1)

Извън случаите на контролирани дружества, кои са релевантните критерии за да се определи дали в резултат на съгласувани действия по договор между формално независими и самостоятелни икономически оператори е налице един единствен стопански субект по смисъла на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС, по-специално, може ли да се счита за достатъчно наличието на определена степен на намеса в търговските решения на друго предприятие, присъща за отношенията на търговско сътрудничество между производителя и дистрибуционните посредници, за да се приеме, че тези лица са част от един единствен стопански субект или е необходимо да е налице „йерархична“ връзка между двете предприятия, изразена в наличието на договор, по силата на който няколко независими предприятия се „подчиняват“ на дейността по управление и координация на едно от тях, така че органът да трябва да докаже наличието на множество системни и постоянни ръководни действия, които могат да засегнат управленските решения на предприятието, по-специално стратегическите и оперативните решения от финансов, промишлен и търговски характер?

2)

При преценката дали е налице злоупотреба с господстващо положение поради клаузи за изключителност, трябва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че органът за защита на конкуренцията е длъжен да провери дали тези клаузи имат за последица отстраняване от пазара на конкуренти със същата ефективност и да анализира подробно представените от страната икономически анализи относно реалната възможност разглежданото поведение да отстрани от пазара конкуренти със същата ефективност или, в случай на клаузи за изключителност с отстраняващ ефект или на поведение, характеризиращо се с многобройните злоупотреби (отстъпки за лоялност и клаузи за изключителност), няма никакво правно задължение за посочения орган да основе решението си за установяване на нарушение на конкуренцията на критерия за конкурент със същата ефективност?