–

за B., от M. Boender, G. Bulk, M. Goj, D. Kroesen и D. Pokrop, doradcy podatkowi, M. Kaleta, radca prawny, R. van den Andel и F. Vervaet,

–

за Dyrektor Izby Skarbowej w W., от A. Cichoń, radca prawny, B. Kołodziej, D. Pach и T. Wojciechowski,

–

за полското правителство, от B. Majczyna и A. Kramarczyk‑Szaładzińska, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от M. Brauhoff, M. Siekierzyńska и V. Uher, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 41 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7, наричана по-нататък „Директивата за ДДС“) и на принципите на пропорционалност и на данъчна неутралност.

2

Запитването е отправено в рамките на спор между дружеството B. и Dyrektor Izby Skarbowej w. W. (директор на данъчна камара В., Полша) относно определянето на размера на подлежащия на възстановяване данък върху добавената стойност (ДДС) за април 2012 г.

3

Член 2 от Директивата за ДДС предвижда:

„1.   Следните сделки подлежат на облагане с ДДС:

[…]

[…]“.

4

Член 20, първа алинея от тази директива предвижда:

„Вътреобщностно придобиване на стоки“ означава придобиването на правото на разпореждане като собственик на движима материална вещ, изпратен[а] или превозен[а] до лицето, придобиващо стоките от или от името на продавача, или от лицето, придобиващо стоките в държава членка, различн[а] от тази, в която е започнало изпращането или превоз[ът] на стоките“.

5

Член 40 от посочената директива гласи:

„За място на вътреобщностното придобиване на стоки се счита мястото, където завършва изпращането или превозът на стоките за лицето, което ги придобива“.

6

Член 41 от Директивата за ДДС предвижда:

„Без да се засяга член 40, мястото на вътреобщностното придобиване на стоки, както е посочено в член 2, параграф 1, буква б), [подточка] i)[,] се счита, че се намира на територията на държавата членка, която е издала данъчния идентификационен номер по ДДС, под който лицето, придобиващо стоките, е направило придобиването, освен ако лицето, придобиващо стоките, [докаже,] че ДДС е бил приложен за това придобиване в съответствие с член 40.

Ако ДДС е приложен за придобиването в съответствие с първия параграф и впоследствие е приложен в съответствие с член 40 за придобиването в държавата членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките, данъчната основа следва да се намали съответно в държавата членка, която е издала идентификационния номер по ДДС, под който лицето, придобиващо стоките, е направило придобиването“.

7

Член 25 от Ustawa o podatku od towarów i usług (Закон за данъка върху стоките и услугите) от 11 март 2004 г. (Dz. U. от 2004 г., бр. 54, стр. 535, наричан по-нататък „Законът за ДДС“) гласи:

„1.   Вътреобщностното придобиване на стоки се счита за извършено в държавата членка, на чиято територия се намират стоките към момента, в който завършва изпращането или превозът им.

2.   Без да се засяга прилагането на параграф 1, когато приобретателят, посочен в член 9, параграф 2, в случай на вътреобщностно придобиване на стоки е посочил издадения му от съответната държава членка номер за целите на вътреобщностни сделки, която е различна от държавата членка, в която се намират стоките в момента на завършване на изпращането или превоза им, вътреобщностното придобиване се счита за извършено и на територията на тази държава членка, освен ако приобретателят докаже, че за вътреобщностното придобиване на стоки:

8

B. е дружество, което е установено и е регистрирано за целите на ДДС в Нидерландия. През разглеждания в главното производство период (април 2012 г.) то е регистрирано за целите на ДДС и в Полша.

9

През този период В. участва във верижни сделки, които поне трима оператори сключват за едни и същи стоки. Стоките се превозват директно от първия оператор по веригата, установен в една държава членка, до последния оператор по веригата, установен в друга държава членка. В. играе ролята на посредник между доставчика и получателя.

10

По-конкретно B. купува стоките от дружеството BOP, което е установено в Полша, като посочва полския си идентификационен номер по ДДС. В. квалифицира доставките от ВОР като вътрешни доставки, подлежащи на облагане с 23 % ДДС. Доставките, които след това извършва за клиентите си в други държави членки, В. квалифицира обаче като вътреобщностни доставки, подлежащи на облагане с 0 % ДДС в Полша, поради което платеният от него данък следва да му се възстанови.

11

С решение от 11 юни 2015 г. Dyrektor Urzędu Kontroli Skarbowej (директор на службата за данъчен контрол, Полша, наричан по-нататък „данъчният орган“) приема, че B. е допуснало грешка при квалифицирането на верижните доставки, в резултат на която е платило по-малко ДДС. Всъщност според данъчния орган превозът на стоките трябва да се отнесе към доставката от BOP за B., която трябва да се разглежда като вътреобщностна доставка на стоки за BOP и като вътреобщностно придобиване на стоки за B.

12

Поради това данъчният орган приема, че доставките на разглежданите стоки от B. до установените в други държави членки съдоговорители не попадат в обхвата на режима на вътреобщностните доставки на стоки, а трябва да бъдат обложени като доставки, които са извършени в държавите членки, в които завършва изпращането на стоките.

13

По отношение на доставките от BOP за B. данъчният орган приема, че B. е трябвало да се регистрира по ДДС в държавите членки, в които завършва изпращането на стоките, и там да фактурира доставките като вътреобщностни придобивания на стоки. Освен това според данъчният орган счита, че на основание член 25, параграф 2, точка 1 от Закона за ДДС B. трябва — след като е посочило идентификационен номер по ДДС на държава членка, различна от държавата членка, в която завършва изпращането на стоките, а именно полския си идентификационен номер по ДДС — да начисли ДДС и в Полша. BOP е издало фактури, в които е посочило грешен размер на ДДС, тъй като е било длъжно да начислява ДДС със ставка 23 %, а правото на приспадане на дължимия по тези фактури ДДС е отказано на B. В резултат на това B. реално е обложено с ДДС в размер на 46 %.

14

С решение от 11 септември 2015 г. Dyrektor Izby Skarbowej (директор на данъчната камара) отменя решението на данъчния орган от 11 юни 2015 г. и увеличава размера на възстановения на B. данък за април 2012 г., като същевременно по принцип приема всички съществени фактически и правни констатации на този орган.

15

B. обжалва това решение пред Wojewódzki Sąd Administracyjny w Warszawie (Варшавски областен административен съд, Полша), който с решение от 16 май 2017 г. отхвърля жалбата като неоснователна.

16

Тази юрисдикция потвърждава, че по отношение на B. следва да се приложи член 25, параграф 2, точка 1 от Закона за ДДС, тъй като в качеството си на данъчнозадължено лице, което при вътреобщностно придобиване на стоки е посочило идентификационен номер по ДДС, различен от този, издаден му от държавата членка, в която се намират стоките в момента на завършване на изпращането им, това дружество води до установяване на две места за придобиване на стоките: едното в държавата членка, в която е завършило изпращането на стоките, а другото — в държавата членка, която е издала идентификационния номер по ДДС, под който лицето, придобиващо стоките, е направило придобиването (наричана по-нататък „държавата членка по идентификация“). Тъй като B. не е доказало, че е начислило данък при придобиването на разглежданите стоки в държавата членка, в която е завършило изпращането им, се счита, че вътреобщностното придобиване е осъществено в Полша, въпреки че операторите, които са придобили стоките от B., са доказали, че са ги придобили в държавата членка, в която е завършил превозът им, и че няма загуба на ДДС.

17

B. подава касационна жалба срещу решението от 16 май 2017 г. пред Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд, Полша).

18

Тази юрисдикция уточнява, че в случая доставките по веригата от последователни сделки са обложени с ДДС и че този данък е платен на всеки етап от веригата. Според нея полските данъчни органи правилно са приели, че B. е допуснало грешки при квалифицирането на различните разглеждани доставки и че тези грешки са довели до прилагането на член 25, параграф 2 от Закона за ДДС — разпоредбата, с която член 41 от Директивата за ДДС се транспонира в националното право.

19

Запитващата юрисдикция обаче не е сигурна дали данъчният орган може да приложи споменатия член 25, параграф 2. Съгласно тълкуването на тази разпоредба от данъчния орган не се прилага никакъв коригиращ механизъм, който да отчита облагането на доставените стоки както в държавата членка по идентификация, така и в държавата членка, в която е завършил превозът на стоките, ако придобиването на стоките в последната държава членка е обложено не от самото В., а от клиентите му. В това отношение запитващата юрисдикция припомня, че член 41, втора алинея от Директивата за ДДС предвижда механизъм за коригиране, за да се избегнат случаите на двойно данъчно облагане, и че целта на този член 41 е борба с избягването на данъци. Извършеното от B. и съдоговорителите му не представлявали нито измама, нито злоупотреба. Липсата на компетентност на органите, които провеждат процедурата, да проверят цялата верига от доставки, водела до нарушение на принципа на неутралност на ДДС, както и на принципа на пропорционалност.

20

Тъй като има съмнения относно тълкуването на член 41 от Директивата за ДДС с оглед на тези принципи, Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Допускат ли член 41 от [Директивата за ДДС] и принципите на пропорционалност и на неутралност в случай като разглеждания в главното производство прилагането на национална разпоредба като член 25, параграф 2 от [ЗДДС] по отношение на сделката за вътреобщностно придобиване, извършено от данъчнозадължено лице

21

Най-напред следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика в случай като разглеждания в главното производство, при който сделки, които образуват верига от две последователни доставки, са извършени с един вътреобщностен превоз, то този превоз може да бъде отнесен само към едната от двете доставки, която съответно ще бъде единствената освободена в държавата членка, от която започва превозът, като вътреобщностна доставка. За да се определи към коя от двете доставки трябва да се отнесе превозът, следва да се направи обща преценка на всички обстоятелства на конкретния случай (вж. по-специално решение от 26 юли 2017 г., Toridas, C‑386/16, EU:C:2017:599, т. 34 и 35 и цитираната съдебна практика).

22

В случая B. твърди, че първата и втората доставки от разглежданата в главното производство верига основателно са квалифицирани съответно като вътрешна и вътреобщностна доставка, като превозът трябва да се отнесе към втората доставка по веригата.

23

В това отношение следва да се отбележи, че в рамките на производството по член 267 ДФЕС, основано на ясно разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда, единствено националният съд може да установи и прецени фактите по главното производство и да определи точния обхват на националните законови, подзаконови или административни разпоредби. Съдът е оправомощен единствено да се произнася по тълкуването или валидността на правото на Съюза с оглед на фактическата и правна обстановка, така както е описана от запитващата юрисдикция, без да може да го оспорва, нито да проверява дали е правилно (решение от 9 септември 2021 г., Real Vida Seguros, C‑449/20, EU:C:2021:721, т. 13 и цитираната съдебна практика).

24

В случая данъчният орган, като се основава на фактическите си констатации, стига до извода, че превозът трябва да се отнесе към първата доставка от разглежданата в главното производство верига и че при това положение именно тази доставка трябва да се квалифицира като вътреобщностна, докато втората доставка по веригата трябва да се квалифицира като вътрешна доставка, извършена в държавата членка, в която е завършил превозът.

25

Тъй като запитващата юрисдикция не оспорва изложените фактически констатации и основаната на тях правна квалификация на първата и втората доставки от разглежданата в главното производство верига, на поставения въпрос следва да се отговори, като се изхожда от изложените в акта за преюдициално запитване обстоятелства, от които се установява, че първата доставка по веригата е вътреобщностна доставка за BOP и вътреобщностно придобиване за B.

26

С оглед на това следва да се приеме, че с въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 41 от Директивата за ДДС, тълкуван в светлината на принципите на пропорционалност и на данъчна неутралност, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, по силата на която вътреобщностно придобиване на стоки се счита за извършено на територията на тази държава членка, ако това придобиване, представляващо първата сделка от верига последователни сделки, погрешно е квалифицирано от участващите данъчнозадължени лица, използвали за целта издаден им от същата държава членка идентификационен номер по ДДС, като вътрешна сделка, а по отношение на следващата сделка, погрешно квалифицирана като вътреобщностна сделка, придобиващите стоките лица в държавата членка, в която е завършил превозът на стоките, са приложили ДДС за вътреобщностно придобиване на стоки.

27

За да се отговори на този въпрос, следва да се разгледат последователно три аспекта, свързани с факта, че в случая данъчният орган се позовава на член 41 от Директивата за ДДС, транспониран в националното право с член 25, параграф 2 от Закона за ДДС, след като преквалифицира като вътреобщностна доставка, която първоначално е била квалифицирана като вътрешна и която представлява първата сделка от верига от последователни сделки.

28

Най-напред следва да се установи дали член 41 от Директивата за ДДС е приложим в случай, при който държавата членка — която се основава на тази разпоредба, за да приложи ДДС по отношение на вътреобщностно придобиване на стоки, тъй като се явява държава членка по идентификация — е държавата членка, в която е започнал превозът на стоките.

29

По-нататък за целите на тълкуването на посочения член следва да се установи какви последици има за разглежданото данъчно облагане прилагането на ДДС по отношение на стоките в държавата членка, в която е завършил превозът им, от придобиващите тези стоки лица по втората доставка от разглежданата верига от последователни сделки.

30

Накрая, следва да се вземе предвид обстоятелството, че съгласно акта за преюдициално запитване въпреки направената от данъчния орган преквалификация данъчнозадълженото лице, което има качеството на продавач при първата доставка от разглежданата верига от последователни сделки, а именно BOP, е задължено да начисли ДДС при стандартна ставка, докато купувачът, а именно B., не може да приспадне платения от него по получената доставка ДДС.

31

В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 40 от Директивата за ДДС за място на вътреобщностното придобиване на стоки се счита мястото, където завършва изпращането или превозът на стоките за лицето, което ги придобива.

32

Когато обаче придобиващото стоките лице не e доказало, че за придобиването е приложен ДДС в съответствие с член 40, мястото на вътреобщностното придобиване на стоките е, както предвижда член 41, първа алинея от Директивата за ДДС, територията на държавата членка по идентификация.

33

Член 41, втора алинея от Директивата за ДДС добавя, че ако съгласно член 40 от същата директива придобиването подлежи на облагане с ДДС в държавата членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките, но вече е било обложено съгласно първа алинея, данъчната основа следва да се намали съответно в държавата членка по идентификация.

34

Следва също да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се вземат предвид не само нейният текст, но и нейният контекст и целите на правната уредба, от която тя е част (решение от 21 март 2019 г., Tecnoservice Int., C‑245/18, EU:C:2019:242, т. 24 и цитираната съдебна практика).

35

По въпроса дали член 41 от Директивата за ДДС е приложим, ако държавата членка, която се основава на тази разпоредба в качеството си на държава членка по идентификация, е държавата членка, в която е започнал превозът на стоките, следва да се отбележи, на първо място, че тази хипотеза попада в обхвата на член 41.

36

На второ място, по отношение на контекста, в който се вписва член 41 от Директивата за ДДС, B. твърди, че за да е налице вътреобщностно придобиване на стоки по смисъла на член 20 от тази директива, се изисква данъчнозадълженото лице да е използвало идентификационен номер по ДДС, издаден му от държава членка, различна от държавата членка, в която е започнал превозът на стоките.

37

В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 20 от Директивата за ДДС „вътреобщностно придобиване на стоки“ означава придобиването на правото на разпореждане като собственик на движима материална вещ, изпратена или превозена до лицето, придобиващо стоките от или от името на продавача, или от лицето, придобиващо стоките в държава членка, различна от тази, в която е започнало изпращането или превозът на стоките.

38

Както обаче отбелязва по същество генералният адвокат в точка 54 от заключението си, от член 20 от Директивата за ДДС не може да се направи извод, че определянето на вътреобщностния характер на сделката зависи от използването на конкретен идентификационен номер по ДДС. При това положение обстоятелството, че в случая B. е използвало идентификационния номер по ДДС на държавата членка, в която е започнал превозът на стоките, само по себе си не изключва вътреобщностния характер на сделката и приложимостта на член 41 от Директивата за ДДС.

39

В този контекст за ирелевантен следва да се приеме доводът на B., свързан с член 138, параграф 1, буква б) от Директивата за ДДС, изменена с Директива (ЕС) 2018/1910 на Съвета от 4 декември 2018 г. (ОВ L 311, 2018 г., стр. 3), който предвижда, че държавите членки освобождават доставката на стоки, изпратени или превозени до местоназначение извън съответната им територия, но на територията на Съюза, когато данъчнозадълженото лице или данъчно незадълженото юридическо лице, за което е извършена доставката, е идентифицирано за целите на ДДС в държава членка, различна от тази, в която започва изпращането или превозът на стоките, и е посочило този идентификационен номер по ДДС на доставчика.

40

Всъщност, дори и да се приеме, че съгласно член 138, параграф 1, буква б) използването от получателя на идентификационен номер по ДДС, издаден от държава членка, различна от тази, в която е започнало изпращането или превозът на стоките, трябва да се счита за допълнително материалноправно условие, от което зависи освобождаването в случай на вътреобщностна доставка на стоки, така или иначе тази разпоредба, въведена с Директива 2018/1910, не е приложима ratione temporis към фактите в главното производство.

41

На трето място, по отношение на целите, преследвани с член 41 от Директивата за ДДС, Съдът е постановил, че тази разпоредба цели, от една страна, да гарантира облагането на разглежданото вътреобщностно придобиване и от друга страна, да избегне двойното данъчно облагане на едно и също придобиване (решение от 22 април 2010 г., X и fiscale eenheid Facet-Facet Trading, C‑536/08 и C‑539/08, EU:C:2010:217, т. 35).

42

В действителност обаче държавата членка по идентификация може да преследва тези две цели само ако е и държавата членка, от която е започнал превозът на стоките.

43

Следователно член 41 от Директивата за ДДС е приложим в случаите, когато държавата членка, която се основава на тази разпоредба, за да приложи ДДС за вътреобщностно придобиване на стоки в качеството си на държава членка по идентификация, е държавата членка, от която е започнал превозът на стоките.

44

По отношение на втория аспект, посочен в точка 29 от настоящото решение, а именно облагането с ДДС на придобиването, което първоначално е било квалифицираното като вътреобщностно придобиване в държавата членка, в която е завършил превозът на стоките, следва да се припомни, че съгласно член 41, първа алинея от Директивата за ДДС предвиденото в тази разпоредба правило относно мястото на вътреобщностно придобиване на стоки е релевантно само ако лицето, придобиващо стоките, не докаже, че ДДС е бил приложен за това придобиване в съответствие с член 40 от тази директива.

45

В този контекст запитващата юрисдикция си поставя въпроса за значението на това дали съответните купувачи в държавата членка, в която е завършил превозът на стоките, са приложили ДДС за втората доставка от разглежданата верига от последователни сделки, а именно тази, която погрешно е квалифицирана като вътреобщностно придобиване на стоки.

46

В това отношение, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 73 от заключението си, изразът „лицето, придобиващо стоките“ в член 41, първа алинея от Директивата за ДДС означава лицето, осъществило „вътреобщностното придобиване“ на стоки, за което тази разпоредба приема, че е на територията на държавата членка по идентификация.

47

Тъй като главното производство се отнася до облагането на първата доставка от разглежданата верига от последователни сделки, B. трябва да се счита за „лице, придобиващо стоките“ по смисъла на тази разпоредба. Данъкът, който клиентите на B. са платили при втората доставка от същата верига, се отнася за отделна сделка.

48

Следователно фактът, че клиентите на B. са обложили с ДДС придобиванията на стоки, погрешно квалифицирани като вътреобщностни придобивания в държавата членка, в която е завършил превозът на стоките, е без значение за преценката на приложимостта на член 41 от Директивата за ДДС.

49

За да се даде обаче на запитващата юрисдикция полезен отговор, позволяващ ѝ да реши спора, с който е сезирана, е важно да се разгледа и третият аспект, посочен в точка 30 от настоящото решение, а именно релевантността на обстоятелството, че според обясненията на тази юрисдикция въпреки преквалифицирането от данъчния орган на първата доставка от разглежданата верига от последователни сделки като вътреобщностна сделка, продавачът, тоест BOP, все пак е длъжен да начисли ДДС при стандартна ставка, докато купувачът, тоест В., не може да приспадне платения от него ДДС.

50

В това отношение следва да се отбележи, че текстът на член 41 от Директивата за ДДС сам по себе си не позволява да се определи дали това обстоятелство е от значение за приложимостта на тази разпоредба.

51

По отношение на контекста, в който се вписва член 41, следва все пак да се уточни, че както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 83 и 84 от заключението си, по силата на общия режим на Директивата за ДДС вътреобщностните доставки по принцип са освободени в държавата членка, в която започва превозът на стоките, докато вътреобщностните придобивания се облагат в държавата членка, в която завършва превозът, така че вътреобщностното придобиване на стоки е съпроводено от освободена вътреобщностна доставка.

52

В случая, въпреки че въз основа на фактическите си констатации данъчният орган е преквалифицирал доставката, която BOP е извършило на B., от вътрешна на вътреобщностна сделка, BOP все пак е длъжно да начисли ДДС при стандартна ставка за тази доставка. Тъй като при това положение тази сделка подлежи на облагане с данък в Полша, следва да се приеме, че вътреобщностната доставка на стоки от BOP на B. не се третира като освободена.

53

При липсата обаче на освобождаване на вътреобщностната доставка на стоки в държавата членка, в която започва превозът на стоките, не може да съществува риск от избягване на данъци, така че облагането на тази сделка в тази държава членка по правилото в член 41 от Директивата за ДДС противоречи на припомнените в точка 41 от настоящото решение цели на тази разпоредба.

54

Следва да се добави, че макар държавите членки да могат да приемат мерки, за да осигурят правилното събиране на данъка и да предотвратят измамите, тези мерки не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на така преследваните цели и следователно не могат да бъдат използвани по такъв начин, че да поставят под въпрос неутралността на ДДС — основен принцип на общата система на ДДС, въведен от правото на Съюза в тази област (решение от 18 март 2021 г., P (Карти за гориво), C‑48/20, EU:C:2021:215, т. 28 и цитираната съдебна практика).

55

Прилагането на правилото по член 41 от Директивата за ДДС към вътреобщностно придобиване в резултат от вътреобщностна доставка на стоки, която не е освободена, води обаче до допълнително облагане, което не е в съответствие с принципите на пропорционалност и на данъчна неутралност.

56

С оглед на всички изложени съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 41 от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, по силата на която вътреобщностно придобиване на стоки се счита за извършено на територията на тази държава членка, ако това придобиване, представляващо първата сделка от верига последователни сделки, погрешно е квалифицирано от участващите данъчнозадължени лица, използвали за целта издаден им от същата държава членка идентификационен номер по ДДС, като вътрешна сделка, а по отношение на следващата сделка, погрешно квалифицирана като вътреобщностна сделка, придобиващите стоките лица в държавата членка, в която е завършил превозът на стоките, са приложили ДДС за вътреобщностно придобиване на стоки. Такава правна уредба на държава членка не се допуска обаче от посочената разпоредба, тълкувана в светлината на принципите на пропорционалност и на данъчна неутралност, ако вътреобщностното придобиване на стоки, което се приема за извършено на територията на тази държава членка, е резултат от вътреобщностна доставка на стоки, която не се третира като освободена сделка в тази държава членка.

57

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:

Член 41 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, по силата на която вътреобщностно придобиване на стоки се счита за извършено на територията на тази държава членка, ако това придобиване, представляващо първата сделка от верига последователни сделки, погрешно е квалифицирано от участващите данъчнозадължени лица, използвали за целта издаден им от същата държава членка идентификационен номер по ДДС (данък върху добавената стойност), като вътрешна сделка, а по отношение на следващата сделка, погрешно квалифицирана като вътреобщностна сделка, придобиващите стоките лица в държавата членка, в която е завършил превозът на стоките, са приложили ДДС за вътреобщностно придобиване на стоки. Такава правна уредба на държава членка не се допуска обаче от посочената разпоредба, тълкувана в светлината на принципите на пропорционалност и на данъчна неутралност, ако вътреобщностното придобиване на стоки, което се приема за извършено на територията на тази държава членка, е резултат от вътреобщностна доставка на стоки, която не се третира като освободена сделка в тази държава членка.