1.

Могат ли частни висши учебни заведения да се считат за организации за научни изследвания и разпространение на знания? По същество това са въпросите, отправени от Administratīvā rajona tiesa (Районен административен съд, Латвия) и Administratīvā apgabaltiesa (Окръжен административен съд, Латвия).

2.

По-конкретно, в двете дела Съдът се приканва да тълкува понятието „организация за научни изследвания и разпространение на знания“, съдържащо се в член 2, точка 83 от Общия регламент за групово освобождаване (наричан по-нататък „ОРГО“) ( 2 ).

3.

Член 1, параграф 1, буква г) от ОРГО предвижда, че Регламентът се прилага по-специално за помощи за научноизследователска и развойна дейност и иновации.

4.

При допълнителното уточняване на понятията, свързани с тази категория помощи, член 2, точка 83 от ОРГО определя „организация за научни изследвания и разпространение на знания“ като „субект (например университети или научноизследователски институти, агенции за технологичен трансфер, иновационни посредници, ориентирани към изследователска дейност физически или виртуални организации за сътрудничество), независимо от неговия правен статут (дали е учреден съгласно публичното или частното право) или начин на финансиране, чиято основна цел е да извършва независими фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания или експериментално развитие или да разпространява в широк мащаб резултатите от тези дейности посредством преподаване, публикации или трансфер на знания. Когато такъв субект упражнява също така стопански дейности, финансирането, разходите и приходите от тези стопански дейности трябва да се отчитат отделно. Предприятия, които са в състояние да упражняват ключово влияние върху такъв субект, в качеството си например на акционери или членове, [не могат да] се ползват с правото на преференциален достъп до постигнатите от него резултати“.

5.

Фактите по двете дела, с които са сезирани запитващите юрисдикции, са почти идентични: и двамата жалбоподатели са частни висши учебни заведения, които кандидатстват съответно по две различни покани за подаване на предложения от Latvijas Zinātnes padome (Латвийски научен съвет) за финансиране на научноизследователски проекти.

6.

И в двата случая Латвийският научен съвет отхвърля заявленията като недопустими, тъй като кандидатите отчасти извършват стопански дейности.

7.

И двете покани за подаване на проектни предложения са изготвени в съответствие с Ministru kabineta 2017. gada 12. decembra noteikumi Nr. 725 ‘Fundamentālo un lietišķo pētījumu projektu izvērtēšanas un finansējuma administrēšanas kārtība’ (Наредба № 725 на Министерския съвет от 12 декември 2017 г. за условията и реда за оценяване на проектите за фундаментални и приложни научни изследвания и за управление на тяхното финансиране, наричана по-нататък „Наредба № 725“).

8.

Съгласно Наредба № 725, за да е допустим за финансиране за научноизследователска дейност, проектът трябва да се осъществява от научна институция, вписана в Регистъра на научните институции, която независимо от нейния правен статут (дали е учредена съгласно публичното, или частното право) или начин на финансиране съгласно нормативните разпоредби, които регламентират дейностите ѝ (устав, вътрешен правилник или учредителен акт), извършва нестопански основни дейности и отговаря на определението за организация за научни изследвания и разпространение на знания, съдържащо се в член 2, точка 83 от ОРГО.

9.

Жалбоподателят в главното производство, SIA Baltijas Starptautiskā Akadēmija, предоставя услуги в областта на висшето академично и неакадемично образование. Той е акредитирано висше учебно заведение, което осъществява дейността си в съответствие с Komerclikums (Търговски закон), доколкото това не противоречи на Augstskolu likums (Закон за висшите учебни заведения). Една от определените от жалбоподателя области на дейност е научната дейност. Жалбоподателят е вписан в Регистъра на научните институции.

10.

С решение от 23 януари 2020 г. Латвийският научен съвет приема конкурсни правила относно проектите за фундаментални и приложни научни изследвания за 2020 г. (наричани по-нататък „конкурсните правила“), в съответствие с които жалбоподателят подава проектно предложение.

11.

С решение от 14 април 2020 г. Латвийският научен съвет отхвърля проектното предложение, по съображение че жалбоподателят не е научна институция по смисъла на Наредба № 725.

12.

От проектното предложение става ясно, че през 2019 г. делът на оборота от нестопански дейности и този на оборота от стопански дейности са съответно 95 % и 5 %. Същевременно 84 % от общия оборот са от получени такси за академична дейност, която с оглед на естеството на дейността на жалбоподателя (дружество с ограничена отговорност, чиято основна цел е да реализира печалба) е стопанска дейност. Следователно според Латвийския научен съвет основната дейност на жалбоподателя е търговска.

13.

Жалбоподателят оспорва този отказ пред запитващата юрисдикция, като твърди, че извършването на независими научни изследвания е основната му дейност. Жалбоподателят изтъква, че нито ОРГО, нито конкурсните правила предвиждат, че заявителят не може да извършва стопанска дейност и да печели от нея, нито определят какво трябва да бъде съотношението между стопанската и нестопанската дейност. Жалбоподателят твърди, че ясно обособява нестопанските основни дейности от стопанските дейности.

14.

В контекста на това производство Administratīvā rajona tiesa (Районен административен съд) отправя до Съда следните въпроси:

15.

Писмени становища представят страните в главното производство, нидерландското правителство и Европейската комисия.

16.

На 22 май 2019 г. Латвийският научен съвет приема конкурсните правила относно проектите за фундаментални и приложни научни изследвания за 2019 г. и публикува покана за подаване на проектни предложения, в отговор на която жалбоподателят SIA Stockholm School of Economics in Riga подава проектно предложение.

17.

С решение на Латвийският научен съвет от 19 септември 2019 г. проектното предложение е отхвърлено с мотива, че не отговаря на критериите за допустимост, предвидени в Наредба № 725. Решението се основава на факта, че съотношението между нестопанските и стопанските дейности на жалбоподателя е 34 % срещу 66 %. Поради това Латвийският научен съвет стига до извода, че основната дейност на жалбоподателя е търговска и не може да се счита, че основният му предмет на дейност е да извършва независими фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания или експериментално развитие или да разпространява в широк мащаб резултатите от тези дейности посредством преподаване, публикации или трансфер на знания.

18.

Жалбоподателят обжалва това решение, като твърди, че отговаря на предвидените в Наредба № 725 критерии, тъй като е вписан в Регистъра на научните институции и основната му дейност е нестопанска. В тази връзка жалбоподателят предоставя документи, с които цели да докаже, че финансовите резултати от основната дейност са обособени от финансовите резултати от стопанските дейности и че печалбите от последните се реинвестират в основната дейност на организацията за научни изследвания.

19.

С решение от 8 юни 2020 г. Administratīvā rajona tiesa (Районен административен съд) отхвърля жалбата. Според него от справката за оборота за 2018 г. е видно, че свързаните със стопанските дейности на жалбоподателя приходи и разходи имат превес над свързаните с нестопанските дейности. Поради това този съд приема, че жалбоподателят не е сред научните институции, за които се предвижда държавно финансиране за извършването на фундаментални и приложни научни изследвания.

20.

Жалбоподателят подава въззивна жалба срещу решението на Administratīvā rajona tiesa (Районен административен съд) пред запитващата юрисдикция. В този контекст въпросите, които в този случай са отправени до Съда на Европейския съюз от Administratīvā apgabaltiesa (Окръжен административен съд), са, както следва:

21.

Писмени становища представят страните по главното производство и Европейската комисия.

22.

В съответствие с искането на Съда ще съсредоточа своя анализ върху първите два въпроса, отправени от запитващата юрисдикция по дело C‑164/21, и върху първите три въпроса, отправени по дело C‑318/21.

23.

По същество с тези две групи въпроси се иска тълкуване на член 2, точка 83 от ОРГО, за да се помогне на запитващите юрисдикции да преценят дали частно висше учебно заведение, което се финансира в голяма степен от такси за академични услуги, може да се счита за „организация за научни изследвания и разпространение на знания“ по смисъла на тази разпоредба. Запитващите юрисдикции също така искат да се установи дали съотношението между финансирането на стопанските и нестопанските дейности е релевантно за целите на определянето на основната цел на такава организация.

24.

Според мен Съдът не е компетентен да отговори на тези въпроси. Ще обясня позицията си в раздел IV.А. В случай че Съдът прецени другояче, ще представя отговорите на отправените въпроси в раздел IV.Б.

25.

Съдът е компетентен да тълкува правото на Съюза в рамките на преюдициално производство, когато национална юрисдикция е сезирана със спор по отношение на неговото прилагане съгласно правото на Съюза ( 3 ).

26.

Въпросите на запитващите юрисдикции се отнасят до тълкуването на член 2, точка 83 от ОРГО.

27.

Поради това първо е необходимо да се установят причините, поради които тази разпоредба е релевантна в настоящите дела.

28.

Целта на ОРГО е да се определят положенията, при които държавна помощ може да се счита за съвместима с вътрешния пазар дори когато не е предмет на уведомяване и не е индивидуално одобрена от Европейската комисия. Делата, с които са сезирани запитващите юрисдикции, обаче не се отнасят до въпроса дали за разглежданите безвъзмездни средства е отправено уведомление за държавна помощ или не. Вместо това изглежда, че член 2, точка 83 от ОРГО става релевантен в рамките на национални производства по силата на Наредба № 725, в която е използвано съдържащото се в ОРГО определение, за да се определят институциите, допустими за публични безвъзмездни средства за научноизследователска дейност.

29.

Следователно член 2, точка 83 от ОРГО не се прилага съгласно правото на Съюза, а в резултат на избора на Министерския съвет на Латвия, който намира израз в Наредба № 725, да използва определение от правен акт на Съюза за чисто вътрешни цели, а именно за определяне на допустимостта за публични безвъзмездни средства за научноизследователска дейност.

30.

Поради това член 2, точка 83 от ОРГО се прилага съгласно националното право, а не съгласно правото на Съюза.

31.

Освен това от преюдициалните запитвания и от становищата на страните изглежда, че изборът да се използва съдържащото се в ОРГО определение, се дължи на стремежа на Латвия да осигури съответствие с правилата на Съюза за държавните помощи.

32.

От друга страна, както ще обясня, причината в ОРГО да е включено определение за „организация за научни изследвания и разпространение на знания“, няма нищо общо със законосъобразността или незаконосъобразността на помощите за научноизследователска дейност, отпускани пряко на такива организации.

33.

Нито една от разпоредбите на ОРГО, отнасящи се до помощите за научноизследователска и развойна дейност, не освобождава от задължението за уведомяване в зависимост от вида на субекта бенефициер. Вместо това в ОРГО се възприема функционален подход: от задължението за уведомяване са освободени помощите за дейности, представляващи фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания, експериментално развитие и проучвания на осъществимостта, които отговарят на останалите критерии в глава III, раздел IV от ОРГО ( 4 ), поради което тези помощи се считат за съвместими с вътрешния пазар.

34.

Участието на субект, определен като „организация за научни изследвания и разпространение на знания“ в член 2, точка 83 от ОРГО, играе роля в решението дали е необходимо уведомяване или не, както ще обясня малко по-нататък. От самото определение обаче не зависи дали безвъзмездните средства за научноизследователска дейност, отпуснати на организация за научни изследвания, са съвместими с вътрешния пазар.

35.

Определението, съдържащо се в член 2, точка 83 от ОРГО, е релевантно единствено във връзка с няколко разпоредби от глава III, раздел IV от ОРГО. Първо, ефективното сътрудничество на организации за научни изследвания и разпространение на знания с предприятия може да доведе до повишаване на допустимия интензитет на държавните помощи за определени проекти за научноизследователска дейност ( 5 ). Второ, помощите за иновации в полза на малки и средни предприятия (МСП) могат да покрият разходите за командироване на висококвалифицирани изследователи от „организации за научни изследвания и разпространение на знания“, за да работят по проекта на бенефициер, представляващ МСП ( 6 ). И накрая, помощите за проекти за научноизследователска и развойна дейност в сектора на рибарството и аквакултурите могат да се предоставят пряко само на „организация за научноизследователска дейност и разпространение на знания“ ( 7 ). С това се изчерпват случаите, в които определението за „организация за научноизследователска дейност и разпространение на знания“ по член 2, точка 83 се използва в ОРГО.

36.

Накрая, нищо в ОРГО не сочи, че понятието „организация за научни изследвания и разпространение на знания“ оказва влияние върху определението за предприятие за целите на член 107, параграф 1 ДФЕС ( 8 ). Ако такава организация извършва стопански дейности, тя ще бъде квалифицирана като предприятие и получената от нея помощ за научноизследователска дейност ще трябва да бъде одобрена като съвместима с вътрешния пазар — при уведомяването за тази помощ във всеки отделен случай или автоматично без уведомяване — при условие че отговаря на условията на ОРГО.

37.

Ето защо, за да се гарантира съвместимостта на публичното финансиране за научноизследователска дейност с правилата на Съюза за държавните помощи и за да се избегне така нарушаване на тези правила с решения на Латвийския научен съвет, не е необходимо извършващите и стопанска дейност организации за научни изследвания да бъдат изключвани. В зависимост от обстоятелствата такава помощ може да бъде съвместима с вътрешния пазар.

38.

Следва да се добави, че политиката на Съюза в областта на държавните помощи благоприятства помощите за научноизследователска дейност. Тази дейност укрепва равнището на знанията в обществото и създава нови икономически възможности ( 9 ). Въпреки това, макар че резултатите от проектите за научноизследователска дейност като цяло са от полза за обществото, редица проекти биха могли да имат непривлекателна норма на възвръщаемост от гледна точка на частните инвеститори. Поради това, както обяснява Европейската комисия, държавната помощ може да „допринесе за осъществяването на проекти, които водят до цялостна обществена или икономическа полза и които в противен случай не биха били осъществени“ ( 10 ). Когато е насочена към преодоляването на такава пазарна неефективност, асиметрична информация или координационна неефективност между отделни организации за научни изследвания ( 11 ), помощта за научноизследователска и развойна дейност като цяло се счита за съвместима с вътрешния пазар.

39.

Според мен няма съмнение, че частните висши учебни заведения са в състояние да допринасят за научните изследвания и иновациите, а оттам и за растежа, по същия начин като публичните учебни заведения. Следователно не виждам никаква причина за изключването на частните учебни заведения от възможността да получават помощи за научноизследователска дейност.

40.

Програмите, с които самият Съюз финансира извършването на научноизследователска дейност, не изключват частните висши учебни заведения от проекти, като например от средства за „Хоризонт Европа“ ( 12 ), включително и за действия „Мария Склодовска-Кюри“.

41.

При това положение, както отбелязва нидерландското правителство, решението кои организации отговарят на условията за получаване на помощ за научноизследователска дейност чрез публични средства, в крайна сметка зависи изцяло от Латвия. Тя може да предпочете да изключи частните научноизследователски и образователни институции, които предоставят образователни услуги срещу заплащане. Това решение обаче не е продиктувано от правото на Съюза и категорично не от член 2, точка 83 от ОРГО.

42.

В качеството си на бенефициери на публично финансиране за научноизследователска дейност организациите за научни изследвания действително е възможно да се намират в различно положение от гледна точка на правилата на Съюза за държавните помощи. Следва да се подчертае, че тези правила се прилагат към организациите за научни изследвания по същия начин като към всички останали организации. Поради това организациите за научни изследвания ще подлежат на правилата за държавните помощи, при условие че могат да бъдат квалифицирани като предприятия. Ако обаче не могат, ще попадат извън приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС. В този случай правилата на Съюза за държавните помощи няма да се прилагат за безвъзмездните средства за научноизследователска дейност, отпуснати на организации за научни изследвания, които не се квалифицират като предприятия.

43.

Съгласно постоянната практика на Съда в областта на конкурентното право предприятие означава субект, който извършва икономическа дейност в смисъл, че предлага стоки или услуги на пазара ( 13 ). Квалифицирането като предприятие не зависи нито от това дали субектът е учреден съгласно публичното или частното право, нито от това дали има за цел реализиране на печалба ( 14 ). По принцип същото се отнася и за организациите за научни изследвания ( 15 ).

44.

Квалифицирането на субект като предприятие е свързано с конкретна дейност. Субект, който извършва както стопански, така и нестопански дейности, трябва да се разглежда като предприятие само във връзка със стопанските дейности ( 16 ). При това положение помощите в подкрепа на дейностите на организации за научни изследвания, които се считат за стопански, ще подлежат на правилата за държавните помощи, докато помощите в подкрепа на нестопанските дейности на тези организации няма да попадат в приложното поле на тези правила.

45.

Университетите обикновено са организации, които се занимават едновременно с научни изследвания и с разпространение на знания посредством преподаване и публикации.

46.

Съдът изключва от понятието за предоставяне на услуги преподавателските дейности, осъществявани от учебни заведения, които са част от публичната образователна система и се финансират предимно от публични средства ( 17 ). Следователно тези дейности не попадат в приложното поле на правилата за държавните помощи. От друга страна, Съдът приема, че дейността по предлагане на образователни услуги, която се финансира с частни средства ( 18 ), представлява предоставяне на услуги ( 19 ). Следователно тя представлява стопанска дейност ( 20 ), освен ако частните средства са на самия доставчик на услугите ( 21 ).

47.

Възможно е научноизследователска и образователна институция да извършва едновременно стопански и нестопански дейности например като предлага курсове срещу заплащане като стопанска дейност и като провежда фундаментални научни изследвания като нестопанска дейност. Такъв, изглежда, е случаят с двата университета, които са жалбоподатели в главните производства.

48.

Въпросът, който възниква при тези положения, е дали всяка помощ, предоставена от или чрез ресурси на държава членка на организация, която извършва и стопански дейности, по необходимост означава, че организацията попада в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС.

49.

В практиката на Съда се пояснява, че в контекста на висшето образование случаят не е такъв. Ако нестопанските дейности на организация за научни изследвания и разпространение на знания могат да бъдат разграничени от стопанските ѝ дейности и ако може да се установи, че помощта се отнася само до нестопанските дейности, това прехвърляне на държавни ресурси не се счита за държавна помощ по член 107, параграф 1 ДФЕС ( 22 ).

50.

В по-общ план Съдът е постановил, че „квалифицирането на дадена дейност като упражняване на властнически правомощия или като икономическа дейност трябва да се прави отделно за всяка дейност, упражнявана от дадено образувание“ ( 23 ).

51.

Европейската комисия приема същите съображения в Рамката. Така тя обяснява, че „[к]огато един субект упражнява едновременно дейности със стопанска и с нестопанска цел, публичното финансиране на дейностите с нестопанска цел не попада в приложното поле на член 107, параграф 1 от [ДФЕС], ако съотношението на двата вида дейности и на техните разходи, финансиране и приходи могат да бъдат ясно разделени, така че да се избегне ефективно кръстосаното субсидиране“ ( 24 ).

52.

Следователно, ако научноизследователска организация осъществява както стопански, така и нестопански дейности, публичното финансиране попада в обхвата на правилата за държавната помощ само доколкото обхваща разходи, свързани със стопанските дейности. Европейската комисия определя дали това е така посредством преценка дали публичните средства, предоставени за финансиране на съответната организация за определен отчетен период, надвишават разходите за неикономически дейности, извършени през този период ( 25 ).

53.

Освен това, ако научноизследователска организация предоставя образователни услуги срещу заплащане, но цялата печалба от тези дейности се реинвестира в основната научноизследователска дейност, всички нейни дейности като цяло биха се считали за нестопански дейности ( 26 ).

54.

Следователно въпросът дали помощ, отпусната на организация за научни изследвания, представлява държавна помощ, зависи от това дали финансираната дейност се квалифицира като стопанска, или като нестопанска. Ако финансираната дейност е нестопанска, правилата за държавните помощи не се прилагат дори ако същият субект извършва и стопански дейности, които обаче са ясно обособени от финансираните дейности. Ако обаче финансираната дейност е стопанска, финансирането представлява държавна помощ по член 107, параграф 1 ДФЕС. Поради това тази помощ в крайна сметка е възможно да бъде счетена за съвместима с вътрешния пазар и съответно да бъде разрешена.

55.

Внимателният читател ще забележи, че член 2, точка 83 от ОРГО не се споменава никъде в настоящия раздел. Причината за това е, че той не е релевантен за приложимостта на правилата за държавните помощи към безвъзмездните средства за научноизследователска дейност, отпускани на организации за научни изследвания.

56.

Въз основа на изложеното и като се има предвид, че разпоредбата на Съюза, чието тълкуване се иска, се прилага само в рамките на националното право и за цел, различна от преследваната с нея в правото на Съюза, според мен Съдът не е компетентен да отговори на поставените въпроси.

57.

В съответствие с въведената с решение Dzodzi насока в практиката си Съдът приема, че е компетентен в положения, в които в националното право се възприемат същите решения във връзка с положения, еквивалентни на уредените от правото на Съюза. В такъв случай националният законодател решава да използва правото на Съюза, за да уреди еквивалентно вътрешно положение. Съдът счита, че за да се избегнат последващи различия в тълкуването, в подобни случаи е налице несъмнен интерес на Европейския съюз от еднакво тълкуване на заимстваните от правото на Съюза разпоредби или понятия, независимо от изискванията за прилагането им ( 27 ).

58.

Например в случая по дело Dzodzi белгийският законодател е решил да разшири прилагането на правилата на Съюза относно трансгранични положения, така че да се прилагат и за еквивалентни чисто вътрешни положения ( 28 ).

59.

Друг пример, в който Съдът основава компетентността си на необходимостта от еднакво тълкуване в случаи, които попадат извън приложното поле на правото на Съюза, са положенията, при които държавите членки разширяват приложимостта на Директивата относно търговските представители — която се прилага единствено за продажбата на стоки — така че да се прилага и за предоставянето на услуги ( 29 ).

60.

Третият пример, при който е използвана логиката от решение Dzodzi, се отнася до тълкуването на смесените споразумения. В решение Hermès Съдът приема, че е компетентен да тълкува разпоредба от смесено споразумение ( 30 ), прилагана и в случаи извън обхвата на правото на Съюза, тъй като тя би могла евентуално да се прилага в еквивалентни положения, уредени от правото на Съюза ( 31 ). С други думи, е налице интерес на Съюза от еднакво тълкуване на разпоредби, приложими към еквивалентни положения.

61.

Накрая, Съдът излага сходни съображения и в редица други свои решения в областта на конкурентното право, които се отнасят до правила на Съюза, отнесени от националното законодателство за чисто вътрешни положения, без това да има каквото и да било отражение върху търговията между държавите членки ( 32 ).

62.

Важно обстоятелство, което обосновава компетентността на Съда по посочените дела, е еквивалентността между чисто вътрешни положения, чиято вътрешноправна уредба е заимствана от правото на Съюза, и положения, попадащи в обхвата на и уредени от правото на Съюза. В случаите обаче, когато целта на установено от правото на Съюза правило няма връзка с целта, за която това правило се използва във вътрешноправен контекст, Съдът е приел, че не е компетентен ( 33 ).

63.

Както е обяснено в раздел IV.A.2. по-горе, целта на определението в член 2, точка 83 в контекста на ОРГО е напълно различна от целта в контекста на Наредба № 725. Следователно е очевидно, че делата, с които са сезирани запитващите юрисдикции, не представляват вътрешно положение, еквивалентно на това, което може да възникне съгласно ОРГО.

64.

Компетентността съгласно решение Dzodzi се основава по същество на две изисквания: интереса на Съюза от еднакво тълкуване и еквивалентност на разглежданото вътрешно положение с положението съгласно правото на Съюза ( 34 ).

65.

Би могло да се твърди, макар и това да е пресилено, че тълкуването на член 2, точка 83 от ОРГО в разглежданите случаи е в интерес на еднаквото прилагане на правото на Съюза. Несъмнено е възможно да възникнат положения, в които компетентните национални органи и националните съдилища ще използват това тълкуване при прилагането на глава III, раздел 4 от ОРГО.

66.

Положението, във връзка с което трябва да се използва член 2, точка 83 от ОРГО в контекста на настоящите дела, обаче не е еквивалентно на използването му в контекста на този регламент. Ето защо, като се има предвид, че Съдът може да тълкува член 2, точка 83 от ОРГО само в контекста на самия ОРГО и в съответствие с неговата конкретна цел, тълкуването, което Съдът може да даде в настоящия случай, според мен не може да бъде от полза за запитващите юрисдикции. Това би било смесване на ябълки и портокали.

67.

Накрая следва да се добави, че запитващата юрисдикция не е обяснила, както изисква член 94 от Процедурния правилник на Съда, по какъв начин тълкуването на член 2, точка 83 от ОРГО би могло да е релевантно във функционално и правно различен контекст на националното право ( 35 ).

68.

Ето защо съм на мнение, че в случая Съдът не може да обоснове компетентността си, тъй като не е изпълнено изискването за еквивалентно вътрешно положение съгласно съдебната практика, изведена в решение Dzodzi.

69.

В случай че Съдът все пак реши, че е компетентен, сега ще разгледам тълкуването на член 2, точка 83 от ОРГО.

70.

Съгласно член 2, точка 83 от ОРГО „организациите за научни изследвания и разпространение на знания“ се квалифицират като субекти, чиято основна цел е да извършват научни изследвания (фундаментални, индустриални или експериментални) ( 36 )или да разпространяват в широк мащаб резултатите от научни изследвания посредством преподаване, публикации или друг вид трансфер на знания.

71.

Подчертаният съюз „или“ поражда объркване.

72.

Може ли даден субект да извършва само или предимно научни изследвания? Може ли да осъществява само или предимно разпространение на знания? Трябва ли да извършва научни изследвания? Трябва ли да се осъществява разпространение на знания? Алтернативно, трябва ли да извършва едновременно научни изследвания и разпространение на знания, както предполага понятието „организация за научни изследвания и разпространение на знания“?

73.

Според мен изразът „основна цел“ би следвало да се разбира от гледна точка на дейностите, за чието осъществяване изобщо е създаден въпросният субект. Разбира се, възможно е да има повече от една основна цел.

74.

Например институции като университетите обикновено се създават както за разпространение на знания, така и за извършване на научни изследвания. В този случай и преподаването, и научните изследвания представляват техни основни дейности. Възможно е организациите за научни изследвания да бъдат създадени изключително за научни изследвания, като могат да разпространяват резултатите от своите изследвания във външни публикации. При това положение научните изследвания представляват единствената им основна дейност. На последно място е възможно някои институции, например езикови училища или институции за професионално обучение, да бъдат създадени единствено с цел преподаване, но биха могли също така да извършват научни изследвания например за подобряване на методологията си за преподаване. Този вид научни изследвания обаче не е основна цел на такава институция, като в този случай научните изследвания служат единствено като средство и съответно са второстепенни спрямо основната ѝ цел за преподаване.

75.

Като се има предвид, че определението в член 2, точка 83 от ОРГО се съдържа в озаглавения „Определения за помощите за научноизследователска и развойна дейност и иновации“ раздел от този член, според мен научните изследвания трябва да бъдат една от основните цели на „организациите за научни изследвания и разпространение на знания“.

76.

Ако основната цел на даден субект е извършването на научни изследвания, той представлява „организация за научни изследвания и разпространение на знания“, независимо дали е създаден съгласно публичното, или частното право и независимо от начина му на финансиране. Разбирам последното твърдение в смисъл, че „организация за научни изследвания и разпространение на знания“ може да извършва едновременно стопански и нестопански дейности ( 37 ). От значение е единствено провеждането на независими научни изследвания да е сред основните ѝ дейности.

77.

При това положение обаче, въпреки че един такъв субект може да извършва стопански дейности, от член 2, точка 83, второ изречение от ОРГО може да се заключи, че някои от научноизследователските му дейности трябва да са нестопански. Съгласно второто изречение от този член, „[к]огато такъв субект упражнява също така стопански дейности, финансирането, разходите и приходите от тези стопански дейности трябва да се отчитат отделно“ ( 38 ).

78.

Изводът, че дадена научноизследователска дейност трябва поне отчасти да е нестопанска, се потвърждава и от свързания с разпространението на знания елемент от определението в член 2, точка 83 от ОРГО. За научните изследвания с нестопанска цел е присъщо резултатите от тях да се разпространяват публично и в широк мащаб. Последното изречение от тази разпоредба подкрепя това тълкуване, като се има предвид, че организацията за научни изследвания не може да предоставя преференциален достъп до резултатите от научните изследвания например на своите акционери или членове.

79.

Изводът ми, че извършването на научни изследвания като една от основните дейности трябва поне отчасти да е с нестопанска цел, следва и от ролята, която изпълняват „организациите за научни изследвания и разпространение на знания“ съгласно ОРГО. Участието на такива организации в съвместни проекти или водещата им роля в определени видове научни изследвания повишава вероятността помощта за научноизследователска дейност да е съвместима с вътрешния пазар без уведомяване.

80.

Следователно от текста на член 2, точка 83 от ОРГО мога да стигна до извода, че „организация за научни изследвания и разпространение на знания“ следва да извършва научни изследвания, резултатите от които са публично достъпни, и може да прехвърля резултатите от научните изследвания посредством преподаване, публикации или други средства. При условие че научните изследвания (или част от тях) се извършват като нестопанска дейност, преподаването може да се предоставя срещу възнаграждение.

81.

За целите на преценката на основните дейности на дадена организация от полза могат да бъдат няколко фактора: учредителният акт или подобен документ за учредяване на въпросния субект, годишните отчети, както и дали субектът отговаря на критериите съгласно националното право за придобиване на статут на висше учебно заведение или на организация за научни изследвания (например акредитация) ( 39 ), както и отчетите на националния орган по акредитация. Като се има предвид, че акредитацията на висшето образование обикновено се предоставя за ограничен период и подлежи на подновяване, при издаването на решенията за повторна акредитация също може да се счита, че се извършва определяне на основната дейност на съответния субект.

82.

В акта за преюдициално запитване по дело C‑164/21 се уточнява, че търговските дейности на жалбоподателя в главното производство са разрешени, доколкото не противоречат на Закона за висшите учебни заведения. Това обстоятелство може да е релевантно и за определянето на основната дейност на въпросния субект.

83.

Ако основните дейности на организацията са научни изследвания и преподаване, за квалифицирането ѝ като „организация за научни изследвания и разпространение на знания“ е ирелевантно каква част от тези дейности са стопански и каква —нестопански. Ясното обособяване на разходите от стопанските и нестопанските дейности е от значение само когато трябва да се определи дали помощ за научноизследователска дейност, отпусната на такава организация, попада в обхвата на правилата за държавните помощи.

84.

С оглед на изложените съображения предлагам на Съда да приеме, че не е компетентен да отговори на въпросите, отправени от Administratīvā rajona tiesa (Районен административен съд, Латвия) и от Administratīvā apgabaltiesa (Окръжен административен съд, Латвия).

85.

При условията на евентуалност, в случай че Съдът не приеме, че не е компетентен, предлагам да отговори по следния начин: