълнението на решението за прехвърляне.

58.

Следователно производството по обжалване, инициирано от компетентните национални органи, не може да доведе нито до спиране на изпълнението на решението за прехвърляне, което може да бъде поискано само от засегнатото лице, нито до спиране на срока за прехвърляне.

59.

Би било различно, ако E.N., J.Y. и S.S. бяха поискали и спиране на изпълнението на решението за прехвърляне в първоинстанционното производство и искането им бе уважено. Всъщност при обжалване със суспензивно действие, което запитващата юрисдикция следва да провери, такова решение за спиране на изпълнението остава в сила до постановяване на решението на въззивния съд и до произнасянето по жалбата, независимо от броя на съдебните инстанции съгласно националното право. Само в този случай срокът за прехвърляне може да започне да тече от момента, в който отпадне суспензивното действие на жалбата срещу решението за прехвърляне или за преразглеждане на това решение.

60.

Подобно тълкуване се подкрепя от член 27, параграф 3 от Регламент „Дъблин III“, който предвижда, че кандидат за международна закрила може да поиска спиране на изпълнението на решението за прехвърляне „до произнасянето по неговата жалба или искане за преразглеждане“ и от член 29, параграф 1, първа алинея от този регламент, който предвижда, че срокът за прехвърляне започва да тече от „крайното решение по обжалване или по преразглеждане“, когато изпълнението на решението за прехвърляне е спряно на основание член 27, параграф 3.

61.

С оглед на изложеното предлагам на Съда да постанови, че доколкото молещата държава членка е избрала да приложи член 27, параграф 3, буква в) от Регламент „Дъблин III“ и след като кандидатът за международна закрила не е поискал спиране на изпълнението на решението за прехвърляне на основание на тази разпоредба, не е възможно само по искане на компетентния орган на тази държава членка въззивният съд да постанови при разглеждане на делото временна мярка, която води до спиране на срока за прехвърляне.

62.

С оглед на всички изложени по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставения от Raad van State (Държавен съвет, Нидерландия) преюдициален въпрос, както следва:

„Член 27, параграф 3 и член 29 от Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство,

трябва да се тълкуват в смисъл, че:

доколкото молещата държава членка е избрала да приложи член 27, параграф 3, буква в) от Регламент „Дъблин III“ и след като кандидатът за международна закрила не е поискал спиране на изпълнението на решението за прехвърляне на основание на тази разпоредба, те не допускат само по искане на компетентния орган на тази държава членка въззивният съд да постанови при разглеждане на делото временна мярка, която води до спиране на срока за прехвърляне, предвиден в член 29, параграф 1 от посочения регламент“.